ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Авг 14, 2018 8:47 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: САМУРАИТЕ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 21, 2011 12:53 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Не съм сигурна дали точно тук е мястото да ви разкажа за древните японски воини, но тъй като техният живот е отдаден не само на войната, а е подчинен на определени философско-религиозни норми, ще постна материалите в този раздел. :)


“Да попиташ може да бъде моментен срам, но да не попиташ и да останеш невеж, е доживотен срам.”
(самурайска мъдрост)
“Да знаеш и да действаш е едно и също нещо.”
(самурайска мъдрост)


Самурай (на японски: 侍 - някой, който служи) е една от четирите основни класи в Древна Япония, а именно: самураи, земеделци, занаятчии и търговци. Това са т.нар. защитници на Япония, воини, които живеят според свой неписан закон Бушидо (武士道|bushidō) - път на воина, споменат в края и началото на 16 век в произведението на Цунетомо "Хагакуре". Важна част от бушидо закона било сепукуто (切腹|seppuku) - самоубийствен ритуал, който позволявал на посрамен самурай отново да спечели честта си като премине в отвъдното, където самураите продължават да се водят от бушидо закона. Белег на самурайското съсловие били двата меча, опасани около кръста на самурая, както и характерната прическа.
Самураите в своето основно начало са били предимно кавалеристи - ездачи на коне, като тяхното основно оръжие били: лъкът или нагината - вид копие с извито острие. Доспехите им били пищни и красиви. Единствен шлемът на самурая бил направен от метал. Бронята наречена кузане била направена от кожа, лакирано дърво и коприна (за разлика от европейския ѝ аналог). Така самураят в бой бил подвижен и лек. Кузане била съобразена и с климата на Япония, който през определени периоди е влажен.
Като родоначалник на термина самурай се счита принц Ямато, за когото се носят легенди. Силата му била изключителна, както и смелостта му. Именно тези качества са характерни за самурая. Идеализирания образ на самурай включва в себе си готовността да умре по всяко време в полза, защита или по желание на господаря си. Да не изпитва страх, но единствено съжаление, както и да презира материалните блага.

Произход на самураите
Преди Хейен периода модела за японската армия е заимстван от китайската и е била пряко подчинена на императора. Освен робите, всеки мъж е трябвало да участва. Наричали са ги Sakimori (防人, "защитници"), но те не са свързани със самураите. В края на 8 век началото на 9 век император Каму решава да потуши въстаналия Хоншу, но армията която изпраща се разпада поради липсата на дисциплина и мотивация. Тогава императорът се провъзгласява за шогун и започва да събира войни, предимно от властващите фамилии.
Самураите произлизат от пазачите на императорския дворец и от личните пазачи на властващите кланове в и около Киото. Наричани saburai, служител, обещавайки защита и печелейки власт, чрез политически бракове скоро те започнали да превъзхождат самите аристократи. Някои кланове по произход били земеделци, принудени да се защитават от изпратените от императора държавни лица да управляват земите им и да събират данъци. Скоро те се обединяват, за да се защитават срещу по-властни кланове от тях. Те възприемат японския стил броня и оръжие и основават обединение под закона на бушидо .
След 11 век от самураите се очаквало освен да са добри воини, но и образовани. През време на управлението на Тойтоми Хидейоши било забранено на всеки, който не е самурай да носи каквото и да било оръжие. Ето защо носенето на двата меча била изключителна привилегия само за самураите. През близо 250 годишното управление на династията Токугава във феодална Япония цари мир. Висшите феодали - даймио (също самураи) били държани в подчинение благодарение на т.нар. санкин котай - закон на заложниците, според който даймио се задължавал да живее заедно със семейството си в столицата при шогуна, а през останалата част от годината да надзирава владенията си, оставяйки семейството си в столицата като залог за доброто си поведение.
Самураите през време на големия мир на Токугава остават в голямата си част безработни, тъй като тяхната единствена професия била войната. Мнозина започнали да упражняват други професии - търговци, селяни, занаятчии или монаси. Други отворили училища, където преподавали на други своите умения в боя. Така се появили самурайските школи по бойни изкуства. Често се случвало самурай да загуби работата си - обикновено служба при някой благородник и тогава се превръщал в ронин - буквално "човек вълна", носещ се без посока като морска вълна. Самураите без господар често прибягвали до непочтени методи за преживяване като разбойничество и грабежи.
За съвременни наследници на самураите в днешна Япония се считат хората от т.нар. Якуза - престъпните организирани групировки. Наричат ги още кабуки-моно, в превод "лудите". За кабуки-моно се говори още в древността, когато имало групи от шумни самураи, които се държали арогантно, предизвиквали безредие и паника сред населението, говорели на характерен жаргон, носели различни прически и дрехи от стандартните за времето си, и носели по-дълги от обичайните мечове.
Бушидо (от японски: 武士道|bushidō) - път на воина) е неписан кодекс на поведение на самураите в обществото, представляващ сбор от правила и норми за „идеалния“ воин. Бушидо, интерпретирано първоначално като „път на коня и лъка“, впоследствие започнало да означава „път на самурая, воина“ („буши“ — воин, самурай; „до“ — път, учение, способ, средство). Освен това, „до“ се превежда още и като „дълг“, „морал“, което има аналог в класическата философска традиция на Китай, където понятието „път“ се явява етична норма. По този начин бушидо представлява моралът на самураите, техния морално-етичен кодекс. Този кодекс се основава на идеите за благородството, уважението и вярното служене.
Бушидо се е развил между 12 и 13 век и е описан в произведението на Цунетомо "Хагакуре" от началото на 18 век.

Норми на поведение
При опозоряване от загуба на битка, но съхранил живота си, японският воин възвръщал честта си чрез сепуку (от японски език 切腹|seppuku) - ритуал, при който той се промушва с меча си през точката "хара", която се намира на 2 пръста под пъпа, и раздвижва меча, за да проникне въздух в прореза.
Понякога в още наричания харакири (хара - център, кири - унищожаване), ритуал присъства и втори човек - "кайшакунин", който обезглавява боеца, за да прекрати иначе невероятно мъчителния ритуал. Да бъде някой кайшакунин е огромна чест. "Кайшакунин" може да бъде всеки, но в повечето случаи бива изпращан от Шогуната специален човек за тази дейност. Изпращани са били кайшакунини, за да накажат провинил се „даймьо“ (владетел на даден район). На "даймьо" служат и брой "самураи" (този, който служи). Когато бъде убит техният господар, то и неговите самураи също трябва да го последват в "мейдо" (отвъдното).

БУШИДО - ПЪТЯТ НА ВОИНА
Благодарение на Бушидо духът на японците създава самобитна култура, която няма аналог в света, и я съхранява цели пет века, за да достигне тя непроменена до наши дни. Бушидо спомага за появата на много прекрасни лидери и то не само мъже, а и жени. Бушидо, това е призвание.
В основата на Бушидо лежи следването на Правилния път на Небето и Земята в продължение на целия живот, който ни е даден. Бушидо изисква от своите последователи самопожертвователно проявление на духа, безспорно уважение към висшестоящите и безусловна любов към низшестоящите.
Бушидо - това е Пътят на самурая. Пътят - морал, на който човек подчинява себе си и го предава на околните, е в широкия смисъл на думата любов към обществото. Що се отнася до религията, в Япония съжителстват в хармония и шинтоистки, и будистки богове, а Бушидо е онази точка, в която високият дух постига тази хармония. Би могло да се каже, че Пътят на самурая съществува и оформя духа на съвременния японец. Бушидо е морал, етика, а корените му са в конфуцианството - учението на древнокитайския философ Конфуций.
Петте елемента джин, ги, рей, чи, шин изграждат основните критерии на обществото, те са, образно казано, коренът и стъблото на Пътя на самурая. Джин означава морал, тоест любов; Ги е дълг и отговорност; Рей - етикет; Чи - мъдрост; просветеност, а Шин - доверие. Липсата дори само на един от тези елементи прави човека непълноценна личност. Като член на обществото, освен че трябва да усвои минимум тези пет практики на моралния кодекс, самураят задължително действа като лидер.
Мечът, който самураят носи - японският меч, е изключително остър. Може да среже и тънък лист хартия, може да разсече и твърда кост. Защото стоманата не просто се наточва, а се изковава след стотици удари на чука върху метала от двете страни на меча; в помещението с наковалнята е вселено божество и това го прави свещено място, а майсторът пречиства тялото си, облича бяла дреха и кове нажежения до червено метал. И при всеки удар на чука върху метала отправя молитва към божеството. Така изкован и наточен с цялото душевно усърдие на майстора, японският меч заблестява и се превръща в своего рода произведение на изкуството. И в наши дни японските мечове се правят от изкусни майстори и не са смъртоносно оръжие, а произведения на изкуството.
Наричат самурая буши - воин. Японските писмени знаци са йероглифи, като всеки йероглиф има самостоятелно значение. Йероглифът бу, първият в състава на думата буши, съдържа два елемента. Единият означава алебарда, оръжие, а другият - спирам, прекратявам. Тоест йероглифът е комбинация от две значения - създавам мир. Прекратявам битката и установявам мир. Следователно занятието на буши - воина е да брани мира и с тази цел той калява тялото си, овладява до съвършенство бойните техники и отдава всичко на своя господар. Пътят на самурая се открива в смъртта!
“Бушидо-пътят на самурая може да се резюмира в 7 главни принципа

1. Ги: правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедли¬вост.
2. Ю: смелост обагрена с героизъм.
3. Жин: универсална любов, благосклонност към човечеството; състрадание.
4. Рей: правилни постъпки-действия - най-същест¬веното качество, вежливост.
5. Макото: пълна искреност; правдивост.
6. Мелиьо: чест и слава.
7. Чуго: преданост, лоялност, умиротворяване на емоциите;”

Култът към японската сабя
За западната култура самурайската сабя в най-голяма степен символизира традиционните японски бойни изкуства.
Още в дълбока древност японците вярвали в съществуването на трите свещени съкровища: сабята, огледалото и скъпоценния камък, които олицетворявали императорската власт.
Японците отъждествявали сабята с духа, тя била символ на доблестта, честта и храбростта.
В семействата на самураите имала наследствена стойност и се предавала от поколение на поколение.
Култът към японската сабя води началото си от шинтостките вярвания. Съгласно легендата, богинята на Слънцето Аматерасу подарила на своя внук сабя и го изпратила на земята, за да въздаде справедливост и възцари мир.
Японската сабя, наричана още нихонто, била не само оръжие, но и инструмент за духовна поддръжка. По тази причина тя се превърнала в обект на поклонение в шинтоистките храмове.
По-късно, в будистките светилища на сабята вече бил приписван превантивен, защитен характер, тъй като древните вярвали, че ги предпазва от болести и проклятия.
Класическият буши се отнасял към сабята си като към нещо строго лично и едновременно с това универсално. Самураят вярвал, че тя е надарена с мистични качества, че е (дори) разумно същество.
Самурайският меч е може би единственият предмет, възприет като символ на традиционните бойни изкуства на Япония. В страната на изгряващото слънце, още от дълбока древност съществува култ към меча.Счита се че има три свещени съкровища – свещено огледало, огърлица от яспис и меч. Това са трите вещи, за които се смята че са най-ценни и пред които хората се прекланят. Самият факт, че мечът е част от тези вещи, говори за това че японците не се отнасят към него само като към оръжие. За тях той е олицетворение на душата, символ на доблестта, честта и храбростта. На меча са посветени стихове и легенди, предавани от поколение на поколение. Необходими са много думи за да бъде описан изящният и уникален по вид японски меч или както го наричат в страната нихон-то. В направата на меча се използват традиционни техники, както и уменията и опита на майсторите. С тънкото си и леко извито острие, той се счита за един от най-красивите мечове, които някога са произвеждани.
Острието на типичния японски меч е наточено само от едната страна.То е дълго около 80 сантиметра, широко е 3 сантиметра и тежи около килограм. Изящният вид на острието, придава на всеки един меч красота и уникалност. А в целия свят няма два еднакви меча. Острието е прикачено към така наречена дръжка тсука, и обикновено се съхранява в калъф, наречен сайя. Между острието и дръжката има предпазител, наречен тсуба, който улеснява държането на меча и съответно предпазва ръката.Често около дръжката е омотан канап или парче плат, или пък е покрита с коприна, за да може да бъде като реално продължение на ръката.Понякога калъфът е богато украсен. Металният предпазител също е украсен по уникален начин. Четирите основни елементи на меча се произвеждат от различни майстори, използващи традиционни техники, запазили се през вековете. Мечът винаги и принадлежал към синтуисткия култ, което също го прави по-особен предмет. Според синтуистките канони, всички предмети, които имат отношение към Бога, трябва да притежават три основни качества – чистота, висока стойност и уникалност. Считало се, че мечът притежава и трите качества. Според легендата, богинята на слънцето Аматерасу, подарила на внука си меч и го изпратила на земята, за да раздава справедливост. С течение на времето мечът, освен оръжие, доста често е бил и част от украсата на свещените храмове, както и предмет, поднасян в жертва на боговете. Първото достигнало до нас сведение е летопис от трети век.
Счита се че предшественика на японския меч е бил произвеждан в Китай около 4-ти век. Доказателство за това са намерените в японски гробници древни метални остриета, датиращи от 4-ти или 5-ти век. Властта над Япония постепенно започнала да се централизира и в началото на 8-ми век, тя била в ръцете на аристократите от двора на императора. Като символ на тяхната власт, те носели мечове. Само благородници от този ранг имали право да носят мечове.Те също били с прави остриета. Добре украсените мечове като този, не са били създавани за реална практическа употреба, а само за демонстрации в императорския двор. Но така както се произвеждали мечове за демонстрации, така започнали да се правят и бойни мечове. Изисканата украса на меча символизира силата на неговия притежател. Истинската борба за власт в страната започнала в началото на 12 век. Когато воините самураи започнали да се издигат в йерархията, нараснало и производството на бойните мечове. Когато острието на един меч е извито, е много по-лесно да повалиш противника си. Така мечовете получили своята елегантна извивка, а остриетата се наточвали още повече. Смята се, че истинският японски меч нихон-то комбинирал в себе си практичност и изисканост е започнал да се произвежда през този период 12 век. За разлика от мечовете за демонстрации, военните саби не са толкова пищно украсени. Когато управлението било стабилизирано и когато властта се върнала в ръцете на аристократите, отново започнало да се обръща по-сериозно внимание на мечовете за демонстрация.
Днес японските мечове имат основно сувенирно предназначение. Но тяхното делене на подгрупи по големина и място на изработка продължава да бъде актуално. По начало всички мечове се казват катана. Най-дългият меч е дайто. В музея на мечовете в Япония се съхранява дайто катана с дължина на острието 2 метра. Различните по дължина мечове са се носели от различни по сан хора от обществото. Така например дайто можели да носят само войните. Края на 15 век, за Япония е период на граждански войни и феодални размирици, което е и причина производството на бойни мечове отново да бъде приоритетно. Остриетата се правели все по-извити. В началото на 17 век, мирът отново се възцарил. Самураите от най-висш ранг, обаче имали право да носят комбинация от 2 меча – дълъг и къс, която се нарича дайшо. Така представата за японския меч придобила съвсем нов вид. С отварянето на Япония към останалия свят в края на 19 век и замирането на самурайското общество, ролята на меча като лично оръжие, отпаднала. Днес японските мечове са ценени като красиви предмети с огромна стойност за изящните изкуства. Традиционните техники при производството на мечове, установени през 12 век, били предавани през вековете и днес са се запазили в близък до първоначалния си вид. Като начало, метални песъчинки се събират от реките, течащи през богатите на желязо планини. Грубата основа, от която се прави мечът са железни песъчинки.
Тази технология, при която се използва речен пясък за създаване на основата на меча се нарича татара сеитетсу. Някога производството е изглеждало точно така. Изготвя се голяма правоъгълна пещ от глина. Металните частици заедно с дървени въглища се поставят вътре. Въглищата поддържат изключително висока температура, което позволява разтапянето на метала. Периодично се прибавят дървени въглища и железни песъчинки. Необходимо е голямо количество дървени въглища, за да се поддържа определената температура в пещта. За да се уцели подходящият момент, в който се добавят дървените въглища и пясъкът, е необходим дълъг опит.Процесът продължава без спиране три денонощия.Традиционната технология татара сеитетсу никога не е била повлиявана от съвременните техники, защото те винаги са се оказвали неприложими. Трите основни елемента – глината, използвана за пещта, температурата, при която горят материалите и майсторството на занаятчиите са незаменими. След трите денонощия, татара сеитетсу е към своя край, въпреки че огънят в пещта все още гори. В края на процеса, в пещта се прави специален отвор, от който се вади част от съдържанието. Съвсем естествено е в метала да се съдържат различни примеси. Те се наричат норо. Майсторите преценяват дали са постигнали желания резултат и дали е необходимо да бъдат добавяни още метал и въглища. Когато всичко е наред, идва ред и на финалната фаза, при която пещта се разчупва. Разтопеният суров материал е наречен кера и може да се види в пещта. Кера се изстудява и се чупи на парчета с подходящи размери, от които се правят различните части на меча.Именно най-добрата част от отломките, която се нарича тама-хагане се използва за изготвянето на острието.
С цел да бъде постигната максималната здравина на метала, той се нагрява отново и отново, като след всяко нагряване се кове и се подготвя за направата на меча. Колкото повече се кове, толкова по-здрава става стоманата. Именно това е и последният етап от изготвянето на първокачествен материал за направата на меча. Правят се и специални вдлъбнатини, което позволява стоманените парчета да бъдат подложени на двойно повече напрежение. Това също увеличава устойчивостта. При този процес, наречен орикаеши-танрен, каляването на стоманата се повтаря многократно. Уникалността на японските мечове е не само в изящното им украсяване, но и в изключително наточеното острие. То се постига чрез специален процес, при който върху основното парче метал се добавя смес от изгоряла глина и пепел от слама. Така се образува нов слой, по тънък от хартиен лист, който позволява прецизно да бъде наточено острието. Когато и този етап приключи, стоманата се кове и изтънява в краищата, като се оформя острието. Оттук нататък, работата е в ръцете на майстор ковача. Горенето, коването и изтъняването на стоманата е процес, който се нарича хай-зукури. След като се постигне точната дължина, основната форма на гърба и острието се нагласят с помощта на малък дървен чук. По този начин се прави леката извивка на острието. Сега работата на майсторите е да оформят външния вид на меча, като използват въображението си за желаните от тях дължина и извивка. Когато е направена основната извивка е необходимо тя да бъде прецизно обработена, като за целта, металът отново се нагрява и с малък чук се нанасят останалите корекции. След като майсторите ковачи завършат острието, то трябва да се изглади. Този процес се нарича ара-шиаге. Сега вече основата на острието е завършена. Също характерно за японските мечове е и каленото добре украсено острие. Процесът на каляване и украсяване се нарича хамон. Първоначално, повърхността се изстъргва, за да стане гладка, като се използва инструмент с много остър връх. Този важен етап изисква да бъде преценена здравината на цялото острие.
За да бъде подострен меча се използва камък. Но острието преминава още през няколко етапа за да бъде постигната здравина, но и красота. Този процес се нарича тсучи-оки. Той завършва с по-добро каляване, наречено иаки-ире или следващата фаза. При нагряването се използват различни смеси, от чието комбиниране всъщност се получава хамон. Процесът иаки-ире е най-важен за определяне качеството на меча. Температурата в пещта е много висока между 750 и 800 градуса по Целзий. И тъй като майсторите могат да я определят само гледайки цвета на нагорещеното острие, процесът иаки-ире се извършва само при пълен мрак. Когато нагорещяването приключи, острието се потапя в студена вода. Това бързо изстудяване прави стоманата още по-здрава. А под отделните слоеве се запечатват различните стадии на обработка на стоманата. Изпиляването на повърхността на острието разкрива украсата. Извивката също е перфектна. Най-накрая, острието трябва да се наточи внимателно върху мокър камък, като това се прави по посока към върха на острието. Майсторите използват четири вида камъни. В нито една друга страна, не е развит толкова силно етикетът, свързан с употребата на меча, колкото в Япония. Ако той е пъхнат в пояса на долу, то това означава, че човекът който го носи е добронамерен към събеседника си, тъй като от тази позиция ще му е доста трудно да се приведе в бойна готовност. Ако меч се предава на друг човек, това трябва да стане с дръжката към този, който го подава. Противният жест значи неуважение към фехтовалните способности на ответника, тъй като истинският майстор с меча би се възползвал от ситуацията.
При демонстрация на оръжието, мечът никога не се вади изцяло извън калъфа. Освен това оръжието може да се пипа само със специално парченце оризова хартия или с копринена кърпичка. Цялостното изваждане на меча, както и употребата му с голи ръце е равносилно на предизвикване на противника. Както и в Европа можели да имат имена и се предавали от поколение на поколение. Често известните майстори не надписвали своите произведения, като смятали, че те сами говорели за себе си. Изработката на един меч коства около 3 месеца усилена работа на майсторите. Все още има някои довършителни работи, които трябва да се извършат. Сега майсторите прибавят вдлъбнатините от задната част на острието, не само като украса, но и за да подобрят баланса. За да се направят тези вдлъбнатини се използват специални сечива. Различни оръдия се използват за първоначалното издълбаване, както и за последното оформяне на детайлите. Инициалите на майстора, се изписват с червено мастило, върху горния край на острието. След това подписът се гравира. Така завършва целият процес на производството на острието. След последно изглаждане и дооформяне, се правят поставката и калъфът за меча. Ето сега вече целия процес на изработване на оръжието приключва. Днес, японските мечове не са просто произведения на изкуството, на които човек може да се възхищава в музеите. Те са част от онова което можем да определим само с една дума – японско. Японците твърдят, че тренировките с меч усъвършенстват едновременно и духа и тялото, но позволяват и човек да се отпуска и релаксира. Мечовете, съчетали в себе си майсторството на вековете и типичната азиатска традиция винаги ще символизират японския дух. Изработката на меч е предхождана от извършването на негласни традиционни ритуали. Майсторите споделят, че те трябва да са с чиста душа и съзнание и да са изпълнени с любов и уважение.


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни