ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 8:27 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 04, 2014 2:01 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Валдорфската педагогика - интервю за сайта "Здрав живот"
http://zdravjivot.org/9164/%D0%B7%D0%B0 ... A%D0%B0-2/

Кога и как се запозна с Валдорфската педагогика?

През 2004 г участвах в три семинара от провеждащото се тогава първо Валдорфско обучение в България. Моите собствени деца, които тогава бяха на 5 и 3 години бяха повода. Бях започнала у дома да се занимавам с тях по начини, които се раждаха чрез тях самите, те ми бяха учителите.

Учителката на големия ми син в предучилищната група (той искаше да бъде „голям” и по негово желание тръгна по-рано) ми разказа за една жена, от която беше чула за нова педагогика. Тази жена беше антропосф. Тя ме свързва с г-жа Светла Бисерова – една от главните движещи сили на Валдорфската инициатива по онова време и дълго след това. Теди и Светла вече не са сред нас, но оставиха наистина светла диря в много български души – на родители и педагози.

Завърших по-късно провелото се валдорфско обучение по Лечебна педагогика и социална терапия, което изцяло отговаряше и на професията и призванието ми – да работя с деца и възрастни с проблеми и заболявания. Имах възможност да практикувам и наблюдавам шест месеца в антропософски социално-терапевтични общности, валдорфски и лечебно-педагогически училища в Европа.

Как и с какво те грабна и привлече Валдорфската педагогика?

Първите ми спомени са като майка – че всичко излизаше като на един дъх от собствената ми креативност и вътрешна свобода. Тогава осъзнах какво значи човек да е вътрешно свободен, в противен случай творчеството умира. Тогава за първи път прописах и собствени детски истории – много живи, които разказвах на децата си. С една дума – преоткрих се и то благодарение на собствените ми деца.

По-късно вече в ролята на професионалист, който работи с тези методи, самата педагогика ми даде знанието и прозрението за пълна равнопоставеност на индивидуалностите, независимо дали става дума за дете в норма или със специални нужди, или за възрастни хора. Там няма йерархии, там би трябвало да има равнопоставеност и партньорство на всички нива, общност в истинския смисъл на думата и на духа.

Защо избра точно този метод за обучение на твоите деца?

Да, бих го избрала, и мечтаех те да учат по него. Но този духовен импулс, който води Валдорфската педагогика, имаше още дълъг път, за да получи своята земна реализация. Така децата ми бяха вече на 9 и 6 години, когато се откри първата детска градина, а училището се създаде преди две години, а те са вече тинейджъри. Въпреки това обаче за цялото ни семейство е много важен и полезен този път, който заедно с нашите деца извървяваме в стандартното училище. Макар и не учили по валдорфски момчетата са много самостоятелни, освободени, от малки свирят и пишат… Но сме били плътно до тях дълго време, за да омекотяваме емоционално онова, което идва към тях от страна на сегашната ни образователна система, с много лични и професионални жертви от наша страна.

Аз лично продължих във всичките тези години по всякакъв начин да подкрепям Валдорфската кауза, независимо, че децата растяха. Защото човек е нужно да излезе от личния си егоизъм да взема само най-доброто от света за собствените си деца. Тук става въпрос за децата на България и за бъдещето ни като нация.
Какви са трудностите при създаване на частно училище в България и най-вече на училище, което използва различен метод на преподаване от стандартния?

Тук бих могла да говоря само от опита ми с бюрократични институции, срещи, Кръгли маси във връзка с тази инициатива през годините.

Бюрократични и от естество с характер на подозрителност, недоверие от страна на обществото, на родителите, на съответните образователни институции. Мисля, че частните училища като такива са вече отдавна утвърдени, по-скоро методът не е познат. Но тук има и друга опасност – методът да се претопи и да носи само името си, но не и същината си, т. е. да се припознае от родители като един пореден алтернативен модерен метод, който е различен, полезен, удобен за техните деца. Защото сами разбирате – колкото и да е различен методът, в един момент ще е нужно да се съобрази със стандартите и неминуемо да използва и стандартни методи. Получава се нещо като стоене на два стола. И това е естествено, защото е нещо ново, непознато и тепърва е нужно да бъде утвърдено и да пробие път в многовековната ни закостеняла образователна система. Каквато е основата, ако е стабилна, здрава, истинна, такава и ще се възприеме и утвърди. Ако е хилава и колеблива, за съжаление рано или късно, ще поддаде. Това са обикновено двата пътя.

Каква роля играят родителите във валдорфското училище?

Това е една от основните идеи на Валдорфската педагогика.

Важна е ролята и то във връзка със същината на самата педагогика – тя да стане част от семейния живот, от семейните разбирания, отношения, т. е. да прелива същината й от училище у дома. За да се случва това родителите е нужно да СА вътре в самата педагогика, да са я приели като собствен начин на мислене, на живот, на разбиране, а не като нещо външно и модерно, което е само за децата им. Не! Тя е и за тях! Тя развива и самите родители!

По отношение на управлението на училището – те са пътници в едни самолет, в който се возят те и техните деца, пилотът е обединената учителска колегия. Колегията е тази, която би трябвало да има всички умения от висшия валдорфски пилотаж. Което означава – учителят да излъчва от себе си креативност, топлина, обич във всеки един момент. Взаимно е нужно да се създава една атмосфера на прозрачност, доверие, подкрепа, докато самолета метафорично казано лети…

Как се постига диалог с основните играчи в училището: деца, родители, учители?

Тук като психолог мога да кажа – в името на децата от двете им страни са застанали учителите и родителите, като сили на грижата и обичта. Това е картината пред мен.
Учителят е нужно да си изгради усета за всяко дете като индивидуалност и за целия клас като общностна индивидуалност. Така може да е адекватен на всичко онова, което се случва в клас и извън клас. Учителската колегия е тази, която подготвя програмата, предлага, променя, допълва, обогатява в името на развитието на децата и според техните потребности. Програмата, както и решенията в това отношение са приоритет на учителите. Родителите не трябва да се месят в това, защото все едно означава да вземат решения вместо пилота!? Родителите според традициите на валдорфската педагогика би трябвало да имат допир и участие във всичко, в което децата им участват.

Много често обаче в частни училища се случва така, че родителите и парите управляват негласно самолета. Имам доста познати родители и учители в частни училища.

Компромис или предизвикателство за валдорфската педагогика е училище „Н.Райнов“?

Имам известни наблюдения последните шест месеца. Знам, че е трудно за всеки да се довери на супер нов за разбиранията ни „модел” самолет! Трудно е и за пилотите, трудно е и за пасажерите. Мисля, че и двете – и компромис, и предизвикателство. Но е определено смела крачка! Затова им желая успех!

Какво отношение към религията и вярата се внушава в децата?

Религия в смисъла на религиозност няма и не трябва да има. Знам, че по света в дадено училище може да има деца и семейства, принадлежащи към различна религиозна общност. Има взаимна толерантност и самите родители решават дали ще има такъв вид час в училището (дори може да са няколко такива различни общности), т. е. това произтича от потребностите на децата. И е свързано преди всичко с възпитание в ценности и добродетели. Това е един вид общностен процес между деца, родители и учители.

Работи се по текстове от Библията, но това не е свързано с развитието на религиозност, а отново с търсене на примери за самите деца с ценностна стойност, съответно може да е свързано с часовете по изкуства. Също така се празнуват основните четири празника (Михаилов ден, Коледа, Великден, Йоанов ден) със съответните приказки, или легенди, подредба на Масата на сезоните, театрална постановка.

Какво стимулира децата в такова училище да учат и да се развиват когато не се прилага система на оценяване?

Eмоционалната подкрепа от страна на учителите и на съучениците – за всеки постигнат успех, а при неуспех – сигурността, че няма да те отрекат, а напротив ще бъдеш разбран и подпомогнат от всички.

Как виждаш развитието на Валдорф в България?

Идеята гравитира и се развива над 20 години в България. В нея са вплетени много човешки съдби. Бавно и трудно, но не невъзможно. Но от друга страна всяко форсиране и прибързване, не е добър път. Много е важно хората, които са така да се каже крайните реализатори на валдорфския импулс, т. е. родители и учители да са наясно, че това не е просто модерна поредна педагогика, а е педагогика с дълга традиция, в чиято основа стои цялостна философска система. Рудолф Щайнер като създател на Антропософията и в частност на Валдорфската педагогика казва, че отдели ли се тя от корените си („мъдрост за човека” – Антропо-София), като всяко растение без корен ще изтлее и угасне пресушено. Което означава, че става въпрос не за външни повърхностни практически интересни методи за работа с децата, а за ценностна система, която е основа на тази педагогика. И тази ценностна система е нужно да бъде излъчвана като същност от самите учители, както и би било наистина чудесно да бъде приета и от родителите. Тя е основата на цялата тази педагогика. За съжаление има редица примери извън България, където вече никой нищо не излъчва, но въпреки това името е „Валдорфско”, защото е модерно. Това е важно да се знае, за да се познават грешките на другите.

Достъпно ли е от финансова гледна точка Валдорфското обучение в България?

По принцип Валдорфската педагогика борави с естествени, природни материали, което означава че всеки кестен, жълъд, орех, камъче, пръчица, мидичка… може да стане част от обучението. Разбира се, тук се намесват и редица „градски” фактори от рода на наемане на сграда, разходи, заплати, което си има и своята нова модерна страна. Става твърде сложно, йерархично, защото се намесват и административни функции…

Доколко обществото е запознато с Валдорфската педагогика и как се работи за популяризирането й?

Мисля, че самата педагогика, нейните постижения, би трябвало да популяризират себе си. А това са самите деца. Така е най-честно.

До кое ниво (до кой клас) от гледна точка на официалното образование и стигнало развитието на Валдорфската педагогика в България?

Все още няма випуск завършил първата степен – 4-ти клас. Това предстои следващата учебна година.

Работи ли се по въпроса за излизане на Валдорфското обучение извън пределите на столицата?

Като човек, който от близо 10 години е в тези среди, успоредно текат такива инициативи в Стара Загора, във Варна и в Пловдив. Въпрос на време е да се реализират във форма.

Какво е нужно за откриване на клонове в други градове от страната?

Това не опира само до пари, до сдружения от родители, до ентусиазъм към една нова и полезна идея. Нещата са комплексни – да има родители, които знаят осъзнато защо искат тази педагогика за децата си като ценностна система. Да има учители, които излъчват тази педагогика от цялата си душа, с цялата си обич към децата. И тогава много естествено ще се случат следващите стъпки. За мен най-важната първа крачка е да се създаде общност в духа, а след това общата финансова общност ще се случи естествено.

Целодневно ли е обучението?

От наблюдението ми – да. Редуват се ритмична част, главен урок – епоха, изкуства, време за хапване, игра на двора, походи, танци… Нито е скучно, нито е уморително. Децата едновременно се учат и забавляват.

Как се учи език по системата Валдорф и ползва ли се метода на проф. Лозанов Сугестопедия?

Не знам системата на проф. Лозанов да се използва за учене на чужд език. Самата Валдорфска педагогика има своите прекрасни методи, с които децата могат да учат едновременно и два западни езика, без това да ги натоварва.

Допуска ли се методиките на Валдорф и Монтесори взаимно да се допълват в услуга на децата, разбира се?

Не познавам Монтесори задълбочено. Знам, че те нямат училище все още и са до предучилищна възраст. Все пак Валдорфската система е цялостна и тя обхваща изграждането и развитието на цялостната личност на детето. Акцентът е върху изключително много работа с изкуства.

Ако трябва с две думи да обясните на някого какво представлява Валдорфската педагогика и с какво тя се различава от официалното образование, какво бихте му казали?

Свобода и креативност! Това са двете най-важни думи и смисли за мен самата, а и мисля за всяка уважаваща себе си личност.

Помага ли методиката на Валдорф на деца със специални образователни потребности?

Да. Но родителите на такива деца не трябва да мислят, че тъй като тя е по-щадяща изобщо към децата и е коренно различна от официалната образователна система, е само и единствено за деца с някакви проблеми или специални образователни потребности. Тя е създадена за деца в норма. Но още в първото Валдорфско училище в Щутгард 1919 г. в процеса на работа се установява, че сред децата има случаи на деца с особености и така се обособява клас с деца с такива потребности. Самата философия на Валдорфската педагогика приема детските индивидуалности като равни и ценни, независимо от техните особености. Така че не е било случайно и това, което се е случило в първото валдорфско училище. Толерантността е заложена още от самото начало. Въпреки това има индивидуални ситуации – сред малък клас, в който децата са в норма, едно по-буйно дете с проблеми ще е по-трудно и за себе си и за другите деца. Затова навън има устроени Валдорфски специални училища за деца с психо-емоционални или поведенчески проблеми и Валдорфски лечебнопедагогически училища – за деца със специални образователни потребности, с твърде тежки увреди. Там нещата текат пак по Валдорфска програма, в много малки класове, и изключително съобразени с особеностите на децата.

От какви нужди има в сегашния момент Валдорфското обучение, за да се развива с по-бързи темпове?

В момента тече четиригодишно обучение във Варна. Мисля, че в България темповете са такива, каквито трябва да бъдат. Хората е нужно да са готови, да узряват за ценностите на Валдорфската педагогика. Ако е само въпрос на външни практики, то обучението може да се свие вероятно до няколко седмици. Но това е обучение в сръчности и „обучение” в ценности, а ценностите се променят най-трудно и става само с дълбоко желание и осъзнатост, защото е не само за конкретното наше дете, ако сме родители, нито за шепата деца, с които стартира обикновено една валдорфска инициативи. Нужно е осъзнаването, че се работи за промяна на ценностната система изобщо на бъдещите поколения, за да ни има изобщо в този объркан и безценностен свят.


Дорина Василева, психолог, лечебен педагог, социален терапевт

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни