ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Ное 15, 2018 1:32 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 4:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Четвърта песен


Четири пъти по-бърже сърцето ми бие,
щом си помисля как те обичам.
То не ми дава спокойно да крача,
лудо подскача в гърдите.

Нито ми дава да се облека,
нито да взема ветрилото,
нито да си изпиша веждите,
нито да се намажа с благовония.

Щом си помисля за Брата, ми дума:
"Стига се мая! Върви при него!"
О, сърце мое, не оглупявай,
защо тъй припряно постъпваш!

Чакай спокойно. Братът ще дойде,
от много погледи съпроводен.
Не давай повод за мен да казват:
"Жена без ум от любов".

Твърдо бъди, щом помислиш за Брата,
мое сърце, и не тупай сега
четири пъти по-бързо!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 4:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Пета песен


Пет пъти на Златната аз се покланям,
прославям царицата на небето.
Аз възхвалявам Хатор,
владетелката наша.

Аз й се моля. Чула молбите ми,
прати ми тя моята господарка.
Истинско чудо се случи с мене:
Сестрата дойде да ме види!

Възликувах от радост, велик се почувствах,
когато ми рекоха:"Виж, тя е тука!"
Щом тя пристигна, всичките юноши
от любов преголяма й се поклониха.

Жертва принесох на мойта богиня,
а тя за дар ми изпрати Сестрата.
Само за три дни при мене остана,
а си отиде от мен преди пет.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 4:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Шеста песен


На шест стъпки само от тяхната къща
минах и зърнах вратата отворена.
Братът до майка си беше застанал,
сред свойте братя и свойте сестри.

Който го види, се влюбва в него,
в момъка, нямащ равни по хубост,
в Брата със толкова много достойнства.
Той ме погледна, когато минавах.

И аз възликувах от радост.
И мойто сърце възликува,
когато видях това, Братко!
Ах, ако знаеше мама, що ми е на сърцето!

Но за да може тя да узнае,
о, Златна, шепни й това на дърцето!
Пък аз ще побързам към Брата
пред близките му да го целуна.

И няма от никого да се смутя,
а ще се радвам, че всички знаят,
защото ти ме познаваш.
Празник ще сторя за мойта богиня.

Тупа сърцето ми - вън ще изскочи!
Колко е сладко аз да минавам
на шест стъпки само от тяхната къща.



Седма песен


Седем дни не съм виждал Сестрата.
Налегна ме болест,
камък ми падна на раменете,
и ум, и разум загубих.

Дойдат ли в къщи главните лекари,
люто лекарствата техни проклинам.
Безсилни са мойте жреци-саклинатели,
болестта ми остава неразпозната.

Щом кажат: "Виж, тя е тука!" - изтръпвам,
нейното име ме кара да стана.
Само щом дойде нейният пратеник,
сърцето ми се съвзема.

Тя е по-силна от всякакъв цяр,
по-мъдра от всяка лечебна книга.
Муска е за мене нейното идване,
щом я съгледам, аз оздравявам.

Нейният поглед ме подмладява,
нейният глас ми вдъхва сили,
прегръдката й отпъжда злото -
тя си отиде преди седем дни.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 4:44 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
О, тука става въпрос за Хатор! `sw`1` Антропософчетата вече разбраха коя е!

Пета песен

Пет пъти на Златната аз се покланям,
прославям царицата на небето.
Аз възхвалявам Хатор,
владетелката наша.

Аз й се моля. Чула молбите ми,
прати ми тя моята господарка.
Истинско чудо се случи с мене:
Сестрата дойде да ме види!

Възликувах от радост, велик се почувствах,
когато ми рекоха:"Виж, тя е тука!"
Щом тя пристигна, всичките юноши
от любов преголяма й се поклониха.

Жертва принесох на мойта богиня,
а тя за дар ми изпрати Сестрата.
Само за три дни при мене остана,
а си отиде от мен преди пет.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 03, 2013 4:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Много фина, нежна и очарователна поезия... `&`4`

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Окт 13, 2013 10:41 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


СПОР НА РАЗОЧАРОВАНИЯ С НЕГОВАТА ДУША

/папирус от края на XX - нач. на XIXв. пр.н., вероятно възникнал 200-300 год. по-рано/


По време на тежки обиди и много злощастия, отчаях се аз от живота и реших да умра. Но пожелах да дочакам син от жена си, та за има кой да ме оплаче и погребе. Пожелах първо гробница да си направя, за да има къде да почива моето тяло.
И ето: попитах душата си аз, дали е съгласна с мен.
Душата отключи уста и ми рече:
- Какво след смъртта те очаква? Не знаеш. На какво се надяваш? Не знаеш. Защо се грижиш за своята гробница и погребение? Не знаеш. Я зарежи своите грижи! Щом си решил да умреш, ври веднага! Не се бой! Не чакай! Инак сама ще си ида.

Тогава отключих уста и на нейните думи отвърнах:
- Днеска нечувано нещо се случи: не се съгласява душата ми с мен! Наистина туй надминава всяко очакване! Това е невиждано светотатство!
Не ме оставяй, моя душа, с мен бъди, съгласявай се с моето тяло, остани привързана с всички нишки към него! Не ме напускай в деня на отчаянието!
Гледайте: мойта душа ме измъчва, задето не се съгласявам с нея. Иска да ме приближи до смъртта, от която съм още далеч; иска да ме хвърли в огъня, да изгоря.
С мен бъди, моя душа, в тоя ден на мъка! Остани с мен! Бъди мой закрилник и утешител! Безумна е мойта душа, убиваща всяка надежда в човек, и без туй изтерзан от живота. Тя ме тласка сама към смъртта, до която още не съм стигнал. Върни ми ти вярата в задгробния сладък живот! Мигар толкова страшен е той! Земният живот е преходен миг! Отречи се от пагубната си заблуда и върни на бедняка надеждата!
Нека бе съди бог Тот, умиротворяващ всички богове! Нека ме защити Хонс, справедливия писар! Неса чуе молбата ми Ра, кормчия на чълна на Слънцето! Нека ме пази бог Исдес в задгробното царство!
Докара ми мойта душа невиждана мъка.

Така ми отвърна душата:
- Не си ли ти смъртен човек? Какво хубаво виждаш в живота?Защо искаш да доживееш дните си, защо се грижиш за своето погребение като някой владетел на съкровища?

Казах:
- Не искам да напускам живота, преди да приготвя всичко за погребение. Нали инак ще дойде грабител безжалостен или някой крадец и без да мисли за теб, мойта душа, ще рече: "Ще го ограбя, защото е вече мъртвец, и само името му ще живее още!" Но гробницата е място за успокоение, радост за сърцето, град към който всички се стремим. И ако ти, моя душа, се съгласиш с мен и не ме изоставиш, ще бъдеш също щастлива! Ще ти помогна да стигнеш в подземното царство, сякаш и ти си от тия, които лежат в гробница и над които живее плачът. Ще те направя безсмъртна и ти ще гледаш с презрение другите слаби души.
Ще те направя безсмъртна и няма да сетиш студа, а ще гледаш с презрение другите изгаряни в огън души. Ще се склоня над извора на безсмъртието и ще възкреся твойта сянка, и ти ще гледаш с презрение другите мъчени от глад души.
Но ако ти сториш аз да умра, без за нищо да се погрижа, няма да найдеш място в подземното царство! Сдобий се с търпение, моя сестро, моя душа! Почакай да ми се роди наследник, който ще ми пренесе жертви, ще дойде в моята гробница в деня на погребението и ще ми приготви ложе в града на мъртвите.

Тогава мойта душа отключи уста и на моите думи отвърна така:
- Ти се грижиш за своята гробница! Но това е безумие! С това само ще накараш хората да леят сълзи! Ще накараш едни да напуснат дома си, а други да дойдат от далечната пустиня. За какво? Нали ти самият никога няма да се покачиш върху своята гробница и няма да видиш слънцето!
Мнозина са вдигали гранитни гробници с превъзходно изсечени зали в тях. Ала щом тия хора се явиха пред боговете, техните жертвеници опустяха също така, както ако те биха умрели без наследници на някой речен бряг и лежат, разговаряйки с рибите, а вълните и слънчевият пек глождат тяхната плът като плячка.
Послушай ме ти! Какво полза от чужди съвети? Забрави всички свои грижи и се наслаждавай на радостта на всеки ден!

И рече още мойта душа:
- Чуй! Живял един селянин сиромах. Той се трудел на свойто парче земя. Веднъж натоварил цялата си жътва в лодката и заплавал. До залез гребял в свойта лодка, а после скочил на брега заедно с жена си. Но дъщеря му останала в лодката. Сред реката, която нощем гъмжала от крокодили, я чакала смърт.
И седнал селянинът на брега и заговорил. И рекъл той: "Аз не плача заради това момиче, макар, че то няма никога да се върне от подземното царство. Не ще заплача за никого на света. Но за плача за нейните неродили се още деца, умрели в зародиш и станали плячка на крокодилите. Нали не можаха да всусят живота?
Разбери: само тоя живот струва нещо!

И добави душата:
- Живял един сиромах. Веднъж подир пладне той помолил жена си да го нахрани. Но тя му отвърнала: "Ти ще ядеш довечера." Тогава той изскочил навън разгневен. Но след малко му минало, и както винаги, той се прибрал в къщи.
Жена му добре го познавала. Обладан от гнева отначало, той никога нищо не слушал, но после разумът му се помирявал с истината.
Разбери: дори разумът на глупака се примирява с истината.

Тогава аз отключих уста и отвърнах така на всичко, което ми каза мойта душа:

Следва!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Окт 13, 2013 4:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Първа жалба


Виж, зловонно е моето име,
виж, по-зловонно от птичи смрад
в летен ден под небето пламтящо.

Виж, зловонно е моето име,
виж, по-зловонно от миризмата
при риболов в зноен ден.

Виж, зловонно е моето име,
виж, по-зловонно от воня на рибар,
по-зловонно от блатна тиня.

Виж, зловонно е моето име,
виж, по-зловонно от крокодили,
по-зловонно от тяхно леговище.

Виж, зловонно е моето име,
виж, по-зловонно от клевета,
очернила жена пред мъжа й.

Виж, зловонно е моето име,
виж, зловонно и от дете,
за което твърдят: "То е от твоя съперник"!

Виж, зловонно е моето име,
виж, по-зловонно от град-изменник,
който сам си събаря стените.


Втора жалба


Кому днеска да се оплача?
Моите братя са подли,
а другарите - чужди.

Кому днеска да се оплача?
Сърцата са алчни,
всичко към чуждото гледа.

Кому днеска да се оплача?
Добрите измряха,
преуспяват злодеите.

Кому днеска да се оплача?
На света властва злото,
а доброто е вредом безсилно.

Кому днеска да се оплача?
Със свойте злини подлецът
у другите само смях буди.

Кому днеска да се оплача?
Едни други всички се грабят,
ближният ближни обира.

Кому днеска да се оплача?
Злодеят ми стана приятел,
а родният брат - мой враг.

Кому днеска да се оплача?
Кой помни вчерашна добрина
и кой с добро ти отвръща?

Кому днеска да се оплача?
Приятелите се овълчиха
и чуждите моля за помощ.

Кому днеска да се оплача?
Всеки извръща лице
и очи пред приятеля свежда.

Кому днеска да се оплача?
Няма на света справедливост,
злочинците на почит са-

Кому днеска да се оплача?
Близки приятели нямам,
трябва пред чужда да се вайкам.

Кому днеска да се оплача?
Всеки е недоволен,
близките ми са мъртви.

Кому днеска да се оплача?
Налегнали са ме грижи,
няма с кого да ги споделя.

Кому днеска да се оплача?
Злото залачи земята,
краят му не се вижда.


Следва!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Окт 20, 2013 2:18 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Трета жалба


Сега за мене смъртта е
като изцелението за болника,
като освобождението за затворника.

Сега за мене смъртта е
като благоуханно миро,
като завет при буен вятър.

Сега за мене смъртта е
като мирис на лотос,
като отмора край брега на опиянението.

Сега за мене смъртта е
като утъпкан път,
като връщане в къщи след поход.

Сега за мене смъртта е
като избистряне на небето,
като презрение в истини скрити.

Сега за мене смъртта е
като родния дом
след заточение дълго.

Четвърта жалба


Наистина, който иде в задгробното царство,
жив бог ще бъде там,
раздаващ възмездие за злините.

Наистина, който остане там,
той ще стои в чълна на Слънцето
и ще обсипва с дарове храмовете.

Наистина, който остане там,
ще бъде мъдрец и без пречка,
ще разговаря, когато поиска, с великия Ра.

На всичко това ми отвърна душата:
- Стига! Стига си се оплаквал, о мой господарю, братко мой! Аз ще остана тук, дори ако ти отблъснеш смъртта. Ако пък слезеш в подземното царство и твоето тяло бъде отдадено на пръстта, все едно, ще остана при теле и заедно с теб ще намерим покой.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни