ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Ное 14, 2018 8:10 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Поезия
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 09, 2013 3:34 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
От блога на поета Михаил Кендеров: http://michailkenderov.blog.bg/

Роден съм на 28.09.1936.г. в с. Карабунар, Пазарджишко. Изживях младостта си във времето, когато други ни пишеха биографиите. Не съм репресиран. Бях декласиран още преди старта, като хиляди българи от моето поколение. Завърших гимназия в гр. Пазарджик в 1954 г., а след това и вечерен механотехникум в гр. Шумен в 1962 г. Издал съм една стихосбирка “Ехо от голямото мълчание”. Женен съм за доц. д-р Иванка Кирова. Имам дъщеря Надежда и внуци Александър и Антъни. Живея в София. “ЕХО ОТ ГОЛЯМОТО МЪЛЧАНИЕ” и “ПРЪСКИ ОТ МИСЛОВНИЯ ПОТОК ПОСВЕЩАВАМ на Надежда, Александър и Антъни с обич и благодарност, че помагат на моята вселена да постигне своята завършеност.



Изображение



* * *
Единствен
във света непознаваем,
Бог всичко знае
и ни води
създал човека толкова безкраен,
че себе си не може да изброди.



* * *

Но Божият план ще се сбъдне,
Пространството в мен
ще се свие до точка,
Слънцето - до искра
и след миг ще съм в отвъдното.
Защото краят на самия край
е и началото на началата също,
където Бог е вързал двата края на Безкрая -
оттам започва всичко, там и свършва.



* * *

Тази вечер
Духът ми пиянства -
надвесен над Всемирния океан
пие пространство.
През очите ми влитат
отсрещните планини
с небето и всички съзвездия.
Смълчан като бездна,
тази вечер пиянствам,
поглъщам Вселената,
сам съм.


Михаил Кендеров

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 17, 2013 10:36 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



***

Не искам да заспя, страхувам се.
Сърцето ми е взряно винаги,
душата ми претърсва хоризонтите
в очакване на нещо.
И напрегнато се мъчи
да си спомни името
и чувството, и образа, и тръпката
от смътния си досег с детството.
Страхувам се.При всяско мигане
възниква непременно чувството,
че нещо важно е пропуснато.
Докоснато, неназовимо –
разпознато от душата ми,
но не повикано по име
то може и да ме отмине.


***

Внезапно ме върхлитат чувствата,
разтърсват ме и отминават,
и дълго в страшните отсъствия
със спомените преживявам.

Не зная никога посоките,
отгде ли ще задуха щастие.
И гръм и слънце, от високото
се сриват право във душата ми.

Напук на всичко , преднамерено
минавам по ръба на кратери
и като арфа разтреперено
сърцето ми осмисля вятъра.

***

Като мъждукащ огънец
в шепите си дълго носех
малко щастие.
Не можех ни юмрук да свия,
ни ръка на някой да подам.
Трябваше да ходя бавно
все по равното,
да го предпазвам
от остри ветрове.
Но днес благодаря на бурята,
на всички облаци и всички мълнии –
на камъка, във който се препънах
и хвърлих всичко от ръцете си
да върна свойто равновесие.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Дек 20, 2013 10:32 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Споделени стихове от д-р Иванка Кирова на съпруга й.
С благодарност! &__^


Няма смърт,
минало, настояще и бъдеще.
Има безкрай, незабрава.
Във всеобхвата на Вечността
със себе си носим нещата.
Тук
в паметта на ума,
отвъд
в паметта на душата.



* * *


Същността ни пътува във вечността,
тялото е поредната дреха,
която тя облича, износва и хвърля.


* * *


От бездната на Азът
викам,
сам под това небе
без стъпала.
Аз викам
не за глухите,
аз викам
за онова ухо
готово да ме чуе
открай Вселената.
Аз викам
за да разбера по ехото
колко е дълбока самотата,
но викът ми
безсилен да я прелети
отново върху мен се срутва.
Но пак
аз викам.
Затрупан с викове
в ухото на света,
аз викам.



* * *

Понякога внезапно се изтръгва
тревичката,
която ме крепи
с една определеност във пространството.
Тогава аз се срутвам в себе си
изгубил сетивата и обема си
в кълбо от мрак.
Но някъде в сърцевината му
потайно Азът свети
с едно прозрение за вечност -
сама искра във сумрака на битието.


* * *

Човек във себе си се спуска сам -
над празнотата разтреперан
като дете, изплашено
се вкопчва за вратата,
увиснала в пространството.
Какво е "вътре"
и какво "навън",
не знае.
На прага той е сам,
от двете му страни безкрая.

* * *
Дълго странствал
в своя вътрешен мрак,
буца пръст сред потопа на Времето,
аз се разтварям във Вселената,
разпръсвам се.
Изпълвайки пространството със себе си -
себе си изпълвам със пространство.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 06, 2014 7:13 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Из "Пръски от мисловния поток"



*
Земният ни живот е неутолим копнеж за безкрайност, затова
свободният Дух изоставя тялото устремен към дълбините на
всемирната душа.


*
Ние живеем от Божията светлина, която споделяме помежду си.


*
Поезията е светлина, която идва не от гръмотевиците на думите,
а от искренето на Духа.


*
Поезията е проникване отвъд видимостта на очевидното.

*
С поезията влизаме в резонанс с Всемира и ловим вечността на мига.

*
Поезията е езикът на проговорилото сърце.


*
Щастие е да се огледаш в очите на радостта, която си създал.

*
Ти си сам срещу себе си докато дишаш.

*
Който няма очи за чудото ще се блъсне в него и ще го отмине.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 10, 2014 7:09 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
*
Възможността да обичаме ни дава радостта, че живеем.

*
Вечността е безкраен низ от мигове, ако всеки миг изпълваме
с любов, градим вечност от любов.

*
Животът добива своя висш смисъл в радостта, че се обичаме.


*
Ако върнем детето в себе си, ще си върнем и чудесата.

*
Бог нашепва мислите ни, ние ги произнасяме.

*
Обърни се към Вселената в себе си - там е твоят Бог.

*
Вселената е без начало и без край, затова където и да си -
ти си център на Вселената.


*
Заети с опознаване на света - умираме не познали себе си.

*
Достатъчна ми е колибата предоставила уют за душата ми.

*
Който живее със сърцето си и в простите неща открива велики радости.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 26, 2014 7:36 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
*

Вечер гася лампите, за да се порадвам на това, което ми е дадено от Бога - звездното небе и светлината в мен.

*
Ако е светло в теб, ще е светло и около теб.

*
Винаги имаме поне една тайна, която ревниво пазим в себе си и
от себе си.

СЪРЦЕТО МИ Е ГАЛОПИРАЩ КОН

Сърцето ми е галопиращ кон -
с окървавени хълбоци, стремглаво
гони своя хоризонт.
Копитата кънтят оптимистично.
Дъх на прегазена трева,
ликуващ вятър
и ярост в ноздрите трепери.
Плющи камшикът,
шпорите се врязват -
хвърчат искри
и капе кръв.

*
Разривът на едно сърце и избухването на една звезда са еднакво важни за Създателя.

*
Твоята различност помага на Вселената да постигне своята завършеност.

*
Всеобщността от различия прави възможна хармонията на Всемирния оркестър.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Фев 28, 2014 11:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
***
Ти вървеше пред мен
в тая гора без пътеки
и от тебе превитите клони
по лицето жестоко ме шибаха.
Не допусках, че тайно си искала
да ме загубиш
и наивно приемах
всички удари за случайни.

***
Аз съм тайна
и ще си остана,
защото не допускаш.
Когато предположиш
няма да ме има,
за да провериш.

***
Като мъждукащ огънец
в шепите си дълго носех
малко щастие.
Не можех ни юмрук да свия,
ни ръка на някой да подам.
Трябваше да ходя бавно
все по равното,
да го предпазвам
от остри ветрове.
Но днес благодаря на бурята,
на всички облаци и всички мълнии -
на камъка, във който се препънах
и хвърлих всичко от ръцете си
да върна свойто равновисие.


***
Да вярвам ли, нима ще се повтори
часа , минутата, мига?
В мен тъмнина и светлина се борят.
Усмивката нагарча от тъга.

Да вярвам ли, нима ще оцелее?
Обречен е и тоя порив чист.
На тънък лъч надеждата люлее
едно сърце самотно като лист.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Поезия
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 4:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение

Цъфналата джанка в двора ми



ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ

*
Птиците с радост разгласят деня,
земята се буди
с лъх пеперуден
от цветопотопа,
на милионите мравешки стъпки
под неуморния тропот.
Стрък безимен -
в тревата притихвам
и душата потръпва
във всемирния ритъм.

*
Вишня с цвят опален
от здрачевина
гали в залез ален
мойте рамена.

Ту с лопата мятам,
ту натискам с крак,
рия от земята
сладък хлад и мрак.

Хвърлят сенки бегли
мрежи от уют
и умара тегли
в мрежете сънят.

*
Призрачна мъгла нахлува
в цъфналия свят черешов,
силует на кос изплува
в човката си с мокър червей.

Няма тук случайно минал,
всички сме във съглашенство -
щрих от вечната картина
в Божието съвършенство.

Михаил Кендеров

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни