ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Окт 22, 2018 2:38 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:11 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА


1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА

Понеже обикновено манихейството се свързва с идеята за дуализма и се таксува като дуалистично учение, без да се разбира конкретно каква е същността на дуализма, затова тук накратко ще изясня тази идея. Дуализмът може да бъде разбран и изяснен само в светлината на окултната наука. Той води началото си от религията на Заратустра, но в ума на Заратустра е имало съвсем друга идея, когато изнесъл учението на дуализма.

Според окултната наука и по-специално според херметичната наука в Битието действа така нареченият принцип на полярността, според който всички сили и енергии в проявеното Битие са поляризирани, т.е. имат два полюса - положителен и отрицателен. Това най-ясно е изразено в електричеството. Електричеството бива положително и отрицателно и когато се срещнат, се образува светлината на електричеството. Този принцип лежи в основата на цялото проявено Битие. На единия полюс на Битието имаме това, което наричаме Дух, а на другия полюс е това, което наричаме материя. Нито Духът, нито материята са познати на съвременните хора. Те познават до известна степен само ефектите, последните прояви на Духа и материята. По отношение на Духа материята е отрицателен полюс, а Духът е положителен полюс. От тяхното взаимодействие се раждат формите, чрез които се проявява животът като проява на Духа.

Всяка форма е резултат на едно напрежение и едно налягане. Така е създадена Вселената, така е създадена и всяка форма във Вселената. Така са създадени и нашите тела, както и всички форми, които наблюдаваме около себе си. Най-ясно този принцип на полярността е изразен в растителното царство, където имаме корен и стъбло и клони. В корените действа отрицателния принцип, а в стъблото и клоните - положителният принцип. Най-напред като посадим каквото и да е семе, под действието на слънчевата светлина и топлина и на влагата, то се поляризира, като най-първо пуща коренчета в земята и след това пуска стъбло и клончета нагоре. Затова ние казваме, че първо се проявява отрицателния полюс, а след това и положителният. Затова Учителят казва, че всеки първоначален импулс в Битието е дисхармоничен. Първо действа така нареченият втори принцип, който организира и внася живот в това, което първият принцип е създал. Тези два принципа не са самостоятелни и не действат сами по себе си, но са така да се каже , двете ръце на един Върховен принцип, който ги ръководи и направлява в тяхната дейност.

Съществуването на тези два принципа поражда всички борби и противоречия в света и живота. Но тези борби и противоречия са една необходимост в проявения свят. Те динамизират силите и енергиите и ги привеждат в движение и активност, извеждат ги от латентното състояние и ги заставят да се проявяват. Така, че полярността е една необходимост за съществуването на света и проявата на живота, а не едно зло. И понеже светът не е една механична машина, а един жив организъм, който се одушевява от една велика разумност, която се проявява чрез тези два принципа, които са така да се каже, двете ръце на тази велика разумност, затова тук няма място за никакъв дуализъм, а именно едно велико единство както във всеки жив организъм.

Зад всеки един принцип, зад всяка една сила, която действа в света стои едно съзнание, едно разумно същество. Защото всичко в света е отношения на съзнания. И когато Заратустра е изнесъл учението за двете начала, които действат в света, той е имал предвид именно закона на полярността, на двата полюса на който действат два вида същества - същества на светлината и същества на тъмнината. На единият полюс е Духът, който е светлина, а на другия полюс е материята, която е тъмнина. Злото не е в това, че съществува светлина и тъмнина, но в това, когато тъмнината иска да вземе мястото на светлината. Това става в живота на човека и човечеството както външно, така и вътрешно. Злото се явява тогава, когато една идея, една истина, една сила. която е действала в една минала епоха като нормално явление в еволюцията на нещо добро. Но когато развитието отиде напред и съществата, които носят тази идея искат и в следващия етап на развитието да лансират тази идея като необходимост за живота на епохата, когато тя вече не отговаря на изискванията на развитието на епохата, тя се явява като зло. Следователно, злото това е доброто от миналото, което като се пренесе в бъдещето се превръща в зло. Така че, когато човек иска да принесе миналото в настоящето и бъдещето, ражда се злото.

Така че не става въпрос за абсолютност за доброто и злото в проявения свят, а за отношение на енергии и на същества. Доброто и злото са резултат на известно състояние на енергията. Материята е външната форма, външната страна на енергията. Тя е сянката, която духът хвърля на реалността и сянката върви винаги заедно с реалността. Те са неразделни. Колкото може да се отдели сянката от предмета, толкова може да се отдели материята от Духа, толкова може да се отдели доброто от злото. Доброто и злото, Духът и материята са една необходимост за развитието на света и живота. Ако не беше така, те не биха били допуснати, защото света се ръководи и направлява от една велика разумност, която, както вече казах, използва и доброто и злото като енергия, като полюси за постигане на своята върховна цел.

Дуализмът се проявява навсякъде в живота и в природата - навсякъде царува една непрестанна борба, която е резултат на тези два принципа. Аз казах вече, че тази борба е необходима за динамизиране на силите и енергиите. Материята е енергия в потенциално състояние, която под въздействието на закона на полярността трябва да се превърне в активна енергия, което е естественото състояние на проявеното Битие.

Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като Сатаната се намесва в Неговата работа. Но думата Сатана произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява. Така че под Сатана се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество. И Христос казва: "Сега иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене". Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа. В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под председателството на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната. Така че дуализмът съществува навсякъде, като една необходимост за развитието на света.

В тази светлина са го разбирали и манихеите, когато са говорили за двете начала. Няма две вечни самостоятелно съществуващи начала, но има два момента на един творчески процес, които следват един след друг. Когато една енергия стигне крайния предел на своето проявление, тя се превръща в пасивна, образува това, което наричаме материя. Затова в окултната наука се твърди, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени. И пак според окултната наука, задачата на хората, облечени в материални тела е чрез живота, който функционира в тях постепенно да одухотворя-ват материята, да събудят тези заспали духове.

Такова е правилното разбиране на дуализма. Така го е разбирал Заратустра, така са го разбирали манихеите, така са го разбирали и богомилите. Така го разбират и съвременните окултисти. Ако в културното развитие на човечеството се среща друго разбиране на дуализма, т.е. вечно съществуване на две равни начала, които са във вечна борба. Това е неразбиране на първоначалната идея, това извратяване на истината, както съществува в природата. В природата както и в живота има една постоянна борба в резултат на две противоположни сили, но тази борба е само но определена степен на развитие.

Дуализмът в такъв смисъл, както се приписва на манихеите и на богомилите, не съществува. Това е неразбиране на нещата както съществуват в природата. Навсякъде в проявеният свят съществуват два полюса на взаимодействието, на които се ражда животът и формата. Поначало както учението на Заратустра, така и учението на манихеите и богомилите, е монотеистично, защото една върховна разумна сила ръководи всички процеси, като се проявява чрез два принципа - положителен и отрицателен. Те са под пълен неин контрол. Това е истината. В тази светлина ще разгледам манихейството и богомилството.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:13 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ - НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Според окултната наука манихейството, както и богомилството са окултни учения и имат в основата си единното окултно знание, което в различни времена и епохи е предавано под различни форми, но принципите са едни и същи и са вечни.

Всяко окултно движение, всяко окултно Братство, което идва в света има специална мисия и задача. Окултните школи и Братства се различават по целите и задачите, които им са поставени, а от там и по методите, с които работят, а ученията. Защото в окултизма тъмнината е символ на материята. Царството на тъмнината се състои от пет чисти елемента, а царството на тъмнината от пет нечисти стихии. В царството на светлината владее ред и хармония, а в царството на тъмнината безредие, хаос и постоянна борба между неговите обитатели.

Тези две царства съществуват едновременно едно до друго. Като център на царството на светлината се явява Слънцето, като център на тъмнината се явява центърът на Земята. В определена степен на световното развитие силите на злото се опитвали да превземат Слънцето като център на царството на светлината. За да защити своето царство Благият Бог произвел от себе си еона, майката на живота, а този еон от своя страна произвел нов еон - първочовека. Христос. Въоръжен с петте чисти стихии първочовекът се спуска в царството на тъмнината и започва борба с демоните. Но в тази борба той изнемогва. Демоните хванали част от него и светлото му оръжие. Те щели изцяло да го завладеят, ако Отец на светлината по негова молба не произвел и не му изпратили нов еон - Животворящия дух. Животворящият дух изтръгва от опасност половината от обхванатия първочовек и я пренася на Слънцето. Другата половина на първочовека Исус, остава в царството на тъмнината. От смесването на елементите на светлината и тъмнината се образувало третото средно царство - видимият свят. Исус пребивава в материята, станал в него световна душа. Но затворен в материята, той се стремял да се освободи от нея. Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух. За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината. Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата - обърната към тъмнината се води постоянна борба. За храна на чувствената душа Сатаната позволил на човека да яде от плодовете на всички дървета, освен от плодовете на познанието. Плодовете на това дърво могли да разкрият съзнанието на човека неговият небесен произход. Но намиращият се на Слънцето Исус, в образа на змия склонява човека да пристъпи тази заповед. За да помрачи съзнанието на човека Сатаната създал жената и привежда човека към плътски връзки с нея. С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел.

За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му. Такъв Дух утешител се явил в лицето на Манес. След неговото явяване световната душа узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята. Това освобождаване на Духа става у животните и растенията несъзнателно, у човека - съзнателно. Средствата за освобождаване на Духа са следните: Забранява се брака, забранява се употребата на вино, на месо и въобще се препоръчва грижливо отдалечаване от всяко влияние на материята, въздържане от всяко докосване с нея. Според манихейската система ловът, убиването на животните и късането на цветята било забранено. За душите, неуспели да се очистят в продължение на един живот, отново се почва процес на очистване в нови тела чрез прераждане. Чрез изгаряне на света ще се извърши последното очистване. Материята, лишена от всички части на светлината, отново ще потъне в нищожество. Сатаната ще бъде победен и заедно със своето царство ще стане съвършено безсилен и няма да има никакво влияние над живота на хората.

Такова е в общи линии учението на манихеите според офицалното историческо разглеждане. Онзи, който познава окултната наука, ще види, че цялото учение е едно изложение на окултната наука, като се махнат някои неща, които са вмъкнати от коментаторите и тълкувателите на учението. Понеже ние не разполагаме с оригинални източници на учението, затова се задоволяваме с това, което съвременните историци ни дават за него, като гледаме критически на тяхното изложение.

Обществото на манихеите се е състояло от два различни класа: първо избрани или съвършени и второ прости слушатели или народа. Съвършените се подлагали на строга дисциплина и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала. Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога. Те ставали посредници между него и несъвършените членове на обществото.

Манихеите имали свое църковно устройство. Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони. Богослужението у манихеите се отличавало с простота. Те отхвърляли християнските празници като в неделния ден прекарвали в пост и молитва. При молитвите си се обръщали към Слънцето. Кръщението извършвали с масло.

Манихейството получило широко разпространение. Но разпространението обърнало внимание на император Де-оклетиян, който издал срещу тях строг указ. Със своя указ той не ги осъждал като християнска секта, а като отделно учение, излязло от враждебното Персийско царство. С този указ заповядвало да се изгорят учителите и книгите на мани-хеите, а учениците да се изпращат в рудниците, ако това са длъжностни лица, да се изпращат на заточение. Имотите им да се конфискуват. Християнските царе и императори също преследвали манихеите. Но манихеите устоявали на всички гонения и разпространявали учението си. Понеже в учението на манихеите лесно и нагледно се обяснявал проблема на злото в света и онзи дуализъм, който всеки чувства в душата си и кйото апостол Павел просто и ясно е изразил с думите: "Недоброто, което искам правя, но злото, което не искам, него правя". Затова то бързо се разпространило между хората. И Гьоте изразил този вътрешен дуализъм с думите: "И в мене живеят две души. Едната ме тегли към възвишеното и благородното, а другата ме тегли надолу към земята, към нисшите удоволствия". Тази борба между двете начала се чувства от всеки човек. Така че, манихеите и богомилите не са еретици и сектанти, а са изнесли фактите, както са в природата и живота, а техните противници, които са били хора късогледи, догматици и фанатици, които не познавали истината, са ги определили като дуалисти.

Френският окултист Едуард Шуре, автор на книгата ''Великите посветени", като говори за манихейството, казва следното:

"Същинската езотерична традиция е свързана направо без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който живял в третия век на брега на Ефрат в Персия".

Манес е от тези предтечи, които се явяват в историята на човечеството, но чието дълбоко влияние става подкваса за бъдещето. Знае се, че св. Августин първоначално е бил един запален манихеец, преди да бъде спечелен за господстваща църква от св. Амброзий и станал един от най-страшните врагове на манихейството. По-късната църква се опитала да заличи следите на Манес. Тя унищожила неговите писания и обезобразила учението му. То е познато само чрез опроверженията на неговите унищожители. По това, което ни се изнася като учение на манихейството може да се отгатне същината на неговата мисъл.

Първоначално Манес е бил ученик на персийските маги, станал християнин чрез своите медитации и чрез своите лични вдъхновения и чрез лично откровение. Учението, което проповядвал, се различавало от официалната доктрина на църквата в следните три точки:

1. Исус бе за него както и за църквата център на откровение, но Манес схваща по-иначе връзката на Исус от Назарет с Божественото Слово или казано по-добре с Христа, Арканът на планетното слово, на който Учителят Исус бе само оръдие и тълкувател.

2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа.

3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция.

Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие.

Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа".

С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет.

Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението.

Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа. Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията за идването на царството Божие чрез Любовта.

Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите. И всички големи мистици и мислители винаги са гледали на евангелието на Йоан като най-дълбоко от четирите евангелия, като това, което съдържа Арканът на християнството. Между големите мислители, които са гледали така на това евангелие, трябва да споменем Гьоте. Последните години на неговия живот канцлерът Мю-лер един ден му казал: "Голяма новина има. Тюфингенските теолози току-що открили, че евангелието на св. Йоан не е автентично". "Кое е тогава автентично?" - извикал патриархът от Ваймар вдигайки олимпийското си чело и големите му кестеняви очи пламнали като извикал: "Кое е тогава автентично? - това което е вечно и истинно".

Както казах, според окултната наука всяко окултно движение, всяко окултно Братство, което идва в света има специална мисия и задача. Окултните школи и братства се различават по целите и задачите, които са им поставени, а от там и по методите, с които работят, а ученията във всички са едни и същи, само че са предадени под различни форми. И манихейството е една такава окултна школа със специална задача и мисия.

Щайнер говорейки за манихейството, казва:

"За нещастие манихейството,. което е едно от най-дълбоките окултни учения, е най-малко разбрано. Но то е именно, което трябва да подготви новата епоха на човечеството, когато любовта ще бъде главен фактор в живота на хората и братството ще царува между тях. Но за да се дойде до това време, трябва да се мине през големи борби и да се дадат големи жертви. И манихейството е именно това братство, което трябва да трасира пътя към бъдещето. Затова то е давало на своите ученици следното учение: "Хората говорят за доброто и злото, без да знаят, че във Вселенския план е предвидено, че злото трябва да достигне връхната точка, за да могат тези, които ще го победят да развият в тази победна борба силата, която ще роди доброто. Необходимо е да се подготви един елит от хора, които ще стъпят след края на нашата пета раса. Тогава от хората на доброто ще се изискват най-големи усилия, за превръщането на лошите и привличането им към доброто. Това ще трябва да бъде извършено в този период от време, като това бъде възможно. И в случая не се касае за една възпитателна работа, за нещо такова, каквото бихме могли да си представим при възпита-нието в нашето време. Тогава ще бъдат турени в действие окултни сили, чрез които ще се работи. Защото тази бъдеща епоха на развитието хората ще турят в действие окултните сили. Добрите хора ще имат задължение да въздействат върху техните братя, принадлежащи към течението на злото. Всички ще бъдат предварително подготвени затова време от духовното ръководство на човечеството, което от далече планира своите действия. За тази далечна епоха още от далеч се е промислило и затова са подготвени чрез специални окултни школи определени хора, които ще работят в това време. Такава една школа, която е натоварена със задачата да подготви хора, които ще работят за това далечно време за привличането на хората на злото към доброто, е школата на манихеите. Това е една от най-дълбоките окултни школи, но е много криво разбрана. Но тази школа е именно, която трябва да подготви хората за тази далечна епоха. Хората, които се противопоставят на доброто ще носят на лицето си знака на злото. И тези, които са подготвени за превръщането на злото, трябва да внасят колкото се може повече силите на доброто в човечеството. В тази далечна епоха все още ще се намират хора, които ще бъдат възприемчиви към влиянията на доброто и могат да се обърнат в последния момент и да се наредят на страната на доброто. И това въздействие ще бъде твърде ефикасно. Доброто не би било до такава степен добро, ако то не расте чрез побеждаването на злото. Любовта не може да бъде така велика, ако тя няма сила да преодолява омразата в лицето на злите хора.

Всички тези неща са подготвени дълго отнапред. И трябва да се знае, че това е отношението на манихеите, на всички окултни школи, че злото е в плана на творението и не една сила, която е вън от плана на творението и принцип, внасящ дисхармония във Вселената. Злото влиза в света на Творението, за да се превърне един ден в по-голямо добро.
Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро.

И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране".
Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото. Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието. Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса. Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота.

Ето това са учили манихеите, като са изхождали от великия закон на Хермес за полярността, според който в света съществуват два принципа, два полюса - положителен и отрицателен. който е принцип на творчество и прогрес.

Ще завърша това кратко изложение на манихейството с две мисли, едната от проф. Димитър Ангелов, а другата от проф. Йордан Йорданов.

Проф. Димитър Ангелов казва: "Манес и сирийските гностици били на мнение, че доброто начало е първично и по-силно, че злото се явило по-късно и по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм.

В съгласие със своите гностически разбирания Манес и последователите му изработили и свое етично учение. Те проповядвали, че всеки, който искал да избави душата си, трябва да живее скромно и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не са се женили, не трупали имоти, избягвали убийството, насилието, гнева, лъжата, завистта. Особено строго трябвало да спазват морала и начина на живот така наречените избрани съвършени манихеи наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водели живот като всички други хора като се стремели обаче постепенно да се усъвършенстват и да се приближат до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. То проникнало в Персия, Централна Азия и Индия. Особено широко разпространение получило в източните области на Източната Римска империя и в последствие във Византия (V - VI век). Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През VIII век то станало даже господстваща религия в голямата империя на Уигурите".

Проф. Йордан Йорданов казва за персийския и манихейския дуализъм: "В маздаизма Аура Мазда създава света с думата си, т.е. със словото. Ариман гледа всичко да разруши и поквари. Според манихеите Живият дух, Който е еманация на Бога създава видимия свят от телата на убитите демони".

В заключение на манихейството ще прибавя една мисъл от Щайнер.

"Христос беше дошъл в света, но през негово време средствата за разбирането му бяха много ограничени. Затова трябваше да бъдат положени грижи за бъдещите времена - всички древни мистерии трябваше отново да оживеят, за да могат тези мъдрости да бъдат поставени в служба за разбирането на Христа. Това можа да стане само по следния начин: Трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите в Европа. Хората, които бяха преминали от Древна Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли за себе си велики мъдрости. В Древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясно виждащи, те можеха да виждат в областите на духовното. Но това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да остане само у отделни личности на запад. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също седяха оттеглени в потайни места и бяха ученици на този велик посветен. Това същество беше останало в Европа, запазвайки онова, което беше донесено от Древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставяше тайната на физическото поле, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното Средновековие. И онези, които познават същността на европейските мистерии, поглеждат нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос.

Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова същество, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва. Този Будисатва беше същото същество, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене. Следователно това същество, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие. То беше вторият велик учител, един втори пазител на печата на мъдростта на човечеството на запад, който после стана Гаутама Буда.

След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра. Когато произнасяме имената Заратустра, Гаутама Буда и Скитиянос, ние назоваваме три велики духовни същества и индивидуалности. Когато назоваваме имената Скитиянос, Заратустра и Буда ние говорим за въплъщение на Буди-сатви. Това, което живееше зад тях беше Христос.

В историята се назовава една четвърта индивидуалност, зад която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно, отколкото трите назовани същества като Скитиянос, Буда и Заратустра. Това е Манес, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа. Наричат го така онези, които виждат в манихейството нещо повече отколкото обикновено се вижда. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос е живял на Земята на едно от най-великите събрания, станало в духовния свят, принадлежащ на Земята три велики индивидуалности в четвъртото столетие след Христа. Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовно-културен факт. Манес събра тези личности за това. за да се съветва с тях как постепенно онази мъдрост, която беше живяла пред поврата на времената, в следатлантската епоха може да живее отново все по-далеч и по-далеч, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова доста паметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовно виждане? Едната е онази личност, която в посоченото време живееше Скитиянос, прероденият Скитиянос по време на Манес. Втората личност е един физически проблясък на проявилия се отново тогаз Буда и третата е прероденият тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес — Манес в средата, около него Скитиянос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен плана, как цялата мъдрост на Будисатвите от следатлантската епоха може да се влее по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството. И това, което не беше решено като план за бъдещото развитие на земните култури, а бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, което са мистериите на розенкройцер-ството. Мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха с индивидуалностите на Буда, Скитиянос, Заратустра и Манес. Те бяха учители в школата на розенкройцерството. Те изпращаха своята мъдрост като дар на Земята, затова защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност. А тази мъдрост те бяха приели от Христа. Ето защо във всяка духовна школа е така, че се гледа с дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида. В преродения Скитиянос виждаме великия обожаван Будисатва на запад. Също с голямо уважение се гледа и на Буда и на Заратустра. които също работеха на запад в школата на розенкройцерите. Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към велики учители на европейските посветени. Така ние намираме сред духовния живот на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра, а също така и Скитиянос, Буда и Манес. За тях знаеше той, че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Будисат-вите и която трябвайте да бъде използвана, за да бъде разбран най-достойният от тях на всяко разбиране - Христос, който е едно същество съвършено различно от Будисатвите, от когото Будисатвите получават своята мъдрост, и което може да бъде разбрано само когато се вземе заедно цялата мъдрост на Будисатвите, както е предадена на запад. Ето защо духовната мъдрост на европейците наред със всичко друго се съдържа и едно синтетично сливане на всички учения, които са били дадено на света чрез четиримата велики посветени - Скитиянос, Заратустра, Буда и Манес. Макар Манес да не е бил разбран на времето си, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже в един смисъл с имената на Скитиянос, Буда, Заратустра и Манес. Те ще дадат на хората учебния материал за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа. Тази синтетична мъдрост се изучава в школите на розенкройцерството".

Източник: http://petardanov.com/index.php/topic/1 ... %86%D0%B5/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни