ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Яну 20, 2018 10:16 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 2:36 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Рихард ВАГНЕР
1813–1883

Изображение


Името на Рихард Вагнер е свързано с най-големите завоевания и реформи в оперното творчество. Той е гениален творец, който не само обогатява изключително много оперното изкуство, но и тласка неговото развитие по нов път. Рихард Вагнер е създателят на музикалната драма и неговите произведения и до днес представляват едни от връхните постижения в тая област. Музиката на Вагнере дълбоко национално изкуство.

Новаторските търсения на композитора и като насоки, и като изразни средства, и като техника са толкова смели, че всяко негово произведение предизвиква бурни и продължителни полемики. Смелостта и дръзновението, с които Рихард Вагнер е защищавал своите идеи, са наистина рядко явление. Целият му живот преминава в непрекъсната борба в името на едно по-ново изкуство. Геният на Рихард Вагнер се изявява многостранно. Освен композитор той е и талантлив поет, сам написва текстовете на всички свои произведения. Вагнер е също така един от най-големите музикални писатели в историята на изкуството. Неговите книги и до днес не са изгубили своята актуалност. Като диригент Вагнер наред с Берлйоз и Бюлов допринася много за усъвършенствуването на това изкуство. Творчеството на Рихард Вагнер и по-специално неговите музикални драми са били приемани от едни безрезервно като най-големи художествени ценности, а от други — напълно отричани.

Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг. „Баща ми умрял, пише Вагнер в автобиографията си, половин година след раждането ми. Вторият ми баща, Лудвиг Гайер, беше драматичен артист и художник… С него семейството ми се премести в Дрезден.“ Рихард Вагнер проявява в детството си разностранни художествени интереси. Особено го увличат литературата и театърът. От малък учи и пиано, но мечтае да стане поет. За първи път се опитва да композира на 15 години. По това време той се занимава с музика, но не много системно. След като чува едно изпълнение на Деветата симфония на Бетховен, което му прави потресаващо впечатление, той решава да се посвети на музиката. На 20 години е хормайстор във Вюрцбург, а след това последователно диригент в оперните театри на Магдебург, Кьоннгсберг и Рига. През 1834 г. Вагнер завършва първата си опера „Феите“. Две години по-късно още след премиерата в Магдебург се проваля втората му опера „Любовна забрана“ (по сюжета на Шекспировата комедия „Мяра за мяра“). През 1842 г. Дрезденската опера поставя по препоръка на Майербер операта на Вагнер „Риенци“ (по романа на Булвер-Литън, 1803–1873), която се посреща възторжено от публиката. Този успех става причина Рихард Вагнер да получи диригентско място в същия театър. През следващите няколко години композиторът разкрива напълно своята творческа индивидуалност. В оперите си „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“ Вагнер изяснява естетическите позиции на своята реформа — вместо традиционните арии и ансамбли той пише големи музикални сцени, изградени с лаитмотивна техника.

Вагнер взима участие в революционните събития в Дрезден през 1849 г. След разгрома той емигрира и в продължение на 13 години живее в Швейцария. Там пише книгите „Изкуство и революция“, „Музика на бъдещето“, „Опера и драма“ и др. По време на своето изгнаничество Рихард Вагнер започва да пише и тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, върху която работи близо 25 години В Швейцария Вагнер завършва и операта „Тристан и Изолда“ и нахвърля някои скици от „Нюрнбергските майстори-певци“.

През 1861 г Вагнер е амнистиран и се завръща в Германия. Младият баварски крал Лудвиг II високо цени изкуството на Вагнер и му осигурява щедра материална издръжка. Това дава възможност на композитора да работи спокойно и неговите опери да бъдат поставяни на сцените на германските театри. В град Байройт построяват специален театър за неговите опери, открит през 1876 г с тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ и с това се слага началото на ежегодните Вагнерови тържества в тоя град, които продължават и до днес. На тия тържества е изпълнена и последната му опера „Парсифал“ през 1882 г.
Със своето творчество Рихард Вагнер е оказал силно въздействие върху развитието на европейската музика. Редица млади композитори са станали негови последователи. В своите книги Вагнер е подлагал на критика много от музикалните творци свои съвременници, като в увлеченията си в тая насока е отричал всички национални оперни школи освен немската.

Вагнер умира от сърдечен удар на 13 февруари 1883 г. във Венеция по време на зимната си почивка.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 2:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Рудолф Щайнер за Рихард Вагнер


"Съществува дълбока специфична връзка между големите художествени прояви на Рихард Вагнер и съвременната Духовно движение, наричано Антропософия. Че Р. Вагнер и неговите творби изобщо въплъщават огромен сбор от окултни сили – това с времето ще достигне до човешкото съзнание. Но в бъдеще ще стане ясно и друго, че в явлението Рихард Вагнер е живяло нещо много повече, отколкото самият той е можел да осъзнае." ГА97

„Старата музика преди Вагнер се оказа в задънена улица. Но Вагнер не е развил музиката. Той разшири музикалното благодарение на това, че го въведе в потока, който го съпътстваше. Може да го намерите за велико, гениално, но това е паралелен поток." ГА342

"Вагнер разбира тайната на очистената кръв. В неговите мелодии се съдържат колебания, които трябва да съществуват в етерното тяло на човека, ако то се изчисти до степента, която е необходима за възприемане тайните на Светия Граал." ГА97

"Ако душата на Рихард Вагнер не беше преминала през определено пасивно съзнание, ако той по някакъв начин не копнееше Мистерията на Голгота, изливането на това, което се скрепваше в духовната атмосфера на земното човечество, то ние нямаше да имаме неговия „ Парсифал”. Това можем да го прочетем, където той говори за значението на Христовата кръв.” ГА131

"Също в изживяването на изкуството: ако зад сетивното ние виждаме битието на вечното, скритото, то художественото представление изчиства и облагородява не само астралното тяло, но и етерното. Свръхсетивно може да се наблюдава, как музиката на Вагнер, нейните вибрации се потапят дълбоко в етерното тяло”.ГА54


_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 3:02 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
А сега нека се потопим в произведенията на Вагнер и облагородим астралното и етерното си тяло с техните вибрации.


ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ

История на творбата
Старинните легенди за кораба-призрак и моряка-скитник са широко разпространени в крайморските страни още от времето на географските открития. Те са привличали вниманието на много творци, разработвани са много пъти и по най-различен начин.

Една от тия легенди е пресъздадена от немския писател романтик Вилхелм Хауф (1802–1827) в популярната му приказка „Корабът на призраците“. Подобна легенда е намерила място и в автобиографичната новела на великия немски поет Хайнрих Хайне (17971856) — „Спомените на господин фон Шнабелевопски“ (1834). През 1838 г.

Рихард Вагнер се запознава с тази новела и решава да напише по нея опера. Затънал в големи дългове в Рига, където работи като диригент, Вагнер избягва заедно с жена си Мина Планер от своите кредитори. На 19 юли 1839 г. той тръгва със стария кораб-платноход „Тетис“ за Лондон

. Преживяното на кораба го накарало да погледне на легендата за моряка-скитник по съвсем друг начин, а не както Хайне — в шеговито-ироничен аспект. В Париж Вагнер написва либрето за едноактна опера по сюжета на „Летящия холандец“, за което взима съгласието на Хайне. Композиторът предава либретото на директора на Гранд опера Леон Пийе, но той възлага написването на операта на друг. Тогава Вагнер създава ново либрето — вече за опера в три действия. За написването на музиката на „Летящия холандец“ композиторът отбелязва в автобиографичните си бележки: „Започнах с хора на моряците и песента на предачките; всичко ми се отдаваше веднага… След седем седмици цялата опера беше готова. Накрая обаче отново ми се струпаха грижи и минаха цели два месеца, преди да мога да напиша увертюрата към завършената опера, въпреки че бе готова в главата ми …“ След големия успех на „Риенци“ в Дрезден Вагнер става диригент на оперния театър в тоя град. Първата негова постановка е операта „Летящият холандец“. Премиерата на 2 януари 1843 г. под диригентството на автора преминава без особен успех.

Операта „Летящият холандец“ е изпълнена за първи път у нас в Софийската народна опера през 1930 г. под диригентството на Асен Найденов в постановка на режисьора Илия Арнаудов.


_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 3:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
ТАНХОЙЗЕР И СЪСТЕЗАНИЕТО НА ПЕВЦИТЕ ВЪВ ВАРТБУРГ

История на творбата

Вагнер замисля създаването на опера върху легендата за Танхойзер през 1841 г., още когато живее в Париж. След завършването на „Летящият холандец“ композиторът има намерение отново да пише на исторически сюжет (като „Риенци“), но увлечението му по старинния епос на неговия народ го връща към първоначалната му идея. Вагнер започва работа над либретото на „Танхойзер“ още преди да са поставени в Дрезден „Риенци“ и „Летящият холандец“. На последната страница на либретото композиторът слага датата 22 май 1843 г. — неговият 30-ти рожден ден.

В основата на сюжета на операта са няколко легенди, между които и преданието за Танхойзер (историческо лице) и за състезанието на певците във Вартбург (действителна случка). Освен това Вагнер използува и литературни източници: новелата на любимия му поет-романтик Ернст Т. А. Хофман „Състезанието на минезингерите“, един разказ на същата тема от Лудвиг Тик, както и една приказка от сборника на Арним и Брентано „Чудесният рог на момчето“. В либретото са вмъкнати като действуващи лица историческите личности Волфрам фон Ешенбах и Валтер фон дер Фогелвайде. И двамата са минезингери (немски трубадури); част от творчеството им е запазено. В „Танхойзер“ Вагнер отново се задълбочава в любимата си тема за безпределната женска любов и вярност. Тази тема той разработва по-късно в „Лоенгрин“; тя доминира в цялото му творчество. В „Танхойзер“ композиторът поставя любовта на девойката над всичко. За него тя е по-силна и по-велика от справедливостта на църквата и нейния глава — папата. Не църквата, а душевната чистота на влюбената Елизабет изкупва греховете на рицаря-певец.

Музиката на „Танхойзер“ е завършена през април 1845 г., а първото й изпълнение е на 19 октомври с. г. под диригентството на автора. За поставянето на операта в Дрезден допринасят много прочутата певица Шрьодер-Девриент (участвувала в ролята на Леонора в операта на Бетховен „Фиделио“ 20 години преди това) и тенорът Тихачек. Премиерата на операта обаче е посрещната студено. Дори музиканти като Роберт Шуман не я приемат изцяло. Четири години по-късно, през 1849 г., Лист поставя „Танхойзер“ във Ваймар, където тя има триумфален успех. Вагнер пише по тоя случай: „За пръв път изпитах едно съвършено ново чувство, което стопли душата ми. Лист така дирижира и така беше подготвил моята драма, че аз почувствувах, че публиката истински я разбра и възприе.“ По-късно композиторът специално преработва „Танхойзер“ за Париж, като се съобразява с традициите на френската голяма опера — поставя балетна сцена в първа картина и една ария на Венера. На премиерата в Париж през 1861 г. творбата претърпява пълен провал; избухва истински скандал, който е станал нарицателен — „класически скандал“, т.е. както при премиерата на „Танхойзер“ в Париж.

Операта „Танхойзер“ е изнесена за първи път у нас през 1931 г. под диригентството на Херман Щанге и със сценична реализация на режисьора Н. Веков.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 3:10 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
ЛОЕНГРИН

История на творбата


При създаването на либретото на „Танхойзер“ Рихард Вагнер попада на легендата за Лоенгрин и тогава у него се ражда идеята за написването на операта „Лоенгрин“. Но към осъществяване на идеята си Вагнер пристъпва след четири години, тъй като е бил зает с работа над „Танхойзер“. Първия вариант на либретото на „Лоенгрин“ композиторът завършва на 19 ноември 1845 г., а работата над музиката започва около една година по-късно.

Вагнер проучва детайлно старинните саги за Лоенгрия, както и легендите, известни под името „лебедови“. В тях се разказва за рицари, които идват на помощ на девойки с лодките си, теглени от лебеди. В немската литература има множество произведения с подобен сюжет. Сред първоизточниците на съдържанието на „Лоенгрин“ е една поема от средновековния рицар-поет Волфрам фон Ешенбах. Освен това авторът е използувал и известната приказка на братя Грим „Лебедовият рицар“, както и един средновековен ръкопис, издаден през 1813 г. под името „Баварският Лоенгрин“.

Процесът на създаването на музиката на „Лоенгрин“ наподобява написването на „Танхойзер“. Вагнер започва от третото действие, над което работи около шест месеца (завършва го през март 1847 г.), после написва първото за много къс срок — по-малко от месец, и накрая създава второто действие. След това композира въведението[13], което носи датата 28 август 1847 г. Оркестрацията на операта е завършена в края на март 1848 г.

„Лоенгрин“ е приета в репертоара на Дрезденската опера, където Вагнер е диригент, но революционните събития попречват за нейното изпълнение. В тях взима участие и Вагнер и след потушаването им емигрира. Изпълнението на операта в Дрезден става невъзможно. Премиерата е във Ваймар на 28 август 1850 г. под диригентството на Лист, на когото е посветена творбата. Композиторът не присъствува на представлението, тъй като е в изгнание в Швейцария.

В Софийската народна опера „Лоенгрин“ е поставена през 1934 г. под диригентството на М. М. Златин и в сценична реализация на режисьора Драган Кърджиев.

Лоенгрин – романтична опера в три действия (съдържание)

Първо изпълнение: 28 август 1850 година, Ваймар под диригентството на Ференц Лист.

Място и време на действието: град Антверпен, първата половина на Х век

Първо действие
Равнина на брега на Шелда край Антверпен. Крал Хайнрих е застанал под Свещения дъб. До него се саксонските и тюрингските благородниците и рицари. Срещу тях са тези от Брабант. Те се оглавяват от Фридрих фон Телрамунд. С него е и съпругата му Ортруд. Крал Хайнрих Птицелов иска да обедини всички местни благородници и рицари в името на германската корона. Но задачата е трудна – съществуват раздори, за които Фридрих фон Телрамунд разказва и моли краля за помощ. Преди смъртта си херцогът на тази провинция оставя на Фридрих дъщеря си Елза фон Брабант и невръстния си син Готфрид, който скоро след това изчезва безследно. Фридрих подозира за това Елза. Кралят е поразен от красотата и дълбоката скръб на Елза и не може да повярва на това чудовищно обвинение. Елза му разказва свой сън, в който прекрасен млад рицар я спасява. Крал Хайнрих предлага спорът да се разреши с честен двубой между Фридрих и онзи, който дръзне да защити честта на Елза. Всички чакат нетърпеливо, а Елза отправя поглед в далечината, където по река Шелда пристига сребърна ладия, теглена от бял лебед. В сребърни доспехи слиза млад и красив рицар. Това е мъжът от съня на Елза. При вида на лебеда Ортруд, жената на Телрамунд, пребледнява и се скрива. Неизвестният рицар заговаря нежно принцесата. Тя му обещава никога да не пита за името му и откъде е дошъл, а той защитава честта й в двубоя с брабантския граф. Победеният Телрамунд и жена му Ортруд ще бъдат изгонени от херцогството.

Второ действие
Крепостта в Антверпен. Нощ е. Прозорците на замъка са ярко осветени. Чува се тържествена музика, тромпети свирят весело в нощта. Фридрих и Ортруд седят на стъпалата. Облечени са в тъмни вехти дрехи. Ортруд, опрял глава в ръцете си, се взира в ярко осветени прозорци на двореца. Фридрих гледа навъсено в земята. Двамата съпрузи се обвиняват един друг за сполетялото ги, но Ортруд не отстъпва и има коварен план. Сянката на съмнението трябва да обхване Елза, за да забрави обещаното и да попита за името на своя любим непознат рицар. Елза се появява на балкона, облечена в бяло, отива на балюстрадата и пее за своето щастие. Ортруд се възползва от нейната доброта, и трогната от жалбите й, Елза приема злата жена в замъка.
Съмва се. Звучат фанфари от кулата; отговор се чува от далечна кула. Портите се отварят и площадът се изпълва с народ. Вестителят на краля обявява за изгнаническата присъда на клеветника Фридрих фон Телрамунд и неговата съпруга. Същото ще сполети и тези, които са свързани с него. Властта на Брабант се поверява на рицаря, защитил честта на принцеса Елза.
Дълга процесия от дами, облечени във великолепни одежди, бавно излиза от вратата. Настъпва денят на тържествената брачна церемония. На стъпалата на храма неочаквано Ортруд спира Елза и я пита за името на избраника й. Принцесата моли Лоенгрин да я защити от тази коварна жена. Той заповядва на Ортруд да напусне замъка и влиза заедно с любимата си в храма. Но Елза е смутена и замислена.

Трето действие
Въвеждащата музика изобразява разкошен блясък на сватбеното тържество. Брачната стая, в средата с богато украсеното брачно ложе. Звучи сватбен хор, влизат дамите, рицарите и пажовете, след което Елза и Лоенгрин остават насаме. Елза го обича, но в сърцето й се прокрадва съмнението и тревогата кой все пак е той?
Лоенгрин напразно напомня за клетвата й. В стаята се промъква Телрамунд с меч в ръка. Елза го вижда и предупреждава съпруга си. Нашественикът пада сразен. Лоенгрин поръчва на придворните дами да облекат Елза с най-хубавите й дрехи. След това й обещава, че ще отговори на всичките й въпроси на брега на Шелда, под вековния дъб, пред крал Хайнрих и всички рицари на Брабант. Оттегля се тъжен, а Елза потъва в скръб.
Равнина от Шелда. На уреченото място пристигат всички. Васалите на Телрамунд поставят тялото на господаря си до победителя, но Лоенгрин е тъжен – той трябва да напусне Брабант, защото неговата любима Елза не е изпълнила обещанието си. Той разказва как е дошъл от далечна страна. Негов баща е рицарят на Граал – Парсифал. Самият той, Лоенгрин, е един от малцината борци за правда и справедливост. Но може да живее сред смъртните хора, само ако те не знаят името му. В противен случай веднага трябва да ги напусне. Лоенгрин се сбогува със своята любима, а по реката пристига красивата бяла ладия с гордо порещия вълните лебед. Ортруд ликува – рицарят ще отплува и никой няма да разбере, че този лебед е омагьосаният от нея брат на Елза херцог Готфрид.
Бял гълъб долита при ладията. Лоенгрин сваля веригите от лебеда и той се превръща в красив юноша. „Това е вашият Херцог” – казва Лоенгрин и се качва на теглената от белия гълъб ладия, която се загубва зад завоя на реката. Ортруд припада при вида на младия Готфрид. Разпознавайки брат си, Елза за кратко се зарадва, а след това със сърцераздирателен вик „Моят съпруг!” пада мъртва в ръцете на брат си.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 3:17 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
ТРИСТАН И ИЗОЛДА

История на творбата

С написването на „Лоенгрин“ завършва така нареченият „дрезденски период“ от творчеството на Вагнер. И не само защото композиторът напуска този град. „Лоенгрин“ е едновременно неговата последна романтична опера и първа музикална драма. От 1849 до 1858 г. Рихард Вагнер живее в Швейцария. По това време той работи усилено своята тетралогия „Пръстенът на нибелунга“. Работата му върху това „произведение на неговия живот“ е извънредно напреднала — „Рейнското злато“ и „Валкюра“ са завършени, написана е и първата половина на „Зигфрид“. През 1857 г. композиторът неочаквано оставя „Зигфрид“ и започва усилено да работи „Тристан и Изолда“. Ето как Вагнер обяснява това в едно писмо до Лист: „… Отведох моя млад Зигфрид в дъното на самотната гора. Тук го приспах и със сълзи на очи се сбогувах с него. Принудително си го наложих. Изтръгнах го от сърцето си, за да го погреба жив. Трябваше да водя със себе си тежка и сурова борба, за да стигна до това решение. Ще се завърна ли някога при него? …“ Причината за всичко това е най-вече любовта на Вагнер към Матилда Везендонк, жена на неговия приятел и покровител Ото Везендонк. Със семейство Везендонк Вагнер се запознава през 1852 г., а пет години по-късно отива с жена си Мина Планер да живее в тяхната вила, която са наричали „Убежището на зеления хълм“. Между Вагнер и Матилда Везендонк се поражда силна и взаимна любов, плод на която е „Тристан и Изолда“. През 1858 г., за да не се стигне до скандал (въпреки твърдението на Вагнер, че любовта им е била само блян), той трябвало да напусне Цюрих и да замине за Венеция. Композиторът изтъква, че „Тристан и Изолда“ е един паметник на неговия блян.

Текстът на операта е написан в съвсем кратък срок — за три седмици. Вагнер е използувал множеството варианти на широко известната легенда за Тристан и Изолда (вероятно от келтски произход) за любовта, която е по-силна от смъртта. В основата на Вагнеровия текст обаче стои поемата на средновековния немски поет Готфрид от Стразбург (XII в.). Рихард Вагнер започва да пише музиката през октомври 1857 г., но емигрантските му неволи го принуждават да прекъсва работата си на няколко пъти. Партитурата е завършена през есента на 1859 г.

Премиерата на „Тристан и Изолда“ е на 10 юни 1865 г. в Мюнхен под диригентството на Ханс фон Бюлов.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 3:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
НЮРНБЕРГСКИТЕ МАЙСТОРИ ПЕВЦИ

История на творбата

Вагнер е завладян от идеята да напише „Нюрнбергските майстори-певци“, още докато работи над „Танхойзер“. За основа на операта той иска да постави пак певческо състезание, но вече не на рицарите-певци, наричани „минезингери“ (както е в „Танхойзер“) а на майсторите-занаятчии — на „майстерзингерите“. Докато е събирал материали за оперите си, Вагнер често се е сблъсквал с името на Ханс Сакс — обущар и поет от Нюрнберг, живял от 1494 до 1576 г. и през 1555 г. избран за председател на цеха на майсторите-певци.[14] Това дава основание на Вагнер да включи обущаря като главно действуващо лице в новата си музикално-сценична творба. За либрето на „Нюрнбергските майстори-певци“ композиторът използува различни източници, като „Книга за изкуството на майстерзингерите“ от Вагензайл, драмата на Дайнхардщайн „Ханс Сакс“, новелата на Е. Т. А. Хофман „Майстор Мартин бъчварят и неговият калфа“, либретото на операта „Ханс Сакс“ от Лорцинг и др.

В началото на ноември 1861 г. Вагнер живее във Венеция. Там той започва да събира скиците, които е направил през 1845 г. Иска дори и тези, които е оставил на Матилда Везендонк за спомен. През януари 1862 г. Вагнер отива в Париж, където написва либретото само за четири седмици. Той пише музиката дълго време, с прекъсвания, като междувременно работи и върху тетралогията си. Първото действие завършва през 1863 г. Въпреки амнистията, която му дава право да се завърне в родината, животът на Вагнер не става по-лек. Той е вечно преследван от кредитори, а и изпълнението на творбите му става много трудно. След „класическия“ провал на „Танхойзер“ в Париж през 1861 г. Виенската опера отказва поставянето на „Тристан и Изолда“, тъй като били направени 77 репетиции и се оказало, че е неизпълнима. Всичко това не може да осигури на композитора необходимото спокойствие за творчество. Но Вагнер упорито продължава работата си. Междувременно, след като баварският крал Лудвиг II го взема под свое покровителство, начинът му на живот рязко се подобрява. През този период композиторът узаконява връзката си с Козима Лист.[15] Второто действие на „Нюрнбергските майстори-певци“ той завършва през 1866 г., а третото — на 24 октомври 1867 г. Операта е изнесена за пръв път на 21 юни 1868 г. в Мюнхен.

В „Нюрнбергските майстори-певци“ Вагнер също влага някои автобиографични черти. По-голямата част от героите му напомнят за негови близки (прототипът на Ева очевидно е Матилда Везендонк), както и за самия композитор (рицарят Валтер) и т.н. В операта дори се споменават някои Вагнерови произведения (Ханс Сакс говори на Ева за „Тристан и Изолда“). В „Нюрнбергските майстори-певци“ Вагнер влага и остро сатирични моменти. Чрез образа на глупавия и непрекъснато осмиван Бекмесер — съдията на състезанията, е подигран критикът Едуард Ханслик (1825–1904), който изцяло е отричал Вагнер като композитор. Вагнер дори е искал да го нарече в операта си Ханс Лик.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 3:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА

Музикалната тетралогия включва четири опери:
"Рейнско злато" - Das Rheingold (1854)
"Валкирия" - Die Walküre (1856)
"Зигфрид" - Siegfried (1871)
"Залезът на боговете" - Götterdämmerung (1874)

История на творбата

„Пръстенът на нибелунга“ е творбата на моя живот — пише Рихард Вагнер. И действително! Върху създаването й композиторът работи повече от четвърт век. А идеята за написването на голямо произведение върху сюжет от старата немска митология датира от времето, когато пише „Танхойзер“. Това показва, че реализацията на тази идея е извършена в един период от три десетилетия. Вагнер замисля „Пръстенът“ на около 30, а го завършва на 61 години. Разбира се, през това време планът на, произведението е претърпял значителни изменения, придобил е по-зрял и завършен вид, докато стигне до окончателния си вариант; променя се до голяма степен и първоначалната идейна концепция, вложена в оперния цикъл.

През лятото на 1843 г., докато е на почивка в Теплиц, Вагнер проучва стария немски епос и митология. Той чете „Немска митология“ (1835) от Якоб Грим, „Германските героични сказания“ (1829) от Вилхелм Грим и др. В „Обръщението към моите приятели“ (1851) Вагнер споделя: „След завръщането ми от Париж любимо занимание за мене беше разучаването на германската древност.“ По-нататък композиторът пише, че „още при работата над либретото на «Лоенгрин» сюжетът на «Зигфрид» завладя поетичната ми фантазия“. В много от книгите си Рихард Вагнер разказва за своята работа върху тетралогията. Например в „Обръщение към моите приятели“ той пише: „Макар че прекрасният образ на Зигфрид отдавна ме беше привлякъл, той ме възхити истински едва когато ми се отдаде да го видя в чисто човешкия му вид.“ А в „Моят живот“ (1870) добавя: „Тогава в душата ми се изгради един свят от образи така близки, така релефни и сродни, че дори чувах техните думи и гласове.“

Отначало Вагнер замисля „Пръстенът на нибелунга“ по друг начин. Той има само намерение да напише една героична опера под надслов „Смъртта на Зигфрид“. Композиторът започва работа над либретото през 1848 г., но идеята му за пресъздаване на легендата на Зигфрид го завладява изцяло и постепенно той разширява кръга на образите и събитията. Така Вагнер написва още една част, която нарича „Младият Зигфрид“[17]. Но през 1851 г., когато написва текста на това ново музикално-сценично произведение, той решава да разкаже и как се е стигнало до тези събития. Така Вагнер нахвърля скиците на още две части, с които се закръгля цялостно цикълът. Отначало „Рейнското злато“ е носела по-конкретното название „Отвличането на рейнското злато“, а „Валкюрата“ — „Зигмунд и Зиглинда — наказанието на валкюра“. През 1853 г. Вагнер завършва текста на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“[18] и го издава в 15 екземпляра, които изпраща на свои приятели.

През есента на 1853 г. композиторът започва работа над „Рейнското злато“. До края на януари следващата година той завършва клавира и започва оркестрацията. В едно писмо до Лист от 28 май Вагнер разказва, че вече е написал „Рейнското злато“ и му предстои да се залови с музиката на „Валкюрата“. До края на годината композиторът нахвърля в скици цялата музика на втората драма на тетралогията. После прекъсва работата си и заминава за Лондон, където изнася няколко концерта; след това преработва увертюрата си „Фауст“. Партитурата на „Валкюрата“ завършва окончателно в края на март 1856 г. От септември 1856 до май 1857 г. Вагнер написва първото и половината от второто действие на „Зигфрид“. Внезапно той прекъсва работата си над „Зигфрид“ и започва да пише „Тристан и Изолда“. Причината за това е желанието на Вагнер да създаде един „паметник на любовта си към Матилда Везендонк“, както сам той се е изразил.

Написването на „Тристан и Изолда“ продължава дълго, а след като я завършва, Вагнер, започва друго, също така отдавна замислено произведение — операта „Нюрнбергските майстори-певци“. Въпросът, който Вагнер си задава в писмото до Лист от 29 юни 1857 г. — „Дали ще се завърна някога отново при него“ (Зигфрид), — писано по повод прекъсването на третата част на тетралогията, отново се поставя през 1863 г., когато той работи усилено върху „Нюрнбергските майстори-певци“. В разгара на творческия процес над тази опера Вагнер издава стиховете на цялата тетралогия. Той подновява работата си над „Зигфрид“ едва в началото на 1869 г. По това време вече композиторът е спечелил благоволението на баварския крал и може спокойно да твори. През същата година въпреки нежеланието на автора е изнесена премиерата на „Рейнското злато“. Вагнер е държал да бъде изпълнено цялото произведение наведнъж. На премиерата, която се е състояла на 22 септември 1869 г. в Мюнхен, композиторът не е присъствувал.

Преди да завърши още напълно „Зигфрид“, Рихард Вагнер започва да пише последната опера от тетралогията „Залез на боговете“. Работата върху „Зигфрид“ и „Залез на боговете“ върви успоредно. На 26 юни 1870 г. е изнесена пак в Мюнхен премиерата на „Валкюрата“, но Вагнер отново не е сред публиката. През 1871 г. той окончателно завършва „Зигфрид“. „Залез на боговете“ е готова едва след няколко години — на 21 ноември 1874 г. На последната страница на партитурата Вагнер отбелязва: „Аз нямам какво да кажа повече.“

Целият цикъл от четири музикални драми „Пръстенът на нибелунга“ е поставен за пръв път на 13, 14, 15 и 16 август 1876 г. в построения от баварския крал Лудвиг II Вагнеров театър под диригентството на 33-годишния Ханс Рихтер.

ВАЛКЮРАТА

Първи ден от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ в три действия

ВАЛКЮРА

Вотан е измъчван от тревоги, откакто е откраднал пръстена от Алберих и го е използвал, за да плати на великаните, вместо да го върне на рейнските дъщери. Търсейки как да се защити, ако Алберих си възвърне пръстена, той е потърсил Ерда, която му е родила девицата-войн Брюнхилда. Брюнхилда и осемте й сестри събират войска от убити герои, която да защитава Валхала. Междувременно една смъртна жена е родила на Вотан още Зигмунд и Зиглинда, близнаците велзунги. Вотан се надява в лицето на Зигмунд да създаде свободно същество, което да възстанови пръстена, защото се страхува от проклятието, което му е отправил Алберих, когато е престъпил наложеното от самия него господство на закона.


Първо действие

Бушува буря. Един изтощен мъж търси подслон и пита в коя къща е влязъл. Зиглинда му донася вода и му казва, че къщата и тя самата принадлежат на Хундинг. Странникът й казва, че е ранен и не е въоръжен. Зиглинда му предлага медовина, която той я моли да сподели с него. Съживен, той се готви да си тръгне, казвайки, че където и да отиде, го следва нещастие. Зиглинда го моли да остане, като обяснява, че животът й не би могъл да бъде по-нещастен, отколкото е в момента.
Хундинг се връща и неохотно предлага гостоприемство на странника. Той забелязва прилика между него и жена си. Хундинг го пита за името му. Странникът му отвръща, че би трябвало да се нарича Скръбен. След това разказва своята история. Един ден след лов той и баща му се върнали вкъщи, за да намерят дома си разрушен, майка му убита, а сестра му близначка - отвлечена. Баща му изчезнал и след това той винаги бил преследван от нещастие. Загубил оръжието си, докато защитавал девойка, принудена да встъпи в брак без любов. Убил братята й, само за да я види след това посечена от други членове на клана. Хундинг разбира, че убитите мъже са му родственици. Обвързан от закона за гостоприемството, той дава подслон на странника за през нощта, но предизвиква обезоръжения си гост да се бие с него на следващата сутрин.
Сам, беглецът си спомня за меча, който баща му веднъж е обещал, че ще намери в часа на най-голяма беда.
Зиглинда се връща, след като е дала приспивателно на Хундинг. Тя разказва как на насилствената й сватба с Хундинг се е появил странник и е забил един меч в ствола на дървото. После никой не могъл да го измъкне оттам. Зиглинда и Зигмунд се вричат един на друг и странникът моли Зиглинда да му даде ново име. Разбирайки, че името на баща му наистина е било Велзе, тя е убедена, че той е нейният близнак. Нарича го Зигмунд и го подбужда да извади меча от дървото. Наричайки го Нотунг, той го издърпва и обявява Зиглинда за своя сестра и годеница. Възторжено и предизвикателно двамата дават израз на любовта си.


Второ действие

Вотан инструктира Брюнхилда, любимата си дъщеря валкюра, в битката с Хундинг да осигури победата на Зигмунд.
Фрика, съпругата на Вотан, обявява, че Хундинг се е обърнал към нея като към пазителка на брачния съюз, за да накаже двойката прелюбодейци и кръвосмесители. Вотан не смята, че те са направили нещо лошо, след като се обичат: той не зачита браковете без любов. Фрика иска да знае как може Вотан да разрешава кръвосмешенията и същевременно да поддържа законите на боговете. Той скицира своя план: боговете се нуждаят от герой, Зигмунд, който да е независим и да може да извърши делата, които те самите не могат. Фрика посочва несъстоятелността на неговия аргумент: Зигмунд дължи меча и живота си на Вотан. Ако беше истински независим, е нямало да се нуждае от защитата на меча. Сразен, Вотан обещава, че нито той, нито Брюнхилда ще защитават Зигмунд.
Останал сам с Брюнхилда, Вотан дава израз на отчаянието си. Казва й как, когато любовните радости започнали да му омръзват, е започнал да желае власт и е бил непочтен в безскрупулното й преследване. Вотан разказва на Брюнхилда историята на Алберих, нибелунга, който е отхвърлил любовта, откраднал е златото от рейнските дъщери и си е направил пръстен от него. Как след това Вотан го е откраднал от Алберих, но вместо да го върне на рейнските дъщери, го е използвал да плати на великаните за построяването на Валхала. Той й казва, че Ерда, източник на цялата мъдрост, е нейната майка. Тя и осемте й сестри валкюри сега сбират паднали герои за Вотан, който вярва, че те ще го защитят срещу Алберих. Твърдо решен, че Алберих не трябва никога да си върне пръстена, Вотан отчаяно желае да го вземе от великана Фафнер, който пък от своя страна се е превърнал в змей. Вотан казва на Брюнхилда, че самият той не може да се конфронтира със змея поради договора между тях: той се нуждае от свободен агент, който да действа за него. Когато Брюнхилда пита защо Зигмунд не може да бъде този герой, Вотан й обяснява, че Фрика е прозряла през неговия план и той трябва да изостави това, което обича най-много. Всичко, което желае сега, е краят на това страдание. Вотан казва на Брюнхилда, че не трябва да защитава Зигмунд и я заплашва с най-тежки последствия, ако не му се подчини.
Зигмунд и Зиглинда бягат от Хундинг. Зиглинда, измъчвана от чувство за вина, се опитва да убеди Зигмунд да я остави, но той се заклева да убие Хундинг. Зиглинда припада. Брюнхилда се явява на Зигмунд и му съобщава, че ще умре в битката и ще се присъедини към другите герои във Валхала. Там той ще се срещне с баща си. Когато Зигмунд научава, че не може да вземе със себе си Зиглинда, отказва да отиде. Заплашва, че по-скоро ще убие Зиглинда и нероденото им дете, отколкото да бъде разделен от нея. Брюнхилда е изумена. Ð?зпълнена със състрадание, тя обещава да защитава Зигмунд.
Чува се рогът на Хундинг. Брюнхилда се опитва да предпази Зигмунд, но с копието си Вотан строшава меча на Зигмунд. Хундинг пронизва Зигмунд. Брюнхилда събира парчетата от счупения меч и избягва със Зиглинда. Вотан убива Хундинг и се впуска в яростно преследване на Брюнхилда.


Трето действие

Валкюрите събират загинали воини за Валхала. Брюнхилда пристига с голяма скорост и сестрите й са шокирани като виждат, че я придружава една жена. Брюнхилда моли валкюрите да защитят от Вотан нея и Зиглинда. Ужасени, те не желаят да рискуват, за да й помогнат. Зиглинда иска да умре, но когато Брюнхилда й казва, че носи в себе си сина на Зигмунд, който ще бъде най-благородният герой на света, тя моли за закрила. Вземайки със себе си остатъците от меча на Зигмунд, тя бърза да избяга към гората на изток, където Фафнер охранява нибелунгското съкровище.
Вотан пристига и валкюрите се опитват да скрият Брюнхилда от гнева му, молейки го да се смили над нея. Вотан остава безчувствен и разкрива нейното неподчинение, прокуждайки я от Валхала. Тя ще бъде потопена в сън и ще спи, докато някой смъртен мъж не я събуди. Валкюрите протестират, но се разпръсват, когато Вотан ги заплашва със същата участ.
Брюнхилда пита Вотан дали престъплението й заслужава такова ужасно наказание. Когато е изпитала състрадание пред любовта между Зигмунд и Зиглинда, тя не се е подчинила на Вотан, но е вярвала, че това е, което Вотан истински желае. Вотан остава коравосърдечен, дори когато Брюнхилда му казва, че Зиглинда ще роди герой велзунг. Накрая Брюнхилда моли да бъде обградена от огън, така че да може да я намери само истински герой. Вотан се съгласява на това решение и се сбогува с нея. Той призовава Логе, бога на огъня, да я обгради с пламъци.


...............................................


ЗИГФРИД
Втори ден от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ в три действия (четири картини)

ЗИГФРИД
СЪДЪРЖАНИЕ

Миме не може да изкове Нотунг, меча на Зигмунд, който Вотан е счупил преди много време. С този меч Зигфрид би могъл да убие змея Фафнер, който пази нибелунгското съкровище с помощта на всесилния пръстен и вълшебния шлем. Единствената цел на Миме в отглеждането на момчето е да спечели пръстена. Той може само да чака, безсилен, в безизходица.


Първо действие

Зигфрид връхлита върху Миме, водейки със себе си вързана мечка, и се наслаждава на страха му. Миме предлага на Зигфрид нов меч, който се чупи също толкова лесно, колкото и предишните, които е направил. Зигфрид напада Миме за неумението му. Миме напомня на момчето за това колко много се е грижил за него през всичките тези години. На това Зигфрид отговаря, че макар и Миме да го е научил на много неща, така и не го е научил да го харесва. Настояването на Миме, че той му е и баща, и майка вбесява Зигфрид, който иска да разбере кои са истинските му родители.
Миме разкрива как е намерил умиращата при раждането му Зиглинда и твърди, че тя е поверила детето си, Зигфрид, на неговите грижи. Когато Зигфрид го пита за доказателство, той показва парчетата от меча Нотунг, бил някога притежание на бащата на Зигфрид. Радвайки се, че е свободен от всякаква роднинска връзка с Миме, Зигфрид иска Нотунг да бъде изкован наново, за да може той да излезе в света с него. Той оставя Миме в по-лоÑ?о състояние отпреди.
Появява се Вотан, предрешен като пътешественик, и предлага замяна на мъдрост срещу гостоприемство. Той прави предложение на Миме да играят на гатанки, а залогът да бъде техните глави. Пътешественикът отговаря с големи подробности на въпросите на Миме за джуджетата, великаните и боговете. Провокиран на свой ред, Миме доказва, че знае за роднинството между Зигфрид и Вотан (той е негов внук), както и че на Зигфрид е предопределено да убие Фафнер с Нотунг, но не може да каже кой ще изкове меча. Пътешественикът казва на отчаяния Миме, че само този, който не познава що е страх, може да изкове отново Нотунг и че Миме също ще загуби главата си.
Зигфрид се връща, за да намери Миме обзет от ужас. Търсейки изход от дилемата, Миме се опитва да научи момчето какво е да изпитваш страх. Зигфрид намира идеята за интересна и е нетърпелив да разбере що е страх от срещата си с Фафнер. Когато Миме признава, че не може да изкове Нотунг, Зигфрид сам се заема със задачата. Ð?зумен от методите на Зигфрид, Миме с радост вижда, че момчето ще успее. За да се спаси, той приготвя отваря с приспивателно, която да предложи на Зигфрид след борбата му със змея. След това той смята да убие Зигфрид и да вземе пръстена за себе си.


Второ действие

Алберих бди пред пещерата на Фафнер, чакайки благоприятна възможност отново да спечели пръстена. Когато се появява Пътешественикът, той разпознава Вотан и го атакува като крадец. Вотан заявява, че повече не се интересува от пръстена и предупреждава Алберих за намеренията на Миме. Ð?граейки си с желанието и страховете на Алберих, Вотан му казва да внимава. Той събужда Фафнер, който не се обезпокоява ни най-малко. Алберих се заклева, че ще си възвърне пръстена и ще стане причина за краха на боговете.
Миме и Зигфрид пристигат при пещерата. Ужасът на Миме събужда единствено любопитство у Зигфрид, който е убеден в способността си да победи Фафнер. Оставен да чака сам, Зигфрид размишлява над произхода и самотата си. Той се опитва да комуникира с птичките - първо със свирка, а после с рога си, който събужда отново заспалия Фафнер. Зигфрид убива Фафнер, но не обръща внимание на предупреждението му за проклятието на пръстена. Когато Зигфрид изтегля меча си, той бива опарен от кръвта на змея, която дори вкусва. Сега той разбира какво говори горската птичка, която му казва да потърси пръстена и вълшебния шлем в пещерата.
Докато Зигфрид е в пещерата, Миме и Алберих се препират. Зигфрид се връща и горската птичка му казва, че сега вече ще разбира злите намерения на Миме. Зигфрид убива Миме, както ПътеÑ?ественикът е предсказал. Не много щастлив от новите уроци, които е научил, Зигфрид моли птичката за нов съвет: как може да си намери другар? Птичката му съобщава за прекрасната жена, която спи върху една скала, обградена от огън. Силно развълнуван, Зигфрид тръгва да намери Брюнхилда.


Трето действие

Вотан събужда Ерда, надявайки се, че нейното знание ще успокои тревогите му относно съдбата на боговете. Тя му отговаря с неохота и му казва да търси отговор от норните или от собствената им дъщеря Брюнхилда. Когато Вотан й разкрива как е наказал Брюнхилда за неподчинението й, Ерда го обвинява в лицемерие. Вотан вижда, че тя няма какво повече да му предложи и я пуска. Сега той твърди, че желае края на боговете. Вярва, че Зигфрид и Брюнхилда, в славата на любовта, ще освободят света от проклятието на пръстена.
Вотан се подготвя да се срещне със Зигфрид за първи път, като пътешественик. Зигфрид се раздразва от въпросите на по-възрастния мъж. Провокиран, Пътешественикът намеква за истинската си връзка със Зигфрид, загатва за силата си и му препречва пътя. Когато Зигфрид разбива копието на Вотан, последният трябва да приеме, че властта му е към своя край.
Зигфрид открива Брюнхилда. Той сваля бронята й и, виждайки женските й форми, е уплашен за първи път в живота си. Призовавайки майка си за кураж, той целува Брюнхилда и я събужда. Брюнхилда избягва да отговаря на страстта му. Объркан, Зигфрид за миг я взема за собствената си майка. Докато тя се опитва да говори за духовната си любов и неговия дълг към света, страстта му се засилва. Настойчивостта и пламенността на Зигфрид накрая покоряват Брюнхилда. Изпълнена с жар, тя призовава разрушаването на Валхала и залеза на боговете. Нищо не ще възпре абсолютната им любов, било то и краят на света.



ЗАЛЕЗЪТ НА БОГОВЕТЕ
Трети ден от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ в три действия с пролог (шест картини)

ЗАЛЕЗЪТ НА БОГОВЕТЕ

Норните, дъщерите на Ерда, от незапомнени времена предат въжето на съдбата в сянката на Световния ясен, близо до извора на мъдростта. Вотан е жертвал едното си око, за да може да пие от извора. Когато е отчупил един от клоните на дървото за копие, дървото е загинало от раните си, а изворът е пресъхнал. Норните са се преместили към скалата на Брюнхилда.
Гунтер, вожд на гибихунгите, и сестра му Гутруна са законните деца на Гримхилда. Хаген, техният полубрат, е незаконният син, който тя е родила на Алберих срещу заплащане. Така Хаген е продуктът на липсата на любов и преследването на властта: баща му го е създал, единствено за да му върне пръстена.

Пролог

Норните продължават да предат въжето на съдбата, въпреки че вече не знаят всичко, което се е случило, случва се или ще се случи. Те не са сигурни дори дали светлината, която виждат, е зора или огъня, обграждащ скалата. Когато нощта приближава, образите им избледняват. Проклятието на Алберих върху пръстена гризе въжето им. То се скъсва. Норните се връщат долу при майка си Ерда. Отсега нататък човечеството само ще е отговорно за своята съдба.
Брюнхилда подтиква Зигфрид към активност в света. Той й дава пръстена за благодарност за всичко, на което го е научила и в знак на тяхната любов. На свой ред тя му дава своя кон.


Първо действие

Гунтер е зает с мисли за това дали славата му е достойна за името гибихунг. Хаген изтъква, че съществува огромно съкровище, което гибихунгите все още не са спечелили, и още, че нито Гунтер, нито сестра му са женени. Хаген съветва Гунтер да се ожени за Брюнхилда, най-благородната жена в света. Той предлага Гутруна да използва еликсир, който да накара героя Зигфрид да се влюби в нея. Брюнхилда е пазена от огъня, който обгражда нейната скала, но Зигфрид може да я спечели за Гунтер. В този момент се чува рогът на Зигфрид.
Гунтер поздравява Зигфрид с добре дошъл. Те си разменят обет за приятелство. Хаген разпитва за нибелунгското съкровище. Зигфрид му показва шлема и му обяснява, че е оставил всичко друго, с изключение на един пръстен, който е дал на Брюнхилда. Хаген му казва, че шлемът може да превърне този, който го носи, в каквото си поиска и да го пренесе незабавно там, където пожелае.
Гутруна носи вълшебната напитка. Зигфрид пие за своята възлюбена Брюнхилда. Но веднага след като отпива, се влюбва страстно в Гутруна, загубил всякакъв спомен за Брюнхилда. Заради Гутруна той предлага да помогне на Гунтер да спечели жената, която желае. Гунтер описва Брюнхилда и огъня, който обкръжава нейната скала. Зигфрид предлага да използва шлема, за да я спечели за Гунтер. Гунтер и Зигфрид полагат клетва за кръвно братство. Хаген не участва, обяснявайки, че студената му кръв би я развалила. Гунтер и Зигфрид потеглят, оставяйки Хаген на пост. Той злорадства за успеха на плановете си и се надява да се добере до пръстена.
Брюнхилда е учудена от пристигането на сестра й Валтраута. Тя разбира погрешно причината за посещението, решавайки че Вотан й е простил и че Валтраута е дошла да сподели любовта и радостта й. Валтраута й обяснява, че напротив, Вотан не знае нищо за нейната мисия. Той седи мълчаливо във Валхала със счупеното си копие в ръка, очаквайки края, който ще бъде известен от гарваните, които е проводил. Но е казал на Валтраута, че ако Брюнхилда върне пръстена на рейнските дъщери, тя ще спаси и него, и света. Сега Брюнхилда е равнодушна към съдбата на Валхала. Тя категорично отказва да даде пръстена - залог за любовта на Зигфрид. Валтраута си тръгва отчаяна.
Брюнхилда вижда как се разгарят пламъците, обграждащи скалата. Тя чува рога на Зигфрид и отива да го посрещне, само за да го намери в образа на Гунтер. Зигфрид, предрешен като Гунтер, изтръгва пръстена от ръката й. Казва, че мечът му Нотунг ще ги разделя тази нощ.


Второ действие

Докато Хаген сънливо стои на пост, Алберих напомня на сина си да подхранва духа на омраза в душата си, да мисли за унищожението на Зигфрид и за това как да се сдобие с пръстена. Денят се зазорява и Алберих изчезва от съзнанието на Хаген.
Зигфрид се връща с новините, че Брюнхилда му се е покорила в образа му на Гунтер. Гутруна събира всички жени, за да присъстват на нейното тържество, оставяйки Хаген да свика мъжете.
Хаген надува своя рог, призовавайки мъжете за битка. След това обявява сватбата на Гунтер и Брюнхилда. Мъжете се смеят над зловещата му шега. Хаген им напомня, че трябва да защитават Брюнхилда и да отмъстят, ако някой е постъпил несправедливо спрямо нея. Когато Гунтер приветства Гутруна и Зигфрид като втората брачна двойка, Брюнхилда е ужасена, че любимият й не я разпознава. Тя забелязва пръстена на пръста му и го обвинява, че го е откраднал от Гунтер. Зигфрид си спомня, че пръстенът произлиза от нибелунгското съкровище. Вбесена, Брюнхилда обикаля около Зигфрид, обвинявайки го, че е спал с нея. Той се заклева на върха на копието на Хаген, че е удържал на думата си пред Гунтер. Тя се заклева, че е казала истината и настоява, че Зигфрид трябва да умре заради предателството си. Зигфрид кани мъжете и жените да присъстват на сватбеното му тържество.
Брюнхилда размишлява върху мистерията. Хаген предлага да отмъсти за нея, но тя признава, че е използвала магия, за да направи любимия си непобедим. Все пак е оставила гърба му незащитен, тъй като никой герой не би обърнал гръб на враговете си. Хаген разбира, че това е мястото, където може да го порази. Брюнхилда обижда Гунтер за малодушието му. Заедно с Хаген, тя го убеждава, че Зигфрид трябва да умре. Гунтер мисли за това как ще страда Гутруна, но Брюнхилда я проклина за това, че е откраднала любовта на Зигфрид. Хаген предлага убийството да бъде представено като нещастен случай по време на лов.
Гунтер и Брюнхилда се обръщат към Вотан, бога на клетвите, с молба да си отмъстят за стореното им зло. Хаген призовава баща си Алберих и очаква деня, в който нибелунгите отново ще влязат в притежание на пръстена.


Трето действие

Рейнските дъщери все още бленуват за златото, което им е било откраднато. Зигфрид се появява, те флиртуват с него и го молят за пръстена на ръката му. Когато той вече почти е склонил да им го даде, те го предупреждават, че той е прокълнат от нибелунга, който е откраднал златото от тях, изковал е пръстена и след това го е загубил. Зигфрид е обречен да умре, освен ако не им даде пръстена. Техните заплахи го оставят безчувствен. Той отказва да им даде пръстена. Рейнските дъщери решават да помолят за помощ Брюнхилда.
Хаген, Гунтер и мъжете пристигат. Зигфрид им казва, че рейнските дъщери са го предупредили, че ще умре. Когато Гунтер мрачно се умисля, Хаген моли Зигфрид да им разкаже за младежките си приключения. Той им разказва за Миме, за Нотунг, за борбата му с Фафнер, за птичата песен, която е разбрал, за това как е намерил пръстена и шлема и е убил Миме. Когато паметта на Зигфрид започва да се колебае, Хаген му предлага напитка. Сега Зигфрид си спомня как е чул за Брюнхилда, как е преминал през огъня, събудил я е и я е прегърнал.
Хаген посочва гарваните, които кръжат около Зигфрид и след това отлитат към Рейн. Хаген го пробожда в гърба, заявявайки, че го е наказал за лъжесвидетелство. Преди да умре, Зигфрид си спомня как е събудил Брюнхилда от нейния сън.
Кошмарите на Гутруна я събуждат от сън. Когато внасят тялото на Зигфрид, тя яростно се нахвърля върху Гунтер. Той обвинява Хаген, който оправдава постъпката си и иска пръстена за отплата. Хаген убива Гунтер. Брюнхилда се намесва, за да усмири спречкването.
Тя е чула рейнските дъщери и сега разбира всичко. Ð?здава заповед от реката да бъде стъкмена огромна погребална клада за Зигфрид. Ð?зпраща гарваните на Вотан обратно вкъщи с тревожни вести. Взема пръстена и казва на рейнските дъщери да си го вземат от нейната пепел, вече пречистен чрез огън от проклятието. След като кладата е запалена, Брюнхилда възсяда своя кон Гране и влиза с него в пламъците.
Огънят се разгорява, когато река Рейн прелива извън бреговете си и рейнските дъщери плуват, за да си вземат пръстена. Хаген се опитва да ги спре, но те го удавят. Залата на нибихунгите се срутва. Постепенно пламъците се засилват, в небето се виждат Валхала и боговете, които седят в нея. Докато рейнските дъщери празнуват връщането на пръстена и неговото злато на реката, пламъците лумват в залата на боговете, като накрая напълно я скриват от погледа. Всички богове биват унищожени във всепоглъщащия огън.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 3:45 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
РЕЙНСКОТО ЗЛАТО

Съдържание

На дъното на Рейн. На Воглинда, Велгунда и Флосхилда е поверено да пазят златното съкровище на Рейн, което притежава вълшебна сила — власт над света. Увлечени в безгрижната си игра, русалкиге не са и забелязали, че са следени от нибелунга Алберих. Злобното джудже е обхванато от любовна страст и се опитва да прелъсти веселите девойки. Те с подигравки го отблъскват и продължават безгрижната си игра. Под неочаквания слънчев лъч блясва с пълна сила златото на Рейн. Непредпазливите думи на дъщерите на Рейн откриват тайната на Алберих — притежателят на това съкровище придобива безкрайна мощ. Флосхилда напомня на сестрите си да внимават пред нибелунга, защото той е техен враг.

Воглинда и Велгунда весело й отговарят, че който иска да вземе златото, трябва да се откаже завинаги от любовта. Алберих разбира още, че трябва от златото да се изкове един пръстен, който именно дава вълшебната сила. Жадуващият за власт Алберих, без да се колебае, се отрича от любовта и грабва златото. Пръстенът ще направи заедно с брат си Миме. Двамата се славят като добри ковачи. Със злокобен смях нибелунгът избягва към подземното си царство. В настъпилата тъмнина се разнася само горчивият плач на дъщерите на Рейн.

В местност, обкръжена от остри върхове, спят върховния бог Вотан и неговата жена Фрика. Първите слънчеви лъчи ги събуждат и те с възхищение виждат чудния замък Валхала, построен за тях от великаните Фазолт и Фафнер само за една нощ. За построяването му Вотан е обещал на великаните необикновена награда — сестрата на Фрика, богинята на младостта Фрайа. Фрика упреква Вотан за решението му да даде Фрайа на великаните. Вотан също се е разколебал. Идват Фазолт и Фафнер да искат обещаната им награда. Вотан им предлага да си изберат някакво друго възнаграждение, но те отказват. Всъщност единият от великаните иска Фрайа за жена, а другият, съблазнен от нейните плодове, с които тя храни боговете, мечтае за вечна младост. Идва богът на огъня Логе. Той разказва как златото на Рейн е откраднато от нибелунга Алберих и че сега джуджето, вече изковало пръстена, има безгранична власт над света. Великаните са съгласни да получат съкровищата на нибелунгите и пръстена вместо Фрайа, но за залог искат самата богиня. Те я грабват и избягват. Боговете веднага започват да стареят. Без Фрайа и нейните плодове, с които са се хранили, те загубват вечната си младост. Вотан се вслушва в хитрия съвет на Логе и тръгва към подземното царство на нибелунгите, за да вземе златото на Рейн и пръстена на Алберих и с тях да откупи Фрайа.

В Нибелхайм — подземното царство на нибелунгите. Алберих бие брат си Миме, защото е изковал от рейнското злато един вълшебен шлем и го е укрил от него. Този вълшебен шлем може да направи всеки невидим или да му придаде желания образ. Алберих взема шлема от Миме и оставя сам разплакания си брат. В това време идва Вотан, придружен от Логе. Лукавият Логе разпитва джуджето и разбира тайната на шлема. Връща се Алберих, който с помощта на пръстена е станал безпощаден повелител на Нибелхайм. Логе се преструва, че не вярва в силата на шлема и кара нибелунга да се превърне в страшен змей, а след това — в жаба. Щом Алберих става на жаба, Вотан веднага я настъпва. Логе успява да вземе шлема и когато Алберих възвръща първоначалния си образ, боговете бързо го връзват. След това те напускат пещерата, като повеждат със себе си и своя пленник.

Край замъка Валхала. Вотан и Логе водят вързания Алберих. Той ще спаси живота си само ако предаде златото на Рейн. Алберих предполага, че боговете няма да му вземат пръстена, и заповядва на всички нибелунги да донесат златото. Но преди да си тръгне, Вотан със сила му измъква от ръката пръстена. Това предизвиква проклятието на Алберих — нека този пръстен носи нещастие на всеки, който го притежава, освен на неговия истински собственик. Идват великаните Фафнер и Фазолт, които водят Фрайа. Златото, което те искат, трябва да покрие цялата Фрайа. Започват да редят златните кюлчета, но те достигат само до главата на богинята. Тогава Вотан слага отгоре и шлема, но и това не е достатъчно. Великаните пожелават и пръстена, но Вотан не е съгласен да се раздели с него. Внезапно идва богинята на земята Ерда, която предупреждава Вотан, че боговете не са освободени от проклятието на Алберих, и го съветва да даде пръстена. Вотан с нежелание хвърля пръстена върху златото Щом великаните взимат пръстена, жадният за власт Фафнер убива брат си Фазолт. След това великанът грабва златото и си отива. Боговете са потресени. Вотан ги утешава, че след връщането на Фрайа те отново са станали млади. Богът на гръмотевицата Докер събира облаците, започва страшен дъжд. Когато той престава, на небето се появява дъга, която се превръща в многоцветен мост, по който долитат само тъжните гласове на дъщерите на Рейн, които оплакват изчезналото съкровище.

..........................

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 13, 2013 4:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
"Парсифал" - Parsifal (1882)


На 26 юли 1882 г. в Байройт за пръв път е представена на сцена операта в три действия на Рихард Вагнер “Парсифал”, базирана върху едноименния средновековен епос на Волфрам фон Ешенбах, базиран върху легендата за Светия граал. Място на действието е районът на Монсалват и магическия замък Клингзор. Операта е композирана изключително за представяне в Байройт и най-добрите й записи са именно от тази сцена.

В годините след Втората световна война диригентът Ханс Кнапертсбуш е пряко асоцииран с “Парсифал”. Под неговата палка през 1951 г. е възобновен музикалният фестивал в града. Записът на изпълнението на живо от 1962 г. се смята за класически. Висока оценка получават и записите на “Парсифал” с Берлинската филхармония, дирижирани от Херберт фон Караян ("Запис на годината", 1981 г.) и Даниъл Баренбойм. “Парсифал” всъщност е последната творба на Вагнер,
починал на следващата година във Венеция.

прелюдия

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни