ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ТРИТЕ МАЛКИ СВЕТЛИНИ
Брат РОС

Трите Малки Светлини които крепят Масонския Храм са МЪДРОСТ, СИЛА и КРАСОТА.
С разположението си около свещенния килим те оределят върховете на правоъгълен триъгълник, като най малкия (остър) ъгъл сочи на изток. На това място в изтока на Храма в съответствие с изгряването на светлината олицетворяваща Мъдростта, където се намира и Майстора на Ложата е поставена Йонийската колона.
На върхът сочещ севера е поставена Дорийската колона символизираща Силата, а във върха на правия ъгъл е поставена Коринтската колона символ на Красотата.
Всички тези колони са елементи от античните гръцки архитектурни стилове.
Ако се проследят зараждането на архитектурните форми в съответствие с тектоничните системи, началото на най-простата гредо-подпорна система може да се установи още в архитектурата на Двуречието, Египет, Крит и т.н. за разлика от тях Гръцката архитектура тръгва по свой собствен път, при който елементите на сградата достигат до неповторима яснота и тектонично съвършенство. Гръцките архитекти влагат в своите произведения определена идея, свързана с основната архитектурна форма - колоната и с основната композиционна система - колонадата.
Изследователите на гръцкия архитектурния стил възприемат следните три основни реда : дорийски - йонийски - коринтски.
Произходът на дорийския ред трябва да се търси според Витрувий в най-старите храмове на дорийските племена, чийто колони са били дървени. Възникнали най-рано и достигнали разцвета си през 5в. пр.Хр. Дорийският ред с простите си форми отразява характерните особености на дорийците, познати от историята със строгостта и мъжеството си. От този архитектурен ред лъха сурова сила, равновесие и простота.
Йониския ред зародил се по земите на западното крайбрежие на Мала Азия, населено с йонийски племена в противовес на дорийския ред се отличава с лекота, стройност, изящество, и богата украса с релефи и детайли позволяващи да бъдат наблюдавани и съзерцавани от близо. Всяка една крива и линия образуваща йонийския ред е в съзвучие със златните пропорции.
Йонийския капител се различава и по възможността си да се възприема по два различни начина - от едната страна виждаме волютния мотив, а от другата страна - пулвинът. Този факт предполага и различно отношение към двете съседни фасади. Мъдростта на древногръцките архитекти позволява да се реши този проблем с въвеждането на диагонален йонийски капител. Интересен е факта че за първи път той се среща в храма на Аполон в Фигалия, докато в Йония изобщо не са били открити такива.
За разлика от дорийския и йонийския стилове, за коринтския ред със силно развита украса, трудно може да се предположи че първообраза са дървените капители. Според редица изследователи като Шоази и Шипие както и Витрувий намират значително сходствомежду украсените форми на коринтския стил(които са трудно изпълними от мрамор) и формите присъщи на кования метал изпълнени от изкусните ръце на майстор златар. Това дава и обяснението за големия брой еднакви стилизирани листа (8-16 акантови листа и др.), дълбоката им моделировка, формата на волютните мотиви и розетките между високите листа на капителя. Голямото разнообразие на тези капители, което се дължи на голямата фантазия на древногръцките архитекти, които често пъти са взаимствали идеи от древен Египет (камбановидни и палмовидни капители), са създавали силно декоративни форми с високо художественна стойност. Естетическата наслада при наблюдаването и съзерцаването им и днес е висока.
Съвършенството на тези три стила очевидно е оказвало огромно влияние в древността, защото те са намирали приложение във всяка област на човешката дейност често комбинирани по своеобразна логика.
Такъв пример е Свещарската гробница, където четири дорийски полуколони, долепени до стените в предната част на гробната камера, и една полуколона в ранен коринтски стил в средата на северната стена поддържат архитрав с регули и фриз от метопи и триглифи. (Мария Чичикова -Гробницата от Свещари).

Езотеричния символизъм, който колоните имат в Масонския храм, можем да разглеждаме в две плоскости в зависимост от: архитектурния стил на колоната и реда на подреждане й в храма.
Колоната на Силата е в ДОРИЙСКИ стил и олицетворява Мощта, която е задължителна предпоставка за осъществяването на едно дело.
Колоната на Красотата е в КОРИНТСКИ стил и олицетворява хармонията, метъра (мярката) като задължителни елементи за одобрението на едно дело.
Колоната на Мъдростта е в ЙОНИЙСКИ стил и олицетворява Мъдростта, като задължителна предпоставка за зачеването и изпълнението на всяко дело
Следователно архитектурният облик на използваните стилове от гръцкия ордер и смисловата им тежест дадена като Масонски символи се препокриват и са в хармонично единство.
В исторически план развитието на гръцкия архитектурния ордер е следния: дорийски - йонийски - коринтски. В много архитектурни паметници от по-късен етап срещаме и трите стила едновременно и тяхното експониране става именно по този ред.
Позиционно ситуиране на Трите Малки Светлини в пространството на Храма позволява различно им обхождане в процеса на ритуала. Така например при запалване и гасене на свещите се следва следния ред мъдростта (йонийската) – силата (дорийската) – красотата (коринтската). И наистина мъдростта, разума, идеята е първичното, което често пъти остава невидимо за непросветения, попаднал под влиянието на другите два компонента на това триединство Сила и Красота.
Затова във вътрешността към източната част на храма е разположена Йонийската колона, тъй като мъдростта ръководи създаването, на запад към входа на храма са разположени дорийската колона на север, понеже силата го поддържа и коринтската колона на юг, защото красотата го обгръща.
Масонските ритуали, вдъхновени от Слънцето, определят посоката на движение в Ложата по време на работа по аналогия на видимия ход на Слънцето т.е. по посока на часовниковата стрелка.
Следователно ритуала по Откриване и Закриване на Работите в храма следва посоките от Запад през Север на Изток и обратно през Юг на Запад, което съвпада с етапите от развитието на гръцкия архитектурен стил – север-(дорийски)- изток (йонийски) и юг (коринтски).

Аз рех!
Брат РОС

zidari.org

В края на рутиала за посвещение на Избраните Рицари от IX степен се казва така:
Суверен: Рицар. . . Забуд поздравете с добре дошли новите Рицари
Забуд: Учението на тази степен има за предмет смелостта и примоня дълга на масона в следните два израза:
Бъди смел срещу своите слабости...Бъди Смел , за да защитаваш истината.
След това в ритуала се казва:
“Целта на масонството е да действа за правилното усъвършенстване на Човека, изисквайки от него контрол върху себе си, защото за съжаление често Човек е подтикван да върши зло, наричайки го добро. “

Да се опитаме да разберем преди всичко коя е нашата начална позиция , искрено вземайки под внимание нашите слабости; всички ние сме през по-голямата част от деня и от седмицата потопени в “профанския свят” през тези “мрачни” времена, под стреса и натиска на делата ни, често до границата на невъзможното.
Не бих желал да бъда прекалено строг в припомнянето на нашите слабости, затова ще повторя отново фрази от нашия ритуал:
“За някои масони.... няма победа над тях самите, нито прогрес. През целия си живот ще заемат място в ложата, но няма да станат по-Масони, отколкото първия ден на тяхното посвещаване в чираци.”
“Често се опитваме да прикрием част от Съзнанието си под покривало от думи, но онова, което е наистина тревожно е, че вярваме на тези думи. Сетивни и еггоисти, изразяваме искреното си недоволство от порока и егоизма, но след това оправдаваме пред самите себе си очевидната си непоследователност. Когато сме събрани в Ложата, ни е лесно да си говорим и да се разчувстваме; но навън, в света на сделките и на живота, под натиска на страстите, дали ще останем верни на добрите намерения?.....”.
Първата основна стъпка е да признаем , че в нас съществуват “слабости” , непълноти, условности, преди да открием, “посещавайки нашата вътрешна земя”(напомняме за V.I.T.R.I.O.L. Visita Interiora Terrae …), след това поправяйки, дялкайки и изглаждайки ( … et Rectificando ..), да намерим накрая нашия «скъпоценен Скрит камък» ( … Invenies Occultum Lapidem). Всичко това ни бива посочено още от стаята за размисъл, още преди да получим посвещението е не трябва никога даго забравяме.
За извършването на тази работа се изисква СМЕЛОСТ и връщайки се към най-значимата фраза от IX Степен на нашия Ритуал, ни се казва: ”Обучението на тази степен има за предмет смелостта...» ; следователно със сигурност е важно да се премисли и да се обърне внимание върху смисъла на понятието «смелост».
Смелостта може да бъде разбрана без съмнение като победа над нашите страхове, качество, считано за задължително за Рицаря, който често трябва да се бори, за да възтържествуват истината и справедливостта. Вярвам, че това е валидно най-вече за “ИЗБРАНИЯ РИЦАР” ; дълг на Рицаря е да се бори за правилната кауза, в защита на слабите и това често означава и битка, която никога не трябва да е жестока, а “правилна” и имаща за цел да възстанови равновесието, “загубената” хармония вследствие на “погрешно-условно” поведение, замъглено от страстите и от сетивата.
Преодоляването на страха от смъртта, от болката, от самотата (трите основни страхове), се определя от философската концепция, на която истинските Рицари са били много внимателно обучавани. Това обучение в основни линии подчертавало убеждението, че не бихме могли да се идентифицираме като тяло-ум, долкото то непрекъснато се променя е не може да бъде определено по окончателен начин. И наистина тяло-ум е един “процес” на непрекъсната промяна, докато съществува център на съзнанието, който може да осъзнае тези промени, типични за външната ни обвивка.
Този център на съзнанието, който не се променя, наречен още “божествена искра”, “Себе си” е нашата истинска същност , докато тялото и умът са само постоянно променящи се обвивки , които рано или късно са обречени на разпад, явления, който нямат време да се родят и вече умират. Следователно всичко , което се отнася до материалната част, се е смятало за второстепенно и малко значимо, включително физическата смърт.
След узряването за тези убеждения, Рицарят наистина “НЯМА СТРАХ”, затова не се страхува от собствените си слабости и започва да ги осъзнава, за да ги ТРАНСМУТИРА впоследствие.
Истинският Избран Рицар не се страхува да защитава Истината , дори и това понякога да означава да влезе в битка, да страда, дори да умре.
Самият Майстор Платон възхвалява смелостта като достойна добродетел, сравнена дори с Доброто, в Алцибиад (115) той казва :
“ ...а за смелостта какво ще ми кажеш?.... не бих желал да живея, ако трябваше да съм страхливец.... стахливостта значи ти се струва най-голямото зло.....смелостта поставяш сред най-отличните неща.....да помогнеш на приятелите си във война е красиво нещо, защото е проява на Доброто, тоест на смелостта....”.
Връщайки се на Трансмутацията , определена положително като процес, чрез който една енергия се превръща в друго по-висше качество, тук говорим за трансформация на нас самите в дълбочината на нашите чувства и мисли, да се създаде след това една култура, едно общество, един цял свят с други ценности.
Самата Алхимия, или голяма част от нея, не прави друго освен да трансмутира тези енергии в човешкия Атанор.
Често обаче, в ежедневието, инстинктивните енергии трансмутират в емоции или чувства, чувствата деградират до инстинкти, достойни идеи деградират поради недостойни емоции, но също така емоции и страсти биха могли да послужат на достойните идеали.
Ако погледнем отвъд този необятен и сложен алхимичен психически процес, не бихме могли да не признаем непрекъснатото и неспиращо движение на трансмутация, чиято комплексност измерва точно онова, което ОДУХОТВОРЯВА житейското поведение на индивида.
Така, нашата работа се състои в трансмутирането, например, на инстинктивното усещане в чувство и на чувството в мисловна креативност. С една дума необходимо е да се „облагородят” нашите инстикти и нашите страсти.
Брат масон Роберто Асаджоли е известен психиатър и психотерапевт и пише следното:
«Трансмутацията е издигане.......Може да бъде извършена и желана по съзнателен и свободен начин, чрез прилагане на законите на модерната динамична психология и употребата на техниките, които се опират на същите закони. Ето някои от методите за достигане на целта:
l) Твърдо и съзнателно владеене на енергия за трансмутация, избягвайки обаче всяко осъждане и всеки страх, свързани с тях, защото в противен случай биха могли да репресират подсъзнанието. Неосъждането на инстинктивните импулси не означава непризнаване на собствената отговорност за индивидуалните и обществени последствия при едно неконтролирано освобождаване. Овладяването и трансмутацията (това важи и за борбените енергии и агресивните импулси) могат да бъдат подтикнати от физическа активност, например от интензивна мускулна активност и от специални упражнения за ритмично дишане. По-висш и ефикасен метод се състои във възприемането и осъзнаването, че всяко човешко същество, както самият „Ти”, трябва да бъде уважавано и ценено, или по-добре- обичано, а не да бъде считано за „обект” за задоволяване на нашите импулси и желания, за „нещо” , над което да властваме, което да притежаваме или да използваме...
2) Предизвикването, развитието и изразяването на всички аспекти на любовта, персонална и духовна; любов към собствения партньор или патрньорка; любов към околните, от ближните към все по-широк кръг от хора; състрадание към нещастните и страдащите...; любов насочена към другите, към по-висшите Същества, към Бог. Трябва да бъде подтиквано най-вече „изразяването” на любовта чрез прояви на чувства и чрез участие в алтруистични и хуманитарни дейности.
3) Решителната проекция на собствената заинтересуваност, на собствените аспирации, на собствения ентусиазъм в креативна дейност, която да привлича и да поглъща нашите енергии. За тази цел могат да послужат различни експресивни техники , като рисуването, писането, движенията (танца и др.) и която и да е откривателска и конструктивна дейност, дори и от практически или технически характер.
4) Употребата на символи. Те имат голяма притегателна мощ за всички наши енергии, съзнателни и посъзнателни, и благоприятстват по особен начин процеса на трансмутацията. Иънг казва, че
„психологическят инструмент, който трансмутира енергията е символът”...
5) Компанията, сред общество от близки хора (БРАТСТВОТО), от хора или групи, които са задействали или се опитват да задействат сублимацията. Както съществуват химическите катализатори, така съществуват и „човешки катализатори”, чието влияние и въздействие се изразява в духовната „атмосфера”, която създават, те подтикват и улесняват в голяма степен психологическите трансформации...”

В заключение и като обобщение, след възпитаването в СМЕЛОСТ, Както подобава на един истниски Рицар, култивирайки познания и традиционни възгледи, които ни дават възможност да разширим своя мироглед, ще започнем да възприемаме нашето тяло – ум , като временен инструмент и ще продължим нашата битка срещу слабостите с по-голяма ефикасност. Трябва без страх да се изправим срещу нашите несъвършенства и да ги трансмутираме, използвайки различните методи, подсказани ни от трационните учения.
Скъпи Братя, да възпитаваме нашата СМЕЛОСТ така, че да победим своите слабости и да защитим с ТВЪРДОСТ ИСТИНАТА, защото тя е непобедим съюзник, както са казали нашите древни Братя:


ИСТИНАТА ПОБЕЖДАВА ВСИЧКО

OMNIA VINCIT VERITAS

На този свят генезисът на всичко може да се намери в древните времена. Един ретроспективен поглед на старата човешка история би ни учудил с повторяемостта на множество събития. „Синовете на вдовицата“ се наричат посветените масони. Колко и до каква степен са посветени, само те си знаят, ние знаем, че еднакви хора на земята няма, сигурно посветеността е въпрос на личностни търсения относно познанието. Едва ли всички членове на ложи са еднакво озарени от всепроникващата светлина на познанието. На всички им се налага да приемат по същество това, което им се казва за техния произход и това, в което ще бъдат посветени. За да се получи приобщаване към братството, то те трябва да бъдат убедени, че са на най-верния път от всички възможни пътища, водещи до божественото просветление. Път, който другите не познават и съответно трябва да се опазва в тайна. Веднага възниква риторичният въпрос „ЗАЩО“?

Ако те работят за човечеството, то не би следвало да се обвиват в тайни, напротив, те трябва на всяка цена да разпръскват светлината на познанието сред хората, та човечеството да се просвещава в техния „единствено правилен“ път. Ако те работят за нечие друго благо, то тогава сигурно имат всички основания да се обвиват в тайни, но тук възниква логичният въпрос за кого работят, в името на какво работят? Те като структури и организация подчиняват ли нещо на тях или те са подчинени на нещо? По-вероятен е отговорът те да са подчинена организация на нещо, с цел да подчиняват „останалото“ на нещото и да го предпазват от зло и преки удари. Но да не излизаме от контекста на въпросите, които изследваме и да оставим тези анализи относно същността на масонството на хора по-вещи в техните дела.

Защо ли се наричат синове на вдовицата и най-важният въпрос е коя е вдовицата? Тези групи от хора имат претенции, че са носители на старото познание, което отдавна се е изгубило от погледа на обикновения човек. Символиката, която застъпват и използват, е с изначален корен там, откъдето идваме ние в този труд, древен Египет. Всички въпроси, които засегнахме до тук, са част от тази древна култура. Понятията ДЖЕД, ОЗИРИС, ИЗИДА и ХОР не могат да бъдат извадени от контекста на египетското познание, защото те са неделима, основополагаща част от цялото. Присъствайки в масонските ритуали и почитайки ги, не може да ги отделим от цялото при масонските възприятия. Почитайки ИЗИДА, почиташ всички съприкосновения относно нейната същност. Почитайки ИЗИДА, ОЗИРИС И ХОР, то ти неминуемо дълбоко трябва да почиташ това, което ги е приютило в своята космогонична същност, а именно ПЕЗЕДЖЕД. Почиташ ли групата от ДЕВЕТ, то неминуемо цялата ти почит е насочена към ДЖЕД – обединителят и символ на единната БОЖЕСВЕНА същност - БОГ.

Говорят се най-различни неща за масоните, но ние, обикновените хора нямаме подробна информация за тях и това с основание ни дава право да си приказваме каквото си искаме. За тези групички съм чувал и добри неща и доста зловещи приказки, не искам да коментирам нищо, защото различното от духовната същност на нещата не е предмет на моята мисъл. Категорично обаче може да се каже, че при тях приемат хора без ограничение по отношение на религиозната им принадлежност. Чувал съм, че ритуалните им събирания протичат в присъствието на коран, библия и еврейската тора. Тази обединена смесено-религиозна и интернационална група от съвременни мъже и жени поражда редица въпроси, на които ако си дадем отговори, ще направим крачка към разбиране на понятието масон. Особено при франкмасонството имаме застъпване на юдаизъм, но забележете, че присъствието му се регистрира като проникване през исляма. Това, което ме привлича, е какъв консенсус се постига между тях на религиозна основа и каква „религия“ изповядват масоните? Императивната връзка между тях и храма на Соломон донякъде ни ориентира в посоката. Може би еврейска вяра, едва ли. Много трудно ще накараш истински мюсюлманин да приеме еврейската вяра. Ако говорехме за няколко човека, то може би щеше да се намери начин да ги убедят, но масоните са около пет милиона по света, а членовете им с мюсюлманска вяра сигурно не са по малко от милион, няма как. Друго нещо ги обединява. Стигайки до Соломон и генерирайки себе си върху легенда от онова време и обвързвайки легендата със Соломон и прославения архитект, майстор и строител Хирам, те имат нещо предвид. В крайна сметка основополагащият камък, който формира ядката при масонството е легендата, генерирана от „Стария завет“ по времето на строежа на Соломоновия храм. В тази връзка няма как да подминем историята около строежа на храма, рицарите тамплиери и някои събития в тази връзка. Затова ще се опитаме да надникнем отчасти в легендата, спомената в писмо четвърто и отчасти в историята.

Хвърляйки ретроспективен поглед на случвалото се през вековете в култовете и религиите, вниманието ми се спира на една единствена изначална вдовица. Първо да кажем, че почти всичко известно с писмени знаци тръгва от древен Египет. Там в египетската космогония се открива една доста наложена в култовете жена. Това е ИЗИДА. Мисля си, че тя отговаря на всички условия да бъде почетена, и определена като фаворит за мястото на вдовицата от масонските изкази. ИЗИДА заема основно място в религиозния градеж на древен Египет. Тя е символичната майка на фараоните, всевиждаща нещата от всичките им страни, майка на Хор, най-великата магьосница, знаещата истинското име на БОГ и ред други неща, които са характерни за една изключително почитана и уважавана изначална богиня.Историята казва, че нейният съпруг и същевременно брат Озирис е бил убит от брат си Сет. Насечен на четиринадесет части, разпилени в Нил. Изида успява да го събере, но без една част, а именно неговия фалос, погълнат от риба. И така от намерените ТРИНАДЕСЕТ части го съчетава и съживява използвайки магическите си умения. Обаче междувременно, трябва да отбележим, тя става ВДОВИЦА. Този факт според мен се визира в масонската приказка синовете на вдовицата, а именно вдовицата е ИЗИДА.

Нейният син Хор, прекият наследник, наследник на майката ИЗИДА и бащата ОЗИРИС, прави двубой, за да отмъсти за убития си баща. Битката е между него и чичо му СЕТ. Интересната част от битката е, че ХОР изгубва едното си око в сражението. Ако ИЗИДА е вдовицата, почитана от масоните, то нейният син е не по- малко почитан от нея. Нали ТОЙ е синът на вдовицата и може би масоните са негови „духовни“ братя, нали и те са СИНОВЕТЕ на вдовицата. Загубеното око при битката или останалото око би трябвало да се интерпретира по някакъв начин. В крайна сметка загубата на окото става при налагането на справедливо възмездие за смъртта на ОЗИРИС.

Аз в момента се сещам само за две много известни очи, УАДЖЕТ и окото в пирамидата на еднодоларовата банкнота, което е и своеобразен печат на Щатите. В първото предположение имаме Египетска интерпретация. Да се спрем на схващанията по онова време. Уаджет е око, което изглежда гримирано, под него откриваме характерния знак за глава на сокол. Нали е интересно? Соколът, както знаем, е символът на ХОР. Окото УАДЖЕТ в древен Египет е символ на ХОР. До тук като че ли нещата сами си идват по местата. Уаджет е едното от двете най-известни очи и то принадлежи на ХОР, по пътя на логиката защо и другото известно ни око от пирамидата на печата да не принадлежи на ХОР.

Да поразсъждаваме. Понеже самата банкнота е изцяло творение на посветените ЕВРЕИ-масони или нещо по- високо стоящо от тях, то с основание можем да направим това предположение, защото наследникът на ИЗИДА заслужава наистина много голямо уважение. И ако е приел като наследство от майка си способността да вижда нещата от всички възможни гледни точки, то с основание можем да го наречем „всевиждащото око на ХОР“. С една уговорка – ако самите автори на проекта не са имали предвид окото на самата ИЗИДА. Дори и второто да е вярно, става въпрос за семейството и рода на ХОР, родова принадлежност, наследственост. Интересно е да споменем в тази връзка част от символите на ХОР, а именно АКАЦИЕВОТО дърво, сокола и числото шест. Това с акацията е точно припокриване с масонството, може би споделените догадки ще се впишат в истината, както слънцето се вписва в небосклона през деня.

Избора на масонството за отношение към ИЗИДА и възприемането на понятието синове на вдовицата лично аз много одобрявам. Тук имаме съсредоточие на един страхотен комплекс от алегорични мероприятия които съдържат в себе си основополагащи принципи в божествения план – програма. Основополагащи принципи въобще за човешката същност и развитието на човечеството изобщо. Избора на вдовицата и почитта към нея ИЗИДА е безпогрешно преклонение към божественото женско начало и същото космическо.