ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Юли 17, 2018 10:09 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 05, 2014 1:32 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Човешките ръце - нашите етерни очи


"На свой ред „човекът-гърди“ също е завършен и цялостен човек:
ръцете са, така да се каже, външните представители на етерните очи."
ГА 208, Р.Щайнер




Изображение


Стъпка по стъпка получавам отговор на мои мисли и идеи, които в годините са просветвали в мен. Те идваха от собствения ми живот. Свиря на пиано от дете, и това е една от причините да се обръщам с голямо внимание към ръцете си. По-късно този интерес премина в интерес към ръцете на другите хора - най-вече към формата, излъчването им, онова, което чувствам като ги докосна. Още тогава имах само моментните мисли, че "нещо", преминава през мен, че ние "говорим" с ръцете си. Трудно е за обяснение, знам. Но здрависването с един човек, допирът, усещането, топлината или студа - цялото това нещо е "говор". И тук изобщо не става въпрос за експлоатираната тема за "жестовете като невербална комуникация" - любима тема на психологията. Става дума за друг "говор" - говор, който реално се възприема извън петте известни ни сетива. За него не са нужни анализи, той "говори" с други "закони".

Отговорът срещнах при Щайнер, още преди близо 4 години, когато подготвях дипломната си работа в обучението по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия /цитатът горе още тогава ме впечатли и го запомних!/. Още повече, че тогава, а и след това, в практиката ми извън България, имах много интензивни срещи с Евритмията - "любимата дъщеря на Антропософията". Последва собственото ми откритие на коприната, на докосването и допира, като небесно пространство тук на земята, което дава възможност на човешката душа да се разгърне в цветове и форми. Коприната е част от облеклото в Евритмията. Просветването за "говора на човешките ръце" още и още се задълбочаваше. Изследването ми за пеперудата и осъзнаването на Гьотеанистичната идея за прарастението, имагинативната картина на човека-прарастение, човека-пеперуда, човека-птица - все картини и символи, които намираме в приказки, картини и митове, разгърна пред мен визията за смисъла на човешките ни ръце. И по-точно процесът на тяхното овеществяване в цялостното еволюционно развитие от антропософска гл.т., и онова, което им предстои - процесът на тяхното одухотворяване. Това е нещо, което зависи вече само и единствено от човешкото същество. Отделно ще обърна внимание на картините на посветени ренесансови художници!

Днес има редица доказани алтернативно-холистични направления, които чудесно си служат с вградената фина сила, която минава през нашите ръце. Важно е да се достигне до осъзнаване от всеки човек на фината вибрация, която му е дадена безусловно, чрез самото притежаване на етерно тяло, за жизнената сила, която ни обгръща от Космоса, става част от собствената ни жизнена сила и работи в нас и че тази сила има реални физически външни носители в нас днес - ръцете, те "виждат"!

В днешните времена, колкото повече Ариман вгражда в етерните ни тела мъртви мисловни структури и форми като понятия, мисли и т.н., толкова повече етерните ни тела ще се затлачват и реално етерните ни очи ще остават слепи... А кой има за цел това?! Не е ли това път да бъде спряна етерната ни възможност да се свържем по обратния път, но вече осъзнато, с живия космически Етер. И ако за древните хора е било напълно естествено етерното им тяло да е много по-рехаво свързано с физическото тяло, да правят спонтанна и постоянна връзка с Духовните същества, то днес ние как можем да развием осъзнато етерно "виждане", ако умишлено биват затлачвани етерните ни тела?!

Какво казва Р.Щайнер още по въпроса за важността от осъзнаване на това: какво действително намира израз в нашите физически ръце и което ще бъде задълбочено коментирано по-късно в изследването:

"...Също както на мозъка, така и на ръцете отговарят определени процеси в астралното тяло, но между физическите ръце и задачите им, и съответстващото им в етерното тяло разликата е далеч по-голяма, отколкото между физическата глава и съответната ѝ етерна част. Каквото вършат ръцете, е много повече сетивно, а каквото могат да правят съответните на ръцете етерни органи, е много малко подобно на извършваното от физическите ръце. Етерните ръце са действителни духовни органи в етерното тяло. Много по-висша, по интуитивна духовна дейност се извършва именно чрез тези етерни органи, които съответстват на ръцете и в тях намират само минимален израз. Тези етерни органи водят в свръхсетивния свят и могат да наблюдават там. В известен смисъл, би могло парадоксално да се каже, че човешкият мозък е най-неподходящият възприемателен орган за света; ръцете – в етерното им естество – са много по-значителни и умели познавателни органи, отколкото е мозъкът. Каквото ръцете имат да извършват, се открива във взаимовръзката им с листата (лъчите) на лотосовия цвят (чакрата) в сърдечната област, които така излъчват силите си, че от сърцето те преминават към ръцете и превръщат етерните ръце в духовни познавателни органи. Ако положим ръцете си върху ларинкса, така че палецът на дясната ръка да лежи при ухото и дланта под брадата на височината на ларинкса, ние изключваме етерните потоци на главата и преобразуваме останалия организъм в познавателен орган... "
Събр. съч. 265 За историята и от съдържанието на познавателно-култовия отдел на езотеричната школа от 1904 до 1914 (1906-1924), стр. 285сл., немско издание 1987 г.


Бих искала да завърша тази импровизирана интродукция с думите на корейско-японския скулптор Ли У Фан:

"Ръката става едно око, което слива всички пет сетива,
и вижда нещата цялостно".


Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 05, 2014 10:08 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Една от най-важните характеристики на скиците особено в творбите на истинските майстори е, че когато имаме повече от едно изображение в творбата им, връзката между мотивите рядко е случайна. В следващата картина има тънка връзка между ръката на художника отгоре, почиваща върху листа и рисунката на Мадоната с Младенеца отдолу.

Както собствената ръка на Дюрер се простира хоризонтално, така мотивът на Девата и Детето е като основа в долната част на вертикалното дърво. Авторът вижда в облегнатата за почивка ръка на художника монограма му – малко D, сгушено вътре в по-голямото А. Външната част на фигурата на Девата се очертава от драперията на нейната рокля като голямо А, а Христос сгушен в нейните ръце, формира едно извито D. Това повторение /връзка/ между фигурите и монограма, доста често в гравюрите на Дюрер, внушава идентификацията му с „Девата и Младенеца”, а също така предполага, чрез използването на двете, идентификация с Божественото, което е андрогинно.

Изображение



Ако увеличим детайлите, ще видим едно око, точно под ръката на Девата и това е още една демонстрация на това как в изкуството окото и ръката заедно показва единството на занаята /ръката/ и възприятието /окото/. Това обаче не е истинското око, а е вътрешното око на въображението на художника, разположено в предната част на утробата на Девата, мястото на Божествения замисъл, една метафора на собствената концепция на Дюрер – ние сме в съзнанието на Твореца, а не отвън.

Изображение



Това се потвърждава от начина, по който драперията на Девата може да бъде видяна като едно карикатурно лице на художника, един негов мисловен образ в неговата имагинация /представа/. Дюрер поглежда нагоре от скута на Девата с вътрешното си око, ние ще го открием, разположено непосредствено над и между реалните му очи, над челото.

Изображение



И така концепцията за Девата и Младенеца е произведение на изкуството, родено от неговия монограм. Неговото вътрешно око, с което той ги вижда, поставен в утробата й и свързан с нейната ръка. Дървото „израства” от неговото по-далечно око, подпечатано с неговия монограм.

По този начин, с Божественото вътре, Божествено творение /дървото/ „израства” от неговата Божествена природа, с която е като едно, като в мистично единение с природата.

Изображение


Девет години по-късно Дюрер рисува своя известен автопортрет като Христос...

Из http://www.everypainterpaintshimself.com

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Яну 09, 2014 12:27 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Изображение





* * *


Изображение


Изображение

Христос - Мантеня




* * *


Изображение



Изображение

Младенеца-Мантеня





* * *


Изображение


Изображение

Ботичели в образа на Младенеца





* * *


Изображение



Изображение

Мадоната - Перуджино



Изображение

Младенецът - Перуджино





* * *


Изображение


Изображение

Мадоната - ранен портрет на Рафаел





* * *


Изображение



Изображение

Христос - Рембрандт






* * *



Изображение



Изображение

Христос - Тициан






* * *


Изображение



Изображение

Христос - Ван Дайк




* * *



Изображение---Изображение


Изображение



Изображение

Христос - Кранах Старши



Изображение



Изображение

Христос - Кранах

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 11, 2014 4:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Епохата на Ренесанса през погледа на Антропософията



Специалисти в областта на изкуството намират и доказват безусловно факта, че великите творци на Ренесанса вграждат себе си в образите, които рисуват. Можем да ги "намерим" в образа на Христос, на Младенеца, на Девата, на Мария Магдалена... Има още и още примери, освен дадените от мен по-горе, което говори и доказва по-скоро този прийом като закономерност, отколкото като случайност или прищявка на твореца. Тези открития-доказателства представляват интерес за темата на изследването "Човешките ръце - нашите етерни очи" именно, за да бъде разбрано правилно изобразяването на ръцете - човешки и божествени, на картините на големите майстори. Като част от изобразеното тяло, те са били рисувани с явното познание за тяхната важност и значение. Те са били едновременно "ръцете на художника" слети с ръцете на изобразената Духовна фигура.

Лекция 3, Антропософията като Космософия, част 2, Р.Щайнер:

"По вре­ме­то на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, чо­ве­кът пред­с­тав­ля­ва­ше един от еле­мен­ти­те на це­лия ос­та­нал свят. Обаче до­ри и по вре­ме­то на Земното развитие, чо­веш­ка­та лич­ност да­леч не бе­ше обо­со­бена ка­то ед­на са­мос­то­ятел­на сила. Човекът усе­ща­ше се­бе си, та­ка да се каже, раз­лят из це­лия Космос.

Да, тога­ва съ­щес­т­ву­ва­ше един вид ин­с­тин­к­тив­но ясновидство. Познавателният жи­вот се гра­де­ше не вър­ху понятия, а вър­ху образи.

Тези об­ра­зи при­ли­ча­ха до­ня­къ­де на на­ши­те сънища; те има­ха не­що об­що с ду­хов­ния свят, и все пак жи­во­тът им про­ти­ча­ше там „долу", в чо­веш­ка­та душа. Те не при­те­жа­ва­ха яс­ни­те очер­та­ния на днеш­ния поня­ти­ен апарат, а се явя­ва­ха пред съз­на­ни­ето ка­то нет­рай­ни и под­виж­ни образи.
Впрочем въп­рос­но­то поз­на­ние се от­на­ся­ше не тол­ко­ва до това, ко­ето е пред­мет на днеш­но­то познание, то се от­на­ся­ше по­-с­ко­ро до оне­зи пър­вич­ни светове, от чи­ито нед­ра бе­ше фор­ми­ран и са­ми­ят човек, до оне­зи светове, от чи­ито нед­ра той все още не бе­ше на­пъл­но откъснат.

Ако ми поз­во­ли­те то­зи израз, чо­век са­мо „участвуваше" в ед­но познание, ко­ето дру­ги свръх­се­тив­ни Същества пос­ти­га­ха в са­мия него. Тези Същества при­над­ле­жа­ха към Йерархията на Ангелои. Един та­къв Ангел нап­ример оза­ря­ва­ше ду­шев­ния жи­вот на да­ден чо­век и всъщ­ност Ангелът бе­ше този, кой­то пос­ти­га­ше ед­но или дру­го познание. Човекът взе­ма­ше - та­ка да се ка­же -са­мо вто­рос­те­пен­но участие, про­ник­вай­ки във вът­реш­ния свят на своя Ангел. Като съп­ри­те­жа­тел на древ­на­та мъдрост, чо­ве­кът има­ше твър­де не­яс­на пред­с­та­ва за начина, по кой­то сти­га­ше до познанието. Той прос­то си казваше: Но всич­ко то­ва е са­мо внушение, за­що­то не аз, а Ангелско­то Същество в мен пос­ти­га то­ва познание.

... оне­зи лу­ци­фе­ри­чес­ки Същества, ко­ито по вре­ме­то на Лунното раз­ви­тие бя­ха длъж­ни да ми­нат през сво­ята нормал­на чо­веш­ка степен, се­га за­поч­на­ха да вдъх­но­вя­ват и тлас­кат чо­ве­ка към прек­рас­ния свят на древ­на­та мъдрост, а за са­мия чо­век не ос­та­ва­ше друго, ос­вен да учас­т­ву­ва в поз­на­ни­ето на Ангела. Това, ко­ето чо­век то­га­ва по­лу­ча­ва­ше ка­то мъдрост, му га­ран­ти­ра­ше ед­но из­к­лю­чи­тел­но вис­ше поз­нание.

На Земята чо­ве­кът се дър­жеше мал­ко или мно­го инстинктивно, дър­же­ше се - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - ка­то ед­но вис­ше животно. И тога­ва не­го­ва­та вис­ша жи­во­тин­с­ка при­ро­да се оза­ря­ва­ше от та­зи древ­на и въз­ви­ше­на мъдрост, от та­зи въз­ви­ше­на мъдрост, ко­ято след 8 пред­х­рис­ти­ян­с­ки век бав­но угасна.

И то­га­ва за­поч­на да се про­явя­ва имен­но това, ко­ето мо­же­ше да нас­тъ­пи един­с­т­ве­но с раз­ви­ти­ето на „Разбиращата Душа". Човекът за­поч­на да про­буж­да раз­би­ра­не­то в са­мия се­бе си. Човекът за­поч­на да из­ра­бот­ва пре­цизни и точ­ни понятия. Гръцката кул­ту­ра се от­ли­ча­ва­ше имен­но с това, че тя за­поч­на да „преработва" нас­ле­дена­та древ­на мъд­рост на Ангелите с чо­веш­ки­те пре­циз­ни и точ­ни понятия.

Да, в кни­ги­те на Платон мо­же да се до­ло­ви как висша­та мъд­рост е свър­за­на с еле­мен­ти­те на чо­веш­ка­та индивидуалност... Диалогичната фор­ма се на­ла­га по прос­та­та причина, че Платон яс­но до­ла­вя­ше това, ко­ето за по­-д­рев­ния чо­век бе­ше не­яс­но и смътно. Древният чо­век си казваше: „Ето, мъд­рос­т­та е не­съм­не­но ту­к, ­тя ме про­низ­ва и оза­ря­ва целия.". Докато Платон се на­ми­ра­ше в един неп­ре­къс­нат разговор, в един неп­ре­къс­нат диалог с оно­ва Същество, ко­ето - та­ка да се ка­же - вла­га­ше мъд­рос­т­та в са­мия него... Но ско­ро се по­лу­чи така, че по­ня­тий­ни­ят апа­рат на чо­веш­ко­то мис­ле­не бър­зо укрепна. И при Аристотел ние вече виж­да­ме как поз­на­ни­ето нап­ра­во прие фор­ма­та на ед­на те­оре­тич­на конструкция.

Хората чувствуваха, че дос­ко­ро ду­ши­те им бя­ха от­во­ре­ни за древ­на­та мъдрост, че за да им до­не­сат мъдростта, при тях сли­за­ха свръх­чо­веш­ки Същества. Но се­га те чув­с­т­ву­ва­ха как та­зи мъд­рост ста­ва­ше все по­-­абстрак­т­на и с те­че­ние на вре­ме­то те прес­та­на­ха да я разбират. Това, ко­ето до­то­га­ва се вли­ва­ше в тях от ду­хов­ния свят, се­га из­гу­би на­пъл­но сво­ето значение.

Докато при гърци­те ние все още има­ме яс­но­то усещане: Ето, бо­жес­т­ве­ни­те об­ра­зи и изоб­що оне­зи свръх­се­тив­ни сили, които са в ос­но­ва­та на све­та и Космоса, имат своя бо­гат и не­дос­тъ­пен нам вът­ре­шен живот, то рим­с­ки­те бо­го­ве се пре­вър­на­ха в абстракции, пре­вър­на­ха се в от­в­ле­че­ни и су­хи понятия.

Този нап­ре­дък на чо­веш­ко­то познание, ко­ето се стре­ме­ше да прев­ръ­ща всич­ко в абстракции, на­ме­ри своя видим из­раз на­й-­ве­че в Рим. Римската ци­ви­ли­за­ция раз­ви стегнатия, аб­с­т­рак­тен и трезв усет за нещата, тя раз­ви една ли­ше­на от об­раз мисъл, нак­рат­ко - Рим раз­ви раз­съ­дъч­ни­те фор­ми на чо­веш­ко­то мислене.

Римската ло­ги­ка взе пре­вес над ос­танки­те от древ­ни­те имагинации, ко­ито все още мо­же­ха да се от­к­ри­ят в древ­на Гърция.
Всичко, ко­ето рим­ля­ни­те нас­ле­ди­ха ка­то има­ги­на­ти­вен свят, ид­ва­ше от Гърция. Римляните нап­ред­на­ха по пътя на ло­гиз­ма и прозата, те из­ко­ва­ха своя ла­тин­с­ки език и му пре­да­до­ха она­зи же­ляз­на и стро­га логика, с коя то той про­дъл­жи да фор­ми­ра кул­тур­но­то раз­ви­тие на све­та в про­дъл­же­ние на це­ли столетия.

Но все пак, и в Гърция, и в Рим - вклю­чи­тел­но до за­зо­ря­ва­не­то на на­ша­та съв­ре­мен­на епо­ха - се за­па­зи нещо, ко­ето мо­жем да на­ре­чем "тра­ди­ция на древ­на­та мъдрост". И та­зи древ­на мъд­рост е за­па­зе­на в мно­го по­-го­ля­ма степен, от­кол­ко­то си мис­лят днеш­ни­те хора.

По то­зи на­чин обаче, онова, ко­ето пре­ди се на­ми­ра­ше под въз­дейс­т­ви­ята на един под­чер­тан лу­ци­фе­ри­чес­ки елемент, се­га прие един вън­шен ари­ма­ни­чес­ки характер. Но то­ва е са­мо фасадата. В дейс­т­ви­тел­ност тук про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва лу­ци­фе­ри­чес­ки­ят елемент. И това, ко­ето през след­ва­щи­те сто­ле­тия се ут­вър­ди ка­то рим­с­ка цивилизация, ма­кар и под сил­ния на­пор на гер­ман­с­ки­те племена, ус­пя да съх­ра­ни в се­бе си един не­съм­нен лу­ци­фе­ри­чес­ки елемент. Впрочем лу­ци­фе­ри­чес­ки­ят еле­мент про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва и по-нататък.

Естествено, по­ра­ди факта, че про­ник­на в чо­веш­ко­то мислене, той зна­чи­тел­но проме­ни своя пър­во­на­ча­лен характер.

В гръц­ко­то из­кус­т­во то­зи еле­мент бе­ше все още осе­за­емо жив. Но пос­ле той мал­ко или мно­го замря, та­ка че из­вън­ред­но ин­те­рес­но е да проследим, как то­зи еле­мент про­ник­на в теологията, ко­ято пред­с­тав­ля­ва ед­но учение за свръх­се­тив­ни­те светове, за да се ока­же накрая, че тя, теологията, изоб­що не раз­по­ла­га с те­зи свръх­се­тив­ни светове, а го­во­ри за тях са­мо с мър­т­ви­те пох­ва­ти на за­ва­ре­на­та традиция. Ето как въз­ник­ва оно­ва ду­хов­но течение, ко­ето в ос­но­ва­та си е раз­но­вид­ност на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили, и ко­ето пре­вър­на древ­ния яс­но­виж­дащ поглед към свръх­се­тив­ния свят в скуч­на те­оло­гич­на риторика.


Християнството се теологизира. Както ла­тин­с­ки­ят език бе прев­зет от логиката, та­ка и хрис­ти­ян­с­т­во­то бе прев­зе­то от теологията. Обаче на­й-­истин­с­ки­ят и жиз­не­ус­тойчив еле­мент на хрис­ти­ян­с­т­во­то пре­ми­на имен­но в спо­ме­на­тия лу­ци­фе­ри­чес­ки елемент, кой­то от своя стра­на бе на­дя­нал ед­на из­мам­на ари­ма­ни­чес­ка маска. Вместо ис­тин­с­ко­то християнство, над све­та се по­не­се теологията, или с дру­ги думи: ед­на раз­но­вид­ност на културата. Но ма­кар и по един ин­с­тин­к­ти­вен начин, под то­зи ви­дим пласт про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва тък­мо лич­но­то участие, лич­на­та ини­ци­ати­ва на човека. Разби­ра се, тя не мо­же­ше на­пъл­но да се съ­еди­ни с това, ко­ето ид­ва отгоре. И за нас е из­вън­ред­но ин­те­рес­но да просле­дим то­зи про­цес в не­го­ва­та бляс­ка­ва и, - та­ка да се ка­же - офи­ци­ал­на фаза, фа­за­та на Ренесанса.

Да, що се от­на­ся до тра­дици­он­ния ду­хо­вен живот, през Ренесанса всич­ко бе­ше на мяс­то­то си. Това, ко­ето Рим съх­ра­ни под фор­ма­та на теология, бе­ше не друго, а са­ма­та прад­рев­на мъдрост, нав­ляз­ла оба­че твър­де „долу", къ­де­то са чо­веш­ки­те по­ня­тия и представи. Луциферически за­ре­де­на­та древ­на мъд­рост про­дъл­жи да жи­вее в све­та на представите. И кол­ко чуд­но е, че до­ри и днес мо­жем да прос­ле­дим те­зи те­оло­ги­зи­ра­щи елементи, раз­г­леж­дай­ки нап­ри­мер кар­ти­ни­те на Рафаело в Рим, и осо­бе­но ед­на от тях, на­ре­че­на „Атинската школа". Дълбоката мъд­рос­т,­ко­ято мал­ко или мно­го пре­ми­на в све­та на думите, не мо­же­ше да по­раж­да ве­че но­ви представи. Обаче за хората, ко­ито мо­жеха да я свър­з­ват в ед­но ця­ло с но­ви­те представи, та­зи мъд­рост на­ис­ти­на си ос­та­ва­ше на­й-­вис­шия дар от Боговете.


Нека обобщим: В те­оло­ги­ята пул­си­ра един мо­гъщ лу­ци­фе­ри­чес­ки заряд; той впро­чем пул­си­ра и в изкуството, ко­ето тър­си сво­ите ху­до­жес­т­ве­ни фор­ми го­ре в „неусвоения" от чо­ве­ка свръх­се­ти­вен свят. И там, къ­де­то то­зи свят сли­за до човека, ние го виж­да­ме ка­то по­то­пен с един не­уло­вим скок тък­мо в сфе­ра­та на ин­с­тин­к­тите. Защото ре­не­сан­со­ви­ят жи­вот зас­та­ва пред нас така, ся­каш е при­ютил в се­бе си са­мо­то не­бе - но не под форма­та на съзерцание, ви­зи­онер­с­т­во или не­що подобно, а под фор­ма­та на чу­дес­ни и жи­ви ху­до­жес­т­ве­ни представи."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 12, 2014 11:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Как Божественото се вля в епохата на Ренесанса?


Нека проследим с наши думи онова, което е преляло в епохата на Ренесанса от гл.т. на духовния ясновидски поглед на Р.Щайнер. Развитието на човешкото същество преминава огромен еволюционен път от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна, до момента на достигане на еволюционната степен на Земното развитие. През този еволюционен път то е вплетено в една непрестанна взаимовръзка в Космическия Всемир с Духовни същества от различни йерархии, които подпомагат и реално доброволно жертват Себе си, за да премине еволюцията в по-следваща стъпка. От физическото, през етерното, през астралното тяло, до великият еволюционен момент да получим индивидуален Аз, ние се развиваме към все по-голяма обособеност и отделяне от Духовните същества, като естествен и очакван еволюционен резултат. Дадена ни е Човешката индивидуалност от една страна, но от друга - жертвана е осъзнато от страна на Духовните същества пълната вплетеност на човешкото същество с Духовния свят. Ние получаваме нещо, но губим друго, губи ни и Духовният свят – но това е очаквана и закономерна „загуба”, тя е правомерна стъпка в еволюцията.

И така достигаме до Земното развитие, в което все още тази връзка с Духовните същества не е загубена, когато човешкото същество получава „познание” за света в образи, в една непрестанна връзка със своя ангел. Ангелът е този, който инспирира непрестанно човешката душа в онзи момент. Той е Духовният „водач” и „учител”, който буквално влива в човешката душа знанието за света, под формата на образи и картини. Човекът и Ангелът се проникват взаимно. Тези ангели – учители на хората по онова време, са ангели от войнството на Луцифер – те му дават древната космическа мъдрост.

Постепенно душата на човека от сетивно-възприемаща света, преминава към „разбираща го”. В гръцката епоха, култура и цивилизация онова знание, свързано с ангелите все още съществува в определени посветени, но то става все по-малко и малко достояние на повече хора. „Знанието от ангелите”, които говорят в душата на древния човек, и което знание идва директно от Всемира, започва да се облича в думи и понятия. Картините, които е имал древният човек, които днес можем да наречем инспирации и имагинации, древногръцките мислители започват да обличат в прецизни разсъждения. И това е отново един закономерен процес, който протича в сферата на човешкото познание. Успоредно с развитието на човешката душа, се развива и друг вид познание. То достига до теоретични мисловни конструкти и реално напълно се откъсва от картинно-образното мислене, инспирирано направо от ангелите. Човекът развива своя разсъдък, чрез който се опитва да опознава света, разсъждавайки самостоятелно, и напълно отделно от Духовните същества.

Въпреки естествената еволюционна промяна в хода на развитието на човечеството, дълбоко в човешкото същество, в душата му, остава копнежа по Духовното, по онази естествена връзка със света на Духа - определени хора от онези времена "чувстваха", че все повече тази връзка се губи, че в самото "разбиране" на света по новия мисловен начин, се прекъсва живата връзка с Духовните същества. Живото познание, идващо от луциферичните ангели е загубено, но самият импулс, остава да действа в душите на хората. Само че, външно той приема одеждите на другия полюс - Ариман и съществата от неговото войнство. Така душата на човека в онези времена е истинска арена на схватката между Ариман и Луцифер. Луциферичният импулс, идващ от ангелите, давали на човека висшата духовна мъдрост като познание преминава в Християнството, което обаче е приело външната ариманична обвивка на теологията, която реално умъртвява истинското живо християнско познание. Древната мъдрост може да бъде постигната чрез представи и опит да бъде разбрана, но не и изживяна в нейната истинска връзка с Духовния свят.

Именно вливайки се в изкуството на Ренесанса "тази древна мъдрост се запазва в много по-голяма степен". Там тя не само бива възродена, но и взаимно се опложда с новите хуманистични идеи и идеали. Разбира се, в различни части на Европа, Ренесансът избуява, развива се и замира в различно време. Но ако си представим образно "вълната" на възродената "древна мъдрост", можем да си я видим като истински, роден чрез човешките същества, полъх от Космическата мъдрост, въплътена в платната на редица ренесансови майстори. Нека само спомена една от идеите на Рудолф Щайнер, която отива още по-далеч и още по-дълбоко във времето, стъпвайки на ясновидските му прозрения - под ренесансовата индивидуалност на Рафаело, той вижда индивидуалността на Йоан Кръстител, който пък е инкарнираната индивидуалност на Лазар. През ръката на Рафаело твори една древна духовна мъдрост. Голяма част не само от Рафаеловите творби, но и от творбите на безброй много майстори, изобразяват различни теми, включващи библейските личности - Девата с Младенеца, Христос, Бог Отец, Светият Дух, Йоан Кръстител, други светии и редица митологични образи. В това "възраждане" на миналото е избухнал именно онзи стремеж на човешката душа към Духа - да, по един луциферичен начин, но неизменно запазил истинската връзка с Духа, във времето, когато от другия полюс вече е напирала логично-понятийната наука за човека, човешкото тяло, за човешките възможности, които са давали безкраен полет на тогавашната научна мисъл, но в същия момент напълно закономерно са умъртвявали живото Духовно познание. Наистина именно в Ренесанса човекът като личност и човечеството като цяло са изживели тази буквално драма вътре в себе си. Тогава напълно двете сфери са се разделили. И с основание може да твърдим, че именно ренесансовите творци, и този период от културно-историческото развитие на човечеството, са последния полъх на древната мъдрост, преди тя напълно да бъде погълната от Духа на материята.

Но нека продължа размишленията, базирани върху извадките от лекцията на Щайнер! Да, живото Християнство, живата Християнска мисъл, такава каквато е била в Древността, пулсира през творбите на ренесансовите майстори. И макар не напълно идентична с "това, което идва отгоре" по един "инстинктивен начин" продължава да действа чрез личната изява на творците. Затова цялото онова богатство от християнски и митологични образи в изкуството на Ренесанса е индивидуална проява на личности, в чиито произведения "инстинктивно" пулсира живата връзка с Духовния свят.

От изключително значение е да разберем именно онзи импулс, който пренася Древното познание едновременно като "ново" християнство /под ариманичната маска на умъртвяващата теология/ и заедно с това като импулс за ренесансовите художествени форми, които "черпят" идеи директно от "неусвоения" Духовен свят. В основата на тези две посоки на развитие на религията и на изкуството в Ренесанса стои един общ импулс - наследен и следван чрез луциферичните същества. Именно Те стават приносители на древната мъдрост. Тогава можем много ясно да си дадем сметка кой и защо са изобразявали ренесансовите творци в своите произведения - в тях можем да търсим именно този двойно действащ импулс, захранващ едновременно с жизнени от Духовна гл.т. библейски и митологични образи творчеството им, а в същия момент - с живи представни художествени форми. Живото Християнство и Художественото си подават ръка именно в онзи момент по този пълнокръвен начин. И може би за последно...

"Защото ре­не­сан­со­ви­ят жи­вот зас­та­ва пред нас така, ся­каш е при­ютил в се­бе си са­мо­то не­бе - но не под форма­та на съзерцание, ви­зи­онер­с­т­во или не­що подобно, а под фор­ма­та на чу­дес­ни и жи­ви ху­до­жес­т­ве­ни представи."

И тук цитираните думи на Щайнер от "Антропософски принципи" доочертават картината от Духовна гл.т., за смисъла на тази битка, която се извършва и вътре в твореца, и в света около него на обективно външно ниво. Тази "битка" е в основата на прекрасното ренесансово изкуство. Не случайно ТВОРЕЦ И БОЖЕСТВЕНО се преплитат в тези произведения:

"Михаел насочва всичките си сили назад в космическото развитие,
за да дoбие сила да държи в равновесие змея в нозете си.
Именно под такива напрежения на силите от страна на Михаил
са се родили най-великите творения на Ренесанса.
Но те са само едно възобновяване чрез Михаил
на силите на Разсъдъчната или Чувстващата душа."

Р.Щайнер, ГА 26, Антропософски принципи

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 17, 2014 8:26 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Творецът в епохата на Ренесанса



Но от ста­ри­те вре­ме­на ос­та­ва все пак един ос­та­тък на то­ва яс­но­вид­с­т­во
чак до вре­ме­на­та на пет­на­де­се­то­то столетие, ос­та­ва не са­мо­то ясновидство,
- ко­ето от­дав­на бе­ше изчезнало, - но това, ко­ето бе­ше останало,
бе­ше ед­но чув­с­т­во за връз­ка­та на чо­веш­ка­та ду­ша с ду­хов­на­та пър­во­ос­но­ва на света.

Това, ко­ето ня­ко­га ду­ши­те са виждали, то­ва чув­с­т­ву­ват те по-нататък;
и въп­ре­ки че то­ва чув­с­т­во бе­ше ве­че отслабнало, все пак ду­ши­те чувствуваха,
че в тех­ния цен­тър те са свър­за­ни с духовното,
ко­ето про­ник­ва със своя жи­вот и със сво­ето тъ­ка­не в света...
"


"Ние сти­га­ме до ед­но пра­вил­но впе­чат­ле­ние ед­ва тогава,
ко­га­то към течението, ко­ето ста­ва във външ­ни­те съ­би­тия на човечеството
/по времето на Ренесанса - бел.моя/, при­ба­вим ед­но свръх­се­тив­но течение,
един свръх­се­ти­вен по­ток и кажем:
ус­по­ред­но със се­тив­но­то те­че­ние ста­ва не­що и
та­ки­ва ду­ши са по­то­пе­ни в свръхсетивното; те тряб­ва да жи­ве­ят в него,
за да бъ­дат свър­з­ва­щи­те зве­на меж­ду се­тив­но­то и свръхсетивното."


"Каквото и да е да­ла тя на света/Леонардовата личност - бел.моя/,
това, ко­ето тя е изживяла, ко­ето е из­пи­та­ла вътрешно,
то при­над­ле­жи на един друг свят, кой­то по от­но­ше­ние на то­зи свят
е един свръх­се­ти­вен свят!
"




В "Духовното величие на Леонардо да Винчи в повратната точка на по-новото време" Р.Щайнер разкрива проникновенията си по отношение на една енциклопедична личност от онова време, както и за самото време. И ако приемем и друга идея идваща от Щайнер - че човешките души, които имат общи задачи се срещат още в предземното си съществуване и се инкарнират заедно, то в епохата на Ренесанса, независимо от различните земни времеви граници, и последователността на оформяне на "новото време" в различни територии, можем да мислим за точно една такава предземна "група" от творци.

Без да коментирам различните съвременни интерпретации и изследвания със съвременни научни инструменти на една от най-известните картини на Леонардо - "Тайната вечеря", ще се спра на казаното от Щайнер, което касае дълбочината на жестовете, характеризиращи образите както индивидуално, така и като съвкупност на цялото:

Изображение


"Ние виж­да­ме въп­лъ­тен в та­зи кар­ти­на един пъ­лен със зна­че­ние момент, един момент, кой­то без­б­рой души чув­с­т­ву­ват ка­то на­й-­важ­но­то съ­би­тие на Земята: Образа на Христос в средата, а от две­те стра­ни на­ре­де­ни уче­ни­ци­те на Христа Исуса. Ние виж­да­ме те­зи два­на­де­сет уче­ни­ци в дъл­бо­ко из­ра­зи­тел­ни дви­же­ния и положения; виж­да­ме те­зи жестове, те­зи дър­жа­ния при вся­ка ед­на от те­зи два­на­де­сет фи­гу­ри та­ка индивидуализирани, че мо­жем на­ис­ти­на да по­лу­чим впечатлението: в те­зи два­на­де­сет об­ра­за е из­ра­зен всеки род от чо­веш­кия характер, все­ки начин, по кой­то мо­же да се дър­жи ня­коя ду­ша спо­ред тем­пе­ра­мент и ха­рак­тер по от­но­ше­ние на това, ко­ето е из­ра­зе­но в картината."

Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение

Съвременните учени доказват, че в прочутата "Мона Лиза", както и в два от образите на 12-те апостола /вдясно от Христос/, Леонардо и изобразил самия себе си - нещо, което е било естествено за големите ренесансови творци.

"Тогава ще открием, че в изоб­ра­же­ни­ето на Тайната Вечеря Леонардо е вне­съл това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем драматичния елемент. Защото в не­го­ва­та кар­ти­на ние виж­да­ме из­ра­зен един чу­де­сен дра­ма­ти­чен момент. Картините ри­су­ва­ни пре­ди Леонардо из­г­леж­дат спокойни, те из­ра­зя­ват ня­как ­си са­мо факта, че Христос се на­ми­ра за­ед­но със сво­ите ученици. В ней­ни­те об­ра­зи Тайната Вечеря на Леонардо да Винчи ни се явя­ва ка­то съз­да­ва­ща по чу­до един из­раз на на­й-­важ­но­то би­тие на ду­ша­та с пъл­на дра­ма­ти­чес­ка сила"

"Гьоте все още об­ръ­ща вни­ма­ни­ето вър­ху това, как, ко­га­то ос­та­вим да дейс­т­ву­ват вър­ху нас жи­во­то­пи­си­те на ста­ри­те биографи, ние по­лу­ча­ва­ме впечатлението, че в ли­це­то на Леонардо в чо­ве­чес­т­во­то се е яви­ла ед­на лич­ност дейс­т­ву­ва­ща със све­жа жиз­не­на си­ла навсякъде, ко­ято раз­г­леж­да с ра­дост жи­во­та и с ра­дост дейс­т­ву­ва вър­ху живота, об­г­ръ­щай­ки всич­ко с любов, ис­кай­ки да схва­не всич­ко с из­вън­ред­но го­лям стре­меж за познание, све­жа в ду­ша­та и све­жо в тялото. Тогава мо­же би ние об­ръ­ща­ме пог­лед съ­що и към она­зи картина, ко­ято се счи­та ка­то един "авто- портрет" и е за­па­зе­на в Торино, и гле­да­ме то­га­ва то­зи ав­то­порт­рет на ста­рия Леонардо, то­ва ли­це с твър­де из­ра­зи­тел­ни браз­ди - но браз­ди ста­на­ли из­ра­зи­тел­ни чрез страданието, с огор­че­на­та ус­та и с черти, ко­ито из­да­ват тол­ко­ва мно­го от това, ко­ето Леонардо е тряб­ва­ло да по­чув­с­т­ву­ва ка­то про­ти­во­по­лож­ност меж­ду не­го и све­та и всичко, ко­ето той е тряб­ва­ло да изживее.


Изображение---Изображение


Но откъде идва този дълбок ДРАМАТИЗЪМ не само в картините на Леонардо, но и в неговата собствена личност?

"Ние мо­жем да зна­ем за "Тайна­та Вечеря", как Леонардо е ра­бо­тил на нея. Той чес­то пъ­ти е оти­вал там, ся­дал е на ске­ле­то и ча­со­ве на­ред е раз­миш­ля­вал пред стената; след то­ва взе­мал четката, на­на­сял ня­кол­ко щри­ха и от­но­во си отивал. Понякога оти­вал там, взи­рал се в кар­ти­на­та - и от­но­во си отивал. Когато ис­кал да ри­су­ва об­ра­за на Христос, ръ­ка­та му треперела. И ко­га­то взе­мем всичко, ко­ето мо­жем да зна­ем вър­ху това, то­га­ва ние тряб­ва да си кажем: Леонардо не се е за­рад­вал външ­но и вътрешно, ко­га­то е ри­су­вал та­зи днес све­тов­но­из­вес­т­на картина. Не само, че то­га­ва в Милано е има­ло хора, на ко­ито ни­как не се ха­рес­ва­ло бав­но­то ри­су­ва­не на картината; нап­ри­мер в ма­нас­ти­ра до­шъл един игумен, кой­то не мо­жел да разбере, за­що ху­дож­ни­кът не тряб­ва­ло да на­ри­су­ва по­-бър­зо ед­на та­ка­ва кар­ти­на и се оп­ла­кал то­га­ва и на херцога. На хер­цо­га съ­що му се струвало, че ра­бо­та­та про­дъл­жа­ва из­вън­ред­но много. Тогава Леонардо отговорил: На кар­ти­на­та тряб­ва да бъ­дат изоб­ра­зе­ни Христос Исус и Юда, две­те на­й-­го­ле­ми противоположности; те­зи два об­ра­за не мо­гат да бъ­дат на­ри­су­ва­ни за ед­на го­ди­на и за тях не мо­же да съ­щес­т­ву­ват ни­как­ви мо­де­ли в све­та - ни­ка­къв мо­дел за Юда и ни­ка­къв мо­дел за Христа Исуса.

Юда е из­ця­ло пок­рит със сянка, той е из­ця­ло тъмен. Нека проучим, как свет­ли­на­та па­да от раз­лич­ни­те стра­ни и как нав­ся­къ­де при дру­ги­те еди­на­де­сет уче­ни­ци от­но­ше­ни­ята на ос­вет­ле­ни­ето са изоб­ра­зе­ни по на­й-­чу­де­сен на­чин съ­об­раз­но истината. Нищо не ни обяс­ня­ва тъм­ни­на­та на ли­це­то на Юда!

И ко­га­то се­га пре­ми­нем към об­ра­за на Христа-Исуса, ако чо­век не пос­тъп­ва духовнонаучно, за външ­ния пог­лед мо­же да се по­лу­чи са­мо ка­то ед­но предчувствие. Както черното, тъм­но­то не е оп­рав­да­но при об­ра­за на Юда, съ­що та­ка из­г­леж­да не­оп­рав­да­на слън­че­вос­т­та на об­ра­за на Христа, из­пък­ва­не­то на дру­ги­те об­ра­зи в по­со­че­ния смисъл.

И то­га­ва в на­ша­та ду­ша ка­то от са­мо се­бе си се офор­мя­ва мисълта: Художникът дейс­т­ви­тел­но се е стре­мил да по­ка­же истината, че в те­зи две про­ти­во­по­лож­нос­ти "Исус" и "Юда" СВЕТЛИНАТА И ТЪМНИНАТА не ид­ват сре­щу нас отвън, а те са вът­реш­но мотивирани. Той е ис­кал мо­же би да покаже, че то­ва ли­це на Христа-Исуса стои та­ка пред нас, че ние го на­ми­ра­ме не­мо­ти­ви­ра­но по вън­шен на­чин чрез от­но­ше­ни­ята на свет­ли­на­та и въп­ре­ки то­ва мо­жем да вярваме: та­зи Душа, ко­ято стои зад то­ва Лице, пре­да­ва чрез себе си на то­ва Лице ед­на си­ла на светлината, и то­ва Лице мо­же да све­ти в про­ти­во­ре­чие с от­но­ше­ни­ята на светлината. Също та­ка и по от­но­ше­ние на Юда ние мо­жем да по­лу­чим впечатлението: то­зи об­раз тряб­ва да про­из­ве­де на се­бе си ед­на сянка, кой­то не се оп­рав­да­ва с ни­що от това, ко­ето за­оби­ка­ля­щи­ят свят хвър­ля ка­то сенки. 


Изображение---Изображение



Този чо­век е жи­вял в изо­би­ли­ето на ми­ро­ви­те тайни; той се е ста­ра­ел да про­ник­не ми­ро­ви­те тайни... Но Леонардо не бил ра­дос­тен и вътрешно. Защото имен­но при та­зи кар­ти­на проличало, как­во е жи­ве­ело в не­го­ва­та ду­ша в срав­не­ние с това, ко­ето мо­же­ше да на­ри­су­ва на платното... В то­зи чо­век е жи­ве­ело тол­ко­ва мно­го нещо, ко­ето той не е мо­жал да от­к­рие външ­но на човечеството, за ко­ето сред­с­т­ва­та са би­ли тол­ко­ва безсилни, за да мо­же да бъ­де представено;

И ако бих­ме има­ли пот­вър­де­но в ду­ша­та на Леонардо коп­не­жът на съвестта, да не из­не­ве­ря­ва ни­ко­га и в дреб­ни­те не­ща на това, ко­ето той /как­то ще ви­дим още и на дру­го мяс­то/ та­ка ви­со­ко це­ни ка­то ИСТИНА, ако то­ва би мог­ло да жи­вее в не­го­ва­та душа, то­га­ва бих­ме мог­ли да кажем: Навсякъде из­пък­ва това: да не из­не­ве­ря­ва на ис­ти­на­та на впечатлението, но та­ка да не из­не­ве­ря­ва никога, че то­ва впе­чат­ле­ние да бъ­де нав­ся­къ­де оп­рав­да­но по от­но­ше­ние на вът­реш­ни­те тай­ни на природата."


Драматизмът идва от сблъсъка между ИСТИНАТА, такава каквато ренесансовият творец я чувства дълбоко в себе си, реално идваща като негово познание в свръхсетивните светове от минали инкарнации и срещата й със сегашния обективен момент от развитието на света, който се пречупва през личността на художника.

Детайлът, проучването му, търпението, постоянството идват като външен стремеж да се достигне именно до ИСТИНАТА, такава каквато тя стои в душата на твореца. Но онова, което в древни времена е "било" вече не е можело да бъде достигнато и това е било закономерно. Именно тази невъзможност е предизвиквала драмата и страданието вътре в човека - стремежът към Духовния свят, прозиращ в импулсите и стремежите на душата в сегашната инкарнация и в същия момент - ограничаващите, но обективно-закономерни форми на новото време. Начинът, по който биват изобразявани ръцете, техните движения, жестове, са били част от дълго и задълбочено проучване.

"През времето, ко­га­то Леонардо живееше, из­кус­т­во­то бе­ше ста­на­ло не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от това, ко­ето то е би­ло през гръц­ка­та епоха.

Тези, ко­ито са съз­да­ли не­що подобно /от гръцки времена - бел.моя/, ни­ко­га не са пра­ви­ли та­ки­ва про­уч­ва­ния на подробностите, не са след­ва­ли един вън­шен мо­дел за съз­да­ва­не на от­дел­ни­те форми, как­то са пра­ви­ли то­ва Микеланджело или Леонардо да Винчи.

... в гръц­ка­та епо­ха чо­веш­ки­те ду­ши са се чув­с­т­ву­ва­ли не­пос­ред­с­т­ве­но ка­то твор­ци на тях­но­то тяло, че те са се чув­с­т­ву­ва­ли ед­но с ду­шев­ни­те си­ли на це­лия свят. В оне­зи вре­ме­на на гръц­ко­то из­кус­т­во хо­ра­та са чув­с­т­ву­ва­ли нап­ри­мер при ед­на ръ­ка всич­ки сили, ко­ито са фор­ми­ра­ли ръката. Те се чув­с­т­ву­ва­ли вът­ре в са­мос­то­ятел­но­то вът­реш­но би­тие на соб­с­т­ве­но­то форма. Тогавашните хо­ра на из­кус­т­во­то не са гле­да­ли фор­ми­те отвън, а са тво­ре­ли от вътре, "със знание", ка­то още са има­ли съз­на­ние за си­ли­те съз­да­ва­щи формите.

Така ние чув­с­т­ву­ва­ме при не­го безсилието, с ко­ето ед­на ду­ша тряб­ва­ше да се яви в ед­на епоха, ко­ято оти­ва­ше към своя край за ста­рия на­чин на раз­би­ра­не на све­та и за ко­ято още не бе­ше нас­тъ­пи­ло но­во­то схва­ща­не на света. Обаче то­ва но­во схва­ща­не на све­та до­не­се със се­бе си това, че то раз­д­ро­би це­лия чо­веш­ки въз­г­лед в един въз­г­лед на подробностите: ние виждаме, как се явя­ва ед­но спе­ци­али­зи­ра­не на от­дел­ни­те кло­но­ве на дейността. При Леонардо всич­ко се явя­ва още обединено."


Онова, което древните гърци са запазили като връзка с Духовния свят при изобразяването или извайването на ръцете на своите образи, все още като "спомен", като импулс съществува в личността Леонардо, както и в "групата" от души, инкарнирала се и творила на различни места в Европа, през различните периоди на Ренесанса. Живата връзка в това изобразяване е налице. И ако се върнем към онова, което казва Щайнер за "етерните очи" от началото на това изследване, които може да се видят в човешките сетивни ръце - да, ренесансовите творци са имали знанието за тази връзка. И това личи в изображенията на безброй много творци от онези времена. Ръката - положението й, жеста, движението й - всичко това е носело определени "послания" в себе си. Послания, които старите майстори са влагали, и които са идвали от все още живата им връзка с Духовния свят, от живата им връзка с ангелското древно знание. Макар и пресъхваща и изстрадана тази връзка все още е съществувала, тя е била в своя преломен момент. Може да бъде изказано и друго твърдение, на базата на всичко казано дотук - РЕНЕСАНСОВИТЕ ТВОРЦИ СЕ ЯВЯВАТ ЯСНОВИДЦИ ВЪВ СВОЕТО ВРЕМЕ. ТЕ СА ПРОРОКУВАЛИ БЪДЕЩЕТО ПО ИНСТИНКТИВЕН НАЧИН. ТОВА БЪДЕЩЕ, КОЕТО Е ВИДЯНО ПО ДУХОВНОНАУЧЕН ПЪТ ОТ ПОСВЕТЕНИЯ Р.ЩАЙНЕР.

"Етерните ръце са действителни духовни органи в етерното тяло. Много по-висша, по интуитивна духовна дейност се извършва именно чрез тези етерни органи, които съответстват на ръцете и в тях намират само минимален израз. Тези етерни органи водят в свръхсетивния свят и могат да наблюдават там."
ГА 265

"На свой ред „човекът-гърди“ също е завършен и цялостен човек:
ръцете са, така да се каже, външните представители на етерните очи."

ГА 208, Р.Щайнер

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 19, 2014 12:17 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


От следващите картини и скици е видно колко специално е наистина отношението на ренесансовите творци към човешките ръце, които са изобразявали. Безброй много примери могат да се дадат - по продължение на цялата ренесансова епоха, но това не е нужно: Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Тициан, Дюрер и много други...


Изображение


Изображение





Изображение


Изображение





Изображение


Изображение





Изображение


Изображение





Изображение


Изображение




Изображение


Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение





Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение


Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 21, 2014 12:08 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Скици, в които ренесансовите майстори изучават човешката ръка



Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение




Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Фев 01, 2014 3:20 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *


Общи елементи в изобразяването на ръцете и техните жестове


И така нека отново обобщим с няколко думи и продължим нататък!
От всичко илюстрирано дотук, подкрепено с думи на посветения Р.Щайнер става ясно, че ръцете са особена част от човешкото тяло. Физическо-сетивна част, която носи в себе си особен вид послание. Те са свързани с особен вид възприятия, които може да наречем "свръхсетивни", или още възприятия "зад" материята на нещата - те "виждат", докосвайки. Това послание е било известно на творците от различни епохи. Пред нас се разстила една от тях - епохата на Ренесанса.

"Но от ста­ри­те вре­ме­на ос­та­ва все пак един ос­та­тък на то­ва яс­но­вид­с­т­во
чак до вре­ме­на­та на пет­на­де­се­то­то столетие, ос­та­ва не са­мо­то ясновидство,
- ко­ето от­дав­на бе­ше изчезнало, - но това, ко­ето бе­ше останало,
бе­ше ед­но чув­с­т­во за връз­ка­та на чо­веш­ка­та ду­ша с ду­хов­на­та пър­во­ос­но­ва на света."

"... ду­ши­те чувствуваха,
че в тех­ния цен­тър те са свър­за­ни с духовното,
ко­ето про­ник­ва със своя жи­вот и със сво­ето тъ­ка­не в света..."


"... ус­по­ред­но със се­тив­но­то те­че­ние ста­ва не­що и
та­ки­ва ду­ши са по­то­пе­ни в свръхсетивното; те тряб­ва да жи­ве­ят в него,
за да бъ­дат свър­з­ва­щи­те зве­на меж­ду се­тив­но­то и свръхсетивното."


"Етерните ръце са действителни духовни органи в етерното тяло. Много по-висша, по интуитивна духовна дейност се извършва именно чрез тези етерни органи, които съответстват на ръцете и в тях намират само минимален израз. Тези етерни органи водят в свръхсетивния свят и могат да наблюдават там... ръцете – в етерното им естество – са много по-значителни и умели познавателни органи, отколкото е мозъкът. Каквото ръцете имат да извършват, се открива във взаимовръзката им с листата (лъчите) на лотосовия цвят (чакрата) в сърдечната област, които така излъчват силите си, че от сърцето те преминават към ръцете и превръщат етерните ръце в духовни познавателни органи."

Нека да проследим на горните илюстрации движенията и жестовете на изобразените ръце - пръстите, тяхното положение и как са позиционирани ръцете в цялостната композиция, опирайки се на казаното от Щайнер, и като се има предвид, че ренесансовите творци по едни нов начин, с визия за мястото на човека, неговата индивидуалност, равнозначна на Божествената, са възраждали в своите произведения именно времената на гръцкото изкуство.

"В оне­зи вре­ме­на на гръц­ко­то из­кус­т­во хо­ра­та са чув­с­т­ву­ва­ли нап­ри­мер при ед­на ръ­ка всич­ки сили, ко­ито са фор­ми­ра­ли ръката. Те се чув­с­т­ву­ва­ли вът­ре в са­мос­то­ятел­но­то вът­реш­но би­тие на соб­с­т­ве­но­то форма. Тогавашните хо­ра на из­кус­т­во­то не са гле­да­ли фор­ми­те отвън, а са тво­ре­ли от вътре, "със знание", ка­то още са има­ли съз­на­ние за си­ли­те съз­да­ва­щи формите."


/При все, че не съм специалист в областта, а и такива не са ми известни, пристъпвам в цялата тази тема с истинско удивление и вяра, че най-интересното предстои! Вярвам, че точно неспециалността ми, ще ми даде верен и непредубеден поглед за нещата. Най-интересното в случая е, че успоредно с интереса ми към човешките ръце, и към човешкото око /в предстоящото изследване за връзката на Космоса с човешкия ирис!/ уча изключително по земен начин редица сериозни медицински дисциплини - Анатомия, Патология, Генетика, Вътрешни болести... Така че, явно връзка има, но каква - времето ще покаже!/

* * *


Изображение


Изображение


Двете ръце на Мадоната са в неестествена позиция - видно е, че и двете изобразяват нейни жестове. Ако приемем, че в цялото й положение има спокойствие и тежест, то би трябвало и ръцете да лежат спокойно. Ако опитаме сами да достигнем до положението на пръстите й, ще видим, че онова, което правим не е естествено. Дясната ръка е по всяка вероятност със събрани показалец, среден и безименен - подпряна на нещо като стойка, с доминация на средния, а лявата ръка е изправена като в жест за поздрав, отново с превес на средния пръст - на линията на гърдите.

* * *


Изображение


Изображение


Благославящ Ангел, който съобщава на Мадоната, че ще зачене /на благославящия жест като основен ще се спра по-късно/. Другата му ръка е спусната надолу, отново със събрани показалец и среден пръст, с доминация на средния.
Мадоната е прибрала ръце към гърдите си за благодарност, като лявата й ръка отново има нетипично положение /по принцип пръстите и на двете ръце са прибрани, когато ги скръстим за благодарност, това е най-естественото им положение/ - докато в лявата ръка на Мадоната имаме събрани среден и безименен, пред зрителя доминира показалецът, който сочи в определена посока - нагоре.

* * *


Изображение


Изображение


В Леонардовата картина /която има две версии/ - ще разгледам само тази, спирайки се на ръцете, тъй като темите и идеите във връзка с двата варианта, както и с това, кои са двете деца, изобразени на картината, не са цел на разглеждането. Ръцете имат важна композиционна роля - те образуват кръг, който се събира в образите на двете деца, всяко от тях е прегърнато по своеобразен начин в двата края. Едното дете е сключило ръчички в молитва, а другото благославя. Другият образ/ангел/ сочи с показалеца към молещото се дете, едновременно като с другата си ръка придържа благославящото дете. Отгоре ръката на Мадоната отново е в неестествен жест. В спокойно положение ръката се спуска по друг начин отгоре-надолу, а в тази ръка има напрежение, особено в изпънатия настрани палец - тя е в позиция, която има свой замисъл, и отново имаме доминиране на средния пръст. Друго нещо, което впечатлява, че сочещата ръка, и детето вдясно на нас, са изобразени с жестове, които реално "разцепват" по спокойствието на тази кръговост. Сочещият жест - навътре, а облегнатата ръчичка на детето върху земната твърд - навън. Този последен жест е единственият, който излиза напълно извън кръга и мекотата.

И ето отново Мадоната с образите на двете деца - отново свещената кръговост, загатната със "затварящия" грижовен жест на дясната й ръка, и отново лявата й ръка в особено напрегнат жест, изцяло наподобяващ горния.

Изображение


* * *


Следващите две изображения на Христос са по-специфични. В първото освен благославящият жест, Христос прави и жест, с който посочва рана в тялото си. Ръката е малко под нивото на гърдите - на нивото на слънчевия сплит и отново показалец, среден и безименен пръст са събрани заедно, с лека доминация на средния. Естествено е, когато се сочи нещо това да се случи с показалеца, но тук това е направено заедно и с трите пръста.

Изображение


Тук тялото на Христос е загърнато с неестествено тежко спускаш се плащ, ръцете се кръстосват отново на нивото на слънчевия сплит, и в двете ръце имаме събиране на безименен, среден и показалец, като в една ръка /вляво на нас, хванала плаща/ доминира средния пръст над другите два пръста. Ръцете са кръстосани като за благодарност, но напрежението, което носят, и реално отделеността им от тялото, по-скоро могат да наведат на мисълта, че така кръстосани пред слънчевия сплит на Христос, те "сочат" нагоре, т.е. тяхното предназначение не е за изказване на благодарност, а за нещо, което остава скрито за зрителя. Още повече самият поглед на Христос е красноречив - погледът е реалистично-загрижен, заедно с това - настоятелен и насочен към някой "долу", докато ръцете сочат "нагоре".

Изображение


* * *


Първата картина е рядкост в изобразяването на Мадоната и Младенеца - с преплетени ръце. Детето е хванало показалеца и средния пръст на дясната й ръка, сякаш, за да подчертае онова, което жеста изразява, и да го подсили. В същия момент лявата ръка на мадоната е неестествено пусната надолу с характерното акцентуване отново на показалеца и средния пръст, и опънат встрани палец, сякаш детето всеки момент ще се изплъзне надолу /жестът й определено не е насочен да го прегърне и задържи/. С другата си ръчичка и поглед /чийто жест отново повтаря акцентите/ Младенецът се е устремил напред, а Мадоната е свела поглед и следи точно този устремен напред жест.

Изображение



В следващите три изображения в прегръдката на Мадоната, в която детето е винаги близо до гърдите, както и в горната картина, т.е. на нивото на слънчевия сплит, винаги едната ръка на майката по специфичен начин е прегърнала отдолу детето - когато се прегръща дете пръстите на двете ръце се събират /това наподобява буквата "О" в евритмията/, докато тук жестът на едната ръка, винаги сочи "навън", извън тази кръговост и уют на майчината прегръдка, с типичното събиране на двата или три пръста на ръката.

Изображение



Изображение



Изображение



* * *


В следващата картина имаме съвсем явен акцент върху движенията и "говора" на ръцете - тази картина е една алегория на промяната, която настъпва с Мария Магдалена - алегория на скромността и суетата. Това разделение ясно проличава не само в пищността и семплостта, т.е. в пълната противоположност на двата образа, но и в самите жестове - суетно-престорени и отпуснати в десния образ, и много ясни и категорични в левия образ - сочещи с показалеца "горе" и "долу". Интересното още тук е, че "действието" на ръцете се развива в рамките от сърдечния сплит, през слънчевата чакра, достигайки до гърлото. По-нататък ще изясня значението на тези три центъра в човешкото енергийно тяло. Както видяхме Щайнер говорейки за етерните способности на човешките сетивни ръце, свързва тяхното "захранване" именно със сърдечната чакра.

Изображение



* * *


В следващата картина на Дюрер, 12-eт годишният Христос е сред старейшините и мъдреците в Храма - пълен контраст между чистотата и светлината, излъчвани от Христос и наобиколилите го фарисеи. Жестът на Христос по време на спора с фарисеите, въоръжили се с дебели книги, е изобразен единствено в "изброяването" на неговите доводи. Фигурата, която с лявата си ръка докосва лявата му китка, а с дясната се опитва да спре "изброяването" ми изглежда като фигура на слепец, и още по-далеч - сякаш не е човек, а по-скоро алегория на смъртта, на тленното. Това преплитане е като "говор" между Вечното и Тленното.

Изображение


* * *


И последната картина, която ще коментирам е пряк израз за онова, което ренесансовите художници са "виждали" все още да струи при "говора" на ръцете - те са виждали Духовни същества!

Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Фев 03, 2014 8:58 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
* * *



Като извод от горното детайлно разглеждане може да се каже следното:

Ренесансовите творци имат специално отношение към ръцете, които изобразяват - тяхната позиция, жестове, място в композицията. Освен благославящият жест /отново със събрани показалец и среден пръст/, който ще разгледаме по-късно, имаме и жестове, при които отново имаме този специфичен акцент - с доминиране на средния пръст или с, посочване на показалеца. В повечето творби е видно, че има неестествено положение на дланта и пръстите, дори това е свързано с известно напрежение.

Интересният факт, който отбелязах е, положението на ръката спрямо тялото - обикновено тя е на нивото на слънчевия сплит, сърдечната чакра или ларинкса. Т.е. ръцете имат строго фиксирано положение - те не са "някъде" в пространството около тялото, а заемат определена позиция, която не е само с композиционен смисъл - най-често това пространство варира между слънчевия сплит и ларинкса, минавайки пред сърдечната чакра. А както видяхме Р.Щайнер свързва физическите човешки ръце и свързаните с тях етерни очи с енергия, която се излъчва към тях от сърдечната чакра.

Имаме всички основания да смятаме, че ренесансовите посветени художници са имали знанието, или по-скоро остатъчното знание за енергийните центрове в човека, и именно на това почива спецификата на техните изображения. Онова, което те все още са "виждали" и ясновидски са притежавали в "Как се постигат познания за висшите светове", Щайнер начертава като път на развитие в окултното ученичество на съвременните хора, които по осъзнат път да достигнат до връзка с Духовния свят. Щайнер нарича тези съществуващи в човека надсетивни органи - "сетивни органи на душата".

"Тези фор­ма­ции се прос­ти­рат от вът­реш­нос­т­та на гла­ва­та до сре­да­та на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и се про­явя­ва ка­то един вид не­за­ви­сим организъм, при­те­жа­ващ свои соб­с­т­ве­ни сис­те­ми и органи.

Органите, за ко­ито ще ста­ва дума, мо­гат да бъ­дат въз­п­ри­ети по ду­хо­вен път в бли­зост до след­ни­те учас­тъ­ци от фи­зи­чес­ко­то тяло:

ПЪРВИЯТ е меж­ду ДВЕТЕ ОЧИ;
ВТОРИЯТ - в об­лас­т­та на ЛАРИНКСА;
ТРЕТИЯТ - в СЪРДЕЧНАТА област;
ЧЕТВЪРТИЯТ е в съ­сед­с­т­во с ПЪПНАТА област;/бел.моя - слънчевият сплит/
ПЕТИЯТ и ШЕСТИЯТ се на­ми­рат в КОРЕМНАТА област.


На окул­тен език те­зи фор­ма­ции се на­ри­чат "колела" (чакри) или "ло­то­со­ви цветове". Те но­сят то­ва име по­ра­ди извест­на при­ли­ка с тях; а ина­че след­ва да сме наясно, че по­до­бен из­раз е по­-с­ко­ро метафоричен..."


* * *

"Духовният въз­п­ри­ема­те­лен орган, на­ми­ращ се в бли­зост до ларинкса, поз­во­ля­ва да се вник­не с яс­новиж­дащ пог­лед в на­чи­на на мислене, ха­рак­те­рен за дру­ги­те хора, как­то и да се раз­би­рат ис­тин­с­ки­те за­ко­ни на при­род­ни­те явления.

Органът в бли­зост до сър­це­то поз­во­ля­ва на яс­но­виж­да­що­то поз­на­ние да вник­не в ду­шев­но­то със­то­яние на дру­ги­те ду­шев­ни съ­щес­т­ва и кой­то го е раз­вил в дос­та­тъч­на степен, мо­же да се до­бе­ре съ­що и до скри­ти­те си­ли в жи­во­тин­с­кия и рас­ти­те­лен свят.

Се­тив­ни­ят ор­ган раз­по­ло­жен в пъп­на­та об­ласт въз­п­ри­ема ду­шев­ни­те спо­соб­нос­ти и таланти, ка­то на­ред с то­ва той вник­ва в значението, ко­ето имат животните, растенията, металите, ат­мос­фер­ни­те яв­ле­ния и т. н. за при­род­ния свят."


* * *


Тук е мястото да поясня, че в човешката еволюция част от т.нар. "листа" или "лъчи" са били развивани /т.е. една втора/ - задачите на съвременния посветен е била и е да развие другата половина, като стъпи на вече развитото в човешката природа.

"Органът в бли­зост до ла­рин­к­са има 16 "листа" или "лъчи" /ларинкса - бел. моя/; то­зи до сър­це­то - 12 /сърдечната чакра, бел. моя/; а то­зи до пъ­па - 10 /слънчевия сплит, бел.моя/.

За 16-лис­т­ния ло­то­сов цвят, на­чи­нът на мислене, кой­то е при­същ на да­ден човек, как­то и при­род­ни­те закономерности, се про­явя­ват в образи. Обаче те не са спо­кой­ни и неподвижни, а под­виж­ни и жи­ви форми.

Съвършено дру­ги въз­п­ри­ятия се по­лу­ча­ват с по­мощ­та на 12-лис­т­ния ло­то­сов цвят. Можем да ги оп­ри­ли­чим с усещане­то за ду­шев­на топ­ли­на и ду­ше­вен хлад... Всичко, ко­ето е срод­но с из­рас­т­ва­не­то и развитието, из­лъч­ва ду­шев­на топлина; всичко, ко­ето но­си в се­бе си увяхване, раз­ру­ше­ние и смърт, из­лъч­ва ду­ше­вен хлад.

От осо­бе­на важ­ност за ду­шев­ни­те усилия, свър­за­ни с раз­ви­ти­ето на 10-лис­т­ния ло­то­сов цвят. Тук не­ща­та опи­рат до съз­на­те­лен кон­т­рол над се­тив­ни­те впечатления... Защото бла­го­да­ре­ние на то­зи ло­то­сов цвят мо­гат да бъ­дат въз­п­ри­ети и на­й-с­к­ри­ти­те ка­чес­т­ва на душата... ло­то­со­ви­ят цвят в сто­маш­ната об­ласт пос­те­пен­но уз­ря­ва и това, ко­ето опи­са­ни­те свръх­се­тив­ни ор­га­ни по­-ра­но въз­п­ри­ема­ха са­мо ка­то фор­ми и топ­ли­на се­га се из­пъл­ва с ду­хов­на свет­ли­на и с цветове. Така се открояват, например, чо­веш­ки­те та­лан­ти и ду­шев­ни­те способности, как­то и скри­ти­те си­ли и ка­чес­т­ва на при­род­ния свят. По то­зи на­чин цвет­на­та аура на жи­ви­те съ­щес­т­ва ста­ва видима; окол­ни­ят свят се про­ме­ня и ни по­каз­ва сво­ята ду­шев­на страна."


* * *


"Човек тряб­ва да е в със­то­яние да ре­гу­ли­ра и кон­т­ро­ли­ра сво­бод­но и в пъл­но съз­на­ние сво­ите ас­т­рал­ни органи. В про­ти­вен слу­чай той би се пре­вър­нал в иг­рач­ка на външ­ни си­ли и влияния. За да из­бег­не та­зи опасност, той тряб­ва да ов­ла­дее спо­соб­нос­т­та да чу­ва та­ка на­ре­че­но­то "вът­реш­но слово" и за цел­та да раз­вие не са­мо ас­т­рал­но­то тяло, но и сво­ето етер­но тяло.

Впрочем със­тав­ни­те час­ти на чо­веш­ко­то етер­но тя­ло са в неп­ре­къс­на­то движение. Безброй те­че­ния го кръс­тос­ват във всич­ки посоки. Тези те­че­ния под­дър­жат и ре­гу­ли­рат са­мия живот.

Първоначално спо­ме­на­ти­те те­че­ния и дви­же­ния са на­пъл­но не­за­ви­си­ми от во­ля­та и съз­на­ни­ето на човека, ка­къв­то е слу­ча­ят с дейнос­т­та на сър­це­то и сто­ма­ха във фи­зи­чес­кия организъм.

До из­вес­тен сми­съл окул­т­но­то раз­ви­тие се със­тои в за­бе­ле­жи­тел­ния факт, че към не­за­ви­си­ми­те и не­вол­ни дви­же­ния на етер­но­то тяло, чо­век при­ба­вя и такива, ко­ито той сам и съз­на­тел­но предизвиква.

Целта на по­со­че­ни­те уп­раж­не­ния се свеж­да до из­г­раж­да­не­то на един вид цен­тър в об­лас­т­та на фи­зи­чес­ко­то сърце, къ­де­то се за­раж­дат етер­ни дви­же­ния с все­въз­мож­ни ду­хов­ни цве­то­ве и форми. В дейс­т­ви­тел­ност то­зи цен­тър не е ня­как­ва ме­ха­нич­на точка, а един сло­жен и чуд­но ус­т­ро­ен организъм. Той проб­ляс­ва и све­ти в на­й-­раз­лич­ни ду­хов­ни цве­то­ве и форми, ко­ито са из­к­лю­чи­тел­но за­ко­но­мер­ни и мо­гат да се про­ме­нят из­вън­ред­но бързо. Други фор­ми и цветни по­то­ци се раз­п­рос­ти­рат към всич­ки час­ти на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и из­ли­зат из­вън не­го­ви­те очертания, про­низ­вай­ки и ос­ве­тя­вай­ки ця­ло­то ас­т­рал­но тяло. Най-главните те­че­ния се на­соч­ват към ло­то­со­ви­те цве­то­ве ка­то нав­ли­зат в от­дел­ни­те им лис­тен­ца и за­поч­ват да кон­т­ро­ли­рат тях­но­то вър­те­ли­во движение; пос­ле се ус­т­ре­мя­ват към вър­хо­ве­те на листенцата, на­пус­кат ло­то­со­вия цвят и се из­губ­ват във външ­но­то пространство.

Между 12-лис­т­ния ло­то­сов цвят и опи­са­ни­ят цен­тър в сър­деч­на­та об­ласт съ­щес­т­ву­ват осо­бе­но близ­ки отношения. Първоначално етер­ни­те по­то­ци се вли­ват тък­мо там, за да се раз­к­ло­нят пос­ле от ед­на стра­на към 16-лис­т­ния и 2-листния, а от дру­га стра­на към раз­по­ло­же­ни­те в дол­на­та част на тя­ло­то 8-листен, 6-лис­тен и 4-лис­тен ло­то­сов цвят. Тъкмо по­ра­ди то­ва раз­по­ло­же­ние из­г­раж­да­не­то на 12-лис­т­ния ло­то­сов цвят изис­к­ва осо­бе­ни гри­жи в хо­да на окул­т­но­то обучение. Ако тук се до­пус­не из­вес­т­на грешка, на­ру­ша­ва се фор­ми­ра­не­то на ця­ла­та свръх­се­тив­на ор­га­ни­за­ция на чо­веш­ко­то същество.

Първоначално той е раз­по­ло­жен не в сър­деч­на­та област, а в главата...
След пе­ри­од на укрепване, спо­ме­на­ти­ят цен­тър се из­мес­т­ва от гла­ва­та в по­со­ка към ларинкса... И то­га­ва от та­зи област дви­же­ни­ята на етер­но­то тя­ло се на­соч­ват из­вън и ос­ве­тя­ват ця­ло­то ду­шев­но прос­т­ран­с­т­во око­ло човека.
... Докато по­-ра­но то /етерното тяло, бел.моя/ за­ви­се­ше от външ­ни сили, или от такива, ко­ито се ко­ре­нят във фи­зи­чес­ко­то тяло, сега, в хо­да на окул­т­но­то обу­че­ние чо­век мо­же да об­ръ­ща етер­но­то тя­ло на всич­ки страни. Това ста­ва възможно, бла­го­да­ре­ние на етер­ни­те потоци, ко­ито се дви­жат приб­ли­зи­тел­но по про­дъл­же­ние на две­те ръце, тръг­вай­ки от своя цен­тър в 2-лис­т­ния ло­то­сов цвят раз­по­ло­жен меж­ду очите. Потоците, ид­ва­щи от ларинкса, се очер­та­ват ка­то кръг­ли форми, ка­то част от тях по­емат към 2-лис­т­ния ло­то­сов цвят, за да про­дъл­жат от там под фор­ма­та на въл­но­об­раз­ни дви­же­ния по про­те­же­ние на ръцете.

... етер­ни­те по­то­ци се раз­к­ло­ня­ват по на­й-­фин начин, об­ра­зу­вай­ки един вид мрежа, ко­ято об­г­ръ­ща ця­ло­то етер­но тяло. Докато по­-ра­но то не раз­по­ла­га­ше с ни­как­ви външ­на преграда, та­ка че жиз­не­ни­те по­то­ци не­пос­ред­с­т­ве­но нах­лу­ва­ха в не­го и се от­тег­ля­ха към об­щия жиз­нен етер, се­га външ­ни­те въз­дейс­т­вия тряб­ва­ше да бъ­дат на­й-­нап­ред фил­т­ри­ра­ни през спо­ме­на­та­та етер­на мрежа. Благодарение на то­ва об­с­то­ятел­с­т­во чо­век ста­ва чув­с­т­ви­те­лен към външ­ни­те етер­ни по­то­ци и за­поч­ва от­чет­ли­во да ги възприема. Сега ид­ва момента, ко­га­то цен­тъ­рът на под­виж­но­то и диферен­ци­ра­но етер­но тя­ло се из­мес­т­ва в сър­деч­на­та област."


* * *


"В Антропософията се говори за четири качества, които трябва да бъдат постигнати по "пътят на изпитанието".

Първото качество: разграничаването на истината от обикновеното мнение. Това трябва да става по най-естествен начин и човек да е в състояние спонтанно да прави разлика между същественото и несъщественото... погледът се спира по съвсем естествен начин върху истинската стойност на нещата...
Благодарение на първия от тях, "разграничаването на истината от обикновеното мнение", възниква етерният център в главата и се подготвя този в областта на ларинкса.

След като центърът в областта на ларинкса е вече готов, човек свободно може да контролира етерното тяло, включително и споменатата етерна мрежа, осъществявайки точното разграничаване между вечното и преходното. И ако човек постигне това разграничаване, той постепенно започва да възприема духовните явления и факти.

Вече говорихме за 6-те добродетели, от които се състои Третото душевно качество / контрол над мислите, контрол над действията, устойчивост, търпение, доверие, вътрешно равновесие. /бел.моя/. Те са свързани с 12-листния лотосов цвят в сърдечната област. Към него, както споменахме, трябва да се насочи жизненият поток на етерното тяло.

Четвъртото качество; стремежът към освобождаване, спомага за узряването на етерния орган в близост до сърцето.

Ясно става, че произтичащите от Духовната Наука предписания оказват дълбоко въздействие върху човека. Това се отнася и до предписанията, свързани с изграждането на споменатите четири качества. Под една или друга форма те присъствуват във всички мирогледи, които са извлечени от духовния свят. Техните създатели съвсем на са били вдъхновявани от някакво смътно чувство за истина, а единствено от своето Посвещение.

Сега идва времето да пристъпим към употребата на двулистния лотосов цвят в областта на очите. Когато той започне да се движи, човекът е вече в състояние да свърже своя висш Аз с още по-висшите духовни Същества. Етерните потоци от този лотосов цвят се отправят към духовните светове по такъв начин, че съответствуващите им движения в човешкото тяло стават напълно достъпни за човешкото съзнание. Както светлината прави физическите предмети видими за окото, така и тези потоци правят духовните Същества видими във висшите светове.

В тази фаза от развитието на преден план излиза здравото мислене, нормалната и ясна логика. Висшият Аз, който досега е бил в зародишно състояние и напълно неосъзнат, се ражда за съзнателен живот.

Сега той има вече непосредствено знание за своя висш Аз и се убеждава, че този висш Аз е във връзка с духовни Същества от още по-висок ранг, изграждайки с тях една общност. Сега той разбира, че в известен смисъл низшият Аз произлиза от висшия Аз. Разбира още, че неговата висша природа надживява низшата. Сега вече той може да различава в самия себе си преходното от вечното. А това означава не друго, а че от личен опит човек се убеждава в идеята за въплъщението /инкарнацията/ на Азът в по-низшите структури на човешкото тяло..."


Онова, което може да се каже в заключение след това подробно и ясно обяснение от страна на Щайнер е, че съвременният път на Посвещение е бил известен на Посветените от различни времена. Това може да се види и в художествените творби на посветените майстори на Ренесанса, в които именно чрез жестовете, позициите на ръцете спрямо тялото, тази взаимовръзка между енергийните центрове-чакри, или "душевни сетивни органи", са били изобразявани, и по-точно връзката между сърдечната чакра като основен енрегийно-етерен център, с чакрата около пъпа /слънчевия сплит/ и душевният сетивен орган, свързан с ларинкса. Жестовете, издигнати на нивото на очите и челото /най-вече благославящи/ имат значението и връзката с двулистния лотос и висшия Аз, т.е. това е вече енергийният център, свързан със съвременното Посвещение. Както е видно енергийните потоци се задействат в човека в етерна мрежа, чийто вътрешен излъчващ център е сърдечната чакра /след определено важно и закономерно развитие на този център в главата/ и ръцете се явяват един вид медиатори на тази етерна енергия.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни