ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Ное 19, 2018 12:03 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 09, 2014 9:20 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Ръцете в световъзприемането на различни епохи



Публикуваните по-долу снимки са от времето на "пещерните хора" - така ги наричат сегашните учени. Подобни "пещерни" излияния са известни от Южна Франция, Испания, Аржентина /първата снимка е от пещерата Куева де лос манос/. Съвременните учени изказват различни предположения. Някои смятат, че това са ръце на мъже - ловци, тъй като в близост до ръцете има изображения на животни. Други смятат, че това са изображения на ръце на младежи, а трети, че това са женски ръце. Изказано е и мнението, че това място е мистерийно и тук са извършвани древни ритуали за посвещаването на младежи, като част от ритуала е бил отпечатването на ръцете на съответния посветен младеж. Интересно е последното изображение вдясно, където има ръка с шест пръста. Тези скални отпечатъци от ръце се датират различно, няма единомислие, но най-общо се смятат на между 20 и 45 хиляди години.


А ето каква казва Р.Щайнер:


"Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вярвания.

Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора!

Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-низко, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че по това време в мировото пространство протичат сили, които са благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което от хилядолетия е ставало върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини. В продължение на милиони години в такива случаи погледът е бил насочван към тях.

На ученика се е казвало: Погледни към онзи момент, когато Земята не е била такава, каквато е сега, когато не е имало Слънце и Луна като днешните, а те са били още обединени със Земята, когато Земята е представлявала едно тяло, включващо Слънцето и Луната. Човекът и тогава е съществувал, но още е нямал тяло, бил е духовно същество и тези духовно-душевни хора не са били осветявани отвън от слънчева светлина. Слънчевата светлина е била още в Земята. Не е имало нещо подобно на днешната слънчева светлина, падаща отвън върху съществата и предметите, а е имало такава, която съдържа в себе си духовна сила и е блестяла вътре във всеки отделен човек. По-късно настъпва моментът, когато Слънцето се откъсва от Земята, отделя се от нея и светлината му започва да я осветява отвън. Слънцето се отдръпва от Земята и вътре в човека настъпва мрак.

Това е началото на развитието му, насочено към този момент в бъдещето, когато той отново следва да намери блестящата светлина, но сега вътре в себе си. Човекът е трябвало да се научи да опознава земните неща с външните си сетива. Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести вътре в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството.

След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало да изживеят в себе си като избраници това, което останалото човечество следва да изживее едва в далечното бъдеще: Моментът, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи. И този свещен момент е следвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо. На този ден, учениците на мистериите са се обединявали и вътрешната светлина е пламвала в тях. А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент. Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии. Те показват като отражение това, което кандидатът за посвещение следва да изживее по-късно. Нека днес преживеем какво се е представяло в среднощния час в малките мистерии. То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии. Навсякъде учениците на мистерийните школи са изживявали едно и също в среднощния час на Свещената коледна нощ.

Те се събират рано надвечер. В мълчаливо мислене е трябвало да си изяснят какво означава това най-важно събитие. Събирали се заедно и в тъмнината оставали в дълбоко мълчание. Оставали са часове наред в тъмното помещение, докато настъпи среднощ. Мисли за вечността са изпълвали душата им. Срещу полунощ прозвучавали тайнствени, засилващи се и отслабващи звуци, изпълващи пространството. Учениците, които възприемали тези тонове са знаели, че това е музиката на сферите. Дълбоко молитвено смирение и благоговение изпълвало сърцата им. Тогава бавно просветлявало. Светлината идвала от слабо осветен диск. Тези, които са го виждали, знаели, че този диск представлява Земята. Леко осветеният диск ставал все по-тъмен и накрая съвсем черен. Същевременно пространството наоколо просветлявало. Онези, които са виждали това, знаели, че черният диск представлява Земята.

Слънцето, осветяващо иначе Земята, се скривало. Земята не можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това знаели, че това е Ирис. В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума. Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите. На днешен език думата би означавала «Христос». Виждащите това знаели, че това е Слънцето. То им се появявало в среднощния час, когато светът наоколо потъвал в дълбок мрак. На учениците било изяснявано, че сега са изживявали това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час.

Който наистина е посветен, се научава действително да вижда Слънцето в среднощието, понеже материалното е угасено в него. Само Слънцето на духа живее вътре в него и с блясъка си скрива мрака на материята.

Този момент, когато човекът изживява, че е освободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие. Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина е показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака. За да изяснят това още повече на учениците, след като те са изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те са били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя. Там са виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се е казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.

Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от гниещото, разпадащото се, се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показан в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживели те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака. В скалистата пещера са наблюдавали избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.

Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой. С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот.

Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденният ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни са извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник. В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам се разказва как Исус е роден в обора като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове.
Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от низшето израства най-висшето – Христос Исус. "


ЗНАЦИ И СИМВОЛИ НА КОЛЕДНИЯ ПРАЗНИК
Берлин, 17 декември 1906 г.
Р.Щайнер

Пещерите са били първите мистерийни места, в които са се извършвали Посвещенията на готовите кандидати. Подобна препратка имаме в окултната приказка на Гьоте "Зелената змия и красивата лилия":

"В мига, когато Змията влиза в подземната пещера и осветява фигурите, Златният Цар задава многозначителния въпрос:
„От къде идваш?"
„От пукнатините", отговаря Змията, „където се намира златото."
„Кое е по-блестящо от златото?" пита Царят
Змията отговаря: „Светлината!"
И Царят отново пита: „Кое е по-ободряващо от светлината?"
„Разговорът."
Никой няма да се усъмни, че в тези думи е вложено много по-голямо съдържание, отколкото изглежда на пръв поглед.
Когато Змията е вече вътре в пещерата, стената на подземния храм, където живеят четиримата Царе се разцепва.

Влиза Старецът с лампата и го питат защо идва точно сега. Следва странният отговор: Нима не знаете, че моята светлина може да освети само това, което вече е осветено! И че тя не може да освети тъмнината! Едва след като Змията е заляла пространството с вътрешната си светлина, може да се появи и Старецът със своята лампа.
Сега отново започва един разговор между Царете и Стареца с лампата. Питат Стареца:
„Колко тайни знаеш ти?"
„Три", отговаря той.
„Коя е най-важната?" пита Сребърният Цар.
„Явната", отвръща Старецът
„Искаш ли да я откриеш и на нас?" пита Бронзовият Цар.
„Щом узная четвъртата."
И сега прозвучават най-загадъчните думи в цялата приказка: „Аз зная четвъртата", казва Змията и просъсква нещо в ухото на Стареца, след което той с могъщ глас извиква: „Дошло е времето!"

ГА 22, Р.Щайнер

Онова, което можем да предположим е, че отпечатъците на ръцете са били своеобразен "подпис" на древните посветени младежи. А ако погледнем още по-дълбоко според думите на Щайнер, в тези ръце можем да видим моментите, в които новопосветените младежи са се свързвали освен имагинативно, но и чисто физически, чрез докосването с ръце с онова, което е "избуявало" пред душата им:

"Там са виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се е казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв... В скалистата пещера са наблюдавали избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото."

Ръцете са тази част от човешкото тяло, която прадревният човек, е смятал за своя връзка с Боговете. Не друга част. През ръцете е минала енергийната етерна нишка на световният етер, която в онези времена е била много жива и действена. И не случайно такива отпечатъци са намерени на много места по света.



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Фев 15, 2014 12:35 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Ръцете в различни изображения, от различни епохи символизират божественото присъствие, влияние и власт. Например силата и влиянието на Бог често е представяно в средновековни картини и стенописи като всемогъща ръка, която излиза от облаците. Без претенции за изчерпателност, бих искала да надникна само в моментите, които имат пряка връзка с това изследване за човешката ръка. Защото образите в древните култури са преки наблюдения на техните създатели в Духовния свят. Те са били посветени за времето си хора.

Всъщност, "всесилната Божия ръка" води началото си от древен Египет. Фараонските двойки често са изобразявани като получаващи енергия от Атон, който е представен в образа на слънчевия диск. Лъчите са представяни като продълговати лъчи, всеки завършва с малка ръка - те са насочени към ръцете на фараонската двойка, поемащи жизнена сила.

Начинът, по който е изобразяван Атон, с множество лъчи като протегнати ръце към фараонските ръце, говори за пряката енергийна връзка, която се е осъществявала чрез ръцете. Те са влизали в пряк досег с божествените слънчеви "ръце". В древноегипетския свят енергията, която е протичала между живия Бог - Слънцето и неговите представители в лицето на посветените владетели, е била жива. Виждаме, че в този етап от развитието си човечеството все още е в постоянен и естествен контакт с Духовните същества.


Изображение



Изображение



Изображение



По-късно, в древногръцката култура и по-нататък постепенно този пряк контакт бива губен, но остава запечатан в митовете. Изображенията също се променят. Древногръцкият бог Хелиос вече има колесница, с която препуска между Небето и Земята - чрез нея осъществява контакта си със смъртните и боговете. Тук ръцете, при които по невидим начин се е осъществявала директната връзка между смъртен и Бог, е заместена от коне, които водят огнената божествена колесница. Светът на човешките идеи все повече се диференцира от света на Духовните същества. Стрелкащата се огнена колесница тук е точно образът на човешкото мислене, което все повече, започва да придобива рационалистичен характер, губейки пряката си връзка със света на боговете. Бог Хелиос е много здраво стъпил на земната твърд, изобразен с човешки черти, макар и Бог.


Изображение



Изображение




И ето как в своето слово древният египтянин и древният грък са описали богът Слънце - Атон, Хелиос

ХИМН НА СЛЪНЦЕТО

/древноегипетски/


Ти си прекрасен, когато изгряваш,
о, жив Атон, животворецо!
Щом засияеш на изток,
с хубостта си изпълваш всички земи.
Ти, велик и прекрасен,
сияеш високо издигнат над всички страни!
Ти докосваш с лъчи всички земни простори,
от теб сътворени,
подчиняваш ги ти под властта на сина си любим.
Макар и високо достигаш с лъчи до земята.
Ти лицето ни грееш, но никой не те е видял как дохождаш.

Когато се спуснеш до хоризонта на запад,
земята е в мрак, сякаш е в плен на смъртта.
Всички в постелите спят с глави под завивките.
Очите не виждат очи.
И да откраднеш това под главите им дето е скрито,
никой не ще разбере.
Излиза от своята бърлога лъвът,
змиите хапят.
Ден за тях е нощта,
защото създателя техен почива зад хоризонта.

Изгрееш ли пак на небето, засиял като Атон през деня,
земята разцъфва,
разпръскваш ти мрака и даряваш лъчи.
Горен и Долен Египет празнуват.
Всички се будят и стават,
защото ги вдигаш ти.
Умити, облечени, всички въздигат ръце,
за да възславят твойто завръщане.
Цял Египет се хваща за работа.

Стадата се радват на своите пасбища,
зеленеят треви и дървета,
от гнездата излитат птици
и разперват ръце в твоя чест.
Кораби плават на север и юг,
защото огряваш ти всички пътища.
Рибите в Нил пляскат пред твойто лице.
Ти пронизваш с лъчите си морската глъб.

Ти създаваш плода в утробата,
ти наливаш кръв в жилите,
ти оживяваш сина в тялото майчино,
усмиряваш го ти, като спираш сълзите му.
Ти го засищаш в утробата,
вдъхваш душа на всичко, което създаваш.
Когато детето се ражда,
ти разтваряш устата му,
ти приготвяш за него храна.
Ти даряваш дихание даже на малкото пиленце,
щом записука в черупката.
Когато докрай го ти сътвориш,
то я пробива, излиза навънка,
пристъпва на свойте крачета,
за да извести, че е дошло на земята.
Неизброими са твойте създания!
Скрити са те за нашия поглед.
Ти си единствен наш бог,
ти нямаш на себе си равен!
Ти създаде земята по свое желание,
ти сам сътвори
всички хора и всички животни,
всичко, което върви по земята,
всичко, което лети в небето.
В Палестина и Сирия, в Нубия и Египет
ти решаваш съдбите на хората,
ти утоляваш техните нужди,
ти ги храниш и дни за живот им отреждаш.
Те говорят различни езици,
имат различни нрави,
различни кожи,
защото страна от страна и народ от народ
ти отличаваш.

Ти си създал Нил в преизподнята
и по собствена воля си докарал водите му,
за да дават живот на човека,
че и той е създание твое.
Ти си негов владетел и работиш заедно с него,
властител си ти на всяка страна,
ти си Атон, велик и могъщ.

Ти вдъхваш живот на всички далечни страни,
приютил си великия Нил в небесата.
Той залива с вълни планините -
вълни като тия в морето гигантско -
и с тях напоява волята.

Благодатни са твоите замисли, о господарю на вечността!
Небесният Нил е за чужди народи
и за зверовете от всички страни,
но същинският Нил извира от преизподнята
за доброто на нашта любима страна Та-Мерит

Лъчите ти кърмят полята.
Изгрееш ли, кълнове никнат от твоя прослава.
За полза на твойте творения
ти редуваш годишните времена:
зимата - да ги свежи,
лятото - да отпиват от теб.
Ти си създал небесата, за да светиш над тях,
за да гледаш отгоре всичко, от теб сътворено -
тъй като ти си единствен!
И в пресветлия образ на живия вечно Атон
ти изгряваш и светиш далечен и близък.
И в своя образ безчислени образи сливаш.
В градове и села, реки и полета, и друмове
всички погледи ти приковаваш,
защото ти денем за нас си Атон.

Ти си в мойто сърце,
никой друг досега не те е познал,
освен твоя син Ехнатон.
Свойте замисли ти му откриваш и своята мощ.
Твойта десница създаде земята,
както създаде и нас:
изгрееш - и всичко под теб оживява,
залезеш - и всичко замира.

Ти си времето на живота -
негова първопричина.
Очите се вглеждат в твоята хубост,
докато не залезеш.
Всеки труд спира, когато се скриеш на запад.
Но когато изгрееш отново,
всичко за теб, господаря, цъфти.
И тъй е от деня, в който създаде земята
и я въздигна за свой син-
плът от твоята плът -
цар на Горен и Долен Египет,
справедливо царуваш,
властелин и на двете земя,
син на бог Ра, който е вечно правдив,
великият Ехнатон, господар на сиянията,
заедно с главната многообична царска съпруга
Нефертити - царица на Двете Земи,
нека живее и благоденства во веки веков.



НОЩ, ЛУНА, ЗОРА И СЛЪНЦЕ


Бавно пътува по небето в своята колесница, запрегната с черни коне, богинята Нощ — Нюкта. Със своето тъмно покривало тя е заметнала земята. Мрак е обвил всичка наоколо. Край колесницата на богинята Нощ се тълпят звездите и леят върху земята несигурна, трепкаща светлина — това са младите синове на богинята Зора-Еос, и на Астрей. Много са те; осеяли са цялото тъмно нощно небе. Но ето сякаш леко сияние се показва на изток. То се разгаря все по-силно и по-силно. Възлиза на небето богинята Луна-Селена. Витороги бикове бавно теглят колесницата й по небето. Спокойно, величествено пътува богиня Луна по небето в своята дълга бяла дреха, с лунен сърп над челото. Тя кротко осветява спящата земя, като залива всичко със сребристо сияние. След като обиколи небесния свод, богинята Луна ще се спусне в дълбока пещера на планината Латъм, в Кария. Там лежи, потънал във вечна дрямка, прекрасният Ендимион. Селена е влюбена в него. Тя се надвесва над него, гали го и му шепне любовни думи. Но не я чува потъналият в дрямка Ендимион, затова е тъй тъжна Селена и затова е печална светлината й, която тя лее върху земята нощем.
Все по-близо с утрото. Богиня Луна вече отдавна се е спуснала от небосклона. Едва е заруменял изток. Ярко пламва на изток предвестникът на зората Еосфорос — Денницата. Задухва лек ветрец. Все по-ярко възпламва изток. Ето розовопръстата богиня Зора — Еос, отваря вратите, от които скоро ще излезе лъчезарният бог Слънце — Хелиос. В яркооранжева дреха, с розовите си криле богинята Зора лети нагоре към светналото небе, залято с розова светлина. Богинята лее от златен съд роса върху земята и росата обсипва треви и цветя със светещи като елмази капки. Всичко на земята благоухае, навсякъде се носят аромати. Събудилата се земя радостно приветствува възхождащия бог Слънце — Хелиос.
Лъчезарният бог потегля за небето от бреговете на океана с впрегнати четири крилати коня в златна колесница, която му е изковал бог Хефест. Лъчите на възхождащото слънце озаряват планинските върхове и те се издигат, сякаш покрити с огън. Звездите се разбягват от небосклона при вида на бога Слънце; те се скриват една след друга в лоното на тъмната нощ. Все по-високо се издига колесницата на Хелиос. Той пътува по небето с лъчезарен венец на главата и с дълга блестяща дреха и лее своите животворни лъчи върху земята, дава й светлина, топлина и живот.
След като завърши дневния си път, богът на слънцето се спуска към свещените води на Океан. Там го чака златна ладия, с която той отплава назад, към изток, към страната на слънцето, гдето се намира неговият чудесен дворец. Нощем богът на слънцето си почива там, за да се възземе на следния ден в прежния си блясък.
Древногръцки митове и легенди
Н.Кун


И нека да завършим това "пътуване" между Небето и Земята с историята за Дедал и неговият син Икар.
"Ерехтеевият потомък Дедал бил един от най-големите художници скулптори и строители в Атина. За него се разправяло, че извайвал от снежнобял мрамор такива чудни статуи, че те изглеждали като живи; би казал човек, че Дедаловите статуи виждат и се движат. Дедал изобретил най-различни инструменти за своята работа; негово изобретение били брадвата и свределът. Надалеч се носела славата на Дедал."

Велик художник, скулптор, изобретател, Дедал конструира криле от пера, слепени от восък. Тях закрепя на ръцете си и на ръцете на своя син Икар. Те искат да избягат от цар Минос, където Дедал изкупва свой грях. Но бягството се превръща в смърт за Икар:
"Бързото летене забавлява Икар; все по-смело размахва той крилете. Икар забравил наставленията на баща си; той не лети вече близко, зад него. Като размахнал силно криле, той се издигнал високо до самото небе, приближил се до лъчезарното слънце. Палещите лъчи разтопили восъка, който споявал перата на крилете; перата изпадали и се разлетели надалеч из въздуха, гонени от вятъра. Замахнал Икар с ръце, но на тях вече няма криле. Стремглаво полетял той от страшната височина, паднал в морето и загинал във вълните му."

И едно следващо стъпало виждаме в този мит - моментът, когато човекът иска да надмогне човешкото, отново да "полети", отново с полета си да достигне Слънцето. Само че тази близост до Бога вече е невъзможна, тя е убийствена! Прикачените криле макар и перфектно конструирани от майстор-творец, не могат да издържат на божествената искряща светлина. Ръцете вече са се превърнали в инструменти на сетивния свят - те са загубили своята първична връзка с Духа.


Изображение



Изображение



Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Фев 21, 2014 11:06 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Изображение


И така нека продължим нашето изследване като фокусираме вниманието си изцяло върху пръстите на човешката длан, и съответно жестовете. Както ще видим от следващите редове изключително несериозно би било да гледаме на ръката, на пръстите й, от позицията на нещо, с което човешката ни суета и любопитство могат да се забавляват, узнавайки "бъдещето". Също така трябва да си дадем ясна сметка за дълбоките духовни корени, които стоят в познанието за човешката ръка, пръсти и жестове. Човешките ръце, както и човешкият ирис, човешките ходила, външната ушна мида, са вид "отпечатъци" - от една страна те дават информация за състоянието на нашето тяло, душа и Дух, а от друга страна те ни "говорят" именно за връзката на Духовното със земното. Те са един вид външна проява на тази връзка между "горе" и "долу", между "онова, което е горе е и долу". Абсолютно несериозно би било човек, който се занимава с езотерика да пренебрегне тези дълбоко духовни факти, заложени в човешките ръце, пръсти и жестове. А цялото изследване дотук, с богато подбрания илюстративен материал доказващ посветеността на ренесансовите творци, недвусмислено показва, че те също са познавали тази изначална духовна връзка на жестовете, които изобразяват.

Както видяхме по-горе праисторическите пещери във Франция и Испания показване ръчни рисунки на дланите с основните линии, описани в невероятни детайли. Явно човешката ръка е представлявала важна част от вярванията и разбиранията на хората още от Каменната епоха. Археологически артефакти са открити ръце от камък, дърво и слонова кост от древни цивилизации. Използването на дланта на ръката, като средство за изцеление, връзка между човека и Бога се среща в най-древните паметници на човешката цивилизация.

Първото "писано" познанието за човешката ръка датира отпреди повече от 5 хил. години. Корените на това познание ни водят към Индия /Хинду/ и древната хинду-астрология. Първата известна книга по този въпрос се приписва на хинду-мъдреца Валмики и се нарича "Учението на Валмики Макариши за мъжката хиромантия", която се състои от 567 строфи.

Изображение


От Индия, изкуството за познанието на човешката ръка се разпространява в Китай, Тибет, Египет, Персия и в страни в Европа, също и в Китай преди около 3000 г. пр.н.е. След това стига до Древна Гърция.

Класическата форма за познанието на ръката идва от гръцката митология. Всяка област на дланта и пръстите е свързана с бог или богиня. Например, безименния пръст е свързан с гръцкия бог Аполон; характеристики на безименния пръст са обвързани с отношения на обекта с изкуство, музика, естетика, слава и хармония. Гръцките лекари Хипократ и Гален използват това познание в помощ за своята клинична практика. Предполага се, от мнозина, че това познание е известно и се практикува от много видни гръцки фигури като Омир, Анаксагор, Аристотел, Платон, Хипократ, Гален и дори самият Александър Велики, въпреки че има оскъдни данни в техни трудове по този въпрос. Например в трудовете на Аристотел "De Historia Animalium" и "Problemata". В малки фрагменти Аристотел описва анатомията на ръката от рамото надолу към ръката и включва описание на линиите на ръката. Той дава оскъдно тълкуване на присъствието на линии, които се простират по протежение на цялата длан като индикации за по-дълъг живот. Във втория труд също се спира на въпросите за дълголетието във връзка с линиите на ръката.

Изображение


От Древен Рим писмените паметници са също оскъдни. Плиний /23 - 79 от н.е./ споменава идеята, че прекъснатите линии на дланта са показателни за кратък живот в неговата " Naturalis Historia ", като се позовава на справка от Аристотел. Свидас съобщава, че един трактат по хиромантия е написана от някой си Артемидорий ок. 240г от н.е.

След Аристотел изминават почти 1500 година изминат преди да се намери по-нататъшно доказателство за изкуството да се изучава ръката в Европа - около края на ХII век. Развитието на хиромантия е свързано с изучаването на физиономия и астрология, считани за съществени при изучаването на медицината и изобщо науката по това време. Тогава не се е правила разлика между онова, което днес ние наричаме "наука" и онова, което наричаме "окултни науки". Научните познания обхващали изучаването на астрология, хиромантия и други магически изкуства като алхимия, всички от които се считали за важна част от образованието на учения човек. Повторната поява на изучаването на тези теми от дванадесети век нататък в Европа се дължи много на контакта с Близкия изток, осъществен чрез Кръстоносните походи през предходните сто години.Това естествено доведе до повишен контакт с арабски мисълта и мюсюлманската култура като цяло. Европейското мислене до голяма степен е загубило връзка с традициите на Древна Гърция, докато те са били успешно разпространени и запазени в Арабските традиции - чрез преводите на арабски версии на гръцки трудове, които отново добили известност и в европейските земи.

Много от най-ранните ръкописи , които можем да отнесем към 14 век са анонимни, и отново се опират на Аристотел , Соломон и Албертус. Периодът на Ренесанса в Европа представлява особен интерес за нас, от гл.т. на настоящото изследване като прояви на посветени творци, за които Рудолф Щайнер говори.


Изображение



Най-малко четири от папите през 16-ти век се знае, че са имали активен интерес към т.нар "окултни науки" - папа Павел III (1534-1549) и трите папи непосредствено преди него - Климент VII, Адриан VI и Лъв X. За папа Лъв X е известно, че е имал личен астролог, както и му е било предсказано от човек с името отец Серафино, от манастира "Св. Франциск" в Мантуа, гледайки ръката му, че ще стане папа. Antonio Piccioli е автор, който е бил в близки отношения с папа Павел III, преподава в университета в Болоня, и пише труд в три части "De Manus Inspectione", публикувани в Бергамо 1587 год. Нещата се променят бързо с появата на папа Павел IV и папа Сикст V - издадават папските едикти срещу изучаването на гадателски науки. Налагането на такива забрани, говори за факта, че подобни Едикти са се наложили, за да се спре "властта" на тези знания, за сметка на религиозната власт на католическите папства. Което само по себе си говори именно, че през Ренесанса този род знания не само са били практикувани, но са добивали много по-голяма популярност именно поради факта, че са давали възможност на човешката индивидуалност да осъзнае свободата си, извън догми и религии, също отразено и в изкуството от онези времена.


Изображение


Роберт Флуд е една енциклопедична личност от онези времена /1574-1637г./ - виден английски лекар, последовател на Парацелз, астролог, математик, кабалист, космолог и розенкройцерски апологет. Осъществява обмен на мнения с Й. Кеплер, относно научните и херметични подходи към знанието.

Изображение


Човекът, изобразен като себепознаващо се, себеразвиващо се същество, е нужно да овладее 7 изкуства - изкуството на пророчеството, на геометрията, изкуството на паметта, тълкуване на рождените хороскопи, познанието за човешкото лице, познанието за човешката ръка, науката на пирамидите.

На горния портрет е интересен и жестът на Флуд пред гърдите му - събрани показалец и среден пръст на една много фина и деликатна ръка!

* * *


В Древна Гърция и Рим е имало добре известна и разработена система на жестовете, свързана с развитото, особено по времето на Рим, ораторско изкуство. Както може да се предположи от духовна гледна точка, постепенно жестовете изразявани с определени движения на ръцете, както и цялата човешка природа, започват да губят от своята първоначална естествена взаимовръзка и усет, която ги свързва с външния етерен свят и с този, който вътрешно са развивали Посветените - започва отделяне, разграничаване, докато се стигне до своеобразно "втвърдяване", "отсичане" на жестовете и конкретизирането им в определена дейност.

Изображение


Джон Булвър /1606-1656 год./, английски лекар, природен философ, написал пет творби, изследващи тялото и човешката комуникация, по-специално чрез жестовете, е първият човек в Англия, който предлага обучението на глухи хора, именно чрез жестовете. Създава две произведения по въпроса, които се разглеждат като цялост: Хирология /или "естествения език на ръката"/ и Хиронимия / или "изкуството на реториката на ръцете"/. По-рано Франсис Бейкън описва жестовете като "преходни йероглифи" и предполага, че жестът трябва да бъде във фокуса на ново научно изследване. Булвър първи се заема с тази задача.

Изображение


Според него ръката "говори всички езици, и както универсалния характер на Разума, е обикновено разбиран и ясен на всички нации, въпреки формалните различия в техния език. И бивайки /ръката/ единствената реч, която е естествена за човека, тя може да бъде наречена Всеобщ език на Човешката Природа, който без преподаване хората от всички обитаеми региони на света могат на пръв поглед лесно да разбират".

Гилбърт Остин /1753-1837/ е ирландски учител, свещеник, и автор, който изцяло доразвива смисъла на жестовете, като цялостен телесен жест, свързан с правилната постановка на ораторите в техните изложения, глас, позиция на тялото. Дълго време трудът му е смятан за твърде механичен, но по своето същество не е бил разбран - той превръща ораторското изкуство не само в словена, но и в телесна дисциплина.

Изображение


Виждайки как от една страна ръката бива "забравена" като носител и медиатор на етерните потоци, знание идващо от древните Посветени, все пък нейната роля продължава да вълнува рационалистично настроените умове в следващите епохи.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Май 05, 2014 12:13 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Благославянето, изобразено на нивото на ларинкса и мечът на Словото!


Последните дни имах една перфектна подсказка от приятел. &D}

Ларинксът е един орган, на който от окултна гл.т. в следващите земни еони ще претърпи голяма трансформация. Изобразяваният жест на благославяне към човечеството от Бог Отец и Христос в повечето случаи е точно на нивото на чакрата или душевният ни орган, както Щайнер нарича чакрите, която се намира в близост до ларинкса. В други изображения на това ниво е изобразен меч. Мечът като Слово и Словото като Меч, Мечът като израз на Космическия Логос – на нивото именно на Ларинкса /той е атрибут в много приказки и митове/. Мечът се явява като естествено продължение на човешката ръка, но вече развита в бъдеще в истински етерен орган /днес това се случва чрез Евритмията!/…

Оплождането на Земята от Небето е идвало, идва и ще идва именно чрез този Духовен меч на Космическият Логос. През цялата история – космическа и духовна на човешката еволюция, етерно-космическият меч-Слово на Духовния свят преминава през човечеството вертикално и хоризонтално на различни нива. Едно от тях е чисто човешкото: оплождането на жената от мъжа – това е една частна картина на голямото Космическо-земно оплождане. Но тази картина ще се промени. Ларинксът в далечното бъдеще ще бъде мястото, от където по безполов начин човечеството ще продължава своето съществуване. Семето ще бъде Словото, Божественото Слово.

Пътят на човешкото развитие се изобразява по един "скрит" начин от посветените творци чрез повтарящи се жестове в изображенията на Бог-Отец, Мадоната, Младенеца, Христос /освен благославящият жест, който, казах, често е на нивото на ларинкса/, ангели-вестители… Движението на изобразените ръце е от слънчевия сплит, през сърдечната чакра, много рядко до нивото на ларинкса /най-вече благославящият жест/. Т.е. тази жива етерна връзка, която и изобразена между ръцете, човешкото тяло, човешките енергийни центрове и Космоса, е била ясна на посветените творци. В творбите си те я изобразяват, отдавайки огромно значение именно на човешката ръка като етерен орган на бъдещето и на бъдещата трансформация. В техните произведения ръката "говори"!

И ето казаното от Щайнер отново по повод на онова, което предстои да бъде развито чрез чакрата, в близост до ларинкса. Възможности, които са притежавани от Посветените в миналото, а човечеството е нужно съзнателно да развие по пътя си на връзката и преоткриването отново на Духовния свят:

"Духовният въз­п­ри­ема­те­лен орган, на­ми­ращ се в бли­зост до ларинкса, поз­во­ля­ва да се вник­не с яс­новиж­дащ пог­лед в на­чи­на на мислене, ха­рак­те­рен за дру­ги­те хора, как­то и да се раз­би­рат ис­тин­с­ки­те за­ко­ни на при­род­ни­те явления."

"За 16-лис­т­ния ло­то­сов цвят, на­чи­нът на мислене, кой­то е при­същ на да­ден човек, как­то и при­род­ни­те закономерности, се про­явя­ват в образи. Обаче те не са спо­кой­ни и неподвижни, а под­виж­ни и жи­ви форми."

"В Антропософията се говори за четири качества, които трябва да бъдат постигнати по "пътят на изпитанието".

Първото качество: разграничаването на истината от обикновеното мнение. Това трябва да става по най-естествен начин и човек да е в състояние спонтанно да прави разлика между същественото и несъщественото... погледът се спира по съвсем естествен начин върху истинската стойност на нещата...
Благодарение на първия от тях, "разграничаването на истината от обикновеното мнение", възниква етерният център в главата и се подготвя този в областта на ларинкса.

След като центърът в областта на ларинкса е вече готов, човек свободно може да контролира етерното тяло, включително и споменатата етерна мрежа, осъществявайки точното разграничаване между вечното и преходното. И ако човек постигне това разграничаване, той постепенно започва да възприема духовните явления и факти."


Изображение




Изображение



* * *


В горните изображения могат да се обобщят три основни момента: благославящата ръка е на нивото на ларинкса. Малко над нивото на ларинкса е изобразеният меч, който реално излиза като мечът-Слово от устата или е само на нивото на устата. На изображенията Бог държи с едната си ръка най-често книга, а Синът му стъклено-прозрачно кълбо с кръст.

Интересно е изображението, в което Бог с дясната си ръка е навлязъл директно в звездите, които са седем /символика, която не е случайна/. Няма да сме далеч от истината, ако отново видим в този жест силната връзка, която се е осъществявала в древните времена посредством етерната енергия на ръцете с Духовните същества от различни нива, с които Посветеният е бил в естествена връзка.


Изображение



Друга интересна картина на Бог-Отец от 14 век ни Го представя като заобиколен от Серафими и Херувими. Интересното е, че в долното изображение Словото излиза от устата на Бога не под формата на меч, а под формата на Светлина - на изображението тази Светлина, която Отецът "изговаря", е в хармонична връзка с цвета на Неговия светлинен ореол. Отецът е наведен надолу, като че към земята и натам е насочил Светлината на Своето Слово. Интересен е жестът на дясната му ръка. Той е синхронизиран с наклона на цялото Му тяло, с погледа му и с насочената струя Светлина. Сякаш с жеста си Той иска да даде още по-голяма сила на Светлината, излъчвана по посока на земята и човеците. Ведно жестът на ръката и струящата светлина от Божието Слово създават чувството за устременост.

Изображение


А ето и "Страшният съд" на фламандския ренесансов художник Ханс Мемлинг, разгърната в триптих. Нека да обърнем внимание отново на нажеженият до огън меч от наша дясна страна, но лява за Христос, отново на нивото на ларинкса му. Лявата страна е свързана с Духовния свят, а дясната - със сетивния свят. Целият многообразен свят на Духа и човешките души, го виждаме изобразен в едно.

Изображение


В лявото крило на триптиха са портите на Рая, в който влизат праведните, посрещнати на стъкленото стълбище от св.Петър и ангели, и група от свирещи ангели горе на кулите. А в дясното крило са онези, които поемат пътя към Ада – прокълнатите. И при едните и при другите в централния панел се вижда чернокож човек, което говори, че визията на Мемлинг е за равнопоставеност в онзи момент, без разлики по расов принцип. След претегляне на везната на арх.Михаил грешните души са подкарани към Ада от черни, хибридни, зооморфни демони, които носят най-различни оръжия и нажежени инструменти за изтезания. Адът е под формата на вулкан в планински район.

Върху централния панел виждаме Христос, седнал върху дъга, с крака върху златно кълбо /земята/, със символите на бялата лилия /лилията на милостта/ отляво и мечът /на правосъдието – Словото/, нажежен до червено, на нивото на ларинкса, обграден от 12-те апостоли, и молителите за човешките души – Дева Мария и Йоан Кръстител. Те се намират върху облак, който свързва лявото и дясното крило – Рая и Ада – т.е. Адът и Раят са част от единосъщността на целия Божествен свят. Така както Доброто и Злото съществуват заедно и в молитвата „Отче наш“, се казва: „Не ни въвеждай в изкушение!“ – Бог е единосъщ! Той съдържа и излъчва онова, което ние хората наричаме „добро“ и „зло“, за Него и в Него същността е ЕДНА!

С двете си ръце Христос благославя. Дъгата разделя двата свята и техните различни задачи. Етерно-златистото пространство на Божието царство се появява в горната част, докато на земята е представена като широка равнина, която граничи в далечината с верига от планини.

Фигурата на арх.Михаил се намира на земята точно под Христос, на разделителната линия между зелената почва отляво и безплодната кафява почва отдясно. Той е облечен в доспехи в същия блестящ златен материал, наподобяващ златното кълбо, под краката на Христос. Дреха от червен брокат се спуска по раменете му, подобно на Христос. В този момент той отсъжда, а мъртвите около него възкръсват от гробовете си…

Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Май 05, 2014 6:45 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


ПРЪСТИТЕ


Към разглеждането на смисъла на пръстите ще подходим отново в тяхната връзка със значението, което са имали от времето на Древна Гърция. Богове от древногръцкия пантеон са били свързани с пръстите и областите по самата длан. Макар че от онова време са останали незначителни писмени доказателства за ролята, която е отдавана на това изкуството, нека не забравяме, че по своята същност то е било "тайно" и е било предназначено само за посветени. Така, че е напълно естествено да не бъде афиширано и с него да бъдат запознати малцина.

Днес на това древно жреческо познание се гледа с изключителна лекота, като на забавление и нещо несериозно. То се свързва с "гледането на ръка". Разбира се, то е твърде далеч от времената на посветените мъдреци, които са го практикували в жреческите храмове като нещо свещено, което заедно с мъдростта на звездите, е можело да опише целия човешки минал, настоящ и бъдещ живот.

Имайки предвид това древно познание, е естествено да търсим дълбока окултна връзка между енергиите, идващи от Космоса и пръстите в едно цяло с дланта. И тъй като за древните, боговете по естествен начин са населявали Космоса, то те имат и съответната "материализирана" проява в съществото на човека. Знаем, че определени части на тялото ни са свързани с реални взаимодействия в еволюционния ход с Духовни същества, представящи Марс, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн и т.н. Това се случва със съществото ни между смъртта и едно ново раждане. От окултна гл.т. тази древна взаимовръзка не е случайна и тя говори за познанието на древните посветени за силите и енергиите на Космоса, представени от съответните планети и богове. Знаем, че древните посветени са били в реална връзка с Духовните същества. Когато например са свързвали даден пръст с определен бог и планета, те са знаели точно кои сили и как преминават през тази част от човешката ръка. Онова, което е било горе, наистина се е отразявало и е изпълвало човешкото същество като физическа, душевна и духовна същност. То е имало определени точки на проява в човешкото тяло.


Петър Дънов:
"Природата е създала човешката ръка с един разумен план. То не е произволно... За създаването на човешката ръка са работили такива възвишени същества, каквито даже не подозирате. Те са я построили, начертали са линиите и формите, сложили са знаци... Във всеки пръст текат особени енергии... Ръцете привличат Божествени сили. Някой път като прокараш ръката по пръстите си, светлината ще се усили. Пръстите са направени от Бога и трябва да бъдеш в общение с благородното... Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека са построени въз основа на ред математически съотношения. Според това как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката... Краката показват какъв е физическият човек, ръцете показват какъв е духовният човек... Ти не можеш да имаш хубави пръсти, ако нямаш хубави и благородни чувства... Цялата ръка представлява мъдростта. Когато иска да направи нещо, човек свива ръката си, с което извиква на помощ всички сили, които се крият в нея."

Изображение



* * *


ГА 228, Р.Щайнер, из Лекция първа:
"... Сатурн също е обхванат от Слънчевите лъчи, но онези лъчи, които достигат от Сатурн до земята нямат никакво значение за земния живот. Сатурн е такова космическо тяло в нашата планетна система, което изцяло и напълно отдава собственото си същество. Той излъчва своето същество в света... Сатурн не говори за това какви подбуди получава от света, а говори само това, което самият той е. А това, което сам той се явява, се разкрива постепенно като някакъв вид памет на нашата планетна система. Сатурн се явява като космическо тяло, което прави надеждно всичко в нашата планетна система, и всичко достоверно съхранява в паметта, в космическата памет. Той мълчи за настоящите дела на Вселената. Тези настоящи дела на вселената възприема и преработва в своята вътрешна душевно-духовна същност. Всички същества, които живеят на Сатурн, макар и да се отдават на външния свят, мълчаливо възприемат събитията на космоса в душевното, и разказват само за миналите космически събития. Затова Сатурн, ако го погледнем преди всичко космически представлява своего рода странстващата памет на нашата планетна система... В отношението към него е достатъчно да бъдем открити за духа и тогава Сатурн се преобразява пред духовния поглед, пред душевния взор в жива историография на планетната система. В този разказ той не скрива нищо от това, което се е случило в планетната система. В това отношение той е пълна противоположност на лунната същност, той говори постоянно. И той говори за миналото на планетната система с вътрешна топлота и вътрешна жар, така че даже е опасно да се докоснеш интимно до това, което казва във Вселената, защото за миналите събития във Вселената говори с такава самоотдаденост, че това минало предизвиква безгранична любов. За този, който дочува неговите тайни, той е, така да се каже, съблазнител, зовящ го да пренебрегне земното, и цялостно да се потопи в това, което някога е била Земята... И тези хора, които имат земна склонност към Сатурн, винаги с желание се взират в миналото, неохотно вървят напред и винаги отново искат да върнат миналото. По този начин се приближават към индивидуалността на Сатурн... Донякъде перефразирайки библейските думи, може да се каже: Сатурн, верният пазител на Космическата памет, е казал някога: Ще направим човека свободен в неговата собствена памет. – И тогава влиянието на Сатурн е отишло в безсъзнателното, човекът е получил своята памет, а с нея подосновата, залогът за личната свобода."

Учителят:
"От три точки може да ти дойде болка на средния пръст - не си служиш със съзнанието, със съвестта си както трябва и се страхуваш повече, отколкото трябва... Ти не можеш да имаш хубав среден пръст, ако не си справедлив... Средният пръст е свързан с правдата... Ако не постъпва справедливо, средният пръст (сатурновият) се деформира. Ако ви липсва справедливост, свържете се с енергиите на Сатурновия пръст... Като постъпваш справедливо, това се хроникира в тялото."

* * *


Щайнер:
"Юпитер е друг вид планета. Юпитер е мислителят на нашата планетна система, а мисленето – това е до голяма степен, този елемент, за който се грижат всички същества, които са свързани, така да се каже, на неговата космическа територия. Творческите, изграждащите мисли на Вселената се излъчват от Юпитер. Той съдържа мисъл-форми, които образуват силите за различните същества в Космоса. В същото време, в което Сатурн разказва миналото, Юпитер показва в жив образ, в живо разбиране това, което се оглежда в него от Космоса в момента. Необходимо е сетивния образ да постигне това, което Юпитер предлага пред духовния поглед. Ако човек сам не развива мислите си, то той, да кажем, като ясновидец, няма да може да навлезе в тайните на Юпитер, защото Юпитеровите тайни са такива, че те се откриват само в мисъл-форми, и само ако човек мисли сам, то той достига до тайните на Юпитер, доколкото той се явява мислителят на Вселената. Когато човек се опитва по някои загадъчни въпроси на битието да достигне ясно мислене и не може да се справи с това по физически и етерни причини, по причина на астрални препятствия, тогава се намесват съществата на Юпитер и помагат. Именно тези същества се явяват помощници в разгръщането на човешката мъдрост. При значително напрежение на мислите по време на сън те подсказват отговора. Но в определен смисъл Юпитер и неговото откровение остават скрити, в подсъзнанието, ако човек не отиде към тях с активно, светло, пълно със светлина мислене. Затова в древността, когато активното мислене е било слабо развито, този способ, който е движел човечеството напред, постоянно е зависел от това в какви отношения Юпитер се намира към Сатурн. В особените взаимни констелации /отношения, бел.пр./ между Юпитер и Сатурн, хората са откривали много. На днешният човек е посочено как да вземе нещата поотделно в тяхното развитие, т.е. паметта на Сатурн и мъдростта на Юпитер и да ги чувства разделени в тяхното душевно-духовно развитие... По такъв начин образът на вътрешния волеви импулс, който лежи в свободното мислене, се явява милостивият дар на Юпитер. Той може да господства над всички мисли на човека. Той се намира в тези, в които човек намира съвременните мисли за целия Космос, ако ги направи достъпни за себе си. Но и Юпитер отстъпва встрани, дава на човека да мисли като свободно същество. "

Учителят:
"Заболи ли ви вторият пръст. Причината е големият страх, който човекът има или съдържа неговото съзнание. Съзнанието произтича от съвестта. Показалецът е свързан с ангелския свят... Ако човек не оценява своето достойнство, това, което Бог му е дал, ако е много честолюбив, се деформира показалецът (юпитеровият пръст)... Ако ви липсва благородство, помилвайте показалеца си, за да се свържете с енергиите, които текат през него, енергиите на Юпитер."

* * *


Щайнер:
"Меркурий е планета, която за разлика от другите планети, се интересува от всичко, което няма чувствена, но има такова природа, че нещата могат да се комбинират. На Меркурий се намират майсторите на комбинираното мислене, на Юпитер – майсторите на пълното с мъдрост мислене. И когато човек от предземното битие стъпи в земното битие, то импулсите на Луната се явяват тези, които даряват сили за физическото битие. Венера дарява сили за всичко това, което са качества на характера и темперамента. Меркурий също дарява сили за всичко това, което в човека са разсъдъчни и умствени качества, преди всичко разсъдъчни качества. В Меркурий се базират майсторите, които комбинират силите на познание... Венера и Меркурий в по-голяма степен носят душевно-духовната карма в човека и пренасят това в неговите душевни наклонности, в темперамента му. Затова Марс, а особено Юпитер и Сатурн, когато човек е в правилно отношение към тях, имат нещо освобождаващо. Те го откъсват от предопределената съдба и го правят свободно същество."

Учителят:
"Малкият пръст ще ви заболи, понеже в реалния живот не разпределяте нещата правилно... Малкият пръст е свързан с практичността в живота... Всеки човек, който не се отнася добре със своя ум, със своето сърце, със своето тяло, малкият му пръст (меркуриевият) започва да се деформира... Не може и малкият пръст да бъде красив, ако ти материалните си работи не знаеш как да уреждаш, не си тактичен в отношенията си с хората."

* * *


Щайнер:
"Между действията и импулсите на планетарните индивидуалности стои Слънцето, творящо хармония между тези, които освобождават човека и които определят неговата съдба... Само онзи, който вижда тази сплетеност на живота със свободата и съдбата, разбира какво се съдържа в палещата слънчева светлина... в изгарящата жар се намира необходимостта на съдбата, а в пламъците съдбата се разтваря в свобода, и отново свободата, ако е употребена неправилно, отива по кръга към действащата същност на Слънцето – това е някакъв вид пламък, в който свободата фосфорически се явява във Вселената, и в същото това време, се явява субстанция, в която се събира пепелта от неправилно използваната свобода като съдба, която може да действа по-нататък докато тази съдба не може отново да достигне до фосфорициращата в пламъка свобода."

Учителят:
"Не може да бъде хубав безименият ти пръст, ако в тебе чувството за красиво и хубаво не е развито... Или те заболи безимения пръст. Той е пръст на изкуството. Той е свързан с предната част на главата, с челото. Причината на заболяването е тази, че не си употребявал правилно слънчевата енергия... Ако /човек/ не мисли хубаво, ако няма вкус, ако не знае как да се облича, изобщо не цени хубавото и е немарлив, безименият (слънчевият) ще се деформира... Ако сте неразположени, помилвайте и се свържете с енергиите на безимения пръст. Достатъчно е да го потопите в чиста вода, за да приеме водата енергиите, които изтичат от него. Ако изпиете тази вода, ще се смени състоянието ви. Това се отнася до всички пръсти. Всички крият сили в себе си. Това са особен род лекарства, които се крият в човека."

* * *


Учителят за палеца:
"И най-после, ако ти не си проводник на Божественото, палецът ти няма да е добре оформен и ще имаш слаба воля. Силната воля се калява, когато съзнаваш, че онзи, който е създал света, онзи, който е създал тялото, живота, е Бог. Това е почва, върху която ще се сформира палецът. По палеца ще знаеш какъв е човек - религиозен ли е, оценява ли правилно всичките блага, които има... Палецът е свързан с Божествения свят... Палецът е най-важният пръст в човешката ръка. Той изпъква навсякъде. Без палеца и другите пръсти нямат смисъл. С палеца всички пръсти се осмислят. Вие трябва да работите върху формата на палеца си. Щом формата на палеца е красива, ще можете да въздействате добре и върху волята си... В това отношение палецът на човека е барометърът, по който може да се съди за развитието на неговата воля... А онзи, който не люби Бога, който не благодари и е без съвест и морал, деформира палеца... ако ти не си проводник на Божественото, палецът ти няма да е добре оформен и ще имаш слаба воля. Силната воля се калява, когато съзнаваш, че онзи, който е създал света, онзи, който е създал тялото, живота, е Бог. Това е почва, върху която ще се сформира палецът. По палеца ще знаеш какъв е човек - религиозен ли е, оценява ли правилно всичките блага, които има."

Щайнер:
"В определени отношения Венера – как мога да се изразя по друг начин? – се отказва от всичко в Космоса. Тя не е достъпна, открита за него. Тя не иска нищо да знае за него. Тя разглежда Вселената така, че ако не я държи на разстояние, то във взаимоотношението с този външен Космос, бих могъл да кажа, тя ще загуби своята „невинност”. Тя е ужасно шокирана, когато някакво впечатление от външния Космос иска да дойде към нея. Тя не го желае и отказва всеки „танц” с външния Космос. Всичко това е трудно да се изрази на земен език. Затова тя е изключително възприемчива към всичко онова, което идва от Земята. В определен смисъл Земята действително се явява любимият на Венера. Докато Луната отразява цялата Вселена отвсякъде, Венера не отразява Вселената, не иска да знае за нея, но с любов тя отразява всичко, което идва от Земята. Човек още веднъж получава цялата Земя с нейните душевни тайни, когато с душевен поглед надникне в тайните на Венера.
Работата е там, че хората днес, не могат правилно да подходят към тайните на своята душа, ако нещото, което ги занимава не се отразява от Венера. Тя само гледа хората дълбоко в сърцето, защото само това я интересува, и на това тя дава възможност да дойде към нея. И така, във всичко най-интимно, което живее на Земята, човек още веднъж среща Венера в нейното удивително отражение. В него тя всичко трансформира така, както човешкия сън преобразува външните събития на физическия живот. Тя взема земните събития и ги превръща в образи на сънищата. Ето защо, строго погледнато, всеки ход на Венера около Земята, цялата сфера на Венера се явява съновидение. И в многото образи на съновиденията живеят преобразените по един съноподобен начин земните човешки тайни. Венера има много общи дела с поетите. Само поетите за това, естествено, не знаят...

И още нещо забележително. Казах, че тя отхвърля останалата част от Вселената и това е положението най-общо. Но не по този начин тя отхвърля всичко, което идва от Космоса... Тя се вслушва с цялото си внимание в това, което говори Марс. Тя преобразува, пронизва света със своите сънищни земни преживявания във връзка с това, което й се съобщава от Вселената чрез Марс."



Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Май 06, 2014 10:42 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


В началото на века се създава едно ново изкуство, чийто източник е свръхсетивната структура на човешкото същество. Р. Щайнер дава първите насоки за новото движение през 1912 г, в Германия. Той нарича евритмията "любима дъщеря на антропософията". За първи път тя е представена като изкуство в мистерийната драма на Щайнер "Пазачът на прага" в Мюнхен. Евритмията става основен артистичен изказ на антропософията.
Евритмията изобразява движенията на етерния свят в Слово. В съвременния свят етерното ни тяло остава недосегаемо и неразбираемо за сетивата ни. "Оживяването" му е несъмнено условие за истинското и пълноценно разгръщане на духовните сили у човека. Тя е продължение на космическите движения на божествените духовни сили, създали човека и неговата форма. При човека етерното тяло има висшите задачи: да хармонизира отделните му дейности, да балансира вътрешния му свят с външния, да създаде пространство и светлина в него и около него, за да изяви пълноценно човешката си същност.

Изображение


Дияна Демирева - дългогодишен евритмист, лектор:
"Евритмията разкрива заобикалящия етерен свят пред пробуденото етерно сетиво. Тогава земята, природата и явленията оживяват и откриват тайнствата, красотата в невероятните си сили, които хранят тялото и душата на човека. Етерното тяло е не само здравето на човека, то формира целия, говорен, музикален и мисловен процес... Евритмията прониква е тайнството "В началото бе Словото" и го разгръща по мистериен начин в цялото човешко същество. Несравнима е благословията да се изпита това тайнство в най-дълбоката същност. Евритмията работи със скрития живот и красота в езика, с истинското енергийно въздействие на говора върху човека и заобикалящия го свят. Космичните ритми и импулси са основни изразни средства в езика и евритмията. Плавни и прецизни са движенията на ръцете, които точно отразяват всеки произнесен гласен и съгласен звук, планета или знак на зодиака, които им съответстват. Душевните евритмични жестове символизират човешките чувства и разкриват всемирното им значение. Цветовете в евритмията пресъздават реалната атмосфера и душевното трептене на езика. Евритмичните форми отразяват граматиката, ритъма, римата, интонацията, мисловния, чувствения и волевия характер на речта. Човешкото тяло стана инструмент на звуковите трептения на говора. Движещия се евритмист е въплътеното слово и той усеща духовната му субстанция така, както плуващият във водата. Евритмията е по-близо до левитацията и светлината, отколкото до гравитацията и материята, въпреки това краката трябва да са стъпили здраво на земята за да понесат тялото и духа в етерното пространство... При евритмията самото човешко тяло е музикалният инструмент, който отразява компонентите на музиката и цялостния и характер. Да развие и настрои човешкото тяло в хармония с космичната музика, да стане неин проводник и най-жив инструмент... Чрез евритмията самото тяло звучи, пее, мисли... тя е видима реч и видима музика... Съществените й характеристики я обособяват като единственото изкуство за сега работещо напълно съзнателно с етерното тяло. Тя е движение на етерното тяло в човека и около него. Отразява действителните етерни движения на речта и музиката като ги прави видими. Изобразява Словото като възражда духовната му мощ и въздействие. Превръща човешкото тяло в най-фин инструмент за възпроизвеждане на етерния звук и движение."

Изображение


Въвеждаща лекция за евритмията, 26 август 1923 г., ГА 279, Р.Щайнер:
„Евритмията възникна като видим език, използвайки за свои инструменти ръцете, които са безспорно най-изразителната част от целия човешки организъм... Истината е, че самият говор е възникнал от движенията на човешките крайници – движения, които се задържат и не идват до пълно проявление.
Нямаше да има такова нещо като говор, ако в естествения ход на своето ранно развитие детето нямаше вроден инстинкт да движи ръцете си. Тези движения се задържат и концентрират в органите на речта, а самите органи на речта са образ на това, което търси изход в движенията на ръцете и в придружаващите движения на другите крайници...
Етерното тяло никога не използва устата за инструмент на говора, а системата на крайниците. Именно тези движения от етерното тяло по време на говор се пренасят във физическото тяло...
Когато крайниците се движат нехармонично, душата започва да мънка; когато крайниците се движат хармонично, тя
започва да шепне; а когато изпълняват хармоничните космически движения, тя дори започва да пее. Така външното танцово движение се трансформира в песен и музика вътре в човека.”

Изображение

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Май 15, 2014 4:36 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Благославящият жест



Жестът, при който показалецът и средният пръст да събрани, палецът е леко разширен, а безименният и кутрето са свити, е сред най-често проявяващият се в християнското изкуство. Възприема се като знак на благословия в раннохристиянското и византийското изкуство. Художниците през Средновековието и Ренесанса продължават да рисуват Христос по този начин. Има го в иконографски изображения на Христос върху мозайки, витражи, релефни скулптури и картини. Едно от най-често срещаните изображения е Христос Вседържател /или Христос Всемогъщият/, където Христос обикновено е на златен фон, със златен ореол, лявата му ръка прегръща евангелията до гърдите си и дясната му ръка е повдигната в знака на благословия. Важно е да се отбележи, че този жест е винаги с дясната ръка, според християнската доктрина.

Знакът за благословия е произлязла от жест, използван в древен Рим и в римското изкуство, с който се е давало знак, че предстои ораторът да говори и е нужно да се въдвори тишина. Подобен жест можем да видим на картината по-долу, където жестът на Христос красноречиво, рязко и недвусмислено апелира именно за внимание от страна на заобиколилите го Духовни същества, докато той държи върху левия си крак земното кълбо.


Изображение



След издаването на Миланския едикт през 313 г., християните могат да практикуват религията си свободно, без заплаха от преследване. Тогава процъфтява и християнското изкуство, което приема този жест. В най-ранните изображения на Христос в жеста за благословия палецът е затворен към дланта, а не отворен. Християнското изкуство се развива, развиват се и жестовете и символите, които го представят. С отварянето на палеца, трите пръста - палец, показалец и среден пръст започват да символизират съответно Троицата - Отец /среден пръст/, Син /показалец/ и Светият Дух /палец/. Затворените безименен и кутре представят двойнствената природа на Христос като човек и Бог.


Изображение




Изображение




Изображение



Изображение



Изображение



Когато Църквата се разделя в началото на 2в.сл.Хр., символът за благословия, използван от двете новообразувани църкви също се разделят.
Гръцката православна църква започва да използва жестът, който е получен от съкращението на гръцкия вариант на името Христос - показалецът е изправен, което представлява "I", средният е огънат под формата на "С", палецът е безименният се кръстосват леко - за "Х" и кутрето се извива за "С". ; палецът леко се кръстосва с безименния до образуване на "X", а кутрето леко се извива в "С". Докосването с палеца свидетелства за Въплъщението. По този начин с петте пръста се прави името "IC XC " - съкращение от гръцкото име на Исус Христос /"IHCOYC XPICTOC" - "ΙΗΣΟΥΣ ΧΡΙΣΤΟΣ"/. Палецът, който се присъединява към безименния пръст и кутрето символизира Троицата, а показалецът и средния пръст говорят за двете естества на Христос: Бог и човек.

Друг начин - безименният пръст пресича палеца и се формират двете гръцки букви: Alpha - Α, α, и Chi - Χ. И трите други пръста са оставени свободни да образуват както Omega-Ω, ω, и Йота, и Sigma /сигма в старата византийска азбука прилича на латинската C/. Следователно имаме следното: Ι, C /образувайки по този начин буквите IC XC - Исус Христос/, Алфа и Омега - това е стих от Откровение /"Аз съм Алфа и Омега-началото и края", казва Господ Бог..."/

Римокатолическата църква продължава използването на жеста с трите отворени пръста и два затворени, което е широко разпространено и днес в Западна Европа. А жестът, в който палецът е също затворен напълно изчезва.


Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение


В ръката на благословия ще открием, че три от пръстите са насочени нагоре. Те са насочени към небето, към Бога и символизира божествената Троица. Най-високият от трите пръсти е средният пръст - Сатурн. Кронос /Сатурн/ и Гея създават Зевс /Юпитер/. Афродита /Венера/ символизира божественото женско начало - палецът. Може да се направи следното тълкувание, като се опрем на връзката на пръстите с древногръцките и древноримски божества. Сатурн /среден пръст/ представлява бащата, синът му Юпитер /показалец/ е Христос - Синът, а Светият Дух е Венера, която е божественото женско начало. А също може да се погледне по този начин - Синът е между Отеца - бащата небе и майката земя.

Като важен момент от изследването е съществено да отбележа, че благославящите жестове в християнското изкуство и ритуалистика по един или друг начин приемат смисъла на жестовете, както и на пръстите, с тяхната символика. Това е етап от развитието на древното познание за пръстите, дланта и ръката като цяло. Етап обаче, в който се губи истинската духовност, въплътена в жеста. Разбира се, той е променен и в много случаи възприет като "свещен" жест, без да се разбира истинската окултна енергия, която е вплетена в петте пръста и тяхното положение едни спрямо друг. Изключително далеч е християнската догма за "духовност" от истинската духовност на посветеността. Връщайки се отново към цитирания текст на Щайнер за живите духовни сили на космическите планетни същества, които реално се вливат от Космоса в нас по време на живота между смъртта и ново раждане, а и по време на живота ни преди смъртта, можем да кажем, че именно догматичното християнство кастрира Духа в името на догмата и ритуала.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Май 16, 2014 7:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Преди финала на изследването искам да отделя няколко реда на темата за масонството. Ще я засегна само във връзка с факта, че сред масоните в световен мащаб биват използвани различни специални и специфични жестове, които определят степента им, йерархичност, различна символика и т.н. Това се отнася и за прословутия жест на ръката, в който са събрани средният пръст /Сатурн/ и безименният пръст /Слънцето/, като по този начин те образуват средната част на буквата "M" - знак за масонска принадлежност.



Ако се върна на основната линия в развитието на това изследване, може да се предположи, че знанията, които са имали древните посветени, още от времето на Древен Египет, и след това, е преминало в съвременния свят, в различни варианти и под "ръководството" на различни общности - окултни братства, ложи и т.н. Естествено би било да се предполага, че с това древно знание днес може да се правят чудеса, но и то може да бъде използванo по един антихуманен начин. Но това не е приоритет само на съвременната епоха. Винаги е имало тъмни окултни сили. Винаги срещу Светлината се е изправяла Тъмнината, и това е една закономерност, която фокусира в себе си двуполюсността на Сътворението и вечната битка между противоположностите, която намира своето решение в тяхното уравновесяване.

По отношение на изобразяваните в Ренесанса образи на Отца, Сина, Мадоната с Младенеца, Коронацията на Мадоната, Венера /която се явява и образ на Светия Дух/ е несериозно и нелепо да се твърди, че в жестовете, с които са изобразявани от посветените ренесансови художници, е вложено нещо различно от това, което разкрихме в продължение на цялото изследване, а именно, че става дума за жестове с дълбоко езотерично значение. Тяхната основа можем да търсим във времената на древните посветени. И това може прекрасно да се потвърди от всичко, което осветли изследването ни като цитати, достигнали до нас от посветените Рудолф Щайнер и Учителя Беинса Дуно, и размислите върху тях. Пръстите и дланта на човешките ръце са носители на древните тайни на Сътворението. Но опазването и хуманното използване на тези тайни е била и ще бъде само отговорност на човека.




Още по темата за масонските жестове:
http://www.pseudoreality.org/westside.html
http://themurkynews.blogspot.com/2008/0 ... ts_08.html

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Май 16, 2014 10:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Заключение


Нека в заключителната част отново се върнем накратко към казаното от Щайнер за етерните потоци, в които се потапя нашето етерно тяло, и на които става проводник. Нашето етерно тяло е място за постоянен обмен с космическия етер и ръцете - пръстите и дланите, са главни "инструменти" за този обмен.

"Човек тряб­ва да е в със­то­яние да ре­гу­ли­ра и кон­т­ро­ли­ра сво­бод­но и в пъл­но съз­на­ние сво­ите ас­т­рал­ни органи. В про­ти­вен слу­чай той би се пре­вър­нал в иг­рач­ка на външ­ни си­ли и влияния. За да из­бег­не та­зи опасност, той тряб­ва да ов­ла­дее спо­соб­нос­т­та да чу­ва та­ка на­ре­че­но­то "вът­реш­но слово" и за цел­та да раз­вие не са­мо ас­т­рал­но­то тяло, но и сво­ето етер­но тяло.

Впрочем със­тав­ни­те час­ти на чо­веш­ко­то етер­но тя­ло са в неп­ре­къс­на­то движение. Безброй те­че­ния го кръс­тос­ват във всич­ки посоки. Тези те­че­ния под­дър­жат и ре­гу­ли­рат са­мия живот.

Първоначално спо­ме­на­ти­те те­че­ния и дви­же­ния са на­пъл­но не­за­ви­си­ми от во­ля­та и съз­на­ни­ето на човека, ка­къв­то е слу­ча­ят с дейнос­т­та на сър­це­то и сто­ма­ха във фи­зи­чес­кия организъм.

До из­вес­тен сми­съл окул­т­но­то раз­ви­тие се със­тои в за­бе­ле­жи­тел­ния факт, че към не­за­ви­си­ми­те и не­вол­ни дви­же­ния на етер­но­то тяло, чо­век при­ба­вя и такива, ко­ито той сам и съз­на­тел­но предизвиква.

Целта на по­со­че­ни­те уп­раж­не­ния се свеж­да до из­г­раж­да­не­то на един вид цен­тър в об­лас­т­та на фи­зи­чес­ко­то сърце, къ­де­то се за­раж­дат етер­ни дви­же­ния с все­въз­мож­ни ду­хов­ни цве­то­ве и форми. В дейс­т­ви­тел­ност то­зи цен­тър не е ня­как­ва ме­ха­нич­на точка, а един сло­жен и чуд­но ус­т­ро­ен организъм. Той проб­ляс­ва и све­ти в на­й-­раз­лич­ни ду­хов­ни цве­то­ве и форми, ко­ито са из­к­лю­чи­тел­но за­ко­но­мер­ни и мо­гат да се про­ме­нят из­вън­ред­но бързо. Други фор­ми и цветни по­то­ци се раз­п­рос­ти­рат към всич­ки час­ти на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и из­ли­зат из­вън не­го­ви­те очертания, про­низ­вай­ки и ос­ве­тя­вай­ки ця­ло­то ас­т­рал­но тяло. Най-главните те­че­ния се на­соч­ват към ло­то­со­ви­те цве­то­ве ка­то нав­ли­зат в от­дел­ни­те им лис­тен­ца и за­поч­ват да кон­т­ро­ли­рат тях­но­то вър­те­ли­во движение; пос­ле се ус­т­ре­мя­ват към вър­хо­ве­те на листенцата, на­пус­кат ло­то­со­вия цвят и се из­губ­ват във външ­но­то пространство.

Тъкмо по­ра­ди то­ва раз­по­ло­же­ние из­г­раж­да­не­то на 12-лис­т­ния ло­то­сов цвят /сърдечната област, бел.моя/ изис­к­ва осо­бе­ни гри­жи в хо­да на окул­т­но­то обучение. Ако тук се до­пус­не из­вес­т­на грешка, на­ру­ша­ва се фор­ми­ра­не­то на ця­ла­та свръх­се­тив­на ор­га­ни­за­ция на чо­веш­ко­то същество.

Първоначално той е раз­по­ло­жен не в сър­деч­на­та област, а в главата...
След пе­ри­од на укрепване, спо­ме­на­ти­ят цен­тър се из­мес­т­ва от гла­ва­та в по­со­ка към ларинкса... И то­га­ва от та­зи област дви­же­ни­ята на етер­но­то тя­ло се на­соч­ват из­вън и ос­ве­тя­ват ця­ло­то ду­шев­но прос­т­ран­с­т­во око­ло човека.
... Докато по­-ра­но то /етерното тяло, бел.моя/ за­ви­се­ше от външ­ни сили, или от такива, ко­ито се ко­ре­нят във фи­зи­чес­ко­то тяло, сега, в хо­да на окул­т­но­то обу­че­ние чо­век мо­же да об­ръ­ща етер­но­то тя­ло на всич­ки страни. Това ста­ва възможно, бла­го­да­ре­ние на етер­ни­те потоци, ко­ито се дви­жат приб­ли­зи­тел­но по про­дъл­же­ние на две­те ръце, тръг­вай­ки от своя цен­тър в 2-лис­т­ния ло­то­сов цвят раз­по­ло­жен меж­ду очите. Потоците, ид­ва­щи от ларинкса, се очер­та­ват ка­то кръг­ли форми, ка­то част от тях по­емат към 2-лис­т­ния ло­то­сов цвят, за да про­дъл­жат от там под фор­ма­та на въл­но­об­раз­ни дви­же­ния по про­те­же­ние на ръцете.

... етер­ни­те по­то­ци се раз­к­ло­ня­ват по на­й-­фин начин, об­ра­зу­вай­ки един вид мрежа, ко­ято об­г­ръ­ща ця­ло­то етер­но тяло. Докато по­-ра­но то не раз­по­ла­га­ше с ни­как­ви външ­на преграда, та­ка че жиз­не­ни­те по­то­ци не­пос­ред­с­т­ве­но нах­лу­ва­ха в не­го и се от­тег­ля­ха към об­щия жиз­нен етер, се­га външ­ни­те въз­дейс­т­вия тряб­ва­ше да бъ­дат на­й-­нап­ред фил­т­ри­ра­ни през спо­ме­на­та­та етер­на мрежа. Благодарение на то­ва об­с­то­ятел­с­т­во чо­век ста­ва чув­с­т­ви­те­лен към външ­ни­те етер­ни по­то­ци и за­поч­ва от­чет­ли­во да ги възприема. Сега ид­ва момента, ко­га­то цен­тъ­рът на под­виж­но­то и диферен­ци­ра­но етер­но тя­ло се из­мес­т­ва в сър­деч­на­та област."

Следват картини, които дават израз на космическия етер, който е изобразен под формата на Светлина, нахлуваща в човека отвън и влизаща в досег със Светлината във вътрешното му същество. Космическият етер можем да видим изобразен и в образа на Космическата Майка /Космическата Душа/, обгърнала в себе си целия Космос и Човечеството.

Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение

Христос между Луцифер и Ариман, А.Rosenkrantz


"Всяка материя на Земята е светлина... Каквато и материя да пипнете, вие се докосвате до сгъстена и кондензирана светлина. По своята същност материята е светлина. И когато отправяме поглед към материалното човешко тяло - доколкото то е материално - то цялото е протъкано не от друго, а от светлина."
ГА 120, Откровения на Кармата, стр.259-260

"... Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството... Трябва да бъдем наясно с това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината..."
ГА 103 Евангелието на Йоан, стр.63

Щайнер казва, че Слънчевата светлина е външна проява на Логоса, така както нашето тяло е външна проява на нашата душа. Заедно със Слънчевата светлина Висшите същества излъчват своята Мъдрост и Любов към Земята. Говорейки за Слънчевата светлина, Щайнер казва, че когато тя минава през земното пространство, тя не отива в безкрайността, а се връща обратно... Това, което бива прието като Мъдрост и Любов от Божествените същества, чрез излъчената към човека Светлина и онова, което ще я посрещне в човешката душа, имаме и обратното връщане на Светлината към тези Духовни същества и Слънцето. Пред човечеството стои една огромна отговорност - какво ще върне нагоре към Божествените Духовни йерархии в хода на все по-голямото одухотворяване на съзнателната душа - Светлина или Тъмнина!

"В основата на всички душевни явления тук, на Земята, се намират всевъзможните степени и разновидности на една и съща сила и ние трябва да я означим, стига действително да разбираме решителния характер на това, което назоваваме с думата любов. Всеки душевен трепет независимо от неговото съдържание и форма, е разновидност на любовта. И ако съпоставим външната и вътрешната природа на човешкото същество, ще видим, че неговото външно материално тяло е изтъкано от светлина, а вътрешният му душевен живот е изтъкан от любов. Любовта и светлината са двата елемента, двете сили, които пронизват цялата Земя, цялото планетарно съществуване на Земята; любовта - като вътрешна душевна сила на Земята, светлината - като външна материална сила на Земята."
ГА 120, Откровения на Кармата, стр.259-260

„Божественото, което е свързано с човека, не е нищо друго, освен истинска любов. Тази любов е нещо, което може да бъде изживяно вътрешно от душите. Тя никога нямаше да може да достигне до външно изражение, ако първо не си бе формирала тяло от етерния елемент на светлината. И ако действително по окултен начин разглеждаме света, ще трябва да си кажем: в основата на света лежи същността на любовта, външно проявена като светлина. ...Вселената, в степента, в която се отнася до човека, в същността си е любов, външно изразена като светлина. Това е същинска любов, защото всички същества от Висшите Йерархии са преизпълнени с нея, изживявайки я вътрешно. И всичко това, давайки му едно абстрактно определение, се проявява като светлина. Проявлението на тези същества е любовта, а проявлението на любовта е светлината.”

"Земята беше тогава едно небесно тяло населено от цяла йерархия по-нисши и най-висши, най-възвишени Същества. И това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, то не беше само светлина, а също и това, което по-късно беше мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си това като нейна най-важна съставна част. Следователно трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлина, не само физическа светлина, а тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта."

"Във всеки слънчев лъч се разлива надолу върху всички земни същества силата на по-висшите Същества, които обитават Слънцето, и със светлината на слънчевия лъч долу на Земята се разлива самата сила на Любовта, същата сила, която тук на Земята се разлива от човек на човек, от сърце на сърце. Никога Слънцето не може да изпраща на Земята само физическа светлина; това, което е най-топлото чувство на любов, съществува невидимо в слънчевата светлина. С нея на Земята се разливат силите на Престолите, на Херувимите, на Серафимите и на цялата йерархия по-висши Същества, които обитават на Слънцето и които нямат нужда да имат някакво друго тяло освен светлината. Но понеже всичко това, което днес съществува на Слънцето, беше свързано още в миналото със Земята, така също всички по-висши Същества бяха свързани със самата Земя. Те също и днес са свързани с развитието на Земята."

"Когато тука на земята говорим за етера, в който живеем... то ние описваме различните му свойства. Но това е само едната страна на етера. Другата му страна се заключава в това, че той се явява морално действаща субстанция, че той навсякъде и пронизан от морални импулси. Както той е пронизан от светлината, така той е пронизан от моралните импулси; но тях ги няма в земния етер."
ГА 219

* * *


И накрая, едно мое стихотворение, което написах преди 2 години... за човешките ръце! `S`4`

От душата ни човешка какво остана?
Ръцете...


Майчини ръце, прегърнали дете...
детето в мен,
огнена вълна и качици роса
до топлата ти гръд, мамо...

И бащините длани помня,
нагоре към небето устремени,
готови крила да ми дадат,
там и тук със мен си, татко...

Ръце на мъж, на първата целувка
в плискащ дъжд,
горещите сълзи на святата любов,
в ръцете твои, обич...

Ръцете детски,
обгърнали света на мама,
до топлата ми гръд,
най-нежните ръце в света...

Ръце човешки, пълни със душа,
очите ни душевни във света,
струящи и невидими,
прегърнали човешката ни самота...


Благодаря на Духовния свят за всичко, което ми е дал и ми дава!
Прегръщам ви!
Дори

Изображение


Край!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 22, 2014 10:17 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Дорина написа:
* * *


Благославянето, изобразено на нивото на ларинкса и мечът на Словото!





Изображение




Изображение




Изображение




"Човекът действува чрез това, което се намира в неговата вътрешност. Чрез това, че има една вътрешна същност, той може да изследва външното. Само поради това, че беше надарен с душа, той можеше да изследва движението на звездите, да изнамери геометрията. Това се е наричало изследване чрез словото, което в Откровението на Йоана е изразено с "меча излизащ от устата". Ето защо този, който заповядва да напишат това послание, обръща вниманието върху това, че силата на тази епоха е едно остро слово, един двуостър меч. Това е Хермесовото слово на древните жреци, това е словото, чрез което човекът изследва природните сили и звездите в стария смисъл. Това е онази култура, която се добива предимно чрез вътрешните астрално-душевни сили на човека тук на физическо поле. Ако човечеството още продължава да я добива в онази стара форма, тогава тя наистина е един двуостър меч. Тук мъдростта стои на ръба на това, което е бяла и черна магия; между това, което води до блаженство, и това, което носи поквара. Ето защо той казва, че добре знае, какво там, където живеят представителите на тази епоха, се намира престолът на Сатаната. Това загатва за всичко, което може да отклони човечеството от великите цели на развитието. А учението на Валаама /по-точно произнесено Билеам/ не е нищо друго, освен учението на черния магьосник. Защото това е учението, което разлага народите. Разложителните, рушителите на народите са черните магьосници, които работят само в услуга на своята личност и затова разрушават всяко общество, затова те поглъщат всичко, което живее в народа.

Но доброто в тази култура се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло. Това се нарича "скритата манна". Това, което е само за света, превърнато в божествена храна, което е само за егоистичния човек, превърнато в нещо божествено, това се нарича "скритата манна". Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята душа, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз, Духовно-Себе). Без съмнение, за това е още необходимо човекът да мине през четвъртата културна епоха.

... Тъй като няколкократно вече говорихме за това, че нашите 7 култури ще завършат с войната на всички против всички, ние ще трябва да си представим една такава война като нещо съвършено различно в сравнение с представите, които до сега имаме за войните. Трябва да имаме предвид, коя е основата, коя е истинската причина за тази война.

Основата или причината на тази война ще бъде тази, че егоизмът, себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята. Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат. Този Аз е причината всички желания на човека да бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв. Как този Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област всички други азове, да води война против тях, това е едната страна на Аза. Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на
думата. На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за божественото в човека."
ГА 104

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни