ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Юли 21, 2018 6:16 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: НЕОПЛАТОНИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 12:44 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
НЕОПЛАТОНИЗЪМ


Неоплатонизмът се развива в Александрия под влияние на работите на Филон Александрийски, който изследвал древните свещени писания, като алегорични - зад външния разказ той намирал по-дълбоко съдържание. Същото си личи и в кабали стичната книга "Зофар", откъдето вероятно изхожда. Един от първите неоплатоници е Амониус Сакус, който бил посветен в древните мистерии, не само египетски, но и индуски, еврейски, гръцки и от целия древен свят, като се стремят да открият и в християнството елементите на мистериите.

След Амониус Сакус знаменит неоплатоник е Плотин, роден през 205 година, умрял към 270 година. Той бил ученик на Амониус, а по-късно става ученик на Профирий. Неговото съчинение се счита като продължение на платоновите съчинения. Плотин бил посветен в мистериите. Казват, че бил усвоил науката за чудесата и неговото съчинение е лишено от теургия и езотеризъм, отколкото съчиненията на другите неоплатоници.

Неоплатониците изхождат от Платон, затова са наречени неоплатоници. Славното съчинение на Плотин носи името "Енеади" или "Девятки". В една част от него той се занимава с науката за числата, а в другата с метапсихозата.

Друг виден неоплатоник е Порфилий, роден в 293 година и умрял в 305 година. (Забележка - да се направи справка за годината, не се чете стр234) Той е ученик на Плотин и един от най-славните представители на неоплатоническата школа. Той не се придържа постоянно като своя учител в областта на чистата философия. Той предпочитал мистичната теургия, която го вдъхновила да напише книгата "За въздържанието", а също един коментар върху категориите на Аристотел. Това го направил знаменит през Средните векове. Малкият му труд "Пещерата на нимфите", биографията на Плотин и биографията на Питагор очертават физиономията на мисълта му. Той се опълчил против известни мнения на християнството, което се било отклонило от гностично-мистичното разбиране, поддържано от апостол Павел и неговия ученик Диони-сий Аеропагит и постепенно станало рационалистично, забравяйки първоначалния езотеризъм. който стоял в основата. На Профилий се дължи описанието по твърде точен начин на явленията на истъпленията.

Друг виден неоплатоник е Ямблих, роден в 283 година и умрял в 333 година. Той е ученик на Профилий и довел теургичната наука до една точка, която не е била надмината. Най-важното негово съчинение е "За мистериите". Той е бил надарен с дарбата на чудотворството. Неговият биограф представя, че той често се издигал от земята на десет лакти и главата му била окръжена със светъл ореол. От него също са съчиненията "Животът на Питагора". едно "Обучение по философия" и един "Трактат за математиката и съдбата". Той ни е предал също 39 символи на питагорейците. Тези символи са остроумни изречения, повечето тъмни, които съставят правила за живеене на последователите на Питагор. Те били загадка за цялата древност и коментарите, с които ги придружил Ямблих, никак не ги направили по-ясни.

Както казах, неоплатониците се основали на Платон и разглеждали и обобщавали всички древни мистерии, за да ги възстановят. Това естанало под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, който събудил интерес и към древните мистерии, в които духът се проявявал. Те искали да ги дадат в тяхната чистота. Но тяхната погрешка е, че те не могли да разберат езотеричната страна на християнството, като нов импулс на Битието. Понеже за тях говорих в първия том, затова сега само споменавам за пълнота на изложението.

В една руска философска енциклопедия дават известни сведения за неоплатонизма, които са интересни, затова ще ги предам накратко:

"Неоплатониците се стремят да систематизират разхвърлените елементи на философията на Платон с добавка към тях на учението на Аристотел, доколкото то не противоречи на Платон, но го развива по-нататък.

Основното съдържание на неоплатонизма се свежда към разработване на диалектика на на платоновата триада Единно, Ум, Душа със свеждането и до степента на космология. За запълване на пропастта на непознаваемото Единно и познаваемия Ум се попълвало чрез преработка на питагорейското учение за числата, което се разглеждало като първо до качествено разчленение на Единното.

Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя.
Учението за душата е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери. Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос.

Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би-
тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята.

В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата.

Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка.

Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата.

Сирийската школа на неоплатонизма, основана от Ям-блих в IV век обръщала повече внимание на културната страна на философията, изявявала същността и методите на пророчествата, чудотворството. предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично възлизане на душата в свръхсетивните светове. Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената. Когато душата се извиси със същества по-по-дигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот и като напуща стария ред на нещата, с които е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."

Към пергамската неоплатоническа школа принадлежи и император Юлиян, наречен Юлиян отстъпник. Има също така атинска школа, основана от Плутарх Атински, която завършва с Прокъл и Марин.
Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел. Към нея се отнася и Химация.

Неоплатоничнеската школа е имала голямо влияние през Средните векове и със създаването на арабската фи-лисофия указва мощно влияние на арабската философия и особено се е проявила у Кинди, Фабари, Ибн Сини, а също и у Ибн Рожда.
Учението на неоплатониците оказва голямо влияние и върху византийската философия, особено в 4 век, благодарение на деятелността на така наречената кападокийска школа, начело с Василий Велики и Григорий Богослов. Но най-голяма роля в разпространяването на идеите на неоплатониците във византийската богословска литература изиграл Максим Изповедник 6-7 век. Също и исихастите са една разновидност на неоплатонизма.

Също така неоплатонизмът е указал голямо влияние и върху западната философия. Още св. Августин се е намирал под влиянието на тези идеи, също така и Ансел Кентенберий-ски и Йоан Скот Ериген. Под същото влияние се е намирал и Тома Аквински и Данте.
Към края на Средните векове възниква и нова вълна на влиянието на неоплатонизма, указваща влияние на немската мистика от 14 и 15 век. Екхарт, Таулер, Сузо, Йоан Русброк и други са се намирали под влиянието на неоплатонизма.
Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с херметизма, се намирали под влиянието на неоплатонизма. И по околни пътища тяхното влияние достига до Лютср, Цвингли и други подобни.

В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма. Такива са Парацелзий, Гданус, Телезио Кампанела, Джардано Бруно и други. Не гледайки на тяхното пристрастие и занимание с астрологията и магията, те станали видни деятели на емпирическото и даже математическото естествознание. По-нататък основоположниците на съвременното математич-но естествознание като Кеплер, Галилей, Лайбниц, Нютон и други се намирали под влиянието на неоплатонизма.

Елементи на неоплатонизма се намират във философията па Декарт, още повече у Малбранш, а също така и в немските идеалистични философи като Шелинг, Хегел, Фихте и други. Под същото влияние е и Беркли в Англия. В Русия под влиянието на неоплатонизма са работили Владимир Салавьов, Вулгаков и други.

Такова е огромното влияние на неоплатонизма върху развитието на западноевропейската мисъл".

Източник: http://petardanov.com/index.php/topic/1 ... %8A%D0%BC/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: НЕОПЛАТОНИЗЪМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 2:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ПОРФИРИЙ


Порфирий е роден през 233 година след Христа, в Сирия и е умрял през 304 година. Той е един от най- прославените неоплатоници. В ранните години на своя живот той бил ученик на знаменития Ориген. Той бил дълбоко религиозна натура. Той бил добре запознат с християнството и според някои бил написал съчинения от 15 книги под заглавие Против християнството. От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските писатели. В това си съчинение той въстава против рационализирането на християнството и изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност той, както и всички неоплатоници, се намирали под силното влияние на християнството, неговия мистичен смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото историческо значение и неговия космичен произход. Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие. Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек. Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог."

Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните.

Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа."

Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното."

Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука.

Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието:

„Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света. Последната има три свойства: тя има възможност сама да се движи и измежду тези движения избира най-хубавото и най-доброто, за да движи тялото на света според предписаните закони. А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди.

Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща.

Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си. Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.

Очевидна съразмерност има между добрите духове и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и у злите духове, населяващи намиращото се около земята пространство. Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове."

В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните същества.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни