ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Апр 21, 2018 12:48 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ДАОИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 12, 2011 12:32 am 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 265
Местоположение: Stara Zagora
Още преди появяването на конфуцианството в Китай възникват т. нар. секти на "спокойните". Противно на съществуващите феодални традиции "спокойните" приканвали към неподчинение на господарите и противопоставяне на съществуващите социални отношения.Подобно на йогизма и будизма тези секти проповядвали усъвършенствуването на личността като висша цел на човешкия живот. Съществуват сведения, че за целта те използували специфични техники за медитация, като при това обръщали голямо внимание на дихателния процес. "Спокойните" приемали съществуването на реален външен свят, който се намира в непрекъсната неделима връзка с "вътрешния свят". Според тяхната основна етична .доктрина опознаването на външния свят можело да бъде осъществено само при уравновесяването на "вътрешния свят".

На основата на философско-етичните представи на сектите на "спокойните" възниква едно от най-забележителните в историята на човечеството древно диалектическо философско учение - даоизма.

Първите сведения за даоизма се свързват с легендарните личности Лао Дзъ и Чуанг Дзъ.

Противно на конфуцианството даоизмът не се солидаризира със съществуващите социални порядки. Според Нидхам "привържениците на Лао Дзе водели остра и жестока борба със -своята феодална система". В книгата на Лао Дзъ* се казва:

Благополучието в двореца,
покриването на полетата е плевели,
празните хамбари,
носенето на разкошни дрехи и скъпи украшения,
пренасищането с храна и питиета,
това са разгулните пътища на бандитизма.

Мур пише: ... два-три века след Лао Дзъ конфуцианството се превръща в официална идеология в Китай, а даоизмът, подобно на републиканството в Римската империя, в опозиция на салона".

Ключова роля o в даоистката философия играе понятието "Дао":

Съществува нещо безформено,
Което е преди небето и земята.
Колко е свободно то, колко е спокойно.
То е навсякъде, не се променя и не зависи от нищо.
Ние го приемаме за началото на вселената.
Аз не знам неговото име. Наричаме го Дао.

Интерпретацията на понятието "Дао" е обект на остри спорове. Редица буржоазни автори приемат, че даоизмът е анархистично учение, което в основата си се противопоставя на официалния обществен ред. В "Коментар на книгата на Лао Дзъ" Горн интерпретира "Дао" като основни принципи и закономерности, на които се подчиняват явленията в природата. Аналогични противоречиви мнения дават и китайските автори. Според Биков "лаконичността, недостатъчната яснота и противоречивостта на някои отделни части в книгата на Лао Дзъ са причина за взаимно изключващи се оценки на понятието "Дао" в учението на Лао Дзъ. Именно поради това построение книгата на Лао Дзе се използува както от материалистичното, така и от идеалистичното направление. Понякога понятието "Дао" се интерпретира като естествен закон на природата, независим от ролята на върховното божество".

Нидхам отбелязва, че "Дао" е интуитивно понятие и не се поддава на точен превод, но в школата на философите даои-сти то е означавало и закон, природа на нещата. Според Ки-мура Ейхи "Дао" е синтезирано понятие, с което се означава самият живот.

За мистичното звучене на даоизма до голяма степен допринася принпицът за бездействието, който е основен закон в учението на Лао Дзъ. Той се съдържа в цялата му книга. Ще го представим със следния откъс:

Най-податливото може да победи и най-твърдото.
Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо.
Ето защо действувам чрез бездействие и уча без думи.

Някои автори, разглеждащи учението на Лао Дзъ в мистична светлина, приемат буквално тълкуване на принципа за бездействието. Други, които интерпретират понятието "Дао" като символ на основните закономерности в природата, виждат в този принцип една хиперболизация на факта, че Познаването на същността на явленията в природата и обществото облекчава нашата активност и ни предпазва от излишни действия, които не са в съответствие с обективно протичащите процеси. В полза на това становище е следният цитат от книгата нш Лао Дзъ:

Да се действува чрез бездействие,
Да се вижда великото, докато е още малко,
да се лекуват раните с нежност,
да се решават сложните проблеми, докато са още прости,
да се започват големите дела, докато са още малки
това е пътят на Дао.

Стихийните диалектически представи на Лао Дзъ са най-съществените аспекти на учението му. В този дух е и цялата му книга:

Когато хората различиха красивото, се роди и грозното..
Когато познаха доброто, се появи и злото.
Така съществуващото и несъществуващото,
сложното и простото,
високото и ниското,
тънкото и дебелото,
идващото и следващото
се пораждат едно от друго.

От тези примери, както и от цялата книга на Лао Дзъ се вижда, че той разглежда всеки предмет или явление като единство на противоположности. Проникването на противоположностите и преливането им една в друга определя напълно основните етични възгледи на учението му:

Има ли разлика между да и не?
Има ли разлика между добро и зло?

Изхождайки от тази неразривна диалектическа връзка между силите на доброто и злото, Лао Дзъ препоръчва да се използува трансформацията на етичните противоположности при разрешаване на социални, персонални и други проблеми:

Каквото искаш да унищожиш,
отначало го заздрави.
Каквото искаш да вземеш,
отначало го дай.
Мекото побеждава твърдото,Нежното побеждава грубото.

Много често в книгата си Лао Дзъ препоръчва пасивността въз основа на приемането, че е много да се установи границата между доброто и злото. Затвори си устата, не слушай, не виждай и през целия си живот няма да имаш проблеми. Но ако си отваряш устата и искаш да знаеш какво става, през целия си живот не ще можеш да се отървеш от неприятности.

Ако изпразниш съзнанието си от всичко,
ще притежаваш пълно спокойствие.

Един от големите недостатъци на философското учение на Лао Дзъ е, че то пренебрегва развитието на обществото и лежащите в основата му обективни закономерности. Поради тази причина Лао Дзъ вижда злото и доброто, истината и лъжата като междуперсонални форми на взаимоотношение, а не като морални преценки за явления с дълбоки социални и исторически корени. Идеалът на Лао Дзъ за хармонично общество е насочен към древността:

Защо древните хора са ценели Дао?
Защо са го смятали за най-скъпоценното?
Зашото не са се стремили към богатство.

Като следствие от неосъзнаването на обективния ход на историческото развитие на обществото даоистите не разбирали значението на познанието като движеща сила в общественото усъвършенствуване. Точно обратното - те смятали, че познанието е основен фактор за социалната поляризация в аспекта добро-зло. В съответствие с това е изградена и тяхната представа за съвършено обществено управление:
В древността следващите Дао не просвещаваха народа, а го държаха в невежество.
Колкото повече знаят хората, толкова по-мъчно е да ги управляваш.
Неоценявайки правилно същността и обективността на социалните взаимоотношения, даоистите изградили етична система, в която стойността на активността на отделната човешка личност е силно девалвирана от принципа за бездействието.
Аналогично на хиндуистите и будистите даоистите също имали свой идеал за съвършенство на личността. Този идеал означавал психично релаксиран човек, достигнал до състояние на пълно сливане с природата. Даоистите вярвали, че е възможно с помощта на спазването на хранителна, физическа и психична хигиена да се достигне до безсмъртие. Те постигнали забележителни успехи в областта на билкарството, иглотерапията и други природолечебни способи, някои от които днес представляват изключително голям интерес като лечебни средства. Подобно на хиндуистите и будистите даоистите развили аналогични на системата йога процедури за физическо и духовно усъвършенствуване. Даоисткият автор от IV век Пао Пу Дзъ препоръчвал следното дихателно упражнение: "Начинаещият вдишва през носа, задържа въздуха, като брои до 120, и издишва през устата. Нито при вдишване, нито при издишване трябва да се издава звук. Пред ноздрите се поставя гъше перо и когато се постигне майсторството то да не трепти, първият етап от изкуството на дишането вече е усвоен. Броенето в следващия етап постепенно се увеличава, докато достигне до хиляда, при което практикуващият ще забележи, че става все по-млад, вместо да остарява..." В тези редове авторът явно дава простор на фантазията си, нещо присъщо за източните народи. Независимо от това примерът показва, че дихателните упражнения са съставна част от физическите процедури на даоистите.

Съществуват данни, от които може да се предположи, че даоистките лидери са практикували и дълбоките степени на медитацията. Ето два пасажа от книгата на Чуанг Дзъ, които подкрепят това твърдение: "Философът Чи седеше на стол с отпусната назад глава, дишайки много леко. Той изглеждаше напълно безчувствен, като че ли само част от него беше тук. "Какво правиш със себе си? - попита го неговият ученик Йен Ченг, който седеше до него. - Ти умееш да правиш тялото си като дърво, а душата си като угаснало огнище. Този, който виждам сега на стола, няма нищо общо с този, който седеше преди малко." "Ти го каза много добре - отговори Чи. - Когато ме видя преди малко, аз бях загубил себе си."

Когато Конфуций посетил Лао Дзъ, заварил го "така безчувствен на външен вид", че изобщо не приличал на човешко същество. Конфуций почакал малко и когато почувствувал, че е дошъл моментът да се представи, казал на Лао Дзъ: "Дали е така? Ти изглеждаше като безчувствено тяло, твърдо като дърво. Ти изглеждаше без усещане за нещата вън от теб, като че ли беше вън от тялото си". Лао Дзъ отговорил: "Аз бях в същността на нещата".

Основната идея на даоизма, че всяко явление и обект са изградени от противоположности (ин и ян), се съдържа още в древната китайска книга "И Дзив" ("Книга на промените"), съставена вероятно 3000 г. пр. н. е. В нея физическият универсум се представя като непрекъсната циркулация на мекото начало ин (още и женско или лунно) и твърдото начало янг (още
и мъжко или слънчево). В съответната древна китайска символика ин се представя с прекъсната линия, а янг с непрекъсната. От тези два основни символа се съставят шестограмй, с които се представя кръговото движение на противоположностите в природата. Така например в цикличната промяна на годишните времена всеки месец се представя с една от следните фигури:

кун фу лин тай та-чуанг куай
-- -- -- -- -- -- -- -- -- -- -- --
-- -- -- -- -- -- -- -- -- -- ----
-- -- -- -- -- -- -- -- ---- ----
-- -- -- -- -- -- ---- ---- ----
-- -- -- -- ---- ---- ---- ----
-- -- ---- ---- ---- ---- ----
октомври ноември декември януари февруари март

чиен коу тин фоу куан по
---- ---- ---- ---- ---- ----
---- ---- ---- ---- ---- -- --
---- ---- ---- ---- -- -- -- --
---- ---- ---- -- -- -- -- -- --
---- ---- -- -- -- -- -- -- -- --
---- -- -- -- -- -- -- -- -- -- --

април май юни юли август септември


Виждаме, че според "Книгата на промените" ин е максимално през месец октомври, а ян през месец април. Този процес на циркулация на ин и ян се приема от даоистите като модел на всеки жизнен процес. Те вярват, че на всяка от дванадесетте шестограми съответствува жизнен център в гръбначния стълб. Например центърът,- наречен "море на дишането" (чай-хай), се намира на височина непосредствено под пъпа. По време на дихателните упражнения даоистите концентрират вниманието си върху въображаема точка, която се движи по гръбначния стълб и в различните фази от дихателния цикъл съвпада с различни жизнени центрове. Едновременно с това те мислено си представят динамиката на ин и янг с помощта на дванадесетте шестограми. Въображаемите жизнени центрове се използуват и като статични обекти за концентрация на вниманието, което е аналогично на кундалини-медитацията в индийската йогийска практика. Мъжете обикновено се концентрират върху чай-хай, а жените върху центъра танг-чунг (разположен на височината на средната част на гръдния кош). Като обекти за външна концентрация най-често се използуват следните триади, символизиращи съответно:


Ли - сърце, огън, лято, юг, птица, слънце.
Кан - бъбреци, вода, зима, север, морска костенурка, луна.
Чен - черен дроб, дърво, пролет, изток, дракон.
Туй - бял дроб, метал, есен, запад, тигър.


Като обект за външна или вътрешна концентрация се използува и кръгът, за който се смята, че символизира абсолютната празнота, която се приема за еквивалент на абсолютната пълнота. Според даоистите правилната практика означава всеки ден да губиш излишното. В този смисъл изпълнената със съдържание личност е онази, която е изгубила напълно ненужното познание

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ДАОИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 12, 2011 12:34 am 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 265
Местоположение: Stara Zagora
КАКВО Е ДАОИЗЪМ ?

ДАОИЗМЪТ


Даоизмът (или таоизъм) е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани тясно помежду си. Възникнал през 6 век пр.н.е. и оказва силно влияние в Източна Азия през последните две хилядолетия. Предполага се, че негов основоположник е китайския философ Лао Дзъ. Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение. Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване.
Подчертава се връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. Символът дао (道) буквално се превежда като път, макар днес да е придобил по-абстрактни значения. В Даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си.
Даоистката етическа система се основава на т.нар. „Три съкровища“ — състрадание, умереност и смирение. Основните философски категории са у уей (недеяние), спонтанност, празнота и човечност.

ИСТОРИЯ НА ДАОИЗМА
Произходът на Даоизма може да се проследи до праисторически Китай, и вероятно свързаните с тази епоха религии. Първото най-важно събитие в историята му е написването на Дао Дъ Дзин през 6 век пр. Хр. от мъдреца Лао Дзъ. Поради факта, че Даоизмът е комплексна, а не единна доктрина, трудно може да се определи кога е обособен под сегашното си название и като отделна философия. Според някои изследователи той се е обособил под влияние на Будизъм|Будизма. Според други, считаният за основоположник Лао Дзъ е бил учител както на Буда, така и на Конфуций, откъдето и сходството в трите религии. В някои даоистки секти е разпространено вярването, че Лао Дзъ е живял 800 години. Необичайното тук е, че Дао Дъ Дзин, творбата която по традиция му се приписва, е написана близо 600 години преди Христа, а той самият е провъзгласен официално от императорския двор като божество в средата на втори век след Христа. Оттук произтичат и споровете относно това кой е истинският основоположник на Даоизма.
Даоизмът добива статут на официално вероизповедание в Китай по времето на династия Тан, чийто императори се провъзгласяват за наследници на Лао Дзъ. Няколко владетели от династията Сун, сред които и Хуейдзун, разпространяват учението и събират различните ръкописи. По времето на династията Цин обаче даоистката доктрина е отхвърлена и заменена с традиционното конфуцианство. През 18 век е създадена императорската библиотека, която обаче не включва нито един даоистки текст. В началото на 20 век единственото оцеляло копие на Даодзан е било в манастира на Белия облак в Пекин. Днес Даоизмът е една от петте религии, официално признати в Народна република Китай. Правителството контролира даоистките институции чрез държавен орган — Даоистката асоциация на Китай.


ВЯРВАНИЯ
Даоизмът никога не е бил единна религия, а по-скоро система от различни и разнообразни вярвания, всяко от които се базира на определени писмени наставления от различни мъдреци и мислители. Въпреки това съществува нещо като ядро от практики и вярвания, които са общи за многобройните учения и секти. Даоистката теология набляга на различни теми от Дао Дъ Дзин (道德經) и Джуандзъ (庄子), като например пълноценност, смирение, бездействие (у уей), спонтанност, празнота (в смисъла на пречистване), гъвкавост, възприемчивост, безпристрастие, както и приблизителността на всеки аспект от човешкия живот.
ТРИТЕ СЪКРОВИЩА
ДЗИН (ЕСЕНЦИЯТА), ЧИ (ЖИЗНЕНАТА ЕНЕРГИЯ) И ШЪН (ДУХЪТ)

В даоската традиция, която формира основите на традиционните източни лечителски и поддържащи доброто здраве изкуства, се казва, че има три съкровища, които всъщност представляват нашия живот. Те са известни като Дзин, Чи и Шън.
Крайната цел на всички източни лечителски и поддържащи доброто здраве изкуства е да се култивират, балансират и развиват трите съкровища. На най-високото ниво в източните лечителски изкуства, лечителят се опитва да хармонизира всички аспекти на живото същество. Това се постига чрез съсредоточаване на вниманието върху Трите съкровища. Няма точен превод на термините Дзин, Чи и Шън. Те най-общо се превеждат като Есенция, Жизнена енергия и Дух.
Даоският учител Сун Джин Парк описва Трите съкровища като ги сравнява с горяща свещ. Дзин е като восъка и фитила, които са веществените части от свещта. Те са направени от материя, която по своята същност е кондензирана енергия. Пламъкът на запалената свещ се уподобява на Чи, енергийната дейност на свещта, която в крайна сметка води до изгарянето й. Блясъкът от горящата свещ е Шън. Колкото по-голяма е свещта и колкото по-добро е качеството на восъка и фитила, толкова по-устойчив ще е пламъкът и толкова по-дълго ще гори свещта. Колкото по-голям и по-устойчив е пламъкът, толкова по-ярко ще блести тя и по-силна ще е светлината й. Учителят Парк описва това по този начин:
“В човешкото тяло има три съкровища. Те са известни като Дзин, Чи и Шън. От тези три, засега само Чи до известна степен е признато от Запада. Чи е само едно от Трите съкровища – другите две са също толкова чудни.
Дзин е наречено “висшето връхно” съкровище, въпреки че дори и при пращящо от здраве тяло, количеството му е малко. Дзин е съществувало преди да възникне тялото и това Дзин навлиза в тъканите на тялото и става негов корен. Когато пазим Дзин в тялото си, то може да е силно. Ако някой се грижи за Кухината на Дзин и не го разпилява безогледно е много лесно да се наслаждава на дълъг живот. Не можем да живеем без енергията на Дзин.
Чи е невидимата жизнена сила, която дава възможност на тялото да мисли и извършва съзнателни движения. Мощта на Чи може да се види в силата, която дава възможност на човек да се движи и да живее, в движението на енергията в космоса и всички други движения и промени. Тя влиза от небето в тялото през носа (Портата Ян), циркулира през дванадесетте меридиана, за да подхрани и запази вътрешните органи.
Енергията Шън е подобна на английското значение на думите “ум” и “дух”. Тя се е развила от съчетанието между енергията Дзин и Чи. Когато тези две съкровища са в равновесие, умът е мощен, духът е велик, емоциите са под контрол, а тялото е здраво и силно. Много е трудно, обаче, да се очаква развиването на здрав ум без здрави Дзин и Чи. Една стара поговорка гласи, че "здравият дух живее в здраво тяло". Когато се култивира, Шън носи душевно спокойствие.
Когато развиваме Дзин, автоматично получаваме големи количества Чи. Когато имаме големи количества Чи, имаме също и силен Шън и ще станем умни и ще излъчваме светлина като светите хора."
Дзин е първото съкровище и се превежда като “регенерираща се есенция” или просто като “есенция”. Дзин е пречистената енергия на тялото. То осигурява основата за всички дейности и се казва, че е “коренът” на нашата жизненост. Дзин е първичната енергия на живота и е тясно свързано с нашия генетичен потенциал и с процеса на стареене. Дзин представлява запаси от енергия и осигурява резервите, необходими за приспособяване към различните стресови ситуации в живота. Тъй като Дзин е концентрирана енергия, тя се проявява материално. За Дзин също се казва, че контролира много от основните телесни функции: възпроизводителните органи и техните различни вещества и функции, силата и бистротата на ума и целостта на физическата структура на човека. Казва се, че Дзин, което е съчетание от енергиите Ин и Ян, се съхранява в бъбреците. В наши дни Дзин най-общо се свързва с хормоните от репродуктивните жлези и надбъбречната жлеза и е жизнената есенция, съдържаща се в спермата и яйцеклетките.
Когато Дзин е силна, имаме жизненост и младост. Силната Дзин енергия в бъбреците, както казват китайците, ще донесе дълъг и изпълнен с енергия живот, а загубата на Дзин ще доведе до физическо и умствено увреждане и скъсяване на живота. Дзин е от съществено значение за живота и когато тя намалее, нашите жизнени сили значително отслабват и така губим възможностите си за приспособяване. Количеството на Есенцията определя както продължителността на живота ни, така и нашата жизнеспособност. Дзин в тялото се изразходва в течение на самия ни живот, но най-вече при хроничен и силен стрес и невъздържано поведение, включително претоварване с работа, прекалена емоционалност, злоупотреба с алкохол и наркотици, хронична болка или заболяване и сексуално претоварване (особено при мъжете). Прекалено обилната менструация, бременността и раждането може да доведат до значителна загуба на Дзин при жените, особено при жени на средна възраст. Когато нивото на Дзин спадне под това, необходимо за живеене, умираме. В крайна сметка, всички ние свършваме нашата Дзин и така всички умираме (поне физически).
Чи, второто съкровище, е енергията, която създава нашата жизненост. Чрез постоянното взаимодействие на Ин и Ян, двете движещи сили на вселената, възниква промяна и съществува живота. Чи е активността на Ин и Ян. Всички движения, всички действия и всички мисли са резултат от Чи. В природата на Чи е да се движи. В системата на Трите съкровища то е и енергията, и кръвта. То ни подхранва и пази. Казва се, че Чи се произвежда в резултат от функционирането на белите дробове и далака. Следователно, тоничните билки Чи укрепват храносмилането, усвояването и дишането.
Когато Чи се кондензира, тя става Дзин. Движещата се бързо Чи се счита за Ян, а движещата се бавно за Ин. В системата на Трите съкровища, кръвта се счита за част от компонента Чи на нашето съществуване. Казва се, че кръвта се произвежда от поетата храна след отделянето на Чи от функционирането на далака. Червените кръвни телца са подхранващи и по този начин са свързани с Ин Чи (Ин), докато белите кръвни телца са предпазващи и са свързани с Вей Чи (Ян). Вярва се, че тоничните билки Чи имат мощно имуномодулиращо действие. Тониците Чи, съставени от енергийни и/или кръвни тоници, увеличават нашите способности да функционираме пълноценно и адаптивно като човешки същества.
Шън е третото съкровище. Шън е ръководният дух, който управлява Чи. В основата си, това е най-важното от трите съкровища, защото то отразява нашата висша природа като човешки същества. Китайските учители казват, че Шън е всеобхващаща любов, която живее в нашето сърце. Шън е духовното сияние на едно човешко същество и най-върховото и пречистено ниво на енергия във вселената. Шън не се счита за емоция, нито дори душевно състояние. То контролира емоциите и се проявява като всеобхващащо съчувствие и осъзнатост, която не дискриминира и не съди. Шън се изразява като любов, съчувствие, доброта, щедрост, приемане, прошка и търпимост.
Въпреки че природата се проява двойнствено и циклично, често замъглява нашия поглед и създава илюзии, Шън е нашето висше знание, че всичко е едно. То се проявява като мъдрост и възможността да видим всички страни на всички въпроси, способността да се издигнем над света на това кое е правилно и грешно, добро и зло, мое и твое, високо и ниско и т.н.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ДАОИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 12, 2011 12:36 am 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 265
Местоположение: Stara Zagora
1. Човек се ражда за да постигне дълбокото. Дао е дълбоката основа.

2. Чрез тишината на Дао човек навлиза в собствената си Вечност.

3. Спасението е потапяне в Абсолюта.

4. Когато не работиш с пустота, ти правиш много усилия и се изхабяваш. Когато работиш с пустота, ти се съхраняваш и съграждаш.

5. Дао е съкровището, което трябва да се търси. Извън Дао дсяко съкровище е извор на тревоги.

6. Силата на Дао е в неговата неизреченост.

7. Дао е зад пределите на размишленията.

8. Когато познаеш себе си, Дао става твой път и от твоето сърце започва да извира Древната Светлина.

9. Светът е хубав за онези, които нямат собствени очи, а очите на Дао. Очите на Дао са безпределни.

10. Дао създава блага, но не забогатява, защото е вечно. Ако вечното забогатява, то не е съвършено.

11. Непроявеното е вечният корен, неизменният извор на живота.

12. Дао действа, но не се появява.

13. Когато проникнеш в Дао, ставаш едно с тайната.

14. С Дао се разговаря в мистично мълчание. В това мълчание всичко се постига.

15. Пътят е това, което постепенно изяснява Дао.

16. Всеки, който иска да се приближи до съвършената Мъдрост, трябва да се обърне към своето Дао.

17. В Дао всеки е дълбок според своята същност.

18. Дао е 12 милиарда вида дълбочина и след тази мярка започва неговата необятна безпределност.

19. Когато Дао е в човека, тогава тялото на човека се превръща в свещен космос и тогава Вечността се пренася в човека.

20. Вечността и Мъдростта са много близки. Те са свързани от Дао в един общ път.

21. Твоето отношение към Дао е твоят път.

22. Дао е обозначение на Истината и на естествения път на живота.

23. Всеки, който посвети живота си на Истината, постига Дао.

24. Който няма желания, се одухотворява от Дао.

25. Дао дава на човека нещо повече от себепознание.

26. Светът е възникнал от Прадиханието, което е единно с всичко.

27. Който търси Дао, търси безпределност. Безпределност е името на пътя.

28. Дао вечно се възвръща към самото себе си. Възвръщането е нов разцвет на жизнената сила.

29. Пустотата е безпределната цел на мистичното съзнание. Тази пустота е мистичната утроба на световете и всичко е родено от нея. Тя е началото на всеки завършек.

30. Само пустото сърце обичасвоя път и само пустото сърце може да го извърви.


Лао Дзъ

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни