ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Сеп 19, 2018 11:09 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:16 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ГНОСТИЦИ



Един от първите гностици в християнството е апостол Павел. За неговия гностицизъм говорих във втората част на втория том, когато говорих за християнството, когато говорих за апостол Павел. Той казва приблизително: А проповядване мъдрост между съвършените, а децата в учението храним със словесно мляко.

Когато се говори за гносис, това е гръцка дума и значи знание. Но не става въпрос за обикновеното светско знание, но за духовното знание придобито чрез откровение или яс-новидство. Това знание ни свързва с духовните същества на Космоса, които ни разкриват тайните на Космоса, тайните на Божественото Битие и въобще ни запознават с живота и съществата, които населяват духовната Вселена. Гносисът също дава методи и начини за придобиване на това знание, но тези методи не са писани на книга, защото са били достояние на тайните школи, които са предавали знанието от уста ята във всички са едни и същи, само че са предадени в различна форма. И манихейството е една такава окултна школа със специална задача и мисия и като такава ще я разгледам накратко, понеже не разполагам с материал по въпроса. Оригиналната литература на манихейството е изгорена.

За изложението ще използвам това, което официалната история ни дава, като го пресея в светлината на окултната наука. Защото това, което е изнесено за манихеите е изнесено от техните противници, които никога не изнасят истината, а предават нещата в извратена форма. По-голяма част от това, което се говори за манихейството, не отговаря на истината.

Според окултната наука Манес е един от великите учители на човечеството, пратеник на Бялото Братство, който е натоварен със специална мисия и задача, която ще разберем от следващото изложение. Пак според окултната наука той се е прераждал многократно в света в различни страни и епохи за да подготви своята мисия и задача.

Манес е работел през третия век. За личността му са запазени различни противоречиви данни. Не се знае точно какъв произход е - според едни е от гръцки произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски. Той се отличавал с голяма начетеност. Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност. Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена. Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо. Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само външната страна, това, което е било достояние на по-широк кръг хора и което макар и в изопачена форма е стигнало до нас.

Гностиците, които се явяват във втори век, се стремят също като неоплатониците да съединят християнството с древните мистерии. Искат да разберат християнството в неговата вътрешна страна, но в светлината на древните мистерии. Но понеже древните мистреии са били изгубили своята първоначална чистота още във времето на Христа и преди него, те не са могли да се доберат до истинското знание и мистериите в следствие на което във външните, популярни изложения на гностицизма, поне от някои са допуснати много груби грешки, особено в разбирането на Христа. Според повечето от тях Христос не е бил роден от Дева Мария, а имал призрачно тяло, чрез което се е проявявал. Те са доловили някои окултни идеи, които не са могли да ги разберат в тяхната дълбочина и същина.

Гностиците се делят на сирийски и александрийски.

Между сирийските гностици най-забележителни са:

1. САТУРНИН или САТУРНИЛ - от 117 до 138 година

2. ТАЦИН - ученик на мъченик Юстин.

3. КАРПОКРАТ.

От александрийските гностици най-забележителни са:

1. ВАСИЛИТ, който бил от Сирия и основал своето общество в Александрия около 125 година.

2. ВАЛЕНТИН, александрийски юдеин.

3. КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ.

4. ОРИГЕН.

Сега ще разгледаме накратко поотделно най-напред сирийските гностици, а след това александрийските.
стави в нейната първоначална чистота. Но поради голямото противодействие от страна на жреците, той напуснал Персия през 270 г. и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай.

Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници.

Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото.

Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение.
Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери-

СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ

Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло. Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си. Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде. Веществените човеци под началството на Сатаната водели борба срещу духовните и ги угнетявали. Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на Сатаната, но не сполучил. Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино.

Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото. Негов най-бележит ученик бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година. Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло. Той считал Новият и Старият Завет за откровения на два различни Бога.

Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и благостта, а Старият - на Бога на правдата Яве.

Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо.

В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски. Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и Йосиф и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец. Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето.
Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида.

По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието. По това време работил и Арий.
Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон. Сирийските гностици смятали материята за жива, самодейна сила, а александрийските гностици - за недейно начало, почти небитие.

АЛЕКСАНДРИЙСКИТЕ ГНОСТИЦИ

Най-видните александрийски гностици били Василит и Валентин. Василит е действал в Александрия около 120 и 140 години. Той написал особено евангелие и тълкувание на това евангелие 24 книги, където изложил своето учение. Но всички тези книги са изгубени. Ирени Илионски умрял в 202 година и Политримски умрял в 235 година излагат не еднакво учението на Василит.

Според Ирени Илионски Василит учил, че от Нероденият Отец, (Бог) еманирал 365 духовни светове или царства едно след друго. Те образували 365 Небеса. Най-долу стои небето на планетите, което се управлява от 7 духове, на чело с Ехова. Тези духове създали Земята и човешкия род. Но те измъчвали хората и затова Неродения Отец от милост към човеците изпратил на Земята своя най-горен еон (Ум) - Логос и Христос в призрачно тяло. Христос спасил света само със своето учение и се върнал при Отца.
Евреите искали да го разпнат, но в дейтвителност разпнали Симон Кириеца.

В изложението на Иполит Римски Василидовата система има еволюционен характер. В основата на всичко стои Не-изреченото Битие. То създало от нищо семето на света. От това семе както пиле от яйцето се образува висшия свят, а от този свят - ефирният или звездният свят. От същото световно семе произлезли два еона, вледетели на света, велик архонт и малък архонт. Единият и другият архонти създали свое небе Окдоада или Небето на осемте еони и Евдомада или Небето па седемте еони, което е небето на планетите. Великият архонт отначало се смятал за върховен Бог, докато синът на истинския Бог еонът Разум или Христос го довел до познаване па истинския духовен Бог. Така двата духовни свята Окдоада и Евдомада, чрез Христа дошли до ясно Богопознание. Човечеството дълго време смятало за Бог малкия архонт, който се открил на света чрез Мойсей, духовните люде били освободени от тази заблуда от човека Исус, роден от Дева Мария чрез Святия Дух. Той бил определен при кръщението си в реката Йордан да приеме в себе си Христа, в Божественото слово и да научи хората на истинското богопознание. Неговата смърт няма спасително значение.

Един от най-видните василидови ученици бил неговия син Исидор, който написал между другото и етически съчинения. Нравственото учение на Василит било строго, но по-късните привърженици го изменили.

Валентин е следващият от големите александрийски гностици. Той бил посветен в Египет в древните мистерии, посещавал александрийската школа изучавал с жар Питагор и Платон и от всички учения, които добил съставил тайно учение, доста сложно и подробно, което множество окултни идеи и учения се преподават чрез устата на един въображаем Христос. Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето. Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех. На Валентин се приписва книгата "Пистис София" или Вяра-Мъдрост.

Ще предам някои мисли и идеи от нея, за да се види как е мислил Валентин.

'"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху познаването на Тайната на Неизразимия. Тайната на Неизразимия знае причината на Строгостта и онази на Милосърдието; тази Тайна знае причината на гибелта и онази на вечното съществуване на вековете. И тази Тайна знае защо съществуват влечуги и защо те трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо съществуват животни и защо трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо има стада и защо има птици; и тази Тайна знае защо има планини и защо те съдържат свещенни камъни; и тази Тайна знае защо съществува веществото на златото и онова на среброто; и тази Тайна знае защо има вещество на медта и защо има вещество на желязото и защо има вещество на оловото. И тази Тайна знае защо има стъклено вещество и защо восъчно; и тази Тайна знае защо съществуват водите на земята и всички неща, които се намират в тях и защо Земята съществува. И тази Тайна знае защо съществуват животните, които се намират в морето. И тази Тайна защо съществува веществото в света и защо то ще трябва напълно да се разложи.

"Мария Магдалина проиближавайки се към Исус му казва: "Господи, колко световни години се съдържат в една година на светлината? " И Исус отговаря на Мария: " Един ден от светлината съдържа хиляда години от света и за хората. И тъй, 36 и половина мириади (мириадата е равна на десет хилади години от света) съставят една година от светлината. Тъй щото аз ще царувам през течение на 1000 години от светлината, бидейки цар на всички лъчи на светлината и на всички праведни души, които са посветени в тайната на светлината. И вие, Мои ученици, които сте посветени в Тайната на Неизразимия, вие ще се намирате при Мене от дясната и от лявата ми страна, бидейки царе на едно с мене в моето царство. И ония, които биха били посветени в трите Тайни от петте Тайнства на Неизразимия ще бъдат царе заедно с вас в Царството на Светлината. Ония, които биха били посветени в бляскавите Тайни, бидейки царе в блестящите области, и ония, които биха били посветени във висшите Тайни, бидейки цape в долните области, всеки от тях ще се намери в своята йерархия на Тайни ".

Мария, продължавайки да говори, казва на Исус: " Господи какъв е изгледът на външната тъмнина и колко място за наказание съдържа тя?" Исус отговори на Мария: " Външните тъмнини са грамаден дракон—змей на който опашката му е в устати му, moй се намира извън света и заобикала целия свят. Той съдържа множество места за съдене, защото там се намират 12 отделения за жестоки мъки. Във всяко отделение се намира по един архонт (началник) и лицата на архонтите са различни и те се преобразяват, вземайки едно след друго различни лица ". След това изброява имената и лицата на архонтите и в заключение казва: " Тези архонти на 12-те отделения са поместени във вътрешността на дра-кона на външната тъмнина. Всеки от тях променя името си всеки час, като променя и лицето си. И всяко от тези отделения има врата, която се отваря към висините, тъй щото драконът на 12~те външни тъмнини, които се състоят от 12 тъмни отделения, става цар на всяко отделение, когато вратата се отворят към висините. И един ангел от по-горните области бди над всяка от вратите на тези 12 отделения. Това е Иисус, първият човек, пазител на Светлината, най-стария от първия чин. Той е назначен да бди над дракона и над всички архонти, за да се намират всеки в отделението назначено за него ".

От приведената мисъл се вижда, че Валентин влага в устата на Исус едно учение, което е предадено в символична загадъчна форма, в което са примесени много окултни идеи и учения. Но понеже сам не е бил посветен, нещата не са му били така ясни. Но все пак той се е намирал под влиянието на белите братя, и макар и да не е долавял ясно техните внушения.

Отначало Валентин е работил в Александрия, но около 140 година се премества в Рим. Тук гой е искал да стане епископ, но не сполучил и бил отлъчен от църквата заради ере-тическото си учение... Той умрял около 160"та година в Рим или в Кипър, не е известно. Неговата система, доколкото е известно учението на неговите ученици е по-сложна от тази на Василит. Дуализмът и е по-слаб. Тя е построена върху понятието за бракосъчетанието между мъжките и женските еони.

Според учението на Валентиновия ученик Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или Мълчание. Тази двойка родила втората брачна двойка: Божият разум наречен просто Единороден и Истината. Така една от друга са се родили брачните двойки Слово и Живот, Човек и Църква. Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство. Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада. Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство. Неговото най-нисше същество е женският еон Мъдрост. Тя била обзета от силно желание да се съедини с Отца и с това паднала в грях. Ще рече, първоначалният грях е бил извършен в духовния свят. Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот. От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея. Десният син е психичният Демиург, който е вседържител. Той образувал видимия свят, владетел на който е левият син, който е тъждествен със Сатаната. Еонът Исус се съединил с Месия, когото Демиург изпратил на своя народ, евреите, за да ги избави от владичеството. Той открил истинският гносис (знание) на духовните люде (плевматиците), т.е. довел ги до съзнание на своя висш произход. Само те ще се върнат в Плиром, т.е. те ще се спасят, душевните люде (психиците) заедно с Демиург и ще могат да достигнат известно блаженство като стоят до границите на Плиом с помощта на вярата. Материалните пък люде заедно със Сатаната и материята ще бъдат унищожени от огъня.

Валентин имал много ученици - Птоломей, Секунд, Марк,Ираклион, и още други. Съществували две валентинови школи - източна и италянска, които се отличавали по някои подробности на ученията си. Валентиновите възгледи били усвоени и от сирийските гностици Офити.
Виден александрийски гностик бил Карпократ, който действал в първата половина на втория век. Според него Бог е първобитно единство, от което излиза и се връща всичко духовно, а също и човешките души. Светът е създание на нисши еони, които пречат на излязлите от Бога души, да се върнат към Него. Човеците трябва да се стремят чрез гноси-са да се издигнат до Бога, които не дойдат до това съзнание техните души ще се поселят в нови тела. Исус ни е посочил пътя на нашето спасение, именно, да си спомняме за нашия небесен произход и да отбягваме от Димиурга. Преди Исус такива примери са ни дали Орфей, Питагор, Платон, Аристотел и др. Те са се спасили чрез вяра и любов. Делата нямат значение. Нравственият закон е товар поставен на света от Димиурга и неговото изпълнение не ни ползва.

КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Климент Александрийски и Ориген укрепили и издигнали катехизисното училище в школа, където се изучавала вътрешната страна на християнството. Пълното име на Климент е Тит Флавий Климент. Роден е около Атина към 150-та
година. Първоначално той е бил езичник. Изучил основно гръцката литература и философия. Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители. В Александрия ученик на Пантен и негов помощник около 190-та година. След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение. Той умрял около 215 година.

Климент Александрийски привличал за слушатели не само християни, но и езичници. Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека). Той постепенно приближавал слушателите си към Христа и ги запознавал с неговата мъдрост. Целта му била да просвети и научи христяните така. че тяхната вяра да бъде здрав философски мироглед, та да не бъдат само вярващи, но и гностици, т.е. обладатели за истинското знание за Бога. Ако се съди от неговата трилогия той ще да е поддържал тристепенна дидактическа система:

1. Възбуждал у слушателите вяра в Христа

2. Наставлявал повярвалите

3. Разкривал философски христовото учение.

До нас са достигнали 4 съчинения на Климент Александрийски:

1. Подбудително слово към елините

2. Педагог

3. "Стромата" или Постилка

4. Кои богати ще се спасят

Първите три съчинения са тъй тясно свързани, че пред. ставят едно цяло — трилогия. Първото съчинение изтъква превъзходството на християнството над езическата философия. В "Педагог" той представя Христа за истински ръководител и възпитател на света. "Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено христовото учение като истинско учение. Това съчинение е по-скоро сбор от материали из съчиненията на разни автори - гръцки поети и философи, православни и гностически и в последствие и апокрифни. Това съчинение не е завършено, а само предговора или увода на тази част може да се вземе като едно развитие на богословската система и да носи заглавието "Учител". В "Кои богати ще бъдат спасени" Климент доказва, че богатството не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден. Климент изяснява Светото писание, както се вижда от дошлите до нас откъслеци от неговите съчинения "Чертици". Ако и да бранил православното учение той го е разбирал в неговата дълбока вътрешна същина

ОРИГЕН

Ориген бил ученик на Климент Александрийски, но превъзхождал своя учител по дълбочина на ума и изобщо бил най-великият богослов на древността. Той се родил в Александрия в 185 година от родители християни. Баща му Леонид пострадал мъченически в 202 година при гонението на императора Септими Север. Ориген тогава седемнадесет годишен го насърчавал да не се отрича от вярата си и дори искал да умре заедно с баща си и едвам го спасила майка му скрила дрехите му. След като Климент напуснал Александрия, Ориген бил назначен за учител - управител на тамошното катехизисно училище (школа).

В 211 - 212 година Ориген посетил Рим, за да види най-старата римска църква. Скоро след това той се върнал в Александрия и продължил учителската си работа. В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод.

Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер. Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници,
мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски. Ръкоположението му не било признато от александрийския епископ Димитрий. Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно училище. В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес.

Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген. Той бил лишен от учителската длъжност и изгонен от Александрия. Тогава той се преселил в Кесария Палестинска. където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър. В Кесария той отворил училище подобно на това в Александрия и тук, както и в Александрия го слушали не само християни, но и езичници. Имал много ученици и от други страни. Под влияние на неговите уроци двамата братя от Понг - Теодор, Атиндор приели християнството и после станали епископи. Първият бил знаменитият неокесарски епископ, Григори чудотворец (240 - 270). Оригенов ученик бил и кесарския презвитер Памфил, умрял в 309 година. Навярно по предложение на своите приятели епископи Ориген бил поканен на църковния събор в Бостра през 244 година, където успял да убеди бостренския епископ Берил да се откаже от монархиянската ерес. В Кесария и Ерусалим Ориген намерил добри условия за книжовна работа. Там продължил и може би довършил своя огромен библейскокритичен труд Ексампли. Неговият ръкопис бил дълго време пазен в Кесария и може би изчезнал, когато арабите унищожили кесарийската библиотека. От този труд се ползвали Памфил и Евсевий Кесарийски и други.

Ориген ходил втори път в Арабия, където оборил друга една ерес, така нареченото тнитопсихитското учение. С него водил преписка римският император Филип Арабин и жена му Севера. Гонението на императора Декин Траян го заварило в Тир, където вероятно е умрял в 254 година на 70 годишна възраст вследствие на претърпели мъки в затвора.

Ориген бил най-плодовитият от църковните писатели през първите векове на християнството. Според Епифания Кипарски той бил написал шест хиляди книги, а според Ру-фина Аквилийски - две хиляди. Той могъл да напише толкова много съчинения, защото не ги пишел сама а диктувал на бър-зописци (повече от седем според Евсений Кесарийски) и след това стенографите превеждали на обикновено писмо от множество книгописци и краснописци. Заради своята неуморна книжовна дейност Ориген бил наречен твърд като диамант и с медна отрова. Повече от съчиненията му били езотерич-ни - тълкуване на тъмните места на Светото Писание. Той е различавал три смисъла на Писанието: буквален, нравствен и тайнствен, като давал предимство на алегоричното тълкуване. Важен негов труд са "Екзаплите", в които е издаден критичният превод на седемдесетте чрез сравнително съпоставяне с еврейският текст и с по-сетнешните гръцки преводи, главно на Акила, Симаха и Геодотиона. Всеки от тези 6 текста бил поставен в отделна колона именно еврейският текст с еврейско писмо, еврейският текст с гръцко писмо, превода на Акила, превода на Симаха, превода на седемдесетте и превода на Теодотиона. Този библейски критичен труд бил работен много години, според мнението на някои учени 27 години и имал голямо значение. Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци.

Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги. Главно с този свой труд той се явява като баща на богословската наука. В него за първи път християнското учение било изложено като философска система. Ориген се намирал под силното влияние на платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при Бога в последния момент ". Това Ориген наричал възстановяване на първоначалното състояние. Син Божи е подчинение на Отца. От 520 до 580 година се е водила остра борба между християнските църкви за и против учението на Ориген. В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо.

По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството. Известни са още съчиненията му: "За молитвата", където изяснява "Гос-поднята молитва", "Увещание за мъченичеството" и "Едно писмо до Юлий Африканеца", гдето доказва, че разказът за Сусана в книгата на пророк Данаил е автентичен. Евгений Кесарийски съобщава, че Ориген написал едно съчинение в осем книги, което е загубено.

Един от видните ученици на Ориген Пиерий бил ръководител на училището след него. Той като Ориген поддържал учението за вечността на света, за предшестването на душите и за прераждането и алегоричното тълкуване на писанието, затова го наричали Младият Ориген. Пиерий предал своята преданост към Ориген на ученика си Памфилий, кесарийски презвитер. Друг от учениците на Ориген е Теогонстра, който също бил ръководител на училището. Той също споделя учението на Ориген. Известен привърженик на Ориген е бил също и Иерак, който около 300 година живял в град Леонто-пол при делтата на р. Нил, където се предал на крайно подви-заване. Той написал много книги.

Според Седир учението на гностиците е остатък от древните мистерии, които били изродени и гностиците направили опит да бъдат обновени чрез евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време.

Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите от Кабалата към християнските догми, което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада. Да забележим също, че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище из-глежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогава разбираме, че флорентинския титан, като изкачва рая би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада. "Небето му се състояло от серия кабалистически кръгове, разделени от един кръст като пентакъла на Езекил. В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите".
От съвестната работа на Е. Ару "Комедията на Данте е преведена по буква и коментирана по дух с ключа на символичния език на верните в любовта се вижда, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От тяхното учение той е почерпил омразата си към папите и римската черква както и окултните теории, които намираме във всеки ред на съчинението му".

Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището - изпитанията при посвещението, а Небето е обиталището на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта.

Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за разпознаване, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина. Те са правили своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те употребявали три светлини. Научната им система била основана на доктрината на съотношенията на аналогията. Така според тяхната доктрина:

На Луната отговаря граматиката, на Меркурий отговаря диалектиката, на Венера отговаря риториката, на Марс отговаря музиката, на Юпитер отговаря геометрията, на Сатурн отговаря астрономията, на Слънцита отговаря опростеният разум или аритметиката.
И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез Небесата - науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбира. Според Данте осмото небе от рая, зведното небе е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло.

В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилиране, бели туники също и като тези на старците от Апокалипсиса, восък за запечатване - символ на дискретност, пазене на тайна. Трите Божествени добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза, като емблема на верните на любовта. Тези символи бяха вече употребени от предшествениците на катарите през X - XI век, т.е. от богомилите.

Тези две големи училища за посвещение, ортодоксалното и "еретическото", които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си. без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения.

Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ламбардия, св. Виктор, св. Франциск Азиски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно катари. Данте е бил по всяка вероятност шеф на мистичния орден вярност в любовта.

Според френският окултист Папюс Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение "Божествена комедия", което и построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение "Методично изложение на окултната наука".

"Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга "Подръжание на Христа", която розен-крой церите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото изяснява техния неи-менен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като шеф и център на всички светове.

Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тампли-ерите, докато Жан Де Мен и Клопинел (които според някои са едно и също лице) съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави във Франция. "Романът на розата" е епическа поема на старата Франция, това е едно дълбоко съчинение на под обикновено форма. Това е едно изложение на мистериите на окултизма, също така мъдро, както това от Аполея. Розата на Фламел и тази на Жан Де Мен и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво".

Източник: http://petardanov.com/index.php/topic/1 ... %82%D0%B8/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни