Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm Мнения: 1790
|
СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА - ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ НА БОГОВЕТЕ Последната тема от първата част на нашето изследване по естествен път достигна до понятието "светлина". Взета сама по себе си като понятие, тя ни казва твърде малко - най-вече във връзка с възможността, която ни се дава, чрез нея като земни човешки същества да наблюдаваме сетивния свят - твърде стеснено разбиране на нейното истинско значение.
Като основен лайт мотив на нашите изследвания видяхме пеперуденото създание като протъкано от светлина, като светлинно-въздушно същество, чието начало се заражда в първата "стъпка" от еволюцията на нашата Слънчева система, а именно - на Стария Сатурн. Проследявайки пътя на развитие на това светлинно същество през Старото Слънце, Старата Луна и днешната Земя, можем да твърдим съвсем уверено: Това създание е носител на космическата светлина, на космическата памет. Днес, такова, каквото то пърха пред нас, носи в себе си древната светлина на Космоса. Макар и "заземено" и въплътено по определен адаптивен начин в земното ни развитие, ние спокойно можем да отправим и поглед напред към бъдещите планетарни инкарнации на нашата планета - в бъдещият Юпитер, Венера и Вулкан... Какво ще се случи с това светлинно същество, как то ще продължи своето развитие?
Аз мисля, че то ще продължи да съпровожда човешкото развитие и не само това... Колкото повече човешката съзнателна душа бива проникната от Духовни импулси и осъзнато издига себе си, което ще доведе както до ново състояние на Аза ни, на прочистване на астралното ни тяло /отново чрез светлината, както ще видим по-нататък/, на етерното ни тяло, на физическото минерализирано тяло, така всъщност човешкото същество ще става все по-безплътно, втвърдената материя постепенно ще даде път на общо одухотворяне на телата ни.
Това ще се случи и с пеперудата, която неотменно ще ни следва и ще се променя заедно с нас, защото всъщност тя е част от нас, тя е част от нашата собствена светлина, тя и ние сме били проникнати от светлина, създадени от светлина, самите ние сме били светлина... Това ни предстои отново - да бъдем заедно светлина! Светлината като висше Духовно проявление под формата на Любов е прочистващата и лечебна сила за човечеството! Но как да я допуснем в себе си? Как да й открехнем вратата на душата си, за навлезе в нас като Светлина на Духа? Това ще разгледаме във втората част на изследването "Пеперудата и човешката душа" - "В мита за Амур и Психея - бъдещето на човечеството".
"Всяка материя на Земята е светлина... Каквато и материя да пипнете, вие се докосвате до сгъстена и кондензирана светлина. По своята същност материята е светлина. И когато отправяме поглед към материалното човешко тяло - доколкото то е материално - то цялото е протъкано не от друго, а от светлина." ГА 120, Откровения на Кармата, стр.259-260"... Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството... Трябва да бъдем наясно с това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината..." ГА 103 Евангелието на Йоан, стр.63Щайнер казва, че Слънчевата светлина е външна проява на Логоса, така както нашето тяло е външна проява на нашата душа. Заедно със Слънчевата светлина Висшите същества излъчват своята Мъдрост и Любов към Земята. Говорейки за Слънчевата светлина, Щайнер казва, че когато тя минава през земното пространство, тя не отива в безкрайността, а се връща обратно... Това, което бива прието като Мъдрост и Любов от Божествените същества, чрез излъчената към човека Светлина и онова, което ще я посрещне в човешката душа, имаме и обратното връщане на Светлината към тези Духовни същества и Слънцето. Пред човечеството стои една огромна отговорност - какво ще върне нагоре към Божествените Духовни йерархии в хода на все по-голямото одухотворяване на съзнателната душа - Светлина или Тъмнина!"В основата на всички душевни явления тук, на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме с думата любов. Всеки душевен трепет независимо от неговото съдържание и форма, е разновидност на любовта. И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен живот е изтъкан от любов. Любовта и светлината са двата елемента, двете сили, които пронизват цялата Земя, цялото планетарно съществуване на Земята; любовта - като вътрешна душевна сила на Земята, светлината - като външна материална сила на Земята." ГА 120, Откровения на Кармата, стр.259-260„Божественото, което е свързано с човека, не е нищо друго, освен истинска любов. Тази любов е нещо, което може да бъде изживяно вътрешно от душите. Тя никога нямаше да може да достигне до външно изражение, ако първо не си бе формирала тяло от етерния елемент на светлината. И ако действително по окултен начин разглеждаме света, ще трябва да си кажем: в основата на света лежи същността на любовта, външно проявена като светлина. ... Вселената, в степента, в която се отнася до човека, в същността си е любов, външно изразена като светлина. Това е същинска любов, защото всички същества от Висшите Йерархии са преизпълнени с нея, изживявайки я вътрешно. И всичко това, давайки му едно абстрактно определение, се проявява като светлина. Проявлението на тези същества е любовта, а проявлението на любовта е светлината.” "Земята беше тогава едно небесно тяло населено от цяла йерархия по-нисши и най-висши, най-възвишени Същества. И това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, то не беше само светлина, а също и това, което по-късно беше мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си това като нейна най-важна съставна част. Следователно трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлина, не само физическа светлина, а тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта." "Във всеки слънчев лъч се разлива надолу върху всички земни същества силата на по-висшите Същества, които обитават Слънцето, и със светлината на слънчевия лъч долу на Земята се разлива самата сила на Любовта, същата сила, която тук на Земята се разлива от човек на човек, от сърце на сърце. Никога Слънцето не може да изпраща на Земята само физическа светлина; това, което е най-топлото чувство на любов, съществува невидимо в слънчевата светлина. С нея на Земята се разливат силите на Престолите, на Херувимите, на Серафимите и на цялата йерархия по-висши Същества, които обитават на Слънцето и които нямат нужда да имат някакво друго тяло освен светлината. Но понеже всичко това, което днес съществува на Слънцето, беше свързано още в миналото със Земята, така също всички по-висши Същества бяха свързани със самата Земя. Те също и днес са свързани с развитието на Земята." "Когато тука на земята говорим за етера, в който живеем... то ние описваме различните му свойства. Но това е само едната страна на етера. Другата му страна се заключава в това, че той се явява морално действаща субстанция, че той навсякъде и пронизан от морални импулси. Както той е пронизан от светлината, така той е пронизан от моралните импулси; но тях ги няма в земния етер." ГА 219 Но как, по какъв начин, се заражда светлината в планетарната ни еволюция? Чисто сетивен факт е, че ние сме заобиколени от нея на физическо ниво. Слънчевата светлина пробива въздушната тъмнина, разтваряйки я до такава степен, като завеса, която физически се отдръпва пред погледа ни, за да можем да бъдем свидетели и участници в сетивния свят. Тя пронизва и просветлява въздуха, ние реално вдишваме просветлен въздух! Но светлината както видяхме е и чисто душевно изживяване. Там, в душата ни, тя реално е непознаваема за обикновените сетива - именно на границата между материалния и душевния живот, светлината придобива своята истинска вътрешна стойност за човешките същества. Светлината, като носител външно на топлина и на живот за целия растителен, животински и човешки свят, е и носител на душевно ниво на същата тази оживотворяваща сила за вътрешното човешко развитие, подчинено на Космическите мирови закони. Светлината произхожда от огъня - на Стария Сатурн, който е описан от Щайнер, като огромно огнено кълбо, което обхваща целият космически етер до днешния Сатурн, и вътре в себе си зародишите на всички бъдещи планетни състояния на Земята, както и на планетите, отделили се по време на космическата еволюция, които познаваме днес като Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, днешния Сатурн, там се заражда семето на Светлината, чрез огъня. Всяко следващо състояние след Стария Сатурн е проникнато от този първичен огън, които "просветва" на Старото Слънце, раждайки светлината и тъмнината на въздушното, на Старата Луна - пронизвайки отгоре-надолу все повече сгъстяващата се материя на човешкото тяло, неговата водно-растителна същност, до земното ни развитие, когато зад огъня и светлината ясновиждащият поглед може да види действието на безброй духовни елементарни същества, като продължение на работата на Висшите Духовни йерархии от Космоса.
Дуалността между светлината и тъмнината, между сетивния и духовния свят, между Духа и материята, е заложена и има своето семе в самата субстанция на първичния огън. Огънят е проявата на първичната Духовна субстанция на Сътворението. Така както тази първична Духовна субстанция представена от Троицата на Бог-Отец, Сина и Светия Дух, протъкава цялата Всемирна еволюция, така и огънят прониква и метаморфозира в другите три духовни субстанции на елементите - въздух, вода и земя. Щайнер не отъждествява самите Духовни същества, които действат на Стария Сатурн с огнената субстанция - тя се явява тяхно отражение, а не тъждествена същност. Дори огнената субстанция, която в онзи момент е лишена вътре в себе си от всякаква светлина, но е излъчваща топлина, е зародишът на човешката кръв, а от езотериката знаем, че тя пък на телесно ниво представя човешкият Аз. На Старото Слънце благодарение на досегът с кислорода "просветва" и се превръща в пламък, в светлина, но и дим. Щайнер казва още и, че всичко онова, което е било съдържание на предишните планетарни инкарнации на Земята днес можем да го видим около себе си - като топлина, като светлина, като вода... Днес всичко е около нас. И всичко около нас е практически протъкано от светлина, материята е сгъстена светлина, това е огънят на първичната духовна субстанция.
"… на Стария Сатурн Духовете на Личността, Архаите, или както още ги наричаме, Азурас, се въплътиха в тези огнени тела. Старият Сатурн беше изграден само от огън..." /става дума за зародиша на човешките тела, които на Стария Сатурн са под формата на слети и взаимнопроникващи се огнени кълба, бел.на авт./ "И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня. Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления." "Следователно, огънят е един извънредно фин елемент, който може да прониква в другите три елемента. Огънят прониква във въздуха и го прави топъл; същото се отнася и за водата, и за земята. Докато другите три елемента, така да се каже, стоят отделно пред нашия поглед, елементът на огъня ги пронизва открай-докрай. Ето защо древната наука, още при индийците, казваше: Във външния свят ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха; топлината е първият елемент, който може да бъде възприет и по вътрешен начин. Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: една външна страна, която се проявява, когато възприемаме топлината външно, и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно състояние." "Ето защо Древната наука, а заедно с нея и новата Духовна наука, казват. Топлината, или огънят, е онзи елемент, който позволява на "материалното" да стане "душевно". "Огънят стои на границата между външните възприятия, отнасящи се до материалния свят и етерно-духовните възприятия, които са от свръхсетивно естество." "От една страна се ражда светлината и така тя прокарва един път в свръхсетивния свят. Но за сметка на това, че прокарва път в свръхсетивния свят, тя трябва да поднесе нещо и на материалния свят, света на непрозрачното, на видимото. Нищо не може да възникне на този свят едностранно. Всичко, което възниква, има две страни: когато топлината ражда светлина, от другата страна възниква мракът, мрачната материя/димът, който също се ражда от огъня, бел.на авт./." Преди заключителната част на нашето изследване предстои да разгледаме много важен момент, за който Щайнер говори във връзка с разселвалите се от запад на изток, в посока север и юг, племена от древната Атлантида. Знаем от неговите духовно-научни изложения, че посветени от древна Атлантида са дали началото на древноиндийската, древноперсийската, древноегипетско-халдейската култура, до гръко-латинската и нашата пета-следатлантска културна епоха. Цялата Космическа мъдрост, притежавана от посветените атлантци, запазена и преминала постепенно през тези културни епохи в различните древни мистерийни центрове, под формата на древни митове, легенди, до техния израз в древното изкуство, чак до някои посветени творци от времето на Ренесанса, които все още са имали чрез художественото връзка и визия за свръхсетивния свят. Ние отново можем да проследим цялото културно развитие на човечеството в следатлантската епоха като два светлинни потока - единият приемащ просветления от физическата светлина сетивен свят, и търсещ в тази външна светлина своите богове, а другият светлинен поток - като търсещ светлината вътре в себе си и превръщайки собствената си в душа в арена на развитие.
"...от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атлантида преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течение носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват." Разглежданите две течения след древна Атлантида съхраняват древната мъдрост по специфичен начин. Но нека първо да се спрем отново на важния момент с нахлулите в астралното тяло на човека на Земята неразвили се на Луната луциферични същества. Защото именно този момент в миналото е свързан с настоящето, както и с бъдещето на човечеството. Но върху проблемите на човешко астрално тяло са "работили" древните посветени, както ще видим. Както видях в историята за изкушената от Луцифер Ева, и последвалият я Адам, "битката" за човешката душа е в самата нея, това е голямата битка между Светлината и Тъмнината!!!
"Когато дойде на Земята, човекът не беше още надарен с Аз. Преди Азът да бъде внесен в астралното тяло, астралното тяло беше завладяно от други сили. След това светлотечното астрално тяло е било проникнато от Аза. Преди в него да проникне Азът, астралните сили бяха внедрени в човека от божествено-духовните Същества. Астралното тяло също съществуваше, но то беше вътрешно разгорено от божествено-духовни Същества. Чисто и светло беше астралното тяло и обливаше това, което съществуваше като заложба на физическото и етерното тяло. То обливаше и проникваше тези две по-нисши тела. Обаче с внедряването на Аза дойде също егоизмът и астралното тяло бе затъмнено, изгубен бе златният поток на астралното тяло; той се изгубваше все повече, докато човекът слизаше до най-дълбоката точка на физическото поле в гръцко-латинската епоха. Тогава хората трябваше да помислят за това, да добият отново чистото течение, чистия поток на астралното тяло и в Елевзинските мистерии се роди онова, което се наричаше: търсене на първоначалната чистота на астралното тяло..." "Обаче в миналото определени същества са изостанали назад в тяхното развитие. Те не можеха да добият способността да внедрят Аза в астралното тяло. Когато стъпи на Земята, човекът се състоеше от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло и разви тези тела по-нататък. Определени възвишени Същества, които имаха предимно тяхното обиталище на Слънцето и на Луната, му дариха Азовостта. Тези Същества съдействуваха така да се каже над Аза. Имаше обаче определени други същества, които през време на развитието на Сатурн, на Слънцето и на Луната не бяха се издигнали достатъчно в тяхното развитие, за да могат да съдействуват при внедряването на този Аз. Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната. Тези същества трябваше да се ограничат да работят върху астралното тяло на човека, така че в астралното тяло на човека бе внедрено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили, което не идваше от възвишените Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници. Ако тези същества биха сторили това на старата Луна, то би било нещо много възвишено. Но понеже го направиха на Земята като изостанали назад същества, те внесоха в астралното тяло на човека нещо, което го понижи, което го направи по-нисше отколкото то би станало иначе. Астрално то тяло бе надарено с инстинкти и страсти и с егоизъм. Това трябва да имаме предвид, че върху човека бе действувано от две страни, че той получи от своето астрално тяло също елементи, чрез които то стана по-нисше. Но нещо, подобно, което действува върху астралното тяло, то не се ограничава само в астралното тяло. В човешкото същество е така, че действието върху астралното тяло се продължава чрез това астрално тяло в етерното тяло, а това последното го предава и на физическото. Астралното тяло действува навсякъде и така гореспоменатите същества действуват чрез астралното тяло също върху етерното тяло и върху физическото тяло. Ако тези същества ни биха могли да упражняват такова действие, тогава в човешкия живот не би настъпило това, което дойде тогава в човека. Това е една повишена себичност на човека, едно повишено азово чувство. Въздействието върху етерното тяло беше онова, което се роди като размътване на разсъдъка, като възможност човекът да греши. А всичко онова, което бе произведено от астралното тяло върху физическото тяло, е основата на това, което се роди като болест." С една дума онова Астрално тяло, което лъчезареше от златния поток, вливан от Висши духовни същества в един момент бива затъмнено от други, изостанали същества, и това са луциферични същества. Това "затъмнение" е абсолютно правомерно от Духовна гл.т., т.е. предвидено от Боговете, точно за да получи човек своята вътрешна душевна арена като път за собственото си развитие. И така човекът се оказва от една страна заобиколен от сетивния свят, а от друга страна - вътре в себе си той открива също едни свят. Човешката конституция от Атлантида нататък пренася своята връзка с Боговете по определен начин. Човекът все още продължава да бъде свързан силно с Духовния свят. Древноиндийската епоха все още пази спомена за пълно сливане на външния сетивен свят и вътрешния душевен свят - Боговете отвън са част от вътрешните богове и обратно. Азът на древния индиец е протъкан от Висшите същества, които са изнесени извън физическото тяло, но душевният му живот тъче заедно с тях. Светлината и просветлеността е едно естествено състояние, древният индиец живее едновременно във външната и вътрешна светлина на света и своето същество. Как се развиха двете двете течения по-нататък в последващата древноперсийска епоха на север, и древноегипетската епоха на юг."...течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показваха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем - но приемете тези думи без осъдителен привкус - северните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис." "Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите като кажем: че едното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре. Така северното течение на народите създаде образа и подобието на божеството, както този образ и подобие се явяват външно; а южното течение на народите създаде душевния образ и подобие на божеството, душевният образ и подобие на божеството, който работи и тъче невидимо във вътрешността. Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно. И после, когато настъпи подходящият момент, двете тези течения трябваше да се оплодят взаимно." И така южното течение става носител на вътрешния свят на светлината, на света на Луцифер, чрез който човек е нужно да тръгне към вътрешното си усъвършенстване, а северното течение създава съвършенството на одухотвореното физическото тяло. В древногръцката-латинска епоха се случва така, че двете течения съществуват в традициите и нравите едновременно - южното течение е представено чрез бог Дионисий и Дионисиевите мистерии, а Северното течение - чрез бог Аполон и Аполоновите слънчеви мистерии:
"Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат..." И най-важният ключов момент за човечеството, който определя цялото му бъдеще - когато външната Христовата светлина навлезе в човешката душа, огряна до този момент от вътрешната Луциферична светлина. Втората ще бъде затъмнена от първата, но чрез нея именно вътрешно в душата на човека ще бъде по един мистичен начин познат Христос. Историческият външен Христос се превръща във вътрешен мистичен Христос. И в този момент именно луциферичните същества биват спасени и издигнати нагоре към "горните" Богове. Единствено Христовата светлина има силата да просветли човешката душа и заедно с това да спаси луциферичните. Християнизацията на човешката душа е връщането отново към царството на Луцифер, което по времето на Христовото слизане се отдръпва и знанието за него остава само в мистерийните центрове. Но Христос ще бъде разбран именно чрез Луцифер, чрез луциферичната светлина, а самото мистично съприкосновение на човешката душа с Христос ще роди отново обгърнатия в светлина Луцифер. Да, и може би именно в тези моменти загубеният скъпоценен камък проблясва и отново бива открит сред човечеството, за да заеме отново мястото си в короната му с Христовото съдържание, протъкано от Луциферичната светлина в човешкото същество..."... ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече." " Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък - казва легендата - била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка. Но тази нощ е отново тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден." "Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбрано чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер... Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството." Както виждаме от последните две изложения, ако се върнем на думите на Щайнер - Христос, Луцифер и Яхве, са влели своята съдба в планетарната съдба на човечеството. А в нея неминуемо са присъствали, присъстват и ще присъстват Светлината и Любовта във всичките им проявления, в този светлинен поток и едновревенно поток на любовта, е влята и съдбата на пеперудата - от тъмния огън на Стария Сатурн през днешната материализирана земна твърд проявена в човешкото ни тяло, до момента, когато отново ще се отправим към една висша одухотворена природа, повтаряйки огледално състоянието, но вече действащи като архаи, на Стария Сатурн. Разбира се, това е само една картина, надежда за бъдещето!
_________________ "Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината" антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен
|
|