ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Дек 16, 2018 3:17 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Сеп 26, 2012 11:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
O-хо!.... Михаил значи! А кой беше той? Да не е този? .>"^


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Сеп 29, 2012 11:36 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Шеста лекция. Щутгарт, 15 януари 1923 г.


Това, за което днес смятам да ви говоря ще бъде казано на образен език, на езика на имагинативния живот, на този имагинативен живот, който е израз, откровение на духовното житие на този духовен свят, в който човек е вплетен с цялото си битие и с цялата си дейност. Чрез различните описания, направени тук, вече знаем, че за духовния свят – ако говорим за конкретни явления – не може да се говори толкова абстрактно, както се говори за външната сетивно възприемаща се природа. Също знаем, че този вид, този път, за който трябва тук да говорим, не само не е лишен от реализъм, но, напротив, той е много по-близо до реалността, отколкото логичната абстрактна реч, която използваме при изразяване на чисто природните истини. По този начин аз искам само да посоча общото положение в това разглеждане, което искам да направя пред вас.

Ако човек прониква с духовен поглед зад физическо – сетивния свят, на него му се разкрива духовният свят и за да изрази това, което му се разкрива духовно, той изпитва предразположение да използва в качеството на образи явления от физическия свят. Така че позволете също и на мен да поставя в центъра на това изложение един образ, който, впрочем, наистина е реален. В историята на еволюция на човечеството винаги ставаше така, че човечеството възприемаше импулсите за своята дейност от духовния свят. Съзерцаващите в него откриваха тези импулси като написани с “железни” букви в духовната светлина; от тях те можеха да се ръководят. В духовния свят нещата са такива, че това, за което тук става дума, можем да го сравним с пътните знаци на физически план, но не с онези, на които е изписано името на мястото, а с пътни знаци, в които с мощно звучащи думи е изразено това, което трябва да премине в мисленето, чувствата и волята на човека. Духовен пътен указател – ето за какво говоря. Но такива знаци в духовния свят обикновено са облечени за човека в някаква забележителна форма – да, и във всички времена те се обличаха във формата на някакво загадъчно изречение. За да се разгадае такава задача, се налагаше да се полагат усилия. Трябваше да се комбинира много от това, което човекът знаеше, за да може такъв пътен знак с неговия загадъчен език да стане наистина годен за импулс в живота. Именно днес откриват в астралната светлина – така ми се иска да нарека това – съответстващите на съвременността и близкото бъдеще, мъдри думи, които биха могли да станат подбуда за хората.

По най-различни поводи и, бих казал, на най-различни места за притежаващите способността за такова възприятие на тайнствената форма се проявява нещо, което извиква в човека усещането, че той трябва да се ръководи от това, че трябва да приеме това като мощен импулс в своята воля и в целия свой душевен живот. И това, което подобно на такъв духовен пътен знак блести срещу нас в астрална светлина, може да бъде облечено в такива думи.

Ти го създаваш , за да ти служи,
Разкриваш неговата веществена ценност
В множеството твои трудове.
Но само тогава то ще стане за твое добро,
Когато в него разкриеш
Възвисената сила на неговия дух.


Тук трябва да разгадаем за какво става дума. Става дума за някакъв обект, за нещо известно на човека, тъй като в противен случай би трябвало да се разчита на отговор.

Ти го създаваш , за да ти служи,
Разкриваш неговата веществена ценност
В множеството твои трудове.
Но само тогава то ще стане за твое добро,
Когато в него разкриеш
Възвисената сила на неговия дух.

Трябва да посветим днешното изложение на обяснението на тези думи, които се разкриват на човека от астралния свят подобно на насочващ импулс.
Да си спомним някои неща от това, което дадох тук. Да си спомним за това, че кръговрата на годината, който закономерно преминава през пролетта, лятото, есента и зимата, притежава духовно съдържание, че духовните дела, свръхсетивните дела се разкриват в това, което се извършва в хода на годината подобно на това, както свръхсетивната душа и свръхсетивният дух на човека се разкриват в това, което се случва в телесния живот между раждане и смърт. Помислете за това, че във всичко случващо се във хода на годината външно – в зимния сняг, в покълването, в напъпващия живот на пролет, в цъфтенето през лятото, в узряването на есен, - във всичко това, което физически се разкрива пред човека, е скрито духовното, то е носител на всичко това. В началото да насочим погледа си към това, което в хода на година се случва от пролетта до лятото и до есента.

Във всичко, което разкрива земята – в камъните и растенията, във всички същества, - живеят духовни същности; не само всеобщата, взаимопроникващата духовност, но и отделни духовни същности, природни духове. Тези природни духове през зимата се крият в лоното на земята; всички тези природни духове сякаш земята ги вдишва, те се намират вътре в земята. Когато идва пролетта, земята като че ли издишва своята духовност навън и природните духове се устремяват нагоре. Те се устремяват нагоре заедно със силите, заедно със живота, действащ във въздуха, пронизан от светлината и слънчевата топлина. Когато настъпва Йоанов ден, върха на лятото, поглеждайки нагоре във висините, откриваме образа, който разкрива всичко, което въплъщавайки се във формите на облаците в мълниите и гръмотевиците, въплъщавайки се във всичко това, което като метеорити се намира горе, разкриващ природните духове, които през зимата живяха в лоното на земята. През зимата ние трябва да насочим нашия поглед надолу, към земята, трябва да усещаме и съзерцаваме как под снежния покров скрито работят природните духове, за да може по-късно, когато зимата отново се превърне в пролет и лято, да излязат от създаващата земя навън.

Но ако насочим нашия поглед надолу, към земята през лятото, то земята някак си обеднява по отношение на природните духове. Тогава природните духове се увличат от Вселената. Те се съединяват с формите на облаците и с всичко това, което човешкият поглед може да срещне горе. Тези природни духове се намират във всичко, което вече споменах, те се увличат във висините, при това отнасяйки със себе си в много тънко, разредено състояние това, което външно се разкрива в грубата безжизнена форма на сярата, така наречения сулфур. В средата на лятото тези природни духове живеят и действат, вълнообразно движейки се в облачните образования и в това, което е подобно на тях, например в сярата, в сулфура, който в крайно фино състояние присъства през лятото във висините на битието на земята. Така че, ако бихме могли да разпространим нашите вкусови усещания във високите сфери на нашата земя по средата на лятото, бихме могли да възприемем там вкуса на сярата или мириса на сярата, макар и в крайно фина форма. Това, което там горе се развива под въздействието на слънчевата светлина и топлина е подобно на това, което се извършва в организма на човека, когато от неговия човешки организъм изтича навън похотта, желанията, емоциите и подобните на тях. Онзи, който е в състояние да наблюдава, да чувства тези неща знае, че природните духове там, горе, във висините, по средата на лятото живеят в една стихия, която също е свързана с похотта, както и живота на бляновете, който е свързан с живота на човека, вътре в който човекът също е сулфуризиран, проникнат от незначителна концентрация на сярата. В средата на лятото в известен смисъл виждаме над нас нисшото в човека, животинското в човека, виждаме го като изпредено от духовете на природата, оживено от духовете на природата.

Опознавайки живеещата и действащата в човешката природа сулфуризация, ние я обозначаваме като нещо ариманично; вътре живее, всъщност ариманичното. Така че бихме могли да кажем: ако насочим нашия духовен поглед към висините, във висотите, по средата на лятото, то в космическите серни блянове ще ни се разкрие ариманичното. Ако пък в тази цялостна световна взаимовръзка поставим и човека, тогава бихме могли да кажем: това, което в него се явява нисша природа, през зимата земята го поема в себе си, покрива го с кристалния сняг; така земята приема ариманичното. А когато по средата на лятото се освобождава, тогава то действа навън в световното пространство като космическа похот: тогава то е подчинено на законите на планетите, намиращи се в съседство на земята, които действат върху него. При това откриваме, че срещу тази ариманична похот, внедрена в космоса, изхождаща от човека, в космоса действа противоположна сила. Тази противоположна сила се проявява в тези забележителни образования, които падат от време на време от космоса на земята – образования, съдържащи метеоритно желязо. Ако погледнем къс метеоритно желязо, то може да послужи като свидетелство за разпространеността на желязото в космоса.

Силните августовски звездопади, които, така да се каже, дават ход на метеоритното желязо на космоса, са външно проявление на природните сили, които противодействат на силите на похотта, разпространяващи се по това време в космоса. И в космическото желязо, уплътнило се до метеорити, ние имаме стрелите, които космоса изпраща срещу ариманичните мечти, разкриващи се в космоса по гореописания начин.

Така с разбиране и благоговение можем да гледаме към мъдрото ръководство на космоса. Защото знаем, че това животинско начало е необходимо на човека тъй като само преодолявайки го той може да развие силите, които го правят човек в пълния смисъл. Човекът не би могъл да има този похотлив принцип, това животинско, ако то не беше също част от космоса. Така че сярното, сулфурното, ариманично-сярообразното представлява чрез себе си единия полюс във външния космос, докато силите, изпращани от космоса през пространството, за да преодолеят това сярно, сулфорно начало, се концентрира в метеоритното желязо, концентрира се в тези, бих казал, метеоритни космически снаряди.

Но човекът наистина е микрокосмос, един малък свят. Всичко, което навън в големия свят се разкрива в тези гигантски, величествени явления, като метеоритите, всичко това се проявява и вътре в неговото собствено физическо същество. Защото това физическо същество е само израз, откровение на неговото духовно същество. Така че ние носим в себе си сулфурното, изхождащо по някакъв начин от нисшото, животинското начало в човека. Можем да кажем, че това сулфурно – ариманично струи през човешкия организъм, възбужда неговата похотлива природа, възбужда неговите емоции. Това чувстваме вътре в себе си, това същото наблюдаваме над нас в средата на лятото в космическото покривало на похотта. Но ние също така наблюдаваме как в това космическо покривало на похотта се изстрелват железните стрели на метеоритите, изчиствайки и прояснявайки, и сякаш съставят противоположния полюс на това похотливо, животинско. Тъй като при това изстрелване на метеоритни стрели от космоса се извършва изчистване на разположеното над нас животинско – похотливо покривало в средата на лятото.
Но това, което толкова величествено, толкава грандиозно се случва в космоса, постоянно се извършва и в нас. Частиците желязо в нашата кръв ги съчетаваме с други вещества, докато в същото време, от една страна, процесът на сулфуризация пулсира в нашата кръв, в качеството на противоположен полюс вътрешно му противодейства, подобно на метеорното, принципно – вътрешното желязо, което изпълнява същата функция, която има и метеоритното желязо навън в космоса. Имаме право да си представяме отношението на човека към космоса по такъв начин, че можем да считаме избухването на метеоритите за праобраз на тези повтарящи се милиони пъти вътрешни метеоритно подобни избухвания, при които желязото на нашата кръв освобождава, изчиства и ни пречиства от протичащият в същата тази кръв процес на сулфуризация. Така ние се явяваме вътрешно отражение на космоса. В космоса това се случва в средата на лятото. Но човекът, доколкото е еманципиран от природата по отношение на сроковете на случващото се в природата, и тази среда на лятото с другите годишни време ,той като че ли ги носи постоянно в самия себе си, подобно на това, както той постоянно задържа в паметта изживяното от него преди време. Навън изчезва, но остава вътре. Същото се случва, когато човекът, като микрокосмос отразява Макрокосмоса. Но човекът трябва душевно – духовно да обхване това, което носи в своето физическо тяло, трябва са успее да изживее в себе си това: да изживее как метеоритното желязо на кръвта обстрелва сулфура на кръвта, да изживее това като свобода, като инициатива, като сила на своята воля. В противен случай това ще остане в него в най-добрия случай на нивото на животинския или вегетативния процес. Духовно-душевното създаване на всеки от нас като човек се състои именно в това, че този разиграващ се в нас желязно – сулфурен процес ние обхващаме душевно – духовно, изпраща в него душевно – духовното като импулс. Подобно на това както, изработвайки един нструмент, - ако сме в състояние да го изработим – можем да правим едно или друго с помощта на този инструмент, така живеещият и действащият в нас желязно – сулфурен процес ние можем да го поставим да ни служи с помощта на нашата воля, ако го вземем в ръце, ако като хора овладеем вътрешните процеси на нашето тяло.
Сега още веднъж ще се отправим от човека към космоса. Това, което се разиграва тук, навън, в космоса, за човека е много сериозно напомняне. Този космически процес, който е свързан с метеоритното желязо, наистина ни напомня за процеса, който протича вътре във физическото, който може да бъде поставен в служба на нашия вътрешен духовен свят. Сега стигаме до това, какъв смисъл следва да придадем на гореспоменатия надпис в астралното:
Ти го създаваш , за да ти служи,
Разкриваш неговата веществена ценност
В множеството твои трудове.


Вглеждайки се в живота на новото време, в живота, който настъпи в хода на последното столетие, виждаме това, което съставлява най-съществената част на материалистичната култура – използването на желязото в сферата на материалния живот. Да се вгледаме навсякъде, където в последно време нашата култура разцъфтя; там желязото беше това, което във физическия свят ни предостави всичко довело до разцвета на материалистическата култура. Виждаме нещо използващо се от хората в невероятни мащаби, което по най-настоятелен начин предначертаваше пътя на развитие в отраслите на материалистическата култура, изравни тези пътища; навсякъде виждаме желязо и изделията от него. Ако говорим за материализма от духовна гледна точка, то същността на материализма в духовен смисъл се състои именно в това, че ние винаги мислим, сякаш всичко е материя, а духът – това е само фин материален процес. Но последните четири столетия материализмът при хората се проявяваше не само в това, че човекът мислеше материалистично, а материализмът се проявяваше в притежаването на външни вещи. От импулсите на новата култура човекът използва желязото за материалната култура, а това, което падаше от небесните висини като метеорити, той в най-добрия случай разглеждаше като екзотична рядкост, опитвайки се да я обясни с помощта на науката, която имаше малко разбиране за това. Но това метеорно желязо, падащо на земята от космоса, въздейства изчистващо и проясняващо върху животинския живот. То напомня, че ние трябва да превключим вниманието си от материалното използване на желязото в служба на земното към това, което се разиграва над нас като небесно служене на желязото в областта на образуване на метеоритите, и което преди всичко се разиграва в нас самите. Ето така застава пред нас първата част от това блестящо към нас в астрална светлина изречение, думи, изписани със железни букви:

О, човек,

Ти го създаваш , за да ти служи,
Разкриваш неговата веществена ценност
В множеството твои трудове.
Но само тогава то ще стане за твое добро,
Когато в него разкриеш
Възвисената сила на неговия дух.

Ние не само сме длъжни да превключим вниманието си от мисловните форми на материалистичния възглед към спиритуалното виждане, ние сме длъжни също да пренесем погледа си от това, което поставихме в служба на материалната култура, към духовната, космическата страна на това поставено в служба на материалните обекти. Чрез това изречение, което трябва да се разгадае, ни е посочен духът, който живее във Вселената, проявявайки се в метеоритните явления в средата на лятото. Доколкото именно тогава ариманичният процес на сулфоризация, протичащ вътре в човека, става космически, а метеоритният процес става негова полярна противоположност, той представлява чрез себе си стрелите, изпратени от космоса в ариманичната похот във висините.

Ако позволите всичко това да въздейства върху душата, тогава ще ни се отдаде да почувстваме човека в правилната връзка с цялото световно обкръжение, да почувстваме собствената си човешка кръв, одушевена, одухотворена кръв. Ще успеем да почувстваме противоположността: ариманичното, от една страна, а от друга - в качеството на желязото в кръвта, изчистващо от ариманичното; ще успеем да почувстваме вътрешния метеоритен процес. Тогава с пълно разбиране можем да се вглеждаме в това, което се случва навън, когато космическите духовни сили изпращат железните стрели в ариманичния похотлив свят в космоса; тогава ще можем да се почувстваме изцяло свързани с космоса, изцяло предани към него. В това единично проявление ще можем да се почувстваме по един директен и правомерен начин предани на космоса.

Ако всичко това се приеме с цялата сериозност, то от това чувство се формира космическата имагинация: тогава не може да се случи нищо друго освен формиране, изграждане на тази космическа имагинация. Животното стои пред външната сетивна природа различно, то не може да образува за нея понятия, представи, а само общи впечатление, докато човекът формира представи. Подобно на това достигналата точно ясно виждане виждаща душа, вживявайки се в собствения метеорен процес и насочвайки поглед към космическия метеорен процес, преживява наситената пълнота на живота, което довежда до вътрешна наситена картина, до имагинация, отразяваща битието на човека, - микрокосмоса, сраснал в едно с макрокосмоса.

Ето защо тази имагинация не е някаква фантастична картина, не, такава имагинация е действителен, реален израз на това, което живее, преминавайки през света и през човека, а в нашия случай живее в явленията на годишните времена.

Имагинацията, появяваща се пред човека от това изживяване е именно същата, която се формира от съпреживяването на природните процеси в годишния кръговрат от средата на лятото до есента, от края на средата на лятото до началото на есента. От това изживяване възниква образа на Михаил, живо и реално застанал пред душата. От това, което ви описах, се появява образа на Михаил в неговата борба с дракона. Появява се самият Михаил като външен израз на това, което действа навън, в космоса, преодолявайки животинската похотлива природа. Но той се появява с указващ меч, посочващ по този начин висшата природа на човека. И ние по правилен начин си представяме Михаил, ако космически разтопеното и изковано желязо се превърне за нас в Негов меч. Така за нас се появява, бих казал, от духовните облачни образования образа на Михаил с позитивен, съзерцаващ, насочващ поглед, с очи, подобни на указател, който изпраща поглед навън от себе си, а не навътре; появява се ръката на Михаил, от всички страни обвита с пръски метеоритно желязо, което сякаш се разтапя под космическите сили на похотта, отново се излива в огнен меч на Михаил.

Правилно си представяме Михаил, в пълно съответствие с реалността, ако мислим Неговия Лик изтъкан от златната лятна слънчева светлина, с позитивен поглед, който подобно на указател, изхождащ от него, който се излъчва от Него подобно на светлинен лъч. Правилно си представяме Михаил, ако възприемаме Неговия меч, в пламъци от искрящото метеоритно желязо, от което се излива меча, с който Той посочва пътя на човечеството от животинската природа към висшата, човешката, показва пътя от лятото, когато човекът може да изживее, ако е способен да съпреживее природата, умиращата, увяхваща природа.

Нека изживеем и пролетта: тогава всеки от нас ще стане цялостен човек, тогава ще се отдадем на поникващите кълнове на напъпващата, израстваща и цъфтяща природа. Ставайки такъв цялостен човек, ние цъфтим заедно с цветчето, разтваряме се заедно с всяко листче, сами узряваме заедно с всяко семе. Тогава се отдаваме на пробуждащата се, поникваща, нарастваща природа. Можем да и се отдадем, тя иска живот. Усещаме живота в това съпреживяване на нейния живот. Тук ние постъпваме правилно, ако се отдаваме на природата, защото тук откриваме живота. Но наесен не трябва да развиваме това природно съзнание, тъй като, развивайки го едностранно, трябва да съпреживеем само умиращият, угасващ живот. Човекът не трябва да го съпътства, той трябва да се отбранява от него. Така както той трябва да съпреживее живеещата природа заедно със своя собствен живот, така трябва да се противопостави на умиращата природа, на смъртта със своя “Аз”. Природното съзнание трябва да премине в самосъзнание.

Тази величествена, мощна картина, която се приближава наесен ни позволява да видим в това, което се случва в космоса, такъв призив: “ Природното съзнание преминава в човека в самосъзнание!”. Но за да преодолее душевно и духовно вътрешното умиране на животинската природа, на човека е нужна сила. Точно за това той получава ръководство, което насочва неговия поглед към космическите явления, получава ръководство от този, който се разкрива в образа на Михаил с указващ, позитивен поглед, с горящ метеоритен меч в дясната ръка. Този Михаил ни се явява именно в борбата с животинската похотлива природа, чийто образ също ни се показва от общото тъкане на живота. Ако поискаме да нарисуваме цялата имагинация, не бихме могли да направим това по човешки чисто произволно: ние трябва да я нарисуваме, изхождайки от това, както ни инспирира космоса. Тогава бихме могли сулфурното, жълто-червеното, стремящото се към висините с елементарните духове, художествено да въплътим в образа на дракона, формиращ се от сярата, така че тук над серния дракон, чиято горяща глава отразява този процес на похот, над този ариманично сулфуризиран дракон се извисява образа на Михаил, така както вече го описах.
Който разбира света, той може да опише този свят в имагинации. Този, който счита, че може да се изобрази битката на Михаил с дракона в произволна форма, той греши против вътрешната реалност на света. Силите, живеещи вътре в света, той манифестира за човека в определени картини. Всички велики произведения на живописта и другите изкуства в света израснаха не от човешкия произвол. В противен случай едва ли биха останали за хората привлекателни в продължение на столетия и дори хилядолетия. Те се появиха от истинското разбиране на това, което живее и действа там, навън, което живее и действа също и в хората.

И ако след това от жизненото и тъчащо начало, което е присъщо на природата и човека в тяхната общност, се създава това, което манифистира себе си в имагинациите, това което като тайна на природата позволява да бъде разгледана във всички подробности на строежа, в багрите и в блясъка, ако всичко това получи художествено оформление, тогава възникват истинските, великите произведения на изкуството, които се създават от ясновидци, на които по-късно подражават имитаторите и шарлатаните, аляповато приукрашают, и вече не можеш да познаеш истинското величие, с което са направени тези произведения. Тези произведения в продължение на векове импулсират човечеството. Великите шедьоври на живописта, скулптурата, на изкуството изобщо никога нямаше да се реализират, да станат това, което станаха, ако не бяха създадени от съзерцаването на импулсите на природния и човешкия живот.

Така можем да преоткрием за съзерцание това, че ако рисуват Михаил с дракона в съвременна духовна интерпретация – по-древните интерпретации също действаха в съответствие с неговото разбирането, - то той ще ни се яви по такъв начин: лицето, образуващо се от златния слънчев блясък с позитивен поглед, поглед съзерцателен, с пламтящ меч, който се разтапя и отново се оформя от метеоритното желязо на космоса; долу дракона, мъчителят на човешката натура, дракона, преоткриващ се в средата на лятото, сулфурния дракон, разкриващ се в тъчащите ту появяващи се, ту отново изчезващи пламъци. Този подвижен дракон, който има сулфурни свойства се намира долу, той е придобилият формата на изкусител на човека и враг на висшите Йерархии, даряващи духовността с метеоритното желязо и принудени да контрастират със сражаващият се Михаил. Духовността на метеоритното желязо удържа дракона.

Тук пред вас имате примера за това, как истинското знание преминава в изкуство, винаги трябва да преминава в изкуство, тъй като е невъзможно да се изчерпи действителността с помощта само на едни абстрактни понятия. Повелята на нашето време – е разбирането на такива образи, разбиране заради укрепване и пробуждане на човечеството. Ето защо ми се иска да очертая в самата дълбочина на човешката душа именно този образ, който съответства на времето, образа на борбата на Михаил с дракона, за да действа и в съвременността и в бъдещето във волевите и мисловни сили на човека. Време е да се знае: ако част от човечеството сериозно възприеме този образ, ако част от човечеството разбере как се формира този образ от силите на самата природа, формира се от пътеводната манифистация на астралната светлина, тогава към материалното използване на желязото в последните столетия, особено в XIX столетие, ще се добави духовното самопроникване от смисъла на желязото. Тогава с помощта на този образ човекът ще възпламени духовно-душевните сили, които ще го направят способен да овладее това, което в него вътрешно се проявява като воля на метеоритното желязо, съдържащо се в кръвта и преодоляващо сярата. Трябва да се научим да не позволяваме този процес да се разиграва в подсъзнанието, формирайки нисшата природа на човека, трябва да се научим да поставяме този процес, този железен процес в човешката кръв в служба на душевно – духовното. Това е, което Михаил иска от нас.

Ето това застава пред нас като изискване от астралната светлина – трябва достойно да празнуваме празника на Михаил в началото на есента. И ако сега говорихме в нашия кръг за този празник на Михаил, който допълва поредицата от празници – Пасха, Рождество и Йоанов ден, - то не би следвало това да се разбира така, че е необходимо, едва ли не, по външен начин да организираме тук или там посочения празник, не, става дума за това, че ще можем да празнуваме този празник тогава, когато ще разбираме неговото значение. Рождество беше установено не на основата на произволно решение, а защото то се свързваше с раждането на Христос Исус. Пасха е свързана с Мистерията на Голгота. Това е във висша степен важно събитие в историческия живот на човечеството. Празникът на Михаил – Михаилов ден – също има значение: той е свързан с голямото, важно вътрешно изживяване на човека, с тази вътрешна сила, която призовава човека да развива от природното съзнание себесъзнанието, да го развива чрез своята сила на мислене, силата на своята воля, за да може да стане господар,ръководител на метеоритно железния процес – процеса в своята кръв, който е противник на процеса на сулфуризация.

Разбира се, сярата и желязото циркулират в човешката кръв от както съществува човешкия род. Безсъзнателната природа на човека обуславя това, което се разиграва между сярата и желязото. Това трябва да се издигне в съзнанието. Ние трябва да се научим за разбираме този процес като израз на вътрешната борба на човека с дракона. Ние трябва да се учим да издигаме този процес в съзнанието. Тогава пози процес ще стане това, с което ние можем да свържем празника на Михаил. Но най-напред трябва да направим това, това трябва да бъде разбрано напълно, да бъде разбрано дълбоко вътрешно. Тогава ще може да се празнува празника на Михаил като Празник учреден от самия Космос, трябва да се празнува от хората. Тогава ние ще имаме познанието, което вижда в желязото нещо различно от това, което вижда в него съвременния химик или механик. Тогава ще имаме това, което ще ни научи да овладеем желязото в нашия собствен организъм, в нашето вътрешно човешко същество. Тогава ще имаме величествения образ на Михаил в борбата със сулфуричния дракон, Михаил с пламтящия железен меч и този импулс ще ни въодушеви, за да станем такива, какъвто трябва да стане човека, ако този човек иска да развива еволюционните сили не на страната на упадъка, а на страната на възхода.

Ето какво ни посочва от духовния свят предупреждението написано със железни букви, събрани в изречението, което, обаче, може да бъде разбрано правилно и в съответствие със съвременността:

О, човек,
Ти го създаваш , за да ти служи,
Разкриваш неговата веществена ценност
В множеството твои трудове.
Но само тогава то ще стане за твое добро,
Когато в него разкриеш
Възвисената сила на неговия дух.


Това е желязото. Нека се научим да разбираме желязото както и всички вещества не само по отношение към неговата веществена ценност, нека се научим да познаваме възвишената сила на неговия дух! Тогава това ще спомогне за прогреса на Земята, който ние трябва да желаем, ако искаме да бъдем хора в истинския смисъл на думата.

^.^>

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Последна промяна Pepi на Нед Сеп 30, 2012 12:51 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Сеп 29, 2012 11:43 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Когато картината, която Щайнер описва по-горе, на Михаил с дракона, застане веднъж пред вътрешния поглед, никога не може да се забрави....толкова величествена, жива, подвижна...

<%<%

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Окт 03, 2012 8:44 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
:d Железна лекция, Пепи! Колко крошета е отнесъл Ариман, не ми се мисли....! Ти докато превеждаше да не отнесе някой юмрук (чал) също?

......


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Окт 05, 2012 9:23 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
friendNo1 написа:
:d Железна лекция, Пепи! Колко крошета е отнесъл Ариман, не ми се мисли....! Ти докато превеждаше да не отнесе някой юмрук (чал) също?

......


хах...

Мислех, че първите 4 лекции, имагинациите на празниците, са по-важни от тези последните и затова не ги бях превела.
А сега се оказа, че няма нещо дето да е казал Щайнер и да не е важно.
не че открих топлата вода, но...

$"D^

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни