ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Юли 17, 2018 12:47 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 22, 2014 1:10 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Изображения на лилия и роза... като езотерични символи


Изображение


Направих си труда да издиря картини от различни периоди, в които има изобразени Лилия или Роза. Преобладават картините от Ренесанса. И разбира се, далеч не всички съм издирила. Това е само едно количествено търсене. В него може да видите дори изображения на монета от Флоренция /Ренесанса/, чийто символ е Лилията – а защо ли?! Вероятно не е случайно. Вероятно е един от градовете в света по онова време, в който Тайното познание е било проявявано именно в изкуството, и не само… А задълбоченото вглеждане дори и само в една картина може да ни изгради цял един свят от идеи, разбирания, символика… Няма как истинното изкуството да не бъде докоснато от Духа, и самите творци, ако са творци на Истината, да не търсят връзка с Него. Красотата на тези картини храни сетивата, храни Душата, храни Духа! Тя може да е път към Истината и днес.

https://drive.google.com/folderview?id= ... sp=sharing

За мен интерес представлява връзката между Лилия – Кръст – Роза. Това са три състояния /в случая символизирани чрез тези три символа/ на Трансформация на човешката душа /извървявана от съответните Посветени/, които съответстват на определена човешка конституция и световъзприемане, характерни за различни епохи от Духовнонаучна гл.т. И тези Посветени винаги са били „крачка“ напред не само от своите съвременници, но и са имали имагинации /сега не намирам по-подходяща дума/ за епохи напред…

И ако следва огледално „завръщане“ на предишни епохи, но с нови еволюционни задачи пред човечеството /както е дадено от Щайнер/, то следва да стане и огледално символно връщане през Роза – Кръст – Лилия… – това ще е свързано и с промяната на човешката конституция в бъдещите еони…

И тук се сещам за една медитация, която дава Щайнeр за новото окултно ученичество – събира двата символа – Кръста и Розата:
viewtopic.php?f=194&t=100

По отношение на Розата… Ние се бодем сами на бодлите. Те си съществуват и нямат „претенции“ към нас. Като се набодем това ни носи болка. Но това спомага и за изтичане на капки кръв от нас – така изтича онова, което е нужно да бъде прочистено от Аза ни – Егото и по-скоро неговият Егоизъм.

Но нека си представим ако нямаше бодли?! Тогава нямаше да има болка. Егоизъм щеше да има, но как щеше да изтече той?! А тази кръв е важна – тя напоява като влага земята под нашата собствена „роза“ – Душа! Парадокс! Развитието ни се дължи именно на това, че в нас има Егоизъм, който е нужно да „изтича“ от нас, това е свързано с болката. Развитието ни се дължи и на факта, че сме така устроени, че да се бодем на собствените си „бодли“ /те самите нямат претенции към нас!/. И в същия момент кръвта напоява съществото ни /Аза ни/, подпомагайки осъзнаването на Аза и еволюционното ни развитие.

Ако Розата е прероденият Лотос, тогава Кръста в средата между тях е Пътят, по който става тази Трансформация в пряк и в преносен смисъл. Т.е. Трансформацията между Макро Космоса в Микро Космос, и в обратна посока… от Микро Космос в Макро Космос. Това е Трансформацията на Духа в Материя и на Материята в Дух.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 22, 2014 1:55 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Рудолф Щайнер
GA-119 – Макрокосмос и Микрокосмос. Големият свят и малкия свят. За естеството на душата


“ … човек трябва да направи нещо, ако желае да се развива по верния път. Той трябва да извлича сили от по-висш свят, ако в правилния смисъл желае да се развие до по-висша степен. Той трябва да направи нещо за да възпира силите от Света на Първообразите, които в противен случай просто преминават през него. Той самият трябва да създаде отразяващ инструмент за тази цел. Системата на Духовната Наука, започваща с имагинативно познание, създава такъв инструмент по начина, по който днешният човек може и би трябвало да прави това. Онова, което човекът обикновено възприема и познава, е външния физически свят.

Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши органи. Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира. Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот. Типично изживяване от този род е описано в книгата “Въведение в Тайната Наука” (глава V). То се причинява чрез представа за Розовия Кръст. Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване вътре в себе си тази мисловна картина на Розовия Кръст?

На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум – макар че има много такива – може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът – а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.

Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.

И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие. Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на Розовия Кръст.

Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност. Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност да душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение. Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст. Тогава ние вписваме този символ в нашия свят на мисловни картини и идеи. Същото би могло да се направи и с други символи.“

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 22, 2014 1:59 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Ето нещо за лотосовия цвят…

“Тайната доктрина”, Блаватска:

“Един от символите на Дуалната Творческа Сила в природата е Падма – водната лилия на Индия. Лотосът е продукт на топлината (огъня) и водата (парата или етера); във всяка религиозно-философска система огънят представлява Божествения Дух, активното мъжко, пораждащо начало; а етерът или душата на материята, светлината на огъня – пасивното женско начало, от което е произлязло всичко в тази Вселена. Затова Етерът или Водата е Майката, а Огънят е Бащата. Сър Уилям Джоунс (и преди него древната ботаника) показва, че семената на лотоса съдържат дори преди своето прорастване напълно сформирани листа и в миниатюрна форма бъдещото, завършено растение; така природата ни дава образец на предварителното оформяне на своите произведения.

Освен това Лотосът или Падма е много древен и често срещан символ на самия Космос, също както и на човека. Причината за неговата популярност е във вече споменатия факт, че семето на лотоса съдържа в себе си завършеното миниатюрно бъдещо растение, което символизира факта, че духовните прототипи на всички неща съществуват в нематериалния свят преди да се въплътят на земята; второ, във факта, че лотосовото растение расте във водата, с корен в калта или тинята, и с цвят над водата, във въздуха. По този начин лотосът символизира живота на човека, също както и този на Космоса. Защото Тайната доктрина учи, че елементите и на единия, и на другия са едни и същи и и двата се развиват в едно и също направление. Коренът на лотоса, потопен в тинята, представлява материалния живот; стеблото, което се стреми нагоре през водата, символизира съществуването в астралния свят, а самото цвете, издигащо се над водата и открито за небето, е емблематично за духовното битие.”

* * *

Научен материал, който описва съвсем фактологично /без всякакъв опит за някаква интерпретация, и по-добре!/ фиалите, които са част от Рогозенското съкровище. Много от тях притежават орнаментите на лотосовия цвят:
http://www.kroraina.com/thracia/rogoz/rog_2.html

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни