ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Апр 26, 2018 5:11 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Окт 27, 2013 9:47 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Изображение

Братя Грим


Якоб Людвиг Грим е роден на 4 януари 1785 г., а Вилхелм Карл Грим — на 24 февруари 1786 г. в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел и по-късно и двамата преподават право в Марбургския университет. През 1804 г. те се свързват с Ахим фон Арним и Франц Брентано и участват в събирането на материалите за „Вълшебният рог на детето”. През 1808 г. Якоб става библиотекар на новия крал на Вестфалия, Жером Бонапарт. На следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.

Когато Жером Бонапарт е прогонен и заменен от електор на Хесен, Якоб е назначен за секретар на легацията и придружава новия си суверен в Париж; по-късно е пратен на Виенския конгрес. Той създава и общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, изрази, за да бъде събрано преди неговото изчезване. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. Малко по-късно той е изпратен в Париж от правителството на Прусия със задачата да върне ограбените от французите произведения на изкуството. Двамата братя се събират като библиотекари в Касел, но го напускат през 1829 г., за да отидат в Гьотинген, където Вилхелм заема поста на библиотекар, а Якоб – на професор.

Те се присъединяват към петима от своите колеги-професори в университета в Гьотинген. Тази група става известна като „Гьотингенската седморка“ (Die Göttinger Sieben). Те протестират срещу крал Ернст Аугустус I Хановерски, когото обвиняват в нарушаване на конституцията на тази държава. Затова кралят ги уволнява. Двамата се връщат в Касел до избирането им за членове на Берлинската академия през 1841 г. Същата година Якоб е удостоен с Ордена на почетния легион по инициатива на Гизо. Скоро след това получава и най-високите пруски и шведски отличия. През 1848 г. двамата братя участват в парламента, който подготвя немската Национална асамблея
Вилхелм умира през 1859 г., а по-големият му брат Якоб — през 1863 г. Погребани са в гробището „Свети Матеус“ в Шьонеберг, квартал на Берлин

Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder- und Hausmärchen („Детски и семейни приказки“) през 1812 г. с втори том през 1814 г. („1815“ на заглавната страница) и много следващи издания през живота им. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки, че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца. Вещици, гоблини („таласъми“), тролове („зли великани“) и вълци дебнат в тъмните гори. Детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на Братя Грим като истински митове.


Жабокът-цар или Железният Хайнрих


В старо време, когато желанията още се сбъдвали, живял един цар, който имал няколко дъщери и всички до една били хубави. Но най-малката била толкова хубава, че дори слънцето, видяло толкова хубост по света, се удивявало, колчем озаряло лицето й.
Близко до царския дворец се разстилала голяма тъмна гора и в гората, под една стара липа, имало кладенец. Когато денят бил много горещ, царкинята отивала в гората и сядала на зида на хладния кладенец. Ако пък я обхванела досада, вземала една златна топка, хвърляла я във въздуха и пак я улавяла, и тази топка била най-любимата й играчка.
Не щеш ли, веднъж златната топка не паднала в протегнатите нагоре ръчици на царкинята, ами тупнала на земята, отскочила и паднала право във водата. Царкинята я проследила с очи, но топката изчезвала, а кладенецът бил толкова дълбок, че не се виждало дъното му. Тя заплакала и плачела все по-силно и по-силно и не можела да се успокои.
Но както плачела, някой й викнал:
— Какво ти е, царска дъще? Ридаеш така, че ще покъртиш и камък.
Тя погледнала наоколо да види откъде иде гласът и зърнала един жабок, подал дебелата си грозна глава над водата.
— А, ти ли си, стари мокрьо? — рекла тя. — Плача за златната си топка, дето ми падна в кладенеца.
— Хайде, не плачи! — отвърнал жабокът. — Аз бих ти помогнал, но какво ще ми дадеш, ако ти донеса играчката?
— Каквото искаш, драги жабоко — викнала тя. — Роклята, бисерите, скъпоценните камъни, дори златната корона, която е на главата ми. Жабокът рекъл:
— Не ми трябват роклята, бисерите, скъпоценните камъни и златната корона. Но ако склониш да ме обикнеш, ако ме приемеш за другар в твоите игри, ако ми разрешиш да сядам на масата до тебе, да ям от твоята златна чинийка, да пия от твоята чашка, да спя в твоето креватче, ако ми обещаваш всичко това, аз ще сляза в кладенеца и ще ти донеса златната топка.
— О, да — рекла тя, — обещавам ти всичко, каквото искаш, стига само да ми донесеш топката.
Но си помислила: „Виж го какво дърдори глупавият жабок! Неговото място е във водата, при другите жаби, и работата му е да кряка, а не да бъде другар на човек.“
Като чул обещанието, жабокът гмурнал глава във водата, спуснал се надолу и след малко отново изплавал горе — носел топката в устата си и я сложил на тревата.
Царкинята много се зарадвала, като видяла пак хубавата си топка, дигнала я и се завтекла назад към двореца.
— Чакай, чакай — викнал жабокът, — вземи ме със себе си, аз не мога да тичам като тебе!
Но напусто квакал подире й, колкото му глас държал. Тя не го слушала, прибрала се бързо-бързо у дома си, забравила скоро клетия жабок и той трябвало отново да слезе в кладенеца.
На другия ден, като седнала с царя и всички придворни на трапезата и почнала да яде от златната си чинийка — пляс-плюс, пляс-плюс, — някой зашляпал по мраморната стълба, стигнал горе, похлопал на вратата и викнал:
— Най-малка царска дъще, отвори ми!
Изтичала тя да види кой е вън, но като отворила, видяла жабока. Затворила бързо вратата и се върнала на трапезата, но цялата треперела от страх.
Видял царят, че е разтревожена, и я попитал:
— Защо толкова се изплаши, чедо? Да не е дошъл някой великан да те грабне?
— Не — отвърнала тя, — не е великан, а мръсен жабок.
— Какво иска този жабок от тебе?
— Ох, мили татко, като бях вчера в гората и играех край кладенеца, златната ми топка падна във водата. Разплаках се и плачех, без да мога да спра, и тогава този жабок я извади от кладенеца и ми я донесе. Но тъй като много настояваше, обещах му да го взема за другар в игрите си, без да помисля, че може да живее вън от водата. Стои сега отвън и иска да влезе при мене.
Похлопало се втори път и се чуло:
— Хайде, малка царска дъще, отвори, пусни ме в къщи! Та забрави ли, че вчера твойта топка аз намерих и че ти ми дума даде там, до кладенеца хладен? Хайде, малка царска дъще, отвори, пусни ме в къщи!
Тогава царят рекъл:
— Каквото си обещала, трябва да го изпълниш. Иди и отвори на жабока!
Отишла царкинята и отворила вратата. Жабокът с един скок влязъл, тръгнал по петите й и спрял до нейния стол. Почакал малко, и викнал:
— Дигни ме да седна до тебе!
Тя се двоумяла, но накрая царят й заповядал да изпълни желанието на жабока.
Като се намерил на стола, жабокът поискал да се качи на масата и пак й рекъл:
— Бутни златната си чинийка към мене, та да ядем заедно!
Направила тя и това, но се виждало, че го прави без желание. Усладила се гозбата на жабока и той си хапнал добре, а царкинята едва преглъщала. Накрая жабокът рекъл:
— Ядох до насита и се уморих. Занеси ме сега в стаята си. Оправи коприненото креватче, та да си легнем.
Разплакала се царкинята, защото я било страх от студения жабок. Тя не смеела да го докосне, а той искал да спи в нейното хубаво чисто легло. Но царят се разгневил и рекъл:
— Не бива да презираш онзи, който ти е помогнал в беда.
Нямало що, уловила го тя с два пръста, занесла го в стаята си и го оставила в един ъгъл. Но щом се мушнала в леглото, той допълзял и рекъл:
— Уморен съм и искам да спя удобно като тебе. Ако не ме дигнеш, ще те обадя на баща ти.
Тогава тя ужасно се разсърдила, хванала го и с всички сили го запратила в стената.
Най-сетне ще ме оставиш на мира, отвратителен жабоко!
Но като паднал на пода, жабокът се превърнал в царски син с хубави и весели очи.
Сега по волята на нейния баща той й станал мил другар и съпруг. Разказал й, че бил омагьосан от зла вещица и само тя, най-малката царска дъщеря, могла да го избави от кладенеца. Скоро си легнали, понеже на другия ден щели да заминат заедно за неговото царство.
На заранта, щом слънцето се събудило, пред двореца спряла каляска, в която били впрегнати осем бели коня с бели пера от камилска птица на главата и със златни синджири отстрани; а отзад на каляската стоял прав прислужникът на младия цар, верният Хайнрих.
Когато господарят му бил превърнат в жабок, такава голяма мъка обзела верния Хайнрих, че той накарал да стегнат с три железни обръча сърцето му, за да не се пръсне от скръб и жалост. Сега каляската трябвало да заведе младия цар в царството му.
Верният Хайнрих помогнал на двамата да се качат, изправил се отзад на каляската и сърцето му преливало от радост, че господарят вече е избавен от магията.
Като изминали малко от пътя, царският син чул силен пукот отзад, като че се строшило нещо. Обърнал се и викнал:
— Изпуска, Хайнрих, нещо става, каляската ти не е здрава.
А верният Хайнрих отвърнал:
— Не, падна обръч от сърцето, от моето сърце, което усещаше се много зле
и чезнеше от жал, докле вий в оня кладенец дълбок живеехте като жабок.
Изпукало втори и трети път и царският син все мислел, че става нещо с каляската, а то били железните обръчи, които се пукали и падали от сърцето на верния Хайнрих поради радостта, че господарят му се избавил от магията и бил честит.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Окт 27, 2013 1:23 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 843
Мерси!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Окт 30, 2013 8:09 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Важна езотерична насока за тълкуването на приказките на братя Грим!

КОЙ Е ХРИСТИЯН Р03ЕНКР0ЙЦ

Хари Салман


Според Рудолф Щайнер духовното развитие на света се ръководи от 12 Учители, седем от които са винаги на Земята. Развитието на Европа специално е ръководено от двама Учители, които приемат физическо тяло всяко столетие от времето след Христос. Единият е Заратустра, основал иранската религия преди около 7000 години. Поради специалната си връзка с Христос, той е известен в езотеричното християнство като Учителят Исус. В едно от своите превъплъщения той е живял в Швейцария през 14 век като лидер на мистичния кръг, наричащ себе си „Приятели на Бога". Вторият Учител е познат като Християн Розенкройц (1378-1484) и като мистериозния граф дьо Сен Жермен, живял през 18-ти век. Щайнер казва също, че Буда и Мани са в тясна връзка с тези двама Учители, работещи за бъдещето на християнството.

Християн Розенкройц е основател на братството на розенкройцерите, което е било активно в продължение на повече от 400 години в различни страни на Европа. Историята на това братство е разказана в два ръкописа, които са били публикувани анонимно в началото на 17 век в Германия: „Възхвала на Братството" (1614) и „Изповед на Братството" (1615). В 1616 година е публикувана прочутата „Химическа сватба на Християн Розенкройц". Тези три текста бързо са били преведени на всички западноевропейски езици.

Първият ръкопис описва биографията на германския благородник Християн Розенкройц. Получил своето ранно възпитание и образование в един манастир, на около 14-го дишна възраст напуска Германия, за да извърши пътешествие в Светата Земя, съпровождан от един стар монах, който обаче умира в Кипър и Християн продължава сам до Дамаск. По време на престоя си там, докато учи арабски, той среща един мъдрец от град Дамар в Йемен , който споделя с него своите знания за природата. На 16 години той отпътува с арабски търговци от Дамаск за Дамар, където е посрещнат от очакващи го тамошни мъдреци. През следващите няколко години той остава с тях и те го обучават в математика и го посвещават в тайните на природата. В Дамар Християн превежда на латински тяхната „Книга на Природата". На 19 години той отпътува за Египет, откъдето, след кратък престой, отплува за фес в Мароко. Там се среща с други образовани мъже - физици, философи и учители по магия и по юдейска кабала. Две години по-късно Християн напуска фес и пристига в Испания, вероятно това е през 1399, когато той навършва 21 години.

Християн Розенкройц се връща в Германия и отново се среща с приятелите си от манастира. Той построява къща, наречена Къщата на Светия Дух, която впоследствие става център на братството, основано от него. Първите членове на това братство са трима негови приятели от манастира. Към тях се присъединяват нови четирима, всички с изключение на един са германци и всички са специалисти по алхимия и умеят да прилагат окултното знание за лечение. Те пътуват през различни европейски страни, като лекуват безплатно болни и споделят своето знание с онези, които пожелават да ги последват и да станат техни ученици. Всяка година те се срещат в къщата на своя Учител. Преди смъртта си всеки един от тях посочва някой измежду учениците си за свой приемник.

Новината за това тайно братство, споделящо своето духовно знание с другите, предизвиква голям интерес В образованите кръгове на Европа. Излизат много публикации в отговор на първия манифест. Хората очакват още новини. „Изповед на Братството" конкретизира неговите цели. На първо място, братството предлага духовно знание за природата, което може да помогне за преодоляването на едностранно разбиващата се наука, която след края на средновековието тръгва по материалистичен път под влиянието на арабското знание. На второ място, братството посочва нов път в религията, противоположен на догматизма на Римската църква и на ислямската религия. И на трето място, те говорят за реформи в социалния живот. Това са били важни импулси в една епоха, когато хората, посветени в знанието и в тайните на природата, са били преследвани (като изгарянето на вещици), епоха страдаща от религиозните войни между Римската църква и различните протестантски църкви, когато всички демократични движения са били подтискани от автократизма на господствуващите. Братството е предлагало алтернатива в областите на знанието, религията и социалния живот. То е искало да приложи окултното знание в света.

Надеждата за духовна революция е била концентрирана в някои европейски центрове, каквито са били дворовете на Прага и Хайделберг. Но скоро те били разрушени от съсипващата тридесетгодишна война (1618-1648), опустошила централна Европа и отнела живота на една трета от нейните обитатели. Тази война е била организирана, за да предотврати духовната революция. Братството на Кръста и Розата се отдръпнало и продължало невидимо своята работа.

Според Щайнер всички от пътуващите розенкройцери са били посветени. Посвещението на основателя на техния Орден е разкрито В книгата „Химическата сватба на Християн Розекройц", излязла през 1459 г., когато той е бил на 81 години. Тази книга представя поредица от образи под формата на сватбена церемония, траеща седем дни. Християн Розенкройц присъствува на странни събития, Всяко от които има духовно значение. Например обезглавяването на кралете, което представя трансформацията на интелекта, необходима за развитието на духовно познание. В края на сватбената церемония, която всъщност е единение между духа и душата, Християн Розенкройц става Рицар на Златния Камък. Тази „химическа" сватба е посвещение в тайните на природата, докато паралелната „мистична" сватба е посвещение в тайните на нашия вътрешен свят. Розенкройцерите са следвали този „химически" път на посвещение.

В много от своите лекции Рудолф Щайнер изяснява целите на този орден. Той казва, че в края на средновековието е била налице опасността от обособяването на две различни групи сред човечеството. Едната развивала съвременното научно мислене по материалистичен начин, докато другата развивала мистичната духовност, както Свети Франциск от Асизи, без да има пряко влияние върху своята съвременност. Мисията на розенкройцерите е била да обединяват тези две групи и така да съединяват интелектуалната с духовната активност.

Ние не знаем истинското име на Християн Розенкройц, нито в кой манастир е живял, нито къде са се събирали братята всяка година. Историята не е запазила следи за тях, но влиянието на неговото братство е било огромно. Целта на неговото пътуване до арабския свят е била да пренесе мъдростта от Изтока на Запад по начин, разкриващ присъствието на Христос в природата, по пътя на една християнска естествена наука. Той стои зад развитието на алхимията в Западна Европа и зад медицинската школа на Парацелзус и неговите ученици. Нови импулси, идващи от братството, са навлезли в изкуството и музиката, и според Щайнер приказките на братя Грим ни връщат към образите, които розенкройцерите са положили в душите на хората, обитаващи Централна Европа.

Щайнер говори за следваща инкарнация на Християн Розенкройц в Холандия през 17 век. След тридесетгодишната война част от духовните импулси на розенкройцерите са се пренесли в Холандия. Може дори да се твърди, че основаването на Нидерландия като държава, в която е била гарантирана свобода на вероизповеданието и религиите, се дължи на този импулс, проведен чрез нейния основател Вилхелм Оранжски. (1533-1584). Една нощ, според Щайнер, Християн Розенкройц е бил гост на Рембранд и му е разкрил тайните на светлината и мрака. Вследствие на това Рембранд е развил особена техника на рисуване, като първоначално е боядисвал цялото платно в кафяво и след това върху този тъмен фон е правел видима светлината. Можем да наречем това алхимия на светлината и мрака и Рембранд е бил майстор в нея. Той е помолил своя гост да му позира за портрет и това платно е известно като „Мъжът със златния шлем", изложен в музея в Глазгоу. Много по-късно по памет Рембранд рисува своя гост отново като „Полски конник", намиращ се в музея в Ню Йорк. Тази история не може да бъде подкрепена документално, но тя ни помага да си представим индивидуалността на Християн Розенкройц в един от неговите животи.

Щайнер продължава, че следващото превъплъщение на Християн Розенкройц е бил граф дьо Сен Жермен. Той се ражда около 1700 година в днешна Румъния в знатната фамилия Ракоци. Ракоци са управлявали Трансилвания и като протестанти са били врагове на Римската църква. От династични съображения младият принц е бил скрит на сигурно място в Италия, където приел името Сен Жермен. В това си прераждане Християн Розенкройц е добил известност като дипломат, алхимик, учен и съветник на крале. Той се е опитал да предотврати френската революция, но не е успял. От него излиза девизът „Братство, равенство, свобода". Тук виждаме Християн Розенкройц в ролята на социален реформатор, опитващ се да подготви условия за по-справедливо общество. От него излизат много духовни импулси, целящи да трансформират атеистичната линия на френското просвещение. Граф дьо Сен Жермен умира през 1784 в Северна Германия, в едно имение близо до датската граница.

От лекциите на Щайнер знаем, че Християн Розенкройц всъщност е бил Лазар, когото Исус възкресява от гроба. Щайнер обяснява, че излизането на Лазар от гроба е всъщност духовно посвещение, което той приема лично от Исус. В до-християнската епоха кандидатите за посвещение са били полагани в гробница, където са престоявали три и половина дни и през това време са развивали по-висшите си сетива, даващи им възможност да контактуват с духовните светове. Възкресението на Лазар е било първото християнско посвещение. Според Щайнер той е бил любимият ученик на Христос, облегнал глава на рамото му по време на тайната вечеря, той е бил автор на Евангелието от Йоана (неговото ново име) и на книгата на Апокалипсиса. Така той е станал един от вдъхновените водачи на езотерично- то християнство, впоследствие познат като Християн Розенкройц. Това име се свързва с медитативния образ на черния кръст и венеца от седем рози в центъра му. Черният кръст, това са страстите и желанията, които ние трябва да преодолеем, а седемте рози са чистата кръв, която изразява трансформацията на нисшата човешка природа и представлява най-висшият символ на пречистването на човешката душа.

Превод от английски: д-р Светла Балтова

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни