ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Сеп 19, 2018 8:19 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 16, 2012 5:37 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
<,%^


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 10 Септември 1924


Съзнанието и духовната структура на човека, който минаваше през посвещение в древните мистерии се насочваха предимно към значението на седмичния цикъл, който лежи в основата на развитието на световната култура. И ние можем ясно да видим как в Апокалипсиса действа именно това, което се основава на принципа на посвещение в древните мистерии. Числото „седем” се проявява по различен начин, както в структурата и композицията на Апокалипсиса, така и в цялото му съдържание. По това време всичко, което се свързваше с числото „седем” се свързваше с него не по външен начин, както днес основно си представят. Тогава посвещаваха човека в самата същност на числата, в техните действия и живот.

Сега, скъпи мои приятели, аз бих искал да насоча вниманието ви към това, за което говорих в съвсем различен контекст, в курса по езикознание . В този курс аз трябваше да обясни как е възможно изживяването в звука (Erleben im Laute). Днес човечеството фактически е изгубило това изживяване. Трябва да помислите за това, че в звука са дадени елементите на формиращото и същностно слово и че благодарение изживяването на тези звуци цялото разнообразие и богатство на световното съдържание може да бъде изразено като комбинация от приблизително тридесет и два звукови елементи.
Имаше време, когато човечеството можеше интензивно да изживява тези звукови елементи, когато в човечеството още имаше живото усещане за това, че от изживяванията на тези тридесет и два звукови елементи може по чудесен начин да се формира света. Мислено се пренесете във времето, когато за човечеството това още беше реалност. При формирането на речта (Sprach-Gestaltung), във формирането на думите наистина усещаха действието на духовното. В звуците изживяваха живота на боговете.

Лесно можете да изчислите, че от тридесетте и два звука приблизително на двадесет и четири се пада да са съгласни звуци, и на около седем звука – да са гласни. Разбира се, става дума само за приблизителен брой звуци. Сега можете в светлината на началото на Евангелието на Йоан – „В началото бе Словото” – да разгледате картината, която също може да се разглежда като една апокалиптична картина: Алфа и Омега в обкръжението на седемте Ангела – гласните звуци и двадесетте и четири старци – съгласните звуци. По подобен начин усещаха – за това вече говорих в една от предишните лекции - че тайната на Вселената напълно работи и живее в това, което се интонираше в свещения език на култа. В култовото служене изживяваха могъщото присъствие на изразяващото се в тази символична картина, като световно съдържание.

Човечеството отново трябва да разбере къде именно мистерийната мъдрост търсеше боговете. Тя търсеше боговете не в нещо далечно, трансцедентно, както си представят днес. Мистерийната мъдрост търсеше въплъщението на боговете в звуците. И когато говореха за „Мировото Слово”, говореха именно за това, което наистина действа в света, за това, в което човек участва със своето слово.

По същия начин е и с числата. Днес ние имаме напълно абстрактни представи за числата, абстрактни в сравнение с този род представа за числата, която действа в Апокалипсиса. Разглеждайки първите християнски столетия, можем да установим, че по това време в много хора имаше определено разбиране на Апокалипсиса. Те все още можеха да усещат тайната на числата, защото изживяваха особеното съотношение в структурата на числовата редица. Числовата редица се възприемаше не както днес. По това време изживяваха това, което се съдържа в числото „три”, „четири”; изживяваха единната същност на „тройката”, откритата същност на „ четворката”, сродната на човешката същност „петица”. В числата изживяваха божественото, подобно на това както го откриваха в буквите и звуците.

И ако в древните мистерии човекът достигнеше до степента, на която можеше да бъде посветен в тайната на числата, то да мисли, да чувства и усеща съгласно тайната на числата ставаше негов дълг. Помислете какъв смисъл се съдържа в това. В музиката ние имаме седем тона. В октавата осмия тон е повторение на първия.

В дъгата имаме седем цвята. В останалите природни явления също действа числото „седем”. Да си представим, скъпи мои приятели, че на природата й дойде на ум по друг начин да подреди цветовете на дъгата. В цялата Вселена тогава би възникнало объркване. Или в звуковата скала да има друго деление на тоновете - музиката би станала тогава непоносима.
На този, който преминаваше посвещение му посочваха, че в душевното същество на човека – така, както и в останалата част от природата, - работи съответна закономерност. Получавайки посвещение човекът повече нямаше право да мисли произволно. Той беше длъжен да „мисли в числото” (in der Zahl denken), беше длъжен вътрешно да изживява тайната на числата, да изживява как тази тайна живее и работи във всички същества и процеси.

Апокалипсисът е написан в епохата, когато посвещението на човека в космическата тайна на числата - на числото „седем”, на числото „дванадесет”, на числото „двадесет и четири”, на числото „три" - беше изключително дейно. От началото на нашата епоха, епохата на съзнателната душа, тоест от първата третина на ХV век, отново се проявява това, което работеше преди да се прояви действието на числото „седем”. Постепенно се откриват измествания относно числото „седем”. Вече не сме в благоприятната позиция, в която е възможно да се изживява еволюцията като протичаща в ритъма на числото „седем”. Ние вече сме на този етап от развитието Земята, когато по отношение на действията на числата започва да се проявява нерегулярност, така че за нас тайната на числата получава ново значение.


Ако сме в състояние да разберем тайната на числата, действаща в такъв документ като Апокалипсиса, то вживявайки се в текста на Апокалипсиса ще придобием способността да обхванем с нашето съзнание също и това, което постепенно излиза извън рамките на действието на тайната на числата. Можем да кажем, че ние постепенно излизаме от сферата на действие на тайната на числата. Но ние сме длъжни да овладеем тайната на числата, за да можем след това да я използваме във формата, която днес съответства на човешкото постижение на Земята, а също и за това, за да можете вие да работите с нея в сферата на религиозните действия.

Имайки предвид това сега аз мога да говоря за определени събития така, сякаш те още напълно протичат в сферата на действие на тайната на числата. Защото в известен смисъл, световните действия могат само постепенно да излязат от обхвата на действие на тайната на числата и да приемат такова естество, което вече не е подложено на действието на тази тайна. В древните мистерии мислеха по следния начин: отделяха различните цикли, протичащи в съответствие с числото „седем”. Отделяха големите цикли, малките цикли и най-малките цикли.

И така, в седемте общини, които по това време съществуваха на Земята като реални общности може да се види едновременно продължението на древните култури и възвестието на новите културни периоди. Но от друга страна, ние имаме също малък цикъл, който може да се разбере благодарение на Апокалипсиса. Сега, скъпи мои приятели, ще поговорим за това, какъв е този малък цикъл.

Вглеждайки се назад във времето, когато на Земята се извърши Мистерията на Голгота, ние виждаме, че духовното развитие на хората се извършваше под ръководството на Архангел Орифиел, на същия този Архангел, който получава своите импулси главно от силите на Сатурн (виж фиг. 4).
Това е последвано от епохата, в която в качеството на водещ Архангел излиза Архангел Анаел. След това започва епохата на Архангел Захариел, след нея - епохата на Архангел Рафаел. След това настъпва епохата на Архангел Самаел, след нея - на Архангел Гавраил, и, накрая, започва съвременната епоха - епохата на Михаил . И така, ние имаме седем епохи свързани с господството на водещите Архангели. По този начин, ние сме вътре в седмия малък цикъл, който от своя страна се намира в петия голям цикъл. Изразявайки се на съвременния език може да се каже, че живеем в епохата "пет/седем": в петата следатлантска културна епоха, т.е. в петия голям цикъл от развитието на човечеството и в съответствие с епохите на Архангелите - в седмия малък цикъл, който се пресича с петия голям цикъл.

Седмият цикъл, скъпи мои приятели, ознаменува едно крайно състояние. Съвременният седми цикъл беше предшестван от шестия цикъл, който е свързан с господство на Архангел Гавраил. Шестият цикъл винаги е от решаващо значение, защото именно в него се подготвя, това, което трябва да се случи в края. Но на този шести цикъл все още влияе петия цикъл, който го предшества. Цикълът, свързан с господството на Архангел Михаил започва приблизително през 1879 г., а цикълът, свързан с господство на Архангел Гавраил, - приблизително около 1471 година. Този цикъл беше предшестван от петия цикъл, свързан с господство на Самаел - Архангела, който получава импулсите си от Марс.

По времето, когато започва петата следатлантска епоха, продължава господството на Архангела на петия малък цикъл - Архангел Самаел. Но периода на царуването му започва три-четири века преди началото на петия следатлантски цикъл. По този начин, малкият цикъл съвпада с началото на големия цикъл. Но това не означава друго, а следното. Големите цикли се определят от Духовете на средната Йерархия. Третата Йерархия, към която също принадлежат и Архангелите, е в служба на по-високи Йерархии. Следователно, законът на числата действа така, че в началото на петия голям цикъл, периода на основната дейност на петия Архангел съвпада с периода на дейността на по-висши Същества, принадлежащи към Втората Йерархия и определящи петата следатлантска културна епоха.

От тогава за нещата, за които говорихме измина сравнително много време. Но в същото време за тях се говори достатъчно дълго, повече, отколкото мислят обикновено. Например, още в XII век, в Школата на Шартр говореха за тези тайни. По това време още говореха на езика на Апокалипсиса. А това означава, че Вселената я възприемаха в аспекта на числата, разглеждайки я, така да се каже, в перспектива.

Когато Платон казва: „Бог математизира, Бог геометризира” („Gott mathematisiert, Gott geometrisiert”) , то под това се подразбира не нашата абстрактна геометрия или математика, а това дълбоко преживяване, което имаха древните относно формите и числата. Днес това е осмивано от материализма, но очевидно е, че навсякъде, включително и в органичния живот, господства законът на числото „седем”. Проследете, например, периода, който е необходим за формирането на една пеперуда от гъсеница, или периодът на развитието на някои заболявания. Ще откриете, че навсякъде господства закона на числото „седем”. На посветеният се посочваше, че числото е нещо, което лежи в основата на нещата. Благодарение на това, посветените можеха да възприемат същността на явленията в тяхната връзка със света.

Как следва да се разбира, скъпи мои приятели, че периода на господството на Архангела на петия малък цикъл в петата следатлантска епоха започва под влиянието на силите произтичащи от Марс? Ако епохата започва под въздействието на силите на Марс, очевидно е, че в нея се съдържа нещо войнствено.

Разглеждайки следващите един след друг културни периоди ние виждаме, че границите между тях са отбелязани със значими събития. Значимото събитие, което разделя четвъртия голям атлантически период от съвременния, пети голям следатлантски период, в петата културна епоха, в която сега се намираме, е известно като всемирен потоп, като ледников период, като гибелта на древна Атлантида и появата на нови части на света. Ние живеем в петия голям следатлантски период. Той ще бъде последван от шести и седми периоди. Катастрофата, която ще ни отдели от следващия голям период ще бъде не толкова такива външни явления на природата, както някога беше всемирният потоп и всичко това, за което се говори в легендите за потопа. Тази катастрофа, разделяща шестия голям период от петия, ще се прояви по-скоро в моралната област. Именно моралната катастрофа - войната на всички срещу всички, за която многократно съм говорил, - ще отдели петия голям еволюционен период на Земята от шестия голям период. Разбира се, това бедствие ще бъде свързано и с природни явления, но те ще останат на заден план.

Петата културна епоха започна под влиянието на силите, идващи от Марс, от Архангел Самаел, войнствения Дух. Войнствени стихии слизат на земята от духовния свят. С това начало на епохата на съзнателната душа ни се посочва характера на цялата пета културна епоха, а също и това, че тази епоха е предвестник, пророчески предвестник на това, с което ще завърши - след като след петата културна епоха преминат шестата и седмата културни епохи - големия културен период.
Ако се вслушаме в това, което хората говореха на границата на XIV и XV век - хората, които са били запознати с процесите, протичащи зад външния свят, но говореха за тях само в намеци - може да открием следното. Може да откриете скъпи мои приятели, дори и по това време - именно в периода на управлението на Архангел Самаел, намиращ се под влиянието на силите на Марс - указания за края на нашата голяма епоха. По този начин, свързвайки числото със световните събития, овладявайки апокалиптичното мислене, се учат, така да се каже, апокалиптично да четат Вселената (apokalyptisch das Weltall lesen). За този, който е в състояние апокалиптично да разглежда света, воала пада от безбройните тайни.

Сега до помислим за това, че живеем в малкия цикъл на Михаил, в петата следатлантска културна епоха и в петия голям, следатлантски еволюционен период на Земята. Нека помислим какво означава това. Ние живеем в петия голям, следатлантски период на Земята. Именно в този пети период човекът в определен смисъл се отдели от Божествения свят. Хората на Атлантида все още се чувстваха напълно проникнати от Бога, те, всъщност, не се чувстваха отделни хора, а хора, които са като в обвивката на Божественото. Съществува Божественото, а не отделния човек. Така изживяваше себе си атлантическия човек.

Задачата на нашата епоха основно се заключава в това, да предостави човека сам на себе си, да го отдели от Божественото. И тази задача бавно, стъпка по стъпка се осъществяваше в продължение на четири културни периода. Тя започна в праиндийската културна епоха. По-късно тази културна епоха все още можеше да се изживее в мистериите на Ефес. В праиндийската културна епоха човекът все още се чувстваше почти изцяло вътре в Божественото. Но още в праперсийската епоха отделянето на човека от Божественото стана доста забележимо. В третата следатлантска епоха този процес придоби такъв характер, че хората започнаха да чувстват смъртта като нещо, приближаващо се към тях от далече (von der Ferne). В гръко-латинската културна епоха смъртта се усещаше толкова силно, че именно в този момент се появи известният израз: "По-добре просяк на земята, отколкото цар в царството на сенките" .

В нашата пета следатлантска културна епоха, когато - както казах вчера – присъствието на смъртта около нас постепенно ще става все повече и повече усещащо се, ще имаме нужда от морална сила, за да сме в състояние да издържим това постоянно присъствие на смъртта. Най-важното за нас е това, че именно в сегашното време на съзнателната душа, а заедно с нея и постоянното присъствие на смъртта близо до човека съвпада с периода на господство на Архангел Михаил, господство, което в известен смисъл бележи един вид край, една форма на съвършенство и същевременно и на упадък.
Михаил, Духът, който живя на Слънцето и който беше най-важният служител на Христос-Дух (des Christus-Geistes) на Слънцето, изживя Мистерията на Голгота, намирайки се на Слънцето. Изживявайки Мистерията на Голгота на Земята, човечеството видя Христос да слиза от Слънцето на Земята. Михаил и неговото войнство, които по времето на Мистерията на Голгота бяха още на Слънцето, изживяха раздялата с Христос.

Скъпи мои приятели! Необходимо е върху нашата душата да въздействат двата полюса на това най-значително космическо събитие: Осанна на Земята, идването на Христос на Земята и раздялата с Христос, която войнството на Михаил изживя на Слънцето. Тези два процеса съставят едно цяло.

Но именно в нашата епоха Михаил изживя значителна метаморфоза. В началото на господството си той слезе след Христос на Земята, а в бъдеще той ще дефилира пред деянията на Христос на Земята. Човекът отново ще добие едно разбиране за това какво означава израза: „Михаил шества пред Христос”. В Стария Завет периода на управление на Орифиел също бе предшестван от господството на Михаил - посветените на Азия казваха, че Михаил шества пред Яхве, подобно на лице, лицето на човека „ шества пред него”. Така говореха за Михаил, като за Лика на Яхве и ние трябва по същия начин да се научим да говорим за Михаил, като за Лика на Христос. Но сега е друга епоха. Определени неща трябва да достигнат най-висше съвършенство и ние трябва да се научим да правим плодотворно това, което до сега все още не можеше да бъде плодотворно.

Да вземем седемте общности в Апокалипсиса. Ако ги свържем, което също имаме право да направим, с периодите на господство на Архангелите и вземем първата епоха, която върви паралелно със събитието на Христос и появата на християнството, и която все още продължава, когато се пише Апокалипсиса, то тази епоха ще ни бъде представена от общността в Ефес. В съответствие с Апокалипсиса в Ефеската общност може да видим, онази общност, която беше свързана с християнството „ в първата си любов”. Но всичко това трябва да се разбира, изхождайки от тайната на числата.
След епохата на Орифиел следва епохата на Анаел - Архангелът, който извлича силите си от Венера. В тази епоха ние сме свидетели на великите дела на любовта, извършени в името на християнството. Свидетели сме на безброй актове на любов, извършени главно от ирландските монаси, разпространяващи християнството в Европа. Но също и в основата на целия християнски живот през периода на господството на Архангел Анаел ние откриваме любовта като доминиращ принцип.
След това следва господството на Захариел, който извлича силите си от Юпитер. Това бяха главно силите на мъдростта, силите, които в тази епоха можеха да бъдат малко разбираеми. В тази епоха става невъзможно прякото господство на Юпитер и за това господството на Архангела отстъпва на заден план. Човечеството повече не достига сферата на Юпитер и се отрича от неговия дух. Именно това беше времето, на имащият особено значение църковен събор в Константинопол, Осмият Вселенски събор, който изключи трихотомията и по този начин създаде спънки за развитието на човечеството.

След това започва една епоха, когато стана активно нещо, което малко се взема предвид във външната история. След епохата на Захариел човечеството стана, всъщност, душевно болно. Човечеството наистина боледува и субстанцията на болестта се разпространява от Изток на Запад. Източникът на тези страшни субстанции на болестта се намират в материализма. Те стават опасни за християнството, защото привнасят в него материализма. Периодът на мъдростта на Юпитер свърши и затова стана възможно вътре в християнската култура да се прояви материализма.

След епохата на Захариел, започвайки от X, XI век, дойде епохата на Рафаел – Лечителят сред Архангелите. И в тази епоха след всичко, което се проявяваше като болест в човешкото развитие, ставаше нещо особено: зад кулисите на световната история се извършваше лечение, което можеше да се забележи не външно, а по-скоро вътрешно. Спасяваха се определени морални качества, които по това време трябваше да загинат.

Срещу това, което в качеството на субстанции на болестта беше пренесено в Европа от мюсюлманството, излезе нещо, което трябваше - бивайки пропито от християнския принцип - в различна форма да дойде от Изток. Зад кръстоносните походи трябва да се търси волята, насочена към изцеляване на човечеството от материализма, заплашващ християнството както от страна на мюсюлманството така и от страна на римския католицизъм. По принцип, върху това бяха основани кръстоносните походи. И Рафаел, Лечителят сред Архангелите по същество се явява инспиратор на тези, които призоваха човечеството да търсят другия Изток, Изтока, който стана цел на кръстоносните походи.

Всичко това, скъпи приятели, се извърши в четвъртия малък цикъл в рамките на гръко-римската епоха, четвъртата следатлантска епоха, вървяща към своя завършек. Четвъртата следатлантска епоха беше призвана да приеме в себе Мистерията на Голгота. Четвъртият малък цикъл, цикъла на Архангел Рафаел е тясно свързан с основната структура на цялата четвърта следатлантска епоха. Защото ние виждаме как хората инспирирани именно от Архангел Рафаел, извършват кръстоносните походи, насочвайки погледа си на Изток в търсене на Мистерията на Христос. Виждаме как Рафаел осъществява импулсите на Христос и как в резултат на това цялата Земя е обгърната от определена духовна атмосфера. Тези, които тогава можеха поне малко да погледнат какво се случва зад кулисите на външните събития, бяха всъщност само на косъм от пряко граничещия със Земята духовен свят, точно както и ние бяхме само на косъм от него, когато в последната третина на XIX век на Земята започна да действа Михаил.

В епохата на Рафаел живееха видни умове, към които принадлежаха, например, Йоахим Флорски и Алън от Лил . Те осъзнаваха влиянието на Рафаел, разбираха какво се случва зад кулисите на външните събития на изцелението на човечеството. Свидетелство за това изцеление се явява също и фактът, че през тази епоха се отделяше специално внимание на Евангелието от Лука - Евангелието на Изцелението (das Evangelium der Heilung).

По този начин, разглеждайки времевите периоди съгласно тайната на числата, може да се разбере смисъла на произтичащите събития.

След епохата на Рафаел идва епохата на Архангел Самаел, получаваща основните си импулси от Марс. На човечеството са предадени войнствени сили. Числото „пет” е в опозиция на числото „четири”. Особеността на прехода от „четири” към „пет” се заключава в това, че числото „пет” винаги е в опозиция на числото „четири”. Ако се обърнем към древните мистерии, в които учениците, адептите в продължение на дълго време са посвещавани в тайната на числата, ние ще видим, че те пренасяха от това обучение едно дълбоко убеждение, което обличаха в следните думи: „ От този момент аз знам числото на злото, то е – числото „пет” . Където и във Вселената съгласно тайната на числата администрира числото „пет” имат работа със света на злото (mit der Welt des Bösen). Числото „пет” въстава срещу числото „четири”. Тук се вземат велики решения, от които, всъщност, зависи в добро или в зло ще стане издигането до числото „шест”.

За това, до каква степен всичко това може да доведе до конкретна област, в мъдростта на сърцето и душата на човека, ще говорим утре. Исках да ви покажа как числото, явявайки се пътеводна нишка, ни дава възможност да анализираме събитията.

q#^

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2012 1:10 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 11 септември 1924г


Преди да преминем по-нататък към разглеждането на Апокалипсиса, трябва да добавим още нещо към средствата, които позволяват по правилен начин да се чете Апокалипсиса. Проблемът се състои в това, да съумеем с възприемането на Апокалипсиса да действаме непосредствено в нашето време. За да направим това първо трябва да знаем от какви спиритуални подоснови възниква Апокалипсиса. Разбира се, нямам предвид този тривиален външно исторически контекст в светлината, на който днес се опитват да обяснят някой труд. Този подход е неприложим за произведения, които са възникнали от духовния свят, неприложим е към произведение, каквото е Апокалипсисът. Въпреки това, ние трябва ясно да разбираме, че Апокалипсисът възникна точно както можеше да възникне в съответствие с условията на своето време - не в съответствие с външно историческите условия, а в съответствие с духовните условия на своето време.

Нека погледнем отблизо това време, първите векове на християнството и ги свържем - в духовен смисъл - с общата еволюция на света.

Разглеждайки еволюцията, разгърнала се зад външните събития следва да отделим 333 година след Р. X., като имаща особено значение (виж фиг. 5).
Изображение

Тази 333 година отбелязва особения момент на навлизане на Аза в разсъдъчната душа, или естеството на душата, на човека. Формирането на разсъдъчната душа започва от 747 г. пр. Р. X. и продължи до ХV век, когато започна епохата на съзнателната душата. 333 година след Р. X. е разположена точно в средата на периода на разсъдъчната душа. През този период важна роля изигра оформянето на гръцкия дух, чието действие продължи до появата на епохата на съзнателната душа. Именно в епохата на развитие на разсъдъчната душа, или естеството на душата, се състоя Мистерията на Голгота.

Ние трябва да разберем, че навлизането на Аза в разсъдъчната душа, или естеството на душата, е събитие от изключителна важност. Това събитие - навлизането на Аза в разсъдъчната душа, което стана в 333 г. – потресе до дълбините на душата именно тази част от човечеството, която се има предвид, когато става дума за възприемане на спиритуалните въздействия. Всеки, който иска да участва в духовния живот и да действа според него, трябва да обърне внимание на духовните подоснови на външните факти в гръцкото развитие.

Какво се случваше по времето, когато зад кулисите на външните събития се състоя навлизането на Аза в душата на човека? Какви велики външни събития се случиха тогава? Как да разглеждаме тези събития в светлината на навлизането на Аза в разсъдъчната душа?

Скъпи мои приятели! По това време отношенията между божественото и човешкото станаха - съвсем неочаквано за човека - неясни, колебливи и противоречиви. По това време се проведе забележителния в много отношения спор между Арий и Атанасий (21). С навлизането на Аза в разсъдъчната душа, или естеството на душата, в най-вътрешното същество на човека възникнаха, макар до известна степен несъзнателно, неясноти. Това повдигна следния въпрос: как, всъщност, божественият Аз живее в човешката природа? По това време човекът започна да изпитва съмнения за това как той трябва да мисли за божественото отношение към света и към самия човек. И тук стана резкия сблъсък на възгледа на Арий с възгледа на Атанасий. Виждаме след това, как възгледа на Атанасий преобладава в Източна Европа, а възгледа на Арий постепенно губи влиянието си.

Да разгледаме този въпрос от духовна гледна точка. Такова разглеждане е необходимо, ако наистина се стремим да разберем вътрешния смисъл, вътрешният дух на Апокалипсиса. На единия полюс Арий вижда човека, изкачващ се все по-нагоре и по-нагоре в развитието си, човекът, който, така да се каже, става по-близък до божественото. На другия полюс той вижда Божествената същност. И сега той трябва в съответствие с този велик световен принцип да разбере Мистерията на Голгота, да разбере природата на Христос. Той се стреми да намери отговор на въпроса: как в Самия Христос човешката природа се съчетава с божествената природа? Следва ли да виждаме в Христос Божествената същност или не? И той, всъщност, отговоря на този въпрос отрицателно. По същество, той стои на основата на това убеждение, което по-късно обхвана по-голямата част от населението на Европа. Този възглед издигна граница между човека и Бога, отрече присъствието на Бог в човека. Така се отвори бездна между Бога и човека.

Сега, като оставим настрана предразсъдъците, мислено да се пренесем към началния период на християнското развитие, който, всъщност, нямаше нищо общо с хода на по-късното развитие на римския католицизъм, в който християнството достигна упадък. Трябва да имаме ясна представа, че за по-нататъшното развитие на човечеството по това време наистина беше необходимо по-горе упоменатия въпрос да бъде решен в духа на Атанасий, който виждаше в Христос проявлението на Божествената същност, истинския Божествен Слънчев Дух. Виждането на Атанасий за Христос като за Бог, действително равен на Бог Отец, беше обусловено от цялото му духовно мислене. По-късно поради липса на желание да бъде представян Христос космологично, този възглед остана на заден план. Той продължи да работи, но изгуби своята сила през 869 г., когато Осмият църковния събор в Константинопол (22) по същество унищожи разпоредбите на Първия Никейски събор, обявявайки трихотомията за ерес. По този начин вътре в католическото църковно развитие в следващите столетия беше изгубен пътя към духовността, което доведе до упадък на църковното християнството.

В това се заключаваше разтърсването, почувствано от вътрешното същество на човека при навлизането на Аза в разсъдъчната душа, или естеството на душата.

Разглеждайки събитията от историческа гледна точка, ние трябва да кажем: след 333 година, следват времена, когато европейското развитие се опита да преодолее феномена на древния Рим. Древният Рим, по самата си природа не можеше да приеме християнството и затова като такова трябваше да бъде пренесено на Изток. Пред нас се разгръща грандиозна картина, когато насочим своя поглед към 333 година. Това е същата година, когато римският Цезар (23), стремейки се да завладее християнството започна прехвърлянето на феномена на древния Рим от Рим на Изток, и в същото време от Рим се извърши бягство на християнството на Изток, което беше покълнало върху почвата, която се подготвяше в древния Рим. Вниманието ни трябва да бъде насочено не само към вредата, която беше нанесена от Константинополския събор и към пороците, които бяха причинени от него. До голяма степен нашето внимание трябва да бъде насочено към това, какво значение имаше факта, че приемащото древноримските форми християнството трябваше да бяга от Запад на Изток. Това е изключително важно. Това събитие, видяно от духовния свят, хвърля светлина върху много неща. То е до толкова забележително само по себе си, че в сравнение с това щетите, нанесени по-късно от византизмът, заслужават по-малко внимание.

Може да се каже: изключително важно е, че християнството засегнато във външната си форма от древния Рим, трябваше да се скрие на Изток. Но след като се скри на Изток, върху почвата на древния Рим, върху това, което дълго се подготвяше в римската област, изгря християнство, което според степента на своя разцвет отново се сви във външните светски форми.

Представете си следното: пророческият поглед на автора на Апокалипсиса се вглежда в християнството, в това, как то се подготвя в Рим и вижда момента, когато древния Рим се провъзгласява за християнски, а в действителност, християнството приема древноримските форми. Такава е всъщност ситуацията, която ни се представя. От една страна, ние виждаме духовния сблъсък между Арий и Атанасий, от друга страна виждаме древния Рим, който приема християнството. Но докато „римското” християнство се премества на Изток, в самия Рим то също прие изостаналата форма, формата на римската държава, и в своята външна дейност стана продължение на древния Рим.
Засега няма да вземаме под внимание това, което трябва да се обясни по по-дълбок, спиритуален начин. Първо ще насочим нашето внимание към историческите събития. Авторът на Апокалипсиса с особена сила предвижда точно това, което се случва на историческия план. Той обръща внимание, макар и да не говори ясно за това, но той го носи в чувствата си, то се съдържа вече в самото построяване на Апокалипсиса, че за проявата на всичко, което ще се случи в човечеството на външен исторически план е необходимо да изминат 333 години от Мистерията на Голгота и че след тези 333 години започва едно особено, мнимо развитие (Scheinentwickelung) на християнството. Християнското „римство” (das chnstliche Römertum), откъснато от своята почва и пренесено на Изток, и „римското” християнство (das römische Christentum), напълно адаптирано към римските форми - това са условията, при които се подготвя всичко това, което на свой ред продължава 333 години – чак до 666-година (виж фигура 5.).
Изображение
Скъпи мои приятели! Поставете отново пред душата си това, за което говорихме вчера. Ние говорихме за способностите на човека, който е инспириран от древните мистерии, - такъв човек се явява и автора на Апокалипсиса, – изживява числото и „мисли в числото”. И тогава може да кажете следното: Авторът на Апокалипсиса гледа във времевия период от 333-та до 666-та година, когато по един чисто външен начин християнството ще изживее въображаем разцвет. Но в действителност това християнство, което от една страна е изтласкано на Изток по времето на Константин, а от друга страна, се е запазило на Запад в старите форми като нещо ариманично - неизбежно трябваше да се потопи в тъмна мъгла. Така че в хода на развитието да се прояви това, което остана като наследство от нехристиянския древния Рим.

Какво представлява феномена на нехристиянския древен Рим? Разглеждайки великите мистерии ще видим, че в тях голямо значение се отдава на трихотомията, на свещената троичност. Да насочим вниманието си към това, какво се подразбира под този факт.

Например, древноеврейското тайно учение си представяше човека, като същество напълно обусловено от физическата наследственост. Според това учение, човекът се ражда със способности и качества, придобити по наследство, благодарение на произхода си. В това учение човешкия живот се разглежда като развитие, случващо се, така да се каже, по права линия, развитие, в което по същество не се намесва нищо друго освен импулсите на наследствеността. Произходът на човека е обусловен от силите, идващи от родителите. По същия начин и духовните импулси, които човекът носи в себе си и които го управляват, той ги получава от физическите родители. Примерно такова беше учението на "бащите" в древните мистерии. И това учение остана без промяна, например, в тайното учения на евреите, а също и в други тайни учения.

Но в мистериите, които трябва да се характеризират като по-висши, към всичко това се добавяше и нещо друго. В тези мистерии се говореше, че човекът, носейки в себе си импулсите на наследствеността и развивайки се заедно с тях е възможно, в течение на физическото си съществуване между раждането и смъртта да възприеме различен импулс. Той може да възприеме импулс, благодарение на който е в състояние да излезе от потока на наследствеността, чрез който душевно да се освободи от отношението на наследствеността.

Това е – импулса на Сина, импулса на Христос. Казваха: импулсите на наследствеността, формиращи човека, способстват праволинейната еволюция между неговото раждане и смърт. Тези импулси идват от Отца, от Отца, който е основата на всичко. Импулсите на Сина, обаче, не са свързани със силите на наследствеността. Те трябва да бъдат приети в душата и преработени от душата. Те така трябва да преобразят човешката душа, че тя да стане свободна от силите на тялото, от силите на наследствеността. Импулсите на Сина са свързани със свободата на човека. Благодарение на тези импулси душата става освободена от силите на наследствеността. Именно импулсите на Сина дават възможност на човека духовно да се възроди. Благодарение на импулсите на Сина човекът в течения на своя живот - живота даден от Отца – става способен да се вземе в собствените си ръце.

По този начин в древните мистерии имаше различни представи за човека. За едни мистерии човекът беше „човек на Отца”. За други мистерии в допълнение на това човекът беше още и човек, който е Син на Отца, който е брат на Христос. Човекът, който се взема в свои ръце, който възприема в себе си това, което в определени отношения е свободно от тялото. Човекът, който е длъжен да носи в себе си новото царство, нямащо нищо общо с природата, царство представляващо различен род от природата, - царството на Духа.

Размишлявайки днес за Бог Отец, бихме имали право да говорим, макар и не по външно материалистически начин, както се прави днес, а по-скоро подобно на това, както го правеха в древно-еврейското учение, - за природните действия, които са едновременно духовни действия, тъй като в основата на всички природни процеси лежат духовни процеси. Нашето естествознание - в качеството, в което се появи сравнително неотдавна и в което то продължава да работи днес - е само едностранна „наука на Отца”. Към него трябва да се присъедини „науката на Сина”, „науката на Христос”, наука, имаща отношение към този човек, който се взема в свои ръце и получава импулса, който не произлиза от силите на наследствеността, импулса, който може да бъде възприет само чрез душата. В това, че човекът заживява с този импулс, няма никаква закономерност, в това не работи силата на закона, не действа закона. От този момент нататък човешката дейност се определя от Духа. По този начин, според древните мистерии, съществуват две царства: царството на природата, тоест царството на Отца и царството на Духа. И човекът преминава от царството на Отца в царството на Духа чрез Сина, благодарение на Христос.

Осъзнавайки факта, че авторът на Апокалипсиса е проникнат с този възглед и че този възглед е надделявал в душите на хората, можем да разберем как неговата пророческа душа е обхващала това, което щеше да се случи в бъдеще. Ние можем да разберем как авторът на Апокалипсиса съзерцава, какво в 666 година трябва да се стовари върху християнството, което по това време се развива в лъжлива посока.

Тук неговият пророчески поглед е насочен към учението, което възникна от Изтока в 666 година и беше насочено към този вид мистерии, които нищо не знаеха за Сина. Пред пророческия поглед на автора на Апокалипсиса застава мохамеданското учение, което няма представа за това устройство на света, за което току-що ви говорих. За това учение не съществуват двете царства - царството на Отца и царството на Духа; то знае само Отец. То се основава на закостенялото учение: има само един Бог, Аллах, и „няма друг бог освен Аллах и Мохамед - неговия пророк”. От тази гледна точка мохамеданското учение се явява най-голямата противоположност на християнството, защото то се стреми да унищожи всякакъв вид свобода за всички времена. В него е заложена волята към детерминизъм, който по необходимост следва от такава гледна точка за света, който знае само Бог Отец.

Авторът на Апокалипсиса чувства, че по този път човекът не може да намери самия себе си, не може да бъде проникнат от Христос. Приемайки само това древно „учение на Отца”, човекът не може да разкрие в себе си човешкия елемент. За такъв вътрешно застинал, вкостенен възглед, външната форма на човека (die äußere Menschengestalt) е една илюзия.
Човекът става човек само тогава, когато позволява в него да оживее Христос. Човекът се възприема като човек само благодарение на това, че позволява в него да оживее Христос. Той става човек само благодарение на това, че може да влезе в абсолютно свободното от природата царство на Духа, за да стане член на духовния порядък. Човекът не може да стане човек, връщайки се към възгледа, признаващ само Бог Отец.

По същество, авторът на Апокалипсиса говори за това, че човечеството - след като от 333 година Аза навлезе в човека, – го грози опасност да не стигне до разбирането на това, че този Аз е проникнат от Слънчевия бог, от Христос. Тук, след определен период от време, равен на периода от време от Мистерията на Голгота до навлизането на Аза в човека, възниква нещо, което носи със себе си заплаха да задържи човека на неговата животинска степен. 666 – това е числото на Звяра.

Авторът на Апокалипсиса вътрешно съвършено точно предвижда това, което заплашва човечеството. Християнството в две направления пада в лъжехристиянство, или по-добре да кажем, потъна в мрак. За 666 година, която е знаменателна година в духовния свят, се посочва като време, когато се появява това, което живееше в арабизма, в мохамеданството и заплашва да потопи християнството. Авторът на Апокалипсиса с абсолютна точност посочва тази 666 година, и тези, които знаят да четат апокалиптически (apokalyptisch lesen können), разбират това. Описвайки числото 666 като „числото на звяра”, авторът на Апокалипсиса предвижда по какъв начин ще работи това, което ще навлезе тук в развитието на човечеството.

Така Йоан, всъщност, по апокалиптичен начин предвижда всичко, което ще се случи в бъдеще, предвижда как арабизма ще наводни Европа, как в християнството ще проникне учение, което може да доведе до това, че човек няма да може да открие в себе си своето човешко начало, предвижда как „учението на Отца” по-късно ще бъде преобразувано в материализъм. В материализъм, довеждащ до възгледа на най-новите времена, който обяснява човешката еволюция, проследявайки само еволюцията на животните от най-нисшите форми до човека.

Нима в дарвинизма не се проявява това, че човекът повече не е в състояние – от момента на „числото на звяра” 666, - да се възприема като човек, а счита себе си само като един род висше животно? Нима не виждаме как в християнството, пропито от материалистичната форма на „учението на Отца” се проявява ариманичното противодействие срещу Слънчевия Бог? Нима това не действа чак до наше време? Вече нееднократно съм казвал: вземете от най-новата теологична литература нещо като „Същността на християнството” от Харнак (24). Навсякъде, където в тази книга стои името на Христос, можете да поставите вместо него името на Отца, защото в „Същността на християнството” на Харнак става дума само за Бог Отец, а не за Христос. По-скоро – това е отрицание на Христос, защото на Негово място е поставен тук абстрактния Бог Отец. Всичко, което се съдържа в тази книга, няма ни най-малко отношение към това, което е истинската Христология.

И така, авторът на Апокалипсиса вижда как се приближава това време. И виждайки го да се приближава, той вече вижда в него, всъщност, това, което - бих искал да изразя това на човешки език, на който духовното не може да бъде изразено напълно адекватно, но няма друг начин на изразяване – като тежко бреме пада върху неговата душа: той вижда цялата сложност на това, което е свързано с преосъществяването.

Скъпи мои приятели! Вие сами знаете каква борба се проведе във вашите души, когато се сблъскахте с проблема на преосъществяването при освещаването на Движението за християнско обновление. И колко от вас все още и днес се борят със сложността в разбирането на преосъществяването. Да си спомним нашите дискусии, свързани именно с преосъществяването, които бяха проведени в помещението, от където започна пожара в Гьотеанума.
Защото в преосъществяването се съдържа целия проблем - проблема на „ Сина и Отца”. И може да се каже: в спора за преосъществяването, повдигнат по-късно, в Средните векове, се съдържаше нещо подобно на това, което човечеството беше виждало преди това в спора между Арий и Атанасий.

Преосъществяването - ако в неговата основа лежи на истинското, съответстващо на духа на христологията, истинско разбиране за това как Христос е свързан с човечеството и Земята, - в действителност може да има само едно значение. Но заради нахлуването на арианството, учението за преосъществяването се представяше в светлината на „учението на Отца”, подлагайки се при това на изкривяване. В резултат на това метаморфозата, извършваща се със субстанциите, имащи се предвид при преосъществяването, беше поставена наравно с природните процеси, с онова духовно, което се проявява в природните процеси.

Всички проблеми, свързани с разбирането на Тайната вечеря, възникват всъщност поради това, че първоначално се поставя следния въпрос: какво разбиране следва да се изработи относно това, което се случва в процеса на преосъществяване, за да може това разбиране да съответства на проявяващото се в действията на Отца в еволюцията и в действията на Духа в природните закони? В действителност тук трябва да се вземе под внимание не въпроса за „чудото”, а въпроса свързан със сакраментализма, който засяга нещо съвършено различно от тривиалния въпрос за „чудото”, вече в XVII-XIX век създаващ пречки за разбирането на хората. Трябва да се вземе предвид следното: в действителност в света трябва да се мисли за принципа на Отца и принципа на Духа, а между тях - Сина, извисяващ се над царство на природата в царството на Духа вътре в самия човек. Ако сме в състояние да разберем това, тогава преосъществяването ще бъде за нас като нещо, което ние наистина не сме длъжни да виждаме в природния порядък като такъв, но което все пак притежава не по-малка реалност. Това е нещо, което има духовна реалност, истинска духовна реалност, за която можем да говорим точно както и за реалностите на природния ред.

Авторът на Апокалипсиса е предвидил също и това, как на човечеството няма да му е лесно – защото числото 666 силно се намесва в човешката еволюция, - колко трудно ще бъде на човечеството да осъзнае, че заедно с природния ред има и друг, духовен ред.
Но в наше време идва на помощ Антропософията - можем да кажем, като спасение, - в светлината, на която единствено може да бъде разбрано преосъществяването. Защото благодарение на Антропософията, ние извикваме към живот знанието за това, че човекът преминава през повторни земни животи.

Човекът, действащ във външния физически свят се ръководи от импулсите вземащи своето начало от линията на наследствеността. Човекът е свързан с наследствеността, със силите на Отца. При едно само външно наблюдение голяма част от човешката съдба ни се представя свързана с тези сили на наследствеността, с това, което произхожда от силите на Отца, тайнствено вплетени в природата. Но когато човекът действа по такъв начин, че със своите действия внася духа в неговата физическа телесност, която е получил в този живот, тогава в живота му започва основно да действа всичко, което се явява резултат от неговите предишни земни животи. В него действа всичко това, което се явява резултат от предходните земни животи, в основата на неговите действия лежат също и тези сили.

Разгледайте някоя човешка постъпка. Тя може да бъде разгледана от две гледни точки. От едната гледна точка, това е постъпка на човек, роден от баща, майка, баба и дядо и т.н. Но разгледайте тази постъпка също и от друга гледна точка и тогава ще откриете, че в нея действат сили, които са следствие от предишни земни животи. Тук имаме един съвсем различен ред, което означава, че тези сили не могат да бъдат разбрани от никаква естествена наука, тоест от „науката на Отца”.

Нека да разгледаме два феномена, които субстанциално, според своята същност са едно и също, макар акцидинциално в несъществените си свойства да са различни. От една страна, нека погледнем как кармата, съдбата на човека се развива като резултат от предишни земни животи. Тук имаме работа със закономерността, която изобщо не е природна закономерност.

От друга страна, насочвайки своя поглед към олтара ще открием, че също и преосъществяването, трансформацията на веществата, външно невидима, че това се осъществява във физическите субстанции като духовна реалност. Тук управляват едни и същи закони. Двата феномена можем да ги съберем заедно: това, което действа като карма и това, как се извършва преосъществяването. Който разбира едното, той може да разбере и другото.
Това е една от тези мистерии, скъпи приятели, които трябва да разберете, една от тези мистерии, които трябва да бъдат разбрани във вашия нов свещенически кръг. Това е една от мистериите в светлината, на която свещеническата общност трябва да се развива, основавайки се на Антропософията. Това е - мистерията, която е вътрешно основание за такова развитие.

С това едновременно се посочва за огромната трудност във връзка с разбирането на преосъществяването. Тази трудност се състои в това, че изобщо не можеха да разберат тази закономерност, която действа както в кармата на човека, така и в основата на преосъществяването. В 333 година, когато Аза навлезе в човека, позволявайки му да постигне свободата във физическия живот, годината, когато християнството, от една страна, трябваше да се спасява с бягство на Изток, от друга страна, да се разтвори във феномена на древния Рим, който никога не би могъл да стане изцяло християнски, - тази 333 година не само трябваше да донесе със себе си навлизането на Аза в човека, но тя трябваше също да обвие в тъмнината връзката, която съществува между различните земни животи. Това трябваше да се случи в човешката еволюция.

Какво би се случило, ако тогава Аза не беше влязъл в човека? В този случай Юлиян Отстъпник, който всъщност, по отношение на древните мистерии не трябва да се нарича отстъпник, а адепт, - Юлиян Отстъпник би спечелил. Какво разбираме под това? Като последствие от учението на древните мистерии, което той искаше да въведе, можеше да стане така, че Азът, идващ от духовните светове, би се възприел така от човечеството, че човечеството щеше да е в състояние да разбере също и учението за кармата. Разбира се, това е само хипотеза, ние само искаме да покажем какво можеше да се случи. Но човечеството трябваше първо да преодолее по-мощни препятствия и не можеше така лесно да стигне до разбиране на християнството, както би станало, в случай че Юлиян Отстъпник беше спечелил.

По този начин, човечеството трябваше изпита приближаването на Звяра, трябваше да изпита последствията, резултатите от числото 666. В следващите дни ще разгледаме това още по-дълбоко. Така човечеството беше лишено от учението за кармата. На човечеството беше дадено учението за преосъществяването, но това учение беше дадено по такъв начин, че то нямаше аналогия с каквото и да било във външното разбиране за света. В действителност, разбирането на преосъществяването е аналогично на разбирането на учението за кармата. Силата, благодарение на която се осъществява съдбата на човека в следващите един след друг земни животи - не е природна сила, не е силата на Отца. Това е - силата на Духа, опосредствана от Сина. И това е същата сила, която действа на олтара при трансформацията на осветената светиня (Sanktissimum).

Ние трябва дълбоко да се изпълним с тази истина, за да успеем действително да я разберем. Ако можем да издигнем душата си към духовните импулси, които действат от един земен живот към друг, то ще разберем също и това, което се случва на олтара в процеса на преосъществяването. Защото, когато обикновеното съзнание гледа към осветената светиня, то не вижда нищо от това, което се случва в действителност, както и в съдбата на човека не се вижда нищо от това, което се случва в действителност, ако се вземе предвид само това, което в материален смисъл следва от силата на неговите мускули и неговата кръв, - аз не говоря за духовните сили, които действат в мускулите и кръвта - следователно, ако се вземе предвид само това, което се намира в потока на наследствеността.

Мои скъпи приятели, такива са отношения без разбирането, на които е невъзможно също и истинското разбиране на Апокалипсиса и на неговия автор.

Импулсите, които могат да бъдат ясно възприети от нас в Апокалипсиса ни въвеждат директно в нашето време.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2012 7:32 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ОСМА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 12 септември 1924 г.


Скъпи мои приятели! Ако преведем пред нашата душа - както направихме по-рано - основните точки, в които авторът на Апокалипсиса довежда до кулминация описанието на своите наблюдения, тогава ще можем да представим накратко композицията и съдържанието на Апокалипсиса. Затова днес е необходимо да продължим разглеждането на тези ключови точки, за да преминем утре към обяснението на следващото съдържанието на Апокалипсиса.

Вчера посочих, че пред погледа на автора на Апокалипсиса по определен начин се разкрива, как върху християнството, което той усеща като истинско християнство, се стоварва нещо, което се стреми да го отклони от принципа на Христос и да го върне обратно към принципа на Отца, към принципа, който, в случай че победи ще приеме в тази епоха материалистично-натуралистични форми.

Авторът на Апокалипсиса вижда нещата и събитията в съответствие с тайната на числата. Изразявайки се по-точно, той вижда и усеща в съответствие с тайната на числата. И както музиканта усеща хармонията на звуците в съответствие с тайната на числата, но в най-добрия случай само от време на време осъзнава това, така и авторът на Апокалипсиса, съзерцавайки повече или по-малко съзнателно, усеща тайните, свързани с числото 666.

В настоящият момент цялата работа се заключава в това, че ние самите, искаме да достигнем по-дълбоко разбиране, да проникнем със своето съзерцание в Космоса и да успеем да изнесем от него тайната на числото 666. Нека насочим нашето внимание към факта, че цялото християнско откровение е, всъщност, Слънчево откровение, че Христос е едно Същество, Което идва от Слънцето и че Христос, в определен смисъл, изпраща пред себе си Михаил с неговото войнство, подобно на това, както в древни времена Йехова изпрати пред себе си Михаил. Ако напълно осъзнаем този факт, че самите ние живеем в епохата на Михаил, то пред нас в цялата си дълбочина ще застане Слънчевата мистерия, свързана с импулса на Христос.

И ние трябва винаги да пазим дълбоко в душата си знанието за това, че в борбата срещу християнството е от особена важност отричането на факта, че истинското духовно съдържание на християнството е свързано със Слънцето. За противниците на християнството няма нищо по-важно от това да накарат хората напълно изгубят възгледа си за Слънцето като за духовно същество и да запазят само виждането за физическото Слънце. В тези лекции вече говорих за това. В действителност, нахлуването на арабизма представляваше голяма опасност, съдържаща се в това, че тайната на Слънцето като тайна на Самия Христос можеше да бъде забравена от човечеството и еволюцията на човечеството щеше да получи различна посока от посоката на Михаил, чиято задача е да подготви човечеството за разбирането на Христовата еволюция.

За автора на Апокалипсиса, който вижда ясно какво се случва зад кулисите на външното историческо развитие, всичко, което се разиграва външно в световния ред се осъществява въз основа на свръхестествни процеси. Да разгледаме сега как изглеждат тези свръхестествни процеси, които авторът на Апокалипсиса вижда зад външните събития.

Разглеждайки небесните тела на нашата планетарна система, включително и Слънцето, ние ще открием, че на всяко има определена група същества. Говорейки за такава група същества във връзка със Земята, ние имаме предвид общността от хора и тяхната еволюция. И ако ние искаме да си съставим едно по-дълбоко разбиране за хората на Земята, ние трябва да погледнем на този период от време, когато човечеството ще достигне много по-висока степен на развитие, отколкото е днес. Ние можем, например, да разгледаме развитието на Вулкан, което ще последва в далечното бъдеще.
Скъпи мои приятели! Само помислете за това до колко духовна би била представата, която ще състави за себе си човек за Земята, ако пред него беше световното тяло, съдържащо в качеството си на такова група същества, хората на Вулкан. И все пак, това световно тяло – е същата тази Земя с нейните хора, само че в друг стадии на развитие. Много е важно човек да успее да си представи Земята като едно цяло, за да възприеме не само сегашното състояние на човечеството на Земята, но също и това, което като ембрион вече се съдържа в това съвременно състояние. Много е важно човекът да вижда това, което той още в настояще време носи в себе си и каквото той, следователно се явява, а именно: човека в състояние на Вулкан. Разглеждайки другите планети навсякъде ще открием такива групи от същества. Трябва да кажем: Земята е непосредствен център за развитието на човека, затова тя се намира в средата. Но на другите планети, например, на съвременния Юпитер, има същества от съвсем различен род.

Ние се срещаме с тези същества, когато изработваме нашата карма между смърт и ново раждане. Съществата, господстващи на отделните планети, включително и Слънцето, се разглеждаха чак до XIV век - дори от учителите на католическата църква – като духовност (die Geistigkeit) на всяка планета, като Интелигенция (die Intelligenz) на планетите. Подобно на това, както ние говорим за земното човечеството като за Интелигенцията на Земята, така можем да говорим за Интелигенциите на планетите като за реалност.

И всяка една от тези планети има не само своята Интелигенция, но също така и своя демон. Учителите на църквата знаеха за това, както бе казано, до XIV-XV век. Противниците на Интелигенциите на планетите са демони. Същото се отнася и за Слънцето.

И ако ние виждаме в християнството еволюцията в духа на Слънчевия Гений, в духа на Слънчевата интелигенция, то в това, което се противопоставя на еволюцията на християнството, трябва да виждаме Слънчевия демон. И това виждаше автора на Апокалипсиса. Той наблюдаваше това, което се разиграваше зад кулисите на случващото се на външен план, когато християнството се спасяваше с бягство от Рим на Изток. Той виждаше, че в християнството нахлуват, чужди за него, форми на познание.

Той виждаше как в християнството, попаднало от двете страни под властта на илюзията,нахлуваше противопоставящият му се мощен принцип на арабизма. И съзерцавайки това, което стои зад външните действия на арабизма и мохамеданството, той осъзнаваше: тук срещу Слънчевия Гений, срещу Слънчевата Интелигентност действа Слънчевия демон. За автора на Апокалипсиса Слънчевия демон беше същество, действащо срещу християнския принцип в човека.
Този Слънчев демон се проявява в това, че човекът, който му се отдаде, не иска да постигне единение с Божествеността на Христос, а предпочита да остане под-човек. „Хора, предани със съдържанието на душата си на Слънчевия демон”, - така автора на Апокалипсиса, ако го бяха попитали за това, щеше да нарече представителите на арабизма в Европа. И беше ясно, че именно от този арабизъм произлиза всичко, което довежда човека до животинското – първо във възгледите, а след това, постепенно и във волевите импулси. Кой може да отрече факта, че арабизма живее също във волевите импулси? Случващото се в света е такова, че не е толкова лесно да се разпознае в него връзката между причината и следствието. Не е толкова лесно да се види намерението и това, до което то довежда.

Затова нека си зададем въпроса: какво би станало, ако арабизмът - учението на Слънчевия демон – беше спечелил абсолютна победа? Тогава човечеството щеше да се лиши от възможността да изживява такива състояния, които биха могли да допринесат за разбиране на кармата от предишни прераждания, би се лишило от възможността да изживява такива състояния, които биха могли да допринесат за разбиране на преосъществяването. В крайна сметка това, което произтичаше от арабизма, беше насочено срещу разбирането на преосъществяването. Вярно е, че външните факти изглеждат по различен начин, но в действителност целта на Слънчевия демон, който признава само древния принцип на Отца, само природните връзки, е премахването от човешкия възглед на такъв вид връзки, които се проявяват в най-висша степен в тайната на преосъществяването.

И така, за автора на Апокалипсиса Слънчевият демон беше особено активен в 666 година. Той го описва по такъв начин, че всеки посветен може да го разпознае. Тъй като за всяко от тези духовни същества, които ние посочихме като Интелигенция на планетите, Интелигенция на Слънцето, демоните на планетите и демоните на Слънцето, в мистериите, в които същностно присъстват, имат свой ключов знак. Слънчев демон също има свой знак (виж фиг 6.):

Изображение

Авторът на Апокалипсиса описва Слънчевия демон като двурог звяр. В гръко-римската епоха в мистерийния език комбинираха гръцкия и латинския език и използваха такъв род четене, в който буквите се означаваха с числа. Тогава все още четяха в числа, макар това вече да имаше повърхностен характер.
Авторът на Апокалипсиса използва общоприетата по това време интерпретация на числата. Той пише числото 666. Той пише това число, като използва древно еврейските букви:

Изображение
На тези букви той дава числова стойност и те трябва да се четат от дясно на ляво. Съгласните, които трябва да се произнасят заедно със съответните гласни съставят на края името на Слънчевия демон, имащ по-горе посочения знак. Това име – е Сорат (25). Сорат се е наричал тогава Слънчевия демон. Авторът на Апокалипсиса описва съответстващия на него знак и ние съвършено точно ще го разпознаем. Всичко, което подобно на арабизма се противопоставя на християнството, авторът на Апокалипсиса го разглежда като следствие от това духовно съдържание, което е представено чрез Сорат, Слънчевия демон.

Но, мои скъпи приятели, трябва да имаме предвид следното: за първи път числото 666 се появява в момента, когато арабизма нахлу в християнството, за да положи върху западната култура печата на материализма, за втори път числото 666 се появи след изминаване на още 666 години: през 1332 година, в XIV век (виж фиг. 6).

Изображение

И тук имаме ново издигане (Erheben) на Звяра в потока на световните събития. За онзи, който съзерцава подобно на автора на Апокалипсиса, световните събития му се представят като приливи и отливи в период от 666 години. Звярът се издига нагоре, заплашвайки християнството в неговите търсения на истинския човек, пускайки в ход срещу принципа на истинския човек принципа на животинското. И ние виждаме как в XIV век отново се издига Сорат, Противника.

Това е същото време, когато в Европа ордена на тамплиерите (26), действащ по-скоро от дълбоките подоснови на душата, отколкото от ориентализма, се стремеше да даде един възглед за Слънчевото християнство, се стремеше да даде гледна точка за християнството, което отново би гледало на Христос като на Слънчево Същество, като на Космично Същество. Възглед, в който отново би се съдържало знанието за духовните същества на планетите и звездите, в който отново би се съдържало знанието, че в световните дела си взаимодействат не само съществата на една планета, но също така и Интелигенциите на стоящите далече един от друг светове. Възглед, който би имал знанието за великото противодействие, което се осъществява от същества като Слънчевият демон, Сорат, - един от най-силните демони в нашата система (innerhalb unseres Systems). Всъщност, това е – Слънчевата демоничност (Sonnendämonie), действаща в материализма на хората.

Днес от определена гледна точка е трудно, разбира се, да говорим за това какво би станало с европейската цивилизация, ако такъв силен - също и външно силен - Орден на тамплиерите, от който беше отнето цялото му богатство, беше успял да постигне целите си. Но в сърцата и душите на онези, които не можаха да се успокоят, докато този орден не беше унищожен през 1312 г. и Жак дьо Моле не намери смъртта си през 1314 г. - сърцата на онези, които бяха противници на Космическия Христос, „ се окуражаваха” от Сорат. И той използва именно този начин на мислене на римската църква по онова време, за да унищожи открито тамплиерите. Този път проявата на Сорат беше още по-очевидна. Голяма мистерия обгръща смъртта на Ордена на тамплиери. Ако обърнем внимание на това, което се случва по време на изтезанията на тамплиерите, които след това бяха екзекутирани, може да получим представа за това, че именно от Сорат бяха предизвикани тези видения на тамплиерите, които ги принудиха да оклеветят сами себе си. Срещу тамплиерите беше издигнато примитивно обвинение, което, обаче, прозвуча от собствените им уста. Това беше ужасна гледка: тези, които всъщност защитаваха нещо съвсем различно, те не можеха да говорят за него по време на мъченията, а вместо това от техните уста говориха различни духове от войнството на Сорат. За ордена се произнасяха гнусни неща от устата на самите тамплиери.

За втори път се изпълни числото 666. Това означава, че в духовния свят от Сорат и другите противоборстващи демони бяха взети всички мерки, за да не навлезе Слънчевия принцип в земното развитие. За Слънчевия принцип, за който, подготвяйки своето ново господство, се бореше Михаил със своето войнство, който управляваше на Земята преди Мистерията на Голгота, приблизително по времето на Александър Велики и на смяна, на който дойдоха по-късно другите Архангели: Орифиел, Анаел, Захариел, Рафаел, Самаел, Габриел. Започвайки от последната третина на XIX век, Михаил отново стана управител на Земята, за да може по присъщия на него начин да продължи да работи в името на Христос в името, на Който той работеше до изтичане на срока на миналото си господство, приблизително до края на царуването на Александър. В настоящия момент Михаил отново е на Земята, за да служи на делото на Христос и да спомогне за по-дълбоко разбиране на Христовия Импулс.

По-рано тук и на различни други места аз говорих за това, че в духовно отношение християнството беше предшествано от Михаил. В тази връзка, наскоро направих някои съобщения в една от лекциите (27). Обърнах внимание на това, че под регентството на Михаил във времената на Аристотел и Александър вече беше внесен истинския християнски импулс. Посочих 869 година, когато се състоя един вид свръхестествен събор. Този процес продължи по-нататък. В началото на новата епоха, когато съзнателната душа навлезе в еволюцията, пред нас се разкри, ако съзерцаваме духовните събития, имащи отношение към земното човечество и протичащи паралелно със събитията на физически план, величествения образ на свръхсетивната школа, начело с Михаил като Учител. Тези, които трябваше да работят за истинското по-нататъшно развитие – невъплътените по това време души и други духовни същества, - бяха събрани в голямо войнство около Михаил. От XIV до XVI век, те бяха събрани в голямата свръхсетивна школа, където техните души се подготвяха да се появят по-късно на Земята по време на господството на Михаил в началото на ХХ век. Съзерцавайки това, което тук беше подготвено, ние откриваме Антропософския светоглед, който иска да работи за целите на тази еволюция.

От това, което се намира във възгледите на древната мистерийна мъдрост и пророческия поглед в бъдещата мистерийна мъдрост (in dem prophetischen Schauen künftiger Mysterienweisheit), следва, че хората възприемащи, така да се каже, вътрешно християнството, християнството, пропито от Духа, хората, търсещи Христос като Слънчев Гений, вследствие ускоряване на тяхното развитие отново ще се появят в края на ХХ век.

Скъпи мои приятели! Всичко, което можем да направим в нашата епоха, разбирайки Духовната наука, има голямо значение, защото ние правим това за хората от гледна точка на вечността. Всичко, което правим днес е фундамент за това, което трябва да се извърши в края на века, във великите всеобхватни, проникнати с духовна сила дела. Трябва да се извърши, след като бъде преодоляно всичко, което се противопоставя на одухотворяването на съвременната цивилизация. Колосалните катаклизми в Европа, чието начало беше положено с кръстоносните походи, станаха под знака на второто навлизане на числото 666. Това намери своя външен израз в гибелта на Ордена на тамплиерите. Все по-интензивно и по-интензивно Сорат продължава да работи срещу всичко, което идва от Слънчевия Гений, което иска да работи в името на истинското християнство.

Ние се намираме на прага на третото навлизане на числото 666, което се пада в 1998 година. В края на този век ще дойде време, когато Сорат отново, още по-силно от когато и да било ще надигне главата си от потока на еволюцията. Той ще се прояви като Супостат /Противник/ на етерния Христос, на Христос, етерното явление, на Който ще се изживява от подготвени, още през първата половина на ХХ век, за това хора. Ще измине още две трети от столетието и Сорат още по-мощно ще надигне глава.

Скъпи мои приятели! След изтичане на първите 666 години Сорат навлезе в хода на земните събития по такъв начин, че неговото проявление още не беше очевидно. Сорат не се възприемаше във външна форма, но неговите проявления могат да бъдат намерени в арабизма. Само посветеният можеше да вижда Сорат. Когато изтекоха вторите 666 години, Сорат вече се прояви в мислите и чувствата на тамплиерите, подложени на мъчения. И още преди края на ХХ век Сорат ще се прояви като същество, обсебило много хора. Все повече и повече ще са хората, за които ще бъде невъзможно да се каже, че те са истински хора. Също и външно те ще се развиват по много особен начин. Външно, те ще се проявяват като много силни натури със злобен характер, в техните емоции ще царува яростта на унищожението. В техният външен вид ще се проявява звероподобното. Хората на Сорат ще могат да се разпознават също и външно. Те ще бъдат враждебно настроени към всичко духовно, по отвратителен начин ще издевателстват над всичко духовно и ще го заливат с мръсотия. Това може да се изживее, примерно, в онова, което още днес в своя зародиш в известна степен е концентрирано в едно тясно пространство, - в съвременния болшевизъм и във всичко това, което като болшевизъм ще бъде внесено в човешката земна еволюция.

Поради това е необходимо всичко, което може да се стреми към духовността, наистина към нея да се стреми. Това, което се противопоставя на духовността винаги ще присъства, тъй като не изхожда от свободата, а така да се каже е детерминирано. Този детерминизъм ще доведе до там, че в края на това столетие Сорат отново ще се окаже на свобода и в намеренията на голям брой земни души ще живее стремежа всичко духовно да бъде пометено от лицето на земята.

Авторът на Апокалипсиса пророчески предвижда това, говорейки за зверския образ и зверската сила, с която се извършват деянията на Супостата срещу всичко духовно. Още днес са очевидни наистина злобните, неистови проявления срещу духовността. Но това са само първите кълнове.

И така, авторът на Апокалипсиса е предвидил всичко това. Той видя в истинското развити на християнството Слънчевия аспект, но той също предвиди и всички ужасни последствия от развитието на Слънчевия демонизъм. Всичко това му се представи мисловно.

След влизането на Михаил в духовната еволюция на човечеството в края на XIX век и явлението на етерния Христос в първата половина на XX век, ще последва – още преди края на този век – навлизане на Слънчевия демон. В нашата епоха, епохата на Михаил точно когато се стремим да работим в теологичната област, в областта на религията, ние трябва първо сами да се научим от Апокалипсиса да мислим и чувстваме апокалиптично. Не трябва да се спираме до това, което се явява само едни външни факти, ние трябва да се издигнем до спиритуалните импулси, действащи зад тях.

Така или иначе от привържениците на могъщия демон Сорат се проправя път за навлизането на демоните. За да се убедим в това е достатъчно просто да поговорим с онези разумни хора, които знаят, примерно, нещо за началото на Световната война. Няма да сгрешим, ако кажем, че почти всички от тези приблизително четиридесет човека, които бяха виновни за избухването на тази Световна война, в момента на започване на войната имаха притъпено съзнание. Но такова съзнание винаги представлява една врата за навлизане на ариманичните, демоничните сили, сред които един от най-могъщите демони е Сорат. Именно той се стремеше в началото макар и за известно време да проникне в хората, да предизвика в тях помрачено съзнание и чрез това да посее злото. Най-страшното не е в Световната война, а в това, което последва след нея. Все по-ужасни и по-ужасни ще бъдат последствията от световните войни. Например, съвременното състояние на Русия е точно това, до което се домогват духовете на Сорат (die Soratgeister), прониквайки в човешките души. И ние трябва да знаем за това.

Каква беше работата на свещеника в онези времена, когато на Земята имаше истинска духовност? Тази работа, скъпи мои приятели, се разгръщаше не само в сферата на земните събития. Свещеникът осъществяваше своята дейност с пълното съзнание за пребиваване в духовния свят, с пълното съзнание за общуване със света на боговете. Йоан написа Апокалипсиса изхождайки именно от това съзнание. Този, който иска да води хората в духовната област, трябва сам да вижда ясно в нея. Всяка епоха трябва да го прави по своему. Разгледайте само тази вътрешна закономерност, чрез което изглежда толкова логично – макар и по един външен начин – редуването на египетските фараони. Тогава ще стане ясно, че в действителност, тези фараони не случайно са се редували един след друг. В древните писания им беше предначертано това, което всеки от тях трябваше да разглежда като своя задача. Импулсите за формирането на тези задачи изхождаха именно от това, което по-късно беше наречено херметично откровение, откровението на Хермес. Тук се има предвид не това изкривено херметично откровение, за което знаят днес, а древната херметична мъдрост, съдържаща се във великите мистерии, в които се говореше за откровението като за трикратно свещено откровение: откровение на Отца, Сина и Светия Дух. Всичко това свидетелства, че свещениците въздействаха върху материалния свят изхождайки от духовния свят, и дейностите на свещеника се разбираха именно по този начин. След като в продължение на определен период от време необходимостта да се действа изхождайки от духовния свят изобщо не се осъзнаваше като истината, днес тази необходимост отново трябва да стане стимул за работата на свещеника. Човечеството в епохата на съзнателната душа, постепенно достигнало във всички области до материалистическата форма, е далече от това да може да разбере нещо подобно като мистерията на преосъществяването, а следователно и да разбере духовните тайни на християнството. За човека, който в настояще време трябва да действа като свещеник, да говори за дълбокото съдържание на мистериите, свързани с преосъществяването, би означавало да говори лъжи. Именно поради това се появиха от времето на второто проявление на Сорат тези реалистични дискусии за преосъществяването, дискусии, които продължават и ще продължат до третото проявление на Сорат.

Няма никакъв смисъл да се работи с Апокалипсиса, само и единствено коментирайки го. Работейки с Апокалипсиса е необходимо самите да станем апокалиптични (selbst zum Apokalyptiker werden), и ставайки да се учим да разбираме своето времето по такъв начин, че да направим импулсите на това време, импулси за собствената си дейност.
Но това означава също, че в наше време, свещеникът само в този случай правилно ще разбере своята дейност, ако осъзнава необходимостта да насочи вниманието си към началото на епохата на Михаил в 70-те години на миналия век, към появата на Христос в първата половина на ХХ век и носещото със себе си заплаха развитие на Сорат и неговите последователи в края на ХХ век. Като разбиращи хора, като хора, които могат да четат знаците на времето, ние трябва да организираме живота си в съответствие с трите мистерии на нашето време: мистерията на Михаил, мистерията на Христос и мистерията на Сорат. И тогава ние ще действаме по правилния начин на попрището, което ни е предоставено от нашата карма. И тогава свещеникът по правилен начин ще действа на своето поприще.

Утре, ние ще развием нашата тема, като се позоваваме на това.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 12, 2012 10:10 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Девета лекция
Дорнах, 13 Септември 1924 г.


Скъпи мои приятели! Сега, след като проведохме определени разглеждания необходими, за да проникнем в същността на Апокалипсиса, ние трябва да се заемем непосредствено с Апокалипсиса. Ще организираме нашата работа по следния начин. Нека започнем с някои въпроси, които се отнасят до края, до целта на всичко това, което съзерцава авторът на Апокалипсиса и иска да го съобщи на човечеството. Впоследствие ще стане ясно, защо трябваше да бъде избрана тази форма на разглеждане.

Ако се вгледаме в това, което ни дава авторът на Апокалипсиса ще видим, че това е едно съобщение, откровение, адресирано до хората. Но това съобщение, това откровение значително се различава от другите съобщения, които се предават на хората, - съобщенията, които не са резултат на ясновидство. Авторът на Апокалипсиса посочва също и това, че той е бил в състояние да направи своето послание към човечеството благодарение на много особено, велико просветление. В следствие на това Апокалипсисът наистина се изявява като едно събитие, имащо отношение към по-нататъшния ход на християнското развитие, като факт, принадлежащ към това развитие.

Можем да кажем: Мистерията на Голгота е велик, извисяващ се над всички други събития акт, отправна точка на християнското развитие на Земята. Това е събитие, на което в дохристиянските времена можеха само да се уповават, което можеха само да чакат. Но след това, след Мистерията на Голгота, се случиха определени събития, които трябваше да се извършат, за да може християнското развитие, започвайки от Мистерията на Голгота, да продължи нататък във всички времена и во веки веков. Едно от тези събития е откровението, което се осъществява чрез Апокалипсиса (durch die Apokalypse geschieht). Авторът на Апокалипсиса напълно осъзнава това. Той не само осъзнава, че внася в съвременното развитие това, което той сам е изпитал и го съобщава на другите, но също така е напълно наясно, че в основата на възприятията и по-нататъшното разпространение на Апокалипсиса лежи действителен факт.

Вижте точно това е, което е важно при разграничаване на християнството от другите религии. В древни религиозни изповедания имаха работа с различни учения, докато в християнското развитие най-значимото е актът на Голгота и всички по-нататъшни действия трябва да се присъединят към него. Затова, първостепенно, основно значение има не това обстоятелство, че човек получава Евангелията и ги интерпретира. Същественото се заключава в това, че благодарение на християнството търсят реалната връзка с Мистерията на Голгота. Под влияние на интелектуализма християнството в най-новите времена само прие интелектуалните форми. Именно поради това можа да възникне нещо наподобяващо добре познатите думи: „Исус няма отношение към Евангелията” (28). А това би означавало, че съдържанието на Евангелията може да се приеме като учение, но в същото време да не се приемат стоящите зад тях Учители. Това би означавало, че само Отец има отношение към Евангелието. Работата изглежда така, сякаш в Мистерията на Голгота същественото е това, че Христос Исус дойде и даде едно учение от Отца. Но това не е от съществено значение. Същността е това деяние, което беше извършено на Голгота, че Христос Исус живя на Земята и извърши деянието на Голгота. А учението е просто нещо второстепенно, акцидентно. Християнството отново трябва да си проправи път, не само да го признават, но също и да го прилагат.

По този начин, авторът на Апокалипсиса, получавайки откровението осъзнава, че този факт се е случил и че този факт продължава да работи чрез него. Това е, което има значение за него. Какво се случва благодарение на това?

Разглеждайки човека съгласно неговото същество - особено в неговото съвременно състояние - ние виждаме, че той през деня е облечен в своите четири „облекла” – във физическото тяло, в етерното тяло, в астралното тяло и в Аза, които по съответстващ начин са свързани едно с друго. Но когато той се намира в състояние на сън, неговото астрално тяло и Аза излизат от физическото и етерното тяло в земното обкръжение, в сферата на Духа, скрита зад сетивно-физическите явления. В днешно време, астралното тяло и Аза на човека са организирани по такъв начин, че те сами по себе си, намирайки се извън физическото и етерното тяло, не са в състояние да се възприемат. Това става възможно само благодарение на посвещението. Човешкият живот по време на сън протича в приглушена форма на съзнание, за което той при събуждане има само неопределено, неясно чувство. Или пък човекът вижда сънища, изплуващи в съзнанието по начин, който многократно е описван.

И така, астралното тяло и Аза на човека се намират в духовния свят, така че сами по себе си не могат да получават никакви впечатления, никакви непосредствени впечатления, вливащи се от Христос, от Неговото Същество. И ако тук не се случваше нищо друго, то Аза и астралното тяло, влизайки всяка вечер в духовния свят, не биха могли да установят непосредствена връзка с Христос. Въпреки това на сутринта, връщайки се отново към физически-земния план, те ще носят със себе си едно впечатление от Христос, защото Христос присъства в земната аура, доколкото в земната еволюция се състоя Мистерията на Голгота, но това впечатлението би оставало неясно. Обичайните нощни впечатления остават смътни за дневното съзнание. По същия начин, както се възприема съня от будния човек, би се възприемало и впечатлението от Христос, получено от човека. Не би имало никакво отчетливо, ясно изживяване на Христос.

Да си представим, че веднага след като на Земята се състоя Мистерията на Голгота, хората, които бяха нейни свидетели и получиха от нея непосредствени впечатления, можеха на свой ред да ги предадат на тези, които не бяха свидетели. Сам Христос пое езотеричното обучение на своите апостоли след Своето Възкресение и им даде някои важни уроци. Но всичко това се случи в първите десетилетия след Мистерията на Голгота и все някога трябваше да приключи. И ние виждаме как в определени кръгове, постепенно пресъхна възможността да получават преки впечатления, свързани с Мистерията на Голгота. Определено можем да кажем: в писанията, известни като гностически, в изказванията на ранните учители на църквата, които още бяха ученици на Апостолите или ученици на учениците на Апостолите, се съдържаха важни езотерични наставления, засягащи християнството.

По-късно това беше разрушено от църквата, защото църквата се стремеше да премахне всичко космическо, което винаги е лежало в основата на тези наставления. Изключително важни неща бяха унищожени от църква. Те бяха унищожени, но благодарение четенето в Акашовата хроника те могат да бъдат възстановени до най-малкия детайл, когато възникне такава необходимост.
Въпреки това, за външното историческо развитие тези мощни впечатления, свързани с Мистерията на Голгота, трябваше постепенно да пресъхнат, но точно в момента, когато възникна тази заплаха се появи Апокалипсиса. И ако Апокалипсиса се приема по правилния начин, пример, за което беше подаден от различни хора през втория времеви период след Мистерията на Голгота, ако Апокалипсиса, този грандиозен образ, тази пророческа картина на еволюцията се възприема правилно, тоест ако този образ се възприеме в астралното тяло, и особено в Азовата организация, тогава Аза и астралното тяло в състояние на сън изнасят това откровение – идващо, както вече казах, директно от духовния свят и явяващо се, един вид послание, вербално и едновременно имагинативно откровение на духовния свят, - Аза и астралното тяло в състояние на сън изнасят това откровение в света на земната аура (in die Welt der Erdenaura). Това означава, скъпи мои приятели, че всички онези, които са възприели Апокалипсиса чрез вътрешното разбиране, постепенно отпечатват неговото съдържанието в етера на земната аура. Така че можем да кажем: основният тон на аурата на Земята, се придава от присъствието на Христос, Който продължава да действа в земната аура.

Всяка нощ, когато астралното тяло и Аза са извън физическото и етерно тяло, този Христов Импулс оказва дълбоко въздействие предимно върху етерното тяло на човека. Само че човекът, когато със своя Аз и астрално тяло се завръща на сутринта във физическото си тяло много често не е в състояние да открие това, което се съдържа в етерното тяло като Христов Импулс.

Когато учениците на Йоан продължават да възприемат съдържанието на Апокалипсиса, смисъла на неговите думи се отпечатва в етера на земната аура. И след това върху етерното тяло на човека от заспиването до събуждането въздейства това, което вече е отпечатано чрез тези възвишени впечатления, които авторът на Апокалипсиса, или по-добре да се каже, възприелият Апокалипсиса, сам е получил от божествено-духовните Същества. Това означава, че хората, които имат вътрешна връзка с Мистерията на Голгота, по време сън могат да поставят етерното си тяло под въздействието на съдържанието на Апокалипсиса. Това е нещо, което реално се случва. Благодарение на правилния начин на мислене, устремените към Христос могат да достигнат до такова състояние на сън, при което това, което е породено от съдържанието на Апокалипсиса в земния етер, което се намира в земната еволюция благодарение на навлизането на Христос в нея, така да се каже, се отпечатва в човешкото етерно тяло. Това е реален процес. Този процес представлява непрекъснатото действие на Апокалипсиса.

Свещеникът, осъществявайки своята дейност с право говори на вярващите, на всички онези, чиито души са му поверени: „Христос встъпи в еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Подготвяйки хората, Христос преди всичко извика към живот това, което е дадено в Евангелията, така че хората да могат да възприемат съдържанието на Евангелията в астралното си тяло и Аза и така да се подготвят за това, че при събуждането да приемат в своето етерно тяло Христовия Импулс.” Всичко това трябва да се облече в съответната терминология, която може да се възприеме от вярващите. След това, за автора на Апокалипсиса, - благодарение на това, че той се намира вътре в развиващото се християнство, - стана възможно да свърже с етерното тяло на човека всичко, което беше от него конкретно изобразено, всичко това, което се съдържа в еволюцията на християнството, преминаваща през различни епохи чак до бъдещите времена.

И така, тук ние имаме работа с това, което в сравнение с древните мистерийни учения е нещо съществено ново в еволюцията на Земята. Защото какво, всъщност, съобщаваха древните мистерии на посвещавания? Това, което му съобщаваха, може да се види, ако се разгледа всичко това, което, така да се каже, в своята духовна същност е пренесено от вечността в света, може да се види, ако се открие Божествената Същност, която от вечността, по неведоми пътища действа във външното физическо творене. Посвещаваният в древните мистерии не се стремеше да получи в своето етерно тялото (in seinen Ätherleib hereinzubekommen), нищо друго, освен онова, което можеше да получи в резултат на посвещението.
Християнският посветен не спира дотук. Той се стреми да приеме в своето етерно тяло това, което едва в хода на времената навлезе в земното развитие, тоест всичко, което е свързано с Мистерията на Голгота и с Христос. Така че в действителност в християнството първоначалното посвещение е заключено в откровението на Апокалипсиса. Това откровение е едно първоначално посвещение. Но това първоначално посвещение не е за отделния човек, а за целия християнски свят (Initiation für die ganze Christenheit). И отделният човек може да се подготви, за да участва в това.

Можем да кажем, че именно благодарение на това се разкрива пътя, който позволява да се излезе извън границите на принципа на природа, на принципа на Отца. Всяко древно посвещение по своята форма, по своята същност е „посвещение на Отца”. В такова посвещение търсеха духа на природата и се задоволяваха с това. Тъй като самия човек е в границите на този природен свят. Но след това дойде Христос на Земята и оттогава той пребивава на Земята. Той извърши своето деяние на Голгота и оттогава пребивава на Земята.

Това, което беше извършено благодарение на Мистерията на Голгота е невъзможно да се възприеме само чрез едно древно посвещение. За това е необходимо да се достигне света на Духа, който не е същият този свят, който струеше от древните мистерии. Това, което струеше чрез древните мистерии, можеше само да се надява, че някога, благодарение на новите мистерии ще може да се извърши Мистерия на Голгота.

И днес човек се свързва с Духа не чрез природата, а директно чрез Христос. Древният посветен винаги вървеше по обиколни пътища - чрез природата. Новите посветени, а такива наполовина или частично посветени (halb oder teilweise Initiierter), се появиха не в първото столетие след Мистерията на Голгота, а, главно в по-късните векове. Новите посветени се свързваха с духовната същност на света благодарение на това, което се изля в света чрез Христос, което се основава на Христос.

Така посветеният разгледаше по това време Апокалипсиса. Той го разглеждаше като нещо, за което казваше така: единият път, водещ към духовния свят минава през природата. Другият път, който води до духовния свят се разкрива във величественото знание на Апокалипсиса. Изпълваш се с чувство на радост и всеки път си поразен, когато в духовното изследване срещаш хора - както казахме, не става дума за първото християнско столетие, а за по-късните векове от II до VI, - които казват приблизително следващото. Природата е величествена, при което се има предвид това, което в древни времена се разбираше под природа, но това, което е дадено от автора Апокалипсиса или авторите на Апокалипсиса като свръхсетивно откровение също е величествено, и дори още по-величествено. Защото природата води към Отца, но което се разкрива чрез апокалиптичното, води чрез Сина към Духа. Тогава чрез Апокалипсиса търсеха пътя към абсолютния Дух, към непосредственото духовно.

Но по този начин едновременно се посочва за реалната промяна, която трябва да настъпи и която ще настъпи в хода на развитието на човечеството, ако хората са достойни за това. В древни времена с особена сила чувстваха, че човека произхожда от духовния свят и че заедно с това по време на своето развитие той силно се свързва с това, което се изправя срещу него в сетивно-физическия свят. По това време интензивно чувстваха тази връзка със сетивно-физическия свят и се придържаха към възгледа, че човек е станал грешно, безбожно създание в следствие на своето съединяване с материята на Земята.

По-късно в противоположност на това трябваше да се подготви друго време, и това време се предвижда и оповестява от автора на Апокалипсиса. Авторът на Апокалипсиса търси образ, правилна имагинация, за да представи пред душите в имагинативни образи това, което стои зад тази тайна. И той обновява и обобщава представата, която беше разбираща се от самосебе си за древно-еврейското тайно учение.

В древно-еврейското тайно учение се казва следното: душите идват от духовния свят. Тези души, които идват от духовния свят се обличат в това, което произхожда от Земята. Когато тези души си изграждат жилища, необходими за външната проява на техния дух, възникват градове. Но когато тези души се опитват да изградят обвивка за вътрешните проявления на човешкия дух, тогава от елементите на Земята възниква човешкото тяло. Тук две понятия се сливат в едно: строителството на външни жилища и изграждането на собственото тяло. Това е поразително красив образ! Обективно е обосновано това, което в древно-еврейското тайно учения се разглеждаше като обвивка, в която действията на човека и неговите душевни процеси, душевни функции намираха, така да се каже, своето разширение и продължение (das Verbreiten und Fortsetzen) и че във външните жилища виждаха, така да се каже, външната обвивка на това. Човекът имаше невероятно красива представа: „Ако за моите действия издигна жилище от земната материя, то външната стена на дома, целият дом е обвивка на това, което правя”. Това е само разширено, бих казал, едно по-втвърдено, вкаменено продължение на това, което човек е изградил като свое първо жилище, с което човекът се е съоръжил за вътрешните проявления на душата, неговото тялото. И сега, имайки своето тяло като жилище, човек си изгражда един втори дом, който се издигна именно от съставките на Земята. Тази представа за тялото като за жилище беше напълно разбираща се от самосебе си. Самото жилище се разглеждаше, така да се каже, в качество на обвивка, в която човекът се облича тук във физическия, земен свят. Затова, изграждането на човешкото жилище го разглеждаха като нещо, което произтича от душевно образуващият принцип.

В по-древни времена, човекът действително беше външно тясно сраснал с това, което беше неговия дом, или нещо наподобяващо жилище. Да нарисуваме това (вж. Фигура 7). Тук (долу вдясно), ние имаме човешкото тяло, ограничено от кожата. И ако човека, в хода на неговия живот трябва да получи още една "кожа" за външните дейности на душата, то би наподобявало шатра, само че тази шатра не може да израсте от самосебе си, тя трябва да се изгради от човека.

Изображение

Именно в древно-еврейското тайно учение по съвсем определен начин разглеждаха сливането на двете по-горе упоменати понятия в процеса на усвояване на земната субстанция от човека, както и усвояването на съставките на земята в хода на човешкото развитие. Виждате ли, относно физическия план с лекота се признава: Земята е устроена така, че има Северен полюс, където в известна степен е съсредоточен студа. И може външно - физически, географски – изхождайки от природата на Земята да се опише Северния полюс и да се разглежда като нещо важно, имащо отношение към Земята. Древно-еврейското тайното учение направи същото и с това, което като душевна дейност се намираше в силите на Земята. То виждаше – подобно на географския Северен полюс - полюса на Земята, където се слива в едно цялата култура, където, следователно, се намират най-съвършените жилища. И всичко това, древно-еврейското тайно учение, виждаше в Ерусалим, в напълно конкретния град Йерусалим. Това беше полюсът, където около човешките души се съсредоточаваше външната култура, и венецът на този град беше храмът на Соломон.

Но от тогава се появи изживяването, че в еволюцията на Земята повече това не може да се случва по този начин. Тези, които имаха разбирането на древно-еврейското тайно учение, виждаха в това, което последва след Мистерията на Голгота – в разрушаването на Ерусалим, - не външно събитие, причинено от римляните. Римляните бяха само проводник на духовните сили. Те изпълниха това, което бе изцяло заложено в замисъла на тези сили. Тези, които разбираха древно-еврейското тайно учение имаха следното виждане: древният начин за добиване съставките на Земята с цел изграждане на човешкото тяло, като едно жилище, - този метод е изчерпан. По времето, когато Йерусалим достига своето величие, всичко, което можеше да бъде използвано в качеството на земна, материална субстанция за изграждането на човешкото тяло като жилище вече беше изчерпано.

Приложено към християнското, това древно-еврейско тайно учение означава следното. Разрушаването на Ерусалим във всички случаи щеше да се случи, дори и да не беше се извършила Мистерията на Голгота. Но тогава в тази смърт на човешкото същество, изграждащо се с помощта на Земята, нямаше да се съдържа това семе, което може да се превърне в нова форма (Neugestaltung). До известна степен семето на чисто новата формация беше посято в Ерусалим, който беше обречен на унищожение. Майката-Земя умира в Ерусалим. Дъщерята-Земята живее в очакване на друг зародиш. Тогава тялото и дома на древния Ерусалим - Ерусалим, който беше венецът на разиграващото се на Земята, - вече нямаше да се изгражда чрез привличане съставките на Земята. Земята ще се яви като духовен полюс на древния Ерусалим.

Човекът повече не е в състояние от съставките на Земята да създава нещо наподобяващо древния Ерусалим на Земята. Вместо това дойде друго време, което благодарение на Мистерията на Голгота придоби в зародиш нова способност. От сега нататък това, което обгръща човешката душа (вж. Фигура 7), хората го получават не от Земята, а от горе. Новият град се спуска от горе надолу и излива над Земята - Новия Ерусалим. Древния Ерусалим бе построен от Земята и нейните субстанции, Новия Ерусалим се съгражда от Небето и неговите духовни субстанции.

Изображение

Първоначално такова представяне може да ви се стори странно в сравнение с това, което мислят за това днес и което можете да научите от това, което днес се счита, че се знае за това. Какви са днешните анатомични и физиологични представи за човека? Човекът яде, в стомаха постъпват вещества, съдържащи се в храната. Той ги смила и отделя определени вещества, заменя това, което трябва да бъде заменено с веществата, които той приема.

В действителност, това не е така. Човекът е тричленно същество: нервно-сетивен човек (Nerven-Sinnes-Mensch), ритмичен човек (rhythmischer Mensch) и човек обмяна на веществата и крайниците (Stoffwechsel-Gliedmaßen-Mensch). Директно в човека обмяна на веществата и крайниците, субстанциално не влиза нищо от това, което се намира в хранителните продукти. Нервно-сетивният човек приема всичко това в себе си. От друга страна, нервно-сетивния човек възприема в себе си това, което се употребява като сол и като вещества, които винаги са тънко разпределени във въздуха и светлината, и го насочва към човешкия метаболизъм и крайниците. Човека обмяна на веществата и крайниците изцяло получава хранене от горе. Погрешно схващане е, че той получава своите субстанции от физическите хранителни продукти. Ако субстанциалното от Земята, навлезе в човека обмяна на веществата и крайниците, то се появява болест. Всичко, което се приема чрез храненето и се преработва, всичко това снабдява само нервно-сетивния човек. Именно главата е тази, която субстанциално се формира от Земята.

Органите на човека обмяна на веществата и крайниците, - обратно, те се формират субстанциално от Небето. А това, което е в ритмичния човек, действа уравновесяващо в двете посоки. Човекът не приема в храната кислорода, който се съдържа във въздуха, той го вдишва. Чрез своята система нервно-сетивния човек приема в себе си субстанциалното значително по по-груб начин, отколкото човека обмяната на веществата и крайниците.

Благодарение на изключително фино "дишане" човекът възприема това, от което той се нуждае като човек на обмяната на веществата и крайниците. Самото дишане, в противоположност на това, е нещо по-грубо. И това, което човек прави с кислорода, - произвежда от него въглероден двуокис, - това на свой ред е нещо по-фино в сравнение с процеса, който се разгръща, така че хранителните продукти, преминаващи през стомаха, да могат да обезпечат главата. По този начин, в ритмичния човек се проявява едно преходно състояние.

Това е истината за структурата на човешкия организъм и неговите процеси. Това, на което днес ни учи анатомията и физиологията, в светлината на истината е безсмислица, породена от материалистичния възглед. В момента, когато на човека му се разкрие истинската структура на човешкия организъм, той научава следното. Това, благодарение на което човешкото тяло е изградено, идва не само от Земята, от долу нагоре, от царството на минералите, растенията и животните. Човешките органи, които не рядко са смятани за най-грубите, се хранят само с нещо, което идва от горе. Тогава човек ще може преди всичко да си състави ясна представа за това, че до времето, когато Ерусалим е разрушен, в храненето отдолу-нагоре се съдържаше някакъв излишък. След това, от Мистерията на Голгота, постепенно стана наистина важно това, което идва отгоре.

Въпреки че хората изопачиха фактите, днес развитието все още протича по такъв начин, че в много отношения, вместо предишното старо хранене отдолу, придобива по голямо значение храненето отгоре. По този начин се преобразува и самия човек. Нашата главата вече не прилича на главите на древните хора. Главите на древните хора бяха образувани така, че те имаха малко по-полегато чело (виж фиг. № 7). Челото на съвременния човек излиза напред. Външният мозък (das äußere Gehirn) придоби по-голямо значение. В това се състои преобразуването на човека, тъй като именно това, което става все по-важно в мозъка е по-сходно с органите на храносмилането, от това, което е под него. Периферният мозък става все по-сходен с храносмилателните органи на човека, отколкото имащите по-фина структура тъкани на средния мозък, което означава, че нервите, свързани със сетивните органи се удължават по посока на центъра на главата. Тъй като именно това, което се явява орган на обмяната на веществата се храни отгоре.

Това наистина може да се разбере до последния детайл, ако има достатъчно воля да се говори за определени неща така, както казва авторът на Апокалипсиса: "Тук е мъдростта". * Но в нашето обикновено познание, което днес живее и царува сред хората не се съдържа мъдрост, в него царува мрак. Това, което днес наричат научни резултати е изцяло следствие на Кали Юга, вследствие на крайното затъмнение на човешкото съзнание. Всичко това следва да се разглежда като тайна и да не се изнася на улицата, защото езотеричното се състои именно в това, че то не излиза извън границите на определен кръг.

Изграждането на Новия Йерусалим започна още от времето на Мистерията на Голгота. И когато земното време на човека окончателно се изпълни, човекът не само ще приеме небесната субстанция благодарение на сетивните органи в собственото си тяло, но тази небесна субстанция – благодарение на това, което се нарича духовно знания и изкуство, - той също ще я разпространи и върху това, което тогава ще бъде външен град, ще я разпространи за разширяване и продължаване на тялото в смисъла, както вече обясних.

Древния Ерусалим беше издигнат отдолу нагоре, Новия Йерусалим наистина ще бъде изграден отгоре надолу. Това е разтърсваща по своята мощ перспектива, която бе разкрита във видение (Vision), в грандиозно видение пред автора на Апокалипсиса. На него му се разкри нещо грандиозно: от една страна, беше построено всичко, което можеха да издигнат хората "от Земята" отдолу нагоре; и всичко това беше концентрирано в древния Ерусалим. Но сега всичко това идва към своя край. Авторът на Апокалипсиса вижда този възход и падение в древния Ерусалим, и той вижда Града на Човеците - Новия Йерусалим – спускащ се от духовните светове.

Именно това е целта, към която в крайна сметка се стреми откровението на Апокалипсиса, което съдържа в себе си истинския християнски път и целите на човечеството. Ако ние се стремим да разберем Апокалипсиса ще стигнем до една от неговите особености, която много хора чувстват смътно, но не могат да разпознаят напълно. Който сериозно се стреми към разбиране на Апокалипсиса, той не може да постъпи по друг начин, освен да си каже: "Как мога да овладея такава представа, каквато е представата за стария и Новия Йерусалим? Какво мога да направя, за да проникна в същността на тази представа? Аз не мога да продължи като говоря само за тези образи, без да вниквам в тяхната същност, да говоря за образи, които все още нямат никакво съдържание за мен. Аз трябва да проникна в тяхното съдържание. "

За да проникне в съдържанието на представата за стария и новия Ерусалим, човек се нуждае от космология и такова виждане за човека, което може да бъде дадено само благодарение на действителното съзерцание на духовния свят, благодарение на новото виждане за света, каквато се явява Антропософията. Желанието да се разбере Апокалипсиса довежда до Антропософията. За да се разбере Апокалипсиса, са необходими средствата на Антропософията, за да достигат до осъзнаването на това, че Йоан е получил Апокалипсиса от тези сфери, където Антропософията беше преди тя да дойде до хората.

Ако се стремят честно и сериозно да се разберат Апокалипсиса, то трябва да го разбират по антропософски. И това се усеща най-силно по отношение на крайната цел - Новия Йерусалим. Вие трябва да знаете за структурата на човека не само това, което дава външната наука. Трябва да проникнете в тайните за изграждането на човек отгоре и отдолу (von oben und von unten), и тогава ще можете да разширите своите представи и да разберете цялата тази дейност, насочена от отдолу нагоре, която хората извършват на Земята и които се преобразуват до дейности, насочени отгоре надолу.

Строителството на древния Ерусалим се трансформира в духовно изграждане на Новия Ерусалим, който ще бъде построен отгоре надолу. И хората трябва да узреят за това, за да може да се осъществи духовното изграждане. Те не трябва да разглеждат Апокалипсиса само символично, образно или теоретично, както правят тълкуватели на Библията. Те трябва да разглеждат Апокалипсиса, така че Духът да стане за тях толкова реален, колкото беше реално, в продължение на хилядолетия, материално-физическото (29).

Трябва да се вземе под внимание следното: Апокалипсисът съдържа не само образи, но също и указания за съвършено конкретни факти. Апокалипсисът посочва конкретно действие, а не просто, че това действие може да се даде само в образи. Най-същественото се съдържа именно в това. Ние трябва да се проникнем с Апокалипсиса, да заживеем в Апокалипсиса.
За това ще говорим утре.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Фев 23, 2012 5:02 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 14 сентября 1924 г.


Скъпи приятели! Ние по определен начин преведохме пред нашата душа всичко това, към което като към крайна цел се стреми откровението на Апокалипсиса. И успяхме да се убедим, че тази перспектива е описана от автора на Апокалипсиса, по такъв начин, че тя се намира в пълно съответствие, ако я разбираме правилно, с всичко, което може да се каже относно еволюцията на точната духовна наука. Видяхме, че в Апокалипсиса намира израз, този прелом, който настъпва в изграждането на човешкото същество и проявленията на културата. Принципът на строителството отдолу-нагоре се превръща в принцип на строителство отгоре-надолу. И аз в края на предишното разглеждане обърнах внимание също и на следното: който честно се стреми да разбере Апокалипсиса, той чувства вътрешна потребност да научи какво може да се каже за световната еволюция въз основа на духовното изследване.

Виждаме, че в Апокалипсиса има определени места, които могат да бъдат разбрани правилно и чийто смисъл може да бъде намерен само тогава, когато се тръгне по пътя на Антропософското човекознание. Това е необходимо, когато се занимават с откровението, основаващо се на изживяванията в духовния свят. Разбира се, преди всичко е необходимо да се има съзнание за това, че образите показани в Апокалипсиса, са откровения на духовния свят. Тогава няма нужда да се спираме на въпроса, дали авторът на Апокалипсиса е бил в състояние също и на интелектуално ниво да разбира всички тези детайли, които откриваме в неговия труд. Но всъщност, работата не е в това. Работата е в това дали е бил истински ясновидец.

Авторът на Апокалипсиса съзерцава духовния свят и нещата от духовния свят, наистина не благодарение на него, а благодарение своето собствено съдържание. Те носят в себе си своето собствено съдържание и сами го проявяват, а не благодарение на Йоан.

Например, могат да се намерят всевъзможни изследователи-рационалисти, които ще започнат да твърдят: „Да, този, който даде Апокалипсиса, беше образован до тази и тази степен и никой не може да очаква от него, че той в собствената си душа е имал толкова далечна перспектива”. Аз не искам тук да се занимавам с обсъждане на въпроса, дали авторът на Апокалипсиса съдържа в душата си тази перспектива или не. Само искам да обърна внимание на факта, че всъщност въпросът не е в това дали получаваме образи, които са откровения на духовния свят, благодарение на автора на Апокалипсиса. Въпросът е, че ние трябва да дадем на тези образи като такива да застанат пред нашата душа и да позволим на тяхното съдържание да въздейства върху нас.

До известна степен поставихме пред нашата душа грандиозния образ на Новия Ерусалим, образ в основата, на който лежат тези изживявания, за които говорих. Сега ще постъпим правилно, ако се отклоним от този образ и се върнете малко назад по текста. Тук имаме едно важно място, в което пред нашата душа на свой ред се появява още един великолепен образ. Авторът на Апокалипсиса вижда как се отваря небето (Откровение 19:11), и от там срещу него се появява на бял кон една Сила (Macht), за която той, всъщност говори по такъв начин, че ни става ясно: той осъзнава Божествената трихотомия не само със своя разум, със своя интелект, но и цялото му същество е проникнато от нея. Авторът на Апокалипсиса говори така, че става ясно: той действително с цялата си душа осъзнава, че в така наречените три лика са явени трите формите на Единия Бог. И е невъзможно, намирайки се по някакъв начин, отвъд физическия свят по отделно да се говори за различните Негови лица, защото в духовния свят те преминават един в друг, разкриват се като единство. Пренесен във физическия свят, този образ, наистина, се проявява като трилик, и трябва да се прави разлика между Бог Отец, който е в основата на всички природни факти, също и в тези, които са вплетени в човешката природа, Бог Син, който е свързан с всичко, което води душевното изживяване до свободата, и Бог Дух, който живее (lebt) далече от природата, в чуждия на природата, духовно-космически ред. Така трите лица на Божеството са проявени на физически план, ясно разграничени едно от друго.

Прекрачвайки прага на духовния свят, човекът навлиза в състояние - аз го описах в книгата „Как да се постига познание за висшите светове?”, - в което неговото същество се разцепва на три части, така че неговото мислене, чувства и воля получат известна самостоятелност. И движейки се от физическия план по посока на висшите светове, човекът все повече разбира, проявяващият се пред него Триединен Бог като Едно. Това трябва да се вземе под внимание при четене на Апокалипсиса. Защото тук не може да се постави директно разграничение между Бог Отец, Бог Син и Бог Дух, както това се прави на физически план.


В грандиозния образ на Този, Който идва към нас на бял кон, трябва да виждаме образа на Единия Бог. (Образът на Бог Син трябва по-скоро да търсим във всичко това, което допринася за свободното духовното развитие на човека на Земята.) И сега се случва нещо много съществено, нещо, което прави този образ толкова величествен. Напълно естествено и разбиращо се от самосебе си се явява следното: Йоан, авторът на Апокалипсиса вижда небето отворено, и сега това, което слиза надолу като ново е нещо слизащо от духовния свят. Това означава, че от сега цялата култура трябва да се изгражда по такъв начин, че нейното развитие да се осъществява отгоре надолу, от духовния свят в посока към физическото. Ако ние по правилния начин поставим това пред нашата душа ще ни стане ясно, че състоянието, което трябва да предхожда образа на Новия Йерусалим - това, към което в крайна сметка се стреми Апокалипсиса, - се явява това състояние, в което Йоан прониква със своя поглед в духовния свят. Небето се отворя пред него – с това той иска да предскаже състоянието, което ще бъде възможно за хората в бъдеще.

В действителност той има предвид не нещо друго, а следното. Преди да настъпи на Земята такова състояние, в което духовните съставки, необходими за изграждането на Новия Йерусалим да се спуснат надолу от духовния свят, за да се възприемат от хората, преди да настъпи състоянието, в което хората ще осъзнаят, че от този момент те трябва да съграждат отгоре надолу, а не както, преди когато материалните съставки на Земята се използваха в строителството отдолу нагоре, преди да настъпи състоянието - което Йоан вижда като реално, както вече говорих за това, към което човекът ще бъде причастен предимно със своята воля, преди да настъпи това състояние, ще има друго състояние, към което човекът ще бъде причастен само със своето знание, състояние, в което той трябва да получи очи за духовния свят. Небето се отваря и се появява Този, Който лежи в основата на съществата на света, творчески насочвайки и освещавайки ги (heiligend).

И сега следва нещо важно, което прави образа толкова величествен: „ И носеше написано Име, което никой не знаеше, а само Той” (Откр. 19:12). Това е изключително важно място. Когато стигат до него в Апокалипсиса, осъзнават, че тук имат работа с едно от най-важните духовни откровения.

На различните езици Аза на човека се изразява по различен начин. Неведнъж съм посочвал, така да се каже, тривиално от духовна гледна точка факта, че името „Аз” никога не може да бъде изречено от човека, така че той да може да нарече с него също и друг човек. Не мога обръщайки се към друг човек да кажа „Аз”. Това име „Аз” се различава от всички други имена, защото те могат да се дадат на външни обекти. Но когато изговарям на който и да е език „Аз”, мога да кажа това само за себе си. Аз мога да кажа „Аз” на друг човек, всъщност, само в този случай, ако чрез реален духовен процес мога да проникна в него. Но сега няма нужда да говоря за това.

В древните езици Аза като такъв не се обозначаваше. Той се съдържаше в глаголната форма, но не се назоваваше директно. Посредством глагола посочваха това, което извършваха и също чрез него, в известна степен, се изразяваше в местоименията. Но не съществуваше отделно име за Аза. Това стана възможно едва в по-късните времена, когато човекът назова своето същество с името „Аз”. В немския език Аза се отбелязва с името, което съдържа инициалите на Исус Христос *, което вече само по себе е значителен символичен факт.

По този начин в езика съществува име, което всеки може да произнесе само за себе си. Сега, нека да си представим, че този факт се проявява много по-интензивно. И това е разкрито именно в това, което се казва в Апокалипсиса: Този, Който се спусна от свръхсетивния свят, носи Име, написано на Него, което Той не само произнася, назовавайки Сам Себе си, но което също така разбира единствено Той Сам и което не разбира никой друг. Сега си представете как Той се приближава към Йоан, показвайки в пророческа картина това, което един ден ще се случи за човечеството (einmal für die Menschheit eintreten wird). Този, Който има Име, което разбира само Самия Той, ще дойде в бъдещите времена.

Какво изобщо може да означава всичко това? Всичко това може да ни се стори на пръв поглед, ако се стремим към честно разбиране на това, напълно безсмислено. Защо се казва в Апокалипсиса (Откр. 19:11): "... Който ще донесе спасения на света, Който ще донесе на света справедливост, Който ще осъществи вяра и знания”? Именно така стои това в Апокалипсиса, а не, както Лутер превежда: "Който носи вярност и истинност". Тук стои: "Който ще осъществи вярата и знанието." Какво всъщност означава всичко това? Как да разбираме това, „ Който ще осъществи вярата и знанието”, ако Той има Име, което само Той Самия разбира? Тук ние трябва да поставим въпроси, засягащи по-дълбоките сфери на познанието.

Сега се опитайте да извикате в себе си живата представа: Той носи Името, което само Той Самия разбира. По какъв начин можем да станем причастни към това Име? Нали в крайна сметка, То трябва да има някакъв смисъл за нас! Нали това Име трябва да оживее в нас! Как да стане това? Това може да стане само в случай че Съществото, което разбира това Име стане едно с нас, встъпи в нашия собствен Аз. Тогава То ще разбира това Име в нас, и ние ще разбираме това Име заедно с Него. Тогава ние заедно с Него ще носим в нашата душа съзнанието: Христос в нас.

И тогава всичко, което е във връзка с Неговото същество и което разбира само Той, всичко това Той ще разбира в нас. И светлината, която благодарение на Неговото разбиране се излъчва в нас, - защото Той е в нас и в нашето собствено същество Сам става тази светлина, - тази светлината поражда в нас разбирането за Съществото Христос. Това разбиране става разбиране, живеещо в човешкото същество.

Благодарение на това се разкрива още и следното. Първо, налице е това, което се явява необходимо следствие от Мистерията на Голгота. Съществото преминало през Мистерията на Голгота, Съществото, което трябва да влезе в нас за това, че ние чрез Неговото разбиране - а не нашето разбиране - да познаем света, това Същество е облечено в дреха обагрена с кръв, с кръвта на Голгота (Откровение 19:13). Да вземем този втори образ. Йоан, авторът на Апокалипсиса, ни казва, че тази обагрена в кръвта на Голгота дреха на свой ред има определено Име. Това не е същото Име, за което говорехме по-рано. Името на тази дреха обагрена с кръв е Божественият Логос, Логос, Бог, Словото Божие (Откровение 19:13). Така, Съществото, Което трябва да живее в нас и Което благодарение на Неговото собствено разбиране трябва да стане светлина в нас, разбираща света – това Същество ни преизпълва с Божието Слово.

Езичниците четяха Словото Божие в природните явления. Те трябваше да възприемат това Слово по пътя на външните откровения. А християните трябва да възприемат Словото Божие, благодарение на това, че приемат Христос в себе си. Ще дойде време, когато вследствие на по-нататъшния ход на събитията всички хора, които честно възприемат християнството в своите души ще знаят, че Словото Божие - е в Христос и че зърното на Словото Божие се съдържа в разбирането на Мистерията на Голгота, и в разбирането на обагрената в кръв роба на Христос. По този начин, ние на езика на автора на Апокалипсиса, изразихме Христос в Мистерията на Голгота.

Но тук има и нещо трето, към което трябва да насочим вниманието си. Ние трябва да посочим Христос в трите образа (Christus in drei Gestalten). Веднъж Той се изявява чрез Самия Себе си (durch sich selbst), втори път - посредством дрехата си, и трети път - чрез тези деяния, които Той извършва за хората на Земята. С това, на свой ред, се характеризира състоянието, което трябва да настъпи. Разбира се невъзможно е да се посочи определена година, когато то ще настъпи, но въпреки това, християнското развитие трябва да го посрещне. Третото, за което посочихме, насочва вниманието ни към меча, с които Той действа, на меча, който е мечът на Неговата Воля, меча на Неговите деяния, които Той извършва сред хората на Земята, благодарение на това, че Той живее вътре в тях. Това, което сега Той извършва, носи третото Име: Цар на царете, Господар на господарите (Откровение 19:16). Това е третият образ на Христос.

Но какво лежи в основата на понятието „цар”, в основата на понятието „господар”?
Ако се обърнем към истинския смисъл на латинската дума „dominus”, ще достигнем напълно, независимо от това, което може да даде духовното изследване, до следното: господар е този, на който е предназначено на Земята или изобщо в света по някакъв начин да дава посока на друго същество. Но колко дълго още ще са нужни на Земята външни господари? И дори заповедите, дадена от външните духовни господари, колко дълго още ще бъдат необходими на Земята? Те са необходими само до определено време. Необходимостта от тях отпада тогава, когато Христос с Името, което само Той Сам разбира, започне да живее в човека. Тогава всеки човек ще бъде в състояние да следват Христос в собственото си същество, в собствената си душа. Тогава всеки ще се стреми да осъществи в себе си това, което пробужда неговата воля в сила на вътрешна любов. И тогава „Господаря на господарите”, „Царя на царете” ще живее във всеки отделен човек.

Времето, когато това трябва да се случи е точно това времето, в което ние сега живеем. Това се разкрива пред духовния поглед. Но този факт е скрит поради това, че хората продължават да живеят по старому и продължават, доколкото това е възможно, да отричат живота на Христос вътре в човека, продължават действително да отричат това във всички сфери. Необходимо е да кажем следното: днес у повечето хора се съдържа това, което може по правилния начин да ги подготви за етерното явяване на Христа, Който се явява Същество, спускащо се от Божествения свят. Но хората трябва да подготвят себе си за това - те трябва да намерят източника на своите постъпки, на своите действия в самите себе си.

Тук ние - в духа на Апокалипсиса – се сблъскваме, всъщност, с проблема, който възниква във връзка с дейността на свещениците в наше време. Тъй като свещеникът, в известен смисъл, е длъжен да бъде „dominus”, той трябва, в определен смисъл, да води и направлява хората, които са му поверени. Свещеникът има пред себе си паство и неговият свещенически сан предполага, че трябва да бъде водач, (der Führer), трябва да бъде, в известен смисъл, „цар” за тези, които той трябва да води. Свещеникът се явява подателя на светите дарове (der Sakramente-Spender), той е пастир. Но от друга страна, ние живеем във време, когато същностното начало на човека е не друго, а способността да възприема Христос в себе си, така че човек би могъл да стане водач на самия себе си.

С такава ситуация се сблъсква този, който се стреми към свещеническия сан. Въпреки това, именно днес има всички основания за дейността на свещеника. Дейността на свещеника е оправдана на това основание, че въпреки че в човека е заключено неговото същностно начало, то трябва да бъде извикано към живот, действително да бъде призовано към живот в него. И дейността на свещеника днес може да помогне за това, да призове към живот същностното начало заключено в човека. Ние живеем в такова време, което, всъщност, предполага нещо напълно определено. Но външния свят не е в състояние да даде каквото и да било в отговор на изискването на нашето време, защото той има работа с човека само като носител на физическото тяло. И ужасна перспектива очаква човечеството, ако хората преминат в следващите земни животи такива, каквито те са днес по силата на съвременната цивилизация.

Ние знаем, че на Антропософското поприще се стараят да направят всичко, за да се избегне такава перспектива. На душите на хората се дава нещо, благодарение на което те могат да възприемат това, което следва днес да възприемат и което трябва да вземат със себе си в следващото въплъщение. Но това трябва да стане достояние на цялото човечество. Хората днес трябва да изработят в себе си Аз, да изработят индивидуалност, с която биха могли да преминат в следващата инкарнация.

Това ще стане възможно, ако към изживяванията на човека бъде добавено това, което се дава чрез благодатта на жертвата (durch die Gnade des Opfers), което се дава чрез благодатта на причастието (durch die Gnade des Sakramentes). Чрез това, хората, макар и да не се освободят от своята карма, все пак ще се освободят от това, което по най-интензивен начин ги е овладяло именно в наше време. Във всичко, което днес извършват хората в света, не се проявява тяхното истинско същество, то остава напълно скрито. Хората бродят по света със скрито същностно начало. И когато възникне стремежа наистина да се възприемат хората като индивидуалности, това довежда до трагичен конфликт.

До подобен трагичен конфликт стигна Хьолдерлин, който веднъж каза, че когато разглежда германците, той вижда „занаятчии, но не и хора, мислители, но не и хора, свещеници, но не и хора, млади и стари, господари и роби, но не и хора ...”(30). И той продължава да дава определения в същия дух. Може да се каже: без да си пробият път до своето същностно начало, хората по някакъв начин носят печата на нечовешкото.

Днес се нуждаем от такава дейност на свещеника, която би се обръщала към човека като към човек и би култивирала в него това, което има отношение към неговото същностно начало. Всъщност днес, такава дейност не е възможна в ни една от съвременните конфесии. Помислете само за това, до колко зависими са съвременните конфесии. Именно тази зависимост трябва да преодолее Общността, стремяща се към християнско обновление. Тя трябва да направи това и може да го направи именно благодарение на собствената си съдба. Нито една от професиите, израстващи от Антропософията не се намира в същото положение, в което се намира дейността на свещеника. Тази дейност е в много специална позиция. Може би в това отношение би било абсолютно правилно, изхождайки от духа на Апокалипсиса, да кажа следното. Само си помислете: при всяка друга дейност, която израства от Антропософията, хората - заради действията на външните сили, които съществуват и днес, - по някакъв начин са зависими от външния свят. Когато някой стане учител, въз основа на Антропософията, той е изправен пред силна съпротива, упражнявана върху него. Хората могат да си съставят колкото си искат илюзии относно основаване на валдорфски училища, и въпреки това би било невъзможно да се създаде второ валдорфско училище, ако навсякъде поставят условието, че на работа могат да се приемат само тези учители, които имат държавен печат. Ние успяхме да открием Валдорфското училище само на това основание, че по времето, когато ние го отворихме, във Вюртемберг още нямаше такъв закон за училищата.

Или да вземем, например, лекарите. Не можем просто така да имаме лекари, които са станали такива само в рамките на Антропософското Движение. Разбира се, ние може да имаме такива лекари, но те няма да бъдат признати и няма да бъдат допуснати да практикуват. В определен смисъл такъв проблем има дори в сферата на изкуството. Не е далече времето - въпреки че днес не е съвсем така, - когато обстоятелствата ще се формират по такъв начин, че ще се появи тенденция, че също и за човека на изкуството - както това вече е налице днес в Русия – ще се изисква държавен печат. Свещеникът, който е формиран вътре в Антропософското Движение, - е единственият, който може всичко това, така да се каже, да не го взема под внимание. Във всеки случай е добре, разбира се, ако той някъде е преминал обучение, но за своята дейност той може да не взема всичко това предвид. В областта на теологията, която той представлява, той наистина може да положи първия камък в основите на Новия Ерусалим, защото той представлява теологията, която не се нуждае да бъде призната от който и да било, освен от самия него. В това се съдържа най-важното.

Само вие сте в това положение. Вие трябва да осъзнавате това, именно в това трябва да виждате спецификата на вашия свещенически сан. Може да преследват свещениците, както, например, се прави в страна като Русия, но никога, дори и в такава страна, не ще изискват, свещеникът да има държавен печат. Свещениците или ще бъдат допуснати да работят, или изобщо няма да бъде позволено да работят, както това вече се случва в Русия.

И така, свещеникът първи може да осъзнае приближаването на Новия Ерусалим, приближаването на живеещият в човека Христос, Който е Цар на царете, Господар на господарите. Ето защо е много важно, свещеникът да се спре на това място в Апокалипсиса, посочващо бъдещето. Много е важно той страстно, ревностно, от цялото си сърце да се спре на това място в Апокалипсиса. Защото именно на това място той може да развие онзи ентусиазъм, който е необходим за работата на свещеника. Защото Апокалипсиса не трябва да бъде теория, той трябва да добие действителна сила и живот в душата на всеки един от нас. Ние трябва да осъзнаваме своето единство с Апокалипсиса. Ние трябва да сме в състояние да включим това, в което ние действаме и живеем в потока на пророчествата на Апокалипсиса (den Strom der Prophetie der Apokalypse). И тогава ние ще се видим събрани около Йоан, автора на Апокалипсиса, който има видение: небето се отваря, и идва Този, Който Сам разбира Своето Име, Този, Чиято дреха носи Име – Словото Божие, Този, Който е Цар на царете, Господар на господарите. Който идва.

И кръга на свещениците, обединен в едно цяло с култа, даден, на свой ред, от духовния свят, кръгът на свещениците, отново извършващ преосъществяване в смисъл на Самия Свети Дух, кръга на свещениците, обладаващ новото тайнство на освещаване на човека, което е преобразеното старо тайнство, в което от предишното е взето всичко това, което има сила, тайнството, което взе формата произтичаща днес от духовния свят, този кръг от свещеници имат правото да се обедини около Йоан, автора на Апокалипсиса, с проницателен поглед в „отвореното небе”. Защото инициацията, която се проведе тук в залата, която след това бе обхваната от огъня, имаме правото да я виждаме в светлината, която се разпространява тогава, когато небето се отваря и се появява белия кон с Този, Който седи върху него, с Този, Който Сам само знае Своето Име, Който трябва да стане едно с нас, ако това Име може да стане нещо за нас. Това означава - да се разбира Апокалипсиса, защото не е достатъчно просто да знаеш, той трябва да стане нашия живот.

С този грандиозен образ, появяващ се тук пред нас, е свързана дълбока мъдрост. Помислете само върху това, което се изявява в непосредствена близост с тази забележителна визия. Вниманието на човека се насочва към това, че Звярът, който вече описах, действа. Действа Звярът, извращаващ човека, който го обръща от духовното към физическото, Звярът, който автора на Апокалипсиса го вижда като приближаващ се към човека в три етапа, Звяра, една от формите на проявление, на който е не само материалистичното разбиране за живота, но и материалистичния начин на живот. Авторът на Апокалипсиса посочва две събития. Той посочва как Звярът е победен и как по-силния супостат на човечеството е окован за хиляда години (Откровение 20:02), а след това „ за малко време” (Откр. 20:3), ще бъде освободен. По този начин, ние имаме работа, всъщност, с два супостата: със Звяра и с този, когото традицията нарича Сатана.

Трябва да кажа, че за външния физически свят Звяра по определен начин е победен, победен благодарение на това, че на материализма може все още да се противопостави духовната гледна точка за света. И Сатаната в днешно време е окован по определен начин. Но той отново ще се освободи. Сатаната е окован, и този, който е в състояние да разбере всичко това, от какво зависи еволюцията знае, че Сатана засега е окован.

Защото, ако Сатаната в днешно време не беше окован, щеше да се прояви всичко това, върху което наистина може да се излее „чашата на гнева”. Ако Сатана не беше окован, във външния свят по ужасен начин би се проявило всичко, което днес съществува на Земята, като материалистичен начин на мислене и материалистичен начин на живот. Тогава с най-дълбок вътрешен цинизъм би обявил материализма за истина и би предизвикал такива мечти в неокования Сатана, че нарастването на материалистичния начин на мислене и материалистичния начин на живот и надделелите ариманични сили биха се проявили под формата на най-ужасни, най-отвратителни, най-страшни заболявания.

Ако Сатаната не беше окован, то за материализма трябваше да се говори не само като за начин на мислене и начин на живот, но като за най-лошата болест. Но днес, хората минават през живота си, изпълнени с цинизма и аморалността на материализма, включително религиозния материализъм, и с тях нищо не се случва. Но с тях нищо не се случва само защото Сатаната е окован и Божественото провидение все още дава възможност на хората да достигнат до духовното и да не са подвластни на Сатаната. Ако Сатаната беше тук, то, примерно, някой, който смята себе си за учител, представляващ някоя религия, бивайки поразен от материализма, би разкрил на човечеството отвратителното си лице.

Представата, която тук обръща внимание на възможната болест в резултат на материализма, на проказата на материализма (den Aussatz des Materialismus), която би била, всъщност, налице, ако Сатана не беше окован, - тази представа сама по себе си е нещо ужасно. Но този, който осъзнава своята духовна отговорност към това знание, не би започнал днес да извиква такава представа в никаква друга връзка, освен във връзка с Апокалипсиса. Самият аз не бих казал и дума за проказата на материализма в друга връзка, с изключение на тази, в която аз говоря тук, въз основа на Апокалипсиса... Който заживява в представите на Апокалипсиса, той вижда тези ужасни образи, които, обаче, напълно съответстват на духовната реалност.

Апокалипсиса трябва не само да проникне в живота ни, той трябва да навлезе и нашето слово. Апокалипсиса, ако ние го възприемаме в себе си, е не е само това, което привнася живот в делото на свещеника, но същото време е и това, което ни позволява да посочваме нещата, за които в друг случай в екзотеричния живот никога нямаше да бъдат посочен. Апокалипсиса - ако се стремим да го разберем - не само трябва да живее в нашия Аз. Апокалипсиса също се стреми да изрази себе си в словото ни. Уединявайки се в своя кръг, вие ще откриете за себе си много от това, което ще живее във вас и ще остане с вас. И тогава вие ще черпите сила за това, че обръщайки се към вярващите, да намери верните думи.

Да бъдете днес свещеници - това означава да бъдете първите, които имат правото свободно да говорят помежду си за Апокалипсиса. Апокалипсиса – това е книгата на свещениците, дадена заедно с Евангелията. Колкото повече заживявате във вътрешния дух на Апокалипсиса, толкова повече ще ставате свещеници.
Утре ние ще продължим нашия разговор.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Мар 02, 2012 11:47 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Единадесета Лекция
Дорнах, 15 септември, 1924


Скъпи приятели! Да се пренесем в света, в който иска да ни пренесе авторът на Апокалипсиса, описващ най-близкия период от развитието на Земята. Той описва своите видения (Visionen) за духовните светове, които приближавайки се към земния човек, проникват неговото същество. Но това събитие, според автора на Апокалипсиса, е предшествано от други събития, които се провеждат на три етапа, събития, които сега трябва да разгледаме. Във всеки от тези три етапа е представено нещо, което в известен смисъл, трябва първо да се случи преди човечеството да стане достойно в цялата чистота да възприеме духовния свят в своите действия, мисли и чувства, преди човечеството да стане способно на това.

Първият етап е представен от падането на Вавилон - ще го наречем така, както го нарича авторът на Апокалипсиса. Вторият етап е представен от падането на Звяра и предания му Лъжепророк, който разпространява неговото учение. Третият етап е представен от падането на този, който обикновено го наричат Сатана, падането на този, който олицетворява силите, противопоставящи се на Бог.

Събитията, представени в тези три етапа, - ако се разглеждат в светлината на духовните възгледи за човешката еволюция, в светлината на познанието на това бъдеще, което очаква човечеството, - тези събития стават наистина обективни, наистина реални. И, може би, именно в нашето време, в нашето столетие, в което ще се решава голяма част от това, което има значение за еволюцията на човечеството, има всички основания да обърнем душевно внимание на тези три падания.

Защото тези събития ще нахлуят в земното развитие в определена форма след първата поява на Земята на Христос в етерно тяло, тоест, така да се каже, след втората поява на Христос на Земята. Човечеството трябва да се подготви за това. То трябва да се подготви, за да се окаже достатъчно силно. Силно, за да преживее това тройно падение на противниците на Импулса на Христос, без да се подлага на опасността, която застрашава развитието на човешката душа.

Ние нямаме право да забравяме до колко точен е в своето изразяване автора на Апокалипсиса. Всеки път, когато има такова падение, автора на Апокалипсиса говори за един Ангел, който слиза от духовния свят. Тук, наистина, ние сме изправени пред нещо, което първоначално може да хвърли в недоумение този, който не е проникнал достатъчно дълбоко в духовното разбиране за света. Защото, говорейки за Ангел, слизащ надолу авторът на Апокалипсиса говори също за неговото тържествуване. Ангелът се радва при вида на големите страдания, които падат върху човека, радва се на гледката на страшните събития, които съпътстват това падение. И ние трябва да разберем за какво става дума.

Но първо ще разгледаме трите етапа на падането на противниковите сили на Христос и преди всичко това, което се нарича падане на Вавилон. Ние трябва да преведем пред нашата душа всички заблуди, в които хората изпадат според човешката си природа. Всичко, което допринася за снижаване на човека под неговото собственото духовно ниво, авторът на Апокалипсиса нарича „ вавилонско изкушение".

Човекът само тогава е наистина човек – при това трябва да се има предвид, че това човешко той не може по естествен начин да го има в себе си във всеки един момент от развитието си, а трябва първо да го достигне, - когато в него се осъществи пълна хармония между материалния и духовния принцип, тоест когато материалното не нахлува от долу нагоре в емоциите, над които духовното няма власт.

Именно в това се заключава целия смисъл, само че трябва да го разберем правилно. Иначе авторът на Апокалипсиса не би говорил така, както той говори, ако предполагаше, че афектите, страстите и всичко, което възниква от областта на волята и областта на душата, от самото начало е напълно неправомерно. Точно този аскетичен стремеж, лъжливо обявяващ афектите и страстите за нещо неправомерно, възниква, на свой ред, от сферата на емоционалното, от сферата на страстите. Защото именно този, който се чувства недостатъчно силен, за да проникне своите страсти с духовния принцип и по този начин да ги постави в служба на благото на световната еволюция, именно той служи на своите емоции, произтичащи от безсилието. Дори ако човек мисли, че се стреми за доброто на еволюцията, но при това довежда своя духовен живот до нищета, в действителност той служи само на своите слабости.

И така, при автора на Апокалипсиса става дума не за бягство от емоциите, афектите и страстите, а за това, че емоциите да не останат нещо такова, над което да не властват духовните принципи. И това, което представляват емоциите в човешкия живот – без значение дали са незначителни или силни емоции, - емоции, над които духовното няма власт, всичко това е сведено в Апокалипсиса в образа на град Вавилон, в който е царяло предателството към духовността поради преданост към страстите. При това ние трябва само да преведем на нашия език грубите и резки изрази * от онова времето, които тогава изобщо не са се считали за груби и резки. Древният начин на представяне се отличава с това, че човекът не си съставяше абстрактни понятия, а винаги посочваше конкретно, за нещо, което беше характерно. По подобен начин говори за Вавилон също и авторът на Апокалипсиса. Защо за Вавилон?

Във Вавилон, или по-точно на мястото, където беше Вавилон, в древни времена наистина съществуваха величествени мистерии, в които човек можеше да бъде посветен в тайните на свръхземния Космос, в които той можеше да научи тайните на звездните светове и тяхното духовно съдържание. Именно във Вавилон, жреците използваха ясновидските сили, имащи характер на сънуването. Такова ясновидство бихме могли да го наречем днес медиално ** ясновидство. По този, в определен смисъл, „медиален” път се формира удивителното древно вавилонско учение.

Днес можем да видим, че медиумите - въпреки, че първоначално те изглеждат да са подходящи да бъдат посредници на духовното, - са подложени на влияния, които са достатъчно съмнителни в морално отношение. И в края на краищата, медиумите, - тъй като в техния случай има известно несъответствие между това, което те разкриват и това, което самите те представляват, - често вече не са в състояние да разграничат истината от лъжата. И това може да достигне до там, че изчезва всякаква граница между морал и аморалност.

Вие, мои скъпи приятели, е необходимо да разберете как става това в медиума. Човек става медиум – както и при вавилонските свещеници, чрез външно въздействие, в резултат на което Аза и астралното тяло се отстраняват от физическото и етерното тяло. Но в момента, в който Аза и астралното се извеждат от физическото и етерното тяло, вътре в този Аз и астрално тяло вече има различна сила (Macht). В зависимост от това колко добри или лоши намерения има човека, който предизвиква това медиумно състояние и в зависимост от това, към какво течение той принадлежи, тази сила може да бъде добра или зла. В древните вавилонски времена по този начин можеха да получават задълбочени знания и откровения. Но в по-късни времена, и още повече, днес такъв път води само до негативни последици. Защото какво се случва, когато медиума отново се връща към физическото тяло?

Виждате ли, логиката, която действа във физическия свят и чрез която във физическия свят може да се различи истината от лъжата, тази логика не е подходяща за духовния свят. Дълбоко греши този, който вярва, че традиционните представи за истината и лъжата са правомерни също и в духовния свят. В духовния свят няма нищо такова, което би подлежало на подобно разграничаване. В него има най-различни същества, добри и зли. Но човекът трябва да ги познае изхождайки от своето собствено същество, защото те самите не казват от кой род са. Злите същества са също истина в своя род. Разбира се, това е трудно да се разбере, както и по принцип е трудно да се разбере всичко, което застава срещу нас при навлизане в духовния свят. Тук, във физическия свят, ние казваме, например, следното: „Правата е най-краткия път между две точки”. Но в духовния свят, този път може да бъде най-дългият, а някой друг път – да е най-кратък. Така че, фактически, от тази логика, от която ние непременно се нуждаем във физическия свят, нищо не можем да приложим, намирайки се в духовния свят.

Ето защо истинският посветен, за да вижда в духовния свят, трябва да притежава определено душевно устройство. Той трябва напълно да осъзнава своята отговорност по отношение на факта, че връщайки се отново към физическия свят, той трябва да работи с понятия, които са подходящи за физическия свят. Медиумът не може да направи това, тъй като той преминава в духовния свят без да запазва своето съзнание. Когато се връща във физически свят неговият Аз и астрално тяло изпълват физическото и етерното тяло, донасяйки със себе си такъв начин на мислене, който - въпреки че може да е верен за духовния свят - развращава (korrumpiert) всяко морално чувство и усещане за физическия свят. Затова медиумът, след като не е в състояние да разграничи истината от лъжата, се покварява и това влияе върху всичко останало.

Всъщност може да се каже, че Вавилон преживя падение защото, имайки в началото най-висшите откровения на духовния свят, той достигна до ужасна поквара (Korruption). Това, което в началото се появява като принцип на духовното откровение, може да повлияе също и на човешкия живот като цяло, и по-късно да доведе до най-силната извратеност, така че човекът, който е получил достъп до духовния свят, става все по-безнравствен от колкото е бил преди в своето обичайно състояние. Именно поради това Вавилон се счита за символ на моралната поквара. И обичайните за това време изрази, които се срещат също и в Апокалипсиса, не могат да се заменят с други по-подходящи за отбелязването на такава поквара.

Но от тогава цялото човечеството, в което намери своето продължение това, което живееше във вавилонския елемент, стана по цял свят „града Вавилон”. Именно това има предвид автора на Апокалипсиса. Сред цялото земно човечество следва днес търсим „града Вавилон”. Той присъства навсякъде, където има хора, които са станали жертви на вавилонското изкушение. И то в хората, които се поддадоха на изкушението на Вавилон, именно това трябва да бъде изкоренено преди да настъпи това последно състояние - Новия Ерусалим, за който говори авторът на Апокалипсиса. Ако се изследва това, което работи във „вавилонската поквара”, тогава можем да открием, че в нея работи ариманичният принцип. Ариман действа в хората. Той е силата, най-близко стояща до човека в рамките на света като цяло (innerhalb des Weltganzen). Той действа в емоциите, вследствие на което те се развращават по „вавилонски”. Ариманичното - като негов противоположен полюс – се противопоставя на луциферичното. Във това, което е подложено на падение във Вавилон живее ариманичното и на него е противопоставено луциферичното. Каква картина би трябвало да застане пред автора на Апокалипсиса, при вида на това? Пред него е трябвало да се появи образа на ликуващите луциферични Ангели. И ние, скъпи мои приятели, нямаме право да крием тази истина.

Голямата заблуда на много философии е в това, че в тях злото директно се противопоставя на доброто, например, че тук долу срещу принципа на злото винаги се изявява отгоре принципа на доброто. Но това не е така! Тук, в тази глава от Апокалипсиса (Откр. 19), имаме долу ариманичното - Вавилон, а горе, където Ангелите се радват във връзка с падението на Вавилон - луциферичното. Ликуването на Ангелите, звучащо отгоре, - това е гласът на Луцифер. Принципът на Христос винаги се проявява в уравновесяването на тези два полюса.

Да се разбере това, което се казва тук от авторът на Апокалипсиса е възможно само ако по правилния начин се схване принципа на троичността, която е заложена в структурата на света. Дори за обикновеното човешко чувство би била абсолютно немислима мисълта, че добрите духове горе могат да издават радостни викове, докато долу на хората се падат такива мъки, които са описани тук.

Но това веднага става ясно, ако разгледат тези викове на възклицания като проявление на тези същества, които, всъщност, преди да се появи този свят, в който човек преминава своето духовно развитие, са били против устройството на света, както бе първоначално замислено от боговете. Луциферичните същества се стремят да поддържат еволюцията на едно съвсем различно духовно ниво. Те не искат това съединяване, този брак на духа с материята, който е постигнат в земното битие. И затова при падението на Вавилон луциферичните същества в своите души чувстват следното: „ Сега, когато от земното битие отпада това, което беше под влияние на Ариман, изпитваме удовлетворение от факта, че най-малко една част от земното битие не може да продължи и отпада от земната еволюция”. В картината, която описва авторът на Апокалипсиса се отразява изключителната честност, която е присъща на неговото разбиране за света.

И така, първото падение, падането на Вавилон се извършва поради погрешните схващания на самия човек. Въпреки факта, че това падение е индуцирано от принципа на инициацията, то не по-малко се явява и следствие на човешката заблуда. И именно, защото Вавилон пропада вследствие на човешката заблуда, една част от човечеството отпада от по-нататъшната еволюция на света. Това ще се случи в определен момент във времето, за който ние ще говорим по-късно. Засега ние искаме да насочим вниманието си към това, какво именно ще се случи.

Второто падение - това е такова падение, към което е причастен не само човека. В случай на падането на Вавилон непосредствено виновни за това са хората, тук става дума за човешката заблуда. Но при падението на Звяра и Лъжепророка, който представлява учението на Звяра, падение изпитва не човешкия принцип, а свръхчовешкия (Übermenschliches). Изпитва падение духовното начало. Изпитва падение нещо, което не се намира в пределите на човешкото царство - Звяра, който се нахвърля на общността на хората, и Лъжепророка, провъзгласяващ неговото учение. И така тук ние имаме работа с нещо, което прави хората обсебени от себе си, имаме работа не със слабостта на човешката природа, - както в случая на медиума, - а директно със свръхчовешкото в човека, предизвикващо в него импулса на злото.

В желанието си още повече да изясним картината, ние бихме могли да кажем приблизително следното: всички онези, които са допринесли за падането на Вавилон, са покварени вследствие на желанието за това, което не е способно да издържи тяхната организация, покварени от желанието за неща, по отношение на които тяхната организация е отслабена. И така, в случая на падането на Вавилон човешката организация извършва действия, произтичащи от слабост. В случая на падането на Звяра и Лъжепророка това не е така. В този случай, всичко изглежда като че ли духът, който е използвал преди това Аза и астралното тяло, сега, след прекратяване на хипнозата, е влязъл във физическото и етерното тяло на човека, за да може чрез него да причини зло на Земята.

Точно това е представата, която срещаме при автора на Апокалипсиса. Авторът на Апокалипсиса иска да каже: ще дойде това време, когато ще виждаме хора, вървящи по Земята, които няма да могат да издържат това, което се съдържа в християнското възвестие (Verkündigung), хора, които макар и да са приели в душата си Христос, но със своето физическо и етерно тяло не са успели да се издигнат до Неговите висоти (mit ihrem physischen und ätherischen Leibe nicht bis zur Höhe des Christus kommen können) и поради това са се предали - макар и не напълно съзнателно – на други духове, вследствие на което са покварени. Такива са тези, които са включени в понятието „падането на Вавилон”.

Но има и такива, които очакват различна съдба. Те въпреки, че ще ходят по Земята в човешка форма, но все пак те не могат да се разглеждат като хора, защото техния човешки Аз, всъщност, ще бъде извън тях, и те ще бъдат обладани от Звяра и Лъжепророка. Това ще стане след падането на Вавилон. След падането на Вавилон на Земята под маската на хора, ще се проявяват, тези, които ще бъдат подобни на скитащи демони, тези, в които директно ще действат ариманичните сили.

За всички тези неща още днес има достатъчно предпоставки. Бих казал, че всичко това го има днес в зародиш. Случи се така, че Ариман чрез един човек, макар и да не бе попаднал в негова власт с цялото си същество, все пак стана негово оръдие поради временната си слабост (durch die temporäre Schwäche), можа да прояви себе си в наше време като писател. Ницше беше блестящ, известен писател, но по времето, когато той е написа „Антихрист” и „Ессе homo”, неговата индивидуалност не се намираше в него. Аз познавам индивидуалността на Ницше, аз дори я описах в „Моят жизнен път” (31). Но тук писател стана непосредствено Ариман, Ариман, който е много по-виден писател, отколкото човека.

Ариманичните сили все по-активно ще влизат в действие и ще се проявяват в това, че ариманичните духове ще използват човешките тела за извършване на различни дейности. Ще дойде време, когато християните срещайки един или друг човек, ще са поставени пред необходимостта да си задават сериозния въпрос: дали този човек, така да се каже, е човек, или той е само една обвивка за ариманичните духове, в която човекът вече не присъства? Към способността да се разпознава човека, която имаме днес, в бъдеще ще трябва да се добави и необходимостта да се задава и този въпрос. Такова ще бъде второто падение. Това ще бъде демоничното време на Звяра и на неговия Пророк. Те ще се домогват до това, телата на хората да станат обсебени от тях. Но Звярът и неговия Пророк ще бъдат съборени.

И така, първоначално ще стане падение на покварените хора, след това – падение на определени покварени духове, стоящи в близост до човека. По този начин, второто падение – това е падение на самите духове.

След това в Апокалипсиса се описва третото падение – падението на Сатаната. В лицето на Сатаната, ние имаме доста високо стоящо същество, което, обаче, върви по съвсем различни пътища от тези, по които може да се върви на Земята. В случая на Звяра и Лъжепророка ние имаме работа със силите, развращаващи човека със силите, които се стремят да поведат човечеството - в морално и интелектуално отношение - в грешна посока. Но силата, скъпи мои приятели, която се има предвид при падането на Сатаната, иска нещо напълно различно. Тя иска да отклони от пътя не само човечеството, но и цялата Земя. Тази сила, видяна от човешка, земна гледна точка, е ужасният противник на Бога.

Но виждате ли, хипотетично може да се каже следното. Хипотетично, само по този начин не може да се изпадне, бих казал, в интелектуален грях и особено в спиритуален грях. Ако погледнете на това не от човешка гледна точка, не от гледна точка на земното развитие, а се вземе една различна, по-висока гледна точка, то може да се постави въпроса: как стоят нещата с тази сила - със Сатаната - в сравнение с другите духове във Вселената? Виждате ли, няма нищо чудно в това, че Михаил, имайки различна гледна точка от човека, мисли по съвсем различен начин за Сатаната, отколкото хората. Хората мислят абстрактно и вярват, че Сатаната – това е някаква зла сила. Но Сатаната - е високо стояща сила, макар и заблудена от гледна точка на тези отношения, които се вземат под внимание за Земята. Сатаната въпреки това - е високо стояща сила. И Михаил, който не достига степента на която се намира Сатаната, който като Прасила (Urkraft) има степен Архай, Михаил е „само” Архангел. От гледна точка на Михаил, Сатаната, в действителност, не е сила, която трябва да се пренебрегва.
Той е такава сила, към която трябва да бъде извънредно много предпазлив, защото за Михаил тази сила, принадлежаща към йерархията на Архаите е по-висшестояща от самия него. Но Михаил върви в направление, съответстващо на смисъла на земното развитие. Михаил много отдавна реши да действа в планетарните сфери, които са определени от битието на Слънцето. А Сатаната - това е сила, която в нашия Космос непрекъснато чака шанс да реализират своите цели. Има нещо зловещо в това постоянно очакване на Сатаната. Това може да се възприеме, скъпи мои приятели, именно тогава, когато през нашия Космос преминава някоя комета.

Изображение

Кометите имат много по-различна траектория на движение от тази на планетите (вж. Фигура 8). Ще го нарисуваме по коперникански - макар и астрономически да не е съвсем вярно, но тук това няма значение - Слънцето, Меркурий, Венера, Земя и Марс. Това са вътрешните планети. И външните планети - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Сега трябва да си представим, че кометите, в сравнение с правилните планетарни орбити имат напълно неправилна траектория на движение. Представата, че кометите описват дълга елипса, - е абсурдна, но сега не е нужно да се спираме на това. Във всеки случай, траекторията на движението на кометите - степента, в която те навлизат в границите на нашия планетарен Космос, - изобщо не прилича на траекторията на движението на планетите.

И тук Сатаната очаква своя случай, готов да прехване всяка комета, идваща тук и да я използва за своите интереси, насочвайки нейното движение така, че да изведе планетите, и по този начин и Земята, от техните орбити. Това наистина е така: сатанинските сили във Вселената постоянно чакат удобен случай да трансформират цялата планетарна система. Но вследствие на това планетарната система, по чиито път трябва да се движат хората (in deren Bahnen die Menschen sich bewegen sollen), ще бъде отнета от божествените-духовните сили и по този начин ще бъде въведена във съвършено различно русло на световната еволюция. Това намерение на Сатаната се разглежда като ужасна грешка от Михаил. Въпреки това, Михаил трябва да си каже: „Само съществата, отнасящи се към йерархията на Архаите, могат да имат достатъчно сили, за да имат намерение да направят нещо подобно. Защото за съществата, принадлежащи към йерархията на Архангелите, би било невъзможно дори да имат подобно намерение”. Михаил, който действа от Слънцето в границата на планетарните орбити и който стана това, което се нарича в окултизма Архангел на периода на въртене на планетите, или Духа на планетите, отдавна е взел решението да остане в действията си в рамките на тези периоди на въртене на планетите. Това е решение на Архангела - да остане в рамките на периодите на въртене на планетите.

В един определен период от древното атлантическо развитие в мистериите, в които тогава се спускаха боговете, действително беше възможно да се възприеме как множество Архангели, например, Орифиел, Анаел, Захариел и други – вземат към този момент решението да се придържат към определени траектории на движение на планетите. Това решение бе прието, разбира се, в определено време.

Тълпите същества под ръководството на Сатаната до ден днешен не са приемали подобно решение. Те се стремят да използват траекторията на движение на всяка комета, за да приведат цялата планетарна система в различна конфигурация. Тук ние имаме работа с такъв враг на Христос, който се стреми да разврати не само отделния човек, не само определен брой хора, общност от хора, както искат това Звяра и Лъжепророка. В случая на Сатаната с неговите тълпи имаме работа със стремежа, така да се каже, да атакува директно Земята в нейната връзка с планетарната система. Това е – третото падение в Апокалипсиса. Да си припомним, че в случай на първите две падения луциферичните духовни същества тържествуваха.

По този начин, това е за което ни говори авторът на Апокалипсиса , и ние също така сме длъжни да предвидим всичко това.

Първият етап - падането на Вавилон - се идентифицира с оказалите се в заблуда хора. При тези хора заблудата засяга тяхната физическа конституция. Вследствие на това човешките тела, над които Аза и астралното тяло напълно изгубиха надмощие, се лишават от всякаква възможност да бъдат годни за бъдещето. Тези тела ще трябва да отпаднат от развитието. Астралното тяло и Аза, които са съпричастни на това, като такива, ще продължат в човечеството да вървят по пътя на кармата (gehen in den Bahnen des Karma in der Menschheit als solche weiter. Ние виждаме в определен период от време хора, които се разхождат по земята, които са попаднали под вавилонското изкушение, хора, чиито тела отпадат от развитието. Това е падането на Вавилон.

Вторият етап ще се прояви във факта, че по Земята ще ходят хора, за които трябва да се каже това, което ще стане очевидно: в тях живеят ариманичните сили като такива. Тук директно действа Ариман. Това е - падането на Звяра и на неговия Лъжепророк, който, обаче, не е човек, а свръхчовек.

Третият етап ще се прояви в това, че там където трябва да действат природните закони, ще се случва нещо необяснимо. Най-значимият и важен опит, който хората ще придобият в бъдеще ще се заключава в осъзнаването на следното: с природните закони става нещо необяснимо, явленията повече не протичат в рамките на природните закони. Това ще има грандиозни мащаби. И това, че някоя планета, която според всички разчети трябва да се намира на определено място, а тя изобщо няма да е там, със сигурност не може да се каже че е поради грешни изчисления.

Първите стъпки на Сатаната ще бъдат успешни. Той ще успее да създаде бъркотия в планетарната система. В противовес на това самото човечество ще трябва да развие силна духовност. Защото само чрез такава духовност от хората ще може да бъде създаден противовес на тази бъркотия, която ще бъде произведена от Сатаната.

Виждате ли, всичко това ние днес трябва да го предвиждаме, представяйки си бъдещите етапи на земната и човешката еволюция. Именно това трябва да виждаме, стремейки се да разбираме това, което авторът на Апокалипсиса иска да ни каже. Вие следва да се стремите, скъпи мои приятели, да осъзнаете значението на факта, че резултатите до които достига Антропософията, напълно съвпадат с това, което разкрива авторът на Апокалипсиса.

Още днес, изхождайки от откровенията, с които разполагаме, можем да кажем, че Сатаната във Вселената чака удобен случай да промени траекториите на кометите и да ги използва срещу космическия ред. Ако вие благодарение на антропософското разбиране успеете да възприемете това в себе си и след това отново да го откриете в Апокалипсиса, то за вас ще бъде възможно някакъв вид емоционална среща с Апокалипсиса и чрез това – със самия автор на Апокалипсиса.

Това е много важно - емоционалната среща със самия автор на Апокалипсиса. Извънредно важно е, свещеникът вървящ срещу бъдещето, да изпитва все по-голям стремеж да се срещне с автора на Апокалипсиса, с този, който след Мистерията на Голгота сам насочи поглед към бъдещето. Важно е свещеникът да изпитва устрем да се срещне с автора на Апокалипсиса независимо от това дали той се намира на Земята или не.

Защото у свещениците трябва да възникне чувството: помощта , която може да дойде от Йоан, автора на Апокалипсиса, е от голямо значение за тези, които се стремят да действат в християнски смисъл. Днес има нужда от такава помощ. Но съвместни действия с Йоан, автора на Апокалипсиса, ще бъдат възможни само ако успеем да подходим към Апокалипсиса с такова душевно съдържание, за което вече говорих. И тогава Йоан ще стане наш съюзник (Bundesgenosse). Той е тясно свързан с Христос Исус, той е посветен от Самия Христос Исус, той е – посветеният от Христос Исус. Затова той може да бъде най-важния съюзник и е много важно чрез него да достигнем до Христос.

Истинското разбиране на Апокалипсиса може да доведе в тази сфера, където повече от всичко е възможна срещата с Йоан и след това със самия Христос. В това се крие една дълбока истина. Бих искал тази истина наистина да окаже дълбоко въздействие върху вашите души. Защото това е действителната истина за свещениците. Това е - истината, която единствено по правилен начин въвежда свещеника в духовната сфера.
За това ще говорим утре.

]>^&

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 03, 2012 5:48 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Във вестник Стандарт е публикувана статия "Богородица даде заръки".
Ще сложа малка част от нея тук.


"София. Днес ще публикуваме част от ченълинг сеанс с Богородичната сила. Както подсказва и англоезичната дума "ченъл" (канал), в него човекът става канал, проводник за послания от висшите светове.

Дарбата да общува с тях има Невена Чолакова, бивш цирков акробат. 70-годишната дама живее в Казанлък. Никой не подозира за способността й да прескача йерархичните нива между измерения и светове. Дарбата й да общува с Богородица се отключва след инцидент по време на едно представление преди много години. Тъй като Невена не иска да добива публичност, с нея се свързваме благодарение на духовната лечителка Иванка Младенова. Столичанката също свързва дарбата си да лекува с Божията майка, която й се явила на младини. "Богородица ни събра на едно летище с Невена", откровена е Иванка Младенова............

В първата седмица на февруари посещавам кабинета на Иванка в София. Правим връзка с Невена в Казанлък и оставяме GSM-ма на спийкърфон. Самият сеанс започва с изричането на духовни формули, които трябва да запазят енерго-информационния канал чист.......................

Преди да блиндираме невидимия портал обаче, по конферентната връзка София-Казанлък аз изчитам немалко въпроси, включително и два от лично естество. В 11,15 ч Невена влиза в транс и започна да говори на космически език, напомнящ нещо средно между иврит и глаголица. Секунди след това чрез нея потичат послания от небесата на чист български език. Те продължават повече от два часа без прекъсване в един монолог на границата между световете. Както
Невена сподели след това, висшата сила използва говорния й апарат, но тя дори неосъзнава това, което минава през него. Въпреки че тогава посланията ми се сториха доста хаотични, след като прослушах записа, установих, че всеки мой въпрос бе получил смислен отговор. ....."

Този случай абсолютно съотвества, на първото падение на града Вавилон, което е описано в последната 11 лекция.
Никакви абстракции не ни говори Щайнер, той ни говори за съвсем реални неща. И описаното в статията на вестника е точно такъв случай.

Невена влиза във транс и тя не осъзнава какво изговаря.
Защо тя не осъзнава това, какво се случва?

Според Рудоф Щайнер хората смятат, че медиумите са подходящите хора, които могат да служат за посредници за с духовното, той казва: .."са подложени на влияния, които са достатъчно съмнителни в морално отношение. И в края на краищата, медиумите, - тъй като в техния случай има известно несъответствие между това, което те разкриват и това, което самите те представляват, - често вече не са в състояние да разграничат истината от лъжата. И това може да достигне до там, че изчезва всякаква граница между морал и аморалност."

Когато човек изпада в транс " Аза и астралното тяло се отстраняват от физическото и етерното тяло. Но в момента, в който Аза и астралното се извеждат от физическото и етерното тяло, вътре в този Аз и астрално тяло вече има различна сила". И в зависимост от някои условия тази сила може да е добра, може да бъде и зла.

Тъй като в духовния свят няма рязко разграничаване на добро и зло, там има добри и зли същества, но човека който навлиза в тази сфера, неговата душа трябва по такъв начин да е устроена, че сам разпознава кое същество какво е и че всъщност това е много трудно, човекът който навлиза в духовния свят трябва да е подготвен за това.

" Той трябва напълно да осъзнава своята отговорност по отношение на факта, че връщайки се отново към физическия свят, той трябва да работи с понятия, които са подходящи за физическия свят. Медиумът не може да направи това, тъй като той преминава в духовния свят без да запазва своето съзнание. Когато се връща във физически свят неговият Аз и астрално тяло изпълват физическото и етерното тяло, донасяйки със себе си такъв начин на мислене, който - въпреки че може да е верен за духовния свят - развращава (korrumpiert) всяко морално чувство и усещане за физическия свят. Затова медиумът, след като не е в състояние да разграничи истината от лъжата, се покварява и това влияе върху всичко останало.

Всъщност може да се каже, че Вавилон преживя падение защото, имайки в началото най-висшите откровения на духовния свят, той достигна до ужасна поквара . Това, което в началото се появява като принцип на духовното откровение, може да повлияе също и на човешкия живот като цяло, и по-късно да доведе до най-силната извратеност, така че човекът, който е получил достъп до духовния свят, става все по-безнравствен от колкото е бил преди в своето обичайно състояние
Сред цялото земно човечество следва днес търсим „града Вавилон”. Той присъства навсякъде, където има хора, които са станали жертви на вавилонското изкушение.
.

Да, това се случва днес и сега. Дори както виждаме се лансира от медиите.

Постепенно ще се научим да разпознаваме описаното от Щайнер в събитията от нашата реалност.

^.>

.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Май 05, 2012 2:17 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 16 септември, 1924


Скъпи приятели! Днес още веднъж можем да помислим колко благосклонна е съдбата към нас, която ни позволи да бъдем отново заедно.

Преди две години за първи път стана възможно да се осъществи тайнството на освещаване на човека. Това е нещо специално в последователността на основните етапи на развитие на нашия духовен живот, който протече тук: тайнството на освещаване на човека, което беше осъществено преди две години, пожара на Гьотеанума и година по-късно – полагане Основния Камък на Антропософското общество. И сега, две години след като за първи път се извърши тайнството на освещаване на човека, ние отново, според вашето желание, се събрахме заедно, за да разгледаме Апокалипсиса, тъй като разглеждането на Апокалипсиса, както споменах в самото начало, е тясно свързано с това, което се съдържа в тайнството на освещаването на човека. И затова всеки ден, който сега посвещаваме на разглеждането на Апокалипсиса, всъщност вече е един празник за спомена, спомена за онова на което преди две години позволихме да живее сред нас, стремейки се да внесем в този живот това, което течеше от духовния свят като най-новото, което съответства на култа на духа на времето.

И, може би точно сега, основавайки се на факта на съвпадението на събитията (die Koinzidenz der Ereignisse), би било правилно да се насочим към разглеждане на това място в Апокалипсиса, което въпреки че е много трудно да се разбере, ни води до самата същност на Апокалипсиса. То е тясно свързано именно с мистерията на тайнството на освещаване на човека, тъй като има пряко отношение към Христовото Същество. По принцип, да говорим за това е възможно само във връзка с Апокалипсиса. Защото в Апокалипсиса до толкова е изразен основния характер на християнството, че няма никакво съмнение че разглеждайки това място ще останем в рамките на изследването, което е в пълно съответствие с духа на християнството. И вие можете да бъдете абсолютно сигурни, че всичко това, за което ще говоря днес е тясно свързан с това, което е видял самия автор на Апокалипсиса.

Виждате ли, скъпи мои приятели! Започвайки от XV век ние се намираме в петата следатлантска епоха и - в нейните граници - в началото на новата битка, водена от Михаил и която той е длъжен и ще води в близко бъдеще.
Да погледнем назад към четвъртия следатлантски период, който непосредствено предхожда нашия собствен. Ние знаем, че четвъртия следатлантски период започна около 747 година преди Мистерията на Голгота. Ние също така знаем, че именно в четвъртия следатлантски период се извърши Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота може да бъде поставена в средата на този период, въпреки че това не е съвсем точно, тъй като тя се извърши през първата половина на четвъртия следатлантски период. И все пак, ако вземем под внимание, че събитията в еволюцията на света винаги имат преместване с някои промени във времето, можем да приемем, че то е станало в средата на четвъртия следатлантски период. Така че, това, което е свързано с нашето духовно развитие, можем схематично да нахвърлим по следния начин (виж фигура 9): Тук – петата следатлантска епоха. Тя е предшествана от четвъртата, третата, втората и т. н., до атлантската катастрофа, която както знаем, съществено трансформира повърхността на нашата земя и така да се каже, стана причина Земята да получи нов облик. Сега ще разгледаме четвъртата следатлантска епоха. Какво представлява ?


Тази четвърта следатлантска епоха бе предшествана от това, което често съм наричал Лемурийска епоха в развитието на Земята. Последната, от своя страна, е предшествана от втората и първата епоха на Земята. Но първите три епохи на Земята – преди атлантската епоха – са повторения: първата повтаря развитието на Сатурн, втората - развитието на Слънцето, и третата - развитието на Луната. И едва четвъртата следатлантска епоха представлява нещо ново. Предшестващите я епохи се явяват пълни повторения – наистина, повторения от по-висока степен, но все пак са повторения – предходни състояния на Земята.

И така, четвъртата следатлантска епоха представя чрез себе си нещо ново. В тази епоха облика на Земята съществено се различава от този, който тя по-късно придобива. Всичко се извършва в напълно различни условия. Тогава – особено в средата на атлантската епоха – земята още нямаше такава твърда земна кора, каквато има днес. Представата за геологичните периоди, които са приети от съвременната наука е заблуда, защото периода в който Земята приема твърда форма се пада в атланската епоха. Човекът също беше напълно различен през тази епоха. Даже в средата на атлантската епоха той още нямаше този твърд скелет, който има днес. Тогава хората, всъщност, субстанциално повече или по-малко приличаха на нисшите животни, но не в своята форма – те имаха достатъчно благородна форма, - а субстанциално. Те приличаха на нисшите медузобразни (quallenartigen) и имаха мека хрущялна субстанция.

По този начин можем да кажем: от тогава до сега всички физически условия на Земята станаха доста различни. В наше време вече не се извършват такива радикални метаморфози и трансформации, които бяха все още възможни в средата на атлантската епоха. По това време човекът, който се състоеше от мека материя, имаше възможност да претърпи метаморфоза. Той можеше в зависимост от своето душевно състояние да приема една или друга форма, да става, примерно, ту по-голям , ту по-малък (32), тъй като всеки душевен порив незабавно оказваше влияние върху тялото му. Ако човек искаше да вземете нещо, което се намираше далеч от него, то волята му така въздействаше на неговите медузообразни органи, че те се удължаваха. По този начин, всички физически събития и процеси протичаха напълно различно. Всички физически процеси, всички трансформации и метаморфози наистина бяха израз на духовни действия.

Днес не е така. Днес в събитията, случващи се във външния свят дори и в такива, като например промяната на сезоните, човекът повече не забелязва действието на духа. А тогава, наблюдавайки постоянните трансформации, които се извършваха в древната атлантска епоха, човекът нямаше никакво съмнение, че в света действа божествено-духовното начало. Атлантическият континент запазваше своите основни форми, но въпреки това той все още беше много подвижен. От всички страни беше заобиколен от движеща се гъста течност. Субстанциално атлантическия континент не беше течност, но въпреки това, можем да кажем за него, че той е бил нещо като лепкава течност (etwas Zählflüssiges). Неговата лепкаво-течна вещественост можеше да служи като опора за по-малко плътните тела. Растенията по това време все още не се вкореняваха в почвата, а се носеха и висяха във въздуха. Тяхната субстанция беше мека и подвижна. С една дума, на антлантическия континент съществуваха напълно различни физически условия. Може да се каже, че океана и континента все още не бяха отделени един от друг така, както те са днес, по онова време те още преминаваха един в друг. Тези, които можеха да наблюдават тогава съществуващите отношения, казваха за това следното: в непосредствено граничещият с континента океан, където процесите на метаморфозата протичат по-интензивно и в по-големи мащаби, отколкото на твърдо-течната земя (auf dem fest-flüssigen Lande), господството на боговете се проявява много по-могъщо. Около Атлантида виждаха по това време боговете, господстващи над всичко случващо се. Нямаше никакво съмнение, че тук действат боговете. На древна Атлантида едновременно с физическото навсякъде възприемаха духовното и душевното, във физическото виждаха израза на душевното и духовното.

Сега, разглеждайки четвъртата следатлантска епоха, можем да обърнем внимание на една от нейните особености: във всичко, което се разиграваше във въздуха, хората виждаха проявата на божествените същества. Разбира се, в последните столетия на четвъртата следатлантска епоха, когато преминаваше към новата, петата следатлантска епоха, тази особеност не се проявяваше толкова ясно, но в древна Гърция тя беше достатъчно силна. В древна Атлантида божествените дела ги виждаха в течно–въздушния елемент при образуването на облаците, при настъпването на мрака и т.н. съзнанието на хората в четвъртата след атлантска епоха още не беше дотолкова ясно, за да могат да дадат на това съответните определения, които биха могли да достигнат до нас. Но аз бих искал да знам, как иначе непредубедения разум на човека може да разбере тази удивителна живопис от ранния Ренесанс, на чиито картини по поразителен начин са изобразени облаците. Нима това не е следствие от изживяването на това, как се ражда духовното, на това как във въздушно-облачното, във въздушно водния елемент се проявяват действията на божествено-духовното начало?

Виждате ли, в тази епоха във формирането на облаците човекът не виждаше физически процес, той чувстваше в това откровение божествено-духовното начало. Това беше удивително красиво чувство, почни недостъпно за съвременното съзнание. Когато човекът – и това беше възможно даже след VIII, IX век – гледаше утринното небе, наблюдаваше изгрева, формирането на облаците в просветлението на сутрешният здрач, то в действителност във всичко това той чувстваше Аврора, утринната зора. Това, което тук се разгръщаше пред неговата душа, той го изживяваше като нещо живо. По подобен начин изживяваше и вечерния здрач.

По този начин можем да кажем: в древна Атлантида духовното беше видимо физически. След Атлантида следва следатлантски период, състоящ се от седем епохи. В четвъртата следатлантска епоха на душевен план се повтори това, което се случи на Атлантида на физически план. Огромните сътресения в развитието на човечеството, за които говорих, насочвайки вашето внимание на 333, 666 година, са душевни разтърсвания и ние можем да кажем, че те напълно съответстват на физическите сътресения, имащи място в атлантския период. Възприемайки откровенията в течно-въздушния елемент, ясновидците в гръко-латинската епоха чувстваха, че изживяванията на тези откровения в техните души са в определен смисъл повторение на предходните състояния на Земята, че са повторение на това, което се е разигравало в Атлантида на физически план. Ясновидците на гръко-латинската епоха бяха наясно с това, макар и смътно, защото тогава изобщо не можеха да достигнат до тази степен на яснота, която е възможна днес. Но в такива школи, като, примерно, школата Шартър, за която говорих в антропософските лекции, още живееха представите, от които става очевидно, че душевните изживявания в гръко–латинската епоха бяха на душевен план повторение на събитията, които се случиха в атлантския период на физически план.

Днес ние се намираме в епохата на съзнателната душа. В наше време прякото душевно изживяване във въздушно-течния елемент стана невъзможно. Но можем да кажем, че подобно на това както чрез една катастрофа започна петата следатлантска епоха, така се подготвя и по-нататъшното развитие на съзнателната душа на човечеството (Bewußtseinsseele der Menschheit). В настоящият момент развитието на съзнателната душа във външната цивилизация се извършва все още хаотично. Но в този хаос трябва да бъде внесен определен ред посредством възгледа, който стана възможен благодарение на настъпването на епохата на Михаил. Този възглед ще доведе до това, че в хората ще изплуват – както изплуват спомените – определени образи, нещо наподобяващо мисловните фата – моргана – формации (gedankliche Fata-Morgana-Bildungen). Но те ще се появяват по чисто духовен начин. Това няма да се случи по физически начин, както в атлантския период и не по душевен начин, както в гръко-латинската епоха, а изключително по духовен път. Тези образи ще се появят в хората особено след явяването на Етерния Христос (nach der Erscheinung des ätherischen Christus). В мислите на хората ще се появят един вид вътрешни фата-моргана-формации (eine Art von inneren Fata-Morgana-Bilder), които ще имат пророчески характер. Но в епохата на съзнателната душа те ще бъдат абсолютно съзнателни. И подобно на това, както в пустинята виждат фата-моргана, предизвикана от нагорещения въздух, - тъй като тя се предизвиква от присъствието на топлина във въздуха, - така и човешката мисъл ще бъде доведена до разбирането за това какво е огнено-въздушния, въздушно-топлинния елемент.

Можем да кажем, че в атлантския период човекът възприема божественото в твърдо-течния елемент, тоест основно във външната физическа материя. В четвъртата следатлантска, гръко-латинска епоха човекът възприема духовното в прекрасните образи на течно-въздушния елемент. В наше време, тоест в петата след атлантска епоха, когато божественото се възприема от съзнателната душа, човекът ще има изживявания за това, как в неговото съзнание възниква онова, което по своята природа е въздушно-огнено, въздушно-топлинно (luftförmige Wärme). В мощни духовни образи ще възниква пред човека това, което гърците изживяваха душевно, а жителите на Атлантида – физически.

По този начин в развитието на човечеството ще настъпи период, когато ще се появи – с цялата яснота, която е присъща на мисълта – визия (Visionen) за доисторическите времена на Земята, за произхода на човека и за всичко, което е свързано с това.

Дарвинизмът, изхождайки само от едното умозаключение, със своята теория за произхода снижи човека до нивото на животното. Но ще дойде нов възглед, който ще го смени. Той ще се основава на развитието на вътрешното съзерцание, на развитието на поразителни имагинации, които ще започнат – бивайки свързани с процеса на дишане – да изплуват от топлината на неговото вътрешно същество (aus der Innenwärme) като конкретни, пълни със съдържание ярки пророчески мисли. Човекът ще знае кой е той, насочвайки своя поглед първо към гръко-латинската епоха, в която се отразява атлантическия период, а след това непосредствено към самата Атлантида.

Виждате ли, мои скъпи приятели, такъв род съзерцание има, всъщност, непосредствено отношение към нас, тъй като то трябва да се прояви в най-близката епоха на човешкото развитие. И ние можем да извикаме към живот това съзерцание, ако успеем да проникнем в душата на автора на Апокалипсиса. Защото това съзерцание, което предстои да се прояви в най-близко време е възможно именно в светлината на този образ, който той ни дава – образа на Жената, облечена в Слънце, Жената, раждаща Младенеца и дракона под нейните крака (Откр. 12:1) (34).

Благодарение на това, което намери израз в този образ, за много хора още през това столетие наистина ще стане възможно такова съзерцание. От този образ се излъчва много, което може да донесе разбиране на хората. Преди всичко този образ хвърля светлина върху гръко-латинската епоха, където душевно се подготвяше разбирането за това, което се съдържа в този образ. Този образ се проявяваше под най-различни форми. Изида с младенеца Хор, Богородица с Младенеца Христос (mit dem Chnstus-Kind) – тези образи в много метаморфози, съхранили се благодарение на традициите чак до наши дни, оставяха дълбоки следи в съзнанието на хората в гръко-римската епоха.

В близко бъдеще благодарение на това съзерцание човекът, насочвайки своя поглед към миналото ще може да открие за себе си факта, че в четвъртата следатлантска епоха хората са виждали в облаците, тоест във въздушно-течния елемент – горе посоченият образ. След това човекът ще може да съзерцава също и това, което живееше във физическите процеси на Атлантида. Можем да кажем, че този образ на Жената, облечена в Слънце която ражда Младенеца и под краката на която се намира дракона, ще показва – подобно на духовен телескоп (durch eine Art geistiges Fernrohr), - за отдавна преминалата епоха от развитието на човечеството, когато земно-физическото (das Irdisch-Physische) беше свързано със свръхземно-космическото (mit dem Überirdisch-Kosmischen), времето, когато между Земята и света на планетите, между земята и Слънцето съществуваше много по-тясна връзка от днешно време.
Ние знаем, че когато в развитието на Земята се повтори епохата на стария Сатурн, то в нея – макар и в по-уплътнено състояние – се прояви много от това, което беше характерно за стария Сатурн. Във втория период от развитието на Земята, който беше повторение на старото Слънце, от Земята се отдели Слънцето, което по времето на развитие на Сатурн беше още свързано със Земята, и заедно със Слънцето се отделиха също и всичките му принадлежащи същества. През вторият период от развитието на Земята, в лемурийската епоха, от Земята се отдели също и Луната, така че в по това време вече имаме три небесни тела – Земя, Слънце и Луна. Описанието как това се е случило ще намерите в моята книга „Въведение в тайната наука” (35). След това трябва да вземем под внимание също и всички процеси, които описах относно повторното завръщане(Wiederzurückkommen) на човешките души в течение на атлантската епоха. Тези процеси касаят земното развитие на човечеството и са видени от гледна точка на Земята.

Мои скъпи приятели! Към гореказаното можем да добавим следното. От времето на Мистерията на Голгота посветените, знаещи световните тайни, разглеждаха Христос като Слънчево същество, Което до Мистерията на Голгота беше свързано със Слънцето. Стремейки се да се съединят с Христос, свещенослужителите на мистериите от предхристиянските времена издигаха своя поглед към Слънцето. След Мистерията на Голгота Христос стана Дух на Земята и Христос, Слънчевия дух, ние трябва да търсим в земния живот, в земните дела. Тези, които преди Мистерията на Голгота се стремяха да Го виждат, които се стремяха към единство с Него, трябваше да се извисяват, да се издига до Слънцето.

С пълно основание можем да разглеждаме този Слънчев Дух, като се има предвид начина, по който Той дойде на Земята, - като Същество от мъжки пол (ein männliches Wesen). Този Слънчев Дух забележително е описан от автора на Апокалипсиса. Той се разкрива пред автора на Апокалипсиса в дълбоко съзерцание, във видение (Vision), разкрива се като нещо непосредствено-материално – като физическо явление, от което идва сияние, - което имаше място в средата на атланската епоха. Именно в такава форма беше явен образа на Слънчевия Дух на автора на Апокалипсиса. В по-ранни епохи този образ се явяваше и под други форми, за които вече говорих.

По късно мистерийните мъдреци вдигайки поглед към Слънцето, виждаха в него Христос, Който вървеше напред в Своето развитие, стремейки се към зрелостта, която Му беше необходима, за осъществяване на Мистерията на Голгота. А когато съзерцаваха по-ранния период от развитието на Земята – средата на атлантската епоха, - те виждаха едно раждане, което се извърши в Космоса, в сферата на Слънцето.

Свещенослужителите на мистериите, насочвайки своя поглед към средата на атлантската епоха съзерцаваха на Слънцето раждането на Христос като Същество от мъжки пол. А разглеждайки по-ранните времена те виждаха в Слънцето същество от женски пол (ein weibliches Wesen). В това намира израз забележителния прелом, който се извърши в средата на атлантската епоха. До средата на атлантската епоха в духовната аура на Слънцето виждаха „космическата Жена”, „Жената облечена в Слънце”. Този образ действително съответстваше на действието, което по това време имаше място в свръхземното, в небесата: Жена, облечена в Слънце, която след това ражда Младенеца. Това абсолютно правилно се изобразява от автора на Апокалипсиса като раждане на Младенеца, който се явява Съществото, Което, изпитало по-рано други форми, по-късно дойде чрез Мистерията на Голгота.

В атлантската епоха се извърши един вид раждане, един вид сложна метаморфоза: Слънцето роди своето мъжко, синовно същество (ihr Männliches, ihr Sohnhaftes). Какво означава това за Земята? В средата на атлантската епоха битието на Слънцето го усещаха, естествено, съвършено различно от днес. Днес Слънцето се разглежда като един сбор от кратери и горящи маси. Тази картина, която описват съвременните физици, прави лошо впечатление. Но в средата на атлантската епоха Слънцето се възприемаше така, както описах това. По това време наистина виждаха Жената, облечена в Слънце, раждаща Младенеца и дракона под нейните крака. Онези, които можеха да виждат и да разбират това си казваха: „За небесата това –е раждането на Христос, за нас това е – раждането на нашия Аз”. Така казваха те, въпреки че този Аз много по-късно влезе във вътрешното същество на човека.

По този начин, започвайки от средата на атлантската епоха развитието човека беше воден към това, че все по-силно да можеше да осъзнае своя Аз. Разбира се, това осъзнаване на Аза не беше такова, както днес, но то се извършваше по по-елементарен начин. Но въпреки това хората осъзнаваха своя Аз все по-силно и по-силно. Свещенослужителите на мистериите също насочваха вниманието на хората към това, че Аза в човека се възпламенява от Слънцето.
Благодарение на раждането, чиято картина беше дадена от автора на Апокалипсиса, Аза на човека постоянно – чак до четвъртата следатлантска епоха, когато Аза влезе в човека, - се възпламеняваше отвън чрез въздействието на Слънцето. По това време човекът чувстваше, че той, всъщност, принадлежи на Слънцето. Това чувство беше такова, че оставяше дълбоки следи в човешкото същество.

Днес ние, - доколкото сме станали такива изнежени във всичко, което касае нашите душевни изживявания, - изобщо не сме в състояние да разберем колко бурни и непреодолими бяха душевните изживявания на хората в по-ранните времена. По това време на Земята човекът можеше да почувства, че от този момент – след като от Космоса му беше дарен Аза, - неговото същество става съвършено различно. По-рано човекът беше принуден основно да се задоволява от своето астрално тяло, да се задоволява с това, което се намираше в неговото астрално тяло и действаше в душевно-духовното по такъв начин, че той в течение на този древен период на развитие имаше следната представа: тук (виж. рис. 9, от ляво) се намира човека, а отгоре – Слънцето; човекът още няма Аз, но върху него от Слънцето, от горе на долу, действа астралното. Човекът носи в себе си полученото от Слънцето астрално тяло, над което още не властва Аза и което носи в себе си, макар и фини, но въпреки това животинско подобни емоции. А след това човекът, който по-рано беше пронизан само от астралното тяло, стана съвършено различен, той стана човек, носещ в себе си Аз. Всичко това стана благодарение на Слънцето.


Рис.9
Сега да насочим нашето внимание – ще го схематизирам (виж рис. 9, долу ляво ) – към образа на Слънцето от древното атлантско време, Слънцето пронизано от живото сияние на светлината (mit lebendigem Lichtschein), сияние, което така да се каже, се намира в непрестанно движение, бушува в долната половина на слънчевото Същество. При това в горната половина на слънчевото Същество се ражда нещо, в което усещаха някаква неопределена форма. В това, което се извършва в долната половина на Слънцето, човекът виждаше всичко, което като емоции бушуваше и кипеше в неговото собствено астрално тяло всичко , което изобщо определяше неговото душевно и духовно същество. Следващата фаза – това, как възприемаха Слънцето по-късно, - може да се охарактеризира така (виж. рис. 9, долу по средата): формата, намираща се в горната половина на Слънцето, постоянно творейки сама себе си, става все по-ясна, постепенно приемайки очертания на Жена, тоест на това, което трябваше чрез Аза да донесе на човека господство над самия себе си. ( Но все пак тази форма не беше достатъчно ясна). В същото това време все по-малко става пространството в долната половина на Слънцето, където подобно на животно се извива това, което определя процесите на астралното тяло на човека. Накрая настава времето, когато в Слънцето отчетливо се изрисува формата на Жената, Жената, която ражда Младенеца. И това, което се намираше в долната половина на Слънцето, сега стои под нейните крака ( виж рис. 9, долу дясно). По този начин тук ние виждаме Жената, раждаща Аза и господстваща над дракона, подчиняваща дракона, тоест подчиняваща астралния свят на предходните епохи, които от сега лежат под нейните крака.
Именно по това време на Слънцето започна сражението на Михаил с дракона, което доведе до това – и това напълно се възприемаше във физическите явления, - че всичко, което беше на Слънцето, започна да се движи в посока към Земята и постепенно стана съставна част на Земята, съдържание на Земята. Благодарение на това Азът от този момент все повече навлизаше в съзнанието на човека, завладявайки всичко, което беше в него безсъзнателно.

Това, което в космически мащаби се извърши през атлантския период, намери своя израз в митовете на гръко-латинската епоха. В следващата, непосредствено предстоящата ни епоха човечеството ще може ретроспективно да изживява във видения (Vision) образа на Изида с младенеца Хор, който по-късно стана образа на Богородица с Младенеца Исус. В този образ човекът ще вижда Жената, облечена в Слънце, тъпчеща с краката си дракона. Дракона, който Михаил низвергна на Земята и който повече не може да се намери на небето. Този образ, преобразявайки се, отново ще се появи в епохата, когато дракона ще се освободи и ще се случи всичко, за което ви говорих вчера. Човечеството действително ще достигне до много дълбоко съзерцание на доисторическите времена на Земята, на произхода на човека и едновременно до етерното съзерцание на Христовото Същество. В епохата на Михаил, когато Звярът – дракон, низвергнат от Михаил на Земята, действа в човешката природа – ще се случи всичко, за което посочва автора на Апокалипсиса, защото Михаил отново ще започне с него борба, но сега вече в самата човешка природа.

Мои скъпи приятели! Да се постараем сега да си съставим достатъчно жива представа за това. Човекът отново ще насочва своя поглед към антлантическия период. Авторът на Апокалипсиса първи прави това. Той има видение (Vision) на облечената в Слънце Жена, която ражда Младенеца Исус и под краката на която се намира дракона. Този образ става все по-малко ясен според движещото се напред атлантското развитие. В края на това атлантско развитие от водата се издигат нови континенти. В тези континенти се съдържат такива сили, в резултат от действията на които хората от следатлантския период попаднаха в различни заблуди. Авторът на Апокалипсиса предава това в образа на надигащият се от морето Звяр със седем глави (Откр. 13:1). „Седемглавата” суша се издига над водата, подлагайки непрекъснато човека на изпитания чрез това, което духовно се разпространява от Земята и действа в неговите емоции.

Атлантската катастрофа застава пред автора на Апокалипсиса в образа на Звяра със седемте глави, издигащ се от морето. И Звярът отново ще се появи в бъдеще, но ще се появи в епохата на Михаил, когато ще се случи всичко това, за което посочва автора на Апокалипсиса. Авторът на Апокалипсиса говори за съвършено реални процеси, които се разиграват в духовния живот на човечеството, процеси, които имат непосредствено отношение към нас. И това, което се съдържа в този образ на Звяра със седемте глави, надигащ се от морето, по определен начин е свързан със Христовото Същество.

Ние живеем в такава епоха, когато човекът постепенно ще достига до разбирането на това, че в земните дела живее духа, а значи, че духовните процеси, лежащи в основата на преосъществяването, ще могат да застанат пред неговата душа. Именно тогава в преосъществяването човекът ще може да види земното отражение на всичко, което се е случвало в небесните сфери от средата на атлантския период. Човекът ще достигне до разбирането на това, че случващото се по това време е било, всъщност, само фрагмент от всичко, което има отношение към преосъществяването и по най-дълбок начин е свързано със Христовото Същество. Човекът ще достигне до разбирането на това, как е възможна такава метаморфоза, която има място в преосъществяването. Той ще може да разбере, ако разглежда преосъществяването не само като нещо, имащо отношение към физическите и химическите процеси, случващо се по външно-материалистичен начин, но и като нещо такова, което има отношение към съвършено различни процеси.

По този начин, благодарение на нашето разглеждане ние можем да разширим и задълбочим всичко, което живее в нашата памет за първото тайнство на освещаване на човека, което се извърши преди две години, за това, което се спусна от небесата – наистина слезе от небесата – в атлантския период, за това, което беше явено в облаците в гръко-римската епоха. Благодарение на всичко това ние можем да достигнем до много по-дълбоко разбиране на това, което е свързано с Христос, Който ходеше по Земята и Който хората достигат в своите видения (in ihren Visionen), с Христос, Който етерно шефства по Земята в нашата епоха, с Христос, Който се достига от хората в имагинации, във видения (in Visionen). В преосъществяването присъства Христос и това присъствие все повече и повече ще се осъзнава от хората. Именно тези процеси, които днес описах, ни дават възможност да се осъзнае това присъствие, дават ни възможност да видим как Христос все повече и повече взема участие в делата, имащи отношение към развитието на Земята.

Нека всичко, което днес разгледахме, всичко, което днес възприехме да бъде посветено на паметта на първото тайнство на освещаването на човека, което беше осъществено в Гьотеанума преди две години.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Май 25, 2012 11:55 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Тринадесета лекция
Дорнах, 17 септември 1924 г.


Скъпи приятели! Вече казах от определена гледна точка, че Апокалипсиса е построен на един от окултните принципи, принципа на числата. Възможно е именно днешното разглеждане, в което става дума за основните ритми на Вселената и човека (36),да ви помогне още веднъж да видите, че в основите на цялото мироздание лежи числото, чрез което ритмите, действащи във Вселената достигат откровение.

Структурата на окултните откровения – например като тези, които се съдържат в Апокалипсиса на Йоан, - са основани на принципа на числото, което така да се каже, е нещо напълно очевидно. Виждате ли, този вид съзерцание, което е присъщо на автора на Апокалипсиса е възможно – според съвременните принципи на посвещение – само в случай че в имагинациите, заставащи пред душата се вплете инспирацията. В този случай се достига до такъв вид съзерцание, в който образността на имагинацията (die Bildhaftigkeit der Imagination) става все повече интензивна и в който чрез имагинацията говори инспирацията. Но такова съзерцание, ако се появи, се извършва в съответствие с принципа на числата.

При това най-съвършеното число за всички окултисти винаги е било числото „седем”. Това е едно от положенията на окултизма – „седем” е най-съвършеното число. Съгласно числото „седем” е възможно да се проследят някои неща. Като не трябва да мислите, че числото „седем” има някакво значение във връзка със съдържанието, което се възприема. Значението на числото „седем” се проявява в това, че то дава възможност да се чуе инспирацията. Живеейки в числото „седем” (in der Siebenzahl leben), инспирацията може да се разбере по седем различни начина. Искам да ви дам един пример.

Да предположим, че някой усеща важни за своето време духовни събития, които са в основата на всичко, което се случва на външен план. Разбира се, че такова усещане, което възниква във връзка с духовните основи на събитията, случващи се в даденото време, е повече или по-малко произволно, защото не може да бъде отнесено към общата картина на света. Съвсем естествено е, че такова усещане е присъщо на човека, но все пак то повече или по-малко е произволно. И така, да предположим, че аз наблюдавам събитията в 1924 г., тоест наблюдението се осъществява именно в 1924 г. Друг човек наблюдава събития в 1903 г., тоест, наблюдението се осъществява именно в 1903 година.

Но ако аз, като наблюдател мога да стана независим от това, кога именно се осъществява моето наблюдение (37), и мога правилно да разбера онова, което възприемам в наблюдението, ако имам способността да се връщам назад към седемте впечатления (um sieben Eindrücke zurückzugehen) – при това напълно без значение от коя времева точка, - то, съгласно законите на духовния свят, това, което създава седмото впечатление (den siebten Eindruck macht), ще внесе яснота в моето първо впечатление, а четиринадесетото, от своя страна, ще изясни първото и седмото. По скоро става дума за методичен принцип, който помага да се разбере, разкриващото се в наблюдението пред човека. Подобно на това както можем да разберем другия човек, знаейки езика на който той говори, по същия начин е възможно да се разбира много, научавайки се да живеем в числото „седем” (in der Siebenzahl leben). Изключително трудно ни се явява всичко, което е свързано с числото „седем”. Всичко, което е във вселената е подредено съгласно числото „седем”, в по-малка степен – съгласно числото „дванадесет”, и още по-малко – съгласно другите числа. И може – като се започне от всяка точка във времето, - движейки се по принципа на числото „седем”, да се проследяват събития и да се внася яснота в тях.

Още през 1908 г. в Нюрнберг направих опит да обясня Апокалипсиса на Йоан. Но за цялото Антропософско движение това бяха съвсем различни времена. Тогава беше важно да се интерпретира самата Антропософия на основата на Апокалипсиса. Въз основа на Апокалипсиса много може да бъде обяснено, и събитията на световната история, за които по това време беше важно да се спомене, също можеха да се разглеждат на основата на Апокалипсиса. Но днес на вас ви е нужно – както нееднократно съм посочвал – да се идентифицирате в своя Аз с Апокалипсиса (sich in Ihrem Ich mit der Apokalypse zu identifizieren). Необходимо е напълно конкретно да се разгледа действителността, така че въз основа на Апокалипсиса да успеем да покажем цялата пълнота и разнообразие на събитията, протичащи съгласно принципа на числото „седем”. Вече посочих – от гледна точка на изживяване на съзнателната душа – събитията, които са свързани със „Жената, облечена в Слънце…и дракона под нейните нозе”. Благодарение на това вие вече можете да разберете в кой именно период според апокалиптичното изчисляване се намира времето в което живеем. По отношение на развитието на съзнателната душа, но не и по отношение на развитие на астралното тяло и не по отношение на развитието на човечеството като цяло ( за което говорих в моите лекции през 1908 година), - ние живеем в епохата на тръбните гласове. Непосредствено по отношение на развитието на съзнателната душа, което не върви паралелно с другите процеси на развитие, а сякаш се включва в тях, ние живеем в епохата на „ тръбните гласове”.

В момента ние се намираме в началото на развитието на съзнателната душа. И само когато съзнателната душа достигне свръхсетивното съзерцание, хората ще могат да възприемат „тръбните гласове”. Съвременният човек не е склонен да търси свръхсетивния смисъл на всичко, което се случва на земен план. Това е и забележителното, че в наше време не се занимават с търсене на свръхсетивния смисъл на нещата. Днес всичко се възприема много спокойно и равнодушно. В хода на антропософските разглеждания аз нееднократно обръщах внимание на определен период от време в ХІХ столетие – началото на четиридесетте години. Аз казах, че началото на четиридесетте години – от духовна гледна точка – е важна, повратна точка в развитието на цивилизования свят. Тази повратна точка отбелязва, така да се каже, кулминацията на материализма.

Всичко, което е свързано с материализма се определи, така да се каже, още през 1843-1844 година. Всичко, което се случи в бъдеще и ще продължава да се случва, е само резултат от това, което се случи през тези години. Началото на четиридесетте години на ХІХ век оказаха огромно влияние върху всичко, което се случи с цивилизованото човечество на Европа и неговия американски придатък в следствие на това, че именно по това време намесата на ариманичните сили в делата на човечеството беше необичайно интензивна. Вие можете да възразите, че след 1843 -1844 година се случиха много по-ужасни събития. Но в действителност това не е така. Вие не трябва да забравяте, че Ариман е по-умен от хората. В 1843-1844 години, всъщност действаше Ариман. Той организираше всичко в съответствие със своя интелект(nach seiner Intelligenz). Може да се каже, че това беше кулминационната точка на материалистичното развитие. След това вече действаха хората. И макар това, което те правеха и правят да изглежда понякога – от външна гледна точка – много по-лошо, от колкото беше по онова време, от спиритуална гледна точка за човешката еволюция, като цяло, всичко това не е толкова ужасно. Всичко това е само резултат от това, което беше планирано от Ариман в началото на четиридесетте години на ХІХ век.

От началото на четиридесетте години на ХІХ век започва да тръби шестият Ангел ( Откр. 11:13). И той ще тръби до тогава до когато не започне да тръби седмият Ангел (Откр. 11:15), докато в края на ХХ век не се случат събитията, за които говорих вчера. И така, ние вече се намираме по средата на това, което в Апокалипсиса се нарича „ горко”. Това е второто „горко” ( Откр. 11:14), което ние като цивилизовано човечество изживяваме в сферата на съзнателната душа и което приблизително половин век беше предшествано от това, което е представено в Апокалипсиса като „петата тръба”. И ако ние в епохата на съзнателната душа проследим – съгласно принципа на числото „седем” – в обратна посока на „тръбните гласове”, то ще достигнем до един по-ранен момент във времето. Тук на Земята епохата на съзнателната душа започна през 1413 година. Но събитията претърпяват известни промени, по-ранните времена въздействат на по-късните. Разглеждайки в обратна посока „тръбните гласове” ние достигаме до епохата на кръстоносните походи. Да, в местата, които бяха центрове на истинския окултизъм винаги са възприемали периода от време от кръстоносните походи до наши дни именна като епохата на „тръбните гласове”. И вие също можете в този период от време да намерите етапи на всичко, което е описано в Апокалипсиса. Можете да намерите как при настъпването на материализма – например, когато се появява коперниканството – една трета от човечеството, всъщност, беше духовно умъртвена ( Откр. 9:15), тоест, престана да развива духовност. И наистина предизвиква ужас и потрес „ нашествието на скакалците”, описано в Апокалипсиса ( Откр. 9).

Тук ние достигаме до въпроса, за който, бих казал, не е лесно да се говори, но който има най- голямо непосредствено отношение към работата на свещеника. От гледна точка на не замъгленото съзнание, „ нашествието на скакалците” вече е започнало и този факт е от изключителна важност. Имайки работа с хора, намиращи се в болестни състояния, с хора, за които, обаче, винаги има възможност за изцеление, ние нямаме право да обсъждаме подобни неща. Но когато става дума за дейността на свещеника, трябва да се знае с кого, като правило, имат работа, когато се сблъскват с хората.

Днес необичайна радост обхваща хората, наричащи себе си либерали или демократи, когато говорят, че в някои места на Земята човечеството се размножава с невероятна скорост. Увеличението на населението – именно това е, което така страстно желаят хората, които са настроени либерално-демократически, - аз имам предвид в политически смисъл, както и онези, които смятат себе си за духовни и свободомислещи хора.

Виждате ли, тази гледна точка не е съвсем вярна. Статистическите данни заблуждават хората, тъй като при изчисленията обикновено не се взема под внимание населението на цялата Земя, а на определени части от нея. При това не мислят, че останалите части на Земята в други времена са били повече населени от днес. Но въпреки това, че статистиката в частни случаи прави погрешни заключения, като цяло все пак е вярно, че днес населението на Земята нараства. Появяват се неизброимо множество хора над мярката, която е определена за човечеството. Появяват се хора лишени от Аз (ichlos), хора, които не са инкарнация на Аз (keine Inkarnation eines Ich). Те са включени в линията на физическата наследственост, получават етерно и астрално тяло. Вътрешно, в известен смисъл, са оборудвани (ausstaffiert)с ариманично съзнание. Те, ако не се разглеждат достатъчно внимателно, правят впечатление че са хора, но не са хора в абсолютния смисъл на тази дума.(38)

Това е една ужасна истина, но това е така, това е истината. И когато авторът на Апокалипсиса говори за „ нашествие на скакалци”, което се случва, когато започва да тръби петият Ангел (Онкр. 9:7), той има предвид именно хората. И тук можем отново да видим колко е вярно съзерцанието на автора на Апокалипсиса. Защото в своето астрално тяло тези хора са точно такива, както са описани от автора на Апокалипсиса, - етерни скакалци с човешки лица (ätherische Heuschrecken mit Menschengesichtern). Нужно е да има разбиране за това, че свещеникът е длъжен да знае за подобни свръхсетивни факти. Защото той е пастир. Следователно, трябва да е в състояние да намери точните думи за всичко, което се случва в такава душа.
При това изобщо не е задължително тези хора да са изключително зли. Това са хора, които имат душа, но са лишени от Аз. Това ще дойде, да се сблъскваме с такива хора. Свещеникът е длъжен да знае всичко това, защото съществуването на такива хора оказва определено влияние на човешкото общество като цяло. От такива, които, така да се каже, преминават през света като хора –скакалци (Menschen-Heuschrecken), страдат предимно хора, които са наистина одухотворени. Може – и дори трябва – да възникне въпроса: как трябва да се отнасяме към такива хора?

Във връзка с такива хора често се появяват доста сложни задачи. Тези хора могат да бъдат много чувствителни, те могат да бъдат изключително чувствителни. Но в същото време може да забележите, че те нямат своя собствена индивидуалност. Разбира се, необходимо е внимателно да се крие от тях този факт, че те не притежават индивидуалност. В противен случай това неминуемо би довело до тяхното безумие. И така, това трябва да се крие от тях. В същото време за такива хора – тъй като все пак имат душа, макар и да не притежават дух – трябва всичко да се организира по такъв начин, че да намерят връзка с другите хора. Това ще им даде възможност в определен смисъл да се развиват, възможност в някаква степен да вървят с заедно с останалите. В действителност, до двадесетата година от живота на тези хора в достатъчна степен се наблюдава човешката природа, човешкото същество. Но само до двадесетата година, защото именно в двадесетата година от живота се ражда естеството на душата, или разсъдъчната душа, а заедно с нея става възможно земното проявление на Аза в цялата му пълнота.

Въпреки това, голяма грешка би направил този, който започне да твърди, че към такива хора, лишени от Аз, лишени от индивидуалност, не трябва да се проявява съчувствие, тъй като те – нали в тях няма индивидуалност – нямат бъдещи инкарнации. В такъв случай той би трябвало да твърди, че не следва да се проявява съчувствие и към децата. Във всеки отделен случай трябва да се взема решение за това, което, всъщност, се съдържа в такъв човек. Понякога в такива хора има души, които в сравнение с човешките души, възникнали в определен период от развитието и нееднократно въплъщаващи се, са по-млади, възникнали в по-късен период от развитието. Но това могат да бъдат също изостанали (zurückgebliebene) души, души, които по-късно от останалите са се върнали от една от планетите, на които в определен период от развитието е отишло почти цялото човечество. Такива души могат да се намират в тези човешки тела. Така че ние трябва абсолютно съзнателно да възпитаваме такива хора, като хора, които са останали на ниво детско развитие.

Виждате ли, всичко това, всъщност, вече се съдържа в Апокалипсиса. Представите, съдържащи се в Апокалипсиса като имагинации, дълбоко засягат нашите сърца, защото са ужасни страданията, които се падат на земното човечество. И ние, възприемайки тези имагинации, трябва да кажем: в нашата епоха вече се е разкрило – наистина, като духовен факт – голяма част от това, което се съдържа в тези имагинации.

Разбира се в Апокалипсиса има също и други, може би не толкова грандиозни представи. Например, представата за Ангела, държащ кадилницата с тамян (Откр. 8:3). Тук се посочва жертвения дим…След това нашето внимание се насочва към това, което има място в периода на кръстоносните походи. С първите „тръбни гласове” ние се пренасяме назад до кръстоносните походи. Разглеждайки развитието на съзнателната душа на човечеството, ние достигаме до епохата на кръстоносните походи. И ние виждаме, че по това време – в епохата на кръстоносните походи – се появяват отделни личности, които имат наистина необичайно силни впечатления (Impressionen) от преживяванията си в духовния свят. Тук ние действително срещаме, може да се каже, гении на набожността и предаността. Изключително важно е да имаме ясна представа за това: тук ние срещаме гениите на набожността и предаността.

Ако се обърнем към по-ранни времена, то в центъра на нашето съзнание ще се окаже периода от Мистерията на Голгота до епохата на кръстоносните подходи и всичко, което е свързано с тях. Този отрязък от време можем да го разглеждаме като по-малка епоха – епохата на „ сваляне на седемте печата”. Да се разбере напълно това е възможно само в случай, че имаме ясно разбиране за следното. Помислете за това, че именно през епохата на кръстоносните походи се появяват много личности, които насочват цялата своя религиозност навътре, в дълбочина, в силата на чувствата, във вътрешното мистично преживяване. Това се случва именно в епохата на кръстоносните походи, докато преди, стремейки се да възприемат Божественото, всъщност, насочваха своя поглед нагоре, в дълбините на Космоса. Във всички случаи така постъпваха – макар и в условия на постоянна борба с течението, идващо от Рим, - водещите личности на човечеството. Разбираха Бог, като такова Същество, което живее, твори и действа в сетивните явления, към които беше насочено възприятието.
Но в бъдеще самото възприятие, а заедно с него и разбирането за Бога е насочено навътре. Появяват се великите гении на мистицизма (die großen Genies der Mystik. Преди откровението на Бога към човека беше цялата Вселена. По-късно такова откровение стана това, което можеше да види човешкото сърце, това, което можеше да стане видимо чрез вътрешната светлина, възпламенена в душата. От сега нататък Божественото можеше да бъде осветено, изхождайки от вътрешното същество на човека.

Епохите, символизирани в Апокалипсиса със „ сваляне на седемте печата”, съответстват също и на етапите на разпространение на християнството. В началото е първият етап, мирно-победоносно развитие на християнството, при което разпространяването на християнството става чрез силата на побеждаващият Дух, чрез силата на побеждаващото слово. Християнството се разпространява, така да се каже, в основите (in den Untergründen) на социалния живот на онова време. След това настъпва втората епоха, по времето на която разпространението на християнството вече не е по мирен път. В тази епоха християнството се включва в борбата, разгръщаща се на арената на човешката еволюция. След това идва епоха, в която постепенно угасва вътрешният импулс на християнството. Християнството става държавна религия, което, само по себе си е признак на изчезване на истинския първоначален християнски импулс. Следващата епоха е епохата, която трябва да се разбира като епоха на „ четвъртия печат”. В тази епоха се настъпва ислямът, за което аз вече говорих.

Така падат печат след печат и това, което след това се случва в периода на кръстоносните походи се извършва все пак – необходимо е да подчертаем – под влиянието на видните религиозни гении. До такъв извод може да се стигне, ако по-задълбочено се проследи всичко, което се случва по това време. В това отношение историческите описания, отнасящи се за това време, са всъщност, абсолютна фалшификация.

Преди кръстоносните походи разпространението на християнството се извършваше, така да се каже, по благ начин. Всичко – дори и това, което на външен план изглеждаше скверно, - всичко, което се случваше благодарение на многобройното монашество при разпространението на християнството в Европа чак до кръстоносните походи, се извършваше, всъщност, непосредствено на основата на палестинските повествования (palästinensischen Erzählungen). Въпреки, че Евангелията бяха недостъпни за четене и не бяха предназначени за миряните – с тях се занимаваха само свещениците, - все пак, всичко, случващо се по това време беше изцяло повлияно от това, което свещениците можеха да изнесат от Евангелията. Свещениците имаха Евангелията и култа. Култът беше това, в което свръхсетивният свят се отразяваше сетивно. Месата, поднасянето на дарове (das Meßopfer) се възприемаше от свещениците като врата, водеща директно в свръхсетивното. Затова те постепенно, крачка по крачка се отказваха да отправят погледа си нагоре, към звездното небе, което беше откровение на божествено – духовното. Те постепенно се отказваха от всички чудни пророчества на древните времена, от тази древна мъдрост, която аз сутринта – противно на съществуващите днес астрономия и астрология, - нарекох астрософия (39). Цялата тази древна мъдрост към времето на кръстоносните походи беше почти напълно изгубена.

Разглеждайки епохата на кръстоносните походи можем да открием следното явление. Повсеместно се появяват хора, които, странствайки, идват от Изток на Запад. Основно това са хора, които се връщат веднага след кръстоносните походи, но има и такива, които идват на Запад малко по-късно. Тези хора носят със себе си това, което може да се нарече тайните на Изтока. От Изток към Европа бяха донесени много произведения, които по-късно бяха изгубени. Причината за това е, че по това време не беше прието да се съхраняват писмени документи, както днес и затова повечето от писмените документи от онова време не оцеляха. Но направлението, свързано с космическото християнство (kosmischen Christentums), се разпространяваше благодарение на устната традиция, която действаше до кръстоносните походи.
Тук можем да кажем, че пада „седмия печат”…

Що се отнася до въпроса за отношението към писмените паметници, можем да кажем следното. Вижте каква буря се надигна от днешната италианска държава, за да получи ръкописа на Ливий , който един италиански професор откри. И това е въпреки факта, че автентичността на тези документи са все още са под съмнение. Няма нужда да отиваме далече в миналото, за да открием, че към подобен род находки държавите проявяват голямо безразличие. Интереса да се съхраняват писмените документи се появи едва в близкото минало.

Самият аз бях свидетел на един доста забележителен случай, когато работех в Гьоте – Шилеровия архив. В ръцете ми попадна едно писмо на Гьоте (40). То изглеждаше доста странно – замазано, ужасно изпокъсано. По времето, когато работех в Гьоте – Шилеровия архив това се считаше за нещо недопустимо. Не можеше по такъв начин да се отнасят към писмата на Гьоте. Изяснихме каква е причината за това. Оказа се, че това писмо някога е било притежание на Куно Фишер (41). И той просто е дал писмото на Гьоте за печат, без дори да го препише. Той изпратил оригинала на писмото на печатаря със своите бележки и коментари в полето. И това е просто чудо, че писмото, въпреки всичко се е запазило, тъй като по това време още не е било прието да се пазят ръкописи.

Така че не трябва да ви учудва факта, че по времето, когато християнството – благодарение на кръстоносните походи – влиза в контакт с ориентализма, се разпространяват истини (Wahrheiten), които днес ние бихме нарекли кабалистични истини. Напълно е възможно във времето на Яков Бьоме да е живял някой, който е знаел повече от него. Но той не е привлякъл вниманието към себе си поради причината, че не е отразил своите знания в писмена форма. В същото време такъв човек като Яков Бьоме става известен чрез това, че отразява мислите си в многобройни творби.

Времето на кръстоносните походи – това е времето, когато идва епохата на „тръбните гласове”, за да смени епохата на „падане на седмия печат”. При това имаме предвид не само външните събития, описани в историческите книги, колкото това, което се е случило в съзнанието на хората.

Периодът от кръстоносните походи до наши дни винаги е оставял върху хората, притежаващи фина чувствителна натура, впечатлението, което може да бъде описано със следващите думи: „Ужасно е всичко това, ако се разглежда от свръхсетивна гледна точка, което се случва в човешките души под знака на „тръбните гласове”. Но хората на Земята не чуват „ тръбните гласове”.

Такова съзнание би трябвало, в действителност, - именно във връзка с нашето време, което изживяваме като епоха на „шестата тръба”, - да притежават повечето хора. Вие нали знаете кои са характерните свойства и проявления на тази епоха. Една трета от хората – така е в Апокалипсиса ( Откр. 9:15) – ще бъде умъртвена. Разбира се това ще става постепенно, с течение на времето. Под „мъртви” тук се има предвид онези хора, при които отсъства Аза, тези хора, които преди вече са приели „образа на скакалци” (Heuschreckengestalt).

Именно това, всъщност, трябва да подбуди свещеникът да навлезе в същността на случващото се. Свещеникът е задължен да има работа със свръхсетивното. Нали във всичко, което ни заобикаля, действа свръхсетивното. Това, което може да бъде възприето от хората, доколкото те имат физическо тяло, е само една част от човешкия живот. Но веднага след като проникнем в свръхсетивното ние започваме да виждаме постъпките на хората в истинската им светлина. Ние виждаме, че основно изобщо не осъзнават последствията от своите действия. Хората понякога и не подозират, какво може един човек да причини на друг, когато, сблъсквайки се с него в живота, той не проявява достатъчна загриженост за него, докато в същото време, му е определено от кармата – по определен начин да се отнесе към този човек в този земен живот. По-късно, някъде в бъдещето, кармата, разбира се, ще застави този човек да направи това, което е трябвало да направи; всичко ще бъде изравнено. Но това, така да се каже, трябва да бъде изравнено именно в този живот. Въпреки това във външния живот не следва да се посочва това на хората. Строго погледнато, нищо не е невъзможно да се изисква от човек, който от външна, бюргерска гледна точка е направил всичко, което е продиктувано от чувството му за дълг. Но по този начин, от гледна точка на световната еволюция, той би могъл да направи нещо, което да нанесе много дълбоки рани на другия човек. Не бива да мислим, че в този случай става дума за отвъдните (überirdische) неща, всъщност говорим за свръхсетивните неща. Тъй като във всичко, което се разиграва на Земята, постоянно действа свръхсетивното.

Според това, как етерният Христос ще става все повече и повече видим за човечеството, ще нарасне също и необходимостта от сериозно разбиране на Апокалипсиса. Ето защо, във факта, че вие, скъпи мои приятели, поискахте да направим предмет на нашето разглеждане именно Апокалипсиса, можете да видите проявата на съвършено здравото чувство, което се издигна от дълбините на вашето подсъзнание. Това, което в наше време мога да дам във връзка с Апокалипсиса, може би не съответства напълно с вашите очаквания. Вероятно сте си го представяли различно. И все пак, във вашето желание да чуете от мен цикъл от лекции във връзка с Апокалипсиса може да се разпознае гласа на времето, който звучи във вашите сърца. И мажем да кажем следното: това, че у вас възникна потребността да се разбере Апокалипсиса, това, че вие като свещеници, като едно цяло се обединихте в този стремеж, - всичко това показва, че вие вече в известен смисъл сте сродни с автора на Апокалипсиса, с Йон. На вас преди всичко е необходимо да се изпълните с духа на Апокалипсиса. И това не може да влезе в противоречие с факта, че определени епохи трябва да се различават съгласно принципа на числото „ седем”. С помощта на това, всъщност, можем да започнем да работим и тогава голяма част ще се проясни. Защото, не прилагайки метода на изследването на принципа на числата, изобщо не е възможно да се намери връзката в световната еволюция. Виждате ли, по този начин ние докоснахме тази страна на Апокалипсиса, която се явява най-съществена и плодотворна именно за нашето време.

Нататък ние откриваме, че в Апокалипсиса – особено в местата, където числото „ седем” преминава (übergeht) в други числа, - става дума също за много повече. Тук срещу нас отново застава нещо, което на свой ред се нуждае от разясняване. Например, в седма глава можем да срещнем място ( Откр. 7: 4-8) където, - с използването на числата – се говори за това, че в определена епоха съществува определен брой хора, които носят на чело си печата на Бога. Това са – избрани хора, които, в известен смисъл, ще бъдат спасени, или избавени – наречете го както искате, - докато другите няма да намерят спасение. Това място в Апокалипсиса – при повърхностно възприемане – може да създаде тягостно впечатление.

Но трябва да се има ясна представа за това, че в предишните времена осъзнаваха разликата между развитие на расите и индивидуално развитие на хората и това намери израз в древните писания. Необходимо е да се има много ясна представа за това, че в предишните времена нито една индивидуалност не се чувстваше по какъвто и да е начин подтисната, когато се говори за това, че някога ще бъдат спасени известен брой представители на една раса, докато останалата част ще загине. Никой не го е приемал лично, защото по това време мислеха реално. Също толкова реално мислят днес, когато застраховат живота си. Тъй като при застраховането се взема предвид вероятната продължителност на живота. Известно е, че застрахователните компании не застраховат хора, които има вероятност скоро да умрат. В противен случай би им се наложило да застраховат хора, които скоро ще умрат и тогава техните каси ще се изпразнят. Застрахователните общества се стремят да работят с хора, които ще живеят дълго и които продължително време ще внасят пари. Затова за човека, който трябва да бъде застрахован, те изчисляват – на най-различни основания – вероятната продължителност на неговия живот. Като тези разчети се правят съгласно теорията за вероятностите и се използва много „интересен” метод на изчисляване. Но още не съм се сблъсквал с това, някой да се чувства задължен да умре именно в момента, в който застрахователното общество е изчислило – според своя „ абсолютно верен” метод – като най-вероятен момент на неговата смърт. Никой не се чувства длъжен да умре „ според изчисленията”. И в основата на това лежи реалността.

Можем добре да се овладее числото, но трябва ясно да се осъзнава, че то престава да работи на тази степен на духовност, на която стои човешката индивидуалност. Виждате ли, говорейки за такива неща, ние докосваме определена мистерия, определена окултна тайна. Тя се основава на следното. Обикновено се приема, че когато броят хората, говорейки, примерно, за една, две, три, четири, пет лица, то същата сметка може след това да се приложи и в духовния свят. Смята се, че такава сметка има същото значение и за духовния свят. Но в духовния свят сметката няма същото значение. Принципът на числата работи там, където духовния свят се проявява, проявява се, примерно, в Световната Година на Платон, в броя на вдишване- издишване и т.н., с една дума, там, където духовният свят се проявя, тоест става явление за външния свят. Така че, издигайки се към духовното съзнание, на границата, на прага на духовния свят има нужда от числата. Тук е невъзможно да се придвижиш напред, ако не се опираш на принципа на числата или на нещо аналогично на числото (der Zahl Ähnliches). Но, намирайки се непосредствено в духовния свят, не е възможно да се приближиш към нещо друго, опирайки се на принципа на числата. Тук този принцип не действа.

Затова авторът на Апокалипсиса, който използва окултния език, говорейки за развитието на расите, което се извършва на Земята, може да каже: има определен брой хора, които ще се спасят и определен брой хора, които ще загинат. Следващият път ще видим какво означават тези числа. Трябва още веднъж да подчертая, че отделната човешка индивидуалност не може да се чувства засегната от това, тъй като тези числа имат отношение към развитието на расите и не могат да бъдат отнесени към човешката индивидуалност.

Следващият път ще разясня как може да си съставим по-конкретна престава за това.
;``

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 27, 2012 1:34 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Мммм, много интерсна лекция, Пепи, безспорно. Излизайки извън основната тема, чудно впечатление ми направи как епохата на 7 печата или на 'космическото християнство', за които говори Щ., завършва с края на времето на т.нар. богомилство. След това то постепенно запада все по-западно, а на преден план идва епохата на Тръбите, в чийто край съответно се намираме днес.
Удивително е да се види как Щ. проследява донякъде Епохата на тези Печати........и отново, за пореден път, както обикновено и нормално.........не обелва нито дума за богомилството! Той официално май никога нищо не е казва за него, сякаш съвсем не е съществувало и никога, никъде и никаква роля не е изиграло за нищо! ...... D*- ....... Ням! То верно че никой немец не би трябвало да го интересува този въпрос, ама чак пък толкова.....

Що ли?....... Има някаква загадка, не мислите ли, глухи и неми останали форумни приятели.......? Или сте от скакалците на нашето съвремие?... Не вярвам!
<^?


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни