ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Окт 24, 2018 2:15 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 12:55 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ




Понеже Херметизмът е играл голяма роля в духовното и окултно развитие на Западна Европа, заедно с Розенкройцер-ството и известни гностични и мистични движения, макар че говорих за него в първия том, тук пак ще го разгледам от едно друго гледище, защото и той се възражда под влияние на третата вълна на Бялото Братство, която почва своя път от Египет.

Сега ще изложа основните учения на Древния херметизъм, които влизат в ученията на Розенкройцерството, защото в Розенкройцерството се съчетават Херметизъм, Гностици-зъм, Мистицизъм, Кабала, Алхимия и Християнски езотери-зъм.

Главната теория и практика на Херметизма се съдържа в седемте херметични Принципа и в тайнствената Книга на Таро или Книгата на Арканите. Ще се спра на седемте херметични Принципа, които Учителя нарича Принципи на Природата и на Таро, с неговите големи и малки Аркани, които лежат в основата както на Кабала, така и на Магията, Алхи-мията и Астрологията.

ОБЩО ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА ХЕРМЕС

Един анонимен автор казва: "Няма нито една чертица от окултното знание, което е проникнало в света и е притежавано от човеците, което да не се е считало като отронена частица от Учението на Хермес, което е дошло до нас от преди много десетки векове."

"Неговият велик основател-Хермес Трисмегист, "Учител на хората и боговете", е живял в древен Египет през времето, когато настоящата човешка раса е била в своето детство. Съвременник на Авраам, и ако легендите ни говорят истината, е и наставник на този почтен мъж; жрец, защото Хермес е бил и е Великото централно слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали всички учени, които са се промъквали в света още от неговото време. Всички основни принципи, вмъкнати и положени в езотеричните учения на всички народи, могат да се проследят, че произхождат от Учението на Хермес. Даже и най-древните учения на Индия безсъмнено имат своите корени в оригиналните Учения на Хермес. От земите на река Ганг много напреднали окултисти са се отправяли към Египет и са сядали при нозете на Учителя Хермес. От него те са получавали главните ключове, с които са съгласували своите схващания и мнения, като по този начин Тайното учение е било сложено на здрави основи. И от другите страни са идвали учени мъже в Египет и всички са гледали на Хермес като на Учител на учителите".

"Изглежда, че през целия си живот Хермес се е стремил по-скоро да посее семената на Великата Истина, които след това са расли и разцъфтявали в толкова чудно красиви форми, отколкото да изгради и установи някоя отделна философска система, която да господства върху световната мисъл. Но въпреки всичко оригиналните истини, проповядвани от него, са били запазвани непокътнати в тяхната първична чистота от малцина човеци през всеки век. От уста на ухо са били предавани между малцина избрани, които са били подготвени да ги разберат, пазят и практикуват. Всякога са съществували малцина Посветени във всяко следващо поколение в различните страни на Земята, които са поддържали свещения пламък на ученията на Хермес. И тези малцина всякога са били готови да запалят от своите светилници по-малките лампи на външния свят, когато са виждали, че Светлината на Истината е почвала да мъждее и да се замъглява от чужди наслоявания и непотребни материали. Но всякога е имало неколцина, които зорко са бдяли и вярно са служили на Олтара на Истината, в който се е запазила и поддържала жива и вечно горяща лампата на Мъдростта. Тези хора са посветили живота си за делото на Любовта, което нещо така добре е изразил поетът със следните редове:

"О, не позволявай, щото Пламъкът да угасне, поддържай и пази от век на век в неговата тъмна стаичка, в неговите свети олтари и храмове, поддържан горящ всякога. Подхранван от чисти служители на Любовта, не позволявай щото Пламъкът да угасне".

"Тези хора никога не са ламтели за световна слава, похвала или признание, нито пък са търсили последователи. Те са били безразлични към тези неща, защото те знаят колко малко могат да се намерят такива предани хора във всяко поколение, които да са готови за приемане на Истината или които биха били готови да я схванат и разберат, ако добре им се представи. Те са се ръководили от правилото: "Твърдата храна е за възрастните, а млякото е за децата".

Те запазват своите бисери на Мъдростта за малцината избрани, които разбират и знаят цената им и които ще ги носят на короната си, вместо да ги захвърлят пред материално грубите свине, които биха ги стъпкали в калта и биха ги смесвали с тяхната отвратителна умствена храна. Тези хора никога не са забравяли и не са пренебрегвали оригиналните учения на Хермес относно предаването на думите на Истината на тези, които са готови да я получат, и което е изразено от Хермес както следва:

"Когато Учителя минава, то ушите на тези, които са готови за Неговото Учение, се разтварят широко". А също и следното: "Когато ушите на ученика са готови да слушат, тогава идват и устните, които да ги изпълнят с Мъдрост". Но тяхното държане се определя и от друга мисъл на Хермес, а именно: "Устните на Мъдреца са затворени, освен за ушите на избраните", т.е. за ушите, които могат да разберат Мъдростта".

От горните думи се вижда как са работили херметистите и защо са работили така. Техният пример са последвали розенкройцерите, в които, така да се каже, се преражда Херметизмът в новите времена, като съчетава Древната херметична мъдрост с Християнството, което е най-новата форма на изложение на Божествената Мъдрост. Учителя казва, че в древен Египет са били заложени Принципите на Божественото Учение, като има предвид седемте херметични Принципа.

От древен Египет са дошли основните езотерични и окултни учения, които толкова силно са повлияли философските учения на всички народи, племена и човеци за няколко хиляди години.

Египет, отечеството на пирамидите и Сфинкса, е бил родното място на скритата Мъдрост, както и на мистичните у чения. От неговото Тайно учение са взаимствали всички народи: Индия, Персия, Халдея, Мидия, Китай, Асиро-Вавилон, древна Гърция и Рим.

В древния Египет са живели велики Адепти и Учители, които никъде и никога не са били надминати и които рядко са били достигнати по-рано през вековете, през които техните имена са се носили като една славна процесия от дните на Великия Хермес, В Египет се е създала и Великата Ложа на ложите на Мистиците. През вратите на египетските храмове са влизали учениците, които отпосле, като свещеници, адепти и учители са пътували по четирите краища на света, занасяйки със себе си свещеното знание, което щедро, усърдно и с желание са предавали на тези, които са били подготвени да го получат, оценят и използват. Там са учили Мойсей, Орфей,Питагор, Платон, Хераклит и всички Учители и Посветени на Древността.

Най-великият между всички Адепти и Посветени на Египет е бил този, който е известен под името Хермес Трисмегист, който е живял в най-ранните дни на Египет. Според окултното предание той е довел египтяните от Атлантида. Той е бащата на Окултната мъдрост, основател на Астрологията и откривател на Алхимията. Подробности за неговия живот са изгубени поради далечното минало, в което е живял. Някои еврейски традиции говорят, че Авраам е получил своето мистично знание от Хермес. Според традицията, той е живял триста години в тяло. След заминаването си от Земята, египтяните го провъзгласили за един от своите богове под името Тот. Гърците също го провъзгласили за един от своите богове - Хермес, бог на Мъдростта.

Египтяните пазили с почитание неговата памет за много векове, наричайки го Вестител на боговете или Тримогъщият, тройновеликият, защото е притежавал Тайните на трите свята - физически, духовен и Божествен. Наричали го също най-великият Велик. Във всички древни страни името Хермес Тримогъщи е било почитано като синоним и извор на Мъдростта. Даже и в наши дни се употребява името херметичен в смисъл на нещо секретно, тайно, запазено, затворено, тъй че нищо да не може да излезе вън от Школата. Учениците на Хермес строго са спазвали принципа на секретността в техните учения, пазене на абсолютна тайна.

Този способ на внимателно сеене на семената на Истината всякога е отличавал учениците на Хермес, даже и в наши дни. Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия. Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия. Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата. Древният окултизъм на Индия и Персия се изродил и в по-голямата част е бил изгубен поради факта, че Учителите ставали свещеници. По този начин са смесили науката с богословието. Същото станало и в древна Гърция и Рим. Същото станало и с учението на гностиците и езотеричното учение на ранното Християнство.

През всички векове Истината не е могла да бъде предадена напълно на книга, а само отчасти. По-голяма част от Истината се е предавала винаги от Учител на Ученик устно, от уста на ухо. И когато някой се опитвал да изложи Истината в книга, той забулвал с алхимични и астрологически термини, така щото само онзи, който притежавал ключа, може да я открие и разбере. Това се е правило през Средните векове, за да избегнат преследванията, затварянията и убиването на всеки, който се осмелявал да търси Истината. Даже и в наши дни има малко книги върху херметичната философия, макар че за нея се загатва в много съчинения, писани върху различни области на окултизма. Философията на Хермес е единственият главен Ключ, с който могат да се отворят всички Врати на Окултното Светилище.

В ранните времена е имало един сборник на известни основни херметични учения, който сборник се е предавал от Учител на Ученик, който е бил известен под името Кибалион. чието точно значение и смисъл е изгубен за много векове. Този сборник никога не е бил написан или напечатан. Неговите наставления, максими, правила и аксиоми са били неразбираеми за широкия кръг от хора. Само Учениците под ръководството на Учителите са могли да ги разбират. Тези учения са съставяли основните принципи на изкуството на Херметичната алхимия, която противно на общото вярване, е боравила е овладяването на умствените сили повече, отколкото с материалните елементи, т.е. с превръщането на един вид умствени вибрации в други, вместо с превръщането на металите един в друг, както обикновено се разбира Алхимията.

Светлината на Херметичната Мъдрост е, която е ръководила и вдъхновявала всички онези, които дадоха светлина на западноевропейския човек и го научиха да мисли. Всички работници на Ренесанса или Възраждането бяха по един или друг начин във връзка с Херметичната Мъдрост.

Източник: http://petardanov.com/index.php/topic/1 ... %80%D0%BC/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 12:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Седемте херметични Принципа, върху които е основана Херметичната наука и философия, са следните:


1. Принцип на ментализма или принцип на Ума.

2. Принцип на съответствията или аналогията.

3. Принцип на вибрациите.

4. Принцип на полярността.

5. Принцип на ритъма.

6. Принцип на причинността - на причина и последствия.

7. Принцип на възпроизвеждането, на създаването или на пола. Учителя го нарича още Принцип на рода или Принцип на единството.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:00 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА


Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Всичко в света е Ум. Умът е основа на света. Учителя в много беседи е развил този Принцип. Този Принцип въплътява истината, че всичко в света е Ум, че Умът е реалността, който лежи в основата на всички външни прояви и явления, които ние познаваме под понятието материална Вселена, проявление на Живота, материята и енергията. Накратко всичко това, което е доловимо от нашите физически сетива е Дух, който сам по себе си е непознаваем, неопределим, но който може да бъде разглеждан като единен, безкраен, жив, всемирен, космичен Ум. Според този Принцип целият свят на явленията или цялата Вселена е само една умствена творба на Бога и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума на Бога, в който живеем, движим се и съществуваме.

С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката. А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума. Един от древните херметични посветени е казал следното: "Този, който би могъл да схване истината за умствената природа на Вселената, той е вече напреднал по пътя към господството над нея". Без този мощен Ключ господството е невъзможно и ученикът напразно ще тропа по Вратата на голямото Светилище на Знанието.

Този велик Принцип на Ума, който лежи в основата на Вселената и живота, има приложение както във философската мисъл за обяснението на Вселената, така и във всички умствени проявления, чрез които човек може да работи както над себе си и за себе си, така и над другите и за другите. В Кибалион е казано: "Умът, както металите и елементите, може да се превръща от едно състояние в друго, от една степен в друга, от полюс на полюс, от една вибрация в друга. Истинското херметично превръщане е едно умствено изкуство".

Херметиците са били първите алхимици, астролози и психолози, защото самият Хермес е основател на тази Школа на Мисълта. От Астрологията е произлязла съвременната астрономия, от Алхимията е произлязла съвременната химия. От древната психология, която е била много по-дълбока от съвременната, е израстнала съвременната психология. Древните, начело с Хермес, са притежавали едно много по-дълбоко и по-обширно знание, защото пред Хермес са били открити и трите свята и тяхното взаимно отношение. Оттам той е черпил своето знание, което е предал на своите ученици. Йероглифичните надписи, издълбани върху камъни в древния Египет, говорят красноречиво, че древните са имали много по-обширни познания по астрономия, отколкото съвременните астрономи. Това е показано и в строежа на пирамидите и тяхното ориентиране, и особено ясно е изразено в Хеопсовата пирамида, височината на която съответства на разстоянието от Земята до Слънцето; полярната звезда е стояла точно над върха на пирамидата и целия й строеж е едно отражение на строежа на нашата Слънчева система, както и на проявяващия се живот в течение на историческото развитие.

Същото се отнася до химията и до психологията, които в древния Египет са били много по-дълбоки от съвременните. Така например, древните Писания говорят, че те са били добре запознати с химичните свойства на елементите. Древните теории относно физиката са били постепенно потвърдени едва от последните открития на съвременната наука, особено тези, отнасящи се до строежа на материята. Те са знаели за сферичността на Земята, за обикалянето на Земята около Слънцето, както и за нейното завъртане около оста си. и още много неща са знаели, които съвременните учени още не знаят. Също така и в областта на психологията са били много по-напред от нас, защото те са познавали както видимия, така и невидимия строеж на човека и неговото отношение с Космоса. Познавали са не само света на самосъзнанието, но са познавали и света на подсъзнанието и свръхсъзнанието, които обуславят целокупния живот на човека, докато съвременната психология познава само света на самосъзнанието.

Древните са владеели както външното, така и вътрешното знание, докато съвременните учени владеят само външното знание. Египтяните са разполагали със силите на Природата и са познавали законите на действията както на електричеството, така и на много по-фини астрални сили, които са използвали в строежа на своята материална цивилизация. И когато те злоупотребили с тези знания, тогава тяхното знание е изгубило своята сила, своето обаяние и Египет лесно станал жертва на чужди влияния и завоеватели.

Между многото тайни Ключове на Знанието, притежавани от херметистите, е и умственото превръщане. Думата превръщане означава промяната на дадена природа, форма или субстанция в друга. Под умствено превръщане се разбира изкуството за превръщане, за промяна на умствените състояния, форми, чувства и условия в други. Умственото превръщане е една форма на умствена химия и практично-мистична психология. Превръщането, алхимично или химично, върху умственото поле е достатъчно важно по своите последици, за да ни увери, че ако изкуството би спряло дотук, то пак би било един от важните клонове и области на изучаване от страна на човека.

Първият oт седемте херметични Принципи, Принципът на ментализма, е изразен със следната аксиома: Всичко е Ум. Вселената е умствена. Това означава, че реалността, легнала в основата на света, е Умът, че самата Вселена е умствена, т.е. съществуваща в Ума на Единното, на Цялото, на Абсолютното. Ако Вселената е умствена по своята природа, то умственото превръщане трябва да действа и върху материята, и силата. Ако всичко е умствено, тогава изкуството, което улеснява човека да превръща умствените състояния, трябва да го направи и господар над материалните условия. Оттова се вижда, че умственото превръщане е в действителност една магия, за която древните писатели са писали толкова много в своите мистични творби, но за която са дали твърде малко практични правила.

В действителност, само много напреднали херметици са притежавали онази сила, за да могат да контролират и по-грубите физически условия, да създават и да спират природните стихии - земетресения, бури. наводнения и други подобни. Такива Велики учени са съществували, съществуват и днес. Но те никога не излагат своите сили и възможности на показ, винаги търсят уединение, далеч от тълпите, за да могат по-добре да вършат своята работа и да следват своя път към постижение. Тяхната сила е изключително умствена и действа изцяло по линията на висшите умствени превръщания, въз основа на херметичния Принцип на ментализма, че Вселената е умствена.

Учениците и онези херметици, които са на по-ниска степен от Учителите-Посветени, могат много свободно да работят на менталното поле в областта на умственото превръщане. Всичко онова, което днес е познато под името психични явления, умствени явления, умствена наука, явленията на новата мисъл и други, се извършват по същите общи линии, защото само един и същ Принцип се прилага.

Ученикът, както и този, който практикува умственото превръщане, работи на умственото поле, превръща умствените условия и състояния от едни в други, съгласно различните формули. Различните лекувания, заклинания, отричания и прочее, са само формули, често много несъвършени и не-научни, и несъответстващи на херметичното изкуство. Мнозинството от съвременните практици са съвършено невежи в сравнение с древните, защото на тях им липсва основното знание, върху което се основава самата работа.

Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния на другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често несъзнателно, но понякога и съзнателно, с помощта познаването на законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване. Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота.

За да може човек да работи с принципите на ума, той трябва да разбере конкретно, че всичко е Ум. Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане.

В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо".

"Субстанция означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува. А реалност означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна Реалност - това е Законът. Човекът на самосъзнанието вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение. Но ако той се замисли сериозно, непременно ще разбере, че всички тези променящи се неща са само външна форма на проява на нещо друго, на някоя разумна сила, легнала в основата, т.е. на някоя съществена, непроменима Реалност. Всички мислители и философи във всички страни и през всички времена са възприемали необходимостта от съществуването на такава основна субстанциална Реалност. Хората са давали на тази Реалност различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др. Други са виждали тази Реалност в материята.

Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна Реалност с херметичното име Всичкото, Цялото. Други са го наричали Абсолютното, Великото Нищо, това, което е над всички понятия и определения.

Херметистите твърдят, че вътрешната природа на това "Всичко" е неузнаваема и това трябва да бъде тъй, защото никой друг, а само "Всичкото" може да разбере Своята собствена природа и съществуване. Абсолютното е, и всякога трябва да бъде, неузнаваемо и непознаваемо. То е абсолютна Разумност и Свръхсъзнателност, будно и съзнателно за всички промени, които стават във Вселената. Защото има някои, които приписват на Абсолютното не съзнателност, което е едно детинско схващане. Как може Цялото да е несъзнателно, а частите да бъдат съзнателни?

Но макар че вътрешната природа на Абсолютното да е непознаваема, все пак съществуват известни истини, свързани с Него и с Неговото съществуване, които човешкият ум се вижда принуден да приеме и признае. Тези истини са предадени от Великите Посветени, които пребивават в най-висшето поле. на проявеното Битие.

Ще предам някои от техните мисли и идеи по този въпрос. Те казват:

"Това, което е основната Истина - субстанциалната Реалност — е без истинско име, но мъдрите хора го именуват Всичкото, Цялото, Абсолютното".

"В своята същност Абсолютното е непознаваемо".

"Съобщенията щом идат от Разума, трябва гостолюбиво да се приемат и да бъдат използвани с уважение", казва Кибалион.

Според това, което ни дава Разумът, можем да заключим, че:

1. Всичкото трябва да бъде всичко, което в действителност съществува. Нищо не би могло да съществува вън от Всичкото, защото иначе Всичкото не би могло да бъде всичко.

2. Всичкото трябва да бъде безкрайно, защото не съществува нищо, което да ограничава, обуславя и спъва Всичкото.

Всичко трябва да бъде безгранично по време, т.е. вечно. То трябва всякога да е съществувало, защото не съществува нищо друго, което да го създава. Нищо никога не е произлязло от нищо и ако Всичкото не е било макар и за миг, то тогава не би могло да съществува и сега. То трябва всякога да е съществувало, защото няма нищо, което би могло да го разруши и то никога не може да не бъде макар и за миг, защото Нещото никога не може да се превърне в нищо.

То трябва да бъде безкрайно и но пространство. То трябва да бъде навсякъде, защото няма и не може да има място вън от Всичкото. То трябва да изпълва пространството без прекъсване и без отделяне, защото не съществува нищо, което да го прекъсне или отдели от Неговата продължителност, както и няма нищо друго, с което да се запълни дадената празнота.

То трябва да бъде безкрайно и по сила, или Абсолютно, защото няма нищо, което да го ограничи, да го задържи, да го смути. То не е подчинено на никоя друга сила, защото няма друга сила извън Него.

3. Всичкото трябва да бъде неизменно, неподлежащо на никаква промяна в Своята истинска природа, защото няма нищо. което да причини подобни промени. Нито може да се прибави нещо към Него, нито пък може да се отнеме нещо от Него, да се увеличи или намали в каквото и да било отношение. То всякога трябва да си остане такова, каквото е точно сега - Всичко. Защото никога не е било, не е и сега, нито ще бъде някога, когато То да се промени.

И тъй, Всичкото е Безкрайно, Абсолютно, Вечно, Неизменно. От това следва, че всяко нещо, което е ограничено, изменяемо, преходно и условно не може да бъде Всичкото. И понеже няма нищо вън от Всичкото, тогава всички преходни неща са всъщност нищо.

Всичкото не може да бъде материя, защото материята сама по себе си не съществува, а е една форма на енергията, а енергиите са най-ниската степен на вибрациите. Всичкото не може да бъде и енергия, както се разбира от съвременната наука, която е сляпа и механична. Животът и Умът не могат да произлязат от нещо, което не ги съдържа, защото нищо не произлиза от нищо, ако предварително не е било включено в него. Затова Всичкото не може да бъде и енергия, защото ако беше така, то не би имало Живот и Ум, които съществуват, защото ние самите сме живи и имаме ум, с който изучаваме проявите на Всичкото.

Тогава естествено ще се зададе въпросът: Щом Всичкото не е материя, не е и енергия, която съвременните хора признават за реалност, тогава какво е? Херметичната наука отговаря, че Всичкото е Живот и Ум, които се проявяват във всички степени на развой.

Всичкото е един жив Ум, Ум, изпълнен с Живот и Живот, изпълнен с Ум. Живот и Ум, както ги разбираме тука, са по-високи от механичните сили. То е един безкрайно живущ Ум, един Ум, който прониква всичко и е основа на всичко, когото посветените наричат Дух. Според нас Умът е външната страна на Духа, защото Духът сам по себе си е непознаваем.

Затова херметичната наука твърди, че Вселената е умствена, т.е. пребивава в Ума на Всичкото. Всичко е Дух, Духът е основа на всичко съществуващо. Но тогава ще се запитаме: Какво нещо е Духът? На този въпрос не може да се отговори на човека на самосъзнанието, докато в него не се пробуди свръхсъзнанието, когато той сам ще преживее Духа в себе си и ще разбере какво е Той. Ние с нашето самосъзнание можем да мислим за Духа като безкрайно жив Ум.

Тогава какво е Вселената? Тя не е Всичкото, защото е променлива, нито пък е част от Него. Според Принципа на съответствията туй. което е долу, е подобно на това, което е горе. Тогава как твори човек? По три начина: механично, като взима материали извън себе си и твори, създава форми; органически, когато отделя от себе си нещо за да продължи рода, и третият начин е умственият начин. Всяка човешка творба се ражда най-напред в ума. Следвайки Принципа на съответствията можем да заключим, че Всичкото сътворява Вселената умствено по един начин, сроден на процеса, по който и човек създава умствените образи.

Всичкото твори само умствено, без да употребява каквито и да е материали, защото не съществува друг материал вън от Него. Това е единственото заключение, до което ни довежда Разумът и което е в пълно съгласие е най-висшите учения на Посветените.

В Кибалион е казано:

"Всичкото създава в своя безкраен Ум безчислено много вселени, които съществуват за еони от време и при все това сътворяването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите вселени е само колкото времето на едно мигване на окото".

"Безкрайният Ум на Всичкото представя от себе си Утробата, в която се заражда Вселената".

Всичкото е самият Закон, от Който всички други закони произлизат и То по никакъв начин не е подчинено на тях. Но когато Всичкото се проявява върху полето на несъзнанието или сътворението, тогава То действува със закони и принципи, защото в този случай То се проявява и действува на едно по-висше поле на съществуване.

Херметичното учение не прилага двойнственост по отношение на Бога, защото Той е Един, а двата аспекта са просто два начина на проява. Учението е, че Мъжкият принцип се намира на страна от същинската умствено сътворена Вселена. Най-напред Всичкото, Бог създава умствени образи на онова, което се нарича с общо употребяваната дума Природа. Това е Женският принцип, който, под действието на Божествената Воля, започва усилено да работи и да подготвя развоя и еволюцията на Вселената, създавайки първоначално прости центрове на дейност. Същите, минавайки през безчислени степени на живот, стигат до човека и продължават все по-нататък към по-висшите степени на живот. Всичко това е в съгласие с Великите неизменни закони, в съгласие с един велик План.

Но да не мислим, че Живот има само на нашата малка планета Земя. Има милиони по милиони подобни светове и много по-големи. Има милиони по милиони подобни вселени, съществуващи в безкрайния Ум на Всичкото. Даже и в нашата Слънчева система има области и полета на живот, много по-горни и по-висши от нашите, както и същества, притежаващи такива сили и качества, щото изглеждат като божества в сравнение с нас. И все пак тези същества са били някога като нас и ние един ден ще бъдем като тях, а може би и по-горе, защото такъв е Законът за предназначението на човека, както ни осведомяват Посветените.

Според херметичната наука и смъртта не съществува реално, даже и в относителен смисъл. Тя е раждане на един нов живот и ние ще следваме нашия път все напред и нагоре, по все по-висши полета на живот за еони от време. Вселената е наш дом и ние сме длъжни да изследваме и изучаваме всичко в нея надлъж и нашир преди свършването на времето. Ние съществуваме и живеем в безкрайния Ум на Бога и затова нашите възможности и благоприятни условия са също безкрайни както по време, така и по пространство. В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се почувстваме извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото. Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя.

И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото. Затова Кибалион казва:

''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си".

"Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки".

Разглеждайки изводите от Принципа на Ума, Кибалион казва:

"Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони. Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост".

Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря".

От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините.

Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални.

За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост.

Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното.

Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа. Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили. Хората вършат големи грешки, когато се опитват да отричат или пренебрегват съществуването на материята в относителния й вид. Ние можем да отречем нейното господство върху нас и то с право, но ние никога не бихме могли и не би трябвало да я игнорираме в нейния относителен аспект и то тогава, докато живеем на нейното поле.

Също така и природните закони не намаляват своята ефикасност, постоянство, сила и значение за нас, макар да знаем, че и те са умствена творба. Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-нисшите закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива. И само по този начин можем да избегнем влиянието на по-нисшите закони. Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло.

Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност. Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания.

Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко". Онзи, който правилно е разбрал тази истина, той е придобил всичкото знание".

В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини.

Херметичната наука държи здраво на истината, че Всичкото е иманентно (пребиваващо) вътре в своята Вселена, както и вътре във всяка частица или групировка, намираща се във Вселената. Това учение обикновено се илюстрира и обяснява с Принципа на съответствието, според който това, което е долу, е подобно на това. което е горе.

И до степента, до която човек днес ще може да реализира съществуването на вътре живеещия Дух. пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас.

Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз.

Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома.

Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция.

Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в
Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание.

По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация. Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред. По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре. Всичко това се извършва през един еон от време, като всеки еон съдържа безчислено милиони години, които според Посветените са само едно мигване на Окото на Абсолютното. В края на еоните всичко се прибира в Абсолютното, от което е произлязло. Но тук именно е Мистерията на Мистериите, че Духът във всяка душа не е безкрайно разширен. Творец и Творение се сливат, като Творението не изгубва своята индивидуалност.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:01 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА


Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Както горе, тьй и долу; както долу, тъй и горе. Този Принцип въплътява истината, че винаги съществува едно съотношение между законите и явленията на разните полета на съществуване и живот. Когато човек схване и разбере значението и смисъла на този Принцип, това би му дало възможност да разреши много неясни противоречия, както и да проникне в много Тайни на Природата. Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота. Той е един всемирен Закон. Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко. Както знанието на геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и познаването на Принципа на съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото.

С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване. Този Принцип ни показва, че законите, които действат в нашата физическа Вселена, са същите и в духовната страна на Вселената.

Според херметичната философия Вселената е тяло на Бога. но както човешкото тяло, както човек е троичен, така и
Вселената е троична и се състои от три проявени плана, наречени съответно физическо поле, духовно поле и умствено или Божествено поле. Учителя нарича по някой път тези полета феноменално, реално и идеално. Той ги нарича светове и е по-право. Но както човешкото тяло, което се състои от три части - глава, гърди и стомах и представлява едно цяло, така и Вселената, със своите три полета, представя едно цяло. И по закона на съответствията човешката глава отговаря на умственото поле, дробовете, средният човек, отговаря на духовното поле и стомахът отговаря на физическото поле. Както в човешкото тяло функционира единният Живот, който се диференцира и обособява в трите полета и е един и същ, само че диференциран и приспособен към определена степен на съзнание. Това са трите степени в проявлението и развитието на съзнанието, които образуват една стълба, на долния край на която се намира това, което наричаме материя, а на горния край това, което се нарича Дух. Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията. Колкото по-високо е полето, толкова по-високи са вибрациите на проявяващия се Живот.

Херметистите разделят всяко от тези полета на по седем по-малки полета, а всяко от тези последните се подразделя на седем подполета. Първите три подполета обгръщат това, което наричаме материя. Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации. Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно. Второто подполе обгръща някои по-висши и по-фини форми на материята, чието съществуване съвременната наука едва напоследък открива, като така наречената лъчиста материя. Третото подполе на материята обгръща форми от най-еластична материя, чието съществуване все още не се подозира от съвременната наука. Четвъртото подполе е на етерната субстанция, която обгръща онези фини степени на материята, която науката нарича етер. Това е една субстанция с извънредно напрежение и еластичност, проникваща цялото всемирно пространство и действа като посредник за предаване на вълните на енергията, като тези на светлина, топлина, електричество и други. Тази етерна субстанция образува една съединителна халка между така наречената материя и енергията, и притежава свойствата и на двете. Учението на Хермес ни учи, че това поле има седем подделения, както и всички други по-малки полета. Петото подполе е полето на енергията, която обгръща познатите форми на енергията, известни и на съвременната наука, като нейните седем подразделения са следните: светлина, топлина, магнетизъм, електричество, привличане (притегляне), включително и гравитацията, сцепление или кохезия, химическо сродство и други, както и някои други форми на енергията, посочвани и споменавани от съвременните научни изследователи, но все още не са именувани и класирани.

Следващото шесто подполе на енергията обгръща също седем подполета от много висша форма на енергия, неоткрита още от съвременната наука, но които са познати на херметистите като висши природни сили и които се привеждат в действие от човешкия ум. Чрез тях стават възможни някои явления, които съвременната наука още не може да обясни и пренебрегва.
Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния свят. Те се считат за Божествени сили.

Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата.

Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета. Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия.

В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти. Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества. Всички те вземат активно участие в развитието на човешката еволюция и са проводници на великата Божествена Воля, от която изхожда всеки импулс за творчество и развитие на човешките духове, както и на всички духове на различна степен на развитие. Защото всички същества във Вселената се развиват и развитието е безкраен и безграничен процес. Няма предел на развитието и развитието никога няма да се завърши във Вечността, а ще продължава безконечно, като всеки дух все по-пълно и по-пълно разкрива възможностите на Абсолютния Дух. Последният сам по Себе Си е непознаваем и непостижим, но се изявява чрез вътрешно разгръщане на отделните духове в тяхното прогресивно развитие. Затова Учителя казва: Бог е едно единство, което се проявява като множество. Всеки един от тези велики духове, които живеят в Божествения свят, е едно изявление на Абсолютния Дух.

Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие.

Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят. В този свят се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове.

Този свят е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени. Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм.

В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес:

Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или нисши полета и светове. Така Принципът на Ума се прилага към всички полета, защото те всички са свързани в едно цяло в Ума на Абсолютния Дух. Принципът на съответствията се проявява във всички полета, защото съществува едно съотношение, една хармония, едно съзвучие и съгласуване между различните полета. Принципът на вибрацията също се проявява във всички полета, като единствената разлика, която съществува между отделните полета, се дължи и се създава от различните степени и скорости на трептения или вибрации. Принципът на ритъма се проявява също във всички полета, защото във всички има прилив и отлив, покачване и падане в един равномерен тон. Принципът на полярността също се проявава във всички полета и светове, като всяка последица си има своя причина и всяка причина има свое последствие. Седмият Принцип, наречен Принцип на пола, или, както Учителя го нарича, Принцип на Единството или още Принцип на двойнствеността на активното и пасивното начало, като Принцип на творческата енергия, се проявява във всички полета и светове. Така че Принципът на съответствието или аналогията е един от най-великите Принципи на всемирното проявление.

От това проявление на седемте Принципа в трите свята - физически, духовен и умствен - произлизат двадесет и двата големи Аркана на Херметизма, за които ще говоря по-нататък. А малките Аркани са петдесет и шест и представят методите за проявление на седемте Принципа в различните полета на трите свята. Петдесет и шест е резултат на седем по осем, като седем са Принципите, а осем е числото на безкрайното възможно проявление на тези седем Принципа в трите свята и техните подполета.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:02 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ


Този Принцип е изразен по следния начин в Кибалион: Нищо не е в покой, всичко е в движение, всяко нещо вибрира.

Този Принцип съдържа истината, че всичко в света е в движение, а това е факт, който и съвременната наука потвърждава. Този Принцип е бил оповестен от Хремес преди повече от четири хиляди години. Този Принцип обяснява също, че различните прояви на материята, на енергията на ума, даже на Духа, се дължат и произлизат изцяло от различните степени на вибрациите. Начевайки от Цялото, което е чист Дух и се стигне надолу по стълбата до най-грубите форми на хората, всичко вибрира. А колкото дадено нещо по-силно вибрира, толкова по-високо стъпало по стълбата заема. Вибрирането на Духа е толкова бързо и безкрайно интензивно, че изглежда почти в покой. На другия край на стълбата съществуват толкова груби форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат също в покой. Между тези два полюса се нареждат милиони и милиони неща, различаващи се по степента на своите вибрации. От електрона и протона, от атома и молекулата, чак до световете и вселените всичко е в движение, всичко вибрира. Силата и енергията се различават от материята само по степента на вибрирането. Същото се отнася до духовните и умствени полета, чиито състояния зависят от вибрациите. Едно правилно разбиране на този Принцип със съответните му формули може много да улесни изучаващия философията на Хермес, за да контролира своите умствени вибрации, а също така и тези на другите. Учителите и Посветените прилагат този Принцип и за покоряване и направляване на природните явления по различен начин. "Онзи, който е смогнал да разбере Принципа на вибрациите, той завинаги е сграбчил здраво в ръцете си скиптъра на Силата", казва един от древните мъдреци.

Този Принцип, че всичко е в движение и вибрира, е бил схванат от някои ранни гръцки философи като Хераклит, който го изразил с думите: Всичко тече, всичко е в движение. Той е взел учението за този Принцип от философията на Хермес. Но след това за векове същият е бил изгубен и забравен от всички онези мислители, които са били вън от редовете на Херметичната философия. В деветнадесети век физиците отново откриха тази истина, а научните открития на двадесети век са прибавили много доказателства за правилността и истинността на тази древна Хермесова доктрина. Хермесовата доктрина твърди още, че не само всичко е в непрекъснато движение и вибрира, но че и различията между различните прояви на всемирната сила се дължат изцяло на различните скорости и начини на вибриране. И не само това. Даже и самото Абсолютно в себе си проявява едно постоянно вибриране в такива безкрайни размери, в една такава безкрайна степен на бързина и интензивност във вибрациите, че с право може да се каже. че е в покой.

Съвременната наука е доказала вече, че всичко това. което наричаме материя, енергия, са само различни начини и степени на вибрационно движение. Някои от по-напредналите учени вървят към позицията на окултистите. които поддържат, че проявите на ума са също начин на вибрации и движение.

Според науката всички форми на материята проявяват известна степен на вибрации, произлизащи от различната температура и топлина. Какъвто и да е предмет, студен или топъл, непременно проявава известни топлинни вибрации и. в този смисъл, той е в движение и вибрира. Движението, вибрирането е естествено състояние на нещата и предметите във Вселената. А покоят е само привиден, привидно състояние на материята. Всички материални частици са в кръгово движение, като се започне от атома и се стигне до Слънцето и Галактиките. Планетите се движат и обикалят около Слънцето, много планети се въртят и около своите оси, а Слънцето пък обикаля със семейството си около по-голямо централно Слънце, последните обикалят около още по-големи и така до безкрайност. Молекулите, от които са съставени различните видове материя, са в едно състояние на непрекъснато вибриране и движение. Молекулите са съставени от атоми, които на свой ред са в едно състояние на постоянно движение и вибриране. Атомите пък са съставени от електрони, йони, протони и прочие, които също са в състояние на бързи движения, въртейки се едни около други и които проявават едно извънредно бързо състояние и начин на движение и вибриране.

Виждаме, че всички форми на материята проявяват вибрации и движения, съгласно хермесовия Принцип на вибрациите. Такъв е случаят и с различните форми на енергия. Науката също ни казва, че светлината, топлината, магнетизмът, електричеството са също отделни форми на вибрационно движение, свързани по някакъв начин и произлизащи от етера. Съвременната наука още не е обяснила сцеплението или кохезията, което е резултат на атомното привличане, нито пък е обяснила гравитацията, най-голямата от трите мистерии, която е резултат на привличането, чрез която всяка частица материя е свързана с всяка друга частица, както и с цялата маса. Тези три форми на енергията, които не са изяснени от науката, според Херметичната наука са прояви на някаква форма на вибрираща енергия.

Всемирният етер, който се признава в науката, без да могат учените да обяснят неговата истинска природа, се признава от херметистите, че е една по-висша форма на онова, което погрешно се нарича материя, т.е. материя в една по-висша степен на вибрация и се нарича от тях етерна субстанция. Херметистите учат, че тази етерна субстанция притежава извънредна гъвкавост, тънкост и еластичност, и прониква цялото всемирно пространство и служи като посредник за предаване вълните на вибриращите енергии, като тези на топлината, светлината, електричеството, магнетизма и други. Те ни казват, че тази етерна субстанция служи като една съединителна брънка между формите на вибриращите енергии, известни като материя от една страна, и енергия или сила, от друга, и че етерът проявява една своя степен на вибрация със скорост и начин само негови собствени.

Материалните форми са форми и степени на вибрацията на енергията. Когато се освободи енергията, включена в тези форми, преминава се в етерната субстанция, която стои в основата на тези енергии, включени в материалните форми. Когато се стигне до крайното разлагане на една енергия в етерна субстанция, се вижда, че в основата си тя е субстанция и енергия от едно по-високо поле, духовно поле. Защото това, което е енергия на едно поле, се проявява като материя на по-ниското поле и обратно. Когато се разложи субстанцията на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации. И тогава стигаме до идеята, че всички прояви на мисълта, на чувстването, на разума, на волята или желанието, или което и да е друго умствено състояние, са придружени с вибрации, една част от които се изхвърлят навън и са предназначени да повлияят умствено на други лица чрез индукция (подбуда по влияние). Това е Принцип, който произвежда явлението, наречено телепатия.

Всяка мисъл, чувство или каквото и да е умствено състояние има своята съответна скорост или начин на вибрация. И чрез известно усилие на волята на дадено лице тези умствени състояния могат да се възпроизведат така. както един музикален тон може да бъде възпроизведен, като накараме даден инструмент да вибрира в известна скорост, също както и даден цвят може да се възпроизведе по подобен начин.

Като се знае Принципа на вибрацията и като се прилага при умствените явления, човек може да поляризира, да нагласи своя ум на всякаква степен на вибрация, каквато пожелае. По този начин той добива един съвършен контрол върху своите умствени състояния, склонности, чувства и други. По същият начин той може да повлияе на умовете на други, произвеждайки желаното умствено състояние у тях. Той може да възпроизведе на умствено поле това, което науката възпроизвежда на физическо поле и се нарича вибрация по воля. Тази сила без съмнение може да се придобие само чрез съответни упражнения и практика, защото това е част от Науката за умственото превръщане на енергията и е един от ключовете на Херметичното изкуство.

Ето защо един от древните херметисти казва: Този, който разбира Принципа на вибрацията, той държи здраво скиптъра на Силата.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА


Този Принцип е изразен в Кибалион по следния начин:Всяко нещо е двойно, всяко нещо има два полюса, всяко нещо има своя обратна, противоположна страна. Противоположностите са еднакви по природа, но различни по степени. Крайностите се срещат. Всички истини са само полуистини, всички противоречия могат да се съгласуват.

Всички неща в проявения свят са поляризирани, т.е. имат два полюса. Абсолютният Дух, когато се проявява, се проявява чрез два велики Принципа, които в Окултната наука се наричат Първи и Втори, а в съвременната наука са известни като положителен и отрицателен полюс на енергията. Оттам и всички неща в Битието са поляризирани. Принципът на полярността е Принцип на творчество в Битието. Когато е започнал да действа този Принцип, ангелските сили са се поляризирали, като едни застанали на страната на Първия Принцип, а други на страната на Втория Принцип и е започнала една космическа борба, в процеса на която се създава цялата Вселена. Двата Полюса на нещата се различават по степента на вибрациите си. Така Духът и материята са полюси на една и съща реалност, като Духът е с най-високите възможни вибрации, а материята - с най-ниските вибрации. И затова Окултната наука твърди, че материята, това са спящи духове и задачата на хората е да пробудят тези заспали духове, да повдигнат техните вибрации, да тръгнат по стълбата нагоре към Духа. Светлината и тъмнината са също полюси. И никой не може да каже къде свършва светлината и къде започва тъмнината. Доброто и злото са също полюси. Любовта и омразата са също така полюси на психичната енергия. Мъжът и жената са също така полюси на човека. Умът и сърцето са също така полюси, между които протича животът. Студът и топлината са също полюси. И всички явления и процеси в Природата и Живота са поляризирани и онзи, който разбира закона на полярността, може да превърне един полюс в друг. Това превръщане може да става само между неща, които са полюси, а не и между неща от различни видове. Разбирането на този Принцип ще улесни всеки да може да променя както собствените си полярности, така и тези на другите, стига да си даде труд и да посвети време да изучи и усвои това изкуство.

Едно умствено състояние може да бъде превърнато в друго по линия на поляризацията. Но нещата, които принадлежат на различни групи класове не могат да се превръщат едно в друго. Само нещата, принадлежащи на един и същи клас могат да се превръщат, т.е. можем да им променим полярността. Така любовта може да се превърне в омраза и омразата в любов, но любовта не може да се превърне в изток или запад, или в един или друг живот. Например един страхлив човек, като се промени полярността, като се повдигнат неговите вибрации, той може да се изпълни със смелост и безстрашие. Също така мързеливият може да се превърне в деятелен и енергичен човек, като се поляризира по линия на желаното качество. Топлината може да се превърне в студ, като се намалят вибрациите. По същия начин омразата и любовта могат да се превърнат по умствен път една в друга. Така можем да превърнем страха в смелост, но страхът не може да се превърне в любов, нито пък можем смелостта да превърнем в омраза. Умствените състояния принадлежат на много различни класове, като състоянието от всеки клас има свой противоположен полюс, по линия на който превръщането е възможно.

Както в Природата, така и в Живота двата Полюса могат да бъдат наречени съответно положителен и отрицателен. Така любовта е положителна по отношение на омразята, светлината по отношение на тъмнината, доброто по отношение на злото и т.н. Положителният полюс е винаги с по-високи вибрации и превръщането трябва да стане от отрицателния полюс към положителния, като се повишават вибрациите. Този Принцип на превръщане и поляризация можем да го пренесем дотам, че да обгърне явления, свързани с влиянието на един ум върху друг. Когато добре се разбере и схване, че умствената индукция или влияние е възможна, т.е. че умствените състояния могат да се повлияят и възпроизведат чрез индукция от други, тогава ние вече можем лесно да видим как известна скорост на вибрация или поляризация от определено умствено състояние може да бъде приведено на друго лице и впоследствие този клас на умствено състояние може да бъде променен. Само по линия на този Принцип е било възможно да се постигнат тези удивителни резултати на умствено лекуване. Нека вземем например един меланхоличен и страхлив човек. За да се излекува, трябва един човек със силен ум и воля да изработи в себе си едно състояние, противоположно на меланхолията и страха и то да притежава съответно силни вибрации, които по закона на индукцията се предават на страхливия човек и повишават неговите вибрации. Така той ще се излекува от своята меланхолия. Учителя казва, че Любовта е естественият проводник, индуктор на състоянията от едно лице на друго. Когато човек обича друг човек, той възприема неговите състояния, били те положителни и отрицателни.

Така че нашите състояния, както и тези на другите, са само степени на различни вибрации, които могат да се повишат и понижат по законите на полярността и по този начин човек ще бъде господар на своите умствени състояния, вместо да бъде техен роб. С тези познания той ще може да помогне по един разумен път на своите братя човеци и по един научен метод ще може да променя полярността, когато пожелае.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:04 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПРИНЦИП НА РИТЪМА


Този Принцип е изразен в Кибалион по следния начин: Всичко тече, навън и навътре. Всяко нещо си има свои приливи и отливи. Движението на махалото се проявява във всяко нещо, като движението наляво е равно на движението надясно. Така ритъмът се уравновесява.

Този Принцип въплътява истината, че във всяко нещо в Живота и в Природата се проявява едно отмерено движение напред и назад, един прилив и един отлив. Това движение се извършва между двата Полюса, които съществуват съгласно Принципа на полярността. Всякога има едно действие и едно противодействие, едно изкачване и едно слизане. На този Принцип е подчинено всичко в света - слънцата и световете, хората и животните, умът, енергията и материята. Този закон се проявява при сътворяването на световете, както и при тяхното разрушение. Това са вдишките и издишките на Брама според индусите. При издишването, което е прилив навън, се създават световете, а при вдишването те се поглъщат от Безконечното. Този Принцип действа и при издигането и падането на народите и културите. Всяка една култура се ражда при един прилив на космичната енергия и когато тази енергия по закона на ритъма дойде до отлив, културата запада и постепенно умира, като се пренася на друго място. Този Принцип действа и в умствения и въобще в психичния живот на човека. И тук има приливи и отливи. И тъкмо тук херметистите намират разбирането на този Принцип за най-важното нещо. Те са разбрали този Принцип и са открили неговото всемирно приложение, като също са открили средствата, с които да преодолеят неговите последствия в себе си.

За да избегнат обратното действие на Принципа, влиянието на отливите, те прилагат закона на неутрализирането или балансирането. Разбира се те не се опитват да премахнат самия Принцип, защото той е универсален Принцип, или да спрат неговото действие, защото това е невъзможно. Те са се научили как да избягват неговите последици върху себе си до известна степен в зависимост от разбирането и познаването дейността на Принципа. Те са научили изкуството как да го ползват, вместо да бъдат използвани от него. Херметистите, които познават този Принцип, поляризират себе си на тази точка, на която желаят да застанат и след това неутрализират ритмичното действие на махалото, което би ги завело в другия полюс. Понеже Принципът на ритъма се проявява във всички светове, то когато във физическия свят има прилив, в духовния свят има отлив. И когато има отлив във физическия свят, има прилив в духовния свят. Отливът подразбира неблагоприятни условия за растене и развитие.
Когато има отлив в един свят, човек трябва да се качи в друг свят, в който да има прилив. Когато има прилив в сърцето, човек трябва да работи с него, а когато настане отлив в сърцето, човек трябва да се качи в ума си и там да работи. Когато има отлив в ума и в сърцето, човек трябва да се повдигне още по-високо, до полето на душата и духа. Така учениците на Херметическата наука избягват лошите действия, лошите условия, отливите, причинени от Принципа на ритъма в живота. Така те постигат себеконтрол и владеене на своите сили. Повечето хора, които са успели да станат до известна степен господари на себе си, са извършили това несъзнателно. Но учениците на Херметичната наука вършат това съзнателно, употребявайки волята си и достигат до едно равновесие и умствена устойчивост просто невероятни за обикновените хора, които се люлеят напред-назад между двата Полюса. Този Принцип, както и Принципът на полярността са били внимателно изучавани и добитото познание, както и методите за противодействие и използването им съставят много важна част от Херметическата алхимия за превръщането на състоянията.

Проявите на закона на ритъма на физическото поле е познат на съвременните учени. Но херметистите виждат неговата проява и в по-висши области на Битието и Живота. Те казват, че и човешките умствени и психически състояния се подчиняват на същия закон. Поради този закон онзи, който силно са наслаждава, силно и ще страда; и онзи, който малко страда, не е способен да чувства буйните радости. Има темпераменти. които изпитват малко наслади, но същевременно и малко страдат. Когато пък хора с буйни темпераменти изпитват силни наслади и, съответно с това, са склонни и към силни страдания. Законът е, че силите на насладата и страданието във всеки човек трябва да се балансират, да се уравновесят. И тук законът на удовлетворението и компенсацията е в пълно действие.

Но херметичната философия отива още по-нататък по този въпрос. Тя учи, че преди човек да изпита някаква наслада от дадена степен на удоволствие, той трябва да е опитал пропорционално и другия полюс на чувството. Те твърдят обаче, че негативното предшества положителното. С други думи казано: като компенсация на известно страдание човек ще изпита същата степен на радост, било в този или в друг живот. Защото херметичната философия приема закона на прераждането, съществуването на човека в ред последователни съществувания. Според Принципа на ритъма, проявен в закона на компенсацията, на всяко страдание, което е единият полюс на махалото на живота, отговаря една радост. И на всяка радост отговаря едно страдание. И колкото по-интензивно е едното, толкова по-интензивно ще бъде и другото. Щом човек много се радва, много и ще скърби; и когато много скърби, много ще се радва. Това става по Принципа на ритъма, където Полюсите последователно се сменят, като махалото отива ту в дясно, ту в ляво.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:05 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ


Този Принцип е представен в Кибалион по следния начин: Всяка причина има своето следствие; всяко следствие има своя причина; всяко нещо става съгласно определен закон. Случайността е само едно име, чийто закони са още неизвестни. Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони.

В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита.

Принципът на причина и следствие е основа на всяка научна мисъл и е бил оповестен от Хремес от най-ранните времена на нашата култура, в зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме.

Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното. Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи. Съществува едно строго съотношение и сродство между всички неща, които са минали преди и всички неща, които са последвали или ще последват.

Всяка мисъл, която мислим, всяко действие, което извършваме, дава своите прави или косвени последици, които се нареждат в една верига от причини и последствия.

Във връзка с Принципа за причината и последствията може да се повдигне въпросът за свободната воля на човека.

Едни философи твърдят, че човек има свободна воля, а други - че няма. Но според Херметичната философия и двете страни са отчасти прави. И двете страни изказват само полуистини, т.е. противоположните полюси на самата Истина. Според Учението на Хремес човек може да бъде както свободен, така и привързан към необходимостта в зависимост от смисъла, който влагаме в понятията и от височината на истината, от която разглеждаме въпроса. Херметичната философия изразява тази мисъл по следния начин: Колкото по-далеч е творението от Центъра, толкова то е по-зависимо, по-обвързано, а колкото повече се приближава до Центъра, толкова то е по-свободно. Преведено на съвременен език това означава: Колкото човек по-малко е проявил Божественото в себе си, толкова е по-ограничен, а колкото повече проявява Божественото в себе си, толкова е по-свободен. Съвременните хора са роби на своята нисша природа, която е резултат на наследствеността, свързана е с желанията и живота на хиляди поколения и се обуславя от техния живот. Колкото човек се издига над нисшата си природа и проявява Божественото Начало, толкова е по-свободен от наследствените тенденции и от условията.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:08 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПРИНЦИП НА ПОЛА

ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО

В Кибалион този Принцип е изразен по следния начин: Пол има във всяко нещо. Всяко нещо има свой Мъжки и Женски принцип. Полът се проявява във всички полета.

Думата пол тук е употребена в смисъл на мъжко и женско начало. За означаване на тази идея се употребяват също думите: е положително - за мъжкото начало и отрицателно - за женското начало. Но тези думи не изразяват правилно идеята, затова учените са въвели думите катод и анод, като катодът представлява Мъжкият принцип, а анодът Женският принцип.

Този е един от най-неясните Принципи в Херметичната философия. Не че в самата доктрина той не е ясно формулиран, но като се предава на езика на съвременните хора, той губи своето значение и смисъл.

При Принципа на полярността космичните енергии, които изтичат от космичния Ум и се предават чрез Принципа на вибрациите, са поляризирани на положителни и отрицателни енергии. При седмия Принцип тези енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. И затова се казва: двойнственост на активното и пасивното начало, т.е. те добиват възходящо и низходящо направление. Така че енергиите на активното начало биват възходящи и низходящи, а също и енергиите на пасивното начало биват възходящи и низходящи. От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека. Учителя много подробно е разгледал този въпрос в своите окултни лекции, но сега не разполагам с тях. Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос.

Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот. Това трябва добре да се разбере и запомни.

Службата на пола е само да твори, да произвежда, да създава и неговите прояви са видими във всяко поле на явленията. В учението за строежа на материята съвременната наука ни дава един пример за изяснение Принципа на пола в учението за корпускулите (много мънички телца), йоните, електроните, които съставят основата на материята, които образуват атома. Атомът е съставен от едно множество от корпускули, електрони и йони. От последните проучвания на науката се знае, че атомът се образува от групирането на негативни корпускули - електрони и прочее, около един положителен корпускул - ядрото, като тази положителна част упражнява известно влияние върху отрицателните части. Последните се подреждат в известни комбинации и по този начин създават, творят, изграждат, възпроизвеждат един атом. Точно това съвпада с древното Херемтично учение, което всякога е идентифицирало Мъжкия принцип на пола с положителното, а Женския — с отрицателното, така наречените положителен и отрицателен полюси на електричеството.

Обаче термините положително и отрицателно понякога са погрешно прилагани към някои явления от науката. Думата положително означава нещо съществено и силно в сравнение с отрицателното, което се счита несъществено и слабо. Всъщност така нареченият отрицателен полюс на енергията е полюсът, в който и чрез който се проявяват и създават новите форми на енергията. Няма нищо отрицателно в него и около него. По тази причина учените употребяват думата катод вместо думата отрицателно, като думата катод произлиза от гръцки корен, означаващ слизане, произхождане, т.е. път на произвеждането, на създаване и пр. От катодния полюс изскачат рояк електрони. От същия полюс излизат и онези чудни лъчи, които са създали революция в научните схващания и разбирания. Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката. На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия. Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда.

Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия. Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия свят. Когато женският корпускул се съедини с един мъжки корпускул, започва един особен процес - женските частици почват да вибрират с голяма скорост под влияние на енергията на мъжкия корпускул и започват да се въртят бързо около последния. Като следствие от това се ражда един нов атом. Този нов атом, всъщност, е съставен от съединението на мъжките и женските частици. Процесът на откъсването или отделянето на женските електрони се нарича йонизация. Тези електрони са най-активните работници в полето на Природата. С техните комбинации те създават най-различни явления на светлината, топлината, електричеството, магнетизма, привличането и отблъскването, химическото сродство и други подобни явления. И всички те произлизат от Принципа на пола върху полето на енергията.

Ролята на Мъжкия принцип, наречен в науката анод, изглежда се състои в това, че направлява известна вродена енергия към Женския принцип и по този начин подтиква към дейност Творческия Принцип. Но Женският принцип е именно този, който търси всякога дейната творческа работа. И това е така върху всички полета. Все пак всеки Принцип е неспособен за дейна работа без съединяването и помощта на другия. В някои форми на живот двата Принципа се комбинират в един и същ организъм, т.е. той е двуполов. Истината е, че всяко нещо в органическия свят проявява и двата пола. т.е. винаги са на лице както Мъжкият, тъй и Женският принципи. Някои учени са дошли до убеждението, че и при образуването на кристалите би могло да се намери нещо, което да отговаря на полова дейност.

От казаното дотук е ясно, че Принципът на пола е в непрекъсната дейност и проява както в полето на материята, така и в полето на енергията и силата. Така че в явленията на цялата Вселена се проявява този велик херметичен Принцип на пола. Привличането и отблъскването на атомите, химическото сродство, сцеплението между молекулите на материята, както и самият закон на гравитацията, това чудно привличане поради което всички частици, както и огромните тела от материята във Вселената се крепят едни други - всичко това е приложение на Принципа на пола, който действа по линия на привличането, на притеглянето на мъжката към женската енергия, както и обратното - на женската към мъжката. В този Принцип на пола виждаме проявлението на Принципа на Любовта, която действа във всички полета на Битието под различни форми на привличане. Любовта е. която привлича както частиците на материята и енергията, така и небесните тела в пространството и ги държи в равновесие.

Този Принцип на пола действа както във всички полета на Битието, така и в умственото поле. През деветнадесети век някои учени и философи дойдоха до идеята, че в човека съществуват два ума - обективен или съзнателен ум и субективен или подсъзнателен ум. Съзнателният ум според Херметичната наука е Мъжкият принцип на ума, волевият принцип, а подсъзнателният, субективният ум е Женският принцип на ума. Тази двойнствена умствена дейност съществува във всеки човек. Азът представя Мъжкият принцип на ума, а мене-то представя Женският принцип на ума. Азът представя аспекта битие, а мене-то - аспекта ставане или биване. Така че Принципът на съответствията е в сила и тук в човека, както и във Вселената. Туй, което е горе е подобно на това, което е долу и това, което е долу е подобно па това, което е горе.

Тези два аспекта, тези две страни на ума - Мъжкият и Женският принцип, Азът и мене-то, разглеждани във връзка с умствените и духовни явления, дават сигурен ключ за изучаване на определени тъмни и скрити области на умствена дейност и проява. Стремежът на Женския принцип е бил всякога по направлението да получава влияние, докато стремежът на Мъжкият принцип е всякога по посока да дава, да подбужда, да подтиква. Женският принцип има много по-голямо и по-разнообразно поле на дейност, отколкото Мъжкият принцип. Женският принцип ръководи работата по зараждането на нови мисли, концепции и идеи, включително и дейността на въображението. Мъжкият принцип се задоволява с дейността на волята и нейните разнообразни форми. И все пак, без дейната помощ на волята на Мъжкия принцип, Женският принцип би останал доволен само от създаването на умствени образи, които са последица на влияния и впечатления, получени и дошли отвън, вместо да произвежда, да създава оригинални умствени творби.

Тези, които могат да посветят повече внимание и мисъл на даден предмет, те дейно използват и си служат и с двата умствени принципа - с Женския в работата на дейно умствено творчество, и с волята на Мъжкия принцип - в стимулиране, подтикване на творческата част на ума. Повечето хора обаче много малко използват Мъжкия принцип, задоволявайки се да живеят с мисли и идеи, получени от други умове, а не от техния собствен Аз.

При явлението, наречено телепатия, се вижда как вибриращата енергия на Мъжкия принцип се проектира, отправя се към Женския принцип на друго лице и последното възприема семето-мисъл и му дава условия да расте и узрее. По същия начин се действа и при внушението и хипнотизма - Мъжкият принцип на дадено лице, което дава внушението, отправя една струя вибрираща енергия или волева сила към Женския принцип на друго лице и последното, приемайки я, прави я своя собствена и действа и мисли съгласно с нея. Една идея, така загнездена в ума на друго лице, започва да се развива, да расте, да крепне и след време да бъде считана като законно чедо на другото лице, когато всъщност то е чуждо, дошло отвън, подобно на кукувиче яйце. Нормалният метод е, щото Мъжкият и Женският принцип на даден човешки ум да си сътрудничат и действат хармонично и винаги в разбирателство един с друг. Но за нещастие Мъжкият принцип в средно развития човек се оказва много често мързелив и не действа както подобава. Дейността на волята му е доста слаба и в последствие се явява печалното нещо, че такава личност се ръководи и управлява изцяло от ума и волята на други лица.

Магнетични личности са тези, които могат да използват Мъжкия си принцип по пътя на внушаване своите идеи на други хора. Изключителното влияние, което някои личности излъчват и с това завладяват другите, се дължи само на проявите на Мъжкия умствен принцип по пътя на вибрационната линия. В този именно принцип се крие тайната на личния магнетизъм, личното влияние, обаянието на дадена личност.

По такъв начин става подсилване на субективния, женския ум на известно лице. Това подсилване на Женския принцип чрез енергията на вибрациите от страна на Мъжкия принцип е в пълно съгласие с вселенските природни закони. Природата предлага безброй аналогични случаи, чрез които този Принцип може лесно да се схване и разбере. Херметичната наука ни казва, че и самото сътворение на Вселената е следвало същия закон и че във всички творчески прояви вьрху духовното, умственото и физическото полета винаги е на лице дейността на този Принцип на пола, т.е. тези прояви па Мъжкия и Женския принцип.

Сега ще предам някои херметични аксиоми, както са предадени в Кибалион:

1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо. Знанието, както и богатството, е предназначено за употреба. Законът за употреба е всемирен и онзи, който го пренебрегва и не го изпълнява, ще страда вследствие на пренебрегването на природните закони.

2. За да промениш настроението си, както и умственото си състояние, трябва да промениш вибрациите си. Човек може да промени умствените си вибрации с едно усилие на волята, по направление или посока на едно желано състояние, върху което свободно да насочи цялото си внимание. Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите. Обработвай, практикувай изкуството за приковаване вниманието последством волята и тогава ти ще си разрешил и усвоил Тайната да господстваш както над настроението си, така и над умствените си състояния.

3. За да премахнеш или да разрушиш една нежелана умствена вибрация, постави в действие Принципа на полярността и се съсредоточи върху противоположния полюс на това, което желаеш да премахнеш, да отстраниш. Убивай нежеланото, като промениш неговата полярност.

Това е една от най-важните херметически формули. Според Херметичната философия едно умствено състояние, както и неговата противоположност са само двата полюса на едно и също нещо и чрез умствено превръщане на полярността може да се отстрани нежеланото умствено сътояние. Този Принцип е вече известен на съвременните психолози, които нашироко го прилагат за отстраняване на нежелани навици, като препоръчват на учениците си да се съсредоточат върху противоположното качество. В Християнството този Принцип е формулиран по следния начин: Побеждавай злото чрез добро.

Ако някой е страхлив, то няма защо да си губи времето и силите да се бори със страха, защото това ще го усили още повече, но вместо него да развива чувството на смелост и страхът сам ще изчезне. Както тъмнината не може да се изхвърли от стаята с лопата или измете с метла, а като се отворят капаците на прозорците, светлината ще влезе в стаята и тъмнината сама по себе си ще изчезне. Едно отрицателно качество не може да се отстрани по друг начин, освен да се съсредоточи човек върху положителния полюс на същото това качество и получените вибрации сами постепенно ще променят отрицателното в положително, докато най-после вие се поляризирате на положителния, вместо на отрицателния полюс, където сте били преди това. Вярно е и обратното. Когато държим в ума си отрицателни идеи и качества, те изменят вибрациите на нашия ум и ни причиняват много неприятности. Затова се препоръчва човек да не държи отрицателни мисли и идеи в ума си, а положителни. Умственото господство на напредналите херметисти се дължи именно на това прилагане Принципа на полярността, който е един от важните Принципи на умствено превръщане. Затова е полезно често да си припомняме херметическата аксиома, която казва:

4. Умът може да се превръща от едно състояние в друго, от една степен в друга, от едно условие в друго, от един полюс в друг, от
една вибрация в друга вибрация.

Тези, които владеят Закона за поляризацията, са господари на останалите Принципи на умствено превръщане или така наречената умствена алхимия. Без да придобие изкуството променяне на собствената си полярност, човек не ще може да променя и своята среда. Едно основно разбиране на този Принцип много ще помогне на човека да промени своята полярност, както и тази на другите, стига той да пожелае и да посвети необходимото време и грижа за изучаване и практикуване, за да усвои това изкуство. Принципът е верен, но добиването на съответните резултати е в тясна зависимост от постоянството, търпението и практиката на ученика.

5. Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез приложение изкуството на поляризация.

Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия свят, така и в психическия свят и живот. Промяната на настроенията, чувствата, желанията и на всички други състояния се дължи на умственото махало, движещо се назад-напред и което ни повлича от една крайност на чувствата в друга. Законът на неутрализация помага на човека до голяма степен да контролира действията на ритъма и съзнанието си, защото видяхме, че съществува едно по-висше поле на съзнание и едно по-нисше поле на съзнание. Когато настане отлив в нисшето поле на съзнание, човек трябва да се издигне в по-висшето поле и по такъв начин ще избегне отлива на ритъма в нисшето поле, който е причина за отрицателните състояния. Това е последица от поляризацията на по-висшето съзнание и по този начин се повишава умствената вибрация над тази на обикновеното съзнание.

Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма. Заставайки здраво в това поле на съзнание, те оставят махалото да се завърти назад върху по-нисшето поле, без да променят своята полярност. Това може да постигне всеки, който успее да постигне, макар и в малка степен, себегосподство, безразлично дали разбира или не закона, по който става това действие. Такива хора просто отказват да бъдат завлечени назад от махалото на нисшите настроения, чувства и желания, и твърдо отстоявайки своето превъзходство, те си остават поляризирани върху положителния полюс.

6. Нищо не може да убегне от принципа на причина и последствие, но съществуват много полета на причинност. Човек може да употреби по-висшия закон, за да покори по-нисшите закони, т.е. закона на по-висшето поле срещу закона на по-нисшето поле.

Чрез разбиране практиката на поляризацията херметистите се издигат на по-висшето поле на причинност и по този начин контролират законите на по-нисшето поле на причинност. Издигайки се над полето на обикновените причини и последици, те стават на свой ред сами причина, вместо подчинени на причината. Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване. Мнозинството, обаче, е влачено насам-натам, подчинено на околната среда, на волята и желанието на другите по-силни от него внушения, както и на други външни причини, които ги движат като пионки върху шахматна дъска. Чрез покачване на тези влияещи причини, напредналият херметист търси едно по-висше поле за умствена дейност и. владеейки своите склонности, чувства и подтици, си създава и изгражда един нов характер, нови чувства и придобива нови сили, е помощта на които той побеждава и покорява своята обикновена среда. По този начин става сам играч, вместо проста пионка. Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания. Те сами употребяват Принципа на причина и последствие, вместо сами да бъдат употребявани от него. Няма съмнание, че и най-напредналият е пак подчинен на Принципа, проявяващ се на по-висшето поле, но на по-ни-ските полета те са господари, вместо да бъдат роби.

7. Мъдрият служи на висшия, но владее по-нисшия закон. Той се подчинява на закона, който е над него, а госпо-дарува и дава заповеди на закона на неговото поле и на тези. които са под неговото поле. Постъпвайки така, той пак си остава част от Принципа, вместо да му се противопоставя. Мъдрият винаги върви в хармония със Закона и, разбирайки неговите движения и действия, той го обръща да работи в негова полза, вместо да го остави той да го ръководи и да бъде роб. Точно както постъпва умелият плувец, движейки се ту на едната, ту на другата страна, отивайки и връщайки се както си пожелае, вместо да бъде като един труп — къс дърво, което се люшка насам-натам във водната стихия. Такъв е мъдрият човек, сравнен с обикновения. Но както плувецът и трупът, така и мъдрият, и обикновеният човек - всички се подчиняват на Закона. Онзи, който е разбрал това, здраво е закрепил краката си върху Пътя на господството.

8. Истинското херметично превръщане е едно умствено изкуство.

В горната аксиома се крие учението, че великата работа да повлияе, да промени човек средата си. се извършва със силите на ума. Вселената, бивайки изцяло умствена, от това следва, че тя може да се управлява изключително умствено, по умствен път. И в тази именно истина се заключава и обяснението на всички явления и прояви на различните умствени сили, които толкова много привличат вниманието и които карат хората да ги изучават ревностно. Но зад и пред всички тези учения на различни култове и школи си остава всякога постоянен същественият Принцип на умствената субстанция на Вселената. И ако Вселената е умствена в своята субстан-циална природа, то тогава логически следва, че умствените превръщания трябва да променят условията и явленията във Вселената. И ако Вселената е умствена творба, тогава следва, че Умът трябва да бъде най-висшата сила, която може да влияе на нейните явления. И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в действителност.

9. Всичко е ум. Вселената е умствена.

Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начин да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура.

Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия. Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни