ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Окт 23, 2018 11:16 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Сеп 06, 2013 3:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
РУДОЛФ ЩАЙНЕР:

"Мисията на Рихард Вагнер"
https://docs.google.com/file/d/0B8ixxin ... sp=sharing

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Юли 24, 2014 10:52 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Имам щастието да съм на първото представяне изцяло на тетралогията "Пръстенът на нибелунгите" в Софийската опера, в поредица от вечери, от снощи... Залата е препълнена. Освен, че съм с приятел по идеи и душа, срещнах и други приятели. "Рейнско злато" снощи беше наистина много вълнуващо. Има толкова много връзка с Антропософията и нейните идеи... чак до дъгата в края на четвърто действие, която се появява след Потопа на Атлантида. За първи път човешките същества тогава виждат дъга и тогава именно има и съответните условия за нея... Много, много връзки, символи и теми за размисъл... Но... по-нататък. Тази вечер продължаваме.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юли 27, 2014 4:49 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Извадки от книгата на Рудолф Щайнер:
Мисията на Рихард Вагнер


Извадки от преводачката на лекционния цикъл Нели Хорински
във връзка с представянето на тетралогията на Вагнер "Пръстенът на нибелунгите"
тези дни, в Софийската опера



... Това, което днес съществува в Европа като сегашното ясно дневно съзнание, се е развило от едно прастаро човечество, атлантското човечество, което е предхождало нашето и е живяло там, където днес се намира Атлантическият океан. Тези, които наблюдават какво става в света, знаят, че дори естествената наука вече говори за един атлантски континент... Там са живели предците на хората, които днес обитават Европа, но при други физически условия. Те са живели все още в смесица от въздух и вода. Земята навсякъде е била покрита с гъсти, могъщи маси от мъгла. По това време Слънцето не се виждало, както се вижда днес. То било заобиколено от огромни цветни кръгове, понеже всичко е било закрито от могъщи мъгли. Германската митология е запазила спомена за онази древна страна в изразите Нифелхайм, Небелхайм (дом на мъглата), Нибелунгенхайм (дом на нибелунгите, хората от страната на мъглата). Това са спомени за онази стара мъглива страна и едно фино, интимно спомняне лежи в запазените легенди от онези древни времена.

Когато потопът постепенно залял атлантската земя, той образувал и реките на немските долини. Така че същността на Рейн е като един вид остатък от атлантската мъглива същност, покривала някога страната. Като че ли водите на Рейн са дошли от мъгливите маси на древна Атлантида, Небелхайм, Нибелунгенхайм. Легендата представя това, което изразява смътното, изпълнено с прозрения съзнание. И след като народите се преселват на Изток – понеже физическите условия станали такива, че те е трябвало да напуснат обитаваните дотогава области, – тях ги напуска и смътното съзнание. То ставало все по-светло и по светло, но също и егоизмът ставал все по-голям.
В старото смътно съзнание е имало известна самоотверженост. С изчистването на въздуха от мъглите, нараства и егоизмът. Мъглата на древна Атлантида създавала около човека атмосфера на мъдрост, изпълнена със самоотверженост и любов. Това навлиза във водите на Рейн и там долу остава като мъдрост, като злато. Но когато било обхванато от егоизма, в същото време се появява и егоистичната власт. Когато представителите на древните обитатели на Нибелунгенхайм преминават в посока на Изток, виждали в Рейн мястото, в което се е съхранявало златото на мъдростта, всеотдайно разпростирала се някога навсякъде. Всичко това почива – не точно така казано – в света на легендите, в който прониква душата на Рихард Вагнер. И тази душа е толкова сродна с великата духовна същност, лежаща там и пазеща спомена за древните събития, че от този свят на легендите тя изважда екстракта на целия негов мироглед. Така в музиката на Рихард Вагнер чуваме да прозвучава, а в драмата виждаме да се показва на сцената развитието и проявлението на човешкия егоизъм...

... Дъщерите на Рейн пазят златното съкровище. Джуджето Алберих най-напред е обхванато от страст към тях. Когато в него се събужда желанието да притежава златото, той се отрича от любовта, понеже, който иска да притежава злато и власт, трябва да се отрече от любовта. Той изковава пръстена. Какво е свързано с този пръстен? С него е свързано притежанието, собствеността, егоизмът. Докато човекът не е станал отделен човек, (а е бил повече член на общността, племето, рода бел. пр.) той не изисква нищо за себе си. Егоизмът започва първо там, където човекът е обхванат в пръстена на сетивността. Алберих трябва да се откаже от любовта; той, представителят на самосъзнанието се обгражда с физическото. Физическото тяло се изгражда според същите закони, които управляват природата, от която е взето златото на дъщерите на Рейн. Със златото е свързан егоизмът, отделното съществуване. Златото тук не е творческата мъдрост, а мъдростта, която се постига чрез възприятието. За да бъде постигната тя, човекът първо трябва да се подготви, за да приеме тази творческа мъдрост.
Нека да се завърнем назад във времето, когато човекът още не е бил разделен на два пола. Тогава той още не е притежавал способността да мисли, да проявява самосъзнание чрез своето мислене. Всичко, което той създавал, било създавано чрез любовта. Човекът трябвало да изкупи по-висшата си духовност чрез това, че се отказва от половината на продуктивната сила, като става еднополов.

...Вотан принадлежи към предишни епохи, епохите на подвижната огнена мъгла. Там, където на Земята още са царували чистите огнени сили, когато «Духът божествен мътеше над водите», оттам произхожда Вотан. По-късно Вотан е трябвало да преобрази своето обиталище в здрав замък. Земята е трябвало да се вкамени. Обиталището на боговете, Валхала, било построено от великаните. Това са хората от лемурийската раса, лемурийските великани, които още не притежавали по-висша духовност. Великаните – човечеството, което още не се е намирало изцяло в тесните граници на плътта – поискват за тази цел да получат Фрея, отново един женски образ. Тя представлява съзнанието, необходимо, за да се запази човекът, за да се подмлади.

И сега Локи е този, който може да изгради от огнения елемент нещо, което е правилно за нисшата природа. Локи освобождава Вотан от жертването на Фрея и ú помага да остане при боговете. Какво е трябвало да постигне човекът? Пръстенът, това, което е закономерно изградената плът. А страстта, необходима за сетивната природа, трябва да бъде пожертвана в полза на висшата любов. Преди да настъпи най-висшето разгръщане, трябва да бъде изградена и душата. Великаните се отказват от Фрея, от любовта. Любовта остава при боговете. Великаните се задоволяват с пръстена, елемента на златото, което е прокълнато. Любовта отново ще бъде внесена едва чрез християнството.

Трагичен полъх преминава през северната митология. Виждаме как на Вотан му е трудно да предаде господството на някой, който произлиза от човешкия род. Той иска да запази и по-нататък властта; опитва се да завладее пръстена. Тогава се запознава с Ерда. При Ерда той се учи на мъдрост. Ерда е духът на Земята, съзнанието на целия човешки род, развиващ се на Земята. Нейните дъщери, норните, богините орисници, оповестяват по-висшето съзнание на Земята, те представляват празнанието на Земята за миналото, настоящето и бъдещето. Те просветляват отделното познание; над единичното знание стои съзнанието, което носи характера на вечността.



_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юли 27, 2014 4:52 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Вотан оставя пръстена на великаните. Тогава между тях пламва битката. Раздвоението предизвиква спор и така възниква мотивът на меча. Мотивът на меча изразява прехода от човечеството, живяло досега само в общността, към новото човечество, към отделеността, към войната на един срещу друг. Вотан е наясно относно своето положение спрямо човечеството, особено относно своето отношение към петата епоха от развитието на човечеството.
...Небесната дъга, която се появява след потопа, има особено значение в окултната мъдрост. В северния мит този символ означава прехода от атлантската епоха към следатлантската епоха. В онова време въздухът е бил много по-гъст, а водата много по-рядка, отколкото днес. Валежите, дъждовете не са съществували. През онова време е било невъзможно да се появи небесна дъга. Земята, където израства северният човешки род, не случайно е наречена царство на мъглата, дом на мъглата – Нифелхайм. От това царство на мъглата се образуват водните маси, които заливат континента Атлантида.

Едва в края на атлантското време, след потопа се появява небесната дъждовна дъга. Окултното изследване обяснява, какво означава тя. В Библията, в дъждовната дъга на потопа, като мост към северния мит ни се представя връзката между хората и боговете. Фактът, че Вотан е победен от Зигфрид, означава, че на мястото на древните богове застава човекът. Подготвя се задачата на петата епоха от развитието на човечеството – да издигне водачите и учителите на човечеството от самия човешки род. Предишните водачи на човечеството слизали от висшите светове. Сега майстор, учител ще стане този, който е преминал през всички степени на развитието на човечеството – само че по-бързо от другите хора – и като напреднал, той ще води човечеството...

...Докато на Юг се развиват четирите първи културни епохи на петата основна епоха от развитието, през това време северните народи си подготвят това развитие. И тук имаме четири фази, също и тук развитието преминава през четири степени, като последната е самият залез на боговете. Своеобразното е, че през тези четири фази се повтаря цялото предишно развитие на хората. Човечеството е преминало през различни състояния. Северният мит е един вид спомняне за цялата история на Земята; тя живее в него като митично съдържание. Тези четири степени на развитието се представят и в драмите на Вагнер, понеже той черпи съдържанието на своите драми от митовете. Съвсем правилно Вагнер създава именно една тетралогия. Развитието на хората се представя в четирите части. Петата степен ще бъде християнството.

Какъв е основният мотив в «Рейнско злато»? А какъв е основният мотив на нашата сегашна, пета основна епоха на земното развитие? – Когато се върнем назад до първата, полярната епоха, виждаме хора, които още не притежават самосъзнание и още не са разделени на отделни полове. Същото е и при хиперборейците – втората основна епоха от развитието. Едва през третата основна епоха, лемурийската, човекът става еднополов. И чак към края на атлантската епоха и по времето на петата епоха, настоящата, се ражда азът. Тук човекът за първи път казва «аз» за себе си. Това азово съзнание се описва в мита като джудже, като Алберих, то се чувства като издигащо се от Нифелхайм... От Нифелхайм с нейните прииждащи на вълни води и пълзящи мъгли, се ражда човешкият аз. Вагнер величествено отразява това в акордите на оркестъра в ми бемол мажор. Основният мотив на нашето съвременно човечество прокънтява от Нифелхайм.

Нека да си изясним какво се е случило на Земята през това време. Човекът идва на Земята като душевно същество. Неговото тяло се ражда от една етерна Земя. Човекът още не е нито мъж, нито жена и не знае нищо както за притежанието, така и за властта. Душата се означава като вода. Притежанието, което същевременно е и власт, още се пази от движещите сили на астралния свят, дъщерите на Рейн. Но бавно се подготвя това, което ще се прояви през атлантската епоха – азът, егоизмът. Първоначалното душевно същество е съдържало нещо, от което човекът е трябвало да се откаже – любовта, която още не търси външна изява, а почива в самата себе си. Алберих трябва да се откаже от тази почиваща в самата себе си любов. Той може да го направи чрез пръстена, който свързва всичко човешко. Докато двуполовостта съществува, човекът не се нуждае от пръстена. Едва когато той се отказва от душевната любов, двуполовостта, пръстенът трябва да свърже това, което е разделено. Сега в съединяването с друго, отделно същество човекът трябва да стигне до любовта. Пръстенът е символ за свързването на отделните хора, свързването на двата пола във физическото. Когато Алберих завладява пръстена, той трябва да се откаже от душевната любов. Настъпва времето, когато човекът повече не може да твори в единството. Преди това време, тялото, душата и духът са били едно цяло. Сега божествеността сътворява тялото отвън. Половете неприятелски застават един срещу друг. Двамата великани Фафнер и Фазолт са техни представители. Човешкото тяло е станало еднополово. В древните религии човешкото тяло е представено като храм, божествеността твори върху него отвън. Вътрешният храм, нашата душа трябва да бъде сътворена от самия човек, започвайки от времето, когато той става един аз. Любовта все още се съдържа в творящата божественост, тя все още твори «външния храм». В мита това е показано на мястото, където Вотан иска да вземе пръстена от великаните и където пред него се появява Ерда, като го съветва да не го прави. Ерда е образът на ясновидското всеобщо съзнание на човечеството. Богът не бива да задържи пръстена, който свързва това, което трябва да се раздели, за да е възможно на една по-висша степен, когато половете отново се неутрализират, те отново да се съединят. Така чрез пророчески-ясновидската сила на земното съзнание Вотан е спрян да завладее пръстена, който остава при великаните. Отсега нататък във всеки човек ще има само по един пол. Великанът е образ на физическата плът. Сега великаните започват да изграждат Валхала. В спора за пръстена Фазолт е убит от Фафнер, което показва противоположността между мъжкия и женския пол. Всеки човек най-напред убива един от половете в себе си – мъжът убива жената в себе си, а жената съответно мъжа... От всеобхватното земно съзнание трябва да се роди по-висшето съзнание. Това става чрез свързването на Вотан с Ерда, от което се ражда Брунхилда. В нея все още се намира нещо от божествената всемъдрост на мировото съзнание. Това съзнание обаче отстъпва назад. Вместо това Вотан създава с една земна жена Зигмунд и Зиглинда. Това е душевната двуполовост, мъжката и женската душа. Никой не може да живее по-нататък сам за себе си. Женската душа, Зиглинда бива отвлечена от Хундинг; душата трябва да се подчини на физическия мозък. Започват заблудите в странстванията на Зигмунд – затворената в тялото душа. Тя не е достатъчно мощна, за да се доближи до божественото, което вече е изгубено. Боговете не могат да опазят Зигмунд, мечът му се строшава от копието на Вотан.



_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юли 27, 2014 4:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Вотан трябва да предаде водачеството на действащото изцяло в сетивността човешко себе, на Хаген, сина на Алберих, принципа на низшия аз. Всички сили се съюзяват срещу съюза на мъжката и женската духовност. Самият Вотан трябва да покровителства Фрика. Фрика представлява мъжко-женската душа на една по-висша степен. Тя настоява Вотан да разкъса връзката между мъжката и женската душа на земната степен. В духовността мъжката и женската душевност остават свързани. На Земята обаче се намесва кръвта, намесва се сетивността. Това е дълбоко предусетено в мотива за обичта между брата и сестрата. Това, което се намесва, е непозволено и ако остане да господства – Зигмунд и Зиглинда, – физическото трябва да умре. Ако Зиглинда би била унищожена чрез всеобхватното съзнание Брунхилда, цялото земно развитие е щяло да бъде задържано. Брунхилда обаче я подкрепя и ú дава коня Гране, който пренася човека през земните събития. Брунхилда се оттегля в изгнание, Ваберлое обхваща нейната скала. Сега ясновидското съзнание е обградено от огъня, през който човекът първо трябва да премине, за да се пречисти, ако иска отново да достигне до всеобхватното съзнание.

Зиглинда обаче, душевно женската същност, ражда Зигфрид, човешкото съзнание, което следва отново да се издигне до висшето. Той израства скрит под грижите на Миме. Зигфрид трябва да победи низшата природа, дракона, за да спечели мощта. Той побеждава също и Миме. Кой е Миме? Миме може да дари нещо, което прави човека невидим – шапката невидимка, вълшебния шлем, нещо от онази сила, която е невидима за обикновените хора. Шапката невидимка е символ на магьосника – и то както на белия, така и на черния магьосник, – който видимо се движи между нас, но като такъв е невидим. Миме е магьосникът, който може да даде шапката невидимка, изхождайки от земните, от черните сили. Той иска да направи Зигфрид черен магьосник, но Зигфрид не позволява. Той е убил дракона, поел е в себе си капка от кръвта, символ на страстите и затова е в състояние да разбира езика на птиците, на сетивно-земното. Той може да поеме пътя на висшия посветен, като му се показва пътят към Брунхилда, всеобхватното съзнание.

Дотук имаме три фази на северното развитие: Първо джуджето, след това великана и накрая човека. Валкюрата означава втората фаза. А в Зигфрид вече имаме раждането на самия човек. Затворен в плътта, той най-напред трябва да намери пътя, водещ до чистата мъдрост. В четвъртата фаза, в залеза на боговете е отразено, че човекът от северния свят още не е узрял, още не е получил пълното посвещение. Зигфрид все още е уязвим на едно единствено място, там, където Христос е носил кръста. Зигфрид още не можеше да поеме кръста върху себе си. Тук имаме дълбок израз за това, което още липсва на северния народ – християнството, което да му стане необходимост. Зигфрид не може да се съедини с Брунхилда. Той е човешката душа, създадена от земната жена, от съединението на Зигмунд и Зиглинде. Брунхилда е девствената любима, по-висшето съзнание
.
В последната фаза трябва да бъде постигнато висшето познание. Понеже човекът все още не е постигнал способността да се съединява с девствената мъдрост, той изпитва стремежа към по-висшето познание като копнеж. И понеже той иска да се съедини с Брунхилда, воден от земните желания, се стига до размяна на благата – тя дава жребеца, той пръстена.

Преди човекът да може да се съедини с висшия аз, остава в сила и пръстенът, външната принуда. Човекът потъва в низшето съзнание, той ослепява. Зигфрид забравя Брунхилда, той се свързва с Гудрун, низшето съзнание. Той дори иска да получи ръката на Брунхилда за недостойния, за другия, за Гюнтер. Това означава, че в последната фаза преди настъпването на християнството, човекът още веднъж изпада под влиянието на тъмните сили, той не поема правилния път. Непозволената връзка на Брунхилда с Гюнтер е причината за пропадането на Зигфрид. Той трябва да намери смъртта чрез низшите сили, под чиято власт е изпаднал.

Наближава последната фаза. Още веднъж се появяват трите норни, богините орисници. Това е фазата, когато всеобхватното съзнание е изгубено:
Настъпи краят, вечна мъдрост*!
Не мъдрите вече света обясняват. –
Нагоре към майката, нагоре!
Висшата мъдрост, която преди е бил дадена на божиите синове, е изгубена за Земята. Тя се завръща във вечността. Човечеството е оставено на самото себе си...

...В това, че Алберих отнема златото от дъщерите на Рейн, виждаме затварянето на кръга. В лицето на Алберих виждаме егоистично развилият се представител на нибелунгите. Виждаме човекът, отказващ се от любовта, обединявала някога хората в една цялост. Рихард Вагнер свърза мощта на притежанието, с идеята, която витае в онзи митологичен свят. Така той вижда онова древно време. Пред него се изправя светът който основава Валхала – светът на Вотан, светът на старите богове. Те имат това, което някога общо са имали всичките хора. Те, както и самият Вотан представляват един вид групова душа. Но там, където отделната личност е обхваната от властта на пръстена, който се завива около аза на човека, той също бива обхванат от жаждата за злато. Така по един фин начин в цялото изкуство на Рихард Вагнер, в цялото му творчество се описва това, което като групова душа (Групови души са духовни същности, намиращи се на различни духовни полета и обхващащи в едно душевно-духовната същност на групи от отделни същества – минерали, растения, животни, хора, богове. Бел. пр.) е живеело във Вотан, това, което по отношение на златото на Рейн човекът изживява в себе си по егоистичен начин. Ние го чуваме в звуците на неговата музика....

...Джуджетата на Нифелхайм са носителите на азовото съзнание. Рихард Вагнер представя като противници Вотан – древния атлантски посветен и Алберих – носителя на егоизма от рода на джуджетата на нибелунгите, и посветения на следатлантското време. Златото има дълбоко значение в мистиката. Златото е светлината, която излъчена, се превръща в мъдрост. Алберих донася златото, консолидираната втвърдена мъдрост, от течението на Рейн. Водите винаги са образ на душевното, астралното. От душевното се ражда егото, златото, мъдростта на аза. Течението на Рейн представлява душата на новата епоха, в която се разгръща разумът, азовото съзнание. Алберих си присвоява златото, той го отнема от дъщерите на Рейн, от женския елемент, който характеризира първоначалното състояние на съзнанието. Тази взаимовръзка живее дълбоко в душата на Вагнер. Той мощно чувства издигането на азовото съзнание в тази нова епоха, мощно го представя и в ми бемол мажорните акорди на «Рейнско злато». Това продължава музикално да живее и да действа чрез Вагнерновото «Рейнско злато». Вагнер има пред себе си поеми, които произлизат от пра-ритмите. В тези легенди живее нещо, което, изпълнено със сила и живот, пронизва душата с духовен ритъм. Това, което човекът сам изживява и представлява, се пробужда, прозвучава и пронизва хората в тези древни легенди.

...После виждаме как Вотан е потопен не в съзнанието, което струи от една душа към друга, а в родовото (груповото) съзнание, и това е представено там, където той иска да отнеме пръстена от великаните. Пред него застава старото съзнание в образа на Ерда. Многозначителни са думите, които чуваме от Ерда. Тя е описана като представителка на древното съзнание, което не само знае какво разумът обединява, но чрез ясновидството си вниква и в целия заобикалящ ни свят?
«Познато ти е какво крият дълбините, какво протъкава планините, долините, въздуха и водите. Където същества живеят, полъхва твоят дъх; където умовете размишляват, присъства твоят смисъл: Говори се, че ти е познато всичко.»

Не може по-ясно да се представи съзнанието, което е съществувало в Небелхайм, не може по-ясно да се обозначи древното съзнание, освен както е изразено в думите: «Докато спя, сънувам, докато сънувам, размишлявам, докато размишлявам, знанието овладявам.» Това, което е действало от човек на човек, което е действало в най-дълбоката същност на природата, е било като сънуване, но сънуване, което знае за цялото обкръжение. То е било мисленето на човека, било е волята и действията му, понеже човекът е действал, изхождайки от това съзнание. Това съзнание застава сега пред Вотан в лицето на Ерда. Но така се поражда ново съзнание. Във всичко мистично висшето се представя чрез една женска личност. Това е същото, което се крие в красивите думи на Гьоте в Chorus mysticus: «Вечно женственото ни привлича.» Различните народи са представяли този стремеж на душата към по-висше съзнание като съединение с някакъв женски образ, в който е представена висшата същност на човешката душа. Душата е това, което е осветено от мировите закони, а те са тези, с които тя се съединява като в женитба. Виждате как едно по-висше състояние на съзнанието се представя като женски образ, например Изис в древния Египет, но и навсякъде другаде, и то по начин, който отговаря на характера на съответния народ. Каквото народът е чувствал като своя същност, това му се е представяло във връзката на човека със съответната женска личност в смъртта или докато е още в жив...




_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Рихард ВАГНЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юли 27, 2014 4:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
На Север хората са били по-предани на мъжките богове, а на Юг повече на културата на красотата. На целия северен елемент е било присъщо нещо, съществувало от дълго време, което същевременно е било зародиш на упадъка – това е борбената натура.

На Север имаме Вотан, Вили, Ве и до тях Локи. Локи е страстта, горещото желание и то довежда северния свят до утвърждаването на борбената натура, която в себе си има елемента на валкюрите. Те вдъхновяват героите и ги карат да се хвърлят в битките. Те са нещо, което северният елемент винаги е имал. Локи е бил син на страстта. Хаген е по-късната форма за първоначалния Локи...

... Всеки духовен ученик е бил осведомяван, че северните богове ще бъдат заменени от християнството. Цялата дейност на Вотан е подготовка за идващото християнство. Тук на Север са били останали някои племена от преселението на атлантците към пустинята Гоби. Докато на Юг се развивали четирите културни епохи (древноиндийската, древноперсийската, египетско-халдейската и гръцко-римската епоха), на Север също протичали определени процеси. Също и тук протичат четири фази на развитието, като последната е самият залез на боговете.
От северните митове узнаваме как е представено протичането на четирите подготвителни епохи. По това време Вотан е бил четири пъти най-високо иницииран (посветен). При първата иницация, по време на първата културна епоха – древноиндийската, той виси девет дни на кръст, издялан от дървото на мировия ясен. Тогава Мимир пристъпва към него и му обяснява руните. Разпъването на кръста също и тук представя спасението. По време на втората инициация той получава питието на мъдростта, което Гунльод пази в една пещера. Той трябва да проникне като змия в тази подземна пещера и прекарва там три дни, за да спечели питието. През третата инициация, която отговаря на третата културна епоха, той трябва да пожертва единственото си око. Това е окото на мъдростта, което напомня на еднооките циклопи, представляващи хората от лемурийската епоха. При нас това око отдавна е закърняло. Нещо от него, което все още се забелязва, е останало при новородените деца. Това е ясновиждащото око. Защо Вотан трябва да го жертва? Във всяка основна епоха от развитието накратко се повтаря това, което вече е било изживяно. Така и през третата епоха ясновиждането е трябвало още веднъж да бъде пожертвано, за да може да навлезе това, което първо просветва във Вотан – мъдростта на разума, характерна за европейския начин на мислене.
Четвъртата инициация на Вотан е свързана със Зигфрид, божествения потомък, Вотановия потомък. За първи път човешки посветени заемат мястото на бога.

...По два начина човек може да надрасне сетивността. Или когато отхвърля сетивността и в смъртта се свързва с духа, или още тук в живота, когато се отворят духовните му очи. Ние виждаме как това по-висше съзнание, което човекът може да изживее, е представено като женска личност също и в германския мит. За предците на средно-европейците воинът е този, който храбро се бори и пада на бойното поле, като след смъртта си отива в духовния свят, за да се свърже с по-висшето. Там воинът се изправя пред валкюрата, която го пренася в света на духовното. Женската фигура на валкюрата представлява връзката с по-висшето съзнание. Заедно с Ерда, Вотан създава Брунхилда, с която следва да се свърже Зигфрид, когато бъде доведен до духовния живот. Дъщерите на Ерда представляват по-висшето съзнание на посветения. В Зигфрид израства новият човек, който чрез особена нагласа и съвършенство на вътрешната си душевност още по време на живота може да извърши съединяването с валкюрата.
Рихард Вагнер дава израз на това, което се крие, което живее в германския митологичен свят. Той дава израз и на факта, че древната групова душа трябва да умре в залеза на боговете, също както индивидуалното съзнание на човека трябва да се прояви в Зигфрид. Всичко това е действало, живеело е творчески в душата му. Най-висшите проблеми на човечеството са живеели и действали в него и доколкото те представляват човешката вътрешна душевност, той ги представя в музикалното, а доколкото се проявяват в човешките дела, – в драматичното.
Ние виждаме как като художник Рихард Вагнер творчески извежда от мистичното висшия път на човешкото развитие...

...Какво е представлявал един посветен по онова време. Когато някой е бил иницииран (посветен) и чрез това е бил запознат с духовните сили, духовните власти, това се изразявало, като се казвало: Той предприе пътуване в царството на добрите мъртви, в царството на алфите, в Алфгард, за да си донесе оттам златото на Нифелхайм – златото е символ на мъдростта.

Зигфрид е бил посветен в стария германски елемент по времето, когато се разпространява християнството. Той всъщност е бил неуязвим, но е имал едно слабо място, където е можел да бъде ранен, понеже в това северно посвещение е присъствал още и Локи, богът на страстта, на горещото желание в образа на Хаген. Хаген е онзи, който улучва посветения там, където е слабото му място. В сагата за нибелунгите Брунхилда е подобен образ на женско божество, каквото е била Атина Палада за гърците. На север тя е представяла въплъщението на дивия, умъртвяващ войнствен елемент. В лицето на Зигфрид имаме древния германски посветен. Борбеният елемент е представен в старото германско рицарство. Понеже той е предимно светски елемент, то светското рицарство от 8-мо до 11-то столетие би следвало да проследи своя произход назад до Зигфрид, който е бил посветен. Произходът на това рицарско потомство води до Кръглата маса на крал Артур. Оттам са произлезли големите рицари или по-добре казано, онези, които са искали да бъдат водещи светски рицари, и е трябвало да се включат в Кръглата маса на крал Артур. Там се преподавала светска мъдрост, но тя била примесена с борбената воля – елемента на Локи-Хаген. В германския елемент е било специално подготвяно това, което е можело особено силно да изпъкне в северния елемент. Там е можело да се подготви това, което е в зависимост от развитието на човека на физическия план. Знаем, че там става слизането на най-висшето до физическия план. Личното е образът на най-висшето на физическия план. Следователно тук се развива личният елемент, личната борбена способност, която може би най-високо е била изградена при Хаген...

... Посвещението на Зигфрид все още е било едно древно посвещение. При него все още е играело роля светското рицарство, както и опасността човек да бъде изкушен от елемента на страстта и себелюбието.
Зигфрид е посветен. Той трябва да събуди Брунхилда, висшето съзнание, като минавайки през пламъците, през огъня, трябва да се пречисти от страстите. Така той преминава през просветлението, през катарзиса. Преди това е убил дракона, преодолял е низшата сетивност и така е станал неуязвим; единствено между плешките му е останало едно място, където може да бъде ранен. Уязвимостта на това място е символично указание, че на тази четвърта културна епоха липсва още нещо, което едва християнството ще може да донесе. Трябва да дойде Един, който е нераним там, където Зигфрид все още е бил раним, да дойде Христос, който носи кръста на плещите си, там, където Зигфрид е можел да бъде убит...

...Вагнеровият Зигфрид още е вплетен в земното, където трябва да намери гибелта си. Брунхилда познава взаимовръзките и разбира за какво става дума. Тя връща пръстена на дъщерите на Рейн, на елемента, който не е проникнал в играта на този свят. Цялото развитие на човечеството достига назад до първоначалната девствена материя. (девствена –непорочна, несвързана със сетивноста, със страсти и нагони; понятието е сродно с дева, деви – духовни ангелски същества без физическо тяло. бел. пр.)

Нов мироглед застава на мястото на древния северен мироглед, който не апелира повече към външното, сетивното, а само към това, което е останало девствено, към душата. Брунхилда, която също остава вплетена във външното, в сетивното, чрез свързването ѝ със Зигфрид, влиза в огъня. Оттам ще бъде родена любовта. Това е една мисъл, която още е трагична за Севера, защото това, което хората тогава са били в състояние да разбират – ще намери гибелта си. Родена от духа, издигнала се от огненото море на първоначалната девствена материя, ще бъде любовта. «Et incarnatus est de Spiritu Sancto ex Maria virgine» (Четвъртото изречение на католическото кредо.)

От същия елемент, от който преди се е родил егоизмът, сетивната любов, сега ще се роди ново чувство, което ще се издигне над всичко, което остава вплетено във физическия план. Мъдростта се оттегля, за да позволи на любовта да се възроди от тази част на елемента, който е запазил девствената си непорочност. Това е Христос, Христовият принцип, себеотдайната любов като противоположност на себичната любов. Това е голямата еволюция, която ще бъде откупена с тайнствената инволюция на смъртта, упадъка на физическото. Поставени строго една срещу друга, тук имаме двете противоположности на живота и смъртта. Дървото е пресъхналият живот, а от това дърво покълва новото, вечният живот, от който сега ще бъде родена новата епоха. Нов, духовен живот произлиза от залеза на боговете.

След като е преминал през четирите фази на северния живот, Рихард Вагнер копнее да представи този Христов принцип в неговата дълбочина и го постигна в своя Парсифал – петата фаза.
Понеже Вагнер изживява трагизма в северното развитие, за него се превръща в необходимост да прослави християнството.





_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни