ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Дек 11, 2018 4:54 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Юли 05, 2014 7:41 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Как да помагаме ПРАКТИЧЕСКИ на децата си?


Бих искала да споделя реален мой опит като възпитател на деца от втори клас. Като се надявам това споделяне да бъде полезно най-вече за родителите, които ще могат да подпомагат децата си в училище, с учебния материал.

Самата аз в годините промених гледната си точка, и особено последната година затвърди разбиранията ми.
Преди години, тъй като познавам методите и философията на Валдорфската и Лечебната педагогика /в чиито основи е Антропософията/ смятах и бях много крайна в мислите и изказванията си за това, че една педагогика като ще е Валдорфска трябва да е чиста, и тя да бъде "запазена" от т.нар. "стандартна". Уверих се, че поне на този етап това е много трудно. Защото такива "чисти и святи републики" или набързо потъват, нагълтани от ариманичния ни материален свят, или биват изопачавани, макар и да носят гръмки имена. Държа да подчертая, че идеите, философията, методите работят и са вечни, проблемът е в човешкия фактор, който ги използва. И това е нормално. Човешкият фактор е нужно да се развие, за да проработят истинно самите методи. А това става чрез една жива връзка, която човек индивидуално, а и като цялостна инициатива, е нужно да поддържа между корена /философията, в случая Антропософията/ и израсналото от него растение /практиката/.

И така аз бях в стандартно училище, и работех в занималня. Отделно имаше учител, който се движеше по абсолютно официалните учебници. Това е т.нар. целодневно обучение на децата. Те работят с двама учители на ден. При мен обаче звънци не са спазваха, а и аз имах пълната свобода да провеждам "часовете" така, както преценя. Просто създадох ежедневен ритъм, който отговаряше на ритъма на самата група.

Онова, което можех да сторя е да правя само онова, което колежките ми правеха в т.нар. "занималня" - писане на домашните, игри навън или вътре, обяд и туй-то... Обаче нямаше как, след като знам и други подпомагащи методи, да си трая, и да се правя на дървен философ, който милее за "чиста Валдорфска педагогика". Децата се гърчеха на моменти, претрупани от домашни, таблици за умножение, на ден по две стихотворения наизуст... Имаше деца, които трудно помнеха наизуст, и съм виждала сълзи пред мен. Много прегръщах, много обичах, много милвах, за да успокоя...Повярвайте трудно е да си едновременно майка, педагог, психолог и антропософ - самата аз изстрадвах тия сълзи! Така се опитах онова, което може в конкретните случаи да им помогне, да го приложа. Имах невероятни моменти с тези деца! Самите деца ми дадоха увереността, че съм на прав път и трябва да продължа, защото това беше първата ми учителска година в живота. Затова взех и важни решения за себе си, как да продължа, за да мога да бъде още полезна и да се вклиня в системата, колкото се може по-дълбоко. Мен Ариман не може да ме нагълта! Аз съм "старо куче"... Ще е нужно с него да се разберем... `9l~

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Юли 05, 2014 9:12 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
"Различните" деца!



Изображение


Много често ги наричат "различни", защото са извън калъпа, извън рамките, извън матрицата. Наричат ги "особени", "изоставащи", "хулиганстващи" и какво ли още не... "Хиперактивни" е най-модерната дума. Но сред тях има деца кротки, тихи, странящи - така изглеждат... Смятат, че днешните деца са, цитирам: "зверове"!!!

Искам да споделям за децата, с които животът ми ме среща непрекъснато - като педагог, като психолог, и най-вече - като човек. Всяка моя среща аз възприемам като неслучайна. Хората ме възприемат в еди-си каква професионална роля, докато аз реагирам човешки. Всяко дете ме учи на нещо. Няма индивидуалност абсолютно еднаква с друга индивидуалност. Такава "еднаквост" може да роди само материалистичната наука - тя слага в таблици, в общи кюпове и в общи типове. За мен нещата не са такива.

Преди няколко дни по стечение на обстоятелствата отново бях с едно такова "различно" дете. Момиченце на 7 год., за втори клас. На всеки учителски съвет класната му само него съобщаваше като "изоставащо". То е от ромски произход. Не помнело, не разбирало... и така крачка по крачка сега, когато училището е празно от деца, баба му, която е единствено грамотна, го води всеки ден в училище, за да се занимава с него учителката му.

Така се случи, че аз бях в момента в учителската стая, където предстоеше техния час. Колежката ми разказа за това дете. Но беше вече отчаяна, защото не знаеше какво да прави с него. Тя е човек с огромен учителски опит, пред пенсия, много свестен човек, учител, колега. Но... след толкова години работа с деца, беше изпаднала в задънена улица с нашето момиченце - нека го нарека Дими.

Преди техния урок, колежката ме помоли да ги наблюдавам, и да си кажа мнението и съветите. Бях виждала това дете, тъй като се наложи веднъж да я замествам. И тогава четохме с децата от читанката. Всеки ми прочете малко текстче, но като стигнахме до Дими, тя се сви и ме погледна плахо, а другите деца, едва ли не самодоволно ми съобщиха: "Госпожо, пък тя още не може да чете!". Тези реплики още повече смутиха детето. Усмихнах се, и им отговорих, че има деца, които по-бързо се научават, а други - по бавно. В този момент удари звънеца.

Въпреки, че в това училище не бях в ролята си на психолог, или лечебен педагог, а на един стандартен учител, погледът ми върху децата е винаги многопластов. Така си помислих и тогава, след онзи час с първи клас, че с това дете ще се видим отново, и че аз има какво да му дам.

Във въпросния ден на нашата "нова" среща, докато колежката ми говореше, че пред мен ще се занимава с детето, за да го наблюдавам, й звънна телефона - трябваше спешно да се прибере, защото съседи бяха направили наводнение в апартамента й, и тя хукна. Помоли ме аз да проведа часа с детето. Много изненадващи неща се случват, когато е нужно нещо да се осъществи закономерно. `9l~

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Юли 05, 2014 9:53 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Изображение


Пред мен стоеше едно дребно на ръст момиченце, с много правилни черти на лицето, с черни като маслинки живи очички, с вълниста черна коса под раменете. Облечено спретнато и чисто. Ходеше изправено, но малко плахо се оглеждаше. Още преди да "сменим" ролите с нейната класна, вече го бях разгледала и онова, което първо "видях" е, че това дете е много фино. Този жив поглед ми подсказваше едно любопитство към света, закачливост и усет към музиката. Не знам как точно стигнах до това заключение, но първият ми закачлив въпрос беше: Обичаш ли да пееш? Да - ми отговори то. Но в същия момент, видях, че да ме чува по-добре си отметна косичката на дясното ухо, то се оголи, и детето се обърна с дясната си страна към мен - явно, за да ме чува и разбира по-добре. Това беше още в момента, в който госпожата й ми искаше наблюдението и съветите. Не беше водено на ушен лекар, а реално това беше първата му реакция при въпрос. Проблемът беше, че не помни. Значи вероятно и не всичко разбираше. Първата ми мисъл е, че има неоткрит проблем със слуха и на чисто физиологична основа е последващият "проблем" с паметта, чуването, разбирането, трудната концентрация, бъркането на редовете при писане и четене... Напълно естествено е при нарушение на такова жизненоважно сетиво, да се получи всичко това... Но беше нужно да продължа сама с детето, поради особеното "стечение" на обстоятелствата.

Седнах до него, запознахме се ръка в ръка, поговорихме си какви са любимите й занимания, как прекарва ваканцията, какво се случва всеки ден... Правеше ми впечатление, че тя винаги ме гледа в очите и в устата, и като че ли се опитва да ме разбере. Разбираше ме. В последствие научих, че реално в детската градина тя е страняла, била е доста самотна, плачлива, и реално не се е случила тъй желаната предварителна пълна "социализация" преди училище. Пред мен имаше дете, което все още беше на границата между детско-градинската и училищната възраст. Тази граница не беше мината напълно. Това, което беше нужно беше да се направи много по-плавен преход, защото онова, което се беше случило с постъпването в първи клас е, че реално преход няма. След което беше зейнала пропастта между училищните изисквания и душата на това дете, която всъщност "неразбирайки" се опитваше да премине тази граница и да се пребори. Само че "борбата" й беше нужно да се подкрепи правилно, иначе можеше още и още да се самозатвори и изолира...

Това дете беше вътрешно много живо и подвижно, реакциите му ми го подсказваха, заедно с живия поглед, закачливата усмивка и звънливото гласче. Музика имаше в това дете... фина закачлива ромолеща музика чувах.

И така проблемът беше със свързването на звуковете в срички, а оттам и в четенето. С госпожата й четяха урока в читанката на буква "Т". Трябваше да чете за днес. Върнах лената назад и реших да се осланяме на интуицията си. Заговорихме за двете буквички - братчето и сестричето "т" и "д". Детето ги бъркаше артикулационно, още при отделното им произнасяне, след това в думите, а ги разпознаваше в текста като букви.

Обяснихме си къде е езичето при едната буквичка, при другата, повтаряхме и се забавлявахме. Имахме едно палаво езиче, което беше нужно да стане по-послушно. След това търсихме двете буквички в думи, и отново ги произнасяхме. Всичко беше много живо, аз я водех емоционално и с голяма подкрепа. Тя се оживяваше все повече и повече. Нямаше страх, нямаше свиване. Спря и да греши. `S`4`

След това направихме две картончета - аз й нарусувах домат на едното, с няколко думички, които съдържат буквата "д" - тази буква беше с един и същ цвят. Така направихме и с "т" - таралеж и думички. Започнахме да четем тези думички. Това беше най-забавната част. Две неща можеха да й помогнат да спре да се спъва на всяка буква и после да ги събира, за да стане сричка. Проблем беше, че при следващата сричка, тя забравяла предишната. Значи - това насичане на думата можеше да се оправи с пеене!!! Да, започнахме да пеем думите. При това изпяване на думичка след думичка, най-важното беше погледът й да бъде с крачица напред в следващата сричка, докато още чете предишната. Така се получаваше вълнА и плавност между погледа й, изпятото и осмисляното... беше много въодушевяващо, защото детето ЧЕТЕШЕ без да се запъва... Всяка думичка беше една голяма крачка за него, голям успех... Тя направо цъфтеше. А аз се бях усмихнала до ушите, защото да видиш как една детска душа разцъфва пред очите ти е истинска благословия... "Браво, Дими! Давай сега следващата думичка, погледът напред и нека я изпеем..."... Така преминахме уроците за "д" и "т"... Понеже вратата ни беше отворена, до нас беше стаята на счетоводителката. По едно време тя дойде и гледаше усмихната, чуваше ни. Накрая ние отидохме при нея, за да й покажем колко е добра Дими и как бързо се справи. Научих я на една песен, играхме и с пръстите на ръцете...

Разказах на колежката ми какво съм "открила" за картончетата, за цялата ни работа... След два дни се засякохме, тя беше много, много благодарна. Само това повтаряше: Благодаря ти, Дори. Толкова години съм учител, но не знаех какво да правя с това дете. А сега самото дете ме пита: А няма ли да пеем!

Да... нека пеем, нека се научим да пеем душа с душа! Само тогава е възможно да се разбираме и да подаваме ръка на тези деца, чиято душа не престава да бъде пееща, въпреки света!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни