ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Дек 17, 2017 3:31 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Яну 16, 2014 7:53 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Гигантомахията през епохите: Кали Юга и Виделината на света



Всичко относно гигантомахията, което разгледахме в предишната част, се отнасяше за посветените в гръцкия и индийския свят. Мирогледът на посветените и на окултните ученици обаче не трябва да се приписва върху светските гърци, защото това ще бъде голяма грешка. Безспорно окултните първообрази на историите за Зевс, Тифон, Херакъл и Дионис са прониквали в съзнанието на всички хора от гръцката епоха, като са изграждали определени представи дори у неграмотните – но тези представи са били много по-различни от представите на окултния ученик и посветения.


Изображение



Една от причините за огромната бездна между разбиранията на посветените и представите на светските хора, разбира се, е напредването на Тъмната епоха (Кали Юга) и постепенната загуба на ясновидството като общочовешка способност в последните векове преди идването на Христос в плът и кръв на Земята. Точно през гръко-римската епоха, както е известно от Антропософията, става окончателното изгубване на старото ясновидство. Резултатът е, че съзнанието на по-голямата част от човечеството потъва в мрак за духовните светове – в съществуването на богове и Духовен свят вече е трябвало да се вярва, но е можело и… да не се вярва.

Имало е (и до днес има) отделни хора, които проявяват атавистичната заложба да виждат в горните светове, като изпадат в транс или използват външни помощни средства, които ги лишават от обичайното будно съзнание. Но както многократно е подчертавал Рудолф Щайнер, тези хора, проявяващи старото ясновидство, всъщност не са напреднали, както може да предположи някой, а са изостанали в развитието си.

Защо ги смятаме за изостанали?


Задачата на човека в гръко-римската и в настоящата, Петата следатлантска епоха, е да развие интелекта си и да укрепи Аз-овото си съзнание. Това изисква известно отдалечаване от страна на духовните Същества и оставянето на човека да се развива при голяма самостоятелност и свобода.

В тази втора част на поредицата ще дам примери за мирогледа на различни интелектуалци от древногръцкия свят и техния поглед върху гигантомахията. От тях личи помрачението на светските люде в периода Кали Юга, но това, както казахме, е в реда на нещата. Защото следствие на помрачението е развиващият се интелект, който, образно казано, е оставен сам на себе си. От примерите ще стане ясно и че от един момент нататък в древногръцката литература се появяват много сведения за гиганти, но не всички от тях са с окултен произход, а вече са и плод на светското въображение и фантазия.

Започвам с Ефор, фрагмент 70, запазен у Теон:

„Населяващите някогашната Флегра, а днес наричана Пал?на, били свирепи хора, светотатци и човекоядци – тъй наречените гиганти, които, както се разказва, Херакъл победил, след като превзел Троя. И поради това, че хората на Херакъл били малцина, а гигантите били много, при това нечестиви, у всички се зародила представата, че тази битка е била дело на боговете.“

Интересен цитат. Звучи дори съвременно. Ако не знаехме, че авторът е древен грък, можеше да се заблудим, че горното е написано от днешен историк-материалист, който се упражнява по темата защо гърците са приписвали това или онова на някакви богове. Най-важното тук е да се отбележи, че Ефор все пак запазва сериозен академичен тон.

Не може да се каже същото за тона на други древногръцки автори, като Хегемон от Тасос, който бил прочут автор на пародии. Една от пародиите му се казва „Гагантомахия“, с която така очаровал атиняните, че те не могли да спрат да се смеят през целия ден на представлението, въпреки че в театъра дошла неприятната вест за поражението в Сицилийската експедиция. Сведението за този случай е от Атеней (9, 407), но има данни и за други пародии на гигантомахията или епически поеми на тази тема, които не са достигнали до нас.

Каквито и да са били обаче, те със сигурност са демонстрирали развиващия се интелект на тогавашния човек, а не са били създавани в окултните школи.

Писането на светски, съответно не особено задълбочени поеми за гигантомахията е било обичайно. Това е видно и от един фрагмент на Ксенофан от Колофон (запазен у Атеней, 11, 462), който недоволства от увлеченията на съвременниците си и призовава без заобикалки:

„Не е редно да описваме битките на титаните, гигантите или кентаврите, каквито са творенията на по-старите автори, или пък да пишем за политическите сблъсъци, от които няма никаква полза.“

И това звучи като доста съвременно изказване, нали? Подобно е на често срещаните призиви в пресата: „Да оставим суеверията на старите поколения и да приемем новото“ и „Да не се занимаваме с политическите интриги, а да обърнем внимание на социалните въпроси“. Не разполагам с конкретно сведение, запазено до наши дни, но съм готов да се обзаложа, че е имало поне неколцина старогръцки автори, които, досущ като много днешни учени, в прав текст са определяли гигантомахията като „глупости на търкалета“.

Гигантомахията преминава и в древния латински свят


От един момент нататък започват да се наблюдават географски обърквания. Много от гръцките и тракийските местности, които по начало са описвани като арена на войната между гигантите и боговете, изведнъж започват да се пренасят на запад – за бойно поле се представят не балкански, а апенински местности и прилежащите им области в Адриатическо и Тиренско море. Когато има такива случаи, гръцките автори оборват латинските, като настояват, че истинското място на събитията е на Балканите. Обикновено тогава се подчертава, че и част от населението на Апенините всъщност е с произход от Балканите и Мала Азия.


Изображение



Ликофрон (Александра, 1356-1357) отбелязва такъв произход за италийците:

„Лигурите и онези, които имат страховития си произход от кръвта на гигантите ситони.“

Схолиите коментират това място по следния начин:

„Нарича гигантите ситони, тъй като те са били от Тракия, а Ситония е Тракия. А тук (в Италия) те обитавали островите Питекуси срещу Куме… Лигурийците имат своя произход и рождение от ситоните и тракийските гиганти.
Страшният произход от гигантите: възвеличавайки заради храбростта им тирените (етруските) и италийците, той ги обявява за роднини на тракийските гиганти. Защото гигантите, които произхождали от Тракия, се заселили на Питекуските острови при Тирения и Италия… А Ситон е бил цар на Тракия.“


Не всички латински автори опитват да преместват бойните действия на запад. Да речем, изгнаникът Овидий, който умира в Добруджа, по негово време Малка Скития, е верен на окултните първообрази и свързаната с тях география. А един от най-изтъкнатите римски поети, Клавдиан, пише:

„Мощната рат заличава разликите между нещата: тук остров напуска морето, там канари се скриват в морската бездна. Колко брегове остават сухи! Колко реки изменят първоначалното си течение! Един със свирепа сила преобръща хемонийската Ета; друг пък, опрял се на ръцете си, разтърсва хребетите на Пангей, за друг в оръжие се превръща заснеженият Атон; с едно движение някой вдига Оса; друг изтръгва Родопа ведно с изворите на Хеброс и разделя някога събраните заедно води, и Енипей, устремен от високите скали, опръсква гигантските плещи.
Земята се отпуска в ширните поля, лишена от върховете си и разпределена между своите чеда. Отвсякъде се чува ужасяващ трясък и въздухът се превръща в бойно поле. Пръв бързият Марс впуска срещу страховитата войска своите одриски коне, с които неведнъж е всявал смут сред гелоните или гетите. Златният му щит проблясва по-ярък от огън, искрящи се извисяват перата на шлема му.“


Спорове, теории, анти-тези, остроумие и същото -умие, ама не остро… Колко типично за Кали Юга. Кой чул, кой разбрал, кой недочел… Изобщо наблюдаваме едно лутане в тъмното. Има и случаи на пълна каша.

Едно от най-често срещаните обърквания е за същността на гигантите. Доскоро не правех изключение и също бях жертва на такова объркване – смесвах Духовете на мрака, за които иносказателно ни говорят окултните митологии, с т.нар. исполини или гиганти, сиреч изродените остатъци от някои раси в Атлантската епоха. Първите гиганти, които са духовни Същества, не трябва да се бъркат с много по-късните представители на изродени и огрубели човешки раси от времената преди Потопа (края на Атлантската епоха).

Някои древни гръцки автори, които очевидно не са имали посвещение, обаче не правят необходимата разлика. Например Солин (ІХ, 6-7) пише:

„Флегра, където преди да са възникнали градове, според мълвата, небесната войска се сражавала с гигантите, ни подтиква да проследим в каква степен до наши дни са се запазили доказателства за този божествен поход. На това място, ако някога – както се случва – потоците биват изпълнени от дъждовете и огромни количества вода, преодолявайки препятствията по пътя си, мощно се спускат в равнината, в изровените от водата места се разказва, че и до ден-днешен се откриват кости, които по форма са като тези на човешкото тяло, само че са по-големи. Огромните им размери показват, че е съществувала чудовищната войска (на гигантите). Това се потвърждава и от огромните скали, чрез които те вярвали, че могат да се преборят с небето.“

Ако се вярва на един текст от Флавий Филострат (Heroicus, 668-671), съседите на гърците и предците на българите също вече са били жертва на объркването и смесването на духовните същества с човешки раси. Филострат предава изказването на един тракийски лозар:

„Дали тези гиганти са били някакви чудовища, чужденецо (тракиецът говори на един финикиец – бел. Стопанина), и дали са имали животински части, не зная, но този в Сигейон беше 22 лакти, и лежеше в една кухина в скалите, главата му беше насочена към сушата, а краката му бяха в самия край на носа. Но не видяхме никакви следи от змии около него, нито някоя от костите беше различна от тези при хората.
Също така Химней от Пепарет, който е мой приятел, преди четири години изпрати тук един от синовете си, за да съобщи чрез мен на Протезилай за подобно изумително събитие: на остров Кос, където той има имоти, се случило да копае лозето си, и на копаещите се сторило, че земята удря на кухо. Като разкопали, там бил погребан мъртвец с височина дванадесет лакти, а в черепа му се била настанила една змия. Та младежът беше дошъл, за да му кажем какво трябва да правят с тази находка, и Протезилай каза да се погрижим за него, като заръча да погребат мъртвеца и да не го оставят така. Той каза, че това е един от убитите гиганти.
А пък този, който се появи в Лемнос, открит от Менекрат от Стирия, беше най-голям – аз го видях миналата година, отбих се там от Имброс, защото нямах много време да стоя в Лемнос. Но видях, че костите му още не бяха подредени, защото прешлените бяха разделени, разместени, както мисля, от земетресения, и ребрата му бяха отделени от гръбначния стълб, но като си представих как биха изглеждали заедно и в цялост, ме побиха тръпки от големината му и даже ми е трудно да го опиша.
Например черепът му, в който наляхме вино, не успя да се напълни с две критски амфори. В южния край на Имброс има един нос, Наулохос, и там се намира извор, от чиято вода семето на мъжките животни става безплодно, а женските се замайват до такава степен, че заспиват. Там се отломи един къс земя и при свличането си разкри тялото на огромен гигант. А ако не ми вярваш, да отидем: той още си седи там открит, а плаването до Наулохос е съвсем кратко.“


Смесването на духовните Същества, ръководещи човечеството, със стари човешки раси продължава до ден-днешен. Достатъчно е в тази връзка да посочим теориите на руския автор Ернст Мулдашев, който допълнително изопачава теософията със сензационни твърдения за старите предпотопни цивилизации и раси, които може и да звучат интересно или правдиво, но не са оправдани. Нито от гледна точка на разкритията на Елена Блаватска (която уж била духовна учителка на Мулдашев), нито с други източни или западни окултни течения.

Може и да се смята за неблагоприятен отрязък от време, но Тъмната епоха, която приключи през 1899 г., е била необходима. Тя донася необходимите условия за развитието на човешкия интелект. През гръко-римската културна епоха, която попада в разгара на Кали Юга, особено по римско време, човекът придобива самосъзнание на самостоятелна личност, на индивидуален Аз.

Това е отразено и в древното римско право с концепцията за отделния гражданин, което е нещо напълно ново в сравнение с по-ранното човешко съзнание, при което индивидът не е имал такова себеусещане за индивидуалност. В по-стари времена човек се е възприемал преди всичко като потомък и едно с предците си, като част от града (полиса).

„Хората трябваше да слязат все повече и повече в материалния свят, да добият все по-голям интерес към физическия свят. Успоредно с това обаче, изживяванията им в Духовния свят (между смъртта и едно ново раждане) станаха по-сенкообразни, по-бледи. Колкото по-живо стана съзнанието на хората във физическия свят, колкото по-драговолно се чувстваха на Земята, колкото повече откриваха законите на физическото поле, толкова по-сенкообразно стана съзнанието им в Духовния свят. Съзнанието в Духовния свят стигна до най-ниското състояние по време на гръко-латинската епоха.“ (Рудолф Щайнер, „Египетски митове и мистерии“)

Гръко-римската епоха е и времето, през което Христос се въплъщава на Земята. Времето не е произволно. Най-напредналото Същество в познатия ни Космос се въплъщава в 30-годишния Исус от Назарет, като това става точно по средата на седемте следатлантски епохи, горе-долу по средата на Тъмната епоха и малко след средата на четвъртия (средния) от общо седемте еона, предвидени за общочовешката еволюция в тази част от всемира. От гледна точка на която и епоха да го погледнем и независимо от контекста, пришествието на Христос в плът и кръв на Земята, както и последвалият подвиг на Голгота, са централното събитие в еволюцията на Земята и на човечеството!

„Ако Христос не беше слязъл на Земята, човекът щеше да затъне в грешки, защото, след като се беше втвърдил в самия себе си, той щеше да си остане като своеобразна сфера – щеше да е натикан в това състояние, изпълнено от грешки и грях. Христос наистина е Светлината, която води навън от грешките и греховете; Светлината, която дава възможност на човека да намери Пътя нагоре.“/1/

Учителя Беинса Дуно също често се спира на думите „Аз съм Виделината на света“, изказани от самия Христос. Дълбок е смисълът им и под „света“ се има предвид както физическият, така и Духовният свят. Етеризираната кръв, изтекла от Христос на Голгота, свързва отделените Земя и Слънце, като създава предпоставката отново да се съберат трайно (което ще стане в последния от седемте еона, наричан с окултния термин Вулкан).

Това, което е по-важно за сегашната и по-близките от идните епохи, е, че Христовият импулс позволява не само на живия човек на Земята да намери Пътя нагоре, но позволява и на покойниците да виждат по-ясно, а не сенкообразно в Духовния свят. В този смисъл Христос е Спасител както на живите, така и на мъртвите.

„По-добре просяк в тоя (сетивния) свят, отколкото цар в царството на сенките.“

Царството на сенките, което е плашело древните гърци в разгара на Тъмната епоха, след идването на Христос постепенно започва да се прояснява за онези, които през живота си в сетивния свят са приели Христовия импулс и са работили съзнателно за духовното си повдигане. Този процес продължава в наши дни и ще се засилва през идните епохи.

След изтичането на Кали Юга през 1899 г. Духовният свят ще се разкрива на хората, които са готови и отворени за него. В следващите 2000 години един по един или дори на групи те ще стават отново ясновидци и ще могат лично да се уверят в съществуването и реалността на Христос (и фините светове), като по този начин ще укрепят вярата си.

Изображение


За разлика от атавистичното ясновидство обаче, при което човек е изпадал в нещо като транс или съноподобно състояние, новото ясновидство ще съчетава духовното зрение с изострения интелект, който сме придобили през гръко-римската и настоящата материалистична епоха.

Ако задачата на гръцките остроумия в гръко-латинската епоха е била (образно казано) да убият боговете, за да може човек да получи собствен интелект и свобода в самосъзнанието, задачата на нашата епоха е да използваме острия си ум, за да намерим отново боговете и да свържем бъдещето си с тях. Ако не го постигнем, рискуваме да станем „земеродни“, приковани към Земята, досущ като гигантите, които водеха обречената си война с Духовния свят.

Автор: Иван Стаменов
http://www.otizvora.com/author/admin/

1. Още за Христос:
http://www.otizvora.com/2011/12/3494/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни