ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Ное 21, 2018 3:40 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Фев 16, 2013 2:08 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
16 февруари - 22 февруари



Ние вече казахме, че сме в състояние да възприемаме много повече духовно съдържание, отколкото обикновено си мислим.

Към тази област спадат и спомените. Тук можем да си послужим с един прост пример.
Да предположим, че си спомняме едно дърво. Къде виждаме това дърво? Ние го виждаме като стоящо пред нас. Ние виждаме непосредствено и в будно съзнание този недействителен образ. И все пак образът застава съвсем ясно и реално пред нас. Но въпреки това, не можем да го пипнем.

Той не е материален. И от каква субстанция е изграден той? Това е субстанцията, която наричаме етер. От нея се състои нашето етерно тяло, което изгражда и оживотворява физическото тяло. Едни и същи са силите,
с чиято помощ ние изграждаме нашите представи и с които, от друга страна, поддържаме нашия живот.

Тук съществува една извънредно важна зависимост. Ние градим представите с помощта на същите сили, с които живеем. А това означава, че с помощта на представите и спомените можем да укрепим нашите жизнени сили.

Познавах един възрастен човек, който преодоля своята тежка депресия благодарение на това, че учеше наизуст стихотворения. Той си казваше – депресията идва оттам, че душата се натъква на прекалено твърдо, старо и отслабнало тяло. Но аз мога да укрепя своите жизнени сили като уча наизуст стихотворения. И депресията, която седмици наред го измъчваше в болницата се изгуби.

Много неща бихме могли да си спестим в живота, ако не забравяхме толкова бързо. Ние често забравяме дори и това, което сме решили да предприемем. Забравяме дори и това, което сме придобили в по-ранния опит и често пъти след много години вършим същите глупости. Но преди всичко – ние забравяме извънредно бързо нежния спомен за духовните изживявания.

Ето защо през втората половина на февруари се срещаме с предчувствието, че трябва да се погрижим за спомена, който зимата е оставила вътре в нас.

Светът, заплашва той да заглуши
На душата вродената сила;
Но излез наяве ти, спомен мой
Просветващ от дълбините на Духа
Взорът мой да укрепиш,
Който единствено чрез волевите сили
Може себе си да съхрани.

Die Welt, ие drohet zu betäuben
Der Seelе eingeborene Kraft;
Nun trete du, Erinnerung,
Aus Geistestiefen leuchtend auf
Und stärke mir das Schauen,
Das nur durch Willenskräfte
Siсh selbst erhalten kann.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни