ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Юли 21, 2018 3:00 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Авг 13, 2013 9:01 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Пеперудата - анатомичен отпечатък в човешкото тяло


Космическото "семе" на пеперудата като "заченато" в светлинно-топлинния етер съпровожда процеса на космическо човеко-образуване още от самото начало, от Стария Сатурн. Нервно-сетивната главова система на човешкото същество започва своя космически път именно там. Към този процес се отнасят думите на Р.Щайнер, казани по-долу:

"... в ця­ло­то ней­но об­ра­зу­ва­не пти­ца­та пред­с­тав­ля­ва чо­веш­ка­та глава. Тя пред­с­тав­ля­ва ор­га­на на об­ра­зу­ва­не­то на мислите. Какво пред­с­тав­ля­ва пеперудата, ко­ято съ­що жи­вее във въздуха, оба­че в об­ра­зу­ва­не­то на нейния ем­б­ри­он е не­що из­вън­ред­но сложно? Ние намираме, че пе­пе­ру­да­та пред­с­тав­ля­ва онова, ко­ето по­каз­ва та­ка да се ка­же функци­ята на гла­ва­та в ней­но­то продължение, та­ка да се ка­же си­ли­те на гла­ва­та, раз­п­рос­т­ре­ни вър­ху це­лия човек."
Р.Щайнер

"... Обаче ако бих­ме има­ли са­мо фун­к­ци­ята на главата /т.е. птицата - бел.а./, ние бих­ме об­ра­зу­ва­ли са­мо мо­мент­ни мисли. Мислите не би­ха се от­ло­жи­ли в нас, не би­ха за­ан­га­жи­ра­ли це­лия човек, за да из­п­лу­ват след то­ва от­но­во в съз­на­ни­ето ка­то спомени... "
ГА 230, Р.Щайнер

Чрез цялата си нервно-сетивно система, чието начало чисто анатомично е заложено в главата и в главния мозък и се развива чрез нервно-сетивните нишки /връзки/, които произтичат от главния мозък, преминават през гръбначния мозък и достигат до всяка крайна точка на физическото ни тяло, човешкото същество има физиологичната основа на своята памет.

При напречен разрез на човешкия гръбначен стълб, в чийто канал се намира гръбначният мозък, като продължение на главния мозък, погледнато отгоре, виждаме анатомичен отпечатък на образа на пеперуда. Гръбначният мозък има две основни функции – проводна и рефлексна. Проводната функция се състои в осъществяването на двупосочна връзка с главния мозък, а рефлексната функция - в координирането на дейността на различни органи.

Изображение




Изображение




Изображение

Различни равнища на гръбначния мозък при напречен разрез в канала на гръбначния стълб


В Египетски митове и мистерии Р.Щайнер говори за развитието на човешкото същество през времето, когато Слънце, Луна и Земя са в единение, по-късно става разделянето на Слънцето от двойката Земя-Луна - оформя се принципът на двоичността, а още по-нататък Луната също се отделя от Земята и налице са три космически тела, които продължават своето взаимодействие чрез различните духовни същества извън Земята, от Луната и останали на самата Земя, оформяйки човешкото същество.

Впечатаната в напречния разрез на гръбначния мозък "пеперуда", говори именно за това постепенно "сгъстяване" отдолу-нагоре и втвърдяване на човешкото физическо тяло, в което по духовен начин, чрез въздействия от духовно естество, се формират съответните органни и физически еквивалентни на онзи душевен човешки живот, който е бил постоянно свързан със слънчевия Бог /слънчевите Същества, преди отделянето на Слънцето от двойката тела Земя-Луна/. Човешкото същество събира и концентрира постепенно себе си върху земната твърд. Това е и моментът, в който Азът навлиза в човешкото същество успоредно с неговото уплътняване. Светлиннозвъздушния Аз чрез лунно-отразената слънчева светлина пробива през все по-сгъстяващата се земна човешка природа:


"Ако във времето, ко­га­то дейс­т­ви­ята из­хож­да­щи от Слънцето не бя­ха още на­пус­на­ли Земята, чо­ве­кът би мо­гъл да чув­с­т­ву­ва действията, ко­ито из­хож­да­ха от оне­зи въз­ви­ше­ни Същества, ко­ито по­-къс­но из­ля­зо­ха за­ед­но със Слънцето, той би гле­дал с бла­го­дар­ност на­го­ре към те­зи Същества на Слънцето. Обаче ко­га­то Слънцето се от­де­ли все по­ве­че и по­ве­че от Земята... човекът, кой­то все по­-мал­ко мо­же­ше да въз­п­ри­ема пря­ко­то дейс­т­вие на Слънцето, до­би съз­на­ни­ето за това, ко­ето бя­ха си­ли­те в не­го­ва­та нис­ша природа: и той стигна до там, да долавя там своя Аз. Когато се по­то­пя­ва­ше в сво­ята нис­ша природа, ед­ва то­га­ва до­би­ва­ше той съз­на­ние за сво­ето себе.

Но за­що съществото, ко­ето поз­на­ва­ме ка­то съ­щес­т­во на Озирис, бе затъмнено? Светлината прес­та­на да дейс­т­ву­ва с из­ли­за­не­то на Слънцето от Земята, оба­че Яхве ос­та­на от­на­ча­ло на Земята, до­ка­то Луната съ­що се отдели. Озирис бе­ше Духът, кой­то съ­дър­жа­ше в се­бе си си­ла­та на слън­че­ва­та свет­ли­на /бог Аполон при древните гърци, представя Христос според Щайнер при древните гърци, бел.а./, така че по-късно, ко­га­то Луната се отдели, той оти­де за­ед­но с Луната и по­лу­чи за­да­ча­та да нап­рав­ля­ва от Луната на Земята слън­че­ва­та светлина. Ние видяхме, че пър­во се от­де­ли Слънцето; Яхве остана заедно със своите отряди и с Озирис / той е едно от съществата от отряда на Яхве-Отец, бел.а./ на Земята. Човекът се на­уча­ва да диша. Обаче съ­щев­ре­мен­но се от­де­ли Луната; Озирис излиза заедно с Луната и получава задачата да отразява от Луната на Земята слънчевата светлина. Озирис е пос­та­вен в един ковчег /според древноегипетската легенда за Изис и Озирис, бел.а./, т.е. той се от­тег­ля за­ед­но с Луната. По-рано чо­ве­кът при­ема­ше дейс­т­ви­ето на Озирис от Слънцето; сега той получи впечатлението, че това, което по-рано му идваше от Слънцето, сега се вливаше от Луната в него.

Обаче все­ки ден та­зи слън­че­ва свет­ли­на е от­ра­зя­ва­на в ед­на дру­га форма. Когато Луната стои на не­бе­то ка­то слаб сърп, има­ме пър­ва­та форма; когато на втория ден тя е нараснала, втората и така в течение на 14 дни ние имаме 14 форми до пълната Луна. Озирис се об­ръ­ща към Земята в те­че­ние на 14 дни в 14 фор­ми на ос­ве­те­ния диск на Луната. Има дъл­бо­ко значение, че те­зи 14 форми, 14 фази на нарастването, са при­ети от Луната, т.е. от Озирис, за да отразя­ва към нас свет­ли­на­та на Слънцето. Това, ко­ето Луната вър­ши тук, е свър­за­но в Космоса съ­щев­ре­мен­но с това, че чо­ве­кът се е на­учил да диша /тук митът разказва как братът на Озирис - Сет - Тифон го убива, така светлината и въздухът се разделят от първоначалното си единство и човешкото същество чрез това разделение получава дарът на вдишването и издишването, а също и знанието за смъртта... бел.а./. Едва ко­га­то то­ва явление бе­ше по своя род пъл­но на небето, то­га­ва чо­ве­кът мо­жа да ди­ша и с то­ва той бе свързан с фи­зи­чес­кия свят и в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во мо­жа да се ро­ди пър­ви­ят за­ро­диш на Аза.

Сти­га­ме до нещо, без ко­ето ни­ко­га тай­ните­ на Космоса не мо­гат да ни ста­нат ясни. Ако не би нас­тъ­пи­ла ед­на та­ка­ва кон­с­те­ла­ция на Слънцето, Луната и Земята, ако Луната не би се яви­ла в 14 форми, то­га­ва не би нас­тъ­пи­ло не­що друго, за­що­то те­зи 14 фор­ми са про­изве­ли не­що твър­де особено. Всяка ед­на от те­зи фор­ми е има­ла ед­но голямо, мощ­но вли­яние вър­ху чо­ве­ка в не­го­во­то раз­ви­тие на Земята. А се­га тряб­ва да ви ка­жа не­що странно; обаче то е вярно. По времето, ко­гато всич­ко то­ва не бе­ше още станало, ко­га­то Озирис не бе­ше още на­пус­нал Земята, чо­ве­кът ня­ма­ше да­же и в сво­ята за­лож­ба нещо, ко­ето днес е от на­й-­го­ля­мо значение. Ние знаем, че гръб­нач­ни­ят мо­зък е мно­го ва­жен за човека; от него изхождат нерви. Тези нер­ви не съ­щес­т­ву­ва­ха да­же ка­то за­лож­ба във времето, ко­га­то Луната не бе­ше още из­ляз­ла от Земята. Тези 14 фор­ми на Луната, в ред, в кой­то те след­ват ед­на след друга, бя­ха при­чи­на­та в гръб­нач­ния мо­зък да из­рас­нат 14 нер­в­ни сно­па при човека. Космическите си­ли дейс­т­ву­ва­ха така, че на 14-те фа­зи или фор­ми на Луната от­го­ва­рят те­зи 14 нер­в­ни снопа. Това е пос­лед­с­т­вието на дейс­т­ви­ето на Озирис. Но на раз­ви­ти­ето на Луната от­го­ва­ря още не­що друго; тези 14 фази са само половината от явленията на Луната. През вре­ме на 14-те дни, ко­ито во­дят до новолунието, не съ­щес­т­ву­ва ни­как­во дейс­т­вие на Озирис. Тогава Луната е та­ка ос­ве­те­на от Слънцето, че тя пос­те­пен­но об­ръ­ща към Земята сво­ята не­ос­ве­те­на повърхност. Тези 14 фа­зи от пъл­но­лу­ни­ето до но­во­лу­ни­ето имат съ­що тях­но­то дейс­т­вие и то­ва дейс­т­вие за еги­пет­с­ко­то съз­на­ние е пос­тиг­на­то чрез Изис /Изида/. Тези 14 фа­зи са уп­рав­ля­ва­ни от Изис. Чрез дейс­т­ви­ето на Изис от гръб­нач­ния мо­зък израс­т­ват дру­ги 14 нер­в­ни снопа. Това да­ва всич­ко 28 нер­в­ни снопа, ко­ито от­го­ва­рят на раз­лич­ни­те фа­зи на Луната. Тук ние виж­да­ме произ­хо­да на на­пъл­но оп­ре­де­ле­ни чле­но­ве на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм от кос­ми­чес­ки­те събития. Сега ня­кой ще каже: но това не са всички нервни снопове, които излизат от гръбначния мозък, те са само 28. Те би­ха би­ли са­мо 28, ако лун­на­та го­ди­на би съв­пад­на­ла със Слънчевата година. Обаче слън­че­ва­та го­ди­на е по­-дъл­га и раз­ли­ка­та на слън­че­ва­та го­ди­на спря­мо лун­на­та го­ди­на е про­из­ве­ла до­пъл­ни­тел­ни­те нер­в­ни снопове. Така на чо­ве­ка бе при­съ­еди­не­но в не­го­вия ор­га­ни­зъм от Луната дейс­т­ви­ето на Изис и действи­ето на Озирис.

Изображение

Изис и Озирис



Под вли­яни­ята на те­зи 28 нер­в­ни снопа, ко­ито из­ли­зат от гръб­нач­ния мозък, се об­ра­зу­ва всичко, ко­ето при­над­ле­жи на мъж­кия и на жен­с­кия организъм. Сега тряб­ва да из­не­сем нещо, с ко­ето ще хвър­лим да­ле­че свет­ли­на в кос­мо­са и във връз­ки­те с раз­ви­ти­ето на човека. Тези си­ли об­ра­зу­ват фор­ма­та на човека, но чо­ве­кът не се втвър­дя­ва в та­зи форма; създава се едно положение на равновесие между действието на Слънцето и действието на Луната.

Що е пър­во­на­чал­ни­ят Озирис, не­раз­къ­са­ни­ят Озирис? Що е раз­къ­са­ни­ят Озирис? Това, ко­ето бе­ше по­-ра­но в чо­ве­ка ед­но единство, се­га е раз­къ­са­но на 28 нерви. Ние видяхме, как той се на­ми­ра раз­къ­сан в са­ми­те нас. Без то­ва никога не би мог­ло да се постигне, да се ро­ди чо­веш­ка­та форма.

Чрез Озирис е об­ра­зу­ва­на нер­в­на­та сис­те­ма по гръб­нач­ния мо­зък на­до­лу и чрез то­ва е фор­ми­ран це­ли­ят чо­век в гор­на­та част на не­го­во­то тяло. Защото това, ко­ето се раж­да ка­то мускули, мо­же да по­лу­чи сво­ята фор­ма бла­го­да­ре­ние са­мо на това, че нер­ви­те са ваятелите. Всичко, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ка­то мускули, хру­щя­ли ка­то дру­ги органи, как­ви­то са сър­це­то и бе­ли­те дробове, всич­ки те са по­лу­чи­ли сво­ята фор­ма чрез нервите. Така чрез пре­диш­на­та дейност на Слънцето се е ро­ди­ло това, ко­ето се е об­ра­зу­ва­ло ка­то гла­вен мо­зък и гръб­начен мо­зък и вър­ху то­зи гръб­на­чен мо­зък ра­бо­тят от вън 28-те фор­ми на Озирис и Изис. Следователно Озирис и Изис са творците, ва­яте­ли­те и мо­зъ­кът из­п­ра­щай­ки сво­ите чув­с­т­ви­тел­ни ниш­ки на­до­лу в гръб­начния мозък, Озирис об­ра­бот­ва то­зи гръб­на­чен мозък. Това чув­с­т­ву­ва­ха съ­що и гър­ци­те и, ко­га­то се за­поз­наха с еги­пет­с­ки­те мистерии, те узнаха, че Озирис бе­ше съ­щи­ят то­зи Бог, кой­то те поз­на­ва­ха под име­то Аполон. Те казваха, еги­пет­с­ки­ят Озирис е Аполон и как­то Озирис ра­бо­те­ше вър­ху нервите, за да бъ­де про­из­веден във вът­реш­нос­т­та на чо­ве­ка ду­шев­ни­ят живот, то­ва вър­ши съ­що и на­ши­ят Аполон.

Да си пред­с­та­вим мо­зъ­ка схе­ма­тич­но на­ри­су­ван как той се про­дъл­жа­ва в гръб­нач­ния мозък, там се на­мес­ват с тяхна­та дейност 28-те ръ­це на Озирис в това, ко­ето се прос­ти­ра от мо­зъ­ка на­до­лу ка­то гръб­на­чен мозък, ра­бо­тят ка­то вър­ху ед­на лира. Гърци­те да­ва­ха за то­ва един пъ­лен със зна­че­ние образ: това е лирата на Аполон. Трябва да си пред­с­та­вим то­ва обратно. Мозъкът е лирата, нер­ви­те струните, ко­ито ръ­це­те на Аполон докосват. Аполон сви­ри на ми­рова­та лира, на ве­ли­ко­то про­из­ве­де­ние на изкуството, ко­ето Космосът е образувал, и пра­ви да проз­ву­чат то­нове­те в човека, тонове, ко­ито със­тав­ля­ват не­го­вия ду­ше­вен живот."

Изображение

Човешката нервна система



Изображение

Възстановена древна седемструнна лира



"Тракиецът Орфей е създал нов вид музикален израз и нов вид свещен танц, чрез които хората преживявали състояние на вътрешна хармония, позволяваща на мислите стъпка по стъпка да се родят в човешкия ум. Xармонията на музиката извиквала вътрешната хармония у човека, в която той можел да осъзнава мислите си. Oт антропософското учение на Рудолф Щайнер знаем, че когато човекът слушал музиката на Орфей, тя създавала у него вътрешна логика. Така се хармонизирали емоциите му. Полето на неговите преживявания се прояснявало. Cлед бури в душата изгрявало слънцето на мислещия ум. Орфей е развил култови и свещени танци, които са носели подобно преживяване. Това не са дивите танци на вакханките, достигащи до изстъпление, характерни за дионисиевия култ, а хармонични танци свързани повече с Аполон."
Хари Салман - холандски културолог и антропософ


Древногръцкият слънчев бог Аполон /Озирис, Христос/

Изображение



Митичният тракийски певец Орфей с неговата седемструнна лира,
според легендата - син на бог Аполон, посветен в Египетските мистерии

Изображение


Образуването на човешкия мозък от окултна гл.т. се свързва и с още един забележителен факт - плуващата в духовна светлина горна част на човешкото същество в Лемурийския период от човешкото земно развитие, постепенно се прибира надолу в човешката глава. Всъщност етерното тяло все повече и повече престава да се разпростира навън, а става все по-силно споено с физическото тяло. Етерната глава най-последна се прибира изцяло във физическата си част. Светлината се материализара под формата на светещ външен орган върху предната част на главата на човешкото същество до пълното й втвърдяване под формата част от на човешкия мозък. Ето как Щайнер описва това:

"През времето, ко­га­то Луната се от­де­ли от Земята, в дол­ната чо­веш­ка фор­ма все по­ве­че се раз­ви не­що от жи­во­тин­с­каото царство. Когато Луната из­ле­зе, чо­ве­кът има­ше в сво­ята дол­на част ед­на животинска, гроз­на форма, оба­че от­го­ре бя­ха пос­лед­ни­те ос­та­тъ­ци на ед­на фор­ма от светлина, в ко­ято от вън се вли­ва­ха си­ли­те на Слънцето. Това бе­ше ос­та­на­ло на човеците, че Съществата на свет­ли­на­та дейс­т­ву­ва­ха в тях. Човекът, кой­то ос­та­вя­ше та­зи осо­бе­на фор­ма от свет­ли­на да се из­ди­га вън от теч­на­та Земя, се дви­же­ше висящо, плу­ва­що в пър­вич­но­то море. Що бе­ше та­зи фор­ма от светлина? Междувременно тя се бе­ше пре­об­ра­зи­ла в един обширен, мо­щен се­ти­вен орган. Когато Луната излезе, прев­ръ­ща­не­то бе­ше завършено. Това бе­ше така, че ко­га­то чо­ве­кът плу­ва­ше в пър­вич­но­то море, той мо­же­ше да въз­п­ри­ема с то­зи орган, ко­га­то в бли­зост се на­ми­ра­ше ня­кое опас­но същество. Той въз­п­ри­емаше с не­го топ­ли­на и студенина. По-късно то­зи ор­ган се сви. Днес той е епифизната /шишарковидната/ жле­за в чо­веш­кия мозък. В оно­ва вре­ме чо­ве­кът се дви­же­ше висящо, плу­ва­що в зем­на­та ма­са и си слу­же­ше с то­зи ор­ган ка­то с един вид фенер."

"След то­ва за­поч­на времето, ко­га­то чрез си­ли­те на Луната по про­дъл­же­ние на она­зи област, ко­ято със­тав­лява гръб­нач­ния стълб, се раз­ви­ха нер­в­ни­те снопчета. Образуването на гръб­нач­ния стълб, днеш­на­та об­ласт на главата, бе­ше съ­що се сгъс­ти­ла и бе­ше се пре­вър­на­ла в чо­веш­кия мозък: това беше напълно преобразеният светящ орган. Към не­го се при­съ­еди­ни гръб­нач­ния стълб, от кой­то из­хож­да­ха нер­в­ни­те снопче­та и към гръб­нач­ния стълб се при­съ­еди­ни дол­ни­ят човек, така, как­то той бе описан... Тогава чо­веш­ка­та фор­ма бе­ше та­ка устроена, че още се виж­да­ше оно­ва све­те­що тяло, онова чуд­но ук­ра­ше­ние на главата, он­зи фе­нер на Озирис, кой­то об­раз­но е оз­на­чен ка­то чуд­но­то око на Полифем. Това е он­зи орган, он­зи фенер, кой­то от­на­ча­ло бе­ше вън от чо­веш­ко­то тяло, а след то­ва се пре­вър­на в един вът­ре­шен ор­ган в мозъка. Всичко в пър­во­на­чал­но­то из­кус­т­во е сим­вол за дейс­т­ви­тел­ни форми."

Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Авг 13, 2013 9:02 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ПЕПЕРУДАТА, КОСМИЧЕСКИЯТ ЛОГОС И ЧОВЕКЪТ


"Необходимо е да се прави разлика между екзистенция и субстанция /самостоятелното битие, живота/. Това, което е субстанция на всички неща, е основата, това е, което има отношение към Отец... Бог-Отец пребивава в основата на онова, което вече е. Бог-Син, Христос, като творчески Логос, пребивава в основата на това, което е ставащо, което е ставането. Затова разбирането на Отец следва да се търси до онова, което е възникнало, а действието на Христос - самото възникване."

Субстанцията Бог-Отец и екзистенцията Синът-Слово са в постоянна взаимовръзка и проникване във всичко сътворено, сътворение, до-сътворение..., т.е. Те буквално съдържат в себе си Логосът на всичко, Те Са Логосът... В Единият е вечният зародиш, Другият Го подхваща и развива, следва покой в лоното на Отеца и пак отново... Това е всъщност целият ни свят... Това са Инволюцията и Еволюцията в макроразмерите им, но това е и микрокосмосът в света около нас... Това е и Космическата пеперудена метаморфоза!

Пеперудената метаморфоза е факт и в човешката душа. Тя е свързана със спомените, които дават на човека от една страна стабилна основа за земното му битие, неговият обединителен център, в който се събират земното му минало, настояще и бъдеще, но той се превръща и в носител на космическата памет - Логоса на сътворението /според Щайнер звучащият Логос, започнал да действа най-концентрирано от Стария Сатурн/. След физическата си смърт - в живота между смъртта и нова инкарнация, човешката душа отново живее в единение с творящите Космически духовни йерархии. Там той получава и зародишите на своята земна реч, на своите речеви органи. Цялото това познание е било известно на древните посветени. Но постепенно тази връзка се загубва.

Изображение


"И е истина, че в древния език сумата от космическата сила и космическите мисли се е наричала Логос, който представлява сам по себе си друг свят, свръхразумен по отношение на това, което физически е поело към своето изразяване в речта. Ние не само вдишваме и издишваме Висшите същества, но ние и говорим - а речта, това е и пеенето, - между смъртта и новото раждане при издигането до Духовните същества от висшите светове и възвръщането към себе си, ние говорим със съществата на Висшите йерархии. В същото време това е и духовна реч. Когато ние се намираме в състояние на единение със съществата от Духовния свят, ние ги виждаме, и ги виждаме в самите себе си. Когато се отдръпнем от тях и отидем към самите себе си, то в нас остава тяхното ехо, и това сме самите ние. Те изразяват в нас собственото си същество, те ни говорят - какви са те, там Логосът живее в нас. Когато ние достигнем в себе си на Земята, то ние, обратно - изразяваме собственото си същество, когато говорим и пеем... Цялото свое същество ние изразяваме в дишането, в същото време както цялото същество на света ние чувстваме в Логоса, когато се освобождаваме от съвместното битие с Духовните същества между смъртта и новото раждане."

"В нашето физическо тяло ние носим несъзнателно отблясък на космическите съгласни, а в етерното - космическите гласни. Тези сили, оставайки несъзнателни, строят органите на речта... Когато говорим, ние привеждаме към откровение - може да се каже - ехото от преживяванията, които човек получава в живота между смъртта и новото раждане, спускайки се от божествено-духовния свят. Въобще цялата азбука е образувана в съответствие с това, което живее в Космоса."

"С цел да изрази цялата пълнота на Божественото в истинно слово, човекът е произнасял азбуката. Ако е искал да изкаже своята собствена тайна, както той може да научи това в Мистериите... той изричал това, което е преживял в музиката на сферите и което е съставяло космическото му име. И в древността човекът е съзнавал инстинктивно, че той донася от Космоса своето име на Земята."

Именно възможността за помнене и спомняне, освен моментните мисли, които се раждат мигновено и изчезват мигновено, човешкото същество чрез цялата си нервно-сетивна система развива от главата към всяка частица от физическото му тяло. Човекът има спомени, той може да си спомня, благодарение на което има съзнание за своята същност, която чрез самосъзнанието може да обедини минало с настояще... Човешкото същество има своята биография, своята история.

И тук отново целият процес на вътрешна метаморфоза, която човек изживява при възникването на спомена, и процесът през който преминава пеперудата. Изключително важни са именно процесите, които се разиграват в етерно-астралното в човешката конституция. Именно с това се свързва и една от основните идеи на това изследване във връзка с коприната и нейното терапевтично въздействие. Защото коприната е всъщност слънчевият дар на пеперудите към човечеството. В коприната е вплетен целият космически Логос. Той струи от нея към човека и за човека, така както по-нататък ще видим, че човекът нови в себе си както на чисто физическо ниво, така и на душевно, и духовно светлинно-въздушното същество на пеперудата.


Изображение


"... Обаче ако бих­ме има­ли са­мо фун­к­ци­ята на главата /т.е. птицата - бел.а./, ние бих­ме об­ра­зу­ва­ли са­мо мо­мент­ни мисли. Мислите не би­ха се от­ло­жи­ли в нас, не би­ха за­ан­га­жи­ра­ли це­лия човек, за да из­п­лу­ват след то­ва от­но­во в съз­на­ни­ето ка­то спомени... Ако на­со­ча пог­лед вър­ху това, ко­ето но­ся в ме­не ка­то мои спомени, то­га­ва виждам, че ста­ва един сло­жен процес. Долу във фи­зи­чес­ко­то тя­ло става, не­съм­не­но по един ду­хо­вен начин, един вид об­ра­зу­ва­не на яйце, ко­ето оба­че в етер­но­то е не­що съ­вър­ше­но друго, нещо, ко­ето външ­но фи­зи­чес­ки е по­доб­но на об­ра­зу­ва­не­то на гъ­се­ни­ца­та в ас­т­рал­но­то тяло, ко­ето вът­реш­но е по­доб­но на какавидата, на об­ра­зу­ва­нето на пашкула, и онова, което, ко­га­то имам ед­но възприятие, съз­да­ва в ме­не ед­на мисъл, из­т­лас­к­ва я надолу, то­ва е така, ка­то че пе­пе­ру­да­та сна­ся ед­но яйце. Преобразуването е не­що по­доб­но как­то това, ко­ето ста­ва с гъсеницата: жи­во­тът в етер­но­то тя­ло се жер­т­ву­ва за ду­хов­на­та светлина, об­г­ръ­ща тъ­чей­ки та­ка да се ка­же ми­съл­та с вътрешна, ас­т­рал­на паш­кул­на тъ­кан и от нея се из­люп­ват спомените.
... И та­ка ние си спомняме, има­ме ед­на памет, и виж­да­ме све­та на жи­ве­ещи­те в нас об­ра­зи на спо­ме­ни­те в блес­тя­щи­те в слън­че­ва­та свет­ли­на пър­ха­щи пеперуди."
ГА 230, Р.Щайнер

И отново уникални снимки - от царството на пеперудите - изрисувани букви и цифри върху техните криле. Пеперудените създания във висша степен се явяват от една страна носители на Космическата памет, на Логоса /звучащият Логос, според Р.Щайнер/, идвайки от времената на Стария Сатурн и Старото Слънце като огнено-светлинни въздушни същества в земния живот. И няма нищо чудно, че носят на крилете си именно "космичното ехо" на Висшите духовни йерархии...


Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Авг 13, 2013 9:04 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ЧОВЕКЪТ-ПЕПЕРУДА, РАСТЕНИЕТО-ПЕПЕРУДА, РАСТЕНИЕТО-ЧОВЕК
Гьотеанизмът като мислене на бъдещето


"Напоследък в областта на естествената наука възникнаха две направления, едното от които аз нарекох гьотеанизъм, другото е известният на всички дарвинизъм... Ако действително проучите моите съчинения, Вие ще установите, че аз винаги съм отдавал заслуженото на дарвинизма, но и че винаги съм му противопоставял гьотеанизма, или идеята за развитието на живота...
Защото той /Гьоте/ навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа. Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си. Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие.
Ако искаме да разберем Гьоте, ние трябва да се извисим до новите закономерности, които ще определят бъдещото развитие на човека и света.
Необходими са и двете направления. И грешката не се състои в това, че тук съществува гьотеанизъм, а там – дарвинизъм, а в това, че хората искат да се придържат или към едното, или към другото направление, а не към едното и към другото. Ето кое е важното!"
Р.Щайнер

Гьоте пише на Хердер на 17 май 1787 година: “По-нататък трябва да ти поверя, че съм съвсем близо до тайната на създаването на растенията, и че това е най-простата работа, която можем да си представим прарастението става най-чудното създание на света, за което природата ще ми завиди. С този модел и с ключа за това ние можем след това да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логични т.е. такива, които макар и да не съществуват, все пак биха могли да съществуват и не са просто сянка и илюзии на живописец или на поет, а притежават една вътрешна истинноост и необходимост. Същият закон ще може да се разпростре върху всичко живо."

Гьоте, неговата личност, неговата поезия и неговият нов естествено-научен светоглед, се оплождат взаимно. Гьотеанизмът и начинът, по който светът бива възприеман през неговата призма - светът на растенията, света на животните, а реално и човешкият свят, стават светогледна система на мисленето, на възприятието, на чувстването, които са задача от бъдещето. Удивлението от света, търпението към света, мъдростта от света, са в основата на това ново човешко световъзприятие. То е базата, центъра на имагинативното духовно виждане, което води след себе си и следващите стъпки - инспирацията и интуицията - пътища за развитието на човешките сетива отвъд материята. Къде чисто практически може да намерим вложен този светоглед - в изкуствата! Там именно творците могат да търсят като струящи от тях самите тези имагинативни образи, които реално са плод на собственото им еволюционно развитие, като част от Космическото развитие. И по-надолу ще видим пеперудата като летящо растение, а растението като прикованата към земята пеперуда, и те могат да бъде видени имагинативно, те са живи духовни образи, живи духовни субстанции, а не просто абстракции или поетични фантазии на поета или художника.

Ще видим духовно-научно доказано от Щ. и разбирането за живата връзка и синтез между човека и пеперудата - тази връзка има своите далечни корени в еволюционното духовно развитие на Слънчевата система.

По същия начин имагинативното духовно виждане може да осветли и връзката между човешкото същество и растението. С една дума, както казва самият Гьоте, идеята за пра-образа на растението, до която той достига, може да се разпростре върху всичко живо. Това е един голям бъдещ път в човешката душа и мислене, чието начало е положено в Петата следатлантска епоха и без него човекът няма и не може да продължи развитието си в правилната посока - към вътрешно духовно оживотворяване и топлота. А те се раждат именно в мига, в който човешката душа осъзнае с удивление целостта на всичко онова, което тъче извън него и в него, в Космоса и на Земята!


От един оп­ре­де­лен мо­мент в Слънчевото със­то­яние на­та­тък чо­веш­ка­та ду­ша за­поч­на да си об­ра­зу­ва ед­но оп­ре­де­ле­но тяло, то­ва означава, че тя го об­ра­зу­ва­ше в сме­ня­щи се, раз­лич­ни форми. Най-напред тя обо­собя­ва­ше тя­ло с оп­ре­де­ле­на форма, след то­ва го про­ме­ня­ше в друго, след то­ва в тре­то и четвърто, след то­ва фор­ма­та се връ­ща­ше в пър­во­на­чал­но­то си състояние. През те­зи сме­ни чо­ве­кът за­паз­ва­ше ед­но и съ­що съзнание. Формите се сменяха, и ко­га­то ду­ша­та на чо­ве­ка се вър­не­ше към пър­ва­та форма, след ка­то бе­ше преми­на­ла през дру­ги три, тя се чув­с­т­ва­ше на­но­во въплътена. Вие ще ви­ди­те то­зи про­цес съх­ра­нен у пе­пе­рудите, ко­ито сме­нят че­ти­ри форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, зна­кът на въз­душ­но­то със­то­яние на чо­ве­ка на Старото Слънце. Днешната пеперуда, ко­ято жи­вее при ко­рен­но раз­лични условия, раз­би­ра се, е ед­на де­ка­дент­на фор­ма на те­зи състояния. Пеперудата е сим­во­л за въз­душ­но­то състояние, ко­ето чо­ве­кът прекрачи. Затова тя се обоз­на­ча­ва в окул­тиз­ма ка­то въз­душ­но същество..."
ГА 101

От тази величествена картина, обрисувана от Р.Щайнер виждаме част от космическия път на човешката душа във взаимоотношенията й с физическото тяло. Все още "човекът" е въздушно същество, подобно на днешната пеперуда /която е само далечен отблясък на тази Щайнерова визия/, което непрекъснато се преобразява. Неговата душа живее разлята в атмосферата на Старото Слънце. Фина нишка свързва тази разлята човешка душа-дух с неговото въздушно тяло, но никога тя не навлиза напълно в него. Физическото въздушно тяло е "ръководено" отвън, от душата. То не познава днешните процеси на умиране, защото самото то, ръководено от душата, преминава през промени, докато тя запазва своето единно съзнание.

Изображение

Космическа пеперуда, снимана от телескопа Хъбъл


Постепенно душата избира едно тяло и тялото започва да сменя своите форми, точно както пеперудата преминава през своята четиристепенна метаморфоза, докато вътре в тази форма тъче едно съзнание, единен дух... и всяко ново въплъщение на душата на Старото Слънце е свързано с връщане към първоначалната стъпка на трансформацията на формата-тяло. Това са процеси продължили дълги времена до момента, в който биват създадени условия човешкото тяло напълно да се материализира и втвърди, за да получи човешката душа своя физически дом, а също така и своите адекватни физически еквивалентни, които на чисто физическо ниво ще могат да я представят в човешкото физическо тяло.

Пътят на зародиша на човешкото физическо тяло, постепенно получаващ фината етерна обвивка на Старото Слънце, астралната обвивка на Старата Луна, до навлизането на Аза на Земята, е път и на човешката душа - една въздушно-етерна същност, водеща своя реален път от Старото Слънце и едва в гръко-римската следатлантска епоха напълно потънала вътре в човешкото физическо тяло.

Това е и процесът, в който човешката душа постепенно се отделя от своята етерно-астрална космическа утроба, разлята в Мировото пространство, от една страна в тясното пространство на човешкото тяло-дом, но от друга страна - именно този земен дом създава нейните граници, отграничава я от космическата утроба, дава й самостоятелност... Човешката душа създава и търси в себе си Космосът! "Онова, което е горе, е и долу" - казва Хермес Трисмегистос. И така човешката душа от една Космическа пеперуда слиза в човешко тяло и заема своето място в него като душевната пеперуда на трансформираща се земна човешка душа.


На друго място Щайнер говорейки за посветените творци от различни времена споменава, че неслучайно в техни произведения можем да срещнем изображението на човек с криле. Именно това е била тяхната визия за случващото се с човешката душа по времето, в което тя е била въздушно същество с много фина връзка с физическа форма, с много силна връзка и споеност с Духовния свят.


Съвременна визия за тази далечна пра-връзка на човешката душа с пеперудата

Изображение


И ако в древните времена всички тези процеси са били ясновиждани от посветените, защото за тях е било все още налице единението на съществата, то от Гръко-римската епоха насам, именно поради все по-силното прибиране на етерното тяло във физическото тяло, тези връзки и единение отмират закономерно. Щайнер, стъпвайки на Гьотеанизма, отново обръща погледа ни към тях, по един осъзнат начин, като ги превръща в осъзнат път на съвременното посвещение и бъдещ път на човечеството.

От по-горното разработване на темата стана ясно, че пеперудата е едно слънчево-въздушно същество, чието пра-начало можем да видим началото на Сътворението на Слънчевата система - още на Стария Сатурн и Старото Слънце - това са първите две метаморфози, които Щайнер обединява по отношение на пеперуденото същество в слънчево-топлинно-въздушна метаморфоза. Следва третата метаморфоза - Лунната, но тя претърпява своите вътрешни процеси, в които имаме единение на Земята, Луната и Слънцето, после Слънцето се отделя от Земя-Луна, и накрая стигаме до сегашното състояние - трите космично-духовни тела се отделят напълно. Земно-лунната метаморфоза донася със себе си и нова диференцията на субстанции и същества, както ще видим това по-долу.

"В на­ча­ло­то на тре­та­та ме­та­мор­фо­за Слънцето още бе­ше съ­еди­не­но със Земята и се е от­де­ли­ло ед­вам след това. Ето за­що пе­пе­ру­ди­те съ­що не бя­ха още та­ка чупливи, не­елас­тич­ни и ни­как не би­ха по­ве­ри­ли тех­ни­те яй­ца на Земята. Те ги по­ве­ря­ва­ха съ­щев­ре­мен­но на Слънцето, ка­то ги по­ве­ря­ва­ха на Земята. Така то­га­ва се яви ед­но диференциране. Тук, при пър­ви­те две метаморфози, мо­жем да го­во­рим са­мо за пра­де­ди­те на све­та на насекомите. Но да се по­ве­ри то­га­ва на Космоса нещо, на външ­ни­те планети, то­ва оз­на­ча­ва­ше то да бъ­де по­ве­ре­но и на Земята. Едвам ко­га­то Земята се сгъсти, по­лу­чи вода, ко­га­то тя по­лу­чи маг­не­тич­ни­те си­ли на Луната, не­ща­та се из­ме­ни­ха и нас­тъ­пи ед­но диференциране. Както пе­пе­ру­да­та сна­ся сво­ето яйце, та­ка в цве­та от­но­во се раз­ви­ва се­ме­то на бъ­де­ще­то растение. И Вие виждате: ние пог­леж­да­ме на­го­ре към пеперудата, раз­би­ра­ме я ка­то из­диг­на­то във въз­ду­ха растение. От яй­це­то до въз­рас­т­но­то на­се­ко­мо пе­пе­ру­да­та е съ­що­то не­що на­ми­ра­що се под вли­яни­ето на Слънцето с гор­ни­те планети, как­во­то до­лу е рас­те­ни­ето под вли­яни­ето на Земята. Когато то­ва се раз­ви­ва до лис­то­то, има­ме от Земята лун­но­то влияние, след то­ва вли­яни­ето на Венера и вли­яни­ето на Меркурий. След то­ва то от­но­во се връ­ща под вли­яни­ето на Земята.

Нищо чудно, че съ­щес­т­ву­ва оно­ва вът­реш­но от­но­ше­ние меж­ду пе­пе­ру­ди­те и све­та на на­се­ко­ми­те въ­об­ще и све­та на растенията. Защото всъщ­ност оне­зи същества, ко­ито сто­ят на ос­но­ва­та на насекомите, на пеперудите, тряб­ва да си кажат: Тук до­лу са на­ши­те сродници, с тях тряб­ва да под­дър­жа­ме връзка, с тях тряб­ва да се свържем, тряб­ва да се свър­жем с тях вкус­вай­ки тех­ните со­ко­ве и т.н., ние тряб­ва да се свър­жем с тях, за­що­то те са на­ши­те братя. Те са на­ши­те братя, ко­ито са слез­ли до­лу в об­лас­т­та на Земята, ко­ито са об­вър­за­ни от Земята, ко­ито са до­би­ли дру­го­то съществуване.

И от­но­во духовете, ко­ито оду­ше­вя­ват растенията, мо­гат да на­со­чат пог­лед на­го­ре към пе­пе­ру­ди­те и мо­гат да кажат: те са не­бес­ни­те срод­ни­ци на зем­но­то растение."

Изображение

Рисунка на Р.Щайнер

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Авг 13, 2013 9:05 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Няколко примера за съвременно гьотеанистично мислене и творчество


"Защото това, ко­ето дейс­т­ву­ва в Космоса, е ве­че на­й-­ве­ли­ка­та художничка. Космосът из­г­раж­да всич­ко спо­ред закони, ко­ито за­до­во­ля­ват в на­й-­дъл­бо­кия сми­съл ху­до­жес­т­ве­но­то чувство. И ни­кой не мо­же да раз­бе­ре по­то­пе­на­та в Земята пе­пе­ру­да по друг начин, ос­вен ка­то ме­та­мор­фо­зи­ра в ху­до­жес­т­ве­но­то чув­с­т­во това, ко­ето са аб­с­т­рак­т­ни­те мисли. Никой не мо­же да раз­бе­ре из­диг­на­то­то от свет­ли­на­та и от кос­ми­чес­ки­те си­ли във въз­ду­ха съ­дър­жа­ние на расти­тел­ния цвят и пре­вър­на­то в пеперуда, ако той от­но­во не мо­же да пре­ве­де в ху­до­жес­т­ве­но дви­же­ние аб­страктни­те мисли. Обаче все та­ки ос­та­ва не­що из­вън­ред­но възвисяващо, ко­га­то об­гър­нем с пог­лед род­с­т­во­то на при­род­ни­те не­ща и на при­род­ни­те същества."
Р.Щайнер


Изображение

Въздушно-небесна пеперуда



Изображение

Огнено-въздушна пеперуда



* * *


"Нещо твър­де осо­бе­но е, да виж­да­ме на­се­ко­мо­то се­дя­що на растението, и съ­щев­ре­мен­но да ви­дим след то­ва, как над цве­та на рас­те­ни­ето ца­ру­ва астралното. Тук рас­те­ни­ето се стре­ми да из­ле­зе от земното. Копнежът на рас­те­ни­ето за не­бе­то ца­ру­ва над блес­тя­щи­те в цве­то­ве цвет­ни листа. Самото рас­те­ние не мо­же да за­до­во­ли то­зи копнеж. Тогава сре­щу не­го лъ­че­за­ри ­/­из­п­ра­ща сво­ите лъчи/ от Космоса онова, ко­ето е пе­пе­ру­дата. Гледайки я, то виж­да в нея за­до­во­ля­ва­не­то на ней­ни­те соб­с­т­ве­ни желания. И та­зи е она­зи чу­дес­на връз­ка в окол­нос­т­та на Земята, че коп­не­жи­те на рас­ти­тел­ния свят би­ват ус­по­ко­ени при виж­да­не­то на на­се­ко­мите, и осо­бе­но на све­та на пеперудите. Това, за ко­ето коп­нее баг­ра­та на рас­ти­тел­ния цвят, ка­то из­лъч­ва сво­ята баг­ра на­вън в ми­ро­во­то пространство, се прев­ръ­ща за не­го в ед­но поз­на­ва­тел­но из­пъл­не­ние на не­го­вия копнеж, ко­га­то сре­щу не­го ид­ва пе­пе­ру­да­та с нейния бляс­кав цвят. Излъчваща се, из­лъч­ващ топ­ли­на копнеж, а от не­бе­то влъч­ва­що се задоволяване: то­ва е об­ще­ни­ето на све­та на рас­ти­тел­ния цвят със све­та на пеперудите. Това е, ко­ето ние тряб­ва да виж­да­ме в окол­нос­т­та на Земята."
Р.Щайнер

Изображение


ПЕПЕРУДЕНА ДУША


На хората с душа на пеперуда...



Влюбих се във пеперуда...
Цвете бях и всеки ден
в уречения час,
чаках шепот на криле...

Люлка беше вятърът,
с него в надпревара
се шегуваха треви
и клони натежали...

Моята любима беше фея –
Слънцето прегръщаше
гонеше се с вятъра,
шепнеше на птиците...

С ритъма на лятна песен,
трепкаща, кристално нежна –
моята любима сядаше във мен
и криле разтваряше
да ме посипе с пеперуден прах –
в портокалов цвят
на черно-бели точки...

Цвете бях, но исках да обичам...

В багри грееше във мен света –
къпех се във слънчева вода,
с вятъра безкрай лудувах,
с птичи песни галех любовта
с моята любима – пеперуда...

И превърна се във пеперуда
моята душа – със копринени криле,
в портокалов цвят
на черно-бели точки...

Цвете бях, но можех да обичам,
аз познавах вече любовта
като дар от моята любима –
пеперудена душа
в портокалов цвят
на черно-бели точки.

Цвете бях...с душа на пеперуда...

Лично творчесто


* * *


"... ко­га­то Земята се на­ми­ра­ше в нача­ло­то на ней­но­то развитие, тя се със­то­еше та­ка да се ка­же из­ця­ло от чис­то човеш­ки зародиши, ко­ито об­разу­ва­ха пър­вич­на­та зем­на мъглявина. Както ин­дийс­ки­ят та­ка и еги­пет­с­ки­ят яс­но­ви­дец мо­же­ше да види, как от то­зи чо­веш­ки ду­хо­вен за­ро­диш из­рас­т­ва­ше ду­хов­но ця­ла­та по- къс­на чо­веш­ка форма. Всичко, ко­ето по-къс­но се раз­ви от то­зи чо­веш­ки зародиш, мо­же­ше съ­що да виж­дат в ми­на­ло­то съ­що и това, ко­ето се ро­ди от то­зи чо­веш­ки зародиш, ко­га­то Слънцето още дъл­го вре­ме бе­ше съ­еди­не­но със Земята, бе­ше дейс­т­ви­телно един вид растение, ко­ето раз­т­ва­ря­ше сво­ята ча­ша един вид нагоре. Тези фор­ми из­пъл­ва­ха та­ка да се ка­же ця­ла­та Земя, ка­то се об­ра­зу­ва­ха от она­зи пър­вич­на мъгла. Обаче в на­й-­пър­во време, ко­га­то се ро­ди то­ва разтва­ря­що се ка­то ед­на ко­ро­на от цве­тя на­го­ре в ми­ро­во­то пространство, в на­й-­пър­во вре­ме та­зи ко­ро­на бе­ше ед­ва видима;... тя съ­щес­т­ву­ва­ше от­на­ча­ло ка­то ед­но от тя­ло от топлина. Още до­ка­то Слънцето бе­ше съ­еди­не­но със Земята, вът­реш­нос­т­та на та­зи чо­веш­ка фор­ма за­поч­на да све­ти и из­п­ра­ща­ше свет­лин­ни лъ­чи в ми­ро­во­то прос­т­ранство. Ако един чо­век на­да­рен с днеш­ни­те очи би се приб­ли­жил до ед­на та­ка­ва све­те­ща форма, той би ви­дял не­що ка­то ед­на искряща, све­те­ща топка, ка­то ед­но бле­щу­ка­що слънце, ко­ето свят­ка­ше в ми­ро­во­то прос­т­ранство в ис­к­ря­щи лъчи, в пра­вил­на форма. Едва ли днес ня­кой би мо­гъл да си със­та­ви един ясен об­раз за това, ко­ето бе­ше тогава. Той би мо­гъл да сто­ри то­ва само, ако би помислил, че на­ша­та Земя би би­ла из­пъл­не­на при на­пъл­но чист въз­дух от чис­ти све­тул­ки и би виж­дал те­зи све­тул­ки из­п­ра­ща­щи тях­на­та свет­ли­на в миро­во­то пространство. Така би све­тил в ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во пър­ви­ят за­ча­тък на човека, ко­га­то Земята още бе­ше съ­еди­не­на със Слънцето.

... и благодарение на това, че действието на Слънцето проникваше през човека-цвете, той действуваше върху вътрешните земни и лунни сили."
Р.Щайнер


Изображение
Човекът-растение



Клони крилати пият от ствола ми -
една потънала в себе си странница.
С длани топли нагоре протегнати
като разперила ръце удавница.

Гъсти корени - гладни и жадни,
покълна лакомо земята.
Дъх дълбок поех последен
с поглед, вперен в синевата.

Лава огнена мина през мен,
като парещ език през олтара.
Всяко чувство и мисъл достигна,
за да слее в молитва две топли ръце -
живи клони протегнати.

С Теб да се слеем в едно - тихо и огнено.

Лично творчество



* * *


Поредицата езотерични изследвания, които се простират в областите изкуство, митология, окултна география, пречупени през антропософския поглед на изследователя /с псевдоним Козирог/, и най-вече през имагинативно-картинното му мислене, са също блестящ пример за това как гьотеанистичният подход към света, който е не само художествен, но и духовно-научен, е изключително оплождащ душата ни..., защото всъщност той произхожда по естествен път точно от нея. В изследванията пред нас се разстилат величествени земни, географско-релефни форми, които оживяват под формата на същества от различен характер. В хода на еволюцията на Слънчевата ни система безброй много висши Духовни същества, заедно с Троицата, оформят земното лоно, което да приеме човешкото същество, такова каквото то е било, е и ще бъде.

Благодарност към Козирог и Духовните същества, които го инспирират!


Из "Старецът и Дракона" I:
"Според едно устно сведение на Рудолф Щайнер планинската верига, започваща от Татрите, спускаща се диагонално надолу през Карпатите и завършваща с Балканa, образува профила на коленичил старец. Главата му (Татрите) е наклонена надолу, тялото му (Карпатите) е свито и приведено напред, дланите на ръцете му са притиснати една към друга (трансилванската Бихор планина) и поставени върху краката (Южните Карпати), а подбедрениците (Балканът) са подгънати отдолу. Макар, че като цяло фигурата е динамично приведена напред, общото впечатление, което създава, е че седи стабилно на земята. Тя излъчва дълбоко смирение, вглъбеност, покорство, твърдост и устойчивост."

Изображение

Карпатския старец - Яхве


Изображение




Изображение
Сицилия, Апенините и Алпите. Човешкият мозък.
Изображение



Континентът Северна Америка - хвърчащият Дракон
Изображение
Изображение




Изображение


Изображение


В мен се породи идеята, че може би Козирог скоро ще открие пеперуда, която ще израсне от земния релеф. Но това е невъзможно - съществото на пеперудата е всъщност младата човешка душа /на нея ще е посветена Втората част на това изследване/, на която й предстои дълъг път на развитие. Тя не може да бъде открита в плътните, сгъстени и втвърдени форми на земния релеф, а само в ефирността на човешката душа! Тя е слънчево-въздушния полъх от миналото, който преминава през настоящето и се отправя към бъдещето на човечеството.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Авг 13, 2013 9:07 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


ПЕПЕРУДАТА, СВЕТЛИНАТА И ЧОВЕШКИЯТ АЗ


Пеперудената метаморфоза такава, каквато е позната от древни времена и такава, каквато днес можем да наблюдаваме и опишем, е процес, който не се е променил, нещо повече! Той може да бъде разпознат от нас на много нива - като космическо-утробна метаморфоза, в която триединно е действала и действа Светата Троица, излъчвайки тъчащите планетни Духовни същества през цялото духовно-еволюционно развитие на Слънчевата ни система. Пеперудената метаморфоза е и път на човешката космическа душа от нейното дълго космическо пътуване през Стария Сатурн до нашата Земя и в следващите планетни еволюционни нива.

През космическо-земна метаморфоза преминава всяка човешка душа при всяка следваща своя инкарнация, "излюпвайки се" след пътуването си между смъртта и ново раждане.


"...В действителност е така, че във физическия свят пеперудата излиза от пашкула изцяло според същите закони, според които безсмъртната душа се ражда в духовния свят, минавайки през портата на смъртта..."
ГА 192 Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество Дорнах (1919)

Взет сам по себе си предрожденият ни период в майчината утроба е също сгъстена метаморфоза на финала преди новото ни раждане. Целият този процес продължава в човешката глава, която разстила надолу нервно-сетивните нишки на живот по цялото ни физическо тяло - благодарение на което в човешката душа започват да пулсират спомените и човек да ражда в себе си своя център - Аз, със своя история, настояще и бъдеще.

Бихме могли да видим пеперудената трансформация и на още две нива, в самия човешки биографичен път - раждането на Аза - след като Физическото тяло се роди от Духовния свят, постепенно се ражда, отделя и става самостоятелно и Етерното тяло в периода 0 - 7 години, в следващия до 14 години - Астралното тяло, а след 21 години - пеперудата "хвръква", защото човешкият ни Аз се ражда за напълно самостоятелен земен живот. Дотук заедно с нас в човешкото ни същество сме били подпомагани силно от Духовния свят, оттук-нататък ставаме напълно самостоятелни. Целият човешки живот също може да бъде живота на една пеперуда, в чийто край се "раждаме" за истинската Светлина на Духовния свят, където се и връща Душата ни...

Изображение


"...Гъсеницата иска да излезе на светлина, но не може, тя има в себе си прекалено много гравитационни сили. Тя не е дорасла за това, на което е подложена. Затова сама иска да се разтвори в светлината, да се излее в светлината, да живее по-нататък в светлината. Тя се заключва, отделя се със слънчевите лъчи от земята, изгражда пашкул около себе си. Затваря се в пашкула и изцяло се изолира от физическите земни сили. И сега вътре в пашкула, където червейчето е изчезнало, има астрални сили, не вече земни и етерни сили, а астрални, изцяло духовни сили, и те живеят в пленената светлина. Тези астрални сили изграждат пеперудата. Сега, понеже се състои изцяло от астрални сили, тя може да лети във въздуха, което гъсеницата не може да го прави. Пеперудата следва само светлината, тя не е повече подвластна на тежестта. Понеже се е отдала (на светлината) тежестта е изключена. Така че може да се каже: Тя е дорасла до аза. Един аз е това, в което, така да се каже, виждаме пеперудата да пърха. Ние, хората, имаме нашия аз в себе си. Пеперудата го има извън себе си. Азът всъщност е светлина. Той я оцветява..."

Различните нива на метаморфоза - макро и микрокосмическо, в които участваме съдържат в себе си няколко много съществени принципа, които могат да се прояснят от думите на Щайнер по-горе:

- За да сме това, което сме днес, ние сме задържани от гравитационните сили. В нас остава обаче вечният стремеж към светлина в различните й проявления - сетивно-физическо, душевно и духовно. Копнежът да се "излеем", да се "разтворим" в светлината е погълнат вътре в нас, като една вътрешна светлинна работа, като "пленявяне" на светлината, за да не бъдем изгорени и погълнати от нея външно.

- От момента, в който се случи този процес, макар и външно, превес да имат гравитационни земни сили, във вътрешното естество започват своята дейност духовните астрални сили. Това е и моментът, в който двете сили се уравновесяват и образно си подават ръка. Двете реалности раждат трета реалност.

- Тази трета реалност е именно свободата, която получава пеперудата, да лети: Свободата се ражда чрез непрекъснатото следване на Светлината, отвън-натътре, превръщането й в пленница и освобождаването й чрез раждането на новото светлинно вътрешно същество, което поема пътя си навън.

- Това същество е човешкият Аз. Азът е пърхаща в светлината пеперуда, Азът е обагрената пеперудена светлина!


Изображение


"...Всеки път, когато кажете аз за себе си, в мозъка ви блясва малко пламъче, което не може да се види с обикновените очи. Същата светлина, която оцветява с багри пеперудата, призовавам в мен, когато кажа за себе си аз. Ако бих могъл да го излъча, с този аз, с тази светлина бих могъл да създам рояк пеперуди. В древното юдейство има една дума: Яхве, което е същото като аз. Тази дума Яхве в еврейския език е можел да произнася само жрецът, понеже е бил подготвен да си каже какво означава тя. Защото в момента, когато жрецът (свещеникът) е изговарял думата Яхве, ако я е изговарял с истинска сърдечност, е виждал навсякъде образи на летящи наоколо пеперуди..."
ГА 351 Човек и свят. Дейността на духовете в природата. За същността на пчелите (1923)

И тук в истинска светлина пред нас се разстила образът на древният юдейски посветен, който единствено е знаел какво е вложено в думата Яхве, че тя е сърцевината, тя е човешкият аз. Изговорена от жреца с истинското топло сърдечно чувство на любовта, той е имал имагинацията на летящи наоколо пеперуди. Името на Яхве е било свързано с образа на кръжащо ято пеперуди - духовна картина за пронизаният от светлината на Отеца човешки аз.

И ако се върнем назад в Атлантската и преди това в Лемурийската епоха от еволюционния път на човечеството:


"В Атлантската епоха се развива речта, и най-висшата проява на речта е това, че вече в края на Атлантската епоха хората се научават да изговарят "аз". Този процес започва в Лемурийската епоха, и в края на Атлантската достига своето съвършенство. В Библията са думите: "...и вдъхнал Бог на човека дъхът на живота, и станал жива душа". Това се усъвършенствало все повече и повече, докато не се превърнало в думата "аз", докато духът не започнал сам да говори от вътрешния човек, призовавайки " J-a-h-v-e", което в същото време се явява същностно ядро във всеки отделен човек: "Аз съм този, който бях, съм и ще бъда". "Аз съм" - това най-дълбоко вътрешно същностно ядро, някога потънало в човека и завинаги останало там като индивидуалност. Това било първото изливане на Божественото. Наричали са го изливане на Духа, изливане на Яхве".
ГА 96

Р.Щайнер, говорейки за трите Логоса, наричайки ги три окултни същества Отец, Синът-Слово и Светия Дух, казва, че те могат да се открият само Един на Друг:

Отец се разкрива на Сина - Словото
Синът се открива на Светия Дух
Светият Дух се открива на Отец


Това са трите вида откровения. Тези три откровения са свързани с три Висши духовни същности. Те поемат тези откровения и могат да влизат в различни отношения по между си. Възможно е Отец да е скрит в Словото /Сина/ и в тази съкровеност да съобщава за себе си. Той се облича със Словото и се открива на Духа. По-нататък е възможно Словото, скрито в Духа, да се открие в тази съкровенност на Отец. Също е възможно Светият Дух да се скрие в Отец и да се открие на Сина-Слово. Също е възможно Отец да е скрит и в Словото, и в Светия Дух, и да се открие сам на Себе си. Така възниква същностното отношение на трите Логоса, същностните форми. Това са седем същностни форми на отношения между трите Логоса. Те съответстват и на седемте еволюционни планетни състояния. Нашето съответства на ОТЕЦЪТ Е СКРИТ В СЛОВОТО /СИНА/ И СЕ ОТКРИВА НА ДУХА. Така е дадено Християнството в нашия еон. В следващото планетарно въплъщение Синът /Словото/ ще пренесе на Отец това, което сега се събира благодарение на Духа.


Яхве като същество от Троицата, е в непрекъснато взаимодействие с другите двама от Троицата - Синът-Слово и Светия Дух. Това взаимодействие се проявява в "разкриването" на Всеки един от Троицата пред другите Двама и това се извършва в седем циклични процеса - в космическите стъпки на нашата мирова еволюция: Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, новият Юпитер, Новата Венера и Вулкан - всеки един Логос се разкрива пред другите два. Именно този метакосмичен процес е в основата на сътворението, развитието и бъдещето на Слънчевата система. Яхве е ядрото, първоосновата на цялата метаморфоза. Върху Него стъпва целият промисъл и план за човечеството. Той е Началото! И в същият момент част от Троицата - Начало в трите единодействащи Начала! Нашият Аз е огромният дар, който човешкото същество е получило от възможно най-високо Духовно естество. Съществото на пеперудата е онова светлинно творение, което в земния ни свят е лекият Божествен бриз, идващ към нас и носещ в себе си спомена, ядрото на този дар. Върху нея е записано и нашето бъдеще.

Изображение


С Халелуях обозначаваме състоянието, положението, статута на Бог Яхве. Ето едно наистина невероятно евритмично превъплъщение на Халелуях и Бог Яхве като животворящ и животъчащ Бог.


_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Авг 13, 2013 9:09 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Луцифер като носител на Светлината


Изображение


"Луцифер живее в нас толкова дълго, колкото и Йехова. По този начин ние намираме в човека три принципа, които са неотделими от него и са необходими за неговото развитие: Йехова, Луцифер, Христос".
ГА 94


Тук е моментът да поговорим за Луцифер или по-точно за онези луциферични същества, които са заели своето място в астралното тяло на човека от времето на Старата Луна. Във втората част на това изследване Луцифер и еманицията на съществата, които представя, ще заема важно място в разглеждането на мита за Ерос и Психея. И неговата поява може да започне оттук, именно като "носещ светлина”, като светлинно висше духовно същество и като онова същество, към което древните посветени са се обръщали в лицето на изгравящата на утринния небосклон Венера /”Фосфорос”/. Още тогава нощната изгрявяща Венера и утринната Венера са били виждани от древните като Духовни същества с различен характер, свързани с различни сили – така както Луцифер-Венера всъщност в човека може да бъде срещнат и описан на две нива – като помрачена или нощна светлина или като възкръснала от нощта утринна искряща Зора, на друго ниво в митологията това е представено в образа на самата Венера – като богиня с твърде „земни” привички и богиня, заемаща достойно място в пантеона на боговете...

Луциферичните същества реално шестват през цялото планетарно развитие на Слънчевата система, още от Стария Сатурн те преминават пред различните планетарни въплъщения и така стават част от еволюционния ни път. Ариман пък и представените негови войнства са впити в етерното човешко тяло. Така че тези същества действат вътре в нас и то не само вътре в споменатите тела, но и по отношение на Аза, така както и невъзможността на човека да ги доведе в някакъв що-годе баланс в себе си /което е възможно чрез правилното разбиране и изживяване на Христос и Мистерията на Голгота, за което ще говорим по-късно/, води до болести. И ако можем да говорим отново за дуалност между светлината и мрака, тук я срещаме отново, но на друго ниво.

Всъщност изключителна е ползата от тези две противоборстващи си същества в човешката природа – ариманичните и луциферичните. Именно благодарение на тях човешкото същество може правомерно да преработва кармичните си задачи, инкарнация след инкарнация, и да издига съществото си по-високо в собствената си еволюционна спирала, а както и в общата човешка еволюция, а също така – именно чрез съзнателна работа с тях, той може да отвори духовните си сетива и да прогледне отново за Духа, въплътен в материята. Разбира се, през болката и страданието!


Изображение


Известна е легендата за Луцифер, като паднал от Небесата любим на Бога-Отец ангел, заедно с цяла дружина паднали ангели, които предвождани от Луцифер, отказват да се съобразят с Божествените повели към хората и всъщност със своите действия искат да направят човека и човечеството свободни… от Бога-Отец! Бунт срещу Бога! Всъщност една легенда разказва, че Луцифер отказал да се поклони на образа на Бога, в новосъздадения Адам. Твърди се, че той отговорил: "Аз няма да се поклоня на нещо, което е създадено след мен. Аз съм създаден преди него. Той трябва да ми се поклони"... Легендата разказва, че напускайки Божествения свят от короната на Луцифер на Земята изпаднал един скъпоценен камък - изумруд, и сега тя е без този камък – не пълна и недаваща възможност на Луцифер да блесне в истинската си красота и величие сред човечеството. Една празнота, която предстои за бъде запълнена, или завинаги този скъпоценен камък ще бъде загубен... сред човечеството! Тази история е интересна именно с образът на Луцифер, отказвайки да се поклони на образа на Бога, макар и любим Божи ангел, той се дистанцира и от самия Отец, извоювайки собствената си свобода...

Луцифер е заедно с Христос на Старото Слънце и там двамата си поделят светлината – единият я заграбва за себе си, концентрира я в себе си, а другият саможертвено я излъчва в целия Космос. В друг момент от еволюционната история на човечеството виждаме Яхве /представящ Отца/, за който знаем, че е едно Висше Слънчево Същество, което отказва да поеме заедно със своите Слънчеви събратя към отделилото се Слънце от дуетът Земя-Луна по време на сегашното Земно развитие. Жертвайки се по този начин, Яхве остава да работи в тази двойка заедно със своя отряд от Висши същества, като в него е и бог Озирис /въплъщение в египетските мистерии на Христос, а в гръцките митове приема образа на бог Аполон/. Така че намираме рамо до рамо, образно казано, Яхве и Христос заедно. В по-късен етап Христос се отделя и остава завинаги на отделилото се Слънцето, поемайки своите задачи към Човечеството по пътя към Голгота. Луцифер обаче продължава своята работа за човешкото същество. Всъщност от първите цитирани думи на Щайнер разбираме, че именно Луцифер, Яхве и Христос са три неотделими от човешкото развитие сили. Всяка една от двете сили на Яхве и Луцифер в нейната експанзия, ражда уродливост, която е като огледало, в което е полезно да се оглежда човешката душа. Експанзията на материята, на потъването в нея, ражда криворазбрания Яхве и страхът от Яхве! – в лицето на Ариман. Експанзията на свободата във всичките й властолюбиви и налагащи се форми, ражда криворазбрания Луцифер и страхът от Луцифер! Но кой всъщност е Луцифер – от цитата, даден от Щайнер, се оказва, че става дума не за някаква различна група от Духовни същества, които действат заедно с Отца и Христос, а именно за Светия Дух!!! Няма кой друг да стои така плътно до Отца и Христос! Така всъщност страхът и предизвикателствата от страна на Луцифер се оказват правомерните предизвикателстма на Светия Дух /Афродита-Венера/. Една интересна гледна точка, която ни предстои да развием в следващата част на изследването.

Това й го прави постоянна връзка, мост между човечеството, Бога-Отец и Неговият Син-Христос. В Троицата като Свети Дух Той има една балансираща роля между другите двама в Троицата, между Тях и Човечеството, и това е на всички нива на еволюционното ни развитие. Интересен е и фактът, че за Венера като същество, което за древните посветени е била идентична с Фосфорос-Луцифер, в книгата на Робърт Пауъл "Херметична астрология" се казва, че именно благодарение на нея, като Духовни същества, които са в непрекъсната връзка с човечеството, става преминаването от една културна епоха в друга, човечеството бива инспирирано за тези промени чрез тези същества дълъг период преди реално да стане смяна на астрологическата епоха, което носи една съвсем различна енергия за цялото човечество. Именно съществата на Венера - Светия Дух-Луцифер са инспиратори на нова култура. Това е една велика мъдрост!


Изображение


"...Следователно, чо­ве­кът - такъв, ка­къв­то е „слязъл" на Земята, ми­на­вай­ки през епо­хи­те на Сатурн, Слънце и Луна /старите/ - би ос­та­нал за нас не­що не­ви­ди­мо /става дума за човешкия невидим фантом, бел.на авт./ и би бил ви­дим са­мо за ясновидеца. А бла­го­да­ре­ние на как­во той ста­на ви­дим за нас?
Работата е там, че той изоб­що не би ста­нал ви­дим за нас, ако не би нас­тъ­пи­ло това, ко­ето Библията сим­волич­но описва, а Духовната на­ука дейс­т­ви­тел­но обяснява: вли­яни­ето на Луцифер. Какво се слу­чи в ре­зултат на то­ва влияние?"

Става въпрос за изкушението на Адам и Ева в Едемската градина от Луцифер /змията/. Отново неговият бунт – желанието да даде светлина чрез познанието. Ева реално става пръв последовател на Луцифер, тя изкушава Адам. Според Щайнер обаче е неправилно да се тълкува създаването на двата пола като отделно един от друг, в началото човешкото същество всъщност е било единно, без разделение на половете, оплождането както казва Щайнер за някои същества се е извършвало по един много нежен, ефирен и съноподебен начин в лоното на надземния Духовен свят - самите тела са предполагали това. Успоредно и постепенно оплождането е добивало своите по-груби физически и земни очертания, с по-грубите човешки тела...

И в случая част от единното човешко същество изкушава друга своята част чрез намесата на змията-Луцифер-Светия Дух-Венера... Изкушението идващо от Луцифер - тук предадено като външно обективно случващо се, всъщност е вътре в единното двуполово човешко същество. Това е много важен момент - вътре в нас е заложено предизвикателство да достигнем до познанието на Боговете за Добро и Лошо. Светлината на познанието е вътре в нас. И в случая змията-Луцифер-Светия Дух-Венера. Ето какво се казва в една богомилска притча за този момент:

„В Райската градина Господ засади чудно ябълково дърво. Той забрани на Адам и Ева да ядат от него. Змията изкуши Ева с думите, че Бог забранява плодовете, защото тогава човек ще стане равен с Бога. Ева реши да не изпълни заповедта на Бога и отхапа от ябълката. Тя даде от ябълката на Адам, но не му каза, че това е от забраненото дърво. Тя изкуши Адам.”

Равенството в Бога, означава реално човешкото същество да се върне в лоното на Боговете, като равен с равен. Не е ли всъщност изкушението на Ева от Луцифер, последвано от изкушението на Адам от Ева един правомерен акт, в който човечеството се намира непрестанно... Свободата да познаваме Доброто и Злото, изборът на индивидуалната душа, изпълнена с индивидуалния аз, равенството с боговете, светлината на боговете, слязла в човешкото същество чрез провокацията на Луцифер!


Изображение


И ето как Луцифер "просветлява" човешкото тяло, правейки го съсъд на Божествената светлина, и реално давайки му живот в земните условия, материализирайки във видимост тялото му. Ако това не беше извършено, човешкото същество щеше да има съвсем друг еволюционен път.

"От он­зи ево­лю­ци­онен стадий, в кой­то чо­ве­кът се на­мира­ше по­ра­ди обстоятелството, че не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тя­ло съ­щес­т­ву­ва­ха в не­ви­ди­мо състояние, той бе­ше сва­лен до­лу в по­-гъс­та­та материя, ко­ято той до­пъл­ни­тел­но вклю­чи в своя свръх­се­ти­вен ор­га­ни­зъм спо­ред влиянията, ко­ито Луцифер уп­раж­ня­ва вър­ху него. Следователно, ако в на­шия ас­т­рал­но­-­Азов ор­га­ни­зъм не се на­ми­ра­ха та­ка на­ре­че­ни­те лу­ци­фе­ри­чес­ки сили, гъс­та­та ма­те­рия ня­ма­ше да е та­ка видима, как­ва­то е тя днес. Ето за­що ние твърдим: Ние тряб­ва да си пред­с­та­вим чо­ве­ка ка­то ед­но не­ви­ди­мо същество; и ед­ва чрез вли­яни­ето на Луцифер в чо­ве­ка нах­лу­ха та­ки­ва сили, ко­ито го пре­вър­на­ха в непрозрачно, ви­ди­мо същество. Чрез вли­яни­ето на Луцифер, външ­ни­те ми­не­рал­ни ве­щес­т­ва и си­ли нах­лу­ват в об­лас­т­та на фантома. Когато в ед­на проз­рач­на ча­ша на­ле­ем цвет­на течност, за на­ши­те очи тя съ­що ста­ва цветна, до­ка­то пре­ди то­ва е би­ла прозрачна; та­ка тряб­ва да си представим, че лу­ци­фе­ричес­ко­то вли­яние е вля­ло в чо­веш­кия фан­том та­ки­ва сили, бла­го­да­ре­ние на ко­ито чо­ве­кът прие в се­бе си съ­от­вет­ни­те ве­щес­т­ва и сили, ко­ито пре­вър­на­ха не­го­ва­та пър­во­на­чал­но не­ви­ди­ма фор­ма във видима.

Следователно, как­во пра­ви чо­ве­ка видим? Именно лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли в не­го го пра­вят ви­дим за фи­зичес­ки­те сетива; ина­че не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло би ос­та­на­ло за­ви­на­ги невидимо. Ето за­що ал­хи­ми­ци­те ви­на­ги са подчертавали, че всъщ­ност чо­веш­ко­то тя­ло се със­тои от съ­ща­та субстанция, ко­ято из­г­раж­да на­пъл­но прозрачния, крис­та­лен „фи­ло­соф­с­ки камък". Както казах, чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло е аб­со­лютно проз­рач­но и са­мо лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли в чо­ве­ка са тези, ко­ито са го нап­ра­ви­ли непрозрачен, прев­ръщай­ки го във фи­зи­чес­ки осезаемо, плът­но и неп­роз­рач­но същество. Сега Вие разбирате: чо­ве­кът е ста­нал ед­но същество, ко­ето при­ема в се­бе си външ­ни­те суб­с­тан­ции и си­ли на Земята, ко­ито пос­ле той от­х­вър­ля при смъртта, са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че е бил съб­лаз­нен от Луцифер, кой­то е влял оп­ре­де­ле­ни си­ли в не­го­во­то ас­т­рал­но тяло.

Трябваше да пос­лед­ва ед­но из­к­лю­чи­тел­но важ­но съ­битие: Именно под вли­яни­ето на Луцифер, в ус­ло­ви­ята на Земята ста­на така, че Азът се при­съ­еди­ни към фор­ма­ци­ята от фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тяло; ед­ва се­га чо­ве­кът ста­на това, ко­ето той пред­с­тав­ля­ва на Земята; ед­ва се­га той ста­на но­си­тел на зем­на­та форма; в про­ти­вен слу­чай то­ва ни­ко­га не би мог­ло да се случи."

И тук се срещаме с много интересна връзка между Яхве-Отец и Луцифер при присъединяването на човешкия Аз към вече оформилото се тричленно тяло на човешкото същество. На практика Щайнер също казва, че благодарение на Яхве /и по-точно Духовните същества, които го представят/, човешкият Аз е инкарниран в хода на еволюционното ни развитие. Именно в Луциферичната светлина се ражда пърхащият свят на Божествения пеперуден Аз, който навлиза в човека - името на Яхве е било свързано с образа на кръжащо ято пеперуди - духовна картина за пронизаният от светлината на Отеца човешки аз, идентичен със Светлината! И наистина невероятно величествена светлинна картина, която Щайнер рисува...


"Тази беше някога формата на човека, една форма, която беше едно физическо тяло от светлина, участвуващо още в силите на светлината. Ето защо, поради финността на тялото, в него можеха да се потопят не само едно собствено етерно тяло, едно собствено астрално тяло и един собствен Аз, а също и висшите духовни Същества, които бяха свързани със Земята. Тогава човекът се коренеше така да се каже нагоре в божествено-духовните Същества и тези Същества го проникваха. Действително не е лесно да бъде описано величие то на Земята в онова време и да се даде една представа за онова време. Трябва да си представим Земята като едно проникнато от светлина кълбо, обгърнато лъчезарно от носещи светлина облаци, произвеждащо чудни светлинни явления с чудесна игра на цветове. Ако някой би могъл да пъхне една чувствуваща ръка в тази Земя, той би почувствувал топлинни явления. Разгорените и просветлени маси се вълнуваха нагоре и надолу, а в тях всички днешни човешки същества, обтакани и обгърнати с вълните на всички духовни същества, които изпращат навън лъчезарна светлина във величествено разнообразие! Отвън космосът Земя в неговото велико разнообразие; вътре обгърнатият в светлина човек, във връзка с божествено-духовните същества, изхождайки от тях и изпращайки лъчезарно потоци от светлина във външната сфера от светлина. Човекът висеше на това цяло, беше свързан за него като за един произлизащ от Божественото пъп, висеше на лоното от светлина, на мировото лоно на нашата Земя. Това беше едно общо мирово лоно, в което живееше тогава светлинно растение-човек, чувствувайки се едно с мантията от светлина на Земята. Така в тази фина растителна парообразна форма висеше човекът като свързан чрез пъп с майката-Земя, закрилян и отглеждан от цялата майка Земя. Както в един по-груб смисъл детето е закриляно и отглеждано в майчиното тяло като детски зародиш, така в онова време беше закрилян и отглеждан човешкият зародиш. Така живееше човекът в онази прадалечни времена на Земята."

Яхве жертва собствената си светлина в името на човека и със своето вътрешно същество става формиращ и звучащ принцип в течната и тъмна лунна маса:

"Чрез това, че Земята проникваха силите на светлината, в нея проникваха също Боговете: така че долу имаме лишената от боговете, изоставената от Бога водна мантия, проникната само от силата на звука, а наоколо парите, в които се простират силите на Слънцето. По този на чин човекът в парообразното тяло, което се издигаше над повърхността на водата, все още беше един съгражданин на това, което проникваше до него като лъчи на светлината и на любовта от духовния свят. Но защо звучащият свят проникваше тъмната водна ядка?
Поради това, че един висш слънчев Дух беше останал на Земята, беше свързал своето съществуване със Земята. Това е същият онзи Дух, който познаваме като Яхве или Йехова. Само Яхве беше останал на Земята; той се пожертвува; той беше този, чието вътрешно същество прозвучаваше течната Земя като формиращ тон."


Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Авг 13, 2013 9:10 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА - ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ НА БОГОВЕТЕ


Последната тема от първата част на нашето изследване по естествен път достигна до понятието "светлина". Взета сама по себе си като понятие, тя ни казва твърде малко - най-вече във връзка с възможността, която ни се дава, чрез нея като земни човешки същества да наблюдаваме сетивния свят - твърде стеснено разбиране на нейното истинско значение.

Като основен лайт мотив на нашите изследвания видяхме пеперуденото създание като протъкано от светлина, като светлинно-въздушно същество, чието начало се заражда в първата "стъпка" от еволюцията на нашата Слънчева система, а именно - на Стария Сатурн. Проследявайки пътя на развитие на това светлинно същество през Старото Слънце, Старата Луна и днешната Земя, можем да твърдим съвсем уверено: Това създание е носител на космическата светлина, на космическата памет. Днес, такова, каквото то пърха пред нас, носи в себе си древната светлина на Космоса. Макар и "заземено" и въплътено по определен адаптивен начин в земното ни развитие, ние спокойно можем да отправим и поглед напред към бъдещите планетарни инкарнации на нашата планета - в бъдещият Юпитер, Венера и Вулкан... Какво ще се случи с това светлинно същество, как то ще продължи своето развитие?

Аз мисля, че то ще продължи да съпровожда човешкото развитие и не само това... Колкото повече човешката съзнателна душа бива проникната от Духовни импулси и осъзнато издига себе си, което ще доведе както до ново състояние на Аза ни, на прочистване на астралното ни тяло /отново чрез светлината, както ще видим по-нататък/, на етерното ни тяло, на физическото минерализирано тяло, така всъщност човешкото същество ще става все по-безплътно, втвърдената материя постепенно ще даде път на общо одухотворяне на телата ни.

Това ще се случи и с пеперудата, която неотменно ще ни следва и ще се променя заедно с нас, защото всъщност тя е част от нас, тя е част от нашата собствена светлина, тя и ние сме били проникнати от светлина, създадени от светлина, самите ние сме били светлина... Това ни предстои отново - да бъдем заедно светлина! Светлината като висше Духовно проявление под формата на Любов е прочистващата и лечебна сила за човечеството! Но как да я допуснем в себе си? Как да й открехнем вратата на душата си, за навлезе в нас като Светлина на Духа? Това ще разгледаме във втората част на изследването "Пеперудата и човешката душа" - "В мита за Амур и Психея - бъдещето на човечеството".


"Всяка материя на Земята е светлина... Каквато и материя да пипнете, вие се докосвате до сгъстена и кондензирана светлина. По своята същност материята е светлина. И когато отправяме поглед към материалното човешко тяло - доколкото то е материално - то цялото е протъкано не от друго, а от светлина."
ГА 120, Откровения на Кармата, стр.259-260

"... Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството... Трябва да бъдем наясно с това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината..."
ГА 103 Евангелието на Йоан, стр.63

Щайнер казва, че Слънчевата светлина е външна проява на Логоса, така както нашето тяло е външна проява на нашата душа. Заедно със Слънчевата светлина Висшите същества излъчват своята Мъдрост и Любов към Земята. Говорейки за Слънчевата светлина, Щайнер казва, че когато тя минава през земното пространство, тя не отива в безкрайността, а се връща обратно... Това, което бива прието като Мъдрост и Любов от Божествените същества, чрез излъчената към човека Светлина и онова, което ще я посрещне в човешката душа, имаме и обратното връщане на Светлината към тези Духовни същества и Слънцето. Пред човечеството стои една огромна отговорност - какво ще върне нагоре към Божествените Духовни йерархии в хода на все по-голямото одухотворяване на съзнателната душа - Светлина или Тъмнина!

"В основата на всички душевни явления тук, на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме с думата любов. Всеки душевен трепет независимо от неговото съдържание и форма, е разновидност на любовта. И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен живот е изтъкан от любов. Любовта и светлината са двата елемента, двете сили, които пронизват цялата Земя, цялото планетарно съществуване на Земята; любовта - като вътрешна душевна сила на Земята, светлината - като външна материална сила на Земята."
ГА 120, Откровения на Кармата, стр.259-260

„Божественото, което е свързано с човека, не е нищо друго, освен истинска любов. Тази любов е нещо, което може да бъде изживяно вътрешно от душите. Тя никога нямаше да може да достигне до външно изражение, ако първо не си бе формирала тяло от етерния елемент на светлината. И ако действително по окултен начин разглеждаме света, ще трябва да си кажем: в основата на света лежи същността на любовта, външно проявена като светлина. ...Вселената, в степента, в която се отнася до човека, в същността си е любов, външно изразена като светлина. Това е същинска любов, защото всички същества от Висшите Йерархии са преизпълнени с нея, изживявайки я вътрешно. И всичко това, давайки му едно абстрактно определение, се проявява като светлина. Проявлението на тези същества е любовта, а проявлението на любовта е светлината.

"Земята беше тогава едно небесно тяло населено от цяла йерархия по-нисши и най-висши, най-възвишени Същества. И това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, то не беше само светлина, а също и това, което по-късно беше мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си това като нейна най-важна съставна част. Следователно трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлина, не само физическа светлина, а тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта."

"Във всеки слънчев лъч се разлива надолу върху всички земни същества силата на по-висшите Същества, които обитават Слънцето, и със светлината на слънчевия лъч долу на Земята се разлива самата сила на Любовта, същата сила, която тук на Земята се разлива от човек на човек, от сърце на сърце. Никога Слънцето не може да изпраща на Земята само физическа светлина; това, което е най-топлото чувство на любов, съществува невидимо в слънчевата светлина. С нея на Земята се разливат силите на Престолите, на Херувимите, на Серафимите и на цялата йерархия по-висши Същества, които обитават на Слънцето и които нямат нужда да имат някакво друго тяло освен светлината. Но понеже всичко това, което днес съществува на Слънцето, беше свързано още в миналото със Земята, така също всички по-висши Същества бяха свързани със самата Земя. Те също и днес са свързани с развитието на Земята."

"Когато тука на земята говорим за етера, в който живеем... то ние описваме различните му свойства. Но това е само едната страна на етера. Другата му страна се заключава в това, че той се явява морално действаща субстанция, че той навсякъде и пронизан от морални импулси. Както той е пронизан от светлината, така той е пронизан от моралните импулси; но тях ги няма в земния етер."
ГА 219

Но как, по какъв начин, се заражда светлината в планетарната ни еволюция? Чисто сетивен факт е, че ние сме заобиколени от нея на физическо ниво. Слънчевата светлина пробива въздушната тъмнина, разтваряйки я до такава степен, като завеса, която физически се отдръпва пред погледа ни, за да можем да бъдем свидетели и участници в сетивния свят. Тя пронизва и просветлява въздуха, ние реално вдишваме просветлен въздух! Но светлината както видяхме е и чисто душевно изживяване. Там, в душата ни, тя реално е непознаваема за обикновените сетива - именно на границата между материалния и душевния живот, светлината придобива своята истинска вътрешна стойност за човешките същества. Светлината, като носител външно на топлина и на живот за целия растителен, животински и човешки свят, е и носител на душевно ниво на същата тази оживотворяваща сила за вътрешното човешко развитие, подчинено на Космическите мирови закони.


Светлината произхожда от огъня - на Стария Сатурн, който е описан от Щайнер, като огромно огнено кълбо, което обхваща целият космически етер до днешния Сатурн, и вътре в себе си зародишите на всички бъдещи планетни състояния на Земята, както и на планетите, отделили се по време на космическата еволюция, които познаваме днес като Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, днешния Сатурн, там се заражда семето на Светлината, чрез огъня. Всяко следващо състояние след Стария Сатурн е проникнато от този първичен огън, които "просветва" на Старото Слънце, раждайки светлината и тъмнината на въздушното, на Старата Луна - пронизвайки отгоре-надолу все повече сгъстяващата се материя на човешкото тяло, неговата водно-растителна същност, до земното ни развитие, когато зад огъня и светлината ясновиждащият поглед може да види действието на безброй духовни елементарни същества, като продължение на работата на Висшите Духовни йерархии от Космоса.

Дуалността между светлината и тъмнината, между сетивния и духовния свят, между Духа и материята, е заложена и има своето семе в самата субстанция на първичния огън. Огънят е проявата на първичната Духовна субстанция на Сътворението. Така както тази първична Духовна субстанция представена от Троицата на Бог-Отец, Сина и Светия Дух, протъкава цялата Всемирна еволюция, така и огънят прониква и метаморфозира в другите три духовни субстанции на елементите - въздух, вода и земя. Щайнер не отъждествява самите Духовни същества, които действат на Стария Сатурн с огнената субстанция - тя се явява тяхно отражение, а не тъждествена същност. Дори огнената субстанция, която в онзи момент е лишена вътре в себе си от всякаква светлина, но е излъчваща топлина, е зародишът на човешката кръв, а от езотериката знаем, че тя пък на телесно ниво представя човешкият Аз. На Старото Слънце благодарение на досегът с кислорода "просветва" и се превръща в пламък, в светлина, но и дим. Щайнер казва още и, че всичко онова, което е било съдържание на предишните планетарни инкарнации на Земята днес можем да го видим около себе си - като топлина, като светлина, като вода... Днес всичко е около нас. И всичко около нас е практически протъкано от светлина, материята е сгъстена светлина, това е огънят на първичната духовна субстанция.


"… на Стария Сатурн Духовете на Личността, Архаите, или както още ги наричаме, Азурас, се въплътиха в тези огнени тела. Старият Сатурн беше изграден само от огън..." /става дума за зародиша на човешките тела, които на Стария Сатурн са под формата на слети и взаимнопроникващи се огнени кълба, бел.на авт./

"И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня. Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления."

"Следователно, огънят е един извънредно фин елемент, който може да прониква в другите три елемента. Огънят прониква във въздуха и го прави топъл; същото се отнася и за водата, и за земята. Докато другите три елемента, така да се каже, стоят отделно пред нашия поглед, елементът на огъня ги пронизва открай-докрай.
Ето защо древната наука, още при индийците, казваше: Във външния свят ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха; топлината е първият елемент, който може да бъде възприет и по вътрешен начин. Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: една външна страна, която се проявява, когато възприемаме топлината външно, и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно състояние."

"Ето защо Древната наука, а заедно с нея и новата Духовна наука, казват. Топлината, или огънят, е онзи елемент, който позволява на "материалното" да стане "душевно".

"Огънят стои на границата между външните възприятия, отнасящи се до материалния свят и етерно-духовните възприятия, които са от свръхсетивно естество."

"От една страна се ражда светлината и така тя прокарва един път в свръхсетивния свят. Но за сметка на това, че прокарва път в свръхсетивния свят, тя трябва да поднесе нещо и на материалния свят, света на непрозрачното, на видимото. Нищо не може да възникне на този свят едностранно. Всичко, което възниква, има две страни: когато топлината ражда светлина, от другата страна възниква мракът, мрачната материя/димът, който също се ражда от огъня, бел.на авт./."

Преди заключителната част на нашето изследване предстои да разгледаме много важен момент, за който Щайнер говори във връзка с разселвалите се от запад на изток, в посока север и юг, племена от древната Атлантида. Знаем от неговите духовно-научни изложения, че посветени от древна Атлантида са дали началото на древноиндийската, древноперсийската, древноегипетско-халдейската култура, до гръко-латинската и нашата пета-следатлантска културна епоха. Цялата Космическа мъдрост, притежавана от посветените атлантци, запазена и преминала постепенно през тези културни епохи в различните древни мистерийни центрове, под формата на древни митове, легенди, до техния израз в древното изкуство, чак до някои посветени творци от времето на Ренесанса, които все още са имали чрез художественото връзка и визия за свръхсетивния свят. Ние отново можем да проследим цялото културно развитие на човечеството в следатлантската епоха като два светлинни потока - единият приемащ просветления от физическата светлина сетивен свят, и търсещ в тази външна светлина своите богове, а другият светлинен поток - като търсещ светлината вътре в себе си и превръщайки собствената си в душа в арена на развитие.

"...от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние мо­жем да прос­ле­дим те­зи две те­че­ния на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чеството, ко­га­то из­пи­та­ме по един пра­ви­лен на­чин до­ку­мен­ти­те на ду­хов­но­то виждане. Така ние има­ме ед­но те­че­ние на раз­ви­ти­ето на човечеството, ко­ето се раж­да чрез това, че оп­ре­де­ле­ни на­ро­ди от древ­на Атлантида пре­ми­на­ват и се нас­та­ня­ват по­ве­че към се­вер­ни­те области, сти­гай­ки до областите, ко­ито днес об­х­ва­щат Англия, се­вер­на Франция, пос­ле до днеш­на Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В та­зи по­со­ка се дви­жи един по­ток от на­ро­ди от на­й-­раз­лич­но естество, ко­ето те­че­ние но­си един оп­ре­де­лен ду­хо­вен жи­вот.

Друго ед­но те­че­ние на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то ми­на­ва по един друг път; то минава повече на юг. То вър­ви така, че днес бих­ме мог­ли да тър­сим не­го­вия път от Атлантическия оке­ан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, пос­ле до Арабия. Две течения, го­ле­ми пре­се­ле­ния на на­ро­ди­те се разливат, така да се каже, от древ­на Атлантида към изток. Всяко ед­но от те­зи две те­че­ния вър­ви от­на­ча­ло по своя собствен път, до­ка­то в един по­-къ­сен мо­мент и две­те вне­зап­но се оплодяват."

Разглежданите две течения след древна Атлантида съхраняват древната мъдрост по специфичен начин. Но нека първо да се спрем отново на важния момент с нахлулите в астралното тяло на човека на Земята неразвили се на Луната луциферични същества. Защото именно този момент в миналото е свързан с настоящето, както и с бъдещето на човечеството. Но върху проблемите на човешко астрално тяло са "работили" древните посветени, както ще видим. Както видях в историята за изкушената от Луцифер Ева, и последвалият я Адам, "битката" за човешката душа е в самата нея, това е голямата битка между Светлината и Тъмнината!!!

"Когато дой­де на Земята, чо­ве­кът не бе­ше още на­да­рен с Аз. Преди Азът да бъ­де вне­сен в ас­т­рал­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло бе­ше зав­ла­дя­но от дру­ги сили. След то­ва свет­лотеч­но­то ас­т­рал­но тя­ло е би­ло про­ник­на­то от Аза. Преди в не­го да про­ник­не Азът, ас­т­рал­ни­те си­ли бя­ха внед­ре­ни в чо­ве­ка от бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества. Астралното тя­ло съ­що съществуваше, но то бе­ше вът­реш­но раз­го­ре­но от бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Същества. Чисто и свет­ло бе­ше ас­т­рал­но­то тя­ло и об­ли­ва­ше това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то за­лож­ба на фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. То об­ли­ва­ше и про­ник­ва­ше те­зи две по­-нис­ши тела. Обаче с внед­ря­ва­не­то на Аза дой­де съ­що его­из­мът и ас­т­рал­но­то тя­ло бе затъмнено, изгу­бен бе злат­ни­ят по­ток на ас­т­рал­но­то тяло; той се изгубваше все повече, докато човекът слизаше до най-дълбоката точка на физическото поле в гръцко-латинската епоха.
Тогава хо­ра­та тряб­ва­ше да по­мис­лят за това, да до­би­ят от­но­во чис­то­то течение, чис­тия по­ток на ас­т­рал­ното тя­ло и в Елевзинските мис­те­рии се ро­ди онова, ко­ето се наричаше: търсене на първоначалната чистота на астралното тяло..."

"Обаче в ми­на­ло­то оп­ре­де­ле­ни съ­щес­т­ва са изос­та­на­ли на­зад в тях­но­то развитие. Те не мо­же­ха да до­би­ят спо­соб­нос­т­та да внед­рят Аза в ас­т­рал­но­то тяло.
Когато стъ­пи на Земята, чо­ве­кът се със­то­еше от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тя­ло и раз­ви те­зи те­ла по-нататък. Определени въз­ви­ше­ни Същества, ко­ито има­ха пре­дим­но тях­но­то оби­та­ли­ще на Слънцето и на Луната, му да­ри­ха Азовостта. Тези Същества съ­дейс­т­ву­ва­ха та­ка да се ка­же над Аза. Имаше оба­че оп­ре­де­ле­ни дру­ги същества, ко­ито през вре­ме на раз­ви­ти­ето на Сатурн, на Слънцето и на Луната не бя­ха се из­диг­на­ли дос­та­тъч­но в тях­но­то развитие, за да мо­гат да съ­дейс­т­ву­ват при внед­ря­ва­не­то на то­зи Аз. Те мо­же­ха да вър­шат са­мо това, ко­ето бя­ха на­учи­ли на Луната. Тези съ­щес­т­ва тряб­ва­ше да се ог­ра­ни­чат да ра­бо­тят вър­ху ас­т­рал­но­то тя­ло на човека, та­ка че в ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка бе внед­ре­но нещо, ко­ето не при­над­ле­же­ше към не­го­ви­те на­й-б­ла­го­род­ни сили, ко­ето не ид­ва­ше от въз­ви­ше­ни­те Същества, а от за­къс­нелите, изоста­на­ли­те натрапници. Ако те­зи съ­щес­т­ва би­ха сто­ри­ли то­ва на ста­ра­та Луна, то би би­ло не­що много възвишено. Но по­не­же го нап­ра­ви­ха на Земята ка­то изос­та­на­ли на­зад същества, те вне­со­ха в ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка нещо, ко­ето го понижи, ко­ето го нап­ра­ви по­-нис­ше от­кол­ко­то то би ста­на­ло иначе. Астрално то тя­ло бе на­да­ре­но с ин­с­тин­к­ти и страс­ти и с егоизъм. Това тряб­ва да има­ме предвид, че вър­ху чо­ве­ка бе дейс­т­ву­ва­но от две страни, че той по­лу­чи от сво­ето ас­т­рал­но тя­ло съ­що елементи, чрез ко­ито то ста­на по-нисше. Но нещо, подобно, ко­ето дейс­т­ву­ва вър­ху ас­т­рал­но­то тяло, то не се ог­ра­ни­ча­ва са­мо в ас­т­рал­но­то тяло. В чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е така, че дейс­т­ви­ето вър­ху ас­т­рал­но­то тя­ло се про­дъл­жа­ва чрез то­ва ас­т­рал­но тя­ло в етер­но­то тяло, а то­ва пос­лед­но­то го пре­да­ва и на физическото. Астралното тя­ло дейс­т­ву­ва нав­ся­къ­де и та­ка го­рес­по­ме­на­ти­те съ­щес­т­ва дейс­т­ву­ват чрез ас­т­рал­но­то тя­ло съ­що вър­ху етер­но­то тя­ло и вър­ху физи­чес­ко­то тяло. Ако те­зи съ­щес­т­ва ни би­ха мог­ли да уп­раж­ня­ват та­ко­ва действие, то­га­ва в чо­веш­кия жи­вот не би нас­тъ­пи­ло това, ко­ето дой­де то­га­ва в човека. Това е ед­на по­ви­ше­на се­бич­ност на човека, ед­но по­ви­шено азо­во чувство. Въздействието вър­ху етер­но­то тя­ло бе­ше онова, ко­ето се ро­ди ка­то раз­мът­ва­не на раз­съдъка, ка­то въз­мож­ност чо­ве­кът да греши. А всич­ко онова, ко­ето бе про­из­ве­де­но от ас­т­рал­но­то тя­ло вър­ху фи­зи­чес­ко­то тяло, е ос­но­ва­та на това, ко­ето се ро­ди ка­то болест."

С една дума онова Астрално тяло, което лъчезареше от златния поток, вливан от Висши духовни същества в един момент бива затъмнено от други, изостанали същества, и това са луциферични същества. Това "затъмнение" е абсолютно правомерно от Духовна гл.т., т.е. предвидено от Боговете, точно за да получи човек своята вътрешна душевна арена като път за собственото си развитие. И така човекът се оказва от една страна заобиколен от сетивния свят, а от друга страна - вътре в себе си той открива също едни свят. Човешката конституция от Атлантида нататък пренася своята връзка с Боговете по определен начин. Човекът все още продължава да бъде свързан силно с Духовния свят. Древноиндийската епоха все още пази спомена за пълно сливане на външния сетивен свят и вътрешния душевен свят - Боговете отвън са част от вътрешните богове и обратно. Азът на древния индиец е протъкан от Висшите същества, които са изнесени извън физическото тяло, но душевният му живот тъче заедно с тях. Светлината и просветлеността е едно естествено състояние, древният индиец живее едновременно във външната и вътрешна светлина на света и своето същество. Как се развиха двете двете течения по-нататък в последващата древноперсийска епоха на север, и древноегипетската епоха на юг.

"...течението, ко­ето се дви­же­ше по­ве­че на север, включ­ва­ше в се­бе си та­ки­ва хора, ко­ито бя­ха по­ве­че склон­ни да упот­ре­бя­ват тех­ни­те външ­ни се­ти­ва и външ­но­то наблюдение, ко­ито бя­ха по­ве­че склон­ни да на­соч­ват своя пог­лед към ки­ли­ма или бу­ло­то на ок­ръ­жа­ва­щия свят. Тези хора, ко­ито тръг­на­ха по­ве­че към север, има­ха та­ки­ва посветени, ко­ито им по­каз­ваха пъ­тя към оне­зи ду­хов­ни светове, на­ри­ча­ни све­то­ве на гор­ни­те богове, на оне­зи богове, ко­ито намираме, ко­га­то про­ник­ва­ме през бу­ло­то на външ­ния се­ти­вен свят. От та­ко­ва ес­тес­т­во бя­ха оне­зи същества, ко­ито са би­ли обо­жа­ва­ни ка­то бо­го­ве на се­вер­ни­те германци. Один, Тор и т.н. са име­на на та­ки­ва богове, на та­ки­ва божес­т­ве­но­-ду­хов­ни същества, ко­ито намираме, ко­га­то про­ник­нем зад бу­ло­то на се­тив­ния свят.

Друга ор­гани­за­ция има­ха хо­ра­та на дру­го­то те­че­ние на народа. Тези народи, ко­ито по­тег­ли­ха към юж­ни­те области, от древ­на Атлантида към Азия, има­ха по­ве­че за­лож­би да се потопяват, да се вглъ­бя­ват в своя ду­ше­вен жи­вот, в сво­ята вътрешност. Бихме мог­ли да ка­жем - но при­еме­те те­зи ду­ми без осъ­ди­те­лен прив­кус - север­ни­те на­ро­ди има­ха по­ве­че та­лант да се вглеж­дат по­ве­че вън в света, а юж­ни­те на­ро­ди има­ха по­ве­че та­лант да се вглъ­бя­ват по­ве­че в своя соб­с­т­вен ду­ше­вен жи­вот и да тър­сят ду­хов­ния свят през бу­ло­то на своя соб­с­т­вен ду­ше­вен живот. Ето за­що не тряб­ва да Ви учудва, че по­том­ци­те на юж­ни­те на­ро­ди има­ха богове, ко­ито принадлежаха, та­ка да се каже, към под­зем­ни­те богове, ко­ито вла­де­ят по­ве­че ду­шев­ния жи­вот. Достатъчно е са­мо да си пред­с­та­ви­те еги­пет­с­кия бог Озирис."

"Можем да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме раз­ли­ка­та меж­ду две­те те­че­ния на на­ро­ди­те ка­то кажем: че едното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре. Така се­вер­но­то те­че­ние на на­ро­ди­те съз­да­де об­ра­за и по­до­би­ето на божеството, как­то то­зи об­раз и по­до­бие се явя­ват външно; а южното течение на народите създаде душевния образ и подобие на божеството, душевният образ и подобие на божеството, който работи и тъче невидимо във вътрешността. Отначало разделени, как­то оп­ло­дя­ва­щи­те се мъж­ки и жен­с­ки ор­га­ни на растението, те­зи две те­че­ния на на­ро­ди­те се раз­ви­ва­ха из­вестно вре­ме от­дел­но ед­но от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно. И после, ко­га­то нас­тъ­пи под­хо­дя­щи­ят момент, две­те те­зи те­че­ния тряб­ва­ше да се оп­ло­дят взаимно."

И така южното течение става носител на вътрешния свят на светлината, на света на Луцифер, чрез който човек е нужно да тръгне към вътрешното си усъвършенстване, а северното течение създава съвършенството на одухотвореното физическото тяло. В древногръцката-латинска епоха се случва така, че двете течения съществуват в традициите и нравите едновременно - южното течение е представено чрез бог Дионисий и Дионисиевите мистерии, а Северното течение - чрез бог Аполон и Аполоновите слънчеви мистерии:

"Така в се­вер­но­то те­чение на на­ро­ди­те не са­мо бе виж­да­но това, ко­ето сто­еше зад бу­ло­то на външ­ния се­ти­вен свят, но бе под­гот­ве­на и въз­мож­нос­т­та за вли­ва­не­то на то­ва ду­хов­но в земния свят, та­ка що­то това, ко­ето по­-ра­но бе виж­да­но са­мо зад Слънцето, да мо­же да хо­ди по Земята в те­че ние на три го­ди­ни сред на­ше­то зем­но човечество. Така Луцифер бе въвлечен, та­ка да се каже, в юж­но­то те­че­ние на народите, та­ка Христос бе във­ле­чен в се­вер­но­то те­че­ние на народите, и две­те съ­об­раз­но с ха­ракте­ра на те­зи те­че­ния на народите. И ние жи­ве­ем в епохата, в ко­ято те­зи две те­че­ния на на­ро­ди­те тряб­ва да се съ­еди­нят заедно, как­то мъж­ки­те и жен­с­ки­те оп­ло­ди­тел­ни ве­щес­т­ва тряб­ва вза­им­но да се про­ник­нат..."

И най-важният ключов момент за човечеството, който определя цялото му бъдеще - когато външната Христовата светлина навлезе в човешката душа, огряна до този момент от вътрешната Луциферична светлина. Втората ще бъде затъмнена от първата, но чрез нея именно вътрешно в душата на човека ще бъде по един мистичен начин познат Христос. Историческият външен Христос се превръща във вътрешен мистичен Христос. И в този момент именно луциферичните същества биват спасени и издигнати нагоре към "горните" Богове. Единствено Христовата светлина има силата да просветли човешката душа и заедно с това да спаси луциферичните. Християнизацията на човешката душа е връщането отново към царството на Луцифер, което по времето на Христовото слизане се отдръпва и знанието за него остава само в мистерийните центрове. Но Христос ще бъде разбран именно чрез Луцифер, чрез луциферичната светлина, а самото мистично съприкосновение на човешката душа с Христос ще роди отново обгърнатия в светлина Луцифер. Да, и може би именно в тези моменти загубеният скъпоценен камък проблясва и отново бива открит сред човечеството, за да заеме отново мястото си в короната му с Христовото съдържание, протъкано от Луциферичната светлина в човешкото същество...

"... ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И та­ка съ­еди­ня­ва­не­то на те­зи две течения, ко­ито са да­де­ни в са­мо­то човечество, ще нап­ред­ва все по­ве­че и повече."

" Една чудесна, ве­ли­чес­т­ве­на ле­ген­да ни разказва, че ко­га­то Луцифер паднал от Небето на Земята, от не­го­ва­та ко­ро­на пад­нал един скъ­по­це­нен камък. От то­зи скъ­по­це­нен ка­мък - каз­ва ле­ген­да­та - би­ла из­ра­бо­те­на она­зи чаша, от ко­ято Христос пил със сво­ите уче­ни­ци на Тайната ве­черя; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъ­по­ценния камък, пад­нал от ко­ро­на­та на Луцифер, ста­на Гралът, све­ще­ни­ят Граал.

Що е све­ще­ни­ят Грал? Всички Вие знаете, че човекът, ка­къв­то той е днес, се със­тои от че­ти­ри члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, ца­ру­ва­щия на Изток, от не­го­ва­та ко­ро­на пад­на скъ­по­це­нен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този чо­веш­ки Аз трябва пър­во да бъ­де под­гот­вен в тъмнина, за да ви­ди да блес­ти от­но­во по един дос­то­ен на­чин звез­да­та на Луци­фер сред Христовата Светлина. Този чо­веш­ки Аз тряб­ва­ше да се въз­пи­та и пов­диг­не при Христовия Принцип, да дозрее, да до­рас­не до скъ­по­цен­ния камък, кой­то се­га не при­над­ле­жи ве­че на Луцифер, кой­то е от­пад­нал от не­го­ва­та корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така ду­хов­но­-на­уч­на­та ра­бо­та е ра­бо­та над Аза, за да се нап­ра­ви от не­го съ­съд от­но­во спо­со­бен да при­ема Светлината, ко­ято е тук, къ­де­то днес за външ­ни­те очи, за външ­ния чо­веш­ки ум е тъмнина. Една ста­ра ле­ген­да казва, че нощ­та е би­ла пър­во­на­чал­на­та вла­де­телка, господарка. Но та­зи нощ е от­но­во тук; тя е във всичко, което днес е изпълнено с тъмнина. Но ко­га­то ние са­ми­те се из­пъл­ним с она­зи Светлина, ко­ято мо­же да из­г­рее за нас, ко­га­то раз­бе­рем звездата, ко­ято Носителя на светлината, дру­ги­ят Дух, Луцифер е изгубил, то­га­ва нощ­та се прев­ръ­ща за нас в ден. Очите прес­та­ват да виждат, ко­га­то външ­на­та свет­ли­на не ос­ве­тя­ва пред­ме­ти­те; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден."

"Каквото и да ис­кат да нап­ра­вят хо­ра­та на на­ше­то съвремие, в бъдеще, за бла­го­то на човечеството, ще се из­пъл­ни това, че ве­ли­ко­то Христово Същество, ръ­ко­во­де­що раз­ви­ти­ето на све­та и на човечеството, ще бъ­де раз­б­рано чрез свет­ли­ната, ко­ято ду­ша­та при­ема от вът­ре от цар­с­т­во­то на Луцифер... Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството."


Както виждаме от последните две изложения, ако се върнем на думите на Щайнер - Христос, Луцифер и Яхве, са влели своята съдба в планетарната съдба на човечеството. А в нея неминуемо са присъствали, присъстват и ще присъстват Светлината и Любовта във всичките им проявления, в този светлинен поток и едновревенно поток на любовта, е влята и съдбата на пеперудата - от тъмния огън на Стария Сатурн през днешната материализирана земна твърд проявена в човешкото ни тяло, до момента, когато отново ще се отправим към една висша одухотворена природа, повтаряйки огледално състоянието, но вече действащи като архаи, на Стария Сатурн. Разбира се, това е само една картина, надежда за бъдещето!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Авг 13, 2013 9:11 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ


Изминахме дълъг път през космически, през исторически времена и пространства, през физически, душевни и духовни картини, проследявайки "полета" на пеперудата. В живота ми има лична нишка, която ме свързва от детството ми с това, което по-късно дойде към мен. Пеперуденото същество доби значимост и пробуди моя дълбок интерес, трепет и очакване, които се развиваха години, стъпка по стъпка. И наистина - онова, за което душата ни е готова, то самО идва към нас!

Всяка една нишка в тази тема съдържа своите заключения. И тя бе изпредена като светлинен пеперуден пашкул. `9l~

Каква е задачата на пеперудата за цялостното космическо развитие?! Ако искаме наистина да видим извън повърхностното материалистично мислене, ние трябва да насочим поглед към Космоса, към планетите, към духовните йерархии, чийто светлинен дар за Земята е пеперудата. Пеперудата е един опосредстван "земен" жител - слънчевата топлина и светлина опосредстват нейното земно съществуване. Цялата своя земна метаморфоза пеперудата поверява не на земното, а на слънчевото топлинно и светлинно въздействие. Тази метаморфоза е свързана с взаимодействието на Слънцето с планетите Марс, Юпитер, Сатурн и съответно представящите ги Духовни йерархии в околността на земното съществуване - пролазването на гъсеницата, изпридането на пашкула, обагрената новородена пеперуда. Пеперудата е не само светлинно същество в смисъла на родена в светлинния слънчев етер, но и вътре в себе си тя вдишва светлина, нейното фино и крехко тяло вдишва светлина. Тя е носена само от въздуха, но всъщност нейната истинска родина е светлината - вътрешно и външно.

"Тази оду­хот­во­ре­на ма­те­рия ние има­ме пре­ди всич­ко при съ­щес­т­во­то на пеперудата. Тъй ка­то съ­щес­т­во­то на пе­пе­ру­да­та ос­та­ва глав­но в об­лас­т­та на слън­че­во­то съществувание... пеперудата ус­во­ява зем­на­та ма­те­рия са­мо ка­то на­й-­фи­н прах. Тя си съз­да­ва съ­що нейна­та хра­на от оне­зи ве­щес­т­ва на Земята, ко­ито са пре­ра­бо­те­ни от Слънцето. Тя съ­еди­ня­ва с ней­но­то соб­с­т­ве­но съ­щес­т­во всъщ­ност са­мо това, ко­ето е пре­ра­бо­те­ни от Слънцето; тя взе­ма от Земята та­ка да се ка­же най-­фин­но­то и го до­веж­да до пъл­но одухотворение. Всъщност, ако раз­г­ле­да­ме кри­ло­то на пеперудата, ние има­ме пред нас на­й-­оду­хот­во­ре­на­та зем­на материя. Чрез това, че пе­пе­ру­де­но­то кри­ло е про­ник­на­то от цветове, то е на­й-­оду­хот­во­ре­на­та материя.

И пе­пе­ру­да­та е всъщ­ност оно­ва същество, ко­ето жи­вее из­ця­ло в на­й-оду­хот­во­ре­на зем­на материя. Можем да ви­дим да­же ду­хов­но как пе­пе­ру­да­та пре­зи­ра да­же по оп­ре­де­лен на­чин сво­ето тяло, ко­ето има пос­ред цвет­ни­те крила, за­що­то ця­ло­то ней­но внимание, ця­ла­та ней­на гру­по­ва ду­ша по­чи­ва всъщ­ност в ра­дос­т­на­та нас­ла­да от цве­то­ве­те на ней­ни­те крила.

Но бла­го­да­ре­ние на това, че тя не на­пус­ка об­лас­т­та на Слънцето, пе­пе­ру­да­та е в със­тояние да оду­хот­во­ри сво­ята ма­те­рия до там, че от­да­ва неп­рес­тан­но оду­хот­во­ре­на ма­те­рия на окол­нос­т­та на Земята, на за­оби­ка­ля­щия Земята Космос не ед­ва при ней­на­та смърт /както се случва при птиците/, а още по вре­ме на нейния живот.

... кол­ко ве­ли­чес­т­ве­но е всъщ­ност то­ва в ця­ла­та кос­ми­чес­ка икономия, ко­га­то мо­жем да си пред­с­та­вим Земята, из­пъл­не­на с пър­ха­щия свят на пе­пе­ру­ди­те по на­й-­раз­но­об­ра­зен начин, из­п­ра­ща­ща неп­рес­тан­но оду­хот­во­ре­на зем­на ма­те­рия в ми­ро­во­то пространство, ко­ято све­тът на пе­пе­ру­ди­те от­да­ва на Космоса!... и мо­жем да си кажем: Вий пър­ха­щи същества, из­лъч­ва­те да­же не­що по­-доб­ро от­кол­ко­то слън­че­ва­та светлина, вий из­лъч­ва­те ду­хов­на свет­ли­на в Космоса!... ако един наб­лю­да­тел би се­дял на­вън в Космоса и би раз­по­ла­гал с про­дъл­жи­тел­но вре­ме за наблюдение, той би видял, как неп­рес­тан­но ста­ва ед­но из­лъч­ва­не на ду­хов­на субстанция, на ду­хов­на ма­те­рия в цар­с­т­во­то на духа, на пре­вър­на­та в дух материя, как Земята из­лъч­ва сво­ето соб­с­т­ве­но съ­щес­т­во на­вън в ми­ро­во­то пространство, в Космо- са, и как, по­доб­но на пръс­ка­щи искри, на пос­то­ян­но све­те­щи ис­к­ри - това, ко­ето пти­чи­ят род, вся­ка пти­ца след ней­на­та смърт, пра­ви да просиява, оти­ва се­га под фор­ма­та на лъ­чи в та­зи Вселена: ед­но искрене, ед­но бле­щу­ка­не на пе­пе­ру­де­на ду­хов­на свет­ли­на и ед­но изскачане, пръс­ка­не на пти­ча ду­хов­на светлина!

И ко­га­то виж­да­ме пе­пе­ру­да­та да пър­ха във въздуха, ние би тряб­ва­ло да виж­да ме всъщ­ност да пър­хат са­мо съ­щес­т­ва от светлина, съ­щес­т­ва от свет­ли­на, рад­ва­щи се на сво­ите багри, на иг­ра­та на те­зи багри.

Пеперудата виж­да това, ко­ето е на Земята въ­об­ще ка­то в огледало; за нея Земята е ед­но огледало. Тя виж­да това, ко­ето се на­ми­ра в Космоса. Когато виж­да­ме пе­пе­ру­да­та да пърха, то­га­ва тряб­ва всъщ­ност да си представите: тя не об­ръ­ща вни­ма­ние на Земята, за нея Земята е ед­но огледало. За нея Земята от­ра­зя­ва онова, ко­ето се на­ми­ра в Космоса."


Накрая, ако се върна съвсем в началото, бих искала да кажа няколко думи за коприната - онзи дар, който пеперудата изприда, обгръщайки съществото си със светлина в пашкула, танцувайки в светлина, и всъщност ставайки жертва, за да получи човечеството този дар. Знаем ли всъщност какво ни е дарено, какво идва към нас от пеперудата? С всичко онова, което представих тук исках да дам не просто фактологична картина, която можем да срещнем в различните описания, източници, научни трудове. Исках да отпратя сетивата ни зад материята, зад реалното пърхащо същество, което винаги предизвиква усмивката ни със своята красота и изящество.

Светлината бива жертвана вътре в пеперудения пашкул, за да бъде изпредена копринена нишка. Самото пеперудено същество се превръща в жертва, вгражда се в светлината. Така се ражда коприната и както казва Щайнер - тя е създадена от светлината, в нея е вградена светлината, а от всичко казано дотук можем да кажем, че в нея е вградена и любовта. Така коприната се явява един осъзнат Духовен дар към човечеството, защото тя е част от естествената пеперудена метаморфоза, чиито далечни праотци можем да търсим във времената на Първосътворението, на първичния огън, топлина, светлина и въздух - в тяхното прадалечно единство.

Смело можем да твърдим, че коприната е онова пеперудено творение, което е най-близо до усещането на човешката душа за времето "преди", за времето в Космическата утроба. От друга страна тя е финия полъх, вътре в душата ни, от времена, които не познаваме реално, но носим дълбоко в себе си. С нея сме изграждали обща пра-форма, така както и ни предстои одухотворяване и събиране в бъдеща ефирна форма. Докосвайки я, творейки в синхрон с нейната кадифена мекота, ние творим с цялото космическо творение, със светлината в нея, а заедно с това и със светлината в нас. Онова, което се случва и може да се случи в душата, благодарение на допира и потъването в нея, е равносилно на допир, на изживяване на нашата собствена душа като част от душата на Космическия всемир - именно в потъването и разливането на цветовете в светлинното копринено тяло, в тяхната пълна свобода, ние сме най-близко до тези преживявания.

Огромна е терапевтична роля, която може да окаже работата с коприна. В евритмията освен красотата и багрите, тя е част от лечебното въздействие. Евритмията е антропософското изкуство на бъдещето или видимият говор на нашето тяло, което също е облечено в коприна - етерното ни тяло в танц с Космическия етер, етерната ни светлина в прегръдка с Космическата етерна светлина...

Изображение




И прекрасни картини на пеперудени ангели и архангели, от една австралийска художничка - човешките същества на бъдещето!


Изображение



Изображение



Изображение---Изображение---Изображение---Изображение---Изображение

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ! &__^


Автор: Дорина Василева

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Окт 13, 2013 4:18 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
"...Всеки път, когато кажете аз за себе си, в мозъка ви блясва малко пламъче, което не може да се види с обикновените очи. Същата светлина, която оцветява с багри пеперудата, призовавам в мен, когато кажа за себе си аз. Ако бих могъл да го излъча, с този аз, с тази светлина бих могъл да създам рояк пеперуди. В древното юдейство има една дума: Яхве, което е същото като аз. Тази дума Яхве в еврейския език е можел да произнася само жрецът, понеже е бил подготвен да си каже какво означава тя. Защото в момента, когато жрецът (свещеникът) е изговарял думата Яхве, ако я е изговарял с истинска сърдечност, е виждал навсякъде образи на летящи наоколо пеперуди..."
ГА 351 Човек и свят. Дейността на духовете в природата. За същността на пчелите (1923)


В истинската си светлина пред нас се разстила образът на древният юдейски посветен, който единствено е знаел какво е вложено в думата Яхве, че тя е сърцевината, тя е човешкият аз. Изговорена от жреца с истинското топло сърдечно чувство на любовта, той е имал имагинацията на летящи наоколо пеперуди. Името на Яхве е било свързано с образа на кръжащо ято пеперуди - духовна картина за пронизаният от светлината на Отеца човешки аз.

И тук е мястото да допълня нещо към първата част на моето изследване - картината на един посветен холандски художник Jean Malouel /1365 - 1415/, творил повече във Франция - "Мадоната и Детето с Ангелите", или както е по-известна "Пеперудената Мадона". Насладете се на визията на истински посветен творец!



Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Дек 02, 2013 9:21 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
"Танцът Butterfly Lovers, чрез който една китайска легенда за трагичната любов на двама влюбени оживява. Ефирна, нежна, неземна... Така може да бъде описана една пеперуда, защото в това крехко живо същество сякаш е събрана цялата грация на света. Изключително сложните акробатичните номера, изпълнени с невероятна лекота и грациозност създават едно изпълнение, което е отвъд границите на човешките възможности."


_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни