ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 15, 2017 4:56 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юли 03, 2016 7:13 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Разказ от първо лице...


Свръхсетивните възприятия са степен и стъпало от духовното развитие на осъзнатото ученичество. Знаем от Антропософията, че атавистичното ясновидство е отминал етап от заложбите в човешкото същество, което развива своята конституция по посока на прибиране на етерното тяло все по-навътре във физическото, до пълното им сцепление. Това е закономерен етап, който настъпва именно поради задачите на бъдещето, които човекът е нужно осъзнато да развива - ясновидство, което да бъде с цел не само изучаване, разбиране, но и взаимовръзка по нов начин с Духовния свят и Духовните йерархии. Отново е нужно етерно да излезем от себе си по такъв начин, че да черпим сили от етерния свят, без да губим физическата си плътност и заземеност - поне на този етап.
Рудолф Щайнер говори за трите степени в ученичеството - имагинация, инспирация и интуиция. Тези три стъпки се развиват с години, благодарение на много дейности, които човек може да практикува осъзнато: задълбочено и ритмично четене на лекциите на Щайнер, тъй като те самите са носители на възможността вътре в нас душата да се одухотворява и развива; изкуствата, които изцяло се опират на антропософската визия за човешкото същество; медитациите върху определени мантри и посвещенчески стихове, които Щайнер дава.
В началото на юни, както знаете, имаше открита лекция на Франк Бурдих на тема „Свръхсетивното възприятие”. След тази лекционна вечер, в следващите два дни – събота и неделя, част от хората продължихме със семинар. Имаше хора, които искаха, но не успяха да дойдат. Бих искала да споделя няколко думи за личните ми опитности, преживявания, размисли, от това двудневно индивидуално и групово взаимодействие. По принцип, знаете, душата обработва преживяното и има нужда от време за това.
Разбира се, не е изненадващо, че за обявената безплатна лекция залата беше пълна, а за самия семинар останаха около една трета. И не смятам, че причината е в таксата, която всъщност е смешно ниска в сравнение със западните стандарти, но пък болезнено висока за българските. Въпреки това съм сигурна, че един човек, ако пътят му е бил да се окаже на този семинар, дори и с празен джоб, той щеше да се окаже на нужното място и нещата щяха да се случат.
Защо мисля, че причината не беше толкова финансова, за да проявят интерес към семинара по-малко хора? Защото самата тема е много особена – установяване на връзка и отношения с един свят, който съществува, макар и невидим, действа около нас, подкрепя растителния свят, подкрепя природния свят като цяло, и в крайна сметка е едно продължение на свръхсетивните светове тук, на Земята. Дори в моя дом реагираха с полушеговита усмивка: „Ей, какви са тези семинари в парковете – да не би да слушате как растат дърветата?!” Аз не се впрягам, и аз отговарям полушеговито: „Не само ги слушаме, но и им помагаме да растат щастливи!” :)
Франк в двудневната си работа с нас представи една стройна система от методи и подходи за установяване на връзка с елементалните същества – на теоретично и на практическо ниво. Всеки от нас имаше различна опитност, някои нямаха никаква и за първи път имаха импулса да придобият. Голяма част от работата и упражненията ни беше в прекрасния парк зад х-л „Хилтън”, където има концентрирани вълшебни места. Основно практическата работа беше насочена в няколко посоки: установихме, че ние хората пренасяме нашето емоционално състояние върху предмети, с които си служим; установихме, че съседът ни изпитва различно или същото като нашето емоционално състояние по предмет, който е бил в него и ние можем да изследваме с ръцете си; установихме в различни по потенция ампули с искадор какво емоционално съдържание излъчват и как то ни въздейства;
В парка правихме редица упражнения, с които всеки от нас направи опит да установи връзка с два вида елементални същества – гноми и силфи; също със съществото, което отговаря за цялостните процеси, да кажем, на едно дърво; със съществото-ангел на цялата околност; със съществото, което е свързано с Христовия импулс, според Р.Щайнер... Запознахме се с цялостната етерна и астрална структура на едно дърво, която е плод не само на неговата същност, но и на всички онези невидими за човешкия сетивен поглед същества, които работят около него и спомагат за неговата жизненост. Всеки един от нас виждаше, чувстваше и усещаше различни неща. Франк споделяше с нас дългогодишния си изследователски опит, без резерви. Също имаше редица интересни въпроси към него.
Ценното за мен беше, че попадайки в тази група притеснението какво ще кажеш, какво ще си помислят другите, автоматично отпадна. Познавах повечето хора, а „непознатите” не ми е изглеждаха толкова непознати. Човек попада в точния момент, на точното място, сред точните хора, за точните уроци, които са му нужни. Аз имах вече опит в тази област. Но признавам, че имах известни резерви изобщо затова, че човек може да „преподава” свръхсетивно възприятие. Всъщност нещата трябваше да се разграничат – онова, за което идеше реч имаше за цел да покаже реални пътища за връзка с елементалните същества, което макар и свръхсетивно по своя характер беше диференцирано от т.нар. степени на свръхсетивно възприятие в Духовния свят, които са основни стъпки в духовното ученичество, според Щайнер – имагинация, инспирация и интуиция; както също имаше разграничение и с т.нар. Гьотеанистичен подход.
Аз не виждам цветовете на астралната аура, нито самите творящи същества, но усещам енергиите. Това съм установила в годините. Връзката със силфите, ундините и саламандрите ми е някак по-лесна, докато към гномите съм по-несетивна, дори си признавам, че чувствам лека антипатия към тях. Научих, че злосторните гноми в много от приказките и до днес са с необяснимо поведение за изследователите. Елементалните същества са под прякото ръководство на Висшите йерархии, така че реално няма обяснение защо има редица приказни гноми, които се държат безобразно. Също така се потвърди и мое размишление, че човекът със своята астралност, когато е силна и целенасочена може да влияе както благотворно, така и злосторно върху елементалните същества, дори да ги организира за природно бедствие – това е изключително опасно явление, но е възможно. Научих, че елементалните същества обичат поезията и нежните песни. С един приятел намерихме прекрасно и хармонично дърво, със свое лице и излъчване, между меки и заоблени хълмове. Бих го нарекла – изключително нежно и женствено място.
Преживяното в тези два дни ми помогна да си обясня мои собствени опитности, да успея да ги вербализирам и изведа по осъзнат начин извън себе си, да ги споделя, да ги видя в рамката на обяснителна структура. Това беше като „сверяване” на личния ми часовник.
Разбира се, когато човек върви през света, в своето ежедневие, той не може непрекъснато да се вглежда с душевните си сетива, в медитационна атмосфера, и да изследва непрестанно свръхсетивните нива на света наоколо. Поне за мен, която съм изключително креативен и съзерцателен човек, има моменти и моменти: в един момент е нужно да бъда в ежедневния свят изцяло с физическите си сетива, а в друг момент – да се отдам на връзката си със света, за който душевните ми сетива се отварят и развиват.
Участниците в семинара изявиха желание тези срещи да продължат. Моето предложение към Франк беше да продължим с изследването на саламандрите и ундините, с които на този семинар не работихме.
Елементалните същества са естественото "продължение" тук, на Земята, на висшите Духовни йерархии. Изключително е важна тази връзка, която човек прави осъзнато с тях в живота си. Защото, според Щайнер, така ние издигаме тези същества на по-висок етап от развитието им. И ако те действително се развият чрез нас, няма да е нужно отново да се инкарнират тук, а ще продължат своя живот в Духовния свят, на по-висша степен, т.е. те ще се върнат там, където действително ще се чувстват в своя дом.
Лично за себе си онова, което съм почувствала е, че тези същества ни дават страшно много, чрез това, че изобщо осъзнаваме тяхното съществуване, чувстваме ги, живеем сред тях, и те сред нас, усещаме ги във внезапно завъртялата се вихрушка от сухи есенни листа, или в клокоченето на горския поток, или във внезапно лумналия огън... Те имат безкрайно много проявления! Осъзнатият ни допир с тях ни дава огромно богатство от преживявания и нови просветления за света, в който живеем. Онова, което ние можем да направим за тях, е да ги подкрепим в умовете и сърцата си с едно добро и признателно чувство.

Дорина Василева

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни