Древният път на дъгата
"Ако бихте дошли в тази древна Атлантида, бихте констатирали, че на нея нямаше такъв чист въздух, какъв то днес обгръща Земята, а въздухът беше наситен тогава с мъгла, с водни маси. Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша
атлантска култура. Там мъглите бяха най-гъсти и от тези мъгли се разви основата за по-късните култури. Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли. Тогава не съществуваше едно такова разпределение на валежите и слънчевата светлина както днес. Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга. Бихте могли да изследвате цялата Атлантида, но дъга не бихте открили никъде. Едвам когато сгъстяването на водите доведе до потопа,
когато потопът обхвана Земята, едва тогава дъгата можеше да се роди физически.
И тук вие имате нещо, където Духовната Наука може да събуди у вас най-високото благовоние пред религиозните документи. Защото когато в Библията ви се разказва, че след потопа Ной, представителят на тези,
които бяха спасили човешкия род, вижда за първи път дъгата, това е наистина едно историческо събитие. След потопа човечеството вижда първата дъга; по-рано тя беше физически невъзможна."
Р.Щайнер, ГА 104, Апокалипсиса на Йоан"...Небесната дъга, която се появява след потопа, има особено значение в окултната мъдрост. В северния мит този символ означава прехода от атлантската епоха към следатлантската епоха. В онова време въздухът е бил много по-гъст, а водата много по-рядка, отколкото днес. Валежите, дъждовете не са съществували. През онова време е било невъзможно да се появи небесна дъга. Земята, където израства северният човешки род, не случайно е наречена царство на мъглата, дом на мъглата – Нифелхайм. От това царство на мъглата се образуват водните маси, които заливат континента Атлантида.
Едва в края на атлантското време, след потопа се появява небесната дъждовна дъга. Окултното изследване обяснява, какво означава тя. В Библията, в дъждовната дъга на потопа, като мост към северния мит ни се представя връзката между хората и боговете. Фактът, че Вотан е победен от Зигфрид, означава, че на мястото на древните богове застава човекът. Подготвя се задачата на петата епоха от развитието на човечеството – да издигне водачите и учителите на човечеството от самия човешки род. Предишните водачи на човечеството слизали от висшите светове. Сега майстор, учител ще стане този, който е преминал през всички степени на развитието на човечеството – само че по-бързо от другите хора – и като напреднал, той ще води човечеството..."
"Мисията на Рихард Вагнер"
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
