ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Юли 21, 2018 8:37 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 20, 2012 10:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
Кьолн, 1 декември 1906 г.


Когато преди три десетилетия започна теософското движение, всъщност при водещите личности не ставаше дума за това, да се даде нова идея на света, според която да бъде задоволено страстното желание за свръхсетивните светове, а за това, да бъде направено достъпно за по-широки кръгове едно духовно разбиране, чрез което да могат да бъдат решени духовните и практически въпроси на живота. – Един от тези въпроси е днешната ни тема, един въпрос, който ни въвежда в ежедневния жи-вот и затова трябва да интересува всеки човек. Въпросът за възпитанието може да бъде разглеждан само във връзка с интимното познание за същността на човека. Няма друго течение, за което същността на духовното изследване да е по-благоприятна отколкото при въпроса за възпитанието, чрез който от навлизащото в свръхсетивния живот познание се получават основните ръководни мисли.
И тук отново трябва да изходим от разглеждането на същността на човека. Това, което може да обхване разумът, за духовното изследване е всъщност само част от чо-вешката същност. Това, което ние можем да хванем и видим в човека, тази физическа телесна същност той има заедно с цялата останала природа. Не чрез спекулация, ни-то чрез мисловна философия, а чрез това, което може да види с ясновиждащ поглед по-висшето сетиво, изследва духовният изследовател. Нему като втори член в човека се показва етерното тяло, един духовен организъм, който е значително по-фин от физическия. Той няма нищо общо с физическото понятие за етер и е по-добре да не се описва като материя, вещество, а като сбор от сили, като сбор от течения, от въз-действия на сили. Той обаче е архитектът на изкристализиращото от него физическо тяло, което се развива от него подобно на леда от водата. Така ние трябва да си пред-ставяме, че всичко, което в човека е физическо тяло, е физически организъм, се е образувало от етерното тяло. Него ние имаме общо с всички живи същества, с расти-телния и животинския свят. То има подобна на физическото тяло форма, като фор-мата и размерът му се присъединяват към формата и размера на физическото тяло. В долните си части обаче то е различно, при животните то се издава доста навън. И така, това, което познаваме като етерно тяло, се описва приблизително по начина, както се казва на един сляп човек, че даден цвят е син или червен. И колкото малко за виждащия човек това изглежда фантастично, е също така фантазия описаното за този, който развива дремещите във всеки човек способности,.
Като трети член на човешкото същество ние разпознаваме астралното тяло, но-сител на всичко онова, което наричаме страсти, по-ниски и отчасти по-висши, всич-ко, което човек носи в себе си като желание и страдание, радост и болка, страстно желание и нагон. Астралното тяло е носител също на обичайния мисловен свят, на волевите импулси. То се вижда от своя страна чрез развитие на по-висшите сетива. То обгражда човека като своего рода облак, който прониква във физическото и етер-ното тяло. То ни е общо с целия животински свят. Всичко в него е в движение, всич-ко, което се извършва като душевно вълнение, възбуда, се отразява в него. Защо то носи името «астрално»? Както физическото тяло е свръзано със и зависи чрез физи-ческите си вещества от цялото земно тяло, така астралното тяло е във връзка с целия обгръщащ земята свят на звездите. Всички онези сили, които проникват астралното тяло и съдбата и характера на човека са наречени така от тези, които са проникнали дълбоко в тайнствената връзка с целия обгръщащ земята астрален свят. В една орфи-ческа песен към орфическия прабог Гьоте, който е вникнал навътре във взаимните зависимости между природата, човека и космоса, е изразил в красива строфа онова, което се случва в астралното тяло:
Както в деня, който те даде на света, слънцето стоеше за поздрав на планетите, ти незабавно избуя и тъй продължи според закона, по който ти пристъпи. Ето как трябва ти да бъдеш, от себе си не можеш да избягаш! Ето как казваха още сибилите, а също и пророците, и нито време нито сила не може създадената форма, която жива се развива, да разчупи.
Чрез четвъртия член човекът е короната на сътворението. Той обхваща това, разбирано като сила, което му дава способността да каже на себе си «Аз», което всеки може да каже само на самия себе си. Това е изразът за това, че душата оставя в нея да говори божествената първична искра. Всичко, което тя има общо с другите хора, мо-же да звучи покрай ухото й като обозначение, но това, което всеки има като вътре-шен Бог у себе си, не може да пристъпи към него отвън. Затова в тайните еврейски училища той беше назоваван като неизразимото име господне, Яхве или «Аз съм кой-то съм аз» на евреите, което самият жрец назоваваше само със свещен трепет и благо-говение. Това «Аз съм който съм аз» се приписва на душата. – Ние говорихме за общ-ността на физическото тяло с материалното, на етерното тяло с растителния свят, на астралното тяло с животинския свят; Аз-ът на човек няма общо с нищо; затова чрез него той се превръща в короната на сътворението. За тази същност от четири части се говори във всички окултни школи като за четворичната човешката природа. От детс-твото до зрялата възраст се оформят тези четири тела, като всяка от тези части се раз-вива специално. Затова ние трябва да наблюдаваме поотделно всяка една от тях у ставащия човек, когато искаме да го разберем. Ние ги намираме като предразполо-жености не само в детето, но още и в ембриона. Развитието обаче на четирите части е много различно едно от друго. Човекът не се развива без обкръжението, той не е същност сама за себе си. Той може да избуява и се развива, само когато е обграден от другите същности на космоса. Като ембрион той трябва да бъде обгърнат от майчи-ния организъм и едва когато е постигнал известна зрялост, той може да бъде освобо-ден от него. До известна степен той трябва да бъде обгърнат от майчиния организъм.
Подобни процеси стават още по-често с човека по време на неговото развитие. Точно както физическото тяло като зародиш е обгърнато до раждането от майчиния организъм, така човек след това остава обгърнат от духовните органи, които принад-лежат на духовния свят, от една етерна и една астрална обвивка. В същите то почива както до своето раждане в майчината утроба.
Щом се достигне определен момент във възрастовото развитие, времето на смя-ната на зъбите, тогава около етерното тяло се освобождава етерната обвивка както при физическото раждане – физическата обвивка. Тогава етерното тяло се освобож-дава във всички посоки, едва тогава то се ражда. Преди това към него се е била при-съединила една същност от същия вид, така че теченията са излизали и влизали като съдовете на физическата майка във физическото тяло на детето. Така постепенно детето се ражда за втори път, този път етерно. След това все още астралното тяло е обградено от една защитна обвивка, от една вълнуваща тялото и изпълваща го със сили обвивка до времето на половата зрялост. Тогава и тя се оттегля и човек се ражда за трети път; осъществява се астралното раждане.
Това трикратно раждане показва, че ние трябва да разглеждаме всяка една от тези същности поотделно. Така, както е невъзможно да се доведе до окото на детето външната светлина, докато то се намира в майчиното тяло, така за душевното състо-яние е, ако не невъзможно, то във висша степен вредно, да се довеждат външните въздействия до етерното тяло, преди същото да се е освободило във всички страни. Също така преди половата зрялост не бива да се довежда до астралното тяло нещо, което да му влияе непосредствено. От гледна точка на духовната наука върху човека до седмата му година може да се въздейства възпитателно само чрез съзнателно оказване на влияние единствено върху неговото физическо тяло. Не бива да въздейс-тваме върху неговото етерно тяло предварително, както и върху физическото преди раждането. Както обаче грижата на майката влияе върху развитието на ембриона, така и тук трябва да бъде запазена неприкосновеността на етерното тяло, когато де-тето трябва да се развива ползотворно.
Какво означава това за физическия живот? До смяната на зъбите само физичес-кото тяло е подложено на въздействията отвън; затова до тогава ние можем да възпи-таваме само това тяло. И ако през това време нещо достигне отвън до етерното тяло, то това представлява грях спрямо законите на човешкото възпитание.
Това, което се задържа в етерното тяло на човека, не е само подходящото за етерното тяло на растението; за човека то става носител на това, което е душевно трайно; навиците и характерът, съвестта и паметта, неговата трайна темпераментна предразположеност се задържат в етерното тяло.
В астралното тяло се задържа освен споменатата емоционална предразположе-ност и способността за преценки. Според това ние знаем кога да се намесваме в съот-ветните предразположености. Така, както до седмата година се освобождават външ-ните сетива на детето, така до четиринадесетата година се освобождават навиците, паметта, темпераментът и така нататък, и след това до двадесетата, двадесет и втора-та година – критичният разум, самостоятелното отношение към обкръжаващата сре-да. Оттук следват съвсем определени принципи на възпитание за отделните епохи в живота, а именно до седмата година - грижата за всичко онова, което е свързано с физическото тяло. Това не трябва да се схваща само по външен механичен начин, а към него се добавят още много неща. Органите се образуват постепенно; в това време се разгръщат важните физически органи. Затова е важно по какъв начин ние въз-действаме върху сетивата, какво вижда и възприема детето. Една способност на чо-века тук е от решаващо значение, инстинктът за подражание. Гръцкият философ Аристотел казва показателно: човекът е най-подражаващото от животните. До смя-ната на зъбите това се отнася в особена степен за детето; тогава то се намира под зна-ка на подражанието. Затова обкръжението на детето трябва да носи всичко това, кое-то чрез сетивните органи може да действа изграждащо върху него. Онова, което нах-лува като светлинен лъч през окото, като звук през ухото, има значението, че действа изграждащо за физическите органи. Противно на това, през тези години нищо не се постига чрез напомняне. Заповедите и забраните нямат никакво въздействие. Най-голямо значение обаче има примерът. Това, което детето може да види, това, което се случва, то разглежда като нещо, което може да направи и подражава. Така веднъж едно добро дете изненадало родителите си с това, че взело пари от една касетка. Ро-дителите били ужасени и вярвали, че детето има склонност към кражба. При запит-ването обаче се установило, че детето просто е подражавало на това, което виждало всеки ден да правят бащата и майката. Затова примерът трябва да бъде такъв, че чрез подражанието в детето да могат да бъдат събудени вътрешните сили. Затова чрез проповядване няма как да се помогне, а само чрез това, което е в обкръжението на детето. Затова би трябвало да се обръща внимание на това, което се върши в присъст-вието на детето, да не си позволява човек да върши нещо, което то не трябва да под-ражава. Това е много по-важно, отколкото да направиш сам нещо и след това да го забраниш на детето.
Следователно е важно възпитателят в тези години да бъде пример, да върши са-мо неща, на които детето да може да подражава. Възпитанието през тези години по-чива върху примера и подражанието. Това разбира този, който вниква в същността на човека и успехът му дава право. Според това и не е правилно да искаме от детето преди смяната на зъбите да запомня смисъла на буквите; първоначално то може само да подражава формата на същите, като ги прерисува. Защото силата за разбиране на смисъла се свързва едва с етерното тяло.
Всички тези нюанси могат да бъдат разбрани благодарение на духовното изс-ледване; тази наука може да осветли до най-малката подробност отвътре това, което трябва да се случи. Органосъздаващо за физическите органи е от значение всичко, което се случва в обкръжението на детето, също и в морално отношение, а и това, което се възприема от детето. Затова не е безразлично, дали малкото дете вижда око-ло себе си болка и страдание или радост и удоволствие. Защото радостта и удоволст-вието обосновават здравите предразположения, те образуват здрави органи; това, всичко друго различно, което се влива, може да се превърне в основател на болест. Всичко около детето би трябвало да диша радост и удоволствие, а за предизвикване-то на двете би трябвало да бъде загрижен възпитателят: чак до цвета на дрехите, на тапетите и на предметите. При това внимателно трябва да се взимат под внимание индивидуалните заложби на детето.
Едно дете, което е склонно към сериозност и мълчание, би трябвало да вижда в своето обкръжение по-тъмни, синкави, зеленикави цветове, живото, жизнено дете - жълтеникави, червеникави цветове. Това изглежда като противоречие. Самото то се държи така, че чрез способността на сетивата се извиква в представите събуждането на противоположния цвят. Синкавото действа ободряващо, докато за живите енер-гични деца играещите си с жълто-червеникавото тонове извикват противоположното оцветяване.
Вие виждате, съвсем навътре в практическото огрява там духовното изследване. Органите, които се развиват, трябва да бъдат третирани така, че съответно да могат да се разгърнат, че да могат да бъдат накарани да формират вътрешните сили. Затова и не би трябвало на детето да се дават готови неща за игра, като строител, кукли и така нататък. По-добре е да му се даде една направена от стара салфетка кукла с на-рисувани с мастило очи, нос и уста. Всяко дете предпочита направената от обувалка или стара салфетка кукла пред красиво украсените восъчни дами. Защо? Защото по този начин се събужда въображението, имагинацията, защото се вкарва в действие фантазията и вътрешните органи започват да работя за радост и удоволствие на дете-то. Колко живо и заинтересовано е едно подобно дете при играта, как то с тяло и душа се разтваря в това, което му представя неговото въображение. Колко вяло и не-весело седи другото там; защото при готовата кукла няма повече възможност тя да бъде довършена или нещо да бъде добавено, и вътрешните му органи биват осъдени на бездействие, когато то получава подобни готови неща. Докато физическото тяло се намира в процес на развитие, детето има извънредно здрав инстинкт за това, което е добро за него, щом то не му се покварява. Докато физическото тяло е единственото, което се намира в свободна връзка с външния свят, то само показва, какво му е по-лезно. Ако преждевременно се окаже значително по-нататъшна намеса, то се про-пъжда този инстинкт, който иначе показва, какво е благотворно за детето. Тук въз-питанието трябва да бъде изградено върху радостта, удоволствието и страстното же-лание. В това време всяка нотка на аскетизъм е равнозначна на унищожаване на ес-тественото здраве и възможността за развитие.
Когато детето кара своята седма година, при постепенната смяна на зъбите, се отделят външните обвивки на етерното тяло и то се освобождава също така, както по-рано физическото тяло. Сега възпитателят трябва да поднесе всичко, което фор-мира етерното тяло. Но той трябва да се пази от отдаването на прекалено голямо значение на обучаването на разума и интелекта. В това време, между седмата и два-надесетата година на детето, става дума преди всичко за авторитета, вярата, доверие-то и благоговението. Навикът и характерът са специалните проявления на етерното тяло, докато в това време не бива да се въздейства върху способността за съждение, тъй като преди половата зрялост това не може да се случи безнаказано, т.е. без да бъдат нанесени щети.
Формирането на етерното тяло попада във времето от седмата до шестнадесетата година, при момичетата – до четиринадесетата година. За целия по-късен живот ос-тава важно у детето да бъде събудено и подхранвано чувството на благоговение. Това може да се случи горе-долу по следния начин: от значимите хора му се дава не само историята, но и чрез съобщения и разкази от обкръжаващите жизнени кръгове – един образ, примерно от роднина, когото детето да може да уважава и да изпитва пред него благоговение. На детето се се вливат благоговение и стеснителност, които му забраняват да допуска каквито и да било мисли на критика или опозиция спрямо уважаваното лице. След това то може да отиде при този човек; детето живее в свято-то очакване на момента и ето един ден то е застанало на прага на този човек и изпит-ва свещен трепет да натисне бравата и да пристъпи в стаята, която представлява све-тилище за него. Тези моменти на благоговение са сили за по-нататъшния живот. От огромно значение е възпитателят, самият учител, да бъде авторитет по това време за детето. Не на принципи трябва да вярва детето, а в хора. Хората, които обкръжават детето, които то вижда и чува, те трябва да бъдат неговите идеали, и от историята или литературата трябва то да ги избира. Тук е валидна мъдрата мисъл: «Всеки един трябва да избира своя герой, на когото да подражава по пътя към Олимп.» Съвсем погрешно е, когато материалистичният светоглед се произнесе срещу авторитета, приучава детето вече на самостоятелност и пренебрегва чувството на преданост и уважение. Здравословното развитие претърпява щети, когато още преди раждането на астралното тяло то бива оставено на собствената му преценка. Важно е в това вре-ме да се формира паметта и това става най-добре по съвсем механичен начин. Не сметачната машина би трябвало да бъде използвана, а съвсем механично в паметта би трябвало да бъдат запомняни таблицата за умножение, стихотворения и така нататък. Само едно материалистично предубеждение може да твърди за този период от време, че нещата трябва да бъдат запомняни едва след като бъдат разбрани. На времето въз-питанието в това отношение е било прилагано правилно. От първата до седмата го-дина са били изпявани всякакви стихчета, добрите стари люлчини и детски песни. При това не е важен смисълът. Така в старите песнички ние намираме между изпъл-нените със смисъл редове нещо, което е поставено там само заради самото звучене. При пеенето е ставало дума само за съзвучието и хармонията за детското ухо, оттук идавт и често безсмислените рими. Например: «Лети, бръмбаре, лети, татко ти е на война, майка ти е в Померланд, Померланд е изгорял; лети, бръмбаре, лети. (Флиг, кефър флиг, дайн фатър ист им криг, дайне мутър ист им Померланд, Померланд ист абгебрант; флиг, кефър, флиг.)» Померланд означава, казано между другото, на диа-лекта на детето майчината страна. Изразът произлиза още от онова време, когато се е вярвало в духовния човек, който идва от духовния във физическия свят. Померланд е била страната от духовен произход. Но тук не става дума за смисъла, а за звученето. Затова имаме толкова много, много детски песни, които всъщност нямат никакъв смисъл. - Паметта, навикът и характерът трябва да бъдат заложени в техните устои през този период. Пътят към тях е авторитетът. Човекът, при когото това не се случ-ва, показва недостатъчно възпитание. Там, където се възпитава правилно, трябва да се отдаде значение на поглеждането нагоре към авторитета в това време, докато принципите идват на мястото си едва след астралното раждане. Онова, което се пре-дусеща от детето като най-съкровената природа на човека, което се уважава в автори-тета, което по принцип се излъчва към него от възпитателя, това образува съвестта на детето, характера и дори неговия темперамент и се превръща при него в постоянна заложба. И така ние трябва да сме наясно, че през тези години формиращо върху етерното тяло действа това, което чрез притчи и символи дава възможност за запоз-наване с мировия дух. Оттук и благословията на приказните образи в това време и представянето на велики личности и герои в легендите и историята.
В това време трябва да се обръща внимание на грижата за етерното тяло също както преди това на грижата за физическото тяло. Както през първите години е било въздействано чрез удоволствието и радостта върху формирането на органите, то от седмата до четиринадесетата – за момчетата до шестнадесетата - година трябва да се формира всичко, което предизвиква чувството на повишено здраве и жизнерадост; оттук и значението на часа по физическо възпитание. Незадоволително се оказва обаче часът по физическо възпитание, ако учителят по физическо гледа с погледа на анатома към гимнастиците, ако се стреми само към външната цел на движението на крайниците. Много по-важно е тук учителят да вникне интуитивно в чувстващата душа на детето, да знае чрез кое движение на тялото душата получава впечатлението за усещането за сила, за чувството за здраве, което предоставя на човека приятното чувство, задоволството от собствената му телесност. Едва тогава гимнастическото упражнение получава вътрешната стойност и въздействие върху чувството за нараст-ваща сила. Правилното гимнастическо упражнение не е само за външното наблюда-ващо око, а и за чувстващия човек.
Голямо влияние, стигащо чак до етерното и астралното тяло, упражнява всяко изкуство. Затова истинското, неподправеното изкуство трябва да проникне в етерно-то тяло. Добрата вокална и инструментална музика например е от голямо значение, и детското око би трябвало да съзира около себе си много красота.
Но нищо не може да замести обучението по религия. Образите на свръхсетив-ното се отпечатват дълбоко в етерното тяло. Тук не става дума за това, ученикът да може да критикува, да дава преценка за някое вероизповедание, а за това, да приеме възгледа за това, което е свръхсетивно, което излиза извън преходното. Затова всички религиозни представи трябва да се поднасят чрезя образно представяне.
Най-голямата грижа трябва да бъде положена върху възпитанието, излизащо от живото. Поради това, че детето се занимава прекалено много с мъртва материя, мно-го неща у него се развалят, докато всичко, при което то може да предусеща живото, е важно за етерното тяло. Всичко би трябвало да бъде действие, дело, живот; това ожи-вява духа. Дори в играчката това е един момент от значение. Така например старите книжки с картинки, които се изтеглят, две пънчета, което то може да свърже докато ги бие едно в друго, са стимулиращи, тъй като подсказват вътрешното движение на живота. Няма нищо по-лошо за духа от това, да се възложи съставянето и построява-нето на фигури от готови геометрични предмети. Затова детето не трябва да си играе със строител, а по принцип всичко да изгражда само. Детето трябва да се научи да прави живото от неживото. Чрез готовото, неживото материалното време ще изтрие живото. Много умира в развиващия се мозък, когато детето трябва да прави неща, които нямат никакъв смисъл, като например работи с плетене и така нататък. По този начин остават неразвити целите заложби. Много от това, което представлява беда в нашия съвместен социален живот, се обяснява с детската стая. Играчката на неживия не подготвя също и вярата в живото, и оттук произтича дълбоката връзка между възпитанието на детето и безверието на нашата епоха. Така нещата са дълбоко свързани помежду си.
Когато се достигне половата зрялост, отпадат също и астралните обвивки, с ко-ито е обградено тялото. С чувството за другия пол се проявява личната способност за съждение. Едва сега настъпва времето, в което може да се апелира към способността за съждение, към да-то и не-то, към критичния разум. Едва тогава, когато човек над-расне тези години, той може да има собствена преценка, да не говорим въобще за по-рано. Абсурд е, когато подобни млади хора вече преценяват и искат да упражняват влияние и върху културата, дори и да е в незначителна степен. Колкото малко детето в майчината утроба може да чува и вижда, толкова и още неразвитият астрално човек преди двадесетата си година може да прави здрава преценка. За всяка възраст в жи-вота на човека е необходимо съответното влияние, за първия период - примерът, подражанието, за втория период – авторитетът и следването, за третия период - принципите. – Изключително важно е, кой застава предя младите хора в тази възраст като учител, за да насочи тяхната любознателност и техния копнеж за свобода по правилния път.
Духовният мироглед изпълва възпитателя с изобилие от принципи. Тези прин-ципи помагат на учителя при развитието на човешкия пол. По този начин духовната наука може да се намесва практически в най-важните процеси на човешкия живот и ние я виждаме в правилното съотношение към ежедневния живот. Поради това, че познаваме човека във всичките му съставни части, ние знаем върху кои части трябва да действаме и какво трябва да правим, за да може при тези условия, каквито те са в действителност, човекът да се развива. Ако една майка не може да се изхранва нор-мално, то чрез майчината утроба това действа върху ембриона; както трябва да се полага грижа за майката, това се отнася и за по-късното обкръжение на детето; по този начин се полага грижа и за детето. Това е нещо, което да се пренася и в духов-ното. Защото сега детето се намира в полудрямка в майчината етерна обвивка, коре-ни се в астралното обкръжение, то е важно как стават нещата в неговото обкръжение. Всяка мисъл, всяко чувство, всичко неизговорено, което вълнува тези, които са в не-говото обкръжение, въздейства също; там не важи: наистина можеш да чувстваш и мислиш това и онова, стига само да не го казваш. – С чисти мисли и чувства трябва да се обгражда детето и затова да се запазва чистотата до най-съкровеното на сърце-то, да не си позволяваме нечестни мисли. Чрез думите ние действаме само върху се-тивната способност, чувствата и мислите ние инжектираме в защитната майчина об-вивка на етерното и астралното тяло и те преминават в детето. Докато то е обгърнато от обвивките, ние трябва да се грижим за тях. Ако в тях се вкарат нечисти мисли и страсти, така се покварява толкова много, колкото ако във физическата обвивка на майчината утроба се вкара нещо вредно. Чак до такива подробности задълбочено навътре е в състояние да осветли духовният мироглед. Той изпълва възпитателя с необходимото разбиране за познанието на човешката природа.
Духовната наука не трябва да бъде теория и да учи на убеждения; тя трябва да действа, да се намесва в практическия живот. Като предизвиква здрав живот, като прави здрави във физическо и духовно отношение хора, тя се оказва не само правил-ната, но и здравата истина, която трябва да изтече в целия живот на човека. Най-добре можем да служим на човечеството чрез духовната наука и да му подаваме со-циални и други сили, когато ги извличаме от ставащия човек. Ставащият, развива-щият се човек е една от най-големите загадки на живота. Онзи, който я решава прак-тически, се оказва правилният възпитател, този, който решава истински загадката в образованието на човека.
Превод: Катя Белопитова
София, 12 декември 2011 г.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни