ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Ное 19, 2018 8:44 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 09, 2013 6:51 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



***


Моето море си ти -
огледално, кадифено и тихо.
Във теб разреши ми да бъда,
да се слеем в най-прозрачния ритъм,
да заплувам без бряг и посока...

Душата ти нежно да търся
и себе си там да намеря...
Не се боя да плувам безкрай!
Не се боя, че няма ни бряг, ни посока!

Вечно в теб съм била
и страх няма!
Има прошка и...само любов...

И засия морето във мен,
притихна и се сгуши -
във твоето море.
Залезът и Изгревът са наши...,
защото сме море...ти и аз...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Яну 10, 2013 10:26 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


ПЕСЕН


Песен пее душата ти,

в душата ти песен се лее...

Душата ти пее на моята,

душата ми слуша твоята...

Без думи очите ти пеят...,

очите ми чуват те...


Нека те погледам!


Погали ме със песен...

Целуни ме със песен...

Прегърни ме със песен...

Песен сме! Господи!...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 12, 2013 10:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Самотата – нашият звезден път


Самотата ни учи да бъдем себе си. В нея избуява истината за нас. В самотата зрънцето обич, което носим по рождение, но някъде по пътя сме стъпкали, покълва отново. Пониквайки, то ни прави по-богати от всякога. Самотата е нашият шанс да бъдем отново човеци. Тя е онази свобода, която някога сме загуби, но сега отново търсим и откриваме.

Самотата измива прахта от душата ни, наслоенията върху мислите ни, напразната неяснота на нашето слово. Тя е онзи кротък пролетен дъждец, който отмива от лицето ни безсмислената тъга и неистинната радост. Самотата напоява и омекотява нашата твърда увереност и прекомерна воля. Учи ни на Смирение и вътрешна Тишина.

В самотата Другите престават да живеят в нас. Там се оттърсваме от тях, но и от своята вътрешна суета. Сега оставаме пълни с нас самите, с онази част, която може да сме забравили или да не сме познавали досега. Самотата е път в нас самите. Тя е нашата пречистена, девствена пълнота. Само в нея можем да престанем да бъдем роби на петте си сетива и познаем себе си в истинската си цялост.

Самотата е най-трудният, но и най-верният път към Любовта. Онази, която е като камбанен звън. В самотата звучи само и единствено за нас Камбаната на времето, онова от което идваме, онова в което сме, онова което творим да бъде.

Камбанен звън, който трябва да чуем, за да бъдем себе си в този кратък подарен ни земен миг.
Нека звучат камбаните.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 18, 2013 9:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Човешките илюзии приличат на снежни човеци - известно време имат свое лице, изразителна усмивка, макар и гротескна, имат тяло, но всъщност стоят някъде в нас в статична форма - леденостудени и дистантни... и се започва... топенето на нашите илюзии - бавно и безвъзвратно...изчезват... Как мислиш дали има смисъл от тях...някои ги наричат мечти, други - копнежи, трети - вяра...но те винаги изчезват... тъжно е това...

Флирт


Във флирт със времето,
с усмивката по детски слънчева,
с косите във пътека млечна посребрели,
не искам вече да ме грабят,
крадци на чувства, любители на обич,
измислени герои – духогонци,
душите си със мен да освещават...


Смехът на моите деца,
пред заскрежения прозорец,
родени, за да раждат светлина... ме учи...
Един, не един... много снежнобели човеци,
със свои лица, с усмивки гротескни,
статични, дистантни, студени...,
но търсещи топлия дъх на живот,
живот... в смъртта от допира с човешка топлина.


Душата ми, превърнала се във копнеж,
в оазис вечен на покой и вяра,
пред мен застана във безброй лица,
опитали се да я окрадат...
Прощавам ви...


Прощавам и на теб... мечта!
Истината-светлина те разтопи,
Топлината-обич превърна те във ручей,
изтичащ между пръстите на времето,
нима е смърт това...
Пролет е...




_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Фев 13, 2014 10:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Дали съм влюбена! Не! Аз обичам!

Обичам сутрин да погледна в пъстрите си очи, и струяща земна зеленина от тях да ме облее, а огнените слънчеви пърхащи пламъчета, да ми намигнат! Не винаги блесят, понякога нежно докосват невидимите струни в мен, дълбоко и навътре, тъжно се усмихват на света, като едва тлеещи въгленчета... Обичам се!

Обичам да надникна в очите на света – обичам го!

В зимните крехки и поскърцващи вечери край огъня на камината, зареяна някъде далеч в слънчевия пламък, огрял вътрешния ми дом.

Или в първия пролетен полъх, с мирис на кокичета и животворящ градеж – обичам светът да се ражда пред очите ми година след година! И аз да се раждам в него стъпка по стъпка!

И тихите летни нощи обичам на морския бряг, когато съм сама със себе си, шептящото море и кротката луна... Обичам те! – бих казала тогава отново на света.

Пастелните тонове на есента обичам да докосвам, да ме прегръща мирисът на сухите листа, ведно със есенния вятър да се нося... нежно и безшумно... Обичам те, където и да си, и който и да си в света, ти – свят си!

Обичам да погледна в детските очи, и в миг да се намеря! Най-чистото, най-искрено, което виждам в теб, дете, е слънчевия път нагоре - все още незасенчен.

Нима е важно кой, колко, как, къде и защо обичам?!

Не!

Важното е, че обичам!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни