СПОР НА РАЗОЧАРОВАНИЯ С НЕГОВАТА ДУША
/папирус от края на XX - нач. на XIXв. пр.н., вероятно възникнал 200-300 год. по-рано/
По време на тежки обиди и много злощастия, отчаях се аз от живота и реших да умра. Но пожелах да дочакам син от жена си, та за има кой да ме оплаче и погребе. Пожелах първо гробница да си направя, за да има къде да почива моето тяло.
И ето: попитах душата си аз, дали е съгласна с мен.
Душата отключи уста и ми рече:
- Какво след смъртта те очаква? Не знаеш. На какво се надяваш? Не знаеш. Защо се грижиш за своята гробница и погребение? Не знаеш. Я зарежи своите грижи! Щом си решил да умреш, ври веднага! Не се бой! Не чакай! Инак сама ще си ида.
Тогава отключих уста и на нейните думи отвърнах:
- Днеска нечувано нещо се случи: не се съгласява душата ми с мен! Наистина туй надминава всяко очакване! Това е невиждано светотатство!
Не ме оставяй, моя душа, с мен бъди, съгласявай се с моето тяло, остани привързана с всички нишки към него! Не ме напускай в деня на отчаянието!
Гледайте: мойта душа ме измъчва, задето не се съгласявам с нея. Иска да ме приближи до смъртта, от която съм още далеч; иска да ме хвърли в огъня, да изгоря.
С мен бъди, моя душа, в тоя ден на мъка! Остани с мен! Бъди мой закрилник и утешител! Безумна е мойта душа, убиваща всяка надежда в човек, и без туй изтерзан от живота. Тя ме тласка сама към смъртта, до която още не съм стигнал. Върни ми ти вярата в задгробния сладък живот! Мигар толкова страшен е той! Земният живот е преходен миг! Отречи се от пагубната си заблуда и върни на бедняка надеждата!
Нека бе съди бог Тот, умиротворяващ всички богове! Нека ме защити Хонс, справедливия писар! Неса чуе молбата ми Ра, кормчия на чълна на Слънцето! Нека ме пази бог Исдес в задгробното царство!
Докара ми мойта душа невиждана мъка.
Така ми отвърна душата:
- Не си ли ти смъртен човек? Какво хубаво виждаш в живота?Защо искаш да доживееш дните си, защо се грижиш за своето погребение като някой владетел на съкровища?
Казах:
- Не искам да напускам живота, преди да приготвя всичко за погребение. Нали инак ще дойде грабител безжалостен или някой крадец и без да мисли за теб, мойта душа, ще рече: "Ще го ограбя, защото е вече мъртвец, и само името му ще живее още!" Но гробницата е място за успокоение, радост за сърцето, град към който всички се стремим. И ако ти, моя душа, се съгласиш с мен и не ме изоставиш, ще бъдеш също щастлива! Ще ти помогна да стигнеш в подземното царство, сякаш и ти си от тия, които лежат в гробница и над които живее плачът. Ще те направя безсмъртна и ти ще гледаш с презрение другите слаби души.
Ще те направя безсмъртна и няма да сетиш студа, а ще гледаш с презрение другите изгаряни в огън души. Ще се склоня над извора на безсмъртието и ще възкреся твойта сянка, и ти ще гледаш с презрение другите мъчени от глад души.
Но ако ти сториш аз да умра, без за нищо да се погрижа, няма да найдеш място в подземното царство! Сдобий се с търпение, моя сестро, моя душа! Почакай да ми се роди наследник, който ще ми пренесе жертви, ще дойде в моята гробница в деня на погребението и ще ми приготви ложе в града на мъртвите.
Тогава мойта душа отключи уста и на моите думи отвърна така:
- Ти се грижиш за своята гробница! Но това е безумие! С това само ще накараш хората да леят сълзи! Ще накараш едни да напуснат дома си, а други да дойдат от далечната пустиня. За какво? Нали ти самият никога няма да се покачиш върху своята гробница и няма да видиш слънцето!
Мнозина са вдигали гранитни гробници с превъзходно изсечени зали в тях. Ала щом тия хора се явиха пред боговете, техните жертвеници опустяха също така, както ако те биха умрели без наследници на някой речен бряг и лежат, разговаряйки с рибите, а вълните и слънчевият пек глождат тяхната плът като плячка.
Послушай ме ти! Какво полза от чужди съвети? Забрави всички свои грижи и се наслаждавай на радостта на всеки ден!
И рече още мойта душа:
- Чуй! Живял един селянин сиромах. Той се трудел на свойто парче земя. Веднъж натоварил цялата си жътва в лодката и заплавал. До залез гребял в свойта лодка, а после скочил на брега заедно с жена си. Но дъщеря му останала в лодката. Сред реката, която нощем гъмжала от крокодили, я чакала смърт.
И седнал селянинът на брега и заговорил. И рекъл той: "Аз не плача заради това момиче, макар, че то няма никога да се върне от подземното царство. Не ще заплача за никого на света. Но за плача за нейните неродили се още деца, умрели в зародиш и станали плячка на крокодилите. Нали не можаха да всусят живота?
Разбери: само тоя живот струва нещо!
И добави душата:
- Живял един сиромах. Веднъж подир пладне той помолил жена си да го нахрани. Но тя му отвърнала: "Ти ще ядеш довечера." Тогава той изскочил навън разгневен. Но след малко му минало, и както винаги, той се прибрал в къщи.
Жена му добре го познавала. Обладан от гнева отначало, той никога нищо не слушал, но после разумът му се помирявал с истината.
Разбери: дори разумът на глупака се примирява с истината.
Тогава аз отключих уста и отвърнах така на всичко, което ми каза мойта душа:
Следва!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Антропософчетата вече разбраха коя е!
