ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Дек 15, 2018 6:33 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 11:35 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Тази статия е преведена от Пепи преди време и е поместена в Страничката на Пепи. Поради важността й я премествам тук. Тя е актуална и ще продължи да бъде!
Ето линк към първоначалното й поместване, където има и дискусия:
viewtopic.php?f=31&t=895

Генадий Алексеевич Бондарев е роден през 1936 г.
Завършил е Московския минен институт, работил е в мините, в изграждане на московското метро, в проектантско бюро, в областта на социалното прогнозиране. Защитил е дисертация по философия. Работил е като социолог в изследователския център на съветските профсъюзи.
Започва активно да се занимава с Антропософия в средата на 60-те години. Сформирал е антропософска група в Русия, която се оказва, че е първата възобновила антропософската дейност в Русия след нейното анулиране през 1923 г.
Написал е много книги и статии на Антропософски теми. Той е автор-съставител на енциклопедията Антропос. Живее в Швейцария. Изгонен от АО, но това не му пречи да продължава да работи.



„Кулминацията на неуважение към паметта на Рудолф Щайнер бе достигната в така нареченият акт на „препогребване” на урната с праха му. На 20 ноември 1992 година по здрачаване, членове на управлението на Всемирното АО с двама гробаря изнасят урната на Рудолф Щайнер от Гьотеанума и я заравят в яма на дорнахския хълм близо до зданието, на издателство „Наследство”.

В 46 брой на списание „Гьотеанум” ( от 15 ноември) е обявено, че срещата по случай препогребването ще се състои на 21 ноември. Но когато хората се събират на тази среща те са поставени пред свършен факт: казват им, че погребението вече е извършено. Обясняват нещо от рода, че не са искали да предизвикват раздвижване, да привличат журналисти и подобни. Както се оказа наистина вниманието им не е трябвало да бъде привличано, защото праха беше просто хвърлен в ямата. А такова нещо не може да се покаже на журналистите.

По-късно над рова поставят мръсни трупи и на тях каменна плоча, и директно върху гробницата започва резбата на надгробната плоча. Всеки ден след работа, натрупания боклук се измива с маркуч и всичко се отича в гроба. Така продължава до средата на септември 1993 г., тоест, в продължение на година, на 30 юни в същата яма зариват и праха на Мария Щайнер. Дорнахският ръководител г-н Хертч (Херц) написа по този повод ( „Гьотеанум”, №29/30), че в такова събитие вижда „добър знак за бъдещето”, но не уточнява, за кого и в какъв смисъл той е „ добър”. В същото време е ясно, че това, което е добро за г-н Херц, то е лошо за Антропософията.

Каква обаче е истинската причина за такава потайност и спешност? Почти 70 години урната е била в Гьотеанума. Нима за това време неможеше първо да се подготви мястото, а след това да се извърши погребението? Въпросът е толкова естествен, че за това заговарят самите участници за безчинството. В № 6 на списание „ Гьотеанум” от 10 февруари 1991 г. те пишат, че урните ще бъдат предадени на земята, но „ преди това на мястото, където ще бъдат погребани …ще бъде придаден достоен вид”. Сякаш може по друг начин да се случи? Защо не го направиха по човешки? И защо всички пазят мълчание за това?

Сред антропософите се среща една твърде спицифична форма на романтизъм. Подложените на него възклицават: ах, колко е прекрасно това – да изчезнат напълно, че и пепелта след твоята смърт да изсипят на вятъра! и подобни. С подобни хора за оскверняването на праха на антропософите в Дорнах по-добре да не се говори. Освен посоченото признание, че следва достойно да се погребва, има и друго. През януари 1994 г. се появи поредния брой на списание „Гьотеанум” (№4), специално посветен на погребалния ритуал. Към списанието е приложен каталог със снимки на ковчези (урни), направени под формата на кристали с оцветяване на халцедон, аметист, оникс. В статията авторите пишат много сериозни неща за езотерично нравственото значение на акта на погребване. Какво сега ще каже дорнахския „ холокост” ? Вижда се, че до момента оскверняването на праха, който се е пазел се в Гьотеанума е безразлично как се постъпва с него, но ето след това всичко се е променя и когато започнат самите те да умират, то следва да ги погребват в халцедонови урни…

Когато министърът на културата на Армения посети Дорнах и видя тази яма, в пълно недоумение попита: „ Но как така – своя Учител достойно да погребете не можете?” – Така реагират на видяното обикновените, нормални хора. А кои сме ние тогава?
Цяла духовна Русия ( и не само тя) почита останките на святите хора. Когато на власт дойдоха болшевиките, първата работа беше да се постараят да ги осквернят. И това е разбираемо. Светците оставяха след себе си нетленни тела, осенени от Човека Дух, Тяло на Възкресението. От тях векове наред идват целебни сили.

Рудолф Щайнер беше велик посветен. За това ние имаме правото да говорим като за факт, без да обръщаме внимание за повдиганатия в нашата преса вопъл за „култа” и т.н. Кремацията на Рудолф Щайнер беше грешка. Има свидетелства, че самия той не е искал това, но… „не успели” да оформят съответните документи! Сега „ не успели” да подготвят гроба. Праха просто го изхвърлиха от Гьотеанума. Том той много силно пречеше на някого . Искаха също да проверят до колко дълбоко всички са заспали, но не бяха особено сигурни за това, че всички спят. Бързаха: току виж някой изведнъж се събуди! Важно също беше да успеят да направят това под знака на Скорпиона ( работят окултно грамотно).

Но вярно ли е, че повече надежда няма! Аз се обръщам към тези, които са запазели вярност към Рудолф Щайнер, които са запазили чувството за отговорност за развитието на цивилизацията: какво се случило с вас дами и господа? Защо допуснахте това? Аз ви наблюдавах в ателието на Рудолф Щайнер. На лицата ви беше изписано искрено вълнение, трагизъм. И как може да не е така, ако на практика ние сме задълени на Рудолф Щайнер за всичко? Без него животът на всеки от нас би протекъл безсъдържателно и нищожно. В братските могили погребват войниците по време на световните войни, когато не достигат гробове за труповете. Тези, които ни мислят злото и взеха властта над нас, подигравателно казват сега: „ Той искаше да бъде със своите ученици, ето и ние изсипахме тяхната пепел заедно; освен това, самият той казваше, че е по-добре да се кремира”. А ние в отговор дърдорим, да, казваше, и освен това самият той не се разпореди, как следва да го погребем.

Тук има снимки…

В тази мръсна дупка под трупите, в дървена кутийка ( да може по-бързо да не остане и следа) беше хвърлен праха на великия посветен на петата културна епоха Рудолф Щайнер, а недалеч в обща яма е изсипан праха на десетки негови честни последователи.

Е, ако нещата са толкова лоши, то макар за нашите потомци искам да засвидетелствам: на 20 ноември 1992 г. от ръководството на Всемирното Антропософско общество начело с Манфред Шмид беше извършено оскверняване на праха на Рудолф Щайнер и не се намери никой, който да се опита да попречи на това зло дело“.


И още нещо от Бондарев, от същата статия:

„“Вместо да се вслушат към това, което Рудолф щайнер е формулирал като минимални и съвършено необходими изисквания за самоорганизация на човешката природа, които ако не се изпълнят, хората няма а могат сериозно да се занимават с Антропософия и още повече – да създават общества и да развиват практически инициативи, – ние десетилетия търсим убедителни индулгенции, използваме Духовната наука, учението за кармата и т.н. за реабилитация на своите пороци, да отстояваме правото си нищо да не правим със себе си.
По този път стигнахме до там, че изобретихме нова специална „наука”, която бих нарекъл „скандалология” – „наука” за невъзможното: как ветреейки се, отдавайки се на своите страсти, давайки воля на нисшата си природа осъществяват в себе си по-високо развитие.
Както свидетелства Аделхайд Петерсен, Рудолф Щайнер считал, че Антропософията е „опасно нещо” за онези, който се отнасят към нея с недостатъчна сериозност („Mitteilungen“, №82, 1977.). Че това е така човек може да види на всяка крачка, особено в Дорнах. Там, за съжаление, съвсем не рядко се срещат хора, чието вътрешно състояние е приело характера на духовна катастрофа. Това са хора, които са се препънали на окултния път по който са тръгнали, но не си дават ясна сметка за това. В полусъзнателно състояние те са погледнали зад Прага въпреки волята на Пазача на Прага и затова се оказват частично парализирани в своя Азов център. А нататък изживяното фиаско придобива хроничен характер.
Духовният живот и дори атмосферата в Дорнах са необикновена наситени. Борба на духовете, борба в която с годините все повече превес имат не добрите сили. Ние постепенно губим Дорнах духовно, затова и външно той си отива от нашите ръце. Поради това атмосферата става нездравословна. А вие какво искате? – В Русия казват, че в запустелите храмове се завъждат бесове (демони). В Дорнах беше основан център, в който трябваше да бъдат обновени новите Мистерии, създадена беше школа за ново християнско посвещение. Всичките 77 години след смъртта на Рудолф Щайнер, антропософите само се отдалечават от тази цел. И така неизбежно се увеличава демонизацията на отношенията. Всеки празен, невнимателен, повърхностен човек ще стане тяхна жертва. Повтаря се старата история: започват с наздраве и завършват със заупокой.
В никакъв случай не съм поддръжник на пренебрежителното отношение към моите събратя по духовна работа. Затова и се реших да говоря истината в очите. Дълбоко ме огорчава срещата с някой, който е „духовен инвалид” и на когото вече не може да се помогне. Тогава в мен се появява острото желание да променя нещо, така че в нашите среди още от самото начало, и на ума и на сърцето на човека да стане ясно, какво и заради какво го прави, да е заобиколен от хора, които да се интересуват повече от неговото отколкото за своето развитие. „ никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан 15,13) – това е принципа на антропософските отношения.“

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни