ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Юни 18, 2018 7:12 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 12:27 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
„Златните стихове” съдържат онази част от учението на Питагор, която той и неговите последователи признали за възможно да открият на непосветените. Лизий, негов ученик, след разгрома от тълпата на питагорейските общини във Велика Гърция, донесъл със себе си тези стихове в Елада, където завещал на своите единомишленици да ги четат сутрин и вечер. От Цицерон, Хораций, Сенека, Галиена и други древни писатели знаем, че това правило се е спазвало от питагорейците в продължение на векове. Те са се запазили за нас изцяло в коментариите на Хиероклес и в откъси у класиците и Отците на Църквата. Съобразно трите степени на посвещение, тези стихове били разделени на три части: „Приготовление”, „Очистване” и „Усъвършенстване”.

Златните стихове на Питагор


Приготовление


Длъжен си на Бога Безсмъртен съвършена жертва да принесеш: вярата своя да пазиш, да почиташ паметта на великите герои, с обкръжаващия те свят да бъдеш в съгласие.

Очистване


Уважавай майка си и баща си, а също и твоите ближни.
Избери си за другар истински мъдър човек, слушай неговите съвети, следвай неговия пример и никога не се карай с него поради незначителни причини.
Помни за закона за причините и следствията в твоята съдба.
Дадена ти е възможност свише да победиш своите страсти. Така че обуздай в себе си с мощно усилие на волята, и алчността, и мързела, и сексуалните страсти, и безразсъдния гняв!
И когато си сам, и сред хора - бой се от извършване на лоша постъпка! Пази своята чест!
Бъди справедлив и в словата, и в постъпките си, следвайки в тях непреклонно повелите на ума и закона.
Не забравяй, че неизбежната съдба води към смъртта всички хора.
Помни, че земните блага както с лекота се дават на хората, така с лекота и се изземват от тях.
Що се отнася до бедите, давани на хората според тяхната съдба, то ти трябва с кротко търпение да ги понасяш. Но при това старай се колкото е възможно да облегчиш тази болка. И помни, че Безсмъртните Богове не дават на хората изпитания, превишаващи техните сили.
Хората имат много възможности за избор. Много са сред тях лошите възможности, много са и добрите. Затова е нужно предварително зорко да се вгледаш в тях, за да избереш достоен път за себе си.
Ако все пак сред хората заблуждението вземе връх над правдата – мъдрият се отдръпва и чака истината да се възцари отново.
Слушай внимателно това, което Аз ще ти кажа и запомни:
Нека да не те смущават постъпките и мислите на другите хора, нека те да не подбуждат в тебе вредни думи и деяния!
Слушай съветите на хората, сам размишлявай неуморно! Нали само глупакът действа без предварително да размишлява!
Прави само това, което после няма те хвърли в мъка и няма да ти послужи като причина за угризение на съвестта!
За работа, която не познаваш, не бързай да се захванеш веднага, а обучи се преди това – само тогава ще постигнеш успех!
Ти не трябва да изтощаваш тялото си, а се старай да му даваш храна, напитки и упражнения по мяра, за да укрепне твоето тяло не познавайки нито излишества, нито мързел!
Съблюдавай доколкото е възможно порядък в своя живот. Изгони разкоша във всичко! Нали той възбужда завист у другите хора!
Не бъди скъперник!
Също така не пилей доброто, подобно на безделник!
Прави само това, което няма да те погуби нито сега, нито после! И затова обмисляй предварително всяка своя крачка и постъпка.

Усъвършенстване


Да не затвори сънят твоите отегчени клепачи, преди три пъти да си спомниш своите постъпки през деня. Като безпристрастен съдия ти ги разбери, запитвайки се: „Какво добро направих? Кое от необходимото не изпълних?” Така проверявай подред всичко, което си правил през деня от сутринта до вечерта. И за всичко лошо, което си направил, строго се разобличавай! И се радвай на сътвореното от теб добро, и на успеха!
Използвай това наставление, мисли над него непрестанно и се постарай да го следваш винаги! Защото Моите съвети ще те приближат до Съвършенството! Поръчител на всичко да бъде Този, Който е вложил в нас доказателство за Божествената Същност и висшата добродетел!
Заемайки се с работа, обърни се преди това към Боговете с искрена молба – за да завършиш с Тяхна помощ своята работа!
А когато укрепнеш по своя път, тогава ще узнаеш всичко за Безсмъртните Богове, а също и за хората, за това, по какво се различават помежду си, за Този, Който ги съдържа в Себе си, явявайки се тяхна Основа, а също за това, че цялото Мироздание е по своята същност Единно Цяло и че във Вечното няма мъртво вещество.
Познавайки това ти вече няма да грешиш: защото всичко ще ти бъде открито!
Ще знаеш още и това, че хората сами си навличат всички свои нещастия – с вината си поради неведение! И че те наистина свободно избират своите съдби!
Горко им! В своето безумно заслепение хората не виждат, че желаното щастие се крие дълбоко в тях самите!
Много малко са между нас онези, които могат да отхвърлят от себе си нещастието със собствени усилия, защото хората са слепи за разбирането на закона за изграждането на техните собствени съдби! Като колела те се търкалят от планините, теглейки след себе си бремето на причинените от тях в миналото вреди на другите и кавгите, което незримо управлява техните съдби – да самата им кончина...
Вместо да търсят свада къде ли не, хората би трябвало да я избягват, отстъпвайки без спор...
Само ти ли, о Зевсе всемогъщий, имаш сили да избавиш рода човешки от нещастията, показвайки им тъмата от неведение, която заслепява техните очи?!
Но все пак не трябва да се губи надеждата за спасение на хората от този мрак – защото всеки човек има Божествен корен и природата е готова да му открие тайните на битието. Ако и ти проникнеш в тях, то скоро ще се изпълни това, което Аз ти предричам!
Така излекувай душата си! Това ще ти отвори пътя към Освобождението!
И се въздържай от хранене с плът: това е противно на твоята природа и ще пречи на твоето очистване!
И така, ако искаш да се избавиш от земния път, ръководи се от това свише дадено ти разбиране! Нека то да ръководи твоята съдба!
И след като преобразиш напълно душата, ти ще можеш да станеш Безсмъртен Бог, смачквайки със крак смъртта.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 12:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос.

Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж към знанието и Мъдростта. В родния си град влиза във връзка с учените, философите и Жреците. Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши. Защото основата, колоните, украшенията им и триъгълната форма веднага му представили тройното естество на природата, човека и вселената, на микрокосмоса и на макрокосмоса, увенчани с Божественото Единство. Космосът в своята троичност, господствуван от Бога, образува Свещената Четворка, безкраен и чист символ, източник на природата и образец на боговете.

Едуард Шуре казва, предавайки мисълта на Питагор: „Да, там беше скрит в тези геометрически линии ключът на вселената, науката на числата, тройният закон, който управлява състава на съществата и онзи на седморността, който направлява еволюцията им. И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните. Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога. И тогава той реши да отиде в Египет."

С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената.

Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия. Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници. Между тях попаднал и Питагор. Там бил в плен на евреите. Така Питагор имал възможност във Вавилон да се срещне с древните халдейски маги, персийските маги и свещениците на поробените евреи. По това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при персийския завоевател Кир, който завладя Египет.

Във Вавилон Питагор имал възможност да се запознае с учението на магите, наследници на Заратустра. Те притежавали известно тайно изкуство, чрез което използували природните сили, които те наричали многообразен огън и звездна Светлина. Магите наричали още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват според желанието си. Те събирали електрическите токове от атмосферата и магнетическите от Земята, и можели да ги насочват като стрели където искат. Те били изучили още магическата сила на човешкото слово. Те си служили при призоваването на духовете с формули, заети от най-древните езици от Земята и казвали: „Нищо не променявай от варварските имена при призоваването на духовете, защото те са пантеистическите имена на Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания, практикувани при молитвите е това, което се нарича бяла магия. Там Питагор се запознал на практика с принципите на магията, като преминал и през халдейските Посвещения. Той прекарал във Вавилон цели 12 години. За да напусне този град, трябвало заповед от деспота на персийците. Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи.

Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота.

След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.

В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна кордела обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина.

Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор.

Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма.


Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове. Но боговете се появяват само пред онези, които ги призовават.

Какво нещо е Аполон? - Словото на Единния Бог, Който вечно се проявява в света. Истината е душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците, ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина.

Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия.


Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор:

„За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно завършено художествено произведение, една достойна пластична натура.


Относно наредбите в неговото общество, притежаваме описанията от по-късни автори, особено от неоплатониците, които се впущат в големи подробности при описание на учението, живота и порядките в обществото. Общо взето, неговото общество имало характер на един свещенически или монашески орден от по-нови времена. Онзи, който желаел да бъде приет за член на обществото, бивал подлаган на изпитания както по отношение на своята образованост, така и по отношение на своето послушание. Събирали са сведения и относно неговото поведение, неговите наклонности и занятия. В съюза бил въведен живот, който се подчинявал на съвсем строги правила така, че облеклото, храната, заниманията, лягането и ставането и т.н. били точно определени. За всеки час от денонощието е била определена специална работа.

Членовете били подложени на особено изпитание. При това правело се разлика между приетите. Те се разделяли на екзотерици и езотерици. Последните били Посветени в най-висшата наука и тъй като на ордена не били чужди и политически планове, те се занимавали също и с политическа дейност. Екзотериците прекарвали послушничество, което траело пет години. Всеки трябвало да предаде своето имущество на ордена, но при излизане от него той си го получавал обратно. През тези години при учение на членовете на ордена се налагало задължението да мълчат, задължението да се въздържат от бъбривост. Може изобщо да се каже, че това задължение е едно съществено условие за всяко образование. Трябва да започнем с това, да се научим да схващаме мислите на другите. А това значи да се откажем от нашите собствени представи и тъкмо това е общото условие за учението и за изучаването.


Важно е да отбележим, че Питагор е бил първият Учител в Гърция или първият въобще, който е въвел в Гърция изучаването на науките. Той трябва да се смята за първия общонароден Учител. Този съвместен начин на живот, който водили учениците на Питагор, бил насочен не само към обучението, но и към изграждането на практическия човек. Това изграждане тук не се проявява непосредствено като умелост, като упражнение за придобиване на някаква ловкост. Напротив, тук се проявява нравственото, дейното, човек да стане деен нравствен индивид. Според сведенията, които ни дават древните писатели, членовете на съюза се отличавали с еднаквото си облекло - те носели бяла ленена дреха, каквато носел самият Питагор. Имали строго разпределение на деня. Сутрин, веднага след ставане от сън, те били длъжни да извикат в паметта си историята на предишния ден, тъй като това, което предстои да се извърши през деня, било тясно свързано с извършеното през вчерашния ден. Истинската образованост, според Питагор, не се състояла в насочване на своето внимание главно към себе си, в занимание със себе си като индивид - всичко това е суетност. Напротив, тя се състои в забравянето на себе си, в задълбочаване в предмета, в общото - образоваността е самозабрава. Те изучавали наизуст стихове от Омир и Хезиот. Сутрин, а често пъти през целия ден, те се занимавали с музика, един от главните предмети на гръцкото обучение и образование изобщо. Като редовно занятие при тях били въведени също така и гимнастическите упражнения. Те се хранели заедно и също в това отношение се отличавали с особености. Предава се, че хлябът и медът било тяхно главно ядене, а водата - главно, дори единствено питие. По същия начин те напълно се въздържали от употребата на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб.

Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения.


Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е копие на системите на небето. Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания. Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането."

Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор:

„Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови. Без мисъл нищо не може да се познае и не може да се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и сляпо. За постигане на своята цел Питагор си служел с математичното, тъй като то се намира между сетивното и мисълта, като форма на предварително упражнение за онова, което е в себе си и за себе си."


Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно. Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото."

След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи. Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона.

Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот. Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината.


Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по отношение на средствата, които употребил, за да господствува над умовете. Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот.

Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите.

Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука.


Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните.

Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка. Всички, които искали да станат членове на ордена, били подлагани на ред изпитания. Младежите най-напред постъпвали в така наречената Питагорова гимназия, където се занимавали с игри, подобаващи на възрастта им. През време на тези игри и разговори, ръководителите им и учителите наблюдавали новодошлите как се проявяват. По някой път и сам Питагор ненадейно идвал и следял жестовете и думите на учениците. Той обръщал особено внимание на походката и на смеха на учениците. Смехът, казвал той, показва по несъмнен начин характера на човека. След като учениците прекарвали няколко месеца в игри и наблюдавани, идвали сериозните изпити. Те са били подобни на египетските, но много смекчени и приспособени за гърците. Които не издържали на изпитите, били връщани на родителите им. На кандидатите били давани сложни математически задачи или геометрически такива и били оставяни сами да ги решават. След това ги извеждали пред всички ученици, които имали право да им се подиграват по всевъзможни начини. Който издържал на тези подигравки, се приемал за ученик. В този момент на подигравки Питагор отстрани внимателно наблюдавал поведението и физиономията на младежите. Това е било изпит за изпитване на самообладанието. Които пропадали на изпита често ставали най-опасните врагове на школата, от които именно по- сетне и пострадал.


След това първо изпитание, които се приемали за ученици на школата минавали последователно през четири степени или фази, в течение на които постепенно им се разкривали различните страни от учението и се организирал техния вътрешен живот, за да могат да станат добри проводници на мислите и идеите както на Питагор, така и на напредналите същества от духовния свят.

Първата степен е наречена подготовка. Втората степен е наречена пречистване, третата степен е наречена усъвършенстване и четвъртата е наречена проявяване на вселената или съмосъзерцание - пряко виждане на Бога или Богоявление.


В първата степен на подготовката, която е продължавала от две до пет години, учениците са били наречени слушатели. Те трябвало да слушат уроците, които им се преподавали и да размишляват върху тях, без да задават каквито и да било въпроси. В тази фаза Питагор се стремял да развие в учениците способността да съзерцават и да размишляват. Той се стремял да развие тяхната морална природа, техните морални чувства като ги учил да обичат и уважават най-напред родителите си, и след това от родителите ги завеждал към боговете и към Единния Бог като към Велик Баща, и към природата като Велика Майка. Той им казвал още: Родителите трябва да се почитат, но приятелите трябва да се избират. Те били задължени да се групират по двама според сходството си и така един друг да се подбуждат към по-добър живот, като по-младият трябвало да дири у по-възрастния добродетелите, които и той сам трябва да развие. Приятелят е едно второ аз и той трябва да се почита, ги учил Питагор. Той се стремял да превърне послушанието в доброволно съгласие. Освен морална подготовка се извършвала и една философска подготовка, за да могат да минат учениците по законите на аналогията от човека към космоса, и от видимото към невидимото.

Сутрин и вечер учениците са били длъжни да четат отделни пасажи от Златните стихове под звуците на лирата, и след това да размишляват върху тях. Четейки Златните стихове Учителят им ги коментирал и им разкривал вътрешния смисъл, и им казвал, че в тях са скрити тайните на Посвещението. Учителите им казвали, че всички богове се сливат в един Бог. Това ставало за тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония.

В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония.

В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении.

Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния.

Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите. Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели.

Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония.

В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество.

Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на

Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности. Вечната жена, това е природата. Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява.

Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената.

Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете."

Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата.

Според Плутарх питагорейците имали за Свещени числа 5 и 7. Пет е числото на планетите, известни от дълбока древност. Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата душа. Седем е Свещено число, олицетворяващо съвършенството и чистотата.


Във връзка с учението за числата у питагорейците Аристотел казва: „Питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и число. Те са твърдели, че движението във вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко според тях е наредено от боговете според изискванията на хармонията."

Третата степен в питагоровите Посвещения е наречена усъвършенстване. Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на душата. Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога.

Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята.


Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили.

Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа.


Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто.

Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си.

Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата. Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му.

Питагор се оженил за една от своите ученички, от която имал двама сина и една дъщеря, които също минали през процеса на обучението, изпитанията и Посвещението и станали добри работници в разпространение идеите на Питагор.

Както казах по-рано, Питагор приемал учениците, като ги подлагал на ред изпитания. Който не можел да издържи тези изпитания, не бил приеман за ученик. Един такъв пропаднал ученик един ден разбунтувал жителите на Кротона, като ги настроил, че Питагор заедно с неговия съюз им отнел демократичните права и ги превърнал в послушни роби. Така възбудената тълпа се нахвърлила върху питагоровия град, подпалила зданията и по такъв начин прекратила дейността на школата. Преданието казва, че Питагор успял да избяга заедно с жена си и децата си и умрял в дълбока старост. А според друга версия, лично загинал в пламъците, като семейството му се спасило.

Такова е учението на Питагор и неговото дело, предадено ни от неговите ученици Архип и Лизис, и от неопитагорейците и неоплатониците.

Източник: http://petardanov.com/index.php/topic/1 ... %BB%D0%BE/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни