ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Авг 17, 2018 5:49 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Мар 07, 2012 7:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Oooo, Пепи, страхотно, джистоко! Сега да видим кога ще ми остане време да я прочета.... ":N^ Няма ли някакви картинки, щот.....аз само тях гледам всъщност.....! ]S^}

Ето като начало нещо от моето обещание:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Авг 28, 2012 11:29 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 октомври 1923 г.
Йоановата имагинация.

Духовното в спящата природа. Космическата воля долу, космичес-кият разум горе. Строгият, горещ и сияещ образ на Уриел. Природ-ното и моралното втъкани заедно. Историческа съвест. Дух-Отец, веществена Майка, Син. Имагинацията на Йоанов ден; Троицата, в основата, на която е Уриел. Мистериите на Висините, Дълбините и Средата.


Преминавайки от разглеждането на пасхалното време, от времето на пролетния празник, който ние тук проведохме последния път, към лятното време ще бъдем принудени да проведем това разглеждане по много по-духовен начин, отколкото предшестващите годишни времена. Това може да ви се стори противоречиво, но противоречие няма. Спрямо Рождество ние трябваше да изходим от това, че подземната рудна земната субстанция непрекъснато се променя – ние проследихме това чак до Пасха. Проведохме нашето разглеждане по такъв начин, че предимно взехме под внимание духовното господство в материалното.

През лятото, по средата на лятото човекът е въвлечен в природното битие. С приближаване на лятото битието на природата става все по-подвижно, повече вътрешно наситено и самият човек със своето собствено същество се потапя в това природно битие. Може да се каже така: в средата на лятото човекът изживява един вид природно съзнание. В течение на пролетта той става, ако притежава чувство и усет за това, единен с всичко покълващо, нарастващо, пускащо филизи.

Той цъфти заедно с цветята, пониква заедно с растенията, плододава заедно с тях участва във всичко, което съществува и живее наоколо. Благодарение на това той разпространява своето битие върху битието на природата, така възниква вид природно съзнание. А след това, когато наесен природата умирайки носи в себе си смъртта, човекът съпреживяващ есенната природа към Михаилов ден също трябва да изживее в себе си смъртта; обаче неговият „Аз” не трябва да взема участие в това. Той трябва да се издигне над смъртта. Вместо това природно съзнание трябва да навлезе укрепено, засилено „Азово” - съзнание.

Но в лятното време именно природното съзнание е най-висшето в човека, а това е толкова необходимо на Вселената, че тази Вселена носи духовното насреща му стига само той да поиска това. Така че ние, собствено, можем да кажем: през лятото човекът е потопен в природата. Но ако той притежава правилното чувство, правилно усещане за това, тогава от тъчащата природа срещу него идва обективната духовност. За това към Йоанов ден за собственото човешко, трябва да търсим външната, обективната духовност. А тя се съдържа навсякъде в природното битие. Само външно природата е растяща, с растящи филизи, и може да се каже, че е спящо същество, което именно в силите на съня черпи мощ от растителния растеж, образуващо вид сънно природно битие. Но в тази спяща природа на човека, който има усет за това, се разкрива духовното, което тъче и живее навсякъде в природата.

Работата е такава, че ако ние с духовна задълбоченост в душата с виждащ поглед последваме природното битие в разгара на лятото, на-шият поглед ще се спусне в самите дълбини на земята. Ние ще открием че рудните образувания по-силни, от колкото по друго време на годината, носят насреща ни своето вътрешно кристалообразуване. Съзерцаването с имагинативен поглед в дълбините на земята към Йоанов ден създава, всъщност, такова впечатление: тук, долу, нещо живее и тъче в кристалните форми, в които застива твърдото земно царство, получава-щи своята красота именно в разгара на лятото. Тук, долу, към средата на лятото всичко се образува от линии, ъгли и повърхности. И ако ние искаме да добием общо впечатление, тогава това и ще бъде в себе си втвърдяващо се битие на земната кристална природа, подобно на тъмно синя тъкан. И макар че такава картина, разбира се, може да бъда откъслечна и имагинативна, ще се постарая да я нарисувам за вас на дъската / Дъска 5/.


Изображение

И така, бихме могли да кажем: ако отправим поглед надолу, получаваме впечатление от линии, а над тях се разлива на всички страни синевата: тази синева се разпространява навсякъде от тези отлети от сребро линии; така че тук вътре навсякъде в синьото има нещо проблясващо сребристо, кристализиращо /бяло/. Земната природа сякаш иска да изнесе срещу нас своите формообразуващи сили в чудесна пластика, обаче в такава пластика, която не трябва да се гледа, както се гледа обикновено с очите: чувстваш себе си потопен в тази природна пластика, всяка линия, отлята от сребро, я чувстваш в себе си. Спрямо формата чувстваш себе си човек, израснал от сините подоснови на земната почва, вътрешно пронизани от силите, идващи от сияещите сребърни кристални линии.


Дъска 5.

Всичко това го чувстваш като свое собствено същество. Но се обръщаш към себе си и се питаш: как действат тези сребристи линии на кристалите, тези кристални вълни в мен самия? Какво е това, което живее и тъче в земята, живее и тъче, сребристо светейки в синевата? И ще познаеш: това е космическата воля. Ето каква е работата, когато гледаш в тях. А какво ще стане, ако погледнем нагоре?

Поглеждайки на горе, се получава впечатление за разпространяващият се космически разум. В човека на съвременната степен, както често съм ви описвал, разумът засега не струва много. Но в разгара на лятото, във висините, се появява чувството, че навсякъде е тъчащият разум, но тъчащият разум не на отделните същества, а на множеството същества, живеещи едно в друго и едно с друго. Така че горе ние имаме разпространяващият се, тъчащ разум чрез който светлината се оживява; и така, ние имаме пронизващо сияещият, тъчащ и жив разум /жълто/ като противоположност на волята. Ако долу имат такова чувство: ” тук в синия полумрак, тук трябва да се изживява всичко само като сила”, то горе имат чувството :” тук, собствено, всичко е такова, че то, след като бъде възприето, просвещава, пронизва с чувството за разум”.

Ето вътре в това сияещо тъкане - по друг начин немога да изразя това - се появява образ. За есеното време трябва да ви посоча Михаил, като същностен образ изтакан от природата, появяващ се пред нашата душа. Ние още ще говорим за това, как се съотнася с Рожедство древното име Гавраил. Последният път ви показах образа на Рафаил, който се появява на пролет на Пасха. Последният път именно той, Рафаил, беше застанал пред нас като драматичен посредник, който ни донася необходимото молитвено настроение, преклонението пред Пасха, пред Пасхалната космическа имагинация. Сега пък, към Йоанов ден, пред нас се появява, ако опиша това антропоморфно, - нали всичко това, естествено, се описва само приблизително,- много сериозно лице, строгият Лик, издигащ се нагоре като нещо топло осветяващо се от свете-щият разум /червената глава в жълто, дъска 5/. Създава се такова впечатление, че този образ строи своята светлинна телестност от този светещ разум. А за да може този образ в разгара на лятото да изгради своята светлинна телестност трябва да настъпи това, което аз ви описах : елементарните духове на земната същност трябва да се издигнат. Издигайки се те се съчетават горе със сияещият разум. Те приемат в себе си този сияещ разум. А от това, което блести и святка тук в светещият разум, се въплъщава вътре в този образ – образа, който се предусещаше също и по силата на древното инстинктивно ясно виждане и който ние можем да наречем със същото име, с което са го назовавали и преди.
И така, ние можем да кажем: по време на лятото в сияещият разум се появява Уриел.
На есен: Михаил, през Зимата: Гавраил, на Пролет: Рафаил, през Лято-то: Уриел.

Строг и сериозен е този, който тук, търсейки своята телесност в светлинната тъкан се появява като представител на космическо- тъчащите сили по време на лятото. Ние можем да наблюдаваме това и нататък; да наблюдаваме като извършващи се в светлината деяния на Уриел- Уриел, чийто собствен разум се съставя, всъщност, от взаимните сили на планетарната система и се оопазва благодарение на въздействието на неподвижните звезди на Зодиака, Уриел, който в своето собствено мислене пази мировото мислене.

Непосредственото чувство при това е такова: вие ставате сияещи разумни летни облаци; в тях, горе, се отразяват синеещите се кристални образувания на земната почва, намиращи се долу, докато в същото време долу в сините кристални образувания на земната почва се отразяват сияещите разумни облачни образувания; тези сияещи облачни образувания – сте вие самите, и във вас в разгара на лятото се появява строгият лик на мировият Разум.

Деянията пък на този въплътен миров Разум, на този въплътен космически Интелект тъкат в светлината. Те се състоят в това, че благодарение на силите на притегляне, лежащи в този концентриран миров Интелект на Уриел, там горе, проникват сребърните сили /виж дъска 5, бяло/ в това, че в светлината този Интелект, също и вътрешно сияещ, става видим от земята, той се проявява като разпространяваща се слънчева светлина – светлина, уплътнила се до златния блясък. При това възниква непосредствено чувството : нещо сребристо, което струи от долу на горе, се възприема от това, което живее и тъче тук, горе, след като бъде пронизано от слънчевата светлина, среброто на земята се превръща – това е напълно правилен израз, който сега използвам – космически алхимично се превръща горе в космическо злато, което тук, горе тъче и живее.

Извършва се постоянно искрящо изхвърляне на сребърни искри нагоре и горе – постоянно превръщане на сребърните искри в злато. А след това, проследявайки всичко това нататък, чак до август, се получава впечатление за завършеният образ на Михаил, както аз ви го описах. Аз ви описах от какво се появява меча на Михаил, от какво драконът изтъкава своя живот . Но в тази блестяща красота, духовно появяваща се в разгара на лятото от тъчащите космически начала се появява въпроса: от къде Михаил получава, водещият към Михаилов ден, към есенното време, откъде получава Михаил своето специфична дреха, която ту сияе в златото на Слънцето, ту блести отвътре като сребрист лъч, избухващ вътре в златното, откъде е пък това изтъкано от злато, сребреещо облекло на Михаил? Това е това, което тук, отгоре, се образува благодарение на излъчващото се нагоре сребро, благодарение на течащото на повърхността на излъчващото се сребро злато, в което се превръща това от земята излъчващо се сребристо сияние благодарение силата на действие на Слънцето.

И по отношение към есента ние постепенно виждаме как среброто на земята се отдава на космоса, а златото се връща обратно, и в тези сили на превърнатото в злато сребро се намира това, което по-късно, по време на зимата, влиза в земята: златото на Слънцето, образувало се във висините в средата на лятото по време на господството на Уриел, попива в дълбините на земята, духовно преплита и вълнува навсякъде дълбините на земята, оживява там това, което в течение на зимата търси живот за следващата година.

И така, вие виждате, че разглеждайки периода на поникване, на израстващият живот, ние сега не можем да говорим по отношение на земята за материя, навсякъде изтъкана от духа, както е през зимата, а ние трябва да говорим за духа, навсякъде протъкан от материята, а именно от среброто и златото. Разбира се, вие не трябва да си предста-вяте всичко това грубо, вие трябва да си представяте действието на златото и среброто в изтънчено състояние.

Ако някой възприеме това, то ще изглежда така, сякаш цялото това тайнство е космическо деяние на светлината, светлинно деяние на Уриел. Защото мажеш ясно да си представиш този образ на Уриел. Усещаш отчетливо неговия поглед. Получаваш дълбок, страстен стремеж да разбереш този многозначителен поглед, насочен надолу. Получаваш впечатлението, че трябва да откриеш какво означава този поглед. И само тогава може да се проникне в това, какво означава този поглед, когато човекът самостоятелно се научи да вижда духовно още по надълбоко, започне да вижда синеещите, сребреещи дълбини на лятната земна почва. Тук тъкат образования, стремящи се да попречат; те ту се задвижват около тези сребреещи кристални лъчи, ту се събират заедно.

Когато се гледа по такъв начин откриваме, че това са човешките грешки / различни по вид за всеки човек/, грешки, които тук, долу, контрастират на фона на правилните, подредени природни кристални образувания. Ето върху този контраст между природната кристалност, във цялата нейна правилна красота и човешките грешки, попаднали върху нея е насочен строгият поглед на Уриел. Към есента тук става видно, до колко още е несъвършен човешкият род в сравнение с подредеността на изграждащите се кристални образования. Под строгия поглед на Уриел се чувства: моралното и природното тук заедно са изтъкани. Тук моралният миров ред се появява не само като абстрактен импулс в нас самите; ако обикновено ние, разглеждайки природното битие, не попитаме: живее ли моралното в растежа на растенията? Живее ли моралното в кристализацията? – то сега ние виждаме, как естествено са втъкани в средата на лятото човешките грешки и подредената, последователната в себе си, застиващата в себе си природна кристализация.А от друга страна, човешката добродетел, човешката основателност се издига нагоре заедно със сребреещите линии и се проявяват във вид на облаци, обвиващи Уриел /червено/, в сияещият разум се повява човешката добродетел, тя се появява под формата на художествено произведение – в облачните скулптури.

Може да се вглеждаме не само в сериозните, ставащи строги при поглеждането в земните дълбини очи на Уриел, но можем също да се вгледаме в това, което би ми се искало да кажа, се явява най-сериозното постижение – това са крилооблазните ръце или ръкообразните криле, действащи като жест на Уриел, в средата на лятото, което се явява историческата съвест, която особено в съвременното развитие е крайно слаба. Това се явява предпазващият жест на Уриел.

Естествено вие трябва да си представяте всичко това като имагинация. Тези неща са напълно реални, но разбира се, не мога да говоря за тези неща така, както физикът говори за положителното и отрицателното, за енергийният потенциал и така нататък. Аз трябва да ви говоря, използвайки такива картини, които живеят. Но това, което се изразява в тези нови картини, - това е действителност, всичко това съществува.

При получаване впечатление за връзката, съществуваща, от една страна, между моралността на човека и кристалните форми, които се намират долу и от друга страна, човешките добродетели, сияещи в цялата си красота горе, когато правят тази връзка на човека със своето вътрешно изживяване тогава се появява имагинацията на Йоанов ден. Това, което е имагинация на Йоанов ден се появява тук така както и описаната от мен имагинация на Михаилов ден, както Рождественската имагинация, Пасхалната имагинация. Тогава, като един вид завършек се появява такава картина, заставаща пред наблюдаващият с духовен поглед: горе – гълъб /бяло/, осветен от силата на очите на Уриел. Появява се в образ и това, което се намира от долу като сребрееща се синева, това, което отразява дълбините на земята, свързани с човешката безпорядъчност и грешки, това се събира в образа на Майката Земя /синьо/, не е важно дали ще я наречете Деметра или Мария. Така че насочвайки поглед надолу правят, всъщност, не нещо друго, а обединяват, ползвайки се от имагинацията, всички тайни на дълбините в това, което се явява веществената Майка на цялото битие; а концентрирайки се нагоре, в тъчащ образ възприемат всичко, което се явява Духът-Отец, цялото обкръжаващо ни битие. След това виждат резултата от съвместното действие на Духа-Отец и веществената Майка / Stoffmutter/, това, което така прекрасно съчетава в себе си звученето на действието на среброто на Земята и действието на небесното злато: синът между Отеца и Майката /виж дъска 5/. Така в тази имагинация се появява Троицата, Която, собствено, и е имагинацията на Йоанов ден. И тук в основата е творящият, предвиждащият, предпазващият Уриел. Това, което се явява Троицата, не трябва да застава пред душата чисто догма-тически. По този начин се създава впечатлението, че идеята за Троица-та, този образ на Троицата е откъснат от действията и живота на Кос-моса. Това не е така. Троицата се превръща в откровение, проявява се в средата на лятото от космическите деяния, от космическото тъкане и космическият живот. Тя се появява във вътрешно убеждаващата сила, само сериозно се проникне в Мистерията на Уриел.

Йоанов ден – ако ние искаме да го поставим пред нашата душа – трябва да изобразим на заден план сякаш друго образни кулиси, своде-стата арка с Уриел, действащ, както вече ви описах. И на този фон трябва да се отдели – необходим е съвършено особен способ, за да се изобрази това, - имагинацията на Троицата, тя се отделя като жива, в същото време устремяваща се нагоре живописна картина. С помощта на изкусно използване на изпаряващи се вещества и подобни на тях би било възможно да се постигне този ефект; отдалечаващата се от фона имагинация на Троицата. Това задължително трябва да се извика към Йоанов ден, ако пред човека трябва да застане неговата истинска има-гинация. На Пасха ние завършвахме всичките тези неща, използвайки драматичното, навлизайки в драматичното, така че в центъра на мис-терийната драма, която трябваше да се разиграе, ние имахме обучаващият Рафаил и човека, който се въвежда в тайните на свещената природа, в тайните на свещеният Космос, по същият начин и тук това, което ние съзерцаваме към Йоанов ден, това, което може да се види в тъчащи образи, трябва се транспонира в грандиозна музика. В нея трябва сами на себе си да изкажем мировите тайни, преживявани от човека към Йоанов ден.

Тук би следвало да се замислим върху това, как всичко, което аз ви описах би могло в съответстваща художествена форма да намери своя израз в изобразителното изкуство. Обаче това, което се усеща и чувства в изобразителното изкуство, трябва да възприеме живот от тези тъча-щи звуци, които въплъщават някакъв поетичен мотив – мотив, който се вживява в нашата душа и я пронизва със своята тъкан, и ние със своето чувство проникваме в този действащ в светлината, създаващ в светлина-та Уриел, който извиква в нас могъщото впечатление на Троицата.

И ето тук би трябвало музикално да се транспонира това, което, сребреейки се, се излъчва от долу на горе, което горе проявява формо-образуващата красота на действието на светлината, да се транспонира именно към Йоанов ден със съответният оркестров инструментален съпровод така, щото човекът в това звуково тъкане да открие своето собствено съпреживяване на себе си с Космоса. Това би трябвало да прозвучи от вътре, тъй като в тези тъчащи звуци в Йоанов ден се въплъщава тайната на събитието – съвместното битие на човека с Кос-моса. Всичко това трябва да бъде вътре. Човекът би трябвало, гледайки нагоре, да вижда тъчащото по целят свят злато и червеният, пламтящ образ на Уриел, възникващ от златото, което се излъчва подобно на светлина, - това не е застинал образ, всичко това – е непосредственият живот; човекът би трябвало да вижда погледа, насочен към земята, как-то го описах, погледа на Уриел, неговият предпазващ жест. Това е като единна мелодия. В тази единна мелодия, звучаща във висините, чо-векът, от една страна, чувства себе си свързан със сияещият космически Интелект. От друга страна, от долу, той чувства себе си свързан с това, което се стреми да стане застинало образование, което, потопено в си-ният мрак, се излъчва от сребърното. Тук, вътре, той чувства това, което се явява материална основа на живеещото и тъчащо битие на Духа. Мистерия стават Висините, Мистерия стават Дълбините и тъчащото битие на Духа. До костите на своя скелет човекът чувства кристалообра-зуващите сили. Но той чувства също, че кристалообразуващите си-ли,проникващи в него чак до костите на скелета се обединяват в миров съюз със живеещите тук, горе, във висините сили на светлината. Чо-векът чувства, как всичко, което благодарение на моралните действия на човешкият род се извършва в тези мистерии, ставащи горе, живее и тъче в мистериите, ставащи долу и в техния съюз.

Човекът повече не чувства себе си разделен от света, човекът чувства самия себе си включен в света; горе човекът чувства себе си свързан със сияещият Интелект, в който той, като в мирово лоно, изживява своите собствени най-добри мисли; долу човекът чувства себе си, чак до своите кости, свързан с мировите сили на кристализацията, и едното и другото отново се свързват едно с друго; неговата смърт е свързана с духовният живот на Вселената, духовният живот на Вселената се стреми в земната смърт да пробуди и създаде кристализиращи сили се сребреещ се живот.

Всичко това би трябвало да се разиграва технически, в звуците, които на своите криле носят изживяваната от човека мелодия. Тази ме-лодия е тук. Този мотив не трябва да се изобретява. Тази мелодия може да бъде прочетена в космическите деяния на Уриел. В този мотив това, което се явява имагинация се преобразува в инспирация.

Но и самият човек живее по някакъв начин като въплътена инспирация, като същество състоящо се от инспирации в тази Мистерия на Висините и Низините, в тази Мистерия на средната връзка, в тази Мистерия, за която от горе сочи Духът-Отец, в тази Мистерия, за която сочи от долу Майката на веществата, в тази Мистерия, свързаността в която възниква благодарение на това, че от съвместното дйствие на Духът-Отец и Майката.-Земя непосредствено пред човешката душа се появява Христос, появява се като носещ Мировия Дух.

Това, което тук се снове от всичките тези космически тайни, аз ще си позволя да го поставя пред вас по определен начин. Човекът вкючен в тъкането по средата на лятото, би чувствал примерно следващото. Първите думи биха били такива, като че ли виждането на Уриел, сгъстило се в инспирация, се съединило с духовните звучения на целия хор:

ВИСИНИ
Виж нашето тъкане,
Сияещият зов,
Пламтящият живот.

ДЪЛБИНИ
Живей с това, което заздравява земното
И,дишайки,изгражда формата,
Това, което наистина властва.

СРЕДА вътрешното На човека
Почувствай твоите кости на скелета
Заедно с небесната светлина
В царуващото единство на света.

Тук в тези девет реда се заключават мистериите на висините, мистерията на дълбините, мистерията на средата или пък на човешката вътрешност. И като равносметка на всичко като цяло, като космическо потвърждение на тази мистерия на Висините, Дълбините и Средата всичко се озвучава от звуци на тръба и орган:

Материята да се сгъсти,
Грешките да се поправят,
Сърцата да се прояснят.

И така вие имате това, което , хранейки, възнасяйки и укрепвайки като изпълнена инспирация с имагинацията на Йоанов ден, като изпълнена имагинация с инспирацията на Йоанов ден, в лятното Йоаново време може да прониже човека, а именно това:
Виж нашето тъкане,
Сияещият зов,
Пламтящият живот.

Живей с това, което заздравява земното
И, дишайки, изгражда формата,
Това, което наистина властва.

Почувствай твоите кости на скелета
Заедно с небесната светлина,
В царуващото единство на света.


Материята да се сгъсти,
Грешките да се поправят,
Сърцата да се прояснят.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Авг 29, 2012 11:02 am 
Offline

Регистриран на: Чет Авг 02, 2012 1:07 am
Мнения: 89
Благодаря Пепи!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Авг 29, 2012 2:50 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Аз се извинявам, че е в такъв вид, но като имам време ще я дооправя ...

<%<%

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Сеп 02, 2012 3:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Абе струваше ми се, липсва една имагинация от общо четирите на Пепи, а тя не била преведена..... &j_^ Има и картинка дори!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Сеп 03, 2012 7:35 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Хах, има още две лекции в това ГА 229 .... ]>^&

Дадох го на една приятелка да го продължи докъдето съм стигнала - тя изяви желание да помогне, но явно няма време.
Че ще го довърша лека полека...

<,%^

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Сеп 23, 2012 12:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Пета лекция.
Дорнах, 13 октомври 1923 г.


Наскоро от мен бяха поставени пред вашата душа четири космически имагинации, които могат да бъдат резултат от съпреживяването на човека на годишния кръговрат. Ако искате да разберете човека, мястото му, позицията му в света, това разбиране трябва да се търси във взаимодействието на силите на тези същности, които се проявяват във връзка с тези образи. А сега бих искал, в началото, да ви кажа нещо, като въведение. Ако отворите душата си за всички впечатления, които могат да бъдат получени при вида на тези четири картини, тогава едновременно пред душата се появява и нещо различно, това, което започва да се усеща в хода на човешката еволюция, да се усеща като ехо от древния инстинктивен възглед, това, което днес понякога се дава само исторически, но принципно не се разбира.

Истинските поети или хората на духа улавят с чувството тези прекрасни гласове, това традиционно ехо на времената, използват ги, желаейки да изразят най-висшето, най-великото. Впрочем и в този случай разбирането е твърде незначително. Толкова невероятно звучат думите от първата част на „Фауст”, често ги цитират, но едва ли наистина се разбират. Тези думи, звучащи във „ Фауст”, след като Фауст отваря книгата на Нострадамус, вижда знака на Макрокосмоса и след това възкликва:

Всичко тук е изтъкано в едно,

Твори, вплетено едно в друго!

Едно в друго и живее, и работи то!

Силите на небесата вървят ту нагоре, ту надолу по кръга, -

Кофи златни предават Един на Друг,

В благоуханието на криле нетленни,

От небесата пронизвайки земята,

Звучат в хармонията на Вселената!

Това е величествена картина, и който познава Гьоте може да каже, че поетът я долавя с чувството. Тъй като това, което създаде Гьоте чрез запознанството с литературата и древните традиции това, което той прие със своите чувства, - това за първи път застава пред нашата душа като цяло, ако пред себе си имаме това, което ви описах в четири велики космически имагинации: есенната имагинация на Михаил, Рождествен ската имагинация на Габриел, Пасхалната имагинация на Рафаил и лятната Йоанова имагинация на Уриел. Вие трябва да си представите, че от всичките тези същества – Габриел, Рафаил, Уриел и Михаил – се излъчва, пронизвайки Космоса, сили, които се вливат в човека, формират човека. За да се разбере това, трябва да разгледаме как човекът е поставен чисто материално вътре в космоса.

В това отношение сега, уви, има твърде незначително разбиране за това, което е фактически. Вие, например, ще откриете, че навсякъде в природно научните, медицинските кръгове пишат как човекът вдишва кислорода от въздуха, как въглерода в него поглъща кислорода; този процес се сравнява с външното изгаряне, когато някое външно вещество се съединява с кислорода на въздуха и ето, това, което се извършва в човека го наричат горене. Да, целият процес, разиграващ се в кръвта, - поглъщането на кислорода от въглерода, - външно се описва като изгаряне, защото не знаят следното: не знаят, че всички процеси и вещества, намиращи се вън от човека, веднага стават нещо различно, когато те влизат в човека. И онзи, който говори за това специфично съединение на въглерода с кислорода в човека, разглеждайки това съединение като изгаряне, прилича на този, който би започнал да говори така: не е важно, че в човека има двойка живи бели дробове, в него би могло да има и двойка камъни, там би могло да се окачат двойка камъни. Примерно същото заявява и този, който говори за изгаряне на въглерода в кислорода вътре в човека.

Всичко, което се извършва навън в природата се превръща в нещо различно, когато прониква в човека. Вътре в човека не съществуват такива процеси, каквито протичат навън в природата. И това, което имаме външно в горящите пламъци, - това е мъртъв огън; това, което съответно имаме в човека, - това е жив пламък, оживен, одушевен пламък. И както камъкът се отнася към белите дробове, така се отнася и външния пламък към това, което под действието на живота протича в човека, когато се съединяват въглерода и кислорода, макар от външна гледна точка, химически, това също да се явява изгаряне. Всичко духовно в съвременността зависи от това дали ще могат правилно да погледнат на тези неща. Нека пред вас да има сол и вие я изяждате на обяд, нека вие да ядете нещо друго, кокоше яйце или още нещо; днес хората си въобразяват, че и вътре в човека кокошето яйце остава такова, каквото е било навън, че, примерно, веществото сол, остава същото, каквото е било навън. Това не е вярно. Това, което влиза в човека веднага се превръща в нещо различно. И силите, които произвеждат това изменение, изхождат по един определен начин от съществата, описани от мен в четирите космически имагинации.
Нека да възстановим най-последната, описана от мен картина за Йоанов ден: в тъчащото слънчево злато във висините се рее Уриел, изтъкаващ своето тяло от златото на света (виж дъска 5, червено). Както ви казах, трябва да си го представяме със сериозен осъдителен поглед, тъй като неговите очи са насочени към кристалната сфера на Земята и той вижда, колко малко съответстват човешките грешки на абстрактната, но въпреки това не по-малко блестяща красота на това, което се извършва като кристализация в кристалната сфера на Земята. Строг и осъждащ е неговия поглед, насочен надолу и сравняващ човешките грешки с това, което живее и действа в кристалите на Земята. Аз ви говорих за това, че жеста на Уриел е жест на призив, един вид задача за хората, призоваваща ги, когато те разберат това, да превърнат грешките в добродетели. Защото горе, в облаците, се появява красивия образ, който се изтъкава от златото на Слънцето, образа на красотата – на всичко това, което хората могат да извършат в добродетелите.

От съществото, което трябваше да бъде описано точно по този начин, - то не може да бъде описано по друг начин- от това същество изхождат сили, които действат в хората, но действат твърде специфично. Това, което ви описвам, се случва в средата на лятото. Ние трябва да си представим, че това същество Уриел, изобщо не е в покой, а се движи. Това е необходимо, тъй като, когато при нас е лято на противоположната половина на земното кълбо е зима, а ако при нас е зима, то на противоположната половина – е лято; тогава Уриел е там във висините.

Изображение
Ние трябва да си представим, че ако тук е Земята (Рис.2, дъска 6), то тук за нас в нашето лятно време се показва Уриел, той се движи и за половин година преминава към другата половина от Земята; тогава при нас е зима. Когато Уриел се спуска (желтите стрелки), тоест по времето, когато неговите сили идват към нас по низходяща линия, лятото при нас се сменя със зимата; тук при нас е зима, а Уриел е на другата страна. Но Земята не задържа силите на Уриел, идващи към нас. Когато Уриел за жителите на другото полукълбо се намира тук, долу, неговите сили проникват към нас през Земята. Така че ние можем да кажем: това, което директно прониква в нас от Уриел от горе на долу (красная стрелка) и иска да ни прониже с лятното злато на Слънцето, това действа през зимата като премина през Земята и ни пронизва от другата страна; тук това върви по възходяща линия, това е възходящо течение.

Изображение
Ако това, което се извършва към Йоанов ден през лятото в човека чрез природата, - в крайна сметка, това че тук действа Уриел, действа в природните сили, - го поставим пред нашата душа, тогава ние трябва да си представим как тези сили на Уриел се излъчват в Космоса, проникват в нашите облаци, в нашия дъжд, в мълниите и гръмотевиците, прониква в растежа на растенията.
По този начин трябва да си представим всичко това. Зимата, след като Уриел е обиколил Земята, това струи в нас през земята и се установява в нашата глава. И в нашата глава силите, които обикновено се намират навън, в природата, които можем да наречем сили на Уриел се превръщат в сили, които ни правят граждани на целия Космос, просветляващи нашата глава, така че ние ставаме притежатели на човешката същност. Ще бъде правилно, ако кажем: от лятото, през есента и зимата Уриел се спуска, напролет Уриел започва да се издига и благодарение на тези възходящи и низходящи сили на Уриел ние имаме вътрешните сили на нашата човешка глава. Вие виждате, че през лятото Уриел действа в природата, през зимата той действа в главата на човека, така че в този смисъл човекът действително се явява микрокосмос по отношение на Макрокосмоса – ние действително само тогава разбираме човека, когато го включваме в света не само в природен, но и в духовен смисъл. Изследвайки силите, излъчващи се от Уриел и струящи в човека през годината, ние сме длъжни същото да кажем, например, за Рафаил, силите на който струят напролет в природните сили, както ви описах. Така трябваше да ви опиша, че Пасхалната имагинация завършва урока, който Рафаил, така да се каже, великият медик на света, може да даде на човечеството. Защото вследствие на това, което извършва Рафаил напролет, когато той тъче в природните сили, подобно на това, както действа Уриел през лятото, ако ние благодарение на инспиративния духовен слух позволим на всичко това да ни въздейства, тогава както ви описах, цялото знание за изцелението на човека получава своя висш завършек.

Но това, което тук Рафаел тъче напролет се завърта около земята така както се завърта около Земята Уриел. Уриел е космическият Дух на Лятото, който обгръща Земята и през зимата създава сили вътре в човешката глава. Рафаил – това е Духът на Пролетта, който обгръща Земята и наесен създава силите на човешкото дишане. Така че можем да кажем: по времето, когато наесен горе космическият Дух, космическият Архангел е Михаил, Рафаил тъче в човека, действа в цялата дихателна система на човека, организира я, благославяйки. Само тогава правилно си представяме есента, ако от една страна имаме мощната имагинация на Михаил с меча от метеоритно желязо, в дреха изтъкана от слънчево злато през което блести сребърното сияние на земята, ако си представяме това горе над нас; а в човека действа Рафаил, който играе роля за всичко това, което върви от белите дробове към сърцето, о от сърцето – през цялата кръвоносна система на. Тези целебни сили, които тъкат в космоса напролет по времето на Рафаил, човек се научава да ги разпознава, научавайки какво прави Рафаил в дишането на човека наесен, когато неговите излъчвания преминават през земята, а Михаил е горе.

Съществува една голяма тайна: всичките целебни сили първоначално са заложени в човешката дихателна система. И този, който наистина разбира цялостния процес на дишане, научава за целебните сили в човека. В другите системи няма лечебни сили. Другите системи сами имат нужда от изцеление.

Вижте какво говорих за педагогиката: дихателната система е особено активна между седмата и четиринадесетата година от живота на детето. Ако през първите седем години от живота възможността за разболяване е голяма и след четиринадесетата година отново е значителна, то относително най-малка е по времето, когато с помощта на етерното тяло дихателната система, пулсирайки пронизва човешкото тяло. Именно в дихателната система е заключено тайнственото изцеляващо тъчащо въздействие. И всички тайни на изцелението – в същото време са тайни на дишането. Последното е свързано с това, че въздействията на Рафаил напролет са космически, а наесен проникват в общата тайна на човешкото дишане.
Ние научихме, че Габриел е Рождественският Архангел. Към времето на Рождество той е космическият Дух. За да го намерим трябва да гледаме нагоре. А през лятото Габриел носи на хората всичко, което действа в силите на хранене на човека, в силите, които формират в хранещите пластически сили. Назованите сили отново се пренасят към средата на лятото в човека благодарение силите на Габриел, след като Габриел слиза от областта на своето космическо зимно въздействие към областта на въздействие върху човека през лятото, когато неговите сили струят през земята, тъй като зимата сега е от другата страна.
Най-накрая стигаме до Михаил: Михаил е космическият Дух на есента. Тогава той е главният, тогава той е в своята космическа кулминация. След това започва да се спуска и неговите сили проникват през земята пролетта, изгряват; и те живеят във всичко, което в човека се превръща в движение, което в него се явява израз на волята, което позволява и да ходим, и да хващаме, и да работим.

Сега си представете цялостната картина: представете си картината на Йоанов ден: на върха строгият Уриел с осъдителен поглед, с укоряващ жест и мимика, и Габриел възходящ към човека, пронизвайки го вътрешно с мек, любящ поглед, благославящият жест на Габриел: такова е взаимодействието на Уриел от космоса и на Габриел от страната на човека.
Преминавайки от лятото към есента вие попадате – както ви описах – не мога да кажа, под заповядващият, а по-скоро под насочващият поглед на Михаил. Защото погледът на Михаил, ако правилно виждат образа, такъв сякаш очите са указващ пръст, сякаш не иска да се вглежда в себе си, а би искал да се вглежда в света. Погледът на Михаил е активен, позитивен, деен. И мечът, изковаващ се космическото желязо, Михаил го държи в ръка по такъв начин, че едновременно ръката сочи на човека неговия път. Тази картина е горе. А долу Рафаил гледа с дълбокомислен поглед, приближава се към човека и донася на човека силите на изцелението тези, които първоначално той, така да се каже, запалва в космоса; Рафаил с дълбок, изпълнен със смисъл поглед, опиращ се на Меркуриев жезъл, опиращ се на вътрешните сили на земята; ето така вие имате взаимодействието на Михаил в космоса и Рафаил на земята.

Да преминем към зимата. Габриел е космическият Ангел, Габриел гледа отгоре меко и с любов, той благославя, той е тъчащият в зимните облаци, бих казал, в белоснежна дреха; долу – строгият, осъждащ и укоряващ Уриел. Положението се е променило.
И отново, когато се приближаваме към пролетта: отгоре е Рафаил с дълбокомислен поглед, с жезъл от Меркурий, който, обаче, става във въздуха подобен на огнен змей, на змей, сияещ в огън; той вече не се опира на земята, а сякаш сдържа с помощта на силите на въздуха всичко, което, смесвайки се и взаимодействайки, съществува в космоса като огън, вода, земя, сдържа за това, за да го превърне в целебни сили, които действат и тъкат във въздуха. А долу тогава е Михаил, приближаващ се към човека; тук той става особено видим със своя поглед, който аз бих нарекъл – в позитивен смисъл – насочващ: поглед указващ към света, желаещ да насочи натам също и погледа на човека; това се случва, когато напролет Михаил, присъединявайки се към Рафаил, застава около човека.

Погледнете: ето пред нас е картината: зимата – Габриел е горе, Уриел е долу; напролет – Рафаил е горе, долу е Михаил; през лятото – Уриел е горе, а Габриел е долу заедно с човека; наесен – Михаил е горе, а Рафаил е заедно с човека.
Вземете това, което е дошло от далечните времена като древно заклинание, което Гьоте възобнови отново:

Всичко тук е изтъкано в едно,

Твори, вплетено едно в друго!

Едно в друго живее, и работи то!

И точно: Уриел, Габриел, Рафаил, Михаил действат заедно, единият действа в другия, живее в другия и когато човекът се включва във Вселената като духовно-душевно-физическо същество, тези сили действат вълшебно в него. Колко са правилни тези думи, колко далече отиват! Само помислете, какво именно означават думите:

Всичко тук е изтъкано в едно,

Твори, вплетено едно в друго!

Едно в друго и живее, и работи то!

Силите на небесата вървят ту нагоре, ту надолу по кръга, -

Кофи златни предават Един на Друг,

В благоуханието на криле нетленни,

От небесата пронизвайки земята,

Звучат в хармонията на Вселената!

Да си спомним вчерашната лекция, където всичко изискваше прехода от пластичното към звуковото: “ Звучат в хармония Вселената!”.

Не бих могъл да ви опиша, какво почувствах когато всичко това застана пред моята душа и отново прочитах думите на Гьоте: “ От небесата пронизвайки земята?”. Това “пронизвайки” може страшно да те разтърси със своята уникална точност; именно това е, което е фактически! Разтърсващо е това, че тези думи преминават през света като звънене на камбана и смятат, че това е поетическа волност, сякаш тези думи са като тези, които хората пишат в писмата, в статиите си. Това не е така. Това са думи, съответстващи на космическите факти. Има нещо страшно разтърсващо, когато четеш това място на гьотевия “ Фауст” и го свързваш с фактите.

Сега да продължим нататък. Разкри ни се това, как силите на небесата със златни криле – това са Архангелите – звучат в хармонията на Вселената, творят вплетени един в друг. Но тук се съдържа нещо повече от това. Да погледнем Габриел, който взема от космоса силите на храненето и ги внася през лятото в човека. Тези хранителни сили действат в храносмилателната система на човека. Рафаил управлява дихателната система. Последователно движейки се “ ту нагоре ту надолу” Габриел и Рафаил си взаимодействат по такъв начин, че Габриел отдава на дишането тези свои сили, които преди са действали в импулсите на храненето на човека; силите на храненето стават сили на изцелението. Габриел отдава храненето на Рафаил – така храненето става изцеление. Ако това, което обичайно се намира в човека само като хранене, се изпълва с тайните на дишането, то става целебно.

Michael: Bewegunskraft

Gabriel: Naehrung

Raphael: Heilung

Uriel: Gedankenkraft

Михаил: движещата асила

Габриел: хранене

Рафаил: изцеление

Уриил: мисловна сила

Следва да погледнем на това превръщане, което се извършва с външните вещества в храносмилателната система, - тогава ще разберем значението на силите на Габриел, силите на храненето в човека. Тези сили продължават да действат в дихателната система. И, продължавайки да действат нататък в дихателната система, те ще бъдат не само сили, удовлетворяващи глада и жаждата, възстановяващи човека; те ще бъдат сили, вътрешно коригиращи болния човек. Претърпелите метаморфоза сили на храненето стават сили на изцелението. Който правилно разбира храненето, разбира и принципа на изцеление. Който знае каква трябва да бъде солта в организма на здравия човек, той знае – ако позволи да въздейства върху него тази метаморфоза, която от Габриелично преминава в рафаилично, - как трябва да действа солта в качеството си на лекарство в един или друг случай. Целебните сили в нас – са всъщност метаморфоризирани сили на храненето. Рафаил приема от Габриел златната кофа на храненето. Той я предава на него.

Изображение
И тук се разкрива тайната, която, както можете да установите, беше обикновена работа в древността, но впоследствие беше скрита. Този, който днес може да чете Хипократ, - а вероятно и този, който не просто чете Гален, а е способен да го интерпретира, - ще забележи, че при Хипократ, и дори при Гален, древните медици, все още живее нещо от великата човешка тайна. В нашата дихателна система работят лечебните сили, те постоянно ни лекуват. Нашето дишане – това е постоянно изцеление. Но когато силите на дишане се издигнат към главата на човека, тогава силите на изцеление стават духовни сили на човека, действащи в сетивното възприятие, в мисленето. Това, че мисленето, възприятието, вътрешният духовен живот на човека са производни на висшата терапевтична метаморфоза – метаморфозата на изцелението, - това, което като намиращо се между главовата и метаболитната система на човека, целебно-дихателната система в качеството на изцеляващи сили прокарва областта на своето въздействие още по-нататък, нагоре, - това се явява материалната основа на духовния живот на човека; това е тайната, която някога са осъзнавали, това е почти ясно при четенето на Хипократ и, вероятно, е интерпретирано при Гален.

Така че можем да кажем: мисълта, запалваща се в главата на човека, - това всъщност е преобразената сила на лечебните импулси, съдържащи се в различните вещества. Ако човекът предвиждаше това и, да кажем, държи в своята ръка някаква лечебна сол или лечебно растение той, гледайки ги ще каже: ти си тук добра лечебна сила и по необходимост аз те внасям в човека; нататък прониквай сама; влез в сферата на дишането, действай в главата на човека и тогава ти ще станеш веществен носител на човешките сили на мислене, защото Рафаил предаде своята кофа на Уриел. Това, което Уриел възприе в храненето и превърна в изцеление, това Рафаил предаде на Уриел и то става мисловна сила.

Защо лечебните средства лекуват? Лечебните средства са лечебни, защото те са по пътя към духа. И, знаейки доколко лекарственото средство е близко до духа, знаят и лечебната сила на това средство. Духът сам по себе си, не може да проникне директно в човека, в земното, а само до по-долната духовна степен – това е терапевтичната сила.

Както Габриел предава на Рафаил силите на хранене, за тяхното преобразяване в целебни сили, така да се каже, своя златна кофа, както Рафаил отдава своя златна кофа на Уриел, който превръща целебните сили в сили на мисленето, така и Михаил, вземайки от Уриел мисловната сила, я надарява със силата на космическото желязо, от което е изкован неговия меч, превръща тези мисловни сили във воля, а в човека те стават сили на движението. По този начин ние наистина получаваме тази втора картина: движейки се ту нагоре, ту надолу, Уриел, Рафаил, Михаил действат един в друг, да кажем, Уриел и Габриел, действайки един с друг и съдействайки се един с друг, предават един на друг своята собственост, за да може да продължи да действа в него нататък. Виждаме как силите на небето се движат ту нагоре, ту надолу и отдават едни на други златните кофи на храненето, изцелението, мисленето и движението. Така се движат тези златни кофи от един към друг и в същото време единият взаимодейства с другия в световната хармония.
И ето ние отново се връщаме към думите от това място на “ Фауст”:

Силите на небесата се движат ту нагоре, ту надолу по кръга,

Кофи златни предават Един на Друг,


Именно “златни” – тези думи са верни, нали те са изтъкани от златото на Слънцето, изхождащо от Уриел, както ви описах.
Гьоте е прочел това, което поетично описва в това изречение. Това му е направило огромно впечатление. Той не е знаел това, което тук описваме. Разтърсващо е именно това, че такъв дух, такъв ум като Гьоте, със своето поетично чувство е уловил в тази древна традиция това, което по толкова невероятен начин възстановява истината.

Това е нещо величествено, с което отново свързваме себе си, развивайки съвременната духовна наука, отдавайки се на тези неща; ако действително виждаме, как си взаимодействат Уриел, Рафаил, Михаил и Габриел, как те си предават един на друг собствените сили, ако можем да видим как всичко това е изглеждало първоначално, тогава древните изречения, които са достигнали до нас, вероятно по околни пътища, както тук, - чрез Гьоте, - ще могат да ни въздействат и ние ще видим, как в легендите и митовете някога през света е преминавала древната инстинктивна истина! Как след това идва друго време и как в наше време това отново трябва да бъде издигнато на по-висока степен.

О, Хипократ, - ние бихме могли да го назовем Рафаил, който е зает със същото с което и той, или Меркурий, или Хермес. Това вече няма значение, - този Хипократ живя във времето, когато настъпи мрака за знанието за взаимодействието на Габриел, Рафаил и Уриел, знанието за това, че между мисленето и силите на хранене се намират лечебните сили. Инстинктивната древна мъдрост даваше тези забележителни старинни лекарства, които отново и отново се преоткриват, които днес ги намират при така наречените примитивни народи, като не могат да си представят, как хората са стигнали до това. Всичко е свързано с това, че човечеството някога притежаваше древната мъдрост.

Сега във вашата душа, скъпи приятели, трябва да възникне въпроса: приемайки всичките мои описания вие би трябвало, например, да предположите: ако силите на Рафаил тъкат и живеят напролет, а от Рафаил в дихателната система на човека се пренасят наесен, то човекът би трябвало да бъде изцяло обхванат от силите на космоса, действащи и тъчащи по хода на времето. Това е изначалното положение. Но човекът е същество, което продължава да помни това, което веднъж е изживял; всички външни изживявания на човека се съхраняват благодарение на паметта. След дни и години още могат да бъдат вътрешни изживявания на настоящото време. Нещо аналогично се случва и в космоса. Нали човекът изживява силите на Рафаил вътрешно, в своята дихателна система, не само наесен; това продължава през зимата, пролетта, лятото. За това остава сякаш уплътняващ се спомен.

Условията описани от мен са именно такива, но в човека остава въздействието от цялата година. Както преживяванията се складират в паметта, така тук остава въздействието на цялата година, в противен случай човекът не би могъл да бъде същество, развиващо се в течение на цялата година равномерно.

В живота се случва така, че едно се забравя по-лесно, а друго – по-трудно, но това, което насажда Рафаил в нашата дихателна система наесен, през следващата есен би било забравено, ако Рафаил не би дошъл отново. До тогава в дихателните органи работи паметта, тази природна памет, но след това трябва отново да се възобнови.

Така човекът, бивайки все пак въвлечен в природните процеси, не е прогонен от световните процеси, той е включен в кръговрата на света. Но той е включен в този световен процес още и по друг начин. Работата е такава, че човекът, намирайки се на земята е ограничен от своята кожа, проникнат е от своите органи. Тогава той представлява нещо изолирано от космоса, защото връзките, които аз описах, всъщност, са тайнствено неуловими. Но всичко става различно, когато човекът съществува в духовно душевното, например, в предземното битие. Тук, между смърт и ново раждане, душевно духовното тъче в духовната област, в духовната сфера. Тук това душевно сякаш се взира от горе надолу, но преди всичко не към човешкото тяло, което той избира за себе си с времето, а към цялата земя изведнъж, към земята в нейната връзка с цялата планетарна система, с всичкото това предене и живот на Рафаил, Уриел, Габриел и Михаил. Тук те са навън, взират се отвън.

И вратите за влизане на душите, връщайки се от предземния живот в земния, са отворени само по това време, в течение на което от декември до началото на пролетта Габриел, като космически Архангел, тъче горе, а долу, от страната на човека, тъче Уриел, внасяйки космическите сили в човешката глава. В течение на тези три месеца ежегодно от космоса към Земята се спускат душите, които ще се въплътят през годината. След това те се установяват и очакват възможности за влизане в планетарната земна сфера; тези души, които се раждат през октомври, дочакват своето раждане вече вътре в земната сфера. И всъщност, много зависи от това, дали трябва душата, влизайки в земната сфера, вече съприкосновила се с нея, да дочака вътре в земната сфера своето земно въплъщение. При едни души това е по-дълго, при други – по-кратко.

Но ето какво още съставя особената тайна: точно както оплодяващото семе прониква в яйцето само при едно положение, така и небесните семена проникват в цялото същество на земната година само тогава, когато отгоре като космически Ангел управлява Габриел с мек, любящ поглед, с благославящи жестове, а долу – е Уриел с осъдителен поглед и подканващ жест.Това е времето, когато Земята се оплодява от душите. Това е времето, когато земята е покрита със сняг, когато земята преминава в своите крислаообразуващи сили, когато човека може да бъде свързан със Земята, с мислещото земно световно тяло; тогава душите от Космоса се въвличат в сферата на Земята, сякаш се събират заедно. Това е ежегодното оплодяване на земната същност в годишния кръговрат.

Ние достигаме до всичките тези неща, ако насочим своя поглед към Космоса не само към физическото, но и към действията на тези космически същности, които ви описах в четирите картини. И имайки това, можем да вникнем в някои поетични произведения в космическото предене и тъкане – тъй като то съществува в света.

Всичко тук е изтъкано в едно,

Твори, вплетено едно в друго!

Едно в друго и живее, и работи то!

Силите на небесата вървят ту нагоре, ту надолу по кръга, -

Кофи златни предават Един на Друг,

В благоуханието на криле нетленни,

От небесата пронизвайки земята,

Звучат в хармонията на Вселената!


В тези думи може да почувствате нещо от това удивително действие един в друг и един с друг, действията на четирите Архангела, които заедно със силите на природата изтъкават в човека природното, душевното и духовното, които живеят и действат, творейки един в друг и един с друг.

`&*

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Последна промяна Pepi на Съб Сеп 29, 2012 11:50 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Сеп 23, 2012 12:16 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Затрудняват ме цитатите от "Фауст".
Много моля, някой ако имам книгата да потърси цитатите от тази лекция и да ми ги изпрати.
Сърдечно благодаря.
`;\

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Сеп 24, 2012 11:47 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Пепи, свят ми се зави от това редуване Уриел-Михаил-Рафаил-и прочие други светейшества! $2^

Ти Пепи как се оправяш или ги оправяш, не знам!? <^.^>


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Сеп 25, 2012 9:05 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
$2^

В началото малко ти се завива свят,
но после всичко си идва на място.

Като включим представата, започнем да си представяме картините, които са описани - и е ОК.

Наесен горе над нас е Михаил, а от другата страна на Земята е Рафаил.
Той ни въздейства ПРЕЗ земята.
Представям си как неговите сили преминават през земята и въздействат на хората. "Приближава се към човека и донася на човека силите на изцелението" ....

Тази лекция е интересна, но още по - интересна е следващата - там Щайнер казва, кога може правилно да празнуваме Михаилов ден.
Самият той казва, че празнуването на този празник не се изразява в организирането " тук и там" на Михаилов ден, говори за нещо много по-дълбоко, което се изживява в душата.
И едва тогава може да се говори за празнуване...
<9!^

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни