ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Ное 19, 2018 8:25 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 10, 2012 9:36 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Пепи, туй за грамофонната плоча звучи малко обидно ..........но, аз не ти се обиждам!

Все пак секи нали има право да каже това, което лежи на сърцето му, дори и малоумно да е - негово е!? Явно ти ме смяташ за малоумен в някаква степен, или поне не ти се иска да бъда толкова 'умен'. Аз не бих си позволил подобен коментар, макар някои да определят поведението ми като цяло за неприлично. Иначе форумите биха помръкнали и замлъкнали, ако от тях бъдеше изчистена цялата глупост.

Аз например, макар едва да те познавам, те харесвам и дори и най-пълни глупости да плещиш, не бих ти направил забележка или подобен коментар. Написаното също е продиктувано от подобно уважение, макар и смесено с огорчение. Бъди каквато си искаш! D*-


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 10, 2012 9:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Да, всеки има право да сподели, да изкаже разбиранията си, болката си - ок.

Но когато отново и отново и отново се говори за едни и същи хора, за един и същ проблем, без значение коя е темата - това какво е?

И изобщо не става въпрос за обиди, кой е умен, кой е глупав.

Далече не мога да се меря, пък и кому е нужно, нито с теб нито с когото и да било. Няма смисъл от това - кой е по по най.

Мисля, че можем да сме полезни един на друг, но това се гради на уважение, да така е.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Последна промяна Pepi на Вто Яну 10, 2012 10:11 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 10, 2012 9:59 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
friendNo1 написа:
...дори и най-пълни глупости да плещиш...

Това също е уважение.
Благодаря.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 11, 2012 12:11 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Пепи, написаното от мен беше в изцяло добронамерен и доброжелателен тон, но щом и той не помага, значи грешката е в мен. <^


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: 3
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 11, 2012 11:29 am 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 8:48 pm
Мнения: 61
Местоположение: Тук
Козирога е чист човек, човек който си вярва.Боли го,но не разбирате тази болка.Впрочем не сте виновни.Той сам си е виновен.Трябва да занижи очакванията си и да помага на пилета, патета,псевдовци.Така е,Козирог знаеш как стоят нещата.Хубаво е да има такива пиленца като Лебеда и Пипи.Не разбират за какво говоря и настояват ли,настояват,но надежда има като ги чета.И те са чисти вътрешно,но не по твоя начин,а по техния.

_________________
Сериозно, по-сериозно, най-сериозно
искам баклавааааааа


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 11, 2012 11:50 am 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 8:48 pm
Мнения: 61
Местоположение: Тук
Така е, Пиле, лебедите не говорят :)

_________________
Сериозно, по-сериозно, най-сериозно
искам баклавааааааа


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 11, 2012 11:21 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Ба, чист бил !?..... Аз сам по-чист.......! D*-
А другите кат' не му верват, си верва сам!.....


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 15, 2012 11:27 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Френт, ко праиш тука, бе?... Да не ти е скучно?


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 16, 2012 5:37 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
<,%^


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 10 Септември 1924


Съзнанието и духовната структура на човека, който минаваше през посвещение в древните мистерии се насочваха предимно към значението на седмичния цикъл, който лежи в основата на развитието на световната култура. И ние можем ясно да видим как в Апокалипсиса действа именно това, което се основава на принципа на посвещение в древните мистерии. Числото „седем” се проявява по различен начин, както в структурата и композицията на Апокалипсиса, така и в цялото му съдържание. По това време всичко, което се свързваше с числото „седем” се свързваше с него не по външен начин, както днес основно си представят. Тогава посвещаваха човека в самата същност на числата, в техните действия и живот.

Сега, скъпи мои приятели, аз бих искал да насоча вниманието ви към това, за което говорих в съвсем различен контекст, в курса по езикознание . В този курс аз трябваше да обясни как е възможно изживяването в звука (Erleben im Laute). Днес човечеството фактически е изгубило това изживяване. Трябва да помислите за това, че в звука са дадени елементите на формиращото и същностно слово и че благодарение изживяването на тези звуци цялото разнообразие и богатство на световното съдържание може да бъде изразено като комбинация от приблизително тридесет и два звукови елементи.
Имаше време, когато човечеството можеше интензивно да изживява тези звукови елементи, когато в човечеството още имаше живото усещане за това, че от изживяванията на тези тридесет и два звукови елементи може по чудесен начин да се формира света. Мислено се пренесете във времето, когато за човечеството това още беше реалност. При формирането на речта (Sprach-Gestaltung), във формирането на думите наистина усещаха действието на духовното. В звуците изживяваха живота на боговете.

Лесно можете да изчислите, че от тридесетте и два звука приблизително на двадесет и четири се пада да са съгласни звуци, и на около седем звука – да са гласни. Разбира се, става дума само за приблизителен брой звуци. Сега можете в светлината на началото на Евангелието на Йоан – „В началото бе Словото” – да разгледате картината, която също може да се разглежда като една апокалиптична картина: Алфа и Омега в обкръжението на седемте Ангела – гласните звуци и двадесетте и четири старци – съгласните звуци. По подобен начин усещаха – за това вече говорих в една от предишните лекции - че тайната на Вселената напълно работи и живее в това, което се интонираше в свещения език на култа. В култовото служене изживяваха могъщото присъствие на изразяващото се в тази символична картина, като световно съдържание.

Човечеството отново трябва да разбере къде именно мистерийната мъдрост търсеше боговете. Тя търсеше боговете не в нещо далечно, трансцедентно, както си представят днес. Мистерийната мъдрост търсеше въплъщението на боговете в звуците. И когато говореха за „Мировото Слово”, говореха именно за това, което наистина действа в света, за това, в което човек участва със своето слово.

По същия начин е и с числата. Днес ние имаме напълно абстрактни представи за числата, абстрактни в сравнение с този род представа за числата, която действа в Апокалипсиса. Разглеждайки първите християнски столетия, можем да установим, че по това време в много хора имаше определено разбиране на Апокалипсиса. Те все още можеха да усещат тайната на числата, защото изживяваха особеното съотношение в структурата на числовата редица. Числовата редица се възприемаше не както днес. По това време изживяваха това, което се съдържа в числото „три”, „четири”; изживяваха единната същност на „тройката”, откритата същност на „ четворката”, сродната на човешката същност „петица”. В числата изживяваха божественото, подобно на това както го откриваха в буквите и звуците.

И ако в древните мистерии човекът достигнеше до степента, на която можеше да бъде посветен в тайната на числата, то да мисли, да чувства и усеща съгласно тайната на числата ставаше негов дълг. Помислете какъв смисъл се съдържа в това. В музиката ние имаме седем тона. В октавата осмия тон е повторение на първия.

В дъгата имаме седем цвята. В останалите природни явления също действа числото „седем”. Да си представим, скъпи мои приятели, че на природата й дойде на ум по друг начин да подреди цветовете на дъгата. В цялата Вселена тогава би възникнало объркване. Или в звуковата скала да има друго деление на тоновете - музиката би станала тогава непоносима.
На този, който преминаваше посвещение му посочваха, че в душевното същество на човека – така, както и в останалата част от природата, - работи съответна закономерност. Получавайки посвещение човекът повече нямаше право да мисли произволно. Той беше длъжен да „мисли в числото” (in der Zahl denken), беше длъжен вътрешно да изживява тайната на числата, да изживява как тази тайна живее и работи във всички същества и процеси.

Апокалипсисът е написан в епохата, когато посвещението на човека в космическата тайна на числата - на числото „седем”, на числото „дванадесет”, на числото „двадесет и четири”, на числото „три" - беше изключително дейно. От началото на нашата епоха, епохата на съзнателната душа, тоест от първата третина на ХV век, отново се проявява това, което работеше преди да се прояви действието на числото „седем”. Постепенно се откриват измествания относно числото „седем”. Вече не сме в благоприятната позиция, в която е възможно да се изживява еволюцията като протичаща в ритъма на числото „седем”. Ние вече сме на този етап от развитието Земята, когато по отношение на действията на числата започва да се проявява нерегулярност, така че за нас тайната на числата получава ново значение.


Ако сме в състояние да разберем тайната на числата, действаща в такъв документ като Апокалипсиса, то вживявайки се в текста на Апокалипсиса ще придобием способността да обхванем с нашето съзнание също и това, което постепенно излиза извън рамките на действието на тайната на числата. Можем да кажем, че ние постепенно излизаме от сферата на действие на тайната на числата. Но ние сме длъжни да овладеем тайната на числата, за да можем след това да я използваме във формата, която днес съответства на човешкото постижение на Земята, а също и за това, за да можете вие да работите с нея в сферата на религиозните действия.

Имайки предвид това сега аз мога да говоря за определени събития така, сякаш те още напълно протичат в сферата на действие на тайната на числата. Защото в известен смисъл, световните действия могат само постепенно да излязат от обхвата на действие на тайната на числата и да приемат такова естество, което вече не е подложено на действието на тази тайна. В древните мистерии мислеха по следния начин: отделяха различните цикли, протичащи в съответствие с числото „седем”. Отделяха големите цикли, малките цикли и най-малките цикли.

И така, в седемте общини, които по това време съществуваха на Земята като реални общности може да се види едновременно продължението на древните култури и възвестието на новите културни периоди. Но от друга страна, ние имаме също малък цикъл, който може да се разбере благодарение на Апокалипсиса. Сега, скъпи мои приятели, ще поговорим за това, какъв е този малък цикъл.

Вглеждайки се назад във времето, когато на Земята се извърши Мистерията на Голгота, ние виждаме, че духовното развитие на хората се извършваше под ръководството на Архангел Орифиел, на същия този Архангел, който получава своите импулси главно от силите на Сатурн (виж фиг. 4).
Това е последвано от епохата, в която в качеството на водещ Архангел излиза Архангел Анаел. След това започва епохата на Архангел Захариел, след нея - епохата на Архангел Рафаел. След това настъпва епохата на Архангел Самаел, след нея - на Архангел Гавраил, и, накрая, започва съвременната епоха - епохата на Михаил . И така, ние имаме седем епохи свързани с господството на водещите Архангели. По този начин, ние сме вътре в седмия малък цикъл, който от своя страна се намира в петия голям цикъл. Изразявайки се на съвременния език може да се каже, че живеем в епохата "пет/седем": в петата следатлантска културна епоха, т.е. в петия голям цикъл от развитието на човечеството и в съответствие с епохите на Архангелите - в седмия малък цикъл, който се пресича с петия голям цикъл.

Седмият цикъл, скъпи мои приятели, ознаменува едно крайно състояние. Съвременният седми цикъл беше предшестван от шестия цикъл, който е свързан с господство на Архангел Гавраил. Шестият цикъл винаги е от решаващо значение, защото именно в него се подготвя, това, което трябва да се случи в края. Но на този шести цикъл все още влияе петия цикъл, който го предшества. Цикълът, свързан с господството на Архангел Михаил започва приблизително през 1879 г., а цикълът, свързан с господство на Архангел Гавраил, - приблизително около 1471 година. Този цикъл беше предшестван от петия цикъл, свързан с господство на Самаел - Архангела, който получава импулсите си от Марс.

По времето, когато започва петата следатлантска епоха, продължава господството на Архангела на петия малък цикъл - Архангел Самаел. Но периода на царуването му започва три-четири века преди началото на петия следатлантски цикъл. По този начин, малкият цикъл съвпада с началото на големия цикъл. Но това не означава друго, а следното. Големите цикли се определят от Духовете на средната Йерархия. Третата Йерархия, към която също принадлежат и Архангелите, е в служба на по-високи Йерархии. Следователно, законът на числата действа така, че в началото на петия голям цикъл, периода на основната дейност на петия Архангел съвпада с периода на дейността на по-висши Същества, принадлежащи към Втората Йерархия и определящи петата следатлантска културна епоха.

От тогава за нещата, за които говорихме измина сравнително много време. Но в същото време за тях се говори достатъчно дълго, повече, отколкото мислят обикновено. Например, още в XII век, в Школата на Шартр говореха за тези тайни. По това време още говореха на езика на Апокалипсиса. А това означава, че Вселената я възприемаха в аспекта на числата, разглеждайки я, така да се каже, в перспектива.

Когато Платон казва: „Бог математизира, Бог геометризира” („Gott mathematisiert, Gott geometrisiert”) , то под това се подразбира не нашата абстрактна геометрия или математика, а това дълбоко преживяване, което имаха древните относно формите и числата. Днес това е осмивано от материализма, но очевидно е, че навсякъде, включително и в органичния живот, господства законът на числото „седем”. Проследете, например, периода, който е необходим за формирането на една пеперуда от гъсеница, или периодът на развитието на някои заболявания. Ще откриете, че навсякъде господства закона на числото „седем”. На посветеният се посочваше, че числото е нещо, което лежи в основата на нещата. Благодарение на това, посветените можеха да възприемат същността на явленията в тяхната връзка със света.

Как следва да се разбира, скъпи мои приятели, че периода на господството на Архангела на петия малък цикъл в петата следатлантска епоха започва под влиянието на силите произтичащи от Марс? Ако епохата започва под въздействието на силите на Марс, очевидно е, че в нея се съдържа нещо войнствено.

Разглеждайки следващите един след друг културни периоди ние виждаме, че границите между тях са отбелязани със значими събития. Значимото събитие, което разделя четвъртия голям атлантически период от съвременния, пети голям следатлантски период, в петата културна епоха, в която сега се намираме, е известно като всемирен потоп, като ледников период, като гибелта на древна Атлантида и появата на нови части на света. Ние живеем в петия голям следатлантски период. Той ще бъде последван от шести и седми периоди. Катастрофата, която ще ни отдели от следващия голям период ще бъде не толкова такива външни явления на природата, както някога беше всемирният потоп и всичко това, за което се говори в легендите за потопа. Тази катастрофа, разделяща шестия голям период от петия, ще се прояви по-скоро в моралната област. Именно моралната катастрофа - войната на всички срещу всички, за която многократно съм говорил, - ще отдели петия голям еволюционен период на Земята от шестия голям период. Разбира се, това бедствие ще бъде свързано и с природни явления, но те ще останат на заден план.

Петата културна епоха започна под влиянието на силите, идващи от Марс, от Архангел Самаел, войнствения Дух. Войнствени стихии слизат на земята от духовния свят. С това начало на епохата на съзнателната душа ни се посочва характера на цялата пета културна епоха, а също и това, че тази епоха е предвестник, пророчески предвестник на това, с което ще завърши - след като след петата културна епоха преминат шестата и седмата културни епохи - големия културен период.
Ако се вслушаме в това, което хората говореха на границата на XIV и XV век - хората, които са били запознати с процесите, протичащи зад външния свят, но говореха за тях само в намеци - може да открием следното. Може да откриете скъпи мои приятели, дори и по това време - именно в периода на управлението на Архангел Самаел, намиращ се под влиянието на силите на Марс - указания за края на нашата голяма епоха. По този начин, свързвайки числото със световните събития, овладявайки апокалиптичното мислене, се учат, така да се каже, апокалиптично да четат Вселената (apokalyptisch das Weltall lesen). За този, който е в състояние апокалиптично да разглежда света, воала пада от безбройните тайни.

Сега до помислим за това, че живеем в малкия цикъл на Михаил, в петата следатлантска културна епоха и в петия голям, следатлантски еволюционен период на Земята. Нека помислим какво означава това. Ние живеем в петия голям, следатлантски период на Земята. Именно в този пети период човекът в определен смисъл се отдели от Божествения свят. Хората на Атлантида все още се чувстваха напълно проникнати от Бога, те, всъщност, не се чувстваха отделни хора, а хора, които са като в обвивката на Божественото. Съществува Божественото, а не отделния човек. Така изживяваше себе си атлантическия човек.

Задачата на нашата епоха основно се заключава в това, да предостави човека сам на себе си, да го отдели от Божественото. И тази задача бавно, стъпка по стъпка се осъществяваше в продължение на четири културни периода. Тя започна в праиндийската културна епоха. По-късно тази културна епоха все още можеше да се изживее в мистериите на Ефес. В праиндийската културна епоха човекът все още се чувстваше почти изцяло вътре в Божественото. Но още в праперсийската епоха отделянето на човека от Божественото стана доста забележимо. В третата следатлантска епоха този процес придоби такъв характер, че хората започнаха да чувстват смъртта като нещо, приближаващо се към тях от далече (von der Ferne). В гръко-латинската културна епоха смъртта се усещаше толкова силно, че именно в този момент се появи известният израз: "По-добре просяк на земята, отколкото цар в царството на сенките" .

В нашата пета следатлантска културна епоха, когато - както казах вчера – присъствието на смъртта около нас постепенно ще става все повече и повече усещащо се, ще имаме нужда от морална сила, за да сме в състояние да издържим това постоянно присъствие на смъртта. Най-важното за нас е това, че именно в сегашното време на съзнателната душа, а заедно с нея и постоянното присъствие на смъртта близо до човека съвпада с периода на господство на Архангел Михаил, господство, което в известен смисъл бележи един вид край, една форма на съвършенство и същевременно и на упадък.
Михаил, Духът, който живя на Слънцето и който беше най-важният служител на Христос-Дух (des Christus-Geistes) на Слънцето, изживя Мистерията на Голгота, намирайки се на Слънцето. Изживявайки Мистерията на Голгота на Земята, човечеството видя Христос да слиза от Слънцето на Земята. Михаил и неговото войнство, които по времето на Мистерията на Голгота бяха още на Слънцето, изживяха раздялата с Христос.

Скъпи мои приятели! Необходимо е върху нашата душата да въздействат двата полюса на това най-значително космическо събитие: Осанна на Земята, идването на Христос на Земята и раздялата с Христос, която войнството на Михаил изживя на Слънцето. Тези два процеса съставят едно цяло.

Но именно в нашата епоха Михаил изживя значителна метаморфоза. В началото на господството си той слезе след Христос на Земята, а в бъдеще той ще дефилира пред деянията на Христос на Земята. Човекът отново ще добие едно разбиране за това какво означава израза: „Михаил шества пред Христос”. В Стария Завет периода на управление на Орифиел също бе предшестван от господството на Михаил - посветените на Азия казваха, че Михаил шества пред Яхве, подобно на лице, лицето на човека „ шества пред него”. Така говореха за Михаил, като за Лика на Яхве и ние трябва по същия начин да се научим да говорим за Михаил, като за Лика на Христос. Но сега е друга епоха. Определени неща трябва да достигнат най-висше съвършенство и ние трябва да се научим да правим плодотворно това, което до сега все още не можеше да бъде плодотворно.

Да вземем седемте общности в Апокалипсиса. Ако ги свържем, което също имаме право да направим, с периодите на господство на Архангелите и вземем първата епоха, която върви паралелно със събитието на Христос и появата на християнството, и която все още продължава, когато се пише Апокалипсиса, то тази епоха ще ни бъде представена от общността в Ефес. В съответствие с Апокалипсиса в Ефеската общност може да видим, онази общност, която беше свързана с християнството „ в първата си любов”. Но всичко това трябва да се разбира, изхождайки от тайната на числата.
След епохата на Орифиел следва епохата на Анаел - Архангелът, който извлича силите си от Венера. В тази епоха ние сме свидетели на великите дела на любовта, извършени в името на християнството. Свидетели сме на безброй актове на любов, извършени главно от ирландските монаси, разпространяващи християнството в Европа. Но също и в основата на целия християнски живот през периода на господството на Архангел Анаел ние откриваме любовта като доминиращ принцип.
След това следва господството на Захариел, който извлича силите си от Юпитер. Това бяха главно силите на мъдростта, силите, които в тази епоха можеха да бъдат малко разбираеми. В тази епоха става невъзможно прякото господство на Юпитер и за това господството на Архангела отстъпва на заден план. Човечеството повече не достига сферата на Юпитер и се отрича от неговия дух. Именно това беше времето, на имащият особено значение църковен събор в Константинопол, Осмият Вселенски събор, който изключи трихотомията и по този начин създаде спънки за развитието на човечеството.

След това започва една епоха, когато стана активно нещо, което малко се взема предвид във външната история. След епохата на Захариел човечеството стана, всъщност, душевно болно. Човечеството наистина боледува и субстанцията на болестта се разпространява от Изток на Запад. Източникът на тези страшни субстанции на болестта се намират в материализма. Те стават опасни за християнството, защото привнасят в него материализма. Периодът на мъдростта на Юпитер свърши и затова стана възможно вътре в християнската култура да се прояви материализма.

След епохата на Захариел, започвайки от X, XI век, дойде епохата на Рафаел – Лечителят сред Архангелите. И в тази епоха след всичко, което се проявяваше като болест в човешкото развитие, ставаше нещо особено: зад кулисите на световната история се извършваше лечение, което можеше да се забележи не външно, а по-скоро вътрешно. Спасяваха се определени морални качества, които по това време трябваше да загинат.

Срещу това, което в качеството на субстанции на болестта беше пренесено в Европа от мюсюлманството, излезе нещо, което трябваше - бивайки пропито от християнския принцип - в различна форма да дойде от Изток. Зад кръстоносните походи трябва да се търси волята, насочена към изцеляване на човечеството от материализма, заплашващ християнството както от страна на мюсюлманството така и от страна на римския католицизъм. По принцип, върху това бяха основани кръстоносните походи. И Рафаел, Лечителят сред Архангелите по същество се явява инспиратор на тези, които призоваха човечеството да търсят другия Изток, Изтока, който стана цел на кръстоносните походи.

Всичко това, скъпи приятели, се извърши в четвъртия малък цикъл в рамките на гръко-римската епоха, четвъртата следатлантска епоха, вървяща към своя завършек. Четвъртата следатлантска епоха беше призвана да приеме в себе Мистерията на Голгота. Четвъртият малък цикъл, цикъла на Архангел Рафаел е тясно свързан с основната структура на цялата четвърта следатлантска епоха. Защото ние виждаме как хората инспирирани именно от Архангел Рафаел, извършват кръстоносните походи, насочвайки погледа си на Изток в търсене на Мистерията на Христос. Виждаме как Рафаел осъществява импулсите на Христос и как в резултат на това цялата Земя е обгърната от определена духовна атмосфера. Тези, които тогава можеха поне малко да погледнат какво се случва зад кулисите на външните събития, бяха всъщност само на косъм от пряко граничещия със Земята духовен свят, точно както и ние бяхме само на косъм от него, когато в последната третина на XIX век на Земята започна да действа Михаил.

В епохата на Рафаел живееха видни умове, към които принадлежаха, например, Йоахим Флорски и Алън от Лил . Те осъзнаваха влиянието на Рафаел, разбираха какво се случва зад кулисите на външните събития на изцелението на човечеството. Свидетелство за това изцеление се явява също и фактът, че през тази епоха се отделяше специално внимание на Евангелието от Лука - Евангелието на Изцелението (das Evangelium der Heilung).

По този начин, разглеждайки времевите периоди съгласно тайната на числата, може да се разбере смисъла на произтичащите събития.

След епохата на Рафаел идва епохата на Архангел Самаел, получаваща основните си импулси от Марс. На човечеството са предадени войнствени сили. Числото „пет” е в опозиция на числото „четири”. Особеността на прехода от „четири” към „пет” се заключава в това, че числото „пет” винаги е в опозиция на числото „четири”. Ако се обърнем към древните мистерии, в които учениците, адептите в продължение на дълго време са посвещавани в тайната на числата, ние ще видим, че те пренасяха от това обучение едно дълбоко убеждение, което обличаха в следните думи: „ От този момент аз знам числото на злото, то е – числото „пет” . Където и във Вселената съгласно тайната на числата администрира числото „пет” имат работа със света на злото (mit der Welt des Bösen). Числото „пет” въстава срещу числото „четири”. Тук се вземат велики решения, от които, всъщност, зависи в добро или в зло ще стане издигането до числото „шест”.

За това, до каква степен всичко това може да доведе до конкретна област, в мъдростта на сърцето и душата на човека, ще говорим утре. Исках да ви покажа как числото, явявайки се пътеводна нишка, ни дава възможност да анализираме събитията.

q#^

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2012 1:10 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 11 септември 1924г


Преди да преминем по-нататък към разглеждането на Апокалипсиса, трябва да добавим още нещо към средствата, които позволяват по правилен начин да се чете Апокалипсиса. Проблемът се състои в това, да съумеем с възприемането на Апокалипсиса да действаме непосредствено в нашето време. За да направим това първо трябва да знаем от какви спиритуални подоснови възниква Апокалипсиса. Разбира се, нямам предвид този тривиален външно исторически контекст в светлината, на който днес се опитват да обяснят някой труд. Този подход е неприложим за произведения, които са възникнали от духовния свят, неприложим е към произведение, каквото е Апокалипсисът. Въпреки това, ние трябва ясно да разбираме, че Апокалипсисът възникна точно както можеше да възникне в съответствие с условията на своето време - не в съответствие с външно историческите условия, а в съответствие с духовните условия на своето време.

Нека погледнем отблизо това време, първите векове на християнството и ги свържем - в духовен смисъл - с общата еволюция на света.

Разглеждайки еволюцията, разгърнала се зад външните събития следва да отделим 333 година след Р. X., като имаща особено значение (виж фиг. 5).
Изображение

Тази 333 година отбелязва особения момент на навлизане на Аза в разсъдъчната душа, или естеството на душата, на човека. Формирането на разсъдъчната душа започва от 747 г. пр. Р. X. и продължи до ХV век, когато започна епохата на съзнателната душата. 333 година след Р. X. е разположена точно в средата на периода на разсъдъчната душа. През този период важна роля изигра оформянето на гръцкия дух, чието действие продължи до появата на епохата на съзнателната душа. Именно в епохата на развитие на разсъдъчната душа, или естеството на душата, се състоя Мистерията на Голгота.

Ние трябва да разберем, че навлизането на Аза в разсъдъчната душа, или естеството на душата, е събитие от изключителна важност. Това събитие - навлизането на Аза в разсъдъчната душа, което стана в 333 г. – потресе до дълбините на душата именно тази част от човечеството, която се има предвид, когато става дума за възприемане на спиритуалните въздействия. Всеки, който иска да участва в духовния живот и да действа според него, трябва да обърне внимание на духовните подоснови на външните факти в гръцкото развитие.

Какво се случваше по времето, когато зад кулисите на външните събития се състоя навлизането на Аза в душата на човека? Какви велики външни събития се случиха тогава? Как да разглеждаме тези събития в светлината на навлизането на Аза в разсъдъчната душа?

Скъпи мои приятели! По това време отношенията между божественото и човешкото станаха - съвсем неочаквано за човека - неясни, колебливи и противоречиви. По това време се проведе забележителния в много отношения спор между Арий и Атанасий (21). С навлизането на Аза в разсъдъчната душа, или естеството на душата, в най-вътрешното същество на човека възникнаха, макар до известна степен несъзнателно, неясноти. Това повдигна следния въпрос: как, всъщност, божественият Аз живее в човешката природа? По това време човекът започна да изпитва съмнения за това как той трябва да мисли за божественото отношение към света и към самия човек. И тук стана резкия сблъсък на възгледа на Арий с възгледа на Атанасий. Виждаме след това, как възгледа на Атанасий преобладава в Източна Европа, а възгледа на Арий постепенно губи влиянието си.

Да разгледаме този въпрос от духовна гледна точка. Такова разглеждане е необходимо, ако наистина се стремим да разберем вътрешния смисъл, вътрешният дух на Апокалипсиса. На единия полюс Арий вижда човека, изкачващ се все по-нагоре и по-нагоре в развитието си, човекът, който, така да се каже, става по-близък до божественото. На другия полюс той вижда Божествената същност. И сега той трябва в съответствие с този велик световен принцип да разбере Мистерията на Голгота, да разбере природата на Христос. Той се стреми да намери отговор на въпроса: как в Самия Христос човешката природа се съчетава с божествената природа? Следва ли да виждаме в Христос Божествената същност или не? И той, всъщност, отговоря на този въпрос отрицателно. По същество, той стои на основата на това убеждение, което по-късно обхвана по-голямата част от населението на Европа. Този възглед издигна граница между човека и Бога, отрече присъствието на Бог в човека. Така се отвори бездна между Бога и човека.

Сега, като оставим настрана предразсъдъците, мислено да се пренесем към началния период на християнското развитие, който, всъщност, нямаше нищо общо с хода на по-късното развитие на римския католицизъм, в който християнството достигна упадък. Трябва да имаме ясна представа, че за по-нататъшното развитие на човечеството по това време наистина беше необходимо по-горе упоменатия въпрос да бъде решен в духа на Атанасий, който виждаше в Христос проявлението на Божествената същност, истинския Божествен Слънчев Дух. Виждането на Атанасий за Христос като за Бог, действително равен на Бог Отец, беше обусловено от цялото му духовно мислене. По-късно поради липса на желание да бъде представян Христос космологично, този възглед остана на заден план. Той продължи да работи, но изгуби своята сила през 869 г., когато Осмият църковния събор в Константинопол (22) по същество унищожи разпоредбите на Първия Никейски събор, обявявайки трихотомията за ерес. По този начин вътре в католическото църковно развитие в следващите столетия беше изгубен пътя към духовността, което доведе до упадък на църковното християнството.

В това се заключаваше разтърсването, почувствано от вътрешното същество на човека при навлизането на Аза в разсъдъчната душа, или естеството на душата.

Разглеждайки събитията от историческа гледна точка, ние трябва да кажем: след 333 година, следват времена, когато европейското развитие се опита да преодолее феномена на древния Рим. Древният Рим, по самата си природа не можеше да приеме християнството и затова като такова трябваше да бъде пренесено на Изток. Пред нас се разгръща грандиозна картина, когато насочим своя поглед към 333 година. Това е същата година, когато римският Цезар (23), стремейки се да завладее християнството започна прехвърлянето на феномена на древния Рим от Рим на Изток, и в същото време от Рим се извърши бягство на християнството на Изток, което беше покълнало върху почвата, която се подготвяше в древния Рим. Вниманието ни трябва да бъде насочено не само към вредата, която беше нанесена от Константинополския събор и към пороците, които бяха причинени от него. До голяма степен нашето внимание трябва да бъде насочено към това, какво значение имаше факта, че приемащото древноримските форми християнството трябваше да бяга от Запад на Изток. Това е изключително важно. Това събитие, видяно от духовния свят, хвърля светлина върху много неща. То е до толкова забележително само по себе си, че в сравнение с това щетите, нанесени по-късно от византизмът, заслужават по-малко внимание.

Може да се каже: изключително важно е, че християнството засегнато във външната си форма от древния Рим, трябваше да се скрие на Изток. Но след като се скри на Изток, върху почвата на древния Рим, върху това, което дълго се подготвяше в римската област, изгря християнство, което според степента на своя разцвет отново се сви във външните светски форми.

Представете си следното: пророческият поглед на автора на Апокалипсиса се вглежда в християнството, в това, как то се подготвя в Рим и вижда момента, когато древния Рим се провъзгласява за християнски, а в действителност, християнството приема древноримските форми. Такава е всъщност ситуацията, която ни се представя. От една страна, ние виждаме духовния сблъсък между Арий и Атанасий, от друга страна виждаме древния Рим, който приема християнството. Но докато „римското” християнство се премества на Изток, в самия Рим то също прие изостаналата форма, формата на римската държава, и в своята външна дейност стана продължение на древния Рим.
Засега няма да вземаме под внимание това, което трябва да се обясни по по-дълбок, спиритуален начин. Първо ще насочим нашето внимание към историческите събития. Авторът на Апокалипсиса с особена сила предвижда точно това, което се случва на историческия план. Той обръща внимание, макар и да не говори ясно за това, но той го носи в чувствата си, то се съдържа вече в самото построяване на Апокалипсиса, че за проявата на всичко, което ще се случи в човечеството на външен исторически план е необходимо да изминат 333 години от Мистерията на Голгота и че след тези 333 години започва едно особено, мнимо развитие (Scheinentwickelung) на християнството. Християнското „римство” (das chnstliche Römertum), откъснато от своята почва и пренесено на Изток, и „римското” християнство (das römische Christentum), напълно адаптирано към римските форми - това са условията, при които се подготвя всичко това, което на свой ред продължава 333 години – чак до 666-година (виж фигура 5.).
Изображение
Скъпи мои приятели! Поставете отново пред душата си това, за което говорихме вчера. Ние говорихме за способностите на човека, който е инспириран от древните мистерии, - такъв човек се явява и автора на Апокалипсиса, – изживява числото и „мисли в числото”. И тогава може да кажете следното: Авторът на Апокалипсиса гледа във времевия период от 333-та до 666-та година, когато по един чисто външен начин християнството ще изживее въображаем разцвет. Но в действителност това християнство, което от една страна е изтласкано на Изток по времето на Константин, а от друга страна, се е запазило на Запад в старите форми като нещо ариманично - неизбежно трябваше да се потопи в тъмна мъгла. Така че в хода на развитието да се прояви това, което остана като наследство от нехристиянския древния Рим.

Какво представлява феномена на нехристиянския древен Рим? Разглеждайки великите мистерии ще видим, че в тях голямо значение се отдава на трихотомията, на свещената троичност. Да насочим вниманието си към това, какво се подразбира под този факт.

Например, древноеврейското тайно учение си представяше човека, като същество напълно обусловено от физическата наследственост. Според това учение, човекът се ражда със способности и качества, придобити по наследство, благодарение на произхода си. В това учение човешкия живот се разглежда като развитие, случващо се, така да се каже, по права линия, развитие, в което по същество не се намесва нищо друго освен импулсите на наследствеността. Произходът на човека е обусловен от силите, идващи от родителите. По същия начин и духовните импулси, които човекът носи в себе си и които го управляват, той ги получава от физическите родители. Примерно такова беше учението на "бащите" в древните мистерии. И това учение остана без промяна, например, в тайното учения на евреите, а също и в други тайни учения.

Но в мистериите, които трябва да се характеризират като по-висши, към всичко това се добавяше и нещо друго. В тези мистерии се говореше, че човекът, носейки в себе си импулсите на наследствеността и развивайки се заедно с тях е възможно, в течение на физическото си съществуване между раждането и смъртта да възприеме различен импулс. Той може да възприеме импулс, благодарение на който е в състояние да излезе от потока на наследствеността, чрез който душевно да се освободи от отношението на наследствеността.

Това е – импулса на Сина, импулса на Христос. Казваха: импулсите на наследствеността, формиращи човека, способстват праволинейната еволюция между неговото раждане и смърт. Тези импулси идват от Отца, от Отца, който е основата на всичко. Импулсите на Сина, обаче, не са свързани със силите на наследствеността. Те трябва да бъдат приети в душата и преработени от душата. Те така трябва да преобразят човешката душа, че тя да стане свободна от силите на тялото, от силите на наследствеността. Импулсите на Сина са свързани със свободата на човека. Благодарение на тези импулси душата става освободена от силите на наследствеността. Именно импулсите на Сина дават възможност на човека духовно да се възроди. Благодарение на импулсите на Сина човекът в течения на своя живот - живота даден от Отца – става способен да се вземе в собствените си ръце.

По този начин в древните мистерии имаше различни представи за човека. За едни мистерии човекът беше „човек на Отца”. За други мистерии в допълнение на това човекът беше още и човек, който е Син на Отца, който е брат на Христос. Човекът, който се взема в свои ръце, който възприема в себе си това, което в определени отношения е свободно от тялото. Човекът, който е длъжен да носи в себе си новото царство, нямащо нищо общо с природата, царство представляващо различен род от природата, - царството на Духа.

Размишлявайки днес за Бог Отец, бихме имали право да говорим, макар и не по външно материалистически начин, както се прави днес, а по-скоро подобно на това, както го правеха в древно-еврейското учение, - за природните действия, които са едновременно духовни действия, тъй като в основата на всички природни процеси лежат духовни процеси. Нашето естествознание - в качеството, в което се появи сравнително неотдавна и в което то продължава да работи днес - е само едностранна „наука на Отца”. Към него трябва да се присъедини „науката на Сина”, „науката на Христос”, наука, имаща отношение към този човек, който се взема в свои ръце и получава импулса, който не произлиза от силите на наследствеността, импулса, който може да бъде възприет само чрез душата. В това, че човекът заживява с този импулс, няма никаква закономерност, в това не работи силата на закона, не действа закона. От този момент нататък човешката дейност се определя от Духа. По този начин, според древните мистерии, съществуват две царства: царството на природата, тоест царството на Отца и царството на Духа. И човекът преминава от царството на Отца в царството на Духа чрез Сина, благодарение на Христос.

Осъзнавайки факта, че авторът на Апокалипсиса е проникнат с този възглед и че този възглед е надделявал в душите на хората, можем да разберем как неговата пророческа душа е обхващала това, което щеше да се случи в бъдеще. Ние можем да разберем как авторът на Апокалипсиса съзерцава, какво в 666 година трябва да се стовари върху християнството, което по това време се развива в лъжлива посока.

Тук неговият пророчески поглед е насочен към учението, което възникна от Изтока в 666 година и беше насочено към този вид мистерии, които нищо не знаеха за Сина. Пред пророческия поглед на автора на Апокалипсиса застава мохамеданското учение, което няма представа за това устройство на света, за което току-що ви говорих. За това учение не съществуват двете царства - царството на Отца и царството на Духа; то знае само Отец. То се основава на закостенялото учение: има само един Бог, Аллах, и „няма друг бог освен Аллах и Мохамед - неговия пророк”. От тази гледна точка мохамеданското учение се явява най-голямата противоположност на християнството, защото то се стреми да унищожи всякакъв вид свобода за всички времена. В него е заложена волята към детерминизъм, който по необходимост следва от такава гледна точка за света, който знае само Бог Отец.

Авторът на Апокалипсиса чувства, че по този път човекът не може да намери самия себе си, не може да бъде проникнат от Христос. Приемайки само това древно „учение на Отца”, човекът не може да разкрие в себе си човешкия елемент. За такъв вътрешно застинал, вкостенен възглед, външната форма на човека (die äußere Menschengestalt) е една илюзия.
Човекът става човек само тогава, когато позволява в него да оживее Христос. Човекът се възприема като човек само благодарение на това, че позволява в него да оживее Христос. Той става човек само благодарение на това, че може да влезе в абсолютно свободното от природата царство на Духа, за да стане член на духовния порядък. Човекът не може да стане човек, връщайки се към възгледа, признаващ само Бог Отец.

По същество, авторът на Апокалипсиса говори за това, че човечеството - след като от 333 година Аза навлезе в човека, – го грози опасност да не стигне до разбирането на това, че този Аз е проникнат от Слънчевия бог, от Христос. Тук, след определен период от време, равен на периода от време от Мистерията на Голгота до навлизането на Аза в човека, възниква нещо, което носи със себе си заплаха да задържи човека на неговата животинска степен. 666 – това е числото на Звяра.

Авторът на Апокалипсиса вътрешно съвършено точно предвижда това, което заплашва човечеството. Християнството в две направления пада в лъжехристиянство, или по-добре да кажем, потъна в мрак. За 666 година, която е знаменателна година в духовния свят, се посочва като време, когато се появява това, което живееше в арабизма, в мохамеданството и заплашва да потопи християнството. Авторът на Апокалипсиса с абсолютна точност посочва тази 666 година, и тези, които знаят да четат апокалиптически (apokalyptisch lesen können), разбират това. Описвайки числото 666 като „числото на звяра”, авторът на Апокалипсиса предвижда по какъв начин ще работи това, което ще навлезе тук в развитието на човечеството.

Така Йоан, всъщност, по апокалиптичен начин предвижда всичко, което ще се случи в бъдеще, предвижда как арабизма ще наводни Европа, как в християнството ще проникне учение, което може да доведе до това, че човек няма да може да открие в себе си своето човешко начало, предвижда как „учението на Отца” по-късно ще бъде преобразувано в материализъм. В материализъм, довеждащ до възгледа на най-новите времена, който обяснява човешката еволюция, проследявайки само еволюцията на животните от най-нисшите форми до човека.

Нима в дарвинизма не се проявява това, че човекът повече не е в състояние – от момента на „числото на звяра” 666, - да се възприема като човек, а счита себе си само като един род висше животно? Нима не виждаме как в християнството, пропито от материалистичната форма на „учението на Отца” се проявява ариманичното противодействие срещу Слънчевия Бог? Нима това не действа чак до наше време? Вече нееднократно съм казвал: вземете от най-новата теологична литература нещо като „Същността на християнството” от Харнак (24). Навсякъде, където в тази книга стои името на Христос, можете да поставите вместо него името на Отца, защото в „Същността на християнството” на Харнак става дума само за Бог Отец, а не за Христос. По-скоро – това е отрицание на Христос, защото на Негово място е поставен тук абстрактния Бог Отец. Всичко, което се съдържа в тази книга, няма ни най-малко отношение към това, което е истинската Христология.

И така, авторът на Апокалипсиса вижда как се приближава това време. И виждайки го да се приближава, той вече вижда в него, всъщност, това, което - бих искал да изразя това на човешки език, на който духовното не може да бъде изразено напълно адекватно, но няма друг начин на изразяване – като тежко бреме пада върху неговата душа: той вижда цялата сложност на това, което е свързано с преосъществяването.

Скъпи мои приятели! Вие сами знаете каква борба се проведе във вашите души, когато се сблъскахте с проблема на преосъществяването при освещаването на Движението за християнско обновление. И колко от вас все още и днес се борят със сложността в разбирането на преосъществяването. Да си спомним нашите дискусии, свързани именно с преосъществяването, които бяха проведени в помещението, от където започна пожара в Гьотеанума.
Защото в преосъществяването се съдържа целия проблем - проблема на „ Сина и Отца”. И може да се каже: в спора за преосъществяването, повдигнат по-късно, в Средните векове, се съдържаше нещо подобно на това, което човечеството беше виждало преди това в спора между Арий и Атанасий.

Преосъществяването - ако в неговата основа лежи на истинското, съответстващо на духа на христологията, истинско разбиране за това как Христос е свързан с човечеството и Земята, - в действителност може да има само едно значение. Но заради нахлуването на арианството, учението за преосъществяването се представяше в светлината на „учението на Отца”, подлагайки се при това на изкривяване. В резултат на това метаморфозата, извършваща се със субстанциите, имащи се предвид при преосъществяването, беше поставена наравно с природните процеси, с онова духовно, което се проявява в природните процеси.

Всички проблеми, свързани с разбирането на Тайната вечеря, възникват всъщност поради това, че първоначално се поставя следния въпрос: какво разбиране следва да се изработи относно това, което се случва в процеса на преосъществяване, за да може това разбиране да съответства на проявяващото се в действията на Отца в еволюцията и в действията на Духа в природните закони? В действителност тук трябва да се вземе под внимание не въпроса за „чудото”, а въпроса свързан със сакраментализма, който засяга нещо съвършено различно от тривиалния въпрос за „чудото”, вече в XVII-XIX век създаващ пречки за разбирането на хората. Трябва да се вземе предвид следното: в действителност в света трябва да се мисли за принципа на Отца и принципа на Духа, а между тях - Сина, извисяващ се над царство на природата в царството на Духа вътре в самия човек. Ако сме в състояние да разберем това, тогава преосъществяването ще бъде за нас като нещо, което ние наистина не сме длъжни да виждаме в природния порядък като такъв, но което все пак притежава не по-малка реалност. Това е нещо, което има духовна реалност, истинска духовна реалност, за която можем да говорим точно както и за реалностите на природния ред.

Авторът на Апокалипсиса е предвидил също и това, как на човечеството няма да му е лесно – защото числото 666 силно се намесва в човешката еволюция, - колко трудно ще бъде на човечеството да осъзнае, че заедно с природния ред има и друг, духовен ред.
Но в наше време идва на помощ Антропософията - можем да кажем, като спасение, - в светлината, на която единствено може да бъде разбрано преосъществяването. Защото благодарение на Антропософията, ние извикваме към живот знанието за това, че човекът преминава през повторни земни животи.

Човекът, действащ във външния физически свят се ръководи от импулсите вземащи своето начало от линията на наследствеността. Човекът е свързан с наследствеността, със силите на Отца. При едно само външно наблюдение голяма част от човешката съдба ни се представя свързана с тези сили на наследствеността, с това, което произхожда от силите на Отца, тайнствено вплетени в природата. Но когато човекът действа по такъв начин, че със своите действия внася духа в неговата физическа телесност, която е получил в този живот, тогава в живота му започва основно да действа всичко, което се явява резултат от неговите предишни земни животи. В него действа всичко това, което се явява резултат от предходните земни животи, в основата на неговите действия лежат също и тези сили.

Разгледайте някоя човешка постъпка. Тя може да бъде разгледана от две гледни точки. От едната гледна точка, това е постъпка на човек, роден от баща, майка, баба и дядо и т.н. Но разгледайте тази постъпка също и от друга гледна точка и тогава ще откриете, че в нея действат сили, които са следствие от предишни земни животи. Тук имаме един съвсем различен ред, което означава, че тези сили не могат да бъдат разбрани от никаква естествена наука, тоест от „науката на Отца”.

Нека да разгледаме два феномена, които субстанциално, според своята същност са едно и също, макар акцидинциално в несъществените си свойства да са различни. От една страна, нека погледнем как кармата, съдбата на човека се развива като резултат от предишни земни животи. Тук имаме работа със закономерността, която изобщо не е природна закономерност.

От друга страна, насочвайки своя поглед към олтара ще открием, че също и преосъществяването, трансформацията на веществата, външно невидима, че това се осъществява във физическите субстанции като духовна реалност. Тук управляват едни и същи закони. Двата феномена можем да ги съберем заедно: това, което действа като карма и това, как се извършва преосъществяването. Който разбира едното, той може да разбере и другото.
Това е една от тези мистерии, скъпи приятели, които трябва да разберете, една от тези мистерии, които трябва да бъдат разбрани във вашия нов свещенически кръг. Това е една от мистериите в светлината, на която свещеническата общност трябва да се развива, основавайки се на Антропософията. Това е - мистерията, която е вътрешно основание за такова развитие.

С това едновременно се посочва за огромната трудност във връзка с разбирането на преосъществяването. Тази трудност се състои в това, че изобщо не можеха да разберат тази закономерност, която действа както в кармата на човека, така и в основата на преосъществяването. В 333 година, когато Аза навлезе в човека, позволявайки му да постигне свободата във физическия живот, годината, когато християнството, от една страна, трябваше да се спасява с бягство на Изток, от друга страна, да се разтвори във феномена на древния Рим, който никога не би могъл да стане изцяло християнски, - тази 333 година не само трябваше да донесе със себе си навлизането на Аза в човека, но тя трябваше също да обвие в тъмнината връзката, която съществува между различните земни животи. Това трябваше да се случи в човешката еволюция.

Какво би се случило, ако тогава Аза не беше влязъл в човека? В този случай Юлиян Отстъпник, който всъщност, по отношение на древните мистерии не трябва да се нарича отстъпник, а адепт, - Юлиян Отстъпник би спечелил. Какво разбираме под това? Като последствие от учението на древните мистерии, което той искаше да въведе, можеше да стане така, че Азът, идващ от духовните светове, би се възприел така от човечеството, че човечеството щеше да е в състояние да разбере също и учението за кармата. Разбира се, това е само хипотеза, ние само искаме да покажем какво можеше да се случи. Но човечеството трябваше първо да преодолее по-мощни препятствия и не можеше така лесно да стигне до разбиране на християнството, както би станало, в случай че Юлиян Отстъпник беше спечелил.

По този начин, човечеството трябваше изпита приближаването на Звяра, трябваше да изпита последствията, резултатите от числото 666. В следващите дни ще разгледаме това още по-дълбоко. Така човечеството беше лишено от учението за кармата. На човечеството беше дадено учението за преосъществяването, но това учение беше дадено по такъв начин, че то нямаше аналогия с каквото и да било във външното разбиране за света. В действителност, разбирането на преосъществяването е аналогично на разбирането на учението за кармата. Силата, благодарение на която се осъществява съдбата на човека в следващите един след друг земни животи - не е природна сила, не е силата на Отца. Това е - силата на Духа, опосредствана от Сина. И това е същата сила, която действа на олтара при трансформацията на осветената светиня (Sanktissimum).

Ние трябва дълбоко да се изпълним с тази истина, за да успеем действително да я разберем. Ако можем да издигнем душата си към духовните импулси, които действат от един земен живот към друг, то ще разберем също и това, което се случва на олтара в процеса на преосъществяването. Защото, когато обикновеното съзнание гледа към осветената светиня, то не вижда нищо от това, което се случва в действителност, както и в съдбата на човека не се вижда нищо от това, което се случва в действителност, ако се вземе предвид само това, което в материален смисъл следва от силата на неговите мускули и неговата кръв, - аз не говоря за духовните сили, които действат в мускулите и кръвта - следователно, ако се вземе предвид само това, което се намира в потока на наследствеността.

Мои скъпи приятели, такива са отношения без разбирането, на които е невъзможно също и истинското разбиране на Апокалипсиса и на неговия автор.

Импулсите, които могат да бъдат ясно възприети от нас в Апокалипсиса ни въвеждат директно в нашето време.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни