ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Яну 23, 2018 8:35 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 14, 2013 8:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Изображение


Йохан Волфганг Гьоте
1749 - 1832


Благодарение на добър приятел "Фауст" може да се прочете тук: http://dox.abv.bg/files/listtree

Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Йохан Гаспар Гьоте (1710–1782) е юрисконсулт с титла имперски съветник. Той не упражнява своята професия, а живее от доходите на неговото богатство, което по-късно също дава възможност на син му да живее без финансови задължения. Майката на Гьоте, Катарина Елизабет Гьоте, род. Текстор (1731–1808), произлиза от заможна и знатна фамилия от Франкфурт; нейният баща е юридидически чиновник (Scultetus) с най-високия ранг в града. След Йохан Волфганг се раждат още пет други деца, от които оживява само с 15 месеца по-малката му сестра Корнелия (1750-1777), с която братът е в много близки отношения.

От 1756 до 1758 г. Йохан Волфганг посещава обществено училище. След това заедно със сестра му е обучаван от баща му и от домашни учители. Баща му лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици: френски, английски, италиански, латински, гръцки, също природни науки, религия и рисуване. Освен това той учи да свири на чело, яздене, фехтовка и танци. За коледа 1753 г. той получава от баба си подарък кукленски театър. За тази сцена необходимите театрални парчета той научавал наизуст и заедно с приятелите си давал представления. Малкият Гьоте показва талант за литературна фантазия като малък, като измислял приказки. В дома на Гьоте се четяло много; баща му имал библиотека от около 2000 тома.
През Седемгодишната война един френски офицер е на квартира в къщата на родителите му от 1759 до 1761 г. и Гьоте за пръв път се среща с френската драматургична литература.

Гьоте, по желание на баща му, през есента 1765 г. започва да следва право в университета в Лайпциг (1765-1768), където преживява първото си любовно разочарование (Ана Катарина Шьонкопф, занаятчийска дъщеря). Те се разделят след две години. Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг (книгата Анете (1767)) с 19 стихотворения, са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. През 1769 г. той издава първата си стихосбирка с титлата Нови песни. През юли 1768 г. той се разболява (вероятно от туберколоза).
Така и не успява да завърши следването си и през август 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и опити за самоубийство (от тях се освобождава едва чрез романа си Страданията на младия Вертер) Гьоте продължава през април 1770 г. юра следването си в университет Щрасбург (днес Страсбург), където отново се влюбва трагично (Фридерике Брион) и се сближава с писателите от литературното направление Бурни устреми. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух. През лятото 1771 г. Гьоте предава своята юридическа дисертация De legislatoribus, която не е приета заради изречение против църквата [1], която днес не е запазена.
Гьоте получава на 6 август 1771 г. научната степен лиценциат и се връща във Франкфурт, където отваря малка адвокатска кантора, която напуска от липса на интерес след четири години и отива в град Вецлар като практикант в съда. Там преживява мъчителна любов (Шарлоте Буф, годеницата на юриста Йохан Христиан Кестнер) и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява на великден 1775 г. за красивата франкфуртска банкерска дъщеря Ана Елизабет Шьонеман. Той заминава за няколко месеца на пътуване през Швейцария по покана на братята графовете Христиан и Фридрих Леополд цу Щолберг-Щолберг. През октомври годежът е разтрогнат. Гьоте, който много страда от раздялата, приема поканата на 18-годишния херцог Карл Август за пътуване до Ваймар. През ноември 1775 г. Гьоте пристига във Ваймар, столицата на херцогство Саксония-Вайимар-Айзенах. Там той става през лятото 1776 г. Geheimer Legationsrat и член на „Consiliums“, на тричленния съветнически гремиум на херцога. През 1782 г. той ръководи финансовото министерство. През 1782 г. той е издигнат в наследственото благородническо съсловие. Във Ваймар той има връзка с дворцовата дама Шарлота фон Щайн. Връзката свършва, когато Гьоте тайно заминава през септември 1786 г. за Рим.

Идеите на движението Бурни устреми оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са одата Прометей (1774), първоначалният вариант на Фауст - Прафауст (1773), първата немска историческа драма Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман Страданията на младия Вертер (1774). Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети романтици - Новалис, Хайне, Николаус Ленау и др.

Славата на Йохан Волфганг фон Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - Рибарят, Горски цар, Певецът, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през септември 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия. Той информира само херцога и своя слуга Филип Зайдел и пътува с псевдоним. Тайното му заминаване без определена цел е част от стратегията да напусне всичките си служби, но да му се плаща.[2] След междинни престои във Верона, Виченца и Венеция Гьоте пристига през ноември в Рим. Там той остава, с четиримесечен престой в Неапол и Сицилия, до края на април 1788 г. След междинен престой м.др. в Сиена, Флоренция, Парма и Милано той се връща два месеца по-късно обратно във Ваймар.
В Рим той живее при немския художник Вилхелм Тишбайн и е в контакт с другите членове на колонията на немските художници в Рим, между тях Анжелика Кауфман, Филип Хакерт, Фридрих Бури и швейцареца Йохан Хайнрих Майер, който по-късно го последва до Ваймар и там между другото става негов съветник по изкуството. Той е приятел също и с писателя Карл Филип Мориц.

Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Особено е възхетен от Рафаел и архитекта Андреа Паладио. Под ръководството на приятелите му той се започва усърдно да рисува; около 850 рисунки на Гьоте от престоя му в Италия са запазени. Той се занимава и с ботаника. Неговите приятели в Италия не знаели неговата истинска идентичност.
Той се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество - изящните Римски елегии (1788-1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се жени. В този период възникват епичната поема Херман и Доротея (1798); драматургичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - Ифигения в Таврида (1787), Егмонт (1788), Торквато Тасо (1790); образецът на новия образователен роман Вилхелм Майстер - години на учение (1796) и Вилхелм Майстер - години на странстване (1807/1821), мемоарно-автобиографичната книга Поезия и истина (1811-1814) и още много други.

Няколко седмици след неговото завръщане Гьоте прави през 1788 г. 23-годишната Христиане Вулпиус за своя любовница и по-късно за своя съпруга. През декември 1789 г. се ражда синът Август; четирите последвали деца живеят само няколко дена. Още през късното лято 1790 г. по време на пътуване до Силезия Гьоте прави предложение за женитдба на 21-годишната Хенриете фон Лютвиц.
След неговото завръщане в Германия Гьоте се отказва от повечето си служби. Той запазва само мястото си в Consilium и така запазва политическото си влияние. Той ръководи зчилището по рисуване и контролата на държавното строителство. От 1791 до 1817 г. той ръководи Ваймарския дворцов театър. Гьоте е от 1807 г. също съветник на принадлежащия към херцогството университет Йена и се застъпва за разширяването на природнонаучния факултет. Той се застъпва за номинирането за професори между другото на Йохан Готлиб Фихте, Георг Хегел, Фридрих Шелинг и Фридрих Шилер.
През годините след неговото пътуване в Италия Гьоте се занимава първо преди всичко с природното изследване. През 1790 г. той издава своето произведение „Versuch die Metamorphose der Pflanzen zu erklären“, освен това той започва своите изследвания към учението на цветовете.
През лятото 1794 г. Фридрих Шилер, който е професор по история в близкия Йена (от края на 1799 г. във Ваймар) и десет години по-млад, го помолва за сътрудничество в заплануваното от него списание за култура и изкуство, Die Horen. Гьоте се съгласява, двамата се сближават и образуват епохалната литературно-историческа „Ваймарска класика“. Със смъртта на Шилер през 1805 г. свършва важният период на „Ваймарската класика“.
През 1809 г. Гьоте започва да пише своята автобиография. Той започва да учи арабски и персийски и да чете Корана и стиховете на персийския поет Хафез. Негов секретар е Фридрих Вилхелм Ример (от 1805 г. възпитател на син му). Бетина фон Арним идва във Ваймар и му помага със спомените си от разказите на майка му да напише Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit. С композитора Карл Фридрих Целтер той започва да си пише 30 години (1799–1832). През 1814 г. Гьоте, вече на 65 години, се влюбва в Мариане фон Вилемер (Мариане Юнг), с която се запознава във Франкфурт и тя става негова муза и партньорка в писане на поезия. Той издава през 1819 г. стихосбирката „Западно-източен диван“ в 12 тома.
През 1816 г. умира Христиане, съпругата на Гьоте, след дълго заболяване. През 1817 г. той предава ръководството на дворцовия театър и неговата снаха Отилие фон Гьоте започва веднага да се грижи за него.

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - трагедията Фауст. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.
До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар - там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго - вече седемдесет и четири годишен - ѝ прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата Трилогия на страстта (1827), в която е включена прочутата Мариенбадска елегия (1823).

Поетът умира на 22 март 1832 г. вероятно от сърдечен инфаркт. Неговите последни думи са: „Повече светлина!“ („Mehr Licht!“), според неговият домашен лекар Карл Фогел, който обаче в този момент не бил в стаята му. На 26 март той е погребан във ваймарската княжеска гробница.
Неговата къща на раждане и неговата градинска къща, в която са създадени множество от неговите произведения, днес са в ЮНЕСКО-световното културно наследство. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се състои от 143 тома

Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик жизнелюбец и страстен почитател на "вечната женственост". От юношеската си любов към "Кетхен" (по-голяма с три години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с петдесет и пет години) Гьоте е търсил в Жената упование и подтик за съзидание. Откривал е в Нея божествеността на Природата, очарованието на Красотата и даровете на Любовта, намирал е духовно Преображение и творческо Себепостигане.

Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на световна литература намира в наши дни пълно потвърждение.
В чест на поета литературни награди "Гьоте" учредяват през 1927 г. родният му град Франкфурт на Майн, през 1949 г. столицата на ГДР град Берлин, а през 1949 г. и ханзейският град Хамбург

Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик жизнелюбец и страстен почитател на "вечната женственост". От юношеската си любов към "Кетхен" (по-голяма с три години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с петдесет и пет години) Гьоте е търсил в Жената упование и подтик за съзидание. Откривал е в Нея божествеността на Природата, очарованието на Красотата и даровете на Любовта, намирал е духовно Преображение и творческо Себепостигане.


Из "РИМСКИ ЕЛЕГИИ"

I

Камъни, о, говорете! Мълвете ми, горди палати!
Улици, дума кажете! Жив ли си, дух на града?
Да, всичко има дихание между стените свещени.
О, вечен Рим! Само за мене все още мълчиш.
Ще ми пошепне ли някой на кой прозорец ще зърна
Нежния поглед, който с жарта си ще ме съживи?
Може би още не зная пътя, по който при нея
Често ще ходя и своето време ще ѝ даря?
Още разглеждам църкви, палати, руини, колони -
Тъй разумният странник прилично използва деня.
Скоро обаче ще свърши това! Тогава единствен
Храмът на бога Амур посветения ще приюти.
Цял един свят си ти, о, Рим! Но любов ако няма,
Няма светът да е свят, няма и Рим да е Рим.

IX

Есенно пламъкът свети от ведрото селско огнище,
Пука и блясва, как бързо от съчките лумва възбог!
Но тази вечер ме радва премного; защото преди да
Стане на въглени снопът и пепел да скрие жарта,
Моето нежно момиче ще дойде. Главнѝте ще пламнат.
Сгряната бляскава нощ ще е сладостен празник за нас.
Утре, забързана, тя ще остави любовното ложе,
От пепелта ще разбуди наново пламтящи главни.
Че преди всичко Амур е предал на Лъстивката дарба
Радост да буди, която не чезне сред пепел и прах.

1788-1790


НА МОИТЕ ДЪРВЕТА


Чуйте ме, дървета мили,
Посадих ви, озарен
От надежди лекокрили
И от полет вдъхновен.
Днес пред вас сърце разтворих:
Любят ме и сам пламтя;
Ах, на чистия ми порив
С дваж по-чист отвръща тя!

Вирвайте в небето стволи,
Че в сърдечен изблик, ах,
Много страсти и неволи
В корените ви вкопах.
Плод и сянка ми носете,
Нова радост всеки ден;
С даровете си сторете
Тя да бъде вечно с мен!

1780


НАДЕЖДА


Нека моят труд полека
В дело се превърне, нека
Не изсъхна като гранка!
Участ! Вярвам: много пъти
Тези днес безлистни пръти
Ще дадат и плод, и сянка.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Окт 27, 2013 9:29 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
МОЯТА БОГИНЯ


Коя ли безсмъртна
Венец заслужава?
Няма да споря,
Но аз го отреждам
На вечно подвижната,
Винаги новата,
Чудната щерка не Юпитер,
Свидното негово чедо -
Фантазия!

Защото на нея
Той позволи
Всички прищевки,
Които по право
За себе си пази;
И сам весели се
С безумката.

Тя може, обкичена с рози,
Яхнала лилиев стрък,
Да броди из китни долѝни
Летните птици да води
И с пчелно хоботче
Лека и вкусна роса
От цветните чашки да пие.

Също тя може
С развени къдрици
И поглед навъсен
Сред вихри да стене
Край стръмни чукари
И в хиляди багри
На утро и вечер,
Неспир променлива
Като лунния лик,
Да блясва пред смъртните.

Нека тук всички
Възхвалим Бащата,
Великия Старец,
Задето тъй дивна,
Невехнещо-млада съпруга
На смъртните хора
Склони да даде!

Защото единствено нас
Той обручи със нея
В небесен съюз
И повели й
В радост и скърби
Вярна съпруга да бъде,
Да не ни изоставя!

Всичките други
Злочести създания
На многодетната
Майка Земя
Едвам поминуват
В тъмни наслади
И лихи страдания
На мимолетния
Скуден живот,
Превити в ярема
На вечната Нужда.

Обаче на нас
Той отстъпи, ликувайте!,
Своята палава,
Галена щерка.
Срещнете я с ласки
Като любима!
Отдайте ѝ почит
На мила стопанка!

И нека свекървата -
Старата Мъдрост -
Душицата нежна
Не хока!

Също познавам сестра й,
По-зрялата, по-разсъдливата:
Кротката моя другарка.
О, нека, додето угасне
В очите ми зракът,
Тя не отвръща от мене лика си,
Достойната моя водителка
И вечна утеха - Надеждата!

1780

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Окт 27, 2013 9:34 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Из изследването "Космично-земният път на пеперудата"

Гьотеанизмът като мислене на бъдещето



"Напоследък в областта на естествената наука възникнаха две направления, едното от които аз нарекох гьотеанизъм, другото е известният на всички дарвинизъм... Ако действително проучите моите съчинения, Вие ще установите, че аз винаги съм отдавал заслуженото на дарвинизма, но и че винаги съм му противопоставял гьотеанизма, или идеята за развитието на живота...
Защото той /Гьоте/ навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа. Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си. Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие.
Ако искаме да разберем Гьоте, ние трябва да се извисим до новите закономерности, които ще определят бъдещото развитие на човека и света. Необходими са и двете направления. И грешката не се състои в това, че тук съществува гьотеанизъм, а там – дарвинизъм, а в това, че хората искат да се придържат или към едното, или към другото направление, а не към едното и към другото. Ето кое е важното!"

Гьоте пише на Хердер на 17 май 1787 година: “По-нататък трябва да ти поверя, че съм съвсем близо до тайната на създаването на растенията, и че това е най-простата работа, която можем да си представим прарастението става най-чудното създание на света, за което природата ще ми завиди. С този модел и с ключа за това ние можем след това да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логични т.е. такива, които макар и да не съществуват, все пак биха могли да съществуват и не са просто сянка и илюзии на живописец или на поет, а притежават една вътрешна истинноост и необходимост. Същият закон ще може да се разпростре върху всичко живо."
Р.Щайнер



Гьоте, неговата личност, неговата поезия и неговият нов естествено-научен светоглед, се оплождат взаимно. Гьотеанизмът и начинът, по който светът бива възприеман през неговата призма - светът на растенията, светът на животните, а реално и човешкият свят, стават светогледна система на мисленето, на възприятието, на чувстването, които са задача от бъдещето. Удивлението от света, търпението към света, мъдростта от света, са в основата на това ново човешко световъзприятие. То е базата, центъра на имагинативното духовно виждане, което води след себе си и следващите стъпки - инспирацията и интуицията - пътища за развитието на човешките сетива отвъд материята. Къде чисто практически може да намерим вложен този светоглед - в изкуствата! Там именно творците могат да търсят като струящи от тях самите тези имагинативни образи, които реално са плод на собственото им еволюционно развитие, като част от Космическото развитие. И по-надолу ще видим пеперудата като летящо растение, а растението като прикованата към земята пеперуда, и те могат да бъде видени имагинативно, те са живи духовни образи, живи духовни субстанции, а не просто абстракции или поетични фантазии на поета или художника.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Мар 30, 2014 7:27 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Гьоте: „Когато здравословната природа на човека действа като една цялост, когато той се чувства в света като в една велика, красива, достойна и ценна цялост, когато хармоничното равновесие предизвиква в него едно чисто, свободно възхищение, тогава Всемирът, ако сам би могъл да се почувства като достигнал до своята цел, ще възкликне от радост и ще се възхити на върха на своята собствена същност и реализиране.“

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни