ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Окт 21, 2018 5:26 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юли 16, 2014 6:26 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Кино, компютърни игри... моля, бъдете будни какво се случва?!


Ще следва поредица от материали на един антропософски автор - специалист по изследване на медиите, както и мой материал, след неговия. Макар и направен години по-рано, материалът на антропософа, крещи от актуалност!!!
В среди, в които се обсъждат духовни теми, в същия момент тези теми умишлено се подминава, защо ли?! Ами защото ние поколенията на последните 40-50 год., и най-вече - сегашните, сме продукт на материалистичното си време, и няма как да е иначе - на повечето хора киното им се услажда, както и компютърните игри, в които убиват и зверстват. Деца и възрастни са заедно в кюпа. По същия начин се учат "да убиват" и в живота!!!



Каква роля играят картинните медии
Хайнц Буддемайер

/роден 1938г., професор по медийна наука в хода на обучението по педагогика на изкуството в университета в Бремен. Съосновател на Дружество за изследване на медиите и поощряване на културата, на сп. «Факти и подбуди за преценка на медиите». Публикации и семинари на тема „Медии”./

След влизането на телевизията в живота и след като се преодоляха първите й детски болести, отговорните за създаването на програмите използваха новия медиум, за да предлагат на зрителите програми с по-високи претенции. Това обаче не доведе до очакваното увеличаване на квотите. Напротив: Колкото по-претенциозни ставаха програмите, толкова повече телевизионни апарати оставаха изключени. За да се попречи на този тренд, се откри така наречената „формула на насилието”. Тя гласи: Колкото по-детайлно и безсмислено се изобразява насилието, толкова повече хора гледат. От средата на 50-те години, тази форма лежи в основата на планирането на програмите и тяхното развитие. За филма важи същото. Точно в последните години някои филми, в които много хора бяха убити и убиването беше показано най-точно, станаха прочути и се превърнаха в касови шлагери. Филмовата критика философства в лицето на такива филми за «естетизиране на ужаса» (убиването се инсценира съвършенно в неговата форма), относно «иронизирането» на господстващото в нашето общество насилие и др. подобни. В предстоящото изложение ще се анализират два въпроса: Какво прави изобразяването на насилието така привличащо и какви последици има от това.

Прегледът на изследванията на медиите, които се провеждат от десетилетия и чийто брой междувременно се означава с хиляди, категорично доказва, че честото гледане на изображения на насилието води до увеличаване на готовността за насилие. Отчасти се касае за сложни дългогодишни изследвания, които са проследили стотици биографии от детството до късна възраст, за да намерят какви разлики се получават, когато един човек ежедневно повече часове гледа телевизия, когато гледа малко или изобщо не гледа.

Медиите: техните начини на въздействие...


Едно от обширните изследвания се проведе между 1981 и 1992 по поръчение на американските здравни органи. Повод беше драматичното увеличаване на случаите на убийства. В различни страни беше наблюдавано, че около 15 год. след въвеждането на телевизията убийствата са се удвоили. Най-напред се премисли, кои фактори би трябвало да се държат отговорни за увеличаването на престъпленията с насилие. При тези премисляния телевизията се разглеждаше като една между много други причини. Изследванията показаха, че увеличаването на убийствата трябва да се припише единствено на гледането на телевизия.

Резултатите бяха публикувани в едно извънредно издание на ,,Journal of the American Medical Association“ (том 267, 1992). В него авторите пишеха: «Ако технологията на телевизията никога не би била развита, днес в САЩ би имало годишно 10 000 убийства по-малко, 70 000 изнасилвания по-малко и 700 000 наранявания по-малко.» Публикацията почти не беше забелязана.

Една слабост на изследванията на медиите се състои в това, че се използваха предимно емпирични методи. Така може да се установи, че телевизията повишава готовността за насилие у зрителите; изказвания за това обаче как се пораждат тези въздействия, е почти невъзможено да се направят.

С техническите средства, създаващи картини, се породи една форма на срещата със света, която не е сродна с нищо предишно. Филмът и телевизията разказват човешки съдби в картини. Отначалото артистите играеха пред монтирана на един статив неподвижна камера. Разказът в картини предлагаше един континиум (непрекъснатост), единството на пространството и времето оставаха гарантирани.
Филми, които бяха създадени по този начин, можеха да траят само няколко минути и скоро ставаха скучни. Днес една картина в киното или в телевизията трае средно около 5 секунди. Един филм се състои от хиляди единични картини. Между всяка картина лежи един шнит, както се казва. Сега е възможно да се разкаже едно действие така, че при това да се скача от място на място, от епоха на епоха.

Душевното съпреживяване по този начин много се затруднява. Да си представим за илюстрация следната секвенция от един акционен филм: В десет картини детайлно се показва как двама мъже се борят и при това тежко се раняват. Единият от двамата накрая бива прободен. От единадесетата картина нататък следва интимна любовна сцена. Към нея се прибавя диво преследване, при което става въпрос за живот или смърт. Зрителят бива потопен в една сменяща се баня от чувства, която той изживява като изпълнено с напрежение забавление. Напрежението почива в голяма част на това, че отделните сцени влизат в силен сблъсък. Липсва преходът. Картинните медии правят триизмерното реално пространство, в което човек извървява един път, в който различните събития са във взаимна връзка, да изчезне, и го заменят с поредица от несвързани петна. Тук преходът от едно място до другото трае толкова дълго, колкото смяната на картината, това означава част от секундата. Чувствата, които предизвиква една картинна секвенция не могат да се преработят, понеже следващата поредица от картини, която предизвиква съвсем други чувства пристъпва и непосредствено се свързва с предишната. Зрителят се въвежда без подготовка в бурни емоции и без да има възможност да осмисли, отново се изхвърля от тях. Когато това отново и отново се изживява, води до душевно втвърдяване и притъпяване.


...и техните въздействия


Картинните изображения на убийства и подобни ужаси на душевно равнище води до имунизиране срещу истинското насилие. Да предположим, аз излизам от къщи и ставам свидетел как двама мъже брутално бият един трети и накрая го убиват с повече пробождания с нож. Ужас, съжаление, отвръщение и страх ме обхващат. Тези душевни вълнения се пораждат чрез моите възприятия. При това ме впечатлява не само това, което се представя сетивно. Възприятието обхваща също и това, което се разиграва на душевно равнище при участващите личности. За душевното преживяване допринася също и мисленето. То осветлява възприетото, и разбира, колко необикновено и носещо последици е случилото се. И ако едно подобно събитие след години още веднъж се изживее, душата ще бъде докосната също както първия път; едва ли може да има едно душевно притъпяване, но в изключителни случаи и то е възможно. Виктор Франкл, който дълги години е трябвало да прекара в Аушвиц и други концентрационни лагери, описва в книгата си «И въпреки това кажи "да" на живота» една психопатология на лагерния затворник. Франкл описва как след няколко месеца настъпва душевна апатия. Затворниците изпадат в едно състояние, в което например наблюдават брутални измъчвания на своите другари, без да се възмутят. Умората и свикването действат едновременно, за да предизвикат тази промяна.

На екрана гореописаната сцена създава впечатлението, че зрителят е свидетел на едно убийство. Това въздействие със съответните му душевни реакции настъпва при всички, които видят нещо такова за първи път. Особено ясно това се наблюдава при децата, които често седмици наред имат нарушен сън, когато са видели брутални сцени по телевизията.

Това, което първоначално предизвиква възмущение, след известно време започва да се гледа «с удоволствие». Към първоначалните реакции се прибавят рефлексии, че всъщност не се случва нищо действително и тази констатация променя душевното изживяване така, че остава само приятното изживяване на напрежението.

Че не се случва нищо лошо, че всичко всъщност е само фиктивно, само един «филм» е едно твърдение на главата. В действителност душата е подчинена не просто на едно заблуждение: картините, които тя преживява и с които се вълнува, имат знаци на действителността, те са «полуживи». Живи в тях са например движенията. «Те са както в живота», така се казваше при първите филми с въодушевено учудване. «Също както в живота» са също и играта на светлина и сянка, жестовете, мимиката, протичането на действието, всичко което се чува като говор, стенания, крясъци. Когато човек при виждането на картинно представени сцени, в които се измъчват хора реагира с ужас, тогава това е една естествена саморазбираща се реакция. Но научи ли се той да наблюдава нещо подобно с наслада, тогава душата си спечелва част нечовечност. Медиалната, това значи полуживата презентация създава предпоставките за това. Последиците настъпват и по отношение на истинския живот.
За това допринася още и фактът, че изпълнени с насилие картини в почти всички случаи носят и едно полсание. То гласи: «насилието е легитимно!» или «насилието гарантира успех!» или «насилникът е герой!». Действията са така изградени, че въздействат като доказателство за такива изказвания. Те никъде не са така изрично формулирани, но в душата действат като хипноза. Будното мислене би се защитавало срещу неморални изказвания и би ги отхвърлило. Но чрез начина на представяне на дейсвието, то се приспива (освен това самият характер на телевизията привежда човек в подобно на хипнозата състояние, поради изключването на волята и оставянето да се следят просто движищите се от самосебе си картини, което е изследвано с апаратура за мозъчните импулси и е констатирано, че фреквенциите на дълбокия сън и на състоянието на мозъка пред телевизията са еднакви б.пр.). Това е във връзка с дълготрайното взиране върху повърхността и бързата смяна на картините.

Според статистиката един младеж в САЩ, когато достигне 18 години, вече е видял 200 000 насилствени акта и 40 000 представени по телевизията убийства. Това е средно число, което в Европа е малко по-ниско. Когато един човек с такива медийни опитности принадлежи към дадена група, която тероризира други хора, например чужденци, тогава в конкретния случай се активират опитностите и настройката, които са били упражнявани пред телевизионния и филмовия екран. Там «насилие» и «образец на подражание» се свързват заедно.

Изправи ли се такова действие на насилие пред съда, винаги се констатира, че извършителите нямат съзнание за неправдата. Съзнанието за неправда няма нищо общо с параграфи и закони. То извира от едно чувство за справедливост и несправедливост. Картинните медии променят това чувство чрез картинни инжекции. Центърът на човека се корумпира и това поражда отслабване или разрушаване на чувството за право. Извършва се нещо, което рекламната психология нарича «душевно кондициониране».
Насреща на разсъждения от този вид винаги се изтъква, че милиони хора гледат убийства и насилия по телевизията, но досега не са станали сами насилници. Това за щастие е правилно. При повечето хора обаче изпълнените с насилие картини водят «само» до едно десензибилизиране. Когато се прибавят и други фактори (насилия в детството, разочарования, неуспехи...) които също въздействат десензибилизиращо, тогава от един зрител става един извършител.


Изображение



Ужасяващата история на изобразените насилия


За изясняване на по-големите взаимовръзки, към които принадлежи тук разглежданата проблематика, се проследи въпросът - от кога съществува интерес към представянето на насилствени дела. Изненадващо се оказа, че времето може точно да се посочи. В последната третина на 18-то столетие се зараждат романите на ужасите или «готическите» романи. Един от най-известните е “The Monk“ от М. Г. Левис, който се появява през 1789 и за кратко време претърпява много издания. В книгата преобладават сцените на пълен садизъм, сексуалност и ужаси. По своята перверзност тя все още не е надмината от съответните продукти на днешното време.

Не по-различно изглежда и на сцената. Съвременни критици се оплакавт от почти безкрайната кланница. Те се оплакват и от липсата на паралелно представяни «целувки и кинжал», което не означава нищо друго, освен че още по онова време е била вече открита рецептата на успеха «Sex and Crime»

Предлагани забавления под формата на романи и театрални представления имаше още през 16-то и 17-то столетие. Новото е, че с представянето на убийство и смъртни удари хората се забавляват. Такива неща до онзи момент са интересували като тема, но не като външен фкт. В Шеспировата драма «Цар Хайнрих 4» лежи убийство, което проправя пътя на Хайнрих към трона. Драмата излага мотивите на царя и последиците от неговото действие. В предложенията за забавление на изтичащото 18-то столетие убийството излиза на преден план заради самото то, редом до садизма и сексуалността. Мотивите и последствията стават второстепенни. Действието се деградира до предлог за сензация. Последната третина на 18-ти век е времето на френската революция. Навсякъде, не само във Франция, събудилият се стремеж към свобода довежда до надигане срещу авторитетите. Укрепването на индивидуалността води до това, да се разхлаби връзката на отделния човек с другите в социалните взаимоотношения. Появяват се чувства на безориентираност и на самота. Към това допринасят също и тенденции в развитието, които засягат мисленето и религиозния живот на хората. На философско равнище се развива материализмът.

Във втората половина на 18. век започва технизирането на продукцията. В манифактурите се налага едно все по-голямо диференциране на работния процес с последиците, че продуктивността чувствително се покачва.
Човек се насочва, през разглежданата тук епоха, към развиването на нови душевни качества, душевни качества, които му позволяват да пристъпи към душите на старите авторитети. Загубата на старите способности настъпва по-бързо, както това винаги се случва, от придобиването на нови способности. Появяват се душевни натоварвания, за чието разсейване не достига вече създаденото досега в развлекателния бранш. Тук току-що започва това, което науката за медиите на 20-то столетие ще открие и изследва като спирала на дразненията.

Когато се разглеждат изображенията на насилието от 18-ти век и се сравняват с днешното време, какво се констатира, като засилване и покачване. Най-напред се забелязва гигантско увеличение на числото. В 18-ти век четенето на една книга или посещението на театър се е ограничавало до един малък кръг от образовани и същевременно богати хора. Днес почти всеки, по всяко време от деня или нощта може да вижда представяне на насилието. Не е нужно той дори да напусне дома си. В старите времена случаи на насилие и техните последици само биваха загатнати на сцената или човек трябваше да си ги представи при четенето на един роман. При филма и телевизията се показват насилието и неговите въздействия с голяма точност и чрез употребата на уголемяване на картината и приближаване до зрителя. Той се превръща в съучастник.

За усилването на ефекта допринася, че естетическите средства, това ще рече възможностите на изобразяването, се употребяват, за да се направи представянето на насилието възможно по-ефектно и изразително; например поредици от определени картинни формати (от тоталните до междинните степени на близките снимки) или увеличаването на темпото въздействат за усилване на напрежението. Чрез шумове и музиката на заден план, могат да се постигнат също силни ефекти. Тези средства покачват качеството на забавлението, обаче означават в крайна сметка гавра с жертвата, за чиято сметка човек се забавлява.

Едно друго кулминиране представляват компютърните игри, при които оръжието, което се държи от играча (например чрез Joystick), се вижда върху екрана, това означава вижда се в действието на играта (така наречените Ego-Shooter – игри). Играчът не остава зрител, той става действащ извършител. Той мислейки, чувствайки и искайки, това означава със цялото си същество, се свързва с една машина, по-точно с показващият се чрез машината дух на разрушението и разпокъсаността.

Картината и нейната злоупотреба


В следващото изложение трябва да се обърне вниманието към едно измерение, което попада пред погледа, когато се проследяват големите взаимовръзки, в които се извършва злоупотребата с картината. Към същността на картината принадлежи това, че тя може да впечатли човека, без да го принуждава. Една истинска картина на изкуството може да даде импулс на наблюдателя, който насочва в една определена посока, без чрез това да ограничи свободата на дадения човек.

Както Рудолф Щайнер описва - духовният свят си служи с картини, за да има възможност да импулсира човечеството, без да се намесва в неговата свобода. В лекцията «Какво върши ангелът в нашето астрално тяло, в Смъртта като жизнено преобразование, Сс 182, лекция от 9-ти октомври 1918), той описва как цялата човешка еволюция зависи от това, отделният човек да обърне внимание на картините, които от света на ангелите се вграждат в неговата вътрешна същност.

Машинално създадените картинни инжекции са точно противоположността на това, както по отношение на формата, също и по отношение на съдържанието. Те принуждават, понеже въздействат сугестивно и налагат една насока, която води далеч от целите на човечеството. Освен това десензибилизирането, което те предизвикват, няма само последици за ежедневния живот; то прави и безчувствен към нежните картини, които искат да докоснат човека от духония свят. Какво ще стане от тези картини? Те не могат просто да се изпарят, понеже с тях са свързани сили. Тези сили се стремят към възможността да могат да въздействат, която намират само ако заседнат в подсъзнанието на човека. (Например импулсите на братската любов между хората независимо от раса, народност и групова принадлежност, които биха били благословеност за социалния живот, понеже не могат да се възприемат съзнателно като духовни импулси, потъват в подсъзнанието и се изживяват на равнището на сексуалността, където обаче стават разрушителни импулси бел. пр.)

Загубата и предизвикателството за вътрешно упражняване


Както се изложи по-горе медиите въздействат упойвайки фините душевни вълнения и поради това изопачават импулсите на произхождащите от духовния свят картини. Такива констатации водят до заключението, че е необходимо да се действа в насоката, да бъдат редуцирани или съвсем да се изключат от културния живот медиите, за които става дума. Такава една крачка, ако изобщо може да се направи, има смисъл само по отношение защитата на децата. Възрастните трябва да се справят с този проблем по друг начин. Това е във връзка с факта, че третирането на медиите като причина осветява само една страна на истината. Към цялата истина принадлежи, че в медиите трябва да се видят също и въздействията, които насочват към причини, които са във връзка с развитието на човечеството.

Нещо от това се вижда, когато се проследи въпросът ,,от кога се констатира повишена нужда от гледането на фиктивни насилия”. Този въпрос доведе до времето на френската революция и десетилетията след това. Направи се връзка с романите на ужаса и подобни явления от една страна и нахлуването на едно материалистично разбиране на света от друга страна, като при това се видя, че в тази връзка имагинацията като естествена способност съвсем угасва, за да отвори път на развитието на човешката свобода. Техническите медии пристъпват в една ситуация на липса, като примамени от тази липса. Те са един отговор, би могло да се каже прекалено бърз, необмислен или лекомислен, на една загуба. Те трябва да доставят ерзатц за това, което го няма, като почти никой не знае, какво всъщност липсва.

Че медиите са ерзатц, се вижда с голяма яснота в това, че те могат да изпълнят своята функция само когато работят с все по-силни средства за възбуда. От пораждането на масовите медии спиралата на възбудата непрестанно се върти. Междувременно е достигнала при вече споменатите компютърни игри, за да споменем само един примерq при които играчът така истински стреля и убива, че тези игри се употребяват за образоването на полицаи и войници в ролята си на убиващи симулатори, за да се премахнат с тяхна помощ задръжките да се убива (Виж книгата на Даве Грозман и Глория де Гаетано: Кой научи нашите деца да убиват?). Такива тенденции в развитието са ужасяващи.

Но човек трябва да се запита: Какво би станало, ако медиите можеха да изпълнят своята функция на ерзатц, ако например романите на ужаса и булевардният театър, без някога да стане скучен, повече от две столетия, би доставял ерзатц на загубеното и на това, което в бъдеще трябва да се постигне? Тогава много хора биха приятно се оградили с тривиално развлечение и биха изпаднали в здрав душевен сън. Понежи медиите правят зависим човека, понеже покачването на дозата става необходимост и понеже лошите странични действия се появяват, затова те принуждават към премисляне, принуждават да се предприемат усилия, вместо ерзатц, да се постигнат нови душевни способности чрез вътрешно обучение и упражняване.
Медиите преди всичко са там, където масовите медии пристъпват, тривиални и често достатъчно брутални. Същевременно те са негативно свързани с дълбоките тайни на човешката еволюция. Опитът да се отблъснат негативните влияния на медиите, принадлежи поради това към първостепенните задачи на съвремието.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Юли 17, 2014 9:48 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Няколко мнения на Р.Щайнер по въпроса!
/благодаря на Донко, и Стела Й., за издирването и превода!/


"Наука и изкуство – две форми, в които човек трябва да възприема истината. Те водят началото си от един корен. По този начин е преживявало някога това древното човечество в своята цивилизация. Сега те се взаимноизключват. „Трезвата” наука трябва да бъде „обективна”, и не може да има нищо общо с изкуството, което е свързано с произволното човешко творчество. Между тях е възникнала пропаст.

Но посредством естествените закони и логиката се оказва невъзможно да се проникне в човека, тук са нужни средствата на изкуството. Самата наука трябва да стане изкуство, за да може да се доближи до човека.
Вървейки по този път, ние се научаваме да превръщаме интелектуално-научното в имагинативно познание /както това е казано в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове”/. Тогава мисленето от пасивно /каквото е в нашата цивилизация/ става отново активно, и не просто ще следва събитията.
Започнали са да търся нагледност за духовните неща /в лекции и т.н./, за да мислят по-малко. Били са нужни снимки, илюстрации, в противен случай заспивали, не умеели да мислят. Думите вече не служели, за да възбудят мислите.

И ако в „Хамлет” все още е необходимо мислите да проследяват думите, то сега преминавайки от театъра към киното, където изобщо не е нужно да си вътрешно активен, защото самата машина предава картина след картина при пълна пасивност на зрителя. Така постепенно се е загубила вътрешната активност на човека. Но тя трябва да бъде събудена отново, защото мисленето не е нещо, пробуждано отвън, а от вътрешната сила на човека."
GA-307

"Както чрез едно много ранно интелектуализиране, така също и чрез даването в ранна възраст на противо­рахитични медикаменти и флуор, които засилват телесните тенденции в посока на втвърдяването, чрез повишената употреба на електричеството, дегенерираната храна и огромното количество сетивни дразнения (кино, радио, музикални записи, телевизия, електронни игри, електронна музика, шум на автомобили и др. п. б. п.), както и чрез непрекъснато увеличаващата се нервност във всички области на живота, се засилват втвърдяващите тенденции в организма."

„Болната кожа” Олаф Кооб

"В тази епоха на Габриел, това беше възможно, на основанието, че, в действителност, навсякъде по Земята присъствуваха елементарни същества, които бяха там още от Средновековието. Обаче, с напредването на ХІV век и толкова повече, през ХХ век, стана все по-малко и по-малко възможно тези елементарни същества, присъстващи във всички природни явления, да бъдат, така да се каже, паразити в целия социален човешки живот. Имаше много неща, действащи в несъзнателното, противоположни на техните импулси, най -вече в най-модерната епоха.

Виждате, когато в тайните общества от този род се честваха култове според древната традиция - трудно може да се повярва до каква степен всички тези култове на тайните общества са смятани за "древни" и "осветени" -, или когато се преподаваше, когато се изпълняваше това, което беше предадено така като спомен - който вече не се разбираше - Мистерии, това подхождаше съвсем на определени елементарни духове. Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една реалност на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно. Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки усет, който хората не използваха. Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него. Те предпочитаха да седнат и попадаха в грубата грешка на традицията. Тези хора, те не мислеха. Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя усет. Но те нямат особено желание, те не го правят, те се отвращават от една остра мисъл. Те казват доброволно: а! не! Трябва да се напрягаме, трябват усилия, това е абстрактно, това е нещо, което изисква вътрешна работа.

Ако хората обичаха да мислят, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само. И най-малкото, за което би се смятало още, че човек мисли, е написано на големи пана, където може да се прочете. Така бавно и прогресивно се формира по време на модерната епоха тази не-симпатия по отношение на вътрешно, активната мисъл. Хората почти изцяло са отвикнали да мислят. Когато някъде се състои конференция без прожекция и където, би се смятало, че хората мислят малко, те предпочитат въпреки всичко, малко или много, да поспят. Те самите отиват, може би на конференция, но спят, защото активната мисъл не е това, което се радва днес на една изключителна популярност.

И тази воля да се мисли, установена над векове, се адаптираха най-вече многобройни практики, които съществуваха в такива или такива тайни общества. И елементарни същества от този вид, които бяха още там, които имаха отношение с човешкото същество по време на първата половина на Средновековието, когато даже се осъществиха лабораторни опити, алхимични опити, където хората мислеха съвсем съзнателно да изключват действието на духовните същества, тези духовни същества бяха останали там, те бяха на всякъде.

И защо те не се възползваха от тази добра придобивка! Хората получиха малко по малко в най-модерната цивилизация един мозък, който можеше добре да мисли, но не искаше да мисли. Така тези елементарни същества се приближаваха и си казваха: ако хората не използват самите те, своя мозък, то ние можем да го използваме. И в тайните общества, които не обичаха нищо друго, освен традиционното, като издигаха към повърхността само стари неща едно след друго, се откриваше, че тези елементарни същества се приближаваха и си служеха за да мислят, с човешките мозъци. Така, прекомерно много мозъчна субстанция беше използвана от елементарните същества от ХVІ век нататък.

Много елементи бяха всъщност, въведени в човешката еволюция без намесата на хората, даже добри идеи, които се отнасяха до общия живот на хората."

GA-214

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Юли 19, 2014 2:50 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Въпрос към Р.Щайнер: Какво е мнението ви за все по-честото разпространение в училищата на учебни филми /или на филми в учебния процес, б.п./ и как по-добре ще обясните на защитниците му, че който вреди не може да се възмущава от "назиданието"?

Д-р Щайнер: Е, аз се опитвах въобще да проникна в тайната на филма, и разбира се - може да ми се обидите, или не, но това е факт, длъжен бях да намеря, онова, което наричах в тези лекции етерно или жизнено тяло, особено за организацията на чувствата, поради възприемането на кинопродукциите - увреждат се изключително мощно. Под влияние на кинопродукциите цялата духовно-душевна конституция действително става механична; сама по себе си кинопродукцията представлява външен способ за довеждане на човек до материалистически убеждения. Аз проверих това; особено във военно време, когато във филмите се агитира за всичко възможно - може да се види как хората жадно възприемат кинопродукцията. Не бях склонен да наблюдавам самите филми, а да наблюдавам публиката и мога напълно да констатирам, че киното е заложено във всяка програма за материализация на човечеството, в известна степен внедрявайки материализма вече и в навика за възприятие. Това би могло да ни отведе много далече, но поради напредналото време само мога да намекна.
GA-303

И така, ако ви сте се научили да гледате вътре в самия себе си, то тогава, господа, ще видите не само едно кръвообръщение, вие ще видите движението на Луната, ще видите всичко, което прави Луната; ще видите как Луната се отнася към Слънцето. Тогава ще видите родството на сърцето със Слънцето и Луната.
Виждате ли, в древността всичко това е ставало с голяма лекота. Тогава обучението на хората още не е включвало изучаването на науките, касаещи изключително външния свят. Те изобщо не са се нуждаели да виждат онова, което е пред тях. Ако древният грък – тоест човекът, живял 27 – 28 столетия назад, влезе в кинозала, то той няма да може да гледа дълго това кино, той би припаднал. В момента, в който древният грък би погледнал на всичко това с неговата вътрешна същност, не само с членовете на своето тяло, но с цялото си човешко същество, би се случило това, което се случва с вас, ако вие си „служите” с някой крайник, той заспива, губи чувствителност /има се предвид „изтръпване” на крайника, б.п./. В този човек би настъпил не обичаен и нормален сън, а би възникнало заспиване в цялост, ако бихте завели този древен грък на кино. Той би припаднал от това.
Той дори въобще не ми могъл да гледа това, доколкото в този момент кръвоносната система на главата му би получила от сърцето такъв разрушителен импулс, че цялото му тяло – не само отделните му части – би било приспано, а главата не би могла повече нищо да управлява. Той би припаднал.
Днес човекът е станал съвсем различен от това, което е бил в древността. Днес той под влияние на съвременната култура има толкова безредно /безпорядъчно/ кръвообръщение, че той не припада в киното.
Ако човек с вътрешна сериозност, дори и малко занимаващ се с духовната наука, след това би отишъл на кино, ако трябваше да се взема в ръце /да се стегне/, дори и днес би трябвало да положи усилия да не припадне. Но доколкото всички сме хора, един приема качествата на другия. И става така, че човек вече няма тази кръвоносна система, която е имал човекът в древността. Затова за древните хора е било по-лесно да гледат през кръвоносната система, било им е по-леко да говорят за Слънцето и Луната, за разлика от нас сега. Ние сме се откъснали от това и ни се налага да го достигнем отново с помощта на упражнения. В началото ние трябва да направим органите нормални /в смисъла на "здрави", за да можем да виждаме /през тях/.
GA-350

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Юли 19, 2014 3:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Продължавам със следващата част, в което ще разгледам основните моменти, върху които е нужно да обърнем внимание, акцентирани в статията на Хайнц Буддемайер "Каква роля играят картинните медии" /специалист в изследването на влиянието на медиите, антропософ/.

Преди да престъпя към коментари на тези важни моменти, искам да кажа нещо и по отношение на собствената си позиция. С материалите, които предлагам нито заклеймявам, нито анатемосвам. Само информирам! Всеки прави своите избори, съответно поема своята отговорност и по отношение на децата си, и по отношение на собствената си позиция. Далеч съм от мисълта, че има смисъл да се опълчвам срещу вече залялата ни "медийност" на всяка крачка.

За мен въпросната статия представлява интерес от една страна с много точните наблюдения за въздействието на "движещите се механистично сменящи се картини" върху човешката душа /мислене, чувстване, воля/, а от друга страна тези наблюдения се свързат с чисто психологическа позиция, а от трета - с антропософската позиция, която дава визия не само за индивидуалното въздействие, но и по отношение на смисъла за бъдещето на цялото човечество...

И така... основните моменти в статията:

1. Един филм се състои от хиляди единични картини. Между всяка картина лежи един шнит, както се казва. Сега е възможно да се разкаже едно действие така, че при това да се скача от място на място, от епоха на епоха... С техническите средства, създаващи картини, се породи една форма на срещата със света, която не е сродна с нищо предишно. Филмът и телевизията разказват човешки съдби в картини.

2. Душевното съпреживяване по този начин много се затруднява... Зрителят бива потопен в една сменяща се баня от чувства, която той изживява като изпълнено с напрежение забавление. Напрежението почива в голяма част на това, че отделните сцени влизат в силен сблъсък. Липсва преходът. Картинните медии правят триизмерното реално пространство, в което човек извървява един път, в който различните събития са във взаимна връзка, да изчезне, и го заменят с поредица от несвързани петна. Чувствата, които предизвиква една картинна секвенция не могат да се преработят, понеже следващата поредица от картини, която предизвиква съвсем други чувства пристъпва и непосредствено се свързва с предишната. Зрителят се въвежда без подготовка в бурни емоции и без да има възможност да осмисли, отново се изхвърля от тях. Когато това отново и отново се изживява, води до душевно втвърдяване и притъпяване.

3. Когато човек при виждането на картинно представени сцени, в които се измъчват хора реагира с ужас, тогава това е една естествена саморазбираща се реакция. Но научи ли се той да наблюдава нещо подобно с наслада, тогава душата си спечелва част нечовечност. Медиалната, това значи полуживата презентация създава предпоставките за това. Последиците настъпват и по отношение на истинския живот... Будното мислене би се защитавало срещу неморални изказвания и би ги отхвърлило. Но чрез начина на представяне на дейсвието, то се приспива (освен това самият характер на телевизията привежда човек в подобно на хипнозата състояние, поради изключването на волята и оставянето да се следят просто движищите се от самосебе си картини, което е изследвано с апаратура за мозъчните импулси и е констатирано, че фреквенциите на дълбокия сън и на състоянието на мозъка пред телевизията са еднакви б.пр.)... Съзнанието за неправда няма нищо общо с параграфи и закони. То извира от едно чувство за справедливост и несправедливост. Картинните медии променят това чувство чрез картинни инжекции. Центърът на човека се корумпира и това поражда отслабване или разрушаване на чувството за право... При повечето хора обаче изпълнените с насилие картини водят «само» до едно десензибилизиране. Когато се прибавят и други фактори (насилия в детството, разочарования, неуспехи...) които също въздействат десензибилизиращо, тогава от един зрител става един извършител... При филма и телевизията се показват насилието и неговите въздействия с голяма точност и чрез употребата на уголемяване на картината и приближаване до зрителя. Той се превръща в съучастник.

За усилването на ефекта допринася, че естетическите средства, това ще рече възможностите на изобразяването, се употребяват, за да се направи представянето на насилието възможно по-ефектно и изразително; например поредици от определени картинни формати (от тоталните до междинните степени на близките снимки) или увеличаването на темпото въздействат за усилване на напрежението. Чрез шумове и музиката на заден план, могат да се постигнат също силни ефекти. Тези средства покачват качеството на забавлението, обаче означават в крайна сметка гавра с жертвата, за чиято сметка човек се забавлява.

4. Едно друго кулминиране представляват компютърните игри, при които оръжието, което се държи от играча (например чрез Joystick), се вижда върху екрана, това означава вижда се в действието на играта (така наречените Ego-Shooter – игри). Играчът не остава зрител, той става действащ извършител. Той мислейки, чувствайки и искайки, това означава със цялото си същество, се свързва с една машина, по-точно с показващият се чрез машината дух на разрушението и разпокъсаността.

5. Към същността на картината принадлежи това, че тя може да впечатли човека, без да го принуждава. Една истинска картина на изкуството може да даде импулс на наблюдателя, който насочва в една определена посока, без чрез това да ограничи свободата на дадения човек.

Както Рудолф Щайнер описва - духовният свят си служи с картини, за да има възможност да импулсира човечеството, без да се намесва в неговата свобода. В лекцията «Какво върши ангелът в нашето астрално тяло, в Смъртта като жизнено преобразование, Сс 182, лекция от 9-ти октомври 1918), той описва как цялата човешка еволюция зависи от това, отделният човек да обърне внимание на картините, които от света на ангелите се вграждат в неговата вътрешна същност.

Машинално създадените картинни инжекции са точно противоположността на това, както по отношение на формата, също и по отношение на съдържанието. Те принуждават, понеже въздействат сугестивно и налагат една насока, която води далеч от целите на човечеството. Освен това десензибилизирането, което те предизвикват, няма само последици за ежедневния живот; то прави и безчувствен към нежните картини, които искат да докоснат човека от духовния свят. Както се изложи по-горе медиите въздействат упойвайки фините душевни вълнения и поради това изопачават импулсите на произхождащите от духовния свят картини.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни