ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Апр 21, 2018 12:46 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:27 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ



Космогонично учение



Понеже от богомилската литература не ни е останало почти нищо, съвременните изследователи на Богомилството се ползват изключително от противниците му, за да възстановят тяхното учение. Но противниците на Богомилството изнасят учението в такава форма, в каквато то е съществувало само в техните умове, но за действителното учение на богомилите ние може да си съставим понятие само от логични заключения, изхождайки от някои изказвания на техните противници, като например твърдението, че те се наричали християни.
Общопризнато от всички изследователи е, че богомилите се наричали просто християни и са се стремили да въплътят в живота си Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората и народите. Това е едно положение, от което можем да излезем, за да си съставим известно правилно понятие и представа за учението на богомилите. Защото те са били хора умни, сериозни и с дълбока и светла мисъл и не са могли да поддържат неща, които са противоречиви сами по себе си. Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм. Аз изясних в предишните глави как те са разбирали Сатанаил и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля. Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството. А у богомилите няма такова противоречие между идеите и делата. Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си. У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа.
От друга страна, според съвременната окултна наука, изнесена от Учителя, богомилите са ученици на Третия клон на Бялото Братство, следователно в тяхното учение ние трябва да открием учението на Бялото Братство, което лежи също и в основата на Християнството, което е плод на Втория клон на Бялото Братство.
В тази светлина ще се опитам да изнеса учението на богомилите.
Богомилите не са секта, не са религиозно общество, както се разбира обикновено сега. Не са също и социално учение, както ни го представят съвременните изследователи. Богомилите са едно окултно общество, както показах това в осмата глава: Основания, които показват, че Богомилството е окултно учение , и имат за основа езотеричното учение на Христа.
Щом като богомилите са наследници на езотеричното християнство, то трябва да видим в общи линии какво е това учение, за да разберем истинското учение на богомилите. То е дадено както в Евангелията, най-вече в Евангелието на Йоана, също така и в Посланията на апостолите, най-вече в посланията на апостол Павел, който казва, че говори Мъдрост между съвършени. Той казва буквално: "Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдростта на този век, нито от властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е скрита /т.е. окултна/, която е предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава. Никой от властниците на този свят не я е познавал, защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А според както е писано: "каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите глъбини. Защото кой човек знае що има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има в Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, а Духа, който е в Бога, за да познаваме това, което Бог е благоволил да ни подари. /I Послание към коринтяните 2;6-12/
Апостол Павел продължава: "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните человеци. /I Послание към коринтяните 2; 13/
От тази мисъл ясно се вижда, че апостол Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образуват църквите, а и пред съвършени в богомилски смисъл на думата. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота, които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което, както сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с Когото той е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото Битие.
Тези съвършени, за които говори Павел, това са третата категория богомили, т.нар. съвършени. Те са познавали Божествената Мъдрост, за която говори апостол Павел и са живели съобразно нея. По-нататък апостол Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал Ума на Господа, за да може да го научи? — А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви хранех, не с твърда храна, защото още не можехте да я приемете. И сега още не можете. Понеже и досега сте плътски, защото докато има у вас завист и разпра, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?"
И след това апостол Павел казва още следното: "Върху това имам да кажа много неща и мъчни за пояснение, защото бавно схващате. Понеже вие досега, според изтеклото време, и учители можехте да станете, имате нужда да ви учи някой на най-елементарни начала на Божието Слово, и достигнахте да се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които са упражнявали чувствата си да познават доброто и злото."
/Послание към евреите 5,11-14 cm./
От тези няколко мисли се вижда, че апостол Павел, който е един от видните апостоли на Християнството и който е получил Учението чрез откровение от Христа, говори две учения
— пред младенци говори учението на млечната храна, която е за деца, а пред съвършените говори Мъдрост, която е твърда храна. Млякото, за което говори Павел, това е екзотеричната, външната страна на учението, което той преподава с църквите, а твърдата храна — това е езотеричната страна на учението, която той изнася в окултната школа, за което само загатва в посланията си, без да го излага. Това е учението, за което Христос казва на учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, /т.е. на широките народни маси/ се говори с притчи."
И богомилите, които са наследници на езотеричното християнство, са именно тези, специално съвършените, които се хранят с твърда храна, с Божествената Мъдрост, с езотеричното учение. А каква е основата на това учение, каква е неговата същност?
Апостол Павел, като посветен, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи, според него целият свят, с всичко съществуващо в него, е проявление на Бога и съществува в Бога. Вън от Бога няма нищо. И този Бог живее скрит във всички хора и във всички същества и чака момента да му дадат възможност да се прояви, за да им разкрие Своята Любов и Мъдрост.
Същото учение са поддържали и богомилите, които приемат целия Нов Завет без никаква уговорка. На друго място, в беседата пред атиняните, Павел казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис във вашите храмове." А в Посланието към римляните, първа глава 20-ти стих, казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях /сиреч на посветените, на съвършените/ е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието, това, което е невидимо у нас, т.е. Вечната Му Сила и Божественост, се вижда ясно разбираемо чрез творенията. Така щото, хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи"
А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените. Павел също казва: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват."
Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет. Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае. И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина.
Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. За това Павел говори в Първото послание към Тимотея, 2-ра глава, 5-ти стих. "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Христос Иисус, който като своевременно свидетелства за това и даде себе си откуп за всички. И без противоречие велика е Тайната на благочестието. Той, който биде явен по плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава."
В Посланието към евреите 1-ва глава, 1-2 стих, Павел много говори върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на този век говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете"
"Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на всичко и стана по-горен от ангелите, колкото името, което наследи, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някому: "Ти си Мой Син, Аз днес те родих", и още: "И Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде Син." А когато пък въвежда Първородния във Вселената, казва: "И поклонете се нему, всички Божии ангели." И за ангелите Си казва: "Който прави ангелите си силни като ветрове и служители си като огнен пламък." А за Сина Си казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове. И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правда." "Възлюбил си Правдата, а намразил си беззаконието, затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя."
"В началото, Ти Господи, си основал земята, и дело на Твоите ръце е Небето. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдеш. Да, те всички ще овехтеят като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, а Ти си същият и Твоите години няма да се свършат."
Във всички гореприведени мисли на апостол Павел се изнася езотеричното учение за Отца и Сина и че светът е създаден чрез Сина и всичко е подчинено на Него. А щом богомилите са приемали и Посланията, и Евангелията като основа на тяхното учение, къде има тук място за дуализъм, за който ги обвиняват техните противници? Дуалистичното Богомилство е измислено от техните противници, които не са разбирали дълбоките основи на тяхното учение и техните космогонични разбирания за дейността на Сатанаил като изпълнител на Божията Воля, а не като самостоятелен Бог. А истинското богомилско учение е това, което изнасям тук, което е и в основата на Християнството и на всички езотерични учения.
А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената. А богомилите са лягали и ставали с това Евангелие в ръка, което ясно показва, че Словото, Синът Божий, е Творец на света и всичко чрез Него е станало. При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите. Щом е така, как те могат да пренебрегнат учението за Словото, изложено в него, и да приемат учение, което се съдържа в апокрифните легенди и в народните приказки, с които те са си служили, за популяризиране на някои техни идеи, но никъде не се казва, че те са си служили с тях, както с Евангелието на Йоана. А що се отнася до Тайната книга, и тя има съмнителен произход и ако е богомилска, тя е от по-късен период, когато основното християнско богомилско учение е било примесено с чужди и криворазбрани идеи, каквато е идеята за Сатанаил и неговата роля в космичното творчество. В друга глава изложих как първото, чистото Богомилство е разбирало този въпрос.
Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите.
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе."
"Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за виделината, за да повярват всички чрез него. Не бе той виделината, но дойде да свидетелства за виделината. Истинската виделина, която осветява всекиго человека, идеше на света."
"Той бе в света. И светът чрез него стана, но светът го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А на ония, които го приеха, даде власт да станат чада Божии, сиреч на тия, които вярват в неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога се родиха."
"И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме славата му, слава като на единородния от Отца, пълен с благодат и истина."
Тук много ясно е дадено учението за Словото като единствен творец на света, чрез когото е станало всичко; което стана плът и се всели между нас. Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-свещено и за най-дълбоко. Да се приписва друго учение на богомилите, това значи да се изкарват като хора, изповядващи две учения — учението за Словото и учението за Сатанаил като творец на света. Аз изясних как са разбирали богомилите тази идея, която е една езотерична идея, която, разбрана екзотерично, води до криви заключения. Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е свещено и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение. Следователно, това, което се говори за техния дуализъм, е измислица на техните противници, които не разбират нищо от езотеричните истини. Учението за Словото е легнало в основата на всички езотерични учения, като принципът за полярността е един метод за проява на творческото Слово. Но принципът на полярността не значи дуализъм. Защото тук става въпрос за един принцип, който действа в света, зад който стои Великата Разумност като единствен Ръководител и Творец. Този принцип на полярността действа в цялата Природа. Всички енергии са поляризирани, но действат в пълна хармония, защото са под ръководството на Великата Разумност. Нима когато учените казват, че електричеството има два полюса, положителен и отрицателен, трябва да ги считаме за дуалисти? Така и в творческия процес на Битието има два полюса, които се ръководят от Великата Разумност. Но това не значи дуализъм. Защото и човек има две ръце, два крака, две очи, две уши и пр., но не е дуалист. А двата полю
са на творческия процес са двете ръце на Великата Разумност, която твори.
Следователно, според истинското богомилско учение, което се намира и в Евангелието на Йоана, и в Посланията на апостол Павел, Бог е Творецът на света и Той е единственият господар и управител на света, който царува с Любов, управлява с Мъдрост и освобождава с Истината. И ако съществува някаква друга сила, която наричат Сатана, това е един служител на Бога, натоварен със специална задача. Казано на езика на науката, той е отрицателният полюс на енергията.
Словото, Синът, е това, което в окултната наука се нарича Проявения Бог. Той е Душата на света, който организира и одухотворява света. Но както всеки предмет има сянка, така и Проявеният Бог има своя сянка, говоря символично; тази сянка е това, което наричат Дявол и Сатана. Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята. И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога. И сам Христос казва: "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един княз, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света. По-нататък Христос казва: "Аз победих света, даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и кръщавайте народите в Името на Отца, и Сина, и Светаго Духа." Това са езотерични, мистични идеи, които трябва правилно да се разберат.
Това е учението, което са проповядвали богомилите, което е учението на всички езотерични школи.
Значи, богомилите са признавали съществуването на три основни Принципа в Битието — Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Но те са ги разбирали в техния езотеричен смисъл. Според съвременната окултна наука, предадена ни от Учителя, тези три Принципа, това са Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е основата, същината на всичко съществуващо.
Мъдростта е Пътят на изявлението на тази първична реалност на Любовта. А Истината — това е плодът на този творчески процес на Мъдростта, тя освобождава. Затова Учителя казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът."
Това са в общи линии космогоничните схващания на богомилите, които са космически схващания и на езотеричното християнство, продължение на което се явява Богомилството и след това — Розенкройцерството.
Като последователи на едно езотерично учение богомилите са споделяли и учението за троичността на човека. Според езотеричното учение човек се състои от дух, душа и тяло. Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство. Същината на човека е духовният човек, душата, в която живее духът. И тази душа се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога. Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде."
А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според делата му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне."
Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство.
А колкото до версията, че богомилите отричали Стария Завет като даден от Сатанаил, това е едно твърдение, което не отговаря на истината. Защото те, като езотерици, са знаели много добре кой е Мойсей и къде е учил той, както и Кой му е говорил. Едно езотерично учение не може да даде такова твърдение. От друга страна сам Христос, като говори, на много места се позовава на Стария Завет, което е показано най-вече в Евангелието на Матея.
Според професор Димитър Ангелов учението на богомилите в общи линии е следното: Първата особеност на богомилската религиозна философия е нейният идеалистичен характер. Богомилите са поддържали гледището, че първоначално е съществувал само Един Творчески Дух, добрият Бог, а материята, с нейните 4-ри елемента, е била създадена в резултат на Неговата дейност. От него са били създадени и хилядите ангели. Това е била тезата и на официалната църква. За разлика от православните теолози, богомилите приемали, че освен Небесния Отец, като един допълнителен създател, се явява Неговият син Сатанаил, който не е работил самостоятелно, но под контрола на Отца; той е бил изпълнител на идеите и Волята на Отца и по Негово нареждане е създал растенията, животните и човешкото тяло /видяхме по-горе как богомилите са разбирали тази идея/.
Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в противоречие с тезата за първичността на съзнанието и вторичността на материята. Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола. Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания. След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение.
Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало.
Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр. Богомилските проповедници и писатели имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е. познавали са най-съкровените явления на Природата и обществото. В това отношение богомилите приличали на гностиците.
До такова познание, което притежавали за света, живота и човека, богомилите достигали чрез откровение от Бога и Светия Дух. Такива откровения имали съвършените богомили.
Според Ефтимий Зигавин те се хвалели пред своите слушатели с това, че в тях обитавал Светият Дух, който им давал възможност да знаят всичко и да поучават останалите хора. Те настоявали, че като проповядват своето учение, раждат Светия Дух в хората и поради това сами си давали провзището богородници.
/Всичко гореказано за богомилите е много вярно, защото те са развивали висшия Аз в себе си, изградили са тялото на Любовта, това, което в индуската философия се нарича Манас, чрез което се проявява Светият Дух, който живее в тях и им дава откровения за Тайните на Бога, Вселената и човека./
"От казаното дотук ясно проличава мистичния характер на богомилската гносеология."
"Друга характерна черта в религиозно-философските възгледи на богомилите е било учението, че във Вселената и в човека се борят две начала — добро и зло. /Това е един факт, който се наблюдава навсякъде в Природата и човека. И Гьоте е казал: "В мене се борят две души — едната ме тегли нагоре, а другата — надолу." Тази борба се вижда във всеки човек./
Този възглед бил свойствен на различните гностически учения от първия и втория век на нашата ера и по-късно бил възприет и проповядван и от манихеите. /Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до извода, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно отношение за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/.
"Според съвременните изследователи на Богомилството богомилите са били уверени идеалисти, според които злото начало е създадено от Бога, но се е отклонило и един ден ще бъде разгромено и ще остане да съществува само доброто начало. По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е Сатана, той го управлява. Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./
"Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот. Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи. При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание.
Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие. И трите тези Евангелия са били преведени на гръцки и получили с течение на времето голяма популярност."
/Професор Димитър Ангелов — Богомилството в България

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:34 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО


След като Боян се върнал в Преслав от Византия, след като е получил своето посвещение то непознатите, които са били членове на Бялото Братство, един ден посещава патриарх Стефан и измолва от него манастира „Св. Параскева" за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик.

Оттогава манастирът „Св. Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби.

Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред.

Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите.

Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико?

Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд.

Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц.

Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там.

На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет.

Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие.

Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно идване в България.

Така се е зародило богомилското общество, което постепенно се увеличава и развива огромната си дейност и мощ.

На 11 февруари 929 година Боян изпраща по света първите апостоли на Богомилството. Патриарх Стефан е бил изпратен във Венеция, където събира ученици, като им предава учението и става ръководител на Богомилското Братство във Венеция. За три месеца той обикаля Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, където основава братства и оставя свои ученици, на които предава учението, като оставя и свои заместници на всяко място, които да ги ръководят под негова грижа и опека. Той умира на 11 юли 929 година.

Във Византия е изпратен за ръководител Никита Странник, придворен магистър, книгохранител на Константин Седми Багренородни. Той успява да събере ученици между болярите, войниците и благородниците. Във Византия неговите ученици са били повече от триста души. И той пътува из целия Изток, по островите на архипелага и по всички краища на империята и оставя навсякъде ученици, а някъде и цели братства, които умело ръководи. От него има много повествователни слова, в които ни разкрива Мистериите на целия Древен свят, но те са изгубени. За тях споменава Симеон Антипа в своята История.

През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една девица, известна под псевдонима Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др. На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства. Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език.

Най-напред там се излагат двадесет и двата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро. Те всички са построени върху един и същ принцип, но се различават по фигурите си.

Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството. Така се е явила книгата За петела на Млечния път, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса.

Михаил Унгарец е написал също четири големи книги под общо заглавие За Тирса и Багреницата, където дава паралели, разкриващи седемте Пътя на Богомилското посвещение.

В друга книга под заглавие За стареца на планината, са изложени онези дълбоки истини, които ясно разбулват пътищата, свързващи Богомилството с Атлантида. Там са предадени и онези думи, които Боян отправя към своите вътрешни ученици.

От значение са също двете посветителни легенди Змията на дървото и Конете на Елиас. В тези книги личи основно познаване на учението на есеите и гностиците.

Към тези книги трябва да прибавим още две, свързани по форма и съдържание: Одеждите на Сиянието и За небесната Жена. И в двете се разглежда един и същ въпрос — въпросът за очистването на духа чрез самооплодяване. Духът стои изправен пред Дверите на чистотата и една Жена му дава Седемте одежди на Сиянието, като му говори за онова, което отразяват тук долу тези одежди.
Съдържанието на тези книги е построено върху една мисъл, изнасяна от Посветените на всички времена — мисълта за значението на Чистотата в Пътя на окултното развитие и Пътя за нейното придобиване. Това са богомилските книги, написани от Михаил Унгарец.
Наред с Никита Странник във Византия е работил и един малоазиец, наречен Василий Византиец. По занятие той е бил ваятел и мозаист, умел преписвач на ръкописи и е работил при Боян още през времето на неговите школски дни. Преписвал му е ръкописи, които е вземал от императорската библиотека чрез Никита и Николай Мистик. Оттам той бил запознат от интересите на Боян към известен род книжнина и го е питал често по ред въпроси и получавал отговори, които го учудвали по своята дълбочина.
Привързан към Боян с онова безмерно почитание, което се приближава до благоговение и тайнствен страх, той заслужил скоро доверието му и влязъл между учениците. Когато тези ученици излезли да разпространяват учението, което трябвало да разрушава и гради едновременно, Василий бил пратен за ръководител на братството в Кипър.
Там делото имало нечуван успех между гърците и островяните. Кипърското братство достигнало до високата чест Боян и Богомил на два пъти да го посетят.
Дълги години работил Василий Византиец в островите, обикалял повечето Малоазийски брегове, минавал често през Александрия, Крит и Малта, дето имало три братства, ръководени от негови близки ученици. Той не е писал нищо.
Един от активните ученици на Боян е и Теодор Преславец, ръководител на Средечкото братство. Еднакво прочут и като оратор, и като писател, става най-предания помощник на Богомил в работата му из България. Заедно с него или сам той обикаля цяла Западна и Южна България в активна работа, като основавал центрове, особено на юг — в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. Братствата на Атина и Прилеп дълго пазели спомена за неговата жива наставническа реч. Той разяснявал с дълбоко мистично прозрение и с конкретни думи, с остро проникновение легендите на вечните проблеми, долавял местните разбирания и е бил близък до старите народни сказания, като умело използвал тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа на народа, да го накара да дири недоволен и устремен. По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса.
Наред с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговски, отпосле Доростолски ръководител. Той обикалял Северна и Източна България, като минавал и в земите на сегашна Румъния до самите Карпати, както и в Западна Русия. Основава братство в Доростол, където година след стъпването си става също така ръководител на братства в Рига, Краков и Виена. Там работата му се преплита с дейността на Симеон Антипа и мъчно би могло да се определи кое кому принадлежи. Знае се със сигурност, че споменатите братства са основани от него, но в някои от тях — Краков, Виена и Рига е работил почти изключително Симеон Антипа, който бил ръководител на братството в Краков.
За братството във Варшава се знае, че е основано също от Петър Осоговец. Той проповядвал явно по улиците, площадите, църквите и събиранията. Бил е подложен на големи гонения и изпитания. Той е бил човек от народа с жив темперамент, правдив и рязък. Оставил е две големи книги. Не бил безкнижен, но предпочитал да говори. Едната книга носи заглавие Деномесечен указател и съдържа онова, което бихме могли да наречем сега Богомилска астрология. Ден по ден той проследява цялата година с кръговрата на Слънцето, Луната, с петте планети и всичките съзвездия. Наред с оригиналните легенди, повествуващи за съвсем ново разбиране на звездните ликове, той наивно и благоговейно рисува в широки линии образите на тези звездни пътища, както неговата проста и непосредствена интуиция му ги диктува. В тази книга се намират на 25 април въпросите, които Пилат задава на Иисуса.
Книгата има 364 листа. На всяка страница се намират рисунки, които изясняват мистичното, магичното и митичното изображение на влиянията на този ден. Ред сфери се кръстосват, грубо дадени, свързват се с магични фигури — библейски лица, растения, апокалиптични атрибути и животни. Тук ясно личи влиянието на Богомилското Таро.
Друга негова книга е Митарствата на душата. Книгата има 22 глави, в които дава страшните картини на онова, което в Средновековието се е наричало Великото Дело. Иисус слиза в ада, който се пази от голям змей, за да посети местата на митарствата. На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която душата минава. Всички врати са 21. Толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух.
Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек. Той е бил ръководител в Дубровник и е написал няколко ценни книги. Характерна за неговото книжно дело е онази черта, която го доближава до диалектиката на Платона и първите неоплатоници.
Първата от книгите му е наречена За Тайната вечеря и в нея говори за две неща — за Тайната вечеря на човека и за Тайната вечеря на Вселената. Другата му книга е озаглавена Енигми за Чашата. В нея разглежда Тайните на първия момент от Великото Дело и разглежда Тайната на Светия Граал.
Друга негова работа е Книга за домовете. В нея разглежда дванадесетте зодиакални знаци и техните митични и алхимични образи. Описва в образи пътя на Слънцето и планетите през дванадесетте знака, като почва от пролетната равноденствена точка, което е начало на знака Овен.

1. Овен е символ на жертвата, Агнецът заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Небесния Човек. Коляно на Вениамин, който държи Вълк. Неговият камък е аметистът.
2. Телец е Ашер, плодородието, Девата на Любовта, с рог на главата, водеща Апис. Там е шията на Небесния Човек. Племе на Исахар, държащ покорен Осел. Неговият камък е ахатът.
3. Близнаци е Теомим, съюз между двамата близнаци, избили оскърбителите на сестра си. Там са ръцете на Небесния Човек. Племе на Симеон и Леви, държащи меч и брадва. Неговият камък е верил.
4. Рак е Сартан — привързаността. Ракът на гърдите на Изис. Там е коремът на Небесния Човек. Племе на Забулон, държащ кораб. Неговият камък е изумруд.
5. Лъв е Ариел — силата. Разярен лъв, огряващ земните семена. Там е Сърцето на Небесния човек. Коляно на Юда, държащ лъв и магически скиптър. Неговият камък е рубинът
6. Дева е Бетулах, чистотата. Момиче с клас. Там е слънчевият възел на Небесния Човек. Коляно на Ашара, държащ Тайна. Неговият камък е яспис.
7. Везни е Мознаим — Правдата. Жена с вързани очи и с Везни в ръка. Там е кръстът и слабините на Небесния Човек. Коляно на Дан, държащ скрижалите и Книгата на Еноха. Неговият камък е брилянтът.
8. Скорпион е Акреб — изпитанието. Змията под дървото. Там са възпроизводителните органи на Небесния Човек. Коляно на Гада, държащ въже и бич. Неговият камък е топаз.
9. Стрелец е Кешат — отплатата. Представя Кентавър с опънат лък. Там са бедрата на Небесния Човек. Коляно на Йосиф, държащ лък и кожа от сърна. Неговият камък е карбункулът.
10. Козирог е Геди — грехът /Тайната/. Представя козел с рана на гърлото. Там са колената на Небесния Човек. Племе на Нафталин, държащ сърна и свирка. Неговият камък е ониксът.
11. Водолей е Дели, съдът. Представя един стар човек, изливащ вода от една урна. Там са пищялите и прасците на Небесния Човек. Коляно на Рувима, държащ амфора. Неговият камък е сапфир.
12. Риби е Догим — потопът. Представя две риби. Там са стъпълата на Небесния Човек. Коляно на Еврем и Манасия. Неговият камък е хризолит.

Следващата книга от дубровнишкия ръководител е Книга за кръговете, където говори за планетните цикли. Ще предам накратко описанието на планетите, които дава.
1. Сапфора — Венера — Любов и Мъдрост. Престол на архангел Анаел, цар на звездната светлина. Държи огледало, арфа и седмоцветна дъга. Управлява утробата.
2. Минит — Марс — вражди и жар. Престол на архангел Самаел, цар на разорението и катастрофите. Държи меч, гърнило и пламък. Управлява устата.
3. Тора — Юпитер — покровителство и царственост. Престол на архангел Цадкиел — цар на безпристрастието и безкористието. Държи държава, скрижали и везни. Управлява носа.
4. Атебим — Сатурн — Смърт и Тайна. Престол на архангел Касиел, цар на мисълта и духопостигането. Държи черна завеса, косер и седморка. Управлява ушите.
5. Ашгедим — Слънце — хармония и начало. Престол на архангел Михаил, победител на Змията, цар на живота и безсмъртието. Държи златен диск, бяла завеса и тире. Управлява темето.
6. Шеншикашием — Луната — бременност и хранителство. Престол на архангел Габриел, цар на Посвещението и Откровенията. Държи покривало, яйце и пентакъл. Управлява тила.
7. Хермасим — Меркурий — проводничество и движение. Престол на архангел Рафаел, цар на Мъдростта и изкуството. Държи сфера, лира и папирус. Управлява очите.

От него също е и книгата Царицата на Сабах, в която подражава на Бояновата легенда. Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява явно Платоновите Енеиди. Но нищо заето няма, освен плана на първите две глави. С това се свършват книгите на дубровнишкия ръководител, където личи разнообразната тема, живия език и догматичната строгост, почти сухост.

Светомир Македонец — работил е в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч. Той е бил комитопол, т.е. наследствен княз. Създал е много братства на изток и на запад, стигал е до Южна Русия, Берлин, Франция, Унгария, Италия, Германия, чак до Индия и Цейлон.

Наред с тази огромна организаторска работа той е намерил време да пише и писма. Написал е 493 писма до различни братства. Те са послания на истински пастир, който увещава, учи, буди и наказва строго.

Някои от писмата съдържат изяснение на богомилските легенди, някои уясняват морални въпроси, други — проблеми от космогоничен и алхимичен характер, херметизъм и магия. Всички писма са събрани в шест книги. Тонът на писмата е плавен, спокоен, уверен и съсредоточен. Напомнят по език Посланията на апостол Яков.

Симеон Антипа е бил ръководите на братството в Краков, където е работил заедно с Петър Осоговец. Неговата дейност се простира най-напред във вътрешна България, където е придружавал Боян или Богомил, а после става ръководител на братството в Краков. Той е обикалял постоянно Рига, Виена, Варшава, но центърът му е бил в Краков.

Интересувал се е от историческата страна на движението и затова се заема да изисква от много братства творенията на богомилските апостоли, а други преписва. Онова, което ръката му е оставила като книги или рисунки, носи явни следи на строга художественост. Той дълго е учил в Атина, Византия, Флоренция и Венеция. На него се дължат много копия на богомилски творби. Той е преписал и осемнадесетте легенди на Боян, оригиналите на които са били изгорени, а също и легендата за Стефанит и Ихнилат с коментари от Симеон Антипа.

Той е направил преписи на много богомилски книги, чиито оригинали са изгубени. Между тях са:
Йоановото Евангелие — богомилско-гностична версия с коментари на Симеон Антипа.
Дванадесет книги за мистичния брак на богомила, писани под диктовката на самия Богомил.
Образите на Боян, Богомил, Вотан и Алтотас.
Начертанията на Скинията — диктувана от Боян. На Симеон Антипа се дължи единствената книга по история на богомилското движение — История на Милостта Божия, в която се дават сведения за учениците, учението и събитията в тяхната вътрешна връзка. Разгледани са тридесет и две години от движението — от 928 година нататък. Наред с това той прави опит за системно изложение на цялото Богомилско учение под заглавие Теория на Милостта Божия, в която обгръща Мистериите, догмите и ритуалите на първото Богомилство. Това са единствените книги, писани от вътрешен ученик и то в ранния период на Първото богомилско братство. От Симеон Антипа има и други книги, които ще изброя: Две книги под заглавие За синовете на Якова — богомилско изложение на кабалистичното предание. В тях се дават езотеричните картини на 12-те часа, подвизите, които трябва да извърши посветеният в седемте сфери на Вселената чрез развитието на качествата в себе си. Според изложението на книгата 12-те синове на Яков освен към 12-те зодиакални знаци имат отношение и към 12-те часа на денонощието. Така:

Венеамин владее първия час. Той има число 12
Исахар владее втория час. Той има числото 9.
Симеон и Леви господаруват над третия час и имат числото 3.
Забулон владее четвъртия час и има числото 6.
Юда владее петия час и има числото 4.
Ашер владее шестия час и има числото 8.
Дан владее седмия час и числото 7.
Гад е владетел на осмия час и на числото 11.
Йосиф владее 9 час и числото 10.
Навталим владее десетия час и числото 5.
Рувим е владетел на 11 час и числото 1.
Еврем е владетел на 12 час и на числото 2.

Друга книга от Симеон Антипа е Тълкуване на Йоановия Апокалипсис. Друга негова книга е За Небесния хляб. Следващата негова книга е озаглавена Тайнопис на Милостта Божия. Изложение на кабалистическите богомилски ключове. Там се дават следните ключове:
1. Азбучен ключ на човешките имена с превод, тълкуване, езотерична легенда, мистични начертания и кабалистично значение.
2. Ключ на имена Божии с гностично кабалистично указание, значения, магични действия, седем произношения и скъпоценните камъни, отговарящи на всяко име.
3. Ключ на митовете на всички времена и религии.
4. Ключ на ангелските йерархии — признаци, деления, влияния, молитви, заклинания, дни и часове.
5. Ключ на страните — страни, градове, острови, области с тълкуване на езотеричните значения и зодиакалните знаци, под които се намират.
6. Ключ на деянията — подвизи, дела, изпитания, посвещения, загадки.
7. Ключ на символите — пентакли, букви, цифри, линии, знакове, образи и пр.
8. Ключ на службите — култове, церемонии, одежди, молитви, жертви, ръкополагания, Тайнства, треби.
9. Ключ на Тайните — Мистерии и секретни церемонии. Книгата е от огромно значение. Единствената книга, дето са запазени и изложени точно и строго ключовете на едно тайно общество. Тази книга е била запазена на листа и непълен препис у един манихеец във Виена. В 1257 година е била преведена на латински, а в 1420 година е напечатана с името на Симеон Антипа. Друга негова книга е Книга на пророчествата, в 4 книги, където се дава богомилското тълкуване на скритата версия на библейските пророчески книги.
Друга книга от него е Ледени дихания — сборник с магически молитви, богомилски по произход. Това е единственият богомилски ритуал, писан някога.
Отпосле той е влязъл в Големия ритуал на Малта, с който си служи само йерофантът на Ордена в Малта.
При това разнообразно съдържание ясно личи грамадната книжовна заслуга на Симеон Антипа. Той е направил онова, което е изглеждало излишно тогава, а наложително сега, като събира изгубените следи на четири века изгубена история. Защото онова, което той скицира като деяние и като подвиг на първите 32 години, се разви и разрасна и храни народите 400 години.
Богомилите нямаха история, защото не искаха човешката памет да запази следите на техните стъпки и Симеон Антипа по необходимост стана техен историк. Защото в своята книжовна дейност той остана верен на онова начало, което четем в първите редове на неговата История.
"Аз искам да запазя като скъп спомен за поколенията онова, което извършиха някои; аз искам да дам назидание там, дето смътната памет ще си спомня само метежи и позорно деление, когато говорят "бяха съблазнители и духовни лихоимци" — аз искам младите да дадат правилен ответ: Ние знаем какви бяха те, ние знаем, за какво умряха те!"

В наши дни това звучи като съдбоносно пророчество, но тогава, в далечната епоха на устрем и борба, тези думи са звучали само като строга увереност.
Учениците, за които споменахме по-горе, са били изпращани през 928-929 година. Те се пръснали по света и работили, разнасяли учението и създавали братства, като по някой път минавали през България, за да искат насока и осветление.
Нуждите на времената са били наложили всеки да бъде сам съдник и ръководител, като се придържа към основните Принципи, получени от Боян, понеже нямало нито време, нито възможност да се искат наставления по всички въпроси. Но за направеното се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно дирене — и метежът се наложи. Той дойде по шаблона на онези исторически закони, които еднакво извикват падането на снежинките и падането на метеора и сега трябваше метеорът да падне.
По времето, когато Боян започна своята дейност, както дворецът, така и църквата, бяха потънали в разкош и разврат и народът не можеше да вярва в догмите на една вяра, чиито представители не живееха по морала на тези догми. Той се отвращаваше от разпътния клир, от разтленните властници — боляри и слабия цар. Политическите условия помогнали на това недоволство да се разрази на няколко пъти.
В 928 година, както летописец Кедрин говори, боляри въстанали, за да свалят от преславския трон Петра и да покачат на престола брат му Иван. Предложението било направено най-напред на Бояна, но той го отхвърлил, като ги посъветвал да не вдигат бунт, а да премахнат лошия ред в двореца, като ограничат Георги Сорсовул и царица Мария, да премахнат раздорите и пречистят разтленните нрави. Болярите не го послушали и вдигнали бунт. Иван бил хванат, хвърлен в затвора и подстриган за монах. Болярите били предадени на ужасна смърт. Иван бил откраднат от византийците и заведен във Византия, където бил оженен за някаква арменка.
Втори заговор се замислил от самия Сорсовул в полза на Бояна. Според Симеон Антипа Боян отказва рязко, вдига една завеса, за да види Сорсовул Петра, който всичко е чул. Но царят е слаб и няма смелост да залови и накаже виновника за това. Народът обаче узнава за това и недоволствата почнали.
Цар Петър дружал с двамата тогавашни църковници — презвитер Козма и патриарх Данаил. Последният бил сменил патриарх Стефан след неговата смърт. Патриархът бил користолюбив, упорит и разпуснат. А презвитер Козма е бил ученолюбив, искрен и се е стремял да придобие повече знания. Той бил строго привързан към догмите на православната вяра, бил жив църковник, добър оратор и мечтаел да стигне до патриаршеския престол. При постоянната обмяна на мисли на тези двама църковници с цар Петър, царят обикнал аскетическия живот и намразил тежкото иго на царската власт.
Веднъж, според историята на Симеон Антипа, той извикал Боян и му съобщил, че ще остави короната, за да се покалугери, и предложил на Боян да приеме короната и царството. Боян му казал, че до потира на жреца се достига през царската корона и лошият цар не може да стане добър жрец. И още му казал, че не може да приеме царската корона, защото е цар на друга държава, земна корона не може да носи. Той упрекнал брата си, че се води по ума на патриарси и презвитери, които служат на себе си, а не на Бога.
Боян, с покривало на лице, обикалял цяла България и избирал ученици. Народът се събирал жадно да слуша думите му, които говорели за правда, за величие в живота и за търпелива кротост.
Богомилите станали много, неизброими, те са вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце, привличали вниманието на народа. Те говорили...* , уверено, никога не се карали и не спорели, били кротки, но изобличавали всяка неправда, казвали истината всекиму в лицето, проповядвали без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл.
И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто. Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взета от близката природа и от всекидневния живот.

И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено. Те говорили, че църквите са сменили правдата с насилие, и реда — с хилав закон. Как святото назначение на древната войска е сменено с грубото убийствено насилие, което печели .. * и трон. Как жрецът продава светинята и прави от дома на Отца — дом търговски. Как се изменят словата на Правдата в слова на корист и ...*
Към ноември 928 година Боян е бил написал вече своите осемнадесет легенди. Те всички влизат в новото издание, българско изложение, приспособени за външни хора. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода:
Космични: Сатанаил — царят на мрака; и Адам — Каин и Авел.
1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула.
2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/.
4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/.
5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата.
6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/.
7. Великото Дело: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/.
8. Малкото Дело: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/.
9. Апокалиптика: Ездра /видението на Ездра/ и Юда /Иисус на планината/. Освен това по това време Богомил е бил написал 29 легенди.

Ето имената им:
1. Изгонването на ангелите
2. Кръстното дърво
3. Въпросите на Балкиза
4. Слизането на Иисус в ада
5. Ходенето на Богородица по мъките
6. Митарственик
7. Соломоновият храм
8. Виденията на Йоана Кръстителя
9. Повест за Чашата
10. Деянията на Йосиф Ариматейски
11. Въпросът на Пилат
12. Образът на Абгар
13. Повест за Ева
14. Слизането на Бога на Земята
15. Архангел Михаил и Сатанаил
16. Създаването на рая
17. Каин гради град
18. Книга на Еноха
19. Борбата на Яков с Бога
20. За Потопа
21. За Голгота
22. За детството Иисусово
23. Магична молитва на Свети Пиликар
24. Житието на света Богородица
25. Създаването на звездите
26. Странстванията на Балтиза
27. Повест за Мелхиседек
28. Пророк Елияс
29. Откровение на апостол Павел.

Освен това тъкмо тогава Боян написва бележитото предание за Стефанит и Инхилат, което е най-добрият е най-дълбокият коментар на легендата със същото заглавие.

От тази чудна книга по език и съдържание има отпечатани на ръкопис със старобългарски букви само седем екземпляра.

Те се намират у седмината Учители на Запада. Печатана е във Виена през 1780 година. По същото това време Богомил диктува на Симеон Антипа и той написва Правила за аскетизма и усамотението

— три книги. Пак тогава Гавраил Лесновски изпраща два преписа от своите две книги: За пътищата на прозрението, чиста мистика, напомняща есейските книги. След това нищо не е било написано от богомилски учител или ученик.

Условията при зараждането на Богомилството са интересни. От една страна Боян е основател на Братството на Богомилите и разпространява учението чрез своите ученици и лично, а от друга страна той е в двореца и е един вид като съветник на цар Петър и е в контакт с висшите духовници, патриарх Данаил и презвитер Козма, които научават, че той е ръководител на новото учение, което те наричат ерес и стигат до там, че го питат той ли е водител на този народ, който се бунтува. Той им казва, че причината за това положение не е той, а самите църковници с техния лек живот — едно говорят на народа, а живеят съвсем не според учението, което проповядват. От друга страна животът на управляващата класа е също така една съблазън за народа и той търси изход от това положение и го намира в учението на богомилите, които вече си поставя за задача не да бунтува народа, а да го просвещава, да му даде учение, което да осмисли живота му, като сами живеят това, което проповядват. Голяма част от болярите са под влиянието на Бояна и го разбират. Но по едно време, под давлението на патриарха и на презвитер Козма, арестуват някои от най-видните богомили, но Боян по това време не е бил в България, и ги убиват. Това още повече възбужда народа и се явяват тенденции за бунт, за преврат, за свалянето на цар Петър. Той се организира от недоволни другари, които лансират брата на Боян Иван да поеме короната — но не успяват. След това бунт вдигат други, за да поставят на престола първия син на Симеона — Михаила, но и този бунт не успява.

Материалът за четвъртата и петата глава съм взел от книгата Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на Николай Райнов.
* в оригинала не се чете

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:36 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ




Легендите, които се приписват на богомилите, всъщност не са богомилски произведения, макар и да са били използвани от богомилите. Ще се спра накратко върху това, как тези легенди разглеждат Сатанаил. Но преди това ще отбележа, че това са екзотерични изложения на известни езотерични идеи.
Така в Тайната книга, която се приписва на богомилите и която представя един разговор на апостол Йоан с Иисуса, Йоан запитва Иисуса: „ Господи, преди да беше паднал Сатанаил, каква слава имаше той пред твоя Отец? Иисус отговаря: „Той имаше такава слава, че заповядваше на небесните добродетели. Аз пък седях при Моя Отец. Сатанаил беше строител на всички неща и подражател на Отца. Той слизаше от Небето в преизподнята и от преизподнята възлизаше до Престола на Невидимия Отец. И като наблюдаваше над облаците и пожела да стане подобен на Всевишния."
След това се описва, че Сатанаил слиза през областта на Въздуха и областта на Водата до центъра на Земята, където намира своя пъкъл. След това вече не може да слезе по-нататък поради пламъка на горящия Огън. След това се описва как съблазнил ангелите до Петото небе. „Тогаз излезе Глас от Престола на Отца, говорещ: „Какво вършиш ти, отстъпнико от Отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали Сатанаила.
После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата.
След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден.
След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него.
Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено. Това бил Луцифер-Сатанаил. Другото велико Същество, като видяло своята красота и сила, съзнало, че това е резултат на Божественото, което живее в него. То дошло под влиянието на Втория принцип и от този момент неговата светлина и сила все повече се увеличавали. Това Същество е Христос.
Втората част от книгата е писана под влиянието на някои изопачени разбирания, които не са богомилски и предават нещата, както не са. Защото, както видяхме в главата Богомилството като християнско учение, богомилите са християни, както и те самите са се наричали, и тяхната космогония е християнска.
Така че, когато богомилите говорят за Сатанаил, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него.
Второто нещо, което трябва да се помни, и което е изтъкнато в т.нар. Богомилски легенди и е подчертано и в Тайната книга е, че Сатанаил е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца. Така че той е един служебен Принцип, с когото Бог си служи, за да извърши най-грубата работа на Своето творчество. Той е един изпълнител на Божествения План, както майсторите-строители са само изпълнители на плана, даден от архитекта. Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна субстанция създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят.
Това учение е било познато на Древните Мистерии, но не е било изнасяно извън Школата. Богомилите го изнесоха, но то е било изопачено от техните противници с цел да се компрометира самото Богомилство.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:38 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА


Още с първите си стъпки Богомилството, което носило светлина, среща съпротивата на тъмнината. Героична битка води Богомилството и прониква нашироко в целия Балкански полуостров и оттам по цяла Европа, като става причина за пробуждането на европейския Дух и стимулира Възраждането и Ренесанса на Западноевропейската култура, което влиза в Плана на Вълната, която идва от Бялото Братство да обнови новите народи, които се раждат на мястото на Римската империя.
На Запад, под влияние на Богомилството, се създават ред Ордени и Братства — Албигойци, Катари, Илюминати, Чешките братя, Розенкройцерския орден, който е бил най-тайният и скритият и с най-голяма потенциална енергия.
Той е бил основан от посветените, съвършените богомили и е станал център на ръководството на Западноевропейската култура. Християн Розенкройц, основателят на Розенкройцерския орден, е израснал в средата на съвършените богомили. Ето какво пише за него един съвременен френски изследовател на Богомилството, Морис Магр: "Основателят на Ордена на Розенкройцерите, Християн Розенкройц, е живял през 14 век. Роден е през 1378 година от немското семейство Гермелхаузен. Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение /Богомилството/, се посяло във френската земя в околностите на Хесе и Турингия. Всред Турингската гора е бил замъкът на семейство Гермелхаузен. Цялото това семейство приема учението на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото петгодишно дете Християн. На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелхаузен, който после станал известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери, богомили, за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток. Искали да отидат в един център за посвещение, точни данни за който център те вече имали от съвършения богомил, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от Християн Гермелхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност."
От този цитат се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи, Розенкройцерството се явява като разклонение, като превъплъщение на Богомилството, и същевременно те са клони на едно и също дърво.
Богомилите дадоха много жертви, но от техните жертви се роди Светлината, която заля Европа и разпръсна мрака, който беше сковал човешкия ум, като го стимулира към мисъл и тури началото на Западноевропейската култура. С тази Светлина, която огря и стимулира човешкия ум, той разкъса веригите на робството и в стремежа си да познае Истината, доби свободата си и заработи за освобождаване на човечеството от всички заблуди, с които беше оковано, като отвори пътя на човешкия прогрес. Но всичко това се дължи на жертвите, които дадоха богомилите — защото Светлината се ражда от Жертвата.
Богомилството бързо се разпространявало между народа, защото неговите апостоли живеели според учението, за което говорили и обичали хората, били готови да им се притекат на помощ. Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта. По това време презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причинители на народните вълнения, метежи и бунтове. Преди това, както вече споменах, новото учение прониквало между народа и се говорело вечер за Бояновите легенди. Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици.
Презвитер Козма бил чул нещо от болярите, които имали връзка с Боян и искал да узнае по сигурен път Новото. Затова една вечер отишъл в манастира „Св. Параскева". Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него.
Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат манастирите на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места. Патриарх Данаил поискал от цар Петър стражи и ги изпратил в манастира с нареждане да арестуват хората, които намерят там. Но на вратата излиза самият Боян, снема си покривалото и заявява, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там няма право никой да влиза без негово разрешение. Стражата засрамена се оттеглила. Патриарх Данаил разбрал, че сам Боян закриля еретиците, но не смеел да настоява за повече и млъкнал.
Тези събития дали на Козма много подозрения. Той не можел да отиде при Боян и да му иска обяснение по това, защото сам Боян при един предишен спор му е забранил да се среща с него или да иска свиждане.
И тогава, именно, почнали острите нападки срещу богомилите и Богомилството — такива, каквито ги знаем от Изобличителните слова на Козма:
Важността на тези Изобличения лежи в това, че дворът знае вече кой е духовният родоначалник на еретиците, и че в покоите на Боян се събират нощем ония, които въстават срещу властта и църквата.
Това силно разклатило доверието на царя, патриарха и дворянството към Боян и богомилите вече се намирали в опасност. Половината боляри били вече богомилски оглашени, но рано било още да се разчита на подкрепата им.
През тия времена презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причина за народните вълнения, метежи и бунтове.
Това здраво се втълпило в главата на царя и той извикал Боян, за да го пита по тези въпроси. Но по това време Боян бил в Доростол и не могъл да дойде. Тогава, по настояването на двамата църковници, царят извикал Богомил и отправил към него въпросите: Той ли е водач на еретиците, що учат те, какви скверни деяния вършат на потулени места, какво замислят против царя и властта и пр.
Богомил не отговорил на тези въпроси, а намира причината за метежите в слабостта на царя, разтлението на двора, лукавството на царица Мария, нехайната слабост на болярството. Той казал на царя, че онези духовници, с които той общува, са позор на Христовото Царство и плевели на Божията нива.
От този разговор Петър разбрал, че наистина богомилите са безвластници, не търпят господарска власт, но не правят заговори против короната и властта. Те се стремят да пробудят съзнанието на народа за нов живот и така да преобразят обществото и държавата.
Богомил не открил пред царя нищо от Тайното учение на Богомилите, но само казал: "Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с дела, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем онова, което са живели първите християни. Проповядваме Словото на Спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, вярващи и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо. Ако царете и патриарсите идват да грабят стадото, те са вълци и ние ще ги разкъсаме и тях. Но ако се грижат за стадото, ние ще ги подкрепим."
Въстанало срещу светската и духовната власт, защото те били корумпирани от своите собствени представители, Богомилството било гонено и от двете.
Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи.
Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати. Църквата не можела повече да понася това неестествено положение, държавата — също.
Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред, отведнъж рязко се нападало от неизвестни някакви монаси и еретици. Това не можело да бъде допуснато ни от цар, ни от патриарх.
Патриарх Данаил се явява една вечер при цар Петър и настоява богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници, защото те замисляли широк заговор против царството и църквата и чакат момент за провъзгласяван на безвластие.
Цар Петър отказва. Тогава патриарха и Козма се явяват пред Сурсувул и искат от него богомилите да бъдат заловени и разпитани.
И на другата нощ, през декември 933 година Сурсувул затваря в подземната тъмница на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени богомили, посочени от патриарха. Измъчвани цели дни и нощи, те не разкриват нищо. Сурсувул разбира, че заговор няма, но патриархът поискал да узнае поне учението. Но те мълчали. С избодени очи, с изгоряла от зачервените щипци кожа, в гъста мрежа от нагорещени гвоздеи по гърба и гърдите, оковани в нагорещени железни дъски, с дълги ивици месо, отрязано от гърба с ренде, с разтопен метал в ушите, с разкъсани уста, извадени с клещи нокти, с червени скорпиони, слагани в носните дупки и още много други мъчения, измислени от ада, те живели три седмици и умрели.
По това време Боян не бил в България. Той обикалял братствата из Европа — Кипър, Малта, Краков, Рига и пр. Когато се върнал, те били вече мъртви. В навечерието на този страшен ден, вторият ден на Коледа, бил затворен и Богомил. В полунощ се върнал Боян и като научил за станалото, поискал да види Сурсувул. Но той се изплашил и не излязъл. Тогава Боян натиснал и счупил вратата и, като влязъл вътре, видял Сурсувул седнал на едно одърче, че разговаря ниско с патриарх Данаил. Той бил бледен, треперещ, гледащ с изгубен поглед.
Боян попитал със страшен глас: Умряха ли вече? — Умряха, княже. — Отговорил Сурсувул, с пресипнал от уплаха глас. Боян му казал: „На късове ще бъдеш късан и мръсните кучета ще нахраниш с тялото си за това, което направи. Пусни презвитер Богомил! Аз искам!" И Богомил бил пуснат.
На разсъмване в покоите на болната царица Мария бил събран таен съвет. Там влизали: цар Петър, Боян, Сурсувул, Никита Странник, патриарх Данаил и двама боляри — презвитер Антоний и презвитер Лазар, които били богомили.
Сурсувул казал с треперещ глас, че е сбъркал, като е мъчил богомилите. Те нищо не знаели, заговор нямало, но причината за неестественото положение и за държавните нещастия е била царица Мария. Царицата трябва да бъде отпратена във Византия, царят желае да остави престола и да приеме монашески сан, а короната може да вземе Боян.
Ако Боян не искал, Сурсувул бил готов да се възцари, макар, че са тежки времена и не му било до царуване. Но той е готов да избави народа от нови беди и да пресече хода на старите държавни неуредици. Царят настоял пред всички да се съгласят. Този ред е най-добър, той го приема.
И народът, и болярите ще си отдъхнат тогава. Двамата боляри-богомили, беловласи старци, протестирали против това. Патриархът ги обвинил в желание за метеж.
Тогава Боян взел думата и казал думи, които ще останат паметни в нашата история. Ще предам речта му така, както я предава Симеон Антипа, защото никога друг път българин не е говорил така.
"Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на вепри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Данаил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на 17-те светии тежи като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипни ще те изведе позорът на твоето деяние. Ти Бога поруга и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинство в Преслав и вие я приехте! Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно. Не смущавайте дните й със своя и нейния позор. Жена не е съсипала народ досега, не може и да съсипе. Вие доведохте Божията казан на тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсувул иска корона, да не я предлага на мене. Той два пъти метежи разпалва до днес, и цели дни из царството метежници гони, за да ги убие и да измие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропастта виси народът ни, врагове вътре, врагове вън! Врагове в душите ви са влезли - ето отде иде метеж подир метеж. Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежа от престъпления ...* изплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта си. Оставете! Оставете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища — умира Мария, агония години ще виси над двор и държава. България ще погине!
Ти каза, царю: "Ти ще разбереш, Бояне." — Аз разбрах, аз отдавна съм разбрал."
Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар. Додето тези четирима в покоите на Бояна говорили за това, което трябва да извършат сега, когато държавата явно убива верните, останалите продължили съвета, като извикали болярите и военоначалниците.
Сурсувул казал, че Боян е най-опасният богомил, та трябва да се наблюдава и да се съобщава за онова, което той върши. Царят въстанал срещу това, като заявил, че Боян е прав, а всички те са виновни и че без Бояновата воля той не може да снеме короната.
По това време във Византия император бил Константин Седми, който бил под силното влияние на Боян, защото бил тих и добър човек и предразположен към духовен живот. Той подкрепял тайно делото на богомилите и бил събрал 123 преписвачи да преписват Бояновите легенди за избрани и съвършени.
През 956 година се покръстила във Византия руската княгиня-регентка Олга със своята свита от придворни дами, служители и ...* видни руски търговци. Кръстник бил сам Константин. Това покръстване станало по инициативата на Петър Осоговец и Симеон Антипа, които работили в Русия. Русите трябвало да приемат Християнството, за да могат богомилите да работят преди официалната църква да наложи суровите си сухи форми върху духовния живот на онези области.
Около това време, през 958 година, един монах се бил заселил в Лесновската гора, на север от Кратово на Лисец планина. Неговото име е бележито. В историята на българската църква той е известен като св. Гавраил Лесновски, а в историята на Богомилството се нарича Гавраил Кратовски. Той бил от съвършените богомили, но работел тайно. При него работили четиринадесет души богомилски презвитери, които той изпращал да разпространяват учението из Македония.
Постепенно пещерата на уединението се превърнала в скит, където много послушници и монаси заработили. Народът идвал на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед.
Богомилството се развивало широко по този път. В тези глухи гори народът слушал мистичния глас на бледите монаси, който като че идвал от Небето и разкривал на хората Вечната Истина. Боян и Богомил често ходели там. Тук за пръв път богомилските ученици чули легендата за Победния меч, който от ръка на ръка е бил предаван от Вотана още на седмина избраници.
През 958 година Боян и Богомил отишли в Лесновския манастир, откъдето Боян отишъл във Византия да се срещне с Непознатите, а Богомил заминал на югозапад, където двама комитополи, които били богомили, замисляли заговор. Делото искало да бъде предотвратен метежът и Богомил трябвало да бъде там да увещава.
Още от манастира Боян и Богомил изпратили 8 души с мисия из Хърватско, Босна, Унгария и Галия. Като плод на тази мисия се явили две големи братства — едното в Марсилия, а другото — в Будин, от които впоследствие произлиза това, което е познато в историята като Аблигойство и Катарство.
На 30 януари 969 година умира цар Петър от удар. Преди това, на 16 януари 969 година умира Гавраил Лесновски. След смъртта на Петра на престола се възкачва син на Борис Втори, под регенството на Сурсувул. Сурсувул мразел богомилите и поискал от царя да ги унищожи. Обсажда манастира „Св. Параскева" и излавя тези, които са били там, в това число Михаил Маджарец и Теодор Преславски. И двамата били убити — единия на 9 май 969 година, а другия — на 22 май същата година. С това започва яростно и ожесточено гонение. На 16 август 969 година е изгорен Светомир Македонец с още много видни богомили. На 19 септември е съсечен Хамерун Дубровнишки също с много други видни богомили. На 17 февруари 970 година Боян е убит във Византия, където се пуснала мълвата, че той не бил водач на религиозно движение, но преследвал политически цели, като искал да завземе властта във Византия и да я обедини с България, Унгария и Италия и островите и да стане цар на тази голяма империя.
След пет деня Богомил получил пръстена на Боян и разбрал, че Боян е убит. Пръстенът бил занесен на Богомил в затвора, където бил затворен, заедно с четиристотин души верни богомили. В „Св. Параскева" бил затворен след месец близо последният от ръководителите на Богомилството — Симеон Антипа. На 25 януари 971 година на големия преславски площад бил изгорен пред целия народ Богомил, а преди него били посечени затворените богомили.
Останал жив само Симеон Антипа. Той стоял затворен повече от една година: мъчили го, слагали го на горещи въглища, отрязали му езика, оставяли го надолу с главата, наливали в носа му разтопено олово, защото знаели, че той пази всички богомилски книги, като настоявали да им ги предаде. На 17 ноември 972 година той бил изгорен на същия преславски площад, на който бил изгорен и Богомил.
Симеон Антипа завършва своята История с думите: "А някой от българите ще върви върху руината и ще дири скъпи съкровища."
Такава е накратко историята на първото Богомилство, изпълнена с мъченици, безчовечно изтезавани и жестоко избивани и изгаряни.

/Из книгата на епископ Симеон "Богомилство и богомили"./

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОГОМИЛСТВОТО ИЗВЪН ПРЕДЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ


Понеже в тази глава се говори за разпространението на Богомилството, ще повторя накратко това, което вече казах в Пета глава за първите стъпки на Богомилството и неговите апостоли.
Истинската дата на основаването на Богомилското общество е през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". Боян е основоположник на Богомилското общество. Патриарх Стефан е един от първите му ученици. Пред него Боян повиква презвитер Богомил, на когото обяснява учението и му възлага задачата да го разпространява в България. Други от неговите ученици и апостоли на учението са следните: Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерун Дубровнишки, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславец и др.
Тези ученици и първи апостоли на Богомилството Боян разпраща по света да разнесат учението, което той носи от духовния свят като ново учение, което трябва да обнови света.
Патриарх Стефан е изпратен във Венеция, като образува там братство. Оттам ходи и по други места да разпространява учението. Във Византия е изпратен Никита Странник, който работи в пределите на цялата империя.
През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа, където основават ред братства. След известно време Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава да ръководи братствата в Европа. През време на своето пребиваване в Европа той написва много книги, за които споменах в пета глава. Наред с Никита Странник във Византия работи и Василий Византиец, който е бил във връзка с Боян още когато последният е учел във Византия. Той е основал братство в Кипър и обикалял и много други места.
Теодор Преславец, един от първите ученици на Боян, е ръководел братството в Средец. Той е един от най-добрите помощници на Богомил в работата му из България. Заедно с него или сам е обикалял цяла Западна България и основавал братства. И той е написал много книги, за които вече споменах.
Редом с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговец, ръководител на братството в Доростол. Той работил в Североизточна България и в земите на днешна Румъния и Западна Русия. И от него има интересни книги.
Хамерун Дубровнишки е друг от работниците в полето на Богомилството. И той също е написал много ценни книги, за които вече споменах.
Светомир Македонец е работил в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч по света. Той е комитопол, т.е. наследствен княз. Писал много писма до различните братства по света.
Симеон Антипа е един от най-активните работници за богомилското дело. Той е ръководител на братството в Краков, но обикалял цяла Средна Европа и Западна Русия. Най-напред е работил във вътрешна България, като придружавал Боян и Богомил. Написал е много ценни книги върху Богомилството, като най-важна от тях се смята Историята на Милостта Божия, в която се дават сведения за учението, за учениците и събитията в тяхната вътрешна връзка. Разгледани са тридесет и две години от дейността на движението - от 928 до 960 година.
Учениците, за които споменах, са били изпращани през 928-929 година. Те се пръснали по света и работили, разнасяйки учението, като създали братства и само понякога минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времето били наложили всеки да работи самостоятелно, като се придържа към основните принципи, получени от Боян, понеже нямало време, нито възможност да искат наставления по всички въпроси. Но за направеното винаги се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно искане и метежът се наложил.
Боян с покривало на лицето обикалял цяла България и събирал ученици. Народът се събирал да слуша жадно думите му, които говорили за Правда, за Величие в живота и за търпелива кротост.
Така постепенно богомилите станали много, неизброими, те били вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието на народа. Те говорят тихо, умно, никога не се карат и не спорят, кротки са, но изобличават всяка неправда, казват истината всекиму в лицето, проповядват, без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл.
И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто. Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взети от близката природа и от всекидневния живот.
И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено.
Такъв е много накратко и в общи линии пътят на Богомилското движение от 928 година, когато е основано обществото, до 970 година, когато всички тези дейци на Богомилското движение, включително и Боян, са избити. След това дълго време движението остава скрито, като че не съществува, но то работи под земята, защото цял народ е вече с него. Семената са посяти, земята е разорана и в следната епоха избухва с още по-голяма сила и устрем и залива света с новите идеи.
Венгеров казва, че Богомилството се разпространило в България толкова бързо, че по-голяма част от народа преминал към него. Клинчаров даже приема, че Богомилите са станали болшинство сред народа. То се разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени... Проникнало е между всички слоеве на обществото, което показва, че не е съсловно движение, а общочовешко духовно учение за повдигане на целия народ на една степен по-високо в неговото развитие.
Възникнало в България, Богомилството се разпространява бързо в съседните страни и след това преминава в Западна Европа. Най-напред то прониква в страните на Балканския полуостров — Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде. Навсякъде то намира готова почва, готови души, подготвени от предишната богомилска вълна, за която говорих по-преди и разнася новите идеи за братство, равенство и свобода по света.
Богомилите в различните страни са наричани с различни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. Много думи и изрази, останали в Италия и Франция, показват произхода на Богомилството от България. Например, средновековният писател Роберт Алтисиот нарича албигойците български хора. Някои във Франция ги наричат просто българи, понеже страната, от която изхожда това движение, е България. После тази дума е съкратена на бугри. Средновековният писател Вилховдуен нарича България Бугрия.
Богомилството, където и да прониквало, считало за център на движението България и оттам получавало упътвания и осветления. От България отивали пратеници във всички страни, където имало богомилско движение, за да го подкрепят и просветлят.
Ще кажа няколко думи за движението в разните страни. По-големи подробности по този въпрос се намират в книгите на чуждестранните автори: Гьорингер в неговата Книга на Богомилството; Смидт — История и доктрина на катарите и албигойците и Карл Кисеветер — История на ордена на Розенкройцерите според архивите на ордена.
Във Византия Богомилството проникнало от България още от основаването му, както видяхме по-горе и се разпространило по цялата империя, както между народните маси, така и между управляващите. Видният български богомил Василий загинал мъченически в Цариград в 1118 година на кладата. По-нататък ще се спра по-подробно на него.
Богомилството се разпространило в Босна, Херцеговина и Далмация. В Далмация център на богомилското движение е бил град Трогир, който е бил в търговски отношения с Италия. Този град бил главен посредник за разпространение на Богомилството в Италия.


Италия


Оживените отношения между България и Италия се доказват от много факти. Между другото това показва и разпространението на имена от български произход в Северна Италия. В окръга Торино в 1047 година се споменава за една местност Вулгаро. Споменава се в 1116 година един благородник в Торино на име Булгарело. В окръга Врчели в 1149 година се среща замък на име Вулгаро. В Италия Богомилството прониква за първи път в края на десети век от Втората богомилска вълна. Първото по-силно изявяване на Богомилството в Италия е към 1030 до 1935 година. Замъкът Монте Форте е бил тогава главен център на Богомилството в Италия с ръководител Жирар. Бил устроен, поход против замъка. След превземането му заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките Богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то било вече доста силно там. В 1200-та година папа Инокентий Трети поръчал на град Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпреки това някои от тях били избрани в 1205 година за консули на града и даже съвършеният богомил Шатиниони бил избран за камариер. В 1220 година в Тоскана е имало вече 50 души съвършени богомили. Папа Онорий Трети в 1220 година заповядал на италианските градове да изгонят богомилите, но изгонените богомили после били повикани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като например Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпреки преследванията най-благородните граждани на Милано били богомили и давали убежище на съвършените, помагали за отваряне на училища, салони за събрания и други.
Богомилството имало голям успех и във Флоренция. То било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, където е бил главният център на Богомилството в Италия. В 1231 година било констатирано, че има много богомили в Рим както между духовенството, така и между миряните; както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците.
В 1231 година папа Григорий Девети учредил във Флоренция инквизиция против Богомилите и поверил тази работа на доминиканците. В 1233 година се въвежда инквизиция и в Ломбардия. В 1254 година папа Инокентий Четвърти обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 -век богомилите се явяват вече и в Сицилия.


Франция

От Италия Богомилството преминава във Франция, където намираме първите му следи в последните години на десети век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли, мъже и жени, тайно го разпространяват във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Тази готова почва се дължи на работата, извършена от Първата богомилска вълна в началото на десети век, за която говорих по-рано. Във Франция това движение, което се е наричало Албигойство, направило голям напредък. Най-напред там Богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, където в град Тулуза са идвали Богомил и Михаил Унгарец и са основали братство. Този град става център на движението и оттам то се разпространява във всички области на юг от река Лоара. В 1022 година Богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора от народните маси, духовници, отличаващи се със своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици. Голяма част от жителите на град Орлеан преминава към Богомилството, откъдето пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център е бил замъкът Монвимер. В областта Перигор Богомилството прониква в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много хора се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот на съвършените.
В 1220 година от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тогавашните албигойци и да им даде съвети при силните гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията. В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставя една от най-кървавите епохи на историята. С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те. По заповед на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове. Извършвало се буквално клане на албигойци. Улиците на градовете били пълни с убити. Някои мислели да намерят спасение в църквите, обаче кръстоносците ги запалвали и те изгаряли живи. Например 12 хиляди души по този начин загинали в катедралата Сен Назар. Цели градове били отдадени на пламъци и войниците избивали всеки, който се опита да избяга от пламъците. В 1227 година се създала инквизиционна комисия, която имала право да арестува богомилите. А в 1232 година се учредила инквизиция в цяла Франция. Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил замъкът Монтегюр. Той паднал в 1244 година и тогава 200 души съвършени, които живеели там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогава много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли там новите идеи.

Германия


В Германия Богомилството прониква през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след бягството на гонените албигойци. В 12 век в град Кьолн имало вече доста силно богомилско движение. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция. По това време имало богомилски общества и в Саксония, Бавария и Швейцария. Но изобщо богомилското движение в Германия е било по-слабо, отколкото в Италия и Франция. В 1167 година в Кьолнската катедрала повикали богомилите и един виден богослов Екберт влязъл в спор с тях и след това били изгорени на кладата. Те отишли на кладата с радост и ентусиазъм. Един от тях, на име Арнолд, когато вече пламъците го обгръщали, казал на съмишлениците си: "Братя, бъдете твърди в своята вяра, от този ден вие сте съединени с мъченичеството на Христа". В град Бон на кладата били изгорени много богомили. Има сведения за Теодорих и много други. В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там имало около 40 богомилски кръжоци. Много от тях имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вествалските богомили имали свои училища. В 1231 година по заповед на папата доминиканците във Вюрстбург учредили инквизиция с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Тогава били изгорени много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Те били пращани на кладата без присъда с лъжливи свидетелства. Сродно движение на Богомилството в Германия било Братството на свободния дух. И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение сред немското Богомилство богомилският дух бил пренесен в това Братство на свободния дух, което продължило да работи в това направление.


Англия


В Англия Богомилството по-слабо се разпространило. В 1159 година някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени от континента, се преселили в Англия, за да се спасят от преследването и се установили в Оксфорд. Там спечелили доста привърженици чрез чистотата на своя живот. Кралят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо и да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата. Потомци на богомилите в Англия са квакерите.



Испания


В Испания Богомилството се разпространило в северните й части, съединени с Франция: Арагона, Каталония, Леон, Навара. В 12 век и началото на 13 век там отивали и съвършени от Франция да проповядват учението. Папа Григорий въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите. Много от тях били изпратени на кладата.



Русия

1004 година Богомилството проникнало в Киев. Разпространявал го някой си Адршан. И в Русия Богомилството било подложено на големи гонения и преследвания.
Освен това Богомилството проникнало и в Чехия и в други страни. Богомилите не били мирен елемент. Те са проникнали навсякъде. След откриването на Америка те отишли и там. Те са били много смели хора. Горните сведения за разпространението на Богомилството в различните страни на Европа съм вземал от книгата на Боян Боев Мисия на Богомилството във връзка с мисията на славянството.
Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди и съживява, просвещава, внася борчески дух, подем и идеен живот. Ето защо с право Клинчаров казва: "С унищожението на богомилското движение в Средните векове българската реакция не само уби жизнените сили на българския народ, от които той имаше нужда, за да се бори срещу похитителите на неговата политическа свобода и национална независимост, но с унищожението на Богомилството за дълги години се отне съдържанието на българската култура, която за това до началото на 19 век представлява монотонна степ."

След първия погром, който понася Богомилството до 970 година, когато всички негови дейци, заедно с Боян и Богомил са избити, настава един малък период на затишие.
Богомилството било проникнало нашироко в народните маси, но след избиването на водачите настава едно смущение, едно затишие, което продължило доста време. През периода от 969 година при смъртта на Петър до 1018 година Българската държава води война на живот и смърт с Византия и в това време богомилите са били в първите редове на борбата с чуждия завоевател и през времето на Самуила им е била дадена по-голяма свобода да разпространяват своето учение. Според някои сам Самуил бил запознат с учението на богомилите и го споделял, а според други - това не е вярно. Но както и да е, важно е, че през този период те са имали по-голяма свобода. Но конкретни сведения за дейността на богомилите в България през този период няма.
В периода от 1018 година, когато България пада под византийско робство до 1185 година, когато се освобождава от него, Богомилството е водило много активен живот. Народните маси са били подтиснати още повече от чуждия господар, докато болярите, които предават Самуил на Беласица, защото вземал страната на народа, а тях ограничавал, били запазили своите права и привилегии. Това давало добра почва за учението на богомилите сред народа. Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта. В 1040 година Петър Делян, внук на Самуил, вдигнал въстание в центъра на което стояли богомилите.
Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи. В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство.
През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко.
Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина. Като описва този голям и важен град, разположен в сърцето на тракийските земи, тя отбелязва, че в него живеело многобройно еретическо население, съставено от арменци, т.е. монофизити, манихеи и богомили.
Богомилството е било силно развито през 11 век и в Мала Азия. Затова свидетелства съчинението на цариградския монах Евтимий от Акмония, написано след 1034 година. От неговото съдържание личи, че към това време еретиците развивали твърде дейна пропаганда на своето учение всред населението на тези области. Начело на богомилските проповедници стоял някой си Йоан Чурила, когото Евтимий нарича пръв разпространител на новопоявилата се ерес. Център на дейността му бил град Смирна. Като негов помощник бил някой си Рахей, а освен тези двамата имало и други дейни проповедници на ереста, наричани с названието апостоли. Ако се съди по някои пасажи от съчинението на Евтимий, малоазийските богомили се наричали с името християни или христополити, т.е. граждани, подчинени на Христа. Наред с това име било проникнало и името богомили. Наред с името богомили в Мала Азия през 11 век си пробило път и едно друго название за означение на еретиците. Това название било фундагиати или фундаити, което ще рече торбоносци. Това название било измислено от противниците им.
Успехът на богомилите в Мала Азия бил значителен. В това учение се увлекли много хора. Там главно селяните навлезли в богомилското движение, като и самият Чурила бил селянин и обърнал цялото село към Богомилството. Освен в селата Богомилството печелело последователи и в градовете. За това свидетелства пак Евтимий, като казва, че Чурила успял да откъсне от христовата вяра цели градове. Както личи от описанието на Евтимий, ръководителите на богомилите били твърде смели и опитни хора, готови всеки момент да защитават своите възгледи и да оборват своите противници. От описанието на Евтимий също се вижда, че и в Мала Азия богомилите се делели на съвършени и обикновени. Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт.
Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература. Една от най-разпространените сред византийските богомили творба е била т.нар. Гръцка легенда за сътворението на света. В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и Сатанаил. Сатанаил е представен като пръв между ангелите, който се опитал да се възбунтува срещу Бога, но бил свален от Небето и се превърнал в зъл дух /Сатана/. След падането му неговото място взел архангел Михаил. Такова е положението на Богомилството през 11 век.
Въпреки строгите мерки Богомилството продължавало да се разпространява и през 12 век в своите два главни центрове — Македония и Тракия. Към края на 11 и началото на 12 век като важно средище на Богомилството се очертава и самата столица — Константинопол.
Към 1092 година пред духовния съд бил изправен някой си Нил. След това Влахернит, който принадлежал към свещенослужителите и завербувал много знатни хора. Според сведенията той принадлежал към съвършените богомили.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ



За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят. Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено."

Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята.

Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм.

Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух."

Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието.

Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца."

Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство."

Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни. Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада. Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината.

Западните църковници, колкото и да ненавиждали богомилите, казват, че те били тихи, смирени, затова ги наричали добри хора, но тъмни и невежи обскуранти. Козма също казва, че богомилите били безумни. Това са субективни заключения, не почиващи на никакви факти, плод на злоба и омраза. Един съвременен свещеник казва: „Не зная какво да кажа за тези хора, но те никога не лъжат, не клеветят, винаги говорят истината, не крадат, не убиват и не насилват никого. Те, подобно на първите християни, са били против насилието. Те не се кълнели, не се съдели, основавайки се на думите на Иисуса Христа."

Богомилите, както вече казах и на друго място, не са били против брака. Те учели, че за основа на брака трябва да служи любовта и взаимното уважение и почитание, а не някакво църковно венчаване или държавно узаконяване на брака. Те, които живеели в братски общежития, самото братство санкционирало брака. Мъжът и жената се ползвали с еднакви права в задругата и са били равноценни. Те допущали развод по взаимно съгласие, без да има нужда двамата взаимно да се обвиняват. Двама добри, честни съпрузи, но с разни характери, взаимно се съгласявали да се разделят, за да не се тормозят. Съвършените богомили не се женели, защото те следвали Тесния път, за който Христос говори, и били заангажирани с духовна работа за общността.

У богомилите и жените, както и мъжете, можели да бъдат проповедници на учението. На Запад се прочули със своята апостолска дейност жени, като...* ( * в оригинала не се чете ) и Джулияна. Василий имал за спътници и жени. Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците. С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция.

Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета.

Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа.

Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата.

Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.

С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката.

С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо.

Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери.

С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си. Те са били за свободата на убежденията.

С издигането на личността на жената, с правото й да бъде вероучителка и старейшина, богомилите разрешили преди векове въпроса за женската еманципация и то тъй, както не е разрешен и днес от културното човечество.

С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от любовта и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство. Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество.

С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда.

Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто.

Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."

Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората.

За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора.

Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея:

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/

„Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." /4/

„Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." /5/

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят."/6/

„Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост." /7/

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." /8/

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." /9/

„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството Небесно." /10/

„Блажени сте, когато ви хулят и гонят и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене." /11/

„Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на Небесата; понеже така гонеха пророците, които бяха преди вас." /12/

„Чули сте, че е речено на старозаветните: Не убивай. И който убие, излага се на съд. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд. И който рече на брата си рака /безумний/, излага се на синедриона. А който му рече: Бунтовния безумец, излага се на огъня пъклен." /22/

„Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай. Пък Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си." /27-28/

„Още е казано: Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо. А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства. И който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства." /31-32/

„Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си. Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете нито в Небето, защото е Престол Божий, нито в Земята, защото е подножие на нозете Му, нито в Ерусалим, защото е град на Великия Цар, нито в главата си да не се кълнеш, защото не можеш направи нито един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: да, да; не, не. А каквото е повече от това, това е от лукавия."

„Чули сте, че било казано: Око за око, зъб за зъб. Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би искал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две." /40-41/

„Дай на оногова, който проси от тебе и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем." /42/

„Чули сте, че е било казано: Обичай ближния си и мрази неприятеля си. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за тези, които ви гонят, за да сте Чада на вашия Отец, Който е на Небесата. Защото Той прави Слънцето Си да грее на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? Не правят ли същото и езичниците? И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец." /48/

„Недейте си събира съкровища на Земята, където молец и ръжда ги разяждат и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не ги подкопават и не ги крадат. Защото гдето е съкровището, там е сърцето ви." /Матея 6; 19-21/

Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни.

Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели към богатство и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо. Те не са се съдели, обичали всички. Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение. Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила.

Семейният им живот е бил чист и спокоен, разводи между тях почти не ставали. Отношенията между мъжете и жените били напълно братски.

Бирюков, в своята книга Пролетта на човечеството, казва: „Богомилите смятали за грях да обичат каквото и да било земно — материално, и да бъдат привързани към каквато и да било собственост. Собствеността и притежанието на земя и вещи за лично-егоистични интереси е грях и зло. Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри."

Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали.

За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача.

Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро."

„В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение.

Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед.

Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум. Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство. Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили.

Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика. Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в себе си ярко общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология. В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество.

А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни."

Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение. Те първи приложиха учението за непротивене на злото, на пасивната съпротива и предизвикаха истинска духовна революция, като станаха причина за Реформацията и Възраждането на Западна Европа.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:44 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Богомилството на запад


В България в началото на 10 век възниква богомилското движение, което бързо се разпространява в другите страни на Балканския полуостров и после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания и пр. Богомилството не е пренесено от друга страна в България. То иде тук направо от центъра на Всемирното Бяло Братство. В славянството трябва да се търси неговата люлка. Богомилите в разни страни се наричали с разни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи и пр.

Богомилството отрано се разпространи в Далмация и Босна. В Далмация центърът на богомилското движение бил гр. Трогир, който бил в оживени отношения с Италия. Този град бил главният посредник за разпространението на богомилството в Италия.

Оживените отношения между България и Италия се доказват от много факти. Между другото, това показва и разпространението на имена от български произход в северна Италия. В окръга Турин в 1047 г. се споменава за една местност, наречена Bulgaro.

Споменава се в 1116 г. един благородник в Турин на име Bulgarello. В окръга Верчели в 1149 г. срещаме замък на име Вulgaro. В 1231 г. се споменава в Италия един благородник на име De Bulgaro.

В Италия богомилството прониква за пръв път към края на 10 век. Първото по-силно изявяване на богомилството в Италия е било към 1030-1065 г. Замъкът Монтефорте е бил тогава главният център на богомилството в Италия с ръководител Жирар.*) Бил устроен поход против Монтефорте. След превземането му, заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките, богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то е било вече доста силно там. В 1200 година папа Инокентий III поръчал на гр. Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпръки това те били избрани в 1205 г. за консули на града и даже съвършеният Шатиниози бил избран за камериер. В 1220 г. в Тоскана е имало вече около 50 души съвершени. Папа Онорий III в 1220 г. заповядал на италианските градове да изгонват богомилите, но изгонените богомили после пак били повиквани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като напр. Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпръки преследванията, най-благородните граждани на Милано били богомили, давали убежище на съвершените, помагали за отваряне на училища и салони за събрания. Богомилите са имали голям успех в Флоренция. В 1212 г. Те са имали там един ръководител, който упътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо училище в Поджибонси.

В това време богомилството проникнало и в Неапол . В 1224 г. то било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, дето е бил главният център на богомилството в Италия. В 1231 г. били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците.

В 1231 г. папа Григорий IX учредил във Флоренция инквизицията против богомилите и поверил тая работа на доминиканците. В 1233 г. се въвежда инквизицията и в Ломбардия. В 1254 г. папа Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия.

От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и оттам то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора из народните маси, духовници и пр., отличаващи се с своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици. Голяма част от гр. Орлеан преминала към богомилството; оттам пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център бил замъкът Монвимер. В областта Перигор богомилството проникнало в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много души се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот насъвершените.

Много думи и изрази, останали в Франция, показват произхода на богомилството. Напр. средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”. Даже някои наричали албигойците във Франция „българи”, понеже страната, от която изхождало движението, е била България. По-после тая дума се съкращава на „бугри”. Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”.

Българинът Никита в 1167 г. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присъствувал в Сен-Феликс де Караман (Тулузко графство) на събор, където е държал реч. Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр. Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството.

През 1220 г. от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тамошните албигойци и да им даде съвет при силни гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против богомилите, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против богомилството и последното даде сравнително най-много жертви на инквизицията.

През 1178 г се обявил първият кръстоносен поход против френските богомили; той бил придружен с голяма жестокост. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставлява една от най-кървавите епохи в историята.

През 1227 г. се създали инквизиционните комисии, които имали право да арестуват богомилите. А през 1232 г. се учредила инквизицията във Франция. Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на папа Инокентий III и наследниците му. Разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението; „Който така прави, така ще загине".

Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал през 1244 г. и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**)

Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр. в южна Франция в епохата на затишието.

При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните. Младежи дежурели при вратите на събранието и при най-малък знак за опасност богомилите се отегляли, ръководени от предани водачи. Тайната, с която трябвало да се заобикаля движението, го правело още по-привлекателно и удвоявала силата на устойчивостта им.

В Германия богомилството проникнало през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след избягването оттам на гонените албигойци. В 12 век виждаме вече доста силно богомилско движение в Кьолн. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция.

Тогаз е имало вече богомилски общества в Швейцария, Саксония, Бавария. Но изобщо богомилското движение в Германия е било по-слабо, отколкото в Италия и Франция. През 1167 г. в Кьолнската катедрала повикали богомилите и един виден богослов Екберт влязъл в спор с тях, а след това били изгорени на кладата; те отишли на кладата с радост и ентусиазъм. Един от тях, Арнолд, когато вече пламъците го обгръщали, казал на съмишлениците си: „Братя, бъдете твърди в своята вяра; от този ден вие сте съединени с мъченичеството на Христа.” В гр. Бон на кладата били изгорени много богомили; споменава се за Теодорих и много други.

В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там е имало около 40 богомилски кръжока; много от тях са имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, е имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вестфалските богомили имали свои училища.

През 1231 г. по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели.

Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление.

Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот. Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата.

В Испания богомилството се е разпространило в северната и част, съседна с Франция: Арагония, Каталония, Леон, Навара. В 12 и в началото на 13 век идели съвершени от Франция, за да проповядват. Папа Григорий IX въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите. Много от тях били изпратени на кладата.

Казахме по-рано, че богомилите се деляли на 3 кръга: съвершени, верующи и слушатели. Верующите се приемали в кръга на съвершените след издържането на много изпити. Понеже животът на съвершените бил строг, опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям. Благоговението им към съвершените било безгранично. Верующите можели да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр. Те не са били минали през посвещение.

Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени. Преди това броят им бил по-голям. Този брой намалявал след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции. През 1241 г само в цяла Ломбардия се споменава, че имало около 2,000 души съвършени. Споменава се. че в гр. Верона те били около 150 души.

По време на гоненията актът за приемане в кръга на съвършените ставал при най-голяма тайна през нощта и гледали, да не се узнае това от противниците.

Съвършените били наричани още „Божии приятели”, добри хора”, „утешените”. Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения. Терминът „Катари” подхожда в същност за тях (от „Катарсис” – чистота). Привилегията, която имали, далеч не ги карали да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите.

Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували. Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. "Те искали да се върнат към живота на първите християни.

Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***)

При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае.

Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели. Богомилите се наричали един други братя и сестри.

Животът на съвършените бил прост и строг. Когато някой от тях пристигнел в някой замък или село, то всеки бързал да ги приеме, да им послужи и да им даде нужните средства за съществуване; един донасял хляб, друг – зеленчуци и плодове.

(следва)



_______________________________________________________________

*) Когато Жирар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и че признава Бога, който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това виждаме, че тук нямаме никакъв дуализъм . И два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал и крепи всичко.

**) Виж Dollinger: Sektengeschichte; C. Smidt: „Histoire et doctrines des cathares ou albigeois", Karl Kiesewetter: „Histoire de l'ordre de la Rose - croix" (d'apres Ies archives de l'ordre).

***) Виж съчиненията на средневековния писател Евервинус, стр. 454. ,

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ



Кратки Бележки за древните космогонии


Всички народи на древността и всички религии, както и всички философски школи са имали свои космогонични схващания, които в общите си линии се схождат. Според всички космогонични схващания вечно съществуващ е Абсолютният Дух, Когото са кръщавали с различни имена. Той е една Абсолютна Разумност с Воля за дейност. Когато реши да Се прояви по законите на Неговото вътрешно Битие, Той се проявява чрез Логоса, Словото, което излъчва от Себе Си и този Логос създава Вселената.
Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос.
1. В халдейската Книга на числата се казва: „Едничката вселенска Светлина, която за човека е Тъмнина, съществува вечно. От Нея произтича периодично енергията, която се отразява в Бездната или Хаоса, лоното на бъдещите светове, която, веднъж събудена, действа и оплодява заспалите форми, които съставят, вечните потенциални присъствия. Тогава се пробужда Логосът и съответните разумни сили и новата вселена започва своето съществуване."
Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите.
2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е. И този Божествен Дух създава Вселената."
Според Индуската философия има две сътворения, които минават през седем етапа или фази, които се предшестват от Безусловния Дух.
а) Махататива — проявата на Вселенската Душа на безкрайния или Божествения ...*
б) Танкакрас — елементално сътворяване. Първото обособяване на неразличимата Вселенска същност.
в) Индрия — енергетичтия развой. Тези три били сътворения на Пракрити, развивания на неразличимата природа, предхождани от Неизразимото Начало.
г) Мукия — основно сътворяване на познаваемите неща, създаването на неодушевените тела.
д) Гаирияно — сътворяване на животните.
е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности.
ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството.
Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро.
Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване.
Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи.
Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният."
Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка. Това е, така да се каже, това, което обикновено се нарича Тетраграматон, която се намира начело на седемте нисши Сефироти. Такова е било вярването и на халдейците.
Логосът е творческото Божествено Начало, за което се говори под различни форми във всички религии и космогонии. Той създава Вселената и чрез него се изявява Абсолютният Дух.
Всяка космогония започва с кръга, точката, триъгълника, квадрата и стига до цифрата 9 и тогава започва синтезирането на правата линия с кръга — мистичната десятка на Питагора — сбор от всички съдържащи се и изявяващи се Тайни на цялата Вселена. Цифрите 3 и 4, които в комбинация дават 7, и цифрите 5, 6, 9 и 10 са крайъгълният камък на Окултната космогония.
Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата.
Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина.
10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената
В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми. Аз съм Господарят.
В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината.
11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число. Той изисквал от ученика, кандидат за приемане в школата му, да е предварително учил аритметика, астрономия, геометрия и музика, които се смятали като четири подразделения на математиката. Това изяснява също, защо Питагорейците твърдели, че Учението за Числата, най-важното в езотеризма, е било открито на хората от Небесните божества. Питагор учил, че светът е извлечен от Хаоса чрез Звука или Хармонията и изграден според началата на музикалния ритъм. Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не

* в оригинала не се чете

дусите го наричат Парабрахман, от когото произлиза Брама, който създава Вселената.
16. Според Кабалата Абсолютният Дух, е наречен Ен Соф, което се превежда приблизително Неизследимият, Непознаваемият и Ненаименуваемият, поради което го изразяват като безкраен кръг, който човешкият ум не може да схване. В недрата на този Абсолютен Дух почива Логосът през космичната нощ и когато започне да се проявява Ен Соф, той се изявява в Логоса, който е едно с него.
В Кабалата светлината, звукът и числата са трите дейци на творението и Ен Соф не може да бъде познат, освен чрез светлата точка, Логосът, който не познава Ен Соф, но го познавал като покривало и Адам Кадмон не познавал нищо друго, освен Шекина, тъй като тя била покров на Ен Соф. В качеството си на Аогос Адам Кадмон е, според езотеричното тълкуване, пълното число 10, сефиротите, като сам е Троичност или трите свойства на Единното, на Непознатото божество. Когато Небесният Човек, Логосът, взел изначално формата на Венец /Кетер/ и се уеднаквил със Сефира, той излъчил седемте блестящи светлини, което прави всичко десет.
17. Мор Исак казва, че древните сирийци са разпределяли своя свят на управители и дейни богове, по същия начин, както халдейците. Най-нисшият свят е подлунния, надзираван от Ангелите. Непосредствено след него идва светът на Меркурий, управляван от Архангелите. После идва светът на Венера, чиито богове са Началствата. Четвъртият свят е този на Слънцето, обиталище и област на най-висшите и най-силните духове от нашата Слънчева система — Слънчевите богове на всички народи. Петият свят е този на Марс, управляван от Силите. Шестият свят е този на Юпитер, управляван от Властите, седмият свят е светът на Сатурн, управляван от Престолите. Тези светове са на формата Над тях идват четирите висши светове, за които е невъзможно да се говори и да се именуват. Осмият свят е съставен от хиляда и сто звезди и е областта на Херувимите, деветият принадлежи на неподвижните звезди, понеже разстоянието пречи да се изброят, са подчинени на Серафимите. Десетият свят е съставен от невидими звезди, които могат да се вземат за облаци, толкова са натрупани в области, че са наречени Млечен път и това са звездите на Луцифер, които са увлечени от него в ужасна гибел. За онова, което идва след това, то е твърде далече, за да могат сирийците да кажат нещо. Те знаели само, че започва обширният, необятен Океан на Безкрайността, обител на истинските божества, без граници и край.
Шамполион /археолог/ твърди, че същите вярвания са съществували у египтяните. Хермес, след като говори за Бащата, Майката и Сина, чийто Дух — Божественият Фият — създава Вселената, казва: „Седемте проводници били съединени, за да поддържат Божествените светове в съответните им кръгове. Дейността на тези проводници получи името Съдба. По-нататък изброява 7,10 и 12 реда."
Валентин /гностик/ поставя тежестта върху Великите Седем, що получават заповед да породят тази Вселена, след като Архетор или Неизразимият, чието име е съставено от седем букви, представя Първата Седморка, чието име Архехетос означава седморната природа на Единния, на Логоса.
Според Кабалата Единният е Духът на Живия Бог, да бъде благословено Името Му, Който живее винаги. Гласът, Духът и Словото — ето Светият Дух. От Тройното Едно е излязла цялата Вселена. От Едното отначало се излъчва числото 2 или Въздухът — творческият елемент, после числото 3 — водата, произлиза от въздуха. Етерът или огънят завършва мистичното число 4.
Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа.
Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло.
Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението.
Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението.
Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята. От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената.
Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници.
В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света. Росата представя пасивното Начало на творението, а пчелите — това са активните Божествени същества, които от тази роса, която е астралната светлина, създават Вселената.
В халдейските легенди на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество.
И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата Душа.
Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ. Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край. Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди.
У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно. Това число се среща в един от размерите на една от пирамидите. И знаците, с които е отбелязано, отбелязват дните в египетския граждански календар.
Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:47 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ



От всичко казано дотук е ясно, че социалното учение на богомилите, т.е. тяхното отношение към обществения живот и неговите форми в различни прояви е един второстепенен клон от дървото на тяхното светоразбиране. Обаче някои разглеждат Богомилството преди всичко като социално учение и там е тяхната грешка. Защото, както видяхме от гореизложеното, Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания. Социалните възгледи на богомилите са като една надстройка, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед. Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степен на развитие. И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено.

Като модел за устройството на обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя. Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат. Но богомилите не искали това да стане по насилствен начин, а чрез превъзпитание на хората, да дойдат до съзнанието, че да живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието. Богомилите имали като закон думите на Христа: „Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така. Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички." Това е пътят, който са следвали богомилите — Пътя на служенето, Пътя на Любовта и братството.

Като истински християни, те са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не се е борил с държавата, нито й е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не са й и служили. Понеже те са били добри граждани, те са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието. Те са се придържали строго към думите на Христа: „Дайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу." От това следва, че те са плащали данъци. Стремели са се да не вземат държавни служби, за да бъдат свободни, затова са предпочитали свободния трудов живот.

Понеже живеели в задруги, те не са могли да не зачитат държавата, в която живеят, без да й служат. Те в някои случаи са сътрудничили с държавата, както е бил случаят при Самуила, за когото се твърди, че е бил от богомилски произход и се е стремил да прокара Богомилството като официално учение в държавата и държал страната на народа, затова на Беласица бил предаден от болярите, които били против тази му политика по отношение на народа. Същото отношение са имали богомилите към държавата и при Асеновци — Асен Първи, Калоян и Иван Асен Втори, когато богомилите са се ползвали с пълна свобода. Според някои сведения тогава те са участвали във войската. Те са които по времето на Борила, когато са били гонени и преследвани, напуснали страната и отишли в Русия, където бил в изгнание Иван Асен и са образували армия, с която той идва в България, завзема престола, където им дава пълна свобода да проповядват учението си.

За отбелязване е един факт, че когато на богомилите е била давана свобода да изповядват и разпространяват своето учение, държавата е процъфтявала във всяко отношение — политическо, културно и стопанско. А когато са били преследвани, държавата е западала във всяко отношение и най-после падала под робство. Така във времето на цар Петър гонили богомилите и България пада под гръцко робство. По времето на Шишмановците също гонили богомилите и България пада под турско робство. Това може да се провери и в историята на други народи, че когато са били гонени носителите на Божественото учение в каквато и форма да е съществувало, винаги за тези народи е последвала катастрофа. И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата сцена се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел. Да вземем за пример Римската империя — тя гонила Християнството, а Христа разпъна, поне съизволи да бъде разпънат, не се противи на това и затова плати със съществуването си. Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божиите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука.

Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие.

Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно.

Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи.

Но за да стане някой член на задругата на богомилите, той преди всичко е трябвало да приеме тяхното учение, да измени разбиранията си и начина си на живот. И така общината растяла с всеки нов ден. 13-ти век е времето на най-големия разцвет на Богомилството, техни общини имало навсякъде по целия Балкански полуостров и Западна Европа.

Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов строй, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство. Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество в едно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеала, към който всеки да се стреми.

Такива са накратко социалните възгледи на богомилите — общочовешко братство, на равни и свободни братя-човеци, където няма никакво насилие, никаква частна собственост, където няма гладни и унижени, където няма невежи и изостанали в културно и духовно отношение хора. Културните блага, както и материалните, са били общо достояние на всички. С една дума те са се стремили да реализират Царството Божие на Земята, като преди всичко преобразят и преродят отделния човек чрез своето учение, което е учение, приложимо във всички области на живота. Те са искали Любовта да проникне във всички области на живота и да бъде ръководна сила, ръководен Принцип във всичките им отношения, в целокупния им живот. Любовта да бъде подтик и основа във всяка работа. По такъв начин целокупният живот ще се одухотвори и трудът и работата ще бъдат приятни занимания, а не мъчение. Към това са се стремили богомилите, да направят живота приятен и щастлив чрез приложение на Любовта.

Ще приведа мнението на Христо Досев за социалните възгледи на богомилите. Той разсъждава по следния начин:

„Според богомилите, Йисус като дошъл в света, провъзгласил синовството ... * (* в оригинала не се чете) и свободата на всяка личност. Онзи, който е освободен със скъпа цена, не става роб на человеците. Християнинът е син на свободата. И затова онеправданите и угнетените от светската и духовната власт са търсили прием в тяхното общество. Богомилите били против физическото и духовното робство. Козма се ужасява от анархическата проповед на богомилите и казва: „Учат своите да не се подчиняват на господарите си, хулят богатите, ненавиждат царя, подиграват се със старейшините, укоряват болярите, мислят че са омразни на Бога, които работят на царя и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар."

„Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл. Иисус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти."

Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята. Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата. Волята на Бога не е тирания, а е Правда, Мир, Любов и Свобода. Апостолите вървят по пътя на Христа. Те казват, че подобава повече да се подчиняваме на Бога, отколкото на земните властници. Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората. Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта.

Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става.

И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел.

А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания. С това нещо те преди десет века са внесли етичния елемент в ....* ( * в оригинала не се чете) икономия, за което се загатва едва в ново време от икономистите. Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение.

Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия?

Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни.

Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у някои благородни души.

Богомилите преди хиляда години приемали мира за основа и пръв принцип, категоричен императив в техния личен и обществен живот. Те не само не ходели на война, но не посягали и на животните — едно че били вегетарианци, а друго че ги считали, че имат известен разум и душа. Богомилите не допущали убиването на птиците и чупенето на яйцата и развалянето на гнездата им.

Богомилите са първите миротворци в Европа. По-късно, в 15-ти век, Петер Хелчицки /Чешките братя/ е говорил, че войната е противна на Християнството. Пълни миротворци са квакерите, духоборите, назаряните, толстоистите и всички окултни братства на християнска основа. Всички те са носители на идеите, посяти от богомилите.

От всичко гореказано се вижда, че богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи. Техните социални разбирания се синтезират в учението им. за любовта и братството между хората и народите.

Всички хора и народи са равни пред Бога и имат еднакви права и задължения. Частната собственост е отречена, войната също, убийството, смъртното наказание — също. Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи производителен труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде. На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент."

Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм. Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец - старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата.

Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие — физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за производство, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си. Такива са в общи линии социалните разбирания на богомилите.

Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият."

Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура."

„Богомилството", казва Пипин, „представя от себе си бележит и рядък акт на движение, което излязло из славянския извор и е преминало в историческия живот на Западна Европа."

„В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 1:49 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Връзката на Богомилите
с предхождащите ги езотерични учения



Критиците на богомилите ги обвиняват, че произхождали и имали връзка с манихеите, гностиците, даже неоплатониците, за които говорих по-напред в тази книга и обясних, че богомилите са сходни по тях само по учение, но не изхождат от тях. Понеже тези общества са езотерични, то и богомилите, които са подобни на тях по учение, също са езотерично учение.
Във връзка с тази точка, ще приведа мнението и схващането на някои френски изследователи на Богомилството, катарите и гностиците, които убедително показват, че Богомилството е езотерично учение.
Най-напред съвременният окултист Седир казва, че учението на гностиците е остатък от Древните Мистерии, малко изродени и сега се прави опит да се обновят чрез Евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до Средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигната висота е Божествената комедия на Данте, който е бил един от най-просветените гностици на своето време.
Друг съвременен френски изследовател Босюе казва, че Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на Мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове спада както въвеждането в Мистериите на Елевзин... Виргилий го води и пази в кръговете на ада. „Да забележим също", казва Босюе, „че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище изглежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогаз разбираме, че флорентинският титан като изкачва рая, би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада."
Небето му се състои от серия кабалистични кръгове, разделени с един кръст като пентакъла на Езекиил. В центъра на този кръст има една роза, в която виждаме да се явява за пръв път, изложен публично и почти категорично обяснен, символа на розенкройцерите.
"От съвестната работа на Е. Ару Комедията на Данте, преведена по буква и коментирана по дух, с ключа на символичния език на Верните на Любовта", казва Босюе, „се вижда, че Данте е имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От това учение той черпи омразата си към папите и римската черква, както и окултните теории, които намираме във всеки ред на епопеята му."
"Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при Посвещението, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта."
"Според Ару в горепосочената книга, катарите са имали през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване — пароли — и една астрологична доктрина. Те са правили своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те употребявали три светлини. Научната им система е била основана на доктрината на съотношенията, на аналогията. Така, според тяхната доктрина, на Луната отговаря граматиката, на Меркурий — диалектиката, на Венера — музиката, на Марс — риториката, на Юпитер — геометрията, на Сатурн — астрономията и астрологията, а на Слънцето — просветленият разум и аритметиката.
И Данте отбелязва, че през Небето чува науката, а чрез небесата — науките, т.е. седемте свободни изкуства, за които споменах по-горе, но разбрани в по-дълбок смисъл, отколкото обикновено се разбират."
"Според Данте, осмото небе от рая, звездното небе, е небето на розенкройцерите. Съвършените там са облечени в бяло. В 24 и 25 песен от рая намираме тройната целувка на принца на розенкройцерите, колба за дестилация, бели туники, също като на тези от Апокалипсиса, восък за запечатване, символ на дискретност, пазене на тайна., трите добродетели на масоните, които символизират цветето на розенкройцерите, присвоено и от римската църква като цвете на Майката на Спасителя, а също и от тези от Тулуза — албигойците, като емблема на Верните на Любовта. Тези символи били вече употребявани от предшествениците на катарите и албигойците през 10-ти и 11-ти век, от богомилите."
"Тези две големи училища за Посвещение, ортодоксалното и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения."
"Обикновено не се знае, доколко светът и църквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че Катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик св. Тома Аквински, Петър от Ломбардия, св. Виктор, св. Франциск Азийски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно — катари."
Данте е бил по всяка вероятност ръководител на мистичния орден Верните в Любовта." (Горните цитати взимам от. книгата на Седир Розенкройцерството — история и доктрина.)
Според френския окултист Папюс, Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от мистичното му съчинение Божествена комедия, което е построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение Методично изложение на окултната наука.
Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото, изяснява
техния неизменен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като ръководител и център на всички светове.
"Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави. Романът на Розата е епическа поема на старата Франция. Това е едно дълбоко съчинение под обикновена форма. Това е едно изложение на Мистериите на окултизма, също така мъдро, както това на Апулея. Розата на Фламел, тази на Жак дьо Менг и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво."
От горните цитати на Седир много ясно се вижда, че албигойците и катарите са били едно гностическо, езотерично братство и са имали своите Мистерии и Посвещения, както и всички езотерични братства. А те, както знаем, не са нищо друго, освен Богомилството, пренесено на Запад. Следователно, и богомилите са едно езотерично братство, и само в тази светлина трябва да бъдат разглеждани.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни