ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Яну 20, 2018 10:13 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Май 06, 2013 8:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ПЕПЕРУДАТА И ЧОВЕШКАТА ДУША
/опит за духовно-научно изследване/


/продължение на "Богатството на човешката душа
и пътят към самоосъществяването й
в понятията и идеите на Юнгианската психотерапия и анализа"
viewtopic.php?f=228&t=1081/


КОСМИЧЕСКО-ЗЕМНИЯТ ПЪТ НА ПЕПЕРУДАТА I


В памет на г-жа Светла Бисерова -
истински духовен учител по Пътя ми.




Гледай растението:
то е обвързаната
от Земята пеперуда.
Гледай пеперудата:
тя е освободеното
от Космоса растение.
Растението -
обвързаната от Земята пеперуда!
Пеперудата -
осовободеното от Земята чрез Космоса растение!

Р.Щайнер


Знаейки, че стъпвам в напълно песъчлива територия, от гл.т. на съвременната наука Психология, въпреки всичките "класически" и нови, модерни направления, с изградени понятийни системи, със стройни идейни структури, човешката душа остава в крайна сметка далеч недокосната, непочувствана, неразбрана, в нейната истинска дълбочина и космичност... Да, тя много често е разрязвана на малки парчета, от които се опитваме да съшием, често едностранчиво, вътрешните одежди на телата ни, без истински да прозрем голямата истина, изказана още от Хермес Трисмегистос - "Онова, което е горе, е и долу". Тези наши вътрешни "одежди", са част от големия космично-звезден воал, който покрива по деликатен начин съществата ни, човечеството, Земята, с всичките проявления на земния живот. На нас човеците, е предопределено да повдигнем булото...

Разбира се, никога не бих тръгнала към подобно проучване, ако малката искрица за него не идва от собствената ми душа, от собствения ми опит и път, от собствените ми лутания, непрекъснато изникващи въпроси и прозрения. Неотменно до мен и в мен са били Рудолф Щайнер и Антропософията, за чиито истини е нужно човек да узрява постепенно, години.

И така преди няколко години в една утрин се събудих с много особено чувство - като че ли се връщах от дълъг път, в който около мен непрекъснато имах живия усет за копринен допир. Чувството е много странно, затова е трудно да се опише. Връщах се от копринен свят, от който все още имах невероятно живото усещане за допир, за кадифена нежност, за пеперудени криле, за копринена утроба... Толкова живо беше това в мен! Тогава пред очите ми се появи картина, освен това живо чувство. Виждах цветове, които се разстилаха в тази копринена утроба, при което се получаваха невероятни багри... Това беше знак, това беше посока, някакъв вид "слово", което идваше към мен и знаех, че е нужно да се вслушам и да го последвам.

Знаех, че по съвсем земен начин е нужно да намеря коприна, да се науча да я докосвам, да я чувствам, да намеря пътя си към нея... Да, защото този път ми беше вече познат, беше нужно само да си го припомня, без да бързам, да оставя душата си да се разстила върху коприната в нейните невероятни багри... Така се родиха моите картини - без учители, без правила, без насоки. Душата ми беше моята "насока" и моето "правило". Оставих я да бъде себе си в пълна свобода и едва след това да търся земното, конкретното, формата, в родените багри.

И ето ги моите "експериментални творения"..., родени "тук и сега", но с постоянното чувство, че преповтарям вече нещо, което ми е познато...

Цвете за теб...

Изображение



Моят свят...

Изображение



Лицата на огъня...

Изображение



Нежно докосване...

Изображение


И като че ли абсолютно синхронно природата ми отговаряше по приятелски начин - пеперуди кацаха без страх по ръцете ми..., сякаш нямаше граница между тяхното същество и моето същество, намирахме се в хармония, съществата ни макар и толкова различни, в онези мигове бях в природно единение. Това се случи през едно прекрасно лято в Германия. Тогава се роди и "пеперуденото" ми стихотворение "Пеперудена душа", с посвещение: "На хората с душа на пеперуда"... Пеперудената тема се разстла в душата ми във всичките й нюанси и форми.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Май 07, 2013 6:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Изследователският ми дух продължи своето търсене... През периода юни-юли 2011 год. имах невероятния шанс и покана да направя уъркшоп - рисуване върху коприна, в антропософска социално-терапевтична общност във Вупертал, Германия. Казвам "невероятен шанс", защото до мен стоеше човекът, антропософът и приятелят Андреа - ръководеща тази общност, на който споделих моите идеи и имах абсолютната подкрепа за цялата ми триседмична работа с хората с психически заболявания. Повярвайте ми, изключително трудно е, дори напълно невъзможно, да бъде допуснат чужденец в областта на антропософските изкуства /още повече да работи с психичноболни хора!/, който по някакви свои "прозрения" и "интуиции", е достигнал до художествено себеизразяване, и в конкретния случай предлага нещо наистина непознато и непрактикувано в антропософските среди като терапевтична практика. Аз обаче имах този шанс!
Три седмици работих с десет човека и от техните души се родиха 17 картини.

Жена, около 32г. с интелектуален дефицит

Изображение


Изображение


Изображение


Жена, 36 год., психоза

Изображение


Мъж, 34 год., аутизъм, психоза, интелектуален дефицит

Изображение


Жена, 52 год., психоза

Изображение


Жена, около 30 год., мания

Изображение


Мъж, около 40 год., шизофрения

Изображение


Жена, около 30 год., посттравматично разстройство, анорексия

Изображение


Бих ги оставила дори и сега, без коментар, макар изминалото време. Много е особено това чувство, което се ражда, когато във взаимна хармония и доверие душите на тези хора са готови да се споделят, да се доверят, да се отворят... Все още пазя това в себе си като изключително полезно и ценно преживяване.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Май 08, 2013 4:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Интересен и общоизвестен факт е, че легенди, митове и предания за коприната можем да намерим изключително в азиатските държави, което има своето задълбочено обяснение. А също в легендите на Мозамбик, Мексико, Австралия, както и в митологията на славянските народи. По нашите земи се е запазил обичаят "Пеперуда", който е свързан с "измолването" от Бог на дъжд от селските стопани, при сухо и горещо време. Както ще се види по-нататък макар и далечни връзките съществуват и метаморфозират.

Китайски легенди за коприната


1. Откривателка на коприната е прелестната Луо Цзу – дъщеря на вожда на племе, живеещо в провинция Съчуан (югозападен Китай). Луо Цзу била невероятно красива девойка – дългите и черни коси очертавали бялото и лице, а устните и с цвят на розови листенца пленявали с пълнотата си. Всеки в племето се възхищавал на безмерната и хубост. Тя съчетавала в себе си грацията и любознанието.
Един ден момичето решило да се разходи с приятелки из горите на Съчуан, ала докато останалите момичета беряли горски цветя и плодове, то било заинтригувано от дебели червеи в бял цвят, които спускали своите дълги копринени нишки по ствола на черница. Дълго време след това Луо Цзу ходела в гората и с интерес наблюдавала животинките. При поредната си разходка до там тя с учудване видяла как цялото дърво било обсипано с бели топчета, плод на труда на червейчетата. Тя събрала част от тях и издърпала нишките им. Съумила да изтъче плат, който обрисувала в багрите на дъгата.
Всички девойки завидели на момичето, което носело на раменете си чудната наметка и мълвата за нея се разпростряла по обширните земи на Китай. Слуховете за тази материя достигнали и до императорския дворец на Хуан Ди. Той, заедно със своите най-верни поданици и съветници, отишъл до Съчуан и се влюбил страстно не само в плата, ала и в красивата девойка, обгърната с него. Луо Цзу подарила коприната на императора и скоро след това двамата вдигнали пищна сватба. Момичето продължило да усъвършенства технологията на бубарството, а нейният съпруг я подкрепял и помагал в това и начинание.

2. През 27-то столетие пр.н.е., черничевите дървета на китайския император били нападнати от странна болест и съпругата му Луо Цзу решила да открие причината. Вглеждайки се внимателно в залинелите дървета, тя забелязала как малки бели гъсеници се хранят с листата им. Освен тях върху черничевите дървета имало и копринени пашкули, които й се сторили много красиви. Тя взела един от тях в дланта си и започнала да си играе с него, но ненадейно го изпуснала в близкия фонтан. Тогава жената видяла как обвиващата пашкула копринена нишка започнала да се отделя. Когато разказала на съпруга си за странните гъсеници, превръщащи се в пашкули и лъскавата нишка, отделяща се от тях, Жълтият император бил толкова впечатлен, че наредил отглеждането им да започне веднага.

3. Луо Цзу пиела чай под сянката на черничевите дървета в императорската градина, когато един пашкул паднал в чашата й. Поради топлината на напитката, копринената нишка започнала да се отделя от пашкула и така открила ценната тъкан. Тя убедила съпруга си, да й даде малка черничева горичка, където започнала да отглежда копринени буби. Била толкова запленена от това си откритие, че прекарвала цялото си време в грижи за копринените буби, както и за направата на различни предмети, чрез които тънката нишка се превръщала в годни за носене тъкани. Така тя изобретила колелото, благодарение на което копринените нишки били развивани от пашкулите, както и тъкачния стан.

4. Откриването на коприната било плод на любовта. През един пролетен ден Жълтият император хранел копринените гъсеници в черничевата си градина, когато към него се приближило красиво момиче, облечено с искряща дреха. То разказало на владетеля как се отглеждат правилно черничевите дървета и развъждат копринените буби, как се извличат нишките и тъче платно. След като изслушал всичко, Жълтият император осъзнал, че това, което му разказало момичето, можело да осигури достатъчно дрехи на хората, които все още ходели, оскъдно облечени в животински кожи и листа. Освен това владетелят бил толкова впечатлен от девойката, че веднага се влюбил в нея и двамата се оженили. Впоследствие тя започнала да се грижи за отглеждането на буби и производството на коприна, поради което хората й дали името Съ Линчъ, което се превежда като "Дамата на копринената буба".

Изображение


Художествено произведение, преразказващо китайско-японски легенди:

Из "ПЕПЕРУДИТЕ"

Лафкадио Хърн
Превод от английски: Мария Демот


"...Искам да узная цялата легенда за китайската девойка, която пеперудите взели за цвете и я следвали на рояци - тъй уханна и възхитителна била тя.

Бих искал да узная нещо повече и за пеперудите на император Генсо, или Мин Хан, който ги карал да избират неговите възлюблени... Той често устройвал в прекрасната си градина празненства, на които присъствали ослепително красиви дами. В разгара на пира отваряли клетките, пускали пеперудите сред гостите и те кацвали върху най-красивата дама, която ставала избраница на императора. Но след като Генсо котей, тоест император Генсо, видял Йокихи (която китайците наричат Ян Гуйфей), той престанал да разчита на избора на своите пеперуди, което не било за добро, тъй като Йокихи му докара сериозни неприятности.

И още бих искал да узная повече за случилото се с онзи китайски философ, известен в Япония под името Сошу /2/, който сънувал, че е пеперуда, и в съня си усетил и видял света със сетивата на пеперуда. Защото духът му наистина пърхал наоколо в нежния облик на пеперуда; и когато се събудил, спомените и усещанията от съня били тъй живи в съзнанието му, че той вече не можел да се държи като човешко същество.

... Възможно е някои необикновени японски поверия за пеперуди да са също от китайски произход, но нищо чудно те да са по-стари и от самия Китай. Най-интригуващото според мен е, че душата на човек може да отлети от тялото му и да пърха в пространството като пеперуда. Някои красиви фантазии са плод именно на това поверие. Като например представата, че ако в гостната долети пеперуда и кацне зад бамбуковия параван, човекът, когото обичате, идва да ви навести. Това, че пеперудата би могла да е нечия душа, не е повод да се боите. Но има времена, когато и пеперудите внушават страх, като се появяват например на рояци. Историята на Япония познава такъв случай. Когато Тайрано Масакадо подготвял тайно известния си бунт, в Киото се появили толкова много пеперуди, че хората се уплашили, смятайки, че това е знамение за надвисваща беда... Вероятно са предположили, че това са душите на хилядите, обречени да загинат в битка и възбудени в навечерието й от някакво необяснимо предчувствие за смърт.

Ала според японските поверия пеперудата може да е както душата на жив човек, така и на покойник. Всъщност душата има обичая да приема облика на пеперуда, за да извести, че напуска завинаги тялото. Ето защо трябва да се отнасяме с внимание към всяка влетяла в дома ни пеперуда.

Японска легенда:
Зад гробището на храма Содзанджи, в покрайнините на столицата, дълго стояла самотна колиба, в която живеел старец на име Такахама. Съседите го обичали заради доброто му сърце, но почти всички го смятали за леко побъркан. Защото редно е всеки мъж, освен онзи, който е дал пост на Буда, да се ожени и да си създаде семейство. А Такахама не се бил посветил на вярата, но и не скланял да се ожени. Никой не знаел да е имал някога любовна връзка с жена. Тъй че повече от петдесет години той живял съвсем сам.
Едно лято Такахама се разболял и разбрал, че не му остава много да живее. Тогава той изпратил да извикат вдовицата на брат му и единствения й син - момче на около двадесет години, към което бил силно привързан. Те веднага дошли и направили всичко каквото могли, за да облекчат последните часове на стария човек.
Един мрачен следобед, докато вдовицата и синът й бдели край постелята му, Такахама заспал. Точно тогава в стаята влетяла голяма бяла пеперуда и кацнала на възглавницата на болния. Племенникът я отпъдил с ветрило, но тя веднага се върнала. После пак я отпъдили, за да кацне тя за трети път. Тогава момъкът я изгонил навън и я гонил, докато минала през градината, а после и през една отворена порта и влязла в гробището на близкия храм. Само че пеперудата продължила да пърха над главата му, сякаш не искала да си иде, и се държала тъй необикновено, че момъкът се зачудил дали това е наистина пеперуда или зъл дух. Той пак я погнал и я последвал навътре в гробището, докато видял, че тя лети към един гроб - гроб на жена. Там пеперудата внезапно и неочаквано изчезнала и той напразно я търсил. Сетне разгледал надгробната плоча. На нея било издълбано името «Акико» и непозната фамилия, както и надпис, според който Акико починала на осемнадесет години. Очевидно надгробието било поставено преди около петдесет години, защото било почти изцяло обрасло с мъх. Но и друго било очевидно - че някой се грижел добре за гроба: на него имало свежи цветя, а водата във вазичката била наскоро сменена.
Още щом младежът се върнал в стаята на болния, майка му го посрещнала с печалната вест, че чичо му е издъхнал. Смъртта била настъпила безболезнено, докато спял, и лицето на покойника било усмихнато.
Младежът разказал на майка си какво е видял в гробището.
- Ах! - възкликнала вдовицата. - Та това трябва да е Акико!
Но коя е тази Акико?
Майката отвърнала:
- На младини добрият ти чичо бе сгоден за едно очарователно момиче на име Акико - дъщеря на негов съсед. Акико почина от туберкулоза малко преди сватбения ден и отреденият за нея съпруг страдаше безмерно. След погребението й той се закле никога да не се жени и си построи тази къщурка край гробището, за да е близо до гроба на своята любима... Това беше преди повече от петдесет години. И всеки божи ден през тези петдесет години, и зиме, и лете, чичо ти ходеше на гроба на Акико, молеше се, почистваше го и принасяше на него дарове. Но не обичаше да се споменава за това, а и самият не отваряше дума... Ала ето че най-сетне Акико дойде при него: бялата пеперуда е била душата й.

И интересен факт от собствената ми биография: някога, когато бях дете моите родители имаха място в едно шуменско село. Там те засадиха черничеви дървета и ние отглеждахме копринени пашкули. Всичко беше много, много специално като технология. Ето, че се оказах свързана по някакъв начин и в биографията си с ПЕПЕРУДЕНО-КОПРИНЕНАТА ТЕМА! `9l~ Това е моят детски спомен!


Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Май 08, 2013 6:16 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


В различните вариации на китайската легенда за произхода на коприната винаги я виждаме свързана основно с женствеността - Душата, - с неподправената, фина и грациозна хубост на девицата или на зрялата жена /различни степени от вътрешното ни съзряване!/, с любознателността и грижата за майката-природа, с вътрешното познание и озарение, с откривателството, съчетано с творческа креативност и красота, с вътрешно-присъщата връзка с Духа, който тъче в самото същество, дарявайки го с прозрения - външен израз-символ, на които е изтъканият от младата девойка копринен плат с цветовете на дъгата /онази видима за сетивата ни пътека, която свързва Небето и Земята/. Усещането е за ефирност, прозрачност, недокоснатост ...

На по-дълбоко ниво на анализ стигаме до познанието на Душата в грижата й за бубените пашкули /собственото й метаморфозиране и раждане!/, за света на елементите - вътрешното развитие и трансформация се нуждаят от грижа, осъзната и жертвена, в света на топлинния, въздушно-светлинния, водния и земния елемент - във външната проява на нещо сътворено в красота и изящество. И винаги моментът на връзка с "другата" неделима част -
мъжката - Духът, която закриля, опложда и помага за това раждане чрез своята проницателност и, разбира се... ЛЮБОВ!!!

Преразказаните от Лафкадио Хърн китайско-японски легенди също са изпълнени с изключително фин нюанс на възприятията на своите герои - девойка, която пеперудите взели за цвете; или философ, който придобил сетивността на пеперуда; или пълното човешко доверие, буквално поставяне на човешката съдба в ръцете на Душата - красива пеперуда; или поверието, че душата на човек може да отлети от тялото му и да пърха като пеперуда наоколо, може да е излетялата душа на починал човек и също душата на жив човек, или да се явява като предвестник на това, че скоро ще отлети от физическото тяло.

Изображение



* * *


Рудолф Щайнер, говори за земите и народите на Азия, за някогашната китайска култура /днес, разбира се, закономерно твърде далеч от живото разбиране на миналото/. Древните народи на Изтока са преки наследници на онова световъзприятие, което са притежавали атлантите. Част от разселилите се племена след Атлантската катастрофа тръгват от запад на изток - в посоките север и юг. Азиатските народи са живата следатлантска памет и проява в следатлатските времена. От атлантското инстинктивно ясновидство в следващите епохи, човешкото същество в Земната еволюционна степен постепенно все повече губи своята връзка с Духовния свят и своето "доземно" съществуване, както и връзката си със свръхсетивния свят, въплътен в материята на битието.

Човешкото същество в своя стремеж за развитие от Древноегипетската епоха насам губи инстинктивните си сетива, които го свързват непрестанно със света на Боговете, но за сметка на това развива способностите си за сетивно-материалния свят, развива и утвържава своята индивидуалност. И докато етерното тяло на древния азиатски човек все още се оживотворява отвътре, вътре в него преде древноатлатската нишка на имагинативно-инспиративно-интуитивно развития Аз, то в европееца и американеца тази нишка е прекъсната и пред тях стои друга задача.

Азиатецът черпи своята жизненост от самия себе си, от дълбините на душата си - непрестанно свързани с Духовния свят, и в която душа тъче световният Логос. В неговото етерно тяло са вплетени мировите мисли. За него физическото тяло е само последица от онова, което живее в етерното тяло като мисловно съдържание, което пък идва от космическия Логос. Бихме могли също и да кажем, че древният азиатски човек е изживявал в себе си онова, което един напреднал в своята посветеност представител на Атлантида е преживявал като потопен сред Съществата на Духовния свят и черпещ прозренията си от него.

Докато европеецът има като земен материален център своето физическо тяло, към което са насочени космическите етерни потоци, идващи отвън, от сетивния свят, и впечатващи чрез Аза и Астралното тяло надълбоко в Етерното до Физическото му тяло, картините-идеи на сетивното битие.

Бихме могли да кажем, че в първия случай налице е изключително фина, деликатна, гъвкава, флуидна, духовно-душевна конституция, а във втория - душевна конституция, на която тепърва й предстои да се справя със собствената си вътрешна все по-голяма втвърденост, за да навлезе правомерно Азът в човешката душевна и физическа конституция в следващите времена.

В следатлантските времена азиатските народи остават задълго свързани с атланската култура и посветеност. Затова и цялата тяхна култура се оказва така особена, загадъчна и тайнствена.

Близо до град Чанша, в едно от погребенията е намерена най-древната от известните в Китай картини, рисувани върху коприна. От нейното художествено ниво можем да заключим, че живопистта е съществувала и в по-ранните периоди, но съдейки по общия характер на изкуството от ранния Чжоу /XII - IIIв.пр.н.е/, е била пълно с древни и религиозно-духовни изображения.


Изображение




"Естествено, в зе­ми­те на Изтока Азът не мо­же­ше да бъ­де на­ме­рен по то­зи начин /в сравнение със западноевропейските народи според Щайнер/. Там чо­ве­кът бе­ше тол­ко­ва напред­нал в сво­ето съвършенство, че той усе­ща­ше Аза не ка­то не­що чуждо, а ка­то един вид своя лич­на соб­с­т­ве­ност. И ко­га­то из­точ­ни­ят чо­век се про­бу­ди за своя Аз, из­точ­на­та кул­ту­ра бе­ше дос­та­тъч­но напреднала, за да роди она­зи фи­на ло­ги­ка и она­зи мъдрост, ко­ито ние от­к­ри­ва­ме в ис­то­ри­ята на из­точ­но­то човечество.

... ние има­ме ед­на култура, чи­ито ко­ре­ни чер­пят си­ли от Атлантската епоха и ги преп­ра­щат в Следатлантската епоха, ка­то по то­зи на­чин се сти­га до дру­га­та стра­на на съз­на­ни­ето за етерно­то тяло. Това е ки­тайс­ка­та култура. Вие ще вник­не­те в същ­нос­т­та на ки­тайс­ка­та култура, са­мо ако се съ­обра­зи­те с то­ва об­с­то­ятел­с­т­во и си припомните,че ат­лан­т­с­ка­та кул­ту­ра има­ше не­пос­ред­с­т­ве­но от­но­ше­ние към „Вели­кия Дух", за ко­го­то ста­на ду­ма в пре­диш­ни­те ни лекции, та­ка че та­зи кул­ту­ра не­съм­не­но има не­пос­ред­с­т­ве­но отно­ше­ние към на­й-­вис­ши­те сте­пе­ни на ми­ро­ва­та еволюция.
ГА 121, Лекция 10

"Физическите тела на африканските и азиатските народи са формирани повече отвътре, чрез вътрешните сили на изграждане. Телата на американските и европейските народи са формирани повече по пътя на уповаването на отношението с външния свят. Външните форми по-силно се отпечатват тук в пластичните форми, в по-голяма степен са участвали в изграждането на физическото тяло".

"Етерните сили в населението на Африка и Азия лежат много по-навътре в техните етерни тела. В жителите на Америка и Европа в по-голяма степен те лежат в етерния свят, който заобикаля човека... Благодарение на това те са повече свързани с духовете на природата."
ГА 158, Лекция 2

Изображение
Древноегипетско изображение на пеперуди от гробницата на Небамун
Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Май 09, 2013 5:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
***


Нека да погледнем и към българския обичай за дъжд "Пеперуда" и към следващия го "Герман", два свързани по между си пролетно-летни обичаи в българските народностни традиции.

В различните райони на страната "пеперудата" има различен вид. Най-често тя е сираче. Задължително е да е девствена. Пеперудата най-често е гола или облечена в сатра детска риза. В уречения ден момичетата се събират край реката и обвиват пеперудата с бъзови клонки, покриват главата й с червено було, върху което закрепват кокалче от безименен гроб и жива жаба. Пеперударките също трябва да са „чисти” и девствени. Те са боси и с разпуснати коси. Групата се предвожда от старица или вдовица. Като пеят песни за измолване на дъжд, пеперударките посещават всяка къща в селото. Стопанките ги посрещат, всяка с котле вода, което изсипва върху пеперудата, тя се тръска от водата и "лети", а придружителките й пеят: „Пеперуда ходи, на Бога се моли: дай, Боже дъжд, да се роди ръж...”. Стопанката изнася ситото, пълно с брашно, поръсва с него пеперудата, „за да вали ситен дъждец”, а после го търкулва и, ако то се захлупи, вярват че ще завали и годината ще е плодовита. Накрая жената дарява момичетата с брашно, мас, яйца, боб и други продукти. Обикаляйки из селото пеперударките се спират при всеки водоизточник, пръскат се с вода и пеят за дъжд. Така се връщат при реката, където събличат пеперудата, хвърлят зелената й премяна по течението, изкъпват и нея и себе си, и се връщат в село, където старите жени са приготвили обща трапеза от по-голяма част от събраните продукти. Това, което остане неупотребено, сирачето отнася в дома си. На много места в деня на пеперудата се обрича общоселски курбан и се прави молебен за дъжд.

Изображение


Непосредствено след Пеперуда се изпълнява обичаят Герман. Основна част е изработването на антропоморфна мъжка фигура от кал или глина, която ритуално се погребва. Тази кукла се нарича Герман. Фигурата се изработва от девствени момичета под ръководството на по-възрастни жени и е доста детайлна - правят й се очи, вежди, уста и т.н., като големината й може да достигне до половин метър. Характерна особеност е ясно изразеният фалос. На някои места на Германа се прави червена шапка от червени черупки на великденски яйца - обикновено първото счупено на великденската трапеза яйце. Ръцете се кръстосват на гърдите като на умрял човек. След изработването на фигурата тя се полага в ковчег, покрива се с цветя, слага й се запалена свещ и жените я оплакват като мъртвец. Някъде дори е викан свещеник, за да го опее. След опяването куклата с тържествена погребална процесия се отнася край някой водоизточник, обикновено река, където се погребва. На места се хвърля в реката; където няма река се погребва на кръстопът. На гроба се поставя малък дървен кръст и жените ходят на гроба и правят помени (до деветия ден). Вярва се, че след изпълнението на този обичай, завалява дъжд. Ако дъждовете обаче са прекалено силни или проливни, куклата се изважда от гроба. Има и някои варианти на обичая.

Изображение


В славянския митологичен пантеон срещаме богинята Пеперуна /Додола, Пеперуда.../ - богиня на дъжда, женски персонаж от южнославянската митология, основна фигура при обредни ритуали за призоваване на дъжд. Свързана е с култа към древния славянски бог Перун. Образът на Пеперуна има изключително древен характер и може да бъде проследен до корените на индоевропейската прарелигия. В резултат сходни женски персонажи, свързани с бога-гръмовержец се срещат в митологиите и на други индоевропейски народи.

Изключително интересно, отбелязаното от някои изследователи на българските традиции и обичаи, е съвпадението на множество елементи при българския, румънския, руския, германския, китайския обичаи за дъжд, както и успоредиците между българския „Герман” и източните култове към Адонис и Тамуз - най-дълбоко в изследванията си за произхода му достига М.Арнаудов, който го свързва с шумеро-акадската и асиро-вавилонската традиция и с обичая за предизвикване на дъжд в Китай.

Ритуалът изисква погребване на символа на плодородието - куклата, направена от кал – и у нас, и в Египет. Това в никакъв случай не е отрицателен магически акт, а обредно действие с продуциращ характер, което цели да придаде плодородието, чийто символ е „Герман”, на земята, а когато куклата се хвърли във водата, се свързват тези качества, въплътени в куклата „Герман” с желаната вода. Куклата „Герман”, която символизира живота и плодородието, трябва да се потопи в хаоса, да се жертва дори, за да се оплоди майката земя, в резултат на което ще се роди новият жизнен цикъл.

В двата следващи един след друг обичая, става дума за ритуално преживяване на цикличността на живота в природата, в която имаме съответно всички опорни точки - живот, смърт под формата на метаморфоза, извършваща се чрез "изкъпването" на младото момиче в реката, след като е извървяло определен "житейски" път или пък директно Герман се "дава" на Духовния задгробен свят - там да бъде извършена тази трансформация, която да доведе до ново раждане на цялата природа и оплождането й чрез живителна влага.
Трансформацията, е основен мотив и в двата обичая.


И ето едно съвременно поетично творение, в чест на Пеперуна...

Дъгата е усмивката на слънцето,
усмивка-копнеж през сълзи,
по нея спуска се богинята,
богинята прекрасна на дъжда,
тя има пеперудени крила
и от дъгата взема цветове,
с усмивката си гали тя земята
и с прашец от своите крила,
дарява я с благословията
прекрасна на дъжда.


Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Май 10, 2013 8:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Пеперуди е имало преди 100 млн.години. Намерени са вкаменелости от пеперуда от времето на динозаврите. Те летят по всички континенти освен Антарктика. Познатите са над 180 хил.вида по цял свят. Смята се, че пеперудите могат да виждат много повече цветове и техните нюанси, отколкото човека. Те предпочитат виолетово, лилаво и синьо. Проявяват над 2 хил. пъти по-голяма от човека чувствителност към ароматите и се смятат за най-големите познавачи на цветните нектари по Земята.

В България е направено много интересно и задълбочено проучване на видовете пеперуди, с истински техни снимки, снимани от автора Здравко Колев:

http://www.butterfliesofbulgaria.com/lumperslistbg.html

Древният път на коприната преминава през Волжка България и вероятно през Балканския п-в по пътя си до Венеция. Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата започват от търговските центрове в Северен Китай. Северният път преминава през Волжка България и достига Кримския полуостров, а оттам през Черно море и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път преминава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттам през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка.

Изображение

С червено - сухоземния път на коприната, със синьо - морският път на коприната


Копринените пеперуди, които са култивирани от древната китайска цивилизация всъщност се превръщат в своего рода пленници на човечеството. От яйцето, което те излюпват, превръщащо се в ларва/буба/, после в пашкул, в който какавидата зрее за своята бъдеща трансформация, в момента, в който трябва да се роди новата пеперуда се случва смъртта, прекъсната метаморфоза... Какавидата е убита - потопена в гореща вода или пронизана с игла, за да не се роди, а да се пренесе в жертва, в името на раждането на едно нейно нужно на човека въплъщение - коприната... Странна съдба!
И интересен факт - България до 70-те години на ХХ век се нарежда на трето място в света по производство на пашкули на човек от населенията, след Япония и Корея.


Изображение


Една поучителна история:

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял с часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне...

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 12, 2013 7:35 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Изображение



В "Човекът като съзвучие на творящото, образуващото и формиращото слово",Р.Щайнер представя "блещукащият" свят на насекомите, в цялото негово огромно водещо многообразие, спрямо целия останал животински свят, като част втъкана в цялостното еволюционно предземно развитие - в мировите метаморфози протичащи една в друга от Стария Сатурн, към Старото Слънце, Старата Луна и Земята, развита до днешното й състояние. Старият Сатурн съдържа в себе си всичко последващо, така както всичко последващо, днешното и бъдещото е нужно да бъдат възприети като живи продължения на Стария Сатурн и всички процеси на Първосътворението на нашата Слънчева система. Разбира се, това се отнася не само за насекомите, но на тях е отредена ролята на живата космическа памет като представители на днешния земен животински свят.

Важно е делението, което Щайнер прави в случая - делението по двойки: Сатурново-Слънчевата метаморфоза /Старият Сатурн, и Старото Слънце като двойка/ и Лунно-Земната метаморфоза /отново като двойка Стара Луна - Земя/ - от една страна това е огнено-топлинният-въздушно-светлинен елемент, а от друга страна това е водно-земният елемент. И ако в прадревните космически времена елементите са преливали един в друг, и са съществували един в друг постепенно диференцирайки се, то днес границата е изключително рязка. Ние само и единствено може да имаме прозрение за тази отминала цялостност, вглеждайки се днес в онова, което можем да назовем около нас с думите "земно", "водно", "въздушно", "светлинно"...



"Тук има­ме /Сатурново и Слънчево състояние/ глав­но топлинната, про­ник­на­та­та от свет­ли­на­та метаморфоза, ако взе­мем и две­те заедно; тук има­ме ­/Лун­но и Земно със­то­яни­е­/ но­се­на­та от Луната, теч­на­та метаморфоза, ко­ято се об­ра­зу­ва през вре­ме на Лунната ме­та­мор­фо­за и ос­та­ва след то­ва през вре­ме на Земната метаморфоза; твър­да­та ма­те­рия е пре­диз­ви­ка­на имен­но чрез си­ли­те на притеглянето, чрез си­ли­те на тежестта.

Тези две ме­та­мор­фо­зи се раз­ли­ча­ват всъщ­ност из­вън­ред­но мно­го ед­на от друга, и тряб­ва да бъ­дем на­яс­но вър­ху това, че всичко, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло някога, от­но­во се крие в по-късното.

Онова, ко­ето е би­ло ста­рото ог­не­но къл­бо Сатурн, ос­та­на ка­то топ­лин­но ве­щес­т­во във всич­ки след­ва­щи метаморфози, и ко­га­то днес оби­ка­ля­ме зем­ни­те об­лас­ти и сре­ща­ме още нав­ся­къ­де топлина, топлината, ко­ято нав­ся­къ­де намираме, е оста­тък от ста­ро­то Сатурново развитие. Навсякъде, къ­де­то на­ми­ра­ме въз­дух или въз­ду­хо­об­раз­ни тела, има­ме ос­та­тъ­ци на ста­ро­то Слънчево развитие.

... Така всич­ко е свър­за­но и род­с­т­ве­но ед­но с дру­го чрез това, че пре­диш­ни­те със­то­яния от­но­во се про­явя­ват и дейс­т­ву­ват в по­-къс­ни­те със­то­яния по един раз­но­об­ра­зен начин. Но през времето, ко­га­то раз­ви­ти­ето на Земята е ста­ва­ло в не­го­ва­та ця­лост така, как­то на­ми­ра­те то­ва опи­са­но в кни­га­та "Тайната Наука" и как­то аз Ви го ски­ци­рах тук накратко, се е раз­ви­ло всич­ко онова, което се на­ми­ра на Земята и око­ло Земята, ко­ето се на­ми­ра съ­що вът­ре в Земята.

И се­га мо­жем да кажем: Когато гле­да­ме днеш­на­та Земя, ние има­ме в Земята това, ко­ето про­из­веж­да твър­дото състояние, вът­реш­на­та Луна, за­кот­ве­но глав­но в зем­ния магнетизъм, вът­реш­на­та Луна, ко­ято прави, щото въ­об­ще да има твър­да материя, да съ­щес­т­ву­ва нещо, ко­ето има тег­ло и тег­лов­ни­те си­ли са тези, ко­ито пра­вят от теч­но­то да се по­лу­чи твърдото. След то­ва има­ме съ­щин­с­ка­та зем­на област, водната, теч­на­та материя, ко­ято се явя­ва в на­й-­раз­лич­ни­те форми, ка­то под­поч­ве­на во­да например, но съ­що и ка­то она­зи вода, ко­ято съ­щес­т­ву­ва ка­то изпарения, ко­ито се из­ди­гат във въз­ду­ха и след то­ва па­дат на Земята под фор­ма­та на дъжд или сняг, и т.н. И по­-на­та­тък в ок­ръж­нос­т­та има­ме това, ко­ето е въздухообразно, и всич­ко то­ва е про­ник­на­то от ог­не­ния елемент, пред­с­тав­ля­ващ ос­та­тъка от ста­рия Сатурн. Така що­то днес тряб­ва да до­пус­нем в днеш­на­та Земя съ­щес­т­ву­ва­не­то на нещо, ко­ето там го­ре е Слънце-Сатурн или Сатурн-Слънце. Ние мо­жем ви­на­ги да си кажем: Всичко, ко­ето се на­ми­ра там в топ­лия въздух, кой­то е прос­вет­лен от светлината, е Сатурн-Слънце.


И днес още съ­щес­т­ву­ва един ря­зък кон­т­раст меж­ду това, ко­ето се на­ми­ра горе, а имен­но са­тур­но­во­то естество, и това, ко­ето се на­ми­ра долу, т.е. земно-лунното-водното. Следователно мо­жем да нап­ра­вим на­пъл­но доб­ре раз­ли­ка­та меж­ду Сатурново-Слънчевото-въздухообразното и Лунно-Земното-водното. Едното се на­ми­ра горе, дру­го­то се на­ми­ра долу. Когато в раз­ви­ти­ето на Земята взе­то в не­го­ва­та ця­лост се е раз­ви­ло за­ед­но всичко, ко­ето при­над­ле­жи на Земята, пог­ле­дът на онзи, кой­то про­ник­ва в те­зи не­ща с Науката на посвещението, па­да пър­во вър­ху раз­но­об­ра­зи­ето на све­та на насекомите. Би трябвало да вярваме, че дори простото чувство би трябвало да доведе този пърхащ и блещукащ свят на насекомите в определена връзка с горната област, със сатурново-слънчево-въздухообразното."

Изображение


"Когато гле­да­ме пеперудата: тя пър­ха във въздуха, в прос­т­ре­ния от светлината, в прос­вет­ле­ния от свет­ли­на­та въз­дух със сво­ите блес­тя­щи в пре­ли­ва­щи цве­то­ве крила. Тя е но­се­на от въл­ни­те на въздуха. Тя ед­ва ли до­кос­ва лунно-земно-водното. Нейният еле­мент е онова, ко­ето се на­ми­ра го­ре.

И ко­га­то про­учим след това, как­во е в същ­ност развитието, ние сти­га­ме имен­но при мал­ко­то на­се­ко­мо по един странен на­чин в мно­го ран­ни вре­ме­на на Земната метаморфоза. Това, ко­ето днес блес­ти ка­то кри­ла на пе­пе­ру­да­та в прос­вет­ле­ния от свет­ли­на­та въздух, то е об­ра­зу­ва­ло пър­во сво­ите за­лож­би през вре­ме­то на ста­рия Сатурн, раз­ви­ло се е по­-на­та­тък през вре­ме на Слънчевата епоха. Там се е ро­ди­ло това, ко­ето днес още да­ва въз­мож­ност на пе­пе­руда­та да бъ­де всъщ­ност ед­но съз­да­ние на въз­дух-светлината. Слънцето дъл­жи дар­ба­та да раз­п­ръс­к­ва свет­ли­на на са­мо­то се­бе си. Слънцето дъл­жи дарбата, по си­ла­та на ко­ято ней­на­та свет­ли­на про­из­веж­да във ве­щес­т­ва­та не­що огнено, блестящо, на дейс­т­ви­ето на Сатурн-Юпитер-Марс. И всъщ­ност не раз­би­ра при­ро­да­та на пе­пе­ру­да­та онзи, кой­то я тър­си вър­ху Земята. Силите, дейс­т­ву­ва­щи­те си­ли в при­ро­да­та на пе­пе­ру­да­та тряб­ва да ги тър­сим горе, тряб­ва да ги тър­сим при Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн. ... Пеперудата пър­ха пър­во в пре­ли­ва­щи в свет­ли­на­та цветове, но­се­на от въз­ду­ха го­ре над Земята. Тя сна­ся сво­ето яйце... На ко­го по­ве­ря­ва всъщ­ност пе­пе­ру­да­та сво­ето яйце, ко­га­то тя го снася?

Но се­га проучете, къ­де пе­пе­ру­да­та по­ла­га сво­ите яйца; нав­ся­къ­де ще намерите: яй­це­то на пе­пе­ру­да­та би­ва сне­се­но така, че то да бъ­де из­ло­же­но на слън­че­во­то влияние, да не бъ­де ли­ше­но от слън­че­во­то влияние. Слънчевото вли­яние вър­ху Земята не съ­щес­т­ву­ва са­мо там, къ­де­то Слънцето не­пос­ред­с­т­ве­но ог­ря­ва Земята.

Обаче пе­пе­ру­да­та не по­ла­га ни­ко­га яй­це­то си там, къ­де­то то не мо­же да ос­та­не по ня­ка­къв на­чин във връз­ка със Слънцето... То ни­как не по­па­да под вли­яни­ето на Земята. След то­ва Вие знаете, че от то­ва яй­це на пе­пе­ру­да­та се из­люп­ва гъсеницата. Следователно гъ­се­ни­ца­та се из­люп­ва и ос­та­ва под вли­яни­ето на Слънцето, но за­ед­но с то­ва сти­га под ед­но дру­го влияние. Гъсеницата не би мог­ла да лази, ако не би стиг­на­ла съ­що и под ед­но дру­го влияние. А то­ва е вли­яни­ето на Марс.

Изображение


Ако си пред­с­та­ви­те Земята и око­ло нея вър­тя­ща се пла­не­та­та Марс, то­га­ва нав­ся­къ­де го­ре се на­ми­рат те­че­ни­ята на Марс и съ­що ос­та­ват там. Важното не е, че Марс се на­ми­ра някъде, а ние има­ме ця­ла­та Марсова сфе­ра и ко­га­то гъ­се­ни­ца­та лази, тя ла­зи в сми­съ­ла на Марсовата сфера. След то­ва гъ­се­ни­ца­та какавидира, об­ра­зу­ва око­ло се­бе си един пашкул. Ние по­лу­ча­ва­ме един пашкул. Аз Ви описах, как то­ва е ед­но от­да­ва­не на гъ­се­ни­ца­та на Слънцето, как нишката, ко­ято би­ва изпредена, би­ва из­п­ре­де­на в ли­ни­ята на свет­ли­ната. Гъсеницата е из­ло­же­на на светлината, сле­ди лъ­чи­те на светлината, преде, спира, ко­га­то е тъмно, пре­де по -нататък. Всичко то­ва е всъщ­ност кос­ми­чес­ка слън­че­ва светлина, слън­че­ва светлина, ко­ято е про­ник­на­та с материя. Следователно ко­га­то имате нап­ри­мер паш­ку­ла на коп­ри­не­на­та буба, кой­то би­ва из­пол­зу­ван за Вашите коп­ри­не­ни дрехи, то­га­ва това, ко­ето се на­ми­ра в коприната, е из­ця­ло слън­че­ва светлина, из­п­ре­де­на в ма­те­ри­ята на коп­ри­не­на­та буба. От ней­но­то соб­с­т­ве­но тя­ло коп­ри­не­на­та бу­ба из­п­ри­да ней­но­то ве­щес­т­во в по­со­ка­та на слън­че­ви­те лъчи, и чрез то­ва тя об­ра­зу­ва паш­ку­ла око­ло се­бе си. Но за да се по­лу­чи това, не­об­хо­ди­мо е въз­дейс­т­ви­ето на пла­не­та­та Юпитер. Слънчевите лъ­чи тряб­ва да бъ­дат из­ме­не­ни чрез дейс­т­вието на Юпитер.
След то­ва от пашкула, от ка­ка­ви­да­та из­ли­за пеперудата, въз­рас­т­но­то насекомо, ко­ето е но­се­но от свет­ли­ната, прос­вет­ле­но от светлината. Пеперудата на­пус­ка тъм­на­та стая, в ко­ято е вляз­ла свет­ли­на­та... Тук Слънцето ид­ва под вли­яни­ето на Сатурн и са­мо за­ед­но със Сатурн Слънцето мо­же да из­п­ра­ща свет­ли­на­та така, че пе­пе­ру­да­та да блес­ти в сво­ите бо­га­ти цве­то­ве във въздуха.

Космосът да­ря­ва на Земята мо­ре­то от пеперуди, Сатурн да­ва цве­то­ве­те на пеперудите. Слънцето да­ва си­ла­та на летежа, пре­диз­ви­кан от но­се­ща­та си­ла на свет­ли­на­та и т.н. Следователно бих мо­гъл да кажа, че в пе­пе­ру­ди­те тряб­ва да виж­да­ме мал­ки­те същества, ко­ито са един вид раз­п­ръс­на­ти по Земята чрез онова, ко­ето е Слънце и ко­ето е над Слънцето в на­ша­та пла­нет­на система. Пеперудите, на­се­ко­ми­те въобще, вод­ни­те кончета, съ­що и дру­ги­те на­се­ко­ми са на­пъл­но да­ро­ве на Сатурн, Юпитер, Марс и Слънцето. И Земята не би мог­ла да про­из­ве­де ни­то ед­но насекомо, ни­то да­же ед­на бълха, ако на­ми­ра­щи­те се над Слънцето пла­не­ти не би­ха да­ри­ли за­ед­но Земята с то­зи дар на на­се­ко­ми­те същества. И фактът, че Сатурн, Юпитер и та­ка на­та­тък мо­гат да бъ­дат та­ка щедри, че мо­гат да нап­ра­вят да пър­ха све­тът на насекомите, то­ва се дъл­жи на пър­ви­те две метаморфози, през ко­ито е ми­на­ла Земята."

Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 12, 2013 8:09 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Пеперудената метаморфоза, осветлена от Антропософската наука


Изображение


"Обърнете вед­нъж вни­ма­ние на она­зи метаморфоза, през ко­ято ми­на­ва оно­ва животно, ко­ето след то­ва ста­ва пеперуда.

Вие знаете, че пе­пе­ру­да­та сна­ся сво­ето яйце. От яй­це­то се из­люп­ва гъсеницата. Следователно гъ­се­ни­ца­та се е из­лю­пи­ла от яйцето; яй­це­то съ­дър­жа зат­во­ре­но в се­бе си всич­ко онова, ко­ето е за­лож­ба на по­-къс­но­то животно. Сега гъ­се­ни­ца­та из­ли­за от яйцето. И ид­ва в про­ник­на­тия от свет­ли­на­та въздух. Тази е средата, в която ид­ва гъсеницата. Тук тряб­ва да об­гър­не­те с поглед, как всъщ­ност гъ­се­ни­ца­та жи­вее в про­ник­на­тия от свет­ли­на­та въздух.

... гъ­се­ни­ца­та не мо­же да се из­диг­не на­го­ре до из­точ­ни­ка на светлината, до Слънцето именно, но тя би ис­ка ла да сто­ри това; тя би ис­ка­ла то­ва съ­що та­ка силно, как­то пе­пе­руд­ка­та го иска, ко­ято се хвър­ля в пла­мъ­ка и за­ги­ва там. Пеперудката се хвър­ля в пла­мъ­ка и на­ми­ра смър­т­та си във фи­зи­чес­кия огън. Гъсеницата тър­си съ­що та­ка пламъка, он­зи пламък, кой­то иде нас­ре­ща й от Слънцето. Но тя не мо­же да се хвър­ли в Слънцето; пре­ми­на­ва­не­то в свет­ли­на­та и в топ­ли­на­та ос­та­ва при нея не­що духовно. Цялото дейс­т­вие на Слънцето пре­ми­на­ва вър­ху нея ка­то ед­но ду­хов­но действие. Тази гъ­се­ни­ца прес­лед­ва все­ки слън­чев лъч, тя вър­ви през де­ня за­ед­но със слън­че­вия лъч. Както пе­пе­руд­ка­та се хвър­ля ня­ко­га в светлината, та­ка гъ­се­ни­ца­та тъ­че бав­но ней­на­та гъ­се­нич­на ма­те­рия в светлината, прес­та­ва през нощта, тъ­че по­-на­та­тък през де­ня и пре­де и тъ­че око­ло се­бе си це­лия пашкул. И в пашкула, в ниш­ки­те на паш­ку­ла ние има­ме онова, ко­ето гъ­се­ни­ца­та из­тъ­ка­ва от се­бе си, от сво­ята соб­с­т­ве­на материя, ка­то пре­де неп­рес­тан­но в раз­ли­ва­ща­та се слън­че­ва светлина. И се­га гъсеницата, ко­ято се е пре­вър­на­ла в какавида, е из­тъ­ка­ла око­ло се­бе си слън­че­ви­те лъчи, ко­ито са­мо е въп­лъ­ти­ла в се­бе си, от ней­на­та соб­с­т­ве­на гъ­се­нич­на материя. Пеперудката из­га­ря бър­зо във фи­зи­чес­кия огън. Гъсеницата се хвърля, жер­т­ву­вай­ки се, в слън­че­ва­та светлина, и тъ­че в по­со­ка­та на слън­че­ва­та светлина, ко­ято преследва, ниш­ки­те на слън­че­ва­та светлина. Когато взе­ме­те паш­ку­ла на коп­ри­не­на­та бу­ба и го разгледате: то­ва е из­тъ­ка­на слън­че­ва светлина, са­мо че слън­че­ва­та свет­ли­на е въп­лъ­те­на чрез ве­щес­т­во­то на са­ма­та коп­ри­не­на буба. С то­ва оба­че прос­т­ран­с­т­во­то е зат­во­ре­но вътрешно. Слънчевата свет­ли­на е та­ка да се ка­же победена."
Р.Щайнер

Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 12, 2013 8:59 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


"Обаче онова, което, как­то Ви казах, е пре­ми­на­ло от слън­че­ва­та свет­ли­на в Кромлехите, аз Ви ка­зах то­ва при обяс­не­ни­ята вър­ху мис­те­ри­ите на Друидите - то е се­га вътрешно."
Р.Щайнер


Изображение


Кромлехът (от бретонски crom — кръг и lech — камък) е мегалитно съоръжение, с култово предназначение. Изградено е от големи каменни блокове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга, които могат да достигнат до 100 метра в диаметър. Най-известните кромлехи в света са Стоунхендж (в Англия) и Карнак (в Бретан).

В България най-добре запазеният кромлех в България се намира в село Долни Главанак и е открит през 1998 г. Представлява окръжност с диаметър от около 10 м. Това е тракийско култово мегалитно светилище.

Изображение


Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха (8 - 6 век пр. Хр.) и е функционирал дълъг период от време - религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха (5 - 1 век пр. Хр.), а има находки и от Средновековието.
Не е проучен засега един малък кромлех западно от с. Хлябово, недалеч от най-известния многокамерен долмен в България. В България е известен един менхир, намиращ се край село Овчарово, Хасковско и друг край с. Долни Главанак. До преди няколко години много добре запазено подобно съоръжение съществуваше и до село Старо Железаре (южно от Хисаря). Сега то е разрушено.


"...И сега силата на Слънцето, която е хваната там, която е пленица, може да създава пеперудата вътрешно и тогава тя може да излети като създание на Слънцето и да се движи като такова..."
ГА 351 Човек и свят. Дейността на духовете в природата. За същността на пчелите (1923)

"И до­ка­то по­-ра­но Слънцето уп­раж­ня­ва­ше фи­зи­чес­ка­та си­ла и да­ва­ше по­вод на гъ­се­ни­ца­та да из­тъ­че нейния пашкул, се­га то има власт и си­ла над вътрешното, съз­да­ва от вът­реш­но­то пеперудата, ко­ято се­га из­ли­за от пашкула. И кръ­гов­ра­тът за­поч­ва отново."
ГА 230



И тук ще си позволя да цитирам извънредно интересна статия на автора "sparotok" "ТРАКИ И ДРУИДИ:


Изображение



"Друидите са считани за най-справедливите хора, на тях се възлага решаването не само на обикновени спорове, но и на това дали да се започне война с някого... Те вярват, че човешката душа е безсмъртна, а вселената вечна....Страбон, География, V-4.

От древността до днес мистериозните келтски свещеници събуждат интереса на много хора. Мненията за друидите са различни. Плиний ги нарича даровити лечители и пророци, Дион ги определя като незаменими царски съветници, а други като Тацит и Лукан вярват, че галските духовници са отговорни за оплискани с кръв олтари и безбройни човешки жертвоприношения. Според Цезар обучението на келтските жреци е траело повече от двадесет години и e изисквало огромна дисциплина, било е забранено получените знания да се записват. Предания, рецепти, лечебни билки и закони е трябвало да бъдат запаметени до най-малката подробност. Фактически друидите са били живата библиотека на келтите. В свещени гори са се организирали събирания на религиозната общност и са се извършвали особени ритуали. Често са били жертвани бикове, може би да се символизира смъртта на на примитивната сила и трансформацията й в духовна.

След завземането на Галия от Цезар за известно време келтската религия е била толерирана, но по времето на императорите Тиберий и Клавдий се започва жестоко преследване на друидите, което довежда до изчезването на това древно учение от земите на Франция и Южна Британия. Благодарение на изолираноста си Ирландия успява да съхрани друидизма още няколко века до идването на християнството, чийто ревностен разпространител е Свети Патрик. През Късното Средновековие интереса към отдавна отмрелия друидизъм е събуден отново и с времето привържениците стават все повече. След време, през 1781 г. Хенри Хърл основава окултискката организация “Древнодруидски Орден”. Дори и в настоящем почитатели на келтското езичество се събират на Примроуз Хил в Лондон, за да извършат ( както те си мислят) стари ритуали. Разбира се това е само жалка пародия на действията на галските свещеници проповядващи любов и уважение към хора и природа. Новите “друиди” са всъщност опасни окултисти, способни да оплетат в мрежите си хиляди наивници.

Идеалите на древната религия са отдавна забравени, както и истинския й произход. Днес почти всеки свързва друидизма предимно с Ирландия, но корените на учението са намират на няколко хиляди километра на изток от Британските острови. В сърцето на Балканите ( Тракия и Скития), а не в Западна Европа е положено началото на тази възвишена и благородна вяра. Херодот споменава за свърхестествените способности на скитските мъдреци Абарис и Анахарзис. А Хиполит свидетелства, че учението на гетския Залмоксис е станало основа на друидизма. Не случайно гетите са наречени най-справедливите от всички траки. Херодот е силно впечатлен от гетската храброст породена от вярата им в безсмъртието на душата. Техните роднини мизите ( наречани след време българи) са будели възхищението на римляни и гърци със своята духовна чистота и доброта. Мизите са вярвали, че е грях да се убие сътворено от бога създание и са се хранели с млеко, плодове и зеленчуци. Сред това древно тракийско племе е съществувала особена религиозна общност, която се е откъсвала от всичко светско, като участниците са се обричали на безбрачие. Страбон казва, че тези хора са наричани ктисти. Всъщност ктисти е гърцизирания вариант на българското прилагателно чисти. Понеже гърците не могат да произнесат ч, те го заменят с кт. Така чисти ( свети ) става ктисти. Мизийските свещенници са фактически и първите друиди. Вярата им е оформена от обожествения Дионис. По-късно Орфей допълва учението със своите методи на лечение на душата с музика. Типичните тракийски ритуали с песни и музика са наречени пейан. Това е всъщност българската дума пеене..."

Изображение


Ето сведения от античността за Залмоксис, които са също интересни:

"Друидите при келтите се отнасят с особено усърдие към философията на Питагор, а отговорен за тяхното влечение към тази философия е Залмоксис - от тракийски произход, роб на Питагор. След смъртта на Питагор, завръщайки се там, за друидите той става основоположник на тяхното практикуване на философията. А келтите виждат в тях посредници на боговете и пророци, защото те им правят предсказания, следвайки техниката на Питагор чрез гадателство по камъчета и по числата. Не ще отминем с мълчание средствата на това изкуство, откакто те са предприели въвеждането на философски училища при тях. Впрочем друидите използват също и магьоснически практики."
Hippolyte, Отхвърляне на всички ереси, I,25

"Питагор, казва Порфирий (14-15), имаше още, близо до него, един друг млад мъж, който беше купил в Тракия. Бяха го кръстили с името Залмоксис, защото в момента на раждането му бяха хвърлили върху него една меча кожa, която траките наричат Залмос. Питагор, сприятелен с него, го изучил във висшите науки и във всичко, което се отнася до жертвоприношението и култа към боговете. Някои претендират, че го нарекли с името Талес, варварите го почитали под това на Херкулес. Дионисифан разказва, че Залмоксис, бидейки роб на Питагор, избягал, когато господарят му го задължил да се скрие заради бунтовете, които по това време се вихрели в страната (му) ; че той попаднал в ръцете на крадци и че бил белязан на челото, това го задължило да носи превръзка, която закривала белезите (раните) му. Други пък претендират, че Залмоксис означава "чужденец."

Проследявайки казаното от Р.Щайнер в следния цитат можем да предположим съвсем закономерно, че тракийският Залмоксис по един определен начин е "пренесъл" характерните вярвания на "южното" течение, дошло от древната Атлантида по посока на северното:


"... но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние мо­жем да прос­ле­дим те­зи две те­че­ния на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чеството, ко­га­то из­пи­та­ме по един пра­ви­лен на­чин до­ку­мен­ти­те на ду­хов­но­то виждане. Така ние има­ме ед­но те­че­ние на раз­ви­ти­ето на човечеството, ко­ето се раж­да чрез това, че оп­ре­де­ле­ни на­ро­ди от древ­на Атланти да пре­ми­на­ват и се нас­та­ня­ват по­ве­че към се­вер­ни­те области, сти­гай­ки до областите, ко­ито днес об­х­ва­щат Англия, се­вер­на Франция, пос­ле до днеш­на Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В та­зи по­со­ка се дви­жи един по­ток от на­ро­ди от на­й-­раз­лич­но естество, ко­ето те­че­ние но­си един оп­ре­де­лен ду­хо­вен жи­вот.

Друго ед­но те­че­ние на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то ми­на­ва по един друг път; то минава повече на юг. То вър­ви така, че днес бих­ме мог­ли да тър­сим не­го­вия път от Атлантическия оке­ан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, пос­ле до Арабия. Две течения, го­ле­ми пре­се­ле­ния на на­ро­ди­те се разливат, така да се каже, от древ­на Атлантида към изток."
ГА 113

Същевременно съществува здрава историческа връзка между Централна Азия и Балканите. Не само защото знаем за миграцията на народите през степите от Централна Азия към Балканите, но също така и защото религиозните вярвания на Централна Азия и на Балканския полуостров са много сходни. Например посрещането на слънцето рано сутрин е характерно и за древноиранската култура и за траките. Така че има един културен път, който свързва Централна Азия и България.


Нашите тракийски предци са "хващали силата на Слънцето" в своите ритуали, наподобяващи слънчево-светлинния танц на пеперуденото същество вътре в самото него, и са били духовно и душевно зрящи за процеса на духовно-душевна метаморфоза, който пренасят от макрокосмоса в микрокосмоса на своето битие.

Танците в кръг, от които произлиза и нашето хоро, по своята същина представляват култови земеделски танци, свързани с общностния живот на траките:

"Tанците на земеделските общности са представяли природния цикъл, кръговрата на сезоните. В същото време танците им са давали усещане за общност, за хора които живеят заедно. Кръгът на танца е символизирал единството на селището. Танците в кръг са били чудесен израз на чувството за природата на ранните земеделци и на усета им за общност. Всъщност те са в основата на всички народни танци, дошли до наше време... "
Хари Салман - холандски културолог и антропософ


И Географска карта във връзка с неравноделните тактове в българския песенен и танцов фолклор, както е видно - неоспорима е връзката на нашият танцов и песенен ритъм с азитските си корени, а те пък от своя страна - водят до далечното преселение на древноатлантските племена:

Изображение

Географско разпределение на местата, където неравноделните тактове съставляват важна част от традиционната музика на местните народи.


Във връзка с темата за пеперудата, подобно на духовната символика на кромлехите, кръговостта е свещена и ритуална в българския народен танц. Той има значението на цялост, на единството на материя и дух, в която човешката общност "изприда" подобно на бубения пашкул, своята цялостна вибрация в ритъма и светлината на танца. Някои автори дори стигат и до по-далечно тълкуване - виждат в народните ни танци вграден образа и народните вярвания за планетите в нашата Слънчева система като духовен източник на енергийни вибрации, познати на посветените сред древните жители по нашите земи.

Факт е обаче, че българското хоро за малки и големи, за българи и чужденци, си остава наистина феномен на общностния дух, в който се забравят различията, остава ритъма и оживотворяващата енергия. Все още няма изследвания върху лечебната сила на специфичните наравноделни български ритми. На базата на основните поетични ритми, се формират и танцовите-музикални ритми. В това отношение например ямбът, анапестът и амфибрахият/ късо - дълго, късо-късо-дълго, късо-дълго-късо/ в антропософската лечебно-музикална терапия носят процесът на вдишването, действат на астралното тяло, подсилват чувстването и волята. Трохеят, дактилът, амфимакър... /дълго-късо, дълго-късо-късо, дълго-късо-дълго/ са издишващи ритми, действащи към укрепване на жизненото тяло, подсилват мисленето. В тази посока нека си представим въздействието, когато цяла група от хора, изпълнява под звуците на музика в последователна ритмичност съответния народен ритъм.


Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 12, 2013 3:34 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Пеперудата и Сътворението


Човешкото създание, такова каквото е днес, е било "предречено" и "заченато" от Духовния свят в Безвремието, във Вечността, благодарение на Висши същества - Светата Троица, развили се в други космически времена и пространства, и израснали дотам, че сами да могат да творят нова Слънчева система...

Зародишът на човешкото физическо тяло е заложен под формата на огнено-топлинно кълбо по времето на Стария Сатурн. Образно там е поставено началото на човешката "космическа" глава... Постепенно космическият човек се разгръща отгоре-надолу по протежение на Старото Слънце - където се образува етерната въздушно-светлинна обвивка на огнено-топлинното физическо семе, на Старата Луна - водният флуиден елемент дава астралната обвивка на слънчево-сатурновия "човек", а на Земята през миналите и настояща епоха от нейното развитие, човекът "прибира", "стеснява" все повече своята "изтеглена" от Духовния свят "горна част", за сметка на заземяването на "долната му част". Връзката постепенно се прекъсва и секва, настъпва втвърдяване на всякакво ниво, за да развие човешкото същество своята индивидуалност, своя духовно-космически аз. И така човешкото същество се "излюпва" от своя еволюционен космически пашкул! А нима неговото "раждане" такъв, какъвто е днес, не идва от устремеността му, подкрепена от редица Духовни същества, към Светлината!? Така както бубата изприда вътре в себе си пашкул, пронизан от астралната духовна светлина, така и човешкото същество "преде" заедно с Духовните йерархии в Космичната утроба своето минало, настояще и бъдеще, а то продължава...


Изображение



Човешкият зародиш в майчината утроба повтаря в своето деветмесечно развитие изцяло в "сбит" вариант това космическо човешко развитие, което започва именно отгоре-надолу. По време на вътреутробния период върху него продължават да действат силите, които душата носи от своите предишни инкарнации. Тези сили са собствено изработени и наследствени, поети в периода между смъртта и новото раждане от света на неподвижните звезди /Зодиака/ и планетите, обгърнати от дейността на постоянно тъчащите Духовни йерархии.

И в тази посока на мисли космическото "семе" на пеперудата като "заченато" в светлинно-топлинния етер съпровожда този процес на космическо човеко-образуване още от самото му начало, от самото Сътворение на Стария Сатурн. Нервно-сетивната главова система на човешкото същество започва своя космически път именно там. Към това именно се отнасят думите на Р.Щайнер, казани по-долу:


"... в ця­ло­то ней­но об­ра­зу­ва­не пти­ца­та пред­с­тав­ля­ва чо­веш­ка­та глава. Тя пред­с­тав­ля­ва ор­га­на на об­ра­зу­ва­не­то на мислите. Какво пред­с­тав­ля­ва пеперудата, ко­ято съ­що жи­вее във въздуха, оба­че в об­ра­зу­ва­не­то на нейния ем­б­ри­он е не­що из­вън­ред­но сложно? Ние намираме, че пе­пе­ру­да­та пред­с­тав­ля­ва онова, ко­ето по­каз­ва та­ка да се ка­же функци­ята на гла­ва­та в ней­но­то продължение, та­ка да се ка­же си­ли­те на гла­ва­та раз­п­рос­т­ре­ни вър­ху це­лия човек."
Р.Щайнер


И уникални снимки на шведа Ленард Нилсен от дълбините на сътворението - процесът на зараждане на човешкия ембрион и неговото развитие... Майчината утроба като микрокосмична метаморфоза-повторение на космичната човешка метаморфоза... Към някои добавям космически снимки от телескопа "Хъбъл":

Сексуалните хормони

Изображение
Изображение

Тази снимка е наречена "Окото на Бога" - странна прилика със сексуалните хормони




Изображение

Сперматозоид в разрез


Фолопиева тръба

Изображение
Изображение





Изображение
Изображение



Изображение



Изображение


Осем дни след срещата - ембрион

Изображение
Изображение



Пет седмичен ембрион - лицето започва да се оформя

Изображение
Изображение



Осемседмичен ембрион

Изображение
Изображение




Изображение
Изображение




Изображение

16-ет седмичен ембрион



Изображение

18-ет седмичен ембрион



Изображение

20-ет седмичен ембрион



Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни