ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Май 26, 2018 4:23 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 02, 2012 5:37 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Рудолф Щайнер

АПОКАЛИПСИС

осемнадесет лекции изнесени в Дорнах
от 5 до 22 септември 1924 година
и
възпроизведени по записки на участниците.




РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЗА ТОЗИ ЦИКЪЛ ОТ ЛЕКЦИИ.

На пети септември 1924 г. Рудолф Щайнер пише в „ Листа за съобщения” за членовете на Антропософското Общество ("Какво се случва в АО. Съобщение за членовете на Обществото.)

ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВОТО!
Думи, които бих искал да кажа във връзка с проведения през септември в Гьотеанума цикъл от лекции за Апокалипсиса.

Сред курсовете *, които бяха проведени в Гьотеанума между 4 и 23 септември се състоя също и курс за свещеници от Християнската общност. Той, строго беше предназначен само за този кръг. От присъстващите единствено членовете на ръководството на Антропософското Общество не принадлежаха към него.
Свещениците отдавна изразиха желание да положат в основите съдържанието на този курс за Апокалипсиса.
Съществува напечатан по-рано за членовете на Антропософското Общество цикъл от лекции „Теософия на основата на Апокалипсиса”, държан от мен в Нюрнберг през 1908 г. за членовете на тогавашното още Теософско общество.
Това, което съобщих този път може да не съвпада с казаното тогава. По това време нашите приятели от Обществото искаха да се запознаят най-вече с резултатите, получени в процеса на опознаване развитието на човечеството на Земята и развитието на Земята вътре в звездната система, както и със знанието, което човек може да получи чрез съзерцаване на свръхсетивния свят. Темата може да бъде свързана със съдържанието на Апокалипсиса, тъй като това съдържание по същество е загадка за всички онези хора, които четат Библията. Апокалипсиса се намира в края на тази книга и тя дава насоки по отношение на пророческия характер за еволюцията на Земята и човечеството. В Нюрнбергския цикъл от лекции показах, че в образния език на автора на Апокалипсиса винаги може да се открие това, което ни дават резултатите от проучванията за развитието на човека и Земята вътре в Слънчевата система, провеждани от Антропософията. Изследвания, водещи в духовната област, но издържани в духа на най-новата научна добросъвестност. Благодарение на това стана възможно също правилно да се освети отношението на езотеричните истини на християнството към Антропософията. Тогава до известна степен успях да дам на слушателите представа за това, че възприемането на вечните, дълбоко засягащи човешката душа истини е възможно по два начина: по пътя на съзерцанието, постигнато от езотеричното християнство и по пътя на духовно научното познание. И ако тези два вида възприятия правилно се осъществят, то те довеждат до едно и също.
Но този път пред мен има друга задача. И макар че няма да говоря за това, което по същество е предназначено само за кръга на свещениците, аз се чувствам длъжен тук да ви разкажа за това, което трябва да знаят антропософите във връзка със събитието, което се състоя вътре в Антропософското Общество.
Това, което като духовна субстанция струи чрез свещениците от Християнската общност им беше подарено от духовния свят чрез моето посредничество преди две години в Гьотеанума, който днес вече е изгорял. Този дар беше такъв, че тази Общност на християните дойде като нещо напълно самостоятелно по отношение на Антропософското Общество. При основаването на Общността беше невъзможно да се стремят към нещо друго, освен към тази самостоятелност. Защото това движение за християнско обновление не се роди в резултат на Антропософията. То произлезе от хората, които търсеха нов религиозен път не от опита на Антропософията, а от опита на християнството. Те чувстваха стремеж да намерят връзката между човешката душа с нейната вечна мирова същност в живото разбиране на свръхсетивното съдържание на християнството. Те твърдо вярваха, че трябва да има живо разбиране. Но чувстваха, че пътя който в момента е отворен към тях за достигане на сана свещеник, не може да ги доведе до такова разбиране. Така при мен дойдоха група свещеници изпълнени с доверие. Това бяха честни и стремящи се към духа хора. Бяха убедени, че Антропософията може да им даде това, което търсеха. Но те не търсеха антропософски път, стремяха се да намерят чисто религиозен път.
Посочих факта, че макар чрез Антропософията да може да се даде култа и лежащото в неговата основа учение, все пак задачата на Антропософското Движение има напълно различен вид грижа за духовния живот.
По-късно тази група свещеници, изпълнени със стремеж към духовно-ориентираното християнско свещенодействие се обърна към доктор Рителмайер. Доктор Рителмайер е човек, който обединява в себе си християнския свещеник и антропософа в истинския смисъл на думата. В неговата лична дейност – макар не чрез култа, а според духа - се извършваше християнско обновление. По естествен начин възниква въпроса: как Рителмайер прие факта, че Антропософското Общество може да даде нещо за християнското обновление? Как той ще се отнесе към осъществяването на това? Защото Антропософското Движение виждаше в Рителмайер пример за личност, която във вътрешната хармония на сърцето и хармоничната външна дейност е обединила християнството и Антропософията.
И Рителмайер от цялото си сърце каза „да”. По този начин беше положена здрава основа за самостоятелното Движение за християнско обновление. И тук, в Гьотеанума, както и трябваше да се очаква, преди две години се състоя инаугурация.
От този момент общността на свещениците енергично тръгна по пътя на християнско обновление. Тя разгърна благодатна и ползотворна дейност.
Сега, точно след две години – денят на основаване съвпадна с времето на провеждане на курса, - свещениците почувстваха необходимост от по-задълбочено изучаване на Апокалипсиса.
Реших, че мога да направя нещо за това. Моят духовен път ми даде възможност да тръгна по следите на Апокалипсиса. Така че, аз счетох, че в този курс мога да представя „книгата на свещениците” в нейната истинска светлина, която може да стане духовен ръководител на свещениците.
Центърът на работата на свещеника е тайнството на освещаване на човека (Menschen-Weihehandlung). От това тайнство се излъчва онова, което благодарение на култа навлиза от духовния в човешкия живот. Апокалипсисът трябва да бъде в центъра на душата на свещеника. От него може да се излъчва в цялото мислене и чувстване на свещеника това, което жертвената човешка душа трябва да възприеме като милост от духовния свят.
Така размишлявах върху задачите на този курс за свещеници, когато бях помолен да го изнеса. В този смисъл аз го проведох.

Приветствие.
Дорнах, 5 септември 1924 г.


Йоханес Вернер Клайн : Бях помолен – поради болестта на господин доктор Рителмайер – да кажа няколко думи от името на нашия кръг. Благодарни сме на съдбата за правото да застанем отново пред Вас. Ние се виждаме, като група хора събрали се на борда на кораб, който се намира сред гибелните вълни и бурята на нашето време, на кораб, който постоянно е в опасност да потъне. И ние не можем да се обърнем нито към външния, нито към така наречения духовен, културен живот на нашето време. Правото да застанем тук пред Вас, в Дорнах, трябва да го разглеждаме като особена милост и ние сме Ви много благодарни за това, че ни повикахте тук да разговаряте с нас.
Две години минаха от последната ни среща с Вас тук, когато открихме задачата на нашия живот. Повечето от нас за първи път виждаме онова, което е останало от Гьотеанума на физически план. Дълбоко разтърсени гледаме към мястото на случилото се и само в мислите си остава да търсим бялата зала, мястото, където съдбата така жестоко ни удари, където сега дълбоко се е отворила земята.
И въпреки това, в нашето съзнание живее отражението на това велико и могъщо събитие, което се състоя тук – Коледното Събрание и неговото послание. В нас живее радостта, която тогава ни бе дадена: на Земята отново има мистерийно място. И затова първото нещо, което искаме да изразим, събрани тук в кръг пред Вас, е колко голямо е желанието ни да се свържем - интензивно и дълбоко – с импулсите идващи от тогава от това място и да се изпълним с тях. Ръководейки се от лична инициатива нашите приятели, без изключение, са подали заявления за приемане във Висшата Школа за Духовна наука . С това бихме искали да изразим нашето желание – толкова искрено и дълбоко, колкото е възможно – да участваме в работата на Дорнах.
В същото време ние работихме цяла година. Нашата работа протече само в Германия, но въпреки това кръга ни се разшири достатъчно. И ако позволите ще ви представя нашите нови приятели (бяха представени единадесет души , приети в кръга на свещениците, след основаването на Християнската Общност през есента на 1922 г.).
Не смятаме, Конференцията, която проведохме в нашия кръг за най–значителното събитие от всичко онова, което извършихме през миналата година. И все пак тя ясно отразява, че духовният свят проявява интерес към нашата работа, че имаме право да получим в духовния свят място за достигането, на което тук се създава ръководство. И осъзнаването на това вече може да създаде платформа, че вярата в нашата работа, действайки от главата може все повече и повече да обхване нашите истински дълбочини. И с тази възвишена вяра в нашето дело ние заставаме пред Вас, защото за нас Вие сте гласът на истинското благовестие на духовния свят, и бихме искали да Ви помолим да ни дадете това, което ще направи възможен по-нататъшния ни път.



ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 5 септември 1924 г.


Мои скъпи приятели! Ако трябва в началото да кажа нещо в отговор на тези сърдечни думи, ще кажа това: всичко, което изразихте от името на свещениците беше съвършено справедливо. Не може да се твърди, че винаги е абсолютно оправдано това, което се казва на човек от най-добри намерения. Но в дадения случай това може да бъде казано. Казаното бе въз основа на това, че вътрешният духовен импулс, който трябва да дойде от Гьотеанума благодарение на Антропософското Движение, винаги носи нещо, което далеч надхвърля не само всички теоретични знания, но по принцип границите на всички знания. Това може да бъде изразено приблизително по следния начин: днес хората отново са изправени пред големи проблеми. И това се случва поради причината, че минаха времената, когато за човечеството беше възможно повече или по-малко да се отклонява от импулсите на древните мистерии. Импулсите на древните мистерии способстваха разполагането на божествената субстанция и силите в земната реалност. В същото време човечеството трябваше да се развива по такъв начин, че да настъпи времето, когато повече или по-малко ще бъде оставено само на себе си и божествените субстанции и сили не биха могли да действат на Земята директно чрез хората. Но дори и този период от развитието на земното човечество стигна края. Силите работещи през този период също са изчерпани. Това е може би най-значителната и макар да не е най-голямата, то все пак е важна и радикална окултна истина: силите, които биха могли да работят без мистерии в еволюцията на човечеството са изчерпани и човешката еволюция не може да продължи нататък, ако в нея отново не навлязат мистерийни сили.
Всеки, който иска да работи в някой клон на Антропософското Движение на основа реална духовност, трябва да осъзнае, ръководейки се именно от тази истина, че днес е необходимо нещо различно, отколкото само едното знание. Трябва отново да се осъществи нещо подобно на действието в древните мистерии: жертвена себеотдаденост на човека към своята задача, да бъде напълно погълнат от нея.
Ако не беше очевидно – а това е очевидно, - че импулсът жертвено да се посветите изцяло на делото, което вие признахте за свято, активно присъства в своята истинска същност вътре във вашия свещенически кръг, то вашите думи не биха били истина. Но аз имам правото да ви кажа пред лицето на всички Божествени Сили, които лъчезарейки възглавяват нашето дело: вашите слова, думите, които произнесохте, говорейки за вашето въодушевление и преданост към делото, са чиста истина, абсолютно истина. Беше съвършено очевидно, че този кръг от свещеници – с цялата духовност, присъща на човека, - е въодушевен от най-благородния вътрешен стремеж да придаде форма на тези жертви, които днес трябва да бъдат принесени. И може да се каже: това, което сте извършили е началото на това, което може да удовлетвори Божествената световна Същност (die göttliche Wesenheit der Welt befriedigen kann). С това ви казвам нещо необичайно важно.
Разбира се вашата дейност е протекла само в Германия. Но и това се е случило по причини, които в не много далечно бъдеще със сигурност ще бъдат преодолени. Защото този интерес към религиозно обновление, който се запали във вашите сърца, когато дойдохте при мен, за да бъде положена основата на вашата дейност, обхваща душите на хората далеч извън Германия. И само от вашата вътрешна сила зависи до колко ще е възможно да се отиде отвъд Германия.
Единствено с дълбоко развълнувано сърце може да се помисли, че на това същото място, където преди две години се извърши иногурация и инициация на вашето Движение заедно със светото тайнство на освещаване на човека, ние по-късно станахме свидетели на бушуващите пламъци, унищожили нашия любим Гьотеанум . Вие виждате, че днес точно на това място са разгърнати строителни дейности. И днес фактически – в това число благодарение на вашата всеотдайност, - започна трансформация на това, което се извърши в помещението, което по-късно изчезна в пламъците, в истинска свят земен акт. И ако продължите вашето дело със святото усърдие, което ви е обхванало, то импулсите, които действат във вашия кръг ще се развиват в правилна посока.
Ние отново се събрахме на това място, където срещу нас от духовния свят, благодарение на Коледното Събрание, струи светлина и топлина, като духовна награда за земните загуби, причинени от пожара. Този път трябва отново да обсъдим важни въпроси. Трябва да обсъдим това, което наистина може да благоприятства понататъшното развитие на вашите душевни импулси.
Този път ще се опитаме да допуснем да се доближи до нас дълбокото съдържание на Апокалипсиса и, изхождайки от неговото разглеждане, да разрешим да се приближи до нашите души всичко това, което именно в настояще време е особено важно за вашия свещенически кръг. Именно разглеждането на Апокалипсиса ще ни позволи да поставим в центъра на цялата ни работа това, което дава смисъл на действията на свещеника: тайнството на освещаване на човека. По такъв начин ще имаме работа от една страна с тайнството на освещаване на човека, а от друга – с Апокалипсиса.
Още днес с няколко думи ще набележим, как чрез тази работа трябва да осветим вашето Движение на свещениците. Така всичко, което изхождайки от вашите непосредствени потребности, трябва да бъде казано за тази практическа работа на свещеника, всичко което трябва да се направи като ретроспективен преглед на миналото и разгледано като перспектива за бъдещето, - всичко това в хода на нашата работа трябва да се придържа към вътрешното разглеждане. И днес най-напред ще ви кажа как в следващите няколко дни трябва да бъде организирана нашата работа.
И така, аз с цялото си сърце ви приветствам от името на тези Сили, които тук ви събраха и за които знаете, че са Сили следващи Христос. Днес тези Сили могат да дадат за култовия акт верен религиозен стремеж, вярно теологично разбиране и верни импулси, и това култово действие вие бихте могли да вземете върху себе си, изхождайки религиозно, теологично и церемониално от дълбоко християнско съзнание. В този смисъл искаме да сме заедно и в този смисъл трябва да бъде организирана работата, която предприемаме.
Ние изхождаме от това, че говорим за съвършено ново отношение на човешката душа към онова, което се постига чрез действието на свещеника. Обръщаме на това внимание, като на нещо важно, което трябва се направи в наше време. Откакто човечеството съществува на земята хората винаги са търсили онова, което присъства в действието на свещеника при извършване на тайнството на освещаване на човека. Ако искаме да разгледаме в каква светлина тайнството на освещаване на човека трябва днес да застане пред свещеника провеждащ службата и члена на Общността, който го приема, ние сме длъжни първо да насочим поглед към това, какво бе тайнството на освещаване на човека на Земята в хода на човешката еволюция, какво е днес и какво трябва да стане в бъдеще.
Но към това, което днес по време на провеждане на службата е тайнството на освещаване на човека, трябва, от друга страна, да се добави осъзнаването на истинското съдържание на това, което Йоан, посветения от самия Христос, е искал да даде на християнския свят като Апокалипсис.
По същество истинския смисъл на тайнството на освещаване на човека и истинския смисъл на вътрешната субстанция на Апокалипсиса са свързани един с друг.
Сега няма да вземаме предвид особената форма, която Апокалипсиса на Йоан има за християните в днешно време. Ще обозначим като „Апокалипсис” всичко, което се съобщава като окултна тайна с цел да се даде на човечеството правилния свещенически (priesterlichen) импулс за бъдещото развитие. Понятието „Апокалипсис” обхваща твърде много. И това в концентрирана форма се съдържа в Апокалипсиса на Йоан и се основава на Христос. В търсене на Апокалипсиса винаги са изхождали от разбирането за това, че именно благодарение на тайнството на освещаване на човека може да бъде дадено дълбоко и пълно възприятие на апокалиптичното.
Много неща ще ни станат ясни, ако първо кажем следното. Някога тук съществуваха мистерии. Ще ги наречем древните мистерии. В това въведение няма да се занимаваме с дати, а само ще опишем четирите следващи един след друг етапи на Мистериите. Съществуват древни мистерии, полудревни (halbalte) мистерии, полунови (halbneue) мистерии и сега ние стоим в началото на новите мистерии. Така че, ние имаме четири етапа на човешкото възприятие на Апокалипсиса и тайнството на освещаване на човека.
Ще разгледаме древните мистерии, които са съществували на Земята в зората на човешката еволюция. Те трябваше да носят на хората всичко, което е свято, истинско и красиво. И можем да кажем: най-важното в древните мистерии е фактът, че в тях боговете от своите висини слизаха долу към хората и тези, които бяха ръкоположени в сан свещеник, директно общуваха с боговете в мистериите. Както днес човек общува с човека, така и в тези древни времена боговете общуваха в мистериите с хората, а хората - с боговете.
Но точно както има природни закони, които действат в течение на времето има вечни закони, които обаче не пречат на човешката свобода. И сред тези вечни закони са законите, които се отнасят до човешкото общуване с боговете. Тези вечни закони се вземаха под внимание по-специално в онези древни времена, когато в светите мистерии самите богове общуваха с хората и наставляването на човека се осъществяваше пряко от божествените Учители. Когато в тези древни мистерии при провеждането на култа сред служителите пряко присъстваха свръхсетивно действащите богове, тогава се осъществяваше това, което винаги е придавало смисъл на тайнството на освещаване на човека, - трансубстанцирането (die Transsubstantiation). Какво, обаче, е трансубстанциране в древните мистерии?
В древните мистерии трансубстанцирането се разглежда от боговете като кулминация на онова, чрез което влизат в контакт с хората. Култовите церемонии се определяха според вечните закони, за които говорих. Изхождайки от определени звездни констелации, известни на истинската древна астрология, и изхождайки от съвпадите на тези констелации с обстоятелствата, които бяха определящи за хората, се прокарваше път от боговете към хората и от хората към боговете.
Разглеждайки летоброенето в древните времена, можем да забележим, че има разлика в броя на дните за 1 година: едните наброяват 354 дни, другите 365 дни. В тези изчисления се въвеждат допълнителни дни или седмици за високосната година, за да се компенсира несъгласуваността в човешките изчисления и истинския космически ход. Изчисленията на хората никога не са били в съответствие с истинския космически ход. Винаги има малък остатък. Жреците в древните мистерии отделяха специално внимание на този малък остатък, който се получаваше следствие на разминаването на човешкото изчисляване на времето със световния космически ход. Разделяйки годината на месеци и седмици те определяха дните, когато това несъответствие е особено ясно изразено. Като при това в съответствие с лунните месеци оставаше определено брой дни до започването на следващата година.
Всеки, който иска да разбере хода на човешкото развитие трябва да обърне внимание на времевите интервали, които бяха смятани от жреците като свети седмици и в които човекът включваше дните и седмиците, останали в резултат от несъответствието на човешкото изчисляване с космическия ход. Но именно в такива свети седмици, когато става очевидно различието в мисленето на боговете и мисленето на хората и когато тази разлика ставаше много очевидна, можеше да се намери пътя от боговете към хората и от хората към боговете, при условие че сърцата на боговете и сърцата на хората бият в унисон.
Хората наблюдаваха всичко това благодарение на древната астрология, която позволяваше по правилен начин да разпознават времето, кога боговете ще присъстват в мистериите. Винаги е имало – в края на всяка година, или в края на лунния цикъл, състоящ се от осемнадесет години, или в края на други периоди – свещени дни, когато разликата, границата между човешкото и божественото мислене ставаха очевидни. В тези времена служителите на мистериите достигаха до знанието за това, че боговете могат да намерят път до хората и хората могат да намерят път до боговете.
В същите това време свещенослужителите се опитваха да задържат слънчевата и лунната активност в субстанциите, които използваха, за да извършват тайнството на освещаване на човека, така че полученото в тези свети времена да се разпростре върху останалата част на годината, през която трябва да извършват службата. Така съхраняваха това, което в святото време боговете бяха направили от земните субстанции и сили. Те съхраняваха водата от тези времена, меркуриевия елемент. През останалото време на годината извършваха тайнството на освещаване на човека с помощта на тази вода. По време на службата преобразеното вещество оставаше същото, каквото са го направили самите богове по времето на тайнството на освещаване на човека, извършвани в така наречените „мъртви времена”, които са точно тези свети времена.
Така в древните мистерии през периодите, когато сред хората беше валиден не човешкия, а космическият език, хората се стремяха да влизат в отношения с боговете, които слизаха в мистериите и всеки път отново освещаваха тайнството на освещаване на човека. Като всеки път хората, които извършваха това тайнство на освещаване на човека или участващите в него, получаваха от боговете също и разбиране за апокалиптичното. Така се даваха великите истини в тези древни времена, когато да участващ в тайнството на освещаване на човека означаваше да бъдеш изпълнен от субстанцията на апокалиптичното. Тайнството на освещаване на човека е път на познание, а Апокалипсисът е обектът на светото познание.
След това стигаме до полудревните мистерии, до мистериите, за които има много малко исторически сведения, докато за древните мистерии няма никаква историческа информация. Те могат да бъдат изследвани само с помощта на окултната наука. В полудревните мистерии боговете се отдръпнаха от хората и вече не слизаха директно в мистериите със собственото си същество, а вместо това изпращаха своите сили. Беше време, когато чрез трансубстанцирането, на превръщането на веществата, тайнството на освещаване на човека трябваше да излъчва божествено сияние, сиянието, което винаги трябва да се излъчва при извършване на тайнството на освещаване на човека.
Трансубстанцирането не се извършваше както по-рано, когато изхождайки от астрологичните знания следваха космическите процеси и вземаха това, което като субстанции и сили трябваше да навлезе в процеса на трансубстанциране. Тайната на това трансубстанциране сега се търсеше по други начини. Намираха я във вътрешната същност на това, което още в древната алхимия наричаха фермент. Фермент е това, което достигайки определена зрялост остава непроменено спрямо своето субстанциално битие, преминавайки през различни стадии, в които е предизвикало преобразуване на другите вещества. Да дадем тривиално сравнение: да си припомним как пекат хляб. Извършва се на същия този принцип. Малко от старото тесто се запазва и се добавя като фермент към новото тесто. Да си представим как във времената на полудревните мистерии древната субстанциална същност, съхраняваща се във времето посредством преобразуване на други субстанции, се пазеше в свещени съдове, които самите те в мистериите бяха нещо древно, свещено, нещо достойно за почитание.
От свещените съдове се вземаха субстанции в качеството на ферменти с помощта, на които в древната, още сакрална алхимия се осъществяваше преобразуване на веществата. В онези времена знаеха, че свещенослужителят, който беше посветен, осъществява трансформацията, преобразуването на веществата чрез силите, запазени в субстанциите. Свещенослужителят знаеше, че субстанциите излъчват слънчево сияние в свещените кристални съдове. Тези сили се търсеха и използваха в качеството на орган на познанието. Именно благодарение на този орган на познанието се възприемаше апокалиптичното от тези, които извършваха службата.
В полудревните мистерии имаше следното явление: свещенослужителят преминаваше през изпитание в мига, в който заставаше пред святото място и древните ферменти започваха да преобразуват субстанциите в свещените кристални съдове така, че той можеше да види как субстанциите излъчват слънчево сияние в кристалния съд. Съдът, в който се намираше малкото слънце (kleine Sonne), беше дарохранителница (Monstranz). Това беше осветената светиня (Sanctissimum), която днес може само да бъде имитирана. В мига, в който свещеникът виждаше слънчевото сияние на осветената светиня, вътрешно се превръщаше в свещеник.

Фиг.1.

Всеки, който днес влиза в църква, в католическа църква, вижда в нея осветената светиня, която е само символ на това, което беше някога. Но тогава беше така, че само онзи, който виждаше осветената светиня, съзерцавайки в съхранените субстанции слънчевото сияние, действително се превръщаше в свещеник.
След това дойдоха мистериите отблясък, на които е месата в новото време. От полуновите мистерии по достатъчно сложен начин се развиха католическата меса, арменската меса и други меси. Въпреки че тези меси се извяват на външен план, в себе си все още носят принципа на инициацията. В тези полунови мистерии вместо боговете, присъстващи в древните мистерии и вместо силите изпращани от боговете в полудревните мистерии, се проявява това, което човекът може да възприеме, когато в него вътрешно се пробуди словото, магическото слово, словото, в което звучи вътрешната същност, словото, което ознаменува със себе си най-дълбокото познание на вътрешната същност на звука. Защото по време на полуновите мистерии човешкият език е съществувал наред с онзи култов език, чиито остатъци още са запазени в отделни религиозни изповедания, с онзи култов език, в който всичко се основава на ритъма, на вътрешното разбиране на звука и на разбирането как звука от устата на свещеника прониква в сърцата на хората. Магическото слово, което е култовото слово, изговорено на свято място, бележи със себе си първия път нагоре към боговете, или, по-скоро, към божествените сили.
И така:
Първи период: - древните мистерии – боговете слизат в мистериите.
Втори период: - полудревните мистерии – боговете изпращат надолу своите сили.
Трети период: - полуновите мистерии – човекът овладява магическия език, започва да се издига нагоре към силите на божествения свят.

В това е смисълът на всичко, което се разиграваше в тайнството на освещаването на човека през третия мистериен период. Беше времето, когато в мистериите живееше съответстващият на духа на времето религиозен култ, свързан с кабирите. Тъй като жертвите и култа справящи се в Самотраки и свързаните с кабирите, имаха отношение към всичко, което беше култов акт в полуновите мистерии, към всичко, което беше свързано със свещения култ.
Нека си представим олтара на кабирите в Самотраки. Кабирите, които стояха там като статуи бяха жертвени съдове. В тях имаше вече не ферментни субстанции, а субстанции разкриващи се на човешкото знание, благодарение на което човекът проникваше във вътрешната спиритуална субстанциална същност. Субстанциите намиращи се вътре в жертвените съдове, т.е. жертвените субстанции се възпламеняваха. Димът се издигаше нагоре и благодарение на магическия език в издигащият се нагоре дим се появяваше имагинацията на звучащото в словото. Така в жертвения дим ставаше външно видим пътя нагоре към божествените сили. Жертвеният дим се превърна за свещеника в онази атмосфера, благодарение на която се извършваше трансубстанциране . Това беше третият етап от развитието на мистериите и на това, което се съдържаше в тайнството на освещаване на човека.
Макар че тези първи стадии достигнаха упадък, нещо от тях външно се запази чак до наше време. Сега започва ново мистерийно време, ново време за тайнствата на освещаване на човека и за разбиране на апокалиптичното. Започна в момента, когато в изгорелия Гьотеанум извършихте инагурация на свещениците от Движението за християнско обновление. Утре ще започнем с това, с което от този момент трябва да се изпълнят вашите сърца, за да можете в четвъртия стадий правилно да осъществявате тайнството на освещаване на човека.


ВТОРА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 6 септември 1924 г.


На първо място искаме детайлно да разгледаме връзката между тайнството на освещаване на човека и това, което е апокалиптично (das Apokalyptische) като такова, за да можем след това да се заемем непосредствено с Апокалипсиса на Йоан и неговото значение за работата на свещеника в настоящето и бъдещето.
Вчера посочихме три изминали мистерийни епохи. Тези мистерии се опитваха да доведат свещеника – благодарение на случващото се в неговото същество, - до апокалиптична настройка. Ние посочихме древните мистерии, в които самите богове слизаха надолу, за да действат в мистериите заедно с човека. Посочихме полудревния мистериен период, през който боговете изпращаха надолу своите сили, предоставяйки по този начин възможност на хората, намирайки се в областта на божествените сили, да работят в мирозданието заедно с боговете.
Говорих за това, че през третия период, в полуновите мистерии, всичко се извършваше по напълно различен начин. Тук работата се заключаваше в следното: човекът насочваше силите си, които сам трябваше да развие първо в себе си, така че биха могли да го водят нагоре към боговете. И виждаме тук, че човекът търсеше пътя към божествено-духовните сили на света посредством интонирането на магическото слово в култовата церемония. Именно така в словото му се разкриваше божествено-духовното действие. При това нямаше значение дали изговаряше това чагическо слово в издигащия се нагоре дим и благодарение на словото изнасяше имагинацията от дима, както вчера говорих за това, или пък словото действаше директно в цялото душевно настроение на човека.
Паралелно с развитието на религиозното чувство в човека, което, всъщност, може да бъде описано само отделно, винаги е съществувала, като необходимо условие, определена форма на трансубстанциране (gewisse Form der Transsubstantiation), която е център на святото тайнство на освещаване на човека. Задачата на свещениците днес и в близко бъдеще е изживяване на трансубстанцирането в нова форма и по този начин изживяване в нова форма на всичко, което се отнася до работата на свещеника. Това ще бъде невъзможно без дълбокото разбиране на онова, което през четирите следващи един след друг периоди от развитието на човечеството се явява – съответно за всеки един от тези периоди – трансубстанциране и Апокалипсис.
Видяхме, че тайнството на освещаване на човека, включващо в себе си трансубстанцирането, е действие на хората в единство с божествено-духовния свят. Работата на свещеника е абсолютно невъзможна без осъзнаването на това, че човекът може да действа заедно с боговете.
Да разгледаме още веднъж най-древната форма на тайнството на освещаване на човека и най-древната форма на трансубстанциране. Виждаме, че боговете намират път към хората в определени периоди от време, възникващи, всъщност, като резултат от разликата между изчисленията на човека в хода на времето през годината и това, което се случва в космоса. Боговете се спускаха надолу точно в такива периоди от време, които възникваха в резултат от несъответствието на хода времето в Космоса с разчетите на човека. Така в тези интервали от време наречени „свещени времена” човекът трябваше да се намира пряко под въздействието на Космоса, за да се извърши трансубстанциране. Той запазваше нещо от тези субстанции, които претърпяваха преобразуване под въздействието на Космоса, за да може по-късно, в следващите периоди от време, с помощта на тези запазени субстанции да извършва трансубстанциране.
В онези дни характерното място на пребиваване на свещенослужителите и вярващите членове на общината – при провеждане на трансубстанцирането – беше пещерата, скална пещера или изкуствена пещера. И ние виждаме в крайна сметка, че в древните мистерийни периоди, когато напълно се осъзнаваше присъствието на боговете и значението на трансубстанцирането, навсякъде са се стремяха да пренесат свещеното действие в скалния храм, в подземния храм, в подземната област.
Този стремеж беше свързан с опитностите и изживяванията, които свещеникът имаше при трансубстанцирането. Трансубстанцирането се състои в преобразуване на вещественоста дадена в земната материя. И ако искат изцяло да бъде обхванат този процес, то към него трябва да се отнесе причастието (die Kommunion) – приемане на преобразената, трансубстанцирана субстанция в собствената същност на човека. Така че, строго погледнато, последните две основни части на тайнството на освещаването на човека – трансубстанцирането и причастието – в това отношение образуват единство, а четенето на Евангелието и подготвянето на даровете (das Offertorium) са подготовка за него. Виждаме в трансубстанцирането и в причастието едно общо действие на свещеника, един култов акт. И можем да посочим особеното разбиране, присъщо на посветените в най-древните мистерии, които наричаха „Отци”. „Отци” – означаваше степен на посвещение, степен „отец”. От тук остана името, което и до днес носят свещениците на много конфесии, - патер.
И така, свещенослужителят, извършвайки трансубстанциране в подземния храм, в скалния храм, изживяваше единението на своя физически организъм с цялата Земя. Затова се и стремяха да пренесат свещеното действие в скалния храм, в подземния храм. Ние наистина сме длъжни, въпреки че живеем в нашето съвременно, обикновено земно съзнание между раждане и смърт, да се чувстваме в единение с това, което ни заобикаля в Космоса. Това беше и в течение на цялата земна човешка еволюция.
Въздухът, който сега е във вашето тяло, малко преди това беше извън вашето тяло и след известно време отново ще бъде извън вашето тяло. Въздухът, който се намира извън вашето тяло и въздухът, който се намира във вашето тяло съставя едно цяло. Същността на това явление е в следното: съществува въздушно море (Luftmeer) и когато човек вдишва, част от това въздушно море се превръща в човек. Въздухът се вдишва, прониква навътре, изпълва целия човек, сам превръщайки се в човешка форма. При издишване тази форма веднага се разтваря във въздушното море. Това е - непрекъснатото възникване и изчезване на въздушната форма на човека. Само че всичко това остава извън нашето съзнание.
Когато древният индийски йогин съзнателно извършваше своите дихателни упражнения, този факт всеки път присъстваше и в неговото съзнание. Той се чувстваше не обособено същество, а в единение с цялото въздушно море на Земята, чувстваше постоянно възникване и изчезване на въздушния човек във всяка систола и диасистола. Това без затруднение може да се изживее чрез прости дихателни упражнения, които обаче, вече не са подходящи за съвременния човек.
Но човекът на физически план не се състои само от твърда земна субстанция. Той се явява човек, състоящ се от твърда земна субстанция дотолкова, доколкото с преимущество е дейно това, което ние наричаме физическо тяло. Но той също се явява и течен човек (der Flüssigkeitsmensch). Човекът е изпълнен с течност, циркулираща в него и благодарение на това човекът, състоящ се от твърда земна субстанция и течният човек действат един в друг и въздействат един на друг. Течният човек зависи от етерното тяло, тъй като силите на етерното тяло действат не толкова в това, което е твърдо, колкото в това, което е течно (flüssig ist).
В себе си носим още въздушен човек (Luftmenschen) и топлинен човек (Wärmemenschen). Въздушният човек, благодарение на който се извършва дишането се намира под въздействието на силите на астралното тяло. Топлинният човек се намира предимно под влиянието на Азовата организация. Трябва да си спомните как измервайки температурата на тялото откривате, че тя е различна в зависимост от това дали я измервате вътре в тялото или на повърхността на тялото. Дори и този неточен начин на измерване температурата на тялото ни показва, че човекът е диференциран топлинен организъм. По този начин откриваме четири елемента в човека: земя, намираща се под влиянието на физическото тяло, вода – под влиянието на етерното тяло, въздух – под влиянието на астралното тяло и топлина, огън – под влиянието на Азовата организация.
Когато древните „отци” се отправяха към скалния, или подземния, храм, за да се слеят с развитието на Земята, трансубстанцирането заедно с причастието извикваше у тях изживяване на връзката на тяхната физическа организация със Земята.
По принцип всичко, което днес хората мислят за собствената си същност, при това мислейки, така да се каже, „научно”, - е коренно погрешно. Всичко това всъщност е безсмислица. Всичко, което касае човека трябва да бъде представено по съвършено различен начин. И древните „отци” получаваха такива представи при жертвеното освещаване на човека (Menschenweiheopfer) по пътя на прякото съзерцаване, което възникваше следствие на трансубстанцирането. Те знаеха: чрез органите на дишане се вдишва въздух, но освен това чрез сетивните органи постоянно се възприемат и различни вещества от Космоса. И както човекът който съзнателно диша, чувства проникването на въздуха в своите дихателни органи, така и древният свещенослужител чувстваше, как субстанцията от каменната среда, която го заобикаляше в подземния посветителен храм, преминава в него и изпълва нервно-сетивната му организация. Както въздушният човек, когато диша съзнателно чувства в себе си движението на въздуха, така и свещенослужителят чувстваше как тези субстанции изпълват целия му организъм. Той знаеше, че човекът на крайниците и обмяната на веществата в своя субстанциален състав (Zusammensetzung) не съдържа нищо от това, което се приема от храната. Нищо от това, което се прима с храната не влиза в човека на крайниците и обмяна на веществата.
Субстанциите се приемат от Космоса. Цялата съвременна теория за храненето е лъжовна…Провеждащият службата свещенослужител чувстваше: това, което се приема с храната и претърпява трансформация чрез храносмилателната система, преминава от човека обмяна на веществата към нервно-сетивния човек, най-вече в главата. Той знаеше: това, което човекът приема в храната се превръща в субстанция на главата и това, което е свързано с нея. А от Космоса чрез фино дишане се възприема точно това, което образува в човека органите, които отговарят за обмяната на веществата. И чувстваше как той, от всички страни от Космоса, възприема чрез сетивните органи и нервите субстанцията, организираща го като човек на крайниците и вещество обмяната. Чувстваше как течението, вземащо своето начало от всички страни на Космоса, струи в неговия организъм отгоре надолу. И още той чувстваше: това, което човек приема като храна и което се трансформира в неговото тяло, се движи в противоположна посока и организира именно горния човек.
По времето, когато „отецът” извършваше трасубстанциране, в него действаха два потока, единият, от който тече надолу, другия нагоре. В тези два потока той осъзнаваше физическото си тяло. След това извършвайки причастие, осъзнаваше своята връзка с Космоса. Това, което получаваше на олтара по време на службата, го съединяваше в себе си с вървящите отгоре надолу и отдолу нагоре потоци. Ставайки ведно със Земята той съединяваше полученото на олтара с потоците принадлежащи едновременно на Земята и неговото тяло, съединяваше с божественото на Земята, явяващо се отражение на Вселената. Изживяваше себе си ведно с Вселената с това, което беше извън него. Той знаеше, че трапезата, която се приемаше по този начин, е трапеза на неговия космически човек (sein kosmischer Mensch). Чрез това, което се вливаше в потоците струящи надолу и нагоре, той чувстваше как в него се заражда Божествения Човек, който имаше правото да бъде съратник на слизащите надолу богове. Чувстваше как неговото физическо тяло се преобразяваше от боговете в Божествен Човек, чувстваше себе си субстанциално трансформиран. И в този миг от дълбините на неговото сърце звучеше: „Сега аз не съм този, който странства тук във физическия свят. Аз съм този, чието Име съдържа всички звуци. Аз съм този, който беше в началото, е в средата и ще бъде в края. Аз съм Алфата и Омегата.”
Всичко зависеше от това, как се бе формирал неговия вътрешен свят чрез това чувство, от това в каква степен той наистина можеше да участва в тайните на Космоса, в божествените дела и божественото творчество, в проявата на божествено-духовните сили, субстанции и същества на Космоса. Така действаше свещенослужителят в древните мистерии.
Насочвайки се към полудревните мистерии виждаме, че храмовете по това време вече не са под земята. А ако те и да се пренасяха под земята, то това ставаше според традициите, чието живо разбиране беше вече изгубено. Тези храмове се издигаха над земята и важна роля в тях играеше главно светената вода, измиването, жертвените актове свързани с водата.
Подобни традиции все още са останали в ритуала на кръщаването при потапянето във водата. Това, което свещеникът извършваше беше в много по-малка степен, отколкото в древните мистерии, свързано с непосредствената стихия. Въпреки това, чрез вътрешната сила на жертвения акт от този момент ставаше единен с Вселената на течния човек (der Flüssigkeitsmensch), в който действат силите на етерното тяло. Когато се извършваше трансубстанциране, и в тайнството на освещаване се извършваше всичко, което по някакъв начин беше свързано с течния елемент, тогава човек можеше да чувства, как в него за определен период от време работи организацията на етерното тяло. Извършвайки трансубстанциране човекът чувстваше, че растежа му от неговото детство до известна степен се е извършвал под влиянието на течния елемент в него, чувстваше как този растеж продължава и как в потока на времето – от миналото, през настоящето, към бъдещето – работи етерното тяло.
Точно както древните свещеници усещаха – благодарение на физическото тяло – единството си със земния елемент (mit dem irdischen Element), така извършващият трансубстнациране в полудревните мистерии, през втория мистериен период, чувстваше своето единство с това, което живееше в целия Космос като воден елемент. Той чувстваше как силите на растежа, идващи от всички същества, проникват в него, покълват в него, насърчават неговия растеж, разгръщайки се в развитието на организмите и в края отново се свива в ембрион. Извършвайки трансубстанциране, чувстваше в себе си дейността, проявяваща се в покълването, растежа, живота и смъртта. Благодарение на това, че в него бяха активни възходящите и низходящите етерни сили можеше да каже: „Сега вече зная как съществата възникват в света. Сега вече зная как съществата умират в света”. По някакъв начин чувстваше вечността в свещената трансформация на веществата.
И ако трябва отново да обединим трансубстанцирането и причастието в един жертвен акт, в тайнството на освещаване, можем да кажем: свещеникът, който извършваше причастието знаеше, че трансформираните субстанции (die verwandelten Substanzen) – преобразувани по начин, както беше описано вчера, - се разтварят в неговото водно, етерно същество. Той чувстваше единството си с това, което е безсмъртно, което възниква и изчезва, ражда се и умира във Вселената. Раждането и смъртта лъхаха от олтара и облъхваха събранието на вярващите, което се изпълваше с чувство за вечността. На мястото на предишното чувство за единство с целия Космос, изживяващо се чрез стихията на земята, се появи изживяване на чувството за вечност.
След това, в третия мистериен период, човекът трябваше в святото тайнство на освещаване съзнателно да изживее своето съединяване с въздушния елемент и чрез този въздушен елемент – с Космоса.
На Изток усещането за единение с въздушния елемент се предизвикваше по съвършено различен начин. Йогинът се стремеше индивидуално, в пълно уединение, в процеса на вдишване и издишване да осъзнае потока на божествено-духовните свръхсетивни световни сили. Йогинът непосредствено овладяваше дишането. Но в западна Азия и особено в Европа, не се стремяха да овладяват неритмичното дишане. Вместо това се стремяха да интонират в дишането (in den Atem hinein) магическото слово. Благодарение на това чрез магическото, култовото слово овладяваха дишането, въздухът, втичащ се в човека и изтичащ от него. Човекът насочваше силите си към божествените сили, изговаряйки магическото слово в жертвения дим или директно изживявайки интонацията на магическото, култово, молитвено слово. Всъщност смисъла на всяка молитва е в това, че човек се стреми със свои сили да се издигне в божествено-духовната област, където може да срещне боговете. В интонирането на култовото слово говори повече не човекът, а самото Божество. Култовото слово е откровение на Божеството във въздушния елемент. Човекът чрез своето астрално тяло се чувстваше в Божеството, господстващо над силите на въздуха. Само помислете колко значителен беше преходът от полудревните мистерии към полуновите мистерии от втория към третия период. Това, което изживяваха древните „отци” се изживяваше от тях във физическото тяло. Това беше засилване дейността на физическото тяло. Това, което изживяваше свещенослужителят на Слънцето през втория период, беше усилване на етерното тяло, на течното тяло на човека. Това, което изживяваше свещеникът в третия мистериен период, интонирайки словото и чувствайки потока на божествено-духовните сили, се изживяваше от тях в астралното тяло. Но и по това време астралното тяло само в незначителна степен достигаше до обикновеното съзнание. Само в самото начало на третия период свещениците можеха да чувстват в магически произнасяното култово слово следното: „ Когато аз говоря, в мен говори Бог”. По-късно това чувство започна да отслабва. Астралното тяло в своите проявления постепенно престана да достига до съзнанието. Съзнанието ставаше все повече и повече независимо от астралното тяло. А астралното тяло на съвременния човек се намира изцяло извън областта на неговото съзнание.
През третия мистериен период във вербалното съдържание на култа на посвещение още можеха да изживеят божественото присъствие. Но за непосветените това вербално съдържание постепено се превърна в нещо външно, недостигащо до тяхното съзнание. Същото се случи впоследствие и с католическите свещеници, за които култа стана само нещо външно. Тайнството на освещаването на човека – месата – макар свещеникът и да се справяше постепенно стана нещо такова, в което самият той вече не присъстваше. Но въпреки това службата по времето, на която звучи култовото слово е невъзможна без инкорпорацията на определени същества, обитаващи въздуха, тоест без да бъде изпълнена с духовност. Когато на материята се придава форма то незабавно се пронизва духовно. По този начин, ако в тайнството на освещаване на човека звучи истинско култово слово, то в него – даже ако службата се провежда от недостоен свещеник – духовното винаги присъства. Така че истинската литургия наистина е духовно събитие за вярващия.
В последния стадий на третия мистериен период съзнателното присъствие в култа беше почти напълно изгубено. В бъдещата рационално ориентираната евангелистка изповед предполагаха, че могат изобщо да се откажат от провеждане на култа. Те повече не осъзнаваха значението на култа, значението на директната реална работа на човека съвместно с боговете. Всичко това доведе до факта, че настъпи епохата на вътрешно изживяване, в която ние живеем. Тайнството на освещаване на човека, благодарение на което божествено-духовния живот непосредствено се спускаше на Земята се превърна постепенно в нещо неразбираемо. Така апокалиптиката, която трябваше да бъде изживяна посредством тайнството на освещаване на човека, също стана неразбираема.
В действителност, именно в резултата на такива изживявания някои от вас дойдоха тук и казаха: „Трябва да започне християнство обновяване”. Те чувстваха, че религиозния живот на всички конфесии, всичко извършващо се в религиозния живот на съвременната цивилизация, целия живот на съвременната цивилизация, - всичко това е откъснато от действителния, реалния духовен свят. Те отново искаха да намерят пътя към действителния, реалния духовен свят.
За нас е пътеводно знанието за това, че преосъществяването през първия мистериен период е свързано с изживяванията на физическото тяло, през втория период – с етерното тяло, а през третия период – с астралното тяло. Именно това знание едновременно ни въвежда в дълбините на мистериите, свързани с Апокалипсиса. И дали ще успее Азът на човечеството (Ich der Menschheit) да достигне тайнството на освещаването и апокалиптиката – това зависи от вас, от вашето вътрешно изживяване как в света твори и работи духовността.
По този начин всичко, което трябва да се осъществи благодарение на Движението за религиозно обновление, трябва да се разбира като непосредствено действие, изцяло поставено в служба на свръхсетивните сили, като изпълнение на задачи, свръхсетивно поставени пред тях. Това е единственото правилно разбиране за това, което трябва да бъде извършено благодарение на Движението за религиозно обновление. Защото, ако не разберете цялата дълбочина на вашата задача, тогава вашите действия ще станат илюзия и пречка за еволюцията на Вселената. Ако пък разберете дълбочината на вашата задача ще почувствате, че е свързана през цялата земна еволюция с действията на боговете, а не с действията на човека. И тогава вие трябва да си кажете: „ Ние сме призвани да сформираме заедно с боговете четвъртия мистериен период в развитието на човечеството на Земята”. И само ако у вас има достатъчно смелост, сила, сериозност и издръжливост, за да можете по този начин да откриете себе си в своята задача, - само в този случай тя ще бъде поставена в служба на силите, благодарение на които преди две години, когато бяхте тук, съдържанието на култа директно се спусна към вас от духовния свят. Само тогава ще стане реално това, което получихте чрез съдържанието на култа, култа, който е откровение на духовния свят, което ви озари.
И тогава все по-интензивно ще се прониквате с чувството и усещането: Христос дойде в земния живот и това беше реален космически и телуричен акт. Мистерията на Голгота е реален акт. В наше време човек трябва да съедини с Мистерията на Голгота преди всичко своя Аз. Защото първоначалната памет за святата Тайна Вечеря още се корени в третия период на мистериите, в периода, когато култа, осъществяван във въздушния елемент, оказваше въздействие върху астралното тяло, възприемащо го. Но днес пред човека стои задачата с цялата си съзнателност да съедини с Христос дълбочината на своя вътрешен свят и по този начин да положи началото на новото разбиране на Апокалипсиса.
Как разбираха Апокалипсиса през първия мистериен период? Изживяваха го като присъствие на боговете, които са началото, средата и края, Алфата и Омегата.
Как разбираха присъствието на божествените сили през втория мистериен период? Изживяваха ги в това, което звучеше в света като музика на сферите, в струящото се от небесата към Земята мирово Слово, което сътвори всичко, твори във всичко, живее във всичко.
Тогава всичко, което е в началото, в средата и в края, го изживяваха като нещо съединено в един миг, изживяваха го в космическото мирово Слово Алфата и Омегата. И когато в различните епохи говориха за Алфа и Омега – разбира се, в други звукови символи, но по същество, подобни на гръцките, - винаги се стремяха към знанието за това, което се съдържа в Алфата и Омегата, в Първото и Последното.
Как разбираха апокалиптиката в третия мистериен период? Разбираха я развивайки култовото слово, което още не беше напълно осъзнато. В третия период апокалиптичното се възприемаше тогава, когато човек интонираше наполовина осъзнатото култово слово и това наполовина осъзнато култово слово само се трансубстанцираше (sich selber transsubstantiierte). Последното ще поясня по следния начин. Вероятно някой от вас или пък много от вас, успели веднъж с чувствата и душата да се отворят за впечатленията на външния свят, са чули някое музикално произведение, след това с това музикално впечатление са заспали и по средата на съня се събуждат. Възможно е, това да се е случило така, сякаш живеете в едно вълнение, но едно трансформирано вълнение за това, което сте чули през деня като симфония. Така се случваше със свещениците в третия мистериен период. Това, което се случваше с тях може да се сравни с простото изживяване, което току що посочих. свещениците извършваха тайнството на освещение с помощта на култовото слово, в което от тях се изживяваше Божественото присъствие. Те изпращаха нагоре култовото слово, в което се излъчваше Божеството. След това се оттегляха в такова настроение, в каквото подобаваше да се оттеглят след свещения акт и изживяваха транстубстанцирането не само в култовото слово, в което присъстваше божествената духовност, но също и самото човешко култово слово. Сега те изживяваха сега субстанциално преобразеното и трансформирано също и това, които самите те произнасяха. Изживяваха свръхсетивното ехо на това, което те самите интонираха в литургичната меса, когато идваше към тях трансформирано и им се разкриваше апокалиптичното. Като ответен дар на жертвения акт, извършен по правилния начин, Бог им разкриваше апокалиптичното. Така чувстваха апокалиптичното в третия мистериен период.
Авторът на Апокалипсиса, който знаеше, че Сам Христос Исус го направи свещеник, беше първият, който изживя изкачването на апокалиптичното съдържание в собствения Аз. Нещо подобно едва е изживявано някога след това, а и да е изживяно, в крайна сметка то е от много малко. Защото ехото, за което говорих и в което Бог разкриваше апокалиптичното като дар в отговор на култовите слова, тогава се възприемаше само с астралното тяло.
Йоан чувстваше единството на своя абсолютно съзнателен Аз със съдържанието, което е изложил в Апокалипсиса. Импулсът, който инспирира автора на Апокалипсиса, свещеника, който се чувстваше помазан от Самия Христос Исус, дойде от отдавна угасналото жертвено служене в Ефес. Ето защо Йоан се чувстваше като непрекъснат проводник на най-древното тайнство на освещаване. Той чувстваше, как тази абсолютна изпълненост на неговия Аз със смисъла на тайнството на освещаване от този момент беше също абсолютно изпълненост с апокалиптичното съдържание.
Така че Йоан изразяваше Апокалипсиса така както всъщност, човек в обичайното съзнание може да произнесе само думата „Аз”. Когато човек казва „Аз”, в този единствен звук той изразява своя вътрешен свят. В този случай не е възможно да се има нещо друго предвид освен едно единствено, индивидуалното човешко същество. Но това едно носи в себе си богато съдържание. И това богато съдържание е съдържанието на Апокалипсиса.
Ако в нашето духовно същество ще работи това, което може религиозното чувство и разбиране да даде на душата, ще работи стремежа към разбиране на свръхсетивното и просветлението, получено в резултат на упорития стремеж, ако имаме мотивация да разгледаме трите преминали мистерийни периода, ако това, което живееше в първия, втория и третия стане за четвъртия мистериен период жив източник на инспирация, ако позволим да работи в нашата душа силата на Божествения Дух, както това днес отново стана възможно, - по този начин ще можем да изживеем нещо много важно. Ще можем да изживеем, че количествено съществува не един Апокалипсис, а че има толкова Апокалипсиса, колкото са човешките Азове, посветени на Бога и обърнати към Христос в отделните свещеници. Към Христос, Който отново трябва да бъде открит от Движението за християнско обновление.
Съществува един Апокалипсис като такъв, но той може да стане съдържание на душата на всеки свещеник. И обратното, всеки, извършвайки тайнството освещаване на човека, може да стане свещеник посредством такава подготвителна работа, която ще му позволи да идентифицира собствения Аз със съдържанието на Апокалипсиса. Като хора ние сме Аз. И ние ставаме свещеници в съвременния смисъл на думата само тогава, когато открием Апокалипсиса не само съдържащ се в Евангелието, не само съдържащ се в нашите сърца като нещо окончателно написано, но когато нашия Аз осъзнае, че във всеки миг от живота, създавайки сами себе си, пораждаме отпечатък (Abdruck) в Апокалипсиса.
Да вземем за сравнение следната картина. Може да ви се стори, че това е педантично-филистерски образ, но въпреки това ще ни послужи. Някой пише книга. Тя се изпраща за печат. Напечатаната книга излиза в определен екземпляри. Но по отношение на съдържанието тя е една. Същото е и в случая на Апокалипсиса. Това е едно откровение дадено на Йоан от Самия Христос, на което ви се насочва вашето внимание веднага в началото на Апокалипсиса: „ Откровение на Исуса Христа, що Му даде Бог …на Своя раб Йоана” (Откровение, 1:1). Съдържанието е едно, но то се размножава, когато самият човек създава това съдържание от мъдростта на свръхсетивните светове.
В това се съдържа разбирането на Апокалипсиса на Йоан. И в това е също дълбокото разбиране на думите: „ Христос ни посвети в свещенически сан”. Вие разбрахте какво означават думите на Йоан за това, че Сам Христос го е помазал в свещеник. За да се осъществи помазването в свещеник е необходимо да се почувства по какъв начин в Йоан е възникнало съдържанието на Апокалипсиса. Когато има съзнание за това, че стремящите се днес да станат свещеници се превръщат в това благодарение, че те създавайки в самите себе си изживяват Аза в Апокалипсиса, тогава Азът става Апокалиптичен (wird das Ich apokalyptisch), тогава Азът – това е Аза на свещеника.
Но за това ще говорим утре.


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 7 септември 1924 г.


Вчера обърнахме внимание на повратната точка, която настъпи в човешката еволюция вследствие на това, че като се започне от третия мистериен период при провеждане на тайнството на освещаване на човека, причастноста на човека към Космоса започна да се проявява чрез астралното тяло. При това трансубстанцирането също се извършваше в астралното тяло, тоест в онзи член на човешкото същество, който при човека с обичайно съзнание излиза по време на сън от физическото тяло и, намирайки се извън физическото тяло става нечувствителен за възприятията от заобикалящият го свят.
Сега да си изясним, как всъщност, това астрално тяло действа в съвременния човек. Именно астралното тяло предава мисли на човека от заобикалящия го свят, мисли, с чиято помощ той разбира света. Защото по времето, когато астралното тяло е извън физическото и етерното тяло, в човека няма вече мисли за заобикалящият го свят.
Към казаното можем да добавим, че в днешно време сетивните впечатления се получават от Аза на човека, от неговата Азова организация. Когато Азовата организация излиза от физическото и етерното тяло, сетивните впечатления отново угасват. И така, ние можем да начертаем следното (виж рис.2):


Рис.2

Тук е физическото тяло на човека, тук – етерното тяло на човека. По време на сън астралното тяло и Азовата организация са извън тях. Когато човек е буден Азовата организация му доставя сетивните усещания. Именно защото Азовата организация по време на сън не е във физическото и етерно тяло и не възприема впечатления от обкръжаващия свят, сетивните възприятия отсъстват. Астралното тяло доставя мисли само когато присъства във физическото и етерното тяло. Когато излиза от тях то стана нечувствително към нещата от света и повече не доставя никакви впечатления.
Но през третия мистериен период, когато човекът чрез култовото слово трябваше да влиза във връзка с божествено-духовните същества, именно астралното тяло получи способността да възприема – благодарение на всичко това, което свещеникът е изживявал като подготвителни упражнения, това, което вече ви описах. Астралното тяло придоби способността в причастието да преработва в себе си трансубстанцирането, и след преработката на това трансубстанциране получаваше възможността да възприема апокалиптичното.
Подобен род процес трябва, започвайки от нашата съвременна епоха, да се извършва в Азовата организация на човека. Тази Азова организация трябва да притежава такива свойства, благодарение на които би могла да изживее транстубстанцирането, докато в същото време в обикновеното съзнание чрез Азовата организация могат да се изживеят само сетивните впечатления. И тя трябва да има такива свойства, които биха и позволили – благодарение на трансубстанцирането – да вземе участие в апокалиптичното.
Днес хората действително могат да изработят в себе си подобно възприятие, тоест човекът наистина може да стане свещеник, ако възприеме представите, които са наистина спиритуални картини (Abbilder) на свръхсетивния свят. Така ние, всъщност, описахме вътрешната връзка между съществуващата днес по право езотерика и това, което трябва да живее в душата на свещеника. Охарактеризирахме това, благодарение на което Християнската Общност може да стане носител на съществена част от новите мистерии. Ние трябва само да помислим върху това, което всъщност е Антропософията, която сега се дава на хората.
Често прибягвах до следващата картина. Казвах: днес човек е склонен да възприема само такова съдържание на знанието, което по някакъв начин се опира на външното възприятие или на външния експеримент. И той не иска да възприеме нищо, което не се опира на външното възприятие или на външния експеримент. Но този, който стои на тази гледна точка прилича на човека, който би казал: „ Всеки камък на Земята трябва да има под себе си опора, за да не падне. Следователно и планетите във Вселената трябва да имат опора, за да не паднат”. Обаче днес от само себе си се разбира – до колкото на това ни учи традицията и авторитетната наука, - че планетите, поддържайки се една друга, без опора, се движат във Вселената. В същото време често се поставя под съмнение, че антропософските истини са също такива истини, които не се нуждаят да се осланят на външно наблюдение или външен експеримент, а се подкрепят една друга, основават се една на друга. И откривайки за себе си, че антропософските истини са действителни благодарение на това, че една истина е основа за друга, че тези истини се опират една на друга, човекът ще спре да използва разни празни шаблонни фрази като следната: „Все още сам не мога да наблюдавам в духовния свят и затова не мога да разбера какво се явява съдържание на Антропософията”. Антропософията започва да се разбира и получават възможност да заработят в нея именно когато достигнат до това, че антропософските истини се опират една на друга.
Да проникнат в онова, което е дадено от Антропософията като знание за духовния свят, - точно това е задачата, която свещениците – преди всичко по свой вътрешен път – могат, а също са и длъжни да изпълнят. Необходимо е да си изясним: само този строеж на душата и този възглед на душата, които се изграждат в човека, когато той изработва в себе си истинско честно отношение към Антропософията, - само те са в състояние да се доближат до такова явление като Апокалипсиса. Така че можем да кажем: въпреки че Апокалипсиса вече съществува, но когато му позволя да въздейства върху мен, във всеки от своите образи, във всяка имагинация той става едно с моя собствен Аз. И след това идва мига, когато Апокалипсиса става не само собствен опит, но и собствено пораждане (eigenes Erzeugnis) на човешкия Аз. Трябва само да се стремим да подходим към Апокалипсиса в антропософски смисъл. Друг достъп до него днес не съществува.
В началото ще се опитаме духовно да разберем някои главни точки на Апокалипсиса. Положението „Аз съм Алфата и Омегата” (Откровение 1:8) може да бъде разбрано само ако се знае, че звукът „А” – Алфа – в древните времена не беше такъв абстрактен, отделен, нищо незначещ елемент на думата, какъвто го чувстваме днес. В древните времена звукът действително беше достоен да има име.
Човечеството по учудващ начин се отнесе със звучите, съдържащи в себе си, така да се каже, великата мистерия. Човечеството се отнесе със звуците така както полицаите се отнасят към престъпниците. То номерира звуците, както номерират престъпниците, изпращайки ги към камерата. Звуците загубиха своите имена и получиха номера, окончателно лишавайки се от своята същност. Това се казва образно, но е абсолютна истина.
Връщайки се към времената предшестващи римско – латинския период, когато бяха номерирани звуците, откриваме в човечеството ясното съзнание за това, че звукът с пълно право може да носи име. Така беше в древно еврейския език. Звукът можеше да има име – например Алфа, или Алеф на староеврейски, - тъй като звукът е същество, тъй като той е нещо божествено, има някаква свръхсетивна същност. И обръщайки внимание още на първия звук от така наречената азбука, ние трябва, искайки да достигнем до това, което всъщност се явява Алфа, да изживеем при това един вид духовно развитие на понятията (eine Art von geistiger Begriffsentwickelung).
Вие знаете, че Антропософията разглеждайки еволюцията на Земята проследява планетарните степени на битието, които предшестват Земята, - Луна, Слънце, Сатурн. При това, разглеждайки развитието на света, Антропософията се опитва да обърне внимание на това, което е свързано с еволюцията на човека. Защото още на стария Сатурн откриваме първия космически зачатък на човека, който след това, преминавайки през различни трансформации в различните степени на битието – на Слънцето, Луната и Земята, - стана това физическо тяло, което човекът днес притежава. Още на стария Сатурн човек присъства в своята първоначална зародишна форма.
За онзи, който иска сериозно и честно да подходи към разбирането на истината в тази област е много важно да си зададе въпроса: какво беше преживяването на зачатъка на човека на стария Сатурн? Животът на стария Сатурн протичаше в топлините състояния. Човекът възприемаше в себе си разликата между степените на топлината и студа. Той живееше в такива състояния, които му говориха много за топлинните отношения на Космоса. В различните степени на топлината и студа, на човека, макар и да се разкриваше много от духовното съдържание на Космоса, за него беше достъпна само определена област от духовното.
Предвиждайки се в нашите разглеждания от стария Сатурн към старото Слънце откриваме, че на старото Слънце човекът живее във вътрешността на физическото си тяло, което се състои от топлина и въздух. Човекът в слънчевото битие има организъм състоящ се от топлинен етер и въздушния елемент. Тук имаме вече диференциация в самия човек. Човекът вътрешно става по-богат. Тук се появява нещо, което може да се нарече вътрешен свят. На Слънцето той възприема не само различните степени на топлина, които е изживяваше на стария Сатурн, но също и вътрешния дихателен ритъм, който, на свой ред, изразява тайните на Космоса, е отражение на тайните на Космоса.
Трябва да обърнем внимание на факта, че съществото на човека става по-богато, преминавайки развитието от състоянието на Сатурн до състоянието Слънце. То става още по-богато през периода, когато Земята се развива от състоянието Слънце към състоянието Луна, и по-нататък, от състоянието Луна към самата Земя. И съществото на човека ще стане още по-богато, преминавайки през бъдещите планетарни състояния – през състоянието Юпитер и нататък чак до Вулкан.
Нека се запитаме: в какво отношение се намираха човекът и света на стария Сатурн? Съотношението между човека и света на стария Сатурн беше следното: въпреки в количествено отношение човекът да възприемаше – в различията между степените на топлината – безкрайно много от съдържанието на света, но в качествено отношение това беше все още малка част от света. В човека имаше не толкова много от съдържанието на света. Човекът, макар и да съществуваше като човек, той беше, така да се каже, само човек, в него нямаше толкова много от съдържанието на света. Когато човекът преминава през развитието на Слънцето, Луната, Земята и нататък, неговия свят все повече и повече се изпълва със съдържанието на света. Неговият живот става все по-богат от съдържанието на света. Тук, на Земята, ние вече носим в себе си значителна част от света. Един ден Земята ще достигне до стадий, когато тя отново трябва да престане да съществува, и тогава човекът ще носи в себе си голяма част от Макрокосмоса, преработена в земни отражения (in irdischen Abbildern verarbeitet).
Ние вече носим в себе си определена част от Космоса, но този факт е недостъпен за обичайното познание. Докато човекът се издига към познанието за духа чрез имагинация, инспирация и интуиция, неговото душевно изживяване става все по-величествено. Какво е човешкото око от гледна точка на обикновеното съзнание? В същото време очите на човека с всяка своя частичка представляват Космоса. Очите на човека са също толкова красиви и величествени както и Макрокосмоса. Впечатляващо е как всеки отделен орган на човешкото физическо тяло се разкрива като един свят. Когато посветеният наблюдава около себе си вижда различни светове. Тук, долу, той вижда свят с неговите стихии, горе – със звездите, Слънцето и Луната. И когато гледа на себе си, то всеки орган – очи, уши, бял дроб, стомах и т.н. – му се разкриват като един свят. По този начин човешкото физическо тяло е грандиозно съвместно действие на различни светове: светове, вече завършени, светове, които са само в зародиш, сетивни светове, наполовина свръхсетивни (halb übersinnlich) и напълно свръхсетивни светове. Развивайки се в хода на еволюцията (durch Evolutionen hindurch), човекът наистина съдържа в себе си повече и повече светове.
Въз основа на гореказаното ние можем да опишем човешкото същество в началния етап на старото сатурническо развитие. Тук той се намира в самото начало но своето битие, но все още не носи света. Първото нещо, което се появи при хората на стария Сатурн беше усещането, че е топлинно тяло. Той усещаше обема (der Umfang) на това топлинно тяло. Можем да кажем: човекът усещаше себе си на стария Сатурн като топлина. Но в началото чувстваше себе си като някакъв род „топлинно мекотело” (eine Art Wärmemolluske). След това постепенно започна да усеща нещо наподобяващо концентрация на топлина с различна интензивност. Тогава той усети нещо наподобяващо външна топлинна кожа, обвивка, която беше малко по-хладна от вътрешната топлина. Своята вътрешност усещаше като нещо по-топло – макар и не еднородно, - от външното. Външното усещаше като топлина с по-малка интензивност от топлинната кожа.
Днес опитвайки се да надникнем във времето на стария Сатурн, говорим за тези неща на нашия език. Но езикът стана абстрактен, той не позволява пред нашата душа да застане цялото величие на тези представи. Въпреки това тези, които макар и в малка степен може да ги докосне подобно съзерцание, отново ги обхваща такова благоговение, с което тези неща са се разглеждали в древните мистерии. Например, в древните хтонични мистерии до някаква степен е имало знание за сатурновия човек, нямащ още топлинна кожа. В тези мистерии се говореше за това, че сатурновият човек е получил по-късно топлинна кожа, която по своята конфигурация беше подражание на света и това беше първото, което прие от заобикалящият го свят.
Какво беше душевно-субективното (seelischsubjektiv) изживяване на топлинния човек на Сатурн? Светът предизвикваше в него изживяване, което може да се опише като абсолютно удивление. Ако трябва да бъде изразено това, което той изживяваше, може да се каже, че това беше чисто удивление. Защото топлината, ако искат да я разберат, е не нещо друго, а чисто удивление. Което външно се явява топлина, вътрешно се усеща като чисто удивление. И само защото хората станаха безкрайно объркани заедно със своите понятия, те говорят,като стареца Кант, за неразбираемост на „нещата в себе си”. „Нещото в теб” топлината е удивление («Ding an sich» der Wärme ist Verwunderung). Човекът на Сатурн беше удивление в същата степен, в каквато той беше топлина. Той живееше в удивлението, в учудване по отношение на собственото си битие, тъй като току що беше намерил това битие. Живеещият в удивление топлинен човек на Сатурн – това е Алфа. Вета – това е първото, което човека почувства като свят, като външна обвивка на света. Бета – това е „кожата” (die Haut), домът на човека.( Виж рис.2). Човекът – в своя дом, в своя храм. Първото нещо, което човек получи от света, - това е дома. „Кожата” – това е Бета.
Преминавайки по подобен начин през целия алфавит, преминаваме през целия свят. Постепенно възприемайки всичко, което е света и съединявайки го със своето същество, човекът на Вулкан ще се съедини с целия свят, с цялата голяма Вселена, към която принадлежи. Тук той ще бъде и това, което беше в началото на развитието на Сатурн, и – целия свят. Той ще стане своята Алфа и Омега: човекът съдържащ в себе си целия свят. С думите от Апокалипсиса на Йоан „Аз съм Алфа и Омега” ние описахме какъв ще бъде човека в края в края на периода Вулкан. В края на развитието на Вулкан също и човекът ще бъде в правото си да каже: „ Аз съм Алфа и Омега”.
Нека погледнем Мистерията на Голгота от гледна точка на това, което си представихме като начало, среда и край на човешката еволюция. Съществото, което благодарение на Мистерията на Голгота се въплъти в Исус, се намира тук – в средата на световното време, през което се осъществява развитието на човека, - на онази степен от световната еволюция, на която човекът ще се намира в края на развитието на Вулкан. Това Същество ни се явява тук като Бог. Човекът, като такъв, ще се превърне в това Същество в края на развитието на Вулкан.
Да бъдеш Бог и да бъдеш човек – каква е разликата тук? Разликата се състои в това, че в последователността на времето Бог преди човека се явява това Същество, в което човекът ще се превърне по-късно. Не трябва да се говори, че тази гледна точка сваля Бога до човека и прави от Него човек. Това не се случва. Защото времето макар за свръхсетивното наблюдение – ако мога да използвам парадоксалния израз – да е едновременна реалност (gleichzeitige Realität), все пак дистанцията между човека и Бога се проявява в това, което се извършва по време на Мистерията на Голгота. В желанието си да се проследяват такива съотношения, не бива произволно да се свързват различни времена и едно с друго същества от различни времена.
Виждате ли, в такива писания, каквото е Апокалипсиса на Йоан, голяма част още се изразява на мистериен език. Затова Апокалипсиса може да се разбере, само когато се разчита на знанията на мистерийния език. И изобщо не трябва да ви изненадва факта, че авторът на Апокалипсиса говори на мистериен език, защото по неговото време хората са разбирали този език. Тогава те все още знаеха, че звуците са свръхсетивни същества, че Алфа- човека, като свръхсетивно същество, се намира в своето начало. Знаеха също, че преминавайки от Алфа към Бета, се обръщат от човека към света, а това означава, към божествения свят, и че преминавайки през всички звуци на азбуката до Омега, постепенно обхващат в себе си божествения свят.
Най-впечатляващото, всъщност, е това, че днес изживяваме звуците като нещо тривиално. защото за нас всички звуци са не нещо друго, а тривиалност. Който знае само „а”, „б”, „в” , знае малко. Това е тривиалност. Но това, което днес ни се струва тривиалност, някога обозначаваше божествено-духовните същества. Нашите тривиални букви всъщност са ехо на това, което някога човечеството изживяваше като божествено – духовни същества. Цялата азбука беше сбор от такива божествено – духовни същества. Звуците, които звучаха към човека от всички посоки, бяха богове. Звукът „а”, Алфа – това е човека. Звукът „б”, Бета – човекът в своя дом и т.н. Алфа и Омега – това е човекът заедно с целия свят. Когато човекът произнасяше звуците, чувстваше как те пронизваха неговата духовност.
През третия мистериен период в интонацията на култовия език в звуците още се проявяваха последните следи от живота на божествено – духовното. В ранните времена беше запазено разбирането за това. Интонирайки един след друг звуците, които днес съставят нашата традиционна, абстрактна азбука, човекът интонираше мировото Слово. Това, което интонираше го съединяваше с всички богове: в началото бе Словото. Това означава същото, което и думите на Христос: „Аз съм Словото”, или когато Той казва: „Аз съм Алфа и Омега”.
Апокалипсиса е написан на мистериен език. И езикът на Апокалипсиса още напомня за това велико време, когато човекът чувстваше Макрокосмоса като глаголеща Вселена. Това, което в древни времена беше във висша степен духовно за хората – звуците на езика, - днес се е превърнало в негова сянка, в нещо тривиално. Трябва да съумеем да почувстваме това, което се е случи. Какво се е случи? Звуците останаха, но за човека, боговете повече не присъстваха в тях. Боговете напуснаха звуците. И в тях по демоничен начин се заселиха ариманични същества. Народната представа за това, че звуците в нашия език, ако се фиксират само писмено, съдържат в себе си черна магия, не е без основание. В това народно разбиране има здрав смисъл. Защото божествените звуци от някое време са ариманизирани. Боговете напуснаха звуците и в тях навлязоха ариманични същества. И ако в тази област не успеем да намерим отново обратния път, тогава човекът – вече чрез езика – все повече и повече ще се прониква от ариманичните сили.
Именно с такива преживявания на езика трябва да подходим към Апокалипсиса. Едва тогава пред нашата душа ще се разкрие цялото величие и могъщество на това, което е представено в Апокалипсиса. Защото към какво се стреми авторът на Апокалипсиса? Той се стреми към същото, към което се стремят и всички онези, които говорят за Христос, имайки пълно основание за това, защото говорят, изхождайки от познанието. Йоан се стреми към това, че човечеството да съзре Христос. Той обръща внимание на Неговото присъствие. Той започва Апокалипсиса с думи за присъствието на Христос. Ако вземе първите думи на Апокалипсиса и ги преведем съгласно съдържащият се в тях смисъл на нашия език, то ще означава не друго, а следното: „ Виж откровението на Исус Христос! Погледни, аз искам да ти покажа откровението на Исуса Христа, дадено от Бог!”
И така, авторът на Апокалипсиса по своя специфичен начин посочва в началото, че Христос иска да се яви пред човечеството. Едновременно с това авторът на Апокалипсиса посочва, че иска не се само да съобщи за явяването на Исус Христос, за имагинацията на Исус Христос, която предполага способността да се вижда, но той иска на обърне внимание и на това, че Божествената Мирова Сила, дала на света това откровение, го изразява също така в думи.
Тези думи, словата на самия Бог – са същността на тълкуването на откровението на Исус Христос. И Бог ги изпраща чрез Ангела на своя служител Йоан. Така трябва да разбираме началото на Апокалипсиса.
Всъщност, тук ние говорим за нещо двояко: за Христос в образ и за Христос в слово. Срещу нас, от една страна, застава образа на Христос, нещо имагинативно. От друга страна, имаме работа с посланието на Христос. В Откровение (1:2) Йоан свидетелства за откровението на Христос и свидетелства са словото Божие – тълкуването на това явяване. Авторът на Апокалипсиса иска пред човека да се появи Христос в образ и Христос в слово.
Така нашето внимание се насочва към това, което тогава беше нещо разбиращо се от само себе си, но днес е абсолютно непонятно. Днес немощната психология говори за сетивни възприятия и представи. И за да изглеждат нещата по най-жалкия начин, хората позволяват на сетивните възприятия да възникват чрез сетивните органи, а на човека позволяват да съставя представи вътре в себе си. Тук всичко е само субективно, изобщо нищо не присъства от Космоса. Хората превърнаха богатия свят в свят на ограничения. Като напълно забравят при това, че човекът се намира вътре във Вселената.
Второто, което Йоан потвърждава, за което свидетелства и за което съобщава, - има слово, носещо в себе си интуитивния елемент. Този интуитивен елемент на словото, някога посочващ за свръхсетивното, днес е доведен до немощни представи, сочещи сетивното. Това, което авторът на Апокалипсиса представя като откровение на Христос, се дава на възприятието, насочено към свръхсетивното. Така че ние трябва да кажем:

„Виж откровението на Исуса Христа, дадено
От Бог, за да покаже на тези, които Му
служат, което скоро трябва да бъде”
(Ще поясня по-късно.)
„Бог облече това откровение в слово и го изпрати чрез
Ангела на Своя служител Йоан,
Който потвърди словото на Бог и
Откровението на Исуса Христа, което той видя.”

Йоан иска да даде на хората това, което е получи като послание от Бога, това, което е видял.
Необходимо е християнските писания да бъдат отново разгледани по подобен начин. И за вас като свещеници – за вас, стремящите се да бъдете свещеници, изхождайки от дълбокия е честен импулс на душата, - задачата се заключава в това, да се настоява за добросъвестно отношение към Писанието. Защото цялата работа е такава, че когато човек, опирайки се на съвременния език, чете Евангелията и казва, че ги разбира, той, всъщност, проявява само своето нечестно отношение към тях.
В потвърждение на това, което ви казах, ще се обърнем към началото на Апокалипсиса. „ Откровение на Исуса Христа”, - така четем в един превод , - „що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро. И той го яви, като го изпрати чрез Ангела Си на Своя раб Йоана”. – Така е казано в този превод и се поднася на хората в целия свят като точния текст на Апокалипсиса. Но в действителност под това никой не може да си представи каквото и да било. И това е така с по-голямата част на Евангелията. Поради факта, че хората говореха така, сякаш този „дословен” текст представя нещо от себе си, докато всъщност в него от първоначалното съдържание нищо не е останало, постепенно възникна представата, че изобщо е невъзможно да се навлезе дълбоко в Евангелията. Да и как би могло да бъде другояче? Четейки Евангелията на някой съвременен език и искайки при това да си честен, вече е невъзможно нещо в тях да се разбере. Защото това, което се предава в тях на съвременен език, нищо не изразява. В началото трябва отново да се обърнем към тяхното първоначално съдържание, както направихме с първите две изречения и както ще продължим и занапред.
Казват, че за да се разберат някои части от Евангелията е необходимо да се върнем към старогръцкия език. Моите уважения към нашите съвременници, владеещи старогръцки език. Те добросъвестно работят над разбирането на древногръцкия език. Но истината е, че днес нито един човек не разбира по правилен начин древногръцкия, тъй като вече не притежаваме нищо от това което е имал древния грък, когато той е говорил или слушал. Когато слушаме някого или самите ние говорим, всъщност приличаме на чували с брашно. Ние оставаме вътрешно неподвижни, както е неподвижно брашното в чувала, когато е опакован както трябва. При древния грък всичко беше различно. Когато древния грък слушаше, неговото съзнание вибрираше, вътрешно се изпълваше с живот. Думите, които слушаше и произнасяше още бяха за него живи тела (lebendige Körper). Те бяха живи за него. Нещо подобно може да се каже и за източните народи. Макар днес да са в упадък, те не приличат на европейците, които повече не са способни да чувстват вътрешния живот, когато говорят или слушат. Чуйте източния човек, например, Рабиндранат Тагор. Послушате как източните хора, даже по-незначителните от Рабиндранат Тагор, изразяват движението и живота, живеещи в езика.
Днес човекът вярва, че се занимава с език, когато използва речник, в който от едната страна се намира, например, английска дума, а от друга – немска.Той напълно спокойно поставя немските думи до английските, довеждайки ги до чисто външно съответствие. Но той няма никакво понятие за това, че преминавайки от един език към друг, той прекрачва през бездната и навлиза в съвършено различен свят. Човекът не разбира, че в езика действително живее нещо божествено, че с езика трябва да се отнася като към нещо божествено. Човекът отново трябва да осъзнае това. Тогава ще чувства вътрешна необходимост да се върне към това, което повява към него от такива древни съобщения, като, например, Апокалипсиса, който величествено изправя пред нашата душа откровението на Исус Христос.
Като мощен образ ще застане пред нас откровението на Исус Христос, ако само можем да видим това откровение по такъв начин, сякаш цялата облачна стихия (das ganze Wolkenelement) изведнъж се сгъстява, приемайки човешки и ангелски образи, би ни показало поразително величие. Откровението на Исус Христос е представено тук сякаш минало, настояще и бъдеще вълнообразно изхожда от облачната субстанция и разкрива спиритуално субстанциалното съдържание на света, който заключава в себе си и човека.
Откровението на Исус Христос е такова, че в началото онемяваме от срещата с него. Ние ставаме едно със света, преставаме да осъзнаваме самите себе си. За нас не съществува повече нищо друго, освен това откровение. До него ставаме нищожни.
След това ние откриваме Бог, разкриващ Себе си в откровението, Бог Отец, който даде откровението на Исус Христос. Той се позовава на словото, което е тълкуването на откровението на Исус Христос. Това слово е тайната на Бог Отец. Но дойде време, Бог да предаде тази тайна на Ангела. С тази тайна, както и с писменото послание на Бога, Ангелът слиза надолу към хората. Той донася тази тайна по пътя, по който към човека идва инспирацията от Бога.
И когато човек губи дар слово, изчезва, разтваря се в откровението на Исуса Христа, престава да бъде изключително в самия себе си, когато той вътрешно възприема божественото послание, което е запечатано със седемте печата, - Послание, от което е длъжен първо да снеме печатите, - тогава той сам става това, което стои в Посланието. Тогава започва да вижда това, което стои в Посланието, като своя собствена Аз – същност. Той стои пред откровението на Исуса Христа, изпълнено с божествени идеи, божествени мисли, изпълнено с духовни представи.
Представете си свещеника Йоан, който стои пред откровението на Исус Христос. Йоан, самоотвержено губещ себе си, приемащ от Ангела запечатаното със седемте печата послание на Бога. Йоан, който взема решение сам да разпечата посланието на Бога и да даде на човечеството неговото съдържание. Ако си представите това, ще имате имагинацията, която се намира в началото на Апокалипсиса. Тъй като обяснявайки това, което стои в началото на Апокалипсиса, ние достигаме до имагинацията, която аз описах. Именно това има предвид автора на Апокалипсиса. Затова той казва: „Блажен е този, който чете и слуша словата на Макрокосмоса. Блажен е този, който приема и съблюдава в себе си това, което е написано в книгата, ако той я разбира. Защото настана времето”.
Дойде времето. И това, което ние сега говорим в тази връзка за Апокалипсиса – това не е проста случайност, това лежи в кармата на общността, която се обедини с цел християнското обновление.


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 8 септември 1924г.


Вчера преведохме пред нашата душа имагинацията на откровението на Исус Христос, дадено от Бог Отец. Имагинацията, която ни показва авторът на Апокалипсиса. И аз отбелязах, че тълкуването, което води до разбиране на тази имагинация, трябва да бъде възприето като послание към Йоан от самия Бог.
Това, че по-нататък авторът на Апокалипсиса също се появява и като автор на посланието, не противоречи на това, че е послание от Бога. Това изцяло лежи в същността на мистерията и в онзи способ, с какъвто, изхождайки от мистерията, говорят за нещо си и че нещо изобразяват. Тъй като авторът на подобен документ, съгласно мистерийната същност, изобщо не се чувстваше като автор в смисъла, в който днес се чувстват авторите на някакъв труд. Той се чувстваше в някаква степен като оръдие на „духовния автор”. Той чувстваше, че в процеса на директното записване не се съдържа нищо лично. Йоан имаше правото да продължи да пише така, както той пишеше, защото той пишеше божественото послание, подчинявайки се на Божията воля. Това се вижда от целия последвал - действително мистериен – начин на представяне.
Съвременността отново има нужда от разбиране на подобни неща, в това число, например, от разбирането на прехода от откровението на Исус Христос, за което става дума в първите редове на Апокалипсиса, към седемте послания на отделните общности, за които става дума по-нататък. Защото, всъщност онова, което в мистериите беше нещо разбиращо се от само себе си и беше присъщо на ранното християнство, в днешно време е напълно изгубено.
Тук отново говорим за това, което зависи от вас, за това, което трябва да бъде осъществено от вас във вашата бъдеща дейност. Трябва да помислите над следното. Това, за което се говори в Апокалипсиса, това, което е продиктувано от инспирацията, се изпраща на Ангелите на Ефеската, Филаделфийската, Сардийската и други общности. Тези послания са насочени към Ангелите. Тук имаме нещо, в което разбирането на съвременността се препъва. Важното е правилно да разберем следното.
Веднъж при мен дойде човек, който напоследък с всичките си сили се стараеше да достигне до разбирането на антропософския духовен възглед. Именно вие, като свещеници, трябва да знаете за подобни явления, защото това, в края на краищата, са типични явления на съвременността. Ще ви дам само един пример, в който най-ярко се вижда това, за което става дума. Но вие, като свещеници по вашия път постоянно ще се сблъсквате с подобни явления и това е много важно за вашата работа.”
И така, този човек ми каза: Моето впечатление е, че Антропософията има за цел да приема Библията буквално”. Аз отговорих : „Да”. Тогава той ми даде всевъзможни примери от Библията, които според него въпреки всичко не могат да се приемат буквално и трябва да се приемат символично. Казах му: „ Несъмнено съществуват много така наречени мистици, теософи и т.н., които търсят в Библията всякакви символи и подобни на тях. За тях Библията се състои изцяло от символи. Антропософията не прави това. Тя се стреми само към това, което може да доведе – може би на базата на символичния език, - до четене на първоначалния текст в неговото истинско значение. Аз още не съм намерил в Библията – там, където съм могъл да проверя това, съпоставяйки първоначалния текст с появилите се в хода на времето по-късни недоразумения, - нещо, което не би могло да се вземе буквално”. Крайната цел е именно буквалното възприемане на Библията. Освен това, който не е в състояние да възприеме Библията буквално, той все още не разбира Библията. Въпреки това в наше време именно така стоят нещата при повечето хора.
Тук се докосваме до нещо езотерично по своя характер, което, вероятно, до този момент изобщо не привличаше внимание по време на нашите срещи. Но все някога трябва да бъде поставено пред вашето медитативно съзнание. Онова, което беше запазено от древните мистерии в различните изповедания от време на време днес проблясва на нашия хоризонт. Бих казал проблясва не както мълнията, защото тя бие отгоре на долу, а подобно огъня на вулкан, защото той е устремен от долу нагоре. Многократно съм споменавал за съществуването на пасторалното послание на един архиепископ , в който се твърди, не нещо друго, а следното. В посланието беше повдигнат един въпрос: кой е по-висш – човек или Бог? В това пасторално послание макар и на префинен език, обаче, от друга страна, все пак достатъчно откровено се обръща внимание на това, че когато свещеникът стои до олтара, когато като свещеник стои до олтара – това не се отнася за другите хора, а само за свещениците, - той е по-висш от Бог, по-могъщ от Бог, защото той може да застави Бог да приеме земен образ в хляба и виното. Бог трябва да присъства на олтара, когато свещеникът освещава хляба и виното за евхаристия (konsekriert),когато извършва освещаване.
Подобна гледна точка на дадения въпрос се издига към същността на древните мистерии. Той и днес още е присъщ на езотеричния брахманизъм на Изток, основан на мистерийното знание. Представата за това, че човекът е същество, което обхваща Божеството и което всъщност е нещо по-висше в сравнение с Божеството, е в съгласие с цялата същност на мистерията. В душевно състояние обусловено от подобна представа, свещеникът – брамин чувстваше себе си, особено в предишните времена, ако мога да си позволя така да се изразя, свръхличен носител на Божеството.
Това е далечна представа, която свети към нас от същността на древните мистерии. И в края на краищата тя трябва – в крайна сметка, един ден – да стане предмет на медитативния живот на свещеника! Защото се намира в абсолютно противоречие със съзнанието на свещениците, което постепенно се оформи в новото време, и по-специално със съзнанието на евангелистките свещеници. За евангелиското съзнание съдържанието на горе даденото пасторално послание, разбира се, е безумие. Но в основата на това, което застава срещу нас на мястото в Апокалипсиса, за което посочих, се съдържа величествена представа. Ще се върнем отново към това в нашите разглеждания на Апокалипсиса. Йоан, инспириран от Бог, пише на Ангелите на седемте общности по божествена заръка. По този начин, в състоянието, в което пише, той напълно се осъзнава за този, който трябва да съобщи на Ангелите на седемте общности за тяхната мисия, да им даде съвет, да ги предупреди и т.н. Кого трябва да посочим, когато става дума, примерно, за Ангелите на Ефеската, Сардийската или Филаделфийските общности? Кого трябва да посочим? Това е малко разбираемо за съвременния човек. Но по това време имаше хора, които днес бихме нарекли религиозно образовани хора – днес към тяхното число бихме отнесли също християнски образованите хора, - докато съществуваше кръг от хора, в който разбираха, че когато такава пророческа натура, като Йоан пише на Ангелите на Общностите, то, намирайки се в това душевно състояние, в което той пише, той е по-горе от Ангелите. Но, казвайки „Ангел” този кръг от хора изобщо нямаше предвид нещо свръхсетивно. Имаше се предвид следното: християнските общности са основани и продължават да съществуват, и авторът на Апокалипсиса насочва своите послания към бъдещите времена, когато ще се извърши това, за което говори за тези общности. Той изобщо не говори за съвременните състояния на общностите. Той говори за техните бъдещи състояния. И ако тези хора, които притежаваха в онези времена традиционния възглед на древните мистерии, трябваше да посочат кой ще получи тези послания, то те биха посочили епископите, оглавяващи общностите.
От една страна, те имаха ясна представа, че истинския ръководител на общността е свръхсетивният Ангел. От друга страна, те биха посочили епископа, каноническия управител на общността. Тъй като съгласно представите на това време този, който беше управител на една такава община, като Сардийската, Ефеската, Филаделфийската, управителят, имащ сан- в качеството си на такъв беше наистина земен носител на свръхсетивното ангелско същество. Така Йоан, по времето, когато пише, фактически се осъзнава като вътрешно обхванат от едно същество, стоящо по-горе от Ангела. Той пише на епископите на седемте общини като на хора, изпълнени не само от техния собствен Ангел, както е при всеки един, а също пронизани и от Ангела, който ръководи и насочва общността.
И така, Йоан говори за това, че той е длъжен да каже на тези общности, като в същото време посочва бъдещето. Трябва да повдигнем следния въпрос: защо седемте послания са изпратени към седемте общности? Тези седем общини са, естествено, различните направления на езичеството и юдейството, направления, в които Христос е действал след това.
За някои неща по това време имаха много по-интензивно разбиране, отколкото по-късно. Във времето, когато беше написан Апокалипсиса знаеха много точно следното. Например, обществото в Ефес някога създаде големите Ефески мистерии, в които по обичайния за древните времена начин се посочваше за бъдещото явяване на Христос. В Ефес съществуваше култ, който трябваше да способства за връзката на принасящите в жертва в Ефес и свидетелите на тази жертва с божествено-духовните сили, а също с бъдещият Христос. Древната езическа общност в Ефес беше тази, която със своя езически култ и със своите предсказания за бъдещото християнство, беше най-близо до християнството. Затова Ангела на Ефеската общност говори за седемте светилника. Светилниците са самите общности. Това ясно е посочено в Апокалипсиса. Именно посланието към Ефеската общност трябва да бъде разбрано в неговата истинска форма, да бъде разбрано така, както е дадено тук в Апокалипсиса. Тук ясно е показано, че всъщност Ефеската общност беше тази, която най-интензивно възприе християнството и беше предана на християнството. Отношението на Ефеската общност към християнството е описано от автора на Апокалипсиса като „ първа любов”. Нататък се казва, че тя не е запазила тази първа любов. Авторът на Апокалипсиса в своето послание говори за бъдещите времена, за това, което ще дойде. Виждаме, че в посланието към Ефеската общност авторът на Апокалипсиса описва развитието й като такова, в което вниманието е насочено към това, което се възражда от древните времена.
Ние говорихме, че в действителност отделните общности, за които тук става дума, представяха чрез себе си различните езичества и юдейство. Те имаха различни култове и чрез тях по различен начин се доближаваха до божествения свят. И всяко послание започва така, че става очевидно: във всяка от тези общности християнството се развива по напълно специфичен начин от древните езически служби.
Трябва да имаме ясна представа за това, че в първите времена на християнското развитие хората още притежаваха една душевна организация, която напълно се различаваше от душевната организация на съвременния човек, и по–специално от душевната организация на европееца. На Изток работата е друга. На Мистерийните представители от първите християнски столетия беше съвършено чужд такъв възглед за религията, в който религията се разглеждаше като нещо имащо понятийно съдържание, което логически можеше да се опише. Тогава си казваха приблизително следното: Христос е проява на могъщото Слънчево същество. Всяка общност – Ефеската, Сардийската, Филаделфийската и т.н. – трябваше да се стреми към Него по своя специфичен начин, изхождайки от своя култ. Всяка общност може да се приближи до Него по своя специфичен начин. И навсякъде може да се намери потвърждение, че това напълно се е осъзнаваше в древните времена.
Например Ефеската общност, която трябва да продължи древните Ефески мистерии, трябваше да бъде различна, от, да кажем, Сардийската. Ефеската общност имаше култ, който беше преизпълнен с присъствието на божествено-духовни субстанции в земния живот. Ефеският свещеник можеше да нарече себе си в еднаква степен както човек така и бог. Той осъзнаваше себе си като носител на бога. Религиозното съзнание в Ефес изцяло се корени, всъщност, в теофания –проявата на бога в хората. Свещениците на Ефес представяха чрез себе си съответстващия бог. Освен това, пред тях стоеше определена задача. Те трябваше по правилен начин да внесат в душата този теофаничен принцип – привеждане на божественото към проявление.
Например една от жриците на Ефес при извършване на култовия акт можеш можеше да бъде живо човешко олицетворение на Артемида, Диана, лунната богиня. Хората искаха земното олицетворение да не се различава от самата богиня, тоест в земното човешко проявление се възприемаше богинята. Древните мистерийни действия, примерно, публичните процесии, представяха чрез себе си вървящите един след друг хора, които бяха богове. И както днес е необходимо да се изработват адекватни понятия за нещата, така и тогава беше необходимо да се изработват в душата представи и усещания, позволяващи да виждат бога в човека, който беше жрец или жрица.
Затова изобщо не е чудно, че авторът на Апокалипсиса, който както по-рано посочих, говори на мистериен език, се обръща именно към Ефеската общност, където този особен характер на мисли, чувства и усещания беше развит най-интензивно. Затова за Ефеската общност беше естествено да вижда в седемте светилника най-важния символ на култа. Тези седем светилника представляваха светлината, която живее на Земята, но това е божествената светлина.
По напълно различен начин стояха нещата със Сардийската общност. Тази общност беше християнско продължение на много старото, във висша степен развито астрологично, звездно служене. Тук действително знаеха как е свързано движението на звездите със земните дела. Четейки по звездите старейшините даваха наставления относно всичко, което трябваше да бъде извършено на Земята. Сардийската общност се образува от мистериите, които изследваха жизнените тайни и импулси, осланяйки се изключително на изучаване на нощното звездно небе. Преди да говорим за Сардийската общност, като за християнска общност е необходимо да кажем, че тя най-много от всички останали общности се придържаше към сънищното ясновидство, тъй като именно на това сънищно ясновидство се разкриваше нощната тайна на Макрокосмоса. Тук се придържаха към старото сънищно ясновидство, запазило се като традиция и се вглеждаха не в това, което можеше да предостави денят, а в това, което се разкрива през нощта.


В този смисъл е много характерна разликата между Ефес и Сардис вече в тяхното отношение към Слънчевото учение и към служенето на Слънцето. Действително можем да говорим за древна мъдрост, както в Ефес така и в Срадис. Във всички тези древни мистерии учеха на това, което тогава беше също и наука, защото по това време не съществуваше наука, откъсната от мистериите. След това учението на мистериите се изнесе към членовете на общността, които нямаха духовно знание. В Слънчевото учение на Ефес имаше следната разлика: от една страна, възприемаха петт планети – Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, а от друга – Слънцето и Луната. В Ефес Слънцето, което днес в сравнение с планетите наричаме неподвижна звезда, го различаваха от останалите планети и му се покланяха като дневно небесно тяло, защото в него виждаха принципа, който дарява живот от изгрева до залеза.
В Сардис в древните времена беше различно. Тук не придаваха никакво значение на дневното Слънце, възприемаха неговата светлина като нещо разбиращо се от само себе си. В града Сардис не придаваха никакво значение на дневното Слънце. Тук имаше значение само нощното Слънце, което в древните мистерии наричаха „полунощно Слънце” и което се разглеждаше като планета, равна по значение на другите планети. Луната не я различава от другите планети, а Слънцето действително се разглеждаше като планета, приравнена на другите планети.
В Сардис изброяваха планетите в следния ред Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, Слънце, Луна. Култът в Сардис беше ориентиран към това. В Ефес беше различно. Тук казваха: от едната страна са Сатурн, Марс, Венера, Меркурий, а от другата Слънцето и Луната – като богове на деня и нощта, стоящи в близко отношение към живота на Земята. По такъв начин, в това се съдържаше огромната разлика между Ефес и Сардис.
Дори в ранните християнски времена в Ефес продължаваше да живее древният езически култ, само че той беше вече християнизиран. А в Сардис по това време продължаваше да живее същото направление на стария, астрологически ориентиран езически култ, за който току що споменах. Затова е естествено, че авторът на Апокалипсиса в посланието до Сардийската общност пише за „седемте Духа на Бога и седемте звезди” (Откр. 3:1). Тук тези седем звезди – това не са светилници, стоящи на олтара, не е светлина, свързана със Земята, а светлина, която се намира горе в Макрокосмоса.
Доколко авторът на Апокалипсиса действа в духа на древните мистерии, вие можете да разберете, отговаряйки на въпроса: в какво автора на Апокалипсиса упреква общността в Сардис, на какво тя трябва да обърне внимание? Той насочва вниманието на Сардийската общност най-вече към това, че тя трябва да е будна, че тя трябва да намери преход към дневното Слънце – мястото, от което Христос дойде.
Това, което тук стои в Апокалипсиса трябва да се приеме дословно, ако действително се стремят да разберат това в автентичен, първоначален смисъл. Това е възможно само за тези, които знаят, първо, как в древни времена се отнасяха с религиозния живот, и, второ, знаят, че авторът на Апокалипсиса говореше на величествения стил на древните мистерии. За пример може да послужи това, как Александър Велики разпространявайки елинизма се отнесе към религиозния живот. Това застава пред нас навсякъде, където можем да проследим движението на Александър Велики. Никъде не предприемаха опити да убеждават хората, да налагат догми. Запазваха се култовете и убежденията на всяка народност. Всичко ново се внасяше в такава степен, в каквато можеше да се възприеме. По такъв начин работеха пратениците на Буда, които дойдоха на вавилонска територия и продължиха нататък в Египет. Влиянието, което оказаха тук, по-късно беше невъзможно да се възприеме външно в култа или в словото. Освен това се извършиха и вътрешни промени. Тъй като новото се вля в култа, в служенето и убежденията, свързани с боговете на тези народи. Всъщност в древни времена нещо подобно имаше място също и в европейските области. Тогава не се опитваха със сила да наложат на хората множество всякакви догми, а изграждаха новото въз основа на древните мистерии, съответстващи на народите.
Всичко това е необходимо да се знае, за да може да се чете правилно Апокалипсиса, за да се избегнат жалките нелепости, които съвременната теология нееднократно е твърдяла за Апокалипсиса. Търпимостта, с която това ново се изгражда върху вече съществуващата основа, вложи в устата на автора на Апокалипсиса следните думи: „ които казват за себе си, че са юдеи, а не са” (Откр. 2:9; 3:9). Той иска това, което им е казано за изграждането на новото върху вече съществуващата основа да е в хармония с чувствата и душите на намиращите се там хора. Именно това - наред с други обстоятелства – доведе до там, че Апокалипсиса изобщо са го считали не за християнски, а за юдейски документ. Но е необходимо да се разбере, че авторът на Апокалипсиса се осланя точно на древния образ на представите.
По-нататък подробно ще се спрем на детайлите. Но днес, по възможност, трябва да засегнем следната представа. Този, който тогава пишеше, следвайки инспирацията, имаше ясна представа за това, че с помощта на определен брой типични явления може изчерпателно за опише действителността. Вижте колко индивидуално е описана всяка от седемте общности в седемте послания на Апокалипсиса. Абсолютно невероятно! В това описание едната общност рязко се разграничава на фона на другата, всяка застава пред нас в своята неповторимост. Авторът на Апокалипсиса ясно разбира, че ако пише и за осма общност, то отново би написал нещо подобно на една от вече представените общности. Същото би било и с девета общност. В характеристиката на тези седем общности са представени всичките възможни направления. Авторът на Апокалипсиса ясно разбира това.
Това е още една невероятна картина, действаща към нас от древни времена. Неотдавна отново живо застана пред мен, когато пътувахме от град Торки, където се провеждаха нашите летни английски курсове към мястото, където някога се намираше замъка на крал Артур и неговите дванадесет рицари . Днес все още можете да видите колко важно място е било някога. Когато се вгледате в земните изпъкналости, врязващи се в океана, на които стоят развалините на замъка на Артур с впечатляващ вид, когато гледате към океана (рисува на дъската): по средата на планината, тук море и там море, тогава виждате и океана, и цялата тази област забележително одушевени (виж фиг. 3). Пред нас имаше една постоянно променяща се картина. През цялото време докато бяхме там, времето рязко се променяше: ту валеше дъжд, ту огряваше слънце. Разбира се така е било и в древни времена. Днес времето дори е по-спокойно. В това отношение климатът там е променен. Може да се види прекрасното, сложно взаимодействие на силите, играта на елементарните духове на светлината, преплетени помежду си и влизащи в контакт с духовете на водата, излъчващи сияние. Можеше да се види една много специална проява на духовете, когато вълните се разбиваха в брега, и съпротивлявайки се, се отблъскваха обратно или когато повърхността на водата се издигаха вълни. Никъде другаде, освен на това място, е невъзможно да се намери такъв своеобразен живот и движение на елементарни същества в света.
Какво можех да видя там беше инструментът за вдъхновение рицарите на Кръглата маса. Благодарение на тези същества на водата и въздухът са наистина получаваха импулс за това, което трябваше да извършат. На свой ред, рицарите на Артур можеха да са само дванадесет. Това се разкри за мен, защото днес всъщност все още е възможно да се разбере на какво се основава тази проява на числото „дванайсет”. Има именно дванадесет начини за възприемане. Така че, ако ние говорим за възприемане на света с помощта на елементарните същества, тогава трябва да говорим за дванадесет начина на възприятие.
И ако отделният човек се опита да обхване всички дванадесет методи на възприятието, той ще се изправи пред факта, че винаги един възглед за света ще губи своята яснота и острота поради друг. Ето защо, рицарите на Кръглата маса разпределяха задачите си, така че всяка задача винаги да е в съответствие с един от дванадесетте начина на възприятие. Така всеки от дванадесетте имаше свое усещане за Вселената, рязко различаващо се от усещането на другия, макар че задачата за самата Вселена, която взеха върху себе си, беше една. Но тринадесети сред тях не би могло да има, тъй като щеше да бъде подобен на един от дванадесетте.
В основата на всичко това лежи една ясна идея: ако хората искат да разделят задачите си в света, то те трябва да бъдат дванайсет. Дванадесет образуват едно цяло. Те представляват дванадесетте посоки. Ако хората излизат в света в съобщества, в общности, то това се предава от числото „седем”. По онова време знаеха за това.
Авторът на Апокалипсиса пише, изхождайки от свръхсетивното разбиране на числата. Той се придържа към това разбиране и нататък в текста на Апокалипсиса.
Днес искам да говоря, преди всичко, за това как следва да се чете на Апокалипсиса. Йоан насочва вниманието ни към следното. Тук наред с други събития се намира и трона на Христос, тронът на просветения Син Човешки, около Който седят двадесет и четири старци (Откр. 4:4). Тук ние се сблъскваме с числото „двадесет и четири.” Какво представлява числото „двайсет и четири”?
Броя на общностите се придава от числото „седем”. Хората, които са въплътени на Земята, се определят в съответствие с числото „дванадесет”. Но ако се разглеждат хората, като представители на човешкото развитие в не земния живот ще достигнем до друго число. Имаше лидери на човечеството, които от епоха към епоха изявяваха това, което човечеството трябваше да възприеме като откровения. Тези откровения са записани в световния етер, който се нарича Акашова хроника. Тук, в свръхестествен свят, се намират велики лидери, които се проявяваха един след друг в развитието на човечеството и тук е записано това, което трябваше да дадат на човечеството като откровение.
В действителност, разглеждайки такава индивидуалност, като Мойсей, следва да я разглеждаме не само като земния Моисей, а не само като личността, както тя беше представена в библейски документи, тъй като последните вече са дадени в съответствие с Акашовата хроника. Трябва да намерим Моисей като седнал на един от престолите около престола на Христос. В световния етер е отпечатано това, което в земното битие се явява вечно, пребиваващо sub specie aeternitatis. Но човешките индивидуалности избрани за вечността, могат да бъдат само двадесет и четири, тъй като двадесет и петата ще бъде повторение на една от двадесет и четирите. В дълбока древност имаха знание за това.
Ако хората искат да работят на Земята заедно, тогава трябва да бъдат дванайсет. Ако хората искат да работят в общности, то тези общности трябва да бъдат седем, осмата общност ще бъде повторение на една от седемте. Но ако хората, одухотворени в хода на развитието на човечеството, хората, които представляват един етап от развитието на човешките същества, работят заедно sub specie aeternitatis, те трябва да са двадесет и четири. Това всъщност са двадесетте и четири старци. Двадесетте и четири старци около престола на Христос за нас изглеждат като синтез, обединение на всички човешки откровения. Някои от откровенията са изпълнени, а другите ще се осъществят в бъдеще.
Сега пред престола на Христос застава и самият човек, който трябва да се разглежда като единичен човек в сравнение с това, което е той като член на общността, или като един от кръга на дванадесетте, или като отделен етап от развитието на човешкото същество. Бих искал да кажа: човекът сам по себе си, какъвто следва да се възприема, е представен в образа на четирите животни.
Тук пред нас застава една величествена картина. В средата на престола – просветленият Син Човешки. Около трона на Христос - отделните етапи от развитието на човешкото същество в хода на времената, представени в образа на двадесетте и четири водачи на двадесетте и четири часа на великия Миров Ден. И простиращият се над всичко това – в образа на четирите животни - самият човек, който трябва да обхване всички отделни етапи. Тук пред нас застава нещо много важно и значимо.
Какво се случва тук пред да виждащите очи на автора на Апокалипсиса, който предава божественото послание на Ангелите на седемте общности и по този начин на цялото човечество? Какво става тук? Когато четирите животни влязат в действие, тоест когато човек разкрива връзката си с Божеството, падат ничком двадесетте и четири водача на двайсетте и четири часа на големия Миров Ден. Тук те се покланят на това, което е нещо по-висше в сравнение с това, което те самите са. Бидейки самите те етапи в развитието на човешкото същество те се покланят на това, което е целият човек. В древните времена в старците действително виждаха тази картина, която авторът на Апокалипсиса постави пред човечеството. Но само в онези древни времена казваха: „Този, Който седи на трона, ще дойде.” Авторът на Апокалипсиса казва: „Този, Който седи на трона, вече е тук.”
Днес исках да ви говоря за това, как следва да се чете на Апокалипсиса. Но ще се научим правилно да четем Апокалипсиса само ако се стремим да го четем изхождайки от древните мистерии.


Превод от руски език - Pepi.
Oчаквайте скоро и останалите лекции в превод на бг.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Последна промяна Pepi на Съб Яну 07, 2012 7:41 pm, променена общо 3 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 02, 2012 7:06 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 843
Пепи, това тоя горниот цикъл пред свещениците на ХО ли е?


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 02, 2012 7:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Да, това са лекциите за свещеници от Християнската общност.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 02, 2012 8:50 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 843
Не са много интересни! Само ме впечатли как Щ предупреждава докторите да не се правят на свещеници....... :P
И мисля, че в този цъкъл беше?, където казваше, че докато търчинът е бил болният човек на 19. век, то лекарят е на 20-ти. Горките....... :cry:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 02, 2012 9:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Още началото ме грабна този цикъл и реших да го преведа. Има нови неща - поне за мен.
Незнаех как е била създадена ХО и че са поискали помощ от Щайнер.
Това са исторически факти и да ги прочетеш от първа ръка е интересно.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 02, 2012 10:32 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 148
А вярно ли е, че точно 2 дни след като тоя вашия Щ оповестява в Дорнах основаването на ХО, с което се цели обновяването на християнската църковност, Гьотеанумът изгаря...? :?
Не че той го е запалил..... 8-)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 02, 2012 10:58 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Тук се казва " ..след основаването на Християнската Общност през есента на 1922 г."

От къде е твоята информация, че е основана декември?

"В групата от четиридесет и пет основатели на Общността на християни бяха и три жени. Когато на 16 септември 1922 в Дорнах (Швейцария) се състоя първото ръкополагане на свещеници на Общността, тогава, за първи път в историята на християнството, бяха ръкоположени свещеници-жени. Следващите 75 години от развитието на Общността на християни ясно показаха доколко това е било благословено и много обещаващо. Ние можем да кажем, че така започна новото свещеничество на човека. Всички едностранчиви мъжки елементи, които в хода на църковната история толкова често се проявяваха по един гибелен начин, сега могат да бъдат преодолени. Встъпването в Общността на християни може да стане свободно, по индивидуално решение на всеки пълнолетен човек. Встъпилият в нея се свързва с Ангела на Общността и поема отговорност върху себе си."
Това е от Общност на християни - Дитер Хорнеман

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 03, 2012 6:25 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 843
Съдя по лекцията на Р.Щ. на 30.12.1922. в Дорнах ГА 219-преведена и издадена от Даскалов, в която личи, че там той официално информира АО за създаването на ХО по-рано есента. ...... Много интересна лекция, в която той апелира 'външното' да не се смесва с 'вътрешното'..... Под външно има предвид ХО, а вътрешно - АО. Казва също, че второто не се нуждае от първото, а това, което е същността на първото - ритуалът - така или иначе ще отпадне в бъдеще, за сметка на познанието...... ;) С това не искам да кажа нищо лошо за ХО.

А Хорнеман нещо се е объркал, че първите жени-свещеници в историята на християнството са тези от ХО. Документирано е, че не само свещеници, но и посветени жени са имали богомилите в средновековието. :|

Спомням си един път присъствах на първата служба на новоръкоположена жена-свещеник на ХО в Кьолн. Интересното беше, че същият ден аз навършвах 33 години. След службата се опитах да й го кажа, ама тя не ме чу или разбра, не разбрах....


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: 1
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 03, 2012 6:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 843
Няма таквоз нещо като Общност от християни. Това е изчанченият превод на .....забравих как се казваше тази от Стара Зогора, преводачката....


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 03, 2012 6:53 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Ами явно е вярно, че два дни по-късно Гьотеанума е опожарен, но защо мислиш че в тази лекция се крие причината за пожара?
Имаш нещо предвид ли?

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни