ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Сеп 24, 2018 10:14 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 08, 2013 6:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
В памет на Петър Райчев!



Надали има човек в България, който се е докоснал до Антропософията без помощта на Петър!
Запознах се с него в един форум и стъпка по стъпка започна нашето приятелство. Макар, че аз бях един прохождащ човек в антропософските идеи, имах цялата му подкрепа, помощ, човешко разбиране и топлота. Той наистина беше Белият Дух /както с усмивка и детска доверчивост се наричаше/ в своите разбирания, в своята детска искреност, неподправеност, пламенност и смелост. Не се боеше да казва истината такава, каквато я чувства. Гостувах му в Стара Загора и в онзи момент цялото ми същество чувстваше важността на този момент – нашата житейска среща, дискът с всичко, което безсънни нощи и дълги дни беше неуморно подготвял и продължаваше да подготвя, сякаш нямаше време, още и още...
Първата бяла лястовица в България е издателството за антропософска литература „Димо Даскалов”. Почти успоредно с първите му стъпки се ражда и идеята да се създаде и съхрани всичко, което е превеждано в България, на електронен носител. В онова време в България има много преводи /предимно на Димо Даскалов/, разпръснати по мазета и тавани, често в лошо състояние, с липсващи страници. Идеята е това богатство да се запази, за да може да остане за бъдещите поколения.
И започва една Сизифова работа, която трае 13 години - книгите се събират от различни хора, които ги притежават, след това се подреждат, търсят се липсващи страници, преписват се, иска се съгласието на отделни хора, отделят се от насъщния хляб средства, за да се закупи скенер, компютър, програми, взимат се заеми, които дългосрочно се изплащат. Започва сканирането..., поправят грешките, които всеки скенер допуска, въвеждат се в компютъра написани на ръка липсващи страници... И когато сканираните книги са готови, започва поправянето на правописните грешки, допуснати още в оригиналните текстове... Отново и отново се задават въпроси на специалисти и се прави опит да се последват съветите. Трудно е да се изчерпят детайлите на тази дългогодишна бевъзмездна работа, която се дължи на любовта към антропософията, на желанието да се дадат книгите на хората. И импулсът на всичко това носеше Петър, извършващ всичко това ден след ден, година след година, с търпение и себеотдаденост.

Обработени са и всички налични в България руски антропософски книги, както и преведените други антрпософоски автори.
Но остават другите стари преводи за корекция и за поместване в интернет. Поради грешки те трябва да се коригират като отново се сравнят с немските текстове. А ни очакват и много все още непреведени книги на Щайнер!
Целият този труд се извършваше безвъзмездно години наред от шепа хора за другите, за всички българи, в името на съществото на Антропософията!

Скъпи Петре, много ме болеше, когато си отиде, споделях всичко с теб – изненада ме и ме свари неподготвена с това твое решение. Но знаеш ли, остави ми твоята смелост, твоята вяра и твоята искреност, и думите ти: „Доре, давай, давай, не се отказавай каквото и да се случва, на прав път си!”
Обещах си, че ще споделя всичко това, че освен труда ти до хората ще достигне и твоята душа в прекрасните стихове, които пишеше.
Поклон пред светлата ти памет, скъпи приятелю! Поклон пред целият ти труд, вяра, обич, мъдрост и човечност!

Позволих си да изпълня един дълг от мое име и от името на всички хора, които го обичаха и уважаваха.
С малки редакции споделям част от поезията му.

Дорина Василева



Изображение


Из „БЕЛИ МЕЧТАНИЯ В БЕЛИ КОСМИЧЕСКИ СИЯНИЯ”


ПЕТЪР РАЙЧЕВ
/1944 - 2011/




НАЙ-ВИСШЕТО ИЗКУСТВО



Най-висшето изкуство е Христос да опознаеш:
да изпращаш любов и тя да тече
към цялото човечество по Земята;
Неговата истина да сложи край на Духовната
оскъдица.
Неговата любов и истина да обновяват Земята.


АЗ СЪМ вратата, Христос безсмъртният,
всяка душа трябва да мине през моята врата
на любов;
АЗ СЪМ вратата, ако се мине през нея
идват отново светлина и любов, и живот.


Кое е това ръководство в сърцето ми,
което не ми позволява да се отклоня от истината?
Стоя пред светлината на Твоя вечен пламък
и се стремя да направя душата си бяла.


Ти, Христе, си възвишеното Слънчево същество,
винаги с мен и вечно виждащ;
от Тебе, о Господи, не бих могъл да се скрия,
защото в Твоето сърце пребивавам.




Ч У Й М О Й Д У Х !



О, спри се дух, дух неспокоен във мен.
Поспри се за миг, дай свобода.
Поспри се и виж, пътя изминат от теб.
Пътя в горещите пламъци жив.


Не стигат ли върхове изкачени,
воплите, песните тъжни ?
Не стигат ли сълзите от болка изплакани
и огъня жив на сърцето ?


Не преставай мой дух, дух неспокоен !
Не преставай, като гранита бъди !
Не преставай, изгаряй ме с вечния огън !
Изгаряй ме до последния миг !




О Б И Ч А М Т Е Ж И В О Т !


Обичам те живот
дори такъв,
какъвто днес те имам
груб,
жесток,
суров.


Обичам те,
защото с груби длани
се вкопчихме
в борба,
говорихме
със глас различен.


И аз -
човека горд,
изпробвам сили
с теб,
и в жилите ми
вливаш
вяра,
надежда
и любов.
Обичам те живот,
защото в тежките минути
по пътя ми трънлив
аз азбуката твоя
изучавах,
и в таз борба калих
и воля,
и сила
и снех окови тежки,
които дълго
в плен държаха ме
от свободата,
от полета ми към мечтата,
от порива ми на душата
във устрема към красота.


Сега разбираш ли
живот,
защо съм влюбен,
защо така те аз обичам ?


Ти даде сили,
роди се моя стих,
и любовта ми земна -
две очи,
две топли длани,
дихание,
което днес цъфти във рози
и къпе с пролетни лъчи
просторите ми сини.


Аз летя
със скорост нова
и неземна,
запях аз песента
вълшебна
на дните си,
на моите часове
устремен към висините
към нови върхове,
към Космоса ни земен.
Обичам те живот !
Разбираш ли ?
Обичам те,
до сетния си дъх,
сътворен от мен
в жив
пулсиращ ритъм.




ЖИВОТ и МОРЕ.


За миг аз не спирам сега
с моето чудно вълнение
да заливам света.

Преминах
през хиляди бури,
урагани свирепи,
цунами
и нежни тайфуни,
през хули човешки,
през злоба,
ненавист,
изкачвах каменисти пътеки.

Устремен към върха
на човешката доброта,
но с
болката от отрязани
криле и
без да мога да летя
в тази
безкрайна синева.

Исках със сълзите си,
честно ви казвам,
да потопя света
на човешката слепота.

Вярвах,
дерзаех,
творях,
сътворявах
навред красота
и останал без сили
продължавах
напред
и нагоре,
незадъхващ се
в лудия бяг
към вечното в този живот




Л Ю Б О В Т А


Винаги недоволен
от постигнатото в мен
с болката,
с радостта,
с печал,
аз крачех уверено
към светлото в бъдния ден
и успях.

Сега тъй мощно
устремен съм
към един свят,
който ще изградя
в реалността,
в грубостта
и пак ще има
недоумяващи погледи,
злобни очи,
злорадство,
хули и смет
и многобройни въпроси :
- Как го създаде ти днес ?

Ще отговоря без усилие.

- С ум,
със сърце,
с душа,
с ръце,
с пот на чело,
с болка родих го
това що светлее сега.

- Прекрасно нали е ?
Кажете сега !

И няма сила
зная това,
която да спре
моя устрем напред
с ръцете си,
с разума
ще имам всичко,
което сега пожелая.

Такъв съм си аз,
вулкан,
неуморен,
неспокоен,
неудържим,
незадъхващ се,
изгарящ в обич,
като притегляне земно съм аз.

Попаднах
отново в Интернационал
да пия кафе и кола, нали ?
Вежливо посрещнат
с усмивка дори
и отново аз тръгвам
към моето море,
бурното
мое море.....




***


Понякога
немощни стават
ръцете ми - криле.
Силният ми дух,
понякога
се вледенява.
Стихът ми
замира в стон
без вик.

Оптимизмът ми ослепява.

В този час на моя връх заставам.

Взрив....
от сили.

Не се учудвайте !

Не виждате ли вий,
че на него аз съм
най-близко
до божествените сили.

И пак съм този.

Вие, които ме познавате.




К О Й М И О Т Н Е М А ?


Нямам ли право?
Да бъда човек.
Да обичам.
Да бъда поет.
Да имам любима.

Нямам ли право?
Да имам простор.
Да творя светове.
Да създам нова планета.
Да, имам право на избор.

Кой бърка с ръка,
омърсена от духовна смет,
във душа
и рови
чисти съзвездия?

Нямам ли право?
Да грее в мен радостта.
Да имам полет.
Да притежавам синева.
Да бъда птица.

Нямам ли право?
Кажете ?
Махнете се!
Къде си
врете носовете,
с опорочени души,
със злобни очи.

Имам право
да взема
от живота
нескритата радост
за мен.
Слънцето - щастие,
моята любима.

Ще взема!
Безсилни сте!




***


Молих Слънцето,
което днес
и
теб
и
мен огрява.

Небето молих,
което събира гласове.
Зовът ми
до теб да отнесе
и да ни събере
един до друг
в планетната си вечност.

Мигът ти.
Мигът ми -
да ги слее
във вселенната им цялост.




***


Лошо ли е да обичаш ?

Да бъдеш капчица роса -
мъничка звезда,
планета
и Слънце,
в утрото
с пурпурни лъчи
да къпеш синева.

Да бъдеш
неземна светлина
и път
на раждаща мечта.

Да имаш
в топли длани
вълнуващи ръце
и
шепот
пролетен на цвете.

Да бъдеш всичко на света.

Да обичаш,
красива лудост е това.

Обичайте,
без жалост !!!




Щ Е Т Е П О З Н А Я


Защото с рафаелова четка създадох те.

С най-топли бои за мадона.

Защото моцартова песен вселих.

Органова музика звучи в простора.

Защото клада запалих в тях.

Посях звездните наши простори.




Щ Е Д О С Т И Г Н А


Оплетен
в паяжина сива
всеки ден,
разплитам възли
и бродя в лабиринти,
отнасят ме
водовъртежи,
но без страх
проправям
пътя си през тях
към тебе
за върховния си час.

Не ще ме спрат
ни бури,
ни прегради,
нито северния мраз,
до тебе
да достигна
мой слънчев свят.




П Ъ Т Я Т К Ъ М Т Е Б


"Да се отдам на общия екстаз ?
Или да се измъкна от тълпата.
Под тези зверски маски, мисля аз,
човешки са на някои лицата !"
Вл.Висоцки


Изкачвах върхове
с божествени отличия.
По пътя си
към теб
извайвах
в съвършенство
човешкото величие.
Незадъхан,
изкачвам нови върхове
към прекрасни светове,
но поглеждам
понякога от тях
и ме обхваща страх -
от сценичното бездушие
на земен кръговрат,
от маските усмихнати
лъха равнодушие
и мраз,
безсмислие
и един празен свят....




***


Безпомощна птица
с ранени криле.
От слънце душа озарена.

Потънала
в сива пустиня
без блясък.
Бог те закриля
с вяра,
с любов
дарява
нежното твое сърце.
Защо не летиш ?
На земята тъжно кръжиш.
Разпери топли криле.

Не чуваш ли,
синевата
днес те зове !




Т Р Я Б В А Д А О Б И Ч А М Е


Стига сме разголвали
душите
пред истината
боса
и да се самоотричаме !

Стига
сме се вричали
в самота и болка,
без да сме обичани !


Стига сме се вглеждали
в простора сив
без красота
да сме видели !


Стига любовта да сме отричали.
Стига !
Трябва
да обичаме
и
да тичаме
с вихри под дъжда,
трябва да се вслушваме,
с радост в песента.


Трябва !
Трябва да обичаме,
за да е красив света !




***


До болка
се наситих
на фалш,
на подлост,
на лъжа,
сърцата - не размахващи крила.

Омръзна ми
да гледам
маски,
пози,
реверанси,
душите - опустошените поля.

Искам аз
да чувствам
кристална
истина една,
ръка със топлина
на неугасващи Слънца.




С Т О Я Н А Р Ъ Б А


"Прозрението е болезнен вик
смъртта е в нас.И ние с всички сили
преплитаме за отговор език
без нужния въпрос да сме открили."
Вл. Висоцки


Стоя на ръба
между
черните
и белите крила.
Кои от тях да избера?

В черното
вселено е невечното
на моята плът,
на дявола е хитростта,
циничната обреченост
на съвестта.

В бялото
събрано е
плеяда цяла
от волност,
сила,
красота.

Ах, как искам с тях да полетя....

Но мисълта....
ме спира на ръба
да преценя
кои криле
за себе си
да избера...




***


Не ме докосвайте
с пръсти загрубели.
Не спирайте
полета ми
с души вкаменени.
Не затваряйте
синевата
за мене.
Безсилни сте!
Сърца опустошени.
Не ме докосвайте!
Замълчете!
Сърцето пее.
Душата грее.

Полета ми величав следете.

Ще можете ли като мене.....?




Т В О Я Т А Р Ъ К А


"Не съм виждал друга такава ръка,
която така би ме галила."
Вл.Висоцки


Не познавам
друга ръка
като твоята бяла,
която с топлина
душата ми гали.

Не познавам
до днес
друга ръка
по-нежна,
която с ласки
дарила съня ми,
морния ден
и сълзите родени.

Не познавам
на света
друга такава топлина
от ръката ти
с обич родена.




Н Е П О В Т О Р И М А С И З А М Е Н

На жената сътворена от стих и мечти.

"Да обичаш, значи да живееш живота на другия."
Л.Толстой


В годините
неуморно творях.

Рисувах,
моделирах от глина,
от мрамор с длето,
извайвах в стих
най-нежните
твои черти.
От земята кърмилница
свята,
аз взех
най-сочния плод,
от пролетта на цветята
теменужния дъх си избрах.
Синевата посях.
Музика земна вселих.
Неповторима в мен.

Неповторима за мен
те родих.




Н Е К А Л Е Т Я !


Хора,
бъдете добри,
не вселявайте в мене тревога,
нито завист,
нито злоба,
нито злорадство в очи,
аз просто не мога.

Сега
преоткривам света,
душите човешки,
нежността на ръцете,
радостта на очите
и огъня
във вашите сърца,
аз просто прохождам.


Хора,
бъдете добри,
не гасете в мене жарава.
Вулканичната сила
на моето сърце,
полет на ръцете - криле,
вдъхновение
преливащо в мене.


Не прекъсвайте
моя полет
в таз синева.
Повярвайте
ще има красота,
в душите ще има лекота,
ще задъхвам вашите сърца.


Оставете ме!
Хора добри!
Нека летя....




Н Е С Т И Н А Р С К И З В Е З Д И


Нощта преваляше.
Небето чисто.
Грееше Луна.
Звездите усмихнати блестяха
затаили дъх
пред огъня запален
и жарава.
Природата немееше
в захлас,
нестинарски танц,
хоро
в жаравата искряща.

Небето се оглеждаше в кръга,
като приказно огледало
на земята.

Блестяха
тези огнени звезди.
Луната боса бе
с бяла роба,
ръце издигнала
в небе,
неистов ритъм
душата й обзела
танцуваше
в тез звезди.

Мълчеше цялата природа....
и странно чувство
ме обзе
да стъпя бос
в таз жарава...




Н Е Д О К О С Н О Т О С Ъ З В Е З Д И Е


Ти стих дойде,
но стих ти
в мене не остана.
Камбанен зов
на Моцартова песен,
съзвездие далечно
от Млечния ни път.
По верен път,
със вяра устремена,
в борба,
без стон,
без плач,
без колебания,
ще достигна
това съзвездие
далечно,
което недостигнато
от мен до днес,
зове ме,
моли ме,
и чака,
с моя огън
да възпламеня вулкан,
тогаз ще го докосна
нежно.
Борба
е моята любов,
а вярата
е моя стих.




З В Е З Д И Ц А М А Л К А В Д Л А Н


Знаеш ли,
какво е да имаш,
в този свят голям
една
звездица малка,
пламтяща в длан.

Знаеш ли,
какво е да имаш,
в този сив
тъй
земен кръговрат,
една надежда,
една усмивка,
в душа,
изгаряща в плам.

Вълшебство,
музика
и красота,
небе,
луна,
простор необозрим
и една
звездица в длан...




З Е М Я Т А Л И Е Н А Ш А Т А П Л А Н Е Т А ?

Земята,
на която сме ние родени,
събра ни
във време и стих,
но друга е нашата планета,
нали !
Намира се тя,
далеч от нашата Земя,
от пошлост
и низост,
от злорадство
и злоба.
Далече от тук
през девет земи,
през девет
неизвестни
планетни пространства,
където
скътана
нежно цъфти любовта,
всичко е в бяло,
всичко трепти,
небето е винаги чисто.
Зная,
че няма други очи
да съзрат
това наше пространство,
нашата любима
планета
наречена как........,
за други така неизвестно.




О Ч И О Т В О Р И !


Под твоя прозорец
в звездната нощ
е застанал
Орфей
с лирата златна,
песен
в стих мелодичен
за тебе реди!

Приглася простора,
тракийско поле пожълтяло,
Родопа
с чанове
медни тръби,
горите запяват,
халища
китни огряват
с тази песен
твоите зори.
Очи отвори !
Сърце си поспри,
с душа
тази песен
ти приеми,
че Орфей с любов
с лирата златна
по тебе изгаря
нали?
Очи отвори!
Приеми обичта му
тъй земна!
Приеми я!
Приеми я
в твоите зори!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 09, 2013 3:44 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Изображение
РАЗМИСЪЛ ЗА МОЯ ЖИВОТ

Позволявам си лукса
да прекрача отново в Интернационал.
Бар модерен
подтиска ме залата знам.
Млада сервитьорка
пристига при мен,
вежливо с усмивка
ме пита в момент
загледан в морето в захлас.
- Какво ще обичате моля ?
- Кафе,разбира се в голяма доза
и кока кола
обезателно моля с лед !
Затихват стъпки.
Заглеждам морето,
което
с гневни вълни залива брега.

Морето ли бурно ?
Да,то е като моя живот.
Нестихващо.
Неразгадано.
Неповторимо за някои очи.

Ж И В О Т и М О Р Е.

За миг аз не спирам сега
с моето чудно вълнение
да заливам света.

Преминах
през хиляди бури,
урагани свирепи,
цунами
и нежни тайфуни,
през хули човешки,
през злоба,
ненавист,
изкачвах каменисти пътеки.

Устремен към върха
на човешката доброта,
но
болката от отрязани
криле
без да мога да летя
в тази
безкрайна синева.

Исках със сълзите си
честно ви казвам
да потопя света
на човешката слепота.

Вярвах,
дерзаех,
творях,
сътворявах
навред красота
и останал без сили
продължавах
напред
и нагоре,
незадъхващ се
в лудия бяг
към вечното в този живот

Л Ю Б О В Т А .

Винаги недоволен
от постигнатото в мен
с болката,
с радостта,
с печал,
аз крачех уверено
към светлото в бъдния ден
и успях.

Сега тъй мощно
устремен съм
към един свят,
който ще изградя
в реалността,
в грубостта
и пак ще има
недоумяващи погледи,
злобни очи,
злорадство,
хули и смет
и многобройни въпроси :
- Как го създаде ти днес ?

Ще отговоря без усилие.

- С ум,
със сърце,
с душа,
с ръце,
с пот на чело,
с болка родих го
това що светлее сега.

- Прекрасно нали е ?
Кажете сега !

И няма сила
зная това,
което да спре
моя устрем напред
с ръцете си,
с разума
ще имам всичко,
което сега пожелая.

Такъв съм си аз,
вулкан,
неуморен,
неспокоен,
неудържим,
незадъхващ се,
изгарящ в обич,
като притегляне земно съм аз.

Попаднах
отново в Интернационал
да пия кафе и кола,нали ?
Вежливо посрещнат
с усмивка дори
и отново аз тръгвам
към моето море,
бурното
мое море.....


Петър Иванов Райчев

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 09, 2013 3:53 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
***
Понякога
немощни стават
ръцете ми - криле.
Силният ми дух,
понякога
се вледенява.
Стихът ми
замира в стон
без вик.

Оптимизма ми ослепява.

В този час на моя връх заставам.

Взрив....
от сили.

Не се учудвайте !

Не виждате ли вий,
че на него аз съм
най-близко
до божествените сили.

И пак съм този.

Вие,които ме познавате.
***


Да се вглеждам
ми омръзна
в раните кървящи
и болката да си следя.

В утрините
да поглеждам
света
със поглед от тъга.

Омръзна ми
в нощите красиви
с вълчи вой
да разбивам
замръзналата тишина
и звездите -
ледени висулки
да разнежвам
с моята топлина.

Така вървя
и търся
любов,
ласка,
светлина
и всяка нощ
се аз оглеждам
в огледалото
на моята мечта.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 09, 2013 4:02 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
***
Разкъсван
от житейските проблеми
събирам
парченцата си аз
и пак съм цял
и пак съм силен,
такъв
какъвто съм създаден -
извисен до връх
за моя час.

Така си аз живея.
Рушен
от съвременна неправда,
съден
от злоба и омраза -
опустошават светове,
но аз
отново ги създавам
на все по-високи върхове
в които те очаквам
моя нежна песен.

***

Борба.

Борба.
Борба.

За залъка корав.
За радостна сълза.
За красота.

Борба.
Борба.
За обичта.
За безоблачния ден.
За Слънцето........

Борба.
Борба.
Борба.


Жестока кървава борба -
върхът на твоята съдба.
***

Какво съм аз....?

Една прашинка
в обреченост вселенна.

Къде боли.....?

Някой пита ли те.
Жестоко сърцето ми кърви.

Незабележим си
за ничии очи.

Обичаш ли.....?

Не питат даже
любимите очи.

Но кой си ти....?
***

КОГАТО ТИ ОТНЕМАТ
Лошо е,
когато ти отнемат
частица твоя радост.

Изпадаш в дива ярост.

Ограбен,
скитник
и отшелник.

Лошо е...
Цял живот мечтал си.

Да имаш радост.
Да си щастлив.

В миг
отнемат
радост безнаказано
с грубост
и
без жалост.

Див,
свиреп,
жесток,
вик
безгласен
разсича тишината.

Безсилие.
Болка.
Сълзи.

Да върнеш
не можеш
отнетата радост...


Петър Иванов Райчев

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 09, 2013 4:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Луд ли съм ?
О,не !
Влюбен.

Влюбен съм в красота.

Лудост има само в любовта.

Тук е моята беда.

Безумно влюбен съм в една мечта.

Красива лудост е това.

Завещавам
тази лудост
на света.
***
ДЕН ВЕЛИК
Божи дом.

Звезден свод
в камбанен зов.

Лица в сияния.

Ти,
всред
толкова мечтания
в пространствата
на моя небосвод.

Божествен лик
в земният ми път.

Храм на обичта ми....

***

Вяра,
Надежда
и Любов.

Влизам в храма горд.

Бял,
искрен
и добър.

Молитва моя.

Под свода на добрите.

Отправям зов
към теб
и обич -

политам към звездите.....
***

Избягах
от съвременната суета
от тази
тъпа сивота
от истини
със мръсни дрехи -
пренесох се в древността
суров,
пречистен
и добър.
Слях се
с древното,
с вечното се приобщих.
Потърсих теб.
Намерих те
в музика,
в стих
вградена
в древен стенопис

божествена античност.
***
Лошо ли е да обичаш ?

Да бъдеш капчица роса -
мъничка звезда,
планета
и Слънце,
в утрото
с пурпурни лъчи
да къпеш синева.

Да бъдеш
неземна светлина
и път
на раждаща мечта.

Да имаш
в топли длани
вълнуващи ръце
и
шепот
пролетен на цвете.

Да бъдеш всичко на света.

Да обичаш,
красива лудост е това.

Обичайте,
без жалост !!!


Петър Иванов Райчев

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Яну 23, 2014 11:34 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Как времето стремглаво лети!


В събота на 25.01. стават три години откакто Петър Райчев ни напусна. Един човек, който вложи себе си във всичко онова, което днес ние притежаваме СВОБОДНО, дарено ни от него, от безусловния му труд и вяра - много сканирани и разпространени трудове на Рудолф Щайнер, руски издания, издания на други антропософски автори в областта на Валдорфската педагогика, антропософската медицина, Биодинамично земеделие... Няма сайт или форум, или човек, който тръгва по Антропософския широк и многопластов път, който да не е ползвал книгите на Петър!

Нека му благодарим и си спомним с обич и топлина за него!
За мен това беше човекът, истинската душа, която ме е разбирала най-добре, и най-много ме е подкрепяла!

Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни