ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Сеп 26, 2018 7:36 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Юни 29, 2012 7:17 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 18 септември 1924 г.


Скъпи приятели! Ще се опитам, между другото, да отговоря и на зададените ми въпроси. Но сред тези въпроси има такива, на които аз, въпреки че са поставени от други хора, бих искал да отговоря в тесния кръг на оберленкерите. Това може да стане в близките дни. Отговорите на тези въпроси ще бъдат дадени в хода на нашите срещи.

Днес бих искал първо а насоча вашето внимание към конкретен образ от Апокалипсиса, който представлява една от имагинациите на автора на Апокалипсиса. Тези имагинации – вече след като беше написан Апокалипсиса, - често се отпечатваха в съзнанието на хората като образни представи. Не всички апокалиптични образи станаха по-късно образни представи, отпечатани в съзнанието на хората. Но едва ли може да остане незабелязан този образ, за който става дума тук, защото той е ярък и неповторим в цялата си конкретност и с потресаваща сила застава в Апокалипсиса срещу човека. Този образ в своето осъществяване – съгласно вчерашното разглеждане – има непосредствено отношение към нашето време. Но за да разберем този образ, ни е необходимо да поговорим паралелно за някои неща, които имат голямо значение за нашето време и които вече нееднократно бяха обсъждани в антропософските разглеждания. Но всичко това именно тук, на този етап от нашето разглеждане на Апокалипсиса може да бъде видяно в съвсем различна светлина.

Нека да насочим вниманието си към факта, че човекът при прехода на неговото съзнание от възприятието на физическо- сетивния свят към съзерцаване на духовния свят, става в началото, така да се каже, същество разделено на три части (ein dreigespaltenes Wesen). Описанието как се случва това, аз дадох в главата за Пазача на Прага м моята книга „ Как се постигат познания за висшите светове?”. Ако се вгледате в развитието на човека от тази гледна точка, можем да кажем следното. В човешкото същество във формата на неговото физическо същество едновременно е проявено тройствеността и единството. Тази тройственост, всъщност, е абсолютно очевидна. Това става ясно, ако се вземе предвид тази представа за структурата на човека, която се дава в Антропософията. Да разгледаме човека като същество, състоящо се от дух, душа и тяло. В резултат от нашето разглеждане ще стане ясно, как даденото разделение на човека на дух, душа и тяло се съотнася с другите представи за структурата на човека, които са дадени в Антропософията.

В човешкия дух, какъвто той е днес, живеят мисли. Подобен род мисли аз изобразих, например, в моята „ Философия на свободата” (42). Тези мисли не са пропити с възгледа, който се основава на сетивното възприятие. Те са създадени независимо от такова, основано на сетивните възприятия възглед, те действат в човешкото съзнание като чисти мисли. Но тук тези мисли - по своята си същност – са само един макет (ein Schein), те не са в същата степен пълната реалност, в каквато нямат вътрешна сила. Можем да ги сравним – това не е точно сравнение, но все пак в някакъв смисъл е вярно - с отражението в огледалото, доколкото огледалното отражение също не е реалност. Отражението, което се появява в огледалото не притежава само по себе си силата, която е необходима да се постави в движение, то е напълно пасивно. Ние можем да се приобщим към тази сила, привеждаща в движение мислите на човека, - вчера говорих за това на езотеричния урок (43), - когато оплодяваме мислите с воля. Но тези мисли, които човек има в живота, принадлежат на Вселената в нейното абсолютно битие, всъщност, като отражение в огледало, така че макар в съществото на човека и да има дух, но дух в огледално отражение.

Това, което ние, скъпи мои приятели, носим тук в себе си, взема своето начало от онзи свят, който аз описах в „ Теософия” (44) като „страната на духовете”. И в същото време когато ние мислим на Земята, ние, всъщност, донасяме долу, на Земята, ингредиентите на „ страната на духовете”, които тук са представени като видимост, като отражение. Мислейки ние сваляме надолу, в земната сфера, това, което теософията нарича Девакан, но тук имаме само слабо отражение на Девакан. На Земята ние носим в себе си съдържанието на Девакан, носим в себе си сиянието на Небето, но само като слаб отблясък.
Разглеждайки духовният живот на човека ние виждаме, че тук основно живее чувството. В будно състояние душевното съдържание живее като чувство, а в състояние на сън то е като сънищни образи. Съновиденията и чувствата се различават само по това, че чувствата са съдържание на душата в будно състояние, а съновиденията са съдържанието на душата в състояние на сън. Това, което ние като земни хора изживяваме в нашите чувства между раждане и смърт, на свой ред произхожда от друг свят, който описах в моята „ Теософия”, - от „света на душите”. Този „свят на душите” в неговата истинска форма, ние изживяваме след смъртта. Между раждане и смърт този свят само ни се присънва, в нашите чувства ние само „ виждаме в съня си” този „ свят на душите”. И към тази истинска форма на „света на душите”, който застава пред нас след смъртта, - описанието на това също съм дал в „ Теософията”, - светът на нашите чувства се отнася не както отражение в огледалото, а като образ задържан в душата от творческите елементарни сили (wie ein von den schöpferischen Elementarmächten in der Seele gehaltenes Bild). Тук, в нашите чувства, още не се съдържа действителност.

Това, което се проявява в нашето тяло – в тялото, което притежаваме като земни хора, - не е праобразното съзнание (ist kein Urbilderbewußtsein). В нашето тяло в най-голяма степен е проявена реалността на битието. В нашето тяло ние сме действително активни, но сме активни само във физическия земен свят. По този начин, трите члена на човешкото същество принадлежат към три различни свята. И вие, мои скъпи приятели, стремейки се да въздействате на човешкото същество – нали се стремите към това - трябва в своите чувства постоянно да се ръководите от указанията, поясняващи човешкото същество. По отношение на тези неща вие трябва да развиете правилно виждане.

Когато философи, в това число достатъчно умни, се сблъскват с подобни представи за структурата на човека, възникват недоразумения, едно след друго. Това показва колко трудно е за съвременните хора, дори за не лошо мислещите, по правилен начин да разбират Антропософията. Така например, един философ по време на дискусия възприе такава структура на човека, като нещо напълно произволно, чисто разсъдъчно, като нещо, което се гради на празен формализъм. Разбира се, също и масата може да се раздели на плот и на крака и т.н. Също може да се раздели от ляво на дясно или от дясно на ляво. При това обаче забравят, че масата изцяло е направена от дърво. Но такова произволно разделяне на части не е възможно, ако става дума за човека. Можем да дадем следното сравнение. Имаме водорода като нещо реално и имаме кислорода като нещо реално. Заедно те образуват вода. И водорода и кислорода са нещо истинско, а не плод на ума. По същия начин и разделянето на човешкото същество на членове не е произволно. В реалността тези членове са съединени в човешката природа. Въпреки това, можем да кажем, че духът взема своето начало от „ страната на духовете”, душата – от „ страната на душите”, а физическото тяло – от физическия свят. Тези членове на човешкото същество произлизат от три различни свята, а в човека те са съединени едно с друго. И когато човекът излиза със своето съзнание от физическия свят, неговото съзнание се разделя. От едно същество човек става тройно разделено същество.

Това разцепване, което се случва с отделния човек, става – без това отделният човек, като индивид да участва в това, - също с цялото човечество благодарение на различията, които съществуват в развитието на расите и народите. Можем да кажем: развиващото се човечество живее в подсъзнанието на всеки отделен човек (die sich entwickelnde Menschheit lebt in dem Unterbewußtsein jedes einzelnen Menschen), но този факт не се издига до обикновеното съзнание. Човечеството преминава през тези етапи на развитие, както и отделния човек. И точно сега, в нашата епоха, човечеството в хода на своето развитие изживява нещо наподобяващо преминаването през Прага и разделяне на три части. Въпреки това в епохата на съзнателната душа човекът трябва сам, като отделно същество, да изживее преминаването покрай Пазача на Прага, ако той се стреми към това. И макар че цялото човечество в нашата епоха да преминава покрай Пазача на Прага, то това става безсъзнателно за отделния човек. Днес това, което се явява преминаване през Прага, се изживява от цялото човечество като цяло.

Физическата телесност на отделния човек до края на ХVІІІ столетие благодарение на намиращите се в нея елементарни същества още можеше да му даде нещо, което е необходимо за него на Земята. В бъдеще всичко, което човекът ще счита като вътрешно необходимо за себе си, - в това число и своите добродетели, - той трябва да изнесе от духовния свят не като отделен човек, а като представител на човечеството.

Преминаването на Прага е факт в развитието на цялото човечество. И това преминаване на Прага застава пред автора на Апокалипсиса преди да му се яви видението на „ облечената в Слънце Жена, с нозе тъпчеща дракона”, тъй като по време то предшества последното. Това преминаване на Прага, изживявано от човечеството, застава пред автора на Апокалипсиса като видение (Vision),което ясно възпроизвежда следното: идва време, когато цялото цивилизовано човечество ще премине през Прага, когато тройствеността (eine Dreiheit) ще се появи като космическа имагинация на това, което изживява човечеството. Ще има все повече и повече хора, които заедно със здравите чувства, развиващи се в тях ще имат различно усещане, граничещо с патологичното. Човекът ще изпитва усещането: „ Моите мисли се стремят да избягат далече от мен (mir davonlaufen), краката ми са твърде привлечени от Земята”. Но съвременната цивилизация се старае да отклони вниманието на хората от всичко това, точно както възрастните се опитват да отклонят вниманието на децата от някакви виждания, които всъщност могат да имат реални основания.

Пред ясновидския поглед на автора на Апокалипсиса застава образа, който се формира от облаците, има лице като слънце, преминава в дъга и има огнени крака, единият от който стои на морето, а другия на земята (Откр. 10:1,2). И този образ представя чрез себе си именно това, което толкова интензивно действа в нашето време. Може да се каже, че в действителност това е най-значителното явление, към което в наше време душата на човека трябва да насочи своя поглед. Защото в това, което горе е явено като лице, родено от облаците (wolkengeborenes Antlitz),се намират мислите – мислите, които принадлежат на „ страната на духовете”. В това, което е явено като дъга, се намира света на чувствата на човешката душа, които принадлежат на „ света на душите”. В огнените нозе, които са получили своята сила от сила на Земята, обхванати от морето, се намира това, което се съдържа в тялото на човека, в тялото, което е свързано с физическия свят.

Тук нашето внимание се насочва, бих казал, директно към тайната на съвременната култура. Тази тайна, преди всичко, се крие във факта, че тройно разделен е не всеки човек взет по отделно, а човечеството като цяло. И така, човечеството е такова – и днес това е съвсем очевидно, - че можем да различим в него три типа хора. Това са – „облачните хора” (Wolkenmenschen), които могат само да мислят, докато другите две страни на тяхното същество – чувствата („ дъгата”) и волята („ огнените крака”) – изостават в развитието. След това – „ хората на дъгата” (Regenbogenmenschen), при които е развито основно чувството. Такива хора, например, могат да разбират Антропософията само с чувствата, а не с ума. Такива хора има не само в Антропософското Общество, но и в останалата част на света. Те могат да разбират света само с чувствата. При тях чувствата са особено силно развити, а мисленето и волята изостават в развитието си. И третият тих хора – това са хора, в действията на които се проявява, всъщност, силно развитата воля. Тяхното мислене и чувство изостават от развитието. Това са хора, действащи с особена упоритост, действащи единствено под непосредственото въздействие на външните импулси „ хора с огнени крака” (die feuerfiißigen Menschen).

Във видението на Йоан, автора на Апокалипсиса, са показани именно тези три типа хора, които ние срещаме в живота. Ние трябва да разберем тази тайна на съвременната епоха – епохата на цивилизацията, - за да се научим правилно да възприемаме хората.

Впрочем, към всичко това може да се достигне, като се разгледат големите световни събития. Вижте това, което сега се случва в Русия. Случващото се там е под влиянието на „ облачните хора” – мислещите хора, у които чувството и волята изостават в развитието си. Те се стремят да придадат волята на социалния механизъм, а техните чувства се намират във властта на ариманичните сили, тъй като повече не принадлежат на самите тях. Тези хора са мислители, но тяхното мислене – доколкото земният човек е формиран под влиянието на ариманичните и луциферичните сили – е такова, че можем да кажем следното. Ще си позволя тук да използвам образно изражение, което за всеки, който познава духовната наука е нещо разбиращо се от само себе си, то може да отблъсне само този, който все още трябва да привиква към подобни неща. Ако вземем мислите на Ленин и неговите съратници и ги разгледаме като образ, какъв образ ще застане пред нас? Как ще изглежда това, което се явява резултат от сливането на мислите на Ленин, Троцки, Луначарски и т.н.? съставяйки се представа за тези мисли, можем да достигнем до това, което във физиката се нарича система от сили (ein System von Kräften). (ein System von Kräften). Да, мои скъпи приятели, с помощта на такива сили исполинският елементарен дух би могъл над обширна местност да образува облаци, да предизвика гръм и мълнии. Но тези сили не принадлежат на Земята. Това е – картина, която може да ви порази, но онзи, който прониква с поглед в окултните подоснови на битието, трябва да съобщи за нея. В главите на руските вождове действат и творят същите сили, които се съдържат в мълниите, които се формират в облаците, които изпращат на Земята светкавици и предизвикват гръмотевици. Това са сили, които имат отношение към даден природен процес, а в лидерите на болшевизма те действат по абсолютно неправомерен начин.

И така, много от това, което се проявява в наше време, за автора на Апокалипсиса се появява в неговото съзерцание, предвиждайки бъдещето. И той знаеше, че е възможно – съгласно принципа на числата – да се посочи определена епоха, определен период от време. Самият аз, скъпи мои приятели, апроксимативно съм посочвал за определен брой години за периода от време, който обхваща, примерно, развитието на съзнателната душа, или пък развитието на разсъдъчната душа и т.н. Аз посочих този период от време, като за 1/12 част от 25 920 години.

Доста дълго време за мен беше изключително трудна задача да се справя именно с това място в Апокалипсиса, за което говоря сега. Защото тук, в своето пророчество, авторът на Апокалипсиса говори за 1260 дни. Често под „дни” се има предвид, в действителност, години. Но по какъв начин се е появило числото 1260 у автора на Апокалипсиса? Наложи се обстоятелствено изследване, което позволи да се стигне до това, че там където в Апокалипсиса се говори за 1260 дни (Откровение 11:3 и 12:6), наистина се е прокраднала – простете ми за тривиалния израз – правописна грешка, която е възникнала в процеса на препредаване на Апокалипсиса от поколение към поколение. Вместо „1260 дни” трябва да бъде „ 2160” и тогава ще съответства на това, което също и днес може да се разкрие чрез окултното изследване. Напълно възможно е някога в някоя школа, където са се грижили за предаването на Апокалипсиса от поколение на поколение, да се е появила неяснота, поради причината, че много числа при съзерцаването се виждат в огледален образ. Но такъв род проблеми не са толкова съществени за онзи, който се стреми към по-дълбоко проникване в Апокалипсиса.

И така, наред с хората, които в рамките на расата се явяват „облачни хора”, можем да отделим в рамките на расата, на свой ред, „ хора на дъгата”. При тях мисленето изостава от развитието си, те предпочитат традиционните мисли. Необходимостта да се подходи с мислите към духовния свят предизвиква в такива хора определен страх. Повечето хора в средноевропейските страни са точно такива „ хора на дъгата”.

Колкото повече отиваме на Запад, толкова по-очевидно става това, че тук изостават от развитието мисленето и чувството. Тук се сблъскваме с феномена на нездраво развитие на „хората с огнените нозе”. Такива хора с „огнени нозе” можем да открием в голямо количество именно в западните области на Европа и Америка.

И така, в това отношение ние можем да разделим Земята на три части: на Изток, където има много „облачни хора”, на средна част, където има много „хора на дъгата” и на Запад, където има много „хора с огнени нозе”. Вземайки под внимание развитието на расите, можем да кажем: над Земята – ако тя се разглежда духовно – се простира нещо наподобяващо именно този образ, който застава пред нас в Апокалипсиса. Ако бихме се издигнали над Земята – разбира се, духовно, нали е невъзможно да се направи това на въздушен балон или дирижабъл, - ако бихме с еиздигнаи духовно от което и да е място, което се намира, примерно, във Вестфалия, в небесните висини и бихме погледнали към Земята, то би ни се разкрила следната картина. Изгледът на Азия би бил подобен на облак, имащ слънчева форма (Sonnenformen annehmendes). Над Европа бихме могли да видим дъга, и нататък, на Запад бихме могли да видим „огнени нозе”, единият от който стои на Тихия океан, а другия на южноамериканските Анди. И това би бил образа на самата Земя.

Виждате ли, скъпи мои приятели, с тези пророчества авторът на Апокалипсиса, имащи директно отношение към нашето време, посочват за нещо такова, което играе извънредно важна роля в работата на свещеника. Защото именно в това се крие голямата тайна на нашето време, която произтича от времето на Наполеон. Нали само под влиянието на бонапартизма, под влиянието на стремежа, който днес по най-неразумния начин изразява себе си чрез уилсонизма. Нещо невероятно ужасно се съдържа в стремежа на съвременните хора да се обособяват в рамките на расите и народите в това, както те, всъщност, се стремят да се отърват от всякакъв космополитизъм. Всичко това се случва именно поради причината, че човечеството изпитва преминаването през Прага. И както човекът при своето влизане в духовния свят се разцепва на три части, по същия начин и хората на Земята – в областите, в които остават безсъзнателни за отделния индивид, - се разцепват на „облачни хора”, „хора на дъгата” и „ хора с огнени нозе”. В книгата „ Как се постигат познания за висшите светове?” аз описах това тройно разцепване, което се извършва по правомерен начин с всеки отделен човек, вървящ по пътя на посвещението- но днес това тройно разцепване се случва с цялото земно човечество. Във величествения образ, който е изобразен от авторът на Апокалипсиса, е показана действителността, която обхваща Азия, Европа и Америка. И засега хората не могат да хармонизират тези три части. Вместо да се стремят към подобна хармония, към обединяване на тези три части, те се стремят към раздробяване и това по удивителен начин се проявява в частни случаи. Повърхностното мислене, което днес е присъщо на хората, довежда до това, че тяхното обединяване не става на почвата на истинското взаимно разбиране. Ние виждаме, че обединяването на хората често има абсолютно формален характер. Например, можем да наблюдаваме следното. В Чехия, ако означим планините Mannharta като южна граница между Бохемската гора и Фихтелберг, от рудните планини в Политц-Адербахер по пясъчните планини надолу до Марха, до бившия Пресбург – в Унгария този град се наричаше Потзон, не зная как е днешното му име, - живее народ, който в пълния смисъл на думата може да се характеризира като „ облачни хора”. Това е народ, който е развил в себе си само едното мислене. И този народ по напълно изкуствен начин беше обединен с абсолютно различно устроените словаци, у които мисленето напълно отсъства, със словаците, които са ярко изражение на „хора на дъгата”. От друга страна виждаме как на свой ред напълно външно се разкъсва друга връзка, която е съществувала от съвсем не отдавна. Над всичко това повече не господства духа. Всичко това – е резултат от дейността на хората, които се стремят да изключат всякакъв дух. Виждаме как Словакия не отдавна беше изолирана от Бохемия, Моравия и Силезия, които представят чрез себе си именно областта, за която говорих по-горе. Виждаме как Словакия по-рано беше обединена с маджарския край, с истинските маджари. Следва само да се различава истинските маджари от преселниците маджари, които може да се разпознаят още и по имената. При истинските маджари имената са такива, че западният човек не може да ги изговори, особено ако става дума за старите маджари.

Но той може да бъде наречен и Хиршфелд, ако е един от най-гръмогласните и агитаторстващи маджари днес. Необходимо е да обърнем внимание на истинските маджари. В техния случай става дума за ярко изразени „ хора с огнени нозе”, които неотдавна бяха споени с „ хората на дъгата” със словаците. Така на сляпо, като игра на зарове, действа днес световната бездуховност: по-рано словаците бяха смесени с маджарите, а сега с чехите. Много от нещата днес се разиграват в света на сляпо, като при играта на зарове. Дълбоките симптоми на това се проявяват, примерно, в това, че такъв човек като Масарик, заемащ наистина важен пост, - нали той оглавява Чехословашката Република, - е словак, а не чех. Но който познава Масарик знае, че той е „ човек дъга”, който изобщо не може да мисли. Прочетете неговите книги и ще видите, че в тях мисли днешното време, а не той самия. Той е „ човек дъга”, истински словак.

Необходимо е да се научим да разпознаваме в съвременния човек трите горе посочени типа хора. И това, покрай всичко останало, ще доведе също до разбиране на това, че хората в техните стремежи към обединяване са движени от сляпа сила. Тук всичко се разиграва на сляпо, както при играта на зарове. Но и тази „ игра на зарове” е обусловена от световната карма. Трябва само да обърнем специално внимание на нашата епоха и ще стане очевидно, че подобна „ игра на зарове” все повече и повече навлиза в съзнанието на хората, обхваща съзнателната душа.

В предишните времена древните традиции, древната мъдрост, се даваше на хората от вън, те виждаха всичко това отпечатано във външния свят, в звездната писменост. Трояко разцепения човек носи в себе си като спомен съдържанието на древните книги. Разглеждайки определени места на Земята може да си види вида, простиращ се над Азия, Европа и Америка. Всичко това, което се съобщаваше за света в богатите на мистерии места, в Македония, в Гърция, Мала Азия – в Ефес, Самотракия, Делфи и т.н. – всичко това е съхранилата се от древни времена книга, книгата в ръката на апокалиптичния Ангел, който образува от облаците своя лик, от дъгата – своята гръд, от огъня – своите нозе (Откр. 10:1, 2). Но всичко това ще заживее в съзнанието на хората само в случай, че те успеят в своето вътрешно същество да намерят източника, благодарение на който ще получат възможност за духовно съзерцание. Книгата, която в предишни времена можеше да бъде получена от вън, днес хората трябва да „ изядат”, трябва да я направят свое вътрешно съдържание. За много тази книга, съдържаща световните тайни, в началото е „ сладка в устата”. В началото хората с голямо въодушевление подхождат към това, което може да даде духовно виждане, защото то е „ сладко като мед”. Но когато се появи необходимостта да се действа, когато пред човека се поставят истински жизнени изисквания, свързани с духовното разбиране на света, тогава това, което е било „ сладко като мед” става – съгласно автора на Апокалипсиса – „ горчиво в корема”. Това се превръща в „ горчиво в корема” именно за съвременните, прониквате от материализма хора. Духовната храна, която е толкова необходима за хората, е „ сладка като мед” в устата, но щом я преглътне тя да става „ горчива в корема” и причинява мъчителна болка. Ако успеем да разберем всичко това, ще стигнем до следния извод: в следствие на такава „игра на зарове”, в следствие на такова сляпо смесване на всичко в един куп възниква необходимостта тази духовна сила, благодарение на която ние успяхме да опознаем човека като тричленно същество, да стане силата, с помощта на която всичко може да бъде отново измерено. От Небесата се тава тръст, мерен жезъл, с помощта на който всичко трябва да бъде отново измерено ( Откр. 11:1 и нататък). А сега, скъпи мои приятели, вижте нашето време. Нима не трябва всичко да бъде измерено наново? Нима ние не трябва към съществуващата днес абстрактна географска карта да добавим изображението на Азия, имаща облачни форми, Европа, оцветена в цвета на дъгата и Америка с „ огнени нозе”? Нима ние не трябва, от гледна точка на духовния живот, всичко отново да измерим, всичко отново да определим? Нима не стоим по средата на осъществяването на това, за което ни говори Апокалипсиса?

Да възприемем това, сред което се намираме, да възприемем това с пълно съзнание. И тогава ние ще се изтръгнем от оковите на дилетантството, което е обречено да действа, изхождайки от дълбокото подсъзнание. И тогава ще достигнем до разбиране на задачите на нашето време, до разбирането, което в никакъв случай не е рационалистично. Ще достигнем до разбирането на това, какво трябва да бъде новото свещеничество. Именно това трябва да бъде казано във връзка с разглеждането на главите на Апокалипсиса. Всичко това, до най-малката подробност, съответства на истината.

За да се разбере по-добре развитието на расите и индивидуалното развитие на човека, утре още веднъж ще се спрем на тези неща.

]>^&
^.^>

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Последна промяна Pepi на Чет Авг 09, 2012 7:06 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юли 15, 2012 12:39 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Петнадесета лекция
Дорнах, 19 септмври 1924 г.


Скъпи приятели! Нека обърнем внимание на факта, че вече в наше време – разбира се, в определени области, това се наблюдаваше и по-рано, - се появяват зародишите на всичко, което по-късно ще се прояви като глобални катаклизми. Нека обърнем внимание също и на това, което е свързано с апокалиптичната „ скръб”, това, което може да бъде обхванато от съзнателната душа, - всичко това има непосредствено отношение към нашето време (Откр. 8:13; 9:12; 11:14).

Ние трябва ясно да осъзнаваме: всичко, за което говорих вчера и се опитах да дам обяснение, - всичко това оказва огромно въздействие върху целия характер на човешката еволюция. Следва да помислим върху следното. Всичко случващо се, така да се каже, в духовната област, твърде малко се възприема от нашите съвременници, ако изобщо се взема под внимание. Но дори и да се обръща внимание на това днес, то е само в качеството на чисто духовни събития. При това напълно се изпуска, че всичко извършващо се в духовната област има извънредна активност и излизайки далече извън пределите на човешкото съзнание, в края на краищата, се разиграва и във външния план.

Например, вчера говорих за това, че някои европейски източни лидери днес лелеят определени мисли, съдържащи в себе си, така да се каже, силата, която – ако тя действаше правомерно – би трябвало да се прояви в образуването на облаците. И това, което днес се случва в главите на руските лидери, някога в бъдеще – тъй като това, което днес съществува само в зародишна форма с времето ще продължи да расте и зрее – ще се въплъти под формата на определени природни процеси, а именно, такива процеси, които са свързани с образуването на облаците. По този начин днешните сътресения в Русия някога в бъдещето ще се разразят, бих казал, под формата на мощни стихийни бурни явления, които ще се разразяват над главите на хората.

Тук стигаме до това, което също има отношение към тайните на апокалиптичните видения и благодарение на което е възможно, на свой ред, да се обясни определено място в Апокалипсиса. Благодарение на това за нас става все повече и повече възможно непосредственото тълкуване на величествените видения на Апокалипсиса (Visionen der Apokalypse). По този начин достигнахме до това, което в наше време трябва да бъде напълно разбрано, посредством човешките изживявания.

Ако разгледаме неголям период от време – нали именно така днес е прието да се разглежда живота, - отказвайки се при това от рискованите, често глупави хипотези относно първоначалния период от развитието на Земята или пък крайното състояние на Земята, ако разгледаме този период от време, отказвайки се също от средствата за духовно наблюдение, то можем да кажем: всичко в природа върви по своя си ред. Ние виждаме как малки природни явления протичат през годината, как по-мащабни природни явления се разразяват като земетресения, наводнения, изригване на вулкани и т.н. Но наред с това – и макар, че разглеждаме не голям период от време, изобщо не чувстваме вътрешна потребност да свържем заедно тези два вида явления, - се извършва онова, което ние наричаме история: Тридесетгодишната война, периода на управление на Людвиг ІV и т.н.. Тези два вида явления могат да следват едно след друго или да се случват едновременно, но никой не изпитва вътрешна потребност да прави някаква връзка между тези два вида явления – природните явления и историческите събития. Тези два вида явления се разглеждат паралелно и независимо едно от друго.

Но трябва само да се обхване по-продължителен период от време и веднага ще стане ясно, че представата за тези два вида явления, като протичащи паралелно и независимо едно от друго, са голяма заблуда. Защото, ако в този земен живот наистина сме в състояние да погледнем назад в един от предишните земни животи, което днес, естествено, се възприема още като теория и ще се възприема така, докато това не се достигне в имагинациите, които се разкриват на духовния изследовател, - ако се внесе в реалността, в действителното изживяване това, което се явяват повтарящите се земни животи, то може да се стигне до следното. Например, разглеждайки поляната или гората, може да се забележи, че те са станали напълно различни, от това което са били по времето когато човекът е живял на Земята в своята предишна инкарнация. Това може да се забележи също и в случай, ако в този живот се намираш в напълно различна местност, а не в същата, в която си бил в миналия живот. Защото всичко на Земята постоянно се променя и където и да се намираме, навсякъде можем да забележим, че всичко в природата, особено растителния и животинския свят, има напълно друг характер. Това се усеща особено в момента, когато се изживява нещо от минала инкарнация и след това отново се поглежда към природата. Това чувство е нещо поразително. То разтърсва човека до дълбините на душата. Той изживява в душата си следното: всичко, което го заобикаля, е произлязло не от това, което е съществувало тук по време на неговата предходна инкарнация; същностното начало на всичко това произлиза от съвършено друго място.

От гледна точка на обикновения природонаучен мироглед, природата се явява като нещо развиващо се по права линия ( рисува на дъската; виж рис. 10)



Да предположим, че тук е 1924 г. Тук се появява следната представа: това, което днес расте на поляната се е появило от семената на това, което тук е расло преди. По същия принцип обясняват и произхода на семената, проследявайки този процес до 1260 г., 895 г. и т.н. Като извеждат произхода на следващите семена от предходните, представяйки това по права линия. Но всъщност тази представа няма нищо общо с действителността. Неведнъж съм подчертавал следното: тялото, което днес човека притежава, не е същото онова тяло – с изключение на някои компоненти, - което той е имал преди седем – осем години. Голяма част се вкостенява и втвръдява по време на човешкия живот – говорих за това в друга лекция (46), - но във всеки случай, човекът днес няма нищо от това, което той е имал в себе си когато е бил тригодишно дете. Физическата материя изяло се обновява. Същото се отнася и до поляната и с всички цветя по нея: тук няма нищо от това, което е било по-рано, в по-ранните периоди. Тук е необходимо да се изгради следната представа: това, което днес се явява поляна, се е спуснало (heruntergestiegen) от духовните светове. Това, което е била поляната преди, също на свой ред, слиза от духовните светове и т.н. По този начин, това, което е била поляната преди столетия вече не съществува. Тук става дума не само за това, че се предават по наследство физическите семена, но и за това, че от висшите сфери на мястото на това, което е беше тук по-рано, постоянно слизат духовни семена.

По този начин, поляната, която можем да наблюдаваме днес, вече не е тази поляна, която е била в ХІІІ век. Тогава тук е била напълно различна поляна, която вече я няма. Разбирайки това можем да получим представа за мисията на снега (von der Mission des Schnees), можем да получим представа за това, че снегът постоянно носи със себе си процеса на умиране. Всяка година отново наблюдаваме образуването на сняг и лед. В този процес на образуване на сняг и лед природата постоянно умира, но в същото това време тя постоянно се обновява отгоре.

Именно това се случва в наше време. Но не винаги ще е така. Сега ще поговорим за това. Но първо бих искал да кажа следното: насочвайки своя поглед, примерно, към поляната – без значение дали преди сме били въплътени в тази местност или не, - и достигайки до разбирането, че тази поляна при посредничеството на снега и леда произхожда от свръхземните сфери, едновременно осъзнават също и своето участие в създаването на тази поляна в периода от време между своята последна инкарнация и днешния ден. Всичко, което в тази инкарнация заобикаля човека – включително и природата, - той е участвал в създаването на всичко това. Това се осъзнава първоначално. След това откриват, че и този процес има само преходен характер. Учените – натуралисти, правейки своите открития винаги предполагат, че всичко, което се случва в природата има постоянен характер. Но всичко това, така да се каже, са глупости. В действителност нищо не остава непроменено. В действителност всичко, чак до природните закономерности, има преходен характер. Затова също и учените – натуралисти започнаха в наше време да смятат за постоянни само най-абстрактните природни закони. „ За всяко действие има причина”, „ материята е постоянна” – подобни общи места, всъщност, напълно нищо неозначаващи и нищо неказващи, се разглеждат в качеството на вечни природни закони.

Но и процесите, проявяващи трансформацията, която се извършва със Земята – зелената покривка през летния период, топлината, която предизвиква изпарение на водния елемент, увяхването, което донася със себе си зимата, уплътняваща водния елемент в лед и сняг, - също и тези процеси са нещо, което не винаги е протичало и няма да са продължават вечно. На тяхно място ще се появят процеси, които коренно ще се различават от случващото се днес. И така, днес се извършват – бих искал достатъчно твърдо да определя това, а също и вие ясно да фиксирате, - определени трансформации, определени изменения във формата на Земята ( рисува на дъската, виж фиг. 10).

1. Лятото, посредством топлината ,способстваща изпарението на водния елемент.
2. Зимата, посредством студа, способстващ втвърдяването на водния елемент и превръщаща го в лед и сняг.
Между тези две състояния се колебаят междинни състояния - есен и пролет. Но разликата между тези две състояния постепенно ще изчезва. Ще дойде време, когато повече няма да има такова рязко изразено лято, по времето на което интензивно се изпарява водния елемент. Няма да има също и рязко изразена зима, в течения на която водния елемент се втвърдява, превръща се в лед и сняг. Вместо това ще се установи едно междинно състояние, в което водния елемент ще има различна консистенция, такава консистенция, която няма да преминава в друга, а ще остава непроменена. В бъдеще водният елемент ще има много по-гъста консистенция в сравнение с тази, която има днес през лятото. Ледът и снегът няма да изглеждат така, както изглеждат днес. Те ще изглеждат като прозрачно, лепкаво вещество с огледална повърхност, непроменящо се нито през лятото, нито през зимата. Това е същото това „стъклено море”, което е описано от автора на Апокалипсиса (Откр. 15:2).

Ние посочихме едно от природните явления, което може да се разбере духовно съзерцавайки природните процеси. Ние разгледахме това природно явление, свързвайки го с определен период от развитието на Земята. Също научихме, че участваме във всичко, което ни заобикаля и че всичко това, така да се каже, е обусловено също и от нашата дейност. Научихме, например, че работим над една поляна, над тази поляна, на която ни довежда нашата карма. Сега това знание трябва също да можем да го разпрострем и върху онези глобални процеси на преобразуване, които претърпява Земята. И действително, човекът – вследствие на това, че в епохата на съзнателната душа интензивно развива интелектуалността в себе си – все в по-голяма степен ще способства за създаването на „ стъкленото море”. Може да се каже, че човечеството ще бъде причастно към глобалните събития на бъдещето. И процесите, които в бъдеще ще се случват със Земята ще са обусловени от сумарната дейност на всички хора, дейността на цялото човечество. И така ние видяхме, че става дума не за паралелни и независими два вида явления – природните явления и явленията, имащи отношение към човека, - а става дума за взаимодействие на тези два вида явления: това, което се случва в човека и това, което се разиграва в природата.

Сега ще имате възможност да разберете и още нещо. Необходимо е да се стигне до ясното разбиране на следното. Разбирайки божественото, което се изразява в състоянието на равновесие, в постоянно установяващото се състояние на равновесие между луциферичниния и ариманичния принцип, разбирайки божественото в неговата дълбока същност, ние достигаме, само ако по правилен начин наблюдаваме, до разбирането на това, че навсякъде, където се преодолява влиянието на Луцифер и Ариман се проявява именно това, което взема своето начало от тази дейност на божествената духовност, която е свързана с еволюцията на човечеството. Ако в тези сфери, в които постоянно навлиза луциферичният и ариманичният принцип, насочим нашия поглед към божественото, което непрестанно установява състоянието на равновесие, то ще открием, че тук в качеството на основна сила – сила, която отвън формира човека и отвътре го одушевява и одухотворява, - се проявява истинската любов. Тази основна сила е истинската любов. Вселената в степента, в която се явява Вселена за човека, субстанциално и същностно се явява Вселена на любовта, тя не е нещо друго, а истинска любов. Божественото, което е свързано с човека е не нещо друго, а истинската любов. Тази любов е нещо, което може вътрешно да бъде изживяно от душите. Тя никога не би стигнала до външно изражение, ако първо не бе формирала за себе си тяло от етерния елемент на светлината (aus dem ätherischen Elemente des Lichtes). И ако ние действително по окултен начин разглеждаме света, по необходимост достигаме до това, да кажем на себе си: в основата на света лежи същността на любовта, външно проявена като светлина. Това не е религиозно убеждение. За този, който вижда тези неща, това – е плод на абсолютно обективно знание. Вселената – в степента, в която тя има отношение към човека, - е същностната любов, външно изразена като светлина. Тази любов – е същностна, защото всички същества от Висшите Йерархии са преизпълнени с тази любов, те изживяват вътрешно тази любов. И всичко това, като дадедем абстрактно определение, е проявено като светлина. Проявлението на тези същества е любовта, а проявлението на любовта е светлината. Именно това е, на което постоянно обръщаха внимание във всички мистерии. Това не е само едно религиозно убеждение. Това е резултат от автентичното познание на всеки истински окултист.

Трябва да се има предвид, че тук става дума само за едно от направленията в развитието на Вселената, за направлението, имащо по своята същност отношение към хората, но в същото това време явяващо се едно от направленията.
Ние можем добре да си представим епохата на материализма началото, на която се пада в XV, XVI, XVII столетия. Също можем добре да си представим кулминацията на материализма, която има място в четиридесетте години на XIX столетие, а също по-нататъшното развитие на материализма, обхващащ не само мислите, но и делата на хората. От средата на XIX век материализмът се проявява като ужасна разрушителна сила, която бушува на Земята, макар че повечето хора дори не забелязват това. И над всичко това действа и твори проявената в светлината Божествена Любов.

Обаче, мои скъпи приятели, тук е необходимо да се има предвид следното. Например, вземете съвършено чистата вода, кристално чистата вода и вземете мръсна гъба, гъба, която съдържа мръсотия. Потопете я в тази кристално бистра, кристално чиста вода след това я изстискайте и погледнете водата, която изтича от нея. Тази вода стана мръсна, мътна. Кристално чистата вода е попила в мръсната гъба и когато изкискахте тази гъба, водата стана мръсна. Това не е „вина” на кристално чистата вода, че е станала мръсна след като изстискахте гъбата. Това не е вина на Божествената Любов, проявена в чистата светлина, че тя, бивайки възприета от епохата на материализма, - подобна на това, както чистата вода „ се възприема” от гъбата, пропита от мръсотия, - се превръща в нещо напълно различно. И така, ние разгледахме като пример следната картина: кристално чистата вода, поета от мръсната гъба, става мътна и негодна за пиене. Божествената Любов, проявена в светлината, бидейки „поета” в епоха на развитието на съзнателната душа от всички ингредиенти на злото, които скрито или явно бушуват в човечеството в периода на развитие на съзнателната душа, се превръща в Божествен Гняв.

Такава е тайната на следващата епоха: като следствие от случващото се в човечеството, Божествената Любов ще се яви под формата на Божествен Гняв, който ще пази човека от всички материални образувания (vor allen materiellen Gestaltungen), породени от материализма на епохата на съзнателната душа. Божествената Любов ще се прояви под формата на Божествен Гняв, който, довеждайки тези материални образувания до унищожаване, ще защитава човека от по-нататъшни прояви на материализма, причиняващи вреда. Въз основа на своите видения авторът на Апокалипсиса говори за изливане на чашата на гнева (Откр. 16:1 и по-нататък). Това ще се случи в епохата, която следва след нашата. Именно това е изразено в мистерийните изречения, предизвикващи голямо разтърсване у тези, които имат посвещение: „ В сферата на човешката илюзия Божествената Любов, се проявява под формата на Божествен Гняв”. Това е - изречение на хиляди години, което звучеше в много мистерии. Именно то оживява във виденията на Йоан, когато той пророчески описва в Апокалипсиса всичко в резултат, на което се помрачава Божествената Любов и говори – като за необходимо следствие – за изливането на Божественият Гняв. Това изливане на Божественият Гняв ще се случи в епохата, по времето на която всичко, което хората са извършили, ще оказва влияние – в много по-голяма степен, отколкото в нашата епоха, - върху природните явления. Тъй като представата, която се поражда в хората от илюзията, все едно природата и човешкият дух, заедно с човешката душа действат независимо един от друг, тази представа може да господства само в определен, така наречен среден период на еволюцията, пораждайки подобна илюзия. Докато в еволюционните периоди, които се падат в повратните точки на развитие на човечеството, господства друга представа – представата за това, че случващото се в човека влияе на природните процеси. Такава представа господстваше, например, в периода на атлантската катастрофа и ще господства в периода, когато се разрази войната на всички против всички. Затова няма никаква измислица в това, когато ние, говорейки за атлантската катастрофа посочваме, че именно черномагическите действия на хората – а в последните фази на атлантското развитие голяма част от човечеството се занимаваше с черна магия, - именно черномагическите действия на хората, оказвайки огромно влияние върху природните процеси, предизвикаха атлантската катастрофа.

И така, голяма част от това, което сега се случва по-късно ще се отрази на природните явления. Едно такова събитие, например, е руската революция, имаща окултни подоснови. Тя ще се отрази на природните процеси, спускайки се от небесата в бурите и ураганите, в гръмотевиците и мълниите, които непрекъснато ще се стоварват всяко лято върху главите на хората. А също и много друго, което в наше време се концентрира като стихии и което води до помътняване на Божествената Любов, ще се прояви в природните явления, които ние няма да можем да тълкуваме по друг начин, освен като превръщане – следствие илюзиите, обхванали хората, - на Божествената Любов в Божествен Гняв.

Това изречение звучи именно така, както току що го произнесох. И това, което като Божествен Гняв се излива върху хората, в действителност представлява откровение на Божествената Любов. Защото ако Божествената Любов би проявила „ милосърдие” по отношение на човешките слабости, то това не би било истинско милосърдие. Това би означавало да си затвори очите за всички последствия от човешките мисли и действия. Това би било най-много лишено от любов, тъй като в този случай човечеството би изживяло нравствено падение. Само благодарение изливането на Божествения Гняв, който в действителност се явява само метаморфоза на Божествената Любов, може да бъде отстранено всичко това, което извика към живот подалото се на илюзии човечество и че в противен случай би нанесло непоправима вреда на по-нататъшното развитие на човечеството. Това изречение, фиксирано в Писанията, е, както казах вече, много древно. И в Европа то доста често се изразява в източната форма: „ В сферата на майа Божествената Любов се проявява, като Божествен Гняв”.

Виждате ли, с този пример отново става очевидно до колко дълбоко Апокалипсиса е проникнат със същностния принцип, господстващ в света. Колкото по-дълбоко се разбира Апокалипсиса, толкова повече се убеждават в това, че наистина можем – ако си позволя да се изразя тривиално - да се доверим, да се доверим в прекия смисъл на думата. По същество Апокалипсиса се явява именно това, което дава на свещеника разбиране за всичко, което се случва в световните дела, имащи непосредствено отношение към човека. Наред с това, което в християнството беше екзотерично, Апокалипсиса беше даден на свещениците – от самото начало – като автентично езотерично съдържание на християнството.

По нататък се обсъждат въпросите, зададени на 18 септември (Виж. стр. 251):

Рудолф Щайнер: И така, аз на никого лично в ръцете не съм давал молитвеник. Дадох молитвеника само по време на курса. Трябва да помним разликата между заседанията, които проведохме в Гьотеанума и по-късните. Първото се състоя през есента на 1921 г. в голямата зала на Гьотеанума. На него присъстваха много хора, за които можеше да се предполага, че се интересуват от Движението за християнско обновление. След това през септември 1922 г. проведохме среща в по-тесен кръг. Преди началото на тези срещи вие казахте, че сте достигнали до тях с основателна подготовка. Тези срещи по-късно доведоха до това, че действително стана възможно да се освети Движението и да се извърши първото тайнство на освещаване. По този начин ние говорим за два различни етапа. По време на срещите от втория етап нито един от присъстващите в последствие не отпадна от Движението. Тогава наистина бяха посветени в духовен сан и по право провъзгласени за свещеници. По време на тези срещи, които в най-строг смисъл отбелязаха началото на свещеническата дейност нямаше отпадане от Движението. Но на събранията от първия етап присъстваха такива хора, които по-късно не само не станаха свещеници, но за които вие казахте, че дори са заели враждебна позиция, истинска враждебна позиция.

Фридрих Рителмайер: Например, работещият с младежи свещеник Бруно Майер.

Вернер Клайн говори за разпространяването на молитвеника и за това, че отсъства строг контрол, което би позволил да се определи в чии ръце е попаднал.

Рудолф Щайнер:
И няма никаква възможност да се открият хората, които са присъствали на събранията през есента на 1921 г.?

Някой от участниците: Има такава възможност.

Рудолф Щайнер: И никой освен тези хора не е получил молитвеника?

Фридрих Долдингер: Но някои от тези хора са го дали на други.

Участниците молят при така стеклите се обстоятелства да им се даде такава медитация, която би била подготвителна към основните медитации, съдържащи се в молитвеника.

Рудолф Щайнер: ще помислим за такава възможност, макар че за това трябва да се говори в крайна сметка. Бих искал - преди да премина към обсъждане на този въпрос – тук да засегна друг въпрос, който беше поставен от вас. Този въпрос ми се струва важен във връзка с обсъждания проблем (прочита се въпроса, поставен от Йохан Вернер Клайн): Правилно ли постъпваме, ако в бъдещият център на тежестта на нашата работа пренесем екстензивния елемент? Или пък – за целите на по-добрата подготовка за бъдещите задачи – би било по-правилно в продължение на определен период от време да се тръгне първо към развитие на нашите собствени личности?” Макар на пръв поглед да не се забелязва връзката между тези два въпроса, такава връзка съществува.

При всички случаи би следвало да се стремим към това, че на днешния етап от работата на свещеника екстензивната работа, както вие я наричате, засега да не се преустановява. Може да се разбере колко голяма е потребността от вътрешно развитие. Може също така да се разбере колко безпокойство, започвайки от есента на 1922 г., причини на някои хора от вашия кръг именно това, което се има тук предвид под „ упадък на душевните и физически сили”. Всичко това може да се разбере. Но вие, скъпи приятели, нямате право да забравяте за следното: всичко, което напълно сериозно може да се извърши, изхождайки от спиритуалния свят, трябва да бъде до определена точка извършено също и в посока на екстензивното развитие. И преди да достигнем до тази определена точка на развитие, нямаме право да се уединяваме и затваряме в себе си.
Както ви е известно, във връзка с някои наши начинания изпитахме страшни удари. За изминалите години изживях много в тази връзка. Когато беше основано студентското движение за обновяване на висшето училище, аз се обърнах към онези, които основаха това движение, към тези, които положиха началото на това движение. Аз им казах: „ Това е добре, че се захващате с такава задача. Но трябва да знаете, че имате право да се захванете с такава дейност само в случай, че имате достатъчно сили да издържите до край. Няма значение дали ви очаква успех, или провал. Необходимо е да издържите, така че следвайки правия път да достигнете до определена точка”. Но тогава това нямаше да се случи и именно с това се обяснява тежкото поражение, което претърпя движението за обновление на висшето училище. И това, всъщност, нанесе много повече щети на самото движение, отколкото на нас. В резултат останаха много разбити надежди, а самото движение се разпадна. Вярно, че младите хора повече се потопиха в собствените си души, но самото движение, всъщност, напълно се разпадна.
Разбира се това не трябва да се сравнява с вашето Движение. Но също и за вашето Движение е справедливо следното: когато става дума за освещаването на някое движение, което получава своя първоначален импулс директно от духовния свят, изобщо не трябва да се взема под внимание, какво ще излезе от това. И затова не трябва да вземаме решение – дали да променяме посоката, изхождайки от самите себе си.

Действително, вас ви очакват много трудности. Що се касае упадъка на физическите сили, то трябва да кажа, че тук, разбира се, следва да се търсят средства и пътища за възстановяване на тези физически сили. Но тези от вас, които говорят за упадъка на душевните сили, преди всичко трябва добре да помислят за следното, трябва да се опитат да си отговорят на следния въпрос: до каква степен може това, което струи от живия източник на това религиозно Движение, изпълнено от Христовият Импулс, в каква степен може да ни даде възможност постоянно да съхраняваме нашите душевни сили на необходимото ниво?

Скъпи приятели, душевните сили трябва да се поддържат на съответното ниво благодарение на това, което се излъчва чрез култа и учението. За възстановяване на физическите сили е необходимо да се стремим към физическо оздравяване. Но що се касае до душевните сили, то тук можем дори да кажем, че това е един вид изпитание за Движението на свещениците: в състояние ли са свещениците от самото Движение да черпят това, което дава възможност да се подържат тези душевни сили на висота също и в случаите, когато физическите сили отслабват. Кураж, вътрешна сила за конкретната работа, стриктно следване на целите, които стоят пред свещениците, и свързаното с всичко това осъзнаване за твърдата подкрепа, за божествено-човешката основа, непоколебимо поддържаща душата във Вселената, - ние нямаме право да се лишаваме от всичко това. Защото в противен случай би се получило така, че именно това, което по своя характер трябва да има най-голяма сила, би се оказало недостатъчно силно. Но във всичко това се крие заблуда, защото в действителност има достатъчно сили. Упадъкът на душевните сили е нещо, което е свързано с илюзиите. Най-често в основата на депресията лежи нещо напълно различно, тези депресии имат съвсем други причини. И тези депресии засенчват светлите лъчи, които идват от самото религиозно Движение, засенчват самите тези лъчи, благодарение на които би могъл са бъде предотвратен всеки упадък на душевните сили. Проверете себе си и сами ще се убедите, че душевните сили – ако смятате, че са отслабнали, - са отслабнали в следствие на нещо такова, причините за което следва да се търсят на съвсем друго място, отслабнали са в следствие на това, че на тези душевни сили позволяват да оказва извънредно въздействие нещо съвсем различно, и в противовес на което твърде малко се обръщат към този духовен източник, от който произтича Движението. Но може да се промени положението, ако вие осъзнаете високата мисия и призвание на свещеника, ако осъзнаете това напълно.
Разбира се, аз смятам, че всичко казано по-горе само по себе си вече е достатъчна предпоставка за това, че изобщо можем да върнем молитвеника, за който, както предполагате, е заплашена неговата първоначална ефективност. При всички случаи, скъпи приятели, за решаването на този проблем е необходимо да си изясним две неща. Мисля, че това може да стане до утре.

Първо, вие трябва да разберете, че за възстановяване на физическите сили има съответни клинико -терапевтични организации. Второ, вие трябва да си изясните следното: всичко, което има отношение към душевните сили, трябва да се освободи – чрез вътрешна работа – от всякакви илюзии. И тогава вашето Движение няма да чувства недостиг на енергията, която то имаше в началото на своето създаване. И едва тогава можем да говорим за това, какво можем да направим в бъдеще за поправяне на възникналата ситуация, дори ако не е възможно да се върнат обратно всички молитвеници.
Утре можем да продължим обсъждането на това.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Авг 03, 2012 11:20 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Беседа, състояла се преди началото на шестнадесета лекция
Дорнах, 20 септември 1924 г.


Рудолф Щайнер: Вие изразихте желание преди лекцията да обсъдим и още нещо.

Говори Йоханес Вернер Клайн: изказването не е стенографирано.

Рудолф Щайнер: Всичко, което казах, разбира се, беше формулирано съответно вашите въпроси. На свой ред вашия въпрос органично е свързан с всичко, което вие написахте за упадъка на физическите и душевните сили. И именно този упадък на душевните и физически сили е основата за поставянето на въпроса за това дали бъдещата работа трябва да има екстензивен или интензивен характер. И едва ли бих могъл да направя друг извод от всичко това освен този, че това посочване за упадъка на силите може да стане също причина за това, че през зимата ще се извърши по-малко екстензивна работа и кръга на свещениците ще се насочи повече към вътрешна работа. Разбрах въпроса така, че има алтернатива: дали да останете с екстензивната работа, в качеството на която тя беше осветена, или вземайки предвид физическите и душевните сили, известно време да се работи повече вътре в кръга на свещениците? Може би разбрах превратно този въпрос?

Йоханес Вернер Клайн се изказва във връзка с това – изказването не е стенографирано.

Рудолф Щайнер
: В моя отговор вече имаше, не е ли така, указание за това, че екстензивната работа засега се явява необходимост. И това, разбира се, не изключва, че ако положението на нещата е именно такова, както го представяте, би се появила необходимостта да поговорим за това, какво в действителност представлява упадъка на душевните сили. Упадъка на физическите сили не трябва да се разбира по друг начин, освен като тясна медицинска задача. Упадъка на душевните сили е нещо такова, което при определени условия трябва да бъде обсъждано. Предмет на обсъждане трябва да бъде това, как следва да се разбира упадъка на душевните сили. Някой друг още не иска ли да се изкаже във връзка с този въпрос?

Емил Бок пита за кармичните връзки. След това говори Фридрих Дитенгер. Изказванията не са стенографирани.

Рудолф Щайнер: бих казал, че единствения проблем, който виждам тук е, че става дума изобщо за душевните проблеми. За проблемите възникващи във връзка с душевния живот изобщо не говорят, ако имат съзнание, че такива изобщо не съществуват. Тук ние трябва все пак да стигнем до разбирането на следното: ние можем, всъщност, действително да се изпълним с чувство на удовлетворение, гледайки как в продължение на две години – от осъществяването на първото тайнство на освещаване на човека – се развиваше Движението за религиозно обновление. Можем да изпитаме това чувство, вземайки под внимание всички фактори, които за подобно развитие трябва да се имат предвид. Различните проблеми и препятствия, които се появяват поради това, че не всички по еднакъв начин осъзнават своята задача, не всички осъзнават по най-идеалния начин. Такива проблеми и препятствия има навсякъде. Но ако няма да вземаме под внимание тези проблеми, които често се преодоляват с по-нататъшното развитие на самата работа, а характерът на развитие на Движението за религиозно обновление е такъв, че можем да се надяваме на това, ако действително не вземаме под внимание тези частности, то ще стигнем до следното заключение: би било голяма илюзия да се разглеждат затрудненията и препятствията, възникващи на душевен план, като затруднения и препятствия, имащи непосредствено отношение към Движението. Този род препятствия нямат никакво отношение към Движението. С развитието на Движението, тривиално казано, всичко е много добре. Следователно, необходимо е да кажем, че съществуващите затруднения имат повече или по-малко частен характер и касаят отделни личности. И всичко трябва да се разглежда именно така. Не трябва да се казва, че подобни препятствия и затруднения могат да окажат влияние върху нещо, имащо отношение към Движението. Но всичко, което се отнася до самото Движение и днес може да се прояви като определени препятствия, всичко това може да стане предмет на обсъждане. Само че става дума за това, каква форма да има такова обсъждане. Може би по някои точки, и особено за една, първо ще говоря – преди да се състои общото обсъждане, - само с ленкерите. Или, вероятно, изобщо не е желателно да се изнася обсъждането извън кръга на ленкерите, и в този сучай…ще предоставим на самите ленкери решението, как да разгледат този въпрос в кръга на свещениците?

И така, всичко това - са въпроси, които действително могат да намерят своето решение в хода на развитието на Движението. Но пречките, които възникват на душевен план, не трябва, така да се каже, да се приемат за препятствия, които могат да имат отношение към самото Движение, към това развитие, което прокарва Християнската общност. Бих искал да кажа, че зад всичко това няма нищо реално. Зад всичко това се крие нещо, основаващо се на илюзиите.

Относно вашия въпрос бих искал да кажа следното: днес абсолютно не е важно дали интензивният, или екстензивният елемент трябва да има превес в работата. Проблемът, съдържащ се във вашия въпрос, изобщо не съществува, не е ли вярно? И затова говорят най-вече фактите. Тъй като съществено за Движението се явява това, че интензивният елемент се съдържа тук в самия факт на съществуване на Движението. Съществено за Движението е това, че съществува. Трябва да кажа, че цялата сила на Движението се съдържа в самия факт на неговото съществуване. Считам, че ориентацията на Движението е вярна и съответства на неговата същност. Целият характер на Движението показва, че то днес се стреми да въври в крак със спиритуалното. Като външни доказателства бих могъл да посоча много неща, например последното издание на вашето списание. В това списание се обсъждат местата в Апокалипсиса, които имат отношение към вашето време. В дадения случай няма никаква необходимост да се спираме на това, в каква степен обсъжданото намира потвърждение в действителността. Тук това няма никакво значение. Тук е важно, че подобни въпроси изобщо могат да станат предмет на обсъждане. Важно е това, че има възможност да се обсъждат тези въпроси, изхождайки от същността на работата, изхождайки от връзката с духовното. Всичко това показва, че Движението действително върви по верния път. По същия начин като доказателства за вашите успехи може да се посочат много други факти. Тези успехи наистина са свидетелство за интензивна вътрешна работа. Бих могъл да формулирам това по следния начин: нали действително можем да наречем успех обстоятелството, че изобщо има възможност сериозно да се обсъжда – а именно така и следва да се възприема, изхождащото от Общността, - определени места от Апокалипсиса, особено вземайки под внимание това, че списанието излиза вече в тираж 6000 броя. Не е ли истина, вие трябва да имате предвид също и позитивното? А тук става дума за наистина позитивен резултат. Разглеждайки всичко това трябва да попитам: какви възможности се появиха днес в религиозния живот, възможности, за които преди не можеше и дума да става? Нима по-рано имаше възможност изобщо да се говори за подобно нещо, за някакво списание, излизащо в тираж от 6000 екземпляра? Пи това не трябва да забравяте, че читателите са много повече. Нима по-рано имаше такава възможност? Такава възможност вероятно има при сектантите, малките или големите секти, които всъщност никой не взема на сериозно. От друга страна, когато подобни въпроси се засягат от съвременната теология, която иска да върви в крак с времето, то това се прави абсолютно рационално, без да има отношение към религията. Тъй като е важен и самият тон, с който се говори във вашето списание за Апокалипсиса. Подобни факти свидетелстват за вашите успехи. Всичко това трябва да се възприема като нещо позитивно. И аз бих искал да дам тази напълно обективна преценка. Абсолютно очевидно е, че не трябва да се говори за някакви пречки, които сякаш се появяват в процеса на развитие на Движението. Невъзможно е да се говори за нещо, което може да бъде възприето в качеството на такова препятствие. Вместо това би следвало да се мисли за това, колко силно влияние указва култа във всички онези случаи, в които има място.

И така, да си представим, че и за напред всичко ще се развива по същия начин, както до сега и тогава след десет години Движението ще може да стане за човечеството това, което трябва да стане. И затова когато питате за това дали вашата работа трябва да продължава в предишното направление или трябва курса да се промени, а никакъв друг извод не мога да направя от вашия въпрос, само мога да кажа: няма ни най-малко основание за стремеж да се импулсират нещата по друг начин, различен от досегашния. Това мисля във връзка с Движението за религиозно обновление.

Но налице е фактът, че отделни хора в някои отношения не успяха да се задържат на висотата на самото Движение. Простете, че съм принуден да бъда толкова откровен. Такава откровеност не трябва да предизвиква недоволство, а по-скоро точно обратното, защото тя спомага за това отделните хора все повече и повече да се срастват с Движението, основата на която е духовната субстанция. Всичко това може да спомогне за укрепване на душата. И ако наред с това още можете да осъзнаете какво значение има факта, че, примерно, сега пред вас от различни страни се разкрива Апокалипсиса, то това ще бъде прието от вас като нещо позитивно. Струва ми се, че когато душевните проблеми, носещи личен характер, се пренасят в Движението, се попада под властта на илюзиите. Защото това, което се пренася от вас в Движението, в крайна сметка се корени в личното. И това лично непременно трябва да се изяви и в последствие може отново да се прояви. Именно така разглеждам този проблем. Аз не зная в каква степен такова разглеждане е в съзвучие с вашата постановка на въпроса.
Във връзка с този проблем не следва да се страхувате да поставите пред себе си следния въпрос: „ Как можем да достигнем до това, че да се освободим от наследството на протестанско-евангелиската теология, което още продължава да живее в нашите души?”. Ви трябва, всъщност, изцяло да се освободите от това наследство, тъй като представлява една крайност, точно както от друга страна е крайност католическата практика. Католическата църква казва: „ Какво ни е грижа за отделния свещеник, той няма никакво значение; под внимание трябва да се взема субстанциалното, което лежи в основата на цялата църква. Когато отделният свещеник слага тогата, той става репрезентант на църквата”. Никога не съм чувал за това, ръководните лица на католическата църква да са били съпричастни по повод депресиите на своите отделни свещеници или по повод на някакъв подобен проблем. Това не ги вълнува, тъй като те разчитат на духовното ръководство, което макар днес да е много съмнително, но все пак е духовно ръководство. А протестантството – в следствие на това, че в него всичко е основано на личността, - в една или друга степен се отдалечи от духа. И в това се прояви друга крайност, от която именно и следва да освободите своето вътрешно същество. Днес е необходимо да насочите своя поглед към реалността на самия духовен живот, тъй като духовният живот е напълно реален. И отделният свещеник трябва да знае следното: „ Каквото и да се случва с мен, каквото и да бушува в моята душа, обективният ход на спиритуалния живот съществува”. Отчитайки всичко това, а също вземайки под внимание, че във вашите души още живее носещото протестанско-евангелиски характер теологично съзнание, което се е формирало още в процеса на обучение, възпитание и т.н. , вие ще успеете, разбира се, да разберете по какъв начин е възможно вътрешно да се освободите от трудностите, които проявяват в една или друга връзка с Движението. Тук имам предвид проблемите, които имат всички хора и имат отношение към личните чувства. Такива проблеми са напълно естествени и католическите свещеници също се сблъскват с тях. Разбира се, че и тук отделният свещеник винаги може да отиде при друг и да помоли за съвет и т.н. Но по отношение на членовете на общността и вярващите, църквата е нещо единно. Само в случая на католическата църква е налице, разбира се, фактът, че тя постепенно се оказа под ариманично спиритуално ръководство; и за това наистина може да се намери потвърждение.

В началото на ХХ римският папа написа енциклика против модернизма. Вие знаете, че подобни неща се пишат по следния начин: „ Ние забраняваме едно или друго, Ние възпрепятстваме на това или онова…”, и след това се дават определени твърдения. По подобен начин през 60-те години на XIX век беше написан „ Силабус”, и по същия начин беше написана папската була против модернизма. По-късно направеното от мен изследване изясни, че папската енциклика действително е била духовно откровение, но само че в процеса на нейното написване там, където в духовния първоизточник стоят позитивни твърдения, се оказват негативни твърдения, така че булата говори абсолютно обратното на това, което се съдържа в духовния първоизточник. С този пример може да си види, че католическата църква получава своите духовни инспирации вече фалшифицирани от Ариман. Но това не пречи тук все пак да присъства спиритуалното.

В своята истинска форма спиритуалното присъства в Християнската общност. То присъства тук в качеството си, което съответства на съвременния етап от развитието на човечеството. Християнската общност действително е учредена от духовните същества, тя действително има духовна основа. И именно това – при условие че бъде прието напълно сериозно, - може да излекува душата от всякакъв род безсилие.
Ще поговорим още за много неща.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Авг 04, 2012 5:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 20 септеври 1924 г
.

Скъпи приятели! В началото бих искал да засегна някои въпроси, които могат да станат изходна точка на нашите по-нататъшни разглеждания. Аз обърнах внимание на факта, че ако по правилен начин се разглежда положението на нещата, то се оказва нещо наистина удивително. Става ясно, че в подсъзнателните стремежи на човешката душа днес наистина живее силна потребност от духовност и това, което протича на повърхността, което се изживява външно на физически план, по същество е нещо напълно различно, нямащо нищо общо със случващото се в действителност в душите на съвременните хора. Именно днес, във връзка с това, бих искал да ви разкажа за един поразителен факт.

Преди няколко дни говорих за това, че съдържанието на моите лекции за работниците на Гьотеанума се съставят по един удивителен начин. Тези лекции се изграждат в съответствие с въпросите, които работниците поставят. И тук можем да се убедим, че имаме работа именно с онези стремежи, за които току-що говорих. Също обърнах внимание на факта, че днес – ако намерите подходящият тон за това - може да се обръщате към хората, изхождайки от духа на Апокалипсиса. Даже и ако не се говори непосредствено за самия Апокалипсис, както правим ние с вас, то все пак може да се говори изхождайки от духа на Апокалипсиса.

Днес се случи нещо удивително. По време на нашето днешно разглеждане имах намерение да засегна определени въпроси, обусловени от контекста на извършената от нас работа, въпроси, на които трябваше да се спрем именно днес. И сутринта, когато изнасях моята лекция за работниците, - а по това време вече твърдо се знаеше, какво трябва да разглеждаме тук на нашата лекция, - от тях беше поставен въпрос във връзка с който възникна необходимост да се засегнат същите тези природонаучни въпроси, които имах намерение да обсъдим с вас. С този пример можете да се убедите, че съществуват невидими влияния: това, което духовно-реално се случва тук, в хода на нашите лекции, там извиква стремежи, които иначе не биха се появили.

Никога нямаше да мога да изнеса днешната лекция за работниците от Гьотеанума именно по начина, по който я изнесох, ако тук с вас не говорихме за Апокалипсиса. Лекцията, държана за работниците беше построена в съответствие с поставените от вас въпроси, за които предварително нищо незнаех. С този пример исках да ви покажа, че нашето време действително е обхванато от спиритуален живот, който, обаче, позволява да се знае за него само в подсъзнанието на хората. Всичко това засяга най-вече свещениците, които постоянно трябва да осъзнават в каква степен стремежът към духовното живее в душите на хората.

И така, тук ние можем да провеждаме нашите разглеждания непосредствено в духа на Апокалипсиса. Необходими са определени условия, за да имат място подобни разглеждания. Именно благодарение на тези условия имахме възможност до днешния ден да извършваме нашите разглеждания. Заедно с това днес сутринта трябваше съответно въпросите, поставени от работниците, от напълно различна гледна точка да посоча същото, което днес трябваше да бъде предмет на нашето разглеждане. Към подобни неща трябва да се отнасяме съвършено сериозно. Това е извънредно важно.
Скъпи приятели! Вече имахме възможност да се убедим до колко съкровена е терминологията на автора на Апокалипсиса. Но днес трябва да се запитаме - не се ли явява тази терминология, ако мога така да се изразя, много по-интимна, отколкото мислим? Ако можете да се опрете на всичко това, което вече ви говорих, ако съберете в едно всичко, което беше казано от мен, ще стигнете до разбирането, че авторът на Апокалипсиса, говорейки за човека като за същество, намиращо се в центъра на целия свят, изхожда, всъщност, от единството на света на звездите и земния свят. Всичко, което има значение за човека авторът на Апокалипсиса свързва както със света на звездите, така и със земния свят. И говорейки за Зверовете – за Звяра със седемте глави и за Звяра с двата рога, - авторът на Апокалипсиса има предвид нещо напълно реално. И ние с вас също трябва да посочим това. До сега главно имахме работа с това, което човекът изживява в своята вътрешна същност. Но вие можете да се убедите, че навсякъде където авторът на Апокалипсиса говори за неподвижните звезди, той говори за Божествения Дух. Точно по същия този начин говореха и през цялото Средновековие. Там, където авторът на Апокалипсиса говори за неподвижните звезди, за планетите, той говори за Ангелската Интелигенция (von engelischen Intelligenzen), за Интелигенцията, която има Ангелски характер, Йерархичен характер. Но когато говори за Зверовете, той също има предвид нещо напълно конкретно. Авторът на Апокалипсиса вижда участие на човека във всичко що се отнася до неговата същност. Той вижда неговото участие както в „ Кристалните Небеса” (Kristallhimmel) – Небесата на неподвижните звезди и Небесата на планетите, - така и това в основата, на което по протежение на цялото му развитие лежи животинското (die Tierheit), в основата на което се намират Зверовете, постоянно играещи определена роля в Апокалипсиса. Какво представляват тези Зверове във външната, физическа реалност на света?

Всеки път, когато авторът на Апокалипсиса говори за Звяра, всъщност, има предвид влиянието на активността на кометите. И ако се справите с терминологията на автора на Апокалипсиса ще се доближите до знанието, което той е имал във връзка с природата на кометите. В последствие това знание беше изгубено. За да продължим работата с Апокалипсиса трябва най-напред да обърнем внимание на някои въпроси, имащи отношение към кометите. Бих искал да ви представя това по следния начин. Ако просто вземем коперниковата система на света във вида в който се изобразява в наше време (рисува на дъската) - Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, след това Юпитер, Сатурн и можем да добавим още Уран и Нептун (виж рис. 11), то тук можем да открием определена закономерност по принцип поддаваща се на изчисляване. И ако не се правят груби грешки в наблюденията, а също се има предвид всичко, което внася в изчисленията определена корекция, то е възможно, насочвайки телескопа в точката, съответстваща на изчисленията, да се намери търсеното небесно тяло. Всичко това – са неща поддаващи се на изчисления. Но в тази планетарна система съществуват също различни траектории на движение на кометите. Траекториите на много от кометите могат също да се изчислят и тези изчисления понякога дават поразителни резултати, такива резултати, които могат, така да каже, да изкарат човека от равновесие, ако се приемат такива, каквито се представят само от астрономичните изчисления. Искам да дам един пример.

През 1773 г. в Париж било обявено, че знаменитият астроном Лаланд (52,53) трябва да изнесе лекция за кометите. Разпространил се слух, че Лаланд ще говори за резултатите от своите изчисления, според които още през 1773 г. трябва да има сблъсък между Земята и една комета. Според неговите изчисления траекторията на тази комета се пресича с траекторията на Земята, в резултат на което ще има сблъсък. Само си представете какво въздействие върху хората е имало това съобщение! Заради този слух в Париж настъпила ужасна паника, особено след съобщението, че полицията не може нищо да направи освен да забрани тази лекция, защото е опасна. В следствие на паниката имало много преждевременни раждания и летални изходи сред тежкоболните. А католическите свещеници чрез разпространение на индулгенциите получиха огромни приходи, тъй като всички хора бягаха да се изповядат и искаха да получат причастие преди да настъпи края на света. Поради това, че лекцията не се състоя не се изясни веднага какво Лаланд е искал да съобщи. Изчисленията на Лаланд като цяло са били верни. От неговите изчисления нищо друго не може да следва освен, че известната комета ще пресече земната орбита и че когато кометата се сблъска със земята, в резултат от този сблъсък океанските маси ще се насочат от екватора в посока към материка, лежащ между Северния и Южния полюс, предизвиквайки страшни наводнения. Макар изчисленията на Лаланд да бяха правилни, нищо ужасно не се случи.

Скъпи приятели, можем да разберем какво всъщност се е случило в крайна сметка като се обърнем към разглеждане на друга комета – знаменитата комета на Биели (54). През 1832 г. с голямо внимание е наблюдавана траекторията на движение на кометата на Биели. В центъра на внимание се намираха също всички онези предсказания, които следваха от математическите изчисления на траекторията на движение на кометата. И появата на тази комета потвърди верността на всички изчисления. Кометата се приближи много близо до Земята. И тъй като тя всеки път, когато се появи трябвало да е все по-близо до Земята казваха, че в бъдеще ще бъде заплаха за Земята. Кометата на Биели се появява приблизително на всеки шест-седем години и нейната поява се проследяваше с огромно внимание. С голямо напрежение очакваха нейната поява в четиридесетте години на миналото столетие, тъй като точно тогава според изчисленията кометата трябваше да се доближи толкова близо до Земята, че щеше да е тринадесет пъти по-близо отколкото Луната. По този начин нещата изглеждаха наистина зле. Но тогава наблюдателите бяха поразени от факта, че с приближаването на тази комета към Земята, нейната светлина става все по-слаба и по-слаба. През 1846 г., когато кометата на Биели стана отново достъпна за наблюдение се изясни, че намирайки се в такава опасна близост до Земята, тя не само има по-слаба светлина, но освен това е разцепена на две части, така че вместо една сега има две комети. Шейсетте години бяха неблагоприятни за наблюдение. И затова с голямо любопитство очакваха следващото появяване на кометата, което трябваше да бъде през 1872 година. Ако този път изчисленията бяха също толкова верни както и изчисленията на Лаланд за кометата през 1773 г. , то със Земята трябваше, всъщност, да се случи нещо ужасно. Тогава, през 1872 г., аз бях още малко момче, но помня много точно, как там, където живеех, но разбира се и на други места, се разпространяваха голям брой брошури, в които се говореше за края на света. По това време за представата за света се говореше и пишеше много. Очакваха това събитие със същият страх както и кометата на Лаланд. Но сега немога да дам данни за броя на преждевременните раждания, смъртни случаи и опрощаване на греховете…Денят се приближаваше. Много добре си спомням как всички бяха в неспокойно очакване. И ето – кометата изобщо не се появи. Вместо това се наблюдаваше удивително красив, чуден метеоритен дъжд. Това беше невероятен метеоритен дъжд, все едно през нощта огън падаше от небето на Земята, разсипвайки се на множество искри. Първо кометата се разцепи на две части, а после – на множество малки парчета, които можеха да се погълнат от атмосферата на Земята (von der Atmosphäre der Erde aufgenommen werden konnten), които се съединиха със същността на Земята (mit dem Wesen der Erde verbunden wurden). Така кометата избра следния път – да бъде погълната от Земята.
]Тогава, през 1832 година, излезе представляващата голям интерес научна статия на известния астроном фон Литров (55). Бих ви посъветвал да й обърнете внимание, тъй като тази статия също и днес продължава да бъде до голяма степен интересна. В нея, покрай всичко друго, са представени абсолютно верни и точни изчисления. Видно е, че тази статия е написана от човек, прекрасно разбиращ от своята работа. Фон Литров направи определени изчисления, взимайки под внимание всички необходими фактори. От неговите изчисления следваше, въпреки че през 1832 г. Земята не беше заплашена от катастрофа в резултат от сблъсък с комета, то тази катастрофа, ако обстоятелствата продължаваха да бъдат същите, каквито бяха към момента на изчисление на траекторията на движение на кометата, когато тя беше още едно тяло и не беше се разцепила, непременно би се случила през 1933 г. Това е абсолютно вярно, катастрофата действително би се случила през 1933 г. По този начин, ако кометата беше останала такава, каквато си беше, през 1933 г. непременно щеше да има катастрофа. Океанските маси щяха да се насочат към материка, предизвиквайки гигантски потоп, вследствие на което би изчезнал всякакъв живот на Земята. Но кометата се разпадна на части и като такава, беше погълната от Земята. Трябва да кажа, че Земята се храни (nährt sich) с тази световна субстанция. И вместо сблъсъкът, който трябваше да последва през 1933 г. , - това време не е далече от нас, - се случи следното: това, което беше погълнато от Земята се одухотвори благодарение на другите субстанции, вследствие на което се извърши подем в духовното начало на Земята. По този начин Земята усвои (verdaut) кометата, извърши се подем в духовното начало. Скъпи приятели, именно така от време на време в субстанцията на Земята изгрява одухотворената кометна субстанция.

Сега ще ви кажа какъв смисъл се съдържа в това. Всичко разгледано във връзка със световните цели има дълбок смисъл. Неведнъж съм говорил за гротескните факти при отриване на железопътната линия. Тук освен, че берлинският пощенски министър (56) в отговор на молбата да разреши строителството на железопътната линия каза, че всяка неделя изпраща два пощенски вагона, в които, никой не сяда, така че изграждането на тази железопътна линия няма никакъв смисъл, беше още помолена лекарската колегия в Нюрберг да направи експертиза(57), с която трябваше да даде становище може ли да се изгради железопътна линия от Нюрберг до Фюрт или не. И лекарската колегия даде становище: не, не трябва да се строи железопътна линия, защото заради нея ще пострадат нервите на хората. Хората няма да могат да се ползват от железопътната линия, без да си навредят на тялото и душата. Но ако – както заяви колегията – подобен безумен стремеж на хората непременно трябва да вземе превес над здравия разум, то, в крайна сметка, колегията съветва от дясно и от ляво на железопътната линия да се издигнат високи огради, за да не получат селяните сътресение на мозъка. Именно такова научно заключение беше дадено тогава от научната колегия от Нюрберг. Днес се смеят над това смятайки, че хората по това време са били твърде малодушни. Но – неведнъж съм говорил за това – аз не намирам в това нищо смешно, тъй като от гледна точка на науката по това време научната колегия беше права. Действително, това беше единственият извод, до който можеше да достигне науката по това време: ако хората използват железопътната линия, те ще разрушат своята нервна система. До някъде това е така. Ако сравните нервната система на съвременните хора с нервната система на хората, които са живели преди, то няма да имате основание да твърдите, че нюрнбергските лекари не са били прави. Известно е – и доктор Рителмайер може да потвърди това, - че нюрнбержци не вземат прибързани решения, не казват нищо, в което не биха били абсолютно сигурни. И давайки такова заключение те се позоваха на науката, в която нямаха никакви съмнения. И действително науката беше права. Нервната система на хората в крайна сметка не би могла да се справи с такова явление като, примерно, железопътната линия. Ако ги нямаше кометите, хората действително нямаше да могат да понесат тези изпитания, на които се подлага – по околни пътища, чрез астралното тяло, - физическата природа на човека (Menschenphysis). Хората не биха могли да се справят с това, ако астралното тяло, което представя чрез себе си зверската природа (das Tierhafte) в същността на човека, не търпеше корекции, не претърпяваше съответната терапия благодарение на това, че погълнатите от Земята субстанции на кометите отново се издигат на повърхността на Земята и компенсират щетите, които бяха нанесена на човешката природа.
И така, вие виждате, че човекът по особен начин е свързан с Вселената. Представете си, например, кометата на Биели през 1872 г.: от небето се сипе огън. Земята го поглъща и онзи, който духовно може да съзерцава, вижда, как нещо отново се завръща и има благотворно или неблаготворно въздействие върху астралното тяло на човека. Има комети, които влияят на човека така, както току що описах: те терапевтично въздействат върху нервността на човека. Има и такива комети, които отново издигайки се нагоре, след като ги е погълнала Земята, освобождават от оковите дивите сили на астралния план. Именно така авторът на Апокалипсиса разглежда появата на кометите. Говорейки за Зверовете той в същото време има предвид явяването на кометите. Той прави паралел между появата на кометите и Зверовете, тъй като съгласно техния феномен такъв паралел е възможен. Той прави паралел между появата на кометите и Звяра със седемте глави, тъй като по това време появата на кометите бяха много по-силно свързани с целия физически план. И действително, кометата, която се разпада на седем части, съответства на това на Земята, което е описано като Звяр със седем глави. По същият начин стоят нещата с двурогия Звяр, за който вече ви говорих. Тук се има предвид формата на кометата, става дума за кометата с две опашки.

Да, скъпи приятели, с кометите е свързано суеверие, което с нищо не е мотивирано. Това с нищо немотивирано суеверие попречи кометите изобщо да се вземат под внимание в тяхното истинско значение. Хората бяха заети само с това, да изчисляват техните траектории и проявяваха безпокойство по повод на тяхната поява. И най-голямото, което до този момент беше направено в тази посока, това е една забележка, която направи Хекел във връзка с кометите. Дори такъв светъл ум, като Хекел, неможа да покаже нищо друго освен някои връзки, които можеха да се наблюдават между същността на кометите и същността на Земята. Хекел, който нямаше нищо против за чаша пенливо вино от време на време, направи много вярно наблюдение, заключаващо се в това, че именно с кометите е свързано обстоятелството, че някои години са благоприятни, а други – не за направата на вино (58).

Сега, скъпи приятели, обмислете всичко това от гледна точка на великите космически връзки. Земята поглъща субстанцията на кометите. След това тя излъчва тази субстанция, но вече одухотворена, и тази субстанция се съединява с астралните тела на хората, оказвайки върху тях благотворно или неблаготворно влияние. В определени периоди от време можем да наблюдаваме в небето нещо, което ни се явява като комети. И възниква въпросът: къде можем да открием това през онези периоди от време в течение, на които кометите бяха достъпни за наблюдение? По време на една лекция държана в Париж през 1906 година (59), аз обърнах внимание на това, че в субстанцията на кометите се съдържа циан, съединения на въглерод и азот. Към това време във външната наука вече се водеха разговори за това, а по-късно беше доказано чрез спектрален анализ. Наличието на циан в субстанцията на кометите има огромно значение, тъй като цианът, бивайки разпределен в много малко количество на Земята, е необходим за изчистване на астралните тела. По този начин, в Космоса действа великият космически Лечител, който периодично осъществява подобна терапия. Помислете върху това: за това, което в определен период от времето може да се наблюдава на небето като комета, разпада се на части – както описах това – и след това пада на Земята като огнен дъжд. По-късно тази субстанция се появява в почвата на Земята, а след това преминава от почвата в корените на растенията, в стъблата, в листата, в цветовете. Ние приемаме като храна субстанцията на кометите, кометния фермент, който се дава на Земята от Космоса. Ние го приемаме като храна заедно с нашия хляб.
По такъв начин авторът на Апокалипсиса има предвид именно тези явления. Една комета оказва в духовно отношение благотворно въздействие, друга – неблаготворно. От земния плен се освобождава Звяр, тоест – в космически смисъл – комета. От земния плен се освобождава Звяр и това има огромно значение за хората. Тук се посочват могъщи факти, нещо извънредно значимо в развитието на човечеството и Земята.

И така, скъпи приятели, ако не беше се случила мъдрата намеса на другите сили, грижещи се за мъдрото устройство на Вселената, силите, които не се поддават на никакви изчисления, би се появила напълно реална заплаха, че през 1933 г. Земята заедно с всичко живо, което е на нея, да загине. Това наистина е така: в този случай, когато кометите приемат различна форма, изчисленията не съответстват на истината. В духа на автора на Апокалипсиса е необходимо да кажа следното: преди човечеството да успее по правилен начин да разбере етерния Христос, то трябва да устои на изпитанието – срещата със Звяра, надигащ се от бездната в 1933 г. Това е казано апокалиптично! Тук се свеждат в едно два вида разглеждания – разглеждането на духа и разглеждането на природата. Чрез подобно разглеждане се прояснява спиритуалния характер на всичко, което се случва във Вселената. Вземете описанието на селяните, които наблюдаваха през 1972 г. огнения дъжд, падащ върху Земята. Прибавете към това онова, което се разкри благодарение на духовното разглеждане, което направихме. Сега го сравнете с определени описания от Апокалипсиса и ще видите, че тук е налице буквално съответствие, ще видите, че в Апокалипсиса се има предвид истински природни явления.
В светлината на всичко това с пълно право можем да кажем: Апокалипсиса – това е книгата със седемте печата. От нея трябва да се премахнат печатите именно по такъв начин, както направихме с вас, за да достигнем до разбирането на това, което е заключено в нея. При много от вас може да възникне въпроса: защо авторът на Апокалипсиса ни дава книга със седем печата? Но ми се струва, че подобен въпрос би бил, всъщност, не по-умен от въпроса, защо ние, изпращайки нашите собствени писма, ги запечатваме. Ние правим това, за да не ги четат онези, за които не са предназначени. По същият начин е постъпил и авторът на Апокалипсиса. Именно към това се е стремил, Апокалипсиса да бъде прочетен само от тези, които са призвани (dazu berufen sind). Нито един човек няма да успее да снеме печатите, ако от духовните власти не му бъде даден, бих казал, необходимия за това инструмент.

И така, скъпи приятели, през седемдесетте години на миналия век, през 1872 година, трябваше отново да се появи комета. Но вместо това на Земята се изсипа огнен дъжд, а това значи, че се е състояло много по-духовно събитие, от предходните идвания на кометите. Впоследствие тази комета винаги ще се явява под формата на светлинни излъчвания (Lichtstrahlungen), изливащи се върху Земята. Но тук е необходимо да кажем, че в края на седемдесетте години на миналия век светлинният златен дъжд донесе със себе си на Земята господството на Михаил.

По този начин, тук имате работа с природни явления, които всъщност са прояви на духа, и с прояви на духа, които притежават силата да станат природни явления. И ако можете да достигнете до такова разбиране на света, в който всички природни явления ви се разкриват като прояви на духа, ако вие успеете да разберете, че всички прояви на духа имат силата да действат като природни явления, ще получите възможност да достигнете до истинското разбиране на мирозданието. Тогава за вас всичко морално и природно ще се съедини в единна еволюция, тогава у вас ще се изработи способността да се отнасяте към познанието като към съдържание на религиозния живот. И тогава повече няма да има необходимост да се прибягва до извинението, че познанието не може да бъде съдържание на религиозния живот и че такава може да бъде само вярата.

Това е, до което можете да достигнете благодарение на по-дълбокото разглеждане на Апокалипсиса. Надявам се, че утре или следващия ден ще завършим нашите разглеждания.

]>^&



`;``

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Сеп 01, 2012 1:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 21 септември 1924 г.


Скъпи приятели! До сега с вас разглеждахме съдържанието на Апокалипсиса. Но заедно с това е необходимо също да разглеждаме Апокалипсиса, като книга на посвещението. Че Апокалипсиса се явява книга на посвещението става ясно още поради това как той застава пред нас, по това, как в него са описани следващите един след друг периоди на еволюцията. Всичко, което авторът на Апокалипсиса описва, може да се възприеме само от тези, които имат уши да чуят и очи да видят. Хората, лишени от подобни органи на възприятие ще подминат всичко това. Така, разглеждайки именно този способ, чрез който в Апокалипсиса се разкрива вътрешната същност на еволюционните периоди, можем да достигнем до извода, че Апокалипсиса е книга на посвещението.

Трябва да имаме ясна представа за това, че в резултат на отношението към света, основан на истинското съзерцание и познание, изчезва това, което преди се явяваше съдържание на душевния живот и което представляваше чрез себе си, всъщност, само един вид огледално отражение (eine Art Spiegelbild) на външната природа. В резултат от познанието сетивно-физическият свят изчезва и срещу човека постепенно застава друг свят, скрит зад сетивно-физическия, - духовният свят. Авторът на Апокалипсиса е имал абсолютно вярна представа за този способ, който позволява да се намери достъп до духовния свят. Именно благодарение на това той получава възможността по съответстващият начин да възприеме това, което му се е разкрило в имагинативни видения (imaginativen Visionen).

Скъпи приятели, абсолютно вярно е това, че света може да се възприема по два начина. Единият от тях се състои в това, че човекът насочва своя поглед към сетивно- физическото и, преизпълнен с любов и преданост към него, го изучава от всички страни. И тогава сетивно-физическото постепенно му се разкрива като творение на боговете. Разглеждайки сетивно-физическия свят не просто външно-механически, а вътрешно-духовно, човекът открива за себе си това, което в най-широк смисъл се нарича природа. Но можем да си представим и другия път, който води човека до възприемане на света. По този път това същото световно съдържание се разкрива на човека по чисто духовен начин, тук човекът извлича това световно съдържание от своята собствена душа. Така че действително може да се твърди, че този, който притежава необходимата за това вътрешна сила, може – дори ако той няма никакви исторически сведения за това – да достигне до съзерцаване на това, което се е случило в определен момент от световните дела и се е проявило в някакво природно явление. По този начин можем с пълно основание да твърдим, че човек е в състояние от своята собствена душа да извлича знание за това, което в някой исторически момент, когато са се разигравали определени събития в еволюцията на човечеството, се е случило, например, земетресение или други природни явления. Така че абсолютно вярно е усещането, което в по-голяма или по-малка степен, е присъщо на много хора, че човекът действително може от своята собствена душа да извлече знание за света до най-малки детайли. Сега да насочим нашето внимание върху това, което всъщност, застава срещу човека, когато именно по такива пътища – чрез имагинация – влиза в духовния свят.

Можем да разгледаме този въпрос напълно основавайки се на Апокалипсиса, тъй като в него са представени различните етапи, следващи един след друг и явяващи се за автора на Апокалипсиса именно това, което постепенно въвежда в духовния свят. Първоначално авторът на Апокалипсиса дава послания, след това печатите, след това преминава към това, което е необходимо да се опише като нещо, което може да бъде възприето само чрез слуха нещо, което само може да бъде чуто (Hörbares), тоест към тръбите. След това той преминава към това, което оня ден аз охарактеризирах като Божествена любов, чийто противоположен образ е Божественият Гняв.

Ако правилно разбираме автора на Апокалипсиса, ни става ясно следното. Съдържанието на Апокалипсиса, което Йоан дава чрез послания, които са възприети от него в инспирация, - това съдържание се отнася към физическия свят. Но преминавайки към печатите и отваряйки ги, той дава чрез това съдържание, което се отнася към астралния план, към имагинативния свят, към това, което може да се нарече свят на душите (Seelenwelt). Когато преминава към тръбните гласове, той ни въвежда в страната на духовете (Geisterland). И когато съдържанието на Апокалипсиса ни довежда до изживяване на Божествената Любов и Божествения Гняв, ние се оказваме непосредствено вътре, в самия център на страната на духовете. Тук е извънредно важно да се има предвид следното: човекът, вървящ по пътя на имагинацията, с всички свои изживявания се намира, всъщност, в центъра на света, така че неговите изживявания са едновременно изживявания на света (sein Erleben ist Weiterleben). Но на първите етапи от посвещението човекът не забелязва това. В процеса на по-нататъшното посвещение той все повече и повече разбира за това, той разбира, че всичко случващо се над него, чрез него, с него и в него, в същото време са световни събития. Човек все повече и повече се чувства излят в обективното съдържание на света. И авторът на Апокалипсиса ясно дава това да се разбере.

И така, ние можем да кажем: съдържанието на посланията се отнасят към физическия свят. Да разгледаме физическия свят такъв, какъвто застава в началото пред нас. Това, което тук застава срещу нас е само привидно. Този физически свят застава пред нас само като разнообразие от цветови нюанси, топлинни състояния и всичко това, което от всички страни се влива в нас. Това резултат от това, че ние мислим – и това е характерно за съвременната епоха – само за физическото съдържание на света. Би било различно, ако при това не пропускахме духовното съдържание на света.
Потапяйки се в душата на такъв човек, какъвто е автора на Апокалипсиса ние трябва, така да се каже, да усвоим езика на неговата душа, ние трябва да научим този език, за да може той, изразявайки се тривиално, да навлезе в нашата плът и кръв, за да се ползваме от него в нашия собствен духовен живот.

Искам да дам няколко примера за вътрешния език на душата на посветения езика, който не винаги ползва екзотерично във външния свят, но който, така да се каже, представлява за него средство, чрез което вътрешно оформя своите представи, своето собствено изживяване в духовния свят. Например: „ Умъртви мълнията и ти ще разбереш цвета”. Това е казано на езика на посветените. Какво означава? Посветеният вижда мълнията, вижда този появяващ се от Вселената блясък. Той съзерцава това като избухване на духа в световното пространство. Мислено започва да гаси тази мълния, представяйки си я все по-умерена, в резултат на което пред него в отслабена форма, в омекотена форма се появява света на багрите, всичко това, което е проявено в цвета. По някакъв начин мълнията се разширява и се превръща в цветна повърхност. Такава е представата на посветения.

Или пък посветеният казва: „ Заглуши гръмотевицата, позволи и да утихне, да стане все по-тиха и по-тиха, и ти ще чуеш модулацията, и тогава пред теб ще се появи музикалното”. Така всичко, което се простира пред посветения като сетивен килим, той го възприема като откровение на духовното във физическото. И за него е напълно реална представата: налице е съдържание на света, което е проявено, примерно, в цветовото многообразие (Това, което рисувам (виж. рис. 12, ляво), е цвят, но на негово място би могло да бъде и нещо, което звучи.)
Следователно налице е световно съдържание, което се доближава към нашите сетивни органи. Всичко това е сетивно-физическа завеса, всичко това се простира пред нас като наш свят на възприятието и именно в него поначало вплитаме нашите абстрактни, имащи мъгляв характер мисли. Зад този сетивен килим – представете си дъската като разпрострян навсякъде сетивен килим (виж. рис. 12), който съдържа в себе си всичко, което в света се явява цвят, звук и топлина, - зад всичко това посветеният вижда проблясващи мълнии. Зад всичко това той вижда мълнии и това, което от време на време става видимо като истинска мълния, - всъщност това е което пробива през сетивния килим от духовния свят. Всяко проявление на мълния представлява пробив на духовния свят във физическия. И ако наблюдаваме мълнията, угасявайки и отслабвайки я до равномерно разпределение върху Земята на цветовия елемент, то пред нас ще се разкрие точно цветовия колорит на Земята.

Съзерцавайки звездите на небето, ние виждаме, че в тях има проявено откровение на духовния свят, което се проявява пред нас като блестене, подобно на блясъка на светкавицата. Само че тук това откровение има непрекъснат характер. Във всичко това посветеният вижда откровението, което е скрито зад това. Той казва: „ Ако душата, съзерцавайки, например, една червена роза, става все по-активна и по-активна, то тя, всъщност,трябва да стигне до следното изживяване. Тя трябва да види как червеният цвят на розата, така да се каже, в едва доловими мълнии (wie in leisen Blitzen) се излива отгоре надолу. И докато се приглушава това, което се изявява на външен план, червеният цвят на розата се връща обратно в сферата на Серафимите”. По същия начин всичко звучащо попада в сферата на Херувимите и всичко, което осезаваме, попада в сферата на Престолите. Ако човекът наблюдава природата и я възприема само като физически свят, то той, всъщност, има работа с илюзията. В действителност всичко това са деяния на Серафимите, Херувимите и Престолите, само че проявяващи се в приглушена (abgedämpft) форма. Скъпи приятели, нека обърнем внимание на света на цветовете такъв, какъвто стои пред нас. В действителност, той се появява като резултат от действията на равномерно приглушените, омекотени светкавици, излъчващи се от Серафимите. Именно този сетивно-физически свят, зад който не се възприема дейността на Серафимите, Херовимите и Престолите, има, така да се каже, характер на Майа, както го наричаха още в прадревни времена.
Сега да продължим по пътя на посвещението. Да преминем към разглеждане на тази част на апокалипсиса, в която нейният автор поставя основния акцент върху премахване на печатите. Какво става тук? Тук избледняват всички цветове на света, изчезва всичко, свързано с топлината и пред посветения все повече и повече се появяват действия, които са духовни по своя характер и които вече са подобни на истинското лице на всичко, което е разкрито в мълниите. Вместо зигзагообразните проблясъци на мълниите ние виждаме – при разкъсването на сетивния килим – това, което е скрито зад него като духовен свят; ние виждаме зад това плавно протичащите мълнии (sanftverlaufende Blitze). Ние знаем, че в това живеят същества, които са служители на Серафимите, Херувимите и Престолите. Аналогично е и при всичко, което звучи, при всичко топлинно и всичко осезаемо. И в степента, в която угасва това, което ни се явява поначало като земно-сетивен килим, и зад всичко това се появява свят с подобни светкавични образования, формиращи се от астралния огън (aus dem Astralfeuer) затворени в себе си фигури и все повече и повече разширяващи се, в същата тази степен звездите започват отгоре надолу да излъчват своите собствени лъчи. Така че можем да видим звездите, като наподобяващи нишки светлина (Fäden des Lichtes), можем да видим как в това, което действа елементарно-природно се вплита светлината, се вплитат звездните нишки, звездните лъчения. Земното се съединява с небесното и ние осъзнаваме, че се намираме в една втора област - това, за което говорихме по-рано, се отнасяше към първата област, - знаем, че влизаме в първото състояние на втората област, където светещо носи още природен характер, където можем само да предчувстваме,че зад всичко това се намират някакви същества. Най-голямото, което тук можем да открием е това, което има отношение към елементарните същества. Но ние, до известна степен, виждаме в тези елементарни същества органи за действие на големи, могъщи, възвишени същества. Ние идваме, така да се каже, в първата сфера на Господствата, Силите, Властите. Те сякаш се намират зад тези елементарни същества, но ги използват като свои инструменти. Според степента на напредване по пътя на посвещението тези същества Господства, Сили и Власти все повече ни се разкриват в стоята собствена същност. Това е свързано също със звучащата в мирозданието хармония на сферите. И отделните звуци на тази световна хармония, които тук звучат, - а тези отделни звуци, така да се каже, се съчетават в хармония и мелодия само в големи периоди от време, когато времето става нещо единно /60/, - именно тях Авторът на Апокалипсиса ни представя като тръбни гласове, така че в звучащите тръби ние имаме в чиста формма живота на Втората Йерархия, докато Първата Йерархия мощно лежи в основата на изживяванията, свързани със сетивните органи. След това достигаме до това, което от този свят, в който, така да се каже, всички въздействия, които се оказват върху нас чрез сетивните органи, са станали течащи, са придобили величие и мощ и по този начин започват да говорят не само за нещата и процесите във физическия свят, но станаха пряк израз на същностното, което действа във Втората Йерархия чрез елементарните същества, от този свят преминаваме в третата област, където повече не възприемаме нищ оприродно, а също така не възприемаме нищо природно разтворено в стихийното, но където всичко което се стремим да възприемем, сме длъжни да го възприемаме духовно. Влизаме в една област на духовния свят, за която трябва да говорим по следния начин. Трябва да си кажем: „ До този момент ние изживявахме всичко това, което беше сякаш разтварящо се, но в същото време се съдържаше във формите на сетивно възприятие на Земята (Sinneswahrnehmungen der Erde). След това тези възприятия се разшириха до сетивното възприятие на звездите (Sinneswahrnehmung der Sterne), и достигнахме до тази степен на познание, на която – като че ли в крайни, остатъчни форми на сетивното възприятие – всичко това, което във Вселената действа в Господствата, Властите и Силите, се разкрива като нещо вътрешно преплетено с автентичната субстанциалност на звездите. За нас звездният свят се преобразява в йерархични същества”. Вместо в илюзиите на сетивата да гледаме към звездите, ние заживяваме в света на Йерархиите. Но тук Йерархиите още могат да бъдат изживяни чрез това, което бих могъл да нарека познание, позоваващо се на „ разпръскване” и „разтваряне” на сетивните възприятия. Сега стигаме до третата област, където всичко земно повече не се възприема чувствено от нас, където трябва да възприемаме душевно-свръхсетивното без никакъв оттенък на сетивното. Тук се намираме направо в областта на духовния свят и го опознаваме първоначално в Ангелите, Архангелите и Архаите. Тези същества могат да бъдат познати само в чистата духовност. И трябва да знаете, че, например, художниците, изобразявайки ги в сетивна форма могат да достигнат до подобна сетивна форма само до толкова, до колкото тези същества са вплетени в душевния елемент на по-високите Йерархии, вплетени са в същността на по-високите Йерархии. Ние трябва да знаем: ако им рисуваме, примерно, крила, то тези крила – са от съществата на Втората Йерархия, от съществата, на които дължат своята субстанциалност. А главата те получават от Първата Йерархия, от Йерархията, която им придава формата и съдържанието. Ние трябва абслоютно ясно да разберем следното: всичко, което се намира в пределите на Третата йерархия – в Ангелите, Архангелите, Архаите, - можем да съзрем само в духа.

Скъпи приятели! Това, което сега говоря е извънаредно важно за разбирането на всичко, което се е случило в историята на човечеството. Ако вземете дошлите до нас от предишни времена писания, в които, така да се каже, интимно се говори за духовния свят, то няма да можете да ги прочетете без да осъзнаете обстоятелството, че вживявайки се в духовния свят, първо възприемаме – при това чисто духовно – най-нисшата Йерархия, докато по-висшите йерархии възприемаме с помощта на ингредиентите на сетивния свят. И трябва да осъзнаете, че в древната мъдрост на посвещение, която описваше всичко това по един съвършено правилен начин, тоест именно така, както сега описвам това, във времената на упадъка на духовното знание постепенно се промъкнаха всякакви недоразумения. Така че в подобни описания при по-светски ориентираните посветени на Средновековието, най-близо до Земята се намират – като най-нисша Йерархия – Серафимите, херувимите и Престолите (Urkräften). Разгледайте някои илюстровани средновековни книги и у вас ще се появят въпроси. Няма да можете да разберете защо Ангелите се намират над Серафимите. Това е така поради причината, че вече по това време за тези процеси повече нямаше достатъчно точни и органични представи. Погрешните схващания се появиха главно в дохристиянската епоха, по времето на вавилонското пленяване на юдеите, когато първоначалното, напълно вярно учение беше изкривено при съпрекосновението на юдеите с вавилонците. В това учение навлязоха вавилонските символи. След това чрез Кабалата, посредством средновековната юдейска мистика тази заблуда относно реда на духовните Йерархии продължи да се разпространява. И ако има стеремеж да се разбере как се развиваше в хода на човешката история представата за духовния свят, то трябва да се знае за тези неща. И именно тук във връзка с разясненията за Апокалипсиса трябваше да поговорим за това.

Именно така навлизаме в духовния свят. Съществата, които първо застават срещу нас в истинския духовен свят, това са всъщност съществата от Третата Йерархия. Авторът на апокалипсиса показва колко интимно е посветен във всичко това. Описвайки тези или онези събития той постоянно ги предхожда с визия за Ангелите. Абсолютно феноменален е фактът, че в различните земни сфери се отразява нещо, което носят Ангелите в себе си като вестители на Висшите Йерархии. С това явяване на Ангелите ние навлизаме главно в областта, в която – както можем да се убедим – всецяло господства Божествената Любов, която е основна съставка на света, към който ние принадлежим като хора. На първо място забелязваме, че така наречените нормални Ангели, Архангели и Архаи са нещо наподобяващо въплъщение на Висшите Йерархии. Точно както ние разглеждайки китките, ръцете, стъпалата, краката и останалите части на човешкото тяло, имаме усещането, че това – е душевно-духовно тяло, точно както, издигайки се в света на Третата Йерархия усещат: това е същността на Ангелите, но те са в действителност членове на тялото, на телесността на Върховния Божествен Дух; те са духовно-душевна телестност. Така че, скъпи приятели, усеща се следното: тук се намираш в чистата духовност, но тази духовност е веществеността на Бог. Именно до това достигат тук.

Тук е необходимо да разгледаме по-отблизо тези представи. И това трябва да бъде направено от всеки, който наистина се стреми да се заеме с окултизъм, с окултното, което лежи в основата на духовния живот. Разгледайте някой човек на Земята, като обърнете специално внимание на неговата физическа телесност и тогава, скъпи приятели, вие ще се убедите, че в тази физическа организация не могат да протичат само едни процеси на съзидания и разтеж, тоест процеси, типични за цъфтеж и преминаващи ръба на живота. Наред с това, трябва да си представите също и процесите на разрушение, които протичат в организма, процесите, които довеждат до отделяне. Все пак това разрушение, тези постоянни процеси на разлагане, проявяващи се в телесността, - именно до толкова, доколкото те са процеси на разлагане във физическото, - служат за това, че човекът да може да възприема духовното, тъй като духът може да живее само в процесите на физическото разлагане. Духовното съвсем не живее в процесите на съзидание и растеж, протичащи в човешкия организъм (61). Когато човек расте, когато физическите процеси в неговия организъм са във възход, духовното е подтиснато, защото не допринася за духовното. Абсолютно нелепа е идеята на материалистите, че ако един човек поддържа жизнените процеси в организма ще помогне тези процеси в по-фина форма да протичат също и в неговия мозък, в резултат на което в него ще се появи мислене, което съгласно тяхната представа е само продължение на жизнените процеси на организма. Но ако работата на мозъка беше само едно продължение на процеса на храносмилане (Verdauungsvorgänge), то човекът щеше да живее като растение и щеше да има само смътно, тъпо външно изживяване. Духовното навлиза в мозъка само тогава, когато има процеси на разграждане, когато мозъкът непрекъснато се разпада, когато той, така да се каже, се деструкторира. Именно благодарение на разлагането духовното си проправя път във физическото, за да работи творчески в него. И така, ние виждаме, че във физическото трябва да се извършват процеси на разлагане. Виждаме, че растежа и развитието трябва да срещат препятствия, че трябва да има задържане на растежа.

Доста интересно би било да се наблюдава това явление с конкретни примери. Може, например, да насочите своя духовен поглед върху това, как в едно мизерно село в земно тяло се спуска индивидуалността на Фихте, как тя се въплъщава във физическо тяло (62). Виждаме, как момчето израства и как някои пречки постоянно забавят растежа му. Макар тези препятствия да не бяха толкова големи, може да се каже, че те бяха едва забележими, но въпреки това, тяхното действие беше достатъчно, в растежа на Фихте да имаше задръжки. Момчето става все по-голямо и по-голямо, но той можеше да порастне по-бързо, ако тези пречки не задържаха постоянно неговия растеж. Именно това забавяне на растежа на Фихте, който така и остава с малък ръст, допренесе за това, че в него се разви особен род философски талант. Тук можем да видим как духовното става дейно вътре във физическото. По този начин процесите на физическото разрушение трябва да се разглеждат не само като нещо негативно за човека, но и като нещо, което е позитивно за него. Разбирането, че в допълнение към цъфтящият и преливащ живот трябва да действат също и процесите на разрушение, че в живота по необходимост трябва да съществуват пречки, - такова разбиране се основава на любов и носи утеха.

Ако по този начин се достигне до разбирането, че света на Ангелите, Архангелите и Архаите се явява всъщност, телесността на Божествения Дух, ако тук виждат живота и деянията, постоянното действие и работа на Ангелите, Архангелите и Архаите, ако виждат как тук се изтъкава света (die Welt gewoben wird), как за душевния живот на отделния човек се грижи неговият Ангел, как различните групи от хора напредват благодарение на Архангелите, как потоците на световните дела се предвижват от епоха към епоха чрез Архаите, ако виждат всички тези чудесни преплитания, които възникват тук, това поразително тъкане на света – всичко това прекрасно е изобразено в преданието за Прозерпина, или пък в гръцката легенда за Персефона, - ако виждат цялото това тъкане на света, достигат също и до разбирането, че във всичко това, подобно на червената кръв в тялото, струи Божествената Любов. Но едновременно с това се формира течението на Божествения Гняв, Гнева, който възниква от препятствията в световните дела. За появата на този Божествен Гняв способстват същества, надарени със способността за морално чувстване, които, обаче, не успяха да доведат своята моралност в хармония с световните дела; те все още трябва да достигнат до тази хармония.

И така, в Божествената телесност виждаме Божествената Любов, която по някакъв начин проявява в тази телесност пълнотата на живота. В тази телесност виждаме също нещо, което е подобно на продуктите на отделяне (Absonderungsprodukte) в човешкото тяло. Виждаме, че това духовно тяло на Божествения Дух е пронизано от нещо, което подобно на продуктите на отделяне в човешкото физическо тяло; това, което се отделя в жлезите на човека, се отделя и тук. Това се дължи на слабите създания (schwachen Geschöpfen), които не могат да приведат своето морално чувстване в хармония със световните дела. Но и това съответства на Божественото Провидение и на онези пътища, по които боговете искат да водят света. Тези центрове на отделяне (Absonderungszentren) се проявяват като чаши на Божествения Гняв, Гнева, който е вплетен в световните дела.
Именно в рамките на тези три свята ние разбираме връзката между Божествената Любов и Божествения Гняв. И точно тук получаваме представата, внушаваща благоговение, представата в отговор на въпроса: какво се случва когато се излива чашата на Гнева? Случва се следното: божествено-духовните същества мислят за това, как въпреки злодеянията на слабите същества, въпреки всички препятствия, непрекъснато да предвижват напред световните дела. Божествено-духовните същества мислят за това, как да преобразуват всичките тези препятствия в средства (Vehikel) за развитие, проникнати от духа, да преобразува всичките тези препятствия, за да получи човека възможност да се развие занапред не само като физически човек, но и като духовно-душевен човек, който се развива благодарение процесите на разрушение и разложение, намиращи се в неговото тяло.

Всичко това е изобразено от авторът на Апокалипсиса в пълно съответствие с пътя на посвещение. Благодарение на Апокалипсиса величествено се изживяват на световните дела, изживяване на световните дела чак до конкретни физически събития, както можахме да се убедим вчера, както се убеждавахме в това и по-рано. Едновременно това се явява грандиозно изживяване по пътя на посвещението, по пътя на интуицията.

Апокалипсиса трябва да се разглежда по този начин. И тогава благодарение на Апокалипсиса, ние се научаваме да възприемаме света, можем да видим от какво се нуждаем за в бъдеще и какво трябва да вземем в нашите представи. Но Апокалипсисът също е и медитативна книга. Апокалипсисът – е доста необичайна книга, която може да се използва за медитация. В това отношение Апокалипсисът е велика книга. Тъй като вие, имайки работа с някое място от Апокалипсиса, което поначало за вас е нещо парадоксално и недостъпно за разбиране, нещо излизащо извън рамките на вашата представа, трябва да спрете да мислите да започнете да медитирате. Трябва да спрете да мислите и да започнете да медитирате. Именно тук можете да станете спиритуални, защото това място не може да бъде разбрано с интелекта, а трябва вътрешно да се възприеме и обработи. Така например, някой интелектуалец, имайки работа с тази част от Апокалипсиса, където става дума за възпалената жлеза (Откр. 16:2) (63), разбира се ще каже: „ Само хората и животните могат да имат жлези. Какво тогава означава това място? По всяка вероятност това е поетичен образ… ”. Не се задържат дълго на такива места и продължават нататък. Но в действителност нещата стоят по различен начин. Авторът на Апокалипсиса използва думата „жлеза”, знае, че всичко случващо се в микрокосмоса се случва и в Макрокосмоса. Спомнете си, че всичко, имащо отношение към жлезите и процесите на отделяне е свързано с Божествения Гняв. И така, именно тези места от Апокалипсиса, които на пръв поглед ни се струват парадоксални, могат да спомогнат за това, че съвременният човек да приобщи спиритуалното направление към привичния за него интелектуален ход на своя душевен живот.

И тук ние засягаме тази точка, относно която е необходимо – особено в работата на свещеника - да се изработи вярна представа. Хората чувстват, че съвременната епоха изцяло интелектуализира душата. И това предизвиква ответна реакция, хората искат да имат също душа и чувства, те страстно желаят това във всички области. Само вижте как различните религиозни вероизповедания се съпротивляват на всякаква форма на проява на интелектуалността. Те не искат повече да проповядват истинските вероучения в интелектуални, рационални форми. Вместо това те искат тези истини да се формират въз основа на чувствата, да се формират в сферата на ирационалното. Несъмнено в основата на това лежи справедлив стремеж, но ако бъдещото развитие тръгне само в тази посока, то това ще доведе до това, че всичко религиозно, като такова, ще бъде изгубено. И това неизбежно ще се случи, ако религиозното съдържание ще се възприема само от едното чувство.
Същите са нещата и с педагогиката, чието развитие тръгна по доста странни пътища, пътища, на които свещеника, между другото, би следвало да обърне внимание. Тъй като в миналото педагогиката изхождаше от инстинктивния живот, тя действаше най-добре там, където учителите изобщо не мислеха педагогически, а правеха това, което им подсказваше инстинкта. В миналото не се занимаваха с педагогика, а правиха това, което им подсказваше инстинкта. Започнаха да говорят за педагогика именно от тогава, когато се научиха инстинктивно да възпитават, както и честите разговори за това в наше време, са ясна индикация за това, че съвременният човек е най-лошият учител в историята на човечеството. Много често хората започват да говорят за нещо, което те повече не притежават. Така, например, започнаха да говорят и за преосъществяването, когато престанаха да разбират неговата тайна.

Проследявайки интелектуалното съдържание на дискусиите, провеждащи се в съвременните течения и обръщайки внимание на всичко това, което се изказва, можем да зададем въпроса: какво, всъщност, не им достига на тези хора? В същото време, когато, например, особено интензивно се обсъждаше работния въпрос, именно дискусията на тази тема беше свидетелство за това, че в действителност този въпрос се разбираше най-малко. Причината за това може да се проследи в далечното минало, в онези времена, когато човечеството създаде писмеността, която след това беше заменена с книгопечатането. По тази причина хората започнаха все по-малко и по-малко да разбират божествената писменост, разкриваща им се, примерно, в звездите, слънцето и вятъра.

В онези времена, когато, например, рицарите на Кръглата маса още притежаваха способността да четат в надигащите се нагоре морски вълни, в клокочещите и пенещите се върху скалите вълни на прибоя, в смесването на това, което в пръските на вълните се съединява с въздушните вълни, наситени със светлина, в тези времена, когато всичко това се възприемаше като божествени писмена и можеше да бъде прочетено, нямаше ни най-малка необходимост да се прибягва до помощта на някакво си фиксирано писание. Всъщност цялата работа се съдържа в това, че трябва навсякъде зад външния, видим свят да се търси макар и искрица от невидимия, духовен свят. И тогава с времето спиритуалното напълно ще се покаже на повърхността и сетивно – физическата, външната символика ще отстъпи назад, на заден план.

По този начин става ясно, че не трябва да реагираме с отрицание на интелектуализма. Не трябва да търсим вместо него неясен, объркан душевен живот. Вместо това трябва да издигнем душевния си живот чрез одухотворяване на интелекта. Трябва да дадем възможност на нашия интелект да претърпи метаморфоза и да се издигне към духовността. И тогава нашият душевен живот наистина ще може да се облагороди от духовното съдържание на откровенията, които ще престанат да бъдат субективни и ще станат обективни.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Сеп 02, 2012 2:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Пепи, чуден е този цикъл, чета го в момента, много ти благодаря.

Тия дни ми се наложи да преведа един откъс от лекцията на Щайнер от 18 май 1915 в Линц, включена от ГА 159. Предлагам я тук, а ти ако искаш я премести където трябва.

Поздрави

Михаил и Второто Пришествие

Това, което се нарича национален манталитет на един човек, потопен в наследството на своя народ, до голяма степен зависи от дейността на физическото и етерното му тяло.. В тази връзка различните националности значително се различават една от друга. Нека например сравним един французин с един руснак. Характерна черта на французина е, че той особено настойчиво се придържа към това, което му предоставя колективната душа на народа по време на живота между раждането и смъртта. Това може да се види в неговата крайна идея, не като индивид, а като французин, за това, какво представлява французинът. Преди всичко той набляга на важността, че е французин и на това, което тя означава за него. Но това схващане на французина, както и на всеки друг, принадлежащ на романската култура, за тяхната националност повлиява тяхното етерно тяло като ясно отпечатва върху него идеята за националаност.
Няколко дни след като французинът премине вратата на смъртта той губи етерното си тяло и тогава то представлява една затворена същност, която за дълго остава в етерния свят. Етерното тяло не е в състояние да се разтвори за дълго време, защото е импрегнирано и обгърнато от идеята за националност на французина. Така поглеждайки на Запад, виждаме полето от мъртви, изпълнено с твърдо очертани етерни тела.
Сега, ако разгледаме по-отблизо Изтока, руският изток, ще разпознаем неговата характерна черта, неговата душа, която при преминаване през портата на смъртта пренася едно етерно тяло, което се разтваря за сравнително кратък период от време. Това е разликата между Запада и Изтока. Когато етерните тела на западноевропейците се отделят след смъртта, те имат известна склонност да остават втвърдени. Това, което французинът нарича Gloire, е импрегнирано в неговото етерно тяло като национална Gloire. Той е осъден след смъртта си дълго време да обръща духовния си поглед към това етерно тяло и да гледа към себе си. (Руснакът обаче след смъртта поглежда малко към себе си.) Чрез всичко това западноевропеецът се излага на ариманическото влияние, защото неговото етерно тяло е заразено от материалистическото мислене.
Бързото отделяне и разтваряне на етерното тяло е придружено от едно чувство на удоволствие, което също е налице като една от най-странните съставни части на националното чувство. Как това се изразява на Изток? (Централноевропейците не разбират това, така както и не са съпричастни към Изтока.) Вземете Достоевски и дори Толстой или тези водещи писатели, които непрекъснато говорят за „руския човек”. Техният жаргон е израз на едно неопределено чувствено удоволствие, надигащо се от техния национален сантимент. Дори при философията на Достоевски откриваме едно смътно и замъглено качество, с което ясното и чисто говорене на централноевропеецът не може да се примири. Това търсене на яснота и чистота е свързано с активното в Европа като духовна енергия.
В Централна Европа съществува и едно друго състояние, едно междинно състояние и нещо, на което сега мога да се спра по-подробно, отколкото бе възможно по време на вчерашната лекция. Аз споменах, че в Централна Европа съществува нещо, което може да се нарече вътрешно предразположение към устрем. Като централноевропеец Гьоте през 1840-те не можеше да напише своят Фауст по различен начин – той винаги е изпитвал един стремеж. Този стремеж е от възможно най-вътрешно естество. Централна Европа е мястото, където мистиците се появяват, тези мистици, които не бяха доволни само с познанието на божествено-духовния принцип, а искаха да го изживеят в собствените си души. Да изживеят вътрешно Христовото събитие беше тяхната най-съкровена цел.
Сега вземете Соловьов, който изхожда преди всичко от историческата предпоставка, че Христос е умрял за човечеството. Това е вярно, но Соловьов е душа, която подобно на един облак, възприема духовния живот като нещо извън него самия. Някакси той разглежда всичко като едно завършено събитие, докато централноевропеецът иска да изживее христовото събитие наново в самия себе си. Соловьов акцентира отново и отново, че Христос трябваше да умре, за да може човекът да стане човек. Майстер Екхард, напротив, би отговорил на това така: „Ти разглеждаш Христос така, както се гледа на нещо външно.” Въпросът е, че не трябва само да държим под внимание външните събития, а трябва да изживяваме Христос в самите себе си. Трябва да открием нещо в себе си, което да преминава през стадии, подобни на тези, изживяни от Христос - поне духовно, - така че да можем да преоткрием Христовото събитие в себе си.
Сега, със сигурност ще изглежда странно и фантастично, когато на човечеството днес се каже, че в Централна Европа тясната връзка на Аза с Христовия принцип е сложил отпечатък върху цялото развитие на тази област, дотам, че дори лингвистичният дух на хората е поел тази връзка и е приравнил „I” (Ich) с „CH” (Christ): I-CH обединени стават „Ich”. С произнасянето на Аз (Ich) в Централна Европа се изговаря името на Исус Христос. Толкова близко Азът иска да бъде с Христос, копнеейки за най-интимната близост с Него. Тази съвместност, като едно общо цяло, с духовния свят, която ние в Централна Европа трябва да се стремим да достигнем във всички интелектуални полета, не е позната нито на Запада, нито на Изтока. Следователно през 20. век е необходимо нещо, за да може Христовият принцип постепенно да се разпространи из целия европейски континент.
В поредици лекционни цикли често сме наблягали на факта, че през Ноември 1879 г. духовното същество, което наричаме архангел Михаил, достигна една специална степен на развитие. Михаил стана, така да се каже, водещият Дух, който сега подготвя Събитието, което трябва да се случи през 20. век. Това е загатнато в моята първа мистерийна драма като появата на етерният Христос на Земята. Ще стане така, че първоначално малцина, а постепенно все повече и повече души ще разберат, че Христос е наистина тук, че е отново на Земята, но като етерно тяло, а не като физическо.
Необходима е определена подготовка. Когато някои души в течение на 20. век станат ясновиждащо живеещи в етерния свят – а това ще се случи – те могат да бъдат обезпокоени от онези етерни тела, които са останали от Западна Европа. Духовното око може да ги възприеме преди каквото и да било друго и да получи изопачена визия за фигурата на Христос. Поради тази причина Михаил трябва да води битка в Европа. Той трябва да допринесе с нещо за разтварянето на тези втвърдени западноевропейски етерни тела в етерния свят. Затова трябва да вземе онези етерни тела, които лесно се разтварят - етерните тела на Изтока - и с тях да се бори срещу Запада. В резултат от това от 1879 година в астралния свят се подготвя мощна битка между руските и западноевропейските етерни тела и тази битка пронизва целия астрален свят. Такъв ожесточен двубой между Русия и Франция наистина съществува в астралния свят и се предвожда от Михаил. Той стои в основата на войната, бушуваща в Европа.
Ние често сме разтърсвани от познанието, че събитията във физическия свят протичат по напълно противоположен начин на тези, случващи се в духовния свят и точно това е, което става в този случай. Съюзът между Франция и Русия може да се отдаде на изкушаващите сили на Ариман или ако искате, на ариманическия елемент, на 20-те милиарда франка, които Франция даде на Русия. Този съюз е физическият израз на двубоя, бушуващ между френските и руските души, двубой, който има влияние върху Централна Европа, тъй като тя се стреми с цялата си душа да се срещне с Христос. Такава е кармата на Европа - ние в Централна Европа да преживеем по особено трагичен начин това, което Западът и Изтокът имат да уреждат помежду си. Единствено възможната интерпретация на външната схватка между между германските и френските елементи е, че германският елемент е разположен по средата и служи като наковалня както на Изтока, така и на Запада. Германия, която бива налагана от двете страни на конфликта, в действителност е субект на тяхното собствено противоречие. Такава е духовната истина и тя е напълно различна от това, което се случва във физическия свят. Погледнете колко различна е духовната истина от това, което се случва във физическия свят! Това трябва да стресне съвременният човек като една гротеска, но въпреки това е истината, която трябва да има шокиращ ефект върху нас.
Има и още нещо изключително важно, което си заслужава да се спомене. Със сигурност изглежда исторически противоречиво, когато виждаме как Англия, независимо че в миналото винаги е била съюзена с Турция срещу Русия, днес да се бие с Русия срещу Турция. Можем да разберем това противоречие само чрез окултното наблюдение. На физическия план Англия и Русия са съюзници в двубоя срещу турския елемент, но все пак окултната визия, възприемаща този сблъсък долу на физическия план, а след това на астралния, вижда, че на Север е Русия, а на Югоизток е Турция, която изглежда като съюзена с Англия. Това се дължи на факта, че съюзът между Англия и Русия важи само на физическия свят, но няма съответствие на духовния, тъй като почива изцяло на материални интереси. Долу се вижда, че Англия и Русия са съюзници само на физическия план. На Югоизток прониквайки през физическия план в астралния се вижда духовният съюз между англичаните и турците, съвместно сражаващи се срещу руснаците. Така на физическия план Англия е съюзник на Русия, а на астралния Русия е нападната от Англия. Ето така трябва да разглеждаме събитията, разгръщащи се във външната реалност и така, както те се разкриват външноисторически. Намиращото се зад тази история е нещо напълно различно.

http://www.youtube.com/watch?v=AdlqSm0Q ... playnext=1


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Сеп 03, 2012 7:37 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
`;\

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Окт 04, 2012 3:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 22 септември 1924


Скъпи приятели! Ние разгледахме Апокалипсиса съгласно неговия вътрешен дух, като свързахме това разглеждане с вашата работа. Разбира се за Апокалипсиса би могло да се говори още много, което е необходимо за да се разгърне неговата композиция в цялата му широта. Но ми се струва, че това мероприятие, което провеждаме с вас в Дорнах, получи своето съдържание, ориентирайки се главно към това, че всичко, което тук се говори във връзка с Апокалипсиса в бъдеще да може да намери своето проявление в практическата дейност на свещеника.

Днес към нашето разглеждане трябва да добавим следното. Помислете за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, в такава епоха от общочовешката еволюция, когато човекът е длъжен, така да се каже, да вземе интелектуалността в свои ръце, длъжен е да я побере в своята собствена индивидуалност. Трябва да кажем, че епохата в която ние живеем е първия етап от пътя, вървейки по който, човекът трябва да побере интелектуалността в своето собствено същество. В тази епоха интелектуалността може да бъде разгърната само в пределите на човешкия дух, тя има отношение само към това, което се случва в пределите на човешкото мислене, на човешките намерения. В бъдеще ще дойде епохата, когато също и по-дълбоки сили на човешката душа ще бъдат обхванати от това, което в наше време повече се разиграва в пределите на човешкото мислене и човешките намерения.

В днешно време човекът засега още е в състояние да си създава представи за това как следва да се ползва от интелектуалността, която навлиза в неговата индивидуалност. Но преди епохата на развитие на съзнателната душа да се приближи към своя завършек, интелектуалността ще обхване също душите на хората в техните най-дълбоки емоции, в техните чувства и страсти. И тогава това, което в Средните векове хората още търсеха в звездите, имайки предвид Ангелическите Интелектуалци (engelische Intelligenzen),свързани със звездите, още по-дълбоко ще се потопи в човешкото същество и ще живее в основата на неговата душа.

Тъй като всичко това – тоест интелектуалността – постепенно се потапя в съществото на човека и в бъдеще, когато настъпи епохата Юпитер, човешката телесност също ще бъде обхваната от интелектуалността. И затова именно в днешно време още е възможно – тъй като положението на нещата е такова, че човекът може да разбере това, за което става дума при помощта на мислите и думите, тъй като душите още не са обхванати от интелектуалността в тяхната най-вътрешна същност, - затова именно в днешно време в работата на свещеника още е възможно да се даде на всичко това такова направление, че световните цели, световните замисли биха могли да бъдат достигнати. Защото цялата работа е в това, че човек, в момента в който си присвоява интелектуалността приемайки я от вселената, - и това, в края на краищата, е обусловено то световната мъдрост, че той я присвоява, - в определени моменти, когато той не е буден напълно, както много често се случва, позволява тази интелектуалност да бъде обхваната от онази ариманична власт, която в християнската традиция я наричат Сатана. Тази ариманична власт не трябва да се бърка с обикновения дявол, който няма качествата на Сатаната и представлява по-нисша сила. Сатаната има ранг на Прасила Urkraft), на Архай, и се явява този, който в хода на световната еволюция е завладял интелектуалността много дълго преди тя – както вече описах – да се приближи до човека. В днешно време Сатаната е този, който, така да се каже, в максимална степен има власт над интелектуалността. Освен това Сатаната се стреми така здраво да привърже човешката интелектуалност към своята собствена, че по този начин да отпадне от своята еволюция. И така, да лиши от ефективност Мистерията на Голгота – именно към това се стреми тази ариманична власт. Тази ариманична сила, наричана в християнската традиция Сатана, не може да действа в онези сфери на вселената, които се намират по-високо от човека. Следователно, не трябва да си представяте, че Интелигентността (die Intelligenz), например, на Ангела, може да бъде директно заловена от тази сатанинска сила. Това може да се случи само в определени, изключителни случаи. И знанието за това, че в бъдеще при определени обстоятелства за сатанинската власт ще стане също възможност да привърже към себе си не само хората, което се извършва по окултен път, чрез интелектуалността , но и съществата от сферата на Ангелите и, по специално, от сферата на Архангелите, - знанието за това в днешно време представлява една от най-дълбоките тайни на окултизма, за които засега не може да се каже много и от които може да се снеме завесата само при определени условия. Така че ние можем само да намекнем за това, че в бъдеще съблазните и изкушенията могат да станат възможни даже за Йерархията на Ангелите и, особено, за Архангелите. Но днес трябва да вземем под внимание само това, че силата, която християнската традиция нарича Сатана, е способна, така да се каже, да се вклини в интелектуалността, на която във вътрешното същество на човека е присъща висока степен на самостоятелност и вследствие на това, че съдържащата се в човека интелектуалност в известна степен се обхваща от ариманичната власт, човека може да бъде откъснат от своята еволюция и поведен по съвършено друг път. Поведен по съвсем различен път именно поради тази причина, че цялото същество на човека следва неговия интелект, а интелекта, от своя страна, попада под властта на Сатаната. Това би било невъзможно в случай на друга душевна или духовна сила, би било невъзможно също в случай на някаква телесна сила в човека. Това става възможно само при интелекта, защото именно интелекта е най-самостоятелната сила в човека. Всичко останало в човека е свързано с определени божествени сили. Затова Сатаната, ако той, например, би се захванал с чувствата, усещанията, мечтите или желанията на хората, щеше да има работа с все още пребиваващите в тези душевни способности свръхчовешки сили. Засега интелектуалността е единствената сила, в резултат на действието на която човекът може напълно да се обособи от съществата, способстващи неговата еволюция. От друга страна, именно интелектуалността – е тази сила в човека, която трябва, опирайки се изцяло на свободната воля, да следва тези божествени сили, които съпровождаха човека от самото начало на неговата еволюция.

По този начин, човекът трябва да достигне до разбирането, че следва – изхождайки от напълно от свободната воля – да се идентифицира с крайните цели на Апокалипсиса. Авторът на Апокалипсиса напълно ясно дава да се разбере, че именно тук ще се появи тази сила, която представя чрез себе си Алфата и Омегата на всепроникващите творчески сили, представлява чрез себе си всепроникващата еволюцията Същност на Твореца, и че човекът от своето собствено свободно решение трябва да се съедини с това Същество, което го водеше и направляваше до тогава, до като той не стана космически пълнолетен. Но този важен момент в еволюцията на човечеството Сатаната може да го използва за това, че по горе посочения начин да привлече интелекта на човека в своята собствена сфера. Още днес ние можем да видим как сатанинската власт се стреми да въведе човека в своята еволюция. Това се осъществява по пътя на обединяване на хората в такива общества, които днес се зараждат навсякъде, съобщества, които се намират, така да се каже, в зародишно състояние. Можем да видим обединявания на хора от такъв род, в които макар и да не действат старите форми на групова душевност, в замяна на това възникват нови форми на групова душевност. Именно от тази гледна точка може, например, да се опишат събитията, случващи се в днешно време в Европейския Изток, като ужасна проява на сатанинските сили. Всичко, което там се случва извиква към живот такива обединявания на хората, за които наличието на групови души става необходимост. И ако интелектуално най-развитите хора от тези обединения бъдат включени по гореописания начин в нисшата сфера на ариманичната власт, тогава образуващите се групи могат да бъдат в качеството на такива предани само на тази ариманична власт. В такъв случай на сатанинските сили ще им се удаде да откъснат човечеството от земната еволюция и да го въведе в различна планетарна еволюция. Тази групова душевност може да обхване човечеството именно тогава, когато интелектуалният елемент в човека напълно се еманципира от неговото останало същество. Днес на Изток се възприемат се предприемат най-много изтънчени опити за да се осъществи това. Именно на вас, като свещеници, е необходимо да разбирате всичко това, защото макар тези опити да се проявяват много очевидно на Изток, подобни явления се случват също и в Централна и в Западна Европа.

Ние трябва да поговорим, например, за това, което в екзотеричния живот се проявява като нещо повече или по-малко безобидно, но което все пак изисква много голямо внимание. Става дума за стремежа да се въведе психологията, знанието за душата, в руслото на експерименталното наблюдение. Това е – един от пътищата, водещи до това, че душевното да действа не от човек към човека – в духа на божествените сили, - а това душевно да се определя посредством еманципираната интелектуалност статистически или по някакъв друг външен начин. Всичко това изглежда все още достатъчно безобидно в Централна Европа. Но вие следва да обърнете внимание на това, че на Запад – главно в лицето на Уйлям Джеймс, а също и при други, - се появи един статистически метод на наблюдение, тоест интелектуален, еманципиран от душевния живот метод на наблюдение, който се прилага даже в случаи, когато става дума за вътрешната насоченост на човека, за това, което би могло да се нарече вътрешно-религиозно самоопределение, което при много хора днес се случва в определен момент от живота, приблизително към двадесетата година. При много хора днес към двадесетата година от живота настъпва момент на едно вътрешно насочване, насочване, извършващо се непосредствено в дълбините на тяхното вътрешно същество. Тук хората се обхващат от нещо, което се явява като раждане на Божественото в дълбините на душата. В Америка се фиксира статистически, какъв процент от населението изживява такова вътрешно обръщане. Всичко това се подлага на статистическа обработка. Тук има сатанинско, тъй като именно статистическата обработка е обработка посредством еманципирания интелект. Тъй като тези вътрешни обръщания, случващи се у хората, са не нещо друго, а кармични проявления и поради това е необходимо да бъдат разглеждани индивидуално във всеки отделен случай.

Виждате ли, в днешно време във всички области на естествените науки извънредно се превъзнася статистическия метод. Който следи за развитието на естествените науки може да забележи, че навсякъде възпяват хвалебствия за статистическия метод. Хората повече не навлизат във вътрешната същност на нещата и повсеместно се стремят да извличат закони от статистическите данни. Най-трудно е да се борят с това в областта на медицината, където това се е вкоренило и е приело ужасни форми. Всички клинични методи, когато става дума за използване на лекарствените средства, се свеждат до проста статистическа регистрация. Статистически регистрират дали позитивно или негативно са подействали тези или онези лекарствени средства и т.н. Именно тук се е вкоренил този статистически метод, но именно тук той е напълно безполезен, тъй като, по същество, той не казва нищо. Няма никаква научна стойност знанието за това, колко случаи са завършили по един начин, а колко по друг. В крайна сметка, главното в този въпрос е разбирането на всеки отделен случай, както и да е завършил. Само когато всички методи на познанието отново дойдат до това, че да изучават всеки отделен случай, можем да се обърнат към статистиката, която, както вие знаете, е изиграла голяма роля социално - демократичните кръгове при разглеждането на социалните въпроси, да се обърнат към статистиката и признаят нейните методи чрез които, вече след като всичко останало е разгледано индивидуално, може да се изясни, в колко случаи са получени благоприятни резултати, а в колко – не. Точно така статистическият начин на разглеждане е напълно безсмислен в случаите, когато става дума за такива явления като самоубийството или лудостта. Статистически се фиксират какъв процент от хората, имащи определена професия, завършват живота си със самоубийство или пък полудяват. Знанието за това няма никаква ценност за истинското разбиране, тъй като същественото е това, как отделния човек достига до самоубийство, в това, как отделният човек полудява.

Така стоят нещата с този статистически начин на разглеждане, който днес повсеместно играе голяма роля. Във всички случаи, когато научните работници говорят за теорията на познание, на базата на статистическия метод на разглеждане, действително имаме работа, така да се каже, с „освободилият се Сатана”. И това наистина е страшно. Виждате ли, този метод на разглеждане, който е проява на сатанинската власт в Средна Европа и на Изток, при Авенариус и Мах е придобил философска форма. Впоследствие от тях са се учили видните философи на болшевизма, които са осъществили всичко това на практика в Русия. Дори тези, които гледат с оптимизъм на човешката еволюция, виждат всички тези явления, макар и да не проявяват особена загриженост. Дори те виждат, че в Централна Европа още преди десетилетия са били заложени семената на болшевизма, който по-късно е бил пренесен в Русия. Работата е именно такава: зародишите на това, което беше посято в едно място, бяха пренесени там, където биха могли да поникнат.

По този начин, тази сатанинска сила днес вече работи навсякъде, влагайки много сили и старание, за да апелират навсякъде към еманципиране на интелекта, който разглежда нещата без каквато и да била вътрешна връзка с тяхната същност. Такъв е случаят с разглежданията, свързани със сферата на душевното, духовното, с разглежданията отнасящи се до вътрешното обръщане на човека и т.н. Ако Сатаната успее до определен срок да доведе своята работа до онази точка, до която той се стреми, тогава това, което трябва да се случи, трябва да си приближи, да подходи към човечеството по такъв начин, който ще навреди на човешката еволюция. Защото, виждате ли, събитията, за които говори авторът на Апокалипсиса, така или иначе идват. Но работата е в това, как тези събития ще се развият. Що се отнася до бъдещите събития все още можем да говорим за две възможни посоки, в които те могат да се развият. В единия случай – това е протичане на бъдещите събития в духа на замислената от боговете човешка еволюция, а в другия – срещу тази еволюция.

Днес интелектуалността обхваща човечеството, хората стават все по-интелектуални и по-интелектуални. Но интелектуалността на човека се развива не посредством инспирацията, а благодарение на неговите собствени сили. И така, интелигентността обхваща човечеството. Но в резултат от въздействията, изходящи, на свой ред, от луциферическа страна, човечеството по отношение на останалата част на своето същество остава слабо. Това води до факта, че се появява един вид групово съзнание, докато във времето на епохата на индивидуализма, в истинската християнска епоха, за човечеството е благотворен принципа на индивидуализацията. Възникват групови съзнания и тези групови съзнания е необходимо да се защитят от опасността, пред която те са изправени.

Така че ще дойде време, когато сатанинската власт – в резултат на усилията, приложени от нея с цел да получи силите на човешкия интелект, - наистина ще стане дотолкова силна, че ще бъде в състояние да отиде до всички групи, които ще се сформират. Силата на Сатаната ще бъде толкова силна, че ще действа във всичките четири посоки на света. И тези групи, малките групи – „Гог” и големите групи – „Магог”, ще попаднат под властта на Сатаната. И ще могат ли тогава хората, притежаващи духовност, да я развият до такава степен, че да стане възможно да доведат човешката интелектуалност с помощта на силите на Михаил до онзи източник, към който тя принадлежи, да я доведат до онези Прасили, които стояха до източника на човешката еволюция, към тези Прасили, които се стремят да насърчават развитието на човека, какъвто той е днес, така че човекът да действа въз основа на свободата – именно това ще има решаващо значение. Изключително много ще зависи от това, дали хората с цялата си вътрешна добросъвестност и основателност ще могат да овладеят истинската духовност, действителната духовност.

Именно на този извънредно важен въпрос за човечеството още днес трябва да се обърне особено внимание в работата на свещеника. Само в този случай, ако успеем да насочим всичко правилното русло, великата сцена на изкушението, която е планирал Сатаната с „ Гог” и „ Магог”, ще завърши благотворно за човешката еволюция.

В противен случай, неизбежно в бъдеще ще се случи следното: в бъдеще всичко това, което беше изживяно от човечеството започвайки приблизително от VII християнско столетие, от 666 година, всичко това беше изживяно от него под знака на развиващата се индивидуалност, - всичко това ще бъде изгубено за човечеството. Над всички предишни въплъщения на човечеството (Inkarnationen der Menschheit) ще се разпростре мрак и на мястото на земната еволюция ще застъпи нова световна еволюция. Още днес ясно можем да видим зародишите на това. Още днес можем да видим огромната опасност, която застрашава човечеството. Ариманичните сили – тъй като те притежават най-голямата интелектуалност – използват всички слабости на хората, главно тяхната суета и лъжливост, за да ги привлече на своя страна. Например, всичко това, които спомогнаха за разпалване на световната война, всичко това, всъщност, е нещо невероятно ужасно. Тогава суетата на хората беше използвана от сатанинските сили – след като съзнанието на хората се потопи в едно не чувано до сега състояние, състояние подобно на сън – за това, че в 1914 г. в продължение на няколко дни да се издигне огромна буря, която доведе хората в страшно опиянение, в такова опиянение, че те до сега още не могат да разберат , какво всъщност, се случи по това време. Всичко това беше ужасно.

Но това е само едната част от проблема. Много по-негативни явления може да се наблюдават днес, обръщайки внимание на чисто интелектуалните, така наречените духовни битки на съвременността. Какво, всъщност, се случва днес с правдата, с истината? Навсякъде можете да видите как се полагат все повече и повече усилия да се прикрие истината, криеща се зад действията на хората, така че тази истина колкото е по-далече, толкова по-малко да се взема под внимание. Помислете само за това, колко много усилия се полагат, за да поставят духовния живот в релсите на държавата! Всичко това поставя човечеството в огромна опасност, макар че хората по отношение на подобни явления не са склонни да развиват истинско разбиране. Бихте могли сами да се убедите в това, ако бяхте обърнали внимание на това, как беше възприето Движението за социална тричленност. Както знаете, Движението за социална тричленност се опита да направи, така да се каже, първа водеща стъпка срещу изкушението на „ Гог” и „Магог”, една стъпка, с която по-нататъшното развитие на човечеството би могло да тръгне по такива пътища, по които всичко би се устроило благоприятно за човечеството. Обаче този род и начините, по които беше приета идеята за тричленност, идеята, която, всъщност, би могла да преведе човечеството през този праг на развитие, показват, каква чудовищна опасност заплашва човечеството по отношение на тези неща. Именно поради това е необходимо всичко да се възприема абсолютно сериозно най-вече в кръга на свещениците.

Искам да насоча вашето внимание към това, че някога живя една индивидуалност – това беше в първите столетия на християнското развитие, така че тази индивидуалност преживя 666 година, - която с определена ясновидска сила възприемаше случващото се наоколо, която разбираше, че във всичко това, всъщност, се проявява действието на сатанинската власт. Тази сатанинска власт още по това време се подготвяше за своята бъдеща мисия. Тази индивидуалност, която живееше там, където непосредствено се разиграваше църковната борба, а именно в Рим, и която в бъдеще спомогна за разпространяването на християнството в Европа, тази индивидуалност имаше по това време напълно ясно духовно възприемане на случващото се. По-късно тя само прие тази сатанинска сила – както това се случи с повечето – за дявол, за обикновен дявол на Средновековието. И макар тя да говореше за дявола, по начина по който тя говореше за него става ясно, че в действителност се има предвид сатанинската власт, тази същата сатанинска сила, за която вече ви казах, че дори Михаил я признава за по-висшестоящо духовно същество. Тази индивидуалност отново се въплъти през първата половина на XIX век в Берлин. Тази индивидуалност я наричаха Трандорф (64). Той беше гимназиален учител. Да, той признаваше съществуването на дявола, тоест, всъщност, Сатаната. Той написа книгата: „ Дяволът игра на въображението ли е?”. Но освен тази книга той написа също и „ Естетика”. Обърнете по някакъв начин внимание на тази „ Естетика”. Днес няма никаква възможност да се привлече вниманието на теолозите към Трандорф, той остана без внимание. Консисторските съветници и висшите консисторски съветници в Берлин бяха негови врагове.

Всичко това се свежда до следния въпрос: ще могат ли свещениците да дойдат до разбиране на духовния свят в неговата абсолютна реалност и ще изхождал ли в соята работа именно от такова разбиране, а няма да останат само при сантименталното отношение към духовността, както това се приема навсякъде в последните столетия. Стана прието, говорейки за духа, да се премълчава представата за злото, да се премълчава за всичко, което има отношение към проявлението на злата сила. По този начин, цялата работа се заключава в това, дали свещениците притежават достатъчна сила, за да могат наистина да представляват духовността. В края на краищата, скъпи приятели, това действително е най-важното нещо в работата на свещеника. В действителност е много важно при разглеждането на такива въпроси, като разбирането на кармата, като разбирането на предишните земни животи – въпроси, които изискват честно и безпристрастно отношение, - да се изхожда от такова душевно състояние, както и при съзерцаването на култовото действия - преосъществяването по време на тайнството на освещаване на човека. Всичките тези представи трябва отново да станат реални за човека. И само в случай, че тези представи станат реални, ще се появи възможност, скъпи приятели, да се говори за перспектива за човечеството именно в духа на автора на Апокалипсиса, да се говори за такава перспектива, за която той страдаше с цялото си сърце. Защото само такава перспектива предполага развитие на човечеството в правилното русло. Можем да кажем следното: всичко, което тук беше обсъдено във връзка са Апокалипсиса се отнася именно към истините, които е невъзможно да бъдат приети без целия човек да се свърже с тях. Всичко това се отнася към истините, които би било невъзможно да се приемат, без те да бъдат приети като един вид причастие (eine Art Kommunion).

Така че наистина можем да кажем: истинската Църква (Ecclesia), действаща в своята външна форма обхваща вярващите, а свещениците трябва да се възприемат себе си като такова образувание вътре в Църквата, чрез действията на което духовното се излива в човечеството. Покрай това също е необходим също устроен със съответното разбиране малък страничен олтар за Светите Дарове с осветената светиня именно в която се съдържа тайната на преосъществяване. Да си предствавим, че имаме потир – чашата, в която се извършва преосъществяването. Хората се стремят посредством преосъществяването да намерят пътя към Отец, към тази Първоначална Творческа Световна Сила, която абсолютно реално, същностно действа в това преосъществяване. Тази Първоначална Творческа Световна Сила не може да бъде намерена, ако едностранчиво следват или само духовното или само материалното. Именно днес имаме истинско разбиране на света само тогава, когато на олтара се извършва преосъществяване, превръщане на веществото. Тук наистина се извършва едно свещенодействие, което спомага за намиране на Отца и именно тук Синът посочва на хората пътя към Отца. Синът, Който също така помага да се намери пътя към Духа.

И така, човекът може, насочвайки своя поглед към всичко, което е проявено във физическото да намери, благодарение на духовното преосъществяване, скритото във физическото, може да открие съкровените деяния на Серафимите, Херувимите, Престолите, съкровените деяния, чиито проявления са физическата субстанция. Ако се стремят всичко проявено във физичекото да се разкрие като духовно, то трябва да се върви по пътя, който води към Отца. Пътят към Отца се посочва от Сина, Сина, благодарение на който духовното се проява от физическото (das Geistige erscheint aus dem Physischen).
Хлябът е хляб, но в този хляб, ако говорим само за него, тъй като същото може да се каже и за виното, може да бъде намерен Отец. Христос посочва пътя. Благодарение на преосъществяването хлябът се обкръжава от аура и човекът изживява в тази аура Духа (виж. рис. 13). При това във виното имаме този елемент, който само усилва това, което се съдържа в хляба.
И така, можем да кажем: в сетивно-проявеното живее копнежа по Отца, в сетивно-проявеното са прикрити Серафимите, Херовимите, Престолите. Христос извежда човека на този път, на който се проявяват в своите действия – по посочения вчера начин – Господства, Сили, Власти. И човекът се издига в тази област, в която днес той може само да съзерцава духовния свят в своята духовност (die geistige Welt in ihrer Geistigkeit), духовния свят, в който, обаче, непосредствено се намират Светия Дух: Ангели, Архангели, Архаи.

Всичко това, скъпи приятели, се съдържа в Апокалипсиса. Какво означава да се разбира всичко това? Какво следва днес от това, че всичко това е разбрано? От това следва, че този, който разбира това, открива своето собствено разбиране предначертано в Апокалипсиса (sein eigenes Verständnis in der Apokalypse vorgezeichnet findet). Затова можем да кажем: това зависи само от вас, скъпи приятели, искате ли вие, това което е казано в Апокалипсиса, да е казано за вас, или не искате? Защото ако вие като свещеници внесете във вашата дейност импулсите на Апокалипсиса, ако внесете тези импулси наистина по един духовен начин, тогава ще станете тези, за които се говори в Апокалипсиса, че те идват и ще дадат отпор на властта на Звяра, Лъжепророка и Сатаната. И тогава всеки път ще си представяте - най-малко, в духа, - че под чашата на преосъществяване лежи апокалиптичната книга (das apokalyptische Buch). И, представяйки си, че чашата, потира, стои върху апокалиптичната книга, вие ще бъдете в състояние да си кажете: „ Тук, вътре е нашето призвание и това, което правим в този момент, - е реализацията на нашето призвание”.

И така, скъпи приятели, в този курс исках да ви дам не теоретично разглеждане на Апокалипсиса. Исках да ви дам – след като у вас се появи напълно обоснованото желание да чуете нещо за Апокалипсиса – именно това, което ви дадох. По този начин се стремих в духа да положа Апокалипсиса под чашата, в която се извършва преосъществяването. Именно до това исках да доведа нашето разглеждане. И на вас, скъпи приятели, ще ви се отдаде, както и да се стекат обстоятелствата в бъдеще, да достигнете до това, което може да се достигне само в случай, че успеете да направите това сериозно разглеждане на Апокалипсиса най-вътрешен импулс за вашата собствена работа. Скъпи приятели, именно това исках – като завършек на нашите разглеждания – да направя предмет на вашето внимание. Трябва да знаете, че интензивните мисли, свързани с тези разглеждания ще съпровождат вашата упорита и достойна задача в работата, ще съпровождат всичко, което от този момент ще извършвате.

Фридрих Рителмайер произнася думи на благодарност. ( думите не са стенографирани)

Рудолф Щайнер: Ако успеем да разберем това, което беше изразено в тези думи, които са не външен, а вътрешен обет на сърцето, и ако успеем този обет на сърцето да го представим в светлината на правилно разбрана благодат, тогава ще се извърши това, което трябва да бъде извършено. Защото всичко се заключава в това, че в настоящето време пътя на боговете и пътя на хората се събират. Михаил ще бъде великият посредник между пътя на боговете и пътя на хората. Нека насочим погледа си към неговите деяния! Нека се научим от неговите минали действия на това, което трябва да се извърши в бъдеще! И тогава ще имаме право не само с една добронамереност (gutgewollten), но и с мъжествен ентусиазъм да гледаме бъдещето. И тогава ще виждаме себе си все повече и повече обединени в нашата волята с Божествената Воля, която от самото начало направлява хората. И тогава ще чувстваме своята свобода съединена със свободата на боговете. Това е, което трябва да чувстваме. И тогава също ще сме в правото всеки ден, свършвайки нашата ежедневна работа и вървейки към утрешния ден със стремеж не към малкото, а към великото, да си кажем: „ Може би се вглежда в нас Окото на Боговете (Götter Auge) и казват: „ Така да бъде””.

КРАЙ

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни