ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Окт 18, 2018 4:40 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 11:49 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Тази статия е преведена от Пепи преди време и е поместена в Библиотека - Други антропософски автори. Поради важността й я премествам тук. Тя е актуална и ще продължи да бъде!
Ето линк към първоначалното й поместване, където има и дискусия:
viewtopic.php?f=198&t=1292


Ще бъде ли завършено издаването на пълното наследство на Рудолф Щайнер?
(публикувано като приложение в книгата на Г.Бондарев “Коледното събрание” Москва, 2005)

Г.А.Бондарев


"Виждайки ужасните, непоправими загуби, които търпи Антропософията вътре в ВАО, със страх да си зададеш въпроса: а какво следващият път ще се опита да изхвърли зад борда “Летящият холандец”?

От вестниците научаваме новината: в Холандия забраняват хомеопатията, включително, се разбира и антропософската; в обединена Европа забранили използването на биодинамични препарати, което означава началото на края на антропософския начин на отглеждане в селското стопанство. Ами това е - ще кажете – външна атака към Антропософията. Да, отвън, но с мълчаливо вътрешно одобрение.

Създава се впечатление, че ВАО е поело задачата да не представлява Антропософията в света. Преди Пасха 2003 година в Дорнах се проведе ежегодното генерално събрание. Основният въпрос е все същият – за властта(!), повдигнат на конференцията 2002/2003 г. В края на събранието един от участниците все пак можа да се изкаже за забраната на препаратите. Беше изслушан, но вече ставаха от местата си, и веднага забравиха за него. До препарати ли им е, в случай че новата ръководство трябва да се фокусира върху новия курс! Фактът за безразличието към антропософските дела се оказа отбелязан даже от “Седмичник” (невероятно) в кратко съобщение за събранието публикува: “..поради причината, че останаха неназовани горещите проблеми, създаде странно впечатление на приповдигнатост над времето ( а какво искате от “Холандеца”?) – без да се споменава за острата опасност под формата на забрана на препарати..., въведена от ОЕ”. (*Nachrichtenblatt. 16/17, 2003). Но не това трябва да ни учудва, а това, как “Седмичник” е посмял да каже такова нещо.

Впрочем, и да каже и да не каже, ефектът ще бъде един и същ: гробовно мълчание от петдесетте хиляди членове – във всички страни и по всички континенти, без разлика на пол и възраст, образователен ценз, национална, расова принадлежност и т.н.

Преди няколко години същият “Седмичник” съобщава: “Вила Дьорнрьозхен” приключи своето призрачно съществуване. Първата голяма антропософска сграда в Дорнах е разрушена”. Проектът на тази вила е бил разработен през 1922 г. и осъществен “в духа на архитектурния (строителния) импулс на Рудолф Щайнер”. (*Nachrichtenblatt, 48/1, 1999.) Дори мебелите са били направени в новия художествен стил. И ето, с нея е свършено. Защо? – Да, нямало е пари за ремонт. В епохата на “дълбока научна обоснованост” такъв предлог веднага убеждава всичи “на място”. Сигурно скоро под този предлог ще бъде разрушена и евритмичния дом. А самият Гьотеанум? Колко време още ще стои? Друго нещо са гаражите под хълма или обезобразяването на голямата зала. В такива случаи има десетки милиона франка. В борбата срещу духа не се скъпят за пари.

Такива са процесите, такива са тенденциите в този център около който е концентриран не по-малко от 90% от общия брой на живеещите по света антропософи. По-голямата част от тях, ако си бяха направили труда да прочетат това, което пишем, вероятно би ни упрекнала ( и това в най-добрия случай) в прекалено концентриране в “недостатъците” на антропософската работа.

Ние считаме, че ако това са “недостатъци”, то те са от същия вид, каквито, например, притежава престъпника, който се нахвърля с нож срещу вашите деца, уважаеми читателю. Опитайте се в този случай да не се фокусирате върху него прекалено и ще имате правото да ни упреквате. Онези, за които Антропософията се превърна във живот, ще повдигнат всяка ръкавица хвърлена по адрес на Антропософията, ще приемат всеки хвърлен призив към нея. В противен случай нашата работа в света няма да устои, а без нашата работа няма да устои и самият свят. Затова ние искаме да привлечем вниманието на приятелите и единомишлениците към един друг проблем, който, както изглежда вече се разразява над нас.

Този път става дума за духовното наследство на Рудолф Щайнер, което има неизмерима ценност не само за антропософите, но и общочовешка ценност – Gesamtausgabe (GA). Отдавна назря необходимостта внимателно да се вгледаме в това, какво се случва с него. В противен случай, както с голямата зала, отново ще се окажем пред свършен факт, а след това ще ни остане само да ръкомахаме във въздуха.

От доста време, а през последните години с особена сила звучат оплакванията на Управлението на наследството за своята бедност, че то няма пари, за да продължи да издава книги, лекции и всичко, което е било написано, нарисувано и казано от Рудолф Щайнер. И това въпреки факта, че и без това високите цени на Изданието бяха през 2002 г. съществено повишени. (Например, ГА 3 – това всъщност е брошура, а струва €20; ГА -4а (Документи към “Философия на свободата”) - €58, ГА-39 - €74). Повишиха цените, а няма никакъв ефект! Това е като в съвременна Русия или Латинска Америка. Но за членовете на ВАО това, както казахме, най-убедителния аргумент е: няма пари! Няма пари, няма въпроси! И по принцип Управлението на наследството вече може, по принцип, да се закрие.

Но как и за какво в такива случаи мислят в останалия “профанен” свят? Там съществува аксиомата: който иска да получава повече, трябва по-компетентно и повече да работи. Но как стои работата с тази аксиома в “Наследството”?

Че продажбата на вече публикуваните на немски език томове върви към един вид насищане ( има милиони продадени в света от тях) – това е естествен процес. За него трябваше да се подготвим преди 10, 20 години. Затова е необходимо да се подготвят повече нови публикации. А те все още са много. Те се купуват добре. Вземете например ГА-267. За първи път беше издаден през 1997 г., а още през 2000 имаше нужда от второ издание. Значи цялото първо издание беше разпродадено и то за 96 швейцарски франка или €56 за брой. Но точно с новите публикации ситуацията се влошава и става все по-лошо. Спомнете си от какви идеи произлезе намерението в средата на 50-те години да се издаде пълното наследство. За това през 1964 г. в “Наследството” написа: “Управлението на наследството прие в началото на 1955 г. решение да издаде пълното наследство на Рудолф Щайнер. Това решение, между другото е в съответствие на конкретно искане на г-жа д-р Щайнер”.

Мимоходом да отбележим: не само “между другото е в съответствие”, но това е била основната цел на живота й след смъртта на Рудолф Щайнер. През юли 1945 г. тя пише: “ Той (Рудолф Щайнер) ми говори за времето, когато него няма да го има и когато аз ще отговарям за неговите трудове, и за това, неговото дело, извършено за човечеството, да остане свързано с неговото име. Защото само малко ще му останат верни и може да се появи опасност, ако отделят неговият труд от името му, то той може да бъде отчужден от неговите първоначални намерения” ( * BeitragezurRudolfSteinerGesamtausgabe. Sonderheft. Weihnacht 1975, S.l.)

- “...След внимателен анализ се изясни, че пълното издание ще има 330 тома. До днешния ден (тоест през 1964 г.) са публикувани 170 тома”. Запланувано е изданието да завърши към 1975 г. (*Nachrichten № 12, 1964, S. 30f.). Така конкретно и прагматично разсъждаваха в “Наследството” през 60-те години, макар и с “нюанси” вече към днешния ден. Важно е, че е определен срок, в който има намерение изданието да завърши: още 10 години. В крайна сметка това не може да продължава столетия. Но какво стана?

За отговор първо нека се обърнем към статистиката. От 1955 – 1964 г. са издадени 170 тома, тоест, през този период са издавали по 18-19 тома на година. От 1964 – 1999г. са издадени около 200 тома, тоест, средно по 5-6 тома на година. В периода от 1999 – 2005 г., тоест през последните шест години е издаден един нов том! Но нали “Наследството” работи интензивно и без прекъсване! – така ще ни възразят. Силно се съмняваме в “интензивността”, то просто съществува “непрекъснато”. Преди 1999г. трябва да признаем, че неговата работа все пак беше задоволителна. През 1999г. бяха издадени ГА 88 и 92, съдържащи много ценни съобщения за свръхсетивния свят, за Мистериите, за гръцко германската митология. Това бяха записите на лекциите от 1903 – 1905 година. Беше издаден ГА 268 – събрани медитативни изречения и двутомника ГА 337 а,б, на тема социална тричленост. Такава беше 1999 година, и както изглежда, това беше последния избрик на трудова активност на “Наследството”. Към издателския каталог от 2000 година беше приложен съобщение, в което се казваше, че през тази година “ в изданието на пълното наследство на Рудолф Щайнер, за съжаление, няма да има нито едно ново издание...”.

През 2001 г. като ново издание беше предложен ГА 89. обаче в него предимно бяха преиздадени лекции, публикувани в “Допълнения към изданието на пълното наследство на Рудолф Щайнер”, в №68/67 и 78 (1982/83); към тях добавиха и фрагменти от ГА 262 и редица цитати от различни томове, което не се позволява да се прави в академични издания. Причината за всичко това ни е напълно ясна: трябваше набързо да се “сглоби” нещо за отклоняване вниманието на читателите и в същото време томът трябваше да изглежда дебеличък, за да се вземат добри пари за него. Текстовете в тома леко са редактирани, но трудно може да се каже, че от това са станали по-добри, отколкото бяха в старото издание. Повторението на издадените томове в джобен вариант, разбира се, не можем да признаем като “работа “ на “Наследството”. Това могат да направят програмисти или печатарите.

Да видим какво беше през 2002 година. Нека се върнем още веднъж в 2001 година. Там в №9 “Гьотеанума” публикува статия с подробно описание на работата и плановете на “Наследството”. В нея се говори за намерението да се издаде ГА 255 в три това и че първи ще излезе последния том ГА255в: той “трябва...около края на тази година (2001) първи да излезе” (S. 162.). Но той не се появи и го обявиха в издателския проспект за 2002 година, като напълно готов: с обложка, заглавие и цена (68 SFr. Или 40 евро; 380 стр.). Трябваше да влезе в продажба през юли. Но това става едва година по-късно. И така възниква въпроса: защо вече отпечатана книга цяла година лежа на склад като мъртъв капитал, когато “Наследството” толкова се нуждае от пари? Може би в нея са публикували нещо “неправилно” за външното разбиране? ( Томът се нарича “Антропософията и нейните врагове”). В Съветския съюз заради една “неправилна” дума стотици хиляди копия се рециклираха. И сега кога щe видим ГА 255 и 255а?

За нова публикация през 2002 г. ни предлагат да признаем ГА 40а. В издателския проспект за него се казва: “С този нов том се дава ключ към медитативното съкровище на Рудолф Щайнер. Този ключ ще улесни ориентацията в тази особено широка сфера на неговото творчество”. “Ключът” представлява просто регистър на публикуваните вече медитативни текстове – нещо като таблица на съдържанието на сборника стихове. И просто е смешно да се говори, че такъв регистър може да бъде “ключ” или е способен да “улесни ориентацията” в медитативните текстове. Но това е ненужен том и работата над него ( макар и незначителна) е напарвена напразно. Изхабени са и пари, които, както се твърди, ги няма. ( Може да напомним на работниците от “Наследството”, че на времето те взеха на работа не антропософа (така беше казано) В. Куглер, защото той, както се твърдеше, може много добре да се справя с финаниите. Сега той е направен началник на архива. Така че в какво е проблема? Защо финансовите проблеми само растат?, доколкото антропософите започнаха да не купуват книгите на д-р Щайнер. Очевидно, защото всяка година расте списъка на разпродадените томове, с допечатването на които изобщо не бързат! ( О, да, забравих, - няма пари.). И това са ценни томове за историческата симптоматика. ( Броя на тези разпродадени и не допечатани томове приближава двадесет).

2003 –та година беше напълно празна, такава беше и 2004 – та година. Причината за забавяне на работата обясняват с това, че , като че ли всичко вече е издадено и са останали само записките, чийто фрагментарен характер не позволява да бъдат разбрани . Обаче и това не е истина.

През 1961 година за 100 годишнината от раждането на Рудолф Щайнер беше разработен каталог с изданията на пълното наследство, от който всички се ползваме и до днес. Многогодишната сътрудничка на “наследството” Хела Визбергер написа за него през 1999 : “Аз се занимавах с неговата подробна разработка и затова в ръцете си държах и прочитах всеки отделен запис на лекциите, които трябваше да се включат в съответния том или да се добави към вече определен и озаглавен том”. (*"Das Goetheanum", 16, 1999, S. 282). С една дума, каталогът е съставен основателно и с разбиране. Така ето, в този каталог остават неиздадени още 40 номера! Това е повече от 10% от целия архив! При това, както опита показва, често зад един номер стои двутомник, а понякога и тритомник. Ето ги тези номера: ГА 43, 46-50,68-71,73а, 75, 80,085-70, 90, 91,0241, 242, 246-252, 255, 255а,256, 256а,в, 285, 288-290, 335, 336. Не е напълно ясно положението с ГА 37, 42, 245. Издаден е ГА 263(1) – значи може да има 263(2) и 263(3)? Ако всичките тези томове ще ги издават със скоростта от последните години, то издаването пълните събрани съчинения в най-добрия случай ще бъде завършено след 160години! – тоест, 2164 година; при това ще останат бележниците – 600 на брой. В тях се съдържат много важни съобщения, за които съдим от малкото на брой издадени. Например, безценен материал за учението за сетивните органи се съдържа в записките в бележника публикувани в №34 (1971) “Допълнение...”. Или ето още един пример. От достоверни източници ни стана известно, че в единия от бележниците има съобщение, че Ариман в своята земна инкарнация ще се изяви открито примерно на 18 годишна възраст. Трябва ли да говорим какво значение има знанието за това в наше време.

В миналото са се опитвали да издадат бележниците: през 1928 и 1929 година – в Щутгарт, в списанието “Антропософия”, след това няколко години в “Допълнение към изданието на пълното наследство на Рудолф Щайнер”. Но постепенно това спира. Можем да мислим, че никога няма да научим съдържанието на останалите бележници.

Ние разбираме, че действително, има лошо записани лекции, някакви фрагменти от записки и т.н. но именно за публикуване на такива, да кажем, съмнителни, но задължителни за пълното издаване на текстовете съществува “Допълнение...” Работата с “Наследството” – е да публикува наследството, а не да преценя неговото качество, съдържание, достоверност. Това ще направят изследователите, учените, получавайки всичко, което е останало, което се е запазило от записките и устните съобщения на Рудолф Щайнер. А що се касае до “автентичността” на бележниците, то тя е равна на 100 %. За какво говорим? В “Допълнения...” сега сътрудниците на “наследството” публикуват само самите себе си. Но може и да оставят десетина страници и на Рудолф Щайнер.

Но нека още веднъж да се върнем към томовете. Наистина ли е толкова лошо качеството на записките, които г-жа Висбергер е чела още през 1961 година? – изобщо не. Сред тези броеве има такива, в състава на които трябва да бъдат включени вече издадени лекции. Да дадем пример с два такива тома от Каталога от 1961 г.
ГА 288 – Даже цветните рисунки на Рудолф Щайнер към този том дори са вече издадени (Bd. XVIII).

Както читателят сам вижда, тук няма какво да се доказва. Затова да поставим нашия въпрос към “Наследството”: защо тези вече готови томове не се издават в продължение на 42 години?

Отговорът е един и ние вече го знаем: на “Наследството” не му достигат сътрудници; а те не достигат, защото няма пари. И отново това не е вярно и ето защо. Много томове при преиздаването “наследството” ги преработва. Това, разбира се, изисква време. Има томове, които са претърпели вече четири такива преработки. Много цикли при преиздаването са съпроводени с надписа: “прегледано и променено издание”, “отново преработено и разширено издание”, “допълнително приложение” и т.н. Обаче това само вреди на работата. Недостатъчните сили на сътрудниците се хабят за нерационална работа с пълното издание.

През 2002 . беше подготвено 2-ро “преработено и допълнено” издание на ГА 262. Това е кореспонденция на Рудолф Щайнер с Мария Щайнер. Как тя може да се “преработи”? Нататък, защо фрагментите от този том бяха изнесени в ГА 89, който беше издаден само година преди 2-то издание на ГА262? В същата година беше направено 4-то преработено издание ( книгите “лошо” се купуват!) на книгата на Рудолф Щайнер “Антропософия”. Сякаш книгата може някак си да се “преработи” без автора, а и още повече да се “промени”? – оказва се, че може. “Наследството” може всичко!. В книгата добавиха няколко ръкописни фрагмента, някакъв неголям друг текст от Рудолф Щайнер ( за “другите текстове”, повтарям, има “Допълнения”). И ето, заповядайте, - “нова” книга, платете за нея 26 евро, ако ви интересува наследството на автора. Имате по-ранно издание? Отнесете го в антикварния магазин и го оставете там безплатно.
ГА 115, “Антропософия, психософия, пневматософия”, се преработи четири пъти. В по-късните варианти изчезнаха много ценни неща, съдържащи се в първото издание. И изобщо е изгубена всякаква възможност да се прецени, какво се е случило със съдържанието след неговите четири преработки. Кой сега е в състояние да вземе четирите текста и внимателно да ги сравни? Освен това, трябва да се отиде в архива и там да се работи с оригиналите. А там ще се окаже, че не всички записи на лекциите са обработени и предстои още една или две преработки. След това има вероятно да ги издадат отново, допълвайки с още една непубликувана лекция. Така че, подготви се сериозни читателю, и купи всичките 5-6 ( с годините) и 7-8 издания.

Ще ни възразят: трябва да се доверим на “наследството”. Но как така? В науката се ръководят не от доверието, а от научността. А това е грубо нарушение на научността при публикуването на пълното събрание, когато, без да е завършено, някои публикации с години се размиват с преработване, “подобряване”, “допълване” , с хаотизиране на съдържанието на томовете. И накрая, не виждаме причината да не се съгласим с доводите на опонентите, спорещи с Ула Трап (сътрудничка на “наследството”), когато те пишат: “Нашата критика е насочена срещу намесата, променяща смисъла в единствения наличен текст, когато читателят е лишен от възможността да изследва тази преработка” (*"Das Goetheanum", 30/31, 2002, S. 584). Никой не оспорва факта, че записките, стенограмите от лекциите на Рудолф Щайнер са несъвършени; нужна е допълнителна работа с тях, по-точна дешифровка на стенограмите, различните варианти на записките трябва внимателно да се сравнят, освен това, в целия този материал има грешки. Въпреки това, цялата тази работа трябва да се извърши след като бъде завършено едно пълно издание на наследството ( което беше планирано още през 1975г.!). И след това неудачно подготвените томове следва да се издадат под втора редакция (за предпочитане да е последна) или, както беше перфектно направено с трите тома ГА 266, - да се публикуват варианти, а не мнението за техния редактор. Двете издания могат да се сравнят едно с друго, още по-добре – с 2 – 3 вариант в едно издание, и всеки да реши за себе си, кое е истина.

“Размазването” съдържанието на лекциите в годините и десетилетията чрез безкрайни “преработки”, “допълнения” и “доработки”, - е метод за необратимо изкривяване на текста, който вече никой и никога няма да може да поправи! И защо настоящето “наследство” така упорито се занимава с тази работа в ущърб на новите публикации? – трябва сериозно да помислим за това.

Тревогата за съдбата и качеството на пълното издание се засилва още и от факта, че през последните години много активно заговориха за “автентичността” на записването на лекциите. Тук явно ни подготвят психологически за нещо. За какво? – Отговорът на този въпрос беше също така публикуван в една от поредиците на Гьотеанума. Там един духовед писа, че доколкото записките не са “автентични”, то би следвало изобщо да се откажем от публикуване на цикъла лекции.(В пресата се обсъжда безумната идея да се “опрости” (vereinfachen), да се модернизира “Въведение в тайната наука”, да се “преведе” на език, на какъвто, примерно, говорят в дискотеката. Един от читателите на “Седмичник” резонно и остроумно отбеляза: “Въведение в тайната наука” се явява превод от духовния език на немски. Не трябва да се прави превод от превод. А ако някой има желание да превежда, тогава, моля, - от оригиналния език!”).

Като цяло – стария софизъм на наново. Старият, както помни читателя, е построен по такъв начин:
Пред честния антропософ се поставя въпроса: Щайнер Бог ли е бил или човек?
Отговор ( антропософа е шокиран): разбира се, човек.
Въпрос: Значи, той като всеки човек, в нещо е грешал?
Отговор: М..да, разбира се, вероятно, е така.
Въпрос: А къде?
Отговор: аз незная.
Въпрос: Значи, грешно може да бъде всяко твърдение?
Отговор: ?!?!
Назидание: Е, виждате ли! А вие сляпо го следвате. Чухте ли какво каза фон Плато, най-видния член на Ръководството на ВАО, накъде води това?

Нещо подобно се опитват да ни пробутат сега и с “автентичността”. Но и книгите не оставят на мира. Чуват се, в това число и от “Наследството”, глакове, че младите хора днес не разбират Щайнер и неговите книги трябва да се адаптират към тях! Предполага се, че първата която ще бъде “пренаписана” и “опростена” ще бъде “Философия на свободата”, книгата за която Рудолф Щайнер е заявявал, че тя е “жив организъм”! Атаките спрямо духовното наследство на Рудолф Щайнер и върху самия него, се водят във ВАО изтънчено по различни начини. Писахме за това в нашата книга “Антропософията в пресечната тачка...”.

От тогава минаха дванадесет години. Сега може да се напише още една книга за това. Но да се привлекат хора в защита на Антропософията и нейния създател е неимоверно трудно. Хората не могат и не искат да видят и да разберат симптомите. Например, нито веднъж не сме имали възможност да срещнем човек, който е възмутен от това, как се отнасят с изображенията на Рудолф Щайнер. През последните години неговите снимки все по-често се заменят с портрети, нарисувани от художници любители с някакви специални цели, по никакъв начин не изразяващи личността на модела, а по-скоро парадиращи го.

Нека вземем само каталога на произведенията на Рудолф Щайнер, публикувани от “Наследството” всяка година. Този каталог обикаля целия свят и се явява един вид “визитна картичка” на Антропософията и на Рудолф Щайнер и на неговото творчество. Редица години на обложката на каталога публикуваха добра снимка. Но ето през 2002 г. (през 2003 г. не се издаде; а защо? В крайна сметка няма нищо ново) на корицата се появи портрет на някакъв комичен субект, нарисуван през 1894 г. Кой би повярвал, гледайки тази, вероятно, младежка шега на художника, че този странен юноша, явно откъснат от всякаква реалност, е създал всичк о това, което е изброено в каталога? (Подобна “шега” имаше и при корицата на биографията на Рудолф Щайнер, написана от Лиденберг).

Накрая, не можем да не споменем още един факт за “новаторство”, което “Наследството” издигна по пътя на книгите на Рудолф Щйнер към читателя. Ето какво е то. В каталога Рудолф Щайнер – Verlag есента 2004г. неочаквано се появи съобщение, че около октомври същата година на пазара ще се появи нов том – ГА335. Ние вече говорихме за това по-горе. В него се посочва, че той ще включва 10 лекции ( от 18 според каталога от 1961 г.). Книгата ще има 400 стр. и ще струва 74 швейцарски франка, или 44 евро. Скоро се появи каталог Pforte-Verlag (той е слят с издателството на Рудолф Щайнер) и в него вече пишеше, че ГА 335 ще съдържа 544 страници и ще струва 96 швейцарски франка или 58 евро.

Е, за факта, че книгата не се пови на пазара нито през есента на 2004 г. нито през пролетта на 2005 г., не си струва да говорим. Това вече е ясно от само себе си. В тази работа сме загрижени за друго: за значителния скок в цената. За сметка на какво стана това? Само заради увеличаване обема на коментарите: примерно от 200 д о350 стр., понеже десет лекции (ако са почасови) заемат не повече от 150-170 страници. Така принуждават читателя за 10 лекции да плати 58 евро. На много антропософи това не е по джоба.

Мимоходом трябва да отбележим, че себестойността на 1 екземпляр от книга с такъв обем и обикновено качество, едва ли ще надвиши 7-8 евро.
Имаме същата манипулация, както с ГА 335 беше направена и с ГА 255в. Също и издавайки го, в началото обявиха, че томът ще има 380 стр. и ще струва 40 евро. Малко по-късно в него се оказаха че има 625 стр. и цената нарасна до 58 евро. В него лекциите на Рудолф Щайнер заема 340 страници и към почти всяка страница има коментар от 2, 3, а понякога 6,7 пъти надвишаващи нейния обем. Нататък следват разни приложения. Какво ли няма в тях: и биографии на враговете на Антропософията и биографии на нейни защитници ( за много от тях има написани специални книги), и анотации към добре известни книги на Рудолф Щайнер, такива като “Истина и наука”, “Философия на свободата” и др. ( и това е поместено в книга, където става въпрос за враговете на Антропософията). В коментарите може да намерите цитати, например от “Философия на свободата” дълги страници, набаран с малък шрифт и т.н..

Не, ние в никакъв случай не искаме да застанем срещу добре изготвените научни коментари. Но издателите трябва да имат мярка. “Божествена комедия” на Омир не е придружена от такъв обем коментари. Необходимо е да имаме предвид и факта, че ГА 255 и ГА 335 – това не са първите, не са единствените и не са най-важните произведения на Рудолф Щайнер. Освен това, как може да се подготви за публикуване книга с коментари от 200 стр. и след няколко седмици да се обяви, че те ще бъдат 400? Що за научен подход е това?

И отново повтарям, не трябва да бъде така, че за 10 лекции да трябва да се плаща 58 евро. Ако с всички книги постъпят така при преиздаването, то за пълното събрание трябва да се заплати 20 – 25 хиляди евро!
Оформено безобразие е и маниерът да се издава цикъл лекции с указание в полето, че към тях има рисунки, но самите рисунки се издават в специален отделен албум и може да се купи за 50-70 франка.
В заключение, още веднъж ще засегнем напълно реалистичния проблем за недостиг на пари и сътрудници на “Наследството”.

Да видим какво се крие чисто статистически зад това.
Както пишат самите сътрудници на “Наследството”, през 1994 г. са били продадени 177 комплекта от пълното събрание, в 2002 г. – 76 комплекта (*"Das Goetheanum", 18/2003, S.13). Всичко са издадени 360 тома. Умножаваме и получаваме, че през 1994 са продадени 63720 екземпляра, през 2002г – 27360. Средно един екземпляр струва 57-60 франка. Така през 1994 г. си били продадени книги на Рудолф Щайнер на стойност 3 700 000франка, през 2002г. – 1 590 000 франка. Като при това книгите се продават вече издадени през минали години и лежащи на склад. Ако разходите са 40% то печалбата през 1994 г. е 2 220 000 франка, а през 2002 г. – 960 000 франка. И сега се оказва, че за издаването на 1 том за четири – пет години се изразходва от 3 до 6 млн. франка. Трябва ли тук още да се обяснява?

А какво да кажем за служителите? В Рудолф Щайнер Verlag те са девет човека. (Да отбележим за сравнение, че във Verlag am Goetheanum те не са двама или трима, а издават по 10 и повече книги на година). Ето как те описват своята работа. Един от тях “жонглира с общите цифри на “Наследството”..”, другия “по половин ден чете корекции, сверява текстове на Щайнер...” (тези “текстове” са един том на пет години! Ако той сверява нещо друго, то какво общо има с това наследството на Рудолф Щайнер? Нека тогава други да плащат за това.); третият “ръководи цялото производство според древните окултни закони на непрекъснато и обновление ...”, четвъртият “ половин ден обслужва швейцарки...разпраща тиражите...”, петият “чете (маноскриптите) ...превежда...” (чете един том за пет години, а какво превежда той, ако ГА-то се издава на немски език?); шестият “оформя това, което търговецът трябва да предложи и при това с ангелско търпение държи осмата корекция на новия том...” (Това е единственото за всичките пет години; обаче се появява въпроса за професионалното ниво на коректора, който е принуден по осем часа да чете един и същ текст); седмият “ е майстор да прави пакетите и палитрата..”, осмият “ в момента е в отпуск, а обикновено две трети (от времето) е в покой и се радва в свободното време” да се безпокои за “социалния фонд” на Наследството и за статутите за внасяне в хенделрегистър; деветия “нетърпеливо, с часове се занимава” с каталози, проспекти и т.н. (*Rudolf Steiner Vertag. Проспект есен 2003).
Е, какво пък, всичко това звучи мило и остроумно, само че струва твърде скъпо, така че за публикуване на книгите на Рудолф Щайнер не остават пари.

Да помислим още и за това, че в Управлението на наследството има още работници в архива, които, всъщност, подготвят текстовете за публикуване. Въпреки липсата на пари и работа, те наскоро наеха още един служител. Това е Прочнов – един от любимите автори на “Инфо -3”. Това наистина е така: кажи ми кои са приятелите ти и ще ти кажа кои си ти. – Кой от сериозните хора не разбира, че “Инфо -3” беше вплют в средата на Антропософията с единствената цел: да позори, компрометира и да я изкривява? И ето от този “разсадник” на информация – ( за това, кой е истинския собственик на това списайнице, кой го храни, вече писахме) в Управлението на наследството на Рудолф Щайнер е взет сътрудник! И какво прави той там? Изследва “ до колко Щайнер е бил хомосексуалист”! За това той сам казва пред репортер от швейцарския " Die Weltwoche ", който се продава на всеки павилион и е известен и в други страни на Европа. (*"Die Weltwoche". № 5, 2004, S. 68). Може ли да се стигне до по-голямо безсилие? Сигурни сме, че не може. В дадения случай “Наследството” на Рудолф Щайнер постави позорен рекорд! Говорейки за това, ние не отричаме, че в “наследството” има и сериозни, предани на Антропософията работници; само че, както се вижда, на тях не им е позволено да задават посоката на това учреждение.

Преди дванадесет години, след публикуването на нашата книга “Антропософията в пресечната точка на окултно – политически течения на съвременността”, ни обявиха едва ли не за основния враг на Антропософията, въпреки че ние говорихме за безобразията, които се вършат в ВАО. Но каквото и да беше тогава ние питаме: а къде сте сега, господа критици? Защо мълчите, когато в центъра, където се издава духовното наследство на Рудолф Щайнер един хулиган залива с мръсотия Рудолф Щайнер? Къде си антропософска общественост по целия свят, жадуваща спиритуалността на Коледното Събрание? Имаш ли дар слово или вече те лишиха от него?

***
Така че до какво стигнахме на края? Сред антропософите от време на време се водят разговори за това, че положението на духовния живот в света може да се промени кардинално, че ще навлязат различни забрани, конфискации и унищожаване на книги, в това число и антропософски. Но ето, в условията на сравнително проспериращ свят, в самата антропософска среда започват по малко да изземват духовното наследство на Рудолф Щайнер.

През септември 2001 г. изпратихме призив на една конференция, на който, както ни се струваше, се събират сериозни хора. В този призив се опитахме да привлечем вниманието към заплахата, която е надвиснала над издаването на пълното наследство. Но стана един от присъстващите и каза: “ Но всичко това не е истина, “Наследството” издава малко, защото вече няма какво да се издава, останаха само записки с много лошо качество!”.
-А- казаха участниците. – Добре тогава. Значи всичко е наред.
С това всичко свърши.

Но нали и за Коледното Събрание и за статутите също говориха, че с тях всичко е както трябва. Тогава защо все пак възникна борбата, която се пренесе дори в съда? Не е ли една и съща причината? Въпроса за властта – това е толкова сериозно! А интересите на самата Антропософия – това не е интересна работа. Издаването на пълното наследство? – а нима не е издадено достатъчно! И това, което е издадено не можеш го прочете!

Ах, колко е вярно това! И съвършено неясно е тогава, защо издават, например, Гьоте в 100 тома, Толстой – 90? Би било достатъчно на всеки по едно тритомно издание. Но ако е това последната дума на антропософите, то духовното наследство на Рудолф Щайнер е обречено.

Него (цялото!) ще го изучават ( и го изучават) на други места, за да използват неговите плодове за постигане целите на груповия егоизъм, а антропософите ще останат само с тежката вина, която носят със себе си в Камалока. "

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни