ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Авг 17, 2018 4:35 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 20, 2012 10:01 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
GA 282
МАРИ ЩАЙНЕР
Говорен курс за участниците в драматичния курс.
Дорнах, 2 до 4 септември 1924 г.
I I

Дорнах, 3 септември 1924 г., по обед
Първо упражнение: диалог между един кръвен и един нервен човек. Тук кръвният човек изразява мнението си по малко или повече спокоен начин и се движи в звуците като a, o, u и au. Нервният ще бъде по-възбуден и по-горещ и ще предпочита e и i.
Спокойният: Sahst du das Blaß an Wang und Mund?
(З`а:ст ду дас Бл`ас ан В`анг унд М`унд?
Видя ли бледността на бузите и устните?)
Нервният: Nichts im Gesicht bemerkte ich.
(Н`ихтс им Гез`ихт бем`еркте их.
Нищо в лицето не забелязах.)
Спокойният: Du kannst nur schauen, was kraß.
(Ду к`анст н`ур ш`ауен, вас кр`ас.
Ти можеш само да гледаш, кое е очебийно.)
Нервният: Nimm mir nicht mich selbst.
(Н`им миъ(р) н`ихт м`их з`елбст.
Не ми отнемай мен самия.)
Спокойният: Allzustark wächst du kaum.
(`Алцуст`арк в`екст ду к`аум.
Едва ли прекомерно ще пораснеш.)
Нервният: Eben deswegen will ich dies nicht.
(`Ебен десв`еген в`ил их д`и:з н`ихт.
Точно затова не го искам това.)
Изложение за прегласите. Изсветляване на прегласа ä= Kraft-Kräfte (Кр`афт-Кр`ефте; сила-сили), Macht-Mächte (М`ахт-М`ехте; власт-власти).
Чрез изживяването на звуците се задълбочаваме в отделни думи и значения на думите:
Weinen - Wein — fühlen das sch eurythmisch
(В`айнен – В`айн — ф`юлен дас ш (ес-це-`ха) ойр`итмиш
плача - вино — усещане на ш-то евритмично)
= Sch-wein
(= ш-в`айн
с-виня)
Nacht - = Mar-sch
(Н`ахт – М`а:р = М`ар-ш
нощ – кошмар = мар-ш)
E-упражнение. Укрепването-в-себе си. След това i = две кореспондиращи упражнения, единият основен момент в края (а), другият основен момент – в средата (б).
Lebendige Wesen treten wesendes Leben
(Леб`ендиге В`езен тр`етен в`езендес Л`ебен
Живите същества настъпват същностния живот)

(а) Wirklich findig wird Ich im irdischen Lebenswesen
(В`ирклих ф`индих в`ирд Их им `ирдишен Л`ебенсвезен
Наистина находчив ще стана Аз в земните живи същества)
(б) Im irdischen Lebenswesen wird Ich wirklich findig
(Им `ирдишен Л`ебенсвезен в`ирд Их в`ирклих ф`индиг
В земните живи същества ставам наистина находчив)
Взаимодействие между i и e:
Die Liebestriebe werte nicht gering
(Ди Л`и:бестр`и:бе в`ерте н`ихт гер`инг
Любовните нагони не оценявай ниско)
Едно упражнение, за да се говори по разширяващ начин:
Breite weise Wiesen über das Land
(Бр`айте в`айзе В`и:зен `юбер дас Л`анд
Широки мъдри ливади из страната)
Lebendige Wesen treten wesendes Leben
(Леб`ендиге В`езен тр`етен в`езендес Л`ебен
Живите същества настъпват същностния живот)
Да се почувства как e действа укрепващо, консолидиращо; предизвиква навлизането на нервната сила у себе си; да се почувства как човек при това се успокоява. Нещо се приближа-ва, човек се чувства твърд: нервният поток се засилва в един; затова е най-подходящо за мо-нолог: мътенето (умуването) на човека в себе си.
Wirklich findig wird Ich im irdischen Lebenswesen
(В`ирклих ф`индиг в`ирд Их им `ирдишен Л`ебенсвезен
Наистина находчив ще стана Аз в земните живи същества)
* = отвътре навън. Убеждаване на другия, следвайки нервната сила навън; в сравнение с това към e-то, тук да се усети отиващата навътре нервна сила на e-то.
Im irdischen Lebenswesen wird Ich wirklich findig
(Им `ирдишен Л`ебенсвезен в`ирд Их в`ирклих ф`индиг
В земните живи същества ставам наистина находчив)
i =в средата: пътят първо навътре, след това навън.
Die Liebestriebe werte nicht gering
(Ди Л`и:бестр`и:бе в`ерте н`ихт гер`инг
Любовните нагони не оценявай ниско)
ie= сгъстяване на нервната сила; «nicht gering» да се остави да изтече свободно.
Breite weise Wiesen über das Land
(Бр`айте в`айзе В`и:зен `юбер дас Л`анд
Широки мъдри ливади из страната)
ei= Вкарване на нервната сила в околните области на нервите, поради това предизвик-ващи укрепване, консолидация, търсене на опора в други органи. Издига ни за хармонизиране на езиковия поток. Всичко това за укрепване на гласа.
Заключителни вокални упражнения
a == отворено, смело, сърцато изпускане на дъха
e = стеснява се
i = съвсем остро
o = започва работата с устните
u = формиращо напрегнато устните
Lalle im Oststurm
(Л`але им `Остщурм
Бърбори в източната буря)
i-то да бъде оставено наистина да разбива вълни!
gä - nö – bü
(ге – ньо – бю)
Прегласите: често не се извеждат достатъчно чисто.
-uff!
(-уф!)
на помощ: изградените естествено съгласни, за да може да се излезе напълно от себе си.
Преход към съгласните
Mäuse messen mein Essen
(М'ойзе м'есен м'айн 'есен
Мишките измерват моето ядене)

Яснота: всеки изговарян звук оформен изцяло и напълно,
m, s = изговаряне добре и старателно, както трябва.
Lämmer leisten leises Läuten
(Л'емър л'айстен л'айзес л'ойтен
Агнетата постигат тихо звънене)
Плавност: потокът на дъха тече плавно при говоренето, така че да не се поставят насече-но, рязко една дума до другата. i= когато се влезе в i-то, се заговаря постепенно по-плавно.
Bei biedern Bauern bleib brav
(Бай б'идерн б'ауерн бл'айб брав
При простодушните селяни оставай кротък)
Обгръщащо: затвореност, звукът е закръглен и пълен, не остър, гол. Гласните обгърнати с було, за да не стоят разбулени.
b = добре изговорено, при това с чувството, че по този начин се затварят звуците в об-вивка.
Komm kurzer kräftiger Kerlчастите
(К'ом к'урцър кр'ефтигър к'ерл
Ела, къси силни мъжаго)
Разчленение: наблюдаване на на дадено изречение, които се получават чрез строежа и съдържанието. Не бива да се говори непрекъснато като водопад. Слушателят трябва да се на-мира с разбирането си при току-що казаното, това се постига чрез паузите.
k = ясно изговорено: изисква паузи!
На края на този час: при задълбочаване в образуването на съгласна, как тя се създава, може да се усети при d кълбовидната форма, при k – кубичната форма. Тя може да се вземе като съдържание за медитация.
III.
Дорнах, 3-ти септември 1924 г., след обед
Лабиални (устнени) звуци (с участие на устните): p m w* b
Дентални (зъбни) звуци (с участие на зъбите): f* v* s sch st c z
Езични звуци (с участие на езика): n d t l
Палатални (небни) звуци (с участие на небцето): g k ch ngj h
Разликата между тези звуци да се почувства и изучи съвсем съзнателно. Връзката на ме-ханично-динамичното и на жизнерадостното може да бъде изучена само от езика. Гласът под-скача в обикновения живот насам и натам; за точното изговаряне трябва първо да се правят упражнения, при които езикът не е необходимо да подскача.
Първо да се доведат до съзнанието следните упражнения, след това обаче да се пусне да тече езиковият поток, за да не си измисля разумът нещата.

Bei meiner Waffe,
Sie Vieh schieden,
Nur erlag Inger ich
Бай м`анъ(р) В`афе,
Зи Ф`и: ш`и:дън,
Н`уъ(р) ерл`аг `Ингъ(р) их При моето оръжие,
Те разделят добитъка,
Само аз станах жертва на змиорката
В хода на изречението гласът преминава назад, без да прескача едно място: говори се приятно леко.

Ich ringe Groll,
Rind war beim Baum
Ich ringe groß Schaf,
Voll Rind nieder beim Weih
Их р`инге Гр`ол,
Р`инд в`ар байм Б`аум
Их р`инге гр`ос Ш`аф,
Ф`ол Р`инд н`и:дъ(р) байм В`ай Постигам борейки се гняв,
Говедото беше при дървото
Постигам борейки се голяма овца
Пълно е с говеда долу при езер-цето

Там гласът вече подскача. – Тези упражнения и следващите се изпълняват особено из-пълнени с пълнота, яснота и закръгляне.
Различни съставни изречения от повече или по-малко примитивен вид:

Bei seiner Gartentüre saß er
Er hat dir geraten
Befolge nur aufs beste
Бай з`айнъ(р) Г`артент`юре з`ас `ер,
Ер х`ат д`иъ(р) гер`атен
Беф`олге нуъ(р) ауфс б`есте При неговата градинска порта седеше той,
Той те посъветва
Да се придържаш само към най-доброто
* Взаимодействие на долната устна и горния ред зъби, сравни с новото разделение в лек-ция 18, страница 356 и следващите.

Recht vom Herzen gut
So wie du nur gerade vermagst

Rechten Rat
Р`ехт фом Х`ерцен г`ут
З`о ви ду н`уъ(р) гер`аде ферм`агст
Р`ехтен Р`ат Право от сърцето добре
Така както тъкмо само ти харесва
Правилния съвет
ходът на гласа многократно напред и назад, но винаги без да подскача. Това се изговаря наис-тина красиво.
Und es wallet und siedet und brauset und zischt,
Wie wenn Wasser mit Feuer sich mengt.
(Унд ес в`алет унд з`и:дет унд бр`аузет унд ц`ишт,
Ви: в`ен В`асъ(р) мит Ф`ойъ(р) зих м`енгт.
И ври и кипи и бушува и фучи,
Както когато водата с огъня се смесва.)

Добре, за да се получи острият, сложен завой: винаги връщане обратно към езика; това вече не е примитивно, вече е драматично. Съгласното доминира, ето защо: от елементите, а не от душата.
От друг зрителен ъгъл:
Проходни звуци (Blaselaute)
Ударни звуци (Stoßlaute)
Трептящи звуци (Zitterlaut)
Вълнови (?Въздухопотоци) (Wellenlaut)
което означава, това, което се случва навън във въздуха, когато работим с тях: ние трябва да чувстваме какво прави съгласната във въздуха, не в нашето гърло!
Tritt dort die Tür durch
(Тр`ит д`орт ди Т`юъ(р) д`урх
Премини (настъпи) там през вратата)
При рецитирането всички трябва да могат да почувстват афектите в думите при форми-рането на звуците. При това е добре, когато езикът се превърне в орган на осезанието: опипва звука. Тук: усещане на разликата между твърдото t, мекото d.
Horch! (Х`орх! Слушай!)
h =излизане, изплъзване навън с дихателния поток, ch = потапянето, влизането: да се асими-лира.
Ich (`Их Аз)
изразява същността на немеца: дружелюбен, грозен, или също g на края.
Halt! Hebe hurtig hohe Humpen!
Hole Heinrich hierher hohe Halme
(Х`алт! Х`ебе х`уртих х`ое Х`умпен!
Х`оле Х`айнрих х`иъ(р)хеъ(р) х`ое Х`алме
Спри! Вдигни пъргаво високите халби!
Донеси Хайнрих тук високите сламки)
Чрез h думата става по-силна, получава мощ. Някои хора говорят прекалено близко до устните, по такъв начин говоренето им губи сила и настойчивост. При «Halt!» (Х`алт! Спри!) Дъхът навън! Удивителна! Този, който бива извикан, трябва наистина да спре.
Pfeife pfiffige Pfeiferpfiffe
(Пф`айфе пф`ифиге Пф`айфъ(р)пф`ифе
Свистят дяволито свируканията на свирача)
във f l i e g t (фл`и:гт лети) твърд отказ: Сравни с «pfui!» (пф`уй, пфу), тук: от спокойствие преминаване към дейност.
Empfange empfindend Pfunde Pfeffer
(Емпф`анге емпф`инденд Пф`унде Пф`ефъ(р)
Приеми приемащо фунтове черен пипер)
омекотено: pf меко и твърдо; човек става по-любезен, почти сантиментален.

Schwinge schwere Schwalbe
Schnell im Schwünge
schmerzlos
Шв`инге шв`еъре Шв`албе
Шн`ел им Шв`юнге
шм`ерцлос Размахвай криле тежка лястовице
Бързо в размах
безболезнено

= съобщаваме нещо поверително. Ако не се обръща внимание на смисъла, се разкрива, показва звукът! Това трябва да се постигне.
Ach forsche rasch;
Es schoß so scharf auf Schußweise
(`Ах ф`орше р`аш;
Eс ш`ос з`о: ш`а(р)ф ауф Ш`усвайзе
Ах, бързо изследвай;
Изстреля се толкова рязко като изстрел)
човек бива завладян от звуците, увлечен! Проходни звуци (Blaselaute).
Drück die Dinge, die beiden Narrenkappen Tag um Tag stoßen!
(Др`юк ди Д`инге, ди б`айден Н`аренкапен Т`аг ум Т`аг щ`осен!
Натискай нещата, които ден след ден събарят двете шутовски шапки!)
Sturm-Wort rumort um Tor und Turm
(Щ`урм-В`орт р`уморт ум Т`о рунд Т`урм
Бурното слово тропа по порта и кула)
да се нюансира в съгласните; първите: повече се плува в потока на речта, последните: ударно.
Molch-Wurm bohrt durch Tor und Turm
(М`олх-В`урм Б`о:рт дурх Т`о рунд Т`урм
Червей тритон пробива през порта и кула)
по-възможност се изговаря тъмно и кънтящо, за да се отстрани едно малко по-светло оцветя-ване на гласа.
Dumm tobt Wurm-Molch durch Tor und Turm
(Д`ум т`обт В`урм-М`олх дурх Т`о рунд Т`урм
Тъпо вилнее червеят тритон през порта и кула)
да се внимава за трите различни настроения, които възникват в трите реда само чрез фонетич-ното.
Абракадабра (Abracadabra)
Рабадакабра (Rabadacabra) = агресивно!
Брадакараба (Bradacaraba) = малко изтънчено (фино, елегантно)!
Кадарабраба (Cadarabraba)
Тази дума би могла да се почувства като мантра. Сравни френския поет Маларме, «mot magique (вълшебна дума)». Тя свидетелства за това, че не е измислена дума.
A = целият човек
б (b) = обвивка, дом на човека
Аб (Ab) = човекът със своя дом
Абр (Abr) = ходи
Абра (Abra) = излиза
Абрак (Abrac) = застава мощно
Абрака (Abraca) = чувства се човек
Абракад (Abracad) = показва към другия човек
Абракадабра (Abracadabra) = тогава чувства и в него човек!
Превела: Катя Белопитова

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни