ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Авг 16, 2018 5:06 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 04, 2014 1:24 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Антропософска гледна точка за тревожните състояния /фобии, натрапливости/



Много е писано и казано за тревожните разстройства и техните основни прояви под формата на различни ситуационни, социални и специфични фобии – СТРАХЪТ ОТ СРЕЩА С ДАДЕНА СИТУАЦИЯ. Към този голям раздел спадат и ситуациите с натрапливи мисли и повтарящи се действия в ежедневния ни личен и професионален кръг, като своеобразна фиксирана ритуалност в мисленето и поведението, която идва, за да успокои и тушира въпросните страхове. По своята обективна характеристика фобията с нейните разновидности е натрапливо фиксирано поведение спрямо даден обект, ситуация, пространство...

Известни са около 300 вида страхове. Данни от изследвания сочат, че средно 10% от хората по света изпитват някаква фобия, като 2/3 от тях са жени, на 100 мъже около един-двама са с фобия, на 100 жени – около две-три. Има различни нива на страх, част от които изобщо не достигат до диагностициране. Факт е обаче, че диагностицирани или не, фобийните и натрапливите състояния /спадащи някога в класификацията „Неврози”/ днес драстично нарастват, особено по отношение на социалните фобии.

Страхът от среща с дадена ситуация и въображаемите последици от тази среща е един омагьосан кръг, който фиксира човешката дейност, мисъл и душа в нелогични за другите ситуации, в осъзнаването на собствената безпомощност и произтичащото от това страдание. Корените стигат далеч в детството до свръхизискващи и парализиращи родители, перфекционистки настроени учители, пресираща среда – всички до един засягащи жизнените импулси на личността към виталност, търсенето на нови жизнени хоризонти, свобода. Хроничната саморефлексия на дълбоко личностно ниво в течение на години се превръща в страх, плахост, вечно колебание, ниска самооценка, несигурност. И това ескалира до заобикалянето с познати и сигурни модели на живот, поведение, мислене, до абсурдността на ежедневни натрапливости и страхове.

Те ни дават сигурност, която другаде не намираме. Те ни „защитават” от един свят, който все повече и повече чувстваме като несигурен, като застрашаващ нашата екзистенция и виталност. Настъпва едно вкаменяване вътре в нас, задръстване, спиране на всякаква циркулация на каквито и да било различни от „сигурните” мисли и различни от „сигурните” действия. Чувствата също се притъпяват – така е по-сигурно! Заучеността в търсенето на сигурност не е болест в смисъла, в който се влага напр. в официалните медицински класификации – МКБ-10. Търсенето на сигурност по този начини е път да се адаптираме в един несигурен и неприемащ ни свят.

В мен изниква образът на едно цвете, което остава затворено по един абсурден начин, въпреки привидната хармония от светлина, топлина и максимално доброжелатени условия около него... И макар това в природата да не е възможно, в човешката душа, в която се преплитат в сложна конфигурация нашите мисли, чувства и волеви импулси към действия, това затваряне, пашкулиране и вкаменяване вътре в себе си, е факт. Има цветове в растителния свят, които ако бъдат дори и леко докоснати с ръка, или стане стресираща промяна на условията, в които живеят, се свиват и умират. Въпреки, че в буквалния смисъл те не са наранени физически, а само „докоснати” от света.

От антропософската духовна наука знаем, че в растителния свят физическото нараняване е подпомогнато и преодоляно от жизнените сили на растението. Те са носител на вътрешен оздравителен процес и благодарение на тях то се възстановява. И описаното неочаквано „умиране” в по-горния пример, всъщност е засягане тотално на жизнените сили на растението, които макар и да водят един самостоен живот от физическото тяло /откъдето идва и тяхната лечебна вътрешна сила/ в тази ситуация буквално се свиват и умират под напора на въшните влияния .

При външно нараняване в животинското царство – колкото по-сложно организирано е животното, все по-трудно става възстановяването на физическо ниво. Това е така, защото в неговата конституция жизнените сили /т.нар. етерно тяло/ освен, че подхранват виталността на физическото тяло, те са вече много повече взаимно зависими – нараненото физическо тяло е и наранено етерно тяло. Етерните сили все повече се „придърпват” и използват в жизнения цикъл и от т.нар. астрално тяло в животинската природа - външните дразнения се отразяват много по-често и много по-надълбоко във вътрешните процеси на съществото и то им реагира импулсивно. Вече не е така лесно жизненото тяло да концентрира само и единствено своята лечебна сила и въздействие вътре във физическото тяло. Неговата задача става сложна, то е буквално „атакувано” и от външните условия.

„Колкото астралната активност е по-изразена, толкова повече съществото се отваря към външния свят. Следователно, астралното тяло свързва вътрешната същност на едно същество с външния свят. Колкото повече нараства астралната активност, толкова по-могъщи сили трябва да употреби етерното тяло, за да възстанови получените увреждания”. /Р.Щайнер/

Стигайки до човека ние се изправяме пред неговият Аз, като онази част от неговата същност, която едновременно носи в себе си физически и душевно наследеното /от собствените си предишни инкарнации, но и от избраната родителска двойка, в която се ражда/, и в същия момент избира своите сегашни земни борби, конфликти, разбирания за добро и зло, за правилно и погрешно, за истина и лъжа... Индивидулните подтици се съчетават със степен на осъзнати преживявания, с разстлания времеви поглед върху минало, настояще, бъдеще.

„Етерното тяло на човека се променя според живота, който той води в границите между доброто и злото, в границите между истината и лъжата и т.н. Всичко това упражнява силно въздействие върху човешкото етерно тяло.”/Р.Щайнер/.


Нашият живот от самото ни раждане е подвластен на чувствата, на нашите симпитии и антипатии, на чувството за свързаност и отделност. Още от малки пред нас се явяват супер-корективи, които ни учат как да се държим, как да се храним, как да се смеем, как да не плачем, как да обичаме... дори! Онова, което идва отвън се сблъсква с онова, което е в нас и сме донесли в този живот. Някои наричат това „конфликт”, но това е само пяната излязла на повърхността. Сблъсъкът се разсейва навътре в нас, той не намира външен излас, и започва да работи вътре в душата ни – в нашите мисли, чувства и действия, бавно и методично. Външните супер-корективи постепенно се приемат от нас самите за наши собствени – спасителен ход на психиката ни, за да съществуваме физически в един свят, който не ни разбира. Супер-корективите превърнали се от външни във вътрешни потъват в нашето астрално тяло, чувствата ни са завладени и притъпени, оттам те се вплитат в нашето етерно тяло като приети, но буквално не асимилирани и неприети от човешкото ни същество форми на мислене, и там остават като разяждащи язви. Етерното тяло на хората с всякакъв вид фобии и натрапливости е изпълнено с такива необработени, неприети от тях изисквания, оценки, разбирания за света, форми на мислене!

„В хода на своя живот човек натрупва много опитности, които той съзнателно свързва със своя Аз. В него те се превръщат в представи, после той преработва тези представи и т.н. Но помислете само колко безкрайно много изживявания, опитности и впечатления просто не израстват до равнището на представи, не стигат до съзнанието и въпреки това играят голяма роля в душевния живот на човека.”/Р.Щайнер/


Форми на мисленето, които осъзнаваме /изграждайки от понятието за нещо, неговия образ-представа и съответно разбиране/ биват допускани пестеливо от психиката ни, да заживеят в нея и да се интегрират. Но онези форми, които са преминали по една или друга причина под прага на нашето разбиране, осмисляне, представно ниво, нахлуват в психиката ни и заживяват свой собствен живот. Няма мисловна форма, която да не е обвързана с някакъв вид чувство в нас, а и нерядко с определен род съвестни издживявания, които ни вменяват чувство за въображаема вина. Така че осъзната или неосъзната, тя работи и на емоционално ниво, оттам се фиксира в етерното ни тяло. Азът на такъв човек консолидира в едно своето физическо, етерно и астрално тяло, но практически той не се чувства свободен, той не достига и не може да въздейства вътре в себе си в етерното и астрално ниво. Свободата му е иззета точно от тези неасимилирани форми на мисленето. Той е на границата на свободата и затвора вътре в себе си! Всъщност формите-мисли под прага заглушават от една страна вътрешното пространство на душата ни – ние реално нямаме свободата в своите чувства и витални преживявания, както и свободата в нашите действия – те са засмукани от тях, еднообразни и ритуални. Така формите-мисли създават нашите чувства-страхове.

„И ако човек се замисли върху тези удивителни процеси, ще проумее каква безкрайно голяма отговорност носим за възпитанието в ранната детска възраст и за многозначителните сенки и светлини, които то хвърля към по-късните периоди от живота. Една жива част от миналото непрекъснато се носи напред и формира нашето бъдеще... Тъкмо представи, които в рамките на съзнанието не представляват никакво препятствие, водят до много по-тежки душевни смущения: до неврастения, невроза, хистерия или направо до душевни заболявания. Всички тези явления се разиграват нагледно пред нас като взаимодействия между миналите и бъдещи събития в хода на човешкия живот.” /Р.Щайнер/

Чудесен, но горчив пример за подобни мъртви форми-мисли идват не само от възпитателните криворазбрани родителски модели, но и от ранното образователно интелектуализиране на децата, такова каквото е то. В училищата не ходят самоходни глави, облъчвани със сухи понятия и зазубрени уроци, а човешки същества, които преминават през жизненоважни процеси в периода на своето съзряване. Това са и процеси, които влияят върху образуването на органите в детското тяло. И си представете, че това затрупване е вече законно преди седем годишната възраст, когато етерното тяло на детето постепенно заживява свой отделен от Духовния свят живот, подкрепяно и от майката. Още тогава то бива подложено на обстрел от неразбираеми форми-мисли от учебната среда, от света наоколо. Тогава още етерното тяло се затлачва и този процес продължава и по-късно, раждайки за съжаление своите проблемни плодове години след това...

Важна е и антропософската идея за цикличната ритмичност на всички нива – вътрешни и външни, в човешкия живот. От ритмичността между човешкия пулс и вдишване-издишване, през ритмичността на преживяването на различните фази от нашия живот, до природните ритми, в които всички ние вземаме участие – лунните фази, сезонният ритъм, смяната на деня с нощта, празничните ритми, до големите планетни и вселенски цикли. Да, там някъде едно човешко същество е създало свой собствен ритъм, свой собствен фиксиран ритуал или фиксирано поведение в определена обстановка и ситуация, които му носят сигурност, но сякаш неподвластен на всички други ритмични обвивки извън него – природни и космични. Онова, с което това същество може да бъде подкрепено е отново да отвори сетивата си за тази близка и далечна виталност на света, от собственото си ядро към здравословната висша ритмичност на света. Естественият здравословен ритъм, предложен ни от природата, е силата, която укрепва жизненото тяло, прочиства го и усилва неговите лечебни сили.

Как да бъдат строшени, разчупени и унищожени тези мъртви мисловни форми в нас? Всъщност те са мъртви за съзнанието ни, но реално действат в нас. Първо и основно условие е да осъзнаем, че ги имаме и, че проблемът при една невроза, фобия или изобщо състояние от този регистър, идва точно от тях. Осъзнаването, разбирането, осмислянето и съответно прошката, след години битка, е труден процес, и разбира се, той може да бъде съпроводен от човек-терапевт, на който можете да се доверите. Тъй като реално проблемът е в етерното тяло, което флуктуира към астралното и е здраво вградено във физическото, важно е човек да работи със своето физическо тяло, като реално това ще означава и въздействие върху етерното. Антропософията дава една невероятна възможност чрез лечебната евритмия в тази насока – да се опитаме чувайки музиката и нейният ритъм да намерим точното сътоветствие в дадена форма, която търсим вървейки свободно в пространството – първо с долните крайниции, при следващото слушане – с долните крайници и ръцете, и след това – с цялото тяло. Физическото ни тяло гради постепенно една свободна форма в пространството, тя е като огледален образ на разчупването на вътрешната ни несвободност... Подобно значение има и танцът.

Интересна е историята на древногръцкия бог Пан /от който идва думата „паника” – „неудържим страх” в състоянията на фобия, но и „вселена”!/, роден полу-човек, полу-коза. Заедно с нравът му да ужасява с чудовищната си фигура ненадейно пътниците в гората, той бил и един от най-съвършените танцьори сред боговете, а също и свирел на тръстикова свирка, забавлявайки нимфите. Една от тях, преследвана от него се хвърлила в река Ладона. Един ужасяващ бог, но заедно с това творящ красота. Може би това е и още един начин човек да погледне и да трансформира ужасът в себе си от срещата с бог Пан! Човешкото и душевното, полуживотинското и инстинкивното, заедно с онова, което ни свързва директно с Божествения свят – светът на изкуството, като част от истинската Вселена.

Дорина Василева
клиничен и социален психолот
Антропософска лечебна педагогика и социална терапия

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни