ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 2:50 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Сеп 24, 2013 7:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
В навечерието на езотеричния Михаилов празник!

Изображение


ОТКРОВЕНИ РАЗМИСЛИ И ФАКТИ...


През 2005 год. човешкият ми път се свърза с Антропософията, с нейната философия и разбирания, в срещата ми с Валдорфската педагогика, по-късно с обучението по Лечебна педагогика и социална терапия. Моят път продължава и днес именно в изнасянето на тези идеи по един деликатен начин напред в общественото пространство, там където българското общество дава индикации, че има нужда от промени, осъзнавайки своята безпомощност и отчитайки плачевните резултати както в образованието ни, така и в полето на социални грижи към различни групи от хора, в липсата на морални ценности на всички нива. Човек в импулса си не е нужно да бъде разбран и подкрепен от всички, всеки има своите задачи и несливането на индивидуалните импулси в един и същ момент единствено може да ни научи на търпение и толерантност. Но аз имам /както и всеки един от вас/ няколко роли: аз съм майка, имам своята професия, имам и своите социални роли, а те преди всичко са свързани с това, че съм гражданин на тази страна, участвам в живота й и имам стремежа с нещо да бъда полезна не само за себе си и за кръга от най-близките ми, но и за повече хора, за социалната общност, за обществото. Това правя осъзнато с моите книги, лекциите, статии и срещите ми с приятели, с определени стъпки и контакти. За мен това не са хаотични и самоволни роли, насоченост и действия, а осъзнати и целенасочени пътеки в живота ми.

Бях близо 4 год. член на АОБ. Да, в сравнение с дългогодишните занимания на „зрелостта”, моят официален земен път е кратичък в тази структура, но напълно достатъчен да си задам въпроси за истинността на случващото се. За мен е факт, че процесите - световни, исторически, социално-политически, общностни /АОБ/, национални и международни, обществени се развиват не само по разгръщащата се хоризонтала на хронологичното време, но също така и в дълбочината на духовното време. Днес подобни събития се изживяват с усета за синхронност от хората, които имат познанието и посветеността за това. Сили и процеси, разиграващи се в този момент, но по своята същност съществуващи и действащи в Духовния свят като цялост, която в хронологични линеярни периоди от земното развитие се проявява чрез своите физически човешки измерения – сблъсъци, конфликти, единодействие, разделяне, приемане...

На едно Общо събрание осъзнах, че толерантността и търпението са нужни, но и те трябва да имат граници. И това е важно като адекватна намеса в точния момент, с пълното ОСЪЗНАВАНЕ, че тук не става въпрос за лични мотиви /симпатии и-или антипатии/, които те тласкат към тази намеса, а за едно надличностно осъзнаване на ролята на цялата общност, на която човек е избрал да стане член и да служи. ДА СЛУЖИ!!! Човек служи на общността със своята индивидуалност, качества, ресурси и общността подкрепя човешката индивидуалност!!! ДВУСТРАННО СЛУЖЕНЕ!!! Но нека не забравяме и най-важното нещо – тази общност/АОБ/ по своята същност е и трябва да бъде социално ориентирана общност, в чиято основа стои духовна-философска система. /според Устава на АОБ/. Тя не е и не трябва за бъде в своите прояви само езотерична и разпокъсано отворена за външни взаимодействия, а хармонична сплав от езотерични занимания, които да се реализират в реалния личен, професионален и социален живот.

УС на АОБ не работи като екип, там има индивидуалности, които всъщност работят заедно спорадично, без система, без стратегия, без цикличност. Изразите "отдолу" и "отгоре", които често се използват за обозначаване на активността на членовете - маса от АОБ и съответно УС на АОБ, още веднъж показват пълното неразбиране и нечувстване на един цялостен общностен дух, който би трябвало да цари в АОБ. Това би трябвало да е общност, в която всеки е готов да поеме отговорност според ситуацията и компетентностите си, в качеството на партниращи си индивидуалности. АО не трябва да бъда бюрократично - тоталитарна структура. Затова и хората не ходят на събрания, защото духът на общността е изкривен и то от години. И защото по никакъв начин индивидуалностите на част от хората в УС не дават каквато и да било индикация, че в тях самите се случва нещо, което би преляло наистина с една действена сила в общността. УС е като една самоизбираща се мъртва структура..., за съжаление явно от години - практика в АОБ. Затова и хорат бягат и ще бягат.


Уважаемо управително тяло на АОБ,

Вие стоите в структурно-бюрократичната позиция, наречена УС на АОБ, а напускащите ви - гласно или негласно, изразяват негласно дълбокото си огорчение и разочарование от абсолютна липса на общност, на общностна свързаност, на общностна атмосфера и логично произтичащата от това общностна действеност... Двайсетте човека /от близо 130 члена на хартия/ го доказват на всящо Общо събрание! Това са все процеси, в чието основа е нужен да стои точно УС на АОБ с целият си капацитет /не само езотеричен, забележете/!. Сигурно Гьотеанумът Ви подкрепя, не се и съмнявам в това, кого друг да подкрепя!!! Само че, Гьотеанумат изобщо не е наясно, не какво се случва или не се случва тук като резултатност, а изобщо какви процеси текат тук - както в самото ни АОБ /хора го напускат - млади и действени, практическите направления стоят като чужди, няма го общуването човек-човек като ритмичност и систематичност, говорите за 15 групи из цяла България, къде ги тия люде!!!/, така и в практическите направления /които пък още със създаването си биват ариманизирани стъпка по стъпка, акцентирайки на външното – това идва от Западната антропософия към нас!/, така и в онова, което бих нарекла "вграждане на антропософските практически направления" в онова, което представлява Българското общество и социум през последните няколко години. Вие няма как да разкажете за тези неща, защото обикновено чакате някой от "общността" да Ви информира, Вие не живеете в това. Ако действително Вие поемате Кармата на българското общество като личности и като УС, направете го наистина с цялата си отговорност, с цялата си мисъл, душа и действеност. До този момент това го няма... Представителят на АОБ в Дорнах - д-р Франгов, вечният лектор, след последните си "споделяния" в Антропософски вести, бр.35, нека слезе на Земята... /"Бързо настъпващата пролет и топлите слънчеви лъчи радваха душите ни цяла седмица, а звездното небе и ярките съседни сияния на Юпитер, Венера и Луна инспирираха духовете ни..."/ .Спрете да говорите в Дорнах за неща, случичващи се в България, от които реално стоите встрани, сложете си ръка на сърцето! Друг е въпросът, ако се възприемате като вестител, "вестоносец на Балканските държави и Югоизточна Европа", леле мале!!! :(

Говорите за богоизбраност, кармична предопределеност?! Откъде черпите тази "информация" - от Духовния свят, от вашият усет за личната Ви карма, от Вашата визия за груповата карма на АОБ, или от кармата на ЕАО? Кой Ви подкрепя всъщност? Двайсет човека. След като членовете са 130 и биха се присъединили още, идващи от практическите направления, но не го правят точно поради това, че АОБ започва да заприличва на църковна доктрина с УС впит в себе си и самовъзприемащ се като "предначертан", в същия момент езотерично жив, но действено - мъртъв. Да, църковна доктрина с канони. Това започва да заприличва на масонство, с главни действащи лица - УС на АОБ. И мисля, че това е много далеч от живата антропософия. А това плаши и ще плаши новите хора. За щастие аз вече не съм част от стадото, на което се изживявате като „пастири”!


Към хората, които са прегърнали Антропософията в душата си, като личен път, начин на живот, мислене, чувстване и воля!

Възможността да посетя и живея в практически инициативи в Европа – валдорфски училища и антропософски социално-терапевтични общности, и особено тримесечната ми практическа работа в Германия, наместиха нещата в мен по отношение на реализъм-идеализъм, идеи-практика, истина-неистина, истински неща – сенки на нещата, истинни човешки отношения-сенки на човешките отношения... Оказа се, че там където има човешки фактор като медиатор между антропософските идеи и тяхната практическа реализация винаги е възможна грешка, верига от грешки, промяна в „първоначалния замисъл”...

Какво имам предвид? Искам да свържа този въпрос и с въпроса, който често си задавам „Защо вече толкова години съм по този път с цялата си мисъл, душа и действеност?” И още повече постепенно човек разбира, че ако в началото е било като любопитство, любознателност, то постепенно се включва напълно съзнателно и с цялото си същество.
В своите трудове Рудолф Щайнер говори именно за онзи момент, в който човек съзнателно решава да участва в дейността на земната Антропософска общност, като за момент, от който нататък е нужно да има разбирането за съзнателно споделяне на нейната карма. Това е действително много важен и отговорен момент, защото човек свързва своята лична карма, своята карма като представител на своя род, на своята нация с кармата на една Духовна земна общност /тя е всеобща и не е центрирана!/ В центъра на всички съобщения, направени от Щайнер за кармата на Антропософската общност, той дава описание и информация за три свръхсетивни духовни събития, подготвили в Духовния свят земната инкарнация на Антропософията.

Първото събитие e Школата на Михаил във висшата Слънчева сфера, където архангел Михаил обучава свързаните с него човешки души, йерархични същества и елементарни духове в течение на близо три столетия – от края на 14-то до края на 18-то столетие. Там се извършва мощна метаморфоза на древните мистерийни мъдрости. Тази трансформирана мъдрост става основа на новите християнски мистерии. Силата, която дава мощен тласък за това е силата, произлязла от Мистерията на Голгота. Тя е мощният духовен импулс, който като духовен заряд е втъкан в тези и в последващите духовни процеси.

Второто събитие от космическото развитие на духовното същество на Антропософията се извършва в близкото духовно обкражение на Земята и продължава от края на 18 до началото на 19 век. Онези човешки души, йерархични същества и елементарни духове, които до този момент са били „обучавани” като „слушатели” в Школата на Михаил още веднъж преработват „преподаваната” от Михаил древна космическа мъдрост, но вече не само в ролята на „слушатели” и „наблюдатели”, а под формата на мощни духовни имагинации, участвайки в създаването на самия космически свръхсетивен култ. Трансформираната древна мистерийна мъдрост от Школата на Михаил, приета, изживяна и обработена под формата на духовни имагинации става тъканта именно на „новото християнсто”, в чиято основа е захранващата сила, идваща от Мистерията на Голгота. Именно тя е в основата на духовното същество на Антропософията, тя е и трябва да бъде в основата на земната Антропософска общност в нейния център, и в антропософските общности в различните държави.
Това имах предвид в началото, когато казах че там където има човешки фактор като медиатор между идеите и тяхната практическа реализация винаги е възможна грешка, верига от грешки, промяна в „първоначалния замисъл”..., преди известно време с д-р Герхард Херц – лектор на обучението по АЛПСТ, имахме кореспонденция по повод на моите наблюдения и опитности в местата, където съм била в Германия. Защото в първоначалният замисъл именно е въплотен Христовият импулс. Друг е въпросът обаче дали той е истинският водач днес в малките земни проявления и отношения в различните антропософски практически инициативи в различните „утвърдили се” вече държави!

И така човешките души, преминали през тези две духовни събития на небесната подготовка на Антропософията днес носят в себе си „наученото” в Михаиловата школа за космическите взаимовръзки, за процесите, явленията и събитията в света като цяло, в антропософския свят, в своите човешки взаимоотношения, в своята собствена човешка същност и нейното място... Всичко това е преживяно, преработено в мощните космически имагинации и днес тези души имат „сетивата” и духовното зрение за нашия свят. И Щайнер казва: „Този, който изпитва истински стремеж към Антропософията, носи в душата си последствията от това, което той тогава, в обкръжението на Михаил е възприел като небесна Антропософия, която предшества земната Антропософия”. В резултат на това тези души, „подплатени” с познанията от Михаиловата школа, проникнати със съдържанието на култовите имагинации носят огромен заряд за действеност и инициатива в своята волева същност, не само като външна проява, но и като вътрешна инициатива. Такива души, които са инкарнирани на Земята днес развиват една явна и ясна земна активност, инициативи, за създаването на нещо ново, в чиято основа е Антропософията. Себеосъзнаването ни като човешки същества, не само като антропософи, чувството ни за смисъл, за полезност на нашия живот е свързано именно с факта какво можем ние да дадем на този свят, какво ще остане след краткото ни земно съществуване, какви плодове носим и отгледждаме сега в себе си, и най-важното – какво и колко сме раздали на другите като човешки същества, и като антропософи. Защото, останало нераздадено в повече, то гние в нас!

Точно в началото на 15-ти век, когато Михаиловата школа започва своята дейност, в Духовния свят се концентрира изключително важна за бъдещето на човечеството промяна в човешката природа. Щайнер нарича това духовно явление „космическа буря”. Първата духовна йерархия от Серафими, Херувими и Престоли, която единствено може директно да впечата духовни импулси в човешката материя, насочва духовната субстанция на Космическата интелигентност през Втората и Третата духовна йерархия, най-близо до човека, за да може да бъде преобразувана вътрешната конституция на земните хора. До този момент човекът е бил „същество на сърцето”. Той е бил свързан и зависещ в своите мисли и чувства изцяло от Духовните йерархии и Духовния свят. От този момент нататък човешките същества стават свободни и съзнателни в своите мисли, което означава, че ние сами можем да правим вече съзнателен избор и по отношение на своите чувства, емоции, симпатии и антипатии... Би трябвало да можем, тъй като то ни е дадено! Тази възможност сами, съзнателно и свободно да навлизаме в сферата на сърцето, го превръщат в нов орган на духовното познание. То – нашето сърце, е нашето око към света. Не нашите две очи са тези, които виждат, те виждат само материята, а Сърцето е нашето истинско духовно око към света! И това е именно началото на Епохата на съзнателната душа, чиято предпоставка е точно това преобразуване на човешката природа. Космическата субстанция, впечатана в човешката материя е взета отново от Слънчевата сфера, където по това време вече работи Михаиловата школа. Космическата буря, за която Щайнер говори е именно онова събитие, онзи „спомен” в нас, който с право можем да наречем и да почувстваме в себе си днес като нов творчески импулс, като източник на истински и здравословен ентусиазъм за действие в сърцата и душите ни.

И Щайнер казва: „Антропософията излива в сърцата на хората топлината, която се запалва, когато очите на душата се повдигнат към Духовния свят... Антропософията отваря своите извори и човешката воля, наситена с любов, може творчески да черпи от тях. Запалвайки любовта на човечеството антропософията израства творчески в морални импулси за действие и в упражняване на истински социален живот.”

Какво се случва в България? Какво е нашето място, нашата роля в съвременния й живот?

Скоро един приятел-антропософ ми каза: „България не е готова за антропософия, не е готова за практическите й направлевия, не е готова за такава програма в университет...” Аз не мисля така. Всяка една държава в света е готова за Антропософията. Всяка една държава в света има своите деца, има своите хора със специални нужни, болни, страдащи, бедни... Въпросът е обаче доколко ние сме готови /смели, активни и действени/ да отговорим на потребностите на една държава... Дали става въпрос за Валдорфска педагогика, за Лечебна педагогика, за Социална терапия или за Биодинамично земеделие... това са различни практически проявления на едни и същи идеи, важно е нашият импулс за действеност да съумее да работи в синхрон с потребностите на времето и на социума, в който живеем. Ние имаме нашето място в процесите в България. В България е налице криза на човешките отношения и по същество тази криза е морална. Тя се явява първична по отношение на финансовата и всяка друга криза. За това идват индикации от образователната сфера, от социалната сфера, от сферата на висшите учебни заведения, от различни симптоматични прояви на гражданското ни общество, под формата на срещи и граждански форуми. Но силата на хора, събрали се в името на Духа е в тяхната цялост в различните сфери на социалния живот, независимо кой в кое направление работи, защото импулсът е единен и това е най-важното.

Според Рудолф Щайнер Антропософията не трябва да се приема само като антропософска субстанция, но и да се „прави”, да се прилага във всички сфери на живота. И стресиращо след тези думи на Щайнер казани преди толкова десетилетия идва тазгодишната Тема на годината в ЕАО за неговата ИДЕНТИЧНОСТ! Езотеричното означава,според Щайнер, човек най-енергично да се посвети на живота във всичките му дълбини. За съжаление извън България практическите антропософски инициативи гърмят под ариманически обстрел от всякаква величина. Тук в България – Ариман изобщо не позволява нищо практическо да се роди... И ето какво казва Георги Акабалиев, секретар на АОБ и бивш негов председател дълги години /пак в бр.35 на Антропософски вести/: "...архангелът на българския народ би трябвало да е ваятел-каменар... Твърдостта на българската душа е сравнима само с твърдостта на камъка в природния свят. Както каменарят има нужда от железни инструменти така и този, който иска да работи с българската душа има нужда от желязна воля, търпение и спокойствие". Георги, не говори и не обобщавай за българската душа, говори за поантропософчената българска душа, която превръща Антропософия в мъртва пънософия, недостигаща изобщо от ума през сърцето до волята!

... И ето Ариман започва да приижда, срещайки се с неговия побратим – нищоправенето и „вкаменената българска антропсофска душа” /АОБ/ - бъдеща „социална антропософска” конференция, под надслов: „Ролята на парите и принципът на братството в съвременния икономически живот”, с интересната отметка, че за принципа на братството ще го прокламират хора дето вземат солидни хонорари – чужденци-антропософи, разбира се?!

Много правилно д-р Франгов сте си задали въпроси в края на престоя Ви в Дорнах: "Сбогувах се с всички и поех към гарата на Дорнах, продължавайки вътрешния си диалог – Защитих ли по-най добрия начин интересите и позициите на нашето общество, какви са движещите сили в него, каква е идентичността на обществото и какво е неговото място в Гьотеанума.?"... Отговорът е: Чакайте Духовният свят да Ви отговори в следващите десетилетия...

Това е, което исках да споделя с вас, хора, които сте прегърнали Антропософията в душата си, като личен път, начин на живот, мислене, чувстване и воля... Миналата есен срещнах в Лаутенбах/Германия/ един напълно сляп човек. Той носеше огромно извезано сърце на гърдите си и го показваше винаги, когато се запознаваше с някого, с думите „Това е моето сърце.” Последният ни ден заедно, той ме прегърна и ми каза: „Дори, слънцето грее в сърцето ти!”. Този човек никога не беше виждал Слънцето. Нека Слънцето грее в сърцето на всеки един от нас!

Дорина Василева
клиничен и социален психолог
Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни