ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Сеп 19, 2018 7:18 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Фев 14, 2012 7:36 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Ахасфер (Вечният евреин или Вечният скитник)– действително същество.


Изображение


Вечен Скитник

1
Презрял завоите към всеки мирен кът,
– пътеките към завет и огнище,
развихрил мантия, продран в бурята
и в страшните веявици на огнено прозрение,
с коси разпръснати по рамената
(коси като посърнала трева по селски гробища),
окъсан, бос, висок –
подобно скелет от загадки : ти летиш
нанякъде…- къде?
(Та кой ли знае,
де свършва дългий друм
на горделивеца, проклет от Бога?)
И ето : твой подслон е вечното съмнение,
А твой печат е вечний Бунт.
С окъсана душа, в парцалите
На много царствувания облечен,
И с кървави петна по дланите на мисълта,
Що се векове катерила по страшните стени
На всяко пъклено “защо?” –
– ти скиташ по света ;
обходил седем пъти цялата земя,
от полюс,
до полюс,
под огнения гроздобер на кървави звезди,
узрели за божествения лин,
очакващи ръката на Лозаря да ги сложи
в потира на световния Покой ;
– под бурята на уморени ветрове,
които молят сърпа на Жътваря
да им отреже тънките нозе ;
– под вихрите на черна полунощ,
която би желала – слънце
да не изгрее никога :
ти скиташе по света –
и все едно ти е, къде ще бъдеш утре.
Душата ти е сита и пресита
На царски гозби и вина :
Ти преживя до сетна тръпка всичко,
Що са живяли хората ; узна
До сетна тайна всичко скрито, по което е ламтял
Скъпернишкия разум на човека,
На мъдрост ненаситен ;
Високия ти череп се издигна
Над всичко
Що е човека трупал векове
И пастрил, сякаш пастри
Алмази, от небесните слънца
Откъртени. Предълъг беше
Деня ти, Ахасфере : ден без край…
И днес ти всичко
Тежи : душата ти прилича
На лакома оса, потънала в море от мед,
Осъдена да се отрови
От лудий сок на свойта ненасита.
(Защото в оня ден, когато Той направи
от своята стопена мъка на творец
вселенната – накичена
като алмазнобагра пеперуда -,
когато – прав над бездните от мисъл,
над лулите от творческо страдание – ,
простря ръце
над новозачнатия свят,
– простря ръце като крила на серафим,
за нови тайни жаден, огнеок, велик,
стопил новородени свтлини
в плавилнята на своята
пламенна Воля
– ти, Ахасфере.
Негова сянко,
От завист разклокоти в буря своя злобен кикот)
2.
Нагизден с горди бръчки на безмълвна мъка,
Днес ти споделяш мълчаливата вечеря
На някой сиромах бездомен –
И чужди сълзи ще разкалят твоя друм
На напасти, страдания, беди
Но пак не ще заплачеш, Ахасфере!
(Защото твоите очи са сухи : помниш ли,
когато Синът Му, от света разпънат
на кръст, в последното си гърчене
от мъка
изпъна наболелите си жили
и вцепенените си стави и разклати
огромний кръст,
до половина впит в земята –
в оная каменлива пръст ; -
– Когато Майката на Назарянина,
Припаднала до белите нозе,
Облени с кръв
Измиваше Му раните с горчиви сълзи ;
– когато младият Йоканаан
погледна с мъртър поглед
към кръста и се разтрепери от страдание
като човек, ужилен от оси на сто места ;
– когато целий Рим,
загледан към Голгота,
извърна своята глава, накичена
с венец от лаври,
за да не види – как
ще сбърчи вежди Милостивеца за стене път :
– помниш ли в тоя вечерен,
от мъка черен час
каква жестока канара
търкулна от Голгота твоя смях?
Помниш ли, че рухналата в бездни
Скала на безчовечната ти гордост потопи
В морето на страданието половина свят?

автор - Николай Райнов


Никой от боговете не познава смъртта и не я прие в себе си – това направи само Христос, Богът, който слезе на земята, влезе в света в едно човешко тяло. Един Бог стана човешко същество.

Но знаем ли, че съществува и обратното – човек е станал бог.

Щайнер го нарича „халтурен бог” . Той скита по света, но отхвърлил човешките закони е изгубил способността да умре, той е безсмъртен.

Застанал е редом до другите богове, заплаща за това с големи страдания за дързостта си...Но за да се случи това значи че е имало такава възможност и едно същество се е възползвало от нея.

Защо това е лошо? Защо е наказан?
А ако всички хора се бяха възползвали от този "БЪГ", от тази според мен - непредвидена възможност, ако хората бяха станали безсмъртни във физическите си тела тук на Земята, какви ли щяха да са последствията?

И тук се сещам за сериалите от филма „Шотландски боец” – нима в него не ни е показано точно такова безсмъртие?

Какво казва Щайнер казва за Ахасфер -

"Има една формула, която може да изрази това, което стана Христос: за Земята, Той стана праобраз на човечеството, и чрез Него, човечеството придоби смисъл. И ако се случи другото, ако в същото време, в което Бог стана човек, също и човек би получил притегляне да стане Бог, т.е., повече да не умира, да не е подвластен на законите на земния живот, то естествено е , че докато Бог стана най-съвършения човек, слизайки на Земята, човекът да стане най-жалкия от боговете.

И такава полярна противоположност съществува!
Не е чудно, че редом до издигналият се на Голгота Христос стои Ахасфер, човекът станал бог, но халтурен бог, който загуби възможността да умре, който сега се скита по света и не може да умре, бог, който живее на физически план, но развива тук същите тези качества, които трябва да се развиват само в страната на сънищата. Това е страшно духовно същество, застанало пред нас редом с Боговете, - същество, станало бог, което заплаща с големи мъчения за това.

Този човек, станал бог е подчинен в процесите на земното развитие на същия принцип, на който е подчинено всяко божество, което не може да се спусне до физическия план, и този принцип е изразен в юдейството, в старозаветния мироглед.

Тук ние сме изправени пред една тайна. Всеки, на когото са му известни тези неща, знае, че Ахасфер – е реално същество и че легендата за Ахасфер се основава на реални впечатления, реални възприятия от Ахасфер, бивайки на едно или друго място, защото Ахасфер съществува и Ахасфер стана покровител на юдейството след извършеното на Мистерията на Голгота. Това е човек, който се превърна в бог. Ние трябва твърдо да помним, че до пълното разбиране на историческата реалност ще достигнем само чрез привличане на духовното.

В събитието на Голгота, от една страна, ние виждаме човекоставането на Бога, а от друга страна виждаме обожествяването на човека в Ахасфер. И посветеният може да знае, че Ахасфер действително съществува. На него, естествено, не може да се гледа като на човек. Той стана бог. Но той странства навсякъде.

Той съществува в земното битие. И истинското представяне на историята, обхващаща цялата реалност, изисква да разглеждаме и това, което като духовна реалност се свързва с историческото развитие на човечеството… Ахасфер, който като духовно същество преминава през световното развитие, непрекъснато пречи на това, че човекът, както му подобава в неговото развитие, отново, чрез Христос да се върне в духовния свят, който напусна, когато изгуби атавистичното ясновиждане.”

"Така в Ахасфер имаме полярната противоположност на Христос Исус. В това се съдържа дълбокото значение на легендата за Ахасфер, легенда, която не трябва да се забравя, защото тя е реалност. Да, реалност – това е същество, скитащо се по земята. Той броди по Земята от един народ към друг. Той, например, не позволява юдейската вяра да умре."
ГА211


Ще бъда благодарна, ако някой намери легендата за Ахасфер.
Ако вие знаете нещо повече,споделете!

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 10:18 am 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Ахасфер



Отказах му тогава моята чаша. Горчивата чаша. Онази, която той се молеше да го отмине. И боговете ме наказаха. О, да, наказаха ме. Така мислеха те и злорадо ми се надсмиваха. Но моето наказание е и моята благодат. Боготворях греха си, защото той ми прати благодат.
Сега вековете безмилостно отминават, времето тече... изчезва, стопява се. Но аз не изчезвам - не се стопявам. Обикалям градове, села, паланки, епохи.
Дните тягостно се нижат, но не се менят - о, да се меняха поне, да се случваха. Но всичко е толкова тягостно скучно. Понякога, когато ми е така тежко, забравям, че не мога да се удавя, не мога да се обеся, не мога да се промуша с кинжал в сърцето. И с дни се нося по водата, като откъснала се шамандура - крайниците ми се вкочаняват, дробовете ми се пълнят с вода, изпадам в див екстаз и си мисля, че въздухът не ми достига, но после си спомням, че моята присъда е друга. Или с наслада гледам как кръвта ми се стича по дрехите - топла, пурпурна, ала тя сякаш не свършва. Костите ми се трошат под натиска на въжето, но не чувам пукота... онзи пукот, чийто звук ми напомня, че някой ден може и аз като Каин с картечен гръм да разбия райските двери или портите на ада.
О, не мислете, че съм оставил надеждата. Тя отдавна ме изостави - отиде да си търси щастието при подлеците, безбожниците и слугите на Сатаната. И мен някога ме нарочиха за безбожник - това беше долна лъжа. Не бях безбожник - аз бях вече премного отчаян. Бях така отчаян, че бях решил да се жертвам и аз в името Господне. И тогава той ми поиска чаша вода, която да го подкрепи в пътя му към страданието. Честолюбието ме скова, горделивото сърце заговори вместо мен - как можеше той, синът господен, да търси помощ и спасение от мен, обикновен човек, най-долният от човеците. Всички възвишени чувства в душата ми крещяха "Помогни му, помогни му", но умът ми се противеше на този порив. И му отказах.
Сега го чакам - за да ми дари най-сетне спокойствие.. От две хиляди години го чакам - какво ли не преживях през тези две хиляди години - тази скука, която душата ми съхрани вместо спомени. Какво ли не бях - хиляди пъти се жертвах за него - бях жана д`арк на кладата, бях и нейният инквизитор, бях дон жуан, бях и безумната девственица, тръгнала след пъкления си жених, бях отцеубиец, бях развратник, юродивец - за колко несторени грехове се разкайвах. И сега го чакам да дойде...
За да не се разкая.

PS Не съм сигурна дали е това всъщност.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 10:23 am 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Ето и още нещо в този контекст:


Напитката на боговете


Еликсирът на безсмъртието е легендарно вещество, имащо свойството да подмладява човешкият организъм и удължава живота до безкрайност. Той се споменава в легендите и преданията на много народи като „храната на боговете“ (амброзия, амрита, хаома).
- Амброзия (на гръцки ἀμϐροσία), според древногръцката митология, е твърд или течен материал, използван от боговете за храна. Те не се хранят с обичайната храна на хората, а с амброзия, и не пият вино, а нектар. Според Омир амброзията е донасяна от гълъби от Далечния Запад.
- В индийската митология Амрита (на санскрит: अमृत, букв. „без смърт“) е напитка на боговете, нектар, който дава безсмъртие на този, който пие от него.

Ето някои факти от историята:

Клеопатра пие подобна напитка, изготвяна с помощта на алхимичната технология. Не е възможно да се съди за успешността на опита, поради извършеното от нея самоубийство скоро след започването на терапията.
Личният лекар на папа Бонифаций VIII предлага да се смесят в разтопено състояние злато, скъпоценности, сапфири, изумруди, рубини, топази, бели и червени корали, слонова кост, сандалово дърво, сърце на елен, корен от алое, мускус и амбра; считало се, че тази смес е „еликсирът на безсмъртието.“
Известен е случай с китайският император Сюан-Цзун. Придворният алхимик приготвял в течение на една година „еликсир на безсмъртието.“ Месец след приемането му императорът се споминава.

Легенди :

Индиецът Тапасвиджи живее 186 години (1770—1956), според официалните му документи. Ражда се в Питиал, след 50 години се отдава на аскетизъм в Хималаите. Занимава се с йога, достига съвършенство в управлението на процесите произходящи в човешкия организъм (състояние самадхи). Тапасвижди споменава за среща с друг старец отшелник, говорещ единствено на санскрит (говорен само в Древна Индия). По думите на стареца, той е бил на 5 хиляди години. Придобива таково дълголетие благодарение на „еликсир на безсмъртието.“ Старецът предава известно количество на Тапасвиджи. След смъртта на Тапасвиджи е предприет щателен обиск в дома му.

Известна е легендата за знаменитият авантюрист Сен-Жермен. Има „сведения“, че в продължение на няколко столетия Сен-Жермен запазва младежкият си вид. Сен-Жермен разказва за своите беседи с Платон, Сенека и Исус Христос. Споменавани от него детайли карат слушателите да вярват в неговото безсмъртие.

Безсмъртието се среща и като проклятие, например в легендата за Ахасфер.

(Ахасфер или още можем да го срещнем Ахасвер; Скитникът - евреин.

Символ на еврейския народ, който е осъден да се скита далече от отечеството си. Когато Иисус Христос носел кръста към Голгота и изнемогвал под неговата тежест, поискал да си отдъхне пред дома на евреина Ахасфер, но той го прогонил безсърдечно. Тогава Христос му казал: "Ти ще бъдеш скитник по земята, докато аз се върна";. Ахасфер веднага тръгнал да върви и от тогава подтикван от непреодолима сила, той скита непрестанно, без да намери място за отдих.)

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 15, 2012 7:18 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
АХАСФЕР


Заспиват вековете своя сън,
и пригвоздено времето трепери,
просторите не ронят звън,
но ти си буден, Ахасфере.

Къде в нощта, безкрайна, глуха нощ,
в зениците на кървав студ стопена,
отнасяш гибелната мощ
на свойта самота смутена?

Ще стихнат ли поройните води
на твойто отчаяние без име,
щом трепнат първите звезди
сред небеса неугасими?

Ще се простре ли светлата ръка
на Бога в заледените пустини
да изведе като река
сънят ти в сините долини?

Или щом трепнат първите звезди,
и времето пак своя ход отмери,
ще чуеш явствен глас: Бъди
проклет навеки, Ахасфере!


О БЛЯСЪК на звездите отразен
като любов,
като надежден зов
напразно в тоя мразен час, пред мен!

Аз стигам до пределната черта.
на свойта черна скръб
без спомен скъп
и без напътствена мечта.

И пак ме люшкат странни ветрила,
и пак плющят
и глъхнат в моя път
на времето покорните весла.

Аз падам пак, и моля, и греша,
но няма смърт
под тая няма твърд
за моята изгубена душа.


ПОГЛЕДНИ, планините блестят
и издигат високо в лазурите
на мечтите кристалния съд!
Но върти се пред мене снегът,
и в нощта, разлюляна от бурите,
несъгрените мисли горят.

Докога? - Дървесата зоват,
небесата ме спират зачудени,
ветровете ме помнят на път.
Докога? - Вековете летят.
И надеждите трепват събудени
на мечтите в кристалния съд.

НАДЕЖДИТЕ са будни,
но в тая тежка нощ,
безкрайна, безначална,
полята са безлюдни,
земята е без вожд,
земята е печална.

Студени сенки раснат
по нейното лице,
разръфали одежди,
и затъмени гаснат,
заключили ръце
най-светлите надежди.

ЧАКАХ години,
чакам и днес
пътник да мине
с блага вест:
- Чудо се носи
вред по света:
снощи Христос се
върнал в нощта.
В глухите степи,
в глухия мрак,
срещнал е слепи,
дал им е зрак.
Още не звъннал
утринен звън,
морни и сънни
вече са вън.
С блясък в душите,
с пламнал възторг,
чакат честити
младият бог.


...ИСУСЕ, аз те виждам - о тоя скръбен лик,
и сълзите горчиви на светъл мъченик!

Исусе, аз те чувам - божествени слова
се ронят и замират сред тъмната мълва.

Край тебе вик се носи, там бичове хлестят,
и ти вървиш отруден по своя стръмен път.

Устата ми позорни мълвят несвестна реч
и тая реч се внизва у тебе като меч.

Ти чуваш ясно всичко: измамните слова
и тъмните закани, и тъмната мълва.

И спираш да починеш, и в твоите очи
аз виждам свойта клетва? тя пламва, тя звучи:

Да няма мир за тебе, и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!

Исусе, ти ме чуваш: аз страдам, аз търпя,
ела, благослови ме, навеки да заспя!...



НЕГЛИ зад пустинното море,
оживяло от внезапен крясък,
ще ме срещнат тримата царе:
Каспар, Мелхиор и Балтазар,
озарени от божествен блясък,
че се ражда на царете цар.

И в нощта, по техните следи,
аз ще тръгна радостно понесен,
под покров от сребърни звезди.
Моя друм ще тъне в розов дим,
и в душата ведра, млада песен,
ще трепти подобно светъл химн.

И ще шепна вдъхновено аз:
Нека бъде неговата воля
моя воля в тоя чакан час!
И застанал в пещерата сам,
аз пред тебе кротко ще се моля
да измиеш моя вечен срам.


ДА ЧАКАМ ли? - О Господи, вземи
душата ми печално озарена
от спомена по твоите земи,
разпръснати из цялата вселена.

Ти виждаш сам: пред твоите нозе
и посохът, и светлите скрижали,
и всичко, що животът ми не взе,
преди ненавистта да ме пожали.

Ти виждаш, колко много тъмен грях
излъчват мойте сънища опасни,
спусни без жал завесата над тях,
и слънцето за мене да угасне!

Ти сложи пламък в моето сърце,
изпепелено то лежи пред тебе,
и скръстени са гордите ръце,
но няма кой мъртвеца да погребе.

Да чакам ли? - Годините не спят
от писъците земни ужасени,
веявици опасват моя път,
о Господи, смили се ти над мене!



НАПРАЗНО аз чакам да блеснат сред мрака
в небесната твърд
звездите незнайни, предвестници тайни
на моята смърт.

Напразно аз моля: Смили се над мене,
бъди милосърд,
ти виждаш, в неволя са дните живени
и в жажда за смърт!

Напразно! - Отново в студената вечер,
под нямата твърд,
звучи твойто слово: О скитнико вечен,
(безжалостен жребий!) да няма за тебе
в пустинята смърт!


ОТНОВО свирят будни ветрове
- о тоя гневен плач на ветровете!
той мами и приканва, и зове
на кървав пир в полята зверовете.

Там от незнайни върхове нощта
се спуща над пустините бездомна,
и с нея расне, съвест на света,
на Ахасфера сянката огромна.


Николай Лилиев

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Фев 16, 2012 10:28 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
какво се случва по света - във връзка с темата за безсмъртието

Френски учени смятат, че са открили тайната на вечната младост. Те са намерили начин не само да забавят остаряването, но и да подмладяват възрастните хора.

Еликсирът на младостта всъщност е малка таблетка, съдържаща екстрактиот и според учените терапията с нея на 60-годишни ще им гарантира физиката на 30-годишен човек.

Ако таблетките се окажат успешни, не е изключено след време да четем във вестниците следната обява: „Международна компания търси млад човек между 100 и 120 години с минимум 50-годишен опит на вакантната длъжност".

Френският художник и скулптор Анри Матис е казвал: „Не можем да предотвратим остаряването, но можем да предотвратим да станем стари". Скоро обаче като нищо ще можем да предотвратим и двете.


http://www.manager.bg

.>"^

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Фев 20, 2012 10:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
>>^ Наистина времето никога не стига....



(Много време, чух, са си загубили и някои хора тези дни в пловдивската крепост на Клингзор.........едни скопци с гранитени глави, докосващи космоса от обратната страна! -%D )

_\}


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Фев 21, 2012 8:34 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Изображение

ЗА ДА ИСКАШ НЕЩО ОТ ТОЗИ ЖИВОТ,
ТРЯБВА ДА ГО ВЗЕМЕШ
ЗА ДА ГО ВЗЕМЕШ,
ТРЯБВА ДА ПОСЕГНЕШ
А ЗА ДА ПОСЕГНЕШ....
ТРЯБВА СМЕЛОСТ.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Фев 21, 2012 9:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Кючекът е слабото място на Ахасфер!.... Не може да го играе....... !@1^


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 22, 2012 12:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
хахха...знаеш ли пък...може да си върти дупето под носа ни, ама нали сме с превръзка на очите и не го виждаме...

Изображение

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Фев 22, 2012 6:59 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Пепи, ми то туй Азис ли е на иконката, дето си сложила накрая?..... >>^
.....................................................................
А ето сега какво прави един от скопците от крепостта на КлинZор в Пловдив!!!..... Ай!! <^.>


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни