ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Окт 24, 2018 1:08 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 2:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА



Макар и затрупана от хилядолетията, все още остава да блести светлата заря, оставена от една висша раса, едно високо организирано и разумно общество, дошло на Земята да урежда живота. От това общество особено ярко изпъкват четиримата велики Учители на човешкия род. И Саабей Бен Аадес, Азман Бера, Аия Бен Якзани и Прометей. Всички Те живели и просвещавали народите в науки и изкуства, които са донасяли улеснения в живота им и прогрес в техния еволюционен път, преди голямата катастрофа на нашата Земя - потъването на Атлантида и потопа. Според вещи изследователи на стари свещени индуски книги, тази катастрофа е станала преди 11,540 години.

Когато гръцкият философ и общественик Солон отива в Египет, около шест столетия преди Христа, и се среща с жреците там, Те му казват: „О Солоне, Солоне, вие гърците сте като децата, нищо не знаете за онова, което е било в отдавнашните времена. Потопът помита и унищожава народите, които имаха знания и умения, по крайбрежията на моретата и по-големите реки. Останаха само пастирите по планините, които отпосле подивяха”.

Първият от тези велики Учители е И-Саабеи Бен Аадес, които между многото знания и мъдрости, дадени на човешкия род, е донесъл най-вече науката за звездния мир - Астрономията и Астрологията. От тогава хилядолетия наред, та чак до 17 век след Христа, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали наедно. Астрономията, която е един вид анатомия на небесната сфера, изучава размерите, движенията и изобщо всичко онова, което може да ни даде непосредственото наблкщение върху всички образувания там. Астрологията пък е физиологията на телата от тази сфера, което е службата, ролята и въздействието на силовите течения, които излъчват всички небесни образувания. В онези далечни времена, мъдреците тогава са знаели и приемали, че всяко нещо пред нас, от най-малкото до най-голямото, от какъвто род и характер да ето, е съставено от нещо, което е покой и нещо, което е движение. Движението непрекъснато изтича от покоя и го руши, Учените сега, едва напоследък приеха, че всички елементи са радиоактивни, с други думи от тях изтичат сили. Това изтичане на силите е по-силно при старите елементи, елементите от урановата група, благодарение на което днес се получава атомната енергия.

Изтичане на силите имаме не само от елементите, но и от всяка вещ, от всеки предмет. Като така изтичане на сили имаме и от всяко небесно тяло, и то в много по-грамаден размер. Това изтичане не е нито без смисъл, нито без цел. То оказва своето елияние и своя ефект върху всичко. Изтичането на силите от небесните светила, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изнесено от Саабей на неговите ученици в школата, която Той е имал.
Земята, където този велик Учител е поучавал, се е наричала Едем, което ще рече свещена благословена земя, земя на най-добрите условия за живот. Къде е била тя? Това донякъде ни напътва написаното в глава втора, стих десети в книгата „Битие” от тъй нареченото „Петокнижие на Моисея”.

Известно е от историята, че в 686 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор Втори, освобождава Юдейската земя от египтяните, които преди това я бяха завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Разбирайки ползата от учените, той поканва някои от еврейските учени да ги заведе във Вавилон. Там те дават своя принос за културата и науката на този град, но и приемат много от мъдростта и историческите събития, за които отбелязват по нещо. Отбелязват също и за земята Едем, но много вяло и крайно непълно, защото не са могли да разберат и схванат онова, което е било и станало с тази благословена земя. От Едем, както отбелязват те в книгата Битие, глава втора, стих десети, изтичаше река, за да напоява Рая и подире се разклоняваше на четири реки. Името на едната е фисон, тя обикаля цялата земя Хавилска, там дето има злато, златото на тая земя е добро, там има „бдолах” и камък „оникс”. Името на втората река е Геон, тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Тигър, тя тече през Асирия. Четвъртата река е Ефрат. Последните две реки Тигър и Ефрат и местата, през които те минават не са известни. Тези две реки се съединяват в обща река, наречена Шат-ел-Араб, която се влива в Персийския залив. Но къде са другите две реки - Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш? Тези четири реки не са били клонки от реката, която е изтичала от Едемската земя, а са били нейни притоци. Тези притоци са се вливали в реката Шат-ел-Араб, която тогава се е вливала в Оманския залив. Това е създавало впечатлението, че тази река се е разклонявала на четири реки. За да се разбере всичко отбелязано дотук трябва да имаме предвид изследванията на сегашните учени, както за Персийския залив, така и за нивото, коетое имал мировия океан преди потъването на Атлантида, преди потопа.

Персийският залив е затворен залив, в северозападната част на Индийския океан, с когото се свързва чрез Хормудския пролив и Оманския залив. Той е дълъг 926 километра и е широк между 180 и 320 километра, неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти площта на България. Най-важното и характерно за този залив е, че той е много плитък, като 2/3 от него не е по-дьлбок от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 102 метра. Учените установяват по безспорен начин, че преди потъването на Атлантида, преди потопа, нивото на мировия океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийския залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон и земята Хавилска, която тя е обикаляла, а също и реката Геон със земята Куш. Климатът на тази Едемска земя е бил изключително благоприятен, богата и плодородна почва и условия за живот възможно най-добри, защото се казва, че там е имало бдолах и камък оникс. В Библията думата „бдолах” е непълно и смотолевено отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думата „бдол” - което ще рече „грижа”, и думата „Аллах”, с която дума Саабей и неговите ученици и целият Халдейски народ са назовавали Бога. Съединени двете думи ще рече „Земя под грижата на Бога". Мохамед много, много по-късно, при оформянето на своята религия от учението на Саабей, е взел думата Аллах за наименование на Бога, Ониксът сега е полускъпоценен минерал, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз на голямо богатство, с това са искали да кажат, че Едем е изключително богата страна.

До потъването на Атлантида се установява, че Европа и по-голямата част от северното полушарие са се намирали в ледена епоха. Ледници е имало и по нас на Рила, остатъци, от които са и седемте Рилски езера. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан идва топлото течение Голфщром, което минава покрай северния дял на Европа. Климатът там се затопля, започва и бързото топене на ледовете. От това и от потъването на Атлантида, нивото на мировия океан се повишава, залива ниските земи, залива и земите на Едемската земя, където сега е Персийският залив. Потъват земите Хавилска и Куш, заедно с реките Фисон и Геон. Потъва благодатната земя Едем.

В тази именно благословена земя е имал школа и е поучавал народа Великият Учител И- Саабей Бен Аадес. Народът е бил рядко предан на този велик Учител и е изпълнявал неговите поръчения и затова Саабей е нарекъл този народ „Халдеи”, което ще рече народ, стремящ се към светлина. От всичко, което е предавал в своята школа най-добре и пълно се е изучавала науката за звездния мир. Той е запознавал своите ученици предимно със Слънчевото семейство, неговите членове и зодиакалните съзвездия, на които той е дал за всяко едно символа и съответната легенда, отразяваща естеството на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини. Езикът на легендите е по-достъпен и с него по-нагледно могат да се обяснят на него тези истини. Символите на зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите - много от тях са загубени, а някои са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания. Саабей, особено кратко и ясно е изнесъл естеството на силовите течения, които идват oт всяка една планета на Слънчевото семейство, като им е давал имена, които отразяват най-същественото от тяхното влияние.

Така например, за планетата Меркурий той е дал името „Биб-бу”, което на халдейски език значи „човекът, които бързо схваща и разбира”, което е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека.

За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече „човекът, който обича” - любящият човек.

За Марс е дал името „Зал-Батуни”, което значи „човекът, който воюва и граби”.

За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече „подобен на Слънцето”. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път бързо върви, разбира се „бързо” в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ слънце в Слънчевата система. Затова древните звездобройци са наричали Юпитер - малкото слънце. Това не трябва да ни изненадва, защото по небесната сфера имаме много слънца, които имат като спътници сьщо слънца. Астрономите сега ги наричат „двойни звезди”. Вторият смисъл на израза „подобен на Слънцето” идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най -доброто. То дава широта, бащинско отношение към околните, добър шанс поради правилната оценка за всяко нещо, поемането на отговорност и изнасянето и до край на всяка работа. Изобщо добрите условия за живота и успеха.

За Сатурна, Великият Саабей е дал името „Каим-Ману”, което ще рече „Злият човак”. С това име Саабей е свързал и легендата за Каин и Авел, изнесена в Библията много вяло и съкратено от еврейските учени, които бяха отишли във Вавилон. С тази легенда Саабей е изнесъл съдбата на човешкия род на Атлантида, тъй като събитията, станали на Атлантида са били в тясна връзка със събитията и съдбата на земята Едем, населявана от халдейския народ.

На Атлантида е имало две раси. Едната от малко елитно общество с много висока култура, а другата многобройна, от хора с диви, примитивни качества. Тази многобройна раса, насъсканата от жадни за власт и господство техни водачи, които не са можели да търпят присъствието и благородното влияние на тези издигнати хора, тласкат тълпата да се нахвърля срещу тази малобройна група от елитни хора, високо издигнати, културни, като една част избиват, а друга забягват в Америка и Египет. Че наистина е така, в народите на Америка преди идването на европейците е запазено преданието, че хора с бяла кожа и бради дошли с лодки откъм морето, са ги поучили на ценни знания и мъдрости, улесняващи техния живот. В Египет също е запазено преданието, че първите фараони са пришълци от Атлантида, донесли им многото знания и мъдрости. А Учителят ми каза в един разговор, който имах с Него, следното: „По времето на Атлантида ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на наша страна, ние два пъти грешка не правим”.

Такъв е смисьлът на легендата за Каин и Авел, като името Авел е „Хавел”, което значи - човек, хора дошли от Слънцето.

Саабей, предвиждайки заливането на едемската земя от водите на океана, дава указания на своя народ бързо да се пресели в земите между двуречието на Тигър и Ефрат и Арабският полуостров. Там занасят те неговото учение и най-вече науката за звездния мир. Отивайки във Вавилон изтъкнатите учени от халдейският народ построяват Вавилонската кула, кьдето отварят школа за изучаване на науките и на първо място астрономията и астрологията.

Учението на Саабей е известно сега като религиозно течение „Саабеизьм”. То е най-известно в народите на Арабският полуостров и е послужило като основа на Мохамедовото учение - на Исляма. В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите. И когато в прохладните ясни нощи те са виждали да блестят падащи метеори, са ги приемали, че идват божества на Земята. Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв. Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята. Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека. Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове.

Така великият посветен И-Саабей Бен Аадес остави светлата си диря в историята на човешкия род.

Вторият от великите учители преди потопа е бил Азман Бера. Той е бил някъде из Хималаите и е посвещавал народите там. Индийският народ умее да пази тайните. И до днес имаме запазени знания и мъдрости, които този велик Учител е дал. Той е посвещавал своите ученици в изучаване и ползване на силите в Природата, възможността човек да може да ползва сила от необятния миров силов океан. И до днес имаме в индийския народ хора, които с едно учудващо умение да правят пред нас чудеса. Това са разните факири, йоги и тем подобни, които ни учудват със своите възможности. За тях всеки повече или по-малко е чел, слушал или е гледал да се говори. Така например да бъдат заровени в земята и да прекарват там с дни и нощи и когато ги изровят, те като че ли са спали. Други пък да изминават пешком по 200 километра за една нощ. А има и такива, които се състезават при ледовете в Хималаите, при минус тридесет градуса, голи да ги замятат с ледени чаршафи, кои по-бързо не само ще премахне леда по него, но и ще го изсуши на гърба си от развитата температура на тялото си. Има и такива, които оставят през тях да мине камион. И какви ли не още чудеса, за които много е писано и разправяно. На тези преди всичко скромни хора ние гледаме някак извисоко. Те не се гордеят със своето знание и умение, показват ни нещичко само от един свят съвсем друг за нас. Всички тези чудеса, които тези факири - йоги и прочее правят пред нас, могат да станат само тогава, когато човекът е способен да черпи сила от необятния миров силов океан. С тези възможности Великият посветен Азман Бера е запознавал своите ученици в много далечните времена. Този велик Учител е обърнал вниманието на своите ученици и върху свойствата на кристалите. Известно е, че всеки един кристал при промяна на температурата му, натиск или каквато и да било промяна върху него, то по ръбовете и върховете му започват да изтичат сили. Освен това кристалите долавят и реагират на всякакъв вид силови импулси, намиращи се в пространството. Това им свойство днес от напредналата техника се използва за направата на транзисторите. Носенето на кристали, особено на скъпоценните като диаманти, аметисти, сапфири, смарагди, топази, рубини и други такива, са особено полезни за човека. Ето защо, хората са се стремяли и се стремят да носят скъпоценни кристали, не само защото те са наистина красиви, но и защото има полза от тях.

Третият е Аия Бен Якзан, велик Учител, който посвещава хората и своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве, когато то по ред причини е нарушено. Той е дал на човешкия род медицината.

За него разказва големият арабски мъдрец, учен и преди всичко един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу Али Ибин Сина, живял между 980 и 1037 години, известен още всред народите на Средна Азия, където е живял и подвизавал, поучавал народа, лекувал и е имал школа още с името Шейхом, което ще рече цар на науките, а всред европейските народи под името Авицена. При едно утринно излизане край град Бухара, където е бил, се среща с този велик Учител, който го е ръководил в житейския му път, като го е насочвал в неговите научни постижения и преди всичко в медицината, среща сьс същество от друг свят.

Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи, той, Абу, беше отправил мисълта си към Великите Братя за повече светлина и мъдрост. Когато свърши и отвори очи, за голяма своя изненада видя пред себе си човек, приветливо да му се усмихва. Абу го гледаше и не можеше да се нарадва на този непознат, но някак тъй близък за него човек, от когото лъхаше такава приятност, доброта и мекота, каквато той не беше срещал никога дотогава. От него струеше младежки чар. Абу беше обхванат от непреодолимо желание да започне разговор с него. Кои сте Вие, най-после подхвана Абу? Откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук, в този тъй ранен час? Как се казвате? „Моето име - подхвана непознатият - е Аия Вен Якзан. Идвам от чистия и свят град Ерусалим, град от братята от Слънцето, Но не този Ерусалим, за който ти си чул и чел. Ние чухме молбата ти и съм пратен да ти кажа, че ние знаем за твоята жажда”. По лицето на Абу се изписа изненада, защото той не беше чувал такова странно име. „Да, вярно е, подхвана непознатият, ти такова име не си срещал и не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал досега. Ние там, братята, имаме имена, както и вие хората, но там всяко дадено име включва цялото съдържание от способности и възможности, които има Брата, които носи името.

„Аия”, продължи непознатият, това са първите звуци, първите гласни, които човек произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят. С тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този много труден и важен за него момент. Велик закон във Вселената е: „Трябва да искаш да ти се даде”. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. „Аия” е Любовта навсякъде в Божия мир. А „Якзан” е вечното, непрекъснато движение - Животът. Ние, Братята от Слънцето, отдавна следим твоя път и се радваме на твоята жажда за знания и мъдрост. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда да изучаваш Божията мъдрост е крепка и устойчива. Ти завърши един отдел от този път - знанието за външните форми и явления, и сега дойде време да влезнеш в друг отдел, в по-висша школа - да изучаваш вътрешното съдържание и дълбокия смисъл на всичко, което те заобикаля, както и всички явления и събития, които в твоя живот отсега нататък ще срещнеш. Това знание ще ти даде голямо предимство пред другите хора. Ти ще можеш да им помагаш, да ги лекуваш, да им даваш знание и мъдрост.”

„Но кажи ми, каза Абу, как ще разбера, че ти си един от великите синове на Бога, Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка?” Непознатият махна с ръка и Абу се видя при друга, съвършено нова обстановка. Видя се в една учебна зала, заедно с много като него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу беше най-отпред. След малко вратата се отвори и за голяма негова изненада видя да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето, обаче, този път беше замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза: „На тази земя, на която вие сега живеете и учите, Ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Князът на този свят може да обхване умовете на изостанала примитивна раса, като ги повдигна срещу нас с един ненаситен устрем към разрушение на всичко онова, което бяхме създали. Но ние ще поправим всичко и разрушеното ще бъде възстановено. Други път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим. Защото той и друг път ще се опита да овладее човешки умове, но победата ще бъде на наша страна. Нещо трепна пред Абу и той се видя отново сам на малката височинка край Бухара.

Последният е Прометей - велик Учител, живял и просвещавал народите в Кавказките планини. Самото му име „Прометей” значи човек, който може всичко да предвижда, всичко да знае, за него скрити неща няма - „Ясновидец”. Той е донесъл на човешкия род знанията за познаване на рудите и добиването на металите от тях, и всичко онова, което може и как да се изработи от тези метали. На първо място направата на бронза. Поучавал ги е и на всички занаяти, улесняващи техния живот. Гърците, изплашени от неговото могъщество, увериха народа, че той е закован в скалите на Кавказ.

Така тези Велики Учители със забравени вече имена ярко сияят с онова, което са дали и дават на човешкия род, за да го улесняват и тласкат по пътя на неговата еволюция.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни