ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 7:31 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ЮДАИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 1:03 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Изображение


Юдаизмът е религия на евреите, прогонени от Египет и получили чрез пророк Мойсей Божиите заповеди. Древните израилтяни се заселват в Египет като свободни хора, дошли от земите на Месопотамия. От страната на робството ги извежда пророк Мойсей, чрез когото по време на четиридесетгодишното си преминаване през пустинята получават Закона. Чрез тази религия евреите удостоверяват принадлежността си към древната вяра на Авраам, Исаак и Иаков, към древните традиции на своя народ. За тях остава характерно чувството за свързаност на Бог и народ, на принадлежност на Бога към своя народ и на народа към своя Бог. Ето защо юдаизмът се идентифицира като народностна религия, а според съвременните изследователски критерии като национална религия.
Юдаизмът е монотеистична религия на откровението, на писания Божи закон. Законът е даден на евреите и тяхно задължение е да го спазват, за да могат да се подготвят за живот под единовластието на Бога (теокрация) на Обетована земя. Според свещените писания тази обещана земя е Ханаан, т. е. покорна, подвластна земя. В юдаизма се утвърждава разбиране за свещена история - бог Яхве е осветил историческото време, вложил е в историята промисъл и насочва тази история към последната цел – хилядолетно царство на Обетованата земя.
Понастоящем юдаизъм се изповядва от близо 15 млн. души, по правило евреи по рождение. Принадлежността към еврейството се удостоверява по майчина линия. Не е популярен прозелитизмът, т. е. практиката на обръщане на хора от друга в собствената вяра. В Израел са съсредоточени близо 4 млн. юдеи. Повечето юдеи живеят в диаспора и най-много те са в САЩ (над 4 млн.) и в Русия (около 3 млн.). Многобройни юдейски общности има в европейски и в латиноамерикански страни.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕКСКУРС


Съществуващи като народ от около 20 века пр. Хр., евреите възприемат себе си като авраамити, наследници на пророка от ХIХ в. пр. Хр. Авраам, с когото бог Яхве сключва Завет. В Тора, юдейското петокнижие, се разказва за Сътворението, за съдбата на хората преди и след потопа, за изхода от Египет, за дванадесетте Израилеви колена. Тези събития подготвят евреите за историческото начало на самата религия, а то е поставено, както се приема, с получаването на Тора и по-специално на Божиите заповеди (Изход 20: 2-17) от Мойсей през 1250 г. пр. Хр. Записаните на каменни скрижали заповеди са поставени в първия Йерусалимски храм, издигнат през Х. в. пр. Хр. от мъдрия цар Соломон, син на псалмопевеца цар Давид. Тези заповеди остават в основата на консолидирането на юдейската религия.
Историята на юдаизма е драматична и неведнъж е поставяла пред изпитания еврейската общност. В тази история могат да се обособят (според Якоб Неснер) следните периоди:
- история на Древния Израел до разрушаването на Йерусалимския храм (586 г. пр. Хр.);
- история на юдаизма след 586 г. пр. Хр. (след Вавилонския плен);
- период на формиране на равинистичния юдаизъм след разрушаването на втория Йерусалимски храм (70 г.);
- период на господство на равинистичния юдаизъм (VІ-ХVІІІ в.);
- период на плурализация на юдаизма (на различни „юдаизми“), обхващащ времето от Американската революция и Френската революция (1776 и 1789 г.) до наши дни.
Юдеите представляват религиозна общност, установена в Израел (от създаването на държавата през 1948 г., говорещи иврит) и в различни страни, където живеят евреите в диаспора, т. е. в разселение. Това разселение започва още след изгарянето на втория Йерусалимския храм през 70 г. От времето на Великото преселение на народите установилите се в различни страни евреи постепенно престават да бъдат етнически еднородни. Заселилите се в земите на Испания и Португалия евреи са известни като сефарди („испанци“) и говорят ладино, език със средновековен испански произход. Онези, които се заселват в централноевропейски страни, са известни като ашкенази (от името на библейския Аскеназ, правнук на Ной) и говорят идиш („еврейско-немски“).Значителни групи евреи се установяват в Египет и Сирия.
Това, което обединява евреите винаги и навсякъде, независимо от особеностите на културния им живот в различни страни, е чувството за принадлежност към „избрания народ“, върху който е възложено задължението да бъде спазван Законът. Към религиозната общност на юдеите принадлежат и духовните потомци на хазари, по произхода си тюрки (т. е. нямат семитски произход), създали своя държава (Хазарски каганат) на север от Кавказ и частично приели през VІІІ в. юдаизма.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЮДАИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 1:08 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
ТАНАХ


Тора, Невиим ве Ктувим (в абревиатура - Танах), т. е. Учението, Пророците и Писанията са откровените книги на юдеите.
Тора означава Учение. В по-тесен смисъл това е названието на петокнижието, първите пет книги, дадени чрез откровение на Мойсей на планината Синай: Берешит (Битие), Шмот (Изход), Ваикра (Левит), Бемидбар (Числа), Дварим (Второзаконие). В широк смисъл Тора се нарича изобщо религиозното учение на юдеите, тя бива уподобявана на вода за жадните.
Корпусът Невиим (Пророци) се разделя на Невиим ришоним, т. е. ранни пророци (Иисус Навин, Съдии, 1 и 2 Царства, 3 и 4 Царства) и Невиим ахароним, т. е. късни пророци: големи пророци (Исаия, Иеремия, Иезекиил) и малки пророци (Осия, Иоил, Амос, Авдий, Иона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия).
Корпусът Ктувим (Писания) включва следните книги: Псалтир, Притчи Соломонови, Иов, Песен на песните, Рут, Плач Иеремиев, Проповедник (Еклисиаст), Естир, Даниил, Ездра, Неемия, 1 и 2 Паралипоменон.
Тези 39 свещени книги съвпадат с канонизираните в християнството книги, обозначавани като Стар Завет. Записани са в периода между Х и II в. пр. Хр. Писмената Тора е утвърдена на основата на четири древни записани текста: Яхвист (от името на бог Яхве), Елохимист (от „елохим“ - множествено число на „бог“), изворните корпуси на Левит и Второзаконие. Словото в свещените книги е боговдъхновено, пророците са посредници в приемането на откровението.
От II в. пр. Хр. датира и най-пълният дотогава запис на Библията - гръцкият „превод на 70-те“, или Септуагинта. В този вариант има апокрифни книги, които не са приети като канонични. От III в. се появяват и други текстове, предимно апокалиптични, възвестяващи нова ера на земята или възнесение на небето (Книга на Енох, четвърта книга Ездра, втора книга на Варух и др.), но те остават извън канононичния корпус. От апокалиптичните книги канонична остава само тази с пророчествата на Даниил.
Опитите за формален критицизъм на откровените книги, правени от Барух (Бенедикт) Спиноза и от лидера на еврейското движение за просвещение (хаскала) Мойсей Менделсон (ХVIII в.), срещат категоричен отпор от страна на ортодоксалните равини.

МИШНА

Освен писмената Тора има и неин устен вариант. Устната Тора е част от традицията, т. е. преданието, словото в нея не е така строго фиксирано, а и то се допълва с много коментари. Тя е записана през II в. и в своя вече оформен вид се нарича Мишна (Повторение). Съставят се специални разяснителни коментари към Тора – мидраш.
Устната Тора има два пласта.
Първият е халака: законодателни текстове, в които се обсъждат въпроси на религиозната традиция в сферата на човешките отношения и бит, норми на живот, на различни дейности, постулират се определени норми на наказателното и гражданското право.
Вторият пласт на Мишна е агада: включва въпроси с богословски характер, етически възгледи, предания.
Разделите на Мишна са шест:
Зраим (Семена), посветен на реколтата от посевите и разпределението й в религиозната община;
Моед (Срок), коментиращ правилата на шабат, празничния цикъл и постите;
Нашим (Жените), посветен на законите на религиозния брак;
Незикин (Вреда), предписващ граждански и наказателни законодателни норми и прилагането им;
Кодашим (Светини), или предписания за храмовото служение, жертвоприношенията и други религиозни ритуали;
Тохорот (Чистота), коментиращ правилата за ритуална чистота.
На основата на Мишна с нейните законодателни текстове и последвалата я коментарна литература се формира Талмудът.

МИДРАШ

Корпус от литература, съдържащ равински тълкувания и коментари на Танах.
Основните сборници Мидраш са два. Първият (от ІІІ в.) включва тълкувания на книгите Изход („Мелехита“, т. е. Правила на тълкуването), Левит („Сифра“, т. е. Книга), Числа и Второзаконие („Сифрей“, т. е. Книги). Вторият сборник, наричан Мидраш Рабба (Великият Мидраш), датира от V в. и съдържа множество коментари върху Тора.

ТАЛМУД

Изображение


Букв. „изучаване“. Корпус от религиозна литература, създаден на основата на обединение на Мишна (записаната устна Тора), и Гемара (Завършване; коментарни текстове).
Първоначално вариантите на Талмуда са два: йерусалимски (от ІV в.) и вавилонски (от V в.). Написани са от тълкуватели (амораим). Вавилонският Талмуд става основен извор на принципите на религиозното право, както и на богословски възгледи.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЮДАИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 1:14 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
МОНОТЕИЗЪМ


Юдаизмът се утвърждава като монотеистичен в условията на политеистични вярвания на всички съседни народи. Но най-решителната съпротива на юдеите е срещу идолопоклонството. Древноизраилският Яхве, почитан и преди установяването на монотеистичната вяра, е смятан за съществуващ, но е признавано съществуването и на боговете на други народи. Това предполага монолатрия, която постепенно се превръща в монотеизъм.
Тора говори за Бог с непроизносимо име, обозначавано с тетраграмата IHVH - "Този, Който е", Който единствен е съществуващ и единствен е вечен. Срещат се имената Яхве, Йехова, Ел, Елохим (Всемогъщият), Ел Шадай (Всесилният), Адонаи (Господарят), но остава безпрекословно разбирането, че собственото име на Бога е непроизносимо и неузнаваемо за човека.
Валиден остава и принципът за неизобразимост на Бога, поради което в юдаизма няма иконография.
Хегел нарича юдейската религия „религия на възвишеното“. Духовното възвисяване чрез безкрайна вяра откроява според него теоретичния аспект на религията. По-определена би била според него цел, която можем да наречем практическа, но тя би намерила израз във въплъщение на Бога, а това е за юдеите непредставимо. Вярата им, непоколебима като вярата на Авраам, намира израз в благочестивостта, в „страха Божи“ и в праведността пред Бога. Чрез пророк Авраам е започнало единението на еврейския народ с Бога. Това удостоверява юдаизма, а по-късно и исляма като авраамични религии.

БОГОСЛОВИЕ


Богословските възгледи в ранния юдаизъм са вплетени в богатата тълкувателна традиция. Богословие в по-специфичен смисъл на думата се оформя в значителна степен под влиянието на елинистичната и християнската мисъл.
Първият опит за синтезиране на елинистична философия и юдейски възгледи прави Филон Александрийски (20 г. пр. Хр.- 45 г.). Богословските идеи кристализират във възгледа за единственост на Бога, в разбирането му като Бог-Творец, Свят, Справедлив, Човеколюбив и Милосърден, Бог на гнева, Премъдър Бог. Той е непостижим иначе освен в Откровението и направлява живота на човека и на света.
По принцип в ортодоксалния юдаизъм не се утвърждават догматични принципи, фиксиращи истините на вярата. В ранните възгледи на юдеите няма идея за възкресение, както няма и представи за безсмъртие на душата. Възгледи за възкресение се появяват, както се смята, предимно под влияние на зороастризма по време на владичеството на династията на Селевкидите над Палестина, а по-късно и под влияние на християнството. Представи за безсмъртието на душата се появяват вероятно под влияние на платонизма и неоплатонизма.
Опит за формулиране на веровите принципи прави средновековният философ Мойсей Маймонид (рави Моше бен-Маймон, ХII в.) от Кордова, повлиян от идеята за възкресението. Той постулира:
- вяра в съществуването на Създателя и на провидението;
- вяра в единствеността на Бога;
- вяра в безплътността на Бога;
- вяра във вечността на Бога;
- вяра в поклонението единствено на Бога;
- вяра в думите на пророците;
- вяра в това, че Мойсей е най-големият от пророците;
- вяра в откровението на Тора, осенило Мойсей на Синай;
- вяра в неизменността на Закона и откровението;
- вяра във всезнанието на Бога;
- вяра във въздаването според делата на този свят и на другия;
- вяра в идването на Месията;
- вяра в това, че Бог ще възкреси мъртвите.

ДААТ


Знание; обичаи. Думата се появява в коментарната литература от Книга Естир (8: 17) и й се придава значение близко до това на понятието вероизповедание или религия. В откровените книги и в тълкувателната литература по-често се среща думата емуна (вяра), характеризираща базовата религиозна настроеност и непоколебимата вяра в Бог като покровител на еврейския народ; съвършеният образец на такава вяра е вярата на пророк Авраам.

ХИЛИАЗЪМ


Представа за хилядолетно царство като време на благополучен живот на Обетована земя под владичеството на Бога, за очаквана месианска ера (олам а-ба, т. е. предстояща вечност). Основополагащ възглед за юдаизма, произтичащ от разбирането за свещена история. Свещеното историческо време е линейно, то се отмерва от сътворяването на света, а той е сътворен според юдеите през 3760 г. пр. Хр. Свещената история продължава шест хилядолетия от годината на Сътворението, след което се очаква да настъпи седмо хилядолетие (олам а-ба), когато всички, спазвали Закона, ще живеят благополучно на Обетованата земя. И както в седмия ден Бог си почива от трудовете си и това е денят на Божествен покой, така и седмото хилядолетие се очаква да бъде хилядолетие на покой и благополучие под непосредственото Божие покровителство. В това се съсредоточава сотериологията на юдаизма.
Установяването на хилядолетно царство на Обетованата земя, чийто свещен център е Йерусалим, е изпълнение на обещанието, което Бог дава на „своя народ“: „И тъй, слушай, Израилю, и залягай да изпълниш това, за да ти бъде добре, и да се размножите твърде много, както Господ, Бог на твоите отци, бе говорил, (че ще ти даде) земя, дето тече мед и мляко“ (Второзаконие 6: 3). За древните юдеи тази земя е Ханаан. За мнозина съвременни юдеи обетована земя е държавата Израел, съществуваща от 1948 г. За основаването на еврейска национална държава в палестинските земи особено много допринася ционисткото движение, чието начало (1897 г.) се свързва с името на австрийския журналист Теодор Херцел. Ционистките социално-политически принципи имат различна степен на популярност сред еврейските общности, към религиозните нагласи те се приобщават с това, че поощряват заселването в Израел, обявявайки го за алия (възвисяване). Но идеята за обетована земя да има и други конкретни изрази.
Трансцендентността на Бога се съчетава в юдаизма с иманентизиране на религиозната цел, защото в изворите на юдейското съзнание не са налице есхатологични принципи. Хилиазмът слага знак на очакване и изисква от човека активност, която се съсредоточава преди всичко в изпълнението на заповедите и в благочестивото обръщане към Бога. Част от юдеите приемат появилите се в зороастризма и след това в християнството и в исляма възгледи за възкресение в тяло и свързват хилиастичните представи с вяра в живот на човека след възкресението.
Надеждите на юдеите са свързани с очакване на Машиах (Месия), който да произхожда от рода цар Давид, очакват го като човек (не като Богочовек) и това месианско очакване се пренася върху всяко новородено момче в еврейските семейства.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЮДАИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 1:18 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
КРЪВНО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

При древните юдеи (до 70 г.) приношението на жертвени животни е централен момент на култа. То се извършва от жреци, които са храмови служители (левити). Кръвната жертва има за юдеите особен смисъл, защото кръвта е според тях носителка на живота. Поради това и в традицията остава валидна категорична забрана да се употребяват за храна продукти, съдържащи кръв.
След разселването си евреите не престават да приемат смисъла на кръвната жертва, но единственото място на такова жертвоприношение може да бъде Йерусалимският храм. В синагога не се принасят кръвни жертви, тя е дом за молитва и молитвата има смисъла на духовна жертва.

МОЛИТВА

Заедно с кръвното жертвоприношение молитвата (тфила) е централен момент в култа от най-ранната история на юдейската общност. Първото място за обща молитва става Соломоновият храм.
Според предписанията на Мишна (чиято първа глава се нарича Брахот, т. е. Благословенията, и регламентира времето и начина на произнасяне на молитвите) ритъмът на общите молитви следва ритъма на ежедневното богослужение: сутрешна тфила, наричана шахарит (сутрин); дневна тфила, наричана минха (приношение на брашно с масло); вечерна тфила, наричана маарив (вечер). Освен трикратната ежедневна молитва има и допълнителна молитва – мусаф.
В синагогите се отправят към Бога общи и частни молитви (за общите се изисква присъствието на най-малко 10 пълнолетни мъже, представляващи минян, т. е. кворум). Задължително е обръщането при молитва с лице към Йерусалимския храм. Молитвите включват обща част с благословения и специална част (конкретно съдържание на молитвата). Съществени качества на молитвата са съсредоточеността (кавана) и живото съзнание за приобщаване към Бога (девекут).
Основни общи молитви са Шeма, Амида и Алейну.
Шeма е молитва, в която се обявява еднобожието на Твореца; названието й е от Името на Бога: „Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един...“.
Амида (Стоене), наричана още „молитва на осемнадесетте благословения“, вярващите произнасят прави с лице към Йерусалимския храм, благодарейки на Бога за Тора и Закона, за Обетованата земя и за всичко, откровено и дарено от Него. Богослуженията завършват с молитвата Алейну (На нас е възложено), с която се изразява надеждата за спасение.
Специални молитви се отправят по време на празници, ритуали на прехода и други събития в живота на вярващите. Кидуш, молитва на благословението, се произнася над вино в шабат и в началото на празничните молитвени служения. Кадиш е траурна молитва.
Мястото на молитвите не е строго регламентирано. Освен в синагогата те се произнасят главно в дома, където общата трапеза символно представя жертвеника на Йерусалимския храм и обещаното от Бога благополучие (пир) в хилиастичното царство.

СИНАГОГА

Синагогата е място за събиране и общи молитви, за отбелязване на юдейските празници. Думата е с гръцки произход, а смисълът й произтича от еврейското „Бет Кнесет“ (Дом за събрания). Мястото за жертвоприношения остава единствено Йерусалимският храм. Синагогите възникват, както се предполага, по време на вавилонския плен (VI в. пр. Хр.), когато евреите са били откъснати от достъпа до Йерусалимския храм. Те остават молитвен дом и свято място за четене на Тора. Но в тях хората се събират за общи беседи, както и за други дейности - всички дейности тук са осветени, доколкото са в отговор на вложения от Бога промисъл в историята.
Чувство на радостна удовлетвореност дават не видът и изяществото на храма и на произведенията на религиозното изкуство, а именно действията. „Ковчегът на завета“, в който са положени свитъци на Тора, е „светая светих“ в синагогата. Отделя го украсена завеса. Също както в древната скиния и в Йерусалимския храм, и в синагогите се поставя светилник (менора) вдясно от ковчега на Завета - светлината е символ на Божието присъствие.
Има площадка (бима), от която се четат текстовете на Тора. В синагогата се чува само човешки глас, не е допустимо музикално изпълнение - изключение прави рогът (шофар), който звучи на еврейската Нова година. Но има специален празник, на който се танцува - това е Симхат Тора (Радостта от Тора) хората танцуват, държейки в ръце свитъци на Тора.

РАВИН

Законоучител, духовен наставник и ръководител на юдейската общност. Авторитетът на равините се основава на тяхното знание и умение да тълкуват Тора и Талмуда. Тяхно задължение е да знаят и прилагат религиозния закон, да ръководят молитвите и празничните ритуали, да извършват брачни и траурни церемонии. Първоначално законоучителите са се смятали за приемници на пророк Мойсей в непрекъсната верига на духовно наследяване; по-късно те встъпват в длъжност с акт на ординация (смиха - посвещаване) след като положат специални изпити по религиозен закон.

МИЦВА

Заповед (мн. ч. мицвот). Конкретизации на Закона, чието съблюдаване удостоверява праведността на човека, организира живота му, доказва самата негова принадлежност към юдейската религия.
Основните заповеди, дадени чрез Мойсей (египетското му име означава „извлечен от водите“) на Синай, са десет (Изход 20: 2-17). Според законодателните текстове на Мишна (халака) заповедите, които човек трябва да спазва, са 613. Задължението за спазването им се приема съзнателно в акта на обявяване на детето за бар (бат) мицва, т. е. син (дъщеря) на заповедта. От тях е освободен само покойният и това се обозначава, като се отрязва край от молитвения му покров.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЮДАИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 1:23 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
РИТУАЛИ НА ПРЕХОДА

Ритуали в индивидуалния живот на човека, чрез които той се приобщава към вярата и религиозната общност.
Първият такъв ритуал е обрязването, извършващо се според договора за обрязване (брит мила). То е част от акта на инициация и знак за принадлежност към последователите на Авраам, към религиозната общност на избрания народ. Извършва се обикновено на осмия ден от рождението на момчето. Съответният на това инициационен акт при момичетата е благославяне на името, което се извършва в първия шабат след раждането. Имената на новородените се черпят по правило от свещените книги и изразяват установен в религиозната традиция смисъл. По време на инициационните ритуали бащите на децата четат слова от Тора и произнасят благодарствени молитви.
Достигането на религиозно пълнолетие предполага, че е завършило базовото религиозно образование, което започва в семейството и продължава в специално религиозно училище (хедер). Тогава момчето и момичето стават деца на заповедта и се задължава да изпълнява заповедите: момчето става бар мицва (на 13-годишна възраст), момичето - бат мицва (на 12-годишна възраст) и това се ознаменува със специален акт в синагогата.
Особена ценност представлява за юдеите семейството - то дава възможността да се умножи народа, наследил Авраам (баща на множеството) и Сарра (майка на множеството). Това освещава брачните церемонии. Сключването на брак (кидушим) се съпровожда с брачен договор (ктуба) и изисква свободно съгласие на новобрачните.
На тържествен ритуал в синагогата те се свързват в съюз пред Бога под сватбено покривало (хупа). Договор за развод (гет) се получава само след продължителни процедури и решение на религиозния съд на равините (Бет дин).
Погребалният ритуал се извършва по правило от принадлежащи към специална за тази цел общност (хевра кадиша): те извършват ритуално умиване, обличат покойния в бели дрехи и го покриват с молитвено покривало (талит); произнасят се специални молитви, свързани с надежда за живот след смъртта, а за много евреи – с вяра във възкресението. Еврейското гробище се нарича още „дом на вечността“ (бет олам) или „дом на живота“ (бет а-хайим).

ПРАЗНИЦИ

Юдейската община до голяма степен се консолидира, особено в диаспора, благодарение на традицията, поддържана в съвместното отбелязване на религиозните празници.
Особено място в празничния цикъл заема шабат, съботният ден на покой, на отдих от земни дела. С почитането на съботата юдеите си припомнят деня на Божи покой след шестте дни на Творението. Заповедта „помни съботния ден, за да го светиш“ (Изход 20: 8) става за юдеите спасително религиозно задължение. Денят е отреден за почивка от всекидневния труд, от всяко действие, което би могло да доведе до друго действие (не се включва електричество, не се извършват сделки дори на ум). Той е отдаден на Бога в благодарност за душата, създадена в този ден, ден на съботна радост (онег шабат). Произнасят се молитви, започващи с кидуш, молитвата на благословението, четат се откъси от Тора, семейната трапеза се освещава.
В първия месец (Нисан) по лунния календар, по който се определят празничните дни и периоди, се празнува Песах (Пасха). Седемдневният празник (от 15 до 22 ден на месеца), чието название означава „преминаване“, е посветен на освобождаването на евреите от египетско робство. Молитвеното служение на празника се допълва с характерни обреди в семейството, централен сред които е тържествената трапеза в първата вечер на Песах; за нея се приготвя специален безквасен хляб (маца) и жертвено агне.
Празникът Шавуот (Седмици), който се празнува на 49-я ден от втория ден на Песах, е посветен на духовното възрастване след освобождаването от египетския плен – свободата е дадена на евреите, за да служат на Бога и заради това им е даден Законът, или десетте Божи заповеди. На празника, наричан още Петдесятница, тържествено се четат Божиите заповеди.
Централен празник е Рош Ашана (букв. Глава на годината, или Нова година). Отбелязва се на първия ден на месец Тишрей. Това е денят, в който според юдеите Бог е сътворил човека, затова се празнува сътворението и по-специално сътворението на човека, като се оказва почит на Твореца. На тържествена служба в синагогата тръби шофран (рог от овен). Юдеите си припомнят жертвеността и вярата на Авраам и началото на единението на еврейския народ с Бога чрез този пророк.
Рош Ашана е начало на десетдневен период на покаяние. Последният от тези дни се отбелязва като Йом Кипур, ден на Изкуплението, най-святият ден. В този ден на пост, покаяние и всеопрощение юдеите си припомнят за прошката, която Мойсей поискал за тях от Бога по време на изхода през пустинята заради непреодоляното тяхно идолопоклонничество (поклонението на златния телец).
Празникът Сукот (колиби, шатри, скинии) възпроизвежда условията на живот на евреите при преминаването им през пустинята след излизането от египетските земи. За празника се подготвя временно обиталище (сука) с три стени и покривна част от растения, през които трябва да се вижда небето.
Юдеите си припомнят присъствието на Бога в своя живот и Неговата закрила, уповават се на Него и за добра реколта. Във временното жилище те живеят седем дни (от 15 до 22 ден на месец Тишрей), първият и последният от които са посветени единствено на Бога и не се извършват никакви светски дейности. По време на веселия празничен ритуал за плодородие вярващите държат в ръце (според предписаното в Левит 23: 40) клонки от четири растения (арба миним): от цитрусовото дърво етрог, от палма (лулав), мирта и върба.
След изтичането на седемте дни на Сукот се отбелязва Шемини Адерет (Осмият ден на събирането), ден на покой, в който богослужението започва с празничната молитва кидуш и се отправя допълнителна молитва за дъжд.
Симхат Тора (Радостта от Тора), се утвърждава след ХІ в. в деня след Шемини Адерет като весел празник, на който юдеите изразяват радостта си от даденото им Учение; обикалят седем пъти ритуално със свитъци от Тора в ръце бима в синагогите (възпроизвежда се обикалянето на Йерихон, описано в Книга Иисус Навин 6), танцуват и четат откъси от свещените книги.
Ханука (Освещаване) е празник на Огньовете, на светлините (от 25-я ден на месец Кислев до 2-я ден на месец Тебеф). На него вярващите си припомнят повторното освещаване на Йерусалимския храм (164 г. пр. Хр.) след оскверняването му и последвалия бунт на Макавеите. Тогава по чудесен начин светлината на седемсвещника менора се поддържала в продължение на осем дни от малкото останало неосквернено масло. В центъра на празника е ритуалното запалване на светлините на ханукална менора (седемсвещник или деветсвещник).
Пурим (на 14 ден на месец Адар) е в памет на събития, описани в Книга Естир. Признавайки своя еврейски произход, Естир разкрива на съпруга си, персийския цар Артаксеркс, заговор срещу него, който заговорниците приписват на евреите, и царят наказва не евреите, а истинските заговорници. Празникът е весел и жизнерадостен, на трапезата има специални триъгълни сладкиши с мак и мед.

КАШРУТ

Закони за подходящата храна. Названието произхожда от кашер (кошер), т. е. правилно, подходящо. Юдеите се придържат към предписанията за подходяща храна, защото трапезата не се лишава за тях от смисъла си на жертвеност. Предписанията се черпят главно от Второзаконие (гл. 14); на разрешената храна, кошерна, се противопоставя забранена храна (трефа, т. е. разкъсана, защото първоначално забранено е месото на животно, разкъсано от хищници). Не се позволява употребата на храни, съдържащи кръвни продукти (табу върху употреба в храната на кръвта, която е свещена, понеже се приема за носителка на живота), употребата на определени меса (свинско, от хищни птици, от нечифтокопитни животни, от морски животни без хриле и люспи, и др). Разделят се месни от млечни храни (интервалът между приемането им трябва да е не по-малко от шест часа).

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЮДАИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 1:32 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
ИДЕЙНИ НАПРАВЛЕНИЯ


Ранен юдаизъм:
ФАРИСЕИ
„Сепаратисти“. Религиозно движение в Палестина в навечерието на новата ера. Придържат се към изискването за чистота на юдейската вяра, обявяват се против културните контакти с римляни и гърци. Съсредоточават се върху Танах и учението на равините като основни източници на религиозните принципи, като се опитват да адаптират тези принципи към актуални социални и нравствени потребности на юдейското общество. За разлика от садукеите фарисеите вярват във възкресението на мъртвите, както и във въздаянията след смъртта за добри дела и благочестивост във вярата и съответно за прегрешения. Често благочестивостта им се оказва по-скоро склонност към съблюдаване на формалната страна на религиозната обредност и правила на поведение. Обединени са в собствено братство и са разнородни по социален статут, освен служители в синагогите към братството принадлежат представители на средни социални слоеве.
САДУКЕИ
Привърженици на религиозна ориентация, популярна от епохата непосредствено преди и в началото на новата ера. Те строго следват предписанията на Танах, не признават устни учения и допълнения, но за разлика от фарисеите са възприемчиви към нормите на гръцко-римската култура и подкрепят проримските настроения и ориентации. Произхождат по правило от елитарни социални слоеве.

Съвременен юдаизъм:
РЕФОРМИРАН ЮДАИЗЪМ
Либерално движение, възникнало в Германия през 1840 г. Според реформаторите юдеите не бива да смятат себе си за тъждествени с нация, а за граждани на страните, в които живеят. Затова те следва да бъдат подвластни не само на юдейското религиозно законодателство, а и на гражданското законодателство на съответните страни. Достатъчно е да се изповядват най-изконните за религията ценности - шабат (съботния ден на покой) и възгледът за хилиазма. Идеите на реформаторите се споделят от много евреи в Западна Европа и в САЩ.
КОНСЕРВАТИВЕН ЮДАИЗЪМ
Възниква като реакция на реформаторското движение и води началото си от 1840 г. Привържениците на това направление смятат, че юдеите, където и да живеят, следва да се придържат изключително към собствената си религиозна традиция и към своето религиозно законодателство, като се допускат само някои неизбежни адаптирания към конкретни ситуации.

ХАСИДИЗЪМ

Движение на благочестиви юдеи (от ивритската дума хесед - набожен, благочестив), юдейски пиетизъм. Началото на движението поставя равинът Израел бен Елиезер през ХVIII век. То получава широко разпространение в Полша и Литва. Хасидите приемат за месия Шабтай Цви.
След Втората световна война оцелели след холокоста хасиди емигрират във Великобритания, САЩ и Израел. Целта на движението е да се възстанови благочестивото духовно преклонение пред Бога и близостта с Бога. Бог присъства у целия човек и, за разлика от мрачните аскетични настроения, хасидите изпитват и проповядват радост от това присъствие, граничещо с физическа близост. Екстатични танци и песни съпровождат мистичното възвисяване. Харизматичното духовно лидерство се предава от един на друг цадик (праведник). Мистично настроените хасиди считат за осветено своето духовно учителство, а това не винаги е в съзвучие с официалния авторитет на равините.
Притчи на хасидски мъдреци са събрани в „Хасидски разкази“ на Мартин Бубер.

СЕКТАНТСКИ ДВИЖЕНИЯ

Ранен юдаизъм:
Зилоти - Движението на зилотите (наричани още сикарии) се заражда през I век и се обявява срещу езическата култура и против самата юдейска върхушка. Активно участват в I Юдейска война, антиримско въстание през 66-70 год. По социален състав принадлежат към низши и маргинални обществени слоеве в обществото.
Есеи - Месианска община, съществувала през ІІ-І в. пр. Хр. Названието им произхожда вероятно от арамейската дума асия - Божии слуги, светци. Представляват затворена пустинножителна общност, проповядваща бедност. Обявяват юдейските жреци, особено фарисеите, за нечестиви и за осквернители на Йерусалимския храм. В противоположност на фарисеите проповядват простота на възгледите и дори се обявяват за неуки. Централният култ при есеите е култът към светлината, изразен като култ към слънцето. Приемат себе си за синове на светлината, за разлика от невежите синове на мрака, и смятат че им е възложена мисия да съдействат за окончателната победа на светлината над мрака. Имат есхатологични представи и подчертано месиански очаквания. Поддържат строга ритуална външна и вътрешна (чрез покаяние) чистота. Установяват обща жертвена трапеза, посвещават голяма част от времето си на занимания с религиозни текстове. Не приемат по смисъл кръвните жертви, принасяни в Йерусалимския храм, защото според тях жертвата трябва да е духовна. Споменава се за учител по праведност, приел истината "от устата на Бога". Живеят според уставни правила като езотерична общност; дават обет да не разпространяват мистериалното знание пред непосветени. Имуществото им е общо, изискват безбрачие, задължават се да полагат труд в полза на общината.
С живота и възгледите на есеите са свързани намерените след II световна война от араби в пещера край Мъртво море в местността Вади-Кумран т. нар. Кумрански ръкописи. Филон Александрийски говори за тях като за "братство на чистите" и мистици подобни на тези в питагорейското братство. Според Плиний Стари те живеят недалече от пустинните брегове на Мъртво море, западно от Кумран. Една от групите есеи, приели да се именуват терапевти (т. е. лечители в служба на Бога), се заселва в Египет около Мареотидското блато.

Средновековен и съвременен юдаизъм:
Караими - Сектантско движение, възникнало през VІІІ в. в Багдад, получило разпространение в Персия, средиземноморски страни, Крим, Полша, Литва и утвърдило активно действащи общини до началото на ХХ в. Понастоящем караимите са около 25 хиляди. По произхода си са гръко-турски, в района на Истанбул, арабски, предимно от Египет, и тюркски, съсредоточени главно на Кримския полуостров. Признават авторитета единствено на Танах, не приемат устната традиция и ортодоксалните равински тълкувания. Не зачитат авторитета на равините, имат свои религиозни лидери. Различават се от традиционната община по някои ритуали (не извършват посвещаването в "дете на заповедта"; не зачитат религиозни бракове, благославяни от равини; допускат едновременно приемане на месни и млечни храни и др.).
Самаритяни - Сектата има корените си в древна Палестина. Последователите й не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танах признават само Тора и книгата на Иисус Навин. Върнали се на палестинските земи през VI в., самаритяните не са приети от ортодоксалната юдейска общност. Понастоящем представляват малобройна сектантска група, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина.
Дьонме - Секта, възникнала през втората половина на ХVII в. в условията на Османската империя; названието й означава обърнати, "ренегати" (тур.). Към нея принадлежат евреи, формално приели ислям, но оставащи "скрити юдеи". Понастоящем дьонме са около 20 хиляди, повечето говорещи турски език, а някои - ладино, езика на сефардските евреи.
"Черни евреи" - Сектантска група, появила се в САЩ през 60-те год. на ХХ в. Под водачеството на обявилият се за месия Ави бен Картър членовете на сектата, афроамериканци, провъзгласяват Израел за страна „майка“ на черните евреи, чийто "баща" са САЩ. Правят опит да се установят в земите на Израел, но са изтласкани оттам.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЮДАИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 1:35 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
КАБАЛА

Кабала (Традиция) е юдейска средновековна мистика, зародила се в Прованс и Испания през ХІІІ в. Тя възражда ранната юдейска мистика, Меркава (Колесница), основаваща се на символното тълкуване на възнасянето на пророк Илия на небето на огнена колесница. Възнасянето на душата към Бога и възможността за мистично единение с Него е смисълът на мистичния опит и на кабалистите. В този опит следва според тях да се проникне отвъд външните пластове на словото на Тора.
Кабала се разпространява като езотерично учение, което се опира на символно тълкуване на Тора, и започва според своите адепти да се развива като специфична езотерична наука от пророк Мойсей. Бог се тълкува като Висше Единно, Божествено Нищо – Ен-соф, и стремежът е да се проникне в единството на Бог, човек и свят, в символиката на числата и имената, в йерархията на духовния свят. В центъра на кабалистичните митологеми е възгледът за андрогинния първочовек Адам Кадмон.
Особено важна за кабалистите е темата за Шехина, Божието присъствие, в специфична интерпретация, различаваща се от ортодоксалните юдейски възгледи – като женски аспект на Бога и дори като женско божество. Като цяло учението на кабалистите е гностично ориентирано, в средновековна Испания то и ислямската мистика (суфизъм) си влияят взаимно. От II в. датира мистичната книга „Зохар“ (Сияние), съставена от Шимон бер Йохаем. Но популярен става кабалистичният вариант на „Зохар“ от ХIII в.

Интерпретация на десетте сефироти

Изображение


ШЕХИНА

Божие присъствие. С думата, означаваща на иврит „обиталище“, се обозначава Божието присъствие в Йерусалимския храм. По-късно се тълкува изобщо като близостта на Бога до човека, като енергиен аспект на Божеството. Обличането на Шехина в митологема, представяща я като женско божество, е неприемливо от гледна точка на юдейския монотеизъм. Специфично място има в кабалистичните текстове, където се коментира като десети сефирот, завършващ компонент на структурата на първочовека Адам Кадмон.

Шехина и десетте сефироти

Изображение

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни