ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Сеп 26, 2018 7:23 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Фев 28, 2012 12:23 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Две преведени от мен лекции на Щайнер от цикъла „Мистерийни центрове”, ГА 232


Четвърта лекция, 30.11.1923.
Връзката между човека планетата Земя.



Продължението на разглежданията, които направихме тук последния път, ни води до нещо, което преди всичко ще послужи като подготовка за следващите две лекции.

То ни кара да хвърлим поглед на връзката на човека, в действителност на целия човек, с нашата земя. Често в различна връзка съм казвал, че човек е изложен на заблуда, ако си приписва едно напълно самостоятелно съществуване, ако си приписва като физическо същество едно независимо и самостоятелно съществуване. Той е наистина независим и индивидуален като душевно и духовно същество, но като човек от физическата земя той принадлежи на земята с нейната органическа цялостност и това се отнася в известна степен и до неговото етерно тяло.

Днес ще ви опиша как тази връзка на човека със земното съществуване може да изглежда за свръхсетивната визия и ще направя това в по-описателна форма като подготовка за следващите две лекции.

Нека да предположим, че човек с Имагинативно съзнание – което често съм описвал – предприеме пътешествие в праисторическите Алпи, сред тези скали и камъни, които се състоят главно от кварц, т.е. в скалите, които съдържат силикати и други подобни минерали. Стигайки до района на тези праисторически планини, ние стъпваме върху най-твърдите скали на земята, които когато се показват в тяхната собствена специфична форма, имат нещо девствено в себе си, може да се каже, нещо, което е недокоснато от всекидневието на земята.

Наистина, напълно можем да разберем Гьоте, когато в едно красиво изказване, което често сме цитирали, разказва за своето изживяване сред тези праисторически планини. Той говори за усамотението, което е изпитал сред тези гранитени планини, получавайки впечатления от твърдите и сурови скали, издигащи се над земята. Гьоте се обръща към гранита, наричайки го „вечният син на земята”, гранитът, който се състои от кварц, т.е. от силикати, слюда и фелдшпат.

Сега когато човек подходи към тези прадревни скали със своето обикновено съзнание, той разбира се може външно да им се възхити. Той е поразен от техните форми, от съвършеното, прекрасното примитивно пластично изкуство, което обаче е изключително изразително. Когато обаче подходи към тези скали - най-твърдите на земята - с Имагинативното съзнание, с тяхна помощ той прониква директно в недрата на минералното царство. Тогава той може да се врастне, така да се каже, мислено в скалата. Може да се каже, че неговото душевно същество се разширява навсякъде надолу в недрата на скалата и той всъщност навлиза духовно сякаш в един свещен дворец на боговете. Вътрешната природа на тези скали се разкрива като проницаема за Имагинативното съзнание, докато външните повърхности изглеждат като стените на този дворец на боговете. Но в същото време той разбира, че вътре в тази скала живее едно вътрешно отражение на всичко, което е в космоса. Още веднъж светът на звездите израства пред душата на човека, отразен в тези твърди скали. Накрая той получава впечатлението, че във всяка от тези кварцови скали съществува нещо като око на земята към целия космос.

Нека си спомним очите на насекомите, тези многофасетни очи, които разделят всичко, което напира отвън към тях, на многобройни отделни части. Ако пожелаем да си представим – другояче не може да бъде - че съществуващите безброй кварцови и други подобни образования на повърхността на земята са като точно толкова очи на земята, за да може космическото обкръжение да бъде отразено и земята вътрешно да го възприеме. Постепенно стигаме до познанието, че всяка от кристалните форми, съществуващи в земята, представлява един космически сетивен орган на земята.

Това е възхитителният, величественият факт на снежната покривка, отнасящ се още повече до падащите снежинки, че във всяка една от тези снежинки има едно отражение на голяма част от космоса, че с тази кристализирала вода навсякъде на земята падат отражения на части от звездните небеса.

Няма нужда да споменавам, че звездите са на небето също и през деня, само дето слънчевата светлина, разбира се, е твърде силна, за да ги видим. Звездите не се виждат през деня, но ако имате възможността да слезете в едно дълбоко мазе, над което има кула, отворена отгоре, тогава поради това, че гледате от тъмното и слънчевата светлина не ви пречи, можете да видите звездите дори през деня.

В Йена има една кула, например, от която могат да се виждат звездите през деня. Споменавам това само между другото, само за да ви изясня, че това отражение на звездите в снежинките и най-общо във всички кристали е, разбира се, налице също и през деня. И то не е физическо, а духовно отражение. Впечатлението, което човек получава от това, трябва да бъде вътрешно предадено.

Но това не е всичко. Посредством полученото по този начин духовно-сетивно възприятие в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалната покривка на земята, така в това кристално покритие се врастваме във всичко, което е изживяване на земята за космоса. По този начин разширяваме нашето същество в космоса. Чувстваме се едно с космоса. И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това което наричаме земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било родено от космоса; защото тогава връзката на земята с космоса се появява най-интензивно пред очите на душата. Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по земята ние биваме подготвени да почувстваме цялата вътрешна взаимовръзка на земята с космоса, да я почувстваме в Чувстващата Душа.

По този начин, обаче ние като хора се чувстваме отново обединени със земята. Ще обясня това специално по-късно, защото този процес на раждане на земята от космоса се е случил, когато самият човек все още е бил примитивно същество, не физическо, а духовно същество. Но през процеса, през който земята е преминала след като е била родена от космоса, е преминал и самият човек в неговото собствено същество, бидейки едно със земята.

Случаят е наистина такъв, че земята някога е имала същата вътрешна взаимовръзка с космоса, каквато човешкото ембрио има с тялото на майката преди раждането си. По-късно обаче детето става самостоятелно. По подобен начин земята е станала независима, имайки предвид, че през първия, сатурновия период, тя е била повече свързана с космоса.

Този процес на придобиване на независимост е споделил и самият човек по такъв начин, че се е научил да казва: Пръстът, който имам на ръката си, е пръст само доколкото е част от моя организъм. В момента, в който го отрежа, той престава да бъде пръст и се разпада. По същия начин, ако вземем човека като физическо същество, отделен на няколко километра от земното кълбо, той би се разпаднал точно както пръста, който е отрязан от тялото. Заблудата на човека, че като физическо същество е независим от земята, възниква единствено от факта, че той може да се придвижва свободно по повърхността на земята, докато пръстът не може да стори това по отношение на тялото. Само чрез по-висшето познание може да се изясни близката взаимопринадлежност между човека и земята.

Това е първото нещо, с което човек се запознава, когато Имагинативното познание бъде приложено към най-твърдата част от земната повърхност.

Можем да напреднем още повече в това познание, ако навлезем малко по-дълбоко в земята, във вените или в жилите от метали, или в каквото и да било друго от общо метално естество. Тук проникваме под повърхността на земята; но тук, когато се запознаваме с това, което е метално, стигаме до нещо много специално, до едно съществуване, изцяло отделено от останалата земя. Металите носят в природата си нещо независимо, те биват изживявани като нещо независимо и тази опитност е много силно свързана с човека.

Дори този, който вече е придобил определено по-висше познание чрез Имагинативната визия все още не се чувства напълно у дома си, когато изживява кварца и другите скали на древните планини, тъй като ставайки едно с милионите очи на земята, той самият живее, чувства и проектира себе си в изживяването на целия космос.
Но когато такъв човек подходи към вътрешността на земята, към него се приближават първите импулси, съпровождащи едно такова чудесно и дълбоко преживяване, каквото е въздействието на една мина. Но след като веднъж тези импулси са дошли при него, той се нуждае само от духовна визия, за да може навсякъде да влезе във връзка с това, което е метално, дори и да не слиза долу в минния забой.

Но първото чувство, за което говоря, може да бъде придобито с особена интензивност в металните мини. Дори металните миньори - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия -, които вътрешно са се срастнали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовния елемент в металите. Защото металите не само, че възприемат околната космическа среда, но и говорят, говорят духовно. Те разказват, те ни говорят. И говорят по такъв начин, че езикът, който използват, е много подобен на този, който човек получава като впечатление също от една друга област.

За да успеем да установим психическа връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане – често съм споменавал това – за това се нуждаем от специален език. Твърденията на спиритуалистите са наистина детински в тази област поради това, че мъртвите не говорят езика на земните хора. Те вярват, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както едно писмо от наш съвременник.

Първата необходимост е да се намери правилният подход към езика, който мъртвите говорят, който няма прилика с никой земен език. Със сигурност той има характера на език с гласни и съгласни, но не е такъв каквато е земната реч. Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, се говори също от металите във вътрешността на земята. И този език, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и прераждането, ни предава спомените на земята, нещата, които земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънцето и Луната. Ние трябва да оставим металите да ни предадат това, което са били опитностите на земята. Опитностите на цялата планетна система – вече съм говорил за това – ни се казват от това, което Сатурн има да предаде на планетарната космическа система, в която живеем. Това, през което земята е преминала като процеси, за това говорят земните метали.

Езикът, говорен от земните метали, може да добие две различни форми. Когато това стане в обикновената му, така да се каже, форма тогава пред нас се появява това, през което земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период. Това, което срещате във „Въведение в тайната наука” по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част, по често описвания от мен начин, от директно духовно възприятие на събитията. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече, ако мога така да се изразя, макар че изразът звучи странно, металите говорят повече за персоналните изживявания на земята. Те говорят за това, което земята е изживяла като космическа персоналност. Така, ако трябва да взема предвид разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на земята, трябва да добавя много подробности към това, което съм написал за периодите Сатурн, Слънце и Луна и др.

Първото нещо, например, би било това, че онези форми на Сатурн, които намирате описани във „Въведение в тайната наука” като форми, състоящи се от диференцирана топлина, биха изглеждали като мощни, великански същества, състоящи се от топлина. Същества от топлина, които дори и по време на древния Сатурнив период, са достигнали определена сгъстеност. Ако би могло така да се случи – разбира се, това е невъзможно, но нека да предположим – че един земен човек да срещне тези същества, той би добил съзнание за тях, би влязъл във връзка с тях. В определено време около средата на Сатурновия период тези същества не са били само духовни същества, а също са показвали и физическо съществуване. Ако ги докоснеше, човек би се изгорил. Но би било погрешно да се мисли, че температурата на тези същества е била милиони градуси. Това не е било така, а те вътрешно са имали такава температура, че ако биха били хванати, контактът би предизвикал изгаряне.

Що се отнася до Слънчевия период трябва да обясним как в тези образувания, описани във „Въведение в тайната наука” като съществуващи през Слънчевия период, се появяват други същества, показващи едни чудесни преобразувания, чудесни метаморфози. От взирането, от наблюдението на тези самотрансформиращи се същества, човек получава например впечатлението, че метамофозите, описани от класици като Овидий, имат нещо общо със съобщенията, предадени ни - естествено индиректно - от металите. Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира езика на металите, и това, което той описва в неговите „Метаморфози”, не отговаря съвършено на впечатлението, което човек получава. Но в известен смисъл такъв пренос на информация съществува.

Парацелзий от друга страна е бил една индивидуалност, която е живяла много по-късно от тази, за която току-що говорих. Най-важните неща, които Парацелзий е искал да научи, той не е научил в Университета. Не мога да кажа, че не е учил в Университет, защото е учил, и няма да повдигна никакви възражения срещу следването в Университет, но Парацелзий не е бил там, за да научи най-важните неща, които е искал да знае. Той е ходил навсякъде, където хората са можели да му кажат по-важни неща. Ходил е при хора като миньори в метални мини, например, и по този начин е придобил голяма част от своето познание.

Сега всеки запознат с правилния начин за придобиване на познание знае в себе си колко изключително просветляващи могат да бъдат, например, простите коментари на един селски стопанин, човек, който трябва да сее и жъне, и всичко, което е свързано с този вид работа. Да, вие ще кажете, ама той не разбира значението на това, което казва. За вас няма значение, дали говорещият разбира или не, стига вие да разбирате, когато го слушате. Това е важното нещо! Със сигурност много малко ще са случаите, когато самият човек ще разбира това, което казва; той говори по инстинкт. И дори още по-фундаментални неща могат да бъдат преживяни в случая на тези същества, които не разбират нищо от това, което ни казват – бръмбарите и пеперудите, от птиците и т.н.

Това, което е можело да се научи в мините на Мала Азия чрез езика на металите, е било изучавано много дълбоко например от Питагор по време на неговите странствания и от това много неща са проникнали в онова, в което са били гръцката и римската цивилизация. Тогава то се появява в отслабена форма в такива писания като тези на Овидиевите „Метаморфози”. Тогава това е била една от формите на езика на металите от вътрешността на земята.

Другата форма – може да звучи гротескно, но все пак е вярно – другата форма е тази, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия. Тя приема поетична форма. Всъщност в езика на металите се появява космическа фантазия. Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала.

Известно е, например, че желязото играе голяма роля в човешката кръв. Но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв. Определен брой други метали като калций, сода, потазий, магнезий също играят определена роля, но по-голям брой важни метали, важни за структурата и функционирането на земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение. Но това е само привидно. Когато навлезем долу в земята и изучим цветовете на металите, научаваме също, че металите по никакъв начин не са ограничени във вътрешността на земята, а са навсякъде в околностите на земята, макар и несъмнено в изключително разредена форма, нека тук да използвам израза – в свръх-хомеопатично разреждане те са разпространени навсякъде в околната среда на земята.

Грубо казано, не можем да имаме олово в себе си, но по-точно казано - не можем да съществуваме без олово. Какво би станало с човека, ако оловото не действаше върху него от космоса, от атмосферата, ако в едно безкрайно фино, разредено състояние не проникваше в неговите очи с нервно-сетивния лъч, ако не проникваше в тялото чрез дишането, в безкрайно фино състояние не навлизаше в него чрез храната? Какъв би бил човека, ако оловото не действаше в него?

Наистина човекът щеше да има сетивни възприятия и без оловото. Щеше да възприема цветовете, щеше да възприема звуците, но със всяко възприятие щеше да изпада в леко несъзнание. Той никога нямаше да може да се отдръпне от възприятията си и да размисли върху тях или да образува представи за това, което е възприел. Ако не приемахме олово, както казах, в супер-хомеопатично разреждане в своята нервна система и преди всичко в мозъка, бихме били напълно отдадени на своите сетивни възприятия като нещо външно за нас. Нямаше да можем да размислим за своите сетивни възприятия, нито щяхме да можем да запазваме спомена за тях. Тази способност ни е дадена чрез фино разреденото олово в нас.

Ако оловото се приеме в човешкото тяло в големи количества, това ще доведе до ужасно натравяне. Но този, който знае връзката, може да види в това оловно натравяне, че докато, прието в големи количества, оловото действа крайно вредно, в това фино суперхомеопатично разреждане то е нещо, което причинява толкова умиране в човека на всеки момент, колкото е необходимо, за да може той стане съзнателно същество, а не да страда от несъзнанието на непрекъснатото напъпване, покарване, прорастване. Защото от напъпването и прорастването, от пренапрежението на чистите растежни сили човек се обезсилва.

Това е така, сякаш човекът е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата на едно положителна, действителна, истинска терапия. Но напътствия за тези връзки между металите и човека могат да бъдат дадени само на този език, който е поетичната реч на земните метали. Така може да се каже, че по отношение на миналите опитности на земята обикновеният език на металите е този, на който наставляват човека, но по отношение на своите лечебни качества го наставляват, когато станат поетични, когато езикът им се превърне в поезия.

Това е наистина една забележителна връзка. Погледната от аспекта на космоса, медицината е космическа поезия, която показва колко много тайни от света се съдържат във факта, че нещо, което на едно световно ниво е вредно и води до болест, на друго е възможно най-полезното, най-перфектното, най-красивото. Това ни се показва, когато Инспирираното познание прониква до вените от метали в земята и до всичко това, което е метално в земята.

Можем да влезем в една друга взаимовръзка с металите, тази, която става забележима, когато са подложени на природните сили, например на огъня или подобни природни сили. Вземете за пример забележителната форма, която антимоният, един метал, придобива в земята. Той е съставен от отделни игли, които показват, че когато е бил формиран, е следвал определени силови направления, които са действени в космоса. Този сив антимоний има също качеството, че когато бъде нагрят и разстлан върху стъкло, образува огледало. Има и други свойства, например, че експлоадира, когато е третиран с електричество по определен начин и свързан с катода (негативния полюс).

Изображение

Всички тези отличителни белези на антимония показват връзката на такива метални вещества със силите на земята и нейното обкръжение. Това обаче може да се види в случая на всички метали. Можем да наблюдаваме всички метали, когато биват подложени на огън и видим как с покачващата се температура преминават в това свръх-хомеопатично състояние и при тази висока температура приемат съвсем различна форма.

В тази връзка идеите на нашите съвременни физици са възможно най-ограничените, които можете да си представите. Например, те си представят, че когато стапят оловото, то става все по-меко и по-меко, и разбира се, това изглежда напълно вярно до един момент. Наистина омеква с нарастване на температурата, става все по-горещо и по-горещо, втечнява се до появата на оловни пари. Но през цялото това време нещо се изхвърля, което не преминава отвъд определена температура. Това те не знаят. Точно това е най-фината, свръх-хомеопатичната част от оловото, която непрекъснато преминава отвъд в онова, което мога да нарека невидим универсален живот, а то е нещо, което действа върху човека.

Изображение

Въпросът може да се представи така. Там, в земята отдолу, имате различните метали, но тези метали съществуват във фино, разредено състояние също навсякъде над нея. Бих могъл да кажа, че те се изпаряват. Долу под земята имаме металите с техните остри контури, с техните твърди форми, а още по-надолу те положително се намират в огнено-течно състояние. Там те се разкриват в едно непрекъснато излъчване, което постоянно се разпространява в космоса. Металите сияят в космическото пространство, но при това има известна еластичност и силите, които се простират навън по този начин, не се излъчват безгранично в космоса, както физиците си представят в случая със светлинните лъчи. Те стигат до определена граница, след което се връщат. Това обратно лъчение на металите може да се наблюдава от всички страни на периферията на космоса така, сякаш идва отвсякъде.

Забелязва се, че тези обратно излъчващи се сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудесната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли. Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази самореализация на човешкото същество. Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратноизлъчващите се сили на металите. Докато се учи да се изправя от пълзящо в хоризонтално положение, детето е проникнато от онези метални сили, които се отразяват обратно. Това са силите, които действително изправят детето. Ако някой вътрешно възприеме и разбере тази връзка, тогава същевременно той има и друга опитност. В своите действия и в съществото си той научава за връзката на човека като земно същество с неговите предишни земни животи.

Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните животи. Тези способности са едни и същи, едната възниква заедно с другата и не съществува без нея. Поради тази причина в една друга връзка казах, че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към правото положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи. Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете – във всичко това всеки, който има око за тези неща, може види една кармична тенденция от един преден земен живот. Това се разкрива най-вече в походката и това сега може да се види, защото способността за виждане на обратнолъчащите сили на металите и силата да се наблюдава връзката на човека с неговите предни земни животи взаимно си принадлежат.

Когато се казва, че антропософията не може да бъде доказана, това твърдение е наистина неоснователно. Хората са привикнали да доказват нещата по такъв начин, че за това винаги се привеждат доказателства, основани на сетивните възприятия. Това е все едно някой да каже: „Ако се твърди, че земята се движи в космическото пространство без опора, това е невъзможно. Земята трябва да има нещо, на което да се опре, иначе ще падне.” Сега космическите тела взаимно се поддържат и само по отношение на нещата на земята може да се каже, че трябва да имат нещо, на което да стъпят. За истините, които засягат ежедневното съзнание, ние изискваме доказателства. Истините, свързани с духа, взаимно се поддържат. Но човек трябва да умее да проследи това взаимно поддържане.

Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на един човек – дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или ги държи стегнати, и т.н. – как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от неговия
предишен живот. Днес ви показах как отразените сили на металите позволяват на човека да разпознае как отделните животи на земята са свързани един с друг.

Тук долавяме две истини, които взаимно се поддържат една друга. Винаги случаят е такъв, че трябва първо да се чуе една истина, после се намесват други неща, след което отново чуваме същата истина от друга гледна точка, след което вероятно ще се появи трета. Така истините на антропософията наистина се поддържат едни други, както небесните тела в космоса се крепят и поддържат едни други. Това трябва да бъде така, когато се издигаме от истините, които са валидни за обикновеното съзнание, към онези истини, които са самодостатъчни в космоса. А самодостатъчно в космоса е това, което трябва да бъде схванато чрез познанието, дадено от антропософията.

Така наистина трябва да свържем всички истини, които са били дадени в различни времена, истини, които наистина се поддържат едни други, привличат се едни други, а понякога също се отблъскват, показвайки по този начин вътрешния живот на антропософското познание, тъй като антропософското познание живее от своето собствено вдъхновение. Други системи, които съществуват днес, зависят от това, на които почиват, но антропософското познание е самоподдържащо се.


Пета лекция, 01.12.1923.
Минералното и растително-животинското създаване.


Особено интересно е да се погледне назад към това, което се е случило на земята във времената, предшестващи еволюцията на Атлантида, този период, който аз описах по един малко външен начин като лемурийска епоха...

Земята не винаги е била такава, каквато е днес. Тя е претърпяла грандиозни промени. Ако се върнем към времената, които току-що описах, към лемурийската епоха или малко по-назад, откриваме едно напълно различно състояние на земята от това днес.

Нека започнем с атмосферата, в която живеем днес и която разглеждаме като не-жива, като безжизнена. Дори тази атмосфера в тези ранни времена се показва като нещо напълно различно. Ако се върнем още по-назад, наблюдаваме и нещо друго. Днес имаме твърдата земна кора, а около нея атмосферата. Подобна представа може да бъде създадена дори и за онези много древни времена, но никой не би се усъмнил, че около земята е имало нещо друго, различно от въздуха, който дишаме сега. Във въздуха, който дишаме днес, главна роля играят кислорода и азота, водорода и въглерода - по-малка, а още по-малка - сярата и фосфора.

Що се отнася до онези древни времена, наистина не е възможно да се говори за кислород, азот, въглерод, сяра и т.н., просто защото това, което химикът днес нарича с тези имена, тогава не е съществувало. Ако той срещнеше едно духовно същество от онова време и го попиташе за въглерод, кислород, азот и т.н., то би му отговорило - „Подобни неща не съществуват”.

Днес може да се говори за кислород, азот, въглерод и т.н., но в онези древни времена за това не е имало абсолютно никаква възможност, защото те са могли да се образуват едва след като земята е достигнала определена втвърденост и е придобила сили, с каквито разполага в себе си днес. Кислородът, азотът, калият и т.н. всички т.нар. по-леки метали просто не са съществували в онази древна епоха. От друга страна, по онова време около земята на мястото, където днес е атмосферата, е имало нещо от изключително фино, флуидно естество, чийто състав е бил нещо средно между днешния въздух и вода. Неговото естество е било флуидно и в своята флуидност то е било подобно на белтъка, така че в действителност земята по онова време е била изцяло заобиколена от една белтъчна атмосфера. Белтъкът в яйцата днес е много по-гъст, но може да бъде сравнен с това, за което сега говорим.

От това земно обкръжение с по-късното сгъстяване на земята постепенно е било обособено това, което днес наричаме въглерод, водород, кислород, азот и т.н. Те не са били там по такъв начин, че да можем да кажем, че тази древна белтъчна атмосфера е била съставена от тези елементи, защото тя не е била съставена от тези отделни елементи.

Днес е общоприето да се смята, че всички неща се образуват чрез свързване, но това е едно безсмислие. Това, което познаваме като определени висши вещества, не винаги е било съставено от това, което изглежда, когато бива анализирано, защото тези неща престават да съществуват в по-висшето вещество. Въглеродът не съществува там като въглерод, нито кислородът като кислород, а има едно вещество от по-висше естество. Както казах, това вещество според своите качества наистина може да бъде описано като белтък в крайно течно състояние. Цялото това вещество, заобикалящо земята по онова време, е било проникнато от вселената с космически етер, който го е оживотворявал. Така че трябва да си представяме космическият етер като такъв, който се е пренасял в това вещество и му и придавал живот.

Това вещество е било живо, защото космическият етер се е внасял в него. То не само, че е било живо, но е било обособено по такъв забележителен начин, че докато в една част се е появявало голямо образувание, в което човекът би се задушил, в друга част се е появявала друго голямо образование, в което той би могъл специално да си възвърне живота и активността, ако можеше да бъде там по онова време като човешко същество и т.н. Възниквали са образования, произвеждащи ефекти, които са напомняли на някой от днешните химически елементи, но химически елементи в днешния смисъл на думата не са съществували. Тогава всичко това е било протъкано от светлинни отражения, светлинни проблясъци, светлинни лъчи, искри от светлина. И накрая е било стопляно от космическия етер.

Такива са били характеристиките на този ранен период на земната атмосфера.

Първото нещо, което е трябвало да бъде оформено от космоса, е било това, което описах в последната лекция като най-първоначалните древни планини. Те са били образувани от космоса. Така кварцът, който се намира там с неговата красива форма, с неговата относителна прозрачност, до известна степен е бил образуван на земята от вселената. Ето защо, ако днес се пренесем чрез имагинативното познание в тези скали на древните планини, в това, което днес са най-твърдите образувания на земята, за нас те са като очите на земята, с които тя се взира навън във вселената. Но също вселената е била тази, която е вложила тези очи в земята. Сега те са там. Вселената ги е положила в земята. Кварцът, силикатите и тем подобните им, които тогава са прониквали цялата атмосфера и са били постепенно вложени в древните планини, не са били толкова твърди колкото днес. Това се е случило едва после, това втвърдено състояние, чрез обстоятелства, които са се развили по-късно. Всичко това е било оформено от космоса в онова далечно време така, че неговата твърдост е била едва колкото тази на восъка.

Ако сега отидете в планината и вземете един кварцов кристал, той е толкова твърд, че както казах преди, ако си ударите главата с него, черепът ви може да се счупи, но не и кварцът. В това далечно време обаче, поради животът, който е прониквал всичко, кварцът всъщност е бил мек като восък. Така че можем да кажем, че тези скали на праисторическите планини са произлезли от космоса като един вид капещ восък.

Всичко, което по този начин се е процедило на земята от космоса, е било прозрачно и неговата относителна твърдост, неговата восъкоподобна твърдост може да се опише само чрез въображаемата употреба на сетивото осезание. Ако можехме да го хванем, щяхме да го усещаме като восък. Този е бил начинът, по който прадревните планини са били вложени от космоса като един вид восъчна субстанция, която се е процедила, след което се е втвърдила. Силикатите са имали восъкоподобна консистенция по времето, когато са били вложени на земята от космоса.

Това, което днес присъства повече духовно и което описах в последната лекция, а именно, че при пренасянето си в тази твърда скала човек получава образи на космоса, това явление е било по онова време напълно възприемаемо духовно и то по такъв начин, че когато такива силикати във восъкоподобно състояние са започнали да кондензират, в тях е можело да бъде различено нещо подобно на една растителна форма. Всеки, който се е заглеждал малко в природата, знае много добре, че в днешния минерален свят могат да бъдат открити отличителните белези на едно древно време.
Намираме камъни, взимаме ги в ръка, внимателно ги разглеждаме и откриваме очертанията на нещо подобно на една растителна форма. По онова време е било напълно обикновено явление появата на подобни форми в тази белтъчна атмосфера, така да се каже, като врязващи се очертания, които не само, че са били виждани, но са били и субстанциално фотографирани в това восъкоподобно тяло.

Тогава се стигнало до особеното положение, че течният белтък, който съществувал в атмосферата, е изпълнил тези очертани форми и така те станали до известна степен по-твърди, по-сгъстени. Така те престанали да бъдат само външно очертани форми. Силикатната част отпаднала от тях и се разпръснала в останалата атмосфера. В най-ранната част на лемурийската епоха имаме тези гигантски плуващи растителни образования, напомнящи ни до известна степен на днешните водорасли, които не са били вкоренени в почвата, тъй като такава все още не е имало. Те плували в този течен белтък, от който били проникнати и от който образували своята собствена субстанция. Не само плували в този течен белтък, но също така бих казал, че излъчвали и светлина, запалвали се и угасвали. Били в състояние да се трансформират до степен да възникват и изчезват.

Ясно поставете пред съзнанието си тази картина. Това е картина, която наистина е много различна от всичко, заобикалящо ни днес. Ако ние като хора на съвремието се пренесем в онази древна епоха, ако, да кажем, можехме да издигнем някъде една вижка и да видим какво се случва наоколо, ако от нея можехме да погледнем към онзи древен свят, щяхме да видим навсякъде около нас покарването на една растителна форма, огромна растителна форма, подобна на днешните водорасли или дори подобна на палма.
Тя обаче израства. Не расте от земята напролет и не умира наесен; израства, появявайки се на пролет (тогава пролетта е била много по-кратка) и достига до огромен размер. Тогава отново се изгубва във флуидния белтъкоподобен елемент. Такъв наблюдател би видял една постоянно появяваща се и увяхваща зеленина. Той не би говорил за растения, покриващи земята, а за растения, които подобно на въздушни облаци се появяват от космоса, сгъстяват се и след това се разтварят, нещо, раззеленяващо се в този белтъчен елемент. Тогава по времето, което донякъде би съответствало на нашето лято, човек би казал: „Това е времето, когато околността на земята се раззеленява”. Но той по-скоро би трябвало да погледне към тази зеленина нагоре, отколкото надолу.

По този начин добиваме идея за това, как кремъчната част от земната атмосфера е била притеглена долу на земята и как растителната сила, която е била наистина там навън в космоса, е била привлечена с нея, как растителният свят е слязъл на земята от космоса. През периода, за който говоря сега, трябва да кажем: Този растителен свят е нещо, което възниква и преминава в атмосферата.

Трябва да се каже и още нещо. Ако днес като хора се пренесем чрез връзката си с металните елементи на земята назад в онези древни времена, ще почувстваме, че всичко това сякаш ни принадлежи на нас самите, сякаш ние самите имаме нещо общо с това, което по онова време в атмосферата се е раззеленявало и увяхвало.

Когато днес си спомняме за нашето детство, спомените ни достигат сравнително не много назад. И точно както можем да си припомним за някое страдание, което сме преживяли през детството – а това е нещо, което ни принадлежи – по същия начин при това космическо възпоменание, възникващо чрез металния елемент на земята, ние изживяваме този процес на раззеленяване и увяхване като нещо, което ни принадлежи.

По онова време човекът вече е бил свързан със земята, тази земя, която е живяла в тази водниста белтъчна атмосфера. Той е бил съединен с нея като човешко същество, но по такъв начин, че като човек е бил изцяло духовен. Ние изразяваме една реалност, когато казваме: Човек трябва да добие понятие, че тези растения, които виждаме там в атмосферата по онова време, са нещо, което е било отделено, изхвърлено от това, което е бил човека. Човекът го е оставил извън собственото си същество, а самото то все още е било съединено с цялата земя.

И той има това съждение, или би трябвало да го има, и за нещо друго, което е отстранил от себе си, нещо напълно различно. Ето какво също се е случило. Всичко, което до тук описах, е било осъществено посредством силикатната субстанция в атмосферата, която вече е била вложена във восъкоподобната субстанция, за която говорих. Но освен това тази белтъчна атмосфера се е разпростирала навсякъде. Върху тази атмосфера е работил космосът. Върху тази атмосфера са работили безбройните различни сили, които са струели надолу към земята от всички посоки на космоса, тези сили, за които нашата съвременна наука няма желание да научи нищо. Следователно тя в действителност не представлява истинско познание, защото най-различните явления, които се появяват на земята, в действителност не биха се случили, ако не бяха осъществени чрез космическите импулси и космическите сили. Поради това, че днешните учени не говорят за тези космически сили, те не говорят за това, което преди всичко представлява действителността. Те никъде не взимат предвид това, което наистина е живо. Дори в най-малката частица, която разглеждаме под микроскопа, живеят не само земни, но и космически сили и ако това не се вземе предвид, действителност няма.

Изображение

Така космическите сили през онова време са действали върху този течен белтък в околността на земята. Тези космически сили са действали върху много части от този белтък по такъв начин, че те са били втвърдявани, така че навсякъде е могло да се види белтък, втвърден от силите на космоса. Този космически втвърден белтък е плувал в околността на земята. Тези форми от космически втвърден белтък не са били просто въображаеми маси от облаци, а са били живи и са имали определена форма.
Това всъщност са били животни, които са се съдържали в този втвърден белтък, сгъстен до гъстотата на желе или дори до гъстотата на днешните хрущяли. Такива желеподобни животни са съществували в тази течна белтъчна атмосфера. Те са имали форма, която днес откриваме в по-малък размер при нашите влечуги, при гущерите и други създания от този вид. Тогава те не са били толкова плътни колкото тези днес, а са имали едно желатиново тяло, както и силата да се придвижват. В един момент са протягали крайниците извън тялото си, а в друг са ги прибирали навътре. Накратко казано, тези крайници били подобни на тези на охлюва, който може да протяга и свива пипалата си.

Докато всичко това се е образувало навън, нещо друго е било влагано от космоса в земята, друго вещество в допълнение на силикатите и то е това, което днес на земята откривате като варовик или креда. Ако отидете в прадревните планини или поне в планините от периода Юра, там откривате тези варовикови скали. Те със сигурност са се появили на земята по-късно, но са се появили по същия начин както силикатите - от космоса на земята. Така имаме варовика като втора субстанция в земята.
Варовикът постепенно се процеждал и същественото е, че действал по такъв начин, че земната кора все повече започнала да се сгъстява. На определени места силикатите се примесили във варовика. Варовикът обаче възпира космическите сили. Той е наистина нещо напълно различно от грубия материал, който си представят днешните химици. Той съдържа формиращи сили, относително активни, макар и непризнати.

Сега стигаме до нещо особено. Ако разгледаме един сравнително по-късен период, тогава за това, което описах във връзка с явленията раззеленяване и увяхване, откриваме, че в тази белтъчна атмосфера е налице едно постоянно издигане и спускане на варовикова субстанция. Образувала се е варовикова мъгла, което е било последвано от варовиков дъжд. Имало е период на земята, когато водата, която днес се издига като пара и пада като дъжд, е била от варовиково естество и се е издигала и спускала, покачвала се е и е падала надолу. Сега интересното е, че този варовик е бил особено силно привлечен от желатиновите, хрущялните форми. Той ги е прониквал, импрегнирал ги със себе си. И чрез земните сили, които са в него (аз ви казах, че във варовика има земни сили), чрез тези сили цялата желатинова маса постепенно е била разтворена, тази маса, която както видяхме, е била формирана като сгъстен белтък. Варовикът извлякъл белтъка и го пренесъл по-близо до земята, и от това постепенно се появили животните, които имат кости, съдържащи варовик. Това е случилото се през по-късния период на лемурийската епоха.

Следователно трябва да разглеждаме растенията в тяхната най-древна форма преди всичко като един чисто небесен дар. В животните, във всичко, което има животинска форма, трябва да виждаме нещо, което земята, след като небето й е дало варовика, е приела и е превърнала в земна форма. Това са изумителни неща, които откриваме през онези древни времена. Ние се чувстваме толкова свързани с тях, че чувстваме целият този процес като едно разширение на човешкото същество в космоса.

Подобни неща естествено звучат парадоксално, защото се докосват до една действителност, за която днешният човек няма представа. Въпреки това те са абсолютна истина. Не съотвества ли това на реалността днес, когато някой казва нещо, за което си спомня: „Когато бях на 9 години, имах приятел, който набих или нараних?” Това спомняне е нещо, което възниква вътрешно. Казващият го може да изпитва или да не изпитва удоволствие от това. То може да му причинява болка, но тя възниква вътрешно.

По подобен начин посредством връзката му с металите в човека възниква едно повишено човешко съзнание, което се превръща в земно съзнание: „Докато ти на земята си формирал цялостното твое същество от небесата, преди слизането си ти си отделил растенията от себе си. Те са били отхвърлени от тебе. Ти също си отхвърлил животинското естество. Ти прояви волята преди всичко животинското естество да се превърне в отделен от теб продукт под формата на коагулирало желе или хрущял. Но в този случай трябва да видиш как по-ранните земни сили са ти отнели извършването на тази дейност и са придали на животинските форми други очертания, които са резултат от земно творение. По този начин в космическата памет човек може да види това като своя собствена опитност точно както в случая, който ви дадох като опитност от краткия земен живот. Той се чувства, както бе казано, като човешко същество едно цяло с всички тези неща.

Но всичко това е свързано и с много други процеси. Мога само да ви нахвърлям главните събития. И много други неща са се случили. Например, докато всичко, което ви описах, се е случвало, цялата земната атмосфера е била изпълнена със сяра в силно разредено състояние. Тази силно разредена сяра се е съединила с други субстанции и от съединението е възникнало това, което мога да нарека родители на всичко, което днес се открива в руди като пирит, галена, естествените сулфиди на цинка и т.н. По този начин всички тези субстанции са се развили под една по-стара форма - мека, гъста и восъкоподобна. Тялото на земята е било проникнато от тези неща.

Когато тези руди, тези метални субстанции, се развили от общата белтъчна субстанция и са образували твърдата земна кора, металите наистина нямало какво повече да правят, докато не започнали да бъдат използвани от човека, освен да размишляват върху това, което се е случило в миналото. Откриваме ги още да правят това, да създават изображения в съзнанието на този, който има вътрешна визия, на всичко това, което се е случило със земята. Сега поради това, че има като своя собствена тази космическа или най-малкото земна опитност, той си казва: „Чрез отхвърлянето от себе си на всичко това, чрез отхвърлянето на пра-растителната форма, форма, която след това се е развила в по-късните растителни форми, чрез отхвърлянето на това, което все още съществува по един по-сложен начин при животинските създания, както описах това, ти си отделил от себе си това, което преди те е възпрепятствало от притежанието на твоя собствена воля.”

Всичко, което описах, е било една необходимост. Човекът е трябвало да изхвърли тези неща от себе си, точно както днес се освобождава от други субстанции, например чрез дишането. Той е трябвало да изхвърли тези неща, за да не бъде повече същество, подвластно само на волята на боговете, а да бъде същество със своя собствена воля, не непременно все още свободна, но негова собствена. Всичко това е било една необходима подготовка на земната природа на човека.

И много други неща са се случили, чрез които всичко постепенно се е трансформирало. С преминаването на металите в земята цялата атмосфера също се е променила. Тя е станала различна, много по-малко серниста. Кислородът постепенно надделял над сярата, имайки предвид, че в древността тя е имала много голямо значение за атмосферата на земята. Цялата земна атмосфера се трансформирала. В тази трансформирана атмосфера човекът този път отхвърлил от себе си нещо друго. Това, което е отделил, са наследниците на първите растения и първите животни.

Постепенно се развили по-късните растителни форми. Те имали един вид корен, с който се захващали във все още изключително меката земна субстанция. Възникнали влечуги, гущероподобни животни и по-сложни създания, отпечатъци от които съвременната геология все още може да намери. Едва в този по-късен период, когато човек за втори път отделил от себе си по-сложни форми, едва тогава се появили такива създания, каквито описвам. Първоначално това са били облакоподобни структури, постоянно възникващи и изчезващи, раззеленяващи си и след това увяхващи. Меки животино-подобни форми, които наистина били животни, форми, които постепенно са се консолидирали, обособявали са свой собствен живот, след което са изчезнали в общия земен живот. Такъв е бил случаят с всички тези същества. И от всичко това възникнало нещо, което все повече кондензирало в себе си.

Сред тези животни имало едно, което може да бъде описано по следния начин: то имало много дълъг, подобен на око орган, заобиколен от нещо като аура. Близо до него е била разположена един вид зурла, която при това била издължена напред; следвало тяло подобно на гущер, но с мощни перки. Форма като тази възниквала, след което започвала вътрешно все повече да се твърдява. Появили се животни, които имали това, което бих казал, че било перки като криле, защото тези животни не са били морски създания, тъй като все още не е имало море; налице била една мека земна маса и все още мекия елемент на околната среда, от която само сярата била частично отделена. В тази околна среда едно такова животно е летяло или плувало, движело се е чрез нещо средно между летене и плуване.

Освен това имало и други животни, които нямали този вид крайници. Те имали крайници, който били формирани повече от силите на земята и които напомняли също на крайниците на днешните по-низши бозайници.

Изображение

И така, ако днес бихме се захванали да се върнем назад по-скоро във времето, отколкото в пространството, в този период, който свързва лемурийската епоха с атлантската, бихме се натъкнали на чудна гледка. Ще видим онези гигантски летящи гущери с нещо подобно на фенер на главите си, който свети и отдава топлина. Отдолу ще бъде меката, подобна на тресавище земя, която има в себе си нещо изключително привлекателно, защото предлага на днешните посетители нещо като благоухание, нещо средно между миризмата на плесен и тази на поникването на растителната зеленина, нещо средно между двете. Нещо от една страна съблазнително, а от друга крайно симпатично се предлага от тинята на меката земя. В това тресавище откриваме също да се движат като блатни животни създания, които вече имат крайници подобни на тези на днешните низши бозайници, но протегнати под тях, нещо като ципестите ходила на патката, но разбира се много по-големи. С тези „лопати” те са се тласкали в блатото, поклащайки се от една страна на друга.

Човекът трябвало да премине през всички отделителни процеси, за да бъде подготвен да се чувства независим по време на неговото земно съществуване. Така първо имаме растително-животинското творение, състоящо се в продукти отделени от човека, което е подготвило възможността земното човешко същество да се превърне във волево същество. Ако всичко това бе останало в човека, то щеше да завладее неговата воля. Неговата воля тогава щеше да стане изцяло физическа функция. Чрез отделянето на тези неща от него физическото било отстранено и волята придобила психически характер. По подобен начин чрез това второ отделяне чувствата придобили психически характер.

Не по-рано от средата на атлантската епоха от тези животни и растения са се развили животните и растенията подобни на днешните. Земята по това време достигнала състоянието, на външен вид подобно на това днес. Съществували същите химически субстанции като тези, познати на химиците. Постепенно се е развило това, което познаваме като въглерод, кислород, алкалните тежки метали и др. подобни. Тези неща са се развили по това време.

Следователно човекът е бил в състояние да извърши едно трето отделяне от себе си, а именно на това, което днес в околната среда оформя растително-животинския свят. И поради това, че го е отделил от себе си и поради това, че около него е възникнало това, което понастоящем съществува като творение, той е бил подготвен за своя живот на земята като мислещо същество.

Така трябва да кажем, че човечеството тогава не е било подразделено на отделни индивиди както днес. Имало е едно единно човечество все още от психично и духовно естество, потопено в етера. Защото това единно човечество е слязло на земята от космоса заедно с етера, който е струял надолу от космоса. Тогава то е преминало през тези събития, които намирате описани във „Въведение в тайната наука”. Слязло е на земята, напуснало я е, отивайки на другите планети и се е върнало обратно по време на атлантската епоха.

Това се е случило наред с другите събития, защото винаги когато нещо е било отделяно, човечеството не можело да остане на земята. Трябвало е да напусне, за да може да укрепи вътрешните си сили, които след това са били от много по-фино, по-психично естество, след което се е връщало обратно. По-подробно можете да прочетете за тези събития във „Въведение в тайната наука”. А те се състоят в следното: Човекът, човечеството, наистина са принадлежали на космоса и са подготвили за себе си собствената си земна околна среда, изпращайки в земната област тези неща, които са отделили от себе си и които след това са се превърнали в другите природни царства. Понастоящем те са в земната област, където заобикалят човека. И сега можем да кажем: Чрез изпращането на тези изхвърлени продукти в земната област човекът постепенно е развил в себе си това, което му е осигурило като човешко същество волята, чувствата и мисленето.

Защото това, което днес човекът представлява като мислещо, чувстващо и волеизявяващо се същество, което през периода между раждането и смъртта почива на физическа, органическа основа, се е развило едва постепенно и е свързано с онези същества, които в името човешката еволюция в хода на времето са се отделили от човешкото царство. Благодарение на това отделяне те са метаморфозирали до тяхните настоящи форми.

Виждате от това, което се казва сега, че ние не говорим по един общ, абстрактен начин за връзката с това, което е металното естество на земята. Защото, когато човек е съединен с тези метали, които крият в себе си паметта за земните събития, той наистина може да говори за това, което си спомня, наистина открива това, за което днес говорих. Когато пътуваме назад в тези ранни времена, намираме всичко по-подвижно, по-мимолетно преминаващо.

Само се замислете върху тази грандиозна, величествена гледка, която ви описах. Върху тези восъкоподобни подвижни силикатни форми, в които възникват очертаните форми на растителния свят, които се просмукват напълно с мекото белтъчно вещество и по този начин представляват в земното обкръжение - към което поглеждаме в посока нагоре - нещо, което се раззеленява и отново увяхва. Помислете вързу тези неща и вие самите ще си кажете: За разлика от растенията, растящи днес на земята с корави корени и твърди листа, или в сравнение с днешните дървета с техния твърд ствол, всичко това е една бързопреходна картина. Само си помислете колко преходни са били тези ранни форми в сравнение днес с дъба. Самият дъб не е горд със своята твърдост, но общо взето така се чувстват онези, които живеят около него, защото те объркват своята често срещаща се слабост с твърдостта на дъба.

Ако сравните днес твърдостта на дъба със субстанцията на онези древни растителни форми, колко крехко е тяхното израстване, колко крехко е увяхването им – като сенки, издигащи се в атмосферата, кондензиращи и след това изчезващи! Или ако сравните в един по-грубоват случай, да кажем един днешен хипопотам или слон, или който и да било друг жив бозайник с неговата здрава кожа, със създанията от онова ранно време, когато те са се появявали като втвърден белтък от общата белтъчна маса и са били сграбчвани от варовика, развивайки чрез този процес по малко по-сгъстен начин признаците на костите в животинското царство на земята. Ако разгледате цялата тази днешна твърдост, в сравнение с това, което е била земята, повече няма да се съмнявате, че колкото по-назад се връщаме, толкова по-бързопреходни и мимолетни са били условията.

След това отиваме още по-назад, където са налице само цветни образувания, вълнуващи се, тъчащи и ярки, които възникват и отминават. Ако вземете описанието на Старото Слънце, Стария Сатурн, предшествениците на земята, както това е направено във „Въведение в тайната наука”, ще си кажете, че всичко може да се разбере, знайки, че трябва да се върнем назад от настоящото към едно по-ранно състояние. Там това мимолетно растително формирование абсорбира белтъка и се превръща в едно облакоподобно формирование. В един още по-ранен период откриваме форми, изявяващи се само в цвят, като тези, които описах при Слънчевото или Сатурновото съществуване.

Така постепенно, ако проследим назад във времето това, което е физическо, ние се отърсваме от това, което е грубо и тромаво и от по-фино физическото към духовното, обръщайки внимание на действителните факти, се връщаме към духовния произход на всичко, което принадлежи на земята. Земята води своя произход от духовното. Това е резултат от една истинска визия и аз мисля, че е красива идеята да си кажем: Ако проникнеш във вътрешността на земята и оставиш на твърдите метали да ти кажат какво си спомнят, те ще ти предат следното: „Някога ние сме били разпръснати навън в космическото пространство по такъв начин, че въобще не сме представлявали физическа субстанция, а в духа сме били същности от цвят, тъчащи в космоса, възникващи и изчезващи.” Паметта на металите за земята ни връща назад към онова състояние, при което металите са били космически цветове, проникващи се едни други, където в същността си космосът е бил един вид дъга, един вид спектър, който след това постепенно се е диференцирал и е станал физически.

Това е моментът, в който това, бих казал, чисто теоретическо впечатление, предадено от металния елемент на земята, се превръща в морално впечатление. Защото всеки метал в същото време ни казва: „Аз произхождам от космическите пространства и от земните форми. Възникнал съм от небесното царство. Свален съм тук и пленен в земята. Но аз очаквам своето изкупление, защото трябва отново да изпълня вселената със своето същество.” Когато по този начин се научим да разбираме говора на металите, тогава златото ни говори за Слънцето, оловото за Сатурн, медта за Венера. И тогава тези метали ни казват: „Някога бяхме разпростряни далеч навън, медта до Венера, оловото до Сатурн. Днес сме пленени тук. Но когато земята изпълни своята задача така, че човекът придобие това, което само на земята може да придобие, отново ще се разпрострем далеч навън. Ние бяхме пленени по този начин, за да може човекът на земята да стане свободно същество. Когато свободата на човека бъде придобита, нашето освобождение/разомагьосване също може да започне.”
Това освобождение вече е започнало. Ние само трябва да вникнем в него. Трябва да разберем как земята заедно с човека ще се развиват по-нататък в бъдещето.
Нередактиран превод от английски на Мартин Атанасов.



Допълнения, отнасящи се до темата, от лекции, изнесени няколко дни по-късно

26.12. 1923 г.

Обаче такава духовна визия, отнасяща се до прадревните състояния на нещата и човечеството, е била добивана от учениците в Ефес, когато те са се идентифицирали с божествения образ (на статуята на Артемида, който е била разположена в самия център на нейния храм – б.пр.).
Те са съзирали и разбирали как това, което заобикаля земята днес като атмосфера, преди това не е било такова. Обгръщащ земята, на мястото, където днес е атмосферата, преди е съществувал един изключително фин белтък, една летливо-течна белтъчна субстанция. И те са виждали как всичко, което е живяло на земята, е изисквало за своето собствено създание силите на тази летлива, течна белтъчна субстанция, която е била разпростряна над земята и как всичко е живяло в нея. Те също са виждали как всичко, което в известен смисъл вече е било налице в тази субстанция – фино разпръснато, но навсякъде с тенденция към кристализация – как това, което е било налице в едно фино разпръснато състояние като силициева киселина, в действителност е било един вид сетивен орган за земята, който е можел да приеме в себе си от всички страни Имагинациите и въздействията от заобикалящия я космос. И така в силициевата киселина, съдържаща се в земната белтъчна атмосфера, навсякъде е имало Имагинации – реално, външно съществуващи.

Тези Имагинации са имали формата на великански растителноподобни организми и от това, което е било, така да се каже, имагинирано в земята по този начин, по-късно се е развило растението и всичко, което е от растително естество, чрез поглъщане (абсорбиране) на атмосферната субстанция. Първо то е било в околността на земята в летлива, течна форма и едва по-късно е потънало долу в почвата и се е превърнало в това, което ние познаваме като растение.

Наред със силициевата киселина в тази белтъчна атмосфера е била внедрена една друга субстанция, варовика, в силно разредено състояние. От друга страна под влиянието на втвърдяването на белтъка от варовиковата субстанция е възникнало животинското царство. И човешкото същество се е чувставало вътре във всичко това. То се е чувствало едно с всичко това. То е живяло в това, което се е образувало като растение в земята посредством Имагинация, живял е също в това, което се е развивало като животно по начина, по който го описах. Всяко отделно човешко същество се е чувствало разпростряно в цялата земя, чувствало се е едно със земята. Така че човешките същества са били сичките – както съм описал това в Християнството като космичен факт по отношение на човешкато способност за образуване на идеи – едно в друго.

30.12.1923.

Физическото тяло е предмет на силите, възникващи от центъра на земята. Етерното е това, което е предмет на силите, струящи в него от всички страни на периферията. Физическото тяло е такова, което е подвластно на силите, които са насочени към центъра на земята. Етерното е такова, което е подвластно на силите, вливащи се от всички страни, от всички краища на Вселената. Тук имаме една система от сили в човека. Има такива, които теглят надолу – те са налични във всички органи, които са разположени вертикално – и има сили, които се вливат отвън, насочени са навътре.

Вие всъщност можете да доловите във формата на човека къде единият вид сили е повече представен и къде другият. Разгледайте краката и ще ви стане ясно, че тяхната форма е получена благодарение на това, че са повече адаптирани към земните сили. Главата е повече адаптирана към силите на периферията. По подобен начин можете да разгледате ръцете, което не е безинтересно. Прибирете ръцете си близо до тялото и те ще станат обект на силите, които са насочени към центъра на земята. Ако ги раздвижите свободно, вие самите ще ги превърнете в обект на силите, вливащи се от всички страни на периферията.

Такава в действителност е разликата между ръцете и краката. Краката са неизменно обект на централните сили на земята, докато ръцете са такива само при определено положение, което е така да се каже зависещо от условията. Човекът може да ги извади от областта на земните централни сили и да ги постави в центъра на тези сили, които ние наричаме етерни сили, силите, вливащи се от периферията. И така можете да разгледате всеки отделен орган как е разположен в цялата космическа система. Това е положението с етерното и физическото тяло. Как стои въпросът с астралното тяло? В пространството няма други видове сили, освен споменатите. Астралното тяло получава своите сили от отвъд пространството. Докато етерното тяло ги получава отвсякъде от периферията, астралното тяло ги получава от отвъд цялото пространство.

Всъщност в природата можем да открием определени места, където физическите сили на земята навлизат всред етерните сили, които се вливат от всички страни. Представете си като начало белтъка като субстанция във физическата земя. Докато сярата, въглерода, кислорода, водорода и водорода могат да бъдат разпознати в него, белтъкът е обект на въздействие на земните сили. Но в момента, в който навлезе в сферата на репродуктивния процес, той се издига над физическите сили. Силите на обкръжанието на вселената започват да действат над него при неговото дезорганизирано състояние. Появява се един нов белтък като образ на цялата Вселена.

Но виждате ли, понякога възниква следното положение. Дезорганизацията, разпадането на белтъка да не могат да бъдат завършени. Белтъчна субстанция от този вид може да има при някои животни, например. Защото, за да се състои възпроизвеждането тя трябва да бъде разединена, напълно разрушена, така че да бъде предоставена на силите на целия космос. Но животното по определен начин бива възпрепятствано от добиването на такава белтъчна субстанция за целите на възпроизводството така, че да бъде изложено директно на целия макрокосмос. За да може да се възпроизведе, белтъчната субстанция трябва да се изложи на целия макрокосмос. Но животното в този случай е по определен начин неспособно да формира белтъчна субстанция, която да е в състояние да се възпроизведе без допълнителна помощ.

Такъв е случая с шикълковата муха (gall-fly). Какво прави тази муха? Снася яйцата си в някоя част от растението. Всяка година може да намерите тези мухи по дъбовете и други дървета, където снасят своите яйца. В листото, например, може да видите тези странни образувания. Във всяко едно от тях има ларва от такава муха. Защо става така? Защо яйцето на тази муха се снася в дъбовия лист, в резултат на което се образува шикалката, обгръщаща яйцето, което после може да се развива? Причината за това е следната. Растителното листо съдържа в себе си етерно тяло, което е приспособено към целия космически етер. Той идва на помощ на яйцето на тази муха. Оставено само на себе си, това яйце е безпомощно. Така тази муха го снася в една част от растението, която вече съдържа етерно тяло, включено в цялата система на космическия етер. Следователно шикълковата муха се обръща към дъба, за да получи помощ при разбиването на своя белтък така, че световната периферия да може да действа via дъбовото листо, via дъба. Оставено само на себе си, нейното яйце е обречено на разрушение, защото не може да бъде разбито, защото е твърде стегнато.

Тук можем да вникнем в една странна дейност на природата. Но същата дейност е налице и на други нейни места. Допуснете например, че едно животно не е в състояние не само да достави зародишна субстанция, с която да се изложи на космическия етер за целите на своето размножаване, но дори не е способно да трансформира каквито и да било субстанции във вътрешни средства за изхранване, което означава, че не може да ги използва за своето вътрешно изхранване. Най-близък е примерът с пчелата. Тя не може да яде каквото и да било. Тя може да яде само това, което растението вече й е приготвило. И сега вижте нещо много странно и забележително. Пчелата отива при растението, стига до медения нектар, извлича го, асимилира го в себе си, след което изгражда това, на което ние толкова се възхищаваме – чудната клетъчна структура на кошера. Тук наблюдаваме два най-странни и чудни процеса - пчелата, кацнала отвън върху цветето и всмукваща сока му, след което, отивайки в кошера да изгражда отвътре от себе си заедно с другите пчели восъчните клетки, които ще бъдат запълнени с восък.

Какво е това, което в действителност се случва? Трябва внимателно да се вгледаме във формата на клетките. Те изглеждат по следният начин (виж горе) и до всяка една се добавя следваща. Те са малки и са подобни по форма на едни други клетки, които намираме в природата, но там празното пространство е запълнено. Те са оформени като кварцовите кристали, като кристалите на силициевата киселина. Ако отидете в планината и разгледате кварцовите кристали, ще откриете, че можете да ги нарисувате с тази форма също. Наистина рисунката ще покаже някои отклонения във формата, но като цяло ще бъде подобна на тази на пчелните клетки, които са подредени една до друга. Само дето едните са направени от восък, а тези на кварца от силициева киселина.

Когато проследим въпроса, откриваме, че преди много време в един определен момент от еволюцията на земята в планините е бил формиран първо кварцовият кристал. Бил е формиран под господстващите етерни и астрални въздействия с помощта на силициевата киселина. Тук имате сили, които идват от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили, изграждащи кварцовите кристали в силициевата субстанция. Навсякъде в планините ще откриете тези кристали с техните чудесни хексагонални форми. Това, което намирате в твърдите кристали, намирате като кухи форми, като кухи пространства, също при восъчните клетки в кошера.

Как става това? Пчелата взима от цветето това, което някога е привело в съществуване кварцовия кристал. Пчелата го изважда от цветето и със субстанцията на собственото си тяло произвежда имитации на кварцовия кристал. Така между пчелата и цветето се извършва един процес, който е подобен на това, което преди много време се е случило в макрокосмоса.

Чао


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Фев 28, 2012 10:51 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Благодаря много за лекциите. Тези преводи са много ценни.

*:?

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни