ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Сеп 25, 2018 4:54 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Сеп 21, 2013 4:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Мисля си, че да си добър е МИСИЯ, най-обикновената, най-човешката и най-тихата на света!

Отварям тази тема с идеята за всички онези добрини, които излизат от човешката мисъл, от човешкото сърце и воля. Не мисля, че това дали си приел да принадлежиш към духовно направление е водещо... Да, може би има значение за още по-голяма осъзнатост, за още по-голяма човечност, за още по-голяма готовност да дариш част от себе си за другия или другите, да даваш своето време, без да те интересува умората или колко си загубил и спечелил, да си готов да кажеш: Това, което е мое, е и твое! &__^ Дали това е само една симпатия, или обич, или състрадание... Не, мисля, че е нещо малко повече... малка стъпчица над земята... `S`4`

Добротата не се купува или продава с проекти - социални, социално-терапевтични или по социално фермерствто, или квито и да било други/визирам антропо-евро-проектите/ - това не е пътят на духовната общност. Напротив това е пътя на аримановата общност - с държавно, структурно, административно и йерархично ръководство.
Все едно да искаш западняците да ни учат на доброта!!! *!2!* Или пък да искаш проект по доброта!!! Или я имаш, или я нямаш, или я проявяваш, или не..., тя не може да бъде влята /по изкуствен начини и то чрез евро-пари...!!!/. Както и не може една чужда "доброта" автоматично да се пренесе, да ти я вменят и да искаш и ти да я проявяваш тяхната "доброта"...

"Добротата", идваща от Запада днес изглежда твърде външна, нагласена, студена и премерена, тяхната "доброта" струва пари, нашата - тя е безценна... Нашата доброта, южната и сърдечната, топлата, е нещото, което човешката ни южна природа би могла да проявява спонтанно, всеотдайно и непринудено. За нея не са нужни проекти, ако я имаме наистина, и ако я желаем истински, тя струи от нас... Без помпозност, без духовна парадност...

Два линка към едно и също видео...дано да можете да го видите... няма го в ютуб...

https://www.facebook.com/FacebookDevelo ... 1074398553
https://www.facebook.com/photo.php?v=336841146460583

Къде изчезна добротата?
Измислица ли беше тя?
Или приказка ,която
не съществува на света?

Край мене тя довчера беше-
усмивка, поглед, топла длан.
Стопи ли я кошмарът днешен
в света, от злото разлюлян?

Животе мой, какво ми носиш?
Защо, от мъката люлян,
светът е пак окаян просяк,
прострял за милостиня длан...

Наоколо ми - бедни, гладни...
Свят и нещастен, и голям.
Душата само хляб грамаден-
все още мога да му дам.

Но той със присмех гледа в нея.
Какво пък, тайно се теша:
все някога ще огладнее
светът и за троха душа.

Дамян Дамянов

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 17, 2013 8:56 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Коледа иде!


Напоследък се замислям над тази българска поговорка: Не е луд тоя дето яде баницата, луд е тоя дето му я предлага.
Срещнах и една история на колегата-психиатър, вече известен писател Калин Терзийски за това как буквално с жена му, с която сме колеги са взели от улицата един клошар и са му помогнали да заживее в малко и уютно място, и много скоро след като се осиферчил човекът взел да предевява претенции - искал повече пари в работата си на метач на един цех!

За съжаление по български маниер това се случва често. Важи също поговорката: Подаваш му кутрето, пък ти налапва цялата ръка. И да, оказваш се глупак, щото другият вика: Ми да съм ти искал кутрето, ми да съм ти искал баницата... Много интересен феномен сред българите, и даже сред "духовните" българи, познавам такива.

Ще каже някой - Ми те хората даже не са благодарни за добрините! Моля, не изпадайте в заблудата, че благодарността е най-важното нещо като дариш нещо. Най-важен е самият процес вътре в нас - да се роди импулсът да се дари, радостта от това да помогнеш, да подкрепиш, да донесеш радост. Това е моят урок от последните години. Лично аз не търся изобщо благодарност или някой да ми прави метани като направя нещо даром /което е най-честото ми проявление всъщност, даже и в работата ми, за което често съм критикувана от семейството си/. Никога не съм търсила благодарност, нужна ми е била чистотата на човека, която да дари доверие във взаимното ни общуване. Тя, чистота човешка не е от днеска за утре, не се ражда с лозунга: Аз съм добър вече или аз съм различен вече. Напротив това са всъщност манипулации - човекът лъже и себе си, лъже и другите. Жалко и съжалително е такова поведение. Не може да плуваш в помия, пък в същия момент да искаш да блестиш като слънце. Квито и очила да си сложи другата страна, то рано или късно помията блесва, и замирисва даже... Даже най-забележителното е, че някои "духовни спасители на човечеството" даже апелират директно да бъдат издържани... Напоследък все повече ставам свидетел на това как бавно и постепенно Ариман завладява и е завладял напълно дори и малобройното АОБ /абсолютно по западен маниер с проекти и т.н./ - там все повече искат да печелят /"макар и минимално"!/, а не да даряват... Както и да е! Преводите на Щайнер се монополизират и от тях се печели!!! Но... все пак ето един крещящ пример за това как и тук след една "социално-финансова" конференция за ролята на парите, като че ли всичко което се случва намира своето оправдание. Лично аз за пореден път зяпвам пред такива изказвания, тъй като за мен общността се ражда от даването и даряването вътре в нея, а не от външната търговска издръжка и печелене или от изработеното в самата общност, ако е в повече може да донесе допълнително доходи..., нещо не е в ред в цялата тази история. Ето един пост на "активистка" от години в тези среди. То бяха участия в проекти - неуспешни, караници, чудеса в годините. Пръкна се поредно структурно образование, което всичко не всичко не е повече от 5-6 човека и което аз напуснах точно поради фактите, на които вече сме свидетели в пълна сила да се случват, преди 3 години за мен това беше ясно. Та се пръкна ариманичното чедо след едно обучение, и ето сега плодовете - въпросната "вечна биодинамичноземеделска активистка" ги "подкрепя". Даже участват в проект с център Вайде-Хардебег - социално-терапевтична общност, чийто ръководител познавам, и онова, което видях от практиката си там ме смути тотално и обърна изобщо визията ми за истинността на онтропософията по тези места:

"Tatiana Blagoeva
Добро утро в първия ден на тази чудесна зимна седмица, приятели!:)
С този пост искам да обясня защо Посевните дни " изведнъж струват толкова".
Не го правя от чувство за вина, нито с рекламна цел, нито защото забогатявам заедно със Сдружението:)
Правя го, защото вярвам в силата и защитата, произтичащи от пълната прозрачност и чистата мотивация.
Досега Посевните дни бяха частно издание.
След нарастването на интереса към тях , а паралелно с това и апетитите за издаване, процесът на акумулиране на средства за увеличаване на тиража и срещите с ползватели, бе силно забавен. Абсурд, но тъй типичен.....
А се забави защото обратната връзка между мен и ползвателите се прекъсваше някъде по пътя заради лични/ идеологични/егоцентрични и др. интереси.
В крайна сметка, се оказа, че докато с цената на лични лишения и никакво лично заплащане за труд издаваме 300 броя Посевни дни, удържаме с всички сили ниска цена и събираме приходите, за да можем да увеличим тиража, наши добри приятели разпращат на желаещите ксерокопия, трупат популярност и разказват лъжи.
За щастие, не само договорни отношения ме свързват с Опитна Станция и издателство Мария Тун, така че те насърчиха по-нататъшните ни усилия, въпреки явните нарушения по договора.
Смятам,че взех възможно най-доброто решение:
Изданието ще се издава от издателство на организация, в чиито цели и мисия вярвам. Вярвам и на хората в нея.( който се интересува да види http://www.oporabg.com/)
Изданието ще си има покрив над главата, а издателството- ценно и полезно издание.
Никой не може да манипулира добрите намерения и да зловреди , защото всичко е по правилата.
Решихме всеки, който работи за Посевните дни да получава някакви пари за това, макар и засега символични.
Решихме, че сдружението трябва да започне да се грижи за свои приходи, за да служи по-добре на общността.
Решихме да имаме на колкото се може повече места точки за разпространение, като партньорите избираме по съзнание и доверие, а не по бизнес интерес.
Решихме и да изпращаме на Издателството - майка полагащите му се 10%, защото от изданията се издържа Опитната станция Мария Тун в Дексбах.
Много се надяваме, че ще успеем да заделим някакви средства за финансиране на срещи с ползвателите, но това не бива да е едностранен процес. И се надявам злоупотребите и използването на изданието и мощта, която носи самото име на Мария Тун, да спрат тук и сега.
Би било хубаво, ако общността подкрепи това. Понеже е будна, а не спяща и консумираща насън.

Ето, такъв е животът през декември 2013 и ние поемаме риска на цената 10 лв.
И аз мечтая за време без пари. И аз се опитвам да живея без тях. Знам, че сме мнозина. Но не желая важните неща, за които работя, да стават уязвими поради това.
Тиражът на Посевните е 500 броя тази година. Всеки, който се интересува, може да получи информация за разходването на средствата от тях."



Но... нека се върнем на даването от сърце!
И тази година дарявах - дарявах мислите си, чувствата си, действията си тук и в отношенията си. Дарявах времето си, знанията си, и свои лични финансови средства. Пътувах два пъти, за да помогна с приятели на Валдорфската инициатива в Пловдив. Бях ядро в организацията безвъзмездно на едноседмична международна антропософска среща в София. Финансово и всякак подкрепих този форум, продължих да водя системно антропософската си страница, която вече има над 550 приятели, пишат ми много хора. Дарих 100 лв. за превод на Мартин Атанасов - Козирог. Дарих 50 броя от книгата ми с молитви, които са на стойност 400 лв. за деца и възрастни в болници, училище и център за психичноболни хора в София, Стара Загора, Велики Преслав... И се чувствам доволна от себе си, някак вътрешно щастлива, че съм направила някой друг щастлив. Да, най-ме радва да знам, че правя хората щастливи! Това е моят смисъл да дарявам! За мен "Коледа е" всяка една възможност, в която направя някой щастлив! А пък ония дето ядат баницата и сигурно вътрешно се кикотят над подобна алтруистична наивност - това всъщност не е тяхното Духовно ядро, което злорадства и граби - друго е! Такива хора са истински нещастни!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 17, 2013 1:23 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Авг 02, 2012 1:07 am
Мнения: 89
Здравейте Дорина! Не се притеснявайте от това,на всеки ваш пост,отдолу имате една сентенция,която е отговора.Хубав ден!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Дек 23, 2013 10:19 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Светли празнични дни, Ванчо!
Ще ви пиша няколко реда на лични.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 25, 2013 8:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Ето това ме радва най-много! Че мога да създам радост - това е детенце със специални потребности. `&`4`


Уважаема госпожо Василева,

от името на М., както от името на съпруга ми и от свое име,

бихме искали да Ви благодарим за чудесния подарък, който поднесохте на нашето момченце!

Книжката е прекрасна! М. вече нарисува и оцвети почти всички картини.

За нас големите, тя бе повод да надникнем в малката главица на Детето си по нов, интересен и поучителен за нас начин.

Желаем на Вас и цялото Ви семейство светлина и уют в рождествените дни, веселие в новогодишната нощ, здраве и успехи през новата 2014 година!



С най-сърдечни пожелания!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Дек 28, 2013 8:06 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Социалната работа в България и по света - група във фейсбук с над 500 реални участници - професионалисти от цялата страна

https://www.facebook.com/groups/socailworkbg/

Това е група, която създадохме няколко човека преди повече от 2 години.

Ще цитирам част от параметрите и целите на групата

- Част от тази група може да бъде всеки, който професионално и/или личностно се чувства свързан, работи, проявява реален интерес, действа като доброволец, действа като дарител, действа с ценностите на хуманизма от лична позиция в многопластовата обществена среда, в която се преплитат образователна, социална, клинична, законова, гражданска страни /представени от институции, университети, неправителствени организации, личности/, на различни нива.

- Знанието и осъзнаването на динамичната среда, в която живеем и работим е от ключово значение за нашата собствена динамичност като личности и професионалисти в социалната сфера.

- Пространството на тази група е отворено за споделянето на личен професионален опит.

- Пространството на тази група е отворено за споделянето на личностен опит, свързан с нашето личностно израстване, промени, проблеми, конфликти в хода на развитието ни в нашата професия, както и ако в ролята си на неангажирани с конкретна професия имаме и искаме да споделим такъв.

- Пространството на тази група е отворено за жива връзка със света, държавата и обществото, в което живеем, сигнализирайки и споделяйки за промени, факти, събития, които рефлекират върху самата среда, народопсихологията и различните социални общности в обществото ни.

- Споделяне на иновативни индувидуални, групови, социалнобщностни, рехабилитационни подходи, практикувани вече в България, или традиционно наложили се извън България. /в това число и „новородени” тук – напр. отец Иван от Нови Хан/.

- Обсъждане на актуални законопроекти от социалната, образователната, институционалната, областта на здравеопазването... и всяка област, която пряко касае целевите групи, към които е насочена нашата дейност.

- Представяне на проекти, на индивидуални инициативи, презентации, лекции, семинари, конференции.

- Излизане извън интернет пространството и организирането на групови срещи във връзка с определен казус, идея, възможност за действие в заедност.

Всеки е добре дошъл да се присъедини към нас!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 13, 2014 10:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 24, 2014 12:04 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
За Божията и майчината любов!




_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 16, 2015 9:04 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
За слепотата на зрящите...


Преди известно време споделих за една моя среща – пътувайки всяка сутрин с метрото, срещнах едно младо сляпо момиче. Сляпо по рождение. Приближи с потропващото бастунче, застана насред перона, но не можеше да види, че има пейки наоколо. Възрастен човек го поведе към нас. После аз му помогнах да пристъпи прага на метрото. Помислих си - нали има почти половин педя между перона и мотрисата - ами ако оцели точно това празно пространство!? Седнахме заедно. Заговорихме се. Разбрах, че учи за масажист, че родителите й са починали и за нея се грижат близки, че братовчедка й взема социални пари за асистент, но не я придружава реално, защото ходи на работа - ама социалните били близки на вуйната и затова става тази далавера. Разбрах, че момичето много обича Кока-кола и ме попита дали може да се пристрасти. Пътувахме заедно не повече от 10 мин., но на мен ми се стори, че познавам това момиче отдавна. Оказа се, че живеем в един квартал. Казахме си телефоните, даже си знъннахме.

Слязох две спирки преди това сляпо по рождение момиче, което всъщност може да бъде добър урок за всеки - за лошотията ни, за злобата ни, за мързела ни, за оплакванията ни, за неверието и черногледството ни... Слязох и някак спонтанно сложих ръка на гърдите си, докато ходя, чувствах тежест, стана ми мъчно, сякаш в миг усетих цялата болка на тази среща. Помислих си, че това момиче никога не беше виждало света, такъв какъвто го виждам аз. Не беше виждало красотата на изгрева, нежността на залеза, изгряващата луна над морския хоризонт в ефирно лилавите отенъци... Не беше виждало красотата на местата, по които съм била и никога нямаше да ги види. То живееше в своя свят, дом, квартал, сега вече и със своята бъдеща професия. Малък свят, който задоволяваше всичките му потребности.

Дали ние зрящите не сме по-незрящи от това сляпо по рождение момиче?!

Историята не свърши дотук. Виждахме се през ден или през няколко дни. Аз я виждах, тя не и ако не й се обадех, тя нямаше да знае, че съм наблизо. Просто й подавах ръка на качване и на слизане с думите: „Здравей, тук съм.”, сядахме заедно и разговаряхме. Наложи се да пътувам рано, заедно със синовете ми, те – за училище, аз – за работа, така ги запознах. Те са милозливи деца и искаха да им разкажа за новата ни позната.

Поканих я у дома, да рисуваме. Едно от любимите ми лични занимания е да рисувам със сухи пастели – с трите основни цвята и техните нюанси, това е техниха, която познавам от заниманията ми с антропософска арт-терапия. Правя го от години, в моментите, когато душата ми има време да се отпусне в живота на багрите, да не бърза за никъде и да почувства собствената си тишина... Обичам да докосвам с пръсти и с длани листа, бавно да го галя, да разстилам цветовете, раждайки сами формите... Поканата се отрони спонтанно, защото в един миг я видях в представите си едновременно да докосва човешкото тяло /та тя беше свързала вече съдбата си с него чрез бъдещата професия, която учеше!/ и заедно с това листа. Бях интуитивно сигурна, че тя има много по-добра пространствена ориентация и усетливост дори от зрящите хора. Впечатляваха ме в нашите разговори будният й ум, разговорите ни на различни теми – много се радваше, че започва да учи неврология!

Нашата единствена среща се състоя – в един неделен слънчев октомврийски следобед, в моя двор, под асмата, тя рисува за първи път със сухи пастели – нарисува пейзаж – дъждовен, с големи разноцветни цветя. Помагах й стъпка по стъпка. Тя имаше изградени представи за цветовете. Беше изключително ценно изживяване за мен самата. Тя даваше примери за цветовете, като ги сравняваше с познати неща. Самата тя не виждаше никакви цветове, живееше на границата между тъмното и светлото, по-скоро ги усещаше като светосенки. Можеше да различи на листа само много силно нанесен контур, което реално за нея беше едно тъмно петно. Но перфектно се ориентираше в това от коя страна кои цветове и техни нюанси съм оставили, дори искаше да използва определени нюанси – напр. лимонено жълто или патешко жълто, т.е. тя никога не беше виждала тези цветове, не беше виждала лимон, не беше виждала „патешко жълто”, но явно беше изградила представи за тях. Реално нейните очи, сетивата й, отредени да опознават света, бяха заместени с богат представен живот, а също така и с точен усет за граници.

* * *


Онова, което казва д-р Рудолф Щайнер за незрящите хора може да освети много повече разбирането ни за тях:
„Също и слепият човек има някаква полза от очите си, тъй като очните нерви, които при слепите не служат, за да вижда, все още формират тялото му. Това как той изгежда, се дължи на нервите на главата му, отчасти на очните нерви, но също и на много от другите му нерви...”/Събр. съч. 348/

Върху горните думи може да се разсъждава по посока на това, че макар очните нерви да не са пряко ангажирани с виждането, т.е. с регистрирането на пряка информация от сетивния свят, те продължават да предават импулси, които идват по-скоро от представния живот, който може да се създадва чрез изучаването на света, чрез другите сетива – на слуха, на докосването, на вкуса и т.н. Очните и очедвигатените нерви продължават да се развиват, макар и по своему увредени за виждане на сетивния свят, но те не престават да бъдат медиатори на нервни импулси, които вероятно развиват другите сетива, но и непознати и надсетивни центрове, непознати на официалната наука. Знаем, че Рудолф Щайнер представя пред света 12-ет сетива, седем от тях са познати на науката, но тя не ги диференцира като сетива. Петте сетива, които познава официалната наука в никакъв случай не са достатъчни, за да бъде описано развитието на едни незрящ човек, защото онова, което ни дава Рудолф Щайнер в антропософските идеи за развитието на човека прави човешкото същество пълноценна и многопластова космическо-земна цялост. Слепият човек развива свръхсетива по отношение на света наоколо, нещо, което е възможен резултат при една слепота по рождение, както и при придобита слепота.

Ето какво казва още Рудолф Щайнер за ролята на светлината в живота на незрящия човек:

„В осветено пространство един сляп човек се чувства по-различно, отколкото в тъмно пространство. Това е слабо усещане, което той не осъзнава, но то има голямо значение за него. И слепият не би могъл вечно да живее в изба, там ще му липсва светлината. Има разлика в това, дали слепият се намира в светло помещение с жълти прозорци, или в тъмно или светло помещение със сини прозорци. Това има различно въздействие върху живота... „ /Събр. съч. 349/

Осветеността и светлината имат за незрящия същото значение, както за зрящия човек. Макар и незрящ, в него светлината задвижва усещания, а оттам и процеси, които макар и несъзнавани от него, въздействат върху цялостния му организъм.
И в следващите си думи Щайнер достига до нещо, до което официалната медицинска наука никога няма да се докосне – душевното изживяване на светлина е също толкова важно, колкото физическото й изживавене и възприемане. Незрящите хора имат именно този „карт бланш” – да развиват душата си от озаряващата ги вътрешна душевна светлина до ниво физиологични процеси.

„Ние също съществуваме и живеем в светлината. Но не го забелязваме, понеже в обикновеното си съзнание нямаме понятие за това, че вътрешното действие на светлината се съдържа в нашите собствени мисли, че всяка мисъл е уловена светлина – уловена светлина при физически зрящия човек, уловена светлина при физически слепия. Защото мисълта, която вътрешно схващаме в нас, която вътрешно улавяме в нас, е намираща се в нас светлина... /Събр. съч. 270/1/

„Този, който е осъден на известна меланхолия, поради това, че заради липсващата светлина на очите трябва да живее в мрак, пренася тази меланхолия върху определени фини структури на очите. И лесно можем да си представим, че човекът не би бил такъв, какъвто е, ако не приемаше навътре в организма си това, което именно навлиза в нас чрез душевното изживяване на светлината.
Това душевно изживяване на светлината се излива върху цялата наша вътрешна същност. То продължава вътре в нас до такава степен, че можем да си изградим представи за това, как, да речем, някои процеси в съдовете ни, някои вътрешни отделителни и други процеси протичат различно затова, защото освежаващото, ободряващото въздействие на светлинното възприятие прониква в нашия организъм, докато възприемането на мрака въздейства по друг начин върху нашите вътрешни отделителни процеси и циркулацията. Накратко, ние можем да си представим, като имаме предвид очите, как не само им дължим, че вътре в нас могат да се отразят определени процеси и същности на външния свят, но също и известна вътрешна не само душевна, но и физическа, телесна нагласа. В известно отношение ние сме това, което светлината прави от нас... /Събр. съч. 212/

В Евангелието на Марко, глава 10 се казва, че Исус Назарянинът изцелява слепеца Вартимей:

"Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.
А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя."

Нека да погледнем по-дълбоко на случилото се. Освен фактът на физическото изцеление, пред нас се разиграва и друго – Учителят тук просветлява душата на своя ученик. Но Чудото нямаше да се случи, ако вярата в тази човешка душа не беше предварително проправила пътя на тази търсеща душа. Проглеждането е в Духа, затова след наглед „физическото” проглеждане, ученикът не остава само в света на сетивата, а тръгва след своя Духовен учител.

И ето какво казва Рудолф Щайнер:

„Окултизмът важи и за слепия, който никога в живота си не е виждал външен предмет, нито е имал външно светлинно възприятие чрез физическите си очи. Окултното изживяване не зависи от това, дали можем или не можем да употребяваме някой сетивен орган, защото то настъпва независимо от сетивните органи... Събр. съч. 137
Преди някоко години в Лаутенбах, Германия, в една антропософска социално-терапевтична общност, където бях на практика, се запознах с един напълно сляп човек. Той носеше огромно извезано сърце на гърдите си и го показваше винаги, когато се запознаваше с някого, с думите „Това е моето сърце.” Последният ни ден заедно, той ме прегърна и ми каза: „Дори, слънцето грее в сърцето ти!”. Този човек никога не беше виждал Слънцето!

* * *


Какво се случи с моята незряща приятелка?

В една студена утрин отново седяхме заедно в автобуса, после в метрото, бях със синовете ми. Видя ми се тъжна, угрижена и мълчалива. Още когато идва у дома, ми сподели, че има проблеми с роднините си – държат се грубо и егоистично. Не беше яла нормално от два дни, защото никой не беше я извикал за ядене. Беше закусвала, обядвала и вечеряла солети. Нищо не ми костваше и я нагостих с каквото имаме в момента. Но виждах, че напрежението в нея расте. И в онази тъмна утрин, тъй като още не се беше напълно разсъмнало, видях че долната й устна е подута, попитах я – какво става? Вечерта беше преживяла побой, заплахи за убийство, виеше й се свят, беше уплашена. Тя едва беше изчакала да се разсъмне, за да излезе оттам и да тръгне за лекции. Чудех се как да постъпя?! Тя имаше нужда от помощ в момента, а мен ме чакаше клас от 24 деца. Можех само да я посъветвам какво да предприеме и да знае, че мислено ще съм с нея. Тя разчиташе на колегите в колежа, също и на специалистите от Съюза на слепите. Разбрахме се вечерта да ми се обади. Обади се – освен подутата уста, по тялото й имало синини, а също и мозъчно сътресение. Нейният „роднина” я беше удрял по главата и по тялото. Беше настанена на безопасно място. Чухме се отново след два дни, каза ми, че никой не трябва да знае къде е, защото е свързано със сигурността й. Разбирам я.

Вярвам, че отново ще срещна това момиче. Вярвам, че то ще оцелее. Вярвам, че ще продължи да учи. Но как е възможно да се прояви такава жестокост към напълно беззащитен физически човек! Аз вярвам, че нейният Дух и Ангел пазител са по-силни от слепотата на зрящите!

Нека да й стискаме палци да намери Пътя си със своята зряща душа!

Дорина Василева

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни