ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Авг 17, 2018 5:49 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Сеп 10, 2013 2:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Периоди в развитието на човека



Не само природата, а и животът на човека е подвластен на определени ритми и цикли. Главният цикъл, валиден за всички хора, е седемгодишният.

За седем години се обновяват всички клетки на тялото, така че в края на единия и в началото на следващия възрастов период имаме едно напълно ново тяло, в което всяка клетка е различна в сравнение с началото на предходния период.

Не само това е характерно за всеки период. Разделението на периоди от 7 години има основания във физическото, психическото, емоционалното и познавателното развитие. Всеки период ще разгледаме подробно. Сега само ще очертаем общи закономерности.

В статията за седмичния ритъм направихме връзка между всеки ден от седмицата и съответната й планета. По отношение на планетното влияние, не само не можем, а е необходимо да направим връзка и с възрастовите периоди. Разглеждането на планетите във връзка с индивидуалното развитие на човек има логични основания. Ние живеем на Земята, но сме поставени в една среда, в която действат и небесните тела- Слънце, Луна и другите планети. Както нищо в природата не е изолирано, така и ние като човешки същества търпим влияние от много страни, както и оказваме влияние. Разбира се, в случая макрокосмосът влияе върху нас по следния начин: определени въздействия върху нас са най-осезаеми в определени възрастови периоди, докато в други трябва да отстъпят своето главно място.

Така например основните сили, които въздействат на растежа на малкото дете от раждането до 7-мата година, са лунните. Луната, за която никой не отрича, че има основна роля при много природни и физиологични явления, е една поддръжка за детето, което за този период трябва за първи път в живота си да обнови изцяло своето тяло, да формира органите си и да порасте. Тя е пряко свързана с растежа и формообразуването.

По този начин, циклично, през целия живот, ние не можем да бъдем изолирани от макрокосмоса, а черпим сили и подкрепа от него. Не трябва да забравяме обаче, че една от основните цели на всеки един живот е човекът да успее да се почувства и да стане пълноценен жител на Земята - нашия дом.

От изключително значение е и още нещо, свързано с биографията на всеки - 7-годишните периоди имат свои съответствия едни с други, например:

1 период се надгражда от 6-ти и 9-ти
2 период - от 5-ти и 8-ми
3 период - от 4-ти и 7-ми

Това означава, че ако през 3-ти възрастов период (между 14 и 21 година) сме преживели нещо важно, то през 4-ти ще имаме възможност да го преживеем на качествено ново ниво, да го преработим и да вземем най-доброто от него. По същия начин това ще рефлектира върху 7-ми период, където ще се прояви в зависимост от това как сме отреагирали в предните два периода, от това дали сме научили урока си, дали сме готови за нещо ново.

Съществува метод, наречен работа с биографията, който задълбочено изследва циклите в индивидуалния живот, действайки самопознавателно и терапевтично.

Източник: oporabg.com

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Сеп 10, 2013 2:41 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
1-ви възрастов период: от 0 до 7 г.



Това е периодът, свързан с най-бурен растеж и формиране на органите. Характерно за неговата първа част - до около 3-годишна възраст е, че детето рядко има спомени от това време, но всичко, което вижда и чува, потъва в него дълбоко и може да се отрази дори физически. Ако детето расте в хармонична среда, пълна с обич, това действа благоприятно на развитието на органите му, докато противоположната среда, пълна с конфликти, и особено безразличието и студенината на околните към него, могат да доведат до деформации, които в по-късна възраст (обикновено в 6-ти или 9-ти жизнен период) могат да се проявят като заболяване.

Разбира се, това не са единствените причини за заболявания, затова няма смисъл родителите да се измъчват и обвиняват, ако не са успели да осигурят на детето си хармонична среда. Важно е, че във всеки един момент могат съзнателно да се опитат да дадат повече от себе си, дори минимално да е - това за детето е изключително важно и безценно.

През този период на преден план е подражанието. Обикновено родителите се гордеят с дете, което не подражава достатъчно, а изразява себе си, налагайки своя модел на поведение. Това не би трябвало да е повод за гордост, тъй като през този период подражанието е това, което може да обезпечи здраве в следващите периоди. Дете, което не подражава достатъчно, трябва да бъде стимулирано да го прави - не грубо, а внимателно да бъде подтикнато чрез участието на възрастния.

Ролята на подражанието е свързана не само с познавателната функция, а играе ключова роля за развитие на моралното чувство и ценностната система по-късно. Оттук-важността на поведението и отношението на възрастните около детето. Вътрешната им нагласа е особено важна - те трябва да разбират, че са модел, еталон за детето, и това, което то ще види от тях и в тях през този период, ще го оформи като личност.

Разбира се, няма съвършени хора, но е важно да се опитваме да даваме най-доброто от себе си във всеки един момент. Развивайки се като личности, ние всъщност съдействаме за правилното развитие на детето си.

В тази възраст много деца се бунтуват срещу нормите и забраните. Това е нещо напълно нормално, защото детето е дошло на Земята скоро и още не е успяло напълно да се приспособи към живота тук.

Няма друг период, в който развитието на сетивата да протича толкова активно и симбиотично,както в тази възраст. Има четири сетива, наречени базови, от който по-късно израстват различни способности. Грижата за тях е грижа за целия живот на детето:

-сетивото за осезание (допир) се развива най-добре в среда на деликатно отношение, на обгрижване, свързано с внимателни, но пълни с топлота докосвания, а не с грубо мачкане или с поддържане на физическа дистанция. Двете крайности в обгрижването съдействат за недостатъчно добро развитие на сетивото за допир, които го карат да се чувства некомфортно. Обикновено при неправилно развитие имаме пред очите си наплашено, страхливо дете, "залепено" за един от родителите. Грижата за комфорта на това сетиво включва и използването на естествени - памучни и вълнени - материи за дрехите и напълно изключване на синтетичните платове;

-сетивото на живота (витално сетиво) е непознато на науката все още, но тя има добри наблюдения върху неговите прояви, въпреки, че не го е отделила самостоятелно. То е свързано с осъзнаването на човек като едно цяло, като единство и обикновено се задейства само в проблемни ситуации. То е, което сигнализира на детето, че нещо с него не е наред, че има дискомфорт в тялото му. В по-късна възраст развитието на виталното сетиво пряко определя степента ни на доверие към света и към себе си. Грижата за виталното сетиво е сходна с грижата за осезателното с едно допълнение - тук е необходимо въвеждането на ритмичност в живота на детето. Много нервни, неспокойни и дори хиперактивни деца, както и деца, които системно и съзнателно нарушават правилата, често имат смущения в това сетиво;

-сетивото за движение - ще подпомогнем това сетиво, играещо огромна роля в живота на човека - по няколко начина: като въведем осмисленост в движенията на детето, но и нещо повече - осмисленост в собствените си движения, които то наблюдава; когато не го ограничаваме грубо и не го караме да стои на едно място като възрастен; когато поощряваме подражанието. Много деца със затруднения в сетивото за движение имат трудности с подражанието. Стимулирайки го, вие подпомагате и речта, защото това сетиво е пряко свързано с цялостното езиково и говорно развитие;

-равновесното сетиво - ако сте обгрижили предните три сетива, по всяка вероятност и това ще е добре развито. Ако има проблеми с него и това не е свързано с медицинска причина, е достатъчно да обгрижите осезателното, виталното и двигателното сетиво - скоро ще забележите, че това се отразява благотворно на равновесното.

***

През този първи седемгодишен период не трябва да забравяме, че има два основни потока на развитие: физически и психически. Физическият поток се движи от главата в посока към краката и това е видно още от раждането - децата се раждат с добре оформена и развита глава, за разлика от торса и крайниците. Постепенно, за първите седем години, настъпва значителна промяна в това отношение - тялото израства, издължава се, оформя се, а съотношението между тялото и главата значително се променя, защото в течение на цялото развитие главата почти не променя своя размер в сравнение с размера си при раждането. Това говори за нейната добра структурна оформеност, която я прави готова да влияе на развитието и на торса и крайниците.

Знаем, че през този период детето е изключително сетивно, то в буквален смисъл храни своето тяло чрез сетивата. Сигурно сте забелязали, че когато детето е имало наситен със сетивни преживявания ден, то не е много гладно, а може и нищо да не яде. Тогава има нужда единствено от сън. Причината е, че то до такава степен е "нахранило" сетивата си, че всички преработени впечатления преминават от главата към цялото тяло и го насищат. И обратно, ако детето живее в бедна на сетивни стимулации среда, то е много вероятно да компенсира липсата на сетивна информация с по-голямо количество храна. Това винаги трябва да се има предвид и да се постига баланс.

Твърде наситена със сетивни стимулации среда може да окаже неблагоприятно въздействие например върху виталното сетиво - дейността му се разстройва и това води до безпокойство, нервност, безсъние и много други нежелани състояния. Една от причините, добавящи се тук е, че сетивна информация, която е в твърде голямо количество, може да доведе до трудности в обработката й - тогава детето не може да подреди свети, съответно трудно вписва себе си в него. Не е изключена появата на един от видовете заекване - обикновено между 3,5-4,5 г., което в основата си е причинено от прекалено голямо количество постъпваща информация и трудности в обработката й. При повечето деца то отшумява за няколко месеца, максимум година, затова се нарича физиологично заекване - през този период постъпващото количество информация чрез сетивата е най-голямо в сравнение с всеки друг период от живота на човека.

Особено негативно въздействие в тази възраст оказват телевизията и компютърните игри. Въздействието им върху сетивата е изключително активно, подобно на шок. Освен това се добавят модели на поведение, които детето "попива" от екрана вместо от възрастните около себе си. Ефектът върху фантазията и подражателната способност също трябва да се отчита - деца, свикнали от малки да стоя пред телевизора, често имат трудности с подражанието, а способността за творчество и въображението, които особено ярко се виждат в следващия, втори възрастов период, се развиват до голяма степен стереотипно.

Потресаващ е фактът, че в много детски градини, обикновено по инициатива на учителите и със съгласието и финансовото участие на родителите, във всяка група има телевизор. И вместо децата да играят, те стоят с ококорени очи пред екрана и не учат чрез лично преживяване на живота, а чрез "смляна" информация и готови модели, каквито се явяват героите от анимационните филми. Тъжно е, че детето няма възможност да чуе толкова хубави приказки разказани, докато фантазията му работи и изгражда образите на героите, а ги вижда в готов, преработен и до голяма степен стереотипен вид. Така всички деца имат изграден един и същи образ на Снежанка, на Пепеляшка, на Принца и Котарака в чизми...

Разбира се, ние не можем да избягаме от времето, в което живеем, но в ръцете на родителите е да ограничат колкото е възможно повече стоенето пред телевизора и компютъра, особено в този първи възрастов период.

Психическият поток на развитие има противоположна посока на развитие - от крайниците към главата. Това означава, че развитието на крайниците, активните им движения и опитности оказват влияние върху съзряването на останалите части - торса/гърдите и главата. Ако по някаква причина детето е принудено да не използва крайниците си достатъчно активно през този период, се забавя или затруднява развитието и на останалите системи. Не случайно терапевтичните мерки за бавни, мудни деца, които имат проблеми с мисленето, са свързани с осмислени и ритмични движения на крайниците.

Едно важно предупреждение във връзка с психичното развитие през този период е, че поради незрялост на системата, свързана с мисленето, всичко, което детето научава, трябва да минава през системата на крайниците. Това е здраволсовния път на развитие, който няма негативни последици в по-късна възраст. Интелектуализирането на обучението в детските градини или по инициатива на родителите води до там, че детето е принудено да развива системата на мисленето по трънлив път, докато този през движенията и крайниците е най-прекият.

Ранното интелектуализиране обръща с главата надолу естествения поток на психично развитие и като последствие в по-късен период или даже в следващия можем да наблюдаваме редица невротични явления у децата, имащи прояви като: напикаване, проблеми със съня и апетита, тикове и др. Разбира се, това е видимата част, а това, което няма да забележим, но ще го има, ще е свързано с намалената жизненост и недостатъчното оформяне на редица органи и системи, в следствие на което те остават незрели. Причината за това е, че през този период основните сили на детето са насочени към изграждане на тялото. Когато ние отнемаме от тези сили и ги насочваме към нещо, което няма място по това време - интелектуализацията - ние всъщност лишаваме организма от жизненоважни градивни сили и части от него остават недостатъчно добре изградени. Една невротична тенденция, за каквато стана въпрос по-горе, може да бъде причинена именно от незрелост, недостатъчно изграден орган или система.

Важно е да не се опитваме да обръщаме наопаки двата естествени потока на развитие - този отгоре-надолу - физически, и този отдолу-нагоре - психически изграждащия.

***

Колкото може по-близо до вълшебствата на природата и чудния свят на приказките - това е препоръката за тези първи седем години от живота, в които се посяват семената на бъдещето.

Автор: oporabg.com

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Сеп 10, 2013 2:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
2-ри възрастов период: от 7 до 14 г.



Вторият възрастов период внася качествени изменения в детето. За разлика от първия, в който основни задачи бяха растежът и формообразуването на органите и тялото, сега фокусът се измества към емоционално-чувствената сфера. Ако до 7-та година акцентът бе върху системата на крайниците и нейното развитие, сега с пълно право може да се каже, че тук на първо място излиза системата на гърдите (ритмичната система). Важността й се вижда особено много в процеса дишане, чиято ритмичност или обратното - липсата на такава - се забелязва най-ясно сега.

Дишането има отношение както към редица физиологични процеси като кръвообращението и обмяната на веществата, така и към взаимоотношенията на детето със света. При вдишването ние приемаме въздух отвън, задържаме го, като го превръщаме в наша вътрешна част, след което преобразуван го издишаме в света. Това е процес на постоянен обмен със света. Много деца, които се страхуват от света, имат затруднено дишане, особено на ниво вдишване. Има и такива, които се страхуват да издишат - по-затворени, изолирани, нежелаещи да се отворят навън.

Както във всеки възрастов период, и тук има някои особености, които са най-силно изявени - и това е необходимостта животът на детето да придобие здравословна ритмичност. Ако тя е била важна за детето до 7 г., то сега, в този възрастов период, е най-доброто лекарство, което може да помогне на детето да се изправи срещу нарасналите към него изисквания, срещу промените, които стават с него, със срещата му със света без закрилата на родителите, която самото то вече не желае по същия начин, както преди.

Детето започва да се чувства обособено, отделно от всички, самостоятелна личност. Това от една страна дава независимост, но от друга плаши. Раят на предишния период безвъзвратно отлита към 8-9-та г. и пред погледа ни се явява дете, което започва да проявява критичност към това,което му се казва и към хората, с които се среща. Удивително е, но и в същото време логично, как на тази възраст децата имат изострено усещане за нашите недостатъци. Вече имат и достатъчно възможности да се изразяват добре, затова думите им са право в целта: "Както винаги, не си удържа на думата!", "Бащата на Дани винаги си играе с тях, не като теб!", "Писна ми да ми задаваш глупави въпроси!" - на тази възраст спокойно можете да чуете подобни изказвания и с основание се питате какво се е случило с детето ви, къде сбъркахте с възпитанието.

Това обаче едва ли е грешка на възпитанието, а етап на развитие, в който самото дете започва да подлага на съмнение всичко, досега приемано безрезервно. То вече не може да не отбележи ако не си държите на думата или ако се чувства пренебрегнато. От вашата реакция в такива моменти зависи до голяма степен как ще се развият отношенията ви оттук-нататък и дали ще запазите силната си връзка. Ако дадете воля на емоциите си, накажете детето или се опитате да "замажете" положението, това няма как да има добър резултат. Вашият авторитет като родител ще се разклати и в един момент в очите на детето може да изглеждате като идол с глинени крака, готов да падне всеки момент.

Запазването на авторитета ви като родител е много важно. Детето, въпреки критичността си към вас, трябва и иска да запази уважението си. Това можете да постигнете, когато не се поддавате на емоционалните му изблици, но и не сте прекалено строги. Напротив, в този период то има нужда от емоционалната ви поддръжка, дори и да се карате понякога. Ако поощрите заниманията му с изкуство, спорт, музика, хобито му, то ще ви е благодарно.

Какво всъщност се случва с детето към 9-тата година: неслучайно тази възраст е наречена Рубикон - преминаването през нея е изпитание за всеки. Няма го вече усещането за закрила в света, за уютност, характерни до 7-та година. На преден план излизат изпитанията- как да се справя сам в света, какво ме очаква там? Именно сега се появяват с голяма сила нощните страхове, и те са много по-обсебващи и стряскащи от тези в предишния период. Въображението допълнително ги украсява. Родителите или не разбират за тези страхове (част от децата не ги споделят), или започват да опитват най-различни начини за отстраняването им, често безуспешни. Понякога тези страхове, в зависимост от индивидуалността на детето, могат да продължат години.

Най-сигурният начин да помогнете за преодоляването им е ако дадете на детето основа. Тази основа се дава в първия възрастов период, но не е късно и във втория- това е основата на вярата. Дете, израснало с вяра в духовния свят, много по-лесно преодолява Рубикона, като излизането от него е като триумф, което дава допълнителни сили на личността му. Дете, възпитано напълно материалистично, без да му бъде дадена перспектива, без да има задоволителни обяснения за живота и смъртта, се чувства изгубено. В по-късна възраст (това става обикновено през 5-ти или 8-ми възрастов период), ако Рубиконът не е преодолян успешно, може да се получи депресия или загуба на смисъла. Жизнените кризи по-нататък в живота имат връзка с този Рубикон, когато човек се чувства най-самотен. Ако няма почва, на която да стъпи, то често в живота си ще попадна в житейски кризи, подлагащи на изпитание жизнената му основа, смисъла му.

Тук е мястото да напомним за салютогенезата ("произход на здравето") - концепт, чийто "баща" е Аарон Антоновски. Основното в салютогенезата е, че тя се концентрира не върху това, което ни прави болни, а върху това, което ни запазва здрави. Антоновски посочва три основни условия, необходими за запазване на здравето - физическо и психическо:

1.На телесни ниво - запазване на хомеостазата в клетките, органите и системите;

2.На душевни ниво -способност да се интегрира всичко случващо се в собствения живот, да се разбере неговия смисъл;

3.На духовно ниво - да намерим вътрешна устойчивост в себе си, независимо от промените отвън. Такава устойчивост дава вярата.

Точно тук, в този период, най-ярко се полага основата на салютогенезата в индивидуалния живот. Как ще преминем през Рубикона - това определя не само жизнената ни нагласа, а и способността ни да се съхраним здрави. Изпитанието е свързано с тази трета част - с устойчивостта ни на духовно ниво.

Обърнете внимание на нещо важно - ако детето търси конфронтации, това е, защото има нужда от тях, те изграждат в него сили да се противопостави на разрушителните тенденции. Ако противопоставянето придобие големи размери, не се опитвайте да го подтиснете, просто го пренасочете към смислена дейност, например бойно изкуство, яздене, плуване и всякаква друга дейност, в която се влиза във връзка в света чрез някакъв вид конфронтация. Самото общуване изисква среща на две личности и при тази среща се получава невидима конфронтация между "мен" и "другия". Така срещите на детето през този период го учат да среща другия човек без да се страхува, че ще загуби цялостта и основата си.

Заниманията с изкуство са другият лек (освен ритмичността), който помага за хармоничното душевно развитие. "Люшкането" на настроенията, изблиците на крайностите в темперамента, страховете - всичко това се трансформира при срещата с изкуството и преживяването му, получава външен израз, само че преработено, преодоляно чрез потапянето в цветовете, формите и материите (например глина или восък).

През този период любимите истории на децата се променят - от приказките за феи и магьосници не остава почти нищо и те отстъпват място на истории за рицари, герои, освободители. При някои деца се развива силен интерес към определени теми. Заниманията с музика са особено важни и е хубаво детето да се запознае поне с един музикален инструмент.

Все по-ясно започват да се открояват и темпераментовите особености. Докато до 7-та година между повечето деца могат да се намерят много общи черти - лесно си отвличат вниманието, интересуват се от всичко, скачат от тема на тема и др., сега вече осезаеми стават различията. Лесно можем да забележим децата с оформяща се силна холерична или пък меланхолична тенденция. Тези наблюдения са важни, особено за учителите, защото им посочват пряк път към детето и начина му на учене и поведение. Разликата в индивидуалната поносимост на натоварване става все по-голяма и трябва да се съобразим с това, че всяко дете издържа различно натоварване, че в никакъв случай не трябва да уеднаквяваме задачите и количеството информация.

При забелязана прекалено силна еднопосочна темпераментова тенденция, трябва да вземем мерки. Всяка крайност води до затруднения, например:

-прекалено силно изразената сангвинична тенденция води до повърхностност, неспособност за концентрация върху едно нещо и разпиляването в много неща;
-прекалено силната меланхолична тенденция води до подтиснатост, изолираност, нежелание да се излезе от "черупката";
-прекалено силната флегматична тенденция води до незаинтересованост към света, липса на мотивация за изучаване на света и общуването;
-прекалено силната холерична тенденция води до своеволия, липса на дисциплина, желание за изява на всяка цена.

Всяка подобна крайност може да бъде уравновесена, така че да не води до затруднения за детето.

***

Ритмичност и среща с изкуството - това са ключовите думи в този толкова интересен възрастов период.

Автор: oporabg.com

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Сеп 10, 2013 2:43 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
3-ти възрастов период: от 14 до 21 г.



Ако 1-ви възрастов период се характеризира с буен растеж и формообразуване на тялото, 2-ри - с развитие на емоционалната сфера и осъзнаване на себе си като отделен от света, тук процесът продължава в посока към системата на главата. Едва сега за юношата са достъпни абстрактни идеи и концепции, едва сега с истинска сила израства мисловната способност и истинската критичност към идейния свят.

Докато в предишния период бе изключително важно родителите и учителите да запазят своя авторитет, сега има необходимост от нова смяна на ролите във взаимоотношенията. Юношата не желае да му се налага авторитет, той желае диалог, приятелско отношение и разбиране. Най-обичани в този период са именно учителите, които съумяват да намерят път към своите ученици чрез приятелството и разбирането. Това е един важен начин младият човек да не се почувства наранен и обиден, както би се почувствал при среща с авторитарна личност, изискваща подчинение или даваща нареждания.

Деликатно е душевното състояние на юношата. За разлика от предходния период, сега му е много по-трудно да сподели своите чувства, желания, притеснения. Една нова срамежливост, особено при момчетата, често взема надмощие над желанието за изява, за общуване. Понякога борбата между тези два порива - срамежливостта и желанието да се изразят, носи вътрешни конфликти, променливост в настроенията, обърканост. Има няколко варианта на "отиграване" на такава ситуация, нещо характерно за възрастовия период: юношата или се затваря още повече в себе си, или намира оддушник - занимание, свързано с науката, по-рядко с изкуството, или се отдава на някаква кауза (природозащитна, религиозна, патриотична или др.).

Независимо какво ще избере, в основата на този избор ще стои стремежът към истина. Това е основен порив в този период и младият човек ще я търси навсякъде, включително и особено ярко - във взаимоотношенията си с другите. Колкото по-голям фалш и неистина усеща в другия човек, толкова по-силно ще се бунтува срещу него и убежденията му.

Търсенето на истина е свързано с търсене на собствената идентичност. Сега се появяват големите въпроси на битието: кой съм аз, откъде идвам, какъв е смисълът на живота ми? Търсенето на идентичността е това, което подтиква много младежи да си намират кумири и да им подражават. "Искам да съм като..." заменя лутането за известен период, при някои - за доста продължителен. Смяната на кумирите, както и развенчаването им, също е много характерно и показва продължаващото търсене, както и че все още не е открит задоволителен отговор.

Обикновено юноши, които има здравата основа на семейството и адекватно изградена ценностна система, рядко се люшкат от кумир в кумир, сравнително по-рядко си намират такива. Обикновено има личности, дълбоко развълнували ги със своите качества и способности, но няма желание да се претопи собствената личност в имитация. Разбира се, търсенето на собствената идентичност и тук го има в пълна сила. Много зависи от индивидуалността на всеки как се изразява това. Някои юноши например се вживяват в ролята на философи, постоянно развивайки теории; други така се впускат в живота, че "забравят" да ходят на училище; трети се опитват да си спечелят славата на донжуани....

Относно сексуалността, за която винаги се сещаме когато става въпрос за пубертета, е много необходимо следното уточнение: тя е само една малка част от целия процес на съзряване, дал основание на Р.Щайнер да каже, че в този период ние не достигаме полова, а земна зрялост. Защото именно в този период приключва съзряването на всички органи и системи. През 1-вия период се формират органите, през втория съзряват кръвообращението, дишането, органи като сърце, бял дроб. Сега вече съзряват половите органи, веществообмяната и мускулите. Тази трета система - на крайниците, от която започна психическото съзряване през 1-вия период, едва сега узрява достатъчно физически и е способна да поеме много по-голямо натоварване.

Земната зрялост е свързана както с половото съзряване, така и с психичното развитие, и даже в много по-голяма степен с второто. За първи път изпъкват ярко различията между мъжката и женската душевност. При момчетата и момичетата се развиват два противоположни процеса - момчетата силно се "приземяват", свързават се със земята, докато момичетата остават по-космични, по-витални. Причините за това могат да се намерят дори като видим разликите в телесното устройство на едните и на другите. Мъжкото тяло е по-здраво, сякаш от по-плътна материя, което се вижда в по-голямата мускулна маса, докато женското е по-меко, по-пропускливо. Ако външните влияния буквално се удрят в мъжкото тяло, то в женското преминават плавно и без съпротива.

Това може да се проследи и на нивото на психиката. Мъжете са ориентирани към намиране на решения, сблъсъка на мнения, отстояване на мъжкото достойнство, докато жените не пренебрегват нуждата от емоционална поддръжка и често не виждат смисъл във външната конфронтация. Не е изненада, че момчетата в този период стават по-затворени в себе си, сякаш прекъсват много от връзките си със света, докато момичетата като цяло запазват своята отвореност.

Нуждата да бъдат приети и разбрани - много важна в този период - често диктува поведението. Юношите са склонни да се доверяват само на хора, обикновено по-възрастни, които не се изкушават да ги назидават, а които споделят своя реален жизнен опит. Започват да разбират, че вече носят нова отговорност за собствения си живот, за съдбата си, и човек, живял осмислен живот, силно ги впечатлява. Желанието да бъдат ценни, да открият себе си, ги подтиква да опитват новото. Но тъй като това е сложен период на вътрешно развитие и земната зрялост не се дава даром, се стига до "люшкане" между твърде съзерцателно настроение и мъдруване, впускане в живота с пълна сила или пък неовладяване на действията и поддаване на разрушителната тенденция.

За повечето младежи съществува тази възможност да изпаднат в крайност. Причината е, че за разлика от обикновеното състояние, в което в човек мисленето, чувстването и волята се уравновесяват до известна степен и взаимно се повлияват, тук тези три сили не могат добре да се синхронизират и често надделява една от тях, теглеща в своята посока.

Както във всеки от предишните два периода има една граница, чието прескачане се превръща във важно и определящо събитие (в 1-вия - 3-тата година, във втория- 9-тата), и тук възрастта около 18,5 - 19 г. се явява особено важна. Обективно, това е периодът в индивидуалната биография, в който Лунните възли се завръщат на същото място, на което са се намирали при раждането. Тяхното движение очертава един от важните цикли в човешкия живот, който е валиден за всички. Разбира се, тази точка се преживява и преминава по различен начин от всеки, но това не намалява важността й.

Какво се случва на тази възраст: една част от младежите успяват да постигнат съгласие в себе си, да открият своята идентичност. Лутането им приключва. Друга част продължават този процес на търсене, но вече по-концентрирано и с ясно очертана посока. Голяма част от тях на тази възраст вземат решение накъде да се ориентират професионално. Изборът на професионален път бележи края на 3-ти възрастов период.

Това, че е взето решение и е определена професионална посока далеч не означава, че е окончателно. Във времето, в което живеем, личният избор има все по-голямо значение. В не толкова далечни времена професионалният път (или липсата на такъв за много жени например) в голяма степен е бил предопределен от семейната професия, така че синовете най-често наследяват бащиния занаят, а дъщерите се омъжват и се грижат за семейството си. С някои изключения, днес това не е така. Ако се опитат да наложат поприще на младия човек, той се бунтува. Дори и сам да стигне до професията на своите предци, трябва да го направи самостоятелно, в резултат на собствения свободен избор.

Свободният избор е изключително важен за всеки младеж, като в същото време дава множество възможности. Затова по-скоро е правило, отколкото изключение, той да се преорентира, и то в рамките на 1-2 години, още преди приключване на този възрастов период. Облекчение за околните е ако младежът до около 20-21-та си година приключи с лутанията си и реши какво наистина му харесва и с какво би искал да се занимава.

Изборите, които човек прави през този период, се отразяват в следващия 4-ти и в 7-ми възрастов период. Важно е най-късно до 21-та година човек да е намерил някои отговори за себе си, които да му позволят да продължи напред по здравословен начин. В противен случай през следващите 7 години ще станем свидетели на мъчителни търсения, промени, несигурност и в крайна сметка на несъстояло се "вземане на живота" в собствените ръце. Затова е много важно вътрешната самостоятелност на младежа в края на 3-ти период да е изградена, още по-важно е родителите да съдействат на този процес, като подходят с доверие и разбиране към него. Само на тази основа той може да се отдели от семейството си и да се срещне самостоятелно със света. Това трябва да стане именно в края на 3-ти период, за да може преминаването в 4-тия да бъде в съответствие с отговорностите, които го чакат там.

Автор: oporabg.com

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Сеп 10, 2013 2:44 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
4-ти, 5-ти и 6-ти възрастов период: от 21 до 42 г.



След първите три периода, през които протича детството и в които човек достига земна зрялост, идва ред на следващите три. Това са периодите на най-бурно развитие - професионално, лично и душевно.

4-ти период обхваща възрастта от 21 до 28 година;
5-ти - от 28 до 35 година,
6-ти - от 35 до 42 година.

Ако първият период (0-7 г.) и развиващото се в него може да се свърже с влиянието на Луната, вторият (7-14 г.) - на Меркурий, а третият (14-21 г.)- на Венера, то следващите три - като "лято" на живота, са под влияние на Слънцето. Лунните, Меркуриевите и Венерините сили изразяват принципа на наследствеността, заложбите на душата, темперамента, т.е. всичко това, което получаваме след раждането си като един вид наследство, необходимост. Слънцето, като централно в планетната ни система, прави мост между заложеното, необходимостта, от една страна, и свободната човешка воля, от друга. Така че тези три слънчеви периода (21-42 г.) в основата си са комбинация от това, което човекът е, което е заложено в него, и възможността сам да определя своя път, да прави избор и да взема свободни решения.

Ако първите три периода развиват човека телесно, то следващите три са изключително "душевни". Някъде до 35-тата година телесното развитие върви възходящо. Около 35-тата година е нулевата точка, от която започва ретроградното му развитие. За разлика от телесното развитие, линията на душевното се издига стремително нагоре.

В съответствие със слънчевото влияние, това са периодите на най-голямо развитие на Азовите качества, натрупване на способности. Ако първите три периода са като отглеждане на разсада и посаждането му, следващите три са грижа за растенията, техният цъфтеж и връзване, наливането на плодовете.

Младият човек между 21 и 28 години току-що е стъпил самостоятелно в света. Ако в края на 3-ти период е успял да разбере какво иска да прави, то сега е моментът на натрупване на теоретични и практически професионални знания. Ако не си е изяснил желанията, то търсенията продължават. Това не е толкова лошо, защото в края на този период - 28-29-тата година, настъпва отново едно важно събития, валидно за всички хора - завършека на един цикъл и началото на нов, под влияние на силите на Сатурн и това, което той носи. Независимо по какъв начин се отразява това събитие, то е ясно забележимо в биографията на всеки, но се проявява по различен начин - при някои хора то е по-скоро външно, т.е. съвпада с някакво важно събитие/събития, а при други носи предимно вътрешни промени. Това е второто голямо психично съзряване след възврата на Лунните възли на около 18,6 г.

Ако се опитаме да потърсим логиката на въздействие на тази 28-29-та година, то е много вероятно да не я открием, сравнявайки различните биографии. Една биография би трябвало на първо място да се проследява вътрешно, т.е. да се търсят нейните вътрешни взаимовръзки, цикли и промени. От тази гледна точка сравненията тук не са особено плодотворни, защото действието на ключовите периоди е строго индивидуално и не би било добре разбрано, ако пред очите ни не стои целият жизнен път на личността. Наложило се е този период да се назовава "криза", но кризата тук не е нищо друго освен качествена промяна на личността под въздействие на различни събития, обстоятелства и път на съзнанието.

Това, което между 21 и 28 г. е израз на желание да завладееш света, е свързано и с усещането, че "морето е до колене". Младият човек искрено вярва, че може да завоюва света и че е напълно в състояние да постигне това, което желае. Следващият период обаче често му показва, че не е така.

От 28 до 35 г, след повратната точка на 29-тата година, идва ред за ново начало. Именно тук нашият Аз трябва да достигне точката на най-голямата индивидуализация. Това означава, че намираме пътя към това, което е наистина наше, избрано и формирано от нас, а не следствие от полученото като възпитание в първите три периода и като наложени отвън морални ценности и правила. Изкушението на този период е егоцентризма, който винаги вирее добре при засилване на Аза. В този период не трябва да оставаме глухи за нуждите на другите, а да се опитваме да открием своята душевна, чувствителна страна. В противен случай рискуваме да "посеем" отчуждение и липса на разбиране сред близките си, в семейството си най-вече. Има голямо значение за бъдещето ни как ще преминем през този период - дали след време ще ожънем жито или бури.

След 35-тата г., както стана дума по-горе, физическото развитие тръгва в ретроградна посока. Едновременно с това все повече укрепва душевното ни развитие и съзряване. Тук идват големите ни лични прозрения за ролята на другите в живота ни, за смисъла от досегашното ни развитие. Хора, преживели травми в детството си, намират сили да ги погледнат, да ги преживеят и да се освободят от тях. Често тук идва и прошката. Човек разбира, че всичко, което му се е случило, е имало своя смисъл за формирането му като личност. Разделяйки се с него, той слага край на цял етап от живота си. Сега миналото вече не го тормози, той е извлякал позитивното от него и може да сложи ново начало.

Има хора, които не успяват да преработят случилото им се в по-ранни периоди и продължават напред с този товар вместо да намерят сили да се освободят от него. Те трябва да продължат развитието си, съобразявайки се с това, докато не намерят своите собствени сили да преодолеят тежестта и не се почувстват родени отново. Влиянието на непреработения период/събитие ще се отрази в съответния рефлексен период, т.е. ако се е случило в 1-ви възрастов период (0-7 г.), влиянието му ще е видно през 6-ти. Разбира се, би могло да се пресметне доста точно кога в този период ще се отрази събититето от детството, но това е много сериозна работа, свързана със самопознание, затова не е нужно задълбочаването тук, в тази статия.

В края на 6-ти период, около 42-та година, ние отново заставаме на праг. Тази възраст пак носи името "криза" и колкото по-наясно сме със себе си, толкова повече възможности имаме за преодоляването й. Тъй като във възрастта 35-42 г, обикновено човек е успял да отсее "житото от плявата", то човек посреща кризата въоръжен, по-зрял и с по-богата душевност.

Всека една биография е редуване на периоди на по-плавно развитие и периоди на криза (такава например има и около 37-мата година от живота). Кризата е добре да разглеждаме не като нещо негативно, а като момент на висока концентрация на лична сила и енергия. Това е силата, която сме развили в предходните години. Голямото количество събрана енергия трябва да се трансформира в нещо качествено ново, затова "кризите" могат да са съпътствани с объркване, подтиснатост, неувереност, колебания. В крайна сметка обаче това е едно голямо пренастройване. Когато то приключи, кризата свършва и ние за пореден път като феникс продължаваме пътя си. Разликата ни с феникса оаче е, че той се възражда от пепелта винаги един и същ, а ние никога не можем да сме същите, а продължаваме променени и обогатени с ценни дарове.

Автор: oporabg.com

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Сеп 10, 2013 2:45 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
7-ми, 8-ми и 9-ти възрастов период-от 42 до 63 г.



Ако първите три периода (0-21 г.) са посяването на семената, вторите три (21-42 г.) - отглеждането на растението, то възрастта между 42 и 63 г. символизира жътвата. Колкото по-добри семена са посяти, и още повече - колкото по-грижовно са отгледани класовете, толкова жътвата ще е по-богата.

След 42-та година, с която горе-долу приключва 6-ти възрастов период, ние за пореден път сме изправени пред нещо ново. Криза на средната възраст - така е наречено времето около 42-та година, но както неведнъж вече стана дума, "криза" е едно условно название - колкото е криза, толкова е качествен скок в развитието.

Скокообразността на развитието, или иначе казано - редуването на по-спокойни и по-екстремни периоди, е характерно за целия ни живот. Още от детството до края на жизнения път ние сме подвластни на този ритъм. Има индивидуални разлики във всяка биография, но общото е, че ритъмът го има при всеки. Говорихме за ритмите, които се отразяват във всяка една биография, например този около 9-тата г,, 18,6 г.; 29 г.; 37 г.; 42 г.... Но във всяка една биография има и други, индивидуални ритми и всеки може да ги открие. При някои е важен 6-годишният цикъл, при други - 9 или 12-годишният. Не са рядкост ритми през 4 или 8 години. Въпрос на желание е да бъдат открити. Затова не е удачно повърхностното сравняване между две биографии - освен общите закономерности, всяка от тях ще има своя индивидуална вътрешна логика и цикличност.

Времето от 21 до 42 г. беше време на най-бурно душевно развитие. След 42 г., преминали слънчевия период, навлизаме в марсовия. Марс, наред с другите влияния, е силно свързан със словото. Човекът между 42 и 49 г. вече е натрупал достатъчно опит и може да започне да го предава на другите. Душевните качества, които е натрупал и всичко, което е преживял, правят думите му убедителни, а не голословни. Това, което казва, вече е резултат от личен опит, затова е въздействащо. Не случайно юношите в 3-ти възрастов период (14-21 г.) често избират хора в тази възраст, на които се възхищават и до които се допитват. Тук резултатите от професионалния и личния път са ясно видими. Човек е постигнал конкретни, видими неща, например създал е семейство, отгледал е деца, издигнал се е в йерархията на професията си, и т.н. Разбира се, възможно е и точно обратното - да чувства, че се е провалил, че не е постигнал нищо, особено сравянвайки се с другите. Но като цяло има един основен фон на удовлетворение от постигнатото, макар че състезателното начало все още го има.

По това време човек започва да усеща още по-осезаемо физическото си отпадане. Досега необръщайки достатъчно внимание на телесните си процеси, той с изненада установява, че много по-лесно се изморява и задъхва, че тялото му вече не е толкова послушно. Това води до поредната криза и страхът от остаряването и смъртта се промъква осезаемо. През този период много хора напускат семействата си, намират си други, понякога много по-млади партньори. Това най-често се случва с мъжете. При жените кризата е малко по-различна- ако в предишните периоди са били фокусирани върху семейството и отглеждането на децата, сега децата са пораснали и "отлетели" от гнездото. Жената-майка започва да се чувства непотребна и на дневен ред е намирането на нов смисъл на живота й. Не е учудващо, че на тази възраст много хора - и мъже, и жени, избират напълно ново поприще, започвайки дори от нулата.

Следващият период -8-ми - от 49 до 56 г. - отново носи качествено награждане. Тук е най-осезаемо влиянието на Юпитер. От гледна точка на професионалното развитие, сега е моментът да се проявим като експерт - човек, който е натрупал толкова много опит, че спокойно можеш да му повериш бъдещото поколение, новата смяна. В предишния период - между 42 и 49 г. - постепенно започва една кардинална смяна между кипящата активност, повече характерна за възрастта межди 21-42 г., и спокойния темп на следващите периоди, така че тук вече имаме едно общо успокояване, умереност в темпа. Човек вече няма закъде да бърза, той е сигурен в себе си и като цяло няма стремеж да завоюва повече света. Стремежът е по-скоро наученото, придобитото като опит да не се изгуби, а да бъде предадено, да има приемственост. Огромното желание за приемственост, за продължаване на процесите, е характерно за тези три периода. Те са свързани с това, че сега протича най-бурно духовното развитие на личността.

Казахме, че възрастта от 0 до 21 г. формира телесното развитие, от 21 до 42 г. най-бурно се формират качествата и силите на душата, докато тук - между 42 и 63 години човек отдава най-много сили на духовното си развитие. Именно затова тук по-важно е предаването на опита. Човек чувства, че това, което е формирал като качества и сили, трябва да бъде добавено и да допринесе за развитието на общността, страната, човечеството. В същото време именно сега може да се каже, че човек е по-свободен, за разлика от предишните периоди. Тук изискванията, необходимостта се заменят с осъзнатия избор дали и какво да направи, как да продължи пътя си.

В този период - от 49 до 56 г., много хора се сдобиват с внуци. Истинско щастие е за внуците ако имат възможност да общуват с бабите и дядовците си. Това се отнася с още по-голяма сила за хората от 9-ти възрастов период- между 56 и 63 година. Те няма да са физически активни колкото хората между 49 и 56 г., но ще са още по-мъдри и ще са живата връзка с миналото. Около 56-57 година идва нов поврат - второто сатурново завръщане на рожденната позиция (първото е около 28-29 г.) в комбинация с третото завръщане на лунните възли. Но тъй като този период е подвластен на Сатурн, с пълно право може да се каже, че този поврат е на подходящото място и от него могат да произлязат удивителни неща. Време е за зряла жизнена равносметка на преживяното, изгубеното и намереното по пътя. Много хора тук се връщат назад във времето до първите си детски спомени. Това не е изненада, имайки предвид, че 1-ви период (0-7 г.) се отразява първо в 6-ти, след това в този 9-ти сатурнов период. Време е за ново преживяване и надграждане на най-рано преживяното, често - и на най-травмиращото (ако е имало такова). Ако човек не е успял в 6-ти период да преработи, надживее травмата и да прости, сега повече отвсякога е времето за тази умиротворяваща прошка. Така или иначе, вероятността травмиращото събитие да напомни болезнено за себе си ако не е проработено, е много голяма. Тук човек вече е натрупал много повече сили и обикновено успява така да преодолее тази травма, че да се помири със себе си. Това е действието на Сатурн - той ни "навира" в очите собственото ни минало с една-единствена цел - да ни принуди най-накрая да се простим с него по градивен начин.

В периода 42-49 г. започва един процес, сходен на този в най-ранните 3 периода- детството:

През 1-ви период (0-7 г.) физическото развитие вървеше от главата надолу;
През 2-ри период (7-14 г.) се формираше средната, ритмична система, системата на органите, задаващи ритъма (сърце, бял дроб);
През 3-ти период (14-21 г.) най-после системата на крайниците добиваше зрелост.

През 7-9-ти период започва противоположният процес:

През 7-ми период (42-49 г.) постепенно жизнените сили се освобождават от системата на крайниците (трябва да внимаваме с обменните процеси):
През 8-ми период (49-56 г.) се освобождават от ритмичната система (грижата за сърцето е важна, най-вече чрез установяването на по-бавен ритъм на живот);
През 9-ти период (56-63 г.) - от системата на главата (трябва да полагаме грижа, за да избегнем ранната деменция - забравянето,деградацията на способностите, чрез занимания с изкуство или чрез учене на нещо ново).

В следствие на това, тези освободени жизнени сили могат да се пренасочат към духовното развитие на човек, те вече не са ангажирани до такава степен с трите системи. През 9-ти период тези сили довеждат човека до едно особено изживяване на духовността, което е вътрешно, извира от самата същност на човека и не е толкова силно свързано вече със сетивния свят. Колкото повече отслабват сетивата на човек с напредване на възрастта, толкова по-малка опора намира духовното във външния свят и толкова по-силно се излъчва от личността.

Разбира се, отново има хора, които поради особеностите на личната си биография и изборите в живота, не успяват да направят нужните промени в себе си. Тогава в периодите, отредени ни за жътва - 7-9-ти, го няма вътрешното умиротворение, а може да има особености на характера, стигащи до непоносимост за околните, или пък силно недоволство от съдбата, от преживяното. Възможни са най-различни вариации, тъй като всяка биография е уникална.

Има голямо значение как ще завършим съответния цикъл от живота си. Ако се опитаме да разберем вътрешните взаимовръзки в собствения ни жизнен път, ще разберем че:

в края на първите три периода е важно да сме завършили телесното си развитие,
за да можем през следващите три периода да се обогатим душевно,
което ще отвори пред нас вратите на следващите три периода, през които ще получим есенцията на нашия жизнен път под формата на мъдрост.

Автор: oporabg.com

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни