ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Ное 15, 2018 1:29 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Юни 15, 2013 5:36 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Древноегипетска любовна лирика!


Изображение


Знаем, че човечеството след Атлантската катастрофа преживява 7 културно-исторически епохи, които макар и огледално да се оглеждат една в друга представляват огромна стъпка в развитието на човечеството на нагоре /би трябвало!/: древноиндийската , древноперсийската, древноегипетската, гръко-латинската /която се явава в сРедата/, сегашната пета, Славянската шеста епоха и американската седма епоха... И така в седмата е отразена древноиндийската, в шестата - древноперсийската, в петата - древноегипетската. Гръко-Латинската епоха е центъра в следатлантското развитие на човечеството с едно изключително важно космическо-земно събитие - Голготската мистерия.

И така епохата, в която ние живеем, борим се, обичаме, умираме е петатат и едва след около 300-400 години ше навлезем в следващата епоха, която ще отразява древноперсийската. Сега ние отразяваме древноегипетската.

Интересен факт, който срещаме при духовно-научните изследвания на Щайнер е, че той обяснява днешния поголовен материализъм точно с онова, което се е случвало в древноегипетската епоха и по-точно с това, че древноегипетските посветени блестящо са знаели какво му предстои на човечеството и то е трябвало да бъде подготвено именно за него - все повече свиване на етерното тяло, вклиянаването му във физическото, втвърдяване и материализиране на всички нива, закономерен процес, за да се развие човекът еволюционно според Божия план. И така древните египтяни например са погребвала своите мъртъвци с много пособия от дневния им бит, т.е. те са искали и в задгробния живот душата на мъртвия да има съзнанието за своята материалност и неоткъснатост от света, в който е била на земята. Така при всяка следваща своя инкарнация на земята тази човешката душа е щяла да бъде подпомогната за онова, което я чака да речем... в нашата епоха! Древноегипетските посветени са знаели, че времето, в което сме ще дойде и те са ни подготвили, защото реално част от днешните човешки души са били част от древноегипетския живот!

Затова с голяма радост ви предлагам тази древноегипетска любовна лирика - как са се обичали влюбените в онези далечни времена! Колко конкретика, естественост, обичливост и топлота има в тази поезия... Дай, Боже в днешната огледална епоха да я въплъщаваме по един чист и непристорен начин!

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА


Любовта ми към теб влезе в моята плът,
като вино се смесва с вода,
както подправка - с горчив портокал,
като мляко - с мед ароматен.

Побързай
към твойта Сестра
като жребец към ратно поле,
както бик, към яслите хукнал.

Любовта е небесен дар,
като огън тя ни разпалва;
тя е сокол стрелнат към своята жертва.

***

Опиянява езерната свежест;
Сестрата има устни като лотосова пъпка.
Гърдите й са портокала,
челото й - капан от хвойново дърво,
а аз съм див гъсок.
Косите й са стръв за моите очи,
поставена в капана.

***

Нима сърцето ти отхвърля любовта ти?
На упоението се отдай!

От милия не мръдвам! Ако щете,
ме бийте, цял ден в блатото ме дръжте,
към Сирия със сопи ме гонете,
към Нубия - със палмови тояги,
до хълмовете на пустинята със пръчки,
или до делтата на Нил - с камшик!

Не ще послушам вашите съвети
да изоставя своята любима.

КРАЙ РЕКАТА


Сестрата стои
на отвъдния бряг,
между нас е реката.
В плитчината лежи крокодил.
Аз нагазвам в реката,
пресичам напреко вълните.
Храбро е моето сърце.
Водата за мене е сякаш земя.

Любовта ме направи могъщ
сякаш Сестрата изрече
заклинание срещу водата.
Видя ли мойта Сестра да иде,
разтварям обятия,
ликува сърцето ми.

Ликува сърцето ми
в жажда за вечно блаженство,
защото пристига
моята господарка.

***

Когато я целувам
нейните устни
ме опиват без вино.

Папирус Харис 500, от 1300 г.пр.н е., в Британския музей
Под "сестра, брат" се разбират любима, любим

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Юни 15, 2013 5:58 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ЕЛЕГИЯ

/гръцки оригинал, написан в Египет от вероятно добре запознат
с египетската поезия грък/


Артемидорос, сбогом! Аз няма вече
пак да целувам твоите устни, нито ръката,
която в сладък плен ме държеше.
Ти няма вече да ме поглеждаш с болка,
Артемидорос. Защо ме оставяш, мили?
Виж: тук до теб съм и си припомням
за часовете кратки - край Нил седяхме,
гледахме лястовиците как летят.

В Апсафовата градина скитам без теб,
дето за първи път се видяхме
и доверихме квоя шепот на рибите,
на уханните лотоси, на всички гълъби -
хиляди гълъби в синевата.
Спомни си игрите на любовта ни,
шегите нейни и всичко, което
вкусихме хиляди пъти. Не ме оставяй.
Какво да правя?Къде да ида? Как да живея?
Отчаяние ме грабва и нощ безкрайна
изпълва с мъка войто сърце,
и всеки слънчев лъч ме пробожда,
и всеки поглед - като стрела.
Ах, ако бих могла да те видя,
да се надявам поне, че ще зърна
твоя къдрица или пръст само,
че пак ще те чуя... А ти си вече
в ноктите на жреците, които обвиват
с чисто платно твойто тяло, главата,
косите, плещите, пръстите и ръцете,
обвиват с лента, обвиват и обвиват,
и аз не ще те видя пак, мили.
Ще те нарисуват на саркофага
и после в ниша ще те положат,
за да се смеят, когато дойда
пак да прегърна твойто тяло.

След век ще дойдат хора и ще попитат:
Кой е бил този Артемидорос!
Всеки, когото попитат ще каже.
А после при теб ще спре чуждоземец
и съркофага ще оскверни, с безбожна
ръка твойте ленти ще размотае
и ще намери шепа прах само... Прах като моя.

Може би после добрият Озирис
нашите две души ще приеме
и може би подир тридесет века
ще ни превърне в нетрайни форми:
в змии, във птици, в зверове разни,
докато дойде нов ден предсказан
и сам не стане на прах Озирис
забравил всички, от всички забравен.

Знам само една единствена дума
от всички, които си казахме с тебе,
и шеговити и пълни с обич:
една едничка от нашите клетви,
нашите приказки и обещания,
жалбите наши, нашия смях,
мой Артемидорос, най-скъп от всички
на тая земя и на небето;
и тя единствена ще ни остане
в нашето дълго, вечно мълчание:
сбогом!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Юли 01, 2013 7:15 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ХИМН НА СЛЪНЦЕТО


Ти си прекрасен, когато изгряваш,
о, жив Атон, животворецо!
Щом засияеш на изток,
с хубостта си изпълваш всички земи.
Ти, велик и прекрасен,
сияеш високо издигнат над всички страни!
Ти докосваш с лъчи всички земни простори,
от теб сътворени,
подчиняваш ги ти под властта на сина си любим.
Макар и високо достигаш с лъчи до земята.
Ти лицето ни грееш, но никой не те е видял как дохождаш.

Когато се спуснеш до хоризонта на запад,
земята е в мрак, сякаш е в плен на смъртта.
Всички в постелите спят с глави под завивките.
Очите не виждат очи.
И да откраднеш това под главите им дето е скрито,
никой не ще разбере.
Излиза от своята бърлога лъвът,
змиите хапят.
Ден за тях е нощта,
защото създателя техен почива зад хоризонта.

Изгрееш ли пак на небето, засиял като Атон през деня,
земята разцъфва,
разпръскваш ти мрака и даряваш лъчи.
Горен и Долен Египет празнуват.
Всички се будят и стават,
защото ги вдигаш ти.
Умити, облечени, всички въздигат ръце,
за да възславят твойто завръщане.
Цял Египет се хваща за работа.

Стадата се радват на своите пасбища,
зеленеят треви и дървета,
от гнездата излитат птици
и разперват ръце в твоя чест.
Кораби плават на север и юг,
защото огряваш ти всички пътища.
Рибите в Нил пляскат пред твойто лице.
Ти пронизваш с лъчите си морската глъб.

Ти създаваш плода в утробата,
ти наливаш кръв в жилите,
ти оживяваш сина в тялото майчино,
усмиряваш го ти, като спираш сълзите му.
Ти го засищаш в утробата,
вдъхваш душа на всичко, което създаваш.
Когато детето се ражда,
ти разтваряш устата му,
ти приготвяш за него храна.
Ти даряваш дихание даже на малкото пиленце,
щом записука в черупката.
Когато докрай го ти сътвориш,
то я пробива, излиза навънка,
пристъпва на свойте крачета,
за да извести, че е дошло на земята.
Неизброими са твойте създания!
Скрити са те за нашия поглед.
Ти си единствен наш бог,
ти нямаш на себе си равен!
Ти създаде земята по свое желание,
ти сам сътвори
всички хора и всички животни,
всичко, което върви по земята,
всичко, което лети в небето.
В Палестина и Сирия, в Нубия и Египет
ти решаваш съдбите на хората,
ти утоляваш техните нужди,
ти ги храниш и дни за живот им отреждаш.
Те говорят различни езици,
имат различни нрави,
различни кожи,
защото страна от страна и народ от народ
ти отличаваш.

Ти си създал Нил в преизподнята
и по собствена воля си докарал водите му,
за да дават живот на човека,
че и той е създание твое.
Ти си негов владетел и работиш заедно с него,
властител си ти на всяка страна,
ти си Атон, велик и могъщ.

Ти вдъхваш живот на всички далечни страни,
приютил си великия Нил в небесата.
Той залива с вълни планините -
вълни като тия в морето гигантско -
и с тях напоява волята.

Благодатни са твоите замисли, о господарю на вечността!
Небесният Нил е за чужди народи
и за зверовете от всички страни,
но същинският Нил извира от преизподнята
за доброто на нашта любима страна Та-Мерит

Лъчите ти кърмят полята.
Изгрееш ли, кълнове никнат от твоя прослава.
За полза на твойте творения
ти редуваш годишните времена:
зимата - да ги свежи,
лятото - да отпиват от теб.
Ти си създал небесата, за да светиш над тях,
за да гледаш отгоре всичко, от теб сътворено -
тъй като ти си единствен!
И в пресветлия образ на живия вечно Атон
ти изгряваш и светиш далечен и близък.
И в своя образ безчислени образи сливаш.
В градове и села, реки и полета, и друмове
всички погледи ти приковаваш,
защото ти денем за нас си Атон.

Ти си в мойто сърце,
никой друг досега не те е познал,
освен твоя син Ехнатон.
Свойте замисли ти му откриваш и своята мощ.
Твойта десница създаде земята,
както създаде и нас:
изгрееш - и всичко под теб оживява,
залезеш - и всичко замира.

Ти си времето на живота -
негова първопричина.
Очите се вглеждат в твоята хубост,
докато не залезеш.
Всеки труд спира, когато се скриеш на запад.
Но когато изгрееш отново,
всичко за теб, господаря, цъфти.
И тъй е от деня, в който създаде земята
и я въздигна за свой син-
плът от твоята плът -
цар на Горен и Долен Египет,
справедливо царуваш,
властелин и на двете земя,
син на бог Ра, който е вечно правдив,
великият Ехнатон, господар на сиянията,
заедно с главната многообична царска съпруга
Нефертити - царица на Двете Земи,
нека живее и благоденства во веки веков.


http://nauka.bg/a/%D0%B0%D1%85%D0%B5%D1 ... 0%BE%D0%BD

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Юли 01, 2013 11:15 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Aууу, че вдъхновено и красиво!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 02, 2013 8:24 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Нали?! Сякаш словото и мисълта се носят по Нил...

Ще споделя още такива вдъхновени творби - открих ги в учебника по Литература на Класическата гимназия, той се издава само за нея.

Ехнатон е смятан за еретик сред египетските владетели! Напоследък това значение стана много актуално... Някак все се намираме еретиците чак от древноегипетските времена до днес... `&`4`

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 02, 2013 11:18 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Чудно е всичко това? Сякаш древните мистерии имат нещо общо сас сегашните антропософски? `rq`


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 8:07 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Да бе, толкова "общи" неща имат, че като гледам как са се измистерили.. `sw`1`

Туй е книгата, от която са препечатани произведенията в учебника на Класическата гимназия..., тъй че, ако искаш като по-софиянка да я търся и направо да я вземам?! Вътре е и целия епос за Гилгамеш, преведен.
http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=1653

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 3:59 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Начално слово на великата носителка на радостта
/папирус от около 1160 г.пр.Хр., от Тива, пази се в Британския музей,
в седем песни/


Първа песен


Първа е Сестрата - няма равна,
по-прекрасна от всички жени.
Виж как сияе като Сириус
в първата нощ на плодна година.

Светла, добра, със седефена кожа
и с омагьосващ поглед.
Устата й сладкодумна
не казва лишна дума.

С шия на лебед, сияеща гръд,
с коси от чист лазурит,
с ръце, по-прекрасни от злато,
и с пръсти - чашки на лотос.

Нейните стройни бедра
с красотата й сякаш спорят,
когато тя пристъпва по земята
с походка благородна.
Сърцето си в прегръдките ми грабва.

Мъжете кара тя
глави след нея да извръщат.
Щастлив е всеки, който я прегърне -
пръв сред избраните се чувства.

Излиза ли, я гледат, сякаш
тя сред богините е първа.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 4:06 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Втора песен


С две думи Братът кръвта ми разпалва,
с две думи ме поболява.
Съсед ни е той, а не зная
как да отида при него.

Няма що - мама добре се намеси:
каза му: "Стига я зяпа!"
Иска сърцето ми да го забрави,
а тупти с обич към него!

Виж го ти колко е безсърдечен!
И аз такава ще стана.
Не знае как искам да го прегърна
и сватове да ни прати.

Братко, да бях отредена за тебе
от Златната, покровителка на жените!
Ела да погледам твоята хубост
за радост на мама и тате,

да те приветстват всички,
да те приветстват и те двамата.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 4:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Трета песен


Трижди по-силно желая да гледам
Златната в нейния храм.
Иде съм мен в колесница Мехи
заедно с няколко юноши.

Как ли сега ще се разминем?
Как да премина мълком край него?
Като река ме люлее пътят
и се изплъзва изпод нозете.

Колко наивно си, мое сърце!
Защо се дърпаш от Мехи?
Защо като мина край него,
не му откриеш любовта си?

"Виж - аз съм твоя!" - ще му продумам.
А той пък ще отреди за мене
най-добрия покой в палата
и ще ме възхвали трижди.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни