ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 8:57 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 04, 2014 1:17 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Шизофренията в 21 век - възможен нов подход!

/статия/


В държавните психиатрични институции в България, хората с психични разстройства се наричат от персонала и от гражданската общност „пациенти”, „болни”, „луди”. Независимо от тяхната възраст, пол, националност, социален статус, специфика на разстройството, тези хора носят своята житейска история, духовно-душевна индивидуалност, способности и таланти.

Кризисният момент при една психоза се овладява медикаментозно за около месец в т.нар.„остри отделения със затворен режим”, следва „превеждане” в т.нар. „рехабилитационни свободни отделения”. Човек остава в тази структура средно от 1 до 3 месеца. Дневният болничен режим в държавна психиатрична институция се урежда от „Правилник за вътрешния ред”, със следните /вписани на хартия/ дейности: проветряване на болничните стаи, утринен тоалет, закуска, тоалет преди хранене и обяд, следобедна почивка, тоалет за вечеря и вечеря, свободни занимания. В часовете преди обяд е отделен час за трудотерапия и психотерапия, в следобедните часове - два часа за „трудови, културни и физкултурни мероприятия”. Но единствените „културни мероприятия”, които хората на свободен режим сами организират са разходките в парка, гледането на телевизия, слушането на радио, епизодична игра на тенис на маса. Около 15-20 жени от „свободното отделение”, което е затворено, чакат всеки ден благоволението на санитарката за разходка. Дейности като трудотерапия, психотерапия, „трудови, културни и физкултурни занимания” са фиксирани само на хартия! Напускайки институцията е отново в средата, която е отключила разстройството. Малко са хората, които имат друга алтернатива /осъзнатост за такава необходимост и финансови възможности/: семейство, готово да съдейства за социалната адаптация с търпение и разбиране, периодични психотерапевтични срещи, пряка социализация на човека в общността с подкрепа на психолог, социален рабтник, трудотерапвт, арттерапевт. В слединституционалният период има периодични посещения при лекуващия психиатър. Скоро тези хора отново се оказват в болницата.

В една държавна психиатрична структура с около 200 човека с различни психични разстройства, средно на 16 човека се пада по един лекар, на 66 човека по един психолог, на 50 човека по един социален работник и на 100 човека по един трудотерапевт. Това е реалната картина.

Кои са истинските дълбоки причини за държавния цинизъм и подигравка с човешкия живот от гледна точка на болнична материална база и неадекватната професионална грижа?

По думите на проф.Тома Томов – известен психиатър и психотерапевт: „Тежките психични разстройства засягат 1% от българите. Досегашната практика е те да бъдат настанявани в психиатрични заведения от затворен тип – болници и домове. Връщането им в структурата на нашите общности е процес на деинституционализация и моделът, по който може да стане това, е психиатрията в общността” и въпреки изискванията на ЕС, добрите намерения и отпуснатите средства, реформата се е провалила./!!!/

Една нова крачка и посока в разбирането на Шизофренията:

Из статията „Концепцията на Крепелин, Блойлер и Шнайдер за шизофренията – значението им към развитието на стигмата към психичноболедуващите”, Автор: проф. Хайнц Качник, Университетска психиатрична клиника, Виена, Австрия

„Концепциите на Емил Крепелин (1856-1926 ), Ойген Блойлер(1857-1939) и Курт Шнайдер(1887-1967) служат за формирането на отрицателни обществени нагласи в обществото по отношение на шизофренията /в последните 100 години, а и в настоящия век – бел.авт/. И това до голяма степен се дължи на факта, че техните наследници и лаиците са извели на преден план отделни елементи от теориите им /извън основния контекст, в който те навремето са работили – бел.авт./. Крепелин формулира идеята за хроничността, която се приема за нелечимост, Блойлер въвежда проблема за дисоциацията, криворазбрана като “разцепване, раздвоение на личността” от думата “шизофрения”, Курт Шнайдер поставя на преден план идеята за лудостта с определянето за първостепенното значение на налудната и халюцинаторната симптоматика. Така стигмата, била налице към психичните заболявания и преди “ерата на шизофренията”...

Всички използвани в момента схеми за класификация на шизофренията се основават на елементи от идеите на Крепелин, Блойлер и Шнайдер...
И така общественият стереотип за болните от шизофрения се състои в това, че болестта е нелечима (Крепелин): засегнатият може внезапно да се превърне в друга личност (вероятно по-опасна), тъй като страда от “раздвоение на личността” (криворазбраната концепция на Блойлер): и освен това е “побъркан” поради халюцинациите и налудностите си (К. Шнайдер)...

За повечето от нашите пациенти тези твърдения не са в сила и никой не може да е съгласен хората без медицинско образование да имат подобно отношение към шизофренно болните. Голяма част от пациентите с диагноза шизофрения нямат хроничен или прогресиращ ход на болестта...

Непрекъснато нарастващият интерес към когнитивните нарушения при шизофренията засяга различни области като психиатрична генетика, невропсихиатрия, фармакотерапия, психотерапия и социална психиатрия. Все по-често се предлага шизофренията да бъде определена като „разстройство на обработката на информацията” и да се разглежда не само като „ранимост” и „нестабилност”, която може да се прояви или не в зависимост от взаимодействието с външната среда. На това идейно направление за „ранимост и несправяне със стреса” заслужава да се отдели повече внимание в дефинициите на шизофренията... Идеите за „разстройство на обработката на информацията” и „концепцията за ранимост и несправяне със стреса” показват една качествено нова посока... "

Каква е позицията на стандартната /непроменена и неразвила се/ психиатрия спрямо психичното заболяване „Шизофрения”?

Според Международната класификация на болестите/10 ревизия/: „Шизофренните разстройства се характеризират с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията и с афект, който е или несъответен, или неадекватен. Яснотата на съзнанието и интелектуалните възможности обикновено са запазени, въпреки че с течение на времето може да настъпи когнитивен дефицит.” Основна характеристика е наличието на налудности и/или халюцинации.

Официалната дефиниция говори за симптоми, които могат да бъдат видяни, чути, измерени, т.е. външностните прояви се наблюдават, фиксират и диагностицират. Овъншностени прояви на възприятията, мисленето, чувстването и волята са разстроени - това наблюдава и диагностицира стандартният психиатър. Стандартният психолог провежда стандартизирани тестови процедури, чиито резултати и заключения „изясняват случая”.

В своите трудове Рудолф Щайнер казва по отношение на Психологията, че тя трябва да излезе от мъртвото вцепенение и че много психолози са работили и работят с помощта на понятия, които не са оживени от духовността, защото душата не може и не трябва да бъде анализирана с помощта на такива „обичайни и празни понятия”, тъй като тогава веднага се губи истинският субстрат. Душата не може да бъде опозната без знанието за истинската й същност. А Психиатрията ще достигне определено съвършенство, когато се научи „да различава физическите аномалии, които произтичат или от разхлабеността на етерното тяло, или от разхлабеността на астралното тяло, или от разхлабеността на Аза.” Това са ключови моменти и разлики в разбирането на ядрото, на същността на едно психическо разстройство.

От средата на 15 век човешката конституция и човешкото устройство са такива, че вътрешните човешки опитности могат да бъдат възприемани само интелектуално и човек получава понятия за тях не от същинското им изживяване. Интелектуализирането на тази дълбока вътрешна подвижна същност, каквито са човешкото устройство и конституция, води до „втвърдяване”, опростяване и „опразване” на същината на човека. Преди да стане физическо същество, той е бил, е и ще бъде духовно-душевна реалност, въплътена във физическа форма, чиито измерения и многопластвост трябва да бъдат търсени във всеобхватните връзки между Космоса и Земята.

До 21 годишна възраст телесността на младия човек трябва да е проникната от Азовите сили. Според това как Азовата му същност е навлязла през астралното, оттам в етерното и физическото тяло може да се прецени дали човек е душевно здрав или не.
В определени случаи инкарнацията не е пълноценен и завършен процес. В дадени области на съзнанието Азовостта не прониква равномерно. Физически тези хора са инкарнирани, но не се вписват и не могат пълноценно да участват в общия дух на своето време или в общото съзнание - не съумяват да се включат, нямат понятията за нещата и са чужди на материалистично-егоистичната епоха, каквато е нашата. Тази невъзможност за пълна Азова включеност в телесността е взета като решение от тяхната Азова индивидуалност още в пренаталния период. След земното раждане съществена част от Аза остава „горе”. Такъв човек остава непрестанно свързан с онази своя част от Аза, която не може да се инкарнира, т.е. с Духовния свят, като в неговото съзнание стоят и едни свръхсъзнателни умения. В този случай се говори за духовно разстройство.

Хората с духовно разстройство имат изключително развит усет за истинност и всяка фалшива ситуация дълбоко ги наранява още от тяхното детство. Техният Аз търси контакт с Аза на другите, а не контакта – душа с душа. Не се прикриват зад маски. Поради непълната им Азова инкарнация техните страхове идват от мисълта и чувството, че могат да бъдат изоставени и напуснати. Страхуват се от света, когото не познават. Имат нужда през целия си живот от помощен Аз, който да ги съпровожда и да овладява техния когнитивен страх. Тук в основата на евентуална агресия или автоагресия може да бъде дълбокото вътрешно разочарование и съмнение в това, че не разбират света, което ги прави объркани и безсилни. Агресивната реакция не е лично насочена към някого, а към света като цяло. Остават в истинския си Аз, но „отгоре”. Тук са аутизмът, разстройството на вниманието, хиперактивността, т.нар. индигови деца.

При психичното душевно разстройство имаме болестен процес, който е отключен по време на или след пълната инкарнация на Аза в телесността. Душевното разстройство може да бъде резултат от различни причини. Хората с душевно разстройство искат истински да влязат в контакт със средата, но тя се оказва изключително ранима за тях. Единственият начин да се запазят e да се „защитават”. Изпадайки в страхови състояния, че отново ще бъдат наранени и ще влязат в конфликт със собствената си същност, реагират предварително с агресия или с автоагрeсия. По същия начин всеки пореден сблъсък със света ражда една и съща реакция на защита, което води до окопаване на човека в натрапливости и състоянието на невротичност. Това са хора, чийто Аз иска да върви по собствен път, но това се оказва невъзможно. Постоянно човек става част от схемата на собствените си невротични реакции и в него постоянно е заложен един конфликтен потенциал. Създават мним ежедневен Аз – това е събраният ежедневен опит, благодарение на силите на вниманието, като при мнимият Аз събраният сетивен материал не се обрабатва правилно на представно, на емоционално ниво, на ниво – разбиране, а оттам и на паметово ниво. Силният страх ражда нарцистично-невротичен тип човек, който се страхува да не се проникне в него, да не бъде наранен и обиден, това може да доведе до агресия към другите. Връзката с майката е симбиотична и трябва да бъде постепенно прекъсната, като по този начин чувството за защитеност, което се търси чрез подобни контакти, собственият Аз се учи да изгражда и развива сам. Тук са психотичните и невротичните разстройства.

Човекът в норма е господар на своите мисли, чувства и воля. Азът е господар на този „дом”. При психозите Азът не е господар – мисленето, чувстването и волята на практика водят собствен живот и не са синхронизирани. Налице е разделеност в тези три основни същностни дейности на човешката душа. На практика хората с такова разстройство наистина виждат и чуват неща, които ние не можем са чуем и видим, защото се намират непрекъснато на границата на духовната и земната област. Разликата между психотичен човек и човек, който е „ясновиждащ” е огромният страх, който съществува в първия случай. Това е ужасяващ страх от чувството за разграденост и за невъзможност на Аза да кооперира своята цялостност в мисленето, чувстването и волята.

Шизофренията може да е душевно заболяване, но може и да е духовно разстройство, т.е. Азът може да е вече инкарниран изцяло, но да не съумее да обедини трите основни области на мислене, чувстване и воля, също част от този Аз е възможно да не може да се инкарнира. Тогава той създава измислици и фантазии. Това е един крехък, нецялостен Аз, който се превръща в нереален, нецеленасочен, хаотичен и разграден.

При психозите има нарушение на етерната обвивка на даден орган във физическото тяло. Обикновено при здрав орган етерната му обвивка изглежда като спокойно петоъгълно езеро, докато при психозите в етерната обвивка на един или няколко органа има спираловидно движение. Духовно-научно ориентираният поглед вижда същества – умни и хитри, които се загнездват в тези спирали. Успокояването на тези органи и тяхната етерна обвивка ще помогне на съществата да си отидат. Това е причина астралното и Азовото тяло да не могат да навлязат правомерно в етера на даден орган. Ако трансформацията на етерните градивни сили на растежа в пластични сили на мисленето се окаже неуспешна, тогава в цялостната физическо-етерна организация на човека нахлуващите градивни сили довеждат до хаос, защото вече не са насочени в правилната посока. На душевно ниво това довежда до объркване на мисленето и волята. Бъбреците в човешкия организъм отговарят за преобразуването на етерните сили. При неправилно циркулиране на етерната енергия бъбрекът се разболява, а външно човек потъмнява и посивява. Азът може да бъде вкаран в органа чрез масажи и разтривки. Младежката шизофрения се отключва в периода 18-21 год., когато Азът се установява в цялостната организация на човека.

Затова е много важно децата да бъдат наблюдавани и обгрижвани от малки, особено в периода 7-14 год., когато в процеса на растежа етерното тяло постепенно се освобождава. Ако детето е неспокойно, това означава, че в определен орган етерът не може да се освободи. При емоционална заплетеност, неадекватност към външната среда, означава, че трябва да се обърне внимание на бъбреците. Същевременно още от самото раждане на детето е важно по какъв начин са се развили и балансирали базисните сетива в тяхната дуалност Аз и света, в чийто ранен дисбаланс можем да търсим част от причините за психотичните заболявания.

След всичко изложено дотук става ясно, че към психичното разстройство „шизофрения” трябва да се подходи по съвършенно различен начин от досега прилагания повърхностно-понятиен начин от страна на стандартната психиатрия и психотерепия. Вторият разчита на външните симптоматични прояви и на бързото им потушаване с антипсихотици и поддържаща медикаментозна терапия. Търсейки причините не само в наследствеността и в стреса, човекът с психично разстройство може да бъде видян като духовно-душевна конституция, неуспяла балансирано да се инкарнира. Това дава много по-големи възможности тези хора да бъдат адекватно обгрижвани и подкрепяни и то с очебийно много по-добра крайна резултатност за тях самите като човешка индивидуалност с достойнство и определен житейски капацитет.

Човекът е пластична и богата същност, чиито корени се простират в прастари времена и в идеално подредената космическа реалност, част от която е и той. Чрез осъзнатостта трябва да се научим да възприемаме не само сетивната информация, с която материята ни залива, но и онова, което стои зад материята и я оживотворява. Това важи с огромна сила и е наша задача, защото работейки с хора с психически заболявания /а и изобщо с всеки човек, с който се свързваме/, ние посяваме в техните души семена, които ще върнат на Земята при следващата си инкарнация. Отговорността ни е огромна! Само по този начин може да вникнем, да приемем и да работим с „мъдростта за човека” в себе си.

Дорина Василева
клиничен и социален психолог
Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни