ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Окт 24, 2018 12:17 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 23, 2013 9:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ФРИДРИХ ХЬОЛДЕРЛИН
(1770-1843)


НА ДИОТИМА

Хубав живот! Като нежните пъпки през зимата крееш,
Сред остарелия свят ти разцъфваш потайно, сама.
С обич стремиш се навън, да се сгрееш на пролетен лъч,
За да се стоплиш, подиряш сега младостта на света.
Твоето слънце, прекрасното време, е вече залязло,
Днес в мразовитата нощ урагани се гонят с ненавист.



МОЛБА ЗА ПРОШКА

Свято създание! Често смущавал съм твоя
Божествен и златен покой, а от скритите,
По-съкровени страдания на битието
Някои са ти дарени от мен.

О, забравѝ и прости! Като облака горе
Пред мирния месец, аз ще си ида, а ти
Ще отдъхнеш и пак ще сияеш
В своята прелест, добра Светлина!



ОДОБРЕНИЕТО НА ПУБЛИКАТА

Не е ли свещено сърцето ми, пълно с по-светъл живот,
Откакто обичам? Защо ме ценяхте тъй много,
Когато бях по-горделив и по-див,
По-многословен и по-лековат?

Ах! На тълпата допада каквото върви на пазара,
Слугата почита единствено силния;
В божественост вярват само
Които сами са божествени.



КЪМ БОГА НА СЛЪНЦЕТО

Къде си? Унася се опиянена душата ми
В цялото твое блаженство; понеже
Тъкмо съзирам, как морен от дългото
Странстване, дивният син на боговете

Млади къдрици окъпва в златистите облаци;
Неволно очите ми още подире му гледат;
Ала далеко е той, отминал е вече към
Благочестиви народи, които все още го тачат.

Обичам и тебе, Земя! Ти заедно с мене тъгуваш
И нашата скръб като детска печал
Се превръща на сън! О, както вихрушки
Пърполят и шепнат в звънтежа на струните,

Докато майсторски пръсти не дръпнат красивия тон,
Тъй свирят мъгли и мечти покрай нас,
Докато милият бог не пристигне отново
И не разпали в гърдите ни дух и живот.



СБОГУВАНЕ

Ако безчестно загина, ако душата ми
Не отмъсти на безсрамните, ако надвит
От враговете на гения, вече съм паднал
В страхливия гроб,

Забравѝ ме тогава, о, само от гибел спаси
Моето име и ти, отзивчиво сърце! Нищо друго,
Тогава поруменявай и ти, която
Бе мила към мене, но не и по-рано.

Ала не го ли предчувствам? Трижди проклет ще си,
Ангел-хранител! Далеко от тебе навярно
Всичките демони на Смъртта ще засвирят раздиращо
Върху струните на моето сърце.

О, побелейте тогава, къдрици на смелата
Младост! И по-добре днес, отколкото утре.

... тука, където на този уединен
Кръстопът горестта,
Смъртоносната, ме покоси.



ЗАЛЯЗВАЙ, ПРЕЛЕСТНО СЛЪНЦЕ...

Залязвай, прелестно Слънце, тъй малко светът
Те почиташе, тебе, светеца, никой не знаеше,
Понеже без мъка и тихо
Възлизаше над угнетените.

За мене залязваш и се възраждаш приятелски, о, светлина!
Добре разпознават очите ми тебе, прекрасната!
Понеже и аз се научих божествено кротко да тача,
Че Диотима душата ми в миг изцели.

Вестителко на небесата! как в тебе се вслушвах!
За теб, Диотима! Любов! как от тебе
Към златния ден, блестящи и предани,
Вдигнах аз тези очи. И ето, по-живо

Заплискаха извори, а цветовете на тази
Тъмна земя с любов ме облъхнаха,
И с мила усмивка над сребърни облаци
За благослов се надвеси над мене ефирът.



БОГОВЕТЕ

Ти, мирен Етер! Винаги нежно опазваш
Душата ми в болката; по-благородна
И смела се ражда в лъчите ти,
Хелиос, често гръдта ми разбунена.

Вие, добри богове! Беден е, който не ви е познал,
В грубата гръд не затихва нивга раздорът,
В нощ се превръща светът, не изниква
За него ни радост, ни песен приветна.

Вие единствени, с вечната младост, крепите
В сърцата, които ви любят, детския нрав
И не оставяте никога гения
В грижи и лутане да се руши.



ЖИТИЕ

Ти също мечтал си за нещо по-висше, ала любовта
Съкрушава ни всички, скръбта по-могъщо ни смазва,
Ненапразно се връща обратно
Нашият път, откъдето е тръгнал.

Нагоре или надолу! Нима не повява в святата нощ,
Където безмълвно Природата готви ни идните дни,
Не повява ли, както и в хладния Оркус,
Любящо дихание?

Това проумях. Ала вие, Небесни, Всесъхраняващи,
Само да знаех, нивга подобно на смъртните майстори
Не ме поведохте
С обич по равния път.

Трябва всичко човек да опита, казват Небесните,
Та утолил своя глад, да се научи за всичко да благодари,
И да разбере свободата
Да поеме накъдето желае.



СМЕЛОСТТА НА ПОЕТА

Нали сродни на теб са всички живи създания?
Нали те откърмят и служат ти парките даже?
Затуй продължавай да крачиш в живота
Все тъй беззащитен и се не бой!

Всичко, което се случва, за тебе е благословено,
Превръща се в радост! Какво би могло
Да те засегне, сърце? Какво би могло
Да те слети по пътя ти?

Както спокойно покрай брега, или в сребристия
Шумен поток, или над стихнали
Бездни леко
Плувецът се движи - така и ние,

Ние, поетите на народа, с охота сме там,
Където животът ври и кипи - ведри и мили към всички,
С вяра във всеки! Защото как инак
Бихме възпели бога на всекиго?

А когато все пак вълната ласкаво хвърли в глъбта
Някой от смелите, доблестно вярващ,
Когато гласът на певеца
Накрая заглъхне в чертога лазурен -

Ведро загинал е той и горите самотни
Дълго оплакват смъртта на своя любимец;
Понякога Девата слуша
От клоните ведрата негова песен.

Привечер, дойде ли някой събрат
При гроба на своя другар, размишлява той
Край свидното паметно място,
Мълчи и си тръгва с още по-силна надежда.



СРЕДИНА НА ЖИВОТА

С жълти круши
И пълен с диви рози
Брегът проблясва в езерото,
Вие, дивни лебеди,
Пияни от целувки,
Потапяте глави
В свещенотрезвата вода.

Горко ми, ах, къде цветята ще намеря,
Зима щом настъпи, а къде ще са
На слънцето лъчите
И на земята сенките?
Стени се извисяват
Безмълвни и студени, посред вихъра
Проскърцват ветропоказатели.



ТЪЙ МАЛКО ПОЗНАНИЕ...

Тъй малко познание, радост обаче голяма
На смъртните е отредена,

Защо ли, о, прелестно Слънце, ти, цвете на моите цветя!
В майския ден не ми стигаш?
Какво по-велико познавам?

О, да бях по-радушен, като децата!
И, като славей, безгрижна възхвала
За моето щастие днес да запея!



ИЗГЛЕДЪТ

Когато човешката участ поеме към далечините,
Където в простора просветват последните дни на лозите,
Там скоро пустеят на жаркото лято полята
И в траурна тъмна одежда изниква гората.

Природата само допълва на времето знака,
Но тя устоява, а то отминава, не чака;
Това съвършенство блести от небето тогава
Към хората, както дърветата цвят увенчава.



СМЪРТТА

Тя ни изплашва,
Смъртта, нашата вярна спасителка. Кротко пристига,
Безшумно, в облак от сънища.

Ала остава ужасна, гледаме само
Надолу към гроба дали начаса ще ни грабне и отведе
От заслоните на нощта до съвършенството
В страната на всички познания.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни